С вносен пиар избори в България не се печелят

в. Сега | Галя Горанова | 21.06.2011

Никой експерт не може да помогне на слаб политик, но у нас чуждите консултанти отново излизат на мода

Нашият колумнист Димитри Иванов обича да разказва за срещата си с френския гранд в рекламата Жак Сегела в Париж. Онзи му посочил предизборния плакат със селски къщи и крави от първата кампания на Митеран и го попитал какво вижда. "Крави", признал си чистосърдечно Джимо. А Сегела му отвърнал, че нищо не разбира. Тази история по чудесен начин илюстрира националните особености на политическия пиар. Това, което за французина е символ на щастието и сладостен спомен за възпятата от Шарл Трене Douce France, за българина може да е просто "крави".
Което, разбира се, не попречи на Жак Сегела да направи най-успешната кампания на СДС в България с двата победно вирнати пръста и лозунга "Времето е наше". Припомням случая покрай новината, че кандидатката за президент Меглена Кунева също смята да заложи на вносен пиар за кампанията си. Ангажирана е компанията "Лофтъс Маркуард", притежание на 48-годишния ирландец Джеймс (Джим) Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард, както разкри сп. "Тема". Вносната експертиза има този дефект, че често не успява да улови невидимите интриги на местната политика. Още по-малко на българската. А там, където на помощ й идват и импровизациите на местни пиари, се превръща в "Сладко отмъщение". Така например израелският консултант на Станишев Тал Зилберщайн се оказа напълно безпомощен в опитите си да придаде харизма на соцлидера на последните избори. А вкарването на агресивни нотки в посланията на бившия премиер объркаха даже "червените бабички". Като прибавим и нелепият черен пиар с "брадвата", измайсторен от саморасли рекламисти, резултатът се оказа печален за столетницата.

Хората на "Отворено общество"

Джим Лофтъс и Йън Маркуард попадат за пръв път в България през 2003 г. като неофициални помощници в кампанията на Надежда Михайлова (понастоящем Нейнски) за кмет на София. По онова време агитацията е поверена на Центъра за социални практики на Евгений Дайнов. Тяхно дело вероятно е оня тв клип, в който Михайлова изброява на пръсти приоритетите си като в класическа реклама на прах за пране с внушението, че с нея управлението на града ще е по-синьо от синьото. Само че българската домакиня нещо не се върза на номера.
Впоследствие Лофтъс и Маркуард официално поемат кампанията на ОДС за парламентарния вот през 2005 г. по покана на "Отворено общество" и със съдействието на бившия програмен директор на българския клон на фондацията Николай Младенов. Подвизават се като технически сътрудници на друг, по-високопоставен американски консултант от компанията "Глоувър парк груп".
Джим Лофтъс е работил в администрацията на Бил Клинтън. Имал е съществена роля в кампаниите на Ал Гор през 2000 г. и на Джон Кери през 2004 г. (два неуспеха), във визитката си има общо шест президентски надпревари в САЩ. Бил е в екипа на Барак Обама при предизборната му обиколка в Европа през 2008 г. Йън Маркуард има по-скромен опит в САЩ с кандидати за Сената и за Камарата на представителите, според визитката му е работил и в Източна Европа, и в Близкия изток. Сред успешните им "клиенти" е президентът на Монголия Цахиагийн Егбелдорж, спечелил през 2009 г. като демократична алтернатива на Монголската народнореволюционна партия.
С НДСВ подписват договор през 2010 г. Очевидно още тогава е било ясно, че Кунева ще е кандидат за президент. Злите журналистически езици говорят, че месечният им хонорар е от порядъка на 30 000 лв. месечно. Засега консултантите спазват принципа си да са дискретни. Националното турне на бившата еврокомисарка, предшестващо кандидатурата й, бе афиширано като инициатива на близките до НДСВ Институт за модерна политика, Либерален институт за политически анализи (ЛИПА) и на фондация "Фридрих Науман". Съоснователят на Българския Сити клуб в Лондон Илия Лингорски, който оглавява ЛИПА, също има влечение към пиара. Още се помни интерактивното денспарти, което Лингорски спретна едновременно в Слънчев бряг и в испанския курорт Марбея с цел да рекламира България по света.

