в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 20.02.2016

Основните проекти са с "Нова" и bTV, но вече се работи и извън България

Най-новата многопрофилна болница в София "Св. Кирил" се намира в Бояна в двуетажна приветлива сграда. От началото на март тя ще се превърне в декор на най-новия български медицински сериал – "Откраднат живот". Проектът е на компания "Дрийм тийм филмс" на Евтим Милошев и ще се излъчва по "Нова тв", а в актьорския състав влизат имена като Мартина Вачкова, Йоана Буковска, Мария Каварджикова и др.
Ако сериалът се докаже като успешен, може да даде нов тласък на местното производство на телевизионни сериали, което след своя първоначален бум през 2011 година бързо замря, за да стигне до есента на 2014 година, когато по комерсиалните телевизии не се излъчваше нито една такава продукция.
Като изключим снимките на родни сериали, в навечерието на новия телевизионен сезон ключовата тенденция в създаването на тв съдържание е търсенето на бизнес възможности и опит на чужди пазари. Това е валидно както за телевизиите, които се ориентират към работа с международни продуцентски компании, за да предложат по-голямо разнообразие от формати и жанрове, така и за продуцентските компании, които опитват да компенсират спада на вътрешния пазар с външни източници на финансиране.

Как изглежда новият тв сезон

Освен нов български сериал в пролетния тв ефир ще видим поне шест премиерни за България формати и нови сезони на вече познати и утвърдени шоупрограми (виж таблицата). Най-значимото и очаквано събитие в ефира е европейското първенство по футбол както от гледна точка на зрителите, така и на рекламодателите. "За първи път такова спортно събитие ще се излъчва от три канала паралелно ("Нова", "Диема" и БНТ), два от които национални, което е предизвикателство за целия пазар (телевизии, медия агенции, доставчици на пийпълметрични данни, рекламодатели)", коментира старши изследователката в ZenithOptimedia Светлана Тачева. Управляващата директорка на Media Direction OMD Боряна Несторова казва, че очаква силен телевизионен сезон, който продължава тенденцията за по-големи инвестиции в нови проекти. "Зрителите вече свикнаха да имат по няколко нови програми в ефир, почти през цялата година", отбелязва Несторова.
В официално прессъобщение до медиите главният изпълнителен директор на "Нова броудкастинг груп" Дидие Щосел обяснява, че пролетният сезон на групата е най-голямата инвестиция, която са правили до момента. По "Нова" вече стартираха няколко нови предавания, които отчитат добри резултати от гледна точка на аудитория според медиа директорите – петият сезон на "Черешката на тортата", "Семейни войни", "Шеф под прикритие". Предстои премиерата на "Откраднат живот", както и нови сезони на "Като две капки вода" и "Кошмари в кухнята", които бяха едни от най-силните предавания за канала през изминалата година.
По основния конкурент на "Нова" – bTV, също вече започнаха няколко нови предавания – "Мама готви по-добре" в праймтайм, точно на гърба на "Семейни войни" по "Нова". Предстои и нов сезон на MasterChef, което бе най-успешното риалити в ефира на bTV през 2015. Медиата инвестира и в нов сезон на комедийния сериал "Столичани в повече", както и в новото предаване "Бригада – Нов дом". От bTV обясниха, че акцентите в тяхната стратегия за сезона са два – развитие на вътрешното им продуцентско звено и сътрудничество с най-успешните български и европейски продуцентски компании.
В БНТ освен европейското футболно първенство ключово събитие в пролетния тв ефир е последният, пети сезон на криминалния сериал "Под прикритие".
В стремежа си да диверсифицират риска в нови проекти и да търсят по-ниска цена на изпълнение за по-високо качество телевизиите започнаха да преговарят и с международни компании. Първата крачка направи bTV, когато миналата година започна работа по ключовия си за сезона проект MasterChef с базираната в Мюнхен Constantine Entertainment. Още тогава телевизията даде заявка, че ще продължи този подход, и е много вероятно до есента да привлече нов чуждестранен партньор като изпълнителен продуцент за предстоящите й проекти. "Нова", която в момента е в по-силен програмен подем и е амбицирана трайно да измести конкурента си bTV от лидерската позиция, също не изключва преговори с продуцентски компании отвъд пазара, въпреки че засега се въздържа да го потвърди официално.

Нови пазари, нови хоризонти

Фалитът на КТБ остави продуцентските компании в страната да избират основно между двата големи частни канали bTV и "Нова", за да реализират продукцията си. Банката на Цветан Василев финансираше TV7, която се явяваше третия частен канал, който осигуряваше работа на продуцентите, и то по високобюджетни проекти като сериали и риалити формати. Но този балон се спука, а обществената БНТ не може да си позволи високото бюджетиране на комерсиалните канали. Затова макар и основните им приходи да идват от български телевизионни проекти, през последните години големите играчи положиха усилия да си осигурят външни източници на финансиране.
"В момента предоставяме продукционни услуги на компании от цял свят. Работихме по четири документални проекта за немската телевизия ZDF, единият от тях в копродукция с BBC, продуцирахме реклами за чужди компании и американски филм, който беше заснет изцяло в България, както и по 60 кратки филмчета за израелска компания. Освен това направихме много добри контакти с индийски продуценти – Индия е огромен пазар", разказа съсобственикът в "Дрийм тийм филмс" и председател на Асоциацията на телевизионните продуценти Евтим Милошев. По думите му пазарът през последните години е труден и се налага продуцентите да са все по-конкурентоспособни.
Управителят на "Идалго прадакшънс България" Красимир Ванков потвърждава тенденцията да се върви постепенно към увеличаване на приходите от международни проекти и продажба на услуги за външни компании, които произвеждат продукциите си в България.
След като се наложи със силните си проекти за "Нова тв", Global Group на Магърдич Халваджиян също се отвори за работа по международни проекти – филми и сериали. Миналата година дружеството си назначи нов главен изпълнителен директор – Светлана Василева. Тя разказва, че "Опън фреймс" – компанията, която е създадена за инвестиции на международния пазар, вече работи по няколко проекти за филми и сериали. Василева дава пример с Nightworld – психологически трилър, по който компанията работи с международен екип. "Следващият филм, снимките на който ще започнат през март в Куба, ще бъде реализиран съвместно с американска компания и ще бъде първият англоезичен филм на ужасите, заснет в Куба", добавя Василева. "Опън фреймс" работи и по проект за сериал, за който вече има заявен интерес от чужди компании. "Тази година като че ли има заявка за рестарт на проекти за телевизионни сериали, както и по-сериозно отношение към генериране на съдържание за дигитални платформи", смята Светлана Василева.
По-големите инвестиции на "Нова" в съдържание и увереността, че bTV ще я последва, за да отговори на конкуренцията, обнадеждава продуцентите, че могат да доведат до увеличаване на обема на приходите си. Проблематичен за тях обаче остава въпросът с определянето на цената за час произведена продукция – тенденцията е да намалява всяка година. Най-общо казано, цената се определя от необходимия разход за съответната продукция, съобразен с бюджета на телевизията, който от своя страна зависи от възможността за възвръщане на направената инвестиция, разяснява Светлана Василева. "Истината е, че като себестойност цената на час телевизионна продукция не се е променила от години, но непрекъснато се променя цената, която телевизиите плащат за този час продукция. И посоката е винаги надолу", коментира Евтим Милошев.
От "Нова" не коментираха въпроса с формирането на цената за час програма, но от bTV обясниха, че зависи от инвестицията, която е необходима за реализацията на тази продукция. Проект, който изисква голяма инвестицията в локация, декор, технически и човешки ресурс, има висока продукционна цена на час. Часовият пояс, в който се излъчва дадена програма, също оказва влияние върху таргетираната продукционна цена. "Програмите, излъчвани в праймтайм, достигат до повече зрители и генерират по-високи рейтинги в сравнение с програмите в дневния пояс. На тази база за праймтаймовите предавания телевизиите планират по-висока продукционна цена на час за сравнение с цената на програмите извън праймтайм", добавят от bTV.

