Софтуерните инженери у нас се обединяват в Асоциация

www.acta-verba.com I 11.12.2014г. 

Официално бе представена Асоциация на софтуерните инженери в България. На събитието присъстваха изтъкнати софтуерни инженери, представители на държавни институции и браншови организации, лидери на потребителски групи и представители на медиите.

Асоциация на софтуерните инженери е неправителствена организация, обединяваща специалисти в областта на проектирането, разработката, внедряването и поддръжката на софтуерни системи. Основана е през 2014 г. от професионалисти с доказан дългогодишен опит в информационните технологии. Председател е Мартин Кулов (основател на международната конференция за софтуерни разработчици DevReach), а експертният ѝ съвет е в състав: Румен Банов, Евгени Кацарски, Здравко Дучев, Михаил Михайлов /Майк Рам/, Светлин Наков и Христо Хаджичонев.

„Асоциацията ще работи за по-нататъшното развитие на професията „софтуерен инженер“. Ще се фокусираме върху споделяне на добри практики във всички етапи от процеса на производството на софтуер, както и върху решаване на основните предизвикателства в ИТ индустрията – необходимостта от продължаващо обучение през целия живот, обмен на практически опит и пълноценно професионално израстване. Добре известен факт е, че професията е доста търсена и че не достигат софтуерни специалисти у нас: само през 2015 г. се очаква да има нужда от 22 000 софтуерни инженери. Ние можем взаимно да си помогнем, например като насърчаваме менторството и организираме полезни събития за обмяна на идеи и примери от вече реализирани проекти. За нас е важно да изградим общност на софтуерните специалисти, които да работят заедно в посока на споделяне на знания и практически опит за постигане на най-добро професионално ниво. Тази общност да споделя общи ценности, да има усещане за принадлежност и обща визия за развитие и признание на професията“, заяви Мартин Кулов, председател на Асоциацията.

Сред приоритетите на Асоциацията е създаването на Първия национален експертен регистър на софтуерните инженери. Регистърът ще даде възможност за валидиране на професионалните профили на софтуерните инженери, техния стаж и успехите им.

Друга важна кауза е осигуряването на ефективен трансфер на знания между експертите в Асоциацията чрез насърчаване на споделянето на опит и примери от реализирани проекти, менторство и взаимопомощ.

Експертите, присъединили се към Асоциацията, ще могат да участват в различни работни групи, в които ще се дискутират и разрешават практически проблеми с помощта на добри практики в областта на софтуерното инженерство.

Освен това ще имат достъп (безплатен или срещу минимална такса) до събития с водещи български и чуждестранни лектори, както и ще ползват отстъпки при придобиването на най-новите хардуерни и софтуерни продукти.

Организацията ще издава и месечен електронен бюлетин с информация за предстоящи и изминали събития и новини в областта на софтуерното инженерство, ще се споделят резултати от дейността на работните групи и др.

Повече за дейността на Асоциацията, можете да откриете на www.ase.bg.
За повече актуални новини, следете Facebook страницата на организацията.

За Асоциация на софтуерните инженери:
Основана е през 2014 г. от професионалисти с доказан дългогодишен опит в ИТ, Асоциацията на софтуерните инженери е неправителствена организация, обединяваща експерти в областта на проектирането, разработката, внедряването и поддръжката на софтуерни системи.

Целта на Асоциацията е изграждане на общество от софтуерни инженери, които създават качествени и надеждни решения във всички сегменти на софтуерната индустрия чрез иновации, добри практики и обучение през целия живот.

Автор:
Наталия Димитрова, Acta Verba PR I Events I Digital Marketing 

Как пиари гасят пожари

pressadaily.bg I 15.01.2013

Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“.

Зададохме въпроса на няколко бивши шефове на президентската и правителствената пресслужба. Повод бе гафът от новогодишната реч на президента, където със Скалистите планини в Колорадо бе илюстриран курортът Пампорово. От ситуацията можеше да се излезе елегантно, с чувство за хумор, с извинение и по друг начин. Важно бе да се реагира бързо и адекватно. Нищо от това не се случи. Първо, президентът влезе в обяснителен режим. Второ, прехвърли вината на БНТ и екипа си. И се превърна в част от проблема. Реакцията закъсня с 10 дни.

Решихме да проверим дали са попадали в подобни ситуации и други наши президенти и министър-председатели и как пиарите им са ги отигравали. Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“. Ето какво разказаха те.

Нери Терзиева – прессекретар на Петър Стоянов: Направих гаф с Ангел Марин

Няма нищо по-лесно от това да признаеш грешката си и да се извиниш. Има само едно важно условие – да го направиш навреме.

Моят най-голям гаф е с Ангел Марин. След изявлението му (през март 1998 г.), че призивът „Бегом към НАТО“ е нездравословен за Българската армия, бе извикан от президента Петър Стоянов. В името на публичността поканих журналистите да чуят обясненията на ген. Марин (б.р. – по това време той бе командващ ракетните войски и малко след изказването си бе дисциплинарно уволнен). Срещата с президента пред медиите създаде такъв рейтинг на Марин, че му донесе вицепрезидентски пост.

Таня Джаджева, PR на Станишев: Сергей заседна на незаконен лифт

Имаше ситуации, в които ни се налагаше да влизаме в обяснителен режим, но винаги сме се опитвали да бъдем адекватни. Убедена съм, че има много недоволни от реакциите ни колеги, защото застанеш ли на тази позиция, винаги си от другата страна на бариерата и малко трудно те възприемат като партньор.

Опитвала съм се да бъда именно партньор. Не мога да си спомня случай, в който пресслужбата да е била нападана за простотия, сътворена от нея.

Случаят, в който ми идваше да се отвори земята и да потъна в нея, беше засядането ми заедно със Сергей Станишев на лифта в Благоевград. Беше покъртителна кретения (б.р. – това се случи на 17 септември 2008 г., оказа се, че съоръжението е и незаконно).

Преди да заминем, се проучваше поканата Сергей Станишев да се качи на лифта. Против бяхме и аз, и цялата пресслужба, и всички съветници, и НСО. От службата за охрана бяха направили проучвания и предупредиха, че може да се появят технически проблеми. Целта на посещението не беше качване на лифта, а да се вземат спешни мерки за ограничаване на горските пожари и да се прецени какви са щетите. Пламъците бяха стигнали почти до Благоевград. Тогавашният кмет Костадин Паскалев измисли лифта – да качат Станишев горе, да видел по-добре терените, обхванати от пожара. С премиера в кабинката на съоръжението бяха Паскалев и шефът на пожарната Николай Николов. Всички бяхме на съоръжението, включително и журналисти. Станишев добре знаеше, че целият му екип е против, но умението на Костадин Паскалев да убеждава победи. Единственото, което след това успях да кажа на журналистите след повече от половин час висене на 30 м над земята, беше, че оттук нататък трябва да питат: „Питайте Коце Паскалев защо стана така.“ Той обясняваше, че всъщност лифтът не бил незаконен, бил в период на изпитване.

Цветелина Узунова, PR на Сакскобургготски: Изправяхме се срещу кампании, чиито автори бяха в сянка

Проблемни ситуации като тази с президента Плевнелиев не е имало в нашия мандат. Кризисният PR беше от друг тип. Всички казват, че свободата на словото в медиите е била най-голяма именно в премиерския мандат на Симеон II, но за съжаление тя бе използвана за серия крайно негативни, даже клеветнически кампании срещу него, които не секнаха и след края на мандата му в МС. Той понасяше всичко, само и само медиите да бъдат независими и свободата им – съхранена.

Налагаше ни се да се изправяме срещу добре смазани с времето пропагандни схеми, които разполагаха не само с медийна, но и с финансова мощ и чиито автори бяха в сянка. Заради международния авторитет на царя и огромния интерес към него, особено когато стана министър-председател, всичко бързо придобиваше международен отзвук и се отразяваше и на имиджа на България. Задачата ни никак не беше лесна.

Тиражираната и подклаждана от две национални медии кампания за несъществуващо испанско гражданство на царя, което е пречка да заема такъв пост, започна малко след началото на мандата. Още с появата на първата информация разпространихме опровержение, в което подробно обяснихме, че Симеон Сакскобургготски ни- кога не е бил чужд гражданин и никога не се е отказвал от българското си гражданство. Разказахме с какви паспорти
и как е пътувал по света в годините на изгнание, припомнихме и как му бе върнат българският паспорт… но това не даде резултат. Трябваше чужденци да го кажат, за да има ефект. Наложи се да търсим съдействието на испанското министерство на правосъдието, което официално да съобщи, че българският премиер не е чужд гражданин.

Няма да обяснявам в какво неудобно положение изпаднахме, обяснявайки на служителите в Мадрид какво се пише и твърди в България и защо настояваме те да го опровергават. Хората недоумяваха.

Несравнимо по-трудна беше ситуацията с темата за възстановяването на национализираното частно царско имущество през 1946 г. и върнато през
1998 г. с решение на Конституционния съд. В тези кампании бяха ангажирани вече и партийни централи, институции… Дори и министри от сегашното управление говореха в началото на мандата си, че ще отнемат частното царско имущество. Трябваше да минат години, за да оценят хората, че всичко това се оказа една голяма популистка кампания. Действаха на принципа: многократно тиражираната лъжа става истина. За съжаление и до днес има някои, които все още мислят, че в XXI век повторна национализация е възможна.