Експертите на прехода

Традицията неправителствени организации да дирижират политическите кампании у нас датира още от ранните години на прехода, когато преподавателите по научен комунизъм набързо се преквалифицираха в експерти по научен либерализъм и станаха главни готвачи на програмите и речите на отговорните лица в СДС. Като сини "гурута" и "шамани" се изявяваха Иван Кръстев, Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Богдан Богданов и др. Един от първите лидери на българския клон на фондация "Фридрих Науман" Иван Кръстев съветва президента Желю Желев, а после и Петър Стоянов. Директорът на Европейския институт Николай Младенов пише речите на Надежда Михайлова. Шефът на Центъра за социални практики Евгений Дайнов участва активно в кампаниите на сините. Всички те обаче получават финансиране от чуждестранни донори – "Отворено общество", "Фрийдъм хаус", USAID, Международния републикански институт и др. И досега не е ясно до каква степен предизборните им стратегии са били местна кухня и доколко – заимствани от външен опит. Международният републикански институт, например, е в основата на първичните избори за президент на СДС през 1996 г. Тогава институтът прави работна група с представители на опозицията и с Центъра за либерални стратегии на Иван Кръстев, чиито усилия завършват с победата на Петър Стоянов на президентските избори през 1996 г. Специалитет на Републиканския институт е да формира партии, да развива политически и неправителствени коалиции, да организира гражданско обучение и обучение по управление. По-дългосрочната му цел е да формира интернационал на експертите по демокрация, за да се прокарват стратегическите интереси на САЩ. По същата логика клоновете на разните европейски фондации у нас като "Фридрих Науман", "Конрад Аденауер", "Фридрих Еберт" подпомагат активно кампаниите на български политици и партии с финанси и експертиза.

Ние сме само по стратегиите!

На въпроса как се провежда успешна кампания като тази на Обама, вносният рекламен експерт Джим Лофтъс обикновено отговаря: "Намерете си такъв кандидат". Доколко Меглена Кунева се припокрива с тази представа, трудно е да гадаем. От Обама обаче ще заимства начина за финансиране на кампанията си – чрез малки дарения по интернет. За България този модел май е доста илюзорен. Едно е сигурно – никой експерт, бил той наш или чужд, не може да помогне на слаб политик. Също като в любимия виц на "експертите на прехода":

Кукумявката посъветвала заека да стане лъв.
- Как? – учудено попитал той.
- О! Това не е моя работа, аз се занимавам само със стратегиите!

Стр. 10

 

PR-виагра за министри

www.segabg.com I 14.07.2003

Почти всеки член на правителството има агенция, която се грижи за личния му имидж. Никой обаче не го признава публично, нито пък казва колко плаща за услугата. Със сигурност обаче от този бизнес се печели добре

Тази власт май твърде много разчита на PR-виагра, за да не се изложи. Доста консултанти и имиджмейкъри се навъртат около министрите, но отношенията на отделните министерства с PR-агенциите остават забулени в мъгла. Не е ясно как властта се разплаща за тези услуги, но се говори, че от държавния бюджет изтичат милиони.

Има поне

три начина властта да се отблагодари на съветниците си

Първият е, като направо сключи договори с определени агенции. Неудобство е, че ако услугата надхвърля 10 хиляди лева, трябва да се обяви търг по закона за обществените поръчки. Освен това винаги изглежда някак неморално да се плаща на външни хора, при положение че всеки министър има по 5-10 чиновници в пресцентровете си. А и тези пари трудно се отчитат, защото в бюджетите на ведомствата не са предвидени харчове за имидж.

Вторият начин е чрез средства по проекти от заеми от ФАР и Световната банка. Публична тайна е, че чрез тези програми щедро се пилеят пари както за т. нар. консултантски услуги, така и за разни презентации, семинари и други занимания.

Третият начин е може би най-опасният, защото е най-трудно уловим и доказуем. PR-ите вършат услуги на властта, а тя им се отплаща като обслужва интересите на техни клиенти. Според шефа на агенция "Кота 97" Джими Найденов това е т. нар. модерна корупция, разпространена както в Европа, така и у нас. При нея се продават права за тиражиране на влияние. Корупция има и тогава, когато един политик получи услуга, която струва 3000 лева например, а заплати за нея само 300. За остатъка се издължава по друг, нерегламентиран начин – назначения на хора на ключови места, даване на поверителна информация и какво ли още не.