Липсващите играчи

От общата картина на продуцентите на телевизионния пазар тази година се забелязва отсъствието на традиционно силни компании като Sia и Camera на Росен Цанков, Димитър Митовски и Димитър Гочев. В началото на сезона присъства само Митовски – с ново дружество, което работи по последния пети сезон на "Под прикритие". И двете компании обаче – такива, каквито ги познаваме от силните им години, се разпаднаха и бившите съдружници сега се опитват да работят поотделно.
Активите на Camera (филмови права, снимачна техника и недвижими имоти) са заложени в "Уникредит" за 2.9 млн. лв., показва справка в Търговския регистър. Дяловете в дружеството са разпределени между Димитър Гочев и Димитър Митовски. Пред "24 часа" Митовски коментира, че тези кредити са обслужени на 100%. На пазара обаче имаше коментари, че поради финансови затруднения компанията дължи хонорари на актьори, с които работи по различни филмови продукции. Тази информация към момента не желаят да потвърдят нито потърпевшите, нито продуцентът. "В нашия бизнес всичко се гради на взаимно доверие и никога няма да оставим неразрешени финансови проблеми", казва пред "24 часа" Митовски. До редакционното приключване на броя той не отговори на въпросите на "Капитал" дали ще има нови проекти и как ще продължи да съществува продуцентският му бизнес.
Въпреки че рекламодателите не предвиждат значителен ръст на инвестициите си през 2016 г., а по-скоро поредно оптимизиране на бюджетите, началото на годината обещава силен и конкурентен телевизионен сезон с нови програмни проекти. А телевизията, изглежда, ще продължи да е основен канал за рекламните кампании. Остава да видим дали това ще означава и по-интересно тв съдържание.

Стр. 46 – 47

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 17.03.2012

Да се прави сериал е супермодерно. За телевизиите и за продуцентите. Няма мастит наш продуцент, който да не се е пробвал в този жанр. Май само Иван Христов и Андрей Арнаудов още не са опитали, но това сигурно е заради прекалената им заетост с другите техни "велики" телевизионни проекти. Останалите "конкуренти" услужливо или случайно са си разделили териториите. Пионерите в начинанието – Димитър Гочев и Димитър Митовски, с тяхната " Камера" превзеха Би Ти Ви със "Стъклен дом", а след това намериха гостоприемството и в БНТ1 с "Под прикритие". Магърдич Халваджиян и неговата "Глобал филмс" също събират аудитория за Би Ти Ви с проекта "Седем часа разлика". Друг продуцентски тандем , успешно изявяващ се в същата медия, е Любо Нейков и Евтим Милошев. "Дрийм Тийм Продакшън", която предлага "Комиците" и "Нека говорят с Росен Петров", продуцира и комедийния сериал "Столичани в повече". Без огромни претенции между големите в бранша се "набута" и сериалът "Домашен арест", който се прави от новата марка – bTV Studios, заела се да представя всички продукции на Media ProEntertainment за Би Ти Ви.
Дойде време и "Нова тв" да отвърне на удара, след като роди няколко безуспешни сериала досега като "Забранена любов". Преди години в него мимолетно се изяви и Бойко Борисов – по това време все още кмет на София. Телевизията е дала доверието си за правенето на сериали на основния си продуцент – Нико Тупарев. Криминалната поредица "Отплата" и побългареният вариант на световноизвестния комедиен сериал "Женени с деца" са дело на неговата компания Old School Productions. Между тях по Нова има запазено място и за "Етажна собственост" – на продуцентската къща на Краси Ванков Hidalgo.
Слави Трифонов също започна да се упражнява в жанра, но на този етап без да претендира за праймтайм. Иначе казано, сериалите се правят предимно от опитни продуценти и телевизиите дават шанс на тези, с които имат традиционни работни отношения. Изключението е тандемът Митовски-Гочев. "Седем часа разлика" пръв се хвърли да защитава триумфа на българските сериали през новия сезон.

Тези, които са издържали

мудността на първите епизоди, вече нямат нужда от силни лекове, за да останат пред екраните. В началото действието почти липсваше. Няколко серии се въртяха върху едно изнасилване. То се коментираше като в латинопродукциите – напоително, от всички, до втръсване, без нищо друго да се случи. Всъщност дори добрите актьорски превъплъщения на Калин Сърменов и Ваня Цветкова не могат да заличат пробойните в сценария и неясната американска сюжетна линия. Тя стои толкова зле залепена към относително успешно пресъздадената реалност в България, че има не седем, а седемстотин часа разлика. Дори може да се спори доколко е нужна, освен за изминаване на ефирно време. С две думи – нямам думи за американската сюжетна линия и за нейното изпълнение. На този фон младата актриса Боряна Братоева, която по неизвестни причини е спрягана за бъдеща звезда на киното, изглежда почти адекватно. Независимо че любовта на героинята й с два пъти по-възрастния персонаж на Ники Сотиров, е меко казано, съшита с бели конци. Сред младите си колежки дори непрофесионалната Алекс Раева се оказва попадение.
"Седем часа разлика" е от онези филми, в които стоически седиш, с риск за здравето си, в очакване да стане нещо готино и да си кажеш, че не си загубил времето си напразно. Дано в "сезона на триумфа" да има поне една такава серия.
Далеч по-големи са

приятните спомени и надежди

за комедийния "Столичани в повече". Това е сериалът със сериозно съсредоточаване на актьорски капацитети, които на моменти също не могат да се разгърнат максимално заради сценария. След приличното начало на първата серия последваха няколко, в които нямаше нищо смешно. Така определението "комедия" стана излишно. Продукцията обаче придоби по-апетитен привкус, след като започна да се "задява" със сегашната власт. Да си припомним за бюст-паметника на премиера. Ако не спре с намигването към властта, екипът на Любо Нейков ще привлича зрители, та дори и да продължат не особено успешните опити на фолкпевицата Преслава да се пробва пред камерата в ново амплоа.
С най-голям интерес може би се чака петият сезон на "Стъклен дом". Не само заради най-дългата си екранна история, но и защото това е продукцията, чийто успех даде основа за възраждането на българските сериали. Новото представяне ще е под мотото "Щастието не се купува с пари" и отдавна по форумите се правят залози

