Diploma.bg I Джадала МАРИЯ I 24.01.2011

Красимир Добрев e студент в департамент Масови Комуникации на Нов български университет. Ние от Diploma.bg му пожелаваме успех в обучението и благодарим за интервюто.

Защо реши да участваш в проекта Wikipedia към курса Онлайн пространство и PR?

Тенденциите на 21 век са PR-ът да се случва все повече онлайн. За нас – студентите като бъдещи практици е важно да се адаптираме адекватно и конкурентно в този процес на интерактивност. Проектът WikiPedia насърчава този опит, предоставяйки платформа, върху която да изпробваме уменията за обективно и енциклопедично писане. В PR професията wiki-публикациите са популярни, а тяхното овладяване отрано е предимство за младите кадри. Ето защо не се поколебах да участвам, за което съм благодарен на г-жа Жюстин Томс за съвременните практики, към които ни дава насоки.

Кое беше най-трудното за теб в този проект?

Препятствията при работата ми с WikiPedia бяха свързани главно с навигацията, форматирането и оформлението в системата. Вътрешната комуникация с администраторите също ми се стори тромава. Изчерпателното позоваване и цитиране на достоверни източници се оказа ценен урок. Надявам се статията ми за Интерактивните пъблик рилейшънс да е била четивна, разбираема и най-вече практична за колегите ми. Ще съм доволен, ако успея да я разширя с опита, който получавам.

Как бе приет проектът като цяло от колегите? На какво те/ви научи най-вече? Кое бе най-ценното?

Проектът бе приет спорно от колегите ми. Част от тях допринесоха разширяването на българската Wikipedia с ентусиазма си, част от тях се отнесоха индиферентно.

Като преимущество от проекта смея да посоча, че упражних публичното писане и неутралния маниер на изразяване, изчистен от лична утайка. Като PR професионалисти ежедневно ще се налага да генерираме текстове за различни аудитории, а WikiPedia се явява тест по използване на неконвенционални канали на комуникация.

Любими и най-полезни, от гледна точка на адекватни знания предмети в следването до тук?

Обучението по комуникации в НБУ функционира на изключително професионално и актуално ниво. Преподавателите са действащи практици от медийния живот и публичните комуникации. Не мога да назова курс, който да е бил неадекватен по отношение на знанията. С вдъхновение съм посещавал и посещавам курсовете на преподватели като Толя Стоицова, Десислава Бошнакова, Стоян Стоянов, Росен Стоянов, Божидар Манов, Александър Ангелов, Михаил Мелтев. Радвам се, че преподавателите в департамента са личности и изявени експерти в областта си.

Доколко важна е, според теб, практиката като част от процеса на обучение във висшето образование?

Практиката е изключително ценна. Българските ВУЗ-ове трябва да я насърчават и да отделят средства за нея. Препоръчително е стажовете и лекциите да се адаптират, както се действа по света. Смея да твърдя, че практиката по PR в НБУ еволюира успоредно с теорията, а и самият университет отделя достатъчно финанси за съвременното си развитие.

Знания или диплома?

Качествени знания и престижна диплома. Балансът трябва да е търсен и постиган. Вярвам, че в България шуробаджанащината започва да става ретро и че талантливите ще успеят да се реализират.

Пожеланието ти към бъдещите студенти в НБУ?

Посланието ми към бъдещите студенти е да бъдат любопитни и активни. НБУ е университет, организиран по начин, който предоставя несравними и богати ресурси, стимулирайки индивидуалното развитие на студента. Бих насърчил колегите да използват възможностите на НБУ в плюс на тяхното професионално развитие. Съветвам ги да бъдат онлайн и да използват интернет като помощен инструмент за академични цели. Нека творят и създават, тъй като НБУ е толерантен спрямо новите идеи. Пожелавам им да не пренебрегват извънакдемичните дейности, занимания и призвания, да се забавляват, да бъдат по-социални един спрямо друг и да позволят на тяхната Alma Mater да се превърне в оправдана инвестиция за в бъдеще.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 29.07.2010

Една от важните теми в дискусията беше концентрацията на медийна собственост

"Сега действащият медиен закон е като индианско одеало. Всички промени и кръпки през годините го лишиха от основна цел", с тези думи председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов откри публичният дебат за нов медиен закон в Министерски съвет. Той ще се проведе днес и утре, като идеята е експертната група, която ще работи по новите текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересовани страни и да ги вземе под внимание, когато започне да обсъжда промените.

