Игра с криви зарчета

www.mediapool.bg I 08.05.2015г.

 Понякога за нашите работи най-добре приляга формулата на Тери Пратчет – игра на "Не се сърди, човече" с криви зарчета. Разговорът е за медиите, правилата и върховенството на закона, а конкретният повод е сложната траектория на една телевизия през последните десет години.

Проектът ТВ7. Диляна Грозданова, депутат от НДСВ, започва проекта за телевизия с кредит от Общинска банка по времето, когато съпругът й Любомир Павлов е шеф на банката. Кредитът е обезпечен с имоти на приватизирано общинско дружество. Първоначално програмата се разпространява по кабел, но през 2007 се провеждат енергични опити ТВ7 да получи честота. В спора се намесват два регулатора и Върховна административна прокуратура. Прокуратурата се намесва, когато Съветът за електронни медии взема решение за издаване на лицензия въпреки информацията от Комисията за електронни съобщения, че липсват свободни честоти.

Късметът се обръща в полза на ТВ7, когато през 2008 г. телевизията се продава. Не става ясно на кого: юридическото лице-собственик, регистрирано в края на 2005 г., не се променя. След като Ирена Кръстева е официално обявена за консултант, въпросът с честотите е решен: регулаторът под председателството на днешния председател Веселин Божков провежда процедура за раздаване на честоти без конкурс и 58 от общо 102 честоти печели Ирена Кръстева. И повече: както честотата на 7 дни/ББТ, така и честотата на телевизия ТВ2/Pro.bg, свързана с Красимир Гергов, преминават у ТВ7. Няма никакво съмнение, че въпросът с финансирането също е решен: ТВ7 се развива екстензивно, Николай Бареков става директор на три телевизии – ТВ7, News7 и Super7, външните продукции са импозантни, сключва се договор със CNN и за целите на сътрудничеството се провеждат обучения, а от едно предаване възниква и се реализира политически проект.

Сега научаваме размера на финансирането – 300 милиона чрез основното холдингово дружество на Цветан Василев ТЦ – ИМЕ. Искането да се обслужват кредитите води до серия дела за несъстоятелност по цялата верига. В скоро време се очаква да стане ясна и съдбата на другите кредитополучатели, като издателите на 24 часа, Труд, Преса и др. Междувременно прокуратурата отказва да образува досъдебно производство срещу Пеевски за търговия с влияние въпреки признанието му, че във вестниците си е опъвал чадър над престъпни босове по молба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Схемата. Проектът ТВ7 е само отделен пример как е действала схемата за овладяване на медиите. Има в България фабрики за думи и образи, които се финансират по специален начин, за да информират по специален начин. Те приличат на медии, но не са. Имат стриктно контролиран продукт и се използват за придобиване и упражняване на власт. Финансират се от частна банка, която със знанието и помощта на държавата използва средствата на държавните предприятия от цели отрасли на икономиката, за да утвърди властта си. За да изглежда законно (да не надвишава праговете на разрешените кредитни експозиции на банката към едно лице), финансирането е непряко, чрез верига от кредитирани от банката търговски дружества. И с много офшорни собственици. Впрочем, това съвсем не е единственият инструмент за овладяване на медиите. Паралелен канал е фокусираното насочване на средства от европейските фондове.

Схемата постепенно става публично известна не в резултат от действия на държавата за защита на законността. Напротив: прозрачността е системно ограничавана и със съдействието на държавата. Сега се оказва, че институциите не са реагирали достатъчно ефективно и навреме за защита на обществения интерес. Схемата става публично известна по стечение на обстоятелствата – поради вътрешен конфликт между основни участници: "Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата", съответно "Пеевски стигна прекалено далеч и се вживява като властелин на България".

Не просто бизнес. В годините на прехода медийните магнати успешно налагат тезата, че медиите са бизнес като всички други. Не, не са. Медиите са индустрия, но не само. От медиите зависят правата на човека и в голяма степен – качеството на демокрацията. Записано е в ред документи на ЕС, но е добре и да се взема предвид. Ако институциите признаят, че медиите са не просто бизнес, регулацията може да бъде по-адекватна.

Общите правила на конкуренцията не се оказват достатъчни. Това сочи разрешената операция Лафка, от която зависи разпространението на печата, това сочи развитието на българските мултиплекси – оценката е на Съда на ЕС.

Обявена е продажба за едно евро на БТК, НУРТС България, Фърст Диджитъл, ТВ7, пийпълметричната компания ГАРБ заедно с военни заводи и хотел. От медиите научаваме, че на екипа на ТВ7 като бъдещ собственик е представен гръцки бизнесмен, свързван с близкия до Путин руски олигарх Константин Малофеев. А в екипа ще участва Николай Малинов, член на Националния съвет на БСП и председател на движение "Русофили". Сделката се отнася до съдбата на критична инфраструктура, но експертите предупреждават, че продажбата на ТВ7 има и друг важен аспект. По думите на Илиан Василев, бивш посланик в Москва, "ако не се реагира, ще пием дружно една студена вода, докато някой вкарва стратегическо информационно оръжие в хибридната война, която се води у нас".