Почти всички министри отричат да ползват услугите на PR-агенции и да им плащат за това. Повечето обаче признават, че имат много приятели имиджмейкъри, до които се допитват.

Социалният министър Лидия

Шулева ползва услугите на агенция "Янев и Янев"

С една от съсобственичките на агенцията – Елена Вълчева, я свързва старо приятелство. Министърката рядко предприема нещо без да се посъветва с нея. Агенцията обслужва и "Албена инвест", начело на която Шулева беше преди да влезе в правителството.

"Янев и Янев" получават пари за популяризирането на социални проекти, които обаче стартираха още при предишното правителство. Единият е "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата", финансиран от Световната банка, а другият – "Пенсионна реформа", субсидиран от Американската агенция за международно развитие. За тези проекти агенцията е избрана от СБ и ААМР.

"Янев и Янев" пое и PR-а на програмата за отпускане на царски кредити. По принцип Шулева развива активна дейност за популяризиране на идеите си. Платени страници, репортажи и програми има в столични вестници, по Българското национално радио и двете национални телевизии. Преди 2 месеца в "Държавен вестник" беше обявен конкурс за 50 филма, които да популяризират новата социална политика.

Министерството на здравеопазването имаше 8 договора

за консултантски услуги с 5 български и 3 чужди фирми. Например на PR-агенцията "Маг адвъртайзинг" трябва да бъдат платени 831 000 евро за медийно обезпечаване на реформата в болниците. Договорът е за 5 години и е единственият за PR-услуги, който още е в сила. Останалите подобни договори вече са приключили и платени, но това не ги прави по-малко скандални. Така например за обучение на журналисти PR-агенцията "Мотив" е получила 92 000 евро. Парите са основно за няколко семинара за журналисти и за служители в пресцентрове на здравната каса. Над 1.5 млн. евро пък следва да вземат консултантите на швейцарската ITS за съветите си за управление на информационната система на касата.

8 млн. евро за консултантски услуги и още толкова за обучение на кадри трябва да бъдат изхарчени по заем от Световната банка за здравната реформа у нас, съобщиха преди време от здравно министерство. За сравнение по същия заем за реформата в болниците се предвиждат едва 10 млн. евро. Парите са част от договора между банката и България за 63.5 млн. долара, подписан през 2000 г. Проектът е за общо 86 млн. долара, като остатъкът се осигурява от българското правителство. Те се инвестират в срок от 5 години, а ще се връщат на Световната банка до 2020 г.

Повече от половината от 8-те млн. евро вече са похарчени за консултантски услуги. На експертите се плащало за съвети в областта на финансите, мениджмънта и връзките с обществеността. Би трябвало да се обучават ръководствата на МЗ и НЗОК, медиите и лекари.

Преди време министър Божидар Финков показа 3 страници съвети как трябва да се оборудва кардиологична клиника.

"Ще паднете от смях, ако ги прочета",

каза тогава той. За творението трябва да бъдат платени 12 000 евро на българска фирма, чието име Финков не пожела да каже.

"Извън договорите по заема от Световната банка здравното министерство няма други отношения с PR-агенции", твърдят от ведомството.

"От година и половина работим само с една фирма, която има договор с Министерството на здравеопазването за информационното обслужване на реформата", казват от НЗОК. Фирмата е "Маг адвъртайзинг". Досега тя е издала брошура за правата на пациента, която се разпространяваше в кабинетите на личните лекари и по районните здравни каси. Предстояло и отпечатване на плакат за потребителската такса. Допреди 1.5 години обаче касата работела с повече PR-фирми.

В Министерството на икономиката неведнъж са ползвани PR-агенции

за консултации и съвети. След като Николай Василев се раздели с първата директорка на "Връзки с обществеността и протокол" Мариана Личева, назначи човек, на когото бе отделена функцията на мъртва душа. Реалната дейност по PR-а трябваше да извършва агенцията на Максим Бехар "M3 Communicaton". Постепенно обаче Бехар бе изместен от Димитър Найденов и неговата агенция "Кота 97". Твърди се, че заслугата за това е на зам.-министър Милен Керемедчиев, който и днес се ползва от съветите на Найденов.

