Жоро Тошев: Дължат ми 75 хил. лева за “Кастинг”

в. Галерия | Владимир НИКОЛОВ | 02.08.2012

Продуцентът на предаването "Кастинг", което мина през зимата по БНТ1, Жоро Тошев е възмутен от далаверите, които се въртят в националната медия. Вътрешни източници на "Галерия" от "Сан Стефано" 29 издадоха, че неговата фирма Short Cut Productions все още не е получила обещаните пари за предаването. Става въпрос за 75 000 лева, които се чакат вече пет месеца. С тези пари продуцентът трябва да се разплати с част от творческия и от техническия екип, тъй като тяхната работа отдавна е приключила и всеки е изпълнил задълженията си. С изключение на финансовите от страна на БНТ1.
Потърсен за коментар, Жоро Тошев бе лаконичен, като сподели следното: "Не искам да коментирам отношенията ми с ръководството на БНТ1, защото все още не са изчистени всички задължения от тяхна страна, все още ми дължат пари. Работил съм с различни директори на медията, както и с доста други телевизии, но с такъв непрофесионализъм и с такава некоректност каквито срещнах по време на изпълнението на "Кастинг", не съм се сблъсквал до този момент .
Първоначално е бил гласуван бюджет от 250 000 лева за изпълнението на риалити програмата. Цели три пъти тези пари са прегласувани от ръководството. В крайна сметка Тошев, като продуцент на формата, би следвало да има последната дума по изпълнението му. Оказва се обаче, че на "Сан Стефано" коли и беси основно Севда Шишманова. Програмната директорка сама е натрапила сценариста на предаването. Тошев е искал Яна Борисова, но му бил спуснат Тодор Пеев, родом от Павел баня, изявяващ се през годините в различни фалирали печатни медии.
Шишманова бленувала да докара в ефир като водещ Владо Карамазов, но договорът му с Евтим Милошев изтичал чак през юни и затова натрапила Ива Гочева и Деян Донков, когото мнозина възхваляват като актьор на сцената, но не одобряват като тв водещ.
"Кастинг" приключва през март тази година, като оттогава не са преведени абсолютно никакви пари. През май шефовете на БНТ изпращат писмо до Жоро Тошев, с което го уведомяват, че намаляват бюджета с 10 процента заради ниското качество на предоставената продукция. Това е абсурдно поради няколко причини. Най-напред, БНТ има качествен контрол, който следи всяка програма и няма начин тя да се излъчи, ако не е минала през него
На второ място, бюджетът вече е бил гласуван три пъти, а същевременно се променя постфактум. Тук изниква въпросът – къде ще отидат тези 10 процента?
Още един генерален проблем на телевизията майка лъсна покрай цялата финансова сага. Оказва се, че за снимките на "Кастинг" е раздавана техника – камери, осветление и т.н., без каквито и да е било приемо-предавателни протоколи. Това говори, че всеки може да вземе, да ползва, да върне или не, в зависимост от съвестта си, техниката на БНТ. В случая Тошев е коректен и връща всичко, което е съхранявал след снимките в собствения си офис.
Въпреки това през юни той получава второ писмо, чрез което е уведомен за нови 10 процента намаляване на бюджета – наказание заради закъснение на предаваната продукция. Пет месеца след финала на "Кастинг" пари все още няма, както и няма изгледи да бъдат получени
Любопитно е как в такъв случай, когато БНТ дължи пари по изпълнени вече продукции, тя продължава да влага в нови.
От тази есен стартира нов сериал – "Четвъртата власт", промотиран от БНТ като журналистически трилър. Мнозина се учудват, че точно у нас ще се показва подобна продукция предвид факта, че страната ни е на 80-о място в света по свобода на словото и на журналистическата изява. Сценарист на новия сериал ще е Ваня Николова, която доскоро правеше "Под прикритие". Сега тя е вербувана за 1000 лева отгоре да работи по пропагандиращия колко независими са медиите у нас филм. Към него е привлечен и Михаил Билалов. Двамата напускат другия сериал, чиято фабула отива в ръцете на Ваня Щерева и Владимир Полеганов. Пари ще се влагат и в "Заместникът" на Маги Халваджиян, както и в тийнпоредица на братя Чучкови.

Стр. 2-3

БНТ с ултиматум да махне ПТС-ите пред парламента

в. 24 часа | Диана КЪНЧЕВА | 30.07.2012

Бившата стая в НС за пушачи става студио

БНТ е получила ултиматум до 1 септември да махне ПТС-ите пред парламента, научи "24 часа".Те са част от пейзажа от началото на демокрацията, но досега нито един парламентарен шеф или тв началник не успя да измисли нещо по-съвременно от тях, за да предава новините от Народното събрание.Шефът на герберите Красимир Велчев обаче е имал сериозен разговор с тв началниците по повод двата камиона, паркирани пред сградата. Велчев е член и на парламентарната медийна комисия."Да, вярно е, не може в 21-и век да има такава грозна гледка в центъра на София – два огромни камиона пред сградата на парламента. Уж сме във века на техниката, а толкова години вече да не могат един кабел до "Сан Стефано" 29 да прокарат. Освен това е и по-евтино сигналът да върви по оптика, отколкото да се плаща на толкова хора и машини", обясни Велчев. Кабел има и сега сигналът от сградата на БНТ стига до ПТС-ите пред НС, но след това е необходим смесителен пункт, където се обработва сигналът, обясни бившият тв шеф Кирил Гоцев, по чието време е прекаран кабелът.Парламентарното ръководство също не харесвало камионите, освен това те заемат и много място от паркинга за служебни коли. Затова забраната за пушене от 1 юни им дошла дюшеш, тъй като стаята за пушачи в парламентарния пресцентър се освободи. "Ще преместим техниката от ПТС-ите в бившата пушалня, отдавна искаме да направим тв студио", обясни шефът на пресцентъра в НС Христо Краевски. Той също не харесва гледката с ПТС-ите и негова била идеята да се направи тв студио. То ще е готово за новата сесия на 3 септември.

Стр. 4

Клубовете от “А” група поискаха 5 милиона лева за тв правата

в. Янтра Днес, Велико Търново | Анатоли ПЕТРОВ | 27.07.2012

Клубовете от “А" група са поставили условие на телевизиите – да платят минимум 5 млн. лв. за правата на мачовете през новия сезон. Сумата е стряскаща, тъй като най-високата предишна оферта на БНТ беше на стойност 900 000 лв. Останалите телевизии, които искат да излъчват “А" група, са Нова ТВ, ТВ 7 и ТВ+.
Преговорите ще продължат и тази седмица. Двете страни трябваше да се разберат до 20 юли, но това така и не стана и се стигна до компромисен вариант – отсрочка за след няколко дни. Ако се стигне до задънена улица, може да станем свидетели на прецедент в историята на българския футбол – “А" група да не се излъчва по телевизията. За съжаление в момента никой не се нагърбва да дава прогнози как ще приключат преговорите. Самите клубове се надяват на успешно завършване, тъй като почти всички от тях имат нужда от финансови постъпления.

Стр. 10

Тв шефове от Балканите се срещат на “Пирин фолк”

 в. Вяра, Благоевград | Коста ДИНОВ | 25.07.2012

Международният отдел на БНТ и община Сандански ще бъдат домакини на срещата на генералните директори на националните телевизии от балкански държави по време на юбилейния 20-и "Пирин фолк", съобщи фестивалният шеф Валентин Пензов.
Срещата ще се състои на 7,8 и 9 септември. Тя включва теоретична част с дискусия на тема "Авторската музика с етноелементи от Балканите – мост за културно сътрудничество между балканските държави", запознаване с туристическите забележителности на община Сандански и присъствие на двете конкурсни вечери и авторската вечер на балкански композитори, която ще се проведе непосредствено преди фестивала. Водещ на дискусионния форум ще бъде доц. Венци Димов – д-р на науките и преподавател в Софийския университет, а символичен домакин – генералният директор на БНТ Вяра Анкова. Тя ще даде коктейл за гостите в известен местен хотелски комплекс на 7 септември вечерта, поясни Пензов.
"Организирането на такава среща е постижение за организаторите на "Пирин фолк", тя демонстрира балканската същност на фестивала като място за културно сътрудничество в духа на обединена Европа, коментира фестивалният шеф Пензов.

