в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-16

Вярвам, че ръководството на групата ще направи работата й максимално публична и открита

ВИЗИТКА:

Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, а преди това нейн Главен секретар. Има богат опит в неправителствения сектор. Председател е на Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация и член на Ексепретния съвет на СЕМ.

- Господин Камбуров да се вгледаме в медийната среда и ситуация. Има сформирана междуведомствена група, която трябва да пише новият ЗРТ. Не стана ясен принципът на участието в нея – според Вас представени ли са всички страни и гледни точки в нея?

- През изминалата седмица бе обявена заповедта на Министър-председателя за създаване на работната група, която в срок до 30 ноември 2010 година да изработи и представи проекта на нов медиен закон. В състава й са включени 16 представители на различни институции и организации, като е търсено максимално широко отразяване на всички гледни точки. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО е член на групата и се надявам нашият опит в тази област, отличното познаване на практиката и информацията, които имаме чрез нашите международни партньори и членове да бъде от изключителна полза за цялостната работа. 
Притеснителен е срокът, който е определен за представяне на проекта на нормативен акт. За изработката на толкова сложен и профилиран закон, регулиращ деликатна материя, като медиите, освен време, е нужна добра предварителна работа за проучване на различните успешни модели на регулация, широко обществено обсъждане в гилдията на концепцията върху която ще се градят текстовете и не на последно място – ясното дефиниране на визията за развитие на сектора. Това са все дейности, които до момента не са извършени или ако са започнати – не са финализирани успешно, но вярвам, че ръководството на групата ще направи работата й максимално публична и открита, за да може съвсем ясно да стане защо и как се взимат основните решения и кой носи отговорност за тях. 

- Какво е необходимо да бъде направено конкретно, за да имаме медийна среда с реална свобода за медиите, в която да работят мощни и стабилни медии?

- Изключително важно е политическите решения, облечени в законодателни текстове, освен да бъдат експертно изработени е да гарантират в максимална степен предвидимост, прозрачност и равнопоставеност на различните стопански субекти в сферата. Регулаторната намеса следва да бъде сведена до минимално необходимата, като органа или органите, които я прилагат трябва да разполагат с необходимата подкрепа от сектора и обществото, каквато в момента липсва. Другият ключов елемент е развитието на саморегулацията и съвместнатата регулация, въведени с последните изменения на медийния закон, за което страната ни получи изключително широка подкрепа от международните партньори.

- Кои са фундаментите, които трябва да присъстват в закона по отношение на електронните медии?

- Това е доста интересен въпрос, който предстои да намери своите отговори. Разбира се, те ще бъдат, може би и диаметрално противоположни в зависимост от гледната точка. В рамките на АБРО неведнъж сме обсъждали различни виждания по това как да бъдат решени част от проблемите, които стоят пред гилдията от години – доставчиците на услуги, които работят при условията на временна търпимост толкова години, липсата на припознаване от страна на ЗРТ на т.нар. радиовериги и тн. Всеки вижда уреждането на този вид обществени отношения от позицията, която заема. За съжаление до момента не е проведена дискусия, която да стигне до общи изводи и споделена отговорност при решаване на проблемите.
В близките дни възнамерямам да предложа на колегите в АБРО да поемем инициативата и организираме дискусионен форум за бъдещето на сектора, който да събере представителите на законодателната и изпълнителната власт, на регулаторните органи, различни специалисти в областта, а дори и международни експерт, които да обсъдят темите и проблемите, стоящи на дневен ред. Вярвам, че такава инициатива би била особено полезна за целия сектор, особено преди изработването на новия медиен закон, който всички очакват толкова време.

- Числеността, мандатността и квотата на СЕМ са обект на толкова политически противоборства. Виждате ли политически усилия и действия и в какви посоки насочени към овладяването на медиите? 

- На първо място следва да се постави нуждата от спешна реформа в системата на регулаторните органи – Съвет за електронни медии и Комисия за регулиране на съобщенията. Много внимателно трябва да се изследват европейските практики и да се прецени нужно и целесъобразно ли е съществуването на тези два органа, отделно един от друг при нормативна уредба, която задължително предписва съвместна компетеност при повечето провеждани процедури. 
Категорично считам, че намаляването на броя на членовете на регулаторните органи няма да доведе до ограничаване независимостта на медиите или до влияние върху редакционната им полититика, като трудно е да бъдат споделени аргументите, които се чуват на противниците на идеята. Вярвам, че приетите от Народното събрание изменения и допълнения в ЗРТ и ЗЕС са първа крачка в правилната посока към реформа в този сектор. За да съществуват достатъчно гаранции за независимостта на Съвета за електронни медии и Комисия за регулиране на съобщенията тяхната дейност следва да бъде максимално публична, а процесът по формиране и взимане на решения – експертен, компетентен и прозрачен. 

- Ще успеем ли да спазим срока за цифровизацията? В края на 2012 трябва да имаме три мрежи и около 20 национални ефирни програми разпространявани от мултиплекси. Какви са очакваните процеси и сътресения, които са свързани с нея по отношение на пазарните и технологични промени и играчите на пазара?

- Сроковете, които са заложени в националния план за преход са изключително амбициозни, а може би дори и нереалистични. Притеснително е, че няма единна координация на процеса по преминаване от аналогово към цифрово телевезионно излъчване. Всяка страна, в зависимост от своите компетенции извършва някаква дейност, но като цяло липсва координация и съгласуваност на действията. Нашите членове са подготвени за прехода, но остават много неясноти, които не могат да намерят своето решение. Същевременно, липсват стимули за телевизионните оператори за по-бързо освобождаване на аналоговия спектър, който използват. Забавата с която се движи процесът е голяма и трудно би могло да се навакса, но един от много важните детайли, който винаги се пропуска е информационната кампания. До момента такава няма стартирана, а и не се предвиждат средства за това и през тази година. Час по-скоро населението трябва да бъде запознато с това какво предстои и кога, какви са преимуществата на цифровата телевизия и как могат те да бъдат получени, защото цифовизацията не е само технически въпрос, а има своите политически, икономически и социални измерения.
По отношение на основните играчи на пазара, едва ли може да очакваме, че цифровизацията коренно ще промени техният брой, съотношение и позиции. Многократно увеличената възможност за достъп до национален ефир стои пред всички, които желаят да осъществяват телевизионна дейност, но това е доста скъпо начинание. Цената за пренос, закупуването на права, спобоността за привличането и задържането на постоянен зрителски интерес и рекламодатели силно редуцира броя на успешните проекти в тази посока.
Макар и България да не възприе най-правилния модел за цифровизация, твърде късно е той да бъде променян.

- Каква е ролята и мястото на наземните цифрови телевизии и останалите пазарни играчи? 

- Основните телевизии, които се разпространяват наземно следва да бъдат един от двигатели на процеса по цифровизация. Ролята на обществения телевезионен оператор също следва да бъде взета под особено внимание, макар и в момента БНТ да няма финансовата възможност за развитие на мултиканална стратегия.
Състоянието на пазар и евентуалните сценарии за неговото развитие при цифровизацията бяха задълбочено изследвани в едно от последните решения на Комисията за защита на конкуренцията. Изцяло споделям анализите, констатациите и изводите, които комисията прави в него. Адмирации буди задълбочеността на изследването и приетити нови подходи за анализ и оценка, които коренно преобръщат в правилната насока практиката до момента. 

- Какво е вашето мнение по подготвяните промени в Закона за авторското право и сродните му права?

- Действащите понастоящем текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, касаещи представителността на дружествата за колективно управление на права и не осигуряват баланс между интересите на правоносителите и ползвателите, което изкривява възможността за водене на реален преговорен процес от една страна, а от друга – създаването на предвидима и стабилна среда за работа и на двете страни. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО и нейните членове застават изцяло зад предлаганите промени, защото с тях се решават натрупани с годините проблеми.

- Има ли достатъчно взаимодействие между представителите на държавата и бизнеса и как може да го оцените?

- В последните месеци взаимодействието, което имаме със законодателната и изпълнителната власт, а така също и регулаторите е на изключително добро ниво. Изградените партньорски взаимоотношения с ресорните министерства и парламентарни комисии са в унисон с политиката на правителство за интензивен диалог с бизнеса и неговите представители.

в. 24 часа | Венелина ИВАНОВА | 2010-06-11 

Младежката седмица на електронните медии събра вчера в зала "Мусала" на хотел "Хилтън" около 60 студенти по медийни специалности от цялата страна.

През следващите 4 дни младите хора ще се учат да правят радио, тв и вестникарски новини и репортажи, както и уебстраници, разказа Атанас Лозанов, председател на управителния съвет на асоциацията "Младежка медийна мрежа", организатор на събитието. То се случва за първи път у нас, безплатно е и ще стане практика. Гриша Камбуров, изпълнителен директор на асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (ABBRO), направил допитване до 160 медии, което показало, че младите специалисти излизат с дипломи от ВУЗ-овете, но без практически умения. Затова младите медийни специалисти ще се учат да пишат новини за радио и тв работилници, ще монтират репортажи и ще правят уебиздания. Оказва се обаче, че работодателите търсят добра професионална подготовка, практически умения, комуникативност, креативна мисъл и излъчване, а не теоретична и неадекватна подготовка, каквато имат кандитатите, обобщи Камбуров. Той направи няколко препоръки към ВУЗ-овете. За да повишат качеството на обучение, университетите трябва да задоволят дефицита от техническо оборудване, да предлагат бакалавърска програма, която да отговаря на европейските стандарти за качество, да увеличат практиката с 50%. Учебните заведения трябва да разработят стратегии за обучение, които да съответстват на нуждите на пазара и преподавателите в страната да поддържат връзки помежду си.
Във вторник всички, минали през обучението, ще получат сертификати. Те ще им бъдат полезни при търсене на работа, категоричен е Лозанов. 4 екипа от общо 20 души, които са се справили най-добре, ще получат и награди.
Най-добре слисаната новина ще бъде публикувана на страниците на в. "24 часа".
Лектори ще бъдат Даниела Петрова – шеф на парламентарната комисия по култура и медии, Константин Кисимов и Огнян Златев от центъра за развитие на медиите, Христо Калоферов – водещ на новините в "Нова" и колегата му оператор Росен Илиев, както и други журналисти и преподаватели от СУ, УНСС, НБУ.

Стр. 28

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-04-27

Очаква се администрациите на bTV и PRO BG да минат под една шапка, за да бъдат оптимизирани разходите

Слухове за съкращения и сливане на най-голямата частна телевизия у нас bTV с по-малката PRO BG заливат медийното пространство от известно време.
Поводът е финализирането на сделката за групата на bTV между Central European Media Enterprises (СМЕ) и News Corporation.
Появата на новия играч на пазара породи редица въпроси, свързани с развитието на телевизиите и радиата, обединени в новата група – bTV, нишовите bTV Comedy и bTV Cinema и отдавна закупените от компанията RING BG, PRO BG и няколко радиостанции.

Империя

Все още не е ясно как ще се развие най-новата телевизионна група в България, а и никой от по-големите телевизии, включени в нея, не се наема да прогнозира.
Срещи текат постоянно, тепърва ще се изяснява концепцията, е най-честият отговор от представители на bTV и PRO BG.
От администрацията на PRO BG заявиха, че в момента тече интеграционен процес и ще коментират, когато той приключи. Шефката на новините на bTV Люба Ризова също се въздържа от прогнози в каква посока ще поемат каналите. Представители на СМЕ не бяха открити за коментар по темата до редакционното приключване на броя.
Нормално е при сделка от подобен мащаб да се направят икономии, каза за в. "Пари" Гриша Камбуров, изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АББРО). Очакват се промени в мениджмънта на двете основни телевизии, едната от тях ще се качи по-високо, смята той. Изпълнителните директори на bTV и PRO BG обаче най-вероятно ще останат без промяна, прогнозира Камбуров.

Администрация

Оказва се, че администрацията на bTV е по-малка от тази на PRO BG. Колкото и да е неприятно, ще има съкращения по отделите, за да се постигне оптимизация, иначе ще се получи прекалено голяма структура.
Редно е всичко да мине под една шапка, смята Камбуров. Според него ще е интересно да се види какво ще се случи с директорите на различните дирекции.
bTV, която си е утвърдена като първата частна телевизия, ще запази политематичния си ормат, смята изпълнителният директор на АББРО. Според него при наличието на слаба обществена телевизия като БНТ на пазара има глад за такъв вид формати, които предлагат по-голям обем новини и актуални предавания с културна и обществена насоченост.
PRO BG най-вероятно ще стане по-нишов канал, евентуално ще се превърне в женски канал, каквито слухове се носеха от известно време. Пазарът все повече търси нишови канали, а при обявяването на сделката от СМЕ коментираха, че ще заложат именно на този формат – създаването на нишови канали за отделни групи потребители.

Нишови канали

Подобни стъпки планира и MTG, която готви своя спортен канал Nova Sport. Той ще смени музикалната ММ и ще се изправи в директна конкуренция със спортния RING BG, част от мрежата на СМЕ.
Развитието му обаче остава неясно. Факт е, че в групата на bTV до момента нямаха телевизия с подобна насоченост. RING BG притежава правата за излъчване на много първенства и спортни събития. Част от тях може би ще минат към bTV, за да бъдат по-високопродавани, прогнозира Гриша Камбуров.

Тенденция

Наблюдаваната в последно време тенденция на групите да развиват мултиканална стратегия, която се базира на един основен политематичен канал, а всички останали са нишови. Идеята е тематичните канали да се качат на мултиплексите при процеса на цифровизация и по този начин ще попълнят портфолиото на основната програма, обяснява шефът на АББРО.

КОМПАНИЯТА: СМЕ ПРИТЕЖАВА ОБЩО 5 ТВ КАНАЛА У НАС

- Стойността на сделката между News Corporation и Central European Media Enterprises (СМЕ) е 400 млн. USD. Отделно са платени 13 млн. USD оборотен капитал.
- През 2007 2- СМЕ придоби 80% от PRO BG и RingBG 3а 172 млн. USD. Слухове за продажбата на bTV започнаха през 2008 г. Тогава собственикът й News
Corporation обяви, че планира изтеглянето си от Източна Европа. Дружеството придоби и 74% от дела на News Corporation в радиокомпанията "СиДжей", която управлява няколко радиостанции, сред които Classic FM, Jazz FM, N Joy, Melody и Z Rock. Купуването на bTV е част от стратегията ни за развитието на пазара в България, коментираха преди време за в. "Пари" от централата на СМЕ 6 Чехия. В момента компанията присъства в 7 държави.

