Илюзия е да смятаме, че избори се печелят с PR. Печелят се със съдържание. PR само помага

M3 Communications College I 4.11.2011

„Кампанията започна с една доста незряла заявка: „Ще уволня Бойко Борисов!“, така Жанета Дядовска, управляващ директор, Propaganda Public Communications, постави началото на ноемврийския PR Thursday и на разпалената дискусия по темата.

А приключи с много критики към организацията на самия изборен процес, към медиите и по-ниската избирателна активност (под 50%) в сравнение с 2009 г. (малко над 60%).

Дядовска постави акцент върху планирането в една кампания и проблема в България, че кампаниите започват много късно. Оскъдното време не позволява на PR специалистите да извадят най-добро.

Деница Сачева, изпълнителен директор, IntelDay Solutions, потвърди мнението на мнозина, че и тази година нямаше реална защита на политически тези, но определено тези избори бяха по-добри от 2009, когато шоуелементът беше силно застъпен, политиците танцуваха и какво ли не още.

Дискусията се разгорещи бързо, което красноречиво показа, че темата е много интересна за гостите и приятелите на M3 College. Всички бяха на мнение, че тези избори изобилстваха от гафове, нямаше реален сблъсък на политически идеи, а кандидатите за власт бяха по-ангажирани с частното, а не с цялото, както би трябвало да бъде. Стратегически неправилно е да се говори за конкретните неща. Нужно е да има повече политици с цялостна визия и идеи.

Предизборните телевизионни дебати бяха неуспешни както заради неефективното говорене на кандидатите, така и поради грешки в организацията им. Сачева конкретизира, че имаше прекалено малко дебати за кандидат-кметовете за столицата, по-точно само 3 – по радио К2 и по националните телевизии bTV и БНТ 1. Този по bTV трябваше да се състои в началото на изборната седмица, но по стечение на обстоятелствата бе преместен в петък, последния активен ден, което доведе до невъзможността той да бъде анализиран. Същото се случи и с дебата по БНТ 1 – в петък вечерта, непосредствено преди деня за размисъл.

„Предизборната кампания е сложна амалгама, която изисква много умения и качества“, обобщи доц. Иванка Мавродиева, преподавател по публична реч, убеждаваща комуникация и PR в СУ „Св. Климент Охридски“ и в M3 College. Според нея на първо място са личността, моралът и моделът на поведение и после умението да говорим ефективно в различни ситуации. Тя обясни, че на изминалите дебати бяха представени различни модели на противоборство. Дебата с кандидат-президентите по ТВ7 с Бареков беше по американски модел, наречен телевизионна демокрация. А в дебата по bTV, по модела с двама водещи, за съжаление не видяхме нужната стиковка между водещите. И в двата случая дебатите бяха неуспешни.

Доц. Мавродиева изтъкна също, че по време на кампаниите имаше плурализъм на монолози, отсъстваше обратната връзка с електората, нямаше и въздействащи контрааргументи. На тези избори категорично имаше дефицит на ефективно говорене.

Като цяло отразяването на предизборните кампании в медиите не беше достатъчно. Проблем се оказа ясно видимата практика да се плаща за това. Според Деница Сачева липсата на отразяване доведе до използването на социалните мрежи и блоговете, което има своя чар и принос, но не беше печелившо и не помогна.

Според доц. Мавродиева и в блоговете нямаше ясни послания. Според нея богатството на мисли води до богатството на думи. Тъй като политиците ги нямат, те използват заучени фрази. А така няма как да достигнат до младите хора, било то и чрез блоговете и социалните мрежи.

Основна техника на изборите и тази година бяха плакатите, които се отличиха с безинтересното си съдържание. В малките общини плакатите и листовките са изключително важни и работещи, но в големите градове плакатната война вече е абсолютно безсмислена и не е интересна.

БСП направи много, за да мотивира твърдите си избиратели да гласуват за нея. Участието на Стефан Данаилов в изборите определено спомогна за това. Посланието „Срам ме е“ говореше главно на възрастните хора, за които определени морални ценности означават много. Но това послание и образът на Данаилов нямаше как да привлекат гласоподаватели сред младите хора.

И специалистите, и гостите се обединиха около тъжната равносметка, че в кандидатпрезидентската кампания нямаше съдържание. Имаше само маркиране на опорни точки, но не и развити тези. Не се случи обществен дебат.

Изводите, направени по време на PR Thursday вчера, са за едни неуспешни в комуникационен аспект предизборни кампании. Има какво да си вземем като бележки за следващите избори.

„Илюзия е да смятаме, че избори се печелят с PR. Печелят се със съдържание. PR само помага“, каза още в началото на вечерта Деница Сачева.