кой от героите ще умре

след като преди – в "Наказанието – някой трябва да умре", никой не отиде в отвъдното. Аудиторията определено харесва "Стъклен дом". Премиерата на четвъртия му сезон събира рекордните 1.5 млн. зрители пред телевизорите и отчете 53% пазарен дял. Сериалът се излъчва в осем страни, сред които Хърватия, Словакия, Румъния, Гърция и др. Стефан Данилов и колегите му са се изявявали и пред турската публика, но за кратко. Първо се очакваше продукцията да бъде показана по турския Канал Д, само че медията се отказа, тъй като била прекалено разкрепостена. После пък "Фокс Турция" купи първия сезон, но не посегна към втория.
Независимо че има доста нереални сюжетни хрумвания, "Стъклен дом" откри и отгледа няколко млади актьори като Явор Бахаров и Бойко Кръстанов. Популярността споходи и нетолкова убедителните дамски персонажи покрай неубедителните актьорски изяви на Елена Петрова. И този път обаче не мина без присъствието на преквалифицирана в актриса манекенка – Диляна Попова.
Подобна е съдбата и на колежката й Ирена Милянкова, която се представя в "Под прикритие". Криминалният сериал по БНТ 1

има много малко недомислени неща

като, да речем, избора на актьор за главната мъжка роля – Ивайло Захариев. Той откровено не пасва за полицай под прикритие, репликите му са декламативни, далеч от разговорните. Във форумите се говори, че в следващия – трети сезон, героят му ще изчезне точно заради недоволството на зрителите от неговата игра. Но тепърва предстои да видим дали продуцентите от "Камера" ще се съгласят с мнението на аудиторията и ще направят резки промени и в "Стъклен дом" по отношение на Петрова, и в "Под прикритие" по отношение на Захариев. Така или иначе, "Под прикритие" върна доверието в националната държавна телевизия. Независимо че не догонва по рейтинг основните си конкуренти, тя даде сериозна заявка за правенето на качествени български сериали. А и за популяризирането им. Все пак "Под прикритие" е най-скъпият сериал, сниман у нас – една серия е приблизително четвърт милион лева. Може би и затова има не само стегнат сценарий, атрактивно заснемане, но и огромен арсенал от гостуващи актьори – от Чочо Попйорданов през Христо Мутафчиев до Цветана Манева. Третият му сезон ще се излъчи през есента, а вече е продаден в няколко държави като Великобритания, Германия и дори Китай.
Евентуалният триумф в "сектора" може да бъде допълнен от "Етажна собственост", който има свеж диалог, симпатични актьори и герои, чиито проблеми са близки до тези на средностатистическия гражданин.

Проблемът на тази продукция

е в нерационалната стратегия за нейната популяризация, която е далеч от силно рекламирания сериал "Домашен арест". Последният е опит за ситуационна комедия, но се вижда, че е правен набързо, а задкулисният смях отдавна е знак за подценяване на публиката, подсказвайки й къде трябва да се смее. На всичко отгоре създателите му откровено има нужда от помощ за нацелването на тези моменти.
Две нови и шумно рекламирани продукции очакват зрителите на Нова тв – "Отплата" и българският вариант на "Женени с деца". Първият сериал отново залага на дами от типа – легнала си манекенка, събудила се актриса, което може би подсказва за недостига на изпълнителки в българското кино и театър. Известни подозрения има и около актьорските заложби на певеца Орлин Павлов, но да се надяваме, че те ще бъдат компенсирани от присъствието на Джоко Росич. Като цяло опитите са за криминална драма, а сюжетът не е нещо нестандартно.
Много по-големи са резервите към побългарения вариант на "Женени с деца". Най-малкото защото копието никога не е по-добро от оригинала, а американският сериал за семейството на Ал Бънди е изключително свежо написан. В него има и чудесна актьорска игра, и удивително сценарно присъствие. А то липсва на българския вариант. Ако приемем, че с всяка следваща изява актьорите ни все повече ще се научават да се държат пред камерата по начин, различен от този на театралната сцената, то същото не важи за сценаристите. Те са
основният проблем за българското кино
и за сериалите в частност. Затова не можем да направим неща дори като испанците – няма как да имаме нито техните "Щури съседи", нито "Моите мили съседи", все продукции, които не са глътнали милиони, но зад които стоят отлични сценаристи.
Хубаво е, че го има цялото това разнообразие от български сериали. Най-малкото защото дава хляб на много хора и развива качеството. А и защото поизмести, макар и не напълно, турските поредици от праймтайма. В Турция обаче създаването на този тип изкуство е национална политика. Дори се заговори за ново турско присъствие – телевизионно. У нас такова нещо няма и няма и да има. Вярно е, че имаме сериали, които преживяха първия си триумф, но сега им предстои по-отговорната задача – да го затвърдят. Другият вариант е да се раздадат главните роли на Борисов и подчинените му министри, които сами ще си режисират четиригодишния сериал.

Стр. 35

в. България днес, ТВ приложение | 10.02.2012

Просто съм потресен от първото риалити шоу на БНТ – "Кастинг 

Стартира с доста "силен", както се казва, екип – в пилотния епизод, излъчен на живо, гост беше Стефан Данаилов. Ламбо обаче не каза нищо съществено, а разтягаше локуми. Това обаче съвсем не бе най-големият проблем.
Уви, водещата Ива Гочева, щерка на продуцента на "Под прикритие" Димитър Гочев, не стои добре пред камера. Момичето е притеснено, жестикулира нервно, бърка текста и въобще издава несигурност. Дори партньорът й Деян Донков, един от първите актьори на Народния театър, не успя да разчупи леда и скуката, сковали зрителите. Известен с буен темперамент и страстна игра, актьорът плейбой просто не се вписа в лежерния тон на риалитито. Той се опита да окуражи Гочева – попрегърна я на няколко пъти, но това не даде резултат.
Сценарият, който двамата четат, е под всякаква критика. Скучен, тромав и сух до болка, без капчица оригиналност. Единият започва изречение, другият го довършва -банален трик.
А колкото до режисурата – всъщност има ли режисьор в студиото? И музиката, която се пуска в шоуто. Ами че тя дори не е асансьорна, а е по-скоро като от соцресторант.
Така че "Кастинг" – по-добре се вземете в ръце, погледайте малко "Под прикритие" и вкарайте екшън като тях. Все пак сте обещали на победителя в шоуто да играе в третия сезон на кримката.

Стр. 29

в. Капитал | 30.10.2010

Медийните директори са категорични, че рекламодателите също реагират положително на българските сериали.