Стр. 22, 23

в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 2010-04-26

Чрез новата схема ГЕРБ се опитва да овладее двете медии, твърдят от опозицията

ГЕРБ обмисля възможността за сливане на БНТ и БНР под общо ръководство, за да се съкратят разходите. Това съобщи за "Сега" член на ръководството на управляващата партия. Идеята все още не е обсъждана в парламентарната група, но проверка на вестника показа, че депутатите са запознати с нея.
"Общо взето съм "за", ако идеята е работеща на практика и икономически изгодна", коментира Любомила Станиславова от ГЕРБ. Тя дори предположи, че е възможно двете държавни медии да се помещават в една сграда. "По оценки на експерти базата в БНТ е добра и би могла да поеме нуждите на националното радио", поясни депутатката. Но сливането в никакъв случай не би трябвало да стане за сметка на качеството на програмата. Колежката й от медийната комисия Йоана Кирова изрази личното си мнение, че е хубаво все пак БНТ и БНР да запазят известна самостоятелност, дори и да са под една шапка.
За да се осъществи идеята на ГЕРБ за сливане на двете медии, трябва да бъде анулиран конкурсът за шеф на БНР, който тече в момента, и да се изтегли с два месеца по-рано състезанието за директор на БНТ. В синхрон с намеренията на управляващите шефката на националната телевизия Уляна Пръмова обяви вчера, че може да се оттегли предсрочно от поста си. Тя се мотивира с факта, че в края на май изтичат мандатите на двама от членовете на УС на телевизията, и не било редно тя да назначава новите хора. Пръмова изтъкна като причина и нуждата от спешни промени в държавната телевизия. Тя предупреди, че медията е в толкова тежко финансово състояние, че без допълнително финансиране може да прекрати съществуването си. Пръмова обаче не обясни защо се дават огромни бюджети за предавания като "В неделя със…" и други опити за шоу на гърба на българските данъкоплатци.
"Ако бракът между БНР и БНТ е по сметка, има смисъл от сливането, но ако новият закон не заработи, моите опасения са, че бракът е обречен на катастрофа." Така шефката на БНТ коментира идеята за сливане на двете държавни медии.
Вероятно новият конкурс за избор на общ директор ще се проведе още през юни. Изборът на нов шеф на радиото вече бе отложен за 28 май, така че двата ръководни поста ще бъдат овакантени по едно и също време. Из медийните среди за новия пост вече се спрягат няколко имена, сред които и това на главния редактор на в. "24 часа" Венелина Гочева. Според експерти сливането на БНТ и БНР не може да се случи толкова бързо, най-малкото заради различни бюджети и имущество на двете медии.

——–"ЗА" И "ПРОТИВ"

От Асоциацията на радио и тв операторите заявиха, че подкрепят идеите на ГЕРБ. "Одобряваме такава промяна, тя е икономически и структурно обоснована, освен това моделът е работещ и в някои европейски държави", коментира изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. Опозиционните парти в парламента обаче се възпротивиха. "Нищо функционално не виждам в сливането на двете медии. Не смятам, че орязването на разходите трябва да започва точно от медиите", коментира червеният Антон Кутев. "Сливането на БНТ и БНТ е несериозна работа. Това са две обществени институции със специфични функции и не могат да са под една шапка", реагира Лютви Местан от ДПС.

Стр. 2 

PRO.BG, Новините | 2010-03-31

Водеща: Необходими ли са промени в Закона за авторското право и сродните му права?
Водещ: Ако да, с какви мотиви, как работи системата, която регулира авторските права – по тази тема продължаваме в следващите минути с гостите в студиото. Тук са директорите на „Музикаутор”, защо не го казвате Мюзикаутор?
Магдалина Тодорова: „Мюзикаутор” е.
Водещ: „Мюзикаутор”, много по-лесно е, Магдалина Тодорова. И изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. АБРО, ако не знаете уважаеми зрители, е Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. За да влезем обаче в темата, и тя от години е много важна тема, как всъщност се плащат, как се използва музиката и как се заплаща за ползвана музика в медиите? К акъв е принципът?
Магдалина Тодорова: Един автор създава едно произведение, а поверява управлението на имуществените права върху това произведение на „Мюзикаутор”, „Мюзикаутор” съответно събира, т.е. на базата на това, което му е отстъпено като правомощия сключва договори с ползватели, каквито са медиите, събира едни пари, които са възнаграждението за използването на тези произведения и след това ги разпределя според отчетите, които ползвателите дават на „Мюзикаутор”.
Водещ: Как взима пари? Направо от медията? Има ли посредници?
Магдалина Тодорова: Няма посредници. „Мюзикаутор” се явява всъщност посредникът, ако въобще може така да се каже, между автора и ползвателя.
Водещ: Между електронните медии – радиото и телевизионни радиостанции?
Магдалина Тодорова: Да, всички…
Водещ: Които ползват музика.
Магдалина Тодорова: Медиите са само една категория ползватели. Включително заведения, промоутъри, всички те също се явяват ползватели и при тях се действа по абсолютно същия начин.
Водещ: Е то вече хитът беше таксито, когато си с такси и слушаш музика, таксиметровият шофьор трябва да плаща права?
Магдалина Тодорова: Точно така.
Водещ: Е как така?
Магдалина Тодорова: Ами защото това е вид използване, публично изпълнение. Значи ти се забавляваш. Това е градски транспорт един вид.
Водеща: Ами ако несе забавляваш?
Магдалина Тодорова: Ако не се забавляваш, казваш на шофьора да си смени станцията и пак се забавляваш.
Водещ: И той пак плаща авторски права.
Магдалина Тодорова: Пак плаща.
Водещ: А ако той не иска да плаща, гаси радиото в колата и никой не плаща.
Магдалина Тодорова: И всичко е ОК, да. Нямаме никакви претенции към него.
Водещ: Що за буквализъм е това?
Магдалина Тодорова: Не е буквализъм. Значи вие имате един продукт, имате един… някой е създал нещо. То е нематериално и затова хората много трудно го възприемат като някакъв продукт, но той е продукт като всеки друг – като ризите, като връзките, като парфюмите, като всичко…
Водещ: Е то това е най-голямата трудност на цялата тема, защо да плащам за нещо като го има в Интернет?
Магдалина Тодорова: То го има в Интернет, ама за да се появи в Интернет някой е положил някакви усилия за това нещо. От една страна, са авторите, които са… т.е. композиторът, който е създал тази музика, текстописецът, който е създал текста и т.н. и това е един дълъг процес в интерес на истината, който е изключително… как да кажа, авторите са доста ревностни на тази тема.
Водещ: Репликата ми беше по-скоро за манталитета и съзнанието на хората, които трябва да плащат и за това нещо. Откъде-накъде си казват, как ще плащам за това, че слушам музика?
Магдалина Тодорова: За съжаление, така тръгна в България, че поради множеството безплатни концерти, които се организираха, в българския ползвател се създаде усещането, че това е един продукт, който идва безплатно. Но винаги за него някой е плащал.
Водещ: Време е да чуем и г-н Камбуров. Само обаче една реплика. Колко пари разпределя „Мюзикаутор” годишно?
Магдалина Тодорова: Годишно в момента около 5 млн.
Водещ: 5 млн. какво, лева?
Магдалина Тодорова: Лева.
Водещ: 5 млн.лв. разпределяте на носителите на авторски права?
Магдалина Тодорова: Да, които са не само български, но и чуждестранни.
Водещ: По какъв механизъм, г-н Камбуров?
Гриша Камбуров: Разпределят ли?
Водещ: Да. Справедливо ли е това…?
Магдалина Тодорова: Ако искате аз да ви отговоря?
Водещ: Да включим в разговора и него.
Гриша Камбуров: Разбира се, че с „Мюзикаутор” ние работим от дълги години, имаме доста коректни взаимоотношения. При тях е прозрачен процесът на разпределяне на тези средства, които постъпват. Те разпределят на база отчетите, които ние предоставяме. Но ако се върнем на първия въпрос за самосъзнанието. В България самосъзнанието за плащане и за подкрепата на интелектуалната собственост е на много ниско ниво, за съжаление. Освен медиите, които са 90% от коректните ползватели и от коректните платци на този вид дружества, всички останали сектори като публично изпълнение, от една страна, от друга страна, хотели, автобуси и т.н. и заведения, виждаме, че там делът на събраните средства е доста нисък.
Водеща: Добре, от какви промени има нужда законът за авторското право и сродните му права в такъв случай?
Гриша Камбуров: Очевидно има нужда от промени. Той е приет през 93-а година и е на едно ниво самото развитие на този вид организации за колективно управление на права…
Водещ: Е защо да има нужда? Вие досега говорите, че работи добре, че медиите 90% са коректни, казвате…
Гриша Камбуров: Да.
Водещ: Нашата медия коректна ли е, плаща ли си?
Гриша Камбуров: Да. Но медиите са едната страна на този медал. От другата страна стоят публичното изпълнение, които, да речем, в останалите страни в ЕС публичното изпълнение дава тези 90% на дружествата, медиите допълват останалите 10%. Т.е. моделът е обърнат. Ние сме, както се казва, по-удобната кокошка, която да снася златните яйца. Промените в закона се нуждаят по няколко линии. Първо, да се осигури публичност и прозрачност на всички дружество. Към настоящия момент „Мюзикаутор” да, той е публичен и прозрачен, но това не можем да го кажем със същата категоричност за всички останали дружества, които работят на този пазар – било то за сродни права, било то за авторски права или друг вид права. Това, което ние настояваме е да се приведе и в България европейската практика да се разпише как се организират тези дружества, как работят, как се контролират, кой ги контролира. Защото в момента в такива дружества се преплита и обществения, и частния интерес. И никой не ги контролира. Т.е. те са оставени на свободната воля на своите членове да решат какво да направят с парите, които постъпват. А вие сами чухте колко сериозни суми на година постъпват.
Водещ: А не е ли на практика „Мюзикаутор” монополист?
Магдалина Тодорова: Нашият принцип, принципът на колективното управление е такъв, че създава един естествен монопол. В момента в никакъв случай не е така. В България има повече от 30 организации за колективно управление на права. Просто по стечение на обстоятелствата „Мюзикаутор” си върши най-добре работата и съответно има най-много членове и най-много договори за взаимно представителство с чужди дружества. И поради тази причина концентрира наистина голяма част от репертоара, който се използва. Но в никакъв случай не може да се говори за монопол. Просто така…
Гриша Камбуров: По-скоро самото авторско право като един вид право, то е монополно право, т.е. правото да бъда автор, песента и текстът, който съм написал, то се притежава само на мене. Не може да е на нас четиримата в това студио авторството. Затова говорим за някакъв вид естествен монопол. „Мюзикаутор” е първото по време и може да го наречем първото по право дружество, възникнало в системата за колективно управление на права, като един вид наследник на Държавната агенция за авторско право.
Магдалина Тодорова: …реално погледнато. Защото именно поради обема от права, които концентрира, всъщност сме се принудили да бъдем изключително ефективни, за да можем да функционираме и да продължим да действаме по начина, по който действаме. А иначе, аз пак казвам, самото колективно управление, това му е идеята, събираш, концентрираш едни права на едно място, за да улесниш всички по веригата – и авторите, и ползвателите. Защото си представете какво ще стане, ако за всяка песен, която пускате, идват при вас 10 автора и казват, хайде сега подпиши договор с мене, и с мене, и с мене, и с мене, и аз искам толкова, и аз искам толкова…
Водещ: Интелектуалната собственост е сложна тема. Колкото повече ви слушам, все по-сложно става. За да си го представим и ние и нашите зрители, това ли е конфликтът между Лили Иванова, Асен Гаргов и Митко Щерев – че всеки има вид авторски права върху една песен?
Гриша Камбуров: Лили Иванова в песните има сродни права като изпълнител, т.е. имаме авторски и сродни права. Авторските права са на текстопесеца…
Водещ: И на композитора.
Гриша Камбуров: И на композитора. Сродните са на изпълнителя и на продуцента.
Водещ: Е кой може да забрани на другия правата?
Гриша Камбуров: Ами никога сродното право не трябва да накърнява авторското право. Т.е. авторът може да забрани на изпълнителя да изпълнява неговите произведения, но не би трябвало обратното да е възможно. Защото първично е авторското право.
Водещ: А ако в случая… значи нормално е, че се води сега дело, т.е. ако Митко Щерев е забранил песните на Лили Иванова, той има право да й забрани?
Гриша Камбуров: Да.
Магдалина Тодорова: Това е морално право. Всеки един автор, създавайки…
Водещ: Ама за да станат известни ги е изпяла Лили Иванова?
Магдалина Тодорова: Ама може да ги изпее и някой друг.
Водещ: Ама няма да са толкова известни.
Магдалина Тодорова: Не е ясно. Просто те са работили към този момент заедно. И тези песни са станали известни в публичното пространство с изпълнителя Лили Иванова. Аз трябва да ви кажа, че съм чувала изпълнения на тези песни от един младеж, който пее перфектно и също би имал потенциал.
Водещ: Познаваме го този младеж. Обаче… да, спорът е твърде интересен, защото…
Магдалина Тодорова: Вземете една песен примерно, която е изпълнена и от Бритни Спиърс, и от Блинк 182. Една и съща песен. Тя е популярна за една публика в изпълнението на Бритни Спиърс, а за друга публика в изпълнението на Блинк 182.
Водещ: Да, ама хората, и то наистина масово, всички казват, това е песента „Детелини” на Лили Иванова. Никой не казва композитора…
Магдалина Тодорова: Защото така е много по-лесно.
Водеща: Е за коя песен се казва, това е песента на еди-кой си…
Водещ: За никоя.
Водеща: Именно, но правото…
Гриша Камбуров: Именно защото правната култура в България за интелектуалната собственост е на това ниво. В смисъл, за зрителите и за слушателите тази песен, повечето от тях според мен дори не знаят, че я е написал някой друг, а не Лили Иванова.
Водещ: Добре, край по тази тема за Лили Иванова. Сега обратно към това, за което си говорим. Как да се определят цените, по които се плаща… Трябва ли да има тарифа, или може би сега съществува тарифа, как точно се разплащате в момента с медиите?
Магдалина Тодорова: В момента имаме тарифа.
Водещ: Кой я прави, вие, „Мюзикаутор”?
Магдалина Тодорова: „Мюзикаутор” я прави. Специално „Мюзикаутор”, винаги когато прави някакви тарифи, винаги търси мнението на ползвателите. В случая с АБРО е много лесно, защото те наистина имат, т.е. имат много голяма представителна власт, но членовете на асоциацията им наистина са най-големите ползватели и е много лесно да седнем с тях и да направим една такава тарифа. На някои места не е чак толкова лесно. Примерно при хотелиерите, там има 65 асоциации и е много трудно да хванеш една представителна извадка и да седнеш с тях на масата, въпреки че ние сме го правили. Обединихме няколко от най-големите асоциации и седнахме с тях, разговаряхме. Само че поради факта, че няма едно тяло, което да каже, управително тяло, което да каже, ето това е, споразумява ме се оттук нататък да действаме по този начин – не постигнахме особен успех, но не сме се отказали. Но принципно навсякъде дружествата действат по този начин. Търсят диалог с ползвателите, защото ползвателите са тези, които знаят в каква среда работят, ползвателите са тези, които знаят какво реално може или не може и съответно дружествата са тези, които знаят какво трябва да се плати, за да се овъзмезди трудът на авторите. И някъде по средата се срещаме. Има всякакви механизми разбира се за определянето на тарифите. Когато не може да се постигне някакво съгласие, примерно се правят някакви специални сметки, в които се влагат едни пари, които след това се разпределят, след като бъдат примерно се постигне някакво съгласие, но принципът би трябвало да е такъв.
Водещ: Дотук, до момента кои са ви най-трудните ползватели, с кого имате най-много проблеми? Понеже сега и хотелиерите намесихте, аз такситата се сетих. Медиите са най-добрите, това го разбрахме.
Магдалина Тодорова: Медиите са много прекрасни поради факта, че наистина имат култура, в смисъл собствениците на медии имат културата за това, че авторският труд трябва да бъде възнаграден, най-малкото защото самите те в някакъв момент създават някакъв продукт, макар и със сродни права. На въпроса кой е най-труден, не мога да кажа кой е най-труден. Има сектори, които са по-малко обхванати поради факта, че са много големи, като публичното изпълнение. Става въпрос специално за хотелиерите, заведенията и т.н. Там са просто много.
Водещ: Ако в една пицария звучи музика, собственикът на пицарията трябва да плати…
Магдалина Тодорова: Вие не си представяйте, че трябва да плаща някакви невероятни суми. Сумите, които се плащат на година наистина са базирани на това колко е голямо едно заведение, колко места има в него. И реално погледнато се поучава…
Водеща: А колко пицарии плащат?
Магдалина Тодорова: В интерес на истината доста…
Водещ: Но клиентът може да не слуша музиката вътре. Може да си мисли други работи и да не слуша.
Водеща: А колко струва примерно за един месец, колко плаща една пицария?
Магдалина Тодорова: Имаше едно много сладко сравнение, че на година на едно място се плаща една чаша вино, значи цената на една чаша вино. Горе-долу така. Това е във Франция разбира се, защото там виното е на особена почит. Но горе-долу толкова. Представете си…
Водещ: Ще измерваме и ние с вино така като натурално стопанство. Трябва ли да има независим орган, който да разпределя тези права и как си го представяте и кой трябва да бъде той, когато разпределя и плаща сумите и на носителите на правата, и сродните?
Гриша Камбуров: Дружествата за колективно управление трябва да бъдат органът, който събира сумите и разпределя сумите. Но между ползвателите, т.е. в случая между нас медиите, дори и дружествата за колективно управление на права ние искаме да има посредник, т.е. това да бъде държавата да влезе в своята регулаторна функция и да каже: да, ти си дружество за колективно управление на права, утвърдил си тази тарифа, дай сега да видя тази тарифа как е утвърдена. И когато Министерството на културата прецени, защото ние държим МК да бъде този независим регулатор, или по-скоро независим посредник между двете страни, МК да каже: да, тази тарифа е утвърдена въз основа на пазарните принципи, въз основан на правилата, определени в закона. И министърът на културата да удари големия държавен печат върху нея и това да стане тарифата. Т.е. едната тарифа на това дружество. По този начин, от една страна, ползвателите са защитени, че дружествата няма безконтролно да си правят тарифи, от друга страна, самите дружества са наясно, след като вече е положен държавния печат, има някаква санкция и ще е по-лесно с всички останали ползватели, които те изброиха като по-трудни сектори.
Водещ: И всъщност това е вашият стремеж, нали така?
Магдалина Тодорова: При всички положения. Значи…
Водещ: Да формулирате накрая желанието за промяна в закона за авторските права?
Магдалина Тодорова: Със сигурност. Ние също смятаме, че трябва да има регулация, също смятаме, че трябва да се въведе ред, защото наистина няма друга държава в Европа, която да има 30 организации за колективно управление на права. Това просто никъде го няма.
Водещ: Добре. Толкова по тази тема. Тя може би ще прерасне и в дебат, ако стане по-ясна за хората за какво говорим. Благодаря ви за това, че бяхте наши гости. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-03-13