Оригинална публикация 

Как изглеждаха изборите в медиите?

БНР, Преди всички | 31.10.2011

Водещ: Дискусионен финал на днешното дълго издание на Хоризонт – Преди всички. Ще поговорим за това как изглеждаше визията на медиите, на изборите и всъщност как се държаха различните видове медии. Деница Сачева, PR специалист е при нас, здравейте! И няколко от експертите на лабораторията за медиен мониторинг към фондация „Медийна демокрация”. Николета Даскалова, вие ще ни говорите за вестниците, нали така, как се представиха те на изборите. Гергана Куцева, най-модерната медия, която обаче се оказа, че не потвърди резултатите от вота – интернет.
Гергана Куцева: Ами не точно, всъщност онлайн дискурсът на по-скоро традиционните медии…
Водещ: И Тодор Тодоров, който е гледал телевизия.
Тодор Тодоров: Аз гледах телевизия и ще разкажа малко и за въображаемите образи, с които се срещнахме сега.
Водещ: Ние ще включим след новините в 11.30 ч и … Александров, която следеше Фейсбук и Туитър, където също вървеше активна кампания. Деница, да започнем с вас. Имахме ли избор пред клиповете, през визията, която ни представиха кандидатите?
Деница Сачева: Все повече и повече в българските политически кампании липсва политиката. Много повече се залага на конструкти, на въображаеми образи, за които Тодор малко по-късно, както той сам каза, ще говори. Така че изборът, не мисля, че гражданите са избирали съобразно клиповете. Рекламата като дял в политическите кампании има все по-малко влияние и все по-малко отношение. Много повече обаче, на тези избори може би повече, отколкото когато и да е било, се залагаше на всякакъв тип платени публикации и платени медийни участия.
Водещ: Всъщност те разпознаваха ли се като платени, това ще ни кажат нашите експерти. Николета, интервютата по телевизията?
Деница Сачева: Не, категорично не се разпознаваха, въпреки че официално си имаше тарифи за всякакви публикации, интервюта. Всъщност всичко ставаше легално и с легални договори. Но ставаше нелегално за хората, които всъщност трябваше да избират. Много хора не знаеха, че хората, които гледат участват в дебатите, след като са платили конкретни суми.
Водещ: Освен това Атанас Семов мисля, че се появи на едно такова интервю по Канал 1, вие сигурно, ако сте го следили, ще кажете, имаше табелка пред него: „Това участие ми струва 3600 лв.”
Деница Сачева: Всъщност за националната телевизия и за БНР всеки може да ги провери тарифите, които са били, те си бяха и законово определени. Но за много от пазарните медии нещата бяха доста драматични и доста драстични. Всеки един от нас, който се Еврозоната занимавал активно с тези кампании знаеше, че всъщност информацията беше изключително филтрирана и ако искаше да се информираш за нещо реално, той търсиш информация първо в интернет и по-скоро в останалите медии това имаше значение дотолкова, доколкото не можеше да се пренебрегне изобщо участието на другите медии.
Водещ: Николета, да продължим така с вестниците. На едно място се виждаше, че очевидно е платен ликът на участника в кампанията, но на другата страница се виждаше голямо интервю, което беше журналистическо.
Николета Даскалова: Точно така, точно така, виждаше се дотолкова, доколкото можеше да се разпознае политическата реклама и всичките компоненти на политическата реклама – образ, слоган и рекламно послание. Но наистина един от много сериозните проблеми по време на тези предизборна кампания бяха журналистическите, представените като журналистически материали, които си бяха просто PR материали, дошли наготово от щабовете на съответните кандидати за позиции, които всъщност обезличиха журналистиката. Това беше много тежък удар на журналистиката като такава. Може би добър удар за пазарните медии, от гл.т. на финансовия поток, който се насочи към изданията, но журналистиката наистина просто претърпя важна загуба и просто сама се предаде. Това е един от проблемите.
Водещ: Какъв тип бяха тези журналистически материали в това, което вие сте наблюдавали – предимно интервюта или предимно събития, които са представени от гледната точка на репортажа?
Николета Даскалова: И интервюта, и събития, и визитки, едва ли не просто готови визитки в стил малко като лексиконно представяне на съответни кандидати. Наистина просто класически PR материали. Включително суперлативи за определени кандидати в ужким журналистическото каре. Така че, да, наистина много неприятна ситуация.
Водещ: Всъщност снощи имаше такъв дебат по време на пресконференцията за платените медии, макар че задалата го въпроса го зададе по друг начин, поиска други обяснения. Но ако продължим нататък по медиите, може би при Тодор да отидем за телевизиите, защото тук направи впечатление как имаше избрани медии, в които да се проведат дискусиите, с главна, членувано…
