в. Труд | 18.12.2013 

Експертите на Съвета за електронни медии (СЕМ) проучват в кои други страни има партийни медии. Явно ще излезе, че само ние имаме такива, обясниха от регулатора.
Експертите са разпратили писма до колегите си в регулаторните органи на останалите страни от Евросъюза. В отговор получили информация, че съществуването на изцяло партийни медии е забранено във Великобритания, Кипър и Германия. В Италия партията може да издава вестник, но само, ако регистрира юридическо лице. В Хърватия, Естония и Полша не е изрично забранено, но нямало.
"Проучваме практиката в ЕС, бихме могли да обсъдим със законодателя промяна в Закона за радио и телевизия", обясни доц. Георги Лозанов. Той уточни, че това не означава, че ще се закриват телевизиите "Алфа" или СКАТ, които са свързани съответно с "Атака" и с Националния фронт за спасение на България (НФСБ). Партийните телевизии у нас са законни, добави доц. Лозанов.
Медийните надзорници изслушаха вчера директора на БНР Радослав Янкулов, който отчете първите 6 месеца от своя мандат. Той обясни, че през март 2014 г. предстои да заработи училище за радио, както е обещал в своята концепция при избирането му за началник. Идеята на този проект е да конкурира факултета по журналистика. В "люпилня на кадри" за радиото смята да превърне Янкулов и радио "София". Той вече смени шефа на станцията и на мястото на Юлия Гигова назначи Митко Димитров, който също бе кандидат за шеф на БНР. За 6 месеца са били пенсионирани 30 души. До 10 дни трябва да тръгне и новият сайт на обществената медия.

