в. Република | 21.06.2010

Изявление на посланик Джеймс Б. Уорлик
18 юни 2010 г. (както е произнесено)

За мен е чест поканата да бъда тук и да участвам в обсъждането на този важен въпрос. Като американски дипломат аз се гордея с историческата роля на моята страна – защитник на идеала за свобода на печата. Като американски гражданин аз обаче зная, че тази свобода не бива да се приема за даденост. Всяко поколение трябва да има готовност да се бори с новите предизвикателства пред политическите му свободи. Когато американските колонии извоюват своята независимост, главната заплаха за свободата на печата е намесата, или дори насилието от страна на властта – нещо, което много от присъстващите тук са изпитали лично. През изминалите двайсет години българите, и най-вече българските журналисти, храбро водят тази битка и днес ние виждаме резултата от нея в големия брой вестници, списания, радиостанции и телевизии.
Независимо от разнообразието на печатните издания и множеството канали на кабелната телевизия, ние сме се събрали днес тук, за да споделим своето безпокойство за тревожните тенденции, засягащи свободата на медиите. През двайсет и първи век повечето предизвикателства пред свободните и независими медии не идват от почукване на вратата късно през нощта.
Заплахите са по-прикрити, но не помалко сериозни.
Забелязвам, когато слушам как българите коментират този проблем, как отново и отново изникват няколко въпроса. Един от тях е липсата на прозрачност относно собствеността върху медиите и придобиването на медии с цел да се насърчат политически планове или търговски интереси. Някои собственици не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо. Целта им не е да информират обществото, а да манипулират общественото мнение заради печалба или власт. Задайте си следния въпрос: защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство?
Не става дума само за собствеността. Отговорност на издателите и продуцентите е да бъдат независими и дадат възможност всички гласове да бъдат чути. Факт е, че има издатели, повлияни от политически натиск и дори от финансово стимулиране.
Става дума и за самите журналисти, които наблюдават безучастно и не предприемат нищо. Много талантливи журналисти са смутени и обезсърчени,
но се страхуват да говорят. Но кой би могъл да говори в защита на вашата професия, ако вие самите не се защитите?
Още по-голямо безпокойство буди ситуацията извън София, където политическите и бизнес интересите са обединени, за да се оказва натиск и дори да бъдат заплашвани журналистите ида се попречи на материали, критикуващи местни управници и бизнес лидери.
Подобно манипулиране на медиите е заплаха за демокрацията независимо дали става в провинцията, или в столицата.
България не е единствената страна с този проблем. Много държави, включително и моята родина, се занимават с подобни въпроси. Тежката икономическа обстановка по света прави още по-трудно съществуването и процъфтяването на истински свободни и независими медии.
Един от нашите най-велики президенти – Томас Джефърсън – казва: "Ако зависеше от мен решението дали да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, без колебание бих предпочел второто". Той също така е казал: "Единствената гаранция на нашата свобода е свободният печат". Медиите служат на благородна цел: да информират гражданите, да предизвикат дебати за действията на управляващите, да изобличават корупцията. Дори ако има несъвършенства – защото знаем, че нищо не е съвършено, – печатът играе незаменима роля.
За да насърча нашата дискусия, искам да изложа няколко идеи как можем да подходим към проблема. Имам предвид не даването на рецепти, а определянето на началната точка за дебати и дискусии. От опит зная, че обществото може да използва три важни инструмента за справянето с подобни предизвикателства.
На първо време, трябва да бъде налице силна законова структура, която да защитава нашите свободи.
За защитата на свободата на печата в САЩ ние не разчитаме само на конституцията. В добавка ние имаме закони, изискващи публично обявяване на медийната собственост.
Както е в повечето страни, и у нас има медийни организации, които в голяма степен се идентифицират с дадена политическа партия или политическа философия.
Обществеността обаче трябва да има правото и възможността да бъде осведомена кой в действителност е собственик на вестника, който хората четат, и на радиостанцията, която слушат. Тогава от потребителя зависи да направи информиран избор за това как да интерпретира новините, постъпили от предубеден източник. Ние имаме закони, ограничаващи възможността на собственика да монополизира медийния пазар в дадена общност. Такива закони следва редовно да бъдат обновявани, за да отговарят на новите икономически дадености и на технологичните промени, сред които е интернетът; те не са съвършени. Но у нас се провеждат оживени публични дебати; в процеса има гражданско участие, включващо и мониторинг на правоприлагането.
Когато журналистите бъдат заплашвани, застрашавани и дори нападани, те трябва да бъдат сигурни, че органите на реда и правосъдието ще ги защитят.
Законът обаче не е достатъчен. Честността не дължи съществуването си на закони. За да отразяват честно събитията, журналистите, издателите и собствениците на медии е необходимо да спазват критериите на етиката. В последните години в моята страна журналисти изобличиха и направиха публично достояние много случаи с неетични позиции от страна на техни колеги, и някои вестници се принудиха да публикуват експозета за свои собствени издателски провали. Наблюдаваме създаването на все
повече организации със сайтове, представящи сурова и обективна проверка на фактите в отразяваното от медиите. Известни, награждавани журналисти бяха публично порицани и дори уволнени за етични лапсуси.
Аз съм наясно, че в сегашния икономически климат на журналистите е особено трудно да отказват предложени бонуси за публикуването на истории в положителна светлина. Трудно е за един журналист да рискува да загуби работата си, ако се противопостави на натиска от страна на някой политик или издател, настояващи да не пише непредубедено по даден въпрос.
Нито една държава, включително и моята, не се е освободила от автоцензурата и намесата на издателя.
Ако журналистите обаче искат да бъдат уважавани като професионалисти, то те трябва да работят заедно за едно по-широко приобщаване към едни високи етични критерии.
Журналистите със своя професионализъм, почтеност и защита на обективността подкрепят свободата на печата и са най-важната пречка за цензурата и намесата. Припомнете си и урока на ранния български държавник хан Кубрат: една пръчка се чупи по-лесно от наръч пръчки. Посветените на разследващата журналистика би трябвало да могат да разчитат на своите професионални организации за яростна и принципна подкрепа, ако са изложени на натиск. Освен това, гражданското общество трябва да намери начини да подкрепя независимите медии и техните журналисти.
Защото професионалната етика също не е достатъчна. В крайна сметка отговорни за защитата на собствените си права в едно демократично общество са гражданите. На всички ни е ясно, че обществеността може да има цинично отношение към всекидневното функциониране на медийните организации. Но обществеността не бива да губи вяра в идеала за свободен печат – този страж на свободата, възхваляван от Джефърсън. Гражданите могат да използват своите гласове, за да се противопоставят на политици, отправящи заплахи към журналисти и злоупотребяващи със своята власт, за да ограничават медийната свобода. Те могат да настояват за по-високи критерии във вестниците, които купуват, и за по-добри закони от своите парламенти. Като представители на интересите на гражданите, особено важни в тази битка са политическите партии и неправителствените организации.
Накрая бих искал да повторя, че не само в България има предизвикателства пред независимите медии. Политическият и икономически натиск засяга всички нас и собствениците на медии във всички страни са изправени пред изкушението да предадат фундаменталните интереси на демокрацията заради краткосрочни печалби. За борба с тази тенденция може да се почерпи от големия опит на международната общност.
Ако българите имат политическата воля да разнищят този проблем, те няма да бъдат сами в борбата.
***
Кръгла маса на тема "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България" се проведе в края на миналата седмица. Дискусията беше организирана от немската фондация "Конрад Аденауер" и е част от медийната й програма за Югоизточна Европа.
В обсъждането взе участие и американския посланик на САЩ у нас Джеймс Уорлик, представители на почти всички водещи електронни и печатни медии, както и депутати от медийната комисия в Парламента.
***
Текст под снимка
Американският посланик у нас Джеймс Уорлик (вдясно) разговаря с шефа на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" Матиас Барнер.
***
Заглавието е на редакцията, заимствано от изявлението на Н. пр. Джеймс Уорлик