Водещ: Нещо се обърка тази седмица със задаването на въпросите и получаването на отговори. От една страна излезе, че на въпроси се отговаря с оставки в джоба. От друга страна на журналистите бе казано да не задават въпроси, на които не е получен отговор. Толкова за въпросите и отговорите от двете страни на Дондуков. И за призивите да бъде заровен сатъра. Нищо, че между Дондуков 1 и Дондуков 2 за удобство зее дупка за заравяне не само на сатъри. Ако шоумените бяха журналисти, може би щеше да им хрумне, че скечът би имал по-висок рейтинг от задаването на въпроси без вероятност за получаване на отговори. Но може би има нещо забавно в това шоуто да продължи с актьори, а не с гостуващи политици по вечерно време. А хората се умориха да питат и започнаха по друг начин да си търсят отговори – чрез протести. Започнаха лекарите, седмицата ще завърши с поредния протест срещу генно-модифицираните организми, за който чухте преди малко в новините. И докато коментаторите отбелязват как властта работи като пожарна, властта ни обяснява, че сме като след война. Лошото е, че войните не са такива, каквито бяха и ги печелят отличниците. Те знаят, че богатите трудно дават и за това погледнаха към портмонето на бедните и пресметливите, които пестят ток. И за хората с радиаторите картината е мрачна. И в обърканото време дойде един отговор, без да е задаван даже въпрос. Последните покупки на медийни организации и групи са обвързани с икономически и политически интереси, доведе до частична монополизация на частните медии и огранич1аване на разнообразието от мнения. Закона е неспособен да защити програмната независимост в обществените медии. Това пише в годишния доклад на държавния департамент на САЩ за човешките права в България. В същото време Economist цитира Красен Станчев от института за пазарна икономика, който за пореден път рецитира една стара идея по нов повод – вместо да се увеличават здравните вноски е по-добре да се вземат бюджетите на БНР и БНТ. Да се чуди човек кой стопанисва този гардероб на стари идеи за рециклиране и защо. Колко струва суспендирането на закона за радиото и телевизията и какви санкции би наложила Европа за това очевидно не е въпрос, на който икономистите са склонни да дадат отговор. За това ще го коментираме с председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова и Гриша Камбуров от АБРО. Медиите и авторските права – има ли конфликт – и за това ще стане дума днес. За спора между АБРО и "Профон" – дружеството за колективно управление в частна полза, правата на продуцентите на звукозаписни и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители – ще чуерм коментарана изпълнителния директор г-жа Ина Килева. Как репортерските разследвания на Стоян Георгиев от БТВ доведоха до законодателни промени в два закона ще поговорим след 13. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Последните покупки на медийни организации и групи, свързани с икономически и политически интереси доведе до частична монополизация на частните медии и органичаване на разнообразието от мнения. Закона е нсспособен да защити програмната независимост в обществените медии. Това пише в годишния доклад на държавния департамент на САЩ за човешките права в България. В същото време Economist цитира Красен Станчев от института за пазарна икономика, който за пореден път рециклира една стара идея по нов повод – вместо да се увеличават здравните вноски е по-добре да се вземат бюджетите на БНР и БНТ. И така, за да се вземат тези бюджети трябва да се суспендира закона за радиото и телевизията. Та колко би струвало това и какви санкции би наложила Европа за това очевидно не е въпрос, на който икономистите са склонни да дадат отговор. За това ще го коментираме с председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден.
Водещ: Кой има полза от задаването на подобни въпроси, г-жоПетрова?
Даниела Петрова: В период на икономическа криза се търсят пари от всички сектори. И тук отново се появява една идея, с която се иска да бъде лишено обществото от обществените медии, тоест от радиото и от БНТ. Смятам, че към настоящия момент това е изключително неразумно. Тази идея се вади периодично и винаги не намира подкрепа. Не бих казала, че са интересите, явно има икономически интереси или просто се предлага идея, която е по-екстравагантна, но тя няма практическа реализация към този момент.
Водещ: Какви ангажименти е поела България към Европа по отношение на обществените медии и изобщо възможно ли е в еворпа да има държава без обществени медии?
Даниела Петрова: Ами няма такива позиции да има държава без обществени медии. (?) като съответно трябва да бъде изготвен нов закон за радиото и телевизията, който както казахме ще стартира след сформиране на работната група към МС, ще стартира работа по този закон. Нещо повече – ние към настоящия момент сме транспонирали директивата за Телевизия без граници, към която имахме ангажимент. Имаме и писмо от Алианца, че е налице положително становище за първи опит за саморегулация, вкарването на текстовете в ч.36 от закона за радио и телевизията и готовност за тази година те да проведат своето заседание, своята асамблея в София, където членовете на комисията да бъдат почетни гости. И в тоя смисъл да се проедължи да се работи към една регулация и саморегулация в този сектор. Но никъде не се говори за ограничаване и лишаване от обществена медия.
Водещ: Но сме по-близо до създаването на експертна група, която ще работи по текстовете на един изцяло нов медиен закон, който да догони по някакъв начин медиите в период на цифровизация.
Даниела Петрова: Да. Очаквам до края на месеца да имаме такава информация за формирана работна група. Надявам се това да се случи и да се спазят сроковете, за да се работи за това активно. Да може да се представи текста за общественото обсъждане и да се съобрази със сектора, който наистина се развива твърде динамично.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар. Председателя на парламентарната медийна комисия по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова пред "Клубът на журналистите".

Добър ден и на Гриша Камбуров от АБРО.
Гриша Камбуров : Добър ден.
Водещ: Вашия коментар за икономистите, които във времена, когато шоумените се правят на журналисти искат закриване на обществените медии.
Гриша Камбуров : Спор няма, идеята е доста екстравагантна. Година на криза, но все пак европейската общност е признала стойността на обществените медии на двуполюсния модел, ако можем да го наречем от една страна търговските оператори, от друга страна обществените оператори. Що се отнася до санкция от ЕК – едва ли ще понесем такава санкция, защото едва ли ще се пристъпи към предлаганото решение, както и г-жа Петрова коментира. Във всяка една държава-членка под една или друга форма съществуват обществени медии. Въпроса е следния – как те се финансират. В България трябва да решим 3 основни проблема, свързани с обществените медии. Финансирането, контрола и отчетността. Трябва да има гражданска и колкото се може по-голяма отчетност и наблюдение върху този вид медии, същевременно равно финансиране или развиващо се финансиране през всяка една от годините, което да е стабилно, има различни методи на финансиране. Най-разпространения е през държавния бюджет и през такси. Явно в година на криза и до сега, както не са заработили таксата в България, едва ли това ще стане. Модела BBC е ясен. Там се издържат само от такси. Но ако накараме българския гражданин да плаща такси в размер на 390 лева годишно, това би било убийствено за него.
Водещ: Всъщност всички знаем как се постига британска ливада. Нямаме 200 години. Така че явно, че тук ще трябва да се компенсира по някакъв друг наичн.