"Кота 97" и "Маг адвъртайзинг" бяха натоварени да организира представянето на България по най-големите туристически борси по света – Москва, Берлин и Лондон. Служители на "Кота" правеха пресклипинг за министъра, даваха му съвети как да се облича и как да се държи, уреждаха интервюта. Практически

функциите на пресцентъра бяха иззети от външния консултант

След назначаването на Димитър Димитров за шеф на дирекцията "Връзки с обществеността" официално консултантските договори са прекратени. "По мое настояване не бе подновен договор с външна агенция, която до този момент бе давала съвети на вицепремиера Николай Василев. Моето убеждение е, че би трябвало директорът на дирекцията, който е и член на политическия кабинет на министъра, да знае най-добре какви са приоритетите в дейността и как те да се представят пред обществото", обясни Димитър Димитров. Според него по-лесно се търси отговорност за несвършената работа от човек, назначен в министерството и ангажиран само с него, отколкото от агенция, на която ведомството е само един от множеството клиенти.

Не така стои въпросът с подресорните на икономическото ведомство държавни фирми. "Булгартабак холдинг" например ползва поне 2 PR-агенции. Едната – "Нота бене", беше наета от скандалния шеф на тютюневия гигант Георги Попов и се занимаваше предимно с лъскането на неговия имидж. "Би трябвало да знаете, че търговските договори на търговските дружества са конфиденциални", заяви шефът на агенцията Иван Стамболов в отговор на въпроса действа ли още договорът. Той обаче призна, че доколкото все още е 2003 г., договорът му действа, тъй като се подновявал за всяка календарна година.

Прессъобщението за решенията на общото събрание на холдинга за 2002 г., което се състоя на 10 юли, бе изпратено от друга PR-агенция – "Икона комюникейшънс". Компанията обслужваше информационно "Булгартабак холдинг" по времето на предшественика на Георги Попов – Бойко Кишков. Днес "Икона" има договори със "София БТ" и "Благоевград-БТ".

Образователният министър

Владимир Атанасов също потърси помощ от агенцията на Джими Найденов "Кота 97"

миналата година. По идея на Найденов Атанасов изнасяше открити уроци по литература в страната и отговаряше на ученически въпроси, а последният урок беше проведен в НДК. Там образователният министър се срещна с ученици, на които им предстои матура и с техните родители. Тогава Атанасов беше освиркан и наречен "свиня".

Между министерството и "Кота 97" няма договор, твърдят от двете страни. Още миналата година Атанасов обясни, че от МОН не е отклонен и лев към тази PR-агенция. Джими Найденов също е категоричен, че екипът му е работил без пари в продължение на месец. Около 2 000 лева били разходите за отпечатване на разяснителни брошури за матурите, но тях агенцията ги осигурила от спонсори.

Бившият университетски преподавател Владимир Атанасов, за когото се знае, че не е богат, предложил да плаща някакви суми от джоба си в продължение на дълъг период от време, за да се издължи на агенцията. "Аз обаче отказах", разказа Найденов.

Със сигурност енергийният министър Милко Ковачев се допитва до много добър PR, извън чиновниците във ведомството си, твърдят специалисти, които разбират от професията. Според тях Ковачев реагирал адекватно в кризисни ситуации.

Максим Бехар не крие, че отдавна се познава с Ковачев, с когото имат общи приятели.

Милко Ковачев е женен за сестрата на Петьо Пунчев,

с когото Бехар е близък приятел от 20 години. "Разбира се, че не бих му отказал съвет, когато го поиска", признава Бехар.

От енергийното министерство официално твърдят, че не са наемали външна фирма, защото нямат бюджет за такива разходи. Двете регулаторни комисии в енергетиката и в съобщенията – Държавната комисия за енергийно регулиране и Комисията за регулиране на съобщенията, също не са наемали външни фирми за връзките с обществеността.

Столичното електроразпределение има договор за консултантски услуги с PR-агенция "Леа консулт". Той е за една година и е сключен след конкурс, обявен преди два месеца по закона за обществените поръчки.

