ТОМИ ХИЛФИГЪР, ДИЛЪН ДЖОУНС И СОТБИС БЯХА ДОМАКИНИ НА “THE CONTEMPORARY ART PARTY” В ЛОНДОН

www.united-partners.com I 29.10.2015г.

Събитието отбеляза началото на Frieze Art Fair и стартира Frieze Week със серия от събития на аукционната къща.
"Като колекционер, аз съм обсебен от модерното изкуство и съм развълнуван от завръщането си в Лондон, за да отпразнувам Frieze – едно от най-известните световни изложения за съвременно изкуство", споделя Томи Хилфигър. "Моите посещения в Сотбис винаги са пълни с вдъхновяващи моменти. Творци като Уорхол, Баския, Харинг и Хърст са едни от постоянните ми източници на вдъхновение през годините и винаги съм се наслаждавал на тяхната работа."
"Frieze е не само едно от най-вълнуващите художествени изложения в света, но Томи се превърна в един от най-големите му поддръжници", сподели Дилън Джоунс, редактор на британското  списание GQ. "Освен че е запален привърженик на London Collections Men, Томи се превърна и в неизменна част от лондонското обществото и света на изкуство."
"Щастливи сме да отбележим началото на Frieze Week с Томи Хилфигър и Дилън Джоунс, които споделят нашата страст към великото изкуство, невероятната мода и страхотните партита", каза Фру Толстръп, директор на галерията Сотбис S | 2 .
Известни произведения бяха изложени по време на събитието включително емблематичните Vesuvius на Анди Уорхол, Untitled (The Black Athlete) на Жан-Мишел Баския, Homage to IKB на Такаши Мураками, Grapes на Ай Уейуей и Concetto Spaziale, La Fine di Dio (The End of God) на Лучо Фонтана.

Модният дизайнер Томи Хилфигър, главният редактор на британското списание GQ Дилън Джоунс, главният редактор на британското списание Vogue Александра Шулман, международният редактор на Vogue Сузи Менкес, бизнесмен Сър Филип Грийн, телевизионната звезда Греъм Нортън, предприемачът Джо Ууд и певицата Лиа Ууд,  директорът на галерията на S | 2 Фру Толстръп, певицата Charli XCX и дизайнерът Мелиса Одабаш.

Автор:
United Partners

Полезни съвети за по-убедителна пиар кампания

www.manager.bg I 15.04.2015г.

Електронната поща на редакторите в медиите ежедневно прелива от пиар съобщения. Много от тези рекламни информации обещават: "Продуктът ни е уникален!", "Услугата ни е иновативна!", "Можем да разтърсим света на потребителите!". 

Има много предложения за отразяване, от които може да се избира. Затова и въпросът е, кое е онова, което може да предизвика интереса на журналистите? Какво прави едно пиар съобщение по-интригуващо за медиите от друго? Отговорът може да се открие в психологията.

Американската фирма за дигитален пиар и "вирусно" споделяно съдържание Fractl (frac.tl) сътрудничи със сайта BuzzStream, за да предложи теории от психологията, които да бъдат от помощ в маркетингови кампании. От сътрудничеството на двете компании се родиха интересни изводи, разказва списание Entrepreneur. Ето три от тях, които ще ви помогнат да правите по-убедителни предложения за отразяване, изпращани до медиите, в следващата ви кампания. 