Как се защитават авторските права у нас, какви са законите и защо през седмицата се стигна до острата декларация на АБРО, да започнем с декларацията. Нека заедно спрем ограбването и целенасоченото унищоважане на българската култура. Така завършва клипа, който вече е в национален ефир. Защо се стигна до тук питам г-н Гриша Камбуров.
Гриша Камбуров : Първо искам да благодаря и на обществените оператори като БНР, които подкрепиха нашата кампания. Мисля, че от вчера клипа е в ефира на всичките пргорами на БНР, за това и това проличава, че това не е една наша солова акция, само търговските оператори. Това значи, че когато медиите в една държава целенасочено кажат, че има проблем, който не е решен, това би следвало да значи нещо, този проблем да тръгне да се решава. Проблемите с авторските и сродните права и въобще с интелектуалната собственост в България датират от доста години. Налице е система за колективно управление на този вид права, която е възникнала през 1992093 година. Към този момент тя се е развивала по даден начин. Но очевидно, че обществените отношения отново изпреварват нормативната уредба. Във всяка една държава членка от еевропейската общност има някаква система за контрол и мониторинг върху дружествата за колективно управление на авторски и сродни права. Съответно освен задължения за контрол върху тях, държавата им дава един вид монопол на тези дружества – да, ти си единственото дружество, което има право да събира този вид права, но същевременно имаш определени задължения за публичност, отчетност и прозрачност. Ние искаме това, не нещо повече.
Водещ: Ясно. Добре. Добър ден и на г-жа Ина Килева, изп.директор на "Профон", дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи, музикални видеозаписи и артистите изпълнители, много ви е дълго заглавието.
Ина Килева: Е, така е, последния да затвори вратата, както казват. Г-жо Филева, благодаря на националното радио и на програма Христо Ботев, че дава трибуна и на нашето сдружение, което в следствие на тази спомената кампания на АБРО беше поставено в ъгъла, в ситуация да се отбранява без да има трибуна, защото това е една битка между Давид и Голиат. Битка на 80% от ефира в България с цялата своя мощ да изрази някаква позициця и от другата страна вечно ощетените през годините на прехода творци, носители на авторски, в нашия случай, това са сродните права и нека да обясня на вашите уважаеми слушатели все пак кои сме ние. Дружество "Профон" е създадено от 1998, а реално вече има отношения със своите ползватели, това са медиите, радиата и телевизите, от една страна, от друга страна множество олзватели на музика от т.нар. публичен сектор, публичното изпълнение, това са ресторанти, хотели, дискотеки, редица обекти, които използвт музика, за да направят своите услуги по-качетвени и по-атрактивни за клиентите. Системата, както правилно обеляза г-н Камбуров е световно призната. Това е система, която е в улеснение максимално на ползвателите. Създава еди нмеханизъм за ползване на музика на едно гише, улеснява ги в това да имат достъп до големите каталози от музикален репертоар, който ние управляваме и същевременно дава възможност на правоносителите да полчуат дължими възнаграждения за използването.
Водещ: Г-н Камбуров вече каза, че има разлики между европейското законодателсто и нашето, има проблем с липсата на прозрачност.
Ина Килева: Нямаме разлика в мненията с г-н Камбуров относно необходимостта от оптимизиране на регламентирането на целия сектор за колективно управление на права. И това беше поставено на масата пред Министерство на културата, което е ресорното министерство, и от сдруженията, които оперират в този сектор с ясна визия, че трябва да се направи необходимото доразвиване на сегашния чл.40, да се създадат ясни критерии за това какви трябва да бъдат дружествата, защото факт е,ч е те трябва да носят голяма отговорност, да имат много ясен регламент за представителност, за вписване в закона. Но също така ние бихме искали в тази регламентация да оставим свободата реалните носители на права да определят на договорено отношение стойността на своя продукт. Тъй като позицията на създателите на креативен продукт е, че този продукт има своята стойност и само те могат да го определят.
Водещ: А кой има достъп до нчина на разпределение на сумите?
Ина Килева: Начина на разпределение на сумите е въз основа на ясно обособени тарифи, които са публикувани на сайта на всички сериозни сдружения по цял свят, ние не правим изключение, които са на принципна Основа. Отчитат се критерии като брой на жителите в населено място, вид на покритие, тоест имаме едно доста разнообразно подхождане към различния вид ползватели в медийния сектор, имаме съответно правила за прилагане на тези тарифи, при които отчитаме естествено наличието на медийни групи, на големи констелации медии, които се радват на определени облекчения. Напоследък УС на "Профон" предвид поставените на дневен ред проблеми от АБРО за икономическата криза, кояо уви с не по-малка сила застрашава и накърнява нашите членове, тоест създателите на музика, музиканти, изпълнителите, продуцентите, но все пак ние имаме партньорско отношение към медиите, ние смятаме, че те са много важен наш съпътник в голямата цел да достигне музиката до крайния потребител, до публиката. И в тази насока обмисляме и вече сме пристъпили към свикване на извънредно общо събрание, на което една от основните теми ще бъде фокусирана върху актуализация на тарифите и на правилата за тяхното прилагане. Но искам да кажа много ясно, че това ще се отнася към тези ползватели, които са доказали във времето коректност, коректност по договори, спазване на договорните отношения и коректност към законит в България, защото за съжаление в момента наистина с тревога го споделям със слушателите на Христо Ботев. От 59 члена на "Профон", всеки от тях с доста голям набор от радио станции зад гърба си, 41 радиостанции са без уредени договорни отношения. Това е в нарушение на съществуващото закнодателство в България и поставя целия медиен…
Водещ: Но сигурно има някаква причина…
Ина Килева: … целия медиен сектор в доста нелицеприятно положение.
Водещ: По отношение на прозрачността, г-н Камбуров, може би вие е добре да кажете нещо.
Гриша Камбуров : Ще развия аргументи в посока на тарифата. Г-жа Килева каза, че правоносителите желаят сами да определят стойността на продукта, който дружеството разрешава неговото ползване. Връщам се към нормативната уредба. Такова нещо никъде няма. В нито една европейска страна дружеството само да определя стойността и едностранно да налага този вид тарифи. Защото по този начин няма преговорен процес. Има едностранно налагане на отношения. Ти, котйо си задължен да имаш такъв договор, нямаш друг избор освен да подпишеш на тези тарифи. Преди 2 години същия този въпрос бе отново повдигнат от нас, тръгна законодателна промяна, но дружеството за колективно управление и част от дружеството за колективно управление чрез натиск върху министъра на културата тогава, проф.Данаилов, неговия началник на кабинет г-жа Малчева успяха да спрат тая законодателна процедура. Сега те ни казват, че отново те са за тази законодателна процедура да започне отново. Защо е така? Понеже се нароиха твърде много дружества и на големите дружества, които работят това им пречи. И е правилно това да им пречи. В повечето дружества няма реална представителност. Това от една страна е проблема. Че ти купуваш нещо от тях, но ти купуваш котка в чувал. Ти не знаеш какво има в този чувал. Те ти казват – ние представляваме световния репертоар. Кой е световния репертоар питам аз. От една страна те не представляват голяма част от българския репертоар. Що се отнася дори и за поп фолк радиата, което ми беше много странно, че "Профон" в своята позиция изглежда не смята, че те са част от българските музикални произведения, защото си бяха написали, че по-малко от 5% в нашите програми е бългаската музика. Ами аз бях изключително много неприятно изненадан за това не познаване на пазара. Бг радио може би е единственото радио, което е със 100% българска музика в плейлистите, доста голям продуцент на българска музика. Същевременно и поп фолк радиата. Които са 3 или 4 на брой изпозлват само и единствено българска музика, нот я не е в каталозите на "Профон". Тя е в катаозите на друг вид продуценти и на друг вид компании.
Водещ: Всъщност може би трявбва да има някаква договореност между различните организации, които представляват авторските интереси на творците, така щото медиите да могат някак да общуват с един субект, а не със 100 субекта. От там идва предполагам голямо объркване.
Ина Килева: Така е, това е в крайна сметка задача на правителството и на компетентните законодателни органи, които да …
Водещ: Тук не става ли дума за саморегулация все пак?
Ина Килева: Не, във всички европейски държави, за които спомена г-н Камбуров, а скоро имаше и туининг проект в тази посока, организиран от министерство на културата, на който ние бяхме поканени, за да се демонстрира опита на Австрия. И там естествено е имало в хода на историческия процес на избистряне на тези отношения множество такива сдружения. Но така или иначе държавата ги окуражава и окуражава малките субекти да се влеят в големите и да се създаде една широка представителност на каталога, който се предлага за един вид права. В случая на "Профон" мога да кажа, че ме изненадва претенцията на членовете на АБРО за непредставителност на нашия каталог. Факт е, че ние имаме зад гърба си каталозите на 4-те най-големи мейджъра – Юнивърсал, Сони Мюзик, Йемай и Уорнър Мюзик груп.
Водещ: Предполагам, че и на БНР, защото то е един от най-големите продуценти.
Ина Килева: Абсолютно. Вие сте наш изключителен партньор и член. Освен това ние, говоря за чуждестранния репертоар, представляваме сериозния каталог на Токо интернешънъл, на Меджик. Чрез договор с много от нашите парнтьорски организации, тъй като ние сме член на специалния EPRC комитет към IFPI. По този начин контактуваме много пряко ъс сродни такива организации, имаме двустранни договори, по силата на които ние представляваме много голяма част от независимия музикален лейбъл каталог в България.
Водещ: Ще задълбочим малко и в тази посока, но да ви попитам – толкова ли е трудно да има някаква прозрачност, особено за случаите, в които да кажем едно радио се явява и продуцент и ползвател. Като ползвател той се възползва само от статута си на ползвател и не може да консумира правата си като продуцент. Това също е сериозен проблем.
Ина Килева: Аз не мисля, че тази двойственост на част от нашите членове, защото има такава, пречи те да усвояват дължимите възнаграждения, които да отиват към тях по един абсолютно равнопоставен начин с останалите членове.
Водещ: Пречи обаче това, че те нямат право да участват в управителните органи.
Ина Килева: Мисля, че това е въпрос на етична норма, въпрос на конфликт на интереси. В момента в България на всички нива се говори за по-сериозно задълбочаване на вниманието към конфликта на интереси. Мисля, че това е точно въпрос набонтон, които се спазват. Така че няма някаква дискриминация на този тип…
Водещ: Но една прозрачност в тази посока би била доста позлена, защото ето виждате тази двойнственост колко е странна.
Ина Килева: Тя се осъществява на ниво общо събрание, на което всички наши членове могат да присъстват и да поставят адекватно своите въпроси. Освен това последните промени в устава на "Профон" регламентиратмного ясен и категоричен начин квотите на представителност, така че да имаме наистина европейски подход към представянето както на продуцентит, така и на артист изпълнителите.
Водещ: Всъщност силата на обществените медии е точно в това, че ние ето предоставяме тази трибуна, в която не се водят преговори и нещата биха могли да се говорят по съвсем различен начин. Г-н Камбуров, как си представяте една прозрачност по-голяма По отношение на "Профон" и на дружествата, които защитават авторски права.
Гриша Камбуров : Аз не искам да отделяме "Профон" като лошия пример дружество за колективно управление на авторски и сродни права. Действително системата е наложила до този момент две дружества, които можем да ги нареч1ем основни. Едното е Музик Аутор, което представлява авторските права, и другото е "Профон", което представлява сродните права. Нароиха се доста дружества, коиот не е ясно кой какво и как представлява. Не е ясно как орпеделят тарифите си. Тоест държавата трябва да има единен подход към тези дружества. Първо аз искам да започна и с това, което г-ба Килева каза за бонтона. Когато ти си едновременно ползвател и си продуцент. Аз бих обърнал същия този въпрос по този начин – как е възможно едни и същи членове на УС да бъдат членове на УС на едното дружество за авторски права и на другото дружество за сродни права. Да, те са в различни качества, но същия елемент. Тоест няма я тази етика, за която се говори. Тоест получава се една свързана политика на двете дружества през общите членове на УС, което ние изпитваме на гърба си през последните месеци. Това от една страна. От друга страна – за мен лично тази отчетност и прозрачност я виждам по следния начин. Първо, всяко едно дружество да е длъжно да разпределя ежегодно сумите, които събира. Второ, да предоставя на министерство на културата или на оправомощен от него орган отчетите, въз основа на които той е направил разпределението. И кой изпълнител, автор или процудент е полкучил сума и каква. Ние не претендираме тези отчети да бъдат виждани от ползвателите. Но ние искаме независим арбитър между двете страни.
Водещ: Всъщност това е скандинавския модел, където Министерство на правосъдието мисля лицензира тези дружества, но и осъществява контрол. Кой осъществява контрол всъщност сега върху вас по …
Ина Килева: Формално би трябвало естествено да бъде министерство на културата и миналата година…
Водещ: Реално никой.
Ина Килева: Напротив. Миналата година имаше искане от министерство на културата към дружествата за колективно управление, които да докажат своята легитимация, така да се каже официално, своята представителност, също така начините по своите тарифи. Целия пакет документи, които ги представят на пазара, както се казва и ги правят легитимни сдружения. И освен това да докажат за коя година на кого разпределят и т.н. Мисля, че "Профон" към този период даде такава информация и до колктоо си спомням в съвета за защита на интелекутална собственост, тогавашния зам.-министър Явор Милушев обяви официално и тогава и г-н Камбуров присъства, че има 3 от 34-те регистрирани по чл.40 дружества, които отговарят на европейските стандарти, коиот имат за себе си Каталог, които имат правила, които разпределят<, които събират и разпределят. И това са Музик Аутор, "Профон" и Филм Аутор. Относно разпределението нека да изясним на вашите слушатели, че то не е някаква функция единствено на административния капацитет и желанието на отделните дружества. Безспорно много е важно да имаме адекватен административен капацитет, да имаме софтуера. Но много е важно да имаме и коректните партньори, които да ни подават своевременно по един подходящ начин отчетите, по които се изготвят съответните разпределения.
Водещ: Ако обаче нещата биха били по-прозрачни, тогава не би се стигало до такива ситуации, поне аз така си мисля. Г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : О, определено . само да поправя г-жа Килева, на това събиране, за което тя каза, тогава зам.-министъра каза, че само 3 от дружествата са отговорили на писмото на министерство на културата и само едно от тях, а именно Музик Аутор е представил пълния пакет документация, която министерство на културата му изиксва. В настоящия момент, въпреки че министерство на културата се опитва да налага някакъв „контрол”, в кавички го слагам, разбира се, защото текста касаещ тези дружества в закона за авторското право в рамките на 2 изречения, никой не ги контролира. Те са оставени на добрата воля на своите членове. Тук обаче това не е едно юридическо лице с нестопанска цел в частна или обществена полза, зависи как са се регистрирали, тук се съчетават и обществените и частните интереси. От една страна влиза през БНТ и БНР, публично ограничения ресурс от държавната субсидия. От друга страна влизат ресурса, който плащат частните медии. От трета страна стоят основните правоносители. Четвъртата страна са и не членове, ащото не трябва да пропускаме, че тези дружества трябва да разпределят и на не членовете си. Важно е как се формират тези тарифи. Основата и каква е логиката на развитието на този вид тарифи. Защо е 3, 5, 7, 15, 30%. Тоест как те са обосновани и въз основа на какво. До сега това не се е казвало. Аз искам да обявя пред слушателите на програма Христо Ботев на БНР, че може би през следващата седмица ние ще обявим нашето споразумение, което подписваме с Музик Аутор, то е за следващите 5 години, урежда взаимоотношенията между нашите членове, техните членове в рамките на следващите 5 години, при определени проценти, и доста конкретно там са мотивирани защо през тази година процента е такъв, защо през тази година процента е друг. Но действително закона за авторското право се нуждае от спешна нужда за промяна и това би било в плюс не само за нас ползвателите, че сме сигурни, че партньора срещу нас е реалния партньор с пълната торба от представителност, а не едно дружетво, което както сега сочат последните дни дойдоха при нас тъкмо 3 и казаха – колко ви дава "Профон"? ами 4%. Ами аз ще ви дам 3.2%. Е добре, как са сметнати тези 3.2% и какъв репертоар. И ние за това помолихме "Профон" да ни представи репертоара.
Ина Килева: Много интересен става рекурса на нашия разговор, защото …
Водещ: Нека обаче след малко да продължим за определянето на тарифите. Останете с нас, ще бъде интересно.

