Александър Владков: Журналистиката е преди всичко огромна отговорност, а след това изява пред микрофона

www.novinar.bg I 23.01.2015г.

 Александър Владков

Александър Владков е роден през 1936 г. в София, завършва известната езикова гимназия в Ловеч през 1954 г., а след това и немска филология в СУ. През 1961 г. започва работа в БНР като сътрудник, а по-късно и като редактор в немска редакция на "Предавания за чужбина". След няколко години като водещ на информационната програма "Хоризонт" през 1979 г. става неин директор. От 1984 г. до 1988 г. е кореспондент на БТА в Бон, а след завръщането си в България през 1990 г. парламентът го избира за генерален директор на БНР и остава на този пост до 1992 г., когато като президент на Международната организация за телевизия и радио ОИРТ подписва договора за присъединяването на БНР и БНТ към Европейския съюз за радио и телевизия EBU и е избран за вицепрезидент на организацията. След като подава оставка като генерален директор на радиото, се завръща като водещ в програма "Хоризонт" и по-късно като кореспондент на БНР в Германия. До пенсионирането си през 1997 г. е водещ на обзорното предаване "Нещо повече".

- Вие сте първият радиошеф, който е преминал през цялата йерархия на институцията БНР. Животът ви е много тясно свързан с радиото. Какво не успяхте да постигнете?

- Има много неща, които не съм постигнал, но пък сигурно и нещичко съм оставил. Дължа на радиото толкова много, че и два живота да живеех, нямаше да мога го върна. Наистина много голяма част от съзнателния ми живот премина именно в националното радио и аз си ги спомням тези години с голямо умиление, но и много често с негодувание, че не съм свършил нещо, което съм можел да направя, изхождайки от позициите, на които съм бил. Но трябва да отчитаме, че нещата много се промениха. Работих в това радио в много различни времена. Най-много усилия съм положил да внушавам или да внуша на колегите си и на всички радиожурналисти, че журналистиката е преди всичко една огромна отговорност и след това лична изява. Пред микрофона трябва първо да се покаже уважение към слушателя с един колкото е възможно по-изискан език. Бързото говорене не означава динамичност на програмите. И второ да се поднася наистина само проверена информация. А това не винаги се прави. Впрочем това е леко заболяване на българската журналистика въобще.

- "Твоите слушатели са твои приятели" е ваш често цитиран съвет към по-младите колеги. Какво си спомняте от времето, когато започнахте работа като сътрудник в тогавашните "Предавания за чужбина" и притеснявал ли ви е някога пропагандният характер на тези предавания?

- Първият ми контакт с БНР беше през есента на 1961 г. Работата беше безкрайно интересна и ме спечели завинаги. Решаващо тогава се оказа може би, че тогава там работеха много прекрасни журналисти, много добри преводачи и говорители, силни редактори и работата естествено ме увлече. Сега с благодарност си спомням за такива хора, като Тамара Тачева – невероятен редактор! Или преводач-говорители като Вили Брюкнер, който по-късно премина като репортер в програма "Хоризонт", а след това и в БНТ. Спомням си в английската редакция Марко Стойчев, "половинката" на братя Мормареви, един от най-известните и най-добри български киносценаристи. Или актьора Джоко Росич. В "Предавания за чужбина" (днес Радио България – б. а.) работеха блестящи преводачи като Венци Николов, преводач на Исабел Алиенде, или Кольо Иванов, който преведе "Декамерон" на български език. Работата за предавания за чужбина е по някакъв начин неблагодарна, защото за българската публика журналистите остават скрити, а журналистиката е професия, която търси публичността. Но за да работиш в една такава програма, се изискват – позволявам си да го твърдя, опитал съм нещата и от другата страна – много качества. Не е достатъчно само да бъдеш добър редактор или говорител с приятен глас и тембър, а е необходимо владеенето на чуждия език и отличното познаване на страната, за която предаваш, и в исторически, и в културно-политически план, във всяко едно отношение. Работейки на чужд език, ти си съперничиш на практика на чужд терен с местните медии. И ако тази работа е била с пропаганден характер, то да, сигурно в известна степен това ме е притеснявало. Сам съм долавял, че в момента или аз изговарям, или допускам да се изговорят в ефира неща, които звучат помпозно и декларативно. Но, от друга страна, такава е същността на всяка програма за чужбина. Тяхното предназначение е да привличат вниманието върху най-доброто в съответната страна, да излъчват информация за тази страна, за да привличат приятели. А ние имаме нужда от това и днес.