Изборът. Сега в медиите навлизат родените в условия на демокрация. Разговорът за отговорността на хората в професията трябва да се води особено заради тях – с цялото уважение към журналистиката и достойните й представители, които работят в трудните български условия.

В България все още няма добре развит пазар на журналистическия труд. Причините са много, някои са обективни и са свързани с пазарни и технологични промени, печатните издания се адаптират към цифровото време. Но, както беше посочено, конкуренцията в медиите е съзнателно ограничавана. Мълчанието, търпимостта и дори възхищението към сръчността на т.нар. български медийни магнати да заобикалят законите дава плодове.

Ограниченият пазар не означава липса на избор. Избор винаги има, той е личен и непрехвърлим: упражняваш професията в служба на истината с всички произтичащи от това трудности – или не питаш кой плаща, стига да плаща редовно. Конкуренция, плурализъм и високи стандарти – или поставяне на личния житейски проект над мисията. За съжаление, все още в много случаи истината се принася в жертва на пропагандата, доказано се нарушават всякакви медийни стандарти, а играта с криви зарчета зависи допълнително от посоката на вятъра.

Действията на частния съдебен изпълнител и полицейското участие в ТВ7 са най-подробно коментирани в последните дни. Като че ли по тези въпроси няма големи различия – договорите трябва да се изпълняват, кредитите трябва да се обслужват, но може да се съобрази, че изпълнително производство в телевизия изисква специално внимание. Същевременно, резервираността на колегията към събитията в ТВ7 е напълно разбираема предвид биографията на телевизията като пропагандна машина или, както напоследък напълно основателно казват – пропагандна бухалка. Иван Бедров отбеляза, че до момента няма дори извинение.

Така е, според Пратчет дори разбойниците изскачат иззад скалите, но после казват разни неща, като: "О, извинявайте. Взех ви за някой друг".

 

Оригинална публикация

“Нова тв” сваля Diema Family от безплатния ефир

www.capital.bg I 17.09.2014г. 

Председателят на СЕМ Георги Лозанов няма избор – длъжен е да позволи на "Нова" да се откаже от мултиплекса за Diema Family
© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

 

Процесът на разпад на цифровизацията, очертал се още преди месеци, продължава. "Нова тв" сваля от цифровата мрежа (мултиплекса) една от двете свои програми, които излъчва в момента през неговата платформа – Diema Family+1*. За предстояща стъпка на телевизията в тази посока на медийния пазар се говори от доста време. Сега обаче събитието е официален факт. В края на март тази година bTV първа поиска от Съвета за електронни медии (СЕМ) да прекрати лицензите за дигитално излъчване на нейните канали Ring.bg+1 и bTV Lady+1. Сега в отлива се включва и "Нова тв".

Бунтът на пазара

Срещата на "Нова" с медийния регулатор се проведе във вторник. На нея мениджмънтът на медията е поискал да бъде изменена лицензията на Diema Family+1, като се промени срокът, за който е издадена. По този начин телевизията получава шанс предсрочно да свали една от програмите си от безплатния телевизионен ефир. "Diema Family+1 беше тестов проект и като част от стратегията ни за периодичен анализ на полтфолиото ни от канали ние решихме да оптимизираме съдържанието", коментираха пред "Капитал Daily" от ръководството на "Нова броудкастинг груп".

По закон медийните надзорници нямат и право да откажат подобно искане на тв каналите. Членът на съвета Анна Хаджиева коментира пред "Капитал Daily", че се надява скоро да има стабилно българско правителство, което спешно да събере заинтересованите от цифровизацията страни и да реши под каква форма ще се развива процесът оттук нататък. "Очевидно е, че трябва да се мисли върху нов бизнес модел. На дневен ред е и въпросът с таксата, която БНТ плаща за обществения мултиплекс. Държавата трябва да даде отделен бюджет на медията, който да покрива таксата за дигитално излъчване", добави Хаджиева.

БНТ създава и разпространява три национални програми през цифровата мрежа: БНТ 1, БНТ 2 и БНТ НD. От медията не съобщават каква е годишната такса, която плащат на "Фърст диджитъл". По информация от пазара обаче сумата е 15 млн. лв. на година при 8 млн. лв., плащани за аналоговото разпръскване. Това е един от най-големите разходи на дружеството. Таксата е висока очевидно, защото БНТ плаща за цялата мощност на обществения мултиплекс, изграден специално за нея. Тоест независимо дали има две или десет програми, "сметката" към мултиплекса не се променя. БНТ обаче няма възможност да създаде повече програмно съдържание (допълнителни канали) именно по финансови причини.

Цифровата катастрофа

Още когато bTV поиска да свали нишовите си програми от мултиплекса "НУРТС диджитъл", членовете на СЕМ предупредиха, че моделът на цифровизация се нуждае от спешна промяна след задълбочен анализ. От май пазарът очаква министърът на транспорта да събере на заседание Органа по цифровата телевизия, но това и до днес не се случва.