Стр. 5

www.focus-news.net | 27.11.2013 

София. Медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност, но и в много други страни от Централна и Източна Европа се наблюдават сходни процеси. Това заяви президентът Росен Плевнелиев на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”. По думите на президента – това е причината Европейската комисия да наблюдава внимателно и да създаде Център за медиен плурализъм и медийна свобода, който се очаква да представи конкретни предложения за гарантиране на медийната свобода не само на европейско ниво, но и за всяка една държава-членка специфично и конкретно поотделно.
"Обективната, общественоангажирана и свободна журналистика е един от стълбовете на демокрацията. Като трибуна на различни идеи и послания, медиите не просто информират – те формират мнението на аудиториите си и, разбира се, това е базата, на която гражданите определят отношението си към държавата и институциите и участват в обществено- политическия живот", каза президентът Росен Плевнелиев.
По думите му – журналистиката може да бъде катализатор за демократично развитие, но може да изпълни и обратната роля. "Когато собствеността в медийния сектор е концентрирана и непрозрачна, когато медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, а не на обществения интерес, то това подкопава и демокрацията, и доверието към журналистиката", каза президентът.
По конституция „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“. На пръв поглед медийната среда у нас е разнообразна и регулирана. Гражданите могат да избират спокойно и свободно между стотици медии, от които да се информират.
Независимите и обективни медии са базова ценност и основен стълб на всяка демокрация и е важно да бъдат укрепвани. За съжаление, по показател „свобода на словото“, само в рамките на три години, България се срина със 17 позиции надолу в класацията на международната организация „Репортери без граници“ и от 70-а позиция през 2010 година пада до 87-о място за 2013 година, каза президентът.
"Не е нужно обаче международните наблюдатели да ни посочват проблемите – гражданите ги определиха. Представителите на медийния сектор – и аз съм благодарен, че всички сте днес тук, ги назовават отдавна, не от вчера и не от днес. Надявам се днешната дискусия да направи анализ на дефектите в медийната среда у нас, но и да посочи решения и правилните стъпки, с които да се ангажират всички", каза президентът.
"Като четвърта власт медиите са независими и свободни, но това не означава, че журналистиката не подлежи на критика. Както добрите журналисти не биха премълчали несправедливост в обществото или злоупотребите на един или друг политик, разбира се, те не бива да приемат равнодушно и проблемите в собствения си бранш. Свободата на медиите не е достижение на демократичното ни общество, когато цената й се заплаща от оклеветените публично. Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото й се използва за уронване на репутации, за очерняне и отстрелване на неудобни опоненти и чрез внушения и погазване на основната задача на медиите – да информират обективно, да посочат истината. И тук ще припомня максимата на един от бившите редактори на британския вестник „Гардиън“ – Чарлз Скот, която може безусловно да се приеме и като етично кредо за всички професионални медии: „Коментарът е свободен. Фактите са свещени. Гласът на опонента има право да бъде чут не по-малко, отколкото на приятеля“ – каза президентът.
По думите му – собствениците на медии също си дават сметка, че медийният бизнес не е като всеки друг, защото той не е просто търговия с информация, а бизнес с влияние в обществото. Частният монопол над средствата за информация е много по-опасен от държавния. Именно за това за него с още по-голяма сила трябва да важат добрите практики, както например ежегодните публични отчети и прозрачност на собствеността. Правилата за борба с монопола трябва да са още по-стриктни, за да се избегне концентрация не само върху медийна собственост, но и върху разпространителската дейност. Ако медиите сами налагат свои професионални стандарти, поощряват добрите практики и заклеймяват отстъплението от тях, това също би оздравило медийната среда в България. И тъй като в повечето случаи формите на саморегулация се насърчават от държавните органи, бих попитал – къде е стимулиращата роля на държавата за укрепването на медийната среда? Тази роля не бива и не трябва да се изчерпва с разпределянето на публичен ресурс от комуникационните стратегии на държавния бюджет и европейските програми за медиите. В период на икономическа криза държавата често се явява като най-големия работодател, но тя не трябва да се приема, и това е важно, като благодетел. Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние върху медиите за градене на положителен имидж на властимащите. Тя трябва да се разпределя честно и добросъвестно и да не се определя по никакъв начин или да се влияе върху редакционната политика на една или друга медия.
За да работи системата ясно, трябва да има саморегулация, т.е. етичен кодекс, валиден за всички, но и регулация от държавата, с фокус върху прозрачността и концентрацията на собственост, дистрибуцията и равния достъп, клеветата, но и защитата на журналистическата свобода. Нека си припомним, че с единен етичен кодекс са регулирани не една и две професии в България, например лекари, адвокати, нотариуси, и това дава своите плодове – каза президентът.
"Медийната индустрия е сектор, върху който трябва да се обърне внимание", каза проф. Нели Огнянова, преподавател по Медийно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
