в. Труд I Ива НИКОЛОВА I 6.02.2012

Зевсов гняв разтресе журналистическото братство заради тъпоумното съобщение на т.нар. спецсъд до медиите, което ги призовава да съгласуват текстовете и заглавията на информациите си за него с пресцентъра му. После по стар български обичай шефът на спецсъда Георги Ушев започна да се обяснява, че хората му не искали да кажат това, ами друго, макар да не стана ясно какво. Пороят от ругатни отнесе авторката на скандалната претенция – някоя си Румяна Георгиева. Разпищяха се всички как е възможно в цивилизована България толкова открито да се прилага нецивилизована цензура и само дето още не са изправили горкичката Румяна с белезници пред институцията, в която работи, за особено тежко престъпление срещу свободата на медиите.

Истината е зловеща

Истината за проявата на това пресаташе е много по-зловеща и мащабна. Нейният грях е само, че е била първично откровена и по най-дърварски начин е заявила онова, което мислят и в повечето случаи усърдно вършат всички нейни колеги по институциите.

Широкото гражданство знае за съществуването на министерства, агенции, комитети и какви ли още не държавни структури, които издържа с данъците си. Но не подозира, че в тях изхранва и една специфична порода хора, населяващи т.нар. пресцентрове, които се именуват пресаташета и – с извинение! – пиари. Последното ще рече държавни служители, които би трябвало да осъществяват връзките на институциите с обществеността, сиреч с въпросното широко гражданство, което им плаща заплати от джоба си, за да го информират.

Ядец! Почти всички журналисти могат да се закълнат, че тази порода по всички възможни начини пречи на достъпа до информация и къса връзките с важните лица в тези институции, като ги крие от медиите. Много по-лесно е да се уговориш направо със съответния министър или шеф на агенция да сподели актуално мнение, отколкото да убедиш пиара или пресаташето му да съдейства. И въпреки усърдната размяна на имейли с покани, писането на предварителни въпроси, уточнения и безбройни телефонни разговори в течение на дни, в крайна сметка резултатът е нулев.

За пробив могат да се смятат случаите, в които все пак успяваш да изкопчиш отговор по същество в писмен вид. Например като този на Министерството на здравеопазването за проблемите на съдебните психиатри и медици и състоятелността на експертизите им, избуял покрай убийството на Мирослава от Перник. На въпрос трябва ли нещо да се промени в нормативната уредба и практика в тази област, отговорът на здравното ведомство, подписан с “Пресцентър”, гласи: “Винаги един нормативен акт може да бъде изменен и допълнен. Практиката и приложението му доказват дали има допуснати празноти. Съвсем скоро беше сформирана междуведомствена работна група, в която участваха и представители на съдебните психиатри, и като резултат беше обнародвана Наредба 2. МЗ е отворено и занапред за диалог. За по-добро качество на експертизите МЗ счита, че би било полезно занапред да се предприемат стъпки за непрекъснато повишаване компетентността на вещите лица, които я изготвят. Също така възложителите да подбират правилните специалисти.” (Правописът е на оригинала.)

Колкото разбрахте вие от този отговор, толкова и ние.

Ето и друг шедьовър на словесността, този път с автор “Пресцентър на МРРБ” (Министерство на регионалното развитие и благоустройството), на покана към компетентен представител на ведомството да дебатира по повод на сблъсъка между кабинета и археолозите заради забавения строеж на магистралите:

“Във връзка с поканата ви информираме, че ще се въздържим от участие до окончателното решаване на този въпрос. Дотогава МРРБ няма да коментира този въпрос през медиите.”

Изненада!

На същата покана със същия текст и подпис отговаря и агенция “Пътна инфраструктура”. Смело мога да заявя, че след “окончателното решаване на този въпрос” тяхното мнение няма да е интересно на абсолютно никого. Както няма да е интересна и Лиляна Павлова, когато престане да бъде министър, макар сега според отговорите на пресцентъра й да е “твърде натоварена”, за да отговаря на актуални въпроси. Тогава, ако ще да е пълен хайлак и да увисне на вратата на някоя медия, ще я помолят да се отдръпне, за да не пречи на движението.