Отдавна на ред стои и въпросът дали държавата ще се намеси по някакъв начин. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков неведнъж е предупреждавал, че е възможно да има проблеми с цифровизацията. Няколко пъти той е повдигал въпроса да се проведе дискусия по евентуалното въвеждане на понятието must-offer (по задължение) за телевизиите, след като е въведено такова must-carry (по право) за мултиплексите. С две думи – това би означавало телевизиите да бъдат длъжни да предложат канали за цифровия безплатен ефир, след като сами и яростно се бориха за лицензи за достъп до него. Подобно развитие би изправило създателите на съдържание пред ситуация, от която едва ли ще са особено доволни.

Принципно, за да е оправдана таксата, която и bTV и "Нова" плащат на мултиплекс оператора за излъчването на Ring.bg+1, bTV Lady+1 и Diema Family, медите трябва да са постигнали положителен ефект от цифровото предаване на каналите под формата на повишена аудитория, която да може да продадат на рекламодателите. Такава информация не се потвърждава от проучването на пазара, което "Капитал" направи. Тоест до момента bTV и "Нова" са давали пари за услуга, от която няма реална финансова полза. Вероятно това е и причината да поискат прекратяването на цифровите лицензи. Сумите, с които "НУРТС диджитъл" ги таксува, не са публично известни.

СЕМ е лицензирал над 30 програми за цифрово ефирно разпространение. Едва осем от тях реално излъчват чрез трите национални мултиплекса, като жителите на София имат още четири канала от регионалния мултиплекс. Вместо броя на тези програми да се увеличава, той застрашително намалява.

* (+1 означава, че тв програмата върви по безплатния ефир с един час по-късно от предаването през платените разпространители)

 

 

 

Оригинална публикация 

Разговор с Веселин Божков, председател на КРС

БНТ, Денят започва | 4.03.2013

Тема: Стъпките на цифровизацията в България
Гост: Веселин Божков, председател на КРС