Преди малко прекъснахме на най-интересното, г-жо Килева, за това как се определят тарифите и за това дали ползвателите, както вие наричате медиите, имат право да знаят повече подробности в тази посока.
Ина Килева: Тарифите се определят на база на обективни икономически показатели и по този начин са се формирали тарифите на "Профон", а също така и в сериозен диалог с партньорските сдружения в цял свят, защото както вече отбелязах ние представляваме един огромен чуждестранен мейджърски и независим репертоар. Но аз бих искалд а се върна към интересното съмнение, което изведнъж се породи в 2010година сред нашите ползватели, големите радиа и телевизии, членове на АБРО относно нашата представителност и относно дали този каталог, който те непрекъснато използват, дали точно ние сме протабонистите на тези партньорски отношения. В крайна сметка на тяхната врата, както чухме, чукат и други сдружения и в кръга на техния избор как да форматират своя програмен продукт е да изберат и съответно дружество, тоест сегашното състояние в законодателството го позволява. Така че аз бих призовала членовете на уважаваната асоциация АБРО ако имат голямо съмнение към нашата легитимност да бъдат така любезни да не използват нашия огромен репертоар без надлежно разрешение, което се дължи по закон.
Водещ: Да, но така се оказва, че ще има някакви забрани.
Ина Килева: Ами вижте, не, те могат да пускат само репертоара на Пайнер ООД, тъй като ние сме информирани по надлежен начин…
Водещ: Ако може да не го пускат само него ще бъде чудесно.
Ина Килева: Ами така излиза. Ние сме информирали всички от нашите партньори, че този каталог е изключен от нашия репертоар. Факт е, че това им създава може би известни затруднения, вече говорихме за добрите норми, които би следвало да са насочени към естествен монопол и сближаване на представителността в рамките на едно дружество и няма причини да не гледаме заедно конструктивно в тази посока.
Водещ: Аз си мисля, че всеки естествен монопол получава естествената регулация. Тук проблема идва от това, че няма естествена регулация очевидно.
Ина Килева: Ами аз мисля, че точно за това и министър Вежди Рашидов е назначил работна група, която да се занимае не само с този въпрос и не предизборно, както беше проблема с миналтоо правителство, когато имаше такава инициатива и тя беше изключителна инициатива от страна на АБРО и която за съжаление не беше партньорски и констрктивно обсъдена по приетия добър начин с истинските …
Водещ: Ще има ли реакция от "Профон" по отношение на АБРО?
Ина Килева: Ние имахме вече една реакция. Тя беше цивилизована и бих казала,ч е е изключително премерена с оглед емоционалната огорченост и бих казала възмущение, които наши членове засвидетелстваха, тъй като от въпросната декларация излиза,ч е ако има гробокопач на българската култура, то това е дружеството за колективно управление на правата на продуцентите и артистите изпълнителни "Профон". А същевременно в крайна сметка ние сме на този пазар, за да събираме от ползвателите дължими суми и да ги разпределяме точно на тези хора, които представляват българската култура. И аз мога да кажа, че по отношение разпределението, голяма вина за да не се случва то навреме и по качествен начин носят и самите ползватели, които закъсняват с подаването на отчети. В момента имаме закъснение от членове на АБРО с неподадени отчети за 2008г. И за съжаление голяма част от тези отчети касаят точно българския репертоар. Така че се ощетяват директно именно представителите на българската култура.
Водещ: Г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : Тръгвам от зад напред от това, което каза г-жа Килева. Именно когато "Профон" преди 5 години активизира своята дейност, една моя много добра приятелка и наша колежка Анна-Мария Тонкова бе човека, който даде базата данни за българската музика на "Профон". "Профон" към този момент нямаха представа кой е изпълнител, кой е продуцент, кой е автора, кой е текстописеца и т..н. Г-жа Тонкова денонощно в рамките на месец работи и от нейната база данни извлече и подари на "Профон" тази база данни, с която те разполагат в момента за българската музика. Несъстоятелен аргумент е, че медиите не дават своите отчети. Противопоставям отново двете дружества, Музик Аутор и "Профон", не нарочно. Защо при Музик Аутор нямаме този проблем с отчетите? Там се дават отчети и се разпределя ежегодно. Това се случва така заради изричната воля за преговори от тяхна страна. Колегите от Музик Аутор, имахме 2 срещи с тях, където те казаха – имаме нужда в отчета да пише това и това. Ние казахме – ок, възможно е, ние поемаме ангажимент, че в отчетите вие ще ги получавате навреме, веднъж годишно, до еди коя си дата и ще пише това и това в тях. Ако ние не ги направим си поемаме съответните санкции. Ако ние ви ги дадем в определен формат, вие ги използвате своевременно. Относно представителността на "Профон" – винаги е стояла тя на дневен ред. Тоест кои права представлява "Профон" точно, защото се оказва, че от българската музика не само Пайнер ООД е забранила на "Профон" или не желае "Профон" да го представлява, но се оказва, че има и други такива дружества, които вече са осъдили наши членове за това, че нямат договори с тях, тоест идеята е, че когато ти имаш договори с едно дружество за един вид права, авторски или сродни, когато имаш последващи искания, ти ще пренасочиш второто си искане към дружеството. Ще кажеш – аз съм заплатил на "Профон", отиди и си получи правата от тях. Но какво ни казва това второ дружество, което идва при нас или юридическото лице или физическото лице – да, но аз от "Профон" пари не съм видял. Защо се случва така не мога да кажа, а и г-жа Килева може би трябва да каже за коя година в момента разпределят и защо има такова натрупано закъснение. Защото техни членове, които дойдоха при нас ни казаха, че в момента се разпределят за 2007 парите, които са натрупани. Тоест има едно 3-годишно забавяне назад, в което ние сме заплащали и тези пари стоят по някакви сметки. Тук трябва да добавим и нещо, което е много тревожно за нас като медиите, които са гарант за публичност и прозрачност, как се отклоняват пари от този вид дружество. Тоест даряваме пари на еднодруго дружество, което е на музикалните продуценти за антипиратска дейност. Плащаме същевременно на Нилсън Мюзик контрол да следи ефира. И това всичко го плаща "Профон" от парите, които трябва да отидат при продуцентите и изпълнителите.
Водещ: Има ли такъв проблем, г-жо Килева? Ето виждате ли колко е лошо да няма прозрачност.
Ина Килева: Аз не съм убедена, че "Профон" работи непрозрачно. Ние сме имали срещи разговори и с отделните представители на АБРО. В крайна сметка това са нашите директни контрагенти, тъй като по смисъла на закона ние трябва да си уредим въпросните отношения с всеки един от тях, за да могат те да бъдат чисти и да могат да функционират по един европейски начин.
Водещ: Но разбирате предполагам, че когато отиват други дружества при медиите и искат да ги съдят, медиите са в правото си да си търсят защита.
Ина Килева: Аз мога съвсем отговорно да заявя, че до сега единствено Пайнер ООД е предупредил по надлежен начин "Профон" за това, че оттегля своя репертоар от управление. Тъй като знаете, че по смисъла на закона за авторското право, а също така и наши яустав, ние събираме и разпределяме и за не членове. Така че..
Водещ: Не ви ли се иска взаимоотношенията между медиите и Музик Аутор и между медиите И "Профон" да са едни и същи?
Ина Килева: Да, много ни се иска и ние сме готови да имаме констрктивни позиции в разговора си с тях, стига и те да бъдат конструктивни и коректни към нас. Като договорни отношения и като използване на нашия репертоар при сключване на коректен договор с нас. В противен случай ние изпадаме в ситуацията на нарушение…
Водещ: А кое е неконструктивно в случая?
Ина Килева: Неконструктивното е, че нашата позиция и това, което сме и предложили као алтернатива, което беше изключително добронамерена, в рамките на нашите възможности, не беше коментирана, не беше дори огласена по подобаващ начин и по един за мен странен избор от страна на ръководството може би на АБРО се реши да се мине в тази конфронтация по отношение на "Профон", която не е била търсена, която не е била и очаквана от наша страна.
Водещ: Всъщност медиите когато задават въпроси очакват да получат отговори.
Ина Килева: Така е, но договорния процес е един сериозен ангажимент в две равнопоставени страни, които си имат взаимно доверие. В крайна сметка от разменените преписки между нас се оказа, че асоциацията е изпълнена с недоверие към нашата представителност, към каталога, Който ние управляваме, но въпреки това по много странен начин, техните членове кой знае защо продължават и избират да продължавата да използват този каталог, активно в своето програмно време.
Водещ: Г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : Нашите членове не са виждали до ден днешен каталога на "Профон". И "Профон" няма каталог. Тоест членовете на "Профон" има отделни каталози, "Профон" представлява и управлява, но той няма собствен каталог. Това е едното. Второто, нашите членове никога не са виждали какво пише в тези каталози на "Профон", дали дадена песен или видеоклип попада в тях, защото ние ги получаваме по линия на международните ни партньори и компаниите майки, които изпращат на своята територия определени парчета. И ние не знаем дали те попадат в каталога на "Профон" и именно за това помолихме "Профон" да ни представи своя каталог, за дфа може да започне реалния преговорен процес. Когато ти отиваш и искаш да си купиш нещо, ти искаш да знаеш какво си купуваш и на каква цена си го купуваш. Защото ако представителността е по-малка, цената е една. Ако представителността е голяма, ние сме ок да плащаме ценат.а но тук е липсата на диалог. Тоест за да знаеш какво купуваш, ти трябва да преговаряш. Договорния процес, както Каза г-жа Килева, той е равнопоставен между двете страни. Те излагат аргументи. Аз ще ви кажа какво се случи на нашата първа среща с "Профон". В момента, в който ние изказахме своите искания, "Профон" каза – не, това не може да стане и това е нереалистично да стане. Тоест преговорите, както каза президента вчера и много ми хареса тая реплика, преговорите под сатъра на заплахата не са преговори. В случая под сатъра на импийчмънта, но ще видим какво ще стане в тази плоскост.
Ина Килева: Факта е, че преговорите винаги трябва да се водят с взаимно уважение и членовете на УС винаги са заставали зад тази позиция. Интересното в случая е, че някак си АБРО си присвоява правото да се явява нещо като крайна инстанция и съдник на законността на "Профон" в случая. Аз бих казала, че ние сме готови да разговаряме с всеки един от членовете, които са нашите естествени партньори, членовете на АБРО имам предвид, и да докажем по един надлежен начин в хода на този преговорен процес размера на нашата представителност.
Водещ: Ще се съгласите ли с това, че наистина липсва прозрачност, за да се натрупат толкова много проблеми в общуването?
Ина Килева: Винаги можем да бъдем по-прозрачни. Както ние като дружества за колективно управление, така и медийния сектор, като собственост на капитала, като свързани лица, като отчетност, като договорна основа. Също така като спазване на законодателството. Така че това е едно изискване, което би трябвало да бъде прилагано с равна сила към всички обществени стопански субекти в дръжавата. В една европейска правова държава.
Водещ: И накрая какво, да вземем да предложим една среща и с третия субект, за да станат нещата по-лесни. Това възможно ли е, г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : Първ отговарям на г-жа Килева, ако може, извинете ме. Отваряме закона за радиото и телевизията и виждаме чл.17, където пише, дори още в чл.1 и 2, че медиите подлежат на регистрационен лицензионен режим. Те са едни от доста контролираните в тази връзка и точно по отношение на своята работа. Малко известен е факта, може би, това е по вина на СЕМ, защото той не го е … не е уведомил или не е промотирал тая своя дейност, но ние сме длъжни до 31 март всяка година да предоставим своя финансов отчет от преднага една година на СЕМ. Същото го правим и в търговския регистър. По отношение на прозрачността и собствеността на капиталите, това е една доста популистка тема, която мисля, че вече е на път да бъде решена. От една страна ние се съгласихме в последните изменения на закона СЕМ да разшири своя регистър. Тоест ние ще дадем допълнителна информация именно кой представлява това дружество, кои са съветите на директорите, кои са собствениците, стигаме и по-напред – кой има отговорност за взимане на решенията и кой може да влияе за тази отговорност. Тоест прозрачността и репресията или санкцията от страна на държавата е в огромно по-значителна степен от тази по отношение на дружествата. Ние не искаме н ещо друго, не искаме тези дружества да страдат. Искаме те да бъдат нашите коректни договорни партньори. Г-жа Килева и "Профон" не могат да кажат с кой те ще преговарят. когато медиите са упълномощили своята организация, която в България е едиснтвена и се казва АБРО, единствената медийна организация, в която не членуват само и единствено обществените медии по разбираеми причини, те са упълномощили своята организация не само с пълномощни, но и по устав. И са казали – искаме АБРО да договаря нашите рамкови отношения с "Профон". "Профон" е длъжен да уважи това наше искане. Защото какво се получава? Въпреки, че ние изрично сме ги уведомили за това, че преговорите ще се водят на едно място именно за да бъдат по-лесни, да се постигне по-бързо споразумение и за да може членовете на "Профон" да бъдат максимално защитени, че голяма степен от нашите колеги ще има реципрочност на действията, ще подпишат тези договори, за това сме взели тази мярка. Ние сме една демократична организация и което каза г-жа Килева въобще не е вярно. Не ръководството на АБРО взе решението за тази инициатива, която предприехме, тази кампания, а тя дойде от единичните членове на АБРО . и това са единичните членове, които работят и на малки, и на големи пазари, и националните телевизии. Тоест максимално широк е хоризонталния разрез по взимане на решение…
Водещ: Ще имате ли нова среща, накрая да кажем?
Гриша Камбуров : Ние сме в поредица от срещи, какт оказах довършваме споразумението си с Музик Аутор, в поредица от срещи сме с правителството, ресорното министерство, и т.н. Надявам се, че ще имаме и нова среща с "Профон". Ние в петък сме изпратили нотариална покана в отговор на тяхното писмо, че те не желаят да преговарят с АБРО, искат да преговарят индивидуално с медиите. Аз …
Ина Килева: Искам да уточня, че …
Гриша Камбуров : Много се надявам, г-жо Килева, да не ме прекъсвате докато говоря. Много ще се радвам да заровим томахавката, защото аз крия много голяма лична симпатия към вас още когато бяхте зам.-министър и по-рано. Вие сте направили много за България и за българската култура в лично кач1ество. И се надявам, че в еди ндиалог ще успеем да заровим томахавката и намерим ключа от бараката.
Ина Килева: Ами да, и аз също да довърша. Факт е, че ние уважаваме медиите като наш стратегически много сериозен партньор и на няколко пъти в ралзични формати имахме възможност да го изразим, писмено, вербално, в лични разговори и т.н. Сега и в ефира.
Водещ: Ще има ли нови срещи?
Ина Килева: Ние поискахме от АБРО да ни увери в този формат на представителност като асоциация и до каква степен решенията, които АБРО взима в един такъв преговорен процес са правно обвързващи с отделните членове. Мисля, че това е едно естествено също наше желание – да се уверим в това дали АБРО има достатъчното качество и легитимация да води преговорите…
Водещ: Има ли?
Ина Килева: Не сме получили също тази информация. Така че нека да кажем, че е имало напрежение между страните, напрежение, което една от страните избра да превърне в медийна кампания и в някакъв вид атака срещу дургата страна въпреки че във въпросното изложение се казва, че ние сме агресивните, контрагенти и …
Водещ: Това е защото медиите винаги питат и винаги искат да има отговори. Това, че няма отговори всъщност е най-основния проблем според мен.
Ина Килева: Факт е, че също така нас ни питат и правоносителите, питат ни и казват – защо в България не работим нормално…
Водещ: Не може обаче един да има превес. Има производители, има и потребители. За да има една честна и коректна търговия трябва да има баланс между потребители и производители. Не може единия да бъде поставен…
Ина Килева: Тук става дума за много повече от търговия, г-жо Филева. Тук става дума за основни ангажименти, които са част от нашето определяне като европейци. Става дума за защита на изходни права за собственост, каквото е авторското право и сродните му права.
Водещ: Последно, с едно изречение. Ще има ли нова среща?
Ина Килева: когато имаме израз на добронамереност…
Водещ: Той как изглежда този?
Ина Килева: … и желание за контакт, ние от наша страна сме готови за преговори. И аз съм много щастлива да заявя, че г-н Генов, който е председател на АБРО, същевременно и оглавява някои от ключовите медии в организацията, вече ни е изпратил писмо с искане за среща и ние естествено ще откликнем.
Водещ: Ще има ли среща, г-н Камбуров, да или не?
Гриша Камбуров : Ще има среща. Пак казвам – медиите са чувствителни не само по задаване на въпроси и търсене на отговори, но те са чувствителни и по намеса в редакционните им съдържания.
Водещ: Най-вече. Благодаря ви за това участие. Сега ни остават минутки само да разберем още какво могат медиите.