Михаил Михайлов, PR на Иван Костов: Качих премиера на Черни връх

Докато в България пиарът се бърка с румсървис, където в ролята на поръчващия е обектът на пиар, винаги ще има не пиари, а слуги. Не можех да направя Иван Костов рус със сини очи, но можех да го представя такъв, какъвто е, в най-добрата му светлина. Пиар пожарите винаги се дължат на престараване от едната или другата страна.

Един от първите проблеми, с които се сблъсках в работата си с премиер Иван Костов, беше слухът, че Костов е много сериозно болен. Тогава качих журналистите на Черни връх, където премиерът всяка седмица се качваше, и то за време, с което всеки спортист би се гордял. Намерих начин как
без думи да реша проблема с плъзналия слух.

Това, което се случи с новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев, не е негов гаф. Единствената грешка на държавния глава е, че влезе в скандала. Бих го посъветвал никога да не участва с коментар, защото това го прави част от историята и участник в нея. Плевнелиев на моменти изглежда идиотски наивен, защо- то още не е разбрал простите истини на хората в политиката и занимаващите се с политика.

Единственият начин да излезе от тази черупка е да се опита да създаде и да наложи нови условия – нещо, за което той няма нито компетентността, нито опита, нито свободата. Всичкологията, в която той навлиза, ще го направи президент всичколог, но не и президент, който ще се запомни с това, което е направил. Горещо му препоръчвам да помисли върху създаването на проект, който не само би обединил българите, но би осмислил и неговото президентстване. Българската политика страда от това, че всеки, който дойде на висока позиция, започва летоброенето от себе си.

Бойка Башлиева, прессекретар на Първанов: Шок беше тортата с шоколадови опълченци

Винаги сме били на позицията, че е добре една институция да има проактивна реакция, т.е да изпреварва събитията. Налагало се е да действаме по две основни линии – на реални събития да се отговори с държавническа позиция и да се реагира на външни за институцията събития – новини, коментари, предложения, включително на черен пиар.

Принципът, който сме спазвали, е, че трябва да има бърза реакция. Тя обаче винаги бе предшествана от проверка и анализ и това създаваше усещането за забавяне. При остри ситуации винаги сме реагирали в рамките на деня, никога не сме оставяли нещата да се влачат, да се натрупват и да влизат в модела на снежната топка. Имало е и много случаи, в които още обаждането на една медия ни даваше ясен знак, че трябва да реагираме. Предупреждавали сме журналистите, че ще получат позиция, но ни е необходимо време. В последните години се налагаше да се обръщаме към една или друга медия, разпространила неверни факти и твърдения, за да ги коригираме.

За да не се получават гафове, за да няма излишни поводи за напрежение

президентът Георги Първанов винаги е спазвал принципа, когато е в чужбина, никога да не коментира събития, които са се случили в страната. Спомням си един много ярък пример – още през 2002 г., когато той бе на среща с Романо Проди и Гюнтер Ферхойген и научи, че има промяна в българската позиция по преговорите с ЕС относно „Козлодуй“. Тогава всички медии чакаха коментар по тази тема, но президентът отказа независимо от неловката ситуация. Коментира темата, когато се прибра в страната.

През 2003 г. президентът реши за първи път да запише предварително новогодишното си обръщение и го направи на 26 декември. На следващия ден имаше планирана лека операция на лицето. След като слиза от операционната маса, му се обажда генерал Студенков, който му съобщава за случилото се в Кербала и че има загинали наши момчета. По това време нито военният, нито външният министър, нито премиерът бяха в България и президентът пое посрещането на телата, траурната церемония. На 31 декември държавният глава презаписа новогодишното си обръщение, тъй като след трагедията, при която загинаха петима от контингента ни, беше задължително да се отдаде почит и да се покаже съпричастност.

Заради съветите на Бойка Башлиева Първанов често си е спестявал неловки ситуации.

Медиен шум, свързан с недоглеждане, предизвика приемът за 3 март през 2007 г. Тогава фирмата, която осигуряваше кетъринга, вероятно от добри чувства и старание да изненада гостите, поднесе торта, изобразяваща боевете на Шипка. Медиите гръмнаха, „гостите са изяли опълченците“ а резултатът бе прекратен договор с фирмата за кетъринг и нова процедура за избор.

Широк отзвук в пресата имаше и президентският лов по време на трагедията с влака София – Кардам. Обясних на колегите, които се обаждаха по телефона да питат каква е истината. Може това да е станало след часове, но реакция имаше и за влака, и за архара.

За архара си водех лични кореспонденции с няколко вестника

Публикуването на стенограмата от разговора със Симеон Дянков бе предизвикано от финансовия министър. Той нарече четвъртия икономически доклад на специалисти от БАН и експерти от екипа на президента „малоумен“. След това дойдоха неговите двусмислени изказвания в телевизионно предаване с репликата за милиардера. Президентът покани Симеон Дянков на разговор. На излизане финансовият министър сподели, че диалогът бил конструктивен. Взехме решение и публикувахме стенограмата, която отприщи поредица от политически изказвания, която завърши в искане за импийчмънт. Факт е, че стенограмата сложи края на атаките на Дянков срещу президентството.

Оригинална публикация 

Пиарите предизборно – Те са!

vsekiden.com I Валерия ЙОНКОВА I 21.10.2011

Старите играчи на имидж терена си избраха нови партии

В предизборната битка копието държат пиарите. Сезонът за тях е инфарктен, колкото и за самите кандидати. Телефоните им пушат от стотици разговори – с медии, политици, общественици. Знаейки силата на медийните стратези, политиците се надпреварват да ангажират обучени хора, които да ги изведат в челните редици и да им осигурят максимум обществено внимание.

На повечето от тях имената се превръщат в марка. Те са се доказали в люти битки на политическия фронт. На него пиарите воюват както воюват бъдещите президенти и кметове. И за тези избори кардиналите на словото са популярни. Само някои са сменили партиите.

ГЕРБ: Росен не е артист – и 10 000 имиджмейкъри не действат

Управляващите знаят силата си за тези избори и са убедени в успеха си. Не разчитат на тежки имена и гласуват доверие на изпитания си експерт Севдалина Арнаудова. Тя, заедно с Никола Николов, са хората, които всички журналисти познават.

Няма нито една пиар агенция, която да стои зад кампанията на Росен, нито зад кампанията на кметовете ни в страната, държи да се знае Севдалина Арнаудова. И конкретизира, че 6 човека, а не 36 агенции, работят за управляващите в тази кампания. Плевнелиев само е прибавил към екипа си пресаташето от Министерството на регионалното развитие Мария Иванова, а Маргарита Попова – нейното – Ирина Гъркова. По кампанията работи и Елен Герджиков, кандидат-общински съветник в София, който от години помага в кампаниите на ГЕРБ.

Всички са категорични, че агресивната намеса на имиджмейкъри само ще наруши възприятието на хората към Плевнелиев. Росен се държи абсолютно естествено и няма никакви имиджмейкъри. Просто е от хората, които ако не вярва в нещо, и десет хиляди имиджмейкъри да му излязат, няма да го накарат да се държи по друг начин. Той не е артист, разпалено обяснява Арнаудова.

Хората от екипа му са против да му се пришива изкуствен образ, тъй като той не е професионален политик. Не може до вчера да е бил експерт, конкретен, извън политическото говорене и сега изведнъж да го превърнем в големия политик. Колкото повече работиш върху един човек и го превръщаш в нещо, което не е той, не е добре, не се колебае Арнаудова.

Не е изключено обаче кандидат-президентът Росен Плевнелиев да получи напътствия и от премиера Борисов. “Заради строежа на магистралите и пътищата ти беше мой много добър пиар. Отсега нататък аз ще съм ти пиарът”, обеща премиерът на Плевнелиев при огласяването на кандидатурата му.

Войнственият Каракачанов си осигури вещата в политическия пиар Аня Павлова

Шефката на CNR-comunications и на Асоциацията на имиджмейкърите Аня Павлова е родена в Москва. Завършва Художествената академия в София. Била е независим наблюдател на парламентарните избори в Украйна през 1998 г. и на президентските избори в Русия през 2001 г. Участник в редица изборни кампании в България и Русия, Аня отдавна е надълбоко във водите на пиар-стратегиите. Ефектна и скандална, с винаги остра фраза, московчанката винаги е бягала от клишето. Има тънко чувство за хумор, и особен афинитет към гротеската. Телефонният й секретар доскоро отговаряше, че г-жа Павлова в момента е на среща с Путин.

Политиците се надпреварват за вниманието й, тя пък си знае цената. Аня водеше третата кампания на кмета Стефан Софиянски, за което печели наградата на Българското дружество за връзки с обществеността през 2003-а. Мотото е “Добър кмет – най-важното за София”.