Водещ: Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията – Веселин Божков. Добро утро, господин Божков.
Веселин Божков: Добро утро.
Водещ: Последните седмици сме залети с реклами за цифровизацията на българските телевизии. Дайте да обясним на хората защо е важно това. Примерно сега те са на протести на улицата и трудно могат да смелят защо е толкова съществено това да има цифрова телевизия в България?
Веселин Божков: Благодаря ви за въпроса. Ние, както винаги, сме малко закъснели, защото цифровизацията в Западна Европа започна още 1998 година. Но в края на краищата, след усилията на две правителства вече сме на финалната права и, както знаете, от 1 март стартира т. нар. „симулкаст” период, който едновременно ще има излъчване на аналогова и цифрова телевизия. Преди всичко цифровизацията е икономия. Икономия на ефир, икономия на средства и прочие, освен е и по-високо качество, разбира се.
Водещ: Икономия на средства за кого?
Веселин Божков: Икономия за обществото, преди всичко. Защото, ако досега на един аналогов канал можеше да се предава една телевизионна програма, то сега на същия канал могат да се качат до 10, даже вашия професор малко греши, той казва 8. Теоретично 10-11-12 програми могат да се качат. Разбира се, когато е High Definition (HD) тогава това намалява и обикновено 5-6 програми се качват. Това е първото. Второто, което за мен е изключително важно е, че се изменя мястото на човека в този процес. От една страна, досега, ние сме едни пасивни потребители на информация, докато с цифровизацията това дава възможност да се въведат т. нар. интерактивни услуги. Преди всичко информационни услуги, във всякакъв вид, като започнете от телетекст, времето до натовареността на пътищата и прочие, електронно правителство, електронно здравеопазване, електронна търговия и прочие. Т.е. човекът става вече активен, става една дискусия между него и екрана. И може от място дори да се стигне до електронно гласуване, както вече в някои държави се пробва. Така че икономии на ресурс, изменя се мястото на човека в самия процес. И третия момент, за мен, който също не е маловажен, че в края на краищата България трябва да следва добрите европейски традиции и световните традиции и се подобрява качеството на самата картина.
Водещ: Споменахте, че ние сме закъснели във времето, обаче, е поставена цел на 1 септември, в България, всички телевизии да излъчват цифрово. Ще успеете ли да се справите с този срок? И се спомена, че в преходния период може да има проблеми. От какъв характер може да бъдат проблемите за потребителите на телевизии в България?
Веселин Божков: Благодаря ви също за въпроса. Значи аз искам да разделя нещата на две. От една страна задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията в целия процес на цифровизация и финализирането на целия процес на цифровизация. Така че аз отговарям само за това, което съгласно Закона за електронните съобщения и съгласно плана за преход от аналогов на цифрова отговаря Комисия за регулиране на съобщенията. В този ред на мисли комисията положи неимоверни усилия, тя проведе конкурсите за мултиплекс. Има вече 6 мултиплекса. Сега, живот и здраве, до 15 март ще трябва да стартираме и финализираме и 7 мултиплекс, който го взехме по отношение реакцията на българското правителство на забележките, които имаше Европейската комисия (ЕК). Това е едното. Второ – ние направихме едно синхронизиране на технически характеристики и т.н. Само на последните две заседания сме одобрили 630 такива назначения. Така че смея да твърдя, с определено задоволство, че комисията ще се справи с тези задачи, които й е поставил закона. По отношение на цялостния процес на цифровизация имам определени опасения и аз съм ги споделил както в Народното събрание, така и пред изпълнителната власт. Но ако се поинтересувате, аз ще ви кажа допълнително. Към днешна дата смятам, че ние успешно стартирахме, успешно финализирахме и всички действия са предприети. Разбира се, ще възникнат някои трудности. В какъв аспект? Разбира се, това са изключително сложни теоретични изчисления. Това са 13 алотман зони.Не мога да ви кажа колко стотици предаватели – има сила на звука, има определени покрития. Значи може да възникне така – между отделните цифрови предаватели може да възникне някъде пропадане на звука или на картината. Към днешна дата, от петък, ние нямаме такива сигнали. Така че слава Богу, поне няма някакви драстични пропадания. Това е едното. Второто, тъй като имаме доста проблеми с ресурса, когато имаме едновременно излъчване и на аналогов, и на цифров също може да се възникне тук-там някои такива проблеми. Да се надяваме, че и те ще бъдат решени бързо и експедитивно. Третия момент, който може да възникне, но който не зависи от нас, е някои от потребителите, които имат изключително стари телевизионни апарати и приемници, преди 90-те години, може да се получи, тъй като има огледален образ, да има проблеми с качеството на картината. Но се надявам, че своевременно или ще се закупят нови, нормални телевизори, или пък това няма да е чак толкова голям проблем. И последния проблем е с приемниците,с антените. Даже искам да ви дам един любопитен факт – в Италия цифровизацията се забави с 6 месеца, защото нямаше кой произвежда антени и да се набавят своевременно антените. Аз искам да кажа – отидете в магазините и да видите, че много малко ще намерите външни антени. Там, където са големите градове, разбира се, ще има някакъв… Повечето ще приемат със стайни антени. Аз препоръчвам още отсега стайните антени да бъдат с усилвател. Но лично аз пробвах тук, но и в провинцията, няма никакъв проблем за стайно приемане на сигнала. Разбира се, в по-малките градове и по-отдалечените градове и населени места, моята препоръка е да бъде външна антената, защото с вътрешна антена трудно би станало, тъй като сигнала е малко по-слаб. И, разбира се, тези, които са приемали досега аналоговия сигнал с антена, аз гарантирам, че и цифровия сигнал ще бъде приеман по този начин. Сега може би от хоризонтално ще се направи на вертикална поляризация на антената, но това са елементарни действия, които всеки средностатистически българин може да ги оперира.
Водещ: Споменахте, че имате някакви притеснения по отношение на процеса на цифровизация. Къде се корени вашето притеснение?
Веселин Божков: Моето притеснение, аз многократно и при предния парламент, и сега ги споделих, това е защото в България се забавя процеса за освобождаването на ресурс. Все още, за съжаление, Министерство на отбраната държи голям ресурс и ние не може да стартираме втората фаза на прехода от аналогова към цифрова телевизия, защото нямаме освободен ресурс. И е крайно време, нали намираме пари за другите сфери на обществото, които са належащи, крайно време е да се намерят средства в държавата. Разбира се, не толкова, колкото иска Министерство на отбраната. Според моята експертна оценка, те са два пъти по-малко. Но трябва да се намерят тези средства, за да се освободи този ресурс от Министерство на отбраната. Защото иначе де факто втора фаза от цифровизацията, т.е. за останалите три мрежи ние все още нямаме освободен ресурс. И може да се каже, че се действа под условие. Включително и новия конкурс за мултиплекс също няма освободен ресурс и ние също го провеждаме под условие. Това може би в един момент да доведе проблеми с ЕК, която да сметне, че нямаме достатъчно воля, за да завършим този процес. Аз съм написал писмо и до господин Борисов, и до парламента, и до Министерство на транспорта и информационните технологии, което ресорно провежда политиката в областта на информационните технологии. Надявам се, че ще бъде обърнато внимание и ще излезем с достойнство от този процес.
Водещ: Съвсем лаконично да ви помоля, има много масирана рекламна кампания за цифровизацията на телевизията, обаче за радиото нищо не се говори. Там няма ли да се цифровизира ефира?
Веселин Божков: Да, това също би било интересно, също ще имаме икономии на ресурс и ефективно използване на ресурса. Но към днешна дата и в Европа не стои толкова належащ този проблем. Очаква се 2020-2023 година този проблем да бъде финализиран в Европа. Така че поне в този аспект имаме още време.
Водещ: При предишното ви гостуване обещахте галещи ухото на потребителите на мобилни услуги, мобилни телефони, за намаляване на цените на терминиране от 1 юли. Остава ли тази ваша прогноза, това ваше очакване?
Веселин Божков: Разбира се. Аз съм казал, че каквото комисията поеме като ангажимент, тя си го свършва, поне за последните 6 години. Както знаете, няма друг сектор, където така последователно да се намаляват цените. Разбира се, че това не е своеволно, това е в резултат на провеждани пазарни анализи, когато ние установяваме, че има конкурентни проблеми, ние налагаме едно от специфичните задължения – поетапно намаляване на цените. Както знаете, от 1 януари тази година ние също ги намалихме цените и те станаха 4.3 ст. От 1 юли 2013 година два пъти ще намалим цените и ще станат 2.3 ст. Така че първо в този аспект ние сме под средноевропейските цени и смея да твърдя, че сме достатъчно предвидими и прогнозируеми и засега това са добри новини за българския потребител на фона на това, което се случва в държавата.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.           