Добър ден на колегата от БТВ Стоян Георгиев.
Стоян Георгиев: Здравейте.
Водещ: Две ваши разследвания доведоха до законодателни промени. Закона за движение по пътищата, може би и закона за образованието. Да ви попитам първо имате ли книжка и цената на това разследване не беше ли прекалено висока?
Стоян Георгиев: Да, имам книжка и искам да уточня, че за образованието не мисля, че нещо има връзка това, което е променено с мое разследване. А конкретно за движението по пътищата – регламента за провеждане на изпитите за шофьори предполагам, че разследването имаше своя принос, така или иначе проблема беше ясен от много време и от много години и някак си може би не в точното време, когато се променяше и идваше ново правителство и имаше някаква воля за промяна. Така че правя това уточнение, за да е ясно, че не мисля, че чак такава голяма значимост има това, което направих.
Водещ: Да, но определено има значение, защото в крайна сметка правилата са променени, а това значи, че за да търсят гражданите журналистите, значи гражданите вярват на журналистите и журналистите И гражданите могат да постигнат нещо добро.
Стоян Георгиев: Много често търсят гражданите журналистите, защото не вярват на държавата и то съвсем основателно и за това до колкото ние правим репортажи и показваме проблеми и разследваме, ако така го кажем, че сме разследващи репортери, стигаме най-често до битовизми, решаваме битови проблеми предимно, които държавата не решава. Това е факт, че в България ако има някаква особеност на нашата журналистика, тя доста се занимава с такива проблеми, които се решават когато се покажат по телевизията. А кгоато говорим за корупция, какъвто случай показахме с ДАИ, сме стигнали до едни служители на регионално ниво, което пак си е някакво постижение, но в крайна сметка трябва да кажем, че нивото е толкова…
Водещ: Да. И на този фон какво е бъдещето на разследващата журналистика, още повече, че вие снимайки със скрита камера си давате сметка, че ако някой поиска може спокойно да ви осъди.
Стоян Георгиев: Да, аз наскоро правих БТВ Репортерите точно по тази тема. Да, факт е, че законодателно снимането със скрита камера, до колкото това снимане със скрита камера е едно от оръжията на разследващата журналистика, е забранено. И в случая очевидно за всички е ясно, че то е напълно оправдано, когато е направено за цели, които са от обществен интерес, има едно негласно споразумение между държавата, между прокуратурата, която би следвало да повдигне обвинение и репортерите, че такива обвинения не се повдигат. Но в крайна сметка когато имаме закон, който е такъв, закона не се е променил от времето на … да припомним случая с румънския журналист, нито случая с Батето и BBC. Закона си е същия, както тогава. Тогава България се вкара в едни международни скандали и по света в две държави вече посочената страна, в която свободата на словото не е на добро ниво, защото държавата си е оставила отвор за саморазправа с неудобни репортери, закона е същия и сега в момента държавата просто използва тези лостове. Но факта, че те съществуват е лош сигнал. И тъй като аз пак се връщам към това, което казах. Че ние, когато разследваме, не знам дали вие имате примери, но аз лично не се сещам, да сме стигали до повече от чиновници на ето такова ниво, каквото ние показахме в нашия репортаж.
Водещ: Ами не ни допускат.
Стоян Георгиев: (?), регионални. Да, показваме корумпирани инструктори, но на това ниво. Ако представете си ние направим едно наистина сериозно разследване, голямо, което отнема и много време и много ресурс, в което примерно показваме как един депутат или един министър всъщност е корумпиран, по същия начин, както тези даяджии. Такива има, това е абсолютно сигурно и е въпрос на много воля да бъдат показани. Те не са показвани до сега и представете си тогава те дали не биха се възпозлвали от тези закони. Моя отговор, който бих си… поне това, което мисля е, че ще се възползват. И така. Не мисля, че това е причината журналисти да не стигат до там, но да кажем това е една от причините.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар. За съжаление винаги времето не стига. Сега имам точно 5 секунди, за да ви пожелая хубав съботен следобяд.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2009-11-28