„Там хората имат едно друго равнище на свобода и бих казала, че в медийната индустрия е бъдещето на средната класа. Днес говорим за натиска върху медиите. Ще направя три предложения и те няма да бъдат нови – финансиране, по-специално финансирането с публичен ресурс, смятам че има проблем с държавното финансиране, има проблем и в европейските средства, които стигат до България. Тъй като в България ще влизат още средства, не ми е ясно по какъв начин ще продължат да се изразходват тези средства. Второто нещо е конкуренцията, ако слушаме конкурентния регулатор, в България няма проблеми с конкуренцията. Третото нещо е свързано с журналистиката и с това журналистиката да се защити”, обясни проф. Огнянова.
"Представители на „Ранобудните студенти” представиха декларация по отношение на медийната свобода в България, на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”. В България медиите се превръщат в четвърта власт, в средство за компроматни войни и политическа пропаганда. Те са трибуна, и същевременно – параван на властимащите. През последните години станахме свидетели на показване на медийната свобода, чрез практики, които напомнят на един неотдавна минал режим. Настоящото управление продължава и развива тези практики, като последните месеци станахме свидетели на натиск над определени журналисти, които напуснаха, а на други им бяха подпалени автомобилите. БНТ бе принудена да излъчва всички пленарни заседания, и по този начин беше изместен фокусът. Смятаме, че медийната среда е един от основните проблеми в настоящата обществено-политическа ситуация. Вследствие на това, част от медиите са използвани за параван, прикриващ проблеми като погазването на Конституцията и основни човешки права – се казва в декларацията на "Ранобудните студенти".
Участниците в третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?” влязоха в спор. Един от присъстващите – Добрин Стоянов, активен участник в антиправителствените протести, каза: „Медиите са изключително зависими, и налагат голяма цензура, единици са тези, които съвестно си вършат работата. На протеста на 11 юли, случайно засякохме среща на лидерите на БСП и ГЕРБ, помолих журналистите да попитат представителите на партиите какво правят тук, но никой не пожела да го направи, а един журналист от националната телевизия ми каза, че са тук, за да изберат новия собственик на СЕМ”. След това Стоянов демонстративно напусна залата, като призова за оставка на всички.
Една от участничките в дискусията се обърна към президента с думите: „Тук ще кажа за зависимостта на журналистиката от управляващите, защото те дават тон за това – какво трябва да бъде казано и какво не. Вие отидохте в Пловдив да празнувате един мюсюлмански празник, не допуснахте журналисти, не разбрахме за какво говорихте, какво се споразумяхте. Когато медиите са ограничени от властимащите, гражданите не знаят нищо. Никой не допуска медиите на заседанията на Министерски съвет, слизат няколко души, които са определени от министър-председателя”.
Николай Ангелов от "Ранобудните студенти" обясни: „В едно интервю г-н Цветан Василев каза: „Има прекалена свобода на словото”. Няма прекалена свобода на словото, има свобода на словото и цензура. Призовавам – думичката „цензура” да не се използва за политически партии и пропаганда. Не искаме да се потърпевши като някои журналисти, които вече си изпатиха от желанието за свобода”.
В момента медиите са лост за правене на политика по безпрецедентен начин, каза Николай Найденов, представител на „Ранобудните студенти”, на дискусията. „Никога в България не е имало такава крайна форма на ксенофобия. Това е извънредно обезпокоително за демократична държава, която е и член на ЕС. Няма по-страшно нещо от неофашизма, това подронва и малкото, което е останало от демокрацията у нас. Това е една центрофуга, която е много опасна. Ще връча на президента декларация с нашата позиция и предложение от името на Ранобудните студенти”, обясни Найденов.
Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов заяви: „Ясно е, че има три сериозни проблема по отношение на свободата на слово – няма специална концентрация на медиите. Трябва да приемем ясни прагове на концентрация; докато това не се случи, целият разговор за собствеността и финансирането е несъстоятелен. Вторият проблем е – независимостта на журналистите от собствениците – има такава независимост и тя е осезаема. Да кажем, че стои общ проблем за зависимостта на журналистите от собствениците. Има механизми за развързване на тази зависимост. Инструментът тук е синдикален, трябва мощен Съюз на журналистите в България”, обясни доц. Лозанов.
„Третият проблем, който свали България по отношение на свободата на словото е, че медиите загубиха способността си да критикуват властта. Тази функция беше затихнала за дълго и това се отрази. Проблем в последно време е и враждебната реч и расистките идеологии. Това е работа на прокуратурата да санкционира такива прояви”, каза още председателят на СЕМ.
Ние говорим за журналистика, а ги няма журналистите, те са абсолютно малцинство, каза Иво Инджев, бивш директор на БТА. „За сметка на това, в България има организации на издатели, работодатели, които излизат с декларации. Истината е, че свободното слово беше отстреляно в годините. Истината е, че български журналисти, като че ли не искат да бъдат освобождавани. Апелираме към институциите да ни освободят, към законите да ни освободят. Какво им е на законите?”, обясни Инджев.
В отговор на Инджев, представител на журналистите каза: „Стана ми тъжно, че мога да стана мълчалив участник в един несъстоял се разговор. За българската журналистика има надежда. Може би, преди около три години издателите на българските медии се обединиха и приеха поправка в закона за депозиране на печатни издания. На сайта на Министерство на културата всяка медия трябва да декларира своите издания. Държавата трябва най-накрая да санкционира тези медии, които не спазват закона”.