- Много хора днес ви свързват едва ли не само със сравнително краткия период на генерален директор на БНР от 1990 до 1992 г.
Но вашето име нашумява много по-рано и това се дължи до известна степен на необходимата доза журналистически късмет да се озовеш на точното място в точното време.

- Да, пиленцето каца на рамото, но трябва да можеш и да го хванеш. Като специален пратеник на БНР на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. кризата с взетите за заложници израелски спортисти ме изправи пред предизвикателството много бързо да се превърна от спортен в политически коментатор. Очевидно съм се справил добре, защото през 1973 г. започнах да водя информационните бюлетини и коментарните блокове в програма "Хоризонт", а през 1979 г. оглавих програмата. Преди това очевидно бях направил впечатление на ръководството на радиото с интервютата ми с първия генерален секретар на ООН, който посети България, Курт Валдхайм, с емблематичния федерален канцлер Вили Бранд и много други. Преживял съм много и много различни емоции в националното радио, защото работех в него в много различни времена. Едно от най-приятните чувства, на които е способен човек, е удовлетворението от добре свършената работа. И аз го изпитвам всеки път, когато прекрача прага на "старата къща". Не са много хората, които влизат в добре охраняваната сграда на радиото без пропуск и които, надявам се, са уважавани наравно и от ръководството, и от колегите си, и от най-обикновените служители. А още по-малко са бившите ръководители на БНР, които не забравят откъде са тръгнали и са се завърнали успешно пред микрофона – като кореспондент в Германия, а след това и като водещ на всекидневното обзорно предаване на "Хоризонт" – "Нещо повече"".

- Част от честванията за юбилея на БНР е и конференция за бъдещето на радиото в ерата на интернет с участието на високопоставени гости от Европейския съюз за радио и телевизия EBU. Каква е предисторията на българското членство в EBU?

- Като президент на организацията на източноевропейските радио- и телевизионни компании ОИРТ на мен се падна честта да подготвя и да подпиша договора, с който БНР и БНТ стават пълноправни членове на Европейския съюз за радио и телевизия EBU. Това се случи на обединителния конгрес на двете организации през 1992 г. в Осло. Така двете обществени медии са първите интегрирани в Европа български институции.
Спомням си, че президентът на EBU – проф. Алберт Шарф, се обърна с много вълнуващи думи на благодарност към мен. А в подготовката на това членство аз съм се водел единствено от вътрешното си убеждение, че за мен лично това е начинът, по който мога да помогна за преодоляването на изкуственото разделение на Европа.

2015 година е юбилейна за Българското национално радио – на 25 януари се навършват 80 години от подписването на указа на цар Борис ІІІ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Днес общественият оператор БНР има две национални и осем регионални програми, излъчва интернет радиото Бинар и изготвя програми на 11 езика за целия свят. БНР е и най-големият български продуцент на музика, драматургия и детски предавания и има най-богатия звуков архив – "Златния фонд", който е със статут на държавен звуков архив, шест музикални състава: симфоничен оркестър, смесен хор, биг бенд, оркестър за народна музика, детски хор и вокална група "Радиодеца". БНР е безспорен медиен лидер в радиоефира. Според неговата аудитория високото обществено доверие в БНР се дължи на високия професионализъм, бързина, точност и достоверност на информацията, плурализма на гледните точки. По време на тържествения юбилеен концерт в неделя в НДК под наслов "Властелинът на ефира" с Голямата награда за радиожурналистика "Сирак Скитник" ще бъдат отличени генералните директори на БНР, а статуетката ще бъде връчена на доайена Александър Владков.

 

 Оригинална публикация

Първият випуск на „Училище за радио” на БНР се дипломира

 

www.cross.bg  I 20.10.2014г.