Илиана Беновска, мениджър на Радио К2: Нямаме пари за ток, но казваме истината

в. Стандарт | Иванка ПЕТРОВА | 13.12.2010

Надявам се Борисов да не допусне лобизъм в медийните закони

- Госпожо Беновска, на 9 декември 2010 г. петчленен състав на ВАС обяви за незаконно прехвърлянето на лицензиите на Радио К2 на фирмата за недвижими имоти "Гео адвайзърс", осъдена и за излъчване на цинизми и вулгаризми. Вярвахте ли, че това ще се случи?

- Ако това е постижение – значи сме много затънали в корупция и незаконност. На 4 декември К2 навърши две години. Гост в ефира ни беше премиерът Бойко Борисов. Говорихме кое прави медиите зависими. Казах му – законите и парите. Ще ми се да вярвам, че този министър-председател наистина иска свободни медии в името на гражданското общество. Но не съм сигурна, че знае какво се върши зад гърба му по медийните закони. Преди 18 месеца внесох в парламента, в Министерския съвет, лично на г-жа Цецка Цачева, процедурата, по която Европарламентът чрез конкурс прозрачно финансира медиите в общността. Премиерът Борисов обеща да я въведе в България. Да видим. Ще се обърна още веднъж и чрез страниците на "Стандарт" към г-н Борисов: ГЕРБ извърши за 18 месеца само лобистки промени в закона за радио и телевизия и закона за електронните съобщения! Запознайте се с тях! И това го знаят всички, питайте, когото искате. Ще ви кажа и имената на депутати от ГЕРБ, които обслужват медийни интереси. Отговарям за думите си!
Вече 20 г. медийните закони служат на всяка власт и на обръчите около нея. Чрез ЗРТ и ЗЕС така наречените независими регулаторни органи СЕМ и КРС саботират в България свободата на словото и плурализъм. Раздаването на честотите, на мултиплексите се прави заради подкупи или други облаги. Държавните институции пък сключват договори за огромни суми с услужливи медии, неуслужливите умират без пари. Към придворните медии се насочват и парите от рекламния пазар. Манипулират се рейтингите. Кой следи слушаемостта или гледаемостта? Господарите на ефира са медийните господари на всяка власт. Без доказуема методика. Как е по света? На всеки приемник – телевизор, радио, компютър, в колата, в офиса има апаратче, което отчита. Вие да имате или да познавате някой, който да има такова устройство?! Аз – не.

- Като говорите така остро, че не е прозрачно финансирането на други медии, ще кажете ли вие как се финансирате?

- Онзи ден ни спряха тока в ефир. Нямахме пари да го платим. Ще ви кажа колко струва издръжката на Радио К2. Седмично в ефира ни всяка парламентарно представена партия е 10-15 часа. От изборите всяка партия в 41-о НС ни е струвала около 75 000 лева средно. При нас всичко е с високо качество, но аскетично. Дори нямаме кафе-машина. Но пък имаме в изобилие компетенция, вдъхновение, работоспособност и стремеж към обективен анализ, представяме по всяка тема задължително всички гледни точки. Даваме възможност на хората да преценяват сами. Да направят информиран избор. Логото на К2 е "Радиото, по което говорите вие!". Даваме думата и на извънпарламентарните партии. Говорим и с представители на неправителствени организации, работим с посланиците на всички държави. В ефира ни са еврокомисари, евродепутати. А това колко струва? Мислех, че щом покажем качество и рекламите ще завалят. Знаете ли какво ми казват от рекламните агенции – за вас реклами няма и вие си знаете защо. Чрез парите определени кръгове пренаписват дневния ред на обществото. Кой да е на екрана, кой да не е, по какви теми да се пише, по какви – не. Защо пада всяка власт, знаете ли? Е, разбира се, заради собствените си грешки в управлението. Но, властта изгаря, когато медийните магнати изсмучат парите от нея. И така е цели 20 г. – прелъстяват всяка власт, удовлетворят щенията си и я захвърлят вън от прожекторите, след като й отнемат девствеността.

- Не преувеличавате ли?

- Смекчавам. Беззаконието с Радио К2 е опит да се причини смърт на живо на свободата на словото. 4 години, 48 месеца, 1460 дни, 35 040 часа посветих да накарам политиците да спазват законите в България. Времето е равно на един мандат на едно правителство. А властта трябва да е за пример, нали? Председателят на КРС Веселин Божков, кацнал на този пост при предишното управление с етикета "наше момче от Правец", ми поиска 300 000 евро, за да изпълни разпореждане на прокуратурата. Представяте ли си какво самочувствие за безнаказаност?!