"Имайки предвид дял на гледаемостта, рейтинги, които постигат, както и разнообразието от зрители, които привличат, очевидно е, че е ефективно за рекламодателите", коментираха от медия агенция Media S SMV.
Красимира Василева, директор "Продажби" в "Нова тв" казва, че допълнителен стимул е, че атрактивна форма като продуктовото позициониране вече е достъпна и за рекламодателите.
Изпълнителният продуцент на "Стъклен дом" също вярва, че продуктовото позициониране има голямо бъдеще в тв продуктите. "Освен че е финансово изгодна, тази форма не е толкова натрапчива като рекламните блокове. Според мен най-добрият начин да се прави е продуктите да присъстват по-скоро незабележимо", коментира Димитър Гочев.
Един от първите рекламодатели, които се възползваха от този инструмент, е Visa. "Спецификата на телевизионния сериал прави тази форма подходящо място, където да позиционираме разплащанията с карти Visa като по-модерен и удобен начин за плащане", обяснява Красимира Райчева, мениджър на Visa Европа за България.
Към момента продуцентските къщи не получават процент от рекламните приходи на каналите, нито от продуктовото позициониране в сериалите.

Стр. 34

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 30.10.2010

Как новите български сериали се превърнаха в успешни медийни продукти

Луксозен софийски апартамент със скъпи кожени дивани, тежки драперии, ултрамодерни лампи и вътрешна градина от камъни. Тук живее младата и чувствителна Сиана, която е влюбена в Дани – типично разглезено богаташко хлапе, родено с кредитна карта в джоба. Бащата на Сиана е безскрупулен и манипулативен бизнесмен, готов на всичко, за да успее. Сиана ревнува Дани от Александра, която…
Ако сюжетът ви е познат, то вероятно сте една от причините българският сериал "Стъклен дом" да е в топ 5 на най-гледаните предавания в телевизионния ефир за септември. По-предпочитани от зрителите са само турската сапунена опера "Листопад" и скечовото шоу "Комиците".
Екипът на "Стъклен дом" допусна "Капитал" зад кулисите (с уговорката да не издаваме сюжетни тайни от типа "ще застрелят героя на Калин Врачански" – "Да не плащам неустойки после", размаха ни пръст през смях изпълнителният продуцент Димитър Гочев – бел. авт.), за да се опитаме да открием каква е формулата, по която сериалът се превърна в успешен медиен продукт.
Новото любимо дете на телевизии и зрители
Българските сериали не са нов жанр за телевизионния ефир. БНТ продуцира такива още от 90-те години (спомняте ли си "Дунав мост" и "Клиника на третия етаж"). Търговските телевизии обаче отскоро започнаха да се конкурират на това поле и да инвестират в създаването на собствени продукции, за да отговорят на очакванията на зрителите за разнообразие и повече местно съдържание, в което хората да се разпознават.
Програмният директор на "Нова тв" Олга Лозанова припомня, че "Нова тв" първа (от частните канали) започва налагането на български сериали – първо с "Хотел България" и "Морска сол" (2004), а после и със "Забранена любов" (2008). bTV излъчваха лицензния комедиен сериал "Тя й Той" от 2002 г. до 2005 г., но дебютираха в продуцирането на собствен сериал именно със "Стъклен дом" през пролетта на тази година.
Едва последните обаче успяха да си изградят лоялна аудитория, да генерират стабилни рейтинги и да предизвикат интереса и на рекламодателите. Възможните обяснения са много – пренасищането от лицензни риалити формати, публика – "жадна" за местни продукти, развитието на телевизионния и рекламния пазар, оформянето на киноиндустрия и т.н. Според продуцентите обаче телевизиите дори малко са се позабавили с инвестирането на собствени продукции.
Такова е мнението и на един от изпълнителните продуценти на "Стъклен дом" и управител на "Камера ООД" Димитър Гочев, който задава основателния въпрос "как да развиваме индустрия, ако телевизиите купуват само готови продукции, а целият бранш работи в услуга на чужди компании". Аргументът му е, че за да се създават качествени български сериали, са необходими ноу-хау, опит и добри професионалисти, без които "дори и да имаш брилянтни идеи, нищо не можеш да направиш".
Димитър Гочев ни връща няколко епизода назад, за да разкаже как се ражда "Стъклен дом". По думите му един ден се ядосва, че в България няма качествени тв продукти, които да отговарят адекватно на чуждите такива, и решил да презентира идеята си за сериал пред bTV. Описва им сюжета, основните герои и те приемат радушно идеята. Логично идва въпросът защо отива в bTV, a не в конкурентния частен национален канал "Нова телевизия". Гочев е лаконичен. "Не искам да ги сравнявам. Просто на този етап решихме, че за нашия проект bTV е по-добрият вариант."
Така телевизията поема изцяло финансирането на проекта, а "Камера ООД" като изпълнителен продуцент се грижи за производството на самия сериал. Двете страни обаче работят в тясно сътрудничество – планират заедно маркетинга на продукта, обсъждат детайлите и развитието на героите. "Това е необходимо, защото крайният резултат трябва да отговаря на интересите на медията. Борим се зрители все пак", обяснява Димитър Гочев. За него успехът на "Стъклен дом" е компилация от много фактори: "Не можеш да имаш лош сценарий, който е добре заснет, или хубав сценарий, който е зле изигран и заснет. Но за индустрията е много важно да разбере, че не може да произвежда нискокачествени продукти и да разчита, че зрителите няма да го разберат."
Oт маркетинг отдела на bTV пък обясняват добрите резултати на сериала така: "Силният сценарий, съчетан с отличната актьорска игра, уникалното за България кино качество на продукцията и правилното програмно позициониране предопределиха успеха на "Стъклен дом", още повече че зрителите с нетърпение очакваха най-накрая да гледат качествен български сериал."
Пътят към успеха
И действително според продуцентите на "Стъклен дом" той успява на моменти да бие дори рейтинга на "Листопад", който е абсолютният лидер по гледаемост в българския ефир, откакто се излъчва. "Много сме близо", усмихва се Димитър Гочев и посочва: "Но все пак "Листопад" върви повече от две години и за това време е натрупал лоялна аудитория. "Стъклен дом" също има сериозно покачване в гледаемостта през втория сезон."
Може би най-големият пробив на сериала на bTV обаче е, че успява да привлече младите хора пред тв екраните. Самият Димитър Гочев разказва, че в началото мениджмънтът на канала е скептичен, че ще успеят да заинтригуват младежите с български продукт, но резултатите са ги опровергали.
"Стъклен дом" се радва на висока гледаемост и се приема еднакво добре от мъже и жени. Голямата част от аудиторията му са младите хора между 12 и 17 години, което е много ценно, имайки предвид непостоянството на тяхното медия потребление", коментират медия планьорите от агенция Media S SMV. И сравняват с конкурентните предавания: "Забранена любов" има смесена аудитория, но с превес към женска, особено е популярен сред по-младите жени. "Листопад" има изразена по-възрастна публика (жени над 55 години са най-лоялните зрители)."
"Нова тв" подновиха излъчването на "Забранена любов" през септември, но сериалът не успява да влезе в топ 50 на най-гледаните програми през месеца според данните на пийпълметричната агенция TNS/TV Plan. Въпреки това в канала го определят като успешен продукт. "Първия сезон с цел налагане на продукта излъчихме в праймтайм и от тази есен позиционирахме "Забранена любов" на точното му място и сме щастливи, че той много бързо набра своята лоялна аудитория", коментира програмният директор на "Нова тв" Олга Лозанова. Според нея сериалът е успешен заради редица фактори – "интересен сценарий, високо качество на актьорските изпълнения, добра режисура, но най-важното е, че успява да създаде живи и реални образи и действителност, на която зрителят "вярва".
Магията на PR-a
Според продуцентите най-големите рискове при създаването на такива проекти се крие в драматургията, тоест създаването на добри диалози, и в подбора на актьорите. Тук ресурсите, с които борави браншът, са доста ограничени. Така например едни от водещите звезди на "Стъклен дом", Калин Врачански и Яна Маринова, са се снимали преди време за конкурентния "Забранена любов". По същия начин част от сценарния екип на сериала на bTV преди това е писал репликите на героите от "Нова тв".
Изпълнителният продуцент на "Стъклен дом" си спомня, че в началото дори актьорите са подходили със скептицизъм: "За един актьор това е голям риск, въпреки че получава по-постоянни доходи, има голям риск проектът да се провали. А това може да им донесе и имиджови негативи, и други. В същото време обаче телевизията най-бързо може да произведе звезди", обяснява Димитър Гочев.
Той казва, че една от важните задачи, която са си поставили при снимките на "Стъклен дом", е да снимат сериала като кино. "Ако го сравним като качество на продукцията с турските сериали, мисля, че сме доста по-близо до добрите американски сериали", гордее се Гочев. За целта "Камера" инвестира в специализирана техника, защото "не може да се правят икономии от това, зрителят веднага вижда разликата". И действително в анкета на www.capital.bg попитахме читателите дали гледат новите български сериали и най-голям процент (35%) от гласувалите 364, отговарят "да, защото са добре направени".
Една от тайните на популярността на новите български сериали обаче са мащабните PR и маркетингови кампании. Телевизиите умело използват ефира си, за да промотират актьорите, които шестват из всички останали тв предавания, организират срещи на публиките и раздаване на автографи в моловете, поддържат интереса към сериалите в социалните мрежи, измислят игри с награди и т.н.
Продуцентите на "Стъклен дом" приложиха и изпитания модел за подкрепа на сериала с книга с едноименно заглавие. Към момента тя е на пето място по продажби на художествена литература в най-голямата верига книжарници "Хеликон". Както се похвалиха от маркетинг отдела на bTV: "Ключова за успеха на този медиен проект е и рекламната кампания, създадена в типично холивудски стил – на творческо ниво тя не се различава от кампаниите на сериали като "Отчаяни съпруги".
Тв каналите заложиха и на друго нетрадиционно решение, което отключи продуктите им за още зрители – пуснаха тв епизодите безплатно онлайн след излъчването им на екран. Това е своеобразен начин да отговорят на торент сайтовете, в които изтича съдържанието им, като задържат аудиторията на собствените си интернет платформи.
bTV и "Нова тв" имат и различни стратегии на програмиране, чрез които също могат да влияят върху интереса към дадено предаване. Така например "Забранена любов" вече се излъчва преди централната новинарска емисия по "Нова тв", а вторият сезон на "Стъклен дом" върви веднъж в седмицата с продължителност два часа. "Този модел е необичаен, ако сравняваме със световните стандарти на излъчване на такива сериали. Според мен трябва да се излъчва два пъти в седмицата, но рейтингите са много добри, а и рекламните блокове са големи", казва Димитър Гочев.
За да е съвсем оправдан етикета "успешен медиен продукт" обаче новите български сериали трябва да намерят реализация в чужбина. По оценките на продуцентите, за да покрие разходите по създаването му, продуктът трябва да бъде продаден в поне 10 други държави. Досега bTV са сключили договор за излъчването на "Стъклен дом" в Турция, водят се преговори с Гърция и Русия. От "Нова тв" пък обявиха неотдавна, че първите 200 епизода на "Забранена любов" започват да се излъчват по латвийската телевизия TV3.
Димитър Гочев разказва, че България инвестира в собствени телевизионни продукти много по-малко от съседните си страни. "Трябва да обърнем начина си на мислене и да създаваме продаваеми продукти", смята той. "Сега заедно с bTV трябва да решим кога да кажем стоп и кога е времето да се появи нещо ново", казва Гочев и добавя: "Оттук нататък можем само да надграждаме."
И наистина, ако за зрителите, почитатели на новите български сериали най-важният въпрос е кога и как ще свършат "Стъклен дом" и "Забранена любов", то за индустрията и телевизионния пазар далеч по-важният въпрос е има ли вече на път по-конкурентни и качествени продукти, които да посрещнат нуждите на аудиторията.