През февруари и столичната топлофикация обяви конкурс за PR-агенция. Парите ще дойдат от Световната банка. Очаква се фирмата да бъде избрана всеки момент, но нейната дейност ще се съсредоточи единствено до големия проект за рехабилитация на мрежата и абонатните станции в столицата, което се финансира от Световната банка.

Докато шеф на АЕЦ "Козлодуй" беше Йордан Йорданов,

атомната централа се обслужваше от агенциите на Джими Найденов

Сегашното ръководство отрича да ползва външни услуги от такова естество.

Същият е отговорът и от министерство на транспорта и съобщенията. "Никога не сме мислили да наемаме външна фирма, която да гради имиджа на министерството или на министъра, защото смятам, че се справяме добре, с променлив успех, разбира се", каза шефката на пресцентъра Соня Момчилова.

Големите държавни фирми от двата отрасъла обаче използват PR-агенции. БТК например наема външни фирми, но обикновено договорите са кратковременни и само във връзка с някаква нова услуга или промяна на условията за работа с клиенти. За последно БТК има договор с агенцията на Диана Дамянова "Ди енд Ди". "Договорът е съвсем краткосрочен, защото сме в приватизация и не можем да подписваме дългосрочни договори", каза изпълнителният директор на телекома Бойко Димитрачков. Той обаче не уточни срока, но каза, че при избора на агенция са спазени всички законови изисквания. "Явихме се на конкурс и спечелихме. Договорът ни е до края на годината", обясниха от "Ди енд Ди".

"Финансовото министерство и другите администрации, които са под неговата шапка, не ползват услуги на PR-агенции и нямат договори с такива за обслужване и консултации", съобщи шефът на пресцентъра на МФ Татяна Митова. Договор с подобна компания е сключен само по проект, свързан с Националната агенция за приходите (НАП). Наета е PR-агенция, защото по договор за безвъзмездна помощ от японското правителство, предоставена през Световната банка, са били икономисани средства и се взело решение с тях да се изработи комуникационна стратегия за НАП. Миналата година по това време е организиран конкурс за изработване на такава стратегия като са приложени правилата на Световната банка за такива процедури. Четири фирми са подали оферти, а конкурсът е спечелен от PR-агенцията на Елена Вълчева "Янев и Янев". По правилата на конкурса максималната цена е била $20 000, а е победителят е предложил по-ниска оферта. Изработената комуникационна стратегия включва анализ на ситуацията и потребностите, стратегия за ефективни комуникации и разработка на графичен дизайн на лого.

"Министерството на регионалното развитие и благоустройството не работи с PR-агенция и не възнамерява да наема такава, за да се грижи за имиджа на ведомството", казаха от пресцентъра на министър Валентин Церовски.

Земеделското министерство също не работи с агенции. Такава дори не е наемана покрай кампанията около преброяването на земеделските стопанства, което вече върви в страната, каза шефката на пресцентъра на Мехмед Дикме.

От външно министерство също отричат да ползват услугите на PR-агенция, макар че според конкурса по закона за обществените поръчки, обявен по комуникационната стратегия за присъединяването ни към ЕС, се готвят да направят точно това. В един от проектите, за който се кандидатства, се предвижда да се плаща на агенция, за да организира публични лекции на министрите Паси и Кунева, които да ни разясняват европейското бъдеще, да се плаща за публикации и за участия в тв и радио предавания.

"Моите най-големите PR-консултанти са таксиметровите шофьори",

твърди външният министър Соломон Паси. "15 минути разговор с шофьор се равнява на час и половина разговор с PR-консултант. А и накрая плащаш само за возенето", обяснява е той.

Паси, който е известен с прекалено много екстравагантни публични акции, има слабост към PR-а. Допитва се до приятелите си Максим Бехар, Максим Минчев, който доскоро беше пресдиректор на Атлантическия клуб, а сега е шеф на БТА, до Елена Вълчева и до хората, които разбират от избори като Миро Севлиевски и Евгени Михайлов.

Паси твърди, че на никой не е плащал за съвети и консултации. Той си признава, че не слуша и най-големите авторитети, ако идеята не му харесва. Най-мащабната му акция беше качването на генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер в прословутия атлантически трабант. "Мнозина си мислят, че това беше случайно, но истината е, че това беше много добре обмислено упражнение", признава външният министър. Според него в такава ситуация е важно да се предвидят всички детайли. "Ако трабантът е паркиран на място, от което КАТ може да го вдигне, това ще провали цялата операция", казва министърът-атлантик.

