WEBCAFE I 15.09.2010

Нежният феминизъм на главния редактор на вече 65-годишното списание "Жената днес" и водещ на "Отпечатъци" по бTV не е отчужден от нищо женско – "суета, бъбрене, чупливост, разточителство, интуиция, свян, постоянство, приспособимост, дребнавост, нужда от закрила, инертност, мекота…", признава Мира Баджева и добавя, че когато се умори да бъде жена, усилва мъжките си качества: "Знам да мисля като мъж, да действам като мъж, възхищавам се на мъжката смелост, креативност и мащаб…"

Журналист и изпълнителен директор на "Болкан Медиа груп", Мира Баджева е от жените, чиято професионална сила се крепи едновременно и на чара им, и на логиката, и информираността им.

И в голяма степен BG Positive-ното й състояние през последните 10 години се дължи на легитимирането на жените (мениджърки) в България. И още: "Женското писане, ролята на женските свидетелства е едно от най-важните ми житейски открития…"

Личностите

Журналистът в мен щеше да се изплъзне от конкретиката, но историкът, който също се бори за място под слънцето, настоява за антиконформизъм и обективност. Някои от героите на нашето време са много спорни (както всичко в България не само през последните 10 години), но все пак първо ще започна с онези, които не предизвикват противоречиви чувства:

Маги Малеева показа, че личният пример в защита на зелената кауза и екологичния начин на живот може да бъде заразителен.

Теодора Захариева не просто осъди държавата ни за безразличието й към болните от рак, но продължи да се бори за правата и на други онеправдани пациенти.

Теодора Димова бръкна с пръст в раната с романа си "Майките", търсейки отговор на въпроса защо обществото ни дотам деградира, че деца започнаха с лекота да убиват деца.

Виргиния Захариева увлече хиляди жени у нас в процеса на себепознание, в живеенето "тук и сега", в творчеството като "божествена готварница" (по "9 зайци").

В мъжкия свят – състоящ се главно от политици и шамани – има неколцина, които оцеляха на публичната сцена не само през последните 10, но и през предишните 10 години, което си е достатъчна причина да попаднат в категорията "Личности".

От шаманската група бих отличила Харалан Александров, психиатъра д-р Николай Михайлов, Андрей Райчев, Иван Кръстев.

Към "говорещите глави" бих добавила и пишещите: Валери Найденов, Димитри Иванов, Петьо Блъсков.

Има и един самотен бегач на дълги разстояния, който показва особена издържливост на пистата на шоубизнеса: Слави Трифонов.

И за политиците критерият е същият – сървайвърски: Доган, Първанов, Костов, Борисов. Спирам дотук, преди да почнат да ме замерят с камъни.

Събитието

Падането на визите – като предвестник и символ на влизането ни в Европа.

Но в това знаменателно събитие се съдържа ироничен парадокс – с падането на визите ние, провинциалистите, получихме официален достъп до столицата. С което окончателно затвърдихме статута си на провинция.

Защото вече сме в Европа и ние сами сме си виновни за несъстояването, за дребнотемието, за махленските страсти, които ни вълнуват.

За това, че не виждаме по-далеч от носа си и у нас не се обсъжда сериозно нито един общоевропейски въпрос. Прилича на казуса със софийското жителство – може и да го отмениха, но от това разквартированите в София не станаха автоматично софиянци.

Явлението

Жените на България. И по-точно жените мениджърки на България.

По-адаптивни, по-скромни, по-пестеливи, по-малко нарцистични, по-последователни и лоялни, по-добри психолози от мъжете на сходни позиции и значително по-евтини като работници.

Е, имат и дефекти – често не им достига мащаб и чувство за хумор. Но кой е съвършен?

Откритието

На 20-ата година от прехода българите откриха, че харесват социализма. И си го искат обратно. Ако не ви се вярва, питайте Веселин Маринов.

Творбата

Може би Алек Попов написа емблематичната за последното десетилетие творба – "Мисия Лондон". Но ако Димитър Митовски не беше заснел филм по нея, мнозинството българи така и нямаше да разберат какво са изпуснали. Защото не се напъват особено да четат.

Но май съм несправедлива – всъщност четат: жълти вестници и мутренски епоси а ла Георги Стоев. И сигурно жълтата преса ще се окаже накрая истинската творба на второто десетилетие от българския преход.

Повратната точка

Както Десети ноември беше преди 20 години повратна точка за обществото ни, както преди 10 години Симеон II помете двуполюсния модел и смени играчите на сцената, така днешната повратна точка се нарича Криза.

Няма съмнение, че сме на прага на поредното пренареждане на пластовете и ролите. Свърши времето на бързите пари, иде време на пост и очистване.

Задават се и нови герои. И пак ще броим сървайвърите.

Незабравимото

Има хора, които не бива да забравяме. И стихове, които не можем да забравим. Борис Христов, един от най-големите поети на България, блести през последните десетилетия със своето отсъствие, а не присъствие.