Стр. 24

Евгения Марчева, водеща на сутрешния блок по БНТ: За да спреш монолог на Бойко Борисов, трябва да си му достоен събеседник

 в. 168 часа | Красимир БОЕВ | 24.07.2012

Водещата на сутрешния блок по БНТ Евгения Марчева много рядко се съгласява да дава интервюта. В същото време журналистката знае как да притисне и най-неудобните събеседници от политиката, бизнеса и спорта в студиото на "Денят започва". Голям медиен шум предизвика интервюто й с премиера Бойко Борисов през март по повод кадровите промени в правителството.

- Жени, защо не обичаш да даваш интервюта?

- Не се приемам като някаква ужасно значима личност и авторитет, чието мнение е меродавно. Нямам усещане за собственото си величие. От друга страна, понякога ми задават прекалено странни въпроси, на които не знам какво да отговоря. Стремя се да се предпазя от такива неудобни моменти.

- Сигурно заради това няма твърде много информация за теб в интернет освен за сблъсъка ти с Бойко Борисов, който беше доста широко отразен.

- Кажеш ли ми, че с това съм станала известна на хората, сигурно ще поискам да се гръмна. Работя от 12 години в журналистиката, но
всичките ми усилия са били напразни, ако ме свързват единствено с интервюто с премиера
Не желая да ставам известна на гърба на който и да било. Подобни опити са нелепи и искрено ме отвращават. Просто в конкретния случай разговорът се получи, имаше емоция и дойде в един много важен момент след две оставки в кабинета. А и това беше много рекламирано интервю. Още от предния ден всички медии съобщаваха за предстоящото гостуване на министър-председателя в сутрешния блок на БНТ.

- Хвалеха те, че не си се поддала на
опитите на премиера да те превърне в обикновен слушател на нещата, които е планирал да каже по телевизията.

- Има много начини да спреш негов
монолог. Важното е да познаваш събеседника си, за да му бъдеш достоен събеседник в диалога. Странно ми е, че ме хвалят заради липсата на сервилност
спрямо премиера. Това е изискване към всеки колега. Ролята ни е да бъдем опозицията на властта, да бъдем скептични към техните собствени хвалби. Еднакво е отношението ми към властта и опозицията. Затова понякога представител на управляващата партия ме упреква, че сякаш говоря от името на опозицията, а на следващия ден опозиционер ме обвинява, че съм в един отбор с властта. След подобни случки съм спокойна, че си върша добре работата.

- След интервюто имаше ли някакъв разговор с Борисов?

- Изпратих му есемес, за да му благодаря за интервюто, а той ми върна подобно съобщение. До ден днешен нямах друга възможност да интервюирам премиера, въпреки че съм го канила. За последно исках да ми гостува след излизането на доклада на ЕК. По същото време прочетох, че е бил в болница заради проблеми с рамото. Надявам се, че скоро ще се видим пак. Странно ми беше след този разговор, че ми се обадиха много хора да ме поздравят. Стана ми приятно, че ги чувам и са били впечатлени от работата ми.

- Значи все пак това е един от журналистическите ти удари.

- Не, пак ще ти възразя, това не е удар. Имам други постижения. Гордея се с работата си като репортер на "Дарик" по делото на медицинските сестри в Либия. Надявам се, че тогава дадох продукт на световно качество, какъвто биха предложили и колегите от CNN или "Евронюз". Удар в кариерата ми беше и отразяването на кризата със заложниците в театъра в Москва.
Спах четири дни навън под студения дъжд. Предавах на метри от колегите от CNN
Това са постижения, а не интервюто ми с премиера.

- Разказваш за твои постижения, докато си била в радиото, но интересът към теб се засили, откакто си в телевизията.

- Това е великата несправедливост по отношение на радиото. Там можеш да се провалиш и да стигнеш до върха, но и в двата случая оставаш анонимен. После се появяваш на екран, казваш "Добър ден", и вече всички те познават. Това ми се струва безкрайно нечестно.
От друга страна, при пялото ми уважение към аудиторията, най-важна за мен е вътрешната ми оценка. Ако съм удовлетворена от работата си, не бих се повлияла от това, че Драган, Мария или Иван са ме нарекли нищожество и са ме засипа-ли с обиди. Винаги има такива, които те хвалят, и такива, които не харесват физиономията или мнението ти.

- Адекватна или не беше реакцията на правителството след терористичния акт в Бургас?

- Трудно ми е да давам оценка, тъй като все още не мога да подредя цялостната картина. Ще ми се в подобен тежък момент да спре политическото дърлене и надцакване. Мисля си, че властта реагира адекватно след атентата и в същото време си задавам въпроса като журналист можеше ли той да бъде предотвратен.
Питам се има ли пропуски в нашето и израелското разузнаване
Нямаше ли начин службите да се доберат до информация, че се готви нещо. Николай Младенов и посланик Уорлик казаха, че няма как да бъде предотвратено.

- Продължават да се роят конспиративни теории в медиите, които след това се оказват неверни. Каква според теб е най-адекватната журналистическа реакция в криза като тази?

 

- Не искам да обиждам никого, но за съжаление се държим ужасно провинциално в критични ситуации, без значение дали става дума за наводнение, земетресение или терористичен акт. Не може в медиите на една уважавана европейска държава да показват в едър план откъснат човешки крак. Не се ли замисляме, че в преследването на по-голям тираж или рейтинг малко или повече обслужваме интересите на болния мозък, който е замислил терористичния акт. Нали точно това му е идеята – да всее страх, да ни накара да се чувстваме уязвими и раними. Има си журналистически наръчници, които учат как да се държим по време на криза. Доста хора трябва да ги прочетат.
По време на заложническата криза в московския театър ни бяха раздали брошури с изисквания какво да правим и как да се държим, за да не застрашаваме собствения си живот и този на околните. Няма да забравя и наръчника, който получих в самолета на път за Ирак. Имах шанса да съм част от първия граждански полет след края на войната. Докато четях диплянката, ръцете ми се изпотиха. В скучноват стил ни съветваха да скочим в окоп, ако стрелят по нас, или да
залегнем зад чувалите с пясък, ако чуем автоматична стрелба. Тогава разбрах, че отивам на място, където животът ми е в реална опасност. В тази връзка е задължително да се грижим не само за нашата безопасност, но и за тази на нашите зрители. Провери информацията си два и три пъти и чак след това се изпъчи да я съобщиш по телевизията. Пак се връщам в началото на разговора и заявявам, че предпочитам да изглеждам сериозно и скучно, но не и евтино на екран. Не бих искала да спекулирам с непроверени сензации само и само да съм по-интересна.

- Можеш ли да направиш някакъв паралел между терористичния акт в Бургас и този в Москва?

- Пазя много емоционално отношение към ужаса със заложниците в Москва, тъй като тогава бях млад репортер и това беше първото ми изпитание да се справя в подобна критична ситуация. В Москва ужасът беше огромен. Терористите бяха много и добре подготвени, а хората в театъра бяха изгубили надежда. През цялото време валеше ужасен студен дъжд. Техният прочут певец Йосиф Кобзон участваше в преговорите. Той е родом от Кавказ, както и терористите. Предполагаше се, че ще успее да установи някаква емоционална връзка с похитителите. Няма да забравя как излезе на дъжда, а на лицето му имаше съкрушено изражение, което ясно казваше: "Безсилен съм." След това дойде безумното нахлуване на спецчастите, които пуснаха газ и убиха много заложници. През пялото време предавах материали за грешките на спецчастите. Колега от "Дарик" къде на шега, къде на истина ме посъветва да си тръгвам по-бързо за България. Признавам си, че имаше моменти, в които се бях уплашила дали няма да ми направят нещо за това, че казвам истината, а не защитавам промосковската линия.

- Цинична ли ти звучи идеята, че руските граждани са по-подготвени от българите да се справят с ужаса от един терористичен акт.

- Не бих казала, че те са по-подготвени. Виж, израелците са друга работа. По време на мое посещение в Йерусалим седнах да пия кафе в едно много приятно заведение. Хората се усмихваха, пийваха кафе, изглеждаше, че всичко им е наред. По едно време забелязах, че някои от цивилните граждани са препасали автомати "Узи" на кръста.
Три часа не можах да дойда на себе си от тази гледка
След това се замислих, че това е тяхното ежедневие и те отдавна са свикнали с неща, които на нас ни се струват невъзможни. Говорила съм по този въпрос и със зет ми, който е ливанец. Той се е родил във война, детството и младостта му са минали между оръжията. След последните разрушителни военни действия в Ливан притеснено го попитах как ще се справи семейството му. Той отвърна: "Спокойно, свикнали сме с този живот."