За разлика от всички останали министри в кабинета, той се смята за почти професионален PR специалист. Първият му завършен професионален курс по политически маркетинг и реклама е през 1990 г. в Лондон. Минал е през всички политически централи, през BBC, през големите PR-компании, особено се е учил от "Сачи&Сачи". Голяма школа по PR е била и визитата на президента Бил Клинтън, когато е имал много тясна връзка с неговия екип. Най-голямата школа си остава Атлантическият клуб. "Можеш да си строшиш главата обаче, ако се опиташ да приложиш опита на една неправителствена организация директно към правителствена институция", обобщава Паси

Министърът на спорта

Васил Иванов-Лучано пък непрекъснато се допитвал до своите приятели

журналисти Явор Цаков и Джими Найденов. "Броя го за един от най-близките ми приятели, но отричам каквото и да било свое участие в изграждане имиджа на Васил Иванов-Лучано", казва обаче Найденов.

Шефката на пресдирекцията на правителството Цветелина Узунова е категорична, че не са ползвали външни услуги, защото нямали бюджет. Не е ясно кой организира и колко струват различните рекламни правителствени инициативи. МС категорично отказва да каже подробности около финансирането на кампанията "България Да – това е моята природа", например. Единственото обяснение, което дават, е, че инициативите били децентрализирани по области, а и повечето събития били безплатни.

Премиерът има сред приятелите си изявени PR-специалисти – Жак Сегала и Максим Бехар, но според запознати никога не се е обръщал към тях с молба за съвет в тази област.

Текст под снимки:

По идея на PR-а си миналата година образователният министър Владимир Атанасов изнасяше открити уроци по литература в страната.

Максим Бехар от години е познат и предпочитан събеседник от премиера Симеон Сакскобургготски. Той се среща с него не само в ролята си на председател на Българския форум за бизнеслидери, но и за да пият кафе. Нито веднъж не е споменал пред мен име на журналист, казва Бехар.

Културният министър Божидар Абрашев можеше да има и по-добър имидж, ако се бе доверил на професионален PR, а не само на съпругата си Люлина.

Външният министър Соломон Паси изненада всички, като се появи на правителствено заседание с такси. Оказа се, че това не е случайност – той смятал таксиметровите шофьори за най-добрите си PR-консултанти.

Бившият шеф на "Булгартабак" Георги Попов нае специална фирма, която да се грижи за имиджа му. Това обаче не го спаси от гафове.

Оригинална публикация

Брой 16 на PRактики, Информационно издание на БДВО

PRnew.info БЛОГ I 2010-12-13

В новия 16-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

  • БДВО реализира успешно първото коледно събитие за сезона. На благотворителната вечер в полза на литературата по комуникации бяха събрани 4250 лева;

  • Актуални PR новини и събития;

  • Обяви за работа от компании и организации в PR сектора, информация за специалисти, търсещи работа;

  • Интервю с доц. д-р Асен Йосифов за представено проучване на PR професията и пазара в България, осъществено от екип на ЮЗУ "Неофит Рилски";

  • PR Лица: Петя Попова, PR мениджър на Globul;

  • За и PRотив "Коледните партита, д-р Александър Христов;

  • Представяне на "Холивуд пере най-добре", автор: Жак Сегела, издателство: "Панорама.бг", от Александър Кръстев;

  • Представяне на “Креативната комуникация. Как да печелим клиенти и да сразяваме конкуренти”, автор: Здравко Райков, издателство: "Дармон", от д-р Александър Христов;

  • Що е то спортен ПР и има ли той почва у нас?, от Мила Христова

  • PR забавление "Подаръци за всички от сърце", от Симона Стефанова.