Аня дълго време се занимаваше и с имиджа на бившия лидер и бизнесмен Пламен Юруков, частично продължава и сега. Омъжена е за Юлий Павлов – брат на медийния бос Любомир Павлов, след развода с дългогодишния си спътник в живота Евгений Дайнов.

ОДС и СДС заложиха на бившата шефка на синия пресцентър Анна Гочева

Бившата шефка на пресцентъра на СДС дава ценни съвети на целия Съюз на десните сили в момента, заедно с кандидат-президента Румен Христов. Магистър по връзки с обществеността, Анна беше в пресцентъра на СДС още по времето на кабинета Костов. Впоследствие между 2000 г. до 2002 г. го оглави. След кратък интервал, в който се обучаваше в Политическата академия за Югоизточна Европа, тя отново оглави пресцентъра на сините, вече с лидер Пламен Юруков.

За разлика от доста хора в бранша, Ани залага на трезви и здравомислещи стратегии. Позите са й чужди и я дразнят. Без излишни украшения и изкуствени приказки, има страхотен нюх към ситуацията и в това е ненадмината, казват колегите й. Работила е и за национални, и за местни избори. В началото на кариерата си, Анна е била и учител. Може би затова й е особено лесно да преподава на политиците – почти като на ученици. Те пък нямат против да я слушат.

Мария Капон неотменно след пиара си Арман Бабикян

Обигран в техниките на поведението, Арман Бабикян се сражава на политическия фронт не от вчера. Радиокадър. В радиожурналистиката тръгва още като гимназист. Работил е в БНР и “Свободна Европа”, създател на “Канал Ком”, управител на радио “Атлантик”.

Арман заряза журналистиката и се отдаде на пиара с работата по кампанията на синия кандидат-кмет на Варна Христо Кирчев през 1995 г. Сътрудничи на Надежда Михайлова като водач на листа във Варна. Горд е най-вече с кампанията си за кмета на Русе Елеонора Николова през 2003 г., признава за най-трудна битката с балотажа на Румен Рашев във Велико Търново през същата година.

Шефът на “Атака” Волен Сидеров се сдоби с нов експерт

30-годишният Живко Андонов, завършил пиар и комуникации, е в орбитата на шефа си от около година. От Пазарджик е и е роден през 1981 г. Всъщност тази кампания е и първата работа по специалността и затова е много амбициран да се докаже, коментират хора около него.

Иначе младежът е очевидно деен. Той е и собственик на столичният пиано бар “Вчера”. Бившата пиарка Милена, която имаше интереси в киното, напусна. В отпуска по майчинство излезе пък другата – Миглена, която вече роди и най-вероятно ще се завърне в “Атака”.

Така или иначе, Волен е човек, който трудно се вслушва в глас извън своя. Но немалко хора твърдят, че най-яркият имиджмейкър е била съпругата му Капка, която го съветвала за всичко, включително и за облеклото и поведението му.

Меглена Кунева чака на американците

За приземяващия имидж на Меглена Кунева отдавна стана ясно, че се грижи и Слави Трифонов. Говореше се, че Кунева е дала сериозна сума на шоумена, за да се погрижи за пиара. Отделно Кунева е наела американския пиар екип на „Лофтъс Маркуард”, което се говори, че ще й струва по 30 000 лева месечно. От компанията твърдели, че са само приятели на екипа на Меги и нямат нищо общо с кампанията й.

Компанията е притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард. Кунева отрича да ги е наела, но признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори.

“От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала “не”. Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас”, отби атаките Кунева.

Бившият еврокомисар твърди, че предизборната платформа е изработена от нея и инициативния комитет и нито една пиар агенция няма нищо общо.

Нидал Алгафари склони на скандалния Алексей Петров

Автор и режисьор на студентското предаване “Ку-ку”, бивш изпълнителен директор на БНТ, Нидал Алгафари пое пътя и на политическия пиар. Българинът с баща сириец, е женен за не по-малко популярната психоложка Мадлен Алгафари.

В политическия пиар той твърдо зае острова на социалистите. Не крие, че има леви идеи. Стана легендарен с работата си по кампаниите на социалистите, както и на първата кампания на президента Първанов. Оказа се и с досие, разкрило го като агент на Шесто управление на ДС.

В един момент Алгафари заяви, че да работи за предизборната кампания на социалистите, е било експеримент. Мнозина му приписват качества на истински строител на интриги, на играч. Той насмешливо обяснява, че постоянно крои интриги.
Последно се раздразних, когато на пленума на БСП, на който трябваше да предложи проектокабинета, Станишев не беше намерил и време да пита, а се появи с бяла риза на бял фон, ядоса се Алгафари.

Общо взето, екипите, пиарите това правят – големи грешки, и след това ги приписват на кандидатите си, не се церемони експертът. На въпроса как е излязъл от амплоато си на режисьор и е влязъл в ролята на пиар на Алексей Петров, Алгафари отговаря: ”Взаимно се избрахме”. Сега казва, че за него тази кампания е най-интересната от всички останали, защото ще започне от -95. Няма да има фойерверки, обеща Алгафари. Не стана ясно дали е предизборен трик оплакването на пиар експерта, че е подслушван заради работата си с Алексей Петров. Освен, че Петров все повече се държи като строг политик, дори успя да смени стайлинга си и да боядиса косата си.

Синьото гуру на Костов Мишо Михайлов прави Кадиев демократ

Този път социалистите, опарени от изтичането на бесните пари, хвърлени за израелски фирми през 2009 г., решиха да се справят на родна територия. И направиха сензация – заложиха на легендарния пиар на Костов – изборния фокусник Михаил Михайлов. Актьорът от Русенския и Държавния пътуващ театър, след това зам.-председател на УС на творческия фонд към Съюза на артистите, мениджър на „Сфумато”, още в 90-те заряза театралната кариера, за да се посвети на стратегиите в политиката.

И го направи с фойерверк. Като медиен съветник на двама премиери – Стефан Софиянски и Иван Костов. Ценните напътствия на Мишо Михайлов държавниците искаха и в най-трудните моменти на кариерата си. А Михайлов доби името на експерт с невероятен нюх и интуиция в сложните политически драми.

През 1997 г. Михайлов вече действаше като съветник на премиера Софиянски по медийните въпроси. В същата година е назначен за генерален директор на Нова телевизия. Година по-късно вече е директор на национална кабелна телевизия „София кабел”. От ноември 1999 до юни 2000 г. оглавява дирекция „Информация и връзки с обществеността” в Министерския съвет. Напуска поста след появата на прословутата касета ММ. Тя беше извадена от синдикалния лидер д-р Константин Тренчев и разкриваше, че висш чиновник е поискал подкуп от 10 000 долара за издаване на далекосъобщителен лиценз. Компроматът визираше времето, в което Михайлов беше секретар на Временния съвет за радиочестоти и тв канали и като експерт на Комисията по радио и телевизия. За Михайлов отново се чу миналата година, сега пък като промоутър на участието на Миро в “Евровизия”.

Кадиев ще разчита и на чаровницата Нели Жекова, която ще бъде неговата връзка с медиите. Младото момиче е завършило пиар в Лондонски университет. На нея политическият пиар ще й е за сефте.

Започва кариерата си като радио журналист и водещ, работи в няколко телевизии като репортер и редактор. През последните 3 години е пиар на Нико Тупарев и продуцентската му къща Old School Productions, като през това време е пиар експерт на тв продукциите му и съветник на водещите Ники Кънчев, Ути Бъчваров, Витомир Саръиванов, Марта Вачкова, Маги Желязкова и Азис. Пиарства и на театрални формации.

Изключително коректна, дружелюбна и лоялна, представят я хора, които са контактували с нея. Кадиев тръгна с много активна кампания. Очевидно го съветваха да бяга от клишето, и да изпълни докрай образа си на демократ сред червените.

Журналистката от “Труд” Михайлина Димитрова – до Калфин

Бившата журналистка от “Труд” е сигурна опора на кандидат-президента Ивайло Калфин. Свързваха я дори с по-близки контакти с шефа на бившето 6-то на ДС Димитър Иванов.

Михайлина Димитрова е родена на 12 август 1970 г. в София. Работила е като редактор в Международния отдел на в. “Дневен Труд”, преди това в “Дело” или “Дума”. Не винаги журналистите получават каквото искат, защото Михайлина пресява строго достъпа до кандидат-президента Ивайло Калфин. Възпитаничка е на Испанската гимназия.

Прошков взе вярната на синята идея Деница Сачева

Съветва Прошков в лично качество. В момента е в отпуска от собствената си пиар агенция, която действа от 10 години. Правила е кампанията на Мартин Заимов, когато е бил кмет на София. Има различни проекти в областта на политическия пиар за много хора.

Кампаниите й обаче са свързани с ДСБ и Синята коалиция. Била е шеф на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев, по времето на правителството на Иван Костов. Едно от най-големите предизвикателства в живота ми беше да опитам да правя пиар на здравната реформа в България, на здравната каса.

Чувствам се идейно свързана с тази концепция и затова го правя, нямам договор. Познавам Прошко от времето, която правихме кампанията на Мартин Заимов, казва самата Сачева.

