в. Дума | Веселка ВЕНКОВА | 14.03.2011

В петък председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов застана в БТА пред около петнайсетина репортери, фотографи и оператор на БНТ, за да коментира резолюцията на ЕП от 10 март за свободата на медиите в ЕС. Той се опита да обясни защо България е сред страните, в които медийният плурализъм и свобода на словото предизвикват сериозната загриженост на евродепутатите.

- Сам сте днес, г-н Лозанов, смятате ли, че електронните медии са по-застрашени от липсата на свобода на словото и плурализъм?

- Сам съм по чиста случайност, не се доразбрахме с "Пресклуб". Очаквах това да е дебат, на който ме канят, а то се оказа форма на пресконференция. Тук съм не защото електронните медии са по-застрашени. Напротив, смятам, че ситуацията при тях винаги е била по-добра, макар да става дума за голям бизнес, а телевизиите особено са такъв. И има подобен аспект в претенцията на ЕП, макар че самата Резолюция от 10 март е до голяма степен политически акт и е приета на базата на политическо противоречие, вижда се от гласуването й. За попадането на България в този списък пък е имала значение изнесената от български евродепутати вътрешна информация.

- Няма да отречете, че има "нужда" от притеснения, нещата вървят към ограничаване на свободата на словото. И "Репортери без граници" ни преместиха с 13 места назад. Вече сме на 71-во.

- Променят се нещата. Изискват се нови мерки за защита на свободата на словото. Ще има нова директива очевидно и смятам, че й е време. Не толкова, и не само за България, колкото въобще за Европа. Много се промениха условията от първия демократичен бум, така да се каже, представите ни за свобода на словото. Тя сега е много повече свързана с регламентиране на конкуренция и бизнес, на пазари. Дойдох тук, за да кажа какво става с подготвяния закон за аудиовизуалните медийни услуги, защото ние вече работим в посоката, по която ЕП възложи на Европейската комисия да подготви директива.

- Извън ролята ви като председател на СЕМ какво е личното ви мнение по темата?

- Има няколко основни проблема през прехода, които така и не уредихме никога – въпроса за праговете на концентрация, за автентичен стабилен модел на обществените медии и мисията им, която досега не стана ясна. Прозрачност на собствеността, гарантираща плурализма. Има много сериозни теми, които трябва да решим, за да гарантираме свободата на словото. Ние все още си я представяме като моментен скандал, а тук става дума за цялостни процеси.

- Защо не ги решаваме, щом са в ръцете на медийната гилдия и експертите й?

- Напротив, изискват и политическа воля, а тази управленска гарнитура демонстрира готовност за това. Доколко ще се приеме подготвяният закон, не знам?

- А как противодействат медиите на партийния "картел"?

- Аз не мисля, че битката на медиите основно трябва да минава през битка с политическите сили – това е един аспект само. Основно трябва да минава през собствената й регулация и способност да усвоява своите принципи и права.

Стр. 5

в. Стандарт | Антоанета ПЕТЕВА | 16.02.2011

- Г-н Минчев, днес БТА става на 113 г. Как агенцията ще отбележи празника си?

- Идеята е 113-ата годишнина на БТА да бъде отбелязана по-различно. Имаме потвърждението, че на нашата всекидневна редколегия гост ще е председателят на Народното събрание Цецка Цачева. А вечерта в БТА ще направим премиера на литературния алманах "Вечери край Цариградското". Той включва разкази и стихотворения на известни български писатели и поети, работили през годините в БТА – Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Петър Увалиев, Йосиф Хербст, Стефан Продев, Серафим Северняк, Цветан Стоянов и др. Предговорът е на Димитри Иванов, а рисунките са на големия художник Стефан Марков. На премиерата сме поканили бетеанци от различни поколения. Това е – скромно, но в период на криза не сме готови за нещо по-голямо.

- Все още сме в криза. Как се отразява тя на БТА и вижда ли се вече светлина в тунела?