  • Хората искат избори. Ежедневно ни се предлагат безкрайни на брой възможности да избираме. Дори нещо толкова дребно като чашата кафе може да се купи в множество варианти. Изследователи на Колумбийския университет и "Станфорд" в САЩ  са открили, че вниманието на 40, до 60% от участниците в техен експеримент, може да бъде привлечено само ако им се предложат няколко опции, от които да избират. 10 пъти по-вероятно е потребителите да направят покупка, ако им се предложи някакъв набор от възможности за избор. Тези изводи могат да бъдат приложени върху процеса на достигане на медиите. Съвет: Предложете възможности за избор. Съдържанието ви трябва да може да се внедрява в различни медийни платформи. Включете инфографики, движещи се изображения, като анимации, .gif формати  и видео. Покажете гъвкавост като предоставите сурови данни и включите две или три идеи за ъгъл на отразяване на историята. Ако имате няколко кампании едновремено, включете кратко представяне на всяка от тях, която може да има отношение към отделната медия. Направете всичко възможно да окуражите медиите да се свържат с вас. 
  • Преодолейте комуникационните бариери. Все по-трудно става да се свържем лично с човека, който може да бъде заинтригуван от предложение за отразяване. Изследователи на Училището по право към Северозападния университет на САЩ открили, че онлайн комуникацията, на която разчитаме, има ограничено въздействие. Ако разберем склонността за потвърждение (confirmationbias) в психологическата теория обаче можем да бъдем по-убедителни и да продадем идеите си. Тя се състои в това, че сме по-склонни да интерпретираме информацията, която идва до нас, по начин, който потвърждава очакванията ни. Но и тази човешка склонност може да доведе до статистически грешки. Изследвайки теорията, учени на Университета на Ню Йорк потвърдили, че сред участници в техен опит било много по-вероятно да се съгласят с написаното в материал и да направят положителен отзив за него, просто ако то съответства на личната им нагласа и мнението им. Това също може да се използва в полза на пиара. За да увеличите вероятността да бъде показвана кампанията ви, предложете на редакцията съдържание, което потвърждава идеите на аудиторията й. 
  • Заложете на емоциите. Изграждането на емоционална или лична връзка с един редактор може да бъде най-големият фактор, определящ дали ще се работи с вас. Друга полезна техника за успех в пиара, която може да се основе на емоциите, е да се предлага съдържание, като се изтъкне емоционалният отговор, който читателите може да имат спрямо него. Например, информацията може да потвърждава нещо, в което те вече вярват – това е лесна, позитивна емоционална връзка. Или пък, данните може да са против общоприетото, което вероятно ще доведе до негативен отговор и ще породи желано от редакцията шокиране сред аудиторията. 
  • Винаги имайте наум, че искате да продадете съобщението си. Гледайте на журналистите като на възможни клиенти. Вие сте търговецът. Информацията е вашият продукт. Заложете на модела AIDA - техника за убеждаване в продажбите. Акронимът AIDA идва от Attention (внимание), Interest (интерес), Desire (желание), Action (внимание). Какво представлява този модел? Вижте още: Моделът AIDA в маркетинга

 

Оригинална публикация

5 съвета за добър пиар на технологични фирми

www.manager.bg I 05.04.2015г.

Технологичните фирми, които се роят неудържимо в модерните икономики, често са създадени от млади майстори на инженерството,а и инвациите, на които създаването на публичност за проектите им убягва. Без правилни маркетингови и пиар усилия, продуктите им могат да бъдат обречени на забрава, а бизнес инициативите им – неуспешни. Защото целевите публики могат така и да не научат за начинанията им. За услугите, които предлагат. 

Тук следват 5 много важни неща, които представителите на тези компании трябва да знаят за пиара. 

1. Напиешете домашното на репортера. Журналистите и редакторите търсят истории, които са приятно поднесени, с данни и факти, примери за казуси или друга интересна информация, която би улеснила работата им и има голяма вероятност да бъде избрана за прочит от читателите. Въпреки че може да изглежда очевидно, е важно да се знае, че редакторите е по-вероятно да използват добре обяснени, изпълнени с фактология и подробности истории, които биха били интересни на публиката, отколкото съдържание, което налага още работа от тяхна страна – събиране на допълнителна информация и изследвания. 

2. Не е вярно разбирането "Колкото повече предложения за отразяване изпращам, толкова повече ще се показвам в медиите". Историята на бизнеса ви не бива да се излъчва по един и същи начин пред всички медии, сякаш са масова публика, а за всяка отделна медия трябва да се стесни, с фокус или ъгъл на поднасяне според нейното съдържание и публика. Всяка история трябва да бъде направена значима за репортерите на всяко отделно издание. Изпращането на неподходяща информация на репортери, например със статистически данни или пък с липса на такива, може да има негативни ефекти. Ако атакувате със съобщение за вас всяка медийна организация в региона, ще се впишете в потока на постоянния шум и може да бъдете счетени за досадни сред журналистите, които се познават. Помислите за стесняване на историята, като определите кои репортери тя може би би заинтригувала най-много на първо място. Информирайте ги за нея в умно написано предложение за отразяване, според работата им. Качеството в маркетинговите кампании определено тежи повече от количеството. На едно сериозно бизнес издание например биха могли да се представят данни за представянето на компанията и мястото й в бранша и икономиката, докато на технологичен сайт може да се посочат параментрите на предложената услуга или разработения продукт. 