Оригинална публикация 

Пропаганда за милиони

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ | 15.10.2011

Едни добри пари ще потънат в джобовете на армията от пиари и рекламни агенции, които обгрижват партиите за президентските избори и вота за местна власт. От политическите централи твърдят, че средствата за агитация не надхвърлят разрешените по закон. Неофицално обаче е известно, че всички партии си имат "черни каси", пълнени от икономическата клиентела и приближени бизнесмени. Именно тези пари се раздават на пиари и медии.
За първи път от 20 години насам управляваща партия е ангажирала толкова много компании за връзки с обществеността за избори. В края на миналата седмица стана ясно, че партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, е сключила договори с почти половин стотица рекламни, социологически и пиар агенции. Списъкът бе публикуван на сайта на Сметната палата. Той стана причина за оживени коментари в опозицията, тъй като потвърди съмненията й, че управляващите ще пръснат милиони за изборите. Обявяването му предизвика и недоумение сред рекламните специалисти, защото се оказа, че авторите на документа не правят разлика между социологически агенции, фирми – издатели на вестници, рекламни агенции, медия шопове , компании за външна реклама, агенции за медия планиране и пр. Според ГЕРБ всички те са "рекламни агенции".
Освен внушителния брой на медия компаниите в списъка фигурират и фирми, които имат икономически обвързаности с правителството и с водещи фигури от управляващата партия. Крещящ пример за конфликт на интереси е договорът на предизборния щаб на управляващите със социологическата агенция "Маркет линкс", чийто неотдавнашен собственик – Румяна Бъчварова, е началник на кабинета на премиера Бойко Борисов.
Друг подобен пример е договорът с рекламната и пиар агенция "Ориндж ПиАр" ООД. Години наред тя се занимава с връзките с обществеността на златодобивната компания "Дънди прешъс металс". Близо 8 години канадците правят опити да започнат добив на злато в местността Ада тепе край Крумовгард. Предишният екоминистър Джевдет Чакъров спъваше проекта им за разлика от неговата наследничка на поста Нона Караджова. Проверка на "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър установи, че мажоритарен собственик на "Ориндж ПиАр" е Вера Джамбазова. Името й нашумя преди 2 г., когато стана ясно, че телефонът й е подслушван от спецслужбите покрай разработката за енергийния лобист Стефан Гамизов.
Странностите продължават и по-нататък в списъка с агенциите на ГЕРБ. Договор за пиар услуги е сключил и Димитър Найденов чрез фирмата си "Кота 97" ООД. Найденов е преподавател във Факултета по журналистика в СУ "Климент Охридски" и е съпруг на Вера Джамбазова. В правителството на тройната коалиция от услугите му се ползваха уволненият земеделски министър Нихат Кабил и изгоненият от ДПС бивш заместник-шеф на партията Касим Дал.
Шоуменът Тончо Токмакчиев също е ангажиран за предизборната кампания на ГЕРБ. Той и брат му Ангел държат 40% от компанията "Рекламна мрежа 5". От години тя има силни позиции във външната реклама в най-големите български градове. Партньорка на братя Токмакчиеви с 30% от капитала е Елена Урумова-Стефанова. Тя е съпруга на Богдан Стефанов, който бе зам.- кмет с ресор "Образование и култура" по времето на кмета Стефан Софиянски. За външната реклама (билбордове и прочие) управляващата партия е заложила и на мощната компания "Метрополис медия", която е собственост на скулптора Евгени Йонов. Той е съпруг на певицата Белослава. ГЕРБ ползва и съоръженията за външна реклама на фирмата на Румен Кривицки.
Сред обявените от ГЕРБ "рекламни агенции" са и "ТВ Седем" ЕАД и "Ню Медия груп" АД. Предметът им на дейност всъщност не е реклама. Двете компании са собственици и издатели на медии. Първата фирма държи телевизия TV 7, а втората – няколко тиражни жълти издания. По същество обаче от 2 години те основно се занимават с реклама на постиженията на правителството на ГЕРБ и громят реалните и измислените врагове на премиера Бойко Борисов.
В списъка с медийните партньори на властта фигурират две ключови компании. Първата е "Вестникарска група "България" ООД на Огнян Донев и Любомир Павлов. Дружеството издава вестниците "Труд", "24 часа" и "168 часа". Другата интересна фирма е социалогическата агенция "Център за анализи и маркетинг" на брата на Павлов – Юлий. Проучванията на последния са широко отразявани във вестникарската група.
Като "рекламна агенция" е определена и компанията "Дарик нюз" ЕООД, която притежава едноименното частно радио и електронен сайт.
На челно място в списъка фигурира и "Фокус – нунти" ООД на Красимир Узунов и адвокат Трифон Балевски. Фирмата е собственик на агенция "Фокус" и едноименната радиоверига. Медиите са известни с близостта си до всяка власт. Преди няколко седмици Узунов обяви пред "БАНКЕРЪ", че "Фокус" няма сключени договори със сегашното правителство. Документът от Сметната палата обаче опроверга твърденията му.
ГЕРБ има договори за "връзки с обществеността" и с големи регионални медии. Сред тях са великотърновските вестници "Янтра днес" и "Борба", "Хасковска Марица", "Черно море" и др., както и с кабелна телевизия и сайтове.

Кой кого обслужва

Пиар кампанията на независимия кандидат за президент Меглена Кунева е поверена на американската компания "Лофтъс Маркуард", гласят слухове. Нейни собственици са 48-годишният ирландец Джим Лофтъс и 37-годишният американец Йън Дейвид Маркуард. От "Лофтъс Маркуард" обаче твърдят, че са само "приятели" с Кунева и че нямат нищо общо с кампанията й.
Пиарът на кандидат-президента Алексей Петров е поверен на Нидал Алгафари, който години наред работеше за БСП
Бившият шеф на пресцентъра на правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов – Михаил Михайлов, и тв водещият Иван Гарелов са ангажирани с кампанията на червения кандидат-кмет Георги Кадиев. Бившата журналистка от "Дума" и "Труд" Михайлина Димитрова пък е медиен съветник на Ивайло Калфин.
Анна Гочева, която бе имиджмейкър на Стефан Софиянски, в момента съветва ОДС и кандидат-президента Румен Христов. Дъщерята на Бриго Аспарухов – Светла, гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Клонът на световната агенция "Юро Ар Ес Си Джи" в Тел Авив се грижи за пиара на двойката Димитър Куцаров – Камелия Тодорова.
Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф в предизборния щаб на ГЕРБ, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането.
От централата на БСП заявиха, че нямат пари, за да наемат пиар агенция. С кампанията на кандидатпрезидентската двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов се занимават партийният пресцентър и предизборният щаб. Тв клипът им е изработен от продуцентската компания "Сиа адвертайзинг". Във вторник тази седмица бе заснета втора част от видеото "Аз се срамувам". Според шефката на червения пресцентър Жанет Пашалиева новият агитационен клип бил "по-оптимистичен" от първия вариант, който се върти в телевизиите.
ДПС също не ползва услугите на външни пиари. Предизборните стратегии на движението се задават от Централното оперативно бюро, а техен изпълнител е медийният отдел. Отговорността за публичния образ на партията Ахмед Доган е прехвърлил на двама депутати. Христо Бисеров отговаря за стратегиите за развитие, разширяване и комуникации, а Камен Костадинов – за връзките с медиите.

Гергов продаде "Нюз аутдор България"

Един милион евро е спечелил рекламният и медиен консултант Красимир Гергов от продажбата на акциите си в компанията за външна реклама "Нюз аутдор България".
Акционери в нея са били Гергов и холандската фирма "Новакорп лимитед". През юни тази година те са продали акциите си на "Жи Се Деко България Б.В", сочи справка в Търговския регистър. Веднага след продажбата "Нюз аутдор България е преименувана на "К аут ов хоум" ЕООД. В момента неин едноличен собственик е акционерно дружество "Вал" от Германия. Фирмата купувач обаче няма нито един служител.
Тази седмица стана ясно, че "К аут ов хоум" е спечилила обществената поръчка за монтирането на 100 нови спирки в София. Тя е била предпочетена от "Центъра за градска мобилност" в конкуренция с 4 фирми. Стойността на поръчката е 382 500 лв. без ДДС
Новите столични спирки трябва да бъдат готови до 15 декември. Предвижда се върху тях да няма реклами. От Столична община обясниха, че 8 от спирковите навеси са по линиите на трамваите и тролейбусите, а останалите 92 – по маршрутите на автобусите във всички райони. Съоръженията ще са стъклени, като покривът им ще бъде непрозрачен. Вътре ще бъдат монтирани пейки. На информационните табла ще бъдат поставени маршрутите на градския транспорт.