- Какви според теб ще са последствията за българското общество след самоубий-ствения атентат?

- Трудно ми е да дам категоричен отговор на подобен въпрос. Довчера си мислехме, че при нас подобно нещо няма как да се случи. Днес хората се замислят, че трябва да бъдат по-бдителни към случващото се около тях. Животът ни е не е само лято и лимонада. Трябва да живееш с едно наум. Подобно напрежение би ме побъркало. Не мога да водя живота на един израелец. Не си представям как сутрин ще прибера оръжието си в чантата, защото на улицата ме чака смъртоносна опасност. Ние сме жизнени позитивен народ. Това ще ни помогне да преминем леко през този ад.

- Очевидно си пътувала доста по света, а сега имаш ли подобна възможност?

- Липсват ми пътуванията, но няма как да тръгна нанякъде заради ангажиментите ми към сутрешния блок и грижите за прекрасната ми дъщеря Моника, която е на две години и половина. Чувствам се щастлива с тези си ангажименти. Професията ми е супер и не си представям какво друго бих могла да правя.
Като малка исках да стана фризьорка заради баба ми
Редовно ме водеше в нейния фризьорски салон и се опиянявах от ароматите на бои и други козметични средства. После учих българска филология и като втора специалност исках да следвам философия. Ректорът на философския факултет обяви, че съм напълно луда да се захващам с философия и така избрах журналистиката. Там избрах профил "преса", тъй като за "телевизия" имаше страшна навалица от пищни мадами, които умират някой ден да ги дават по телевизията.

- Чувала ли си предупрежденията, че в
телевизията човек бързо се изхабява?

- Нямам подобни опасения. Създала съм си защитни механизми. Не че не съчувствам на хората, пострадали по време на наводнение или земетресение. Изживявам го, но в един момент пускам бариера и не си позволявам да навляза прекалено надълбоко.

- Не страда ли личният живот от прекалената ти заетост?

- Съпругът ми е изключително разбран човек. Всичко между нас е чудесно. Единствената ми слабост е, че така и не се научих да спортувам. Мъжът ми кара ски, играе футбол и тенис, но аз не успях да възпитам в себе си влечение към тренировките. За сметка на това правя всичко възможно да запаля дъщеря ми по спортуването.

- Интересуваш ли се от клюките по твой адрес?

- Чета ги за съжаление и страшно се ядосвам. Преди време, щом прочетох една гнусна лъжа, буквално се разтреперих. Кръвното ми сигурно беше двеста на сто и осемдесет. Бясна се обадих на Вяра Анкова и обявих, че ще ги съдя до дупка. Добре, че тя има опит с подобни неща и успя да ме успокои.

- Чудно е как успяват да измислят за теб клюки, при положение че изглеждаш толкова сериозна в сутрешния блок.

- Не мога да променя строгия си израз, който може би не е най-подходящият за сутрешен блок. Сигурно се очаква от мен да съм по-ведра и усмихната, но вместо това понякога сякаш изглеждам леко темерутски. Вътрешно си налагам да се усмихвам повече, но това се получава само в първите пет секунди. Сигурно е така, защото аз самата съм много сериозен човек. Няма смисъл да се стремя към някакво изкуствено излъчване, което е много далеч от истинската ми същност.

Стр. 52, 53

Кошлуков с награда за телевизионна журналистика

в. Дума | 18.06.2012

С награда от 15 000 лв. си тръгна Емил Кошлуков от вторите годишни награди за телевизионна журналистика "Св. Влас". Той бе отличен от журито заради "компетентността на неговите предавания и за това, че е запазил обективност в условията на изострена медийна ситуация".
Учредители на надпреварата са 11 журналисти и интелектуалци, сред които Иван Гарелов, Георги Лозанов, Петко Бочаров, проф. Ивайло Знеполски, директорът на Народния театър Павел Васев, Любен Дилов-син, композиторът Стефан Димитров и др.
Представители на БНТ взеха 2 допълнителни отличия. Мария Чернева грабна специалната награда, учредена от един спонсорите, за репортажа си в "По света и у нас" "Прилепите срещу непобедимите". Като мотив журито изтъкна, че материалът й е спомогнал за формирането на силна гражданска позиция.
Финансов стимул от 5000 лв. за млад и проспериращ журналист получи Росен Цветков, чийто репортаж за купуването на гласове в Несебър на последните избори е впечатлил журито. Той заяви, че ще дари сума за лечението на колежката си Валентина Крушкина, която се бори с тежко заболяване.

Стр. 5

БНТ обяви конкурс за интериор на студио 5

в. Дума | 11.06.2012

Конкурс за интериор и декори на емблематичното си Студио 5 обяви Българската национална телевизия. Надпреварата започна от 5 юни, а заявки за участие се приемат на сайта info@tvstudio5.com от 1 до 15 юли. За конкурса БНТ ще си партнира със Sofia Design Week.
ДУМА припомня, че в студиото се снимат сутрешните блокове “Денят започва" и “Денят започва с култура", както и продукцията “Малки истории".
Желаещите да участват в надпреварата могат да се запознаят с обстановката в студиото на 18 и 19 юни, когато БНТ е обявило дни на отворените врати в Студио 5. Победителят в състезанието ще получи 3000 лв. За второто място са предвидени 1500 лв., а третият отличен ще си тръгне с 500 лв., съобщават от националната телевизия. В журито, което ще оценява проектите, участва директорът на “Програма БНТ 1" Севда Шишманова,
както и Албена Колчакова, която е продуцент на “Денят започва". В състава е и Боряна Зафирова от Sofia Design Week, сценографът Никола Тороманов, главният режисьор на БНТ Дамян Петров, както и архитектите Даниела Топалова и Димитър Славчев.
Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на 20 юли. Повече информация за условията за участие в конкурса можете да бъде намерена на www.tvstudio5.com.

Стр. 5

 

Севда Шишманова, програмен директор на БНТ: Телевизията е новото кино вече става глобална тенденция

www.dnevnik.bg | 09.06.2012

Севда Шишманова е журналист, специализирал кино режисура и има зад гърба си 15 авторски документални филма. Нейният "Незавършилата война" е в топ 10 на журналиститческите постижения, а през 2001 г. печели американската награда "Джон Хопкинс". Тя често е канена да бъде член на международни филмови журита.
От края на 2010 г. е програмен директор на БНТ, която отговаря за появата на един от най-успешните и популярни в момента български сериали "Под прикритие" в ефира на националната телевизия. За да разбере повече за успехите, наученото и бъдещи програмни планове на телевизията "Дневник" зададе въпроси на програмния директор.

Как оценяте успеха на сериала "Под прикритие" досега? Какви са най-големите му постижения в България, каква е гледаемостта и в какво се изразяват успехите му зад граница?
- Реалният успех на сериала "Под прикритие" е в това, че постави стандарт на българския телевизионен пазар. С това, че е конвертируем и показа как един локален продукт може да бъде международен. Продукционното ниво е това, което единствено има значение за оценката в света. Както за да получи международна дистрибуция, така и за да има селекция и номинация на фестивали.

Фактите са известни: "Под прикритие" има международен дистрибутор – New Films International, който откупи световните права за разпространение; продаден е на три континента и е в каталога на най- голямата дистрибуторска компания в света Lionsgate.

Има селекция за най-престижните награди за телевизионна продукция в света "Еми" (Emmy) и номинации на друг световен фестивал "Златна нимфа" в Монте Карло. БНТ отстоя следните важни етапи от избора до продажбата на тази продукция, като "Под прикритие" се реализира от самото начало без компромис – селекция на сценарий в криминален жанр и универсално работещ сюжет, доказана продуцентска компания SIA, перфектен кастинг и пълен контрол на реализацията. Ключово в случая е мого високото професионално ниво и опит на екипа но SIA.

Ако обобщим за два сезона "Под прикритие" създаде мания сред зрителите, постигна най-висок рейтинг за праймтайма на националната телевизия и върна млада и активна аудитория, привлече рекламодатели и стана най-тегления и гледан сериал в интернет.

Какво предстои като развитие на този проект?
- Няма компания, която да се откаже да продължи свой успешен продукт. Мениджърският борд на БНТ одобри предложението за реализация на трети сезон, той е в предподготовка и снимките ще започнат в началото на юли.