- А какво става с наказателното дело в СГС по обвинението на прокуратурата за длъжностно престъпление от Божков спрямо Радио К2?

- Ще бъде осъден, нямайте съмнение. Просто печели време. Делото се наблюдава от Еврокомисията, от Висшия съдебен съвет, от ВКП, от европейските и американския посланик, от множество наши и западни неправителствени организации, от МФЖ, от медиите, от хората. На сайта на Асоциация на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги са качени документи от ДАКСИ, че Веселин Божков е подписал декларация с невярно съдържание на 27 април 2009 г., в нарушение на закона за конфликт на интереси и Наказателния кодекс. Мисля, че прокуратурата ще предприеме светкавични действия.

- Какво ви предстои?

- Продължаваме напред и нагоре. Нали знаете какво е К2? Най-трудният за изкачване връх в света. Ще накараме политиците да създадат ясни и прозрачни медийни закони. Ако не го направим ние сами, от Европа ще ни го наложат. Бойко Борисов е на ход. Да видим дали освен да иска и може да създаде гражданско общество, да превърне България в държава на плурализма и свободни медии.

Стр. 13, 17

Публичен дебат за новия медиен закон. Ден първи

www.capital.bg I 29.07.2010

Една от важните теми в дискусията беше концентрацията на медийна собственост

"Сега действащият медиен закон е като индианско одеало. Всички промени и кръпки през годините го лишиха от основна цел", с тези думи председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов откри публичният дебат за нов медиен закон в Министерски съвет. Той ще се проведе днес и утре, като идеята е експертната група, която ще работи по новите текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересовани страни и да ги вземе под внимание, когато започне да обсъжда промените.

Първият ден беше отделен за коментари около обхвата на закона, тоест дали да е само за електронните медии или да се концентрира върху регулацията на медийното съдържание, без значение каква е технологията на преноса.

"В аналоговата ера винаги обвързвахме програмата с честотата, в цифровата среда това не е определящо", обърна внимание Георги Лозанов, който водеше дискусията и в качеството си на председател на работната група, която ще пише нов закон. Той постави въпроса дали и интернет трябва да попада в обхвата на медийния закон, долкото е среда за аудио-визуални услуги.

Тази идея се посрещна с възражение от страна на Сдружението за електронни комуникации, което обединява телекомуникационните оператори извън големите три – МTel, Globul и Vivacom. По думите им опитите за регулация на интернет пространството са довели до повече отрицателни, отколкото положителни резултати.

Има ли нужда от допълнителни разпоредби за продуктовото позициониране?

Председателят на работната група Георги Лозанов обясни, че основният принцип, който ще залегне в новия медиен закон, ще бъде либерализирането на регулацията, като под този термин се разбира предимно повече свобода за бизнеса и за медийните доставчици по отношение на форматите на реклама. Европейската аудио-визуална директива, от чиято база тръгват всички промени в сегашния закон, разрешава продуктовото позициониране в редакционната част на предаванията. Доц. Лозанов насочи дебата в посока дали има нужда от допълнителни разпоредби, които например да съобразяват възможността за позициониране на продукти с жанра на предаването.

Позицията на Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет по саморегулация, които представляваха бизнеса на дискусията, беше, че и сега действащият закон задава добра рамка по отношение на търговските съобщения. Тяхното убеждение е, че медийният закон трябва да задава само общите положения, докато подробностите следва да са уредят от етичните кодекси на бизнеса.

Председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Асен Асенов обърна внимание, че забраната в сегашния закон да се споменават имена на компании и марки в актуалните и новинарски предавания е неприемлива, още повече когато става дума за обществено-полезни проекти на фирмите. "Електронните медии не отразяват обществено значимите кампании, а в същото време представят книги, концерти и изложби. Тази неравнопоставеност действа демотивиращо за бизнеса", обоснова се той.

Ще се слеят ли СЕМ и КРС?

Във втората част на дебата, която предизвика повече дискусии, се обсъдиха идеите за евентуално сливане между двата регулатора на медийния пазар в момента – Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения (КРС), процесът по лицензиране и регистрация на медийните доставчици и как да се гарантира плурализма на средата.

Председателят на КРС Веселин Божков заяви категорична позиция против сливането на двата органа с мотива, че "не бива да се пипа една добре работеща система". Той изтъкна, че единственият конвергентен регулатор в Европа е Ofcom във Великобритания и припомни, че Европейската комисия е заявила, че не препоръчва на млада демокрация като България да съсредоточава контрола върху преноса и съдържанието в един орган. "Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход, не сме узрели за него", допълни още Божков.