4. Отличете се, за да спечелите сърцето на журналиста. Технологичните репортери искат да пишат за вълнуващи компании, които правят различни неща. Всеки от тях се стреми да е първият, съобщил новината – за иновативен продукт или модерна услуга. Искат да анализират тенденции на пазара, да дискутират какво ще се промени, да говорят с лидери в индустрията. Често получават стотици предложения за отразяване на месец и от тях избират онези, които се отличават като различни. Не е трудно да се досетите: ще бъде избран този, чиито продукт е най-иновативен (или представен като такъв). Този род описание е най-вероятно да спечели вниманието на технологичните медии или бизнес репортерите и те да отразят фирмата ви. 

5. Не се дръжте промоционално. Информациите за компании, изпълнени със суперлативи, които звучат прекалено рекламно, не получават безплатно внимание. За да избегнете откровено търговското звучене включете в съобщението си интересни данни – за потребителите, бизнеса ви, пазара, съвети за хората, тенденции, които сте забелязали напоследък и ваш анализ на тях – въобще, всевъзможна информация, която би се прочела от читателите и би създала в медията добавена стойност. 

Съвети от списание Entrepreneur в САЩ

 

Оригинална публикация

 

Прокуратурата тръгна срещу казанлъшки журналист

www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

Александър Владков: Журналистиката е преди всичко огромна отговорност, а след това изява пред микрофона

www.novinar.bg I 23.01.2015г.

 Александър Владков

Александър Владков е роден през 1936 г. в София, завършва известната езикова гимназия в Ловеч през 1954 г., а след това и немска филология в СУ. През 1961 г. започва работа в БНР като сътрудник, а по-късно и като редактор в немска редакция на "Предавания за чужбина". След няколко години като водещ на информационната програма "Хоризонт" през 1979 г. става неин директор. От 1984 г. до 1988 г. е кореспондент на БТА в Бон, а след завръщането си в България през 1990 г. парламентът го избира за генерален директор на БНР и остава на този пост до 1992 г., когато като президент на Международната организация за телевизия и радио ОИРТ подписва договора за присъединяването на БНР и БНТ към Европейския съюз за радио и телевизия EBU и е избран за вицепрезидент на организацията. След като подава оставка като генерален директор на радиото, се завръща като водещ в програма "Хоризонт" и по-късно като кореспондент на БНР в Германия. До пенсионирането си през 1997 г. е водещ на обзорното предаване "Нещо повече".

- Вие сте първият радиошеф, който е преминал през цялата йерархия на институцията БНР. Животът ви е много тясно свързан с радиото. Какво не успяхте да постигнете?

- Има много неща, които не съм постигнал, но пък сигурно и нещичко съм оставил. Дължа на радиото толкова много, че и два живота да живеех, нямаше да мога го върна. Наистина много голяма част от съзнателния ми живот премина именно в националното радио и аз си ги спомням тези години с голямо умиление, но и много често с негодувание, че не съм свършил нещо, което съм можел да направя, изхождайки от позициите, на които съм бил. Но трябва да отчитаме, че нещата много се промениха. Работих в това радио в много различни времена. Най-много усилия съм положил да внушавам или да внуша на колегите си и на всички радиожурналисти, че журналистиката е преди всичко една огромна отговорност и след това лична изява. Пред микрофона трябва първо да се покаже уважение към слушателя с един колкото е възможно по-изискан език. Бързото говорене не означава динамичност на програмите. И второ да се поднася наистина само проверена информация. А това не винаги се прави. Впрочем това е леко заболяване на българската журналистика въобще.

- "Твоите слушатели са твои приятели" е ваш често цитиран съвет към по-младите колеги. Какво си спомняте от времето, когато започнахте работа като сътрудник в тогавашните "Предавания за чужбина" и притеснявал ли ви е някога пропагандният характер на тези предавания?