Но докато текат мандатите на министри, премиери, че дори и на президенти, ей такива потайни героини създават ореола на тяхната недостъпност и избирателен подход към медиите, а съответно и към гражданската аудитория. Трябваше например да изтекат двата мандата на Георги Първанов и ген. Ангел Марин, за да стане известно, че бившата шефка на президентския пресцентър Бойка Башлиева старателно е пресявала поканите за интервюта към тях и сама е решавала кои да им предаде и кои не. Впоследствие стана ясно, че двамата дори не са чували за някои от тези покани, макар тя да коментираше мълчанието им с фразата: “Нямам положителен отговор.”

Същата пресслужба, оглавявана от Башлиева, направи и пресявката на медиите, които получиха право да отразят от всички допустими места “смяната на караула” на “Дондуков” 2 на 22 януари. И то без дори да си направи труда да мотивира писмено отказа си. Нищо, че същите тези журналисти от частни медии чрез заплатите си са я хранили 10 години. И въпреки че тя е бивш журналист и би трябвало да е по-компетентна от злополучната Румяна със средно образование. Уви, разлика няма.

Тези Румяни имат различни имена – Катя Шавулева (МОСВ), Мария Чипилева (МЗ), Милена Петрова (МРРБ), Бетина Жотева (МФ), Дафина Върбанова (МТСП), Ирина Гъркова (на вицепрезидента Маргарита Попова, а преди това на МП)… Тяхното име е легион, както би рекъл поетът. Легион от препъникамъни между властта и гражданите, в които се препъва, пада и си разбива носа именно властта. И винаги в края на всеки безславно завършил мандат отчита, че не нещо друго, а “лошата медийна политика” е съсипала имиджа й.

Не е ясен принципът, по който тези хора са подбирани и назначавани на съответната длъжност (за младши експерти например се провеждат конкурси). Но те попиват най-гнусните маниери на родната бюрокрация с протакания, недомлъвки, връщания и накрая – отказ.

Един господ знае откъде пресаташетата и пиарите са се обучавали на правилата на този занаят. Но ако са преминали през съответните факултети на университетите, не е странно защо не са наясно каква им е работата. Защото в повечето от тях с професорски титли по пиар, каквото и да значи това, се кичат хора, които не са свикали дори една пресконференция в живота си. И е трудно да си представим какво точно преподават на бъдещите пресаташета и пиари.

Хроничният проблем

Бедната Румяна, наритана щедро от всички нас – журналята, заслужава и една добра дума. Защото смъкна маската от този хроничен одушевен проблем, наречен пиари и пресаташета, които храним с парите си, за да ни лишават от конституционното ни право на достъп до информация. Все отнякъде трябваше да се започне. Та декларациите за откритост на всяка власт и всяко ново управление да не звучат като в печалното заключение: искахме да стане по-добре, а то стана както винаги.

Докато не се справят с този проблем, за всички институции ще е по-добре да си вържат пиарите, та да им е мирен имиджът.

ИВА НИКОЛОВА*

*Авторката е директор на студио "София" на Нова българска телевизия.

Оригинална публикация 

vsekiden.com I Валерия ЙОНКОВА I 21.10.2011

Старите играчи на имидж терена си избраха нови партии

В предизборната битка копието държат пиарите. Сезонът за тях е инфарктен, колкото и за самите кандидати. Телефоните им пушат от стотици разговори – с медии, политици, общественици. Знаейки силата на медийните стратези, политиците се надпреварват да ангажират обучени хора, които да ги изведат в челните редици и да им осигурят максимум обществено внимание.

На повечето от тях имената се превръщат в марка. Те са се доказали в люти битки на политическия фронт. На него пиарите воюват както воюват бъдещите президенти и кметове. И за тези избори кардиналите на словото са популярни. Само някои са сменили партиите.