Първият ден беше отделен за коментари около обхвата на закона, тоест дали да е само за електронните медии или да се концентрира върху регулацията на медийното съдържание, без значение каква е технологията на преноса.

"В аналоговата ера винаги обвързвахме програмата с честотата, в цифровата среда това не е определящо", обърна внимание Георги Лозанов, който водеше дискусията и в качеството си на председател на работната група, която ще пише нов закон. Той постави въпроса дали и интернет трябва да попада в обхвата на медийния закон, долкото е среда за аудио-визуални услуги.

Тази идея се посрещна с възражение от страна на Сдружението за електронни комуникации, което обединява телекомуникационните оператори извън големите три – МTel, Globul и Vivacom. По думите им опитите за регулация на интернет пространството са довели до повече отрицателни, отколкото положителни резултати.

Има ли нужда от допълнителни разпоредби за продуктовото позициониране?

Председателят на работната група Георги Лозанов обясни, че основният принцип, който ще залегне в новия медиен закон, ще бъде либерализирането на регулацията, като под този термин се разбира предимно повече свобода за бизнеса и за медийните доставчици по отношение на форматите на реклама. Европейската аудио-визуална директива, от чиято база тръгват всички промени в сегашния закон, разрешава продуктовото позициониране в редакционната част на предаванията. Доц. Лозанов насочи дебата в посока дали има нужда от допълнителни разпоредби, които например да съобразяват възможността за позициониране на продукти с жанра на предаването.

Позицията на Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет по саморегулация, които представляваха бизнеса на дискусията, беше, че и сега действащият закон задава добра рамка по отношение на търговските съобщения. Тяхното убеждение е, че медийният закон трябва да задава само общите положения, докато подробностите следва да са уредят от етичните кодекси на бизнеса.

Председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Асен Асенов обърна внимание, че забраната в сегашния закон да се споменават имена на компании и марки в актуалните и новинарски предавания е неприемлива, още повече когато става дума за обществено-полезни проекти на фирмите. "Електронните медии не отразяват обществено значимите кампании, а в същото време представят книги, концерти и изложби. Тази неравнопоставеност действа демотивиращо за бизнеса", обоснова се той.

Ще се слеят ли СЕМ и КРС?

Във втората част на дебата, която предизвика повече дискусии, се обсъдиха идеите за евентуално сливане между двата регулатора на медийния пазар в момента – Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения (КРС), процесът по лицензиране и регистрация на медийните доставчици и как да се гарантира плурализма на средата.

Председателят на КРС Веселин Божков заяви категорична позиция против сливането на двата органа с мотива, че "не бива да се пипа една добре работеща система". Той изтъкна, че единственият конвергентен регулатор в Европа е Ofcom във Великобритания и припомни, че Европейската комисия е заявила, че не препоръчва на млада демокрация като България да съсредоточава контрола върху преноса и съдържанието в един орган. "Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход, не сме узрели за него", допълни още Божков.

Елена Вълкова от Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на частните електронни медии, заяви, че организацията няма категорично становище по отношение на сливането на регулаторите. Но подчерта, че регулаторната среда се нуждае от сериозна реформа. Едната да е в посока на съдържанието. "Има положително развитие в нашата комуникация със СЕМ напоследък, но те акцентират върху административната си функция да констатират и наказват, а не да излизат с превантивни становища", обясни Велкова. Тя допълни, че другият пункт, който изисква генерална промяна е т.нар. обвързано лицензиране между СЕМ и КРС, при което неефективно и неконструктивно се разменят документи от едната институция в другата.

Идеята в новия медиен закон да има специални текстове, които да ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (или това е условие колко телевизии можеш да притежаваш, или ако притежаваш определен брой вестници, то можеш ли да притежаваш телевизия) беше оспорена от представителя на Нова българска медийна група (собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7) Александър Ангелов. Неговите аргументи бяха, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем. Ангелов добави, че подобни ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.

Той беше подкрепен във виждането си и от АБРО, които заявиха, че т.нар. конгломератна концентрация (когато притежаваш медии от различен тип – бел.ред.) не следва да се регламентира в медийния закон, а е в обхвата на закона за защита на конкуренцията. Те предложиха и да се преосмисли забраната доставчик на медийна услуга да не може да бъде оператор на мултиплекс.

Дебатите за промените в медийния закон продължават и утре, като във фокус на обсъжданията този път ще бъдат обществените медии БНТ и БНР. Очаква се да се коментират проблемите с финансирането им, какви са обществените им функции и как ще се гарантира изпълнението на обществените им задачи през програмата. Повече по темата четете в съботния брой на "Капитал".

Оригинална публикация