- БТА получава държавна помощ, която е част от бюджета й. През последните години парите на агенцията не са променяни, а преди две години бяха намалени с 10 на сто. Работим с това, с което разполагаме. Търсим вътрешни ресурси с оптимизация на хората. За няколко години агенцията е намаляла с около 15 на сто като личен състав. Ако през 2004 г. сме били 365 души, сега сме 290. Но това не е на базата на съкращения, а на оптимизация. Търсим възможност на чисто пазарни принципи да увеличаваме приходите си – от реклама, от продажба на информация, от пресклубовете.

- Появяват се нови новинарски сайтове през последните месеци, как се борите с конкуренцията им?

- Повечето от тях са наши клиенти, които взимат информацията от нас. Ние сме "за" конкуренцията. Но за съжаление съперничеството между новинарските източници на информация се развива в среда без достатъчно ясно регламентирани правила. Би трябвало да имаме еднакви изисквания и критерии за работа на всички тези сайтове или агенции – да е ясна собствеността им, да се санкционира кражбата на информация, да се пресичат елементите на сива икономика. Големите информационни агенции като Асошиейтед прес, Ройтерс, Франс прес хвърлят огромни инвестиции в защита на информациите си. Все повече е ясно, че интернет, който навлезе в медиите, променя тяхната инфраструктура. И вече е ясно, че глобалната мрежа не е свободно пространство, особено като става въпрос за информация. Тя струва пари и трябва да се плаща. През октомври в Аржентина се проведе Третият световен конгрес на информационните агенции. Там официално бе направена неоспоримата констатация, че 80 на сто от цялата информация по света минава през агенциите. Те са тези, които обикновено дават първоначалната информация.

- Ще инициирате ли законодателни промени в посока изясняване собствеността на сайтовете? По инициатива на Съюза на издателите такива правила бяха прокарани за вестниците.

- Много ми се иска това да се приложи и към сайтовете, които се появяват всеки ден. Ние не знаем как са регистрирани, на кого принадлежат. Има хаос в електронното пространство. И би трябвало този въпрос да се реши. Преди седмица американският посланик Джеймс Уорлик на среща в БТА каза, че въпросът със собствеността на медиите е много важен за една демокрация. Бих искал да продължим това, което започна Съюзът на издателите. Това е необходимо за България, за целия демократичен процес у нас.

- 2011 г. ще е годината на изборите. Как се готвите за тях?

- Мисля, че най-добрата подготовка е, когато успееш да покриеш информационно страната. Затова решихме да инвестираме в нови хора и в допълнителни мощности. Някои медии предимно по икономически причини съкращават кореспондентските си места. Затова преценихме, че ако искаме да изпълняваме добре нашата обществена функция и да произвеждаме информация, е добре да увеличим кореспондентската си мрежа. Това става с вътрешно преструктуриране. Назначихме нови хора в Шумен, Русе, Ловеч. Разкрихме кореспондентски пунктове в Търговище и Кюстендил, където не сме имали екип от 20 години. Предстои ни да освежим присъствието си и в Стара Загора, Кърджали, Сливен. Вече имаме покритие на цялата страна. Желанието ни е да покрием информационните кампании на всички политически сили. Тъй като интересът към изборите е голям, решихме да дадем трибуна и на социологическите агенции. Да чуем нагласите на обществото по важни проблеми, които вълнуват всички – образование, здравеопазване, социална реформа. Ние сме инициатор и домакин на този социологически пул, без да сме участници в него, тъй като това е тяхна територия.

- Ще продължите ли и тази година традицията да организирате Световната среща на българските медии?

- Да. Тя ще бъде в известна западноевропейска държава, в която има българска диаспора и български медии и в която имаме недостиг на положителна информация за България.