Водеща: Винаги, когато се заговори за промяна в медийните правила, не става дума само за моркова и тоягата. По-често става дума за забрани. И тогава близостта с класиката едни са по-равни е най-вярна. Докато течеше спорът ракията или хазартът стана ясно, че търговските оператори искат нова забрана за обществените медии. Както те гальовни ни наричат „държавни”. А в началото на годината, когато се обсъждаше аудио-визуалната директива, научихме, че начинът на финансиране не е задължително да превръща една обществена медия в държавна. Разбрахме още, че в Европа правят разлика между радио и телевизия. На нас от сериали, които депутати препоръчват като образец на семейни отношения май не ни остана време да направим тази разлика. А промените в Закона за радиото и телевизията и отмяната на Закона за публичното радиоразпръскване са вече в парламентарната комисия, заедно с предложенията на АБРО. Къде е честната игра, къде е тя е добре да попитаме преди да се окаже, че търсим следващото голямо футболно първенство или олимпиада досущ като млякото. Какво искат търговските оператори, какви гаранции за равнопоставеност ще получат обществените медии? Възможно ли е да влезем в графика за аудио-визуалната директива? Ето това ще коментираме днес с Гриша Камбуров от АБРО и Весислава Антонова от в. „Капитал”. По телевизията ще включим председателят на парламентарната медийна комисия Даниела Петрова. По телефона ще чуем и Данаил Данов от Центъра за развитие на медиите.
Толкова често всички бъркат радиото и телевизията, макар че те са различни, че накрая и аз се поддадох и казах, че ще включим председателя на парламентарната комисия по медиите по телевизията. Не, не, по радиото ще я включим, но малко по-късно.
Весислава Антонова: От модернизирания сайт на националното радио може да се включва и видео всъщност.
Водеща: От вчера промените в медийното законодателство вече са в парламентарната комисия заедно, но по-скоро не заедно, в понеделник там ще бъдат и исканията на търговските оператори. Добър ден първо на Весислава Антонова от в. „Капитал”. Добър ден и на Гриша Камбуров от АБРО. В понеделник ли ще пристигнат в комисията вашите искания?
Гриша Камбуров: Ами те са пристигнали доколкото знам още вчера сутринта нашите искания.
Водеща: Ами не са пристигнали.
Гриша Камбуров: Може би не са разпределени дотам, но със сигурност са в деловодството на парламента.
Водеща: По-важно е обаче какви са, а не кога ще пристигнат?
Гриша Камбуров: Ами те са основно в три посоки, ако мога така да ги обобщя. Едната посока са редакционни искания по някои от текстовете, които считаме, че трябва да бъдат по-ясни, за да не се допускат двуяко тълкуване. Защото в момента, в който се допусне един такъв вид тълкуване, става зле и за регулатора, който прилага закона и за тези, които изпълняват закона. Другите две мотивирани искания са: едното е що се отнася за разрешаване на позиционирани продукти в програмите на обществените радио и телевизионни оператори, и другото е за квотата независима българска продукция.
Водеща: Хубаво е да изясним какво точно влагате в термина позициониране на продукти за БНТ и БНР?
Гриша Камбуров: Ами позиционирането на продукти е, другият product placement, или на български още по един начин – влагане на продукти в едно предаване. Представете си риалити формат, както Веси или някой друг от журналистите беше написал, как Тодор Славков вече не трябва да си крие бирата, която пие в съответния риалити формат. Това е позициониране на продукт.
Водеща: Това по радиото как се случва?
Весислава Антонова: Да кажем само, че в БНТ има толкова малко предавания в момента, които могат да си позволят такъв чист product placement, че… Може би предаването на Митко Цонев е най-подходящото май.
Гриша Камбуров: Аз съм си правил труда да гледам БНТ много внимателно именно в тази насока. Макар и в момента да е забранено от закона, те все още позиционират продукти, и то успешно.
Водеща: Това значи ли, че БНТ няма да имат право да излъчват пресконференция или да показват кадри от там, защото на пресконференциите също има неволно позиционирани продукти като вода например.
Гриша Камбуров: Не, не. Трябва да направим една съществена разлика. При позиционирането на продукти в самото начало и в самия край и по време на рекламните паузи на едно предаване, зрителят или слушателят е уведомен, че съответно в редакционно съдържание има позициониране на продукт. Всичко друго може да се счита или като скрита реклама, или си е просто част от пейзажа, да го наречем.
Весислава Антонова: Нека да кажем в интерес на истината, че нито една медия в България не го прави това нещо. Поне аз не съм останала с впечатление, че съм добре информирана, че в следващите минути ми предстои да видя такъв тип реклама.
Гриша Камбуров: Определено. То в момента е забранено от закона позиционирането на продукти. И скритата реклама е забранена.
Весислава Антонова: Но много гледаните, с високи рейтинги риалити формати просто изобилстват от такива примери, бих казала.
Водеща: И те не се случват някак в обществените медии, които искате да ги лишите от тази екстра, нека да я наречем. Как се позиционират продукти в радиото?
Гриша Камбуров: Ами има много начини за позициониране. Дори БНР позиционира продукти, мисля, в радиото…
Водеща: Как точно?
Гриша Камбуров: Ще ми се да не давам пример. Така че ще замълча по тази тема…
Водеща: Нека да стане ясно.
Гриша Камбуров: Еми в началото на предаването вие информирате, че съответното предаване може да се чува шум от отваряне на даден вид безалкохолно, което е характерно за „Кока-кола”, да речем. Това е вид позициониране на продукт. Звукът се използва за позициониране на продукт. Или се чуват други, не само шумове, а други звуци, които са характерни за всеки един даден продукт.
Весислава Антонова: Но в радио е много по-трудно разбира се и по-ограничено…
Гриша Камбуров: Да, ограничен е спектърът в тази посока.
Водеща: И за да спазваме едно подобно правило, ако то бъде въведено и прието разбира се, ще ни забранят да пием в студиата вода.
Гриша Камбуров: Е, не, не може да се различи каква е водата. Това отива, както се казва, твърде далеч. Ние си направихме труда да направим едно сравнително изследване в страните членки какъв е статутът на позиционирането на продукти в обществените медии. Във Великобритания, Франция, Чехия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, Кипър, Германия, Словакия и Естония позиционирането на продукти е забранено в обществените медии. Това се случва поради две причини. Едната основна причина е получаваното финансиране от държавата, или от друг вид обществени фондове. Второто основно направление е това, че от този вид медии се изисква по-висока редакционна независимост. Позиционирането на продукти до една степен ти повлиява до редакционната независимост на съответното предаване, или съответния формат, който се излъчва. И третата посока е, че това принципно кореспондира със забраната и по-намаленото количество рекламно време в обществените медии. Това са нашите основни мотиви. Третият, или четвърти вече стана мотив, е, че може да се получи свръхфинансиране на обществената функция. Има съобщение на ЕК, което беше обнародвано в “Official Journal” мисля преди месец, месец и половина, което специално изисква финансирането на този вид медии да не бъде по-голямо от толкова, че да покрива обществената им функция.
Водеща: А кой определя покриването на обществената функция?
Гриша Камбуров: Законът за радиото и телевизията и съответният нормативен акт, съответната държава членка.
Водеща: Или лицезните.
Гриша Камбуров: На първо място се покриват от съответния нормативен акт. В България се покриват и от двете, и от нормативния акт, и от лицензиите. Съобщението, ЕК доста дълго време работи по него, доста дискусии, но то е наистина много подробно и много добър материал за България, по който да се поучи. За съжаление, според мен това няма да стане у нас в близките една-две години.
Водеща: Има ли кореспонденция между обществената функция и съответното финансиране у нас?
Гриша Камбуров: Ами няма, затова се казва, че нашите медии БНТ и БНР са държавни медии, защото те получават държавна субсидия, фонд радио и телевизия не работи. Аз мога да направя извода, който съм казвал и пред други колеги, че именно заради това се счита, че те не са толкова независими. Защото те са зависими от гл.т. на държавния бюджет всяка една година. Има модели, в които да, други оператори в други държави обществените се финансират също от държавния бюджет, но те си знаят, че през годината Х ще получават еди-колко си процента твърдо число от държавния бюджет. А тук се случва, че всяка година БНТ и БНР се молят за една стотинка отгоре, две стотинки отгоре само и само да оцелеят до следващата година. Именно и според мен няма развитие, не може да се направи дългосрочен план за развитие, технологично, програмно, защото не е ясно какъв ще е бюджетът за следващата година. В години на криза, каквито се очакват да бъдат следващите, бюджетът на всички министерства, всички агенции и всички, които са на държавно субсидиране е силно ограничен. Аз присъствах на обсъждането му в комисии и в пленарна зала – резултатите не са щастливи за никого. Но просто това е, колкото има в чувала, както каза финансовият министър.
Водеща: Да оставим настрана обаче чувала…
Весислава Антонова: Да кажем само, че да не очакваме проблемите на БНТ и БНР и по отношение на финансирането, и техния обществен характер да бъдат уредени от закона в този му вид, така както изглежда. Защото там според мене зее огромна дупка по отношение на уреждане на въпросите с финансирането на тези две медии. Там според мен има доста работа на експертите и това, което говорим сега по отношение на така изглеждащия закон за радиото и телевизията е по-скоро един предварителен разговор преди да се появи истинският текст на закона, какъвто се очаква да стане следващата година.
Водеща: Ако си представим обаче в табличка искания, от другата страна няма нищо.
Гриша Камбуров: Има – огромна държавна субсидия.
Водеща: Кой е определя, нали казахте, че чувалът е празен преди малко?
Гриша Камбуров: Празен, празен, но вие получавате, специално БНР получава една държавна субсидия, колкото е три пъти рекламният пазар на радиостанциите в страната. Така че това не е нищо. Да, наистина има много функции радиото, най-голямата медия, няколко музикални състава и доста програми, но следва много внимателно да се прецизира докъде е обществената функция и докъде минават вече други дейности, които не са типични за една обществена медия.
Водеща: Културата обществена функция ли е?
Гриша Камбуров: Културата е обществена функция, но дали е задача на обществена радио и телевизионен оператор, това е един друг въпрос. Комюникето, което аз коментирах, изрично казва методите за водене на счетоводство от този вид медии. Изисква разделно счетоводство за обществената функция и разделно счетоводство за всяка една друга функция, която има този оператор. За да може, когато отидат счетоводните документи за обществената функция в ЕК, или някой заведе дело срещу България, или срещу която и да е друга държава членка, да бъде ясно, че държавата е покривала разходите само за общественото финансиране и за обществената функция за тази медия. Нищо отгоре, защото всичко това отгоре се явява свръхфинансиране.
Водеща: А кой определя свръхфинансирането като такова? То е дефинирано може би в този проект за закон?
Гриша Камбуров: Не, този проект за закон, а з искам тук и на Веси да кажа, въпреки че тя е много добре запозната, този проект на закон само и единствено въвежда директивата за аудио-визуалните медиини услуги в националното законодателство. Както се казва, две години спахме и в последния момент, срокът изтича на 19 декември, трябва да бъде нотифицирана ЕК. Г-н Коласанти при визитата си в България каза, че до февруари няма да има дело срещу България, наказателна процедура, но след края на февруари, в началото на март, ако ние не сме си написали домашното, разбира се ще бъде започната такава процедура, защото не сме си въвели общото законодателство в националното такова. Директивата, както знаете, тя основно регламентира новите услуги и по-гъвкавото рекламиране, позиционирането на продуктите…
Водеща: Добър ден на шефа на парламентарната медийна комисия г-жа Даниела Петрова! Да кажем, досега изяснявахме с Гриша Камбуров какво искат търговските оператори, той твърди, че бил пристигнал техният списък с искания, но това едва ли е важно, но да кажем промените най-общо в каква посока са, промените в закона за радиото и телевизията?
Даниела Петрова: Промените в закона за радиото и телевизията, с които съм се запознала от Интернет, от страниците на съответните ведомства, от МС и Министерството на културата, идеологията за промени е най-вече насочена към транспониране на българското законодателство с директивата за цифровизация. Те са навременни и спешни промени, които действително трябва да минат през комисията и през парламента до 19 декември. Промените са балансирани. Те са в насока най-вече хармонизиране на българското законодателство, но и не само това. Направени са предложения за оптимизиране на регулационните органи, за оптимизация, за увеличаване процента на българските предавания.
Водеща: Това е и част от исканията на търговските оператори, едно от исканията на търговските оператори. Обаче възниква въпросът риалити форматите българска продукция ли са или как?
Даниела Петрова: В директивата е заложено, че предаванията трябва да бъдат европейски предавания, като естествено в тях попадат и български предавания. До настоящия момент те бяха 10%. Доколкото имам становището на АБРО и на други заинтересовани страни, иска се повишаване на този процент.
Водеща: В рамките на?
Даниела Петрова: В рамките на българските продукции, увеличаване на процента на българските продукти. Но този въпрос е дискусионен и считам, че в комисията при обсъжданията и съответно в парламента ще се чуят становищата на заинтересованите страни и ще се вземе един разумен баланс. Но това не е въпрос, който може да бъде решен, дори и да бъде дискусионен. За нас към настоящия момент е по-важно ние да спазим сроковете, да спазим изискванията на ЕК, за да не търпим санкции. А оттам насетне дискусията, ако не може да се постигне съгласие, може да продължи и да се направят промени след постигане на разумен баланс и консенсус.
Водеща: В студиото е Веси Антонова от в. „Капитал”. Тя искаше да ви зададе един въпрос.
Весислава Антонова: Не, аз по-скоро исках да се намеся и да попитам, следва ли да разбираме, че има разлика между европейска продукция и българска продукция, това да бъде дефинирано, каква е разликата между европейска и българска продукция? Защото тук ще настъпи един сериозен проблем, един сериозен казус с частните търговски телевизии, които инвестират най-много средства в продукции, които не са нито български, нито европейски – именно големите риалити формати.
Даниела Петрова: Действително ще възникне спор по този въпрос, защото се засягат търговски интереси. Но естествено, че има разграничение между българска и европейска продукция. Но българската продукция е част от европейската продукция. Но аз считам, че най-вече продукцията трябва да бъде балансирана и ориентирана към потребностите на пазара. Същевременно ние трябва да спазим изискванията на директивата и да намерим баланса на българската продукция в дела европейска продукция, която ще се представя.
Водеща: Аз си мисля, че трябва и един друг баланс да бъде намерен по посока на това кой защитава обществените медии в тази дискусия, която може би ще предстои и която ще определи тяхното бъдеще, защото всички искат някакви санкции по отношение на БНР и БНТ, а кой защитава БНР и БНТ?
Даниела Петрова: Като обществени медии смитам, че и получавайки субсидия, същите трябва да имат определени програмни изисквания и да се съобразят…
Водеща: Да, това е записано в лицензиите ни…
Даниела Петрова: В лицензиите, да.
Гриша Камбуров: Само ако може, прощавайте, и аз да се намеся. Да коментираме въпроса за продукцията. Изискванията за европейска продукция, залегнали в директивата за аудио-визуалните медийни услуги, но тя казва, че те трябва да бъдат минимум 10%. Трудно е, когато една държава членка сама реши да въвежда по-голяма квота за национална продукция, да поправя и водещата ако може, аз съм се чул с колегите и от БНР, по-скоро от БНТ, те също са против въвеждането на по-висока квота за такава продукция.
Водеща: Аз не съм се изказвала по този въпрос,но ме поправете, ние сме свикнали.
Гриша Камбуров: Законодателят в текста, който е бил преди МС, е предвидил, че това трябва да бъдат 25% квота за български предавания без повторенията. Което автоматично прави процентът 50%. Ние лично считаме, че ще има проблеми с ЕК при нотифицирането, защото трудно можем да защитим защо даваме приоритет на българските продукции, по-висок, отколкото на европейските такива. Все пак миналата година ЕК беше обявила годината за многообразието, за междукултурния диалог и именно за това те толкова много държат да бъдат квотата европейска продукция. Сега разбира се това е един дискусионен въпрос, който може да бъде решен и по-нататък, ако към настоящия момент не се постигне съгласие. Предлагам да разделим въпросите на две. Едното, вие попитахте кой защитава обществените медии.
Водеща: Да, защото търговските оператори просто се чувстват задължени винаги да предвиждат санкции.
Весислава Антонова: Тук само да приключим въпроса с 50-те процента европейска и българска продукция. Нека да кажем, че тук просто лобито на продуцентите в България добре си е с вършило работата и някой автоматично се е вслушал в техните искания, без да си даде сметка за какво всъщност става дума.
Гриша Камбуров: За съжаление, някой е подведен доста сериозно.
Водеща: Всички помним как продуцентите казаха, че трябва да се намали броят на латиносериалите, тогава турските още не бяха на мода, в посока на българските продукции, като те смятат за българска продукция и риалити шоутата.
Гриша Камбуров: Ами те не са българска продукция, защото се правят по световен лиценз – било то на „Ендемол”, или на някакво друго дружество. Българските продуценти са единствено изпълнителни продуценти в случая. Що се касае до техните искания да бъдат с лека ръка въведени в законодателството, според мене това наистина е едно подвеждащо вслушване в думите на някои и се надявам, че държавата България няма да се подведе като цяло, за да оправи лични частни интереси на няколко продуценти, за да може цялото българско общество да страда…
Водеща: Да чуем т-жа Петрова все пак дали това ще се случи?
Даниела Петрова: Очаквам в понеделник да постъпи законопроектът в комисията, ще бъдат изискани становищата на всички заинтересовани страни, те ще бъдат изслушани. Всеки ще представи своята позиция и смятам, че ще може да се вземе една разумна преценка и един разумен баланс, за да може да се продължи на първо четене в зала този закон. И ако има действително възможност разумът да надделее, между първо и второ четене да се направят предложенията.
Водеща: Очевидно ясно е, че този закон, тези промени в закона за радиото и телевизията са важни, за да не търпим санкции. Колко далеч обаче е мисълта за един изцяло нов закон, възможна ли е подобна хипотеза? Много медийни експерти все по-често я споменават.
Даниела Петрова: В комисията при среща със заинтересованите страни действително се изказа позиция, че е необходим изцяло нов закон, тъй като законът за радиото и телевизията беше приет миналата година, малко преди да… по-скоро тази година, малко преди да приключи работата на парламента на 40-ото НС. Той беше приет набързо, без дискусия, без изслушване на заинтересованите страни. И считам, че един закон изисква една сериозна подготовка, една сериозна дискусия. Но преди да се пристъпи към тази стъпка, която изисква повече време, ние трябва да усъвършенстваме това, с което разполагаме и да продължим напред. Действително чуха се становища, че трябва да бъде изготвен изцяло нов закон за радио и телевизия.
Весислава Антонова: Г-жо Петрова, аз искам да ви задам един простичък въпрос. Той изисква и доста кратък отговор. Вие като председател на парламентарната медийна комисия можете ли да поемете ангажимент, че няма да допуснете текста на закона за радиото и телевизията така, както ще влезе в комисията, да бъде механично приет и гласуван в пленарна зала, а ще се вслушате във всички разумни аргументи против определени точки в него както от обществените, така и от търговските оператори?
Даниела Петрова: Работата на комисията и до настоящия момент показва, че винаги е налице съобразяване. Така че това, което зависи от воденето на дискусията и изслушването на мненията на заинтересованите страни, ще бъде определящо за вземането на решението от членовете на комисията. Мога да кажа, че ще гарантирам прозрачност и постигане на действителния баланс.
Гриша Камбуров: В случая аз отново се намесвам, и мисля, че е по-важно тук законопроектът да мине възможно най-бързо, за да може да нотифицираме ЕК до края на тази година, защото това е задължение, която ние имаме от две години, и не сме го свършили, защото директивата не е въведена в националното законодателство. Спорните въпроси, които не произтичат пряко от директивата, могат да останат за решаване и след Нова година и в следващата парламентарна сесия. А що се касае до изцяло нов медиен закон, доколкото знам съвсем скоро ще има работна група, която ще има едногодишен срок да изготви проект на такъв закон.
Водеща: И тази работна група е събрана от?
Весислава Антонова: Министерството на културата. То е ресорното.
Гриша Камбуров: Министерството на културата. То е ресорното министерство. има включени, доколкото знам, представители на обществените медии, както във всяка една работна група има включени и техни представители, които защитават интересите на обществените медии, стига да знаят какъв е той и в коя посока трябва да го защитят. Защото и на тях е доста трудно да предвидят какво ще се случи, как ще се развият пазарът, защото те не са пазарни медии. Имат доста често и антипазарно поведение.
Водеща: Имат много задължения, най-малкото, наложени от държавата.
Водеща: Ако си позволя да се пошегувам с тази забрана за позициониране на продукти за БНТ и БНР, да не стане така, че да питаме, а къде е млякото, когато става дума за големи футболни първенства или олимпиади? Нали няма да се питаме, г-жо Петрова?