Стр. 33, 34

БТВ, Новини в 22.00 часа | 27.10.2010 

Новото, по-голямо и още по-способно медийно семейство бТВ Медиа груп отпразнува своето разрастване заедно с партньори и приятели. Всички заедно вече работим за още по-широк спектър от възможности и разнообразие, за да отговорим на вашите високи очаквания.
Боряна Несторова: „Пожелавам сили и ентусиазъм да реализира бъдещи проекти. Очаквам да задържи лоялната си аудитория, мъдри решения в програмно ниво”.
Евтим Милошев: „По-голямо семейство, по-големи възможности. За нас, които работим, за зрителите, които гледат. Така че по-голямото семейство означава само всичко умножено по пет вече. Не по пет, по много повече”.
Димитър Гочев, продуцент: „Би трябвало да се случват хубави неща. Защото след като едни хора работят заедно резултатите ще са добри”.
„Очаквам много нова продукция, надявам се българска. Надявам се все така да успява да задържи интереса на аудиторията”
Вики Политова, главен оперативен директор на бТВ Медиа груп: „Днес ние храним много надежда за бъдещето. Затова, че ще можем да се разраснем, да предложим все повече и повече алтернатива за зрителите, по-качествена програма, с повече българска продукция, и че ще отговорим по-добре на техните все по-високи очаквания. Така че надявам се всичките ни амбициозни идеи и проекти да могат да се осъществят”.

 

сп. Мениджър | 11.07.2010

Собствениците на най-голямата българска продуцентска компания – СИА, за особеностите на мениджмънта в изкуството, за таланта да се намират таланти, идеи и пари, за държавата и хленченето в културата и за пробива на киното ни

Димитър Гочев: Хубаво е, когато правилата може рязко да се зачеркнат, за да се върви напред

- Господин Гочев, тримата съдружници в СИ А не се разделяте от 1993 г. – за разлика от много други компании, където партньорите не могат да си поделят успеха. Как работите – имате ли ясно разграничени функции и правомощия, или решавате заедно, някой има ли право на вето?