ГЕРБ: Росен не е артист – и 10 000 имиджмейкъри не действат

Управляващите знаят силата си за тези избори и са убедени в успеха си. Не разчитат на тежки имена и гласуват доверие на изпитания си експерт Севдалина Арнаудова. Тя, заедно с Никола Николов, са хората, които всички журналисти познават.

Няма нито една пиар агенция, която да стои зад кампанията на Росен, нито зад кампанията на кметовете ни в страната, държи да се знае Севдалина Арнаудова. И конкретизира, че 6 човека, а не 36 агенции, работят за управляващите в тази кампания. Плевнелиев само е прибавил към екипа си пресаташето от Министерството на регионалното развитие Мария Иванова, а Маргарита Попова – нейното – Ирина Гъркова. По кампанията работи и Елен Герджиков, кандидат-общински съветник в София, който от години помага в кампаниите на ГЕРБ.

Всички са категорични, че агресивната намеса на имиджмейкъри само ще наруши възприятието на хората към Плевнелиев. Росен се държи абсолютно естествено и няма никакви имиджмейкъри. Просто е от хората, които ако не вярва в нещо, и десет хиляди имиджмейкъри да му излязат, няма да го накарат да се държи по друг начин. Той не е артист, разпалено обяснява Арнаудова.

Хората от екипа му са против да му се пришива изкуствен образ, тъй като той не е професионален политик. Не може до вчера да е бил експерт, конкретен, извън политическото говорене и сега изведнъж да го превърнем в големия политик. Колкото повече работиш върху един човек и го превръщаш в нещо, което не е той, не е добре, не се колебае Арнаудова.

Не е изключено обаче кандидат-президентът Росен Плевнелиев да получи напътствия и от премиера Борисов. “Заради строежа на магистралите и пътищата ти беше мой много добър пиар. Отсега нататък аз ще съм ти пиарът”, обеща премиерът на Плевнелиев при огласяването на кандидатурата му.

Войнственият Каракачанов си осигури вещата в политическия пиар Аня Павлова

Шефката на CNR-comunications и на Асоциацията на имиджмейкърите Аня Павлова е родена в Москва. Завършва Художествената академия в София. Била е независим наблюдател на парламентарните избори в Украйна през 1998 г. и на президентските избори в Русия през 2001 г. Участник в редица изборни кампании в България и Русия, Аня отдавна е надълбоко във водите на пиар-стратегиите. Ефектна и скандална, с винаги остра фраза, московчанката винаги е бягала от клишето. Има тънко чувство за хумор, и особен афинитет към гротеската. Телефонният й секретар доскоро отговаряше, че г-жа Павлова в момента е на среща с Путин.

Политиците се надпреварват за вниманието й, тя пък си знае цената. Аня водеше третата кампания на кмета Стефан Софиянски, за което печели наградата на Българското дружество за връзки с обществеността през 2003-а. Мотото е “Добър кмет – най-важното за София”.

Аня дълго време се занимаваше и с имиджа на бившия лидер и бизнесмен Пламен Юруков, частично продължава и сега. Омъжена е за Юлий Павлов – брат на медийния бос Любомир Павлов, след развода с дългогодишния си спътник в живота Евгений Дайнов.

ОДС и СДС заложиха на бившата шефка на синия пресцентър Анна Гочева

Бившата шефка на пресцентъра на СДС дава ценни съвети на целия Съюз на десните сили в момента, заедно с кандидат-президента Румен Христов. Магистър по връзки с обществеността, Анна беше в пресцентъра на СДС още по времето на кабинета Костов. Впоследствие между 2000 г. до 2002 г. го оглави. След кратък интервал, в който се обучаваше в Политическата академия за Югоизточна Европа, тя отново оглави пресцентъра на сините, вече с лидер Пламен Юруков.

За разлика от доста хора в бранша, Ани залага на трезви и здравомислещи стратегии. Позите са й чужди и я дразнят. Без излишни украшения и изкуствени приказки, има страхотен нюх към ситуацията и в това е ненадмината, казват колегите й. Работила е и за национални, и за местни избори. В началото на кариерата си, Анна е била и учител. Може би затова й е особено лесно да преподава на политиците – почти като на ученици. Те пък нямат против да я слушат.