Стр. 35

Гарелов, Тупарев и Алгафари лапат милиони от изборите

в. Show | 21.09.2011 

Иван Гарелов, Мишо Михайлов, Нико Тупарев, Нидал Алгафари и бившата зам.-министърка на държавната администрация Мария Дивизиева са хората, които ще се облажат най-много от изборите, носи кулоарната мълва. Медийните експерти са поели пиар кампаниите на кандидатите за кметове и президент вместо доскорошните любими външни консултанти. Всички партии твърдят, че ще разчитат на собствени сили, но представители на предизборните щабове с охота се топят как са чули, че опонентите им ще платят милиони за експерти и пиари.
***
Официално за изборите средствата не надхвърлят разрешените по закон. В партийните централи обаче има отворени "черни каси", пълнени от големия бизнес, но до тях достъп имат само лидерите. Те са и единствените, които знаят точно колко ще им струват кампаниите и колко пачки ще бъдат раздадени в "пликове" под масата.
Неуспели кандидати за експерти твърдят, че на тъмно се харчат милиони, но нито кандидат-кметовете, нито общинските съветници могат да разполагат с тях, за да плащат на свои хора. "Всички пари за изборите се държат от партийните вождове. Те еднолично решават кой може да спонсорира кампаниите и на кого да се плаща за отразяване. От бюджета за изборите, който им се полага по закон, се отпускат символични суми, с които кандидатите да си отпечатат плакатите."
Парите за изборите обаче са по-малко от предишни години, категорични са всички експерти. Това личало от започналите кампании. "На този етап са много вяли. Правят това, което се е правило досега. Няма нито една интересна кампания, включително и за софийския кмет, което си е изненада. Има твърде много соцреализъм, а днешното време не търпи това. Хората вече са други, а не каквито бяха преди четири години", коментира пред "ШОУ" Максим Бехар.
За президентска кампания ЦИК гласува максимум до 2 млн. лева, а за местния вот партиите могат да похарчат законно 8 милиона. Според врели и кипели експерти по политически маркетинг една добра кампания за президент на България струва най-малко 4 милиона, от които три отиват за медии, реклама и пиар, а останалите са за наблюдатели, застъпници и купуване на гласове.
Колко да се похарчи за местния вот, зависи от населеното място.
Най-скъпо струват избори край морето и в планинските курорти, както и по местата, на които има концесии и могат да се получават обществени поръчки.
Едно от най-резултатните за партийните посредници по изборите пера от бюджета е това за сувенири. Най-големите комисиони са взимани от поръчителите на шапки, шалове, чаши, фанелки, химикалки и торбички.
Типичен пример в това отношение е пиар консултантът на претендента за столичен кмет Георги Кадиев – Мишо Михайлов. Като пиар на партия "Лидер" бившият говорител на Иван Костов поръчал толкова много картонени шапки, че след изборите в щаба били заринати от рекламните материали. От акцията на Михайлов се възползвали някои заможни застъпници на партията на Ковачки, които ги обрали, за да си палят камините с тях.
Може би от комисионната от картонени шапки Михайлов е горд собственик на къща в Барселона, бъзикат го опоненти.
Михайлов може да се похвали с изключителни "успехи" като пиар. Той успя да провали участието на Миро на "Евровизия", "намазал" и Костов.

Сивите кардинали на новата политика

Пиарите, както и социолозите, започнаха да се изживяват като Петата власт. Вместо да се съобразяват с клиентите си и да отговарят на реалните събития, те създават събитията и вкарват клиентите си в собствени политически схеми. Като легенда на "Позитано" се разказва подслушан разговор, в който на въпроса "колко ли е взел Андрей Райчев, за да лансира Меглена Кунева?", се получава отговор: "Нищо не е взел. Целта му е да си изработи собствени конструкции и да вкара политиците в тях."
Месец преди изборите обаче, вместо да трупат дивиденти, пиарите провалят най-личните кандидатури, показа проверка на "ШОУ".
Най-емблематичен е примерът на подведената от американските пиари на НДСВ "Лофтъс Маркуард" Меглена Кунева.
Кунева даде специално интервю за първото издание за новия тв сезон на предаването "Горещо". Кадрите с облечената в жилетчица от камилска вълна кандидатка за президент обаче се редуваха с почти голата Черна Златка. От това обаче спечели само плеймейтката, която затвърди образа си на мокър мъжки блян, а Кунева изглеждаше като истинска страстоубийка.
Независимият кандидат за президент е ангажирала за кампанията си "Лофтъс Маркуард", притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард.
Меглена Кунева признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори, но те не работят за нея. Попитана дали те са й давали съвети, бившата еврокомисарка отговаря: "От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала "не". Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас, слушам инициативния си комитет. Предизборната платформа е изработена от мен и от инициативния комитет и нито една PR агенци няма нищо общо с нея".
От "Лофтъс Маркуард твърдят, че са само прия тели на екипа на Кунева нямат нищо общо с кампанията й. Те обаче казват също, че са правили кампанията на американския президент Барак Обама, а последните проверки показват, че само са носили кафетата в предизборния щаб. Чужденците не могат да се справят с форсмажорно събитие, каквото са избори в България, категоричен е пред "ШОУ" Красен Кралев. В България са се опитвали да правят избори гръцки, френски, английски, американски и израелски компании, но до една са си тръгнали с пълен провал и подвити опашки.
"Чуждите компании пристигат у нас с гръм и 1 трясък, искат страшно много пари и стига да се намери глупак, който да им ги даде, си тръгват след изборите ни лук яли, ни лук мирисали", казват политически анализатори.
Управляващата партия ГЕРБ също направи политически гаф. Те нямат пиар и сами си организират кампанията. Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането. Заблудени вероятно от факта, че Бойко Борисов сам си е пиар, в партията му явно смятат, че също нямат нужда от такъв. Ако обаче се бяха доверили на професионален медиен съветник, Цветан Цветанов вероятно нямаше да направи гафа с изказването за невзетите подкупи на Росен Плевнелиев и да вкара най-силния засега претендент за президент в капан да дава публични обяснения.
За най-добри специалисти по политически пиар и маркетинг в България са смятани Джими Найденов, Нидал Алгафари, Красен Кралев, Диана Дамянова, Моника Йосифова и Арман Бабикян. От тях обаче единствено Алгафари ще участва в президентската надпревара като пиар на кандидата Алексей Петров. По жълтите павета ще се разхождат още Михаил Михайлов и Иван Гарелов като пиари на Кадиев, бившата любовница на последния шеф на Шесто управление Димитър Иванов – Михайлина Димитрова като медиен съветник на Ивайло Калфин. Старата имиджмейкърка на Стефан Софиянски Анна Гочева ще наставлява ОДС, дъщерята на генерал Бриго Аспарухов Светла ще гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Големите спецове са насочили усилията си към местния вот, където ще са и големите пари.
В провинцията обаче истинският харч ще бъде за купуването на гласове, което въпреки взетите предварително мерки няма да може да бъде овладяно.
Според експертите изборите на 23 октомври ще бъдат решени от националните телевизии, "жълтите" издания и интернет. Някои политици вече са хванали тенденцията. Затова и Меглена Кунева гостува в "Горещо", Румен Христов – в "Модерно", а президентът Първанов – в "Станция Нова".
Въобще – шоу на колела. Или пълна лудница.

Стр. 10, 11

 

Политическият PR unplugged

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 23.04.2011 

Ако мога да перефразирам една любима на мъжете поговорка, бих казала, че "човек и добре да живее -рано или късно идват избори". Докато се обърнем и пак се задават телевизионни изяви, политическо празнословене, political spin, безсънни нощи и безкрайно много работа. Какви са очакванията за предстоящата предизборна кампания, колко е тънка границата между "обичан" и "мразен" и има ли мяра в публичните изяви са въпроси, които ще получават много и различни отговори през следващите месеци. Прогнозите за титанично медийно присъствие на кандидат-президенти и кметове никак не са без основание и това прави интересът към предстоящата кампания още по-голям. Дали ще е наистина така – предстои да видим. Дотогава обаче събирането на мнения, впечатления и коментари по темата си е направо задължително. Ето какво успяхме да съберем ние…
 