- Първият ми контакт с БНР беше през есента на 1961 г. Работата беше безкрайно интересна и ме спечели завинаги. Решаващо тогава се оказа може би, че тогава там работеха много прекрасни журналисти, много добри преводачи и говорители, силни редактори и работата естествено ме увлече. Сега с благодарност си спомням за такива хора, като Тамара Тачева – невероятен редактор! Или преводач-говорители като Вили Брюкнер, който по-късно премина като репортер в програма "Хоризонт", а след това и в БНТ. Спомням си в английската редакция Марко Стойчев, "половинката" на братя Мормареви, един от най-известните и най-добри български киносценаристи. Или актьора Джоко Росич. В "Предавания за чужбина" (днес Радио България – б. а.) работеха блестящи преводачи като Венци Николов, преводач на Исабел Алиенде, или Кольо Иванов, който преведе "Декамерон" на български език. Работата за предавания за чужбина е по някакъв начин неблагодарна, защото за българската публика журналистите остават скрити, а журналистиката е професия, която търси публичността. Но за да работиш в една такава програма, се изискват – позволявам си да го твърдя, опитал съм нещата и от другата страна – много качества. Не е достатъчно само да бъдеш добър редактор или говорител с приятен глас и тембър, а е необходимо владеенето на чуждия език и отличното познаване на страната, за която предаваш, и в исторически, и в културно-политически план, във всяко едно отношение. Работейки на чужд език, ти си съперничиш на практика на чужд терен с местните медии. И ако тази работа е била с пропаганден характер, то да, сигурно в известна степен това ме е притеснявало. Сам съм долавял, че в момента или аз изговарям, или допускам да се изговорят в ефира неща, които звучат помпозно и декларативно. Но, от друга страна, такава е същността на всяка програма за чужбина. Тяхното предназначение е да привличат вниманието върху най-доброто в съответната страна, да излъчват информация за тази страна, за да привличат приятели. А ние имаме нужда от това и днес.

- Много хора днес ви свързват едва ли не само със сравнително краткия период на генерален директор на БНР от 1990 до 1992 г.
Но вашето име нашумява много по-рано и това се дължи до известна степен на необходимата доза журналистически късмет да се озовеш на точното място в точното време.

- Да, пиленцето каца на рамото, но трябва да можеш и да го хванеш. Като специален пратеник на БНР на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. кризата с взетите за заложници израелски спортисти ме изправи пред предизвикателството много бързо да се превърна от спортен в политически коментатор. Очевидно съм се справил добре, защото през 1973 г. започнах да водя информационните бюлетини и коментарните блокове в програма "Хоризонт", а през 1979 г. оглавих програмата. Преди това очевидно бях направил впечатление на ръководството на радиото с интервютата ми с първия генерален секретар на ООН, който посети България, Курт Валдхайм, с емблематичния федерален канцлер Вили Бранд и много други. Преживял съм много и много различни емоции в националното радио, защото работех в него в много различни времена. Едно от най-приятните чувства, на които е способен човек, е удовлетворението от добре свършената работа. И аз го изпитвам всеки път, когато прекрача прага на "старата къща". Не са много хората, които влизат в добре охраняваната сграда на радиото без пропуск и които, надявам се, са уважавани наравно и от ръководството, и от колегите си, и от най-обикновените служители. А още по-малко са бившите ръководители на БНР, които не забравят откъде са тръгнали и са се завърнали успешно пред микрофона – като кореспондент в Германия, а след това и като водещ на всекидневното обзорно предаване на "Хоризонт" – "Нещо повече"".

- Част от честванията за юбилея на БНР е и конференция за бъдещето на радиото в ерата на интернет с участието на високопоставени гости от Европейския съюз за радио и телевизия EBU. Каква е предисторията на българското членство в EBU?

- Като президент на организацията на източноевропейските радио- и телевизионни компании ОИРТ на мен се падна честта да подготвя и да подпиша договора, с който БНР и БНТ стават пълноправни членове на Европейския съюз за радио и телевизия EBU. Това се случи на обединителния конгрес на двете организации през 1992 г. в Осло. Така двете обществени медии са първите интегрирани в Европа български институции.
Спомням си, че президентът на EBU – проф. Алберт Шарф, се обърна с много вълнуващи думи на благодарност към мен. А в подготовката на това членство аз съм се водел единствено от вътрешното си убеждение, че за мен лично това е начинът, по който мога да помогна за преодоляването на изкуственото разделение на Европа.

2015 година е юбилейна за Българското национално радио – на 25 януари се навършват 80 години от подписването на указа на цар Борис ІІІ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Днес общественият оператор БНР има две национални и осем регионални програми, излъчва интернет радиото Бинар и изготвя програми на 11 езика за целия свят. БНР е и най-големият български продуцент на музика, драматургия и детски предавания и има най-богатия звуков архив – "Златния фонд", който е със статут на държавен звуков архив, шест музикални състава: симфоничен оркестър, смесен хор, биг бенд, оркестър за народна музика, детски хор и вокална група "Радиодеца". БНР е безспорен медиен лидер в радиоефира. Според неговата аудитория високото обществено доверие в БНР се дължи на високия професионализъм, бързина, точност и достоверност на информацията, плурализма на гледните точки. По време на тържествения юбилеен концерт в неделя в НДК под наслов "Властелинът на ефира" с Голямата награда за радиожурналистика "Сирак Скитник" ще бъдат отличени генералните директори на БНР, а статуетката ще бъде връчена на доайена Александър Владков.