Избра публичното мълчание и "отшелничеството" пред светската суета – живее в родопското село Лещен със семейството си, отказва държавни ордени и отличия.

Професионална визитка

Мира Баджева е журналист с 19 години опит в пресата. Започва работа през 1990 г. във вестник "Младеж", пет години е парламентарен репортер в "24 часа", а после шест години редактор и политически наблюдател във в. "Сега".

През последните шест години е главен редактор на списание "Жената днес" и шеф на прес група "Болкан Медиа Груп", която издава списанията "Наш дом" и "ГОЛФ & SPA".

Носител е на първата награда за публицистика в пресата „Черноризец Храбър", учредена през 2002 г. от Съюза на издателите в България.

Продуцент, автор и водещ на предаването "Отпечатъци", което стартира в ефира на bTV в края на 2008 г.

Завършила е Класическата гимназия и история в Софийския университет.

В прав текст

Всеки път се чувствам като истинска жена, когато пиша редакторската си колонка в "Жената днес", когато чета авторските текстове в това 65-годишно списание, изобщо когато попадам на неща, писани от талантливи или просто честни жени.

Женското писане, ролята на женските свидетелства е едно от най-важните ми житейски открития.

Толкова е облекчаващо за нас да разберем, че не сме сами в паниките, тревогите и битките си, че има и други с нашите болки и тайни, да се идентифицираме с чуждата история, с чуждия глас.

Наистина вярвам, че правя списание, което променя животи. Ние една друга се променяме, споделяйки.

Незабравимо от Борис Христов

…В очите на прозорците една вдовица мина,

избягала от своя дом като от стих старинен.

Tрептеше въздухът и раменете й трептеха

под слънцето запалено, под твърдата й дреха.

Изгубила водача си, една кошута млада

с косите и с тъгата си изпълваше площада.

И тъй красива беше нейната походка тиха,

че старците дълбоко свойте ножчета забиха…

Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,

добра се тя до ъгъла… Нататък беше сянка.

("Графика", Вечерен тромпет, 1977)

Оригинална публикация

в. Сега | Димитри ИВАНОВ | 18.08.2010 

Криза е. Естествено е тя да се отрази и на медиите. Спадат приходите от реклама, съответно и на печалбите от реклама (приход и печалба са различни неща, нали така). Спадът на постъпленията засегна всички медии – и електронните, и печатните – кои повече, кои по-малко; но спадът е между 15 и 25 процента. И медиите – какво да правят – икономисват от каквото могат. Даже откъм качество. Икономисва откъм качество дори Би Би Си, една институция без аналог в света, която въвела правоговорен стандарт въз основа на изговора на кентърберийските проповедници.
България не произвежда и аз мисля, че това е главният ни икономически проблем. Да, да, България все още произвежда, но производството и износът на производство все още не са достигнали обема и износа на продукция от осемдесетте години на ХХ век.
Но оттогава насам България произведе страшно много медии. По броя на медиите, съотнесен към числеността на населението, България е суперсила в сравнение с Германия, Швейцария, Холандия, Франция и други държави.
Ще речеш: през последните 20 години медиите рекламират; преди това реклама практически нямаше. Понеже от рекламата се печели, всеки иска да има своя пай от рекламите, затова в България има много медии. Не е така. Потреблението ни не е голямо, понеже купувачите не са много и нямат много пари. Рекламният пазар е не повече от 400-500 милиона, а за създаването на медии бяха вложени много повече пари. Влагаш пет лева, за да спечелиш един лев. В това няма логика.
Макар че се нароиха много медии и избуяха като бурени, осмелявам се да кажа, че медиите в България са в криза. Според мен има два вида причини за медийната криза в България. Причини от локален характер и причини от световен характер. Ще започна с втората поредица от причини.
Тъй наречената разследваща журналистика е нещо, което уважавам. Но разследващата журналистика е нещо, което струва пари, понеже разследващият журналист е непродуктивен, докато прави едно продължително разследване. Навремето се прехласвах пред разследващите журналисти Боб Удуърд и Карл Бърнстийн, които между 1972 и 1976 г. разчоплиха аферата Уотъргейт, предизвиквайки оставката на президента на САЩ Ричард Никсън. Всеки журналист мечтаеше не да се кипри пред екрана, а да е като Удуърд и Бърнстийн, които не предават новини, а произвеждат новини. Излезе, че не било точно така; те не били разследвали, ами техният тайнствен източник "Дълбото гърло" (Deep throat) всъщност дърпал конците на двамата.
Прочетох във в. "Сега" как световната криза погубва динозавъра разследваща журналистика (превод от "Дойче веле") и не намерих какво да оспоря в твърденията на "Дойче веле".
Вторият проблем е, че се появиха блогърите. Но не трябваше да казвам, че това е проблем; това е нещо много хубаво. Никой не те пита ти кой си и какъв си, и защо си такъв, и имаш ли тапия за журналист. Ако имаш какво да кажеш, казваш го и хората те четат и това е прекрасно.
Че дори да си информационен колос като Би Би Си с толкова много репортери на толкова много точки по света, те не могат навсякъде да огреят и всичко да видят, а някакъв не-журналист засне как от борда на вертолета покосяват с картечен откос цивилни в Ирак. Достатъчно е да си там, където нещо става, и да имаш съвест и да не си увреден умствено от следване по специалност журналистика. Ами WikiLeaks? Сайтът, в който лъснаха тайни за войната в Афганистан ("Сега", 27 юли 2010). Нима има разследващ журналист с такова постижение? Хиляди секретни документи, разкриващи защо има война в Афганистан.
Истината изплува и без журналистите или въпреки журналистите. В България някой каза "Нахранете журналистите". Друг сега си казва, че като напазарува една кошница медии и като каже на журналистите кого да хвалят и как да пишат – готово. Колкото и да опростачиш българските медии с парите си, доверието е капитал, който е по-голям капитал от паричния капитал. Ще видите, че е така. Помнете ми думата. Медийната империя , която се заформя в България, може да е колос за България, но тази агломерация, поглъщаща и опростачваща все повече и повече медии, е един колос на глинени крака. Това от мен да го знаете.