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 16 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/12/PRaktiki_Newsletter_13_12_2010.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Милена Атанасова, m.atanassova@bdvo.org
Стоян Стоянов, s.stoyanov@bdvo.org
Александър Христов, a.hristov@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Александър Кръстев
Мила Христова
Симона Стефанова

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1164, кв. Лозенец,

ул. Арх. Йордан Миланов  №18, ет. 1

Тел: 02/ 421 4280, 

Ел.поща: office@bdvo.org

“PRактики” се издава с любезното съдействие на:   

 

Виж кой държи отвертката

в. Дневник | Любослава РУСЕВА | 2010-06-07

В книгата си "Имало едно време избори" експертът по PR техники Жак Сегела разказва история за коронния номер на бившия полски президент Лех Валенса.
В градчето N започва митинг на "Солидарност". Валенса, тогава лидер на профсъюза, се качва на трибуната. Публиката въодушевено скандира името му. Валенса започва да говори, но изведнъж звукът от високоговорителите прекъсва. Гданският електротехник обаче не губи самообладание.
Той моли да му намерят отвертка, за секунди отстранява "повредата" и продължава речта си с репликата: "Всичко аз трябва да правя в тази държава!" Шегичката действа безотказно – хората се засмиват и го аплодират още по-бурно…
"Всичко аз трябва да правя в тази държава"
беше номерът и на президента Първанов преди четири години, когато му предстоеше да се кандидатира за втори мандат. Запазила съм в архива си доста негови "отвертки", от които ще цитирам две, от юни 2006 г.:
- Заради обгазяването на Стара Загора в президентството са привикани цялото общинско ръководство на града, шефът на Генералния щаб и министрите на отбраната и на околната среда. След срещата Първанов лично обявява мерките, които ще бъдат предприети, а на следващия ден вестниците съобщават, че президентът е намерил решение срещу обгазяването.
- PR упражнението се повтаря след няколко дни. Първанов излиза с план за ново столично сметище. По сценарий на "Дондуков" 2 пристигат "отговорните лица", след което президентът лично разяснява идеята си – имало изоставена мина в Пернишко, където София можела да си изсипва боклука. На следващия ден вестниците съобщават, че президентът е намерил решение и на проблема със столичното сметище.
Впрочем по онова време серните съединения тровеха въздуха на Стара Загора вече четвърта година, а вече трета година София периодично биваше вмирисвана от преливащите контейнери. През всичките тези години президентът на България се казваше Георги Първанов – обстоятелство, което направи внезапната му загриженост да изглежда като опит да се извлекат предизборни ползи от съзнателно набутани във фризера проблеми.
По-важното – проблеми, чието съществуване продължи дълго след тези PR упражнения и за които Първанов забрави също толкова внезапно, улисан да впрегне в кампанията си цялата държавна машина.
Впоследствие само за периода от 20 април до началото на септември 2006 г. той щурмува 70 общини и населени места и похарчи 10 пъти повече от бюджета на президентството (по изчисления на "Трансперънси интернешънъл") от декларираната сума. По едно време сайтът на българския държавен глава чак заприлича на сайта на беларуския му колега Александър Лукашенко.
"Александр Лукашенко направил приветствие коллективу Минского тракторного завода и участникам VІІІ Телевизионно-театрального фестиваля "Фестиваль фестивалей", бодро съобщаваше www.president.gov.by, докато www.president.bg рапортуваше: "Президентът отправи приветствие към участниците в гайдарското надсвирване в с. Гела и фолклорния събор "Текето" в с. Александрия"…
Ако днес отворите сайта на президентството, няма да откриете нещо по-различно. Първанов връчва почетен знак на Априловската гимназия в Габрово, после открива Славейковите празници в Трявна и организира дискусия за образованието в Благоевград.
Малко преди този десант из страната той успява: да коментира материал в сп. "Икономист", че в страната се забелязват признаци на "полицейщина"; да заяви, че правителството и лично премиерът Борисов оказват натиск върху медиите; да произнесе реч във Враца по повод 134-годишнината от смъртта на Христо Ботев, критикувайки основно кабинета; да зададе публично (чрез началника на кабинета си Никола Колев) въпроса дали на разговорите между Бойко Борисов и шефа на ЦРУ Лиън Панета е станало дума за политическия му проект.
Иначе казано,