Оригинална публикация

 БНР, Неделя 150 | 24.11.2013

Водещ: Сега продължаваме с коментар, който държи сметка на някои обществено политически нагласи и те са изразени във възникването на т.нар. нови националистически гласове и разбира се политически и партийни образувания. По този повод имаме възможност да чуем от доц. Георги Лозанов каква е и европейската идея за тънката разлика между това да бъдеш толерантен, да има плурализъм в обществото, но и да не навлизаш в полето на езика на омразата.
Георги Лозанов: Благодаря. Аз ще разделя проблема на 2 и ще говоря само за втората част на проблема. Първата част е свързана с възникващите, всъщност отдавна възникнали у нас, роящи се и във връзка с определени събития, каквото е бежанската вълна, засилващи се националистични нагласи и техните говорители. И втората страна на проблема е, че тези говорители говорят по медиите. И аз ще поприказвам за тази втора страна. Защото, вижте, във връзка с предаването „Референдум” на БНТ, след предаването „Референдум” възникна едно гражданско очакване, така да кажем, за една нова бяла цензура в България, която да се осъществява от обществените медии и която, разбира се, да се контролира в крайна сметка и от СЕМ. Аз дойдох, за да помислим на глас, хайде така да кажем. За разлика от преждеговорившия, аз не мога с лозунги нищо да кажа, как ще се развиваме и така, но е хубаво да помислим по този въпрос, да започне дебат дори по този въпрос, тъй като не е еднозначна позицията. Дали медиите трябва да извършат това филтриране, така че подобни гласове да не се допускат в публичното пространство. Във връзка с присъствието на един от тези нови… и той не е съвсем нов, и друг път съм го виждал, преди годините, националистичен глас, доста радикален, се казва как е възможност БНТ да допусне този глас. Искам да помислим по два въпроса. Първо – дали тази цензура, това недопускане, е възможно. И второ – дали е необходимо. От законова гледна точка не е допустимо, да кажем общо, макар че законът няма този термин, говорители на враждебна реч да влизат в медиите, или по-скоро да звучи враждебна реч. Като под „враждебна реч” в нашия закон се разбира реч, която оневинява или подтиква към насилие и жестокост, разбира се, на етническа, на религиозна, на всякаква друга основа. Нашият мониторинг направи анализ на говоренето на този човек в „Референдум” и в този смисъл враждебна реч нямаше, защото враждебната реч не е въпросът… трябва да е именно реч, да е изречено, а не в хипотеза, на базата на интерпретация да откриеш в дъното не неговите виждания и да го подозираш в това, а за да е враждебна реч, той трябва да застане пред микрофона и да говори тези неща, което се е случвало и тогава СЕМ санкционира медиите. Така че това границата – ако няма враждебна реч, тогава има основание да бъде допускан в ефир.
Водещ: Ако националистът е хрисим…
Георги Лозанов: Не, ако не си служи с директни квалификации, които обиждат определени и агресивно подтикват към насилие към определени групи. И втората причина е в обществените медии, свързано с плурализъм в присъствието на гледните точки. Въпросът е сега, тази гледна точка достатъчно значима ли е, така се поставя въпросът, за да бъде част от палитрата на гледните точки, които трябва да звучат в публичния дебат. Аз считам, че е достатъчно значима, за съжаление, защото е вдигната от една вълна – бежанска, която политически се използва и има тенденция да нараства враждебната реч в политическото говорене, самото политическо говорене да се превръща във враждебна реч. И тук има един парадокс, който аз няколко пъти вече изяснявам – по Закона за радиото и телевизията, ако политик влезе в ефира и си служи с враждебна реч, отговорност носи медията. И аз даже казах, разбира се на прага на иронията, че то както има Закон за медийното говорене, не е лошо политиците да си приемат закон за политическото говорене, за да може медиите да не бъдат основният виновник за техните изказвания, както в момента се получава. Но затова ми се иска да кажа, че това желание медиите да филтрират реалността, да крадат парчета реалност в името на едни ценности, е неосъществимо.
Водещ: Това е доста трудна задача, защото, може би трябва да признаем, че всички подобни опити са се проваляли, тъй като става дума за една невероятна изобретателност на носителите на подобни чувства и настроения. И още по-позорното е, че не можете да определите в какво се състои политическото и да го рамкирате и винаги то ще съществува на гърба на политическата коректност.
Георги Лозанов: В наказателния кодекс има написано нещо. Не може да се пропагандират фашистки и расистки идеологии. Това говорене, от него да се извлече идеология и да се оцени като расистка, е сложна задача. Но в някакъв смисъл по-добре е да бъде преследвано това говорене от прокуратурата, а не да преследват медиите, защото тогава ще се преследват неговите говорители, а не както сега, се преследват медиите на базата на закона… имат желание да се прехвърлят на медиите на базата на Закона за радио и телевизия, които единствено дават трибуна.
Водещ: Кой ви сигнализира, така да се каже?
Георги Лозанов: Много сигнали има, включително и от уважавани фигури в българската публичност, например проф. Дайнов и т.н., които очакват това. И аз понеже винаги съм имал трудността за себе си да се видя в ролята на цензор, дори на бял цензор, който извършва някакви вероятно ценностни защити, но законът казва ясно къде трябва съвета да се наложи – когато реално прозвучи враждебна реч и когато няма плурализъм на гледните точки. Националистическото говорене, когато е част от един дебат, както беше в случая с „Референдум”, когато не му се дава просто трибуна за да излага и налага собствените си възгледи, а му се опонира и се защитава в диалог толерантността, тогава то няма как да бъде част от медийното говорене в днешна България.
Водещ: Нека чуем гледната точка на д-р Михайлов, тъй като за мен е интересно дали вие се отнасяте сериозно към възникването, надделяването на такива кресливи гласове или по-скоро истинска ли е причината да съществуват? Някои говорят, че отново става дума за това, което се наричаше „инженеринг”.
Николай Михайлов: Не пречи да е и двете. Много е вероятно даже да е тъкмо и двете. Но тези гласове не могат да бъдат запушени и това наистина е утопия. Ако те бъдат запушени, те ще се разразят в директна двигателна възбуда, в някакъв тип агресия. Те са тук, защото представляват, за тези гласове говоря, представителство на мнозина в България, особено в криза от такъв тип. Този човек от предаването „Референдум” имаше самочувствието, че зад него има армия от симпатизанти. Той не е просто изолиран в собствената си среда, той не е рамо до рамо с маргинали, а има пред себе си перспектива, мащаб, история нататък и т.н. Това е много голяма и сложна тема, защото в период, в който обществото е в много голяма криза и институциите са делегитимирани, част от тях необратимо, каквото е парламентът и правителството, според мен, такъв тип гласове, които идват от българската почва, директно от органиката, от кипналата кръв на хора, които не си поплюват, и се отказват да мислят абстрактно в категорията на толерантността и европейската директива, тези хора ще се увеличават по брой и ще се настанят включително и в публичните пространства и няма кой да ги изгони. Още по-лошо обаче, когато те бъдат поканени и срещу тях се явят безпомощни журналисти или просто публични лица на място. И започват да се упражняват те самите в езика на омразата спрямо тези, които свидетелстват за омразата, така да се каже, по презумпция. Този човек не говорѝ пряко език на омраза, той излъчваше, той имаше аура на човек, който излъчва, разбира се, закана. Той е радикален. Но заканата, радикализма на присъствието сме наблюдавали в предизборни кампании, има дълга история, една голяма традиция на такъв тип агресивна стилистика. Това не е никакъв прецедент. Мисля си, че имаме големи страхове, че ще крушираме по този въпрос, поради неумение не да изолираме тези хора, а да се справим на държавно ниво и на нивото на нашата немощна култура с един проблем, който не сме срещали.
Водещ: Доц. Лозанов, заключение.
Георги Лозанов: Искам да кажа, че може би тези партии възникват сега по пътя на инженерството, но и медиите не бива да се занимават с политическо инженерство. Има опит…
Водещ: В една телевизия разцъфтя едно движение, което твърди, че има цензура в България.
Георги Лозанов: Да, направени са такива опити, не само този, за който говорите, има и предишни опити, когато директно се вкарват фигури през медиите в политиката. Но аз говоря тук за нещо друго. Като цяло чрез медиите, така да се каже, да се пренарежда пъзелът на политическата реалност. Това не ми се струва работа на медиите. Обратното – медиите са само посредници. Да, би могло, ако медиите стиснат зъби и се хванат за ръце, да кажем хора като този, за когото говорим, да не влизат в телевизионната медия. Но първо, медията вече не е само телевизионна, тя има нови медии, там враждебната реч звучи без ограничения и т.н.
Водещ: Кои са новите медии?
Георги Лозанов: Интернет базирани медии, интернет базирано говорене, така че там има излаз. Освен това враждебната реч, както казах, съвсем не стои само в границите на етническото противопоставяне, което се е появило, и ксенофобското. Тя влиза много силно и в самото политическо говорене в България по други въпроси и по отношение на други субекти – на социални субекти, на политически субекти. Прокуратурата може да се замисли около това дали няма лансиране на расистки идеологии, но тогава би трябвало да си направи медиен отдел.
Водещ: Благодаря за вашето участие. Господата Георги Лозанов и Николай Михайлов. Аз искам да завърша с посланието на Ерих Мария Ремарк и неговото „Обичай ближния”. Обичай ближния си.