- Ако разсъждаваме само от финансовата страна на една компания, тогава е по-голяма вероятността тя да се разпадне. Стремежът на един от съдружниците да бъде финансово по-облагодетелстван от другите не съществува при нас в този вид, в който съществува сигурно в други компании. Аз, Росен и Митовски сме завършили заедно и
има някакъв сантимент, който в годините надделява и ни помага да побеждаваме възникналите проблеми много по-лесно. Заедно сме преживели както доста добри, така и много трудни периоди и съм сигурен, че всеки от нас в някакъв момент си е задавал въпроса дали не трябва да напусне тази компания и да направи нещо свое. Нямаме ясно разграничени функции – всеки прави неща, които му харесват, и си е в някакво собствено творческо пространство. Никой няма право на вето – животът е прекрасно приключение и да се занимаваме с такива неща е безсмислено. Ако трябва да си разграничаваме функциите категорично, ще бъде необходима много администрация, а по-благоприятно е да цари артистичността и да не бъдем фирма според представите за фирма… Творческото винаги е вземало превес в СИА и "Камера" и предстои да бъде доразвит този потенциал – в последните години се опитваме да се разгърнем и да завоюваме по-сериозни творчески успехи.

- Има ли особености мениджмънтът на творческа компания, или принципите са като във всеки друг бизнес? Кои са вашите най-важни мениджърски правила?

- Едва ли има такъв мениджмънт, какъвто прозира във въпроса ви – не бих могъл да дефинирам 5 или 10 правила, или въобще някакви правила, които винаги се спазват. По-скоро зависи от проекта и от екипа, с който работиш. Според мен е много хубаво, когато правилата може да бъдат рязко зачеркнати, за да се върви напред. Качеството е това, с което не правим компромис. Запазили сме го през годините и е общовалидно за всеки наш проект. Дори и когато не са ни достигали средства, не сме си позволявали да претупаме нещата. Ако трябва да формулирам някакъв съвет, който рано или късно води до успех, ще бъде точно такъв – да се работи безкомпромисно, независимо дали е в индивидуален или в професионален план. Не е необходимо да се мисли само за печалбата. Естествено, плод на много по-дълбоки разсъждения е къде е България,
къде сме ние, но така или иначе стремежът при тези условия и възможности да постигаме максимално качество винаги е бил нашата политика. Това е наистина мениджмънт.

- Казано максимално популярно, продуцентът е човек, който намира идеите и парите, за да ги осъществи. Какви качества са нужни за това? И идеите ли се намират по-трудно или парите?

- Първо да уточним, че има разлика между продуциране на реклами и продуциране на кино и телевизионни предавания. Когато говорим за реклами, това е много сложен процес между клиент, агенция и продуцентска компания, каквато се явяваме ние. Продуцентът трябва да постигне максимален production volume, да направи възможно най-качествения продукт, който да покрива най-високата летва за дадения пазар. Идеите са генерирани от рекламните агенции и са съобразени с изискванията на клиента и с пазара, а ние като последно звено ги изпълняваме. Смятам, че имаме потенциала да реализираме проектите си, както всички компании по света го правят.
Продуцирането на кино и тв програми – това е нещо съвсем различно и е свързано с вярата в идеи и проекти, в търсенето на сценарий. Аз много се потиснах, когато след 18 години работа осъзнах, че финансирахме филмите си само в България, смятахме, че единственият вариант да реализираш проектите си са националните фондове. Никой не поглеждаше навън, което е същността на професията продуцент – създаването на филми не е задължително да става само в пределите на страната ни. Това е процес, който се осъществява във всички точки на света. А ние не сме имали желание да разширим възможностите си. Димитър Митовски за първи път погледна по-широко и създаде българска мащабна продукция. Възможностите му позволиха да покани актьорите, които искаше да участват в "Мисия Лондон", и успя да пречупи онази бариера, която казваше, че всеки български филм е неуспешен, негледаем и нещата винаги ще си останат такива. За мен е много важно младите хора и хората въобще да разберат, че ако работиш във всички точки на света, това ще те направи по-добър професионалист. България изостава със законовата база, която помага на киното да се развие. Държавата трябва да подпомага културата със закони и финансови средства, филмовата индустрия в Европа е субсидирана и ние няма как да бъдем различни – трябва да вървим напред.
Продуцентът трябва да се научи да намира парите -това е неговата работа. Естествено, всеки в този бизнес се стреми да намира добри сценарии и да прави добри проекти – това е част от световната игра. Състезанието е кой ще направи по-добър филм, кой ще вземе "Златна палма",
кой ще вземе "Оскар" и т.н. България не трябва да бъ де разглеждана като отделна част от този свят. В последните години видяхме, че български филми доста сериозно се позиционираха на фестивали, "Мисия Лондон" сериозно се позиционира като зрителски интерес – той спечели повече зрители за две седмици, отколкото скъпоструваща продукция като "Аватар".

- Вашата компания е продуцент на едни от най-успешните телевизионни формати – "Биг Брадър", " Стани богат ", " Стъклен дом". Това късмет ли е или резултат от пазарни анализи? Как избирате с какво да се занимавате?

- Когато говорим за телевизия, едва ли е изцяло късмет. Започвайки със "Стани богат", рискувахме много, защото притежавахме правата на предаването много преди да ги продадем на телевизията. В крайна сметка си свършихме добре работата и това даде резултат – зрителите харесаха новите предавания. След нас започнаха и други продуцентски компании да реализират подобни формати – получи се състезание, в което може би се прояви нашият късмет. Преди година започнахме да разработваме идея за български сериал в романтичен план с надеждата, че ще можем да я осъществим. Тогава не вярвах, че телевизиите ще са склонни да реализират такива проекти. Спомням си, че четох статистика, според която в Англия най-гледаното телевизионно предаване от 20 години е някакъв сериал. Това може би провокира у мен желание да направя нещо, което наистина да се гледа, да е правено в България и да е приравнено към качеството на световни продукции. Тук е мястото да благодаря на bTV, че ни повярваха и ни дадоха възможност да осъществим "Стъклен дом". Аз съм сигурен, че с този сериал отворихме нова страница, защото много български продуцентски компании ще тръгнат по нелекия път и като че ли съревнованието с друг български сериал ще бъде видно – ще има конкуренция и нещата ще се развиват. Смятам, че засега това, което направихме, е равностойно на онова, което се прави по света, и е хубав повод да повярваме, че можем да правим конкурентоспособни продукции. В България в момента има доста сериозна група от млади хора, които имат знанията и амбицията да произведат качествени български продукции и това ще си проличи в следващите две-три години.
Практически няма как да избираме проектите си, ние от 18 години се занимаваме с производство на реклами, през произвеждане на игрално кино и създаване на телевизионни предавания. Понякога един проект може да се развие от един разговор, от купуването на една книга… Постоянно има много аналитичен избор, който много ми се е искало да е подчинен на подреденост и правила, но уви, не е. За съжаление ситуацията в България чисто финансово се влошава и не знам как ще рефлектира специално върху киното – надявам се да не бъдат лоши последствията, защото дълго време това изкуство излизаше от летаргия. Напоследък филмите ни бележат сериозни успехи и бавно стигнахме до 2009 г., когато се заговори за нас по света.