BLACK & WHITE PR
 
Разсъждавайки no темата за политическия PR и предстоящите "есенни приключения", няма как да не си спомним за последната голяма кампания. Кой беше най яркият елемент от нея? Кое ни Впечатли? Кое беше новото? Каква остана поуката? Без да изпадаме в подробности, мисля, че ще ви е интересно на бързо да си припомним без коментар мненията на някои от PR експертите, замесени в Парламентарни избори 2009*.
- Историята за черния PR е и ще си остане най-яркият спомен от тези избори, независимо дали на някой му харесва или не! (Михаил Михайлов, PR експерт на "Лидер")
- Въпреки това, не трябва да подценяваме факта, че именно този черен PR буквално раздразни хората, подтиквайки ги да отидат и да гласуват. (Веселин Пенев, PR съветник на ДПС)
- Ако трябва реално да изчислим дали с кампанията на Коалиция за България е било по-добре, или по-зле, ще ви кажа, че без нея щеше да е по-зле. Поне тя накара хората да повярват, че гласът им струва нещо и излязоха да си го дадат! (Юрий Асланов социолог)
- След като излезе клипът с брадвата, всички в щаба реагираха много остро и много първосигнално и дори настояха да отговорим "на удара с удар" като направим аналогичен агресивен клип. Аз се опитах да ги разубедя, но на този етап никаква разумна аргументация като че ли не действаше. Тогава реших да им представя вариант на евентуален наш клип и когато го видяха, всички буквално се отвратиха. Така визуализацията се превърна в най-силната ми аргументация, с която успях да убедя щаба да не отвръщаме на нападките. Аз признавам, че някой може да каже, че в нашите клипове има лека нотка на познатия ни от миналото т.н. "соцреализъм", но искам да ви уверя, че именно това се оказа формулата, която работи най-успешно в България. Оказва се, че тук битовите, дребните истории са наистина много по-истински и близки до хората и именно затова те ги възприемат като естествени и ненатрапчиви. (Найо Тицин, PR ескперт на Синята коалиция)
- В потвърждение, искам да кажа, че фактите са категорични, че една такава социална, битово-масова кампания като тази на Синята коалиция в крайна сметка се оказа доста по-печеливша от нашата, която беше по-елитарна, някак си по-отдалечена от обикновените хора. (Людмила Виденова, директор на пресцентъра на НДСВ)
"Разговорът е част от открита закуска на политически PR специалисти, посветена на темата "Btack&While PR", проведена на 10 юли 2009 година.
***
ПРЕКАЛЕНАТА ПУБЛИЧНОСТ
Независимо че все още има доста време до официалния старт на предизборната кампания 2011, на практика ние вече сме в такава. Доста специалисти по политически PR са единодушни, че кампанията за предстоящи избори започва още на следващия ден след изборния ден от предходните. Дали целенасочено следвайки тази максима или не, настоящото правителство демонстрира доста сериозно медийно присъствие и в това две мнения няма. Подобна активна употреба на медиите обаче естествено провокира размисли около взаимовръзката между "публичност" и "политически имидж", както и около това дали все пак понякога публичността може да стане "прекалена". Да поразсъждава с нас на тази тема поканихме политическия PR Арман Бабикян.
 
Бихте ли да определили трите най-важни елемента при изграждане на персонален политически имидж?
Рискувам да прозвучи като клише, но ако говорим само за три елемента, то със сигурност трябва да се работи за разпознаваемост, харесване и доверие. Обикновено се твърди, че тези фази вървят последователно, но опитът ми показва, че е по-добре да вървят успоредно. Животът и събитията в кариерата на един политик рядко следват учебникарската логика. Искам да кажа, че дори да те познават само 20 души, ти трябва да ги впечатлиш положително и да бъдеш откровен с тях. Елементите се преплитат, защото политиката е обществена дейност, за която човек доброволно е решил да отдели определен брой години от живота си. У нас общото възприятие е, че това е доходен бизнес, маскиран зад благовидна кауза. В същността си дали си доброволец на Червения кръст или общински съветник е вид дарение на усилия и знание в полза на общността. Опасно е да ме сметнете за наивник, но има такива хора и у нас и те опитват да пробият в политиката.
Съществува ли подобно явление като "прекалена публичност"?
Разбира се. През последните две години се нагледахме на това "пресоляване на манджата". Нацията спешно се нуждаеше от герой, а той забрави да слезе от екран, когато фабулата се смени. Хищното консумиране на медийно внимание не е новина. Дори и в България това вече се е случвало и резултатът обичайно е лош. Но искам да уточня смисъла на думата "прекалено". Това не е честотата на появата в медиите, а броят на случаите, в които присъстваш безсмислено. Без да има какво да кажеш на публиката. Тогава е прекалено. Хората не чуват новина, не чуват решения, които ги засягат. Тогава политикът става коментатор, а това е друга професия, за други специалисти. Те не водят хора зад себе си, а становища.
Може ли да се каже, че 6 някакъв момент публичността е "достатъчна"? Ако "да", кога?
Не. В началото е нужна, за да спечелиш доверие за себе си, за каузата си, за хората, които представляваш. Ако си ги получил -значи си на власт. Тогава пак ти е нужна, обратно, за да даваш доверие на хора, на каузи… Не на последно място, публичността ти е нужна, за да дадеш прозрачност на политиките, които провеждаш, защото властта е управление на хора, време и пари за определен срок. Тези, които са ти авансирали вяра, и тези, които не са, трябва да виждат стъпките ти.
Има ли възможност, при която "прекалената" или "натрапчива" публичност на даден политик, да изиграе негативна роля?
Има естествено. Примерът не е един. През 1999 година имаше кандидат за кмет на Варна на име Добрин Митев. Той буквално "течеше от чешмите" на хората. На гласоподавателите им се отщя. Нали знаете как реагира бебе, на което насила тикаш препълнена лъжица с храна. Хората го правят, водени от убеждението, че е полезно за него, но то е малко и не разбира това. Така стана и във Варна. Беше кандидат на сините. Години по-късно така сбърка и една дама в Русе. Целият град беше в тапети с лика й. Беше от БСП. Съпругът и имаше печатница и решиха да ползват личния си "неизчерпаем" ресурс за агитация. Тя също загуби драматично. Има нещо по-интересно. Опитните PR специалисти понякога успяват да изнервят щаба на опонента си да постъпи грешно и панически да се "олее", в опит да компенсира изоставане в рейтинга или нещо друго…
Кое, според Вас, е най-смущаващото, що се отнася до начина, по който "класически" протичат предизборните политически PR кампании у нас?
Купуването на гласове. Това обезсмисля демокрацията. Кампаниите също губят смисъл, апропо и политиците.
Някой харчи едни пари, които после чрез властта открадва обратно, поне в троен размер, от всички. Включително и от тези, на които е раздал подкупа. Това е отвратителен механизъм, работещ в бедни общества, които стават още по-бедни. В такива райони доверието не се дава, а се продава. Съответно, същото се случва и когато гражданинът потърси услуга от такава държава или община. Тя му я продава. Кръгът се затваря и демокрацията и пазарът губят почва. Това е голяма тъга. Мерзост, която накара много хора да си тръгнат от тук. Но това е по-лесният избор…
Коя е най-впечатляващата предизборна кампания, която си припомняте Всеки път, когато предстоят избори?
Когато предстоят избори, се насилвам да не си припомням нито една кампания, защото това е лесен начин да загубиш. Навикът убива. Дори успешният. Опитвам се всеки път да го правя все едно е за първи път. Хората са различни, мястото, времето, опонентите, политическите цели… Няма матрица. Дрехата трябва да се ушие според размерите на събитието и участниците в него. А иначе, повече поуки съм извлякъл от няколкото загуби, а не от победите. За колорит ще ме разберете, ако ви припомня една сравнително скорошна кампания, която бе на Мария Капон. Само по села и малки градчета в област Пловдив. Почти без медии, по прашните пътища с две минибусчета, и 10 души млади хора, за 16 дни събра около 14 хиляди гласа. Човек по човек. По 15 часа на денонощие. За всички бе странно. Говоря за типичен градски човек, космополит, с добро материално положение, който стои по-естествено в Милано или Брюксел. Уникално беше като експеримент и опит. Изводите от такава кампания разбиват всички стереотипи на експертите.