 в. Труд | 19.11.2013 

- Доц. Лозанов, напоследък по улиците на София се увеличават над които не са с български произход.
Вие в Съвета за те ли как в тв ефира се говори за имигрантите, които стават все повече в България?

- Според мен въпросът трябва да се раздели на 2 части – как медиите говорят и как политиците говорят в медиите!
Мога да се произнеса само за електронните медии, защото СЕМ е орган, който следи тяхната дейност. И мисля, че те говорят балансирано, разбира се, извън двете телевизии – политически органи, които предано следват позициите на съответните партии – "Атака" и Националния фронт за спасение на България (НфСБ).
Но ако става дума за политиците – често пъти тъкмо тяхното говорене попада в децибелите на т.нар. реч на омразата. Особено представителите на новите, а и на старите националистически партии, които кой знае защо на екрана гастролират като експерти по темата.
През последните месеци имам една такава теза. Съществува закон за медиите, за медийното говорене. Но когато политиците говорят извън нормите на този закон, то според него пак наказани трябва да бъдат медиите, които са им предоставили трибуна. Ние в СЕМ правим мониторинг и се опитваме да следим как е реагирал журналистът в разговора или в репортажа. Но невинаги в "живите предавания" е възможно той да реагира. А и това, което политиците говорят и мислят, трябва да стига до хората, за да могат те да си направят съответните изводи. Затова на мен все повече ми се струва, че трябва да има и някакъв закон за говоренето на политиците. Т.е. депутатите да самоограничат изказа си, така че и те да са задължени да спазват човешките права.

- Наложихте ли вече някакви глоби за враждебна реч? Преди време предупредихте медиите да се въздържат от думи като ..сган" и "канибали".

- Да, има наказателни процедури, но докато санкциите не са потвърдени от съда, избягваме да ги обявяваме.
Има обаче и още нещо, което трябва да се отбележи за Враждебната реч – тя не е стимулирана само от присъствието на бежанците. Нейният градус в обществото се вдигна много преди да появата им, в месеците преди изборите през май. И сега за първи път след вота предизборната ситуация като че не спира, продължихме да пребиваваме в нея. Говори се с тежки квалификации за опонентите, целта е сякаш да бъдат унищожени с думи. Дори и те да не са политици, а студенти. Тази висока агресивност на политическото говорене идва от ниската продуктивност на политическото мислене.
За враждебната реч е характерно, че когато не си убедителен ти самият, правиш от различния враг на основата на етническата му, религиозната му, социалната му или политическата му принадлежност. Вражбдебната реч цели да генерира ирационален вот и в този смисъл е подобна на харизматичния вот, но от обратната му страна. Бойко Борисов сякаш беше последният политик, който успя да се възползва от него. И сега мисля, че има риск – затова и Съветът предупреди с декларация – враждебната реч да стане главното оръжие на политиците.

- Как ви се струва – зрителите не са ли вече уморени от толкова послания в толкова политически предавания?

- Бумът им след бума на сериалите е резултат на ново политическо очакване. Не да се правят промени в наложилата се през прехода политическа рамка, а тя самата да се промени. Очакването е за нов 10 ноември. Впрочем за това се е говорило много, но едва напоследък големи групи хора са готови, докато не стане, да спрат да работят, да учат, та и да живеят… Да не забравяме, че протестните вълни започнаха със замозапалвания. сблъсък. Той е между политиците, които продължават да представляват част от обществото, и искаха, макар и бутафорно, да го демонстрират с митингите в събота, и хората, които излизат на улицата, за да се представляват сами. Те са ново поколение, не толкова възрастово, колкото политически, което не иска политиците на прехода да го представляват и в социалните мрежи намира инструмент, макар и не достатъчно ефективен, да постигне алтернативна солидарност и обществено влияние. И Всъщност въпросът е има ли политик, който може да го убеди протестиращите, че ще ги представлява оттук нататък.

- А къде е мястото на традиционните медии като телевизиите например?

- След протестите се окуражих за тяхното бъдеще, поне в близко време, протестите разшириха тяхната свобода. Медиите започнаха да говорят за повече теми, отколкото си позволяваха преди, и да дават достъп на гласове, които преди оставаха извън публичността.

- в СЕМ има ли оплаквания от недоволни зрители, които не намират своите гледни точки при отразяването на протестите в тв ефира?

- Не. Но имаше оплаквания на политици от обществените медии (БНР и БНТ – б.р.), че дават повече време за протестите и ги превръщат във фактор. Аз обаче не мисля така. Другата гледна точка, противна на тази на протестиращите, не е гледната точка на контрапротестиращите, а на онези, срещу които се протестира.
И мисля, че техните мнения са показани в обществените медии достатъчно широко, стига, разбира се, да имат какво да кажат. А частните – те не са длъжни по закон.
Но тези изблици на враждебна реч започват да ме карат да се съмнявам, че специфичната либералност на нашия закон, която позволява партии да правят собствени телевизии, не е в полза на медийните стандарти. Заслужава си един законодател, който може да си позволи да мисли за радикална промяна в медийния закон, да помисли и върху този въпрос. А именно – дали партиите да продължат да имат право да правят медии, което пък води и до обратния процес – медиите да създават партии. Както и да се стигне до по-конкретни въпроси, като например може ли депутати или министри да водят предавания, не е ли това дълбинен конфликт на интереси.