Стр. 8

в. Атака | 2010-06-14 

Автори на идеята за създаване на личен сайт на Сергей Станишев са израелските пиар-консултанти от фирма Джи Си Ес. В началото на 2009 г. пиар-експертът на дружеството Тал Зилберщайн идва в България и се среща лично със Станишев. Зилберщайн обещал агресивна и успешна кампания на БСП и двамата със Станишев си стискат ръцете, пише червеният сайт BSPnews .
Консултантите настоявали имиджът на лидера да се гради отделно от този на партията. "Те смятаха, че соцлидерът трябва да бъде представян в романтична светлина като единственото лице на модернизацията в левицата", разказват от червената централа.
Западняшките мурафети обаче не се харесват на "Позитано" 20. Там са шокирани, че образът на другаря Станишев ще се оформя отделно от този на партията. Според електронното издание консултантите извиват ръцете на всички в БСП и уверяват председателя й, че Станишев трябва да бъде основен фокус на кампанията. Така се ражда идеята за персонален сайт на Сергей. "Замисълът е там той да комуникира електронно със свои почитатели и да пуска размишленията си за света. На Станишев започна да му се гради образ на млад премиер, който денем мисли за страната си, световната криза и управлението, а нощем обобщава разбиранията си за левицата в книгата "Защото сме социалисти", твърди изданието.
Колко струва сайтът и кой плати масрафа? От "Позитано" 20 закупуват за новия сайт домейна stanishev.bg. Решено е електронната страница на лидера и нейната съпътстваща реклама да не минава 100 хиляди евро. Но нещата излизат извън контрол, когато израелците започват предявяват претенциите си към външния й вид. Те настояват сайтът да не прилича на никой друг в България. Според автора на публикацията това е "условие, за което повечето уеб-специалисти ще потвърдят, че трудно изпълнимо". Гил Биргер – представител на Тал Зилберщайн, настоява работата да се свърши бързо. Той прекарва няколко месеца в България, за да следи как се движат делата. Биргер започва да "харчи с широка ръка парите на партията".
На "Позитано" 20 обаче имат коренно различно виждане за сайта на лидера. Започват кавги между социалистите и между тях и израелците. В резултат пускането на stanishev.bg е отложено не веднъж, а визията му – преработена няколко пъти. Неизбежно, цената скача не в проценти, а в пъти.
Според изданието "на "Позитано" 20 си дават сметката, че са налети половин милион евро, а сайтът още не е тръгнал". Израелците натискат и страницата на Станишев е пусната набързо и с много грешки в началото на май 2009 г. Буквално в последния момент сътрудници доработват биографията на бившия премиер. Сайтът обаче излиза солено на БСП – оказва се, че в него са потънали над 1 млн. евро партийни пари.
Всеки, който е влизал в stanishev.bg, е видял, че сайтът е кичозен. Видът му отблъсква младите симпатизанти, заради които уж е направен. Заради кавгите и дрязгите около изработването му Станишев го зарязва и оставя екипът му да чати от негово име. Скоро след това той е хакнат от група "бесни" хакери.
Както често се случва в затворено общество като това на "Позитано" 20, в БСП плъзват слухове за "златния сайт" или "бижуто на Станишев", както го наричат в централата на социалистите. Намират се хора, които започват да питат колко е била сметката и кой я е платил. Според източници на "Атака" от централата на червените, въпросът е зададен от Румен Петков. През Гоце Първанов той е накаран да млъкне. "Така и до днес въпросът кой прибра парите от сайта на Станишев и в чия банкова сметка стоят, остава без отговор", пише авторът.

Стр. 9

в. Сега | Таня ПЕТРОВА | 2010-06-14

Новите управляващи залагат на екстравагантни начини за популяризиране на сложните европейски оперативни програми – скъпи и без особена практическа полза