Даниела Петрова: Не считам, че ще стигнем до този въпрос. Действително ще се бърза, ще се бърза, но не на всяка цена. На този етап спорните текстове трябва да бъдат отделени. Трябва да се има предвид, че действително ни натискат срокове и ние трябва да се вместим в тези срокове.
Водеща: Благодаря ви за това ваше включване. Към разговора за промените в закона за радиото и телевизията сега приобщаваме и г-н Данаил Данов. Добър ден! Преди седмица коментирахме, че графикът за освобождаване на аналоговите честоти за широколентовия интернет е почти с година по-къс. Аргументите за това са повече плурализъм и свобода на словото. Доколко то е по силите ни и всъщност в началото на следващата седмица вие започвате едно обучение за радиопрофесионалисти с Центъра за развитие на медиите и Фондация „Конрад Аденауер”. Затова да ви попитам къде е свободата в София или в другите градове?
Данаил Данов: Ами знаете ли, ако този въпрос ми бяхте задали преди година-две, по-лесно щях да ви отговоря, като щях да ви кажа в София, и изобщо на консуматорите на базираните в София медии изпитват една доста висока степен на свобода, наслаждават се на тази свобода. Но сега ми е трудно да дам същия отговор. Не заради друго, не защото София е станала по-малко свободна, но имам усещането, че националните медии, или иначе казано, базираните в София медии, започват все повече и повече да се отклоняват от онези изконни етични ценности, към които самите някога те се присъединиха. Говоря за годината 2005-а, когато беше подписан професионалния етичен кодекс на българските журналисти.
Водеща: Аз не схванах връзката.
Данаил Данов: В какъв смисъл не схванахте връзката? Вие ме попитахте по-свободни ли са медиите.
Водеща: Да, да, и къде е свободата, в София или в другите градове? Но вие казахте, че националните медии, базирани в София са се отклонили.
Данаил Данов: Точно така.
Водеща: В какъв смисъл сме се отклонили?
Данаил Данов: Казах, че преди няколко години щях да отговоря доста по-щастливо, да, в София медиите са свободни, да в София медиите предлагат един продукт, който до голяма степен отговаря на потребностите на аудиторията, но сега вече не съм толкова сигурен.
Весислава Антонова: Г-н Данов, да се включа и аз, Весислава Антононва от „Капитал”. Предполагам имате предвид скритите послания на различни политически предавания, икономически предавания, така ли да разбирам?
Данаил Данов: От една страна, определено. От друга страна медиите започват да отговарят изцяло на един широк масов вкус, към чието формиране те играят много голяма роля.
Весислава Антонова: Търговските медии трудно можем да ги обвиним в това, защото те в крайна сметка гледат да печелят, а пък като виждат, че най-много се гледа, да речем, танцувално риалити шоу..?
Данаил Данов: Да де, и тук е връзката с регулацията и с промените в закона. Защото всички тези медии, които днес предлагат без проблеми риалити шоу, и общо взето програми с много съмнителни качества, някога те самите дадоха своите програмни намерения, които залегнаха в техните програмни лицензии. И според мене…
Весислава Антонова: Не сме ги виждали тези програмни лицензи, за жалост! Аз бях направила опит да ги поискам преди малко повече от година, но казаха от СЕМ, че тъй като търговските оператори не са съгласни да предоставят тази информация, не може да ги предостави СЕМ.
Данаил Данов: Ами виждате ли, в този смисъл някак си отиваме в ситуацията, в която хлебарят ни казва кой е най-добрият хляб за нас. Всъщност в случая не че имам нещо против тях, но той изхожда от тесните си професионални интереси. Казвам тесните си. Общо взето мисията на медиите е да образова, да различа и да информира. Но не според собствените си потребности, а според обществените. Тъй като частните електронни медии в техните лицензии, които съм виждал някога, говорят за обществените потребности. Защитаваха тезата, че те са не по-малко, за да не кажа доста по-обществени от обществените БНР и БНТ, ето тук е…
Водеща: Коя зависимост е по-лоша според вас, зависимостта от турските сериали или зависимостта от финансирането, което е извън теб?
Данаил Данов: Ами има ли значение какво ще кажа аз? Аз ако кажа, че е от турските сериали или от финансирането това едва ли променя нещата. Но нещата са взаимнообвързани, защото турските сериали общо взето едва ли е най-скъпо предлаганата програма. Общо взето тази програма импонира върху един масов вкус, който би могъл да се задоволи от последната кабеларка, имам предвид от най-нискобюджетната кабеларка.
Водеща: И в тази посока зависимостта от финансирането, което идва отвън?
Данаил Данов: Ами вижте, естествено, че нещата се изменят, но когато говорим за обществен характер на радио и телевизия, и аз пак казвам, че в България частните електронни медии пледират, че те задоволяват обществени потребности, или поне това е записано в техните лицензии, е добре, класическата формулировка за общественост на дадена медия беше отговаряща на интересите на обществото, финансирана от обществото и контролирана от обществото. Хайде вие самата ми отговорете на въпроса доколко тази формулировка в България е налице? Доколко обществото е наясно къде отиват парите за медиите? Далеч съм от мисълта, че бюджетите на националната телевизия и националното радио не се публикуват, но те се публикуват като някаква цялост. На практика хората нямат никаква представа доколко дадено предаване и парите дадени за него са адекватни. И тук ще дам пример от седмицата, една статия за телевизията и за новините на турски език. В случая не става дума за това дали те са необходими или не. Разбира се, че са необходими. Но тогава, когато пипълметрията подсказва броя на аудиторията на тези новини, тогава вече имаме проблем. Не става ли дума за едно изключително неефективно разходване на средствата?
Водеща: Проблемът е, че тези новини на турски език, както всички разбрахме, са писани в лицезнията и никой няма право да ги свали.
Данаил Данов: Ама не става дума за сваляне. Става дума за съдържанието…
Водеща: Как се променя лицензът?
Гриша Камбуров: Позволете ми аз да се намеся. Здравейте, г-н Данов, аз съм Гриша Камбуров от АБРО. Как се променя лицензия, лицензия се променя с искане от лицензирания. Съответно БНТ е поискало да има процент новини на чужд език. Те са били вписани. Съответно БНТ си изпълнява това, което е вписано. Не можем да се опитваме да изправяме кривите краставици на регулациите чрез промяна в закона, защото не е лесно. Знаем, че на 25-и „Атака” и Волен Сидеров и група народни представители от „Атака” са внесли законопроект за заличаване на този текст от закона за радиото и телевизията.
Весислава Антонова: БНТ като една истинска европейска медия няма абсолютно никакво намерение да подава молба за промяна на нейната програмна лицензия. И не бива насила да бъде карана медията да подава…
Гриша Камбуров: Точно така. Всички се надяваме, че под този политически натиск БНТ няма да се поддаде, няма да се поддаде и СЕМ в тази посока.
Данаил Данов: Вижте, но не смяташ ли, че тук също има едно смесване на проблема. Значи под общия проблем да махнем новините на турски език се пренебрегва идеята доколко тези новини отговарят на стандартите. Доколко тези новини са качествени, каква потребност задоволяват тези новини. Имам предвид на хората, чиито майчин език е турският. Всъщност отсъства интерес към тези новини. Не става дума, че тях не трябва да ги има. Аз съм последният, който би казал на БНТ махнете дадено предаване. Но тогава, когато изследванията показват, че това предаване не отговаря на стандартите и че не е интересно, може би редакторите и тези, които го правят би следвало да се замислят.
Весислава Антонова: Мисля, че доста механично е вкарването, как да кажа, на тази гл.т. с рейтинга на тези новини, защото, съгласете се, че те са в такова време, в която по-висок рейтинг няма как да могат да имат. Нека да го приемем като търговски жест на толерантност и една защитна бариера към този тип етнос в България.
Данаил Данов: Спомняте ли си навремето кинопрегледите? Кинопрегледите се включваха в програмата на кината не защото бяха интересни, а защото трябваше да минават.
Весислава Антонова: Аз не откривам връзка между кинопрегледите и новините на турски език.
Данаил Данов: Вижте, оставете термина новините на турски език. Нека да се върнем на това доколко дадена програма е адекватна на потребностите на обществото, доколко тя задоволява обществени потребности, доколко тя отговаря на критерии за качество и т.н.
Водеща: И доколко има обективни критерии това да бъде оценено.
Гриша Камбуров: Има обективни критерии, които са въведени от ЕС, и съответно от Съвета за Европа. Обществените медии от нас БНТ и БНР харчат един обществен ресурс, от който идва тяхното финансиране. Въпросът, който Дани постави според мене е по-генерален за правилното разходване на тези средства и ефективното разходване на тези средства. Тук съм съгласен, че не може да екстраполираме процента гледаемост на новините на турски към тяхната било то ефективност, или друг критерии. Като цяло програмата на БНТ, и програмите на обществените медии не се радват на особено голяма гледаемост и слушаемост. Но това е така заради тяхната функция. Те имат…
Водеща: Зависи кой как чете данните обаче. Защото има европейски статистики, има и български статистики.
Данаил Данов: И какво казват европейските статистики по отношение на новините на турски език?
Водеща: Там въобще няма този проблем. В много европейски страни има предавания на български дори, на всякакви други езици и това не е проблем, това не е травматична тема.
Весислава Антонова: Защо преди около три месеца, искам да ви кажа, че във Виена стартира българско предаване. Предаване на български език, едночасово в частно австрийско радио. В смисъл, по-важно е наистина както Гриша Камбуров постави въпроса, но нека не се фиксираме в новините на турски, защото ние тук говорим за неефективно разходване на бюджета. Че то много по-страшно, много по… как да кажа, по-смутително е тази част от бюджета на БНТ, където се отчита какви примерно филми български са били финансирани, пък ние някои от тези филми дори и не сме ги гледали. Дай боже да ги гледаме някой ден. Но са отчетени от националната телевизия…
Данаил Данов: Не, вижте, аз нямам нищо против паралела с турските новини с турските сериали, защото по някакъв начин се опитваме да внушим на масовото съзнание, че продуктите, свързани с Турция, с турския език, с тези исторически обременености, те имат проблем. Нищо подобно. Високият интерес към турските сериали, казвам думата турските сериали, говори, че особен комплекс не съществува. Или ако съществува, то е в хора, които живеят в миналия век, или в по-миналия век.
Весислава Антонова: В интерес на истината, интересът към тези турски сериали е просто защото те са добре направени като продукт. Но вижте един български сериал…
Водеща: Да, всъщност този интерес дойде да замени интереса към латиносериалите. И в това няма нищо драматично и нищо травматично за разлика от новините на турски…
Данаил Данов: Ако новините на турски език бяха добри, отговаряха на потребностите на хората, за които те са предназначени, те нямаше да не се гледат. Естествено, че щяха да се гледат.
Водеща: Тоест вие смятате, че те просто не са добри? Така да разбирам.
Данаил Данов: Категорично казвам това. И още нещо ще ви кажа. Понеже споменахте, че в много страни в Западна Европа има предавания на чужди езици. Ще ви дам пример с едно радио „Спектрум” в Лондон, което в продължение на 24 часа излъчва различни канали на различни езици. Е, интересното е, че аудиторията, която слуша да речем предаване на индийски, после остава на вълната на същото радио, което започва да предава, да речем, на еврейски език. Просто защото той има любов към тази станция, т.е. то се интересува от музиката, изобщо от състава, който работи там. Докато подобна положителна афилиация аз не мога да забележа. Най-малко, рейтингите показват нещо съвършено различно.
Водеща: Също така е много важно кой прави рейтингите, защото и там може да има някакви съмнения. Нека обаче накрая да ви попитам в каква посока според вас трябва да бъдат промените в закона за радиото и телевизията, които се готвят?
Данаил Данов: Много ми се ще тези промени да бъдат резултат от една обществена дискусия, каквато не забелязвам. Говорим си за предстоящата цифровизация, говорим си за мултиплекси, а на практика този дебат продължава да остава в един много тесен кръг. Освен това неговата публична репрезентация, имам предвид дебата, пренесен на страници на различни вестници, е дотолкова опростен, дотолкова тривиален, че на практика той не говори нищо за това, което ще се случи.
Гриша Камбуров: Дани, само да ти помогна. В момента говорим за изменения на закона за радиото и телевизията, които касаят въвеждането на европейската директива за аудио-визуални медийни услуги. В тази посока се случи доста голям конституционен процес, в който дори ние „Отворено общество” направихме поредица от 5, 6, 7 семинара от началото на миналата година, в които присъстваха над 500 човека. Новото ръководство на МК също направи доста голям конституционен процес, публикува и конституционен документ, съставяйки доста широка работна група. Тоест проблемът е, че у нас се смесват всички проблеми на радиото и телевизията във всяко едно изменение и допълнение на закона. Това е специфичното изменени и допълнение, което транспонира европейската директива в националното законодателство. Предполагам, пак казвам, че след Нова година ще има нова работна група, която да изготви цялостен нов проект на закон, като действително трябва да стане това след широко обществено обсъждане.
Данаил Данов: Обаче има и още един проблем. Защото настоящето законодателство, добро или лошо, то също се нарушава, и то се нарушава пред очите на всички, пред медийни надзорници, пред обществени съвети, „Отворено общество” и т.н. Конкретен пример, хайде да погледаме една национална телевизия с доста афиширано публично предаване в неделя до обяд и да видим как се прекъсват анализи и коментари с реклами – нещо, което противоречи на настоящия закон, но аз не съм видял досега медиен надзорник или критик, който да каже, вижте, става дума за нарушение на закона. Тоест каквото и да е законодателството, то първо трябва да се спазва.
Гриша Камбуров: А знаете ли, в тази посока има наказателно постановление на СЕМ, които са отменени от съда. И не само за това предаване предполагам, което вие визирате…
Данаил Данов: Не съм назовавал.
Гриша Камбуров: Мога само да се досетя за кое точно говорим, но има такива предавания и в други частни обществени медии.
Водеща: Хубаво е с лед като се извършат всички промени, да не се окаже да изпаднем пак в положението на хора, които се питат къде е млякото.
Каква е логиката на промените, които Европа налага на медиите и нашите промени в тази посока ли са? Хайде да се опитаме да отговорим на този сложен въпрос, Гриша?
Гриша Камбуров: Изцяло в тази посока са. Изменителният закон въвежда изцяло директивата за аудио-визуалните медийни услуги, като не въвежда допълнителни ограничения, които в България има по исторически причини. Развитието на медиите още от зората, да речем дори на БНТ, от 98-а година, когато е приет медийният закон, все пак добре е да кажем, че той не е приет тази година или миналата година, а е приет пред 98-а година. Кърпен е над 30 пъти предполагам и затова той е отживял своето време. Има нужда от нов медиен закон, който категорично да реши въпроса: а) финансирането; b) обществената функция; c) прозрачността и d) управлението на обществените медии.
Водеща: Веси, това ли ще се случи? Ти имаш дълъг опит, над 30 промени, кръпки или както и да ги наречем.
Весислава Антонова: Аз преди да вляза в студиото се пошегувах с Гриша и му казах, този разговор ми е като дежаву. Да се надяваме, че за последно ще си мисля по този начин и наистина ще има воля да се променят нещата, защото едно от най-важните неща, които спомена и Гриша Камбуров, това е отсъствието на прозрачност за собствеността на медиите, която сериозно рефлектира върху качеството и типа журналистика, която ние произвеждаме за аудиторията си.
Водеща: Нека да попитам така.
Весислава Антонова: Хайде, нека да кажем, че съм оптимист, защото поне в това правителство виждаме някаква по-голяма воля за вслушване в исканията и на обществените, и на търговските медии. Нека да не сме песимисти. Аз с работната група от експерти към МК, която работеше по промените в този закон, съм имала възможност да говоря. Няма да споменавам имена, тъй като експертите не са ми дали своето разрешение да им споменавам имената. И все пак работят в някаква анонимност преди да излезе текстът, преди да бъде поставен на дебат, да могат да им се задава въпроси и т.н. Тогава един от експертите ми каза: знаеш ли, Весислава, ние сме събрали последната воля и енергия доброжелателност, която ни е останала, за да напишем един работещ и смислен закон, така че в крайна сметка да се разрешат основни проблеми на пазара.
Гриша Камбуров: Знаете ли, в рамките на две седмици тази работна група работи почти денонощно, също събота и неделя. Отново сме в последния срок, часовникът тиктака, пръчката е извадена и ние спасяваме положението за пореден път в последния момент. Надявам се това да е за последно наистина.
Водеща: Понеже каза, че става дума да няма наказателна процедура срещу нас, и възлагаш надеждите си на един изцяло нов закон, да те попитам, ако всичките изисквания на АБРО влязат в този изцяло нов закон, ти ще дойдеш ли да работиш тук?
Гриша Камбуров: Тук, в БНР ли говорим?
Водеща: Например.
Гриша Камбуров: Стига са ме поканят на подходяща позиция, може.
Весислава Антонова: Аз само искам да се вмъкна в разговора с нещо по-сериозно. Естествено, че има нужда от нов закон и широко обсъждане по него по една много основна причина. Обществените медии отново са на опашката при решаването на техните проблеми, свързани с предстоящата цифровизация, с предстоящото място на тези медии на пазара въобще. Защото освен че се въведоха промени в закона за радиото и телевизията, знаете, че само с две изречение това правителство промени закона за публичното радиоразпръскване, който разбира се имаше много недостатъци, но в крайна сметка имаше претенции да уреди тези въпроси за националното радио и националната телевизия. Фактът, че той е отменен за мен означава, че много от проблемите на тези две медии остават неразрешени. И трябва да бъдат разрешени в един нов закон.
Водеща: За който обаче няма време.
Весислава Антонова: За който очевидно ще има време една година. Защото ние това, което ни застрашава пред ЕС е да не въведем аудио-визуалната директива до 19 декември тази година и от февруари да започне наказателна процедура. Ето ние виждаме, че това се случва. Въведена е тази директива в закона за радиото и телевизията, но оттук нататък има да се свърши много работа, защото това е степента на задължителност, която ЕС налага на държавите членки – да въведат директивата. Оттук нататък обаче ЕС казва, ние се съобразяваме със спецификите на медийните пазари в държавите членки. Те трябва сами да си разрешат собствените специфични казуси на пазара. Дават ни тази свобода. Директивата е отправната точка, оттук нататък действайте сами.
Водеща: Как ще я използваме тази свобода, Гриша?
Гриша Камбуров: Отмяната на закона за публичното радиоразпръскване е компенсирана със специални изменения в закона за радиото и телевизията и в закона за електронните съобщения, която предвижда, че един мултиплекс, който ще бъде даден на конкурсна процедура от КРС ще разпространява до четири национални програми на БНТ, една от която с HD, и четири национални програми на БНР. Така че на този етап отново се спаси положението. Това е предвидено. Защото законът за публичното радиоразпръскване (…) неговата функция. (…) твърде много пари, които се оказа, че държавата няма наличен такъв бюджет.
Водеща: И през цялото време е хубаво да не забравяме, че винаги има мода, и в медиите е така. Има мода по турските сериали, мода по латино сериалите, но тази мода не е обществена, нали така?
Гриша Камбуров: Ами по гледаемостта, която се наблюдава на този вид предавания според мен…
Водеща: Хайде поне веднъж да направим разликата между рейтинг и доверие?
Гриша Камбуров: Ами не, според мен това е съзряване на обществото. То трябва да мине през различни стълбове, за да съзрее. Това в момента е модата. Да, латиноамерикански, да, турски сериали, да, риалитита, но според мен зрителят с всеки ден, с всяка минута става все по-претенциозен и все повече предпочита нишовите канали, които удовлетворяват неговите желания за гледаемост.
Весислава Антонова: Най-плашещото, Гриша, обаче е, че в българската журналистика има все по-малко примери за обективна, свободна, прозрачна журналистика, ориентирана към интересите на обществото, социално ангажирана журналистика. И това мисля, че…
Водеща: Иначе не е лошо. Който пее зло не мисли. Същото се отнася и за танцуването…
Весислава Антонова: Да не стигнем някой ден дотам, че в закона да се налага да защитаваме публицистиката като такава, защото дори публицистиката изчезна от телевизиите. И ако ти ми посочиш пример за силно публицистично предаване, аз ще те поздравя. Те са изключително малко, като бели лястовици са в ефира.
Гриша Камбуров: Изключително малко, защото това са едни много скъпи предавания. За да правиш…
Весислава Антонова: Но това не значи, че обществото няма нужда от тях.
Гриша Камбуров: Да. За да правиш качествена продукция, качествена журналистика, разследваща журналистика, това са много скъпи предавания. Специално и търговските, и обществените медии влагат доста голям ресурс за това. Но съгласете се, че при обществените медии бюджетът е крайна величина. При търговските медии също е крайна величина, защото се определя от рекламния пазар. Тоест ти в един момент се биеш за част от рекламния пазар, за да си финансираш цялата програма.
Водеща: И за да е по-лесно на търговските медии, дайте да съхраним обществените.
Гриша Камбуров: Това е ирелевантно.
Водеща: Аз се надявам, че все някога ще се разделим с този сюжет, защото той наистина е дежаву. Хайде да спрем да си забраняваме разни неща и да помислим нещо отвъд модата.