Александър Владков: Журналистиката е преди всичко огромна отговорност, а след това изява пред микрофона

www.novinar.bg I 23.01.2015г.

 Александър Владков

Александър Владков е роден през 1936 г. в София, завършва известната езикова гимназия в Ловеч през 1954 г., а след това и немска филология в СУ. През 1961 г. започва работа в БНР като сътрудник, а по-късно и като редактор в немска редакция на "Предавания за чужбина". След няколко години като водещ на информационната програма "Хоризонт" през 1979 г. става неин директор. От 1984 г. до 1988 г. е кореспондент на БТА в Бон, а след завръщането си в България през 1990 г. парламентът го избира за генерален директор на БНР и остава на този пост до 1992 г., когато като президент на Международната организация за телевизия и радио ОИРТ подписва договора за присъединяването на БНР и БНТ към Европейския съюз за радио и телевизия EBU и е избран за вицепрезидент на организацията. След като подава оставка като генерален директор на радиото, се завръща като водещ в програма "Хоризонт" и по-късно като кореспондент на БНР в Германия. До пенсионирането си през 1997 г. е водещ на обзорното предаване "Нещо повече".

- Вие сте първият радиошеф, който е преминал през цялата йерархия на институцията БНР. Животът ви е много тясно свързан с радиото. Какво не успяхте да постигнете?

- Има много неща, които не съм постигнал, но пък сигурно и нещичко съм оставил. Дължа на радиото толкова много, че и два живота да живеех, нямаше да мога го върна. Наистина много голяма част от съзнателния ми живот премина именно в националното радио и аз си ги спомням тези години с голямо умиление, но и много често с негодувание, че не съм свършил нещо, което съм можел да направя, изхождайки от позициите, на които съм бил. Но трябва да отчитаме, че нещата много се промениха. Работих в това радио в много различни времена. Най-много усилия съм положил да внушавам или да внуша на колегите си и на всички радиожурналисти, че журналистиката е преди всичко една огромна отговорност и след това лична изява. Пред микрофона трябва първо да се покаже уважение към слушателя с един колкото е възможно по-изискан език. Бързото говорене не означава динамичност на програмите. И второ да се поднася наистина само проверена информация. А това не винаги се прави. Впрочем това е леко заболяване на българската журналистика въобще.

- "Твоите слушатели са твои приятели" е ваш често цитиран съвет към по-младите колеги. Какво си спомняте от времето, когато започнахте работа като сътрудник в тогавашните "Предавания за чужбина" и притеснявал ли ви е някога пропагандният характер на тези предавания?

- Първият ми контакт с БНР беше през есента на 1961 г. Работата беше безкрайно интересна и ме спечели завинаги. Решаващо тогава се оказа може би, че тогава там работеха много прекрасни журналисти, много добри преводачи и говорители, силни редактори и работата естествено ме увлече. Сега с благодарност си спомням за такива хора, като Тамара Тачева – невероятен редактор! Или преводач-говорители като Вили Брюкнер, който по-късно премина като репортер в програма "Хоризонт", а след това и в БНТ. Спомням си в английската редакция Марко Стойчев, "половинката" на братя Мормареви, един от най-известните и най-добри български киносценаристи. Или актьора Джоко Росич. В "Предавания за чужбина" (днес Радио България – б. а.) работеха блестящи преводачи като Венци Николов, преводач на Исабел Алиенде, или Кольо Иванов, който преведе "Декамерон" на български език. Работата за предавания за чужбина е по някакъв начин неблагодарна, защото за българската публика журналистите остават скрити, а журналистиката е професия, която търси публичността. Но за да работиш в една такава програма, се изискват – позволявам си да го твърдя, опитал съм нещата и от другата страна – много качества. Не е достатъчно само да бъдеш добър редактор или говорител с приятен глас и тембър, а е необходимо владеенето на чуждия език и отличното познаване на страната, за която предаваш, и в исторически, и в културно-политически план, във всяко едно отношение. Работейки на чужд език, ти си съперничиш на практика на чужд терен с местните медии. И ако тази работа е била с пропаганден характер, то да, сигурно в известна степен това ме е притеснявало. Сам съм долавял, че в момента или аз изговарям, или допускам да се изговорят в ефира неща, които звучат помпозно и декларативно. Но, от друга страна, такава е същността на всяка програма за чужбина. Тяхното предназначение е да привличат вниманието върху най-доброто в съответната страна, да излъчват информация за тази страна, за да привличат приятели. А ние имаме нужда от това и днес.

- Много хора днес ви свързват едва ли не само със сравнително краткия период на генерален директор на БНР от 1990 до 1992 г.
Но вашето име нашумява много по-рано и това се дължи до известна степен на необходимата доза журналистически късмет да се озовеш на точното място в точното време.