Социалното министерство е решило да популяризира годината за борба с бедността чрез купища кръгли маси. В част от тях ще участват и бедни хора.
Какво ново ще научите от билборд, който ви съобщава за съществуването на оперативна програма "Регионално развитие"? Ще изгледате ли филм за Програмата за развитие на селските райони, приложен на магнитен носител с тиража на национален всекидневник? Защо се рекламира летен сезон в разгара му?
Това са малка част от въпросите, които изскачат около милионите европейско и българско финансиране, които потъват в проектите за популяризиране на оперативните програми. 3 години след началото на членството в ЕС България продължава да е рекордьор по слабо усвояване на средствата. Причините за този антирекорд са много и е наивно да си мислим, че добрата комуникационната стратегия е достатъчно силен инструмент, за да обърне тенденцията. Това обаче е удобно алиби, което оправдава пилеенето на милиони левове за "изгубени в превода" информационни и рекламни кампании.
На фона на свитите рекламни бюджети в кризата евросредствата по подобни проекти звучат развращаващо големи. Само по операция "Национален туристически маркетинг", част от ОП "Регионално развитие", общото финансиране за периода 2007-2013 г. възлиза на 32 714 044 евро. Средства за комуникация са заделени по всяка оперативна програма. По идея тези пари трябва да гарантират, че хората ще бъдат максимално запознати с оперативните програми, но редица особености на тези поръчки по ирония водят точно към обратното.Къде и как се губи ефектът от комуникацията?
Показателен пример за какво се харчат парите по комуникационните програми е течащата в момента поръчка на социалното министерство за изпълнение на ангажиментите на България за отбелязване на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване. Финансирането тук е скромно – 256 300 лв., но пък парите ще бъдат изхарчени от сърце за куп припокриващи се национални срещи и кръгли маси. Възложителят не дава свобода на агенциите да предложат как да се отбележи въпросната инициатива, а вместо това иска от тях да организират национална седмица за борба с бедността и социалното изключване; национална кръгла маса по въпросите на бедността, 6 регионални кръгли маси по същата тема, 6 местни срещи с бедни и социално изключени хора, национална среща с бедни хора, национална среща с деца в институции, 6 публични дебата на местно ниво по въпросите на бедността, 2 семинара за неправителствени организации, семинар за ролята на медиите в борбата с бедността, изложба на произведения на бедни хора и конференция за закриването на годината. В това изобилие от мероприятия човек съвсем изгубва първоначалния им обект – бедността.
И ако социалното министерство изглежда умее да направи една и съща среща по няколко различни начина, то други министерства показват впечатляващо пристрастие, вероятно неслучайно, към използване на един и същ подход – външната реклама чрез билбордове. Това универсално за някои ведомства средство за осведомяване често придобива абсурден вид, но пък струва скъпо. Така стотици хиляди левове потъват само в един плакат с "безценната" информация за името на дадена оперативна програма и нейния сайт.
Да представят цели оперативни програми през билбордове са избрали регионалното и земеделското министерство. 3 млн. лв. е предвиденото финансиране по проекта "Разработване и разпространение на рекламни видеоклипове и изработка и поставяне на билбордове с цел популяризиране на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г.". 1.2 млн. от тях ще отидат за поставянето на 180 билборда из страната. Ако ви се струва абсурдно скъпо, ето аргументацията на възложителя от МРРБ: "Едни от най-добрите и достъпни за широката общественост и потенциалните бенефициенти способи да се подчертае ролята на Общността, да се гарантира прозрачност при усвояване на средствата от ЕС и да се провокира интерес у целевите групи е изработката и поставянето на билбордове." С абсолютно същите думи е аргументирана и втората част на поръчката – за изработване и разпространение на 6 рекламни клипа, за което ще отидат 1.8 млн. лв.
При земеделието размахът на просветителската дейност по пътищата е по-скромен. Тук на рекламните пана е възложена задачата да популяризират Програмата за развитие на селските райони. За билбордове, които представят програмата (не става ясно колко трябва да са те), са предвидени 337 000 лв. Характерно за това министерство е разбиването на дейностите на отделни поръчки, някои от които доста екстравагантни. Така например през март министерството обяви поръчка за изготвяне на филми за програмата за развитие на селските райони, които да бъдат разпространявани на магнитен носител през един национален ежедневник.
В опита да се намесват в съдържанието на посланията някои ведомства стигат и до куриози. По поръчка за тематични и имиджови туристически брошури по тема "Вино и кухня" от икономическото министерство, което отговаря и за туризма, дават следното напътствие към изпълнителите: "Целта на брошурата е да представи по атрактивен и емоционален начин ритуала на хранене в живота на българите, превърнал се и в начин на общуване, като по този начин окаже положително влияние върху процеса на вземане на решение у потенциалните туристи." Впрочем тук тиражът на "атрактивното и емоционално" творение е амбициозен – 75 000, а стойността – почти четвърт млн. лв.
Бомба със закъснител
Масовото прекратяване на поръчки между старо и ново правителство е забавило оборотите, но не и устрема за усвояването на парите по част от програмите. Типичен пример е схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ "Подкрепа за ефективен национален маркетинг на туристическия продукт и подобряване на информационното обслужване", срокът по която изтича на 30 ноември. Липсата на време и прекратяването на процедури от предходния кабинет води до обявяването на парадоксални поръчки, в които са заложени на практика неизпълними дейности.
Показателна за това е актуалната и в момента мегапоръчка "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България". Прогнозната стойност по тази поръчка е 3.15 млн. лв., като парите трябва да отидат за организиране на дни за откриване на летен и зимен туристически сезон заедно със съпътстващата рекламна дейност – тв, радиореклама, външна реклама, реклама в интернет. Срокът за подаване на документи по тази поръчка изтече на 1 юни, а кандидатите тепърва ще се оценяват. В същото време сезонът започва и голяма част от българите вече са решили къде ще почиват, тоест популяризирането на дестинациите в България е закъсняло. Така цялото финансиране на проекта се оказва под въпрос, особено част от дейностите, свързани с откриването на летния сезон.
Така например от бъдещия изпълнител на поръчката се очаква да проведе 10 събития като пресконференции и изложения преди провеждането на определени туристически събития, както и 6 прояви за откриване на летен и зимен сезон. При липсата на време провеждането на пълния обем от тези събития е съмнително. По същия начин стои проблемът и с рекламата. Тук МИЕТ се е презастраховало за закъснението, като в документацията е заложило късни дати за излъчване на рекламите – от 30 юни до 30 юли, но пък билбордове, величаещи летния туризъм, ще могат да се слагат до края на август. Само за летния сезон е планирано монтирането на 80 билборда, толкова ще бъдат монтирани и за зимния. За монтирането на тези бордове (ако въобще се съгласим, че този метод на популяризиране на дестинации чрез бордове по републиканските пътища е ефективен) ще отидат 2.625 млн. лв. На фона на този разход останалите дейности направо изглеждат евтино – 96 000 лв. за 16-те промоционални събития и прояви и 400 000 лв. за реклама в телевизия, радио, преса. Неизбежно се появява съмнението, че използването на билбордове е ефективно единствено за притежателите им.