 

 Оригинална публикация

Прокуратурата проверява “Капитал” заради фирма, свързвана с Пеевски

www.mediapool.bg I 19.08.2014 г. 
 

Снимка: БГНЕС

Софийска районна прокуратура (СРП) е разпоредила проверка срещу управляващия редактор на седмичника "Капитал" Алексей Лазаров и редактора на вестника Николай Стоянов.
Поводът е сигнал подаден от изпълнителния директор на свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98" Момчил Борисов, който иска да се провери дали не са извършени престъпления срещу републиката и обществения ред и спокойствието на гражданите, съобщи изданието във вторник.

Директорът на "Водстрой 98" е цитирал> публикация във вестника от 27 юни, озаглавена "Паниката е по-голяма от проблема" и посветена на организираните сривове в Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Той твърди, че въпросната публикация всявала паника, изхождайки от логиката, че щом в нея се казва, че "Водстрой 98" (която той посочва като най-голямата строителна фирма в България) си е изтеглила парите от Първа инвестиционна банка, значи журналистите призовават хората да последват примера й и също да си изтеглят парите.

Според информацията на изданието първоначално сигналът срещу Лазаров и Стоянов е подаден до Софийска градска прокуратура, която го е изпратила по компетентност до Софийската районна прокуратура. Прокурор Румяна Стоянова приема, че има достатъчно данни да разпореди проверка и указва на СДВР да "да бъдат извършени необходимите процесуално-следствени действия" и "да се снемат обяснения от посочените в сигнала лица".

"Изключително странно е, че по разпоредба, която е създадена за наказване на фалшива тревога – фалшиви обаждания на 112 и т.н. , прокуратурата прави рязко завой и тълкувайки разширително закона го превръща в средство за санкциониране на критични публикации", коментира пред "Капитал" адвокат Александър Кашъмов, който представлява журналистите. По думите му "това е доста опасно за свободата на словото и е свидетелство, че липсва последователност и интегритет в българската правосъдна система, така че тя да не бъде използвана за неоснователно накърняване на основни човешки права".

Няколко часа след публикуването на информацията за проверката срещу двамата журналисти, от пресцентъра на държавното обвинение разпространиха нещо като опровержение, в което признават, че те са привикани в полицията по разпореждане на СРП, но отричат на СДВР да са давани указания за разследване на престъпление срещу републиката.

"На 14.07.2014 г. в СРП е постъпил препратен от СГП по компетентност сигнал от Момчил Борисов Борисов. С писмено разпореждане от 31.07.2014 г. прокурор при СРП е изпратил сигнала до СДВР за извършване на проверка на основание чл. 145, ал.1, т.3 от ЗСВ единствено с указание да се проведат необходимите действия за изясняване на фактическата обстановка. Предоставен е 60-дневен срок. В писмото на СРП не се съдържат указания да се разследва противодържавно престъпление по чл. 107 от НК, нито да се призовават за разпит представители на средствата за масова информация", обясняватт от прокуратурата.

В съобщението си до медиите държавното обвинение дори вметва твърдението, че "фактите и личните оценките, описани в статията, са поднесени манипулативно, което е характерно за публикуваните материали от издателската група "Икономедия" АД", без обаче да посочи пример в тази посока. Не става ясно и каква е причината прокуратурата да се ангажира официално с подобни оценки при положение, че подобни анализи на пресата на влизат в правомощията й.

Този подход в работата с медиите не е новост за ръководството на държавното обвинение. Преди малко повече от година журналистът от Mediapool Борис Митов бе привикан за обяснения и заплашен с образуване на дело за разпространяване на държавна тайна, след като отказа да разкрие пред разследващите откъде се е сдобил с факсимилета от вече разсекретени искания за СРС-та по делото срещу Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов. В крайна сметка проверката бе прекратена заради липса на данни за престъпление, но едва след случаят се превърна в обществен скандал.