- За широката публика по-неизвестната част от вашия бизнес са рекламите – вие сте направили повече от 2000. С кои се гордеете и смятате за визитка на компанията?

- Да, започнахме така, със снимане на реклами. Имаше период, в който единственият начин да преживяваш в тази сфера беше рекламата. Тя не бива да бъде разделяна от киното, защото брилянтният разказ на една история в 30-секунден клип е висш пилотаж. Създаването на реклама изисква много сериозно познание – факт е, че едни от най-талантливите режисьори, като Робърт Олтман, Кустурица, плеяда големи имена, създават кратки шедьоври. Според мен тази индустрия ще поддържа младите хора в нашата сфера, които искат да се развиват в България.
Няма как да се гордея – за мен това е било работа. Смело мога да твърдя, че няма рекламен клип, в който да не сме вложили максимално количество професионализъм. Не се сещам в момента за такъв, който да не е визитка за компанията.

- За да бъдем максимално полезни на читателите на сп. "Мениджър", бихте ли казали какво трябва да знае един рекламодател, за да ви стане клиент? Например да не ви казва как да му снимате рекламата?

- Рекламата е процес между клиент, рекламна агенция и продуцентска компания, а стремежът на клиентите е да намерят талантливите хора, които да оформят идеи и да ги реализират. Всички ние искаме да създаваме продукти, които на нас ни харесват, а компаниите искат да бъде създаден продукт, който ще продава стоката им, и тук възниква сериозен конфликт. Ако рекламата е просто произведение на изкуството, а не продава, за клиента няма никакъв смисъл. В началото, когато тази индустрия започна да се развива, рекламодателите нямаха доверие в екипите на агенциите и продуцентските компании. Сега вече е изградена добра връзка и работата върви. Единственото, което клиентът трябва да направи, е да се довери на професионалистите, с които работи.

- "Мисия Лондон" има рекламна кампания, каквато не е правена за български филм. Доколко това имаше значение за пазарния успех и въобще това урок ли е за българския бизнес, че рекламата не трябва да се подценява?

- Аз много често си мисля какво е било преди 200 години, когато е имало само два сапуна… В наши дни продуктите по рафтовете на магазините са хиляди и не мога да си представя как без реклама някой ще разбере за нещо, което никога не е виждал.
"Мисия Лондон" следва международни правила за реализиране на такава кинопродукция. Ако не ги спазиш, ти ще загубиш. Ако не направиш добра реклама, за да стигнеш до максимален брой потенциални зрители, колкото и да е добър филмът ти, може залите да се окажат празни. Митовски реализира много добра маркетингова стратегия и успя да позиционира филма така, че резултатът да бъде пълни киносалони. Разбира се, от изключителна важност е и продукцията, която рекламираш, да е стойностна – в противен случай гледаемостта ще бъде засилена при релийза на филма, а след това рязко ще спадне. "Мисия Лондон" излезе в правилния момент – от много време се очакваше жанрово кино и съчетанието с добрата реклама донесе впечатляващия резултат от 337 503 зрители до момента (точната дата е 13 юни). По време на социализма имаше добри филми с по 1 млн. зрители и ако някой продуцент успее да вкара толкова хора в киносалон на българска продукция, това ще бъде сериозно постижение. Следващата стъпка в България ще бъде да се прескочи бариерата от 500 хил. зрители.

- Как се отнасяте към дежурното оправдание, че държавата е длъжник на българската култура и затова културата ни е в незавидно състояние? Това ли е цялата истина?

- Бих искал да кажа нещо много важно по този въпрос – държавата не бива да загърбва културата си, не е редно да се съкращават дори и малкото отпускани пари. Тази сфера изисква отглеждане и ако процесът се прекъсне, оставаме без култура, което ще бъде пагубно. В рекламната индустрия скъпият режисьор си остава търсен, но в киното, ако направиш нещо добро, това не означава, че ще те потърсят да направиш следващото. Може да минат години и никой да не ти обърне внимание. А професионалистите в тази област ще развият културата. В миналото проектите се създаваха на база лични контакти, но смятам, че сега се промениха нещата и държавата не трябва да абдикира точно в този момент. В противен случай всичко ще се превърне в консумация… Едно цяло поколение ще остане без световно присъствие – ако го има, тогава ставаш ценен като
държава на световната карта. Давам прост пример с Кустурица, който изведе сръбското кино в света и всички разбраха за тях. Културата се изнася най-мащабно от една държава и не бива парите да бъдат извеждани на първо място.

НАЙ-КАСОВИЯТ български игрален филм "Мисия Лондон", телевизионният сериал "Стъклен дом", прословутата реклама "0, Пепи" са хитове на Агенцията за филмиране на фантазии, собственост на Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Цанков. Името на продуцентската компания СИА е съкращение на Screen Imagination Agency (SIA). Създадена през 1993 г. и допълнена през 2000 г. от дъщерната "Камера", тя произвежда игрални и документални филми, телевизионни предавания, рекламни и музикални клипове. Подписът й стои под повече от 2000 реклами на най-големите компании, под най-популярните риалити предавания – Big Brother и VIP Brother (първите издания), "Стани богат", "Сделка или не".

ДИМИТЪР ГОЧЕВ обича да се шегува с хората, които го бъркат с адаша му режисьор, че е ходил в Тибет и там се подмладил. Той е на 53 години и открай време е кинаджия – първо чиракува в Киноцентъра в Бояна, после следва операторско майсторство в НАТФИЗ. Снима и продуцира документални и игрални филми, телевизионни предавания и реклами. Оператор е на "Пазачът на мъртвите" -филма, спечелил "Златна роза" от кинофестивала във Варна.

Димитър Митовски: Импровизациите са за артистите, аз предпочитам термина "нестандартен подход" в бизнеса

ДИМИТЪР МИТОВСКИ е 4 в 1 – продуцент, режисьор, сценарист и художник. Завършил е гимназия по изящни изкуства и НАТФИЗ. Заедно с Камен Калев е режисьор на късометражните филми "Върнете заека" и "Лошият заек", номинирани в "Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан през 2005 и 2007 г. Режисьор е на "Мисия Лондон". От тримата собственици на СИА и "Камера" той е най-отвореният към медиите.

- Странно, господин Митовски, вие сте от малкото български артисти, които не се жалват от липса на пари и казват, че в крайна сметка за добрите идеи пари се намират.

- Навсякъде по света се намират пари за добрите идеи. Сега като се замисля, всичко в света се крепи на добрите идеи. Нещо като Рокфелер, ако не се беше сетил да излъска "ябълката", нямаше да може да я препродаде на цената за две и щеше да остане беден и неизвестен. Разбира се, когато става въпрос за изкуство, е доста по-различно, защото не всеки артист е добър търговец. Авторите, които не могат да продават сами идеите си, трябва да помислят за мениджър, импресарио, агент или нещо такова. Тази стъпка е особено трудна за нас, българите – ние, както знаем, разбираме и можем всичко.