Летният сезон ще пропусне и една забележителна поръчка за иначе немного забележителния портал bulgariatravel.org. Тук крайният срок за внасяне на оферти беше 25 юни, но до това така и няма да се стигне, защото възложителят МИЕТ реши да прекрати процедурата поради нереалистично къси срокове за изпълнение на дейностите. Конкурсът ще бъде преобявен с по-дълги срокове, но кога ще стане това и кога реално ще се реализира самият проект, не е ясно. И все пак – дейностите, за които трябва да се изхарчат 2 987 000 лв., са поразителни. От изпълнителя се очаква да направи анализ на ключови думи и фрази, които да улеснят чуждите туристи в големите търсачки при търсене на оферти в България, сякаш възможностите са безкрайни. Проектът предвижда още в големи търсачки като yahoo, google, rambler.ru да се пуснат рекламни банери. 20 банера трябва да се публикуват на големи туристически портали, предвидена е и реклама в големи социални медии и блогове. Като за разкош в проекта е включено организирането на две игри, които да рекламират сайта, както и издаване на 8 броя бюлетин с новини от портала. За да не се преработят изпълнителите, изрично е уточнено, че бюлетинът трябва да е една страничка.
Колкото и да са абсурдни някои поръчки, отмяната им може да бъде още по-куриозна. Да погледнем поръчката "ОргЕнизиране на събития за информация и публичност" (правописната грешка е на възложителя), обявена от закритата държавна агенция по туризъм. Тази поръчка е прекратена при новата власт с аргумента, че по едната от обособените позиции – за популяризиране на обществената поръчка "Мултимедиен каталог на туристически обекти и електронен маркетинг на дестинация България", има грешка в сумата за финансиране. Предишните възложители написали 36 000 лв. вместо 6000 лв. Поръчката е обявена наново, този път от новото министерство на икономиката. И каква изненада! Упоритата грешка отново е тук – вместо 6000 лв. в документацията по поръчката отново пише 36 000 лв.
Поръчки по мярка на шепа кандидати
Съставянето на изисквания за участие, писани по мярата на точно определен кандидат, е отдавна известен порок при обществените поръчки. Усвояването на средства за комуникационни кампании не прави изключение. Дори при бегъл прочит отделни поръчки изпъкват със странно конкретни изисквания за персонал, предишен опит, финансови бариери пред кандидатите. Сякаш колективът на потенциалния изпълнител е особено добре познат на възложителите.
Икономическите възможности на кандидатите са едно от квалификационните изисквания, при които има крещяща липса на последователност дори в рамките на един и същ възложител. Много непоследователна политика в това отношение прилага споменатото вече Министерство на икономиката, което харчи огромни суми за реклама и маркетинг на туризма. Ведомството на Трайчо Трайков ту иска оборот от последните години, равен на обема на поръчката, ту пада наполовина, ту надхвърля драстично сумата. Така например по спомената вече поръчка "Провеждане на рекламна кампания в интернет сред съответните целеви аудитории", която трябва да популяризира сайта http://www.bulgariatravel.org в чужбина, прогнозната стойност на договора е 2.987 млн. лв. В същото време от кандидатите се изисква общ оборот за последните три години от 4.8 млн. лв. 3 млн. от този общ оборот, или 62% трябва да е получен от сходни с предмета на поръчката дейности.
По-снизходителни са условията за друга, течаща в момента мегапоръчка – "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България". Прогнозната стойност тук е 3 151 000 лв., каквото е изискването и за общия оборот на кандидатите за последните три години. 50% от този оборот трябва да е постигнат в изпълнение на сходни с поръчката дейности. Трети подход пък се прилага към поръчката "Изготвяне и разпространение на рекламни брошури за България – имиджова и тематични". Тук прогнозната стойност е 3 264 500 лв., а от кандидатите се иска общ оборот от последните три години, равен на половината от сумата – 1 632 500 лв. Приходът от сходна дейност трябва да е половината на половината – 816 250 лв.
Подобни разминавания има и при други министерства. Министерство на земеделието и храните обикновено изисква от кандидатите оборот от последните три години, равен на минимум три пъти стойността на поръчката. Тоест летвата при МЗХ е три пъти по-висока, отколкото при икономиката. МЗХ също има залитания спрямо тази политика и необяснимо завишаване на оборота. При поръчката "Изготвяне и изпълнение на външна реклама във връзка с информационната кампания на Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.", която е с прогнозна стойност от 337 000 лв., изискваният оборот за всяка от последните 3 години е завишен на 500 000 лв., т.е. летвата е вдигната по-високо от обичайното.
Отделен въпрос е доколко има смисъл въобще да се плащат 3 млн. лв. за реклама на един-единствен сайт, пък било то и на 9 езика. Или 3 млн. за насърчаване на вътрешния туризъм в България. Или пък за брошури…
Изкривявания има и в изискванията за опит
ПР-специалистите изтъкват, че след смяната на правителството част от порочните практики с цел залагане на дискриминационни изисквания към кандидатите са отпаднали. "В много от поръчките при предходното правителство имаше изискване задължително да си изпълнявал договор по обществена поръчка. Тоест кандидатите по условие са задължени да имат точно определен професионален опит, свързан с работа с институции", коментират експерти. Сега поставянето на подобно изискване е рядкост, но пък в условията към персонала, с който трябва да разполагат кандидатите, продължава да има забележителни аномалии.
Впечатление в част от обявленията правят свръхдетайлните изисквания към екипа, който ще изпълнява поръчката, с посочени конкретни дипломи, сертификати и т.н. Практика е да се иска и опит в работа по проекти, финансирани от ЕС, което също ограничава конкуренцията. Ето какво се иска от ръководителя на екипа по поръчката на МИЕТ "Провеждане на рекламна кампания в интернет сред съответните целеви аудитории": той трябва да е експерт в областта на икономиката; и/или управлението; и/или бизнес администрацията; и/или информационните технологии; и/или маркетинга и рекламата. Иска му се допълнителна квалификация в областта на управлението на проекти, финансирани от фондове на ЕС (приложение копия на сертификати, удостоверения и др.); 4 години опит в областта на координиране и управление на проекти и 2 години опит в програмирането и информационните технологии. "Това за големите агенции обикновено не е проблем, но за по-малките е, а те може да кандидатстват за малки, обособени позиции", коментират специалисти. Налице обаче е и друга практика – екипът да се нагажда спрямо изискванията, като прекрои длъжностните си характеристики.
Странни в част от поръчките са и избраните критерии за класиране на кандидатите. В някои от тях тежестта на цената е необосновано ниска. По поръчката на МРРБ за билбордове и клипове, с които да се популяризира програма "Регионално развитие", тежестта на цената е определена на 20%, обосновката на избраната стратегия носи 50% от оценката, а планът за действие – 30%. Възложителите масово изискват и гаранции, че съответните информационни дейности ще бъдат отразени в точен брой публикации, което показва непознаване на този бизнес и предполага договарянето на платени публикации, обясняват експерти.
ЕКСПЕРТИТЕ
Най-сериозният въпрос при усвояването на средствата за популяризирането на оперативните програми е планирането на дейностите, които ще се реализират, тоест самото съдържание на обществените поръчки. Според ПР-специалисти, участващи от години в такива поръчки, именно лошото планиране е основната причина за неефективното изразходване на средствата. "Бъдещите дейности се фиксират още при одобряването на оперативните програми. В стремежа си да предоставят количествени параметри, с които да защитят финансирането, експертите описват в пълни детайли какво точно ще се случва за целия договорен период. Така при много от поръчките кандидатите нямат свобода наистина да представят комуникационна стратегия, защото възложителят казва точно какво трябва да се направи", обясняват представители на големи фирми от бранша. "При някои от оперативните програми за целта са ползвани консултанти, които познават този бизнес, но така или иначе моделът не е гъвкав", изтъкват специалистите.
***
Земеделският министър Мирослав Найденов демонстрира листовка за разясняване на кампанията за директни плащания. Ведомството на Найденов е счело за нужно за земеделците да се заснемат и филми, които да се разпространяват чрез вестници.