***
МЕДИЙНИ ИЗЯВИ
Като човек, който вярва, че когато някой реши да гради публичен образ, талантът не е достатъчен, винаги ми прави впечатление, когато някой политик или кандидат-такъв, самоуверено произвежда гаф след гаф, убеден в своята безупречност. Времето, в което образът на Жорж Ганчев впечатляваше електората с екзотика и колорит, безвъзвратно отмина. Вродената ораторска дарба днес повече от всякога е важно, но недостатъчно условие. Още по-важни са обаче качествените специалисти по спийчмейкинг и професионалното проумяване, че да пишеш впечатляващи речи или да обучаваш някого за изяви пред медиите не е умение, което върви ръка за ръка с абревиатурата PR. То е нещо, за което се изисква продължителна подготовка, тренировки, инвестиции на време и пари, амбиция, упоритост и четене. Със сигурност, периодът на усвояване на тънкостите на говоренето пред публика (респективно "медии") ще е доста по-кратък от този на Демостен, но това никак не означава – да е сведен до минимум. Говорейки критично за ораторските умения на политици и PR специалисти, бихме искали да ви представим няколко урока от Брад Филипс, специалист по медиа тренинги, автор на изключително полезния блог Mr. Media Training, собственик и управител на Phillips Media Relations, агенция, специализирана в медийни тренинги и спийчмейкинг.
1. Развийте своето съобщение. Нищо друго не е толкова важно, колкото това да знаете какво точно искате да кажете, когато се изправите пред аудитория. Точно преди да вземете думата, си систематизирайте трите опорни точки (ключови фрази), които искате непременно да съдържа вашето послание и които носят смисъла на изказването ви.
2. Повтаряйте. Повтаряйте. Повтаряйте. Добре е да повтаряте поне едно от вашите ключови послания при отговор на всеки отправен към вас въпрос. Разбира се, не бива да повтаряте едно и също до безкрай, но не бива да забравяте, че вие сте там, за да комуникирате вашето послание. А то трябва да се съдържа във всеки отговор.
3. Пренасяне. Няма такова нещо като "перфектният въпрос". Като комуникатор, Ваша работа е, когато се изправите пред питаща аудитория (репортери), да изградите мост между техните въпроси и вашето послание. За да си улесните работата, можете да използвате вметнати изречения като "най-важното, което трябва да се спомене, е…" или "това, което става ясно тук е, че…"
4. Не завързвайте нови приятелства. Ако прекарате 20 минути в компанията на някого, който Ви интервюира, и разговорът потръгне, лесно можете да се подведете и да си кажете "Е, колко било лесно!". Обаче в момента, в който започнете да се чувствате удобно и започнете да възприемате репортера за "приятел", вероятността да се отдалечите от фокуса на съобщението и да допуснете грешка нараства лавинообразно. Определено репортерът/журналистът/събеседникът ви може и да е приятелски настроен, но той със сигурност не ви е приятел.
5. Говорете ежедневен език. Твърде е вероятно да ви се струва, че ако използвате термини или висок стил на изказ, ще звучите no-начетено и достоверно. Точно обратното. Използването на висок стил често издига стена между вас и публиката ви. Когато говорите със смесена аудитория, състояща се от различни хора, използвайте езика на 12-годишно дете.
6. Не подценявайте силата на лийда (увода). Когато отговаряте на въпроси, не използвайте индукция. Дайте всички най-важни неща в началото (в лийда). Ако след това имате още време за изказване, може да се върнете на аргументите и да задълбочите аргументацията. Но помнете, че ако не започнете с най-важното, твърде възможно е репортерът да ви изреже при монтажа, още преди да сте си довършили мисълта.
7. Демонстрирайте отдаденост. Въпреки че този съвет звучи повече като клише, той е изключително важен. Повечето хора, които правят публични изяви, се опитват да
слагат маски и да демонстрират хладен, делови стил. В резултат – често изглеждат отегчени. Отпуснете се и говорете със страст, с жестове и мимики. Бъдете приветлив и усмихнат, ако ситуацията го позволява.
8. Говорете 10% по-високо от обикновено. Ако застанете пред микрофон и говорите с обичайната височина на тона си, най-вероятно ще звучите монотонно (това далеч не се отнася за хора, които по принцип говорят в по-високия регистър). За повечето от нас обаче микрофонът има снижаващ ефект, което означава, че трябва да говорите малко по-високо, за да звучите така, както звучите по принцип. Освен това, повишаването на гласа автоматично подпомага включването на жестове и мимики, което усилва влиянието от комуникацията.
9. Внимавайте за интонацията си. Ако се чувствате атакуван, ще бъдете такъв. Вместо да посрещате трудните въпроси с паника, приемете ги като възможност да промените мнението на аудиторията си. Дори и да нямате перфектен отговор, аудиторията ще е по-склонна да повярва на оратор, който е убедителен, а не обяснителен.
***
THE KING’S SPEECH
И като заговорихме за ораторски техники и усвояването им, няма как да пренебрегнем сценария на "Речта на краля", фактът, че Ники Неделчев (управителят на Publicis MARC Group) беше обявен за "българския двойник на Колин фърт", далеч не е единствената допирна точка между филма и PR специалистите. Нещо повече – може би всяко обучение по публични изяви трябва да започва с този филм – така "ученикът" сам ще разбере колко е сериозно това начинание и колко изключително важно е да слуша учителя си. На същото мнение е и Сюзан Янг – специалист с над 25 годишен опит в PR и комуникациите, управител на Get Infront Communications. Впечатлена от сюжета на филма, тя го препоръчва на всички специалисти по комуникации. Освен това, с намигване, систематизира своите "5 кралски урока по комуникации" – взети директно от него:
1. Имайте вяра в гласа си
Бърти (Кралят) е толкова привикнал към факта, че цял живот силните и влиятелни мъже в семейството му му се подиграват, заради заекването, че в един момент той буквално заживява с мисълта, че "няма глас". Точно заради това, преди терапията, всеки път, когато баща му, Крал Джордж V, му дава думата за произнасяне на публични речи, той не може да обели нито дума. Въпросът тук е – дали и на вас ви засядат думите в гърлото, когато трябва да се изправите и да говорите пред публика?
2. "Слушайте ме!"
Ето един от диалозите между Бърти и Лайнъл (неговият учител):
Кралят: С-с-слушай ме…слушай ме!
Лайнъл: Защо да си губя времето и да те слушам?
Кралят: 3-з-защото имам глас!
Лайнъл: (с гордост)…Да. така е! Ти имаш глас!
И тук идва въпросът – използвате ли гласа по най-ефективния начин? Или тихичко се молите останалите да обърнат случайно внимание на вас, марката ви или блога ви? Или, както пита Шерил Сандберг във Facebook: "Имате ли място на масата или седите прави около нея?". Всеки има глас. Използвайте го!
3. Представете най-доброто от себе си
В едно интервю актьорът Джефри Ръш (Лайнъл) казва: "Този филм има изключително послание, което е представено метафорично. Гледайки "Речта на краля", ние не просто присъстваме на историята на един човек, който заеква, а на една епическа метаморфоза, която метафорично представя най-добрата версия от нас самите". В тази връзка идва въпросът – гордеете ли се или се срамувате от Вашето публично Аз? Как сте възприеман от останалите? Как можете да подобрите поведението си и цялостното си представяне?
4. Отворете си устата… и…
Ричард Брукс включва този цитат в своя репортаж за Sunday Times. "Точно преди да обяви официалното свикване на новия Кабинет през ноември 1940, той (Берти) пише: "Лайнъл, умирам от страх. Сънувах как стоя пред членовете на Парламента с широко отворена уста и просто не мога да изрека нито дума!". А Вие преживявали ли сте кошмара от това да останете безмълвни?
 