Тодор Тодоров: Да, аз твърдя, че това бяха най-пазарните, най-пазарната кампания, на която сме били свидетели. Просто пазарният регламент, в който беше поставена тя, доведе до някакви много интересни последствия за самата кампания, както и за това, че някак си станаха видими, станаха явни, дори легитимни тези картелни споразумения, кръгове и прочие в телевизиите и изобщо в медиите. Неща, за които се говори, които ние ги виждаме как функционират сега в кампанията и това става съвсем регламентирано, съвсем легитимно. Това, че изборите бяха поставени в такава атмосфера, пазарна, всъщност ги превърна поне до първия тур, превърна кампанията в една обикновена комерсиална реклама с политическо съдържание, аз обичам да правя това сравнение, както ни показват суджуци и пасти за зъби примерно…
Водещ: На миналите избори редуваха такива реклами с… няма да казвам какво, но с рекламни продукти. Сега не беше така точно.
Тодор Тодоров: Не беше така точно, но те звучаха, имаха абсолютно същата тоналност тези клипове и репортажи и дори самите дебати, всичко това беше много изкуствено, много кухо, картонено. Дори опита на различните партии да произвеждат някакви образи стигна до това те да възпроизвеждат или да се опитват да възпроизвеждат архетипни за българското въображение образи, които витаят, общо взето, около фигурата на някакви национални, родови неща – бащата и т.н., но това остана много плоско и скучно и безинтересно, просто защото кампанията беше несъбитийна, липсваше събитие.
Водещ: В студиото продължаваме разговора за това как изборите се видяха през медиите заедно с Деница Сачева, PR и експертите на Лабораторията за медиен мониторинг към фондация „Медийна декокрация” Николета Даскалова, Гергана Куцева и Тодор Тодоров. Кампанията видяна в телевизията, в интернет и във вестниците. И това, да което стигаме всички е, че този образ е изкривен. Гергана да чуем, интернет, с уговорката, че това е онлайн продължението на официални медии…
Гергана Куцева: Всъщност наблюдаваме интернет през една платформа Европейски медиен мониторинг, която от своя страна събира в себе си версии на традиционни медии, онлайн версиите на традиционни медии, информационни сайтове,които имат собствено съдържание и съответно медийни аутлети, пример Вести.БГ или пък агенции, които произвеждат собствени новини. Така че това е една доста разнопосочна и достатъчно широка картина на медийната среда, защото тя до някаква степен и печатът обговаря.
Водещ: Това са информационни платформи, там, където тече актуална информация, а не свободни пространства за забавление, да кажем. Имаше ли целенасочено усилие и интерес от страна на кандидатите към тези платформи, към кампания в интернет – подготвена, премислена или ставаше по-скоро на случаен принцип?
Гергана Куцева: Не може да се твърди подобно нещо. Достъпът до тези платформи минаваше основно през телевизията. Т.е. онлайн медиите мултиплицираха посланията, които се появяваха в телевизионни дебати или пък други традиционни печатни медии.
Водещ: Значи телевизията остава като най-силният…
Водещ: Може би, за съжаление обаче, не знам дали имате всички слушалки, защото, който има да ги сложи, който няма… защото Ели Александрова е на телефона. С нея ще коментираме кампанията във Фейсбук и Туитър. Здравейте, Ели! Кажете какво наблюдавахте ви, видяхме, че имаше много активни профили на кандидатите за президент, за кмет не знам дали имаше толкова в социалните мрежи. Доколко те действително бяха, как да кажа, искрено присъствие на тези хора, доколко се поддържаха от щабовете им, какво е вашето наблюдение?
Ели Александрова: На първо място това, което ми направи впечатление е активността на кандидат-президентите тази година сравнена с активността на изборите през 2009 г. Много интересно е, че тази година активността във Фейсбук беше повече в ръцете именно на кандидатите за власт, а не толкова на електоратите, както беше през 2009-а. През изборите тогава наблюдавахме много страници в социалната мрежа, които бяха дело по-скоро на избирателите със статут, така да се каже, на фен-страници или страници против съответните партии тогава.
Водещ: А сега това, което видяхте във Фейсбук и в Туитър, самите кандидати ли бяха или прозираха техните щабове зад тях?
Ели Александрова: Ами определено правеше впечатление, че комуникацията се води от първо лице единствено число така, както би трябвало да бъде в социалните мрежи, какъвто е и успешният световен модел. Разбира се, ние не можем да бъдем сигурни дали наистина комуникацията, водена от 1