Стр. 12 – 13

в. Дневник | Любослава РУСЕВА | 2010-06-07

В книгата си "Имало едно време избори" експертът по PR техники Жак Сегела разказва история за коронния номер на бившия полски президент Лех Валенса.
В градчето N започва митинг на "Солидарност". Валенса, тогава лидер на профсъюза, се качва на трибуната. Публиката въодушевено скандира името му. Валенса започва да говори, но изведнъж звукът от високоговорителите прекъсва. Гданският електротехник обаче не губи самообладание.
Той моли да му намерят отвертка, за секунди отстранява "повредата" и продължава речта си с репликата: "Всичко аз трябва да правя в тази държава!" Шегичката действа безотказно – хората се засмиват и го аплодират още по-бурно…
"Всичко аз трябва да правя в тази държава"
беше номерът и на президента Първанов преди четири години, когато му предстоеше да се кандидатира за втори мандат. Запазила съм в архива си доста негови "отвертки", от които ще цитирам две, от юни 2006 г.:
- Заради обгазяването на Стара Загора в президентството са привикани цялото общинско ръководство на града, шефът на Генералния щаб и министрите на отбраната и на околната среда. След срещата Първанов лично обявява мерките, които ще бъдат предприети, а на следващия ден вестниците съобщават, че президентът е намерил решение срещу обгазяването.
- PR упражнението се повтаря след няколко дни. Първанов излиза с план за ново столично сметище. По сценарий на "Дондуков" 2 пристигат "отговорните лица", след което президентът лично разяснява идеята си – имало изоставена мина в Пернишко, където София можела да си изсипва боклука. На следващия ден вестниците съобщават, че президентът е намерил решение и на проблема със столичното сметище.
Впрочем по онова време серните съединения тровеха въздуха на Стара Загора вече четвърта година, а вече трета година София периодично биваше вмирисвана от преливащите контейнери. През всичките тези години президентът на България се казваше Георги Първанов – обстоятелство, което направи внезапната му загриженост да изглежда като опит да се извлекат предизборни ползи от съзнателно набутани във фризера проблеми.
По-важното – проблеми, чието съществуване продължи дълго след тези PR упражнения и за които Първанов забрави също толкова внезапно, улисан да впрегне в кампанията си цялата държавна машина.
Впоследствие само за периода от 20 април до началото на септември 2006 г. той щурмува 70 общини и населени места и похарчи 10 пъти повече от бюджета на президентството (по изчисления на "Трансперънси интернешънъл") от декларираната сума. По едно време сайтът на българския държавен глава чак заприлича на сайта на беларуския му колега Александър Лукашенко.
"Александр Лукашенко направил приветствие коллективу Минского тракторного завода и участникам VІІІ Телевизионно-театрального фестиваля "Фестиваль фестивалей", бодро съобщаваше www.president.gov.by, докато www.president.bg рапортуваше: "Президентът отправи приветствие към участниците в гайдарското надсвирване в с. Гела и фолклорния събор "Текето" в с. Александрия"…
Ако днес отворите сайта на президентството, няма да откриете нещо по-различно. Първанов връчва почетен знак на Априловската гимназия в Габрово, после открива Славейковите празници в Трявна и организира дискусия за образованието в Благоевград.
Малко преди този десант из страната той успява: да коментира материал в сп. "Икономист", че в страната се забелязват признаци на "полицейщина"; да заяви, че правителството и лично премиерът Борисов оказват натиск върху медиите; да произнесе реч във Враца по повод 134-годишнината от смъртта на Христо Ботев, критикувайки основно кабинета; да зададе публично (чрез началника на кабинета си Никола Колев) въпроса дали на разговорите между Бойко Борисов и шефа на ЦРУ Лиън Панета е станало дума за политическия му проект.
Иначе казано,
Първанов отново е в кампания
(по видимо изнервения Бойко Борисов) и оттук нататък ще действа все по-настъпателно, за да се заяви като алтернатива с осезаемо присъствие и дългосрочна перспектива.
Разбира се, той има пълното право да се погрижи за оцеляването си като политик, а е и далеч по-добре правителството да има силен опонент в негово лице. Освен това текущата му институционална позиция позволява Първанов да направи по-широка платформа – "нещо подобно на национално спасение", както разсъждава близкият до него социолог Живко Георгиев (25 май пред "Медиапул"). Само че…
Фактът, че Първанов отглежда проекта си на държавни разноски, нямаше да е чак толкова проблематичен (същото правеше и Бойко Борисов като столичен кмет), ако той не ни "спасяваше" вече девета година като държавен глава, следвайки предимно персоналния си дневен ред.
Добре известно е, но не е лошо да се припомня, че през целия си първи мандат Първанов работеше най-вече, за да спечели и втори, като тъкмо това беше причината през лятото на 2005 г. България повече от месец да е без правителство.
Добре известно е, но не е лошо да се припомня и нежеланието му да изразява позиция по ред безобразия от времето на тройната коалиция, при положение че в предизборната си кампания ежеминутно жъна, ора, игра хора и ряза ленти. Нещо повече – президентът дълго време беше странно притихнал и ако изключим внезапните му събуждания около "големите шлемове" с Русия, се активизира едва напоследък. Един пример:
В речта си под връх Вола Първанов прояви изключителен сарказъм по адрес на правителството, цитирайки Ботев за "правителствените, тоест на султана, закони, които се пишат да се занимаваме барем с що-годе" и за "пигмеите, които са се покачили на необозрими конкили".
Прави впечатление обаче, че през 2007, 2008 и 2009 г. няма публикувано в сайта му слово за Ботев, както и че през 2010 г. не се навършва кръгла годишнина от събитията под Вола.
Предишното изказване на Първанов датира от далечната 2006 г., но в него не подхвърля намеци към Станишев, царя и Доган, а говори за "единна България", "единното действие", "да бъдем единни" и дава пример как Ботев се отказва от своята вражда с Каравелов: "Нека да захвърлим всякакви лични дрязги, нека всички да се включат в това предприятие." Предприятието, естествено, приличаше на предстоящите през есента на същата година президентски избори…
И Първанов ги спечели. Важно е обаче да припомня още нещо. За "президента на всички българи" гласува една четвърт от имащите право на глас. От гласувалите на втория тур 57 хиляди пуснаха недействителни бюлетини, като 22 хиляди съзнателно "драскаха наред" (по ЦИК), за да подчертаят, че вотът им е протестен.
Затова от гледна точка на усилията, които бяха положени, резултатът беше доста скромен. Нека не забравяме, че освен БСП, ДПС и техните разновидности зад Първанов беше цялата държавна машина, две трети от кметовете, почти всички медии, социологически агенции, фолк певици, спортисти и… останалите (без тази на Неделчо Беронов) президентски кандидатури.
"Голямото зло" Волен Сидеров и решението на самия Бойко Борисов да не участва в състезанието в крайна сметка бяха истинско самопризнание, че Първанов не разчиташе толкова на собствените си заслуги, колкото на "патерици", които да му осигурят една почти служебна победа.
Дали като съучастник в "повредата" претенцията на президента за национално спасение не изглежда малко нещо безочливо, е риторичен въпрос. По-неприятното е, че заявяването на хора като бившия вътрешен министър Румен Петков за негови двигатели я прави и цинична. "Първанов ще ни изведе от окопа", обявява Петков, което показва, че
стари муцуни с проблематична политическа биография
гледат на проекта единствено с надеждата да бъдат реанимирани. И тъкмо такива, с извинение, ще ни спасяват от "полицейщината", за която се притесни президента…
Всичко това хвърля тежка сянка върху начинанието на Първанов още преди да се е случило реално, а тепърва предстои трудната част – не само критика по Ботев, но и предлагане на алтернативни решения.
Такива, между другото, президентът и досега беше длъжен да формулира, разполагайки с немалък властови ресурс, а защо го правеше рядко до никак е първият въпрос, на който трябва да отговори, преди да обяви "бъдещите си творчески планове".
А иначе без отвертка наистина няма да минем. Въпросът обаче е даваме ли си сметка до каква степен са повредени високоговорителите и ще дойде ли въобще електротехникът.