Мария Капон неотменно след пиара си Арман Бабикян

Обигран в техниките на поведението, Арман Бабикян се сражава на политическия фронт не от вчера. Радиокадър. В радиожурналистиката тръгва още като гимназист. Работил е в БНР и “Свободна Европа”, създател на “Канал Ком”, управител на радио “Атлантик”.

Арман заряза журналистиката и се отдаде на пиара с работата по кампанията на синия кандидат-кмет на Варна Христо Кирчев през 1995 г. Сътрудничи на Надежда Михайлова като водач на листа във Варна. Горд е най-вече с кампанията си за кмета на Русе Елеонора Николова през 2003 г., признава за най-трудна битката с балотажа на Румен Рашев във Велико Търново през същата година.

Шефът на “Атака” Волен Сидеров се сдоби с нов експерт

30-годишният Живко Андонов, завършил пиар и комуникации, е в орбитата на шефа си от около година. От Пазарджик е и е роден през 1981 г. Всъщност тази кампания е и първата работа по специалността и затова е много амбициран да се докаже, коментират хора около него.

Иначе младежът е очевидно деен. Той е и собственик на столичният пиано бар “Вчера”. Бившата пиарка Милена, която имаше интереси в киното, напусна. В отпуска по майчинство излезе пък другата – Миглена, която вече роди и най-вероятно ще се завърне в “Атака”.

Така или иначе, Волен е човек, който трудно се вслушва в глас извън своя. Но немалко хора твърдят, че най-яркият имиджмейкър е била съпругата му Капка, която го съветвала за всичко, включително и за облеклото и поведението му.

Меглена Кунева чака на американците

За приземяващия имидж на Меглена Кунева отдавна стана ясно, че се грижи и Слави Трифонов. Говореше се, че Кунева е дала сериозна сума на шоумена, за да се погрижи за пиара. Отделно Кунева е наела американския пиар екип на „Лофтъс Маркуард”, което се говори, че ще й струва по 30 000 лева месечно. От компанията твърдели, че са само приятели на екипа на Меги и нямат нищо общо с кампанията й.

Компанията е притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард. Кунева отрича да ги е наела, но признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори.

“От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала “не”. Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас”, отби атаките Кунева.

Бившият еврокомисар твърди, че предизборната платформа е изработена от нея и инициативния комитет и нито една пиар агенция няма нищо общо.

Нидал Алгафари склони на скандалния Алексей Петров

Автор и режисьор на студентското предаване “Ку-ку”, бивш изпълнителен директор на БНТ, Нидал Алгафари пое пътя и на политическия пиар. Българинът с баща сириец, е женен за не по-малко популярната психоложка Мадлен Алгафари.

В политическия пиар той твърдо зае острова на социалистите. Не крие, че има леви идеи. Стана легендарен с работата си по кампаниите на социалистите, както и на първата кампания на президента Първанов. Оказа се и с досие, разкрило го като агент на Шесто управление на ДС.

В един момент Алгафари заяви, че да работи за предизборната кампания на социалистите, е било експеримент. Мнозина му приписват качества на истински строител на интриги, на играч. Той насмешливо обяснява, че постоянно крои интриги.
Последно се раздразних, когато на пленума на БСП, на който трябваше да предложи проектокабинета, Станишев не беше намерил и време да пита, а се появи с бяла риза на бял фон, ядоса се Алгафари.

Общо взето, екипите, пиарите това правят – големи грешки, и след това ги приписват на кандидатите си, не се церемони експертът. На въпроса как е излязъл от амплоато си на режисьор и е влязъл в ролята на пиар на Алексей Петров, Алгафари отговаря: ”Взаимно се избрахме”. Сега казва, че за него тази кампания е най-интересната от всички останали, защото ще започне от -95. Няма да има фойерверки, обеща Алгафари. Не стана ясно дали е предизборен трик оплакването на пиар експерта, че е подслушван заради работата си с Алексей Петров. Освен, че Петров все повече се държи като строг политик, дори успя да смени стайлинга си и да боядиса косата си.