- Тази ваша максима за парите изпитана ли е в практиката?

- Нашите продуцентски компании СИА и "Камера" и екипите, с които работим, доказаха тази максима особено с последните ни два много успешни проекта – "Мисия Лондон" и "Стъклен дом". Това са изключително трудни за реализиране проекти от финансова гледна точка, но ето че имаме най-гледаните и харесвани филм и сериал.

- СИА може ли да си позволи да прави само кино и да се откаже от рекламите например?

- Не виждам причина да се отказваме да снимаме реклами. Ние държим най-голям дял от пазара и това е съществен процент от приходите ни в компанията. Чрез снимането на реклама развиваме и много различни стратегии за развитието на продуцентския бизнес в България.

- Комерсиален и значим филм едновременно – това, изглежда, е пресечната точка между бизнеса и изкуството. Вие успявате ли да я намерите и как – по интуиция, със социалнопсихологически анализи на вкусовете на публиката, с (из)следване на чуждия опит?

- Наблюдавам, чета, търся, опитвам се да разбера съвременния свят, нуждите и душата на хората, инту ицията никога не е излишна, но трябва и малко талант.

- Разказвате, че навремето с ези-тура сте решили във ВИТИЗ ли да кандидатствате или в Художествената академия…

- Наистина това беше дилема, която нямах време да обмислям сериозно, и трябваше да взема решението бързо и спонтанно. Нека не забравяме, че във времето, в което се случи всичко това, всяко едно от решенията щеше да бъде печелившо. От нешна гледна точка езито ми "спечели" още две професии – режисьор и продуцент.

- Хазартен тип ли сте?

- По-скоро съм артист.

- Има ли във вашата компания мениджърски импровизации?

- Импровизациите са присъщи за артистите, но аз предпочитам термина "нестандартен подход", ако става въпрос за бизнес.

- Продуцент, режисьор, сценарист, художник – често сменяте ролите си. Значи ли това, че не се доверявате да оставите определена работа на друг и се заемате да я свършите сам?

- Тези роли са пряко свързани с изкуството и затова ще ви отговоря с култова реплика от български филм – "представяш ли си на Луис Армстронг чичо му да му надува тромпета".

- В "Мисия Лондон"разказвате история за политици, в "Стъклен дом" – за бизнесмени. Всъщност какво мислите за новия елит и защо според вас българите не го уважават – сменят политическите си фаворити на 4 години, а богатите просто мразят.

- За да уважаваш някого, първо трябва да уважаваш себе си. За да се уважаваш, трябва да постигнеш душевен мир. За да постигнеш душевен мир, трябва да опознаеш света около себе си и самия себе си. Това е тежък и сложен процес, особено за някои националности, явно ние попадаме сред тях. Докато мразим себе си, няма как да обичаме живота, а животът е прекрасен!

- Списание "Мениджър" събира идеи как може да се промени образът на България пред света. Според вас какво трябва да се прави?

- Да направим Пловдив Амстердам на Балканите. Ще прокопаем канали около Марица, ще се обръщаме към ромите с термина "хора с по-цветен цвят на кожата" и ще легализираме "Петричката зелена превъзходна".

Росен Цанков: И в изкуството пазарът отсява сам. Понякога по-бавно, но винаги се случва

- Господин Цанков, вие сте трето поколение човек на изкуството, но любопитното е, че сте и трето поколение мениджър – дядо ви Христо Цанков е бил директор на Народния театър, баща ви Вили Цанков също беше театрален директор. Известно е, че артистичният талант често се предава по наследство, но важи ли това и за мениджърските умения?

- Да, може би се предава. Но това не означава нищо – това са три различни времена. За дядо ми не знам как се е справял, но баща ми не беше добър мениджър – той не разбираше от пари, а от изкуство и беше много добър в това, което правеше. По негово време мениджърът беше държавата. Съвременната бизнес среда, в която аз работя, е много по-различна от времената на баща ми и дядо ми.

- Как избирате хората, с които работите? Можете ли да понесете талантлив, но недисциплиниран човек и как се справяте в такива случаи?

- Аз притежавам странния талант след едноминутен разговор с когото и да е да разбера този човек притежава ли определени качества и отговаря ли на дадените изисквания или не. А що се отнася до таланта и дисциплината – няма талант без дисциплина, а ако има, той много бързо се изгубва.

- Конкуренцията във вашия бранш почтена ли е – имам предвид главно телевизионните предавания и рекламите. На мен като на зрител ми се струва, че често се среща доста неинтелигентно копиране на печеливши образци.

- Вижте, не мога да кажа дали е почтена или не, но пазарът отсява сам, защото е като жив организъм – сам се контролира, свива се, отпуска се, изчиства се от паразити, от нелоялни хора, от спекула и т.н. Понякога този процес е по-бавен, но винаги се случва.

- Как се отнасяте към дежурното оправдание, че държавата е длъжник на българската култура и затова културата ни е в незавидно състояние? Това ли е цялата истина?

- Като ми зададат този въпрос, винаги имам чувството, че ние сме най-културният народ на света и как, видите ли, ние си губим културата. Какво имаме да пазим толкова -нямаме една Нобелова награда, нямаме един "Оскар", имаме едно "Грами", но то е за аранжимент на чужда песен… нямаме "Златен глобус" или "Златна палма". Какво пазим?
Никой не ни знае и не се интересува от нас. Преди всичко трябва да отделим внимание на личната си култура и след това да виним държавата. Лично аз виня държавата само за едно – че не забрани чалгата. Оттам изтича културата на България. Малко по-оптимистично съм настроен, след като видях стадион "Васил Левски" пълен на концерта на AC/DC. И си казах: "Мамка му, има светлина в тунела!". България не е люлката на световната култура – това са някакви националистически истерии, които трябва да спрат. Какво да кажат държави като Гърция и Италия – те със сигурност имат какво да пазят.

- Вашата компания е пионер в риалити форматите с "Биг Брадър". Вярно ли е, че има "опростачване на нацията", и вие имате ли заслуга за това?

- Не, форматът "Биг Брадър" не ме притеснява – това е бизнес. Безпокои ме фактът, че хората го гледат. По-горе казах, че пазарът сам се регулира – щом го гледат, това означава, че има потребност. Вие сами си направете изводите за нацията.

- След бума на риалити шоуто в българските телевизии дойде бумът на сериалите. Кой ще е следващият бум?

- Порно каналите.

РОСЕН ЦАНКОВ е трето поколение човек на изкуството – внук на писателя Христо Цанков-Дерижан, син на режисьора Вили Цанков, а майка му Мария е омъжена за актьора Стефан Данаилов. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ и започва кариерата си като оператор, но и пише – съсценарист е на филма "Върнете заека", номиниран в "Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан. Продуцент е на едни от най-гледаните телевизионни предавания и на сериала "Стъклен дом".

Стр. 66 – 67, 68 – 69, 70 – 71, 72 – 73