Стр. 7

www.blitz.bg | 2010-06-05 

Авторът на книгата „Президент на РъБъ” Иво Инджев, който раздаде тази седмица десетки автографи на представянето й, гостува в предаването "Рулетка" по Нова тв, където водещата Люба Кулезич настояваше за още и още подробности за тайните страсти на държавния глава.
Инджев прикани бившия офицер от Националната служба за охрана Николай Марков, да му се обади по телефона и обясни, че е загрижен за неговата сигурност. Марков бе сред първите, които изнесоха информация за скандални нередности в НСО, за което, освен че го уволнениха, го разкарваха и в съда.
Иво Инджев каза, че от няколко дни се опитвал да се свърже с него, но телефонът му не отговарял. Притеснявам се за него, защото има причини за това, обясни той.
Журналистът припомни случая с коментирания в неговото предаване "В десетката" мезонет на президента Първанов, за който се твърдеше, че е подарен от оръжейния бос Петър Манджуков. След злополучното предаване Инджев бе освободен от бТВ, като официално нещата бяха представени като че ли сам е напуснал.
Сега той извади нови подробности за ловните и нежните увречения на държавния глава. Разчепкан бе описаният в книгата му епизод как Алексей Петров и още четирима от службите посетили певицата Мариана Попова, за да я посъветват да опровергае слуховете за нейната връзка с президента, които пълнеха таблоидните издания преди две години.
По този повод самата Попова изригна малко по-късно в предаването, където бе гост с Орлин Горанов по темата "Каква е причината за провала на българската поп музика?".
„Стига вече с тези неща, не искам да ги слушам”, опълчи се певицата на въпросите на водещата Нана. По думите й жълтите издания и лично Люба Кулезич носели вина за слуховете, които я обвързали с президента. В изказването й обаче не прозвуча категорично опровержение.
От предаването изясниха, че са информирали президентската администрация какви теми ще се разискват тази седмица в студиото и ги поканили да изразят своята гледна точка, но от там така и не откликнали на поканата.

Оригинална публикация

Събитиен БЛОГ на EVENTS.dir.bg I 2010-06-04

Министър-председателят Бойко Борисов забрани отсъствие на своите министри на седмичните заседания на правителството, които се провеждат в сряда от 10.00 часа.

Бойко Борисов забрани на министрите си отсъствие от Седмичното заседание на Министерския съвет, съобщават колегите от в. "Дневник".

Борисов: Само Брюксел извинява отсъствие от заседание на кабинета

"След като не могат сами да се дисциплинират, ще ги дисциплинирам аз", заканва се премиерът и нарежда главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков да му докладва лично командировките на министрите и вицепремиерите" обобщава журналистът Мишел Гутсузян.

Изводът: Ако ще организирате събитие с министерско участие, забравете за срядата – сутрин имат заседание, откъдете само болест или министерска среща в Брюксел, могат да извинят отсъствието на държавните ръководители, следобяд – работата и дългът натежават.

Всеки организатор на събития или ПР експерт знае, че присъствие на министър, кмет или на самия Бойко Борисов на неговото събитие означава масово журналистическо присъствия, доволство у клиента и "обществен" престиж. Гарантирано е разбира се и репортаж във всички новинарски телевизионни емисии.

Участието на висшите държавни сановници във вашите събития и активности е хубаво нещо, но и същевремено осигурява негативни емоции като трепетно очакване и несигурно присъствие на официалните гости до последния момент.

Потвърдили, непотвърдили – министри, кметове и държавни мъже – масово намират оправдание в последния момент и се отказват от поетите ангажименти и оставят организаторите на събитието да се червят пред своите клиенти. Журналистите отдавна не вярват на горещите ни обещания за присъствие на държавни мъже, а чинно изчакват прессъобщението на съответното министерство от предния ден, в което е изложена програмата на министъра, и чак тогава се юрват към поредната конференция, първа копка, откриване на нова фабрика или друго.

Може би трябва да се замислим дали и ние не ги разглезваме с нашите непрестанни покани и ухажване!? И да поспрем …

Така че – за срядата министрите си имат вече своето официално оправдание, да видим какво ще измислят за останалите дни

Снимка: сп. "Регал"