- Имате предвид депутатите от "Атака"?

- И телевизия СКАТ, и други мераклии.

- Законът за бюджета вече мина на първо четене, но смятате ли, че има шанс до второто да се промени така, че да се увеличат парите за БНТ за следващата година?

- Да, има шанс, но не вярвам, че това ще стане. Явно се прави като наказателна акция срещу БНТ точно когато телевизията трябва да създаде нови канали за цифрово разпространение. И даже не им оставят същия бюджет, ами го намаляват (с 5 млн. лв. – б.р.). Смея да твърдя, че така бюджетът на телевизията тича срещу историята.

- Но комисията по култура и медии се опълчи срещу това орязване.

- Да, това беше окуражаващо и показа, че комисията не се води само от политически директиви, а и от експертни виждания.

- Остава ли идеята да се обединят КРС и СЕМ? Така може да спестят средства за издръжка на администрацията на два регулаторни органа.

- Това според мен са кулоарни слухове, които се появяват периодично и имат характера на предварително размахан пръст, насочен основно към СЕМ. Основен европейски принцип е регулацията на съдържанието, с която се занимава СЕМ, да става независимо от регулацията на формите на разпространение, с което се занимава КРС. А и мисля, че това е последното нещо, което ще помогне. Всичката Мара втасала, че сега и с обединението на КРС и СЕМ да се занимаваме.

- Хората оплакват ли ви се от проблеОт блоговете ми, след като цифровизаицята вече е факт?

- Хората може би разбраха, че ние не сме органът, към който да се насочат тези оплаквания. Много е важно българите от Западните покрайнини да получат достъп до българска телевизия и операторите на мултиплекси да направят този хуманен жест към тях. Защото една от големите цели на цифровизацията е тя да бъде и нова социална политика в тази сфера.

- Гледахте ли "ВИП брадър"? Обикновено заради това предаване СЕМ размахва пръст.

- Никога не гледам "Биг брадър", освен когато от мониторинга не ни подадат сигнал. Сега ще направим обобщаващ доклад, но мисля, че нямаше нарушения. Освен единединствен дебат в Съвета – около това, че Денди се беше появил в по-особено състояниие в ефира на Нова тв, за да участва в едно от студиата. На мен лично това не ми се стори отклонение от типичното за това шоу поведение.

- Поръчахте ли си най-накрая софтуер, за да мерите звука на рекламите?

- Да, дойдоха, за да ни демонстрират апарата, чрез който ще можем да мерим силата на звука. Сега уговаряме фирмата доставчик да намали цената под 9000 лв. Вероятно ще има и санкции, защото напоследък пак се активизираха жалбите на зрителите. Ето, и преди малко видях в пощата два сигнала – .Докога, нали обещахте". Вярно е, че обещахме – СЕМ започна този процес и той даде някакъв резултат, но остават още дупки, които по пътя на твърдостта на закона трябва да се запълнят. Важно е да кажа и че АБРО помогна много в тази посока.

- Как отговаряте на сигналите за кръв и екшън в обедния ефир, които приключват с обобщението "СЕМ спи ли"?

- Всеки сигнал се гледа, а ако има нарушение, медията търпи санкция. Но в такива случаи се опитваме да спазваме и налагаме мярка, валидна за цялото общество, а не само за тази група, която ни пише – най-често хора, които стоят повече вкъщи. Този живот у дома създава изнеженост по отношение на тв съдържанието. А и тези сигнали напоследък са намалели, защото положението в обществото е достатъчно напрегнато, че хората приемат по-спокойно фикционалните форми на насилие. Не реалността, а именно фикцията е база за катарзис, там той е на мястото си, а не в новините и още по-малко в парламента.

Оригинална публикация

www.blitz.bg | 13.11.2013

Цените на авторските права станали непосилни

Всяка телевизионна програма, която по закон се качва на мултиплекс без пари, следва да се дава безплатно и на кабелните оператори, заявява Димитър Радев, председател на управителния съвет на асоциацията на кабелните оператори БАККО. Това са bTV, Нова тв, TV7, БНТ и каналите й.
БАККО преговаря с депутати, СЕМ, Комисията за регулиране на съобщенията, за да постигне подобна регулация между операторите и създателите на съдържание, пише "24 часа". Според шефа на СЕМ Георги Лозанов обаче пазарът сам регулира и е въпрос на свободна воля на преговарящите субекти.
Кабелните оператори искат да вземат съдържание без пари заради ниската покупателна способност на населението, твърди Радев. Има и риск потребителите да започнат да се отказват от платените тв услуги в полза на ефирната цифрова телевизия заради дублирането на съдържанието.
Засега по данни на Димитър Радев имало прилив към кабелните оператори заради първоначалния хаос с цифровизацията. В Германия обаче имало отлив с 25 %. 