Синьото гуру на Костов Мишо Михайлов прави Кадиев демократ

Този път социалистите, опарени от изтичането на бесните пари, хвърлени за израелски фирми през 2009 г., решиха да се справят на родна територия. И направиха сензация – заложиха на легендарния пиар на Костов – изборния фокусник Михаил Михайлов. Актьорът от Русенския и Държавния пътуващ театър, след това зам.-председател на УС на творческия фонд към Съюза на артистите, мениджър на „Сфумато”, още в 90-те заряза театралната кариера, за да се посвети на стратегиите в политиката.

И го направи с фойерверк. Като медиен съветник на двама премиери – Стефан Софиянски и Иван Костов. Ценните напътствия на Мишо Михайлов държавниците искаха и в най-трудните моменти на кариерата си. А Михайлов доби името на експерт с невероятен нюх и интуиция в сложните политически драми.

През 1997 г. Михайлов вече действаше като съветник на премиера Софиянски по медийните въпроси. В същата година е назначен за генерален директор на Нова телевизия. Година по-късно вече е директор на национална кабелна телевизия „София кабел”. От ноември 1999 до юни 2000 г. оглавява дирекция „Информация и връзки с обществеността” в Министерския съвет. Напуска поста след появата на прословутата касета ММ. Тя беше извадена от синдикалния лидер д-р Константин Тренчев и разкриваше, че висш чиновник е поискал подкуп от 10 000 долара за издаване на далекосъобщителен лиценз. Компроматът визираше времето, в което Михайлов беше секретар на Временния съвет за радиочестоти и тв канали и като експерт на Комисията по радио и телевизия. За Михайлов отново се чу миналата година, сега пък като промоутър на участието на Миро в “Евровизия”.

Кадиев ще разчита и на чаровницата Нели Жекова, която ще бъде неговата връзка с медиите. Младото момиче е завършило пиар в Лондонски университет. На нея политическият пиар ще й е за сефте.

Започва кариерата си като радио журналист и водещ, работи в няколко телевизии като репортер и редактор. През последните 3 години е пиар на Нико Тупарев и продуцентската му къща Old School Productions, като през това време е пиар експерт на тв продукциите му и съветник на водещите Ники Кънчев, Ути Бъчваров, Витомир Саръиванов, Марта Вачкова, Маги Желязкова и Азис. Пиарства и на театрални формации.

Изключително коректна, дружелюбна и лоялна, представят я хора, които са контактували с нея. Кадиев тръгна с много активна кампания. Очевидно го съветваха да бяга от клишето, и да изпълни докрай образа си на демократ сред червените.

Журналистката от “Труд” Михайлина Димитрова – до Калфин

Бившата журналистка от “Труд” е сигурна опора на кандидат-президента Ивайло Калфин. Свързваха я дори с по-близки контакти с шефа на бившето 6-то на ДС Димитър Иванов.

Михайлина Димитрова е родена на 12 август 1970 г. в София. Работила е като редактор в Международния отдел на в. “Дневен Труд”, преди това в “Дело” или “Дума”. Не винаги журналистите получават каквото искат, защото Михайлина пресява строго достъпа до кандидат-президента Ивайло Калфин. Възпитаничка е на Испанската гимназия.

Прошков взе вярната на синята идея Деница Сачева

Съветва Прошков в лично качество. В момента е в отпуска от собствената си пиар агенция, която действа от 10 години. Правила е кампанията на Мартин Заимов, когато е бил кмет на София. Има различни проекти в областта на политическия пиар за много хора.

Кампаниите й обаче са свързани с ДСБ и Синята коалиция. Била е шеф на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев, по времето на правителството на Иван Костов. Едно от най-големите предизвикателства в живота ми беше да опитам да правя пиар на здравната реформа в България, на здравната каса.

Чувствам се идейно свързана с тази концепция и затова го правя, нямам договор. Познавам Прошко от времето, която правихме кампанията на Мартин Заимов, казва самата Сачева.

Оригинална публикация