Оригинална публикация

Нова телевизия, Здравей България | 2010-06-01

Водещ: Гостува ни Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на министър – председателя Бойко Борисов. Днес сме ви подхванали министър, началник на кабинет, пак министър. Добро утро.
Румяна Бъчварова: Добро утро.
Водещ: Става дума за една ситуация, да я наречем от почивните дни, в която президентът Първанов направи изявление, в което каза, че има последователна кампания за натиск върху медиите, която според него цели да бъдат уплашени определени медии. Съответно от ваша страна дойде отговора. Поискахте главните редактори и изобщо медиите в България да кажат дали им е оказван натиск. Зададохте три въпроса. Бърз отговор последва от страна на всички медии. Въпросът е обаче какво очаквахте?
Румяна Бъчварова: Това, което се случи. Не може една такава критика, която е, в края на краищата президентът много отдавна критикува правителството, но в случая с това негово твърдение той влезе в едно поле, което според мен е много силно чувствително и оказа се, че наистина е така, съдейки по отговорите, които получихме и бързината, с която пристигнаха. На практика с това твърдение президентът не просто критикува правителството, но той постави под съмнение безспорните постижения на българската демокрация – това е независимостта на българските медии. Ясно е, че никъде по света медиите не съществуват в една стерилна страна. по никакъв начин няма някаква каменна стена между тях, бизнесът и политиката, но има основни правила, които в България бяха градени дълго време и съдейки по отговорите, които получихме, те се съзнават от всички. Наистина има един дълъг процес, в който медиите се конституираха и функционират като един така опонент на властта като независима структура в обществото.
Водещ: Добре, някак си на риторичен въпрос, риторичен отговор се получи малко. Нали не очаквахте, че ще ви кажат главните редактори в отворени писма – да, случвало се е да има форми на натиск? Това не се е случвало само в едно правителство. Това е история на българската политика общо взето.
Румяна Бъчварова: Съдейки по отговорите такава практика по-скоро се отнася към предишни времена и предишни правителства. Трябва да ви кажа, че не беше сигурно какви отговори ще получим в крайна сметка, защото е ясно каква е политиката на правителството по отношение на медиите. тя е открита и е ясно, че има страшно много натрупвания, които можеха да излязат наяве, но в края на краищата тогава, когато се твърди публично пред цялото общество, че има съзнателна политика и последователна политика на натиск – това е нещо страшно струва ми се. Що се отнася до смелостта на медиите да признаят един или друг натиск – това е проблем на самите медии.
Водещ: Имат вътрешни, всяка медия си има вътрешни механизми, чрез които преодолява натиска, когато той се появи от страна на политици.
Румяна Бъчварова: Не мога да кажа, защото не съм била вътре нито в една медия, но съдейки по отговорите, които получихме и ние затова зададохме три въпроса. Независимостта на медиите се гарантира по няколко начина и се измерва по няколко начина. Първото е намесата в редакционното и новинарско съдържание, тоест пряка намеса – отразяващ това събитие, а не отразяваш друго. Мисля, че нито една медия в последните 9-10 месеца не може да твърди, че това се е случило. Втората възможност е да се въздейства върху медиите като бизнес организация, тоест да се ограничава възможността им да се финансират свободно, да им се създават икономически пречки. За това също имаме твърдения, че не се случва, съдейки по отговорите. Третата възможност е да се създаде такава законодателна среда, че да се ограничат правата на медиите да отразяват обективно средата или чрез регулаторите да се налагат определени санкции и затова третият въпрос беше по становището на намаляване броя на СЕМ и КРС.
Водещ: Там в третия, какво казвате всъщност с този въпрос, че президентът по някакъв начин е настъпен заради това, което стана със СЕМ?
Румяна Бъчварова: Мисля, че самият той въведе тази тема в дебата, защото на практика наложи вето на предлаганите промени в Закона за радио и телевизия, които определят броя на членовете на СЕМ и КРС и няма нито едно мнение, което да подкрепя неговите аргументи, изразени до този момент. Да, наистина намаляването на броя на членовете на СЕМ не означава репресия по отношение на медиите. Това беше един от неговите аргументи. И то само по себе си може да се тълкува като една възможност да се въздейства върху общата медийна среда. Затова по основните показатели, по които се измерва независимостта на медиите, ние получихме отрицателни отговори.
Водещ: По три основни показателя. Извън тях има най-различни други начини. Днес в коментарна статия вестник „Сега” пише, че форми на натиск се оказват си по друг начин.
Румяна Бъчварова: Са се оказвали, аз го прочетох внимателно.
Водещ: Да.
Румяна Бъчварова: Аз затова казах, че средата не може да бъде стерилна на отношенията между медиите и властта и че всички забележки, които получаваме всъщност се отнасят за едни предишни периоди, тогава, когато е имало ….
Водещ: Тоест от както вие дойдохте всичко е…
Румяна Бъчварова: Аз поне в отговорите не открих факти за осъществяване на такава съзнателна, целенасочена политика на натиск по отношение на медиите. И това е истината, която трябва да бъде казана на обществото.
Водещ: Натиск ли е, ако един политик висш в държавата се обади на шеф на новини или на главен редактор, за да каже, добре, ти защо така направи?
Румяна Бъчварова: Натиск е, ако каже не отразява едно или друго събитие или го отрази по начин, който не отговаря на начин на твоето виждане за него. Натиск е, когато при такова едно твърдение има заплаха за някаква санкция по отношение на медиите или конкретния журналист, но аз мисля, че обсъждането на съдържанието на медиите не би трябвало да бъде натиск. Това е нормален…
Водещ: Тоест задаването на такъв въпрос…
Румяна Бъчварова: … въпрос.
Водещ: Венелина Гочева, „24 часа”, защото вчера имаше много реакции и на Нова телевизия на Силва Зурлева…
Румяна Бъчварова: Да, разбира се, благодаря на госпожа Зурлева.
Водещ: Но имаше един коментар на Венелина Гочева и първото изречение, до колкото си спомням беше – не използвайте, господа политици, медиите като рефер в битките си.
Румяна Бъчварова: Честно казано много се учудих на тази реплика.
Водещ: Защо, беше добре казано?
Румяна Бъчварова: Защото мисля, че медиите по своята същност и по своя рефлекс винаги трябва да бъдат рефер тогава, когато има определено крайно твърдение, тогава, когато има неистина.
Водещ: Без да бъдат карани да …
Румяна Бъчварова: И не виждам защо…
Водещ: … в полза на единия или другия
Румяна Бъчварова: Не виждам защо медиите трябва да се отказват от тази си роля. Аз лично очаквах реакция преди отговорите на нашите въпроси, които зададохме и си го обяснявам с това, че беше в почивните дни тази закъсняла реакция, защото едно такова твърдение е много силно и бих казала много страшно. Това означава, че България не е демократична държава, за да твърдиш, че правителството осъществява системен натиск по отношение на медиите.
Водещ: Добре и сега накрая мотивът на президента от ваша гледна точка да каже подобно нещо тогава.
Румяна Бъчварова: Това, което прави президентът Първанов в последно време е да атакува правителството много силно. В края на краищата аз не мисля, че някой може да му отнеме това право, но той го прави по начин, по който влиза в едно политическо поле, което е далеч от правомощията и ролята на държавния глава, тоест той започва да води политическа битка, а не битката на държавния глава, изразителят на единството на нацията по отношение на изпълнителната власт. Това е смущаващо и затова се смята, че той се опитва да търси собствени политически дивиденти от тази атака, защото той по всеки един повод, по който той има публична изява, включително и извън страната не пропуска възможността да критикува правителството.
Водещ: Можете ли да кажете така с ръка на сърцето няма да натискаме медиите, няма да предпочитаме една пред друга, защото вие поискахте отговор от медиите, но трябва да има…
Румяна Бъчварова: Аз мисля, че това е много ясно заявено от правителството и цялата политик, която провеждаме на откритост и прозрачност мисля, че гарантира точно това. След като правителството не се притеснява да отвори стенограмите, да бъде максимално открито за всичко и това, което прави включително и за грешките си, мисля, че и медиите спокойно могат да бъдат открити по отношение на правителството и тук има доста неща, които могат да се обсъдят. Най-така доброто от тази ситуация е, че всъщност започна един разговор и към момента ми се струва, че той е много откровен за състоянието на българските медии и българската медийна среда. Това е нещо, което не се е случвало в една …
Водещ: В смисъл отговорът, никой не ни натиска, е откровеният отговор, който очаквахте, така ли?
Румяна Бъчварова: Искам да вярвам, че това е откровения отговор.
Водещ: И аз искам да вярвам, но…
Румяна Бъчварова: Защото, ако една медия не дава откровен отговор в такава ситуация и ние затова попитахме медиите каква е гаранцията, че тази медия дава верния отговор на своите зрители и слушатели.
Водещ: Според мен просто медиите имат свои вътрешни механизми да отбиват атаките, когато ги има. Така си мисля аз.
Румяна Бъчварова: Сигурно, това означава, че се съпротивляват.
Водещ: Естествено, това е важно. Добре, благодаря ви за участието. Това беше Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на министър – председателя Бойко Борисов. Благодаря.
Румяна Бъчварова: Приятен ден. 

www.government.bg I 2010-05-30

Началникът на Политическия кабинет на министър-председателя Бойко Борисов г-жа Румяна Бъчварова изпрати писмо до главни редактори и директори на медии с въпрос оказван ли им е натиск от страна на правителството.