Стр. 11

в. Република | Проф. Петър ИВАНОВ | 14.07.2010

Н. Пр американският посланик днес (вчера – бел. авт.) отново се набърка в родните вътрешни работи. Този път ни каза да купуваме газ от "Шеврон" и да обърнем гръб на "Газпром". В последно време г-н Посланика е изключително активен – само преди дни се зае да ни обяснява как българските медии да станат по-прозрачни.
А българските медии в своята цялост приличат на Холивуд. Пълни са със сценаристи, със застаряващи звезди, не изпускащи кокала, с комици, с обикновени психопати и много отзивчиви субретки, петимни за каквато и да е медийна изява и затова готови на всичко. Може би тази е причината от нашите медии да се заинтересува американският посланик Уорлик – те му напомнят за родната Калифорния, въпреки че, между нас казано, едва ли е много красиво да четеш нотации кое как да става в една суверенна държава. Питам се, дали др. Елена Поптодорова, нашия посланик в САЩ, ще инициира диспут на тема защо там бият (още) негрите и защо не си чистят нефтените петна от собствения си Мексикански залив, и как би се посрещнало това от американската общественост. Не ми се вярва аплодисментите да са бурни.
Дискусията, организирана от германската Фондация "Конрад Аденаур", в която взе участие Н. Пр. Джеймс Уорлик, визираше уж най-важните за българските медии два въпроса – за прозрачността на собствеността на медиите и за свободата им. Както можеше да се очаква от сънародниците на ВАЦ, истинските проблеми за монопола върху печата и върху електронните медии, за "огледалната" реклама, за картелните споразумения, за корупцията и за всички останали мискинлъци в родните медии бяха напълно игнорирани.
В дискусията участваха интересни персони, някои от които с черните си очила "ала Ал Капоне" и със специфичния си дрескод напомняха жанра "ноар" в холивудските филми от 30-те години на миналия век. Самата дискусия беше според мен с предизвестена нулева ефективност. Е и какво като знаем по най-прозрачния начин, че собственикът на сума ти медии е Ирена Ангелова Кръстева, което тя самата ясно съобщи.
Сценаристите у нас са две породи – Агенти и Субретки (от тези, които са готови на всичко). Първите са попревтасали по възраст, но пък са по-преуспели (по нашите стандарти, разбира се), пушат големи пури, карат спортни коли, които въобще не им отиват на селските физиономии. Повечето от агентите, включително и агент Гоце и агент Сава (от Големите Сценаристи) произхождат от ъндърграунда; първият е, както знаем, от с. Сирищник, вторият – от с. Дръндар. Може да си представите какво представляват сценаристите под тях. Даже самите фамилии на повечето сценаристи издават низшия им плебейски произход: коритари, сиромаси, събирачи на бутилки, мангали, конекрадци и др. От определен пост нагоре в медиите всички са агенти на ДС. Агенти се оказаха и символите на жур-налистическата свобода и всеотдайност Гарелов, Коритаров, Димитри Иванов-Джимо и даже о бозе пострадавшия от друг агент (агента Гоце) Иво Инджев. Откровени полицаи (от Симеоновската школа) набързо се преквалифицираха в успешни водещи (Р. Петров), открадвайки заглавие на руско шоу…
В българските медии, колкото по-абсурдни, тъпи, нелепи и отвратителни са сценариите, толкова по – се харчат, толкова по – се харесват. Ето това е проблемът. Този проблем би трябвало да се обсъжда, когато предмет на вниманието ни е масовото комуникиране и неговите средства. А Холивуд в журналистиката си е направо голяма опасност, дами и господа. Защото, както казва в "Дългото сбогуване" любимият ми Чандлър:  "В Холивуд всичко може да се случи – ама всичко".

Стр. 8