Компанията "Водстрой 98" е считана за собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски, макар че никъде в регистрите такава обвързаност няма. Нейната дъщерна фирма "Промишлено строителство холдинг" първоначално фигурираше в консорциума, избран да строи българското трасе на "Южен поток". Бившият министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев заяви на 8 август, че тази фирма, както и други, за които се смята, че са на Пеевски, са извадени от консорциума, с което на практика призна наличието на такава обвързаност. Твърдението, че "Водстрой 98" е на Пеевски, бе изказано и от собственика на КТБ Цветан Василев, който преди време коментира, че марионетки на Пеевски като собственика на фирмата Иван Мирински разпределят всички строителни проекти в България. 

 

Оригинална публикация 

Добрият пиар действа като журналист

www.manager.bg I 19.08.2014г. 

Вие сте пиар специалист, но не сте били журналист? Има някои тънкости, които е добре да знаете.
За да бъде успешен, всеки пиар трябва да познава или поне да има предвид какво търсят и какво не харесват журналистите. Има няколко похвата на мислене, писане на информация и поведение, които могат сериозно да ви помогнат, отбелязва американското издание Entrepreneur. Те са следните:
Представяйте историите си направо. Без дълги, безмислени и написани в административен стил въведения. Какво прави компанията ви уникална? Безбройните ваши конкуренти, които се борят за същата колонка или пространство с текст в интернет, също постоянно атакуват журналистите с информация. Запитайте се коя информация би накарала редактора да избере вас. Бъдете конкретни. Бъдете грамотни. Позволете си да влезете под кожата на журналиста за миг. И след това веднага излезте!
Направете представянето си перфектно. Имате 30 секунди. Точно толкова време ще ви отделят репортерите, когато им представяте говоримо или в писмен вид информацията, която искате да влезе в медиите. Бъдете бързи и кратки.
Подгответе се предварително. Факт: хората в медиите работят в много кратки срокове. Ако организирате събитие, бъдете сигурни, че ще ви помолят за допълнителна информация, още снимки, координати, които да им предоставите по телефона, лично или онлайн. Улеснете работата си и им помогнете със светкавичен отговор, като се подготвите предварително. Сортирайте на удобно място в компютъра си всички възможни файлове, които могат да ви поискат. Не пишете дълги прессъобщения с подробна, излишна информация за постиженията на компанията си. Не засипвайте съобщенията си с множество самохвални суперлативи, които дразнят. Не прилагайте снимки с огромен размер, които се свалят бавно от електронната поща.
Подсигурете връзката по още един канал. Сещате ли се за количеството електронни писма, които получавате в пощата си всеки ден? Умножете го по три. Горе-долу толкова имейли получават голяма част от репортерите, които искате да привлечете на вашето събитие или към вашата информация. Опитайте да установите контакт предварително, за да ви запомнят. Обадете се по телефона там, където смятате, че е подходящо.
Спазвайте обещанията си. Казвате им, че от вас ще разберат за „революционен, нов продукт“ или „супермодерна, неповторима услуга“? Правете го само ако сте сигурни, че имате с какво да докажете твърденията си. Не им обещавайте ексклузивна информация или разтърсващо интервю, ако няма как да им го осигурите. 

 

 

Оригинална публикация 

Известен журналист ще рекламира Русе по света

www.dariknews.bg | 22.07.2013 

В Русе пристига Дейвид Хофман – журналист и редактор на популярния туристически интернет портал www.davidsbeenhere.com. Посещението му в града е част от триседмичната му обиколка в България – от 15 юли до 3 август. Пътешественикът ще бъде в Русе и региона до 24 юли. Сред забележителностите и туристическите обекти, които се очаква да посети, са античната римска крепост Сексагинта Приста, Националният музей на транспорта, Музеят на градския бит, катедралният храм „Света Троица“, катедралният храм "Свети Павел от Кръста", природен парк „Русенски Лом“, както и Борово, Иваново и Червен.
Сайтът на Дейвид Хофман, в който той представя различни туристически дестинации, е създаден през 2007г. Разказвайки за местата, които е посетил, журналистът препоръчва на любителите на пътешествията кои забележителности от региона си заслужава да бъдат разгледани, къде да отседнат, кое заведение да посетят и дава полезни съвети за една незабравима ваканцията.
За 5 години в интернет платформата, гидовете и видеоклиповете на журналиста са представени 125 хотела и над 400 ресторанта в повече от 600 града на 47 страни по света. 30 % от абонатите на www.davidsbeenhere.com са от Северна Америка, а 50 % от Европейския съюз.