Оригинална публикация

БНР, Преди всички | 13.09.2013

БНТ, Новини в 20.00 часа | 12.09.2013

Отчетът за дейността на СЕМ пред парламента стана повод за гореща дискусия в пленарната зала. Депутати от левицата подложиха председателя на СЕМ Георги Лозанов на кръстосан критичен огън. Депутатите определиха отчета като писан от бюрократични държавни чиновници, без анализ за състоянието на обществените медии и каквито и да било препоръки към тях и към законодателя. Георги Лозанов не се съгласи констатациите.
Репортер: Истинска студия, надхвърляща далеч отчитания миналогодишен период, беше подготвил депутатът от левицата Мартин Захариев. Той поиска от СЕМ в отчетите си да не констатира само факти, а да прави аналитични и сравнителни оценки за състоянието на медийната среда – от изразходването на средства в обществените медии, през нарушенията на законовата уредба, до състоянието на цифровизацията. Според Захариев, в отчета липсва становище за дейността на обществените БНТ и БНР, а СЕМ се е отказал от регулаторните си функции спрямо тях. И още:
Мартин Захариев: Генералните директори представят и защитават концепции при избора си и всичко след това се забравя за целия период от мандата им от 3 години. В последствие не става ясно дали концепциите изобщо, или в каква степен те се изпълняват. Вярно, че СЕМ не може да се меси в програмната политика на БНР и БНТ и никой не иска това от него. Но ние като народни представители не разбираме каква е неговата оценка за изпълнението на обществената мисия, която имат тези 2 медии.
Репортер: Захариев поиска и становище на СЕМ за финансирането на обществените медии, как се харчи субсидията им и какви са нуждите им за следващи периоди. Според него по време на конкурса за генерални директори на двете медии, нито 1 от кандидатите не е споменал за бюджетите на радиото и телевизията. Председател на СЕМ Георги Лозанов не се съгласи с констатациите, че съветът е подходил схематично към отчета си. Според него той трябва да е чисто фактологичен, защото аналитичната работа на съвета намира място в публичните анализи на медийната среда, а те са на разположение на депутатите.
Георги Лозанов: В изказването на г-н Захариев имаше неизречена негативна оценка за работата на обществените медии в България в последно време. Нека да кажа, че тя не съвпада с оценката на СЕМ. Нашата оценка е, че обществените медии, БНР и БНТ през последните няколко години в една общо взето медийна криза са острови на стабилност и плурализъм.
Репортер: За изразходването на публичните средства в обществените медии Лозанов посочи, че институцията, която следи това не е СЕМ, а Сметната палата. Отрече, че при конкурсите за генерални директори не е имало виждания за финансовото развитие на двете медии, защото те са били част от изискванията към кандидатите. Отпорът на Лозанов провокира и други изказвания от ляво.
Татяна Буруджиева: Вие сте длъжни като СЕМ да покажете каква е ефективността и затова ви се отчитат БНР и БНТ. Каква е ефективността на тези 110 милиона, които се вземат от джоба на българите, за да отидат в тези две медии? Какво са постигнали те? И вие ми казвате, че са постигнали много?
Георги Лозанов: Аз си давам сметка, че това е политическа сцена и тук се говори от политически позиции и така е нормално, но нека не забравяме, че свободата на словото един от синонимите, е ненамеса в медиите.
Репортер: И председателят на парламента се включи в спора.
Михаил Миков: Къде е нализа от годините от прилагането на закона, за да може НС евентуално от такъв тип дискусия да вземе повод за промени в закона? Вие да ги подскажете.
Репортер: ГЕРБ се включиха в дебатите за да отхвърлят критиките, че по тяхно време е забавена цифровизацията.
Ивайло Московски: Ако съществува някакъв дефект и забавяне в този процес по цифровизация, то той, неговото начало е поставено по време на управлението на тройната коалиция, защото именно тогава са направени процедурите, които в последствие и от ЕК се отчитат като в някаква степен нарушили конкурентния принцип на пазара.
Репортер: Макар и с различен знак всички спорещи стигнаха до извода, че е необходимо ново медийно законодателство. 

www.dariknews.bg | 12.09.2013

Трябва да има нов закон за медийните услуги въобще, смята председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов. Въпросът за нов закон беше повдигнат от депутата от „Коалиция за България” Мартин Захариев по време на дебатите в парламента по отчетите за дейността на СЕМ за първото и второто шестмесечие на 2012 г.
И аз мисля, че трябва да има нов закон за медийните услуги въобще, Законът за радиото и телевизията е остарял, каза Лозанов. Той обаче посочи, че закон за медиите се прави само на базата на обществени и професионални консенсуси.
В същото време парламентът прие за сведение отчетите за дейността на Съвета за електронни медии за първото и за второто шестмесечие на 2012 г. По време на дебатите Мартин Захариев от „Коалиция за България” отправи критики към съдържанието на докладите.
В анализа трябваше да фигурира и темата за цифровизацията, посочи Захариев. По думите му в отчета бегло се споменавало колко лицензи са издадени по този повод, но липсвал разбор как върви качването на програмите на мултиплексите. От издадени 28 цифрови лиценза, все още не се знае откога тези 28 програми ще се излъчват, защото те първо трябва да се договорят с мултиплекс операторите, изтъкна Захариев, посочва БТА. По думите му процесът на цифровизация е забавен с два месеца, а рекламата му е най-скъпата правена някога.
Председателят на СЕМ Георги Лозанов посочи, че в отчетите си се придържат към фактологично описание на дейността на регулатора. В отчетите не стигаме до оценки, защото това би било нескромно, ако те са хвалебствени, а анализите на СЕМ имат широка публичност и са част от работата на регулатора през цялата година, отбеляза той. Съветът не е пазарен регулатор, а е регулатор на медийното съдържание, затова изказаното от Мартин Захариев се разминава в някакъв смисъл с работата на СЕМ, посочи Лозанов.