- Да, пиленцето каца на рамото, но трябва да можеш и да го хванеш. Като специален пратеник на БНР на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. кризата с взетите за заложници израелски спортисти ме изправи пред предизвикателството много бързо да се превърна от спортен в политически коментатор. Очевидно съм се справил добре, защото през 1973 г. започнах да водя информационните бюлетини и коментарните блокове в програма "Хоризонт", а през 1979 г. оглавих програмата. Преди това очевидно бях направил впечатление на ръководството на радиото с интервютата ми с първия генерален секретар на ООН, който посети България, Курт Валдхайм, с емблематичния федерален канцлер Вили Бранд и много други. Преживял съм много и много различни емоции в националното радио, защото работех в него в много различни времена. Едно от най-приятните чувства, на които е способен човек, е удовлетворението от добре свършената работа. И аз го изпитвам всеки път, когато прекрача прага на "старата къща". Не са много хората, които влизат в добре охраняваната сграда на радиото без пропуск и които, надявам се, са уважавани наравно и от ръководството, и от колегите си, и от най-обикновените служители. А още по-малко са бившите ръководители на БНР, които не забравят откъде са тръгнали и са се завърнали успешно пред микрофона – като кореспондент в Германия, а след това и като водещ на всекидневното обзорно предаване на "Хоризонт" – "Нещо повече"".

- Част от честванията за юбилея на БНР е и конференция за бъдещето на радиото в ерата на интернет с участието на високопоставени гости от Европейския съюз за радио и телевизия EBU. Каква е предисторията на българското членство в EBU?

- Като президент на организацията на източноевропейските радио- и телевизионни компании ОИРТ на мен се падна честта да подготвя и да подпиша договора, с който БНР и БНТ стават пълноправни членове на Европейския съюз за радио и телевизия EBU. Това се случи на обединителния конгрес на двете организации през 1992 г. в Осло. Така двете обществени медии са първите интегрирани в Европа български институции.
Спомням си, че президентът на EBU – проф. Алберт Шарф, се обърна с много вълнуващи думи на благодарност към мен. А в подготовката на това членство аз съм се водел единствено от вътрешното си убеждение, че за мен лично това е начинът, по който мога да помогна за преодоляването на изкуственото разделение на Европа.

2015 година е юбилейна за Българското национално радио – на 25 януари се навършват 80 години от подписването на указа на цар Борис ІІІ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Днес общественият оператор БНР има две национални и осем регионални програми, излъчва интернет радиото Бинар и изготвя програми на 11 езика за целия свят. БНР е и най-големият български продуцент на музика, драматургия и детски предавания и има най-богатия звуков архив – "Златния фонд", който е със статут на държавен звуков архив, шест музикални състава: симфоничен оркестър, смесен хор, биг бенд, оркестър за народна музика, детски хор и вокална група "Радиодеца". БНР е безспорен медиен лидер в радиоефира. Според неговата аудитория високото обществено доверие в БНР се дължи на високия професионализъм, бързина, точност и достоверност на информацията, плурализма на гледните точки. По време на тържествения юбилеен концерт в неделя в НДК под наслов "Властелинът на ефира" с Голямата награда за радиожурналистика "Сирак Скитник" ще бъдат отличени генералните директори на БНР, а статуетката ще бъде връчена на доайена Александър Владков.

 

 Оригинална публикация

120 български радиа работят в интернет на ръба на закона

в. Сега | Николай МАРЧЕНКО | 2010-05-25

В българското интернет пространство работят почти нелегално цели 120 български интернет радиостанции. Те не само че не се лицензират от никого, но и не плащат стотинка за авторски права за български и чужди изпълнения.
Преборояването е направено наскоро от дружеството за управление на авторски и изпълнителски права ПРОФОН. На членуващите в дружеството български изпълнители и представители на най-големите музикални компании им направило впечатление, че техни песни масово се излъчват по интернет радиостанциите, без някой да е искал разрешението им. Става въпрос за радиа, които работят само в интернет – отделно от това вече не остана класическа радиостанция, която да не излъчва съдържанието си и онлайн.
"Повечето просто не знаят, че нарушават нечии права и трябва да имат лицензи, затова някои от тях спряха излъчването, а другите започнаха преговори", коментира пред "Сега" Борал Шен от ПРОФОН. По думите му преговорите са започнали с 50 интернет радиа, като 22 от тях отказали да подписват каквото и да било с мотив, че работят директно със звукозаписните компании. "Това е лъжа, защото всичките големи компании са членове на ПРОФОН освен "Пайнер", казва Борал Шен.
За 22-те радиостанции, които продължават да излъчват музика в интернет без уредени права, са сезирани органите с правомощия да следят за спазване на Закона за авторското и сродните му права. По думите на Шен почти всички радиостанции очевидно имат приходи, защото на сайтовете си имат и реклама. Съвсем малко са любителските интернет радиостанции.
На практика в интернет пространството има доста повече онлайн радиостанции от класическите радиа. Бегъл преглед показва, че няма например вид музика, на който да не е посветена отделна радиостанция. Има специални радиостанции дори за прогресив рок музика, за чилаут, за транс, за техно и т.н. В българския интернет "ефир" има дори 7 религиозни радиостанции, една от които е посветена само на учението на Петър Дънов.
Проблемът с контрола на тези медии в България е доста по-сложен, защото двата контролни органа – СЕМ и КРС, могат да следят само традиционните електронни медии, които ползват радиочестотен ресурс за излъчването си и поради това трябва да получат лиценз. Медиите, които се развиват само в интернет среда, не се контролират, още по-малко пък за съдържанието си.

Стр. 14