София /КРОСС/ Участниците в първия Майсторски клас на „Училище за радио" – БНР Академия се дипломираха успешно. На официална церемония в БНР, лекторите и учениците получиха своите сертификати лично от г-н Фредерик Франц – бизнес мениджър „Квалификации" в Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), г-н Жером Годфроа – популярен радиоводещ във Франция и преподавател във Висшето училище по журналистика в Монпелие и г-н Радослав Янкулов – генерален директор на БНР.
„БНР сега разполага с екип от десет квалифицирани лектори, според стандартите на EBU, способни да преподават най-добрите практики в радиожурналистиката. Провеждам курсове в повече от десет държави по цял свят. Оценката ми за журналистите от БНР е изключително висока. Като виждам резултатите от тяхната работа днес и ентусиазма на техните ученици съм убеден, че проектът „Училище за радио" – БНР Академия ще продължава да се развива. Очаквам в новите випуски да се включат журналисти от всички български медии", заяви Фредерик Франц.

 

В приветствието си към радиоабсолвентите г-н Жером Годфроа посочи, че една от тайните на добрия журналист е да умее да слуша внимателно събеседника си. „БНР е медията в България, която пази традициите на радиото повече от 80 години. Бъдещето на общественото радио е част от модернизирането на цялата медийна среда, а БНР Академия е проектът, който полага основите на това бъдеще. Училището дава ключа към верните отговори за успешна журналистика в условията на новата цифрова медийна реалност".
„Щастлив съм, че моята идея за създаване на „Училище за радио", която е част от управленската ми концепция, се реализира успешно и днес ние имаме удоволствието да аплодираме първия випуск на БНР Академия", коментира генералният директор на БНР Радослав Янкулов. „Проектът нямаше да може да бъде реализиран без подкрепата на Европейския съюз за радио и телевизия. Благодарен съм и лично на Фредерик Франц и Жером Годфроа за тяхната работа и подадената ръка. „Училище за радио" днес доказа своя потенциал и се надявам, че следващите випуски ще бъдат все по-успешни".
След изпитната сесия, журито на БНР Академия единодушно определи Пламен Коцев /Радио Видин – БНР/ за най-добре представилия се радиожурналист в Майсторския клас. За отличния си успех той получи и специална грамота „100 от 100".
Кандидатите за следващия випуск на Майсторския клас на „Училище за радио" ще бъдат определени чрез конкурс със събеседване. БНР Академия ще отвори врати отново през януари 2015 г.

 

Оригинална публикация 

 

БНР финалист за наградите The Rose d´Or

www.sbj-bg.eu I 08.07.2014 г. 

 

Продукция на Българското национално радио е сред финалистите за престижните награди The Rose d´Or (Златната роза) на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).

До миналата година конкурсната надпревара беше само за телевизионни и интернет продукции, а от тази година във фестивала, който е с 53-годишна история, за първи път участват и радио програми в три категории: комедийна драма, радио риалити и забавни радио програми. Авторитетно международно жури номинира само по три предавания в категория.

Сред финалистите в категорията Радио риалити е продукцията на редакция „Радиотеатър“, програма „Христо Ботев“ на БНР – „Тампере“, глава шеста на документалния проект „Един по-дълъг път до полето на боя“.

Номинацията за наградите The Rose d´Or е четвъртото международно признание за „Един по-дълъг път до полето на боя“ след номинацията на 39-ата Международна фичър конференция в Берген, Норвегия, през 2013 г. за епизод 1 „Ернротови“, наградата При Марулич, Хърватия, за епизод 4 „Когато телата загинат…“ и номинацията на фестивала PRIX EUROPA 2013 за същия епизод.

Победителите ще станат ясни на официална церемония на 17 септември в Берлин. Наградите The Rose d´Or определят стандарта за съвършенство, оригиналност и артистичност в забавните програми на телевизията, интернет и радиото.

Сред носителите на наградата са Барбара Стрейзанд, Мъпет шоу, Михаил Баришников, Лайза Минели, Бени Хил, Монти Пайтън, Сирк дю солей, Джули Андрюс, Мистър Бийн, Найджъл Кенеди, Шърли МакЛейн и още много световно известни имена.

В тазгодишното издание на наградите участват повече от 400 програми на 100 радио-телевизионни организации и продуцентски компании от цял свят.

 

Оригинална публикация