Оригинална публикация 

www.mediapool.bg | 12.09.2013

Вменен беше още един грях на регулатора – пренебрегвал правото на гражданите да се информират

Методите за мониторинг на Съвета за електронни медии са "брадясали", БНТ и БНР не оправдават милионите, с които се издържат от българския данъкоплатец, а СЕМ вместо да контролира цифровизацията, я наблюдава безучастно. С такива критики се нахвърлиха депутатите от левицата върху председателя на съвета Георги Лозанов, който представи отчета на медийния регулатор за миналата година в пленарната зала. Въпреки критиките обаче народните представители гласуваха положително за документа и той бе приет.
"Методите за мониторинг, които Съветът за електронни медии упражнява, са брадясали, мухлясали и прашасали, а БНТ не оправдава стотиците милиони, с които българските граждани я издържат", заяви депутатът от Коалиция за България Таня Буруджиева. По думите й СЕМ се е превърнал в орган, който е безучастен и присъства единствено като страничен наблюдател на медийната среда в България.
В отчета си, прочетен от председателя Георги Лозанов, СЕМ отчита положително работата на БНТ и БНР, като според депутатката и шеф на кабинета на Станишев подобна оценка е неадекватна.
“Какво са постигнали те (националните електронни медии – бел. ред.)? Вие ми казвате, че са постигнали много. БНТ е на четвърто място, според статистиката. Надявам се, че в следващия доклад на СЕМ ще видим как точно БНТ и БНР оправдават стотиците милиони, с които българските граждани ги издържат”, коментира Буруджиева.
Тя поиска следващият отчет на СЕМ да следва "основната цел на регулатора – да постига резултати в демократизацията и отстояването на свободата на словото".
"И тук разбирам свободата на словото на всеки гражданин, защото в комисията вие казахте, че за вас е приоритет свободата на словото само на журналистите", каза тя и обвини Лозанов, че пренебрегва правото на гражданите да бъдат информирани.
Буруджиева обвини още СЕМ, че не е изпълнил задълженията си да следи и регулира процеса по цифровизацията, който ще се забави с месеци. Подобно мнение изказа и депутатът Мартин Захариев, който също нападна Лозанов за националното радио и телевизия.
Двамата депутати обаче не бяха толкова остри към СЕМ, когато номираха преди месеци за негов член Радомир Чолаков. Кандидатурата тогава му не бе приета от мнозинството на БСП и ДПС. Захариев пък застана открито зад идеята бившият шеф на БНР Валерий Тодоров да оглави БНТ на мястото на Вяра Анкова. Съветът за електронни медии обаче избра Анкова за втори мандат.
Дни преди конкурса за шеф на телевизията именно Захариев бе идеолог медийната комисия в парламента да поиска отчет от БНТ за целесъобразността на харчене на държавната субсидия за обществени поръчки.
В четвъртък той отново поде този въпрос. По думите му от доклада на СЕМ "отсъства дълбочина на анализа относно субсидията на БНТ и БНР, как се харчи и какви са финансовите нужди за други периоди".
"В анализа трябваше да фигурира и темата за цифровизацията", посочи още Захариев. По думите му в отчета бегло се споменавало колко лицензи са издадени по този повод, но липсвал разбор как върви качването на програмите на мултиплексите.
"Съветът не е пазарен регулатор, а е регулатор на медийното съдържание, затова изказаното от Мартин Захариев се разминава в някакъв смисъл с работата на СЕМ", опонира Георги Лозанов.
Той отбеляза, че е била изразена негативна оценка за работата на обществените медии, която не съвпада с оценката на СЕМ. "Нашата оценка е, че обществените медии през последните
няколко години в една общо взето медийна криза са острови на стабилност и плурализъм", заяви председателят на регулатора. Относно бюджета на обществените медии и изразходването на средствата, той посочи, че СЕМ не осъществява такъв тип надзор.
В критиките към Лозанов се включи и председателят на Народното събрание Михаил Миков. Според него отчетът на СЕМ не дава достатъчно ясна представа за работата на регулатора и за проблемите в сектора. Той отбеляза и липсата на анализ за тенденциите в работата на медиите. "Вие не сте разбрали какво искат хората, включително от независимите регулатори", обърна се той към Лозанов.
Председателят на СЕМ отхвърли обвиненията и намекна, че атаките на левицата са провокирани от политически интереси.
“Аз си давам сметка, че това е политическа сцена и тук се изразяват политически позиции, но нека не забравяме, че свободата на словото не търпи такива намеси”, каза Георги Лозанов.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg | 29.08.2013 

Общо четири цифрови канала ще има Българската национална телевизия след окончателното преминаване от аналогово към цифрово излъчване. Това съобщи в Пловдив председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов, цитиран от самата телевизия.
Освен БНТ 1 и БНТ 2 обществената медия ще пусне още два канала.
Няколко са идеите за нови програми – за детски, спортен и образователен канал.
28 телевизии вече имат лиценз за преминаване към цифрово съдържание. Повечето от тях не са нови. По данни на регулатора в телевизионната мрежа у нас отново са се появили пиратски програми, затова от есента започват масови проверки, най-вече на кабелните оператори.
Лозанов допълни, че вече е решено т.нар. канали за възрастни да са изцяло кодирани, за да се предпази детската аудитория. Ще се проверява и силата на звука на рекламите по телевизиите.

Оригинална публикация