Елена Вълкова от Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на частните електронни медии, заяви, че организацията няма категорично становище по отношение на сливането на регулаторите. Но подчерта, че регулаторната среда се нуждае от сериозна реформа. Едната да е в посока на съдържанието. "Има положително развитие в нашата комуникация със СЕМ напоследък, но те акцентират върху административната си функция да констатират и наказват, а не да излизат с превантивни становища", обясни Велкова. Тя допълни, че другият пункт, който изисква генерална промяна е т.нар. обвързано лицензиране между СЕМ и КРС, при което неефективно и неконструктивно се разменят документи от едната институция в другата.

Идеята в новия медиен закон да има специални текстове, които да ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (или това е условие колко телевизии можеш да притежаваш, или ако притежаваш определен брой вестници, то можеш ли да притежаваш телевизия) беше оспорена от представителя на Нова българска медийна група (собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7) Александър Ангелов. Неговите аргументи бяха, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем. Ангелов добави, че подобни ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.

Той беше подкрепен във виждането си и от АБРО, които заявиха, че т.нар. конгломератна концентрация (когато притежаваш медии от различен тип – бел.ред.) не следва да се регламентира в медийния закон, а е в обхвата на закона за защита на конкуренцията. Те предложиха и да се преосмисли забраната доставчик на медийна услуга да не може да бъде оператор на мултиплекс.

Дебатите за промените в медийния закон продължават и утре, като във фокус на обсъжданията този път ще бъдат обществените медии БНТ и БНР. Очаква се да се коментират проблемите с финансирането им, какви са обществените им функции и как ще се гарантира изпълнението на обществените им задачи през програмата. Повече по темата четете в съботния брой на "Капитал".

Оригинална публикация

М-Тел: Всички мултиплекси може да отидат в свързани компании

www.mediapool.bg | Владислава ПЕЕВА | 14.07.2010 

Има опасност всички платформи за цифрово радиоразпръскване у нас – т.нар. мултиплекси, да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира. Това заяви в сряда пред журналисти изпълнителният директор на “Мобилтел“ Андреас Майерхофер, след като ден по-рано излезе неофициална информация, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е отхвърлила тяхната оферта и тази на “Виваком“ за получаване на лиценз за мултиплекса, който ще разпространява програмите на обществените медии БНТ и БНР.
За обществения мултиплекс оферти дадоха М-Тел; “Виваком“, която наскоро сключи сделка за продажбата на половината Национално управление “Радиотелевизионни системи“ (НУРТС), разпространяващо в момента програмите на БНТ и БНР, с офшорката “Манселорд“, представлявана от собственика на Корпоративна банка Цветан Василев; “Хану про България“, която е част от латвийска група за медийни системи и вече взе лиценз за изграждането на три от мултиплексите за частните радиа и телевизии, и “Ди Ви Би Ти“ – група от седем компании, водени от “Инсат Електроникс“, поддържаща мрежите на телевизия Про.бг и радиата “Експрес“, “Дарик“ и “FM+“.
По думите на Майерхофер в телекомуникационните среди се говори за сливане на “Хану про“ с “Тауърком“, която пък взе другите два частни мултиплекса за цифрово разпространение. “Тауърком“ е част от сделката между “Виваком“ и “Манселорд“ и дружеството ще се влее заедно с НУРТС в новата компания между бившата БТК и офшорката на Цветан Василев, който държи контрола и в “Нова медийна група“, издаваща вестниците “Монитор“, “Телеграф“ и др.
Според шефа на М-Тел конкурсът за обществения мултиплекс е бил нагласен и това ставало видно още от тръжната документация. В нея най-голяма тежест в оценката на офертите се дава на опита в изграждането на такива съоръжения, което пък дава предимство на “Виваком“ като собственик на НУРТС. Затова и операторът привлякъл като партньор унгарска компания с изпълнени такива проекти и Майерхофер убедил акционера “Телеком Аустрия“ да участват в процедурата.
От “Мобилтел“ не са информирани официално, че отпадат от надпреварата и, ако това е така, България ще изгуби много милиона евро инвестиции през следващите няколко години в момент, в който правителството се опитва да убеди всички чуждестранни инвеститори да влагат в страната, коментира Майерхофер. “Подобни непрозрачни решения не са добър знак за чуждите инвеститори“, коментира той.

"Провал на КРС"

“Никъде досега не съм виждал такива действия от страна на далекосъобщителния регулатор, с председател, който е следствен за корупционна схема и който е неспособен да взема решения“, нападна той Комисията за регулиране на съобщенията и шефа й Веселин Божков. По думите му България е единствената страна в Европа, в която все още има монопол от 95 на сто при фиксираните мрежи от страна на “Виваком“ (бивша БТК) и това се дължи на провала на КРС в сферата на фиксираните телефонни услуги. По думите му комисията е съсредоточена върху мобилния пазар, а фиксираният е този, който осигурява по-добри възможности за пренос специално на данни, защото през оптичен кабел съвсем други са възможностите на интернет.
“Никой не задължава БТК да си отвори мрежата за други оператори и тя да се ползва на регулирани цени“, допълни директорът на М-Тел. Това, по думите му, пречи на конкуренцията и поевтиняването на цените не само на разговорите, но и на интернет услугите, което от своя страна ощетява потребителите. Ако КРС предприеме мерки за разбиване на монопола на “Виваком“, това ще освободи 30 на сто от фиксираната мрежа за конкуренцията, смята той и даде пример как “Телеком Аустрия“ в момента държи около 50 процента от стационарните постове в Австрия.