Според мен това ще бъде по труден сезон от първите два, защото очакванията към сериала вече са много големи и развитието на историята трябва да върви нагоре в драматургично и емоционално отношение. За това БНТ постави изискване към продуцентите от SIA за много по-голяма предварителна готовност, сценарна и продукционна, преди да започне снимачният период.

Има изнасяне в нови локации и разработка на сложни и трудни снимачни сетове, от актьорите ще се изисква по специална подготовка също. Но предварителната работа по сценария е акцент и е много прецизна, за да може наистина екипът да бъде максимално улеснен в процеса на снимки.

Какво спечели и какво загуби БНТ от "Под прикритие"? Какво научихте от проекта?
- БНТ показа, че има ресурс да диктува тенденции на телевизионния пазар, без да отстъпва от обществената си функции. Изненада конкуренцията, която си мислеше, че националната телевизия ще остане в традиционното филмово производство и не е проблем в новата ситуация.

Както знаете, промяната в закона с разрешение за продуктово позициониране в телевизионните сериали провокира интереса на частните телевизии и те ориентираха своето производство към тях. Трябва да кажа, че това се оказа важно и за нас, защото ни даде допълнителни аргументи за промяна на съдържанието на филмовата ни продукция. Ориентира я пазарно и от това спечели както медията, така и зрителят.

За мен чисто продуцентски е първият голям филмов проект, за който нося пряка и цялостна отговорност и след него знам, че не може да се прави компромис на нито един от етапите на снимачния процес. Ако е направен, той е видим. Телевизията е безпощадна медия, знам го от журналистиката.

Смятате ли, че турските сериали най-накрая станаха жертва на българските. Тяхната аудитория припокрива ли се или се различава?
- Турските сериали се оказаха част от подготовката на аудиторията да гледа локален продукт. Те създадоха нагласи в зрителите и трябва да признаем, че в това отношение частните телевизии подготвиха пазара. Винаги е добре, ако националната продукция може да отговори на интереса на аудиторията.

Важно е, че в момента имаме индустриално поведение на телевизиите в производстово на български сериали. Ако направите мониторинг, ще отчетете, че това е модерната тенденция в телевизионното производство у нас и водещите телевизии приоритетно продуцират български сериали. В това отношение е много важно да се удържи сценарното и продукционно ниво, защото аудиторията е подвластна на много силно влияние на филмите, които гледа и отговорността на теливизиите в случая би трябвало да е въпрос на ясна политика.

Отбелязвам го, защото имаме неприятния опит от налагане на спорни вкусове и поведенчески модели с някои реалити формати, които не са комплимент за продуцентите им.

Ще повлияе ли "Под прикритие" на следващите проекти на БНТ и как? Планирате ли следващи сериали? Какви?
- Националната телевизия провери собствения си капацитет като продуцент. И в това много важен беше изборът на партньор. Продуцентската компания с която на практика БНТ влезе на пазара, е най-добрата в момента в реализация на телевизионни сериали. SIA и "Камера" са екип, с който се работи на висок професионален оборот и процесът в общия ни проект се оказа едно от най-важните условия в тази проверка на възможностите ни.

По парадоксален начин един безспорен продукт, без аналог в международното си признание, предизвика остра и некоректна кампания със спекулации и откровени лъжи по отношение както на финансирането, така и на производствения процес. Върху БНТ беше упражнен включително институционален натиск и искане да доказва "целесъобразността" да продуцира този сериал. Това за съжаление беше поведението, с което избраха да се "състезават" с нас както от телевизионните конкурентни среди, така и от киногилдията.

Отбелязвам го защото "Под прикритие" промени статуквото, преобърна както пазара, така и заварената система на филмопроизводство в БНТ, като ни даде самочувствие да поставяме условия към следващите проекти. Показа стойността на прозрачната процедура на избор на проект и доказа, че единствено качеството е това, което има значение в реализацията на една продукция.

В момента БНТ е обявила годишна сесия по филмопроизводство с четири различни позиции за телевизионни сериали и има всички основания да се надява, че както кандидатите, така и комисията ще отчетат летвата, която постави "Под прикритие", преди да направят своя избор.

Какви са впечтленията ви от тенденциите на международния пазар на телевизионни продукти и по-специално сериали в момента?
- "Телевизията е новото кино" беше водещият коментар в тенденциите на пазара, които видях по време на телевизионното издание на American Film Market в Лос Анджелис. Производството на телевизионни сериали привлича индустриално големите американски филмови студиа заради комплексните възможности от излъчване на тази продукция на много пазарни нива – от платените канали през телевизиите до интернет.

Изумителни са например възможностите за "услуги" за зрителите на Netflix – американската мрежа за гледане on-demand през интернет стрийминг в САЩ, Канада, Латинска Америка, които "дистрибутират" телевизионните сериали до потребителя в мащаб, който е несравним като потенциал и с най-големите боксофис на кината. Всеки може да гледа любимите си сериали, когато поиска и преди разпространението от телевизиите.

Важна е политиката и на платените филмови канали като HBO, с които студията се конкурират в подобна инвестиция. Производството на телевизионни сериали привлича режисьори като Скорсезе и Спилбърг, именно защото в момента съдържанието на тази продукция се развива много бързо заради интереса на пазара. И разбира се заради мащаба на печалбите.

Дори обществена телевизия каквато е BBC създаде своя компания специално за производство на сериали, базирана в САЩ с продукция, подчинена на потребностите на този пазар, защото потреблението е огромно, печалбите също. Британската медия отстоява тази своя пазарна политика, независимо, че е под огромен натиск за това като обществена медия.

В тази връзка мисля, че "Под прикритие" има вярната формула на универсална история, високо продукционно ниво и добър мениджмънт, което ни направи част от световния пазар. Фактът, че най-голямата дистрибуторска компания в света Lionsgate избра да покаже на този пазар сериала в топ селекцията си заедно с Mad Men – носителят на "Еми" 2011, хитовия Boss и двете си нови супер продукции Anger Management и Nashville, означава, че имаме постижение, с което трябва да се съобразим.

Това е първи случай, когато американската компания показва независима продукция, извън своята собствена и тази на мейджъри.

Защо според вас все повече режисьори избират да се насочат към телевизионните филмови формати, загърбвайки игралното кино?
- Известни режисьори започнаха за снимат сериали, но не мисля, че това е свързано с отказ от игралното кино. Възможността да развиват проекта, предполагам, е творческото основание, както се аргументира Скорсезе в едно интервю по повод на сериала "Престъпна империя", който продуцира и снима за HBO.

Разбира се, финансовия фактор е определящ, както и милиардната зрителска аудитория на телевизионните сериали. Не мога непременно в този контекст да коментирам професионалния избор на българските режисьори, но тяхното поведение, особено на новото поколение, е пазарно ориентирано и предполагам, че критериите, които биха ги привлекли за участие в един проект, са същата комбинация, за която вече споменах.

Ако има нещо, което в България много видимо разграничава поколенията в киното, то това е именно в следването на принципите и правилата, които определят тази индустрия, а те са пазарни. Важно е, че българското кино има своята вълна режисьори, които правят този преврат. При това с необходимото тематично и жанрово разнообразие на филмите, които заснеха в последните 5 години. Започна Явор Гърдев с "Дзифт", Димитър Митовски с "Мисия Лондон", Камен Калев с "Източни пиеси", Виктор Чучков "Тилт", Драгомир Шойлев "Подслон", Илиян Джевелеков с Love. Net…Това е важно да бъде отбелязано, когато говорим за зрители, стандарт, пазар и кино. Любопитна съм да видя заснети от тях сериали.

Има ли някакъв нов тип вълна на телевизионните сериали в момента? Няколко от първите големи успехи в тази сфера като "Д-р Хаус" и "Отчаяни съпруги" приключиха завинаги телевизионния си живот само преди около седмица след осем сезона в ефир и доста голям спад в гледаемостта през последните си години? Какво означава това за телевизиите и какво е новото като жанр, истории, картина и качество, което най-силно се търси?
- Пазарът е този, който диктува и той има основно правило – конкуренцията за зрителя и рекламодателя. Една продукция пада от излъчване и производство, когато не може повече да издържи състезанието за любовта на зрителя и съответно не изплаща обратно инвестицията си.