Стр. 12, 14

в. 24 часа | 16.02.2011

Председателят на Народното събрание Цецка Цанева ще седне днес временно на стола на Максим Минчев – шефа на БТА. Тя ще води символично редколегията на агенцията, която е решила по този начин -тържествено, да отбележи 113-ия си рожден ден днес.
За празника агенцията издава литературния алманах "Вечери край Цариградското", събрал поезия и проза само на хора, работили в БТА. Алманахът със сигурност е издание за ценители, защото в телеграфната агенция са се трудили Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Йосиф Хербст, Петър Увалиев, Цветан Стоянов, Серафим Северняк, Стефан Продев. Автор на рисунките на книгата е Стефан Марков, а на предговора – Димитри Иванов.
БТА е създадена с указ на княз Фердинанд I от 27 януари 1898. Първият бюлетин, написан лично от първия директор на агенцията Оскар Искандер, съдържа 4 страници със 7 информации за борсови цени, събития в балканските страни и здравето на княгиня Клементи-на.Той излиза на 16 февруари 1898 г., датата е приета за рожден ден на осведомителната институция на България.
Днес агенцията излъчва над 1000 новини на ден и над 600 снимки от страната и чужбина.

Стр. 28

Шефът на БТА Максим Минчев, в художествено съавторство с Греди Асса, представи новата си книга "47 по Гринуич" в НДК пред 200 приятели.

"Модератор" на сбирката бе писателят Николай Петев, който заплаши, че ще прочете 40-минутен доклад за творчеството на Минчев, но разказа няколко прихващо-забавни истории от бурното им студентстване в Украйна. Георги Лозанов далеч "по-сериозно" определи книгата за нов жанр -"хедонизъм, радост от живота и от пътуването". Соломон Паси в комплект с половинката си Гергана не пропусна да "издаде", че присъединилият се към публиката Джеймс Уорлик е бил и на планьорка в БТА.
Максим Минчев пък прогласи, че пуска още една книга – за 113-годишнината на телеграфната агенция с всички именити българи, работили в нея. За автографи пред автора се подредиха вицепрезидентката на Издателския борд на ВГБ Венелина Гочева, Огнян Герджиков, писателят Димитър Шумналиев, шефът на НДК Христо Друмев, Ана-Мария Гюзелева и мн. др.

Стр. 26

в. Утро, Русе | 21.01.2011

Българската телеграфна агенция е поискала съдействието на областния управител за създаване на свой пресклуб в Русе. Това е станало на среща вчера между генералния директор на БТА Максим Минчев и губернатора Пламен Стоилов. Бъдещият пресклуб ще се превърне в част от изградената вече мрежа на БТА в страната, като идеята е в него да се концентрира медийният живот в Русе. Областният управител е заявил своята подкрепа за намерението на агенцията и е поел ангажимент да предложи подходящо за целта помещение.

Стр. 4

в. Телеграф | 05.01.2011

Нови кореспондентски бюра в Кюстендил и Търговище ще открие БТА още този месец. Агенцията ще обнови мрежата си в Шумен, Русе, Стара Загора и Ловеч. Това е част от стратегията на ръководството на БТА, начело с генералния директор Максим Минчев, която цели да се разшири географията на дейността в страната. През тази година БТА ще изпрати и нов кореспондент в бюрото си в Брюксел. В момента агенцията разполага с 30 кореспонденти и 28 фоторепортери в страната, както и 7 пресклуба – София, Пловдив, Пазарджик, Хасково, Видин, Велико Търново и Стара Загора. Те покриват над 90% от даваните в страната пресконференции. Само в Националния пресклуб "София", от създаването му през 2004 г. досега са се състояли над 5000 пресконференции. Той вече е най-предпочитаното място за общуване между медии, бизнес, политика, култура и спорт.

Стр. 4

в. 24 часа | 02.11.2010

Генералният директор на БТА Максим Минчев бе избран за генерален директор на Асоциацията на балканските новинарски агенции (АБНА). Това се случи в събота на годишната асамблея на информационните агенции от региона в Белград. Минчев поема двугодишното председателство от своя гръцки колега. Изборът станал в отсъствието на шефа на БТА, който по това време бил на конгрес в Аржентина.