По-голям играч на фиксирания пазар

Намеренията на М-Тел са да стане по-голям играч на пазара на фиксирани услуги, имаме инвестиционна програма и в скоро време ще научите подробности, каза още Майерхофер. По думите му два са начините това да стане – чрез разширяване на съществуващата мрежа и изграждане на нова, или чрез придобиване на оператор. “Държим си очите отворени за бъдеща сделка за БТК“, каза той, запитан дали М-Тел проявява интерес към очакваното навлизане на нов инвеститор в бившия държавен телеком.
Майерхофер се възмути и от решението на Пловдивския общински съвет от миналия четвъртък да се премахнат 99 от общо 150 мобилни антени в града, защото били вредни за здравето на населението. Не се знае каква част от тях са на М-Тел, и каква на останалите мобилни оператори.
“Местни политици си играят със страховете на хората и искат да се въведат европейските норми за лъчение, без да знаят, че тези пределни нива са десет пъти по-високи от заложените в българското законодателство“, каза шефът на телекома. Той заяви, че няма да се съобрази със заповедта и да остави фирмите и хората в града без телефонни връзки заради неясни политически интереси.
“Видяхме какво стана в Пловдив, когато заради технически проблем не можаха да гледат финала на световното по футбол, представете си да оставим града без мобилни телекомуникации“, каза изпълнителният директор на "Мобилтел“.

Оригинална публикация

При закрити врата и загасени лампи

сп. Тема | Светослав ИВАНОВ | 10.07.2010 

При пълна тишина върви (и е на път да приключи) конкурсът за третия телевизионен цифров мултиплекс, известен и като "държавния". Победителят в него ще получи правото да разпространява програмите на БНТ и БНР след 2012 г. Съгласно стратегия за цифровизацията на ефира, приета още от миналия кабинет, същият конкурс трябваше да е приключил до края на юни. Това обаче не се случи, затова 9-членната комисия, състояща се от шестима експерти на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), двама на Съвета за електронни медии и от човек на ДАНС, продължи да заседава и през тази седмица. Освен при пълна тишина конкурсът се провежда съвсем нетипично – без предварително огласяване в медиите и без обява на първа страницата на сайта на организиращата го институция. Там в средата на март се появи единствено намерението на КРС да го проведе. След това органът даде срок фирмите, които проявяват интерес, да попълнят до края на април необходимите формуляри. После настана мълчание и КРС спря да дава каквито и да е индикации за следващите си намерения. Затова нито една медия не публикува ред, че такъв конкурс се задава и че той ще определи нещо много важно за държавата – името на фирмата, която след година и половина ще започне да разпространява БНТ и БНР до всички точки на България. Мълчанието беше прекъснато с появата на регистър, в които фигурираха имената на вече записалите се за участие в конкурса фирми. В същото време журналистите не разбраха кога и как точно председателят на КРС Веселин Божков е информирал всички потенциални инвеститори и дали всеки желаещ да участва е получил своя шанс. Въпреки че процедурата започна при "загасени лампи", впечатление прави краткият срок, който КРС отпусна за подготовка на документи – от 21 май, когато обявата се появи в Държавен вестник (следваха почивни дни, което направи така, че първият работен ден се оказа седмица по-късно), до 18 юни, когато всички папки трябваше да бъдат предадени. Скорострелният конкурс накара експертите да коментират, че комисията се готви да даде победата на играч, който разполага с инсайдърска информация и по тази причина е подготвил книжата си по-отрано. За участие все пак успяха да се запишат четири фирми – М-Тел, БТК, Ди Ви Би Ти и "Хану про". Измежду тях единствено "Хану про" вече бе участвала в първите конкурси, които КРС организира за частните мултиплекси. Нещо повече – латвийците не просто участваха, а и спечелиха втория, което им дава право да експлоатират след 2013 г. Три цифрови честоти, върху които ще могат да разположат по 10 тв програми. Преди това "Хану про" отстъпи в първия конкурс, в който победител стана словашката "Тауърком". Напоследък обаче все по-усилено се говори, че точно хора на "Хану про" работят по проекта на "Тауърком", чиято мрежа вече трябваше да е готова. След като стана ясно, че "Хану про" влиза в битката и за "държавния" мултиплекс, се чу, че гарант по финансовото осъществяване на нейния проект е Корпоративна търговска банка. Другото, което все по-усилено се обсъжда, са критериите за оценка на кандидатите, изготвени от КРС така, че най-доволен да остане един играч. Подозренията идват от изискването компаниите вече да притежават най-малко една цифрова честота, чрез която да разпространяват обществен оператор. Както вече стана дума, след победата си във втория конкурс през 2009-а "Хану про" вече разполага не с една, а с цели три. Обстоятелство, което е твърде възможно да изиграе решаваща роля в крайното класиране

Стр. 27