Прилагаме пълния текст на писмото:

„Обръщам се към Вас като представители на българските печатни и електронни медии, като ръководители на обществените медии и БТА. Повод е публичното изявление на президента Георги Първанов от вчера – 29 май, че е свидетел на осъществявана от правителството " Последователна кампания за натиск върху медиите”, която, според него, цели „ Да бъдат уплашени определени медии."

Такава констатация е крайна и тревожна. Затова, в интерес на всички български граждани, независимите медии, в интерес на авторитета ни на демократична държава – член на ЕС, е да има пълна яснота по основанията и истинността на твърдението на държавния глава.

В тази връзка апелирам да изразите позицията си дали твърдението на президента Първанов съответства на обективните факти за политиката на правителството към независимите български медии и дали:

1. Има случаи, в които от името на, или чрез представители на българското правителство е бил оказван натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите, които представлявате;

2. Сте срещали действие или решение на българското правитество, с което са били ограничавани правата на медиите ви да бъдат свободно финансирани, развивани и разпространявани;

3. Тълкувате решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи и в частност СЕМ и КРС, като ограничаване независимостта на българските медии и влияние върху редакционната им политика в интерес на правителството

Очаквам Вашите честни и публично заявени отговори на тези въпроси. Те ще покажат дали президентът Георги Първанов има основания за своите критики или в името на прикривани политически цели манипулира общественото мнение, за да подрони доверието в политиката и реформите, които провежда българското правителство в момента.

Вашата оценка и позиция е важна преди всичко за всеки един ваш зрител, слушател и читател, които имат право да знаят истината за независимостта на българските медии.”

Оригинална публикация

в. Дневник | Павлина ЖЕЛЕВА | 2010-05-25

Юристи съдят кабинета заради закриването на редакция "Нормативни актове"

От 1 януари тази година няма издание на пълния текст на кодексите, законите, наредбите и постановленията, за което държавата да гарантира, че е автентично и достоверно. Причината е, че е закрита редакция "Нормативни актове" към Министерския съвет (МС). 38 години тя създаваше и разпространяваше сборника "Нормативни актове", който е официално печатно издание на Народното събрание и правителството за действащото законодателство. Сборникът е в 22 тома – от държавното устройство, през бизнес регулациите
до наказателното законодателство, и се актуализира 12 пъти годишно. Той съдържа пълния текст на даден закон за разлика от Държавен вестник, в който излизат само промените, който трябва да се четат заедно с предишните разпоредби, за да се сглоби новата редакция. С постановление на МС от 23 септември 2009 г. редакцията е закрита. Мотивите са споменати в съобщение за медиите на сайта на правителството: "Редакция "Нормативни актове" публикува актовете на хартиен носител, но това няма правно значение и последици, раз-
лични от публикуването им в което и да било друго издание. Всички останали публикации на нормативните актове в електронен вид или на хартиен носител се извършват от търговски дружества и тази дейност няма място в държавната администрация", обяснява МС. Според много юристи
тези аргументи са несъстоятелни. "Със спирането на сборника публичната власт е абдикирала от задължението си да осигури достъп на гражданите до нормативната база в пълния й вид", заяви адвокат Георги Добрев пред "Дневник". Той е част от група юристи, граждани и правни организации, които са оспорили закриването на редакцията във Върховния административен съд. Постановлението на кабинета е атакувано от Съюза на юристите, Висшия адвокатски съвет, Софийската адвокатска колегия и Националния съюз на
юрисконсултите. "Като адвокат от 1978 г. ползвам нормативните актове и поддържам чрез абонамент сборниците. Паралелно използвам и системите "Апис" и "Сиела", но винаги проверявам в сборника дали текстът, изваден от тях, е верен, тъй като те нямат задължение да актуализират базата данни", обяснява пред съда адвокат Красимира Митова. "Сборниците са официално издание на правителството и Народното събрание, те гарантират достоверност на текста, а частните системи не го правят", обясни и Добрев.
Според него закриването на редакцията е безпрецедентен отказ за достъп до информация, който води до правен нихилизъм. "Може би това е опит да се разчисти път на частна инициатива", смята адвокатът. Според него кризата не може да е мотив за съкращаването на двамата служители в редакцията. "Издаването на сборниците се самоиздържа, защото за тях се плащат 180 лв. абонамент", каза Добрев. Съдът вече назначи експертиза, която да установи колко струва на държавата издаването на нормативните актове.

Стр. 5

DW-WORLD.de I Бистра УЗУНОВА I 2010-05-21

Промените в Съвета за електронни медии дадоха повод за разгорещени дискусии около свободата на журналистиката и състоянието на медийния пазар в България. На някои от основните проблеми се спира Бистра Узунова:

Преките зависимости между медии и власт в България не са от вчера. Видимостта им е добра, няма и особени усилия за прикриването им, а вариациите не издават особена фантазия: "медиите вървят след победителите" , "нахранете журналистите!", "който плаща, поръчва музиката" или "пиша SMS-и на журналисти, ако видя глупост". Къде с външни юзди, къде чрез автоцензура, голяма част от българските медии "отразяват" и "резонират", но по правило избягват да анализират и най-вече да опонират на властта. Освен ако вече не се е задал краят й. Смяната на властта радикално преобърна основните нагласи на цяла една медийна групировка след последните парламентарни избори. Твърди се, че и там са играли "SMS-и."

Ни риба, ни рак…

Публична тайна е, че печатът дава широко поле за изява на поръчковата журналистика, знаят се и тарифите на журналистите, за да "публикуват" или "да не публикуват". Икономическите зависимости и принуда, които в крайна сметка са и политически, раждат журналистически слугинаж и разяждат ценностната система.

Приетият преди години етичен кодекс на българските медии си остана повече декорация, отколкото спазван принцип на действие. Единствено изясняването на собствеността на всички медии може да внесе прозрачност в журналистическата тенденциозност, но и това няма да стане лесно, поради често прикрития характер на собствеността.

БНР и БНТ са "ни риба, ни рак" – уж обществени по характер, но всъщност изцяло държавни медии, финансово зависими от управляващите. Липсата на система за обществено финансиране на радиото и телевизията ги поставя под силен политически, административен, а и финансов натиск за конформизъм. Регулаторният Съвет за електронни медии, чийто състав беше намален сега, не промени характера си на политически орган. Докато се стигне до състав от "индивидуалности със собствена воля" – за какъвто мечтае председателят му Георги Лозанов, ще има още доста парламентарна вода да изтече.

Приятелството с властта – над всичко

Нито една власт до момента не пожела да си развали отношенията с електората и да въведе общественото финансиране на електронните медии. Защото това би я лишило и от най-мощния лост на влияние над медиите. Те пък не винаги се притесняват от странната си близост с управляващите. В ценностната система на българското общество независимостта все още стои по-ниско от приятелството с властта. За това вина имат и самите медии.

Автор: Бистра Узунова Редактор: Александър Андреев

Оригинална публикация