Стр. 40

в. Банкер | 30.10.2010

Държавните медии щели да фалират. Ама друг път. Новината в аванс изскочи от тях самите. Причината била в постния бюджет, който правителството се подготвя да им отпусне за 2011 година. Това се разбра по време на тричасово заседание на Комисията по култура, медии и гражданско общество. Медиите, които се издържат с парите на данъкоплатците, и по-специално БНТ, не са доволни. Това състояние обаче е традиционно за всички държавни предприятия в онази част от годината, когато бюджетът е целодневна тема за упражнения. С какво все пак 2011-а ще е по-различна от 2010-а? Нали БНТ се обзаведе с ново ръководство? Ще извади ли то телевизията от финансовия колапс? Ще запази ли БНР водещата си позиция сред радиостанциите? Ами СЕМ? БТА? Как ще оправдаят средствата, които се отклоняват към тях? Ще подобрят ли продукта, с който ни "даряват", или ще го сложат на масата на конкуренцията? А и ще има ли все пак някакво затягане на финансовата дисциплина по тези държавни локации, след като министър Симеон Дянков им го заръча още преди година?
Държавната субсидия за БНТ ще е 60.1 млн. лева. За БНР е предвиден бюджет от 49.065 млн. лв., а за БТА – 4.185 млн. лева. Или за следващата година за медийна свобода ще похарчим общо 113.35 млн. лева. Към тях обаче трябва да се прибавят и 1.24 млн. лв., които ще отидат за издръжката на регулатора СЕМ.
"Ако предложената субсидия се запази и дълговете на БНТ към БТК продължават да бъдат над 18 млн. лв., то БНТ ще обяви фалит през следващата година", заяви генералният й директор Вяра Анкова пред депутатите. Миналата година, по време на аналогичния дебат за 2010-а, тогавашната шефка на държавната телевизия Уляна Пръмова изложи подобни прогнози. Тогава тя обясни, че ако субсидията за медията не бъде увеличена, то тя ще трябва да съкрати часовете програма, които произвежда. "Оставайки единствено на държавна субсидия, както се очертава, тогава самото съществуване на телевизията е под въпрос", категорична бе Пръмова.
За сравнение, ето какво беше разпределението на държавната субсидия за 2010-а: за БНТ – 60.088 млн., т.е. сега има леко завишене от стотина хиляди лева, а към БНР бяха насочени 48.053 млн. лв., като тук "бонусът" за 2011-а е около 1 млн. лева. Субсидията за СЕМ бе занижена спрямо 1.9 млн. лв. за предишната година. Този "вандалски" акт преди 12 месеца предизвика гнева на надзорниците. Тогава те поставиха под съмнение съществуването на регионалните си структури, а съответно и наличието на медийния плурализъм.
За БТА пък числата са същите – и през 2010-а, и през 2011-а – все 4.185 млн. лева. Според заместник генералния директор Борислав Чалъков агенцията ще се справи с предвидения бюджет за 2011-а, но "тези средства изправят БТА пред санитарния минимум". Той разясни още, че на медията са необходими ресурси, за да внедри световната практика – видеосервиз, и да дигитализира архива си, който по думите му бил национална ценност.
Като говорим за държавни медии, БНТ безспорно е фаворитът и синонимът на това словосъчетание. То пък ненадейно препраща към следващото, а именно, че медиите на държавна издръжка са лакоми творения все искат повече и повече. Средства от държавата, естествено. Ако може. Собствените им приходи по традиция са непредвидима величина – например случаят с предфалитното състояние на БНТ, което и в момента е непоклатимо. Оказа се, че местните специалисти са планирали приходите от реклама за 2010-а да бъдат с три – не, с четири пъти поголеми от тези за предишната година. И таман тези приходи да се случат в действителност, то взе, че икономическата криза нахлу и превзе територия след територия. Така големите надежди на "Сан Стефано" 29 се оказаха посипани и по-скоро съсипани. За щастие свръхоптимизмът явно не е заразил и останалите медии, финансирани от данъкоплатците.
Все пак ще бъде похвално, ако т.нар. обществени медии престанат да ни занимават с проблемите си и по-точно да се оплакват, че не им стигат парите. В сегашните условия е ясно, че всички ще ядат не постна, а суперпостна пица. Менюто е еднакво диетично за всички (с изключение на МВР, където бюджетът за 2011-а ще бъде по-сочен от този за 2010 г.). В крайна сметка, като не им стигат субсидиите и не могат да си докарат сами нови, да си сменят мениджмънта. Или пък да се изпосъкратят, защото от три километра си личи, когато на някое събитие идва екип на БНТ – освен шофьора един носи камерата, друг – стойката за камерата, трети осветлението, четвърти държи микрофона, пети не знам какво си… После се оплакват, че заплатите им били кльощави, програмата – хърбаво-смотана, а на всичкото отгоре и рекламодателите, и зрителите непрекъснато се самоотлъчвали. Всичко това е повече от логично, след като телевизията, по неясни все още причини, продължава да се държи, като че ли дебютира на пазара. И не може да се пребори за излъчването на събития, които интересуват "широката" публика. Като например мачовете на националния отбор по футбол. Не че последните спортно-спорни движения
имат някакво национално значение, но все пак е препоръчително да бъдат показани от държавната телевизия. За да имат достъп до тях всички потребители. Вместо това тромавата БНТ допуска да й ги задигат под носа далеч по-млади, но мобилни и пазарно ориентирани тв канали. Това състояние обаче няма как да се промени поне докато специално хората от тази медия не престанат да се държат по начин, по който се държаха и преди 20 и кусур години. А именно, че всички са им длъжни. Всъщност, освен за едни новини, за какво друго да се финансира допълнително БНТ? Ами като не може да се справи, нека да се обедини с БНР, както се обмисля да се случи в новия медиен закон. Така със сигурност задлъжнялата телевизия ще повлече и радиото в своите финансови водевили. Да се готвят и БТА, и СЕМ, ако управляващите заемат унгарския модел за пример (виж карето).
И докато ревизираме миналогодишните заплахи, че заради мижавия бюджет БНТ трябвало да си намали програмното съдържание, нека не забравяме, че СЕМ така и не затвори регионалните си центрове. Следователно бюджетът някак си е стигнал, за да съществуват още тези тъй важни медийни звена.

Стр. 36

в. Класа | 28.10.2010

Субсидията на БНТ за 2011 г. е предвидена да бъде 60 100 000 лева, за БНР – 49 065 000 лева, а за БТА – 4 185 000 лева. Това съобщи Владимир Петров – директор на дирекция "Държавни разходи" в Министерството на финансите, на заседанието на парламентарната комисия по културата, гражданското общество и медиите, цитиран от БТА. За Съвета за електронни медии е предвидена субсидия в размер на 1 240 000 лева. Народните представители обсъдиха проекта на бюджета за 2011 г. на Министерството на културата. За 2011 г. субсидията на Министерството на културата е 94,5 милиона лева, като общият й размер е увеличен с 2,2 милиона лева за делегираните бюджети на сценичните изкуства, съобщи министърът на културата Вежди Рашидов. Той заяви, че са необходими 128 милиона лева, за да може секторът на културата да "изкара тежката кризисна година".

Стр. 15

БТВ, Новини в 12.00 часа | 2010-06-06

Медийният фестивал временно се премести от курорта „Албена” в кафене в центъра на София.

Причината да се наруши 15-годишната традиция за раздаването награди край морето е финансовата криза. Освен това тя сви фестивала от една седмица в четири часа.
Макар и в София всички, които присъстваха на медийния фестивал, бяха на една вълна – вълната на „Албена”. Затова и наградите се раздаваха край пясък, вода, шезлонги и чадъри. Традицията беше спазена заради кризата и въпреки нея.

Георги Кузмов, организатор: Решихме, че в година, когато е трудно да командироваш някого на фестивал, да участваш на фестивал, е по-добре да направим събитието в София.

Репортер: Какво, според вас, е важно за медийните хора по време на криза?

Георги Кузмов, организатор: Идеи, преди всичко идеи. Нищо друго. Като няма пари остават идеите.
Тази година бяха връчени само четири златни чадъра – за най-добрите бизнес постижения и за хората, оставили следа в медийното пространство. Призът „Крос Бордър Ауард” заслужено грабна БТА за инициативата за срещите на българските медии по света. А голямата награда за цялостен принос към медиите е за Иван Попйорданов – един от директорите на Българската национална телевизия в горещите години на прехода.