5. Говорете на и за хората
Колин фърт казва: "Красноречието е много важно за тази работа. Когато Кралят говори, нацията усеща, че той говори за и на всеки един от жителите на Великобритания. И точно заради цялото това напрежение, страхът в него се надига и той усеща как не може да продължи да говори." А Вие изправяли ли сте се пред критична публика, която трябва да завладеете? Или по-скоро се криете зад чужди цитати, мисли, публикации в блогове, социални мрежи и чужди аватари?
***
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ PR И СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
В onum да дадем отговор на може би най-важния въпрос, който касае предстоящата предизборна кампания – "С какво тя ще е по-различна от предишните?", в чисто комуникационен план, смело можем да кажем, че основната разлика е явлението "социална мрежа". Силата и влиянието на Facebook и Twitter са безспорни и организираният там Национален протест против цените на горивата е само един от многото потвърждаващи примери. Какво обаче е предизвикателството, пред което трябва да се изправят PR специалистите при реализиране на политически кампании в интернет, попитахме PR специалистите Вики Флоуер и Джоуи МакГийр, които и 6 момента работят заедно по предизборната кампания на кандидата за кмет на Остин (САЩ) – http://RogerChanForAustin.com. Ето какво споделят те специално за SIGNCAFE:
Как социалните медии промениха класическите PR кампании?
Вики: Социалните медии разшириха обхвата на PR кампаниите и увеличиха нуждата от отворен и отговорен диалог с аудиториите. Сега е много по-трудно да си прикриваш грешките, затова е много важно всеки PR специалист да развие чувство за хумор, с което да посреща гафовете в хода на кампанията. Вече е много трудно да се игнорира мнението на която и да е група, част от обществото, както и да се пренебрегват неудобните теми или въпроси. Като цяло, да правиш политическа PR кампания в социалните мрежи е много вълнуващо, но наред с това крие и много опасности, с които голяма част от политическите PR специалисти, занимавали се с класически кампании, все още не са се научили да преодоляват.
Джоуи: Социалните медии създават двупосочна комуникация между кандидата и избирателите. Преди 100 години в САЩ, за да говориш с някой политик, освен че трябваше да си влиятелен общественик, трябваше и да живееш някъде близо до него, както и да го срещнеш на някоя от партийните сбирки. Преди 20 години – можеше да и да успееш да си уредиш среща за разговор с някой кандидат за сенатор, но отново условието беше да не си "случаен". Днес с помощта на всички възможности за комуникация, вече всеки може да говори дори и с президента, което със сигурност не е съвсем лесно, но никак не е невъзможно. Просто трябва да зададеш правилния въпрос и да го направиш по начин, който ще предизвика ответна реакция.
Кое е най-голямото предизвикателство пред PR специалистите, които провеждат предизборна кампания в социалните мрежи?
Вики: Най-голямото предизвикателство е да бъдат естествени и да говорят открито. Чрез техниките на традиционния PR е сравнително лесно да се изгради имидж, да се контролира посланието или да се напасват фактите. Социалните медии в голяма степен либерализираха чувствително този тотален контрол, който имаха PR специалистите. Сега кандидатите трябва да се открояват като истински личности, както и да имат личен живот, който не само да не е таен, но и да е
достоен за споделяне. Или, с други думи, брандът, който са самите те, трябва да е силен, интересен и подходящ за споделяне. В тази връзка PR специалистите трябва да използват всички канали с цел да достигнат възможно най-близо до аудиториите си, а след това – просто да слушат внимателно какво говорят те. Това отнема много време, но вече е абсолютно задължително за всеки, който се занимава с политика, да бъде част от социалния разговор, който тече в рамките на кампанията.
Джоуи: Според мен, най-големият ни враг е времето. Така например, повечето от останалите кандидати в конкретните избори, за които работим заедно с Вики, кандидатстват за втори мандат и по време на първия са били многократно в медиите. За нас остава да се погрижим в кратки срокове да имаме интензивно послание. Другият вариант е да си купим гласове – нещо, което в никакъв случай не трябва да се случва. Погледнато глобално, един политик не може вечно да си купува лоялността на електората, както и няма сума, с която да може да си купи симпатиите на хората…
Кое е най-важното, което трябва да се има предвид, преди да се стартира предизборна PR кампания в социалните мрежи?
Вики: Трябва да познаваш твоя кандидат добре, за да разбереш кой от всички канали ще е най-подходящ за него като личност, темперамент, световъзприемане. Това разбира се включва и много добро познаване на всеки един вид социална мрежа, както и на очакванията, които потребителите в нея имат. Модерният PR специалист на практика трябва да е голям project manager и планьор, защото има толкова много малки неща, които могат да бъдат изпуснати в бързината и които да сринат изведнъж всичко онова, което сте постигали с месеци. В тази връзка дори коментарите или бележките, които са неприятни, не бива да се пренебрегват, а трябва да им се обръща специално време и внимание.
Джоуи: Това, че взаимодействието с електората е нещото, което ще спечели изборите. Кандидатът трябва да бъде на първо място човек – това означава, да бъде прозрачен, ясен, дори уязвим и понякога бъркащ. А това е нещо, което никой кандидат нямаше да възприеме като съвет от своя PR щаб само до преди десетина години. Да обаче гласоподавателите са умни. Много умни, чувствителни и информирани. Затова не бива да обиждате тяхната интелигентност като се правите на някого, който не сте. Така например, Роджър Хан има само един крак. Ако отричаше своя недъг и се правехме, че това не е вярно, нямаше да направим нищо друго, освен да излъжем и да загубим доверието на хората. Какво от това, че има недъг? Това не го прави по-малко способен за кандидат. Напротив – това, че се справя с този проблем го прави толкова човек, колкото и всички нас. Той вече е представител на народа и като такъв е важно да демонстрира, че е един от нас, а социалните мрежи му помагат да го направи, без да загуби от блясъка си.
Кое е най-голямото препятствие пред PR специалистите?
Вики: Времето. Може да се използва определена автоматизация на труда, но хората очакват техният кандидат да бъде достъпен за тях и техните въпрси, поне такъв е случаят тук в САЩ. Освен това, ако хората, които гласуват, не са тези,
koumo са онлайн, тогава е изключително важно в кампанията да са включени и интегрирани офлайн методи, чрез които да се достигне и до останалата част от аудиторията. Всеки PR специалист трябва да е сигурен, че много добре разбира профила на аудиторията, с която трябва да общува, за да може да адаптира посланието максимално точно за нея. Не бива да се губи време в разпространение на послание чрез канал, който аудиторията не използва.
Коя е кампанията, която най-силно Ви е впечатлила, що се отнася до реализиране в социалните мрежи?
Вики: Президентската кампания на Барак Обама през 2008 със сигурност ще остане в историята като една от най-добрите такива, реализирани в социалните мрежи. Неговият екип направи всичко като по учебник. Ако трябва да реализирам подобна кампания, аз бих я използвала като образец. Спомням си, че тогава те питаха всеки един в социалните мрежи за разрешение за контакт и така демонстрираха огромно уважение, когато комуникираха посланията си. Освен това, имаха силно и решително послание, което обаче поднасяха много лично и много емоционално. В кампанията бяха включили имейл, Twitter, Facebook, традиционна реклама и още много неща, чрез които да достигнат до аудиторията си. Като оналайн PR те определено много ме впечатлиха. Наблюдавах с интерес всичко, което правеха и си го записвах, за да мога да използвам тези елементи в моята работа. Беше изключително!
***
PR THURSDAY: PR ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ
Темата за политическия PR и предизборните кампании определено е необятна. Колкото повече наближава Големият Ден, толкова по-необятна ще става и тя. Сигурното обаче е едно – определено няма да ни е скучно нито като професионалисти по комуникации, нито като гласоподаватели. Кой какво ще свърши или няма да свърши – ще бъде предмет на разговори дълго след Изборния ден, чак до… следващите избори. Точно така, както е било и ще бъде винаги. За да завършим с усмивка и да си пожелаем една вълнуваща предизборна кампания, ще обобщим темата с помощта на най-впечатляващите реплики от мартенския PR Thursday, на който гости бяха три невероятни дами – Диана Дамянова (собственик на PR агенция "Д&Д Агенция"), Елена Вълчева-Янева (управител и съдружник
в PR агенция "Янев и Янев") и Жанет Пашалиева (директор на пресцентъра на БСП). Благодарности към екипа на МЗ College за предоставения материал!
Тази професия е робска, идиотска, хамалска, с много малко моменти на радост. Ти имаш един клиент, който може и да е най-големият пън, но твоята работа е от него да направиш човек. Това си е адвокатска професия, в която обаче нямаш жури, а трябва цял народ да убедиш колко прекрасен е твоят човек. (Диана Дамянова)
- Когато отидох да правя предизборната кампания на Вежди Рашидов в Кърджали, 4 дни само се ослушвах – точно като преди банков обир. (Диана Дамянова)
- Казват, че предстоящите избори ще са много тежки. В България всички избори са екстремни и драматични! (Жанет Пашалиева)
- Успешният PR по време на избори се гради много време предварително. Не става само за месец. (Жанет Пашалиева)
- PR-cka работа е да усетим накъде духа вятърът. (Елена Вълчева-Янева)
- Сега много хора заявяват, че няма да гласуват. Има няколко месеца до изборите – над това трябва да се работи. (Елена Вълчева-Янева)
- Икономическото състояние се влошава, а уж щяхме да се оправяме. Над това също трябва да се работи. (Елена Вълчева-Янева)
- Гласуването става със сърце. В крайна сметка важна е емоцията – харесал си си го този и за него гласуваш. (Елена Вълчева-Янева)
- Този трябва да си стои вкъщи. Няма никаква харизма. Той просто не е за парламента. Работата на PR специалиста е предварително да каже дали човекът подлежи на обучение, или не. Имаш 15 минути да прецениш дали ужасът е поправим или не. (Диана Дамянова)
Никой не чете предизборните програми. Никой! На гражданина трябва да му бъде смляно и повторено многократно! (Диана Дамянова)
- Политикът е продукт. Той трябва да бъде добре опакован. Но на вас, PR специалисти, продуктът трябва да ви бъде даден навреме! (Диана Дамянова)
- Когато голям политик влезе в джамия и бъде видян и сниман със скъсани чорапи, това не е негов проблем, не е проблем и на жена му – този проблем е ваш! Вие носите тоталната отговорност. Ако не го осъзнавате – не ставате за тази работа. Трябва да можете да предвидите всичко. (Диана Дамянова)
- PR специалистът трябва така да изгради една идея, така да я поднесе на клиента си, че той да я приеме и да си повярва, че сам я е измислил. Само така ще бъде убедителен и успешен. (Елена Вълчева-Янева)
- Подготвяте му интервюто до последната подробност. Той не знае какво да каже и как да го каже, затова PR специалистът му го пише. След това вижда публикуваното в медиите интервю и казва: "Ооо, как хубаво съм го казал. Защо давам толкова малко интервюта?". Тогава вие си мълчите. (Диана Дамянова)
- Важно е политиците да се появяват само когато имат какво да кажат. Иначе са безкрайно досадни. А те искат да имат снимки как яздят кон, държат бебе и т.н. (Елена Вълчева-Янева)
- Трудно е да накараш политика да се появи в медиите. Обаче, като му хареса, после пък не можеш да го спреш. (Жанет Пашалиева)
- Вие сте в непрекъсната война със своя клиент. Ако знаете, че не може да става рано сутрин, а има насрочена ранна пресконференция и той трябва да присъства – просто не го оставяйте да си легне! Аз съм го правила. (Диана Дамянова)
- И знаете ли колко пъти са ме уволнявали? Уволняват ме на всеки 15 минути. (Диана Дамянова)
- Аз пък забранявам на определени хора да ядат сладко. (Жанет Пашалиева)
- Със сърденето аз имам най-голям опит. Всички знаят всичко, компетентни са по всички въпроси. Голям проблем е да се накара политикът да изглежда достъпен и да говори на езика на хората, да не се държи менторски. (Жанет Пашалиева)
- Случвало ми се е на пресконференцията вечерта след изборите определените да говорят хора да не искат да седнат на една маса. Тогава в продължение на 2 часа влизах ту в едната, ту в другата стая и рисувах различни варианти, кой до кого да седне и кой след кого да говори, докато успея да ги убедя. (Жанет Пашалиева)
- Най-краткият етап е този на радостта. Стойте, облечени в гордост. Знаете как сте направили от пъна човек, но нямате право да кажете на никого. (Диана Дамянова)
Стр. 67, 68 – 69, 70 – 71, 72 – 73