Първанов отново е в кампания
(по видимо изнервения Бойко Борисов) и оттук нататък ще действа все по-настъпателно, за да се заяви като алтернатива с осезаемо присъствие и дългосрочна перспектива.
Разбира се, той има пълното право да се погрижи за оцеляването си като политик, а е и далеч по-добре правителството да има силен опонент в негово лице. Освен това текущата му институционална позиция позволява Първанов да направи по-широка платформа – "нещо подобно на национално спасение", както разсъждава близкият до него социолог Живко Георгиев (25 май пред "Медиапул"). Само че…
Фактът, че Първанов отглежда проекта си на държавни разноски, нямаше да е чак толкова проблематичен (същото правеше и Бойко Борисов като столичен кмет), ако той не ни "спасяваше" вече девета година като държавен глава, следвайки предимно персоналния си дневен ред.
Добре известно е, но не е лошо да се припомня, че през целия си първи мандат Първанов работеше най-вече, за да спечели и втори, като тъкмо това беше причината през лятото на 2005 г. България повече от месец да е без правителство.
Добре известно е, но не е лошо да се припомня и нежеланието му да изразява позиция по ред безобразия от времето на тройната коалиция, при положение че в предизборната си кампания ежеминутно жъна, ора, игра хора и ряза ленти. Нещо повече – президентът дълго време беше странно притихнал и ако изключим внезапните му събуждания около "големите шлемове" с Русия, се активизира едва напоследък. Един пример:
В речта си под връх Вола Първанов прояви изключителен сарказъм по адрес на правителството, цитирайки Ботев за "правителствените, тоест на султана, закони, които се пишат да се занимаваме барем с що-годе" и за "пигмеите, които са се покачили на необозрими конкили".
Прави впечатление обаче, че през 2007, 2008 и 2009 г. няма публикувано в сайта му слово за Ботев, както и че през 2010 г. не се навършва кръгла годишнина от събитията под Вола.
Предишното изказване на Първанов датира от далечната 2006 г., но в него не подхвърля намеци към Станишев, царя и Доган, а говори за "единна България", "единното действие", "да бъдем единни" и дава пример как Ботев се отказва от своята вражда с Каравелов: "Нека да захвърлим всякакви лични дрязги, нека всички да се включат в това предприятие." Предприятието, естествено, приличаше на предстоящите през есента на същата година президентски избори…
И Първанов ги спечели. Важно е обаче да припомня още нещо. За "президента на всички българи" гласува една четвърт от имащите право на глас. От гласувалите на втория тур 57 хиляди пуснаха недействителни бюлетини, като 22 хиляди съзнателно "драскаха наред" (по ЦИК), за да подчертаят, че вотът им е протестен.
Затова от гледна точка на усилията, които бяха положени, резултатът беше доста скромен. Нека не забравяме, че освен БСП, ДПС и техните разновидности зад Първанов беше цялата държавна машина, две трети от кметовете, почти всички медии, социологически агенции, фолк певици, спортисти и… останалите (без тази на Неделчо Беронов) президентски кандидатури.
"Голямото зло" Волен Сидеров и решението на самия Бойко Борисов да не участва в състезанието в крайна сметка бяха истинско самопризнание, че Първанов не разчиташе толкова на собствените си заслуги, колкото на "патерици", които да му осигурят една почти служебна победа.
Дали като съучастник в "повредата" претенцията на президента за национално спасение не изглежда малко нещо безочливо, е риторичен въпрос. По-неприятното е, че заявяването на хора като бившия вътрешен министър Румен Петков за негови двигатели я прави и цинична. "Първанов ще ни изведе от окопа", обявява Петков, което показва, че
стари муцуни с проблематична политическа биография
гледат на проекта единствено с надеждата да бъдат реанимирани. И тъкмо такива, с извинение, ще ни спасяват от "полицейщината", за която се притесни президента…
Всичко това хвърля тежка сянка върху начинанието на Първанов още преди да се е случило реално, а тепърва предстои трудната част – не само критика по Ботев, но и предлагане на алтернативни решения.
Такива, между другото, президентът и досега беше длъжен да формулира, разполагайки с немалък властови ресурс, а защо го правеше рядко до никак е първият въпрос, на който трябва да отговори, преди да обяви "бъдещите си творчески планове".
А иначе без отвертка наистина няма да минем. Въпросът обаче е даваме ли си сметка до каква степен са повредени високоговорителите и ще дойде ли въобще електротехникът.

Стр. 7