Световната аудитория не е хомогенна във вкусовете и нагласите си, защото например фентъзи и хоръра, които разбиват американския пазар, не са реципрочно успешни на всички територии.

Британският хумор едва ли е конвертируем в мащаб като политическите трилъри на BBC. Но има формули които традиционно работят, особено ако се стои професионално в жанра и историята е универсална. Това усетих, когато видях дублирания на испански вариант на "Под прикритие" на скрининга за Латинска Америка. Над 180 селекционери и на екрана история, която приковава вниманието, актьори, които впечатлително приемаш и продукционно ниво, което оценяваш. Респектът и уважението беше и от това, че продукция с такъв стандарт идва от малка страна и телевизия.

На какъв принцип планирате филмовата програма на БНТ, както и тази на сериалите? Това е една от сферите с най-жестока конкуренция между телевизиите? Какви заглавия може да очакваме от БНТ?
- БНТ има ангажименти като обществена телевизия както към избора на тематичните параметри, така и към начина, по който формира своята цялостна програмна политика във филмопроизводството.

Ние поставяме своите виждания като продуцент на обсъждане от Програмен съвет за кино, в който влизат и представители на кино гилдията и институции с консултативна роля каквито са министерствата на образованието и културата.

Приоритетите се определят за предстоящия годишен телевизионен сезон и се обявяват публично. Редовната филмова сесия, която се провежда в момента, показва жанровото и тематично разнообразие, към което се стремим. Има четири обявени позиции – училищен сериал, исторически сериал, ситком и свободна позиция за сезонен сериал без ограничение на жанра и темите, с единствено условие да е съвременен сюжет.

До този момент комисиите, в които съм участвала, показват висок критерий и много вярна оценка за това каква продукция има необходимост и задължение да продуцира националната телевизия. На предишната сесия например не пуснахме в производство сериал, защото комисията прецени, че не отговарят като качество на нивото, което БНТ постави с "Под прикритие".

Може би изглежда, че нямаме продуцентската свобода на частните телевизии, но все повече се убеждавам, че изискванията, които имаме като обществена медия, само прибавят качество и ниво към продукцията.

През последните няколко години документалното кино бележи силен възход. Разработват се много нови и необичайни форми на документалистика, която е далеч от познатия на всички формат на дългия репортаж и често се доближава до игралното кино. Какво е отношението на БНТ към този формат сега и в бъдеще?
- Имате предвид т.нар. доку-фикшън или соуп-доку сериали. Като човек с над десет документални авторски филма в биографията си естествено следя развитието на тези жанрови тенденции.

На практика БНТ има опит за такъв подобен формат, какъвто са "Малки истории". Все още не мога да се реша да предложа подобна позиция в конкурсна сесия, но имаме подкрепени такива проекти като копродукция – "Правилата на ергенския живот" и "Полският водопроводчек". Самата аз работя авторски проект за игрален филм, който първоначално беше замислен като доку-фикшън.

Важното в екранната трансформация на документалните сюжети е да не си изпуснал момента на историята, и героите ти още да живеят в нея. Ако БНТ продуцира такива формати, ще трябва да се съобрази с това. Като медия, която трябва да развива различни жанрови форми, може би подобен опит ще е важен за киното у нас, а и ще проверим и дали има зрители.

Оригинална публикация 

Водещата на “Референдум” – най-успешното предаване на БНТ, Добрина Чешмеджиева: От опит знам, че в телевизията можеш да успееш без връзки и протекции

в. 168 часа | Красимир БОЕВ | 05.06.2012 | 00:01 | Стр. 52, 53

- Добрина, пушиш ли?

- Пуша, но смятам, че трябва да дадем шанс на новия закон. Не мога да си обясня защо, като отидем някъде в Европа или Америка, нямаме никакъв проблем да се съобразяваме с правилата. Свикваме на втория час и влизаме в ритъм. А тук се борим на всяка цена да ни е позволено всичко, което ни се прави. Разбирам притесненията на собствениците на заведенията, но нека поне опитаме. Мисля, че в Хърватия въведоха подобен закон, но след това го отмениха. Проблемът е изключително дискусионен, все едно да дебатираме добри шофьори ли са жените. Това са вечни теми. Ако го закъсаш в разговор или в предаване, винаги може да опреш до тях и пак да си актуален.

- Пушачите за пореден път доказаха, че са силно лоби и няма да се дадат без битка. Наистина ли новият закон нарушава личната им свобода и има дъх на соцпопулизъм?

- Имаше доста коментари в тази посока във Фейсбук страницата ни. Не вярвам на един пушач в България да му се пуши повече, отколкото на този в Америка. Всичко е въпрос на психологическа нагласа. Никой не ни е забранил този навик, просто не можем да го правим на определени места. Леко съм скептична в сериозния успех на закона. Поне в началото ще бъде много трудно.

- Цигарите са втората най-обсъждана тема. Първата е земетресението. Появиха се упреци към БНТ, че е реагирала твърде късно за разлика от държавното радио.

- Не бих искал отговорът ми да изглежда като оправдание, по-скоро ще обясня фактите. Винаги когато има изключителност в събитие като земетресението, първи са радиата. Телевизията не може да надмине едно радио, ако изпълни своите ангажименти да покаже картина и коментар на събитието. Ние бяхме първите, които пуснахме надпис в ефира на БНТ и направихме пряко включване от Перник. В 5 сутринта вече имахме екип в БАН, където да обяснят повече за труса.

- Хората сигурно си представят, че в телевизиите има екипи през нощта, които да реагират на подобни ситуации. Как е в действителност?

- Важно е да обясним на зрителите, че големите национални телевизии не са 24-часови новинарски канали.
В България нямаме ВВС и CNN. Въпреки това ние имаме подготовка да реагираме по най-бързия начин. На стената всяка седмица имаме график с нощни дежурства за репортер, оператор и техник, които трябва да реагират в извънредна ситуация.
Но едно е да разполагаш с план "Б" при извънредна ситуация, и съвсем друго е да имаш преки новинарски емисии през нощта. В тази връзка е предизвикателство за една телевизия да задвижи цялата машина. Не приемам да се използва въпросната критична ситуация като повод да се пуснем в луда надпревара кой ще е първи. В бързането могат да бъдат допуснати грешки, които да костват много на хората. Трябва да си изключително прецизен и да предадеш на зрителите максимално точна информация.

- Ти какво направи веднага след труса?

- Влязох в интернет, но нямаше връзка. Пет минути по-късно вече се бях заровила в сайтовете. Почти моментално започнахме да се чуваме с останалите колеги и да наместваме пъзела и да решаваме кой къде отива. Един от репортерите ни се беше притеснил сериозно, тъй като живее със семейството си на висок етаж. Колегата тръгнал към вилата си в Ботевград, както са сторили и много други хора от София и Перник.
20 минути след труса му звъннах и той каза, че обръща колата
и се връща. След това отиде в Рударци, където ситуацията беше много тежка. Затова и съм убедена, че реагирахме адекватно. Разбирам хората, които са искали веднага да видят и научат какво се е случило. Но в същото време си мисля, че в толкова критичен момент гледаш да грабнеш детето, жената, майката, близките хора и да излезеш навън. А там какво да правиш освен да слушаш радио.

- В дните след труса някои потърсиха сензацията, а други се скъсаха да ги критикуват. Как се постига балансът между интересното и коректното отразяване на природното бедствие?

- Ще ти отговоря с конкретен пример. Късмет е, че имам колеги като Христина Христова и Радостин Любомиров от спортната ни редакция. Те двамата работиха близо 40 ч, без да почиват. Хриси звучеше притеснено, когато говорихме по телефона. След това в прякото си включване пред силно пострадалата пернишка църква успя да извади най-важните теми от случващото се. Хриси първа се сети да постави въпроса за матурите, а министерството обясни, че няма реална причина да бъдат отменяни. Включихме репортерката ни в "Референдум" и тя разговаря с момиче, на което му предстоеше матура. Детето обясни, че няма да може да се справи, тъй като все още изживява стреса от случилото се. Час по-късно отмениха матурите. Позволявам си да си мисля, че журналистика като тази помага на политиците да преосмислят най-важните решения в подобна критична ситуация. Това е добрата журналистика. Показва човешкото лице на проблемите и ни помага да вземем правилни решения. Тук не търсим жълтото, а конкретния проблем и начините за неговото разрешаване. Това е трудно и се удава на най-добрите репортери. Лично съм го изпитала по време на репортажите ми от Италия.

- Какво видя там?

- Един сринат до основи град. Заминах специално, за да отразя последствията от труса. И сега се сещам отново за въпроса ти за преследването на сензация. Престоях в Италия една седмица, направих репортажи, говорих с десетки хора и усетих личната им драма. Когато се качвах във влака за Рим ми се прииска да се върна там, но вече като доброволец.
Стана ми гадно, че сякаш съм отишла да се поровя в нещастието на хората, да си направя репортажите и да си замина. Сетих се и за една жена, с която разговарях по време на масовото погребение на жертвите. Тя ми каза: "Моля само за това камерите да не си тръгнат". И моментално проумях колко е права. Всяко нещо е събитие и случка, когато камерите са там. Тръгнат ли си, нещата стават по-сложни за хората, които са пострадали и които остават там и след края на репортажа. Една от най-важните ни мисии е да убедим хората, че няма да ги изоставим, след като разкажем за тяхната драма.

- Звучи много добре, но и още по-трудно за изпълнение.

- Не е трудно. Давам пример със село Бисер. Бях там дни след наводнението. Нещата там се получават, въпреки че пораженията бяха много тежки. Кампанията на БНТ, фирмите и дори обикновените хора все още работят усилено да върнат живота на хората, които изгубиха всичко само за един миг.

- Нали знаеш, че винаги около подобна масова благотворителност се появяват слухове, че някои са по-подпомагани от други, че изчезват пари, храни, дрехи…

- Не мога да съдя пострадалите хора за тяхната реакция след ужаса, който са изживели. Убедена съм, че сега много хора се грижат прецизно за правилното разпределение на събраните пари. Въпросът е, че всеки човек сякаш има различни нужди, след като е пострадал. Някой може да каже, че е изгубил много ценен лаптоп и в това няма нищо лошо, но сякаш има други по-важни проблеми за решаване в началото. Сложна е оценката за това кой какво е загубил и от какво се нуждае. А има и случаи, когато частните дарители искат да помогнат на конкретен човек. И тогава околните остават с впечатление, че са пренебрегнати.

- Как оценяваш реакцията на хората след земетресението?

- Струва ми се, че пораженията не са толкова страшни, колкото хората бяха уплашени.
Възмущават ме усилията на гадателки и екстрасенси да нагнетяват излишно напрежение Вълнува ме и въпросът за усилията ни да помогнем в този момент. След убийствения трус в Италия се вдигна огромна доброволческа вълна. Там имат цивилни структури, наподобяващи Гражданска защита. Хора от цяла Италия се бяха събрали да помагат на своите съграждани. Бях в Америка, за да направя филм за доброволчеството, който ще бъде показан на 25 юни. Видях уникални неща.

- В България също има хора, които искат да помогнат. Но как биха могли да го направят?

- Наистина има огромно желание, но организацията ни не е на най-доброто ниво. А има толкова начини. Най-простото е да създадем един сайт, какъвто видях в САЩ. Влизаш в сайта и отиваш на календара, където се осведомяваш по дни и часове къде може да си полезен.
При възникване на критична ситуация също в сайта научаваш с какво може да си полезен. След природно бедствие има определени етапи за справяне с щетите и в тези етапи се търсят различен тип специалисти и доброволци. След като се върнах от Италия, наистина се обадих да питам дали мога да се върна като доброволка. Обясниха ми, че в конкретния момент нямат нужда от мен. По-добрата организация не само ще увеличи чиелеността на доброволците, но и ще помогне за издирването на точните хора като лекари, строители, инженери за точния момент.
Стига сме чакали помощ единстветно от държавата и нейните институции
Нейната роля е да координира на по-генерално ниво, но усилията на отделните хора също са жизненоважни.

- Хората тези дни гледат повече телевизия. Интиресуваш ли се от рейтингите и валидни ли са те за обществена телевизия, каквато е БНТ?

- Много дискусионен въпрос. От една страна, БНТ трябва да прави много неща, които другите телевизии не са задължени да правят. Това не означава, че продуктът трябва да е лош и да се излъчи на всяка цена. Понякога дори и добре направени предавания не могат да съберат голяма аудитория. От години ми прави впечатление един интересен феномен. Когато БНТ предава тържествена церемония по случай празници като 3 март, 24 май или 2 юни рейтингът ни е страхотен. Парадът на 6 май беше абсолютен фаворит по гледаемост в сравнение с предаванията на другите телевизии. Винаги се чудим дали не трябва да направим нещо по-така, по-различно, за да привлечем хората. И в същото време се оказва, че традиционното има висока стойност за зрителите. Те очакват от теб да им го покажеш.
БНТ не трябва да се отказва от тазит. нар. модерна класика

- Рейтингите показват, че футболните мачове от "А" група също се радват на висок интерес. Решаващият сблъсък ви беше отнет в последния момент, а феновете сигурно обвиняват БНТ.

- Не би било справедливо да държат нас отговорни за този случай. Слава Богу, колегите от спортната редакция успяха много добре да обяснят за какво става въпрос. Страшен футболен фен съм, но българското първенство не е любимата ми част от този спорт. Това си е мое, лично мое мнение, и пристрастие. Най-важното е, че сега БНТ ще излъчва европейското. В телевизията кипи трескава подготовка, която е напълно нормална за събитие от подобен ранг.

- Кой ще спечели титлата?

- Не съм подготвена да дам категорична прогноза. Лесно е да кажа Испания, но като гледах финала на Шампионската лига, ми се струва, че е по-добре южняшкият футбол да отстъпи за сметка на англосаксонския стил на игра. Англичаните трудно ще стигнат до финала. Имат много проблеми в състава, а звездите им не са в необходимата форма. Имам специална компания, с която гледам мачовете. Няма да има и" Референдум" в някои от дните, така че ще мога да се отдам на това удоволствие.

- Случва ли ти се политик, шоузвезда или спортист да откаже участие в "Референдум" от страх да не го помислят за глупав?

- Спомням си, че ни беше много трудно да намеря участници за предаване преди време, в което пак дискутирахме темата с цигарите. Публичните хора пушат, но не искаха да бъдат идентифицирани с този навик.
Харесвам участниците, които преди началото са се подготвили специално и имат стратегия за своето участие. Това означава, че имат респект към аудиторията.

- Или са респектирани от теб. Изглеждаш толкова сериозна на екран.

- Не съм го търсила като специален ефект. По принцип съм лежерна в отношенията си с близките ми хора. Лаская се да смятам, че имам готино чувство за хумор. Може би това, за което говориш, е останал рефлекс от едно време. Започнах да водя доста малка и подсъзнателно съм смятала, че трябва да изглеждам сериозно, за да не дразня зрителите.

- Как влезе в БНТ?

- Трябваше ми бележка за стаж, но след един месец ми предложиха да остана. Няма смисъл да ти разказвам цялата си кариера. По-важен е друг извод от всичко това, което ми се случи в телевизията. Сто процента съм убедена, че всичко може да ти се получи без връзки и протекции. Не харесвам тази амбициозност която минава като БТР през всичко и всички. Никога не съм била вманиачена да водя предаване. Не съм привлечена от излъчването си, трудно се гледам след това и въпреки това нещата се получиха.

- Има голям интерес към личния ти живот, затова ще се включа в общия хор и ще попитам дали имаш мъж до себе си?

- Странно ми е някой де се интересува от личния ми живот. Бих го разбрала, ако делях едно легло с публична личност, която вълнува хората. Но ако той е звезда само в моите очи, какво толкова пикантно има? Ако ме питаш, имам мъж, от когото се вълнувам, но това е всичко. Няма нищо друго чак толкова интересно.

- Личният ти живот страда ли за сметка на професията?

- Може би е пострадал. Имаме твърде разнообразно работно време. Не казвам, че сме се счупили от работа в сравнение с хората с други професии. Задълженията ни са по-различни. Не съм омъжена и нямам още дете, но ако бях, 20 минути след земетресението трябваше да се обуя и да отида на работа. А близките биха очаквали да остана до тях.

Стр. 52, 53 

Разговор с Христо Монов и Иван Радев

БНТ, Денят започва | 29.05.2012

Тема: Стрес след бедствието и реакцията на медиите
Гости: Христо Монов, психолог, Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти

Водещ: За реакцията ни като общество, за реакцията ни също като медии, след силното земетресение миналата седмица ще поговорим в следващите минути. Добро утро казвам на Христо Монов, ръководител на екип от психолози, които активно работят с учители и ученици от Перник след земетресението. Добро утро, г-н Монов.
Христо Монов: Добро утро.
Водещ: И Иван Радев, който е член на УС на асоциацията на европейските журналисти. Добро утро и на вас, г-н Радев.
Иван Радев: Добро утро.
Водещ: Г-н Монов, с вас да започнем. Зная, че работите в момента с учениците и учителите от Пернишко, от Перник, който най-сериозно беше пострадал от земетресението. Все още ли е силен стреса в тях или?
Христо Монов: Естествено е, че след преживяването на подобно бедствие, хората не са се оттърсили от шока. Бих искал да уточня, че работим с учителите и с училищните психолози, педагогически съветници, не само от Перник, но от цялата област. Целта ни беше да са подготвени, тъй като за краткото време, което имахме, не може да се проведе едно ефективно обучение по кризисно-психологическа интервенция. Един инструктаж, бих го нарекъл. Затова се подготвят и квесторите, за да могат да отреагират на начините, по които децата се държат в тази ситуация, тъй като към стреса от преживяното земетресение се прибавя напрежението от изпитите.
Водещ: Щях да ви питам, удачно ли е времето за провеждане на матури? Можеха ли тези матури с още малко да бъдат отложени?
Христо Монов: Не. Вижте, първият принцип на кризисно-психологическата интервенция е възможно най-бързо хората да се върнат към обичайната си дейност. Даже в някаква степен това, че се паднаха празници след земетресението, затрудни работата. Естественото място на децата е в училище и там те щяха да намерят много по-добра среда да отреагиерат на случилото се. Много по-лесно се говори с връстници за това, което си преживял, отколкото с родителите. Друг е въпросът, че такива важни житейски събития като изпити след 7 клас или матура, естествено е, че неудачно да се провеждат веднага след подобно бедствие, при това най-страшното бедствие, което въздейства комплексно върху психиката. Заради това ми е малко чудно, че трябваше да минат повече от 36 часа след земетресението, да се вземе решение да бъдат отменени матурите. Чудя се защо има психолози и цели отдели в това министерство, ако експертният им капацитет не е достатъчен да убедят министъра да вземе подобно решение. То трябва да го взема премиерът.
Водещ: Знаете ли обаче нещо друго ми направи впечатление вчера? В един от репортажите от Перник, гледах едно от момчетата, което се явяваше сутринта на матура, беше с такава жълта строителна каска. Шегуваше, че тя няма да му помогне да вземе по-добре матурата, но ако не дай си, Боже, ако се случи нещо, може да спаси главата му. Това добре ли е, че вече има някакъв хумор в децата, че вече отпускат напрежението и се присмиват по този начин на нещата?
Христо Монов: Естествено. Бих се позовал и на данните. 46 са неявилите се седмокласници. Днеска е матурата, а миналата година са били 60. Децата имат по-големи компесаторни възможности от нас възрастните и затова е нормално, когато попаднат в естествената среда, да реагират, но искам и да кажа нещо друго. Преди да се включим пряко, много е показателно това, което показахте от Чили. Там хората праят подготовка за подобни ситуации. Аз не си спомням, питах и моята дъщеря, която е втори клас днес, дали в нейното училище е имало нещо подобно, не. Вие да си спомняте тука в телевизия, в радио, да сте правили подобно нещо? Не си спомням и В университета от времето, когато учих организация на защитата на населението и народното стопанство в пети курс…
Водещ: Ние обичаме да лежим на лаврите,че сме си научени. Някога сме го тренирали и затова вероятно сме научени.
Христо Монов: Кои са тренирали? Тези, които не са ходили примерно в казармата, имат ли елементарни умения от мъжете да реагират в такава ситуация. Знаете ли примерно, че след земетресение се отделят електромагнитни импулси и е нормално цялата електроника, включително мобилните телефони, на които толкова разчитаме да излязат от строя? В тоя случай…
Водещ: Показвате, не сме подготвени за…
Христо Монов: Това е първото нещо, което трябва да направим. Неслучайно етапът на кризисната психологическа интервенция има предхождащ събитията етап. Когато човек е подготвен да действа при определени критични ситуации, в ежедневния живот, битов травматизъм и т.н., от психологическа гледна точка той е в друга ситуация. Не ситуацията владее него, а той владее ситуацията. Примери такива има много по света. Давал съм го винаги този с реакцията на японските деца по време на обгазяването на терористичните атаки в метрото в края на 90-те г., когато една секта атакува токийското метро с невропаралитичен газ. Тогава децата, тъй като са обучени да реагират на пожари и на други неща, знаят, че един от добрите начини за предпазване е да сложиш мокра маска на лицето си и тъй като те ходят с униформи, в които са включени хавлиени чорапи, някои от тях, които не са имали вода, просто са пишкали върху чорапчето и така са се спасили. Ето защо призовавам и МОМН и не знам сега кой точно отговаря, тъй като в една дирекция беше събрана и пожарната и „Гражданска защита” и телефон 112, стана един тюрлюгювеч, извинявам се за израза, от управленска гледна точка. Да вземат някакви мерки, за да помогнем поне децата, поне 2 пъти годишно да се провеждат такива учебни и ситуативни игри за най-различен тип бедствия, как да се реагира, за да имат елементарни навици. И другото, което бих искал да кажа, в присъствието и на колегите, има една адекватна реакция, от страна на медиите. Медиите действително са най-вече посредник между това, което се случва и аудиторията. В този случай проследих няколко пъти, че медиите създаваха информацията.
Водещ: Сега ще поговорим за това, защото ролята на медиите в такива случаи е много важна. Но само да довършим това, което вие казвате. Ще ви кажа, че ме учудвате, защото знаете ли, когато стана земетресението в Япония преди година и 4-5 месеца…
Христо Монов: И 2 месеца сега.
Водещ: … седмици наред, тук няма смисъл да споменавам, коментирахме с различни експерти. Тогава колко пъти? Всеки ден „Гражданска защита” са ни били на гости и включително тогава с тях говорихме и те говориха за това, че в училище провеждат такива, как да кажа,…
Христо Монов: По план сигурно са провеждани.
Водещ: Аз останах с впечатление, че по-скоро реално се провеждат такива часове по „Гражданска защита”, че се обучават децата как да реагират. Не знам. Би било жалко наистина, ако нищо не се прави на практика.
Христо Монов: На практика не се прави от хора-специалисти. Ние сме натоварили учителите с всичко, класния ръководител да е преподавател, приятел и експерт по безопасност на движението, по борба със СПИН, по борба с…
Водещ: Няма как да се получи?
Христо Монов: Всичко трябва да е професионализъм и да има, а всъщност е много просто. Да се разпишат едни точни правила да се спазват.
Водещ: Така е. Да не откриваме топлата вода. За медиите да поговорим, за да не скучае г-н Радев. Как се представихме, защото медиите в една такава ситуация имат огромна роля за сгъстяване на напрежението или за отпускане на напрежението и успокояване на хората? Как се представиха…
Иван Радев: Аз първо бих искал да разделя въпроса за медиите на две части. Едната част е реакцията на медиите веднага след подобно бедствие, в първите минути, когато те трябва по максимално бърз начин да доставят информация на хората. Това земетресение се случи в 3 часа през нощта и хвана неподготвени огромната част от българските медии, защото по това време почти никоя медия не поддържа ресурс за адекватна реакция. Единствено БНР е способно в такива ситуации да реагира и те го направиха добре, колегите. Аз съм уверен, че преди 89-а г., преди дигиталната епоха има добре разработени планове за реакция в такива случаи и как държавните институции да предоставят информация на медиите в условията, в които няма мобилни комуникации, няма интернет, няма дори стационарни телефони. Въпросът е дали тези планове се пазят и дали има готовност да се реагира по тях, защото сега видяхме, че по това земетресение остави незасегнати мобилните комуникации.
Водещ: Това беше хубава случайност.
Иван Радев: Хората се информираха. Може би беше случайност, но не можем да разчитаме, че при следващото земетресение ще стане точно така.
Водещ: Не можем да разчитаме на случайности. Така е.
Иван Радев: И се случи така, че властта, вместо да провери какви планове за комуникация има с медиите, тя излезе със съвсем екзотична идея: полицаи да заместят медиите в оповестяването на данни за земетресението, което просто е абсурдно. Полицаите могат да дават напътствия за евакуация, да насочват населението, но те не могат да обикалят и да съобщават какво…
Водещ: Аз тази идея по-скоро не я разбирам дотолкова в чист вид, както вие. По-скоро си представям, че ролята на медиите остава. Ще има обществена телевизия. Ще има други телевизии. Ще има БНР, което дай, Боже, в още такава кризисна ситуация да слушат, защото пък то пък е мобилно. Можеш да го слушаш, разбира се и в колата си, но в случай, че си навън, в случай, че нещо наистина не дай, Боже, е станало. Тогава полицията да дойде до теб и дати каже: Земетресението е еди къде си. Магнитудът му еди колко си. Медиите остават.
Иван Радев: Разбира се, но вчера обясниха, че земетресение над 4 полицаите ще тръгнат и ще съобщават…
Христо Монов: Какво над 4, след като примерно като бях в Перник, 2,5 се усеща и паника. Що пък точно 4? Вижте, има добри световни практики. Вие бяхте права. Да не измисляме топлата вода. По света, когато се случи нещо подобно, всички медии знаят, че има център, от който могат да почерпят информация. Това би трябвало да е оперативен, дежурен или нещо подобно по „Гражданска защита” и вместо да тичате в геофизичния институт на БАН медиите, просто да се знае, че винаги има място, при това място трябва да е добре обезопасено, защото не дай си, Боже, да е нещо по-голямо, не дай си, Боже, да е терористичен акт или нещо друго. Вместо да тичате на мястото на събитието, както беше примерно ужасната случка с погребите в Челопеч, когато една ваша колежка беше пробила кордона в захлас. Сега се прави на голяма разследваща журналистка, съобщаваше На аудиторията: Сега зад мен ще гръмнат 200 хиляди тона тротил. Ако поне малко е посветена, ще знае, че 200 хиляди тона тротил, това са 20 атомни бомби като тези при Хирошима. Ако гръмнат в оня край на София 20 такива атомни бомби, значи няма да остане нищо до Благоевград и действително трябва да има място, където…
Водещ: … лице на медиите!Не ме интересува за коя колега говорите и за коя телевизия!
Христо Монов: Не, не. Говоря за това, да има място, просто да има регламент. Никой не пристъпва натам, защото някъде могат и да ги набият вашите колеги журналисти, тъй като могат да ги помислят за мародери в такава ситуация. Има такива случаи в България. Затова да знаят, когато се случи нещо, ето там има една огромна сграда на бул. „Габровски”, която беше бившата на държавна агенция „Гражданска защита”. Нека да има един оборудван пресцентър. Той не струва скъпо, който да е на разположение и когато стане, дори и в 3 часа през нощта, в 3 и 10 вече да се знае, че оттам ще може да се черпи надежда информация, защото много е важно в такива случаи да не възниква паника, защото най-големият проблем сега в Перник е пускането на различни слухове.
Водещ: Ето, челото на в. „Труд”затова и днес с него започнахме прегледа на печата.”Перник в истерия, заради врачка”. Някаква врачка казала, че до дни пак ще удари земетресение със същия магнитуд и хората вчера са спукали телефоните на медиите да питат вярно ли е това и вярно ли е, че…
Иван Радев: Втората част от въпроса за медийното отразяване е какво правят медиите в следващите дни, седмици след подобно събитие? Дали те могат да допринесат за успокояване на напрежението или напротив, допълнително да нагнетяват напрежение. Асоциацията на европейските журналисти в България, която представлявам…
Водещ: Вие излязохте с кратко становище, да.
Иван Радев: Ние излязохме с кратко становище.
Водещ: Посочихте точно медиите, които са се изложили в случая.
Иван Радев: Във връзка с медии, които по най-груб начин се опитаха да се възползват от страховете на хората след това земетресение, тъй като много хора го преживяха тежко. Много хора все още изпитват страхове и тези медии разбраха, че могат да се възползват и да потърсят евтина популярност, когато пускат новини от типа „БАН предупреждава 7,5 по Рихтер удря Пловдив” или…
Христо Монов: Врачката на Берлускони…
Водещ: Това беше абсолютно възмутително. Това беше ден сряда. Няма да го забравя, когато част от вестниците и то сериозни вестници, не жълти вестници, преливаха от такива коментари.
Христо Монов: Още във вторник сутринта въпросната врачка на Берлускони се изказа по една национална телевизия, във вторник сутринта, 4-5 часа и това беше голямо журналистическо постижение.
Водещ: Попадение.
Христо Монов: Че някоя си. Чакай, бе!Коя си ти?Някой да е познавал досега тази жена?
Водещ: Не.
Иван Радев: Тези медии, въпросните, които вие цитирахте, дори не се позовават на врачки, както е въпросната врачка от Перник или врачката на Берлускони. Те слагат думи в устата на учени от БАН. Те казват: БАН предупреждава 7,5 по Рихтер, удря Пловдив, което после беше отречено, разбира се, от всички представители на БАН. Дори сериозни вестници…
Водещ: Добре. Какво да се прави, по отношение на такива … на такава ситуация?
Христо Монов: Имате етичен кодекс.
Водещ: Така е.
Иван Радев: Много е трудно. Много е трудно, защото тези медии, една голяма част от тях не са подписали етичния кодекс. Те не подлежат на каквито и да е било санкции, освен по наказателния кодекс, където има член за, най-общо казано, за фалшива тревога.
Водещ: Така е.
Иван Радев: Но е трудно да се търси отговорност…
Христо Монов: Така ще им направим само реклама.
Иван Радев: Да. …
Водещ: Емил Лещански, ако не се лъжа, преди години беше осъден, за дето беше предсказал едно изумително земетресение и тогава хората щяха да го линчуват в Хасково.
Христо Монов: Тогава… Хасково.
Водещ: Мисля, че той беше съден по един от тези членове в наказателния кодекс. Не знам каква, в крайна сметка, е била …
Иван Радев: Точно по този член му беше повдигнато обвинение. Ние се опитахме като асоциация, чрез една бърза реакция, да събудим съвестта, ако може да се говори за съвест в тези колеги и те да престанат с инсинуации, да призовем хората да не се поддават, да не четат тези медии, да ги бойкотират, защото всеки знае приказката за лъжливото овчарче. Лошото е, че постоянно излизат нови и нови сайтове, които…
Христо Монов: (…)
Водещ: Нали знаете, че на практика това е невъзможно. Ето и г-н Монов научно ще ни обясни защо е невъзможно да минеш покрай един куп вестници и да не грабнеш най-гадното, най-черното, най-грозното заглавие. Някак си това е изборът ни, за съжаление.
Христо Монов: За съжаление, в последните 20 г. това се наложи. Вярно, че там има един принцип, че новина е не куче, ухапало човек, а човек, куче, ама някак си взех,е да озверяваме. Последните 20 г. езикът на медиите стана отвратителен, по-лошо и от жаргона на улицата, но все пак аз съм научил и от личния си опит, че от всяка ситуация може да се извлече нещо положително. Мисля, че е добре вашата асоциация с нашата секция на дружеството на психолозите да покани, поне тези от журналистите, които са сериозни и сериозно се отнасят към професията си на едно обучение, защото много важно е какви думи се употребяват и как се описва едно събитие и кои думи пораждат тревога в българския език.Им такива изследвания и ако колегите са съгласни, журналисти, ние сме насреща.
Водещ: Аз съм абсолютно за. Така се работи в цял свят. Аз пак казвам, ние няма да открием топлата вода.
Христо Монов: Естествено.
Водещ: Колкото по-професионално се държим, толкова по-нормално, адекватно ще реагираме на всяка една ситуация и ще бъдем в полза на хората, които ни гледат. Спор няма за това.
Христо Монов: Естествено, защото винаги забравяме ние българите, това може би е част от народопсихологията ни, че ние можем да се окажем в ситуацията на жертва и тогава ще ми е много интересно подобни хора да се обърнат към въпросната врачка, тя да ги посъветва какво да правят и какво им предстои.
Водещ: Не дай си, Боже! Добре. Благодаря ви много за този разговор. Христо Монев и Иван Радев за това как реагираме като общество и като медия, разбира се, на критични ситуации, каквато беше тази от миналата седмица след земетресение 5,8 по Рихтер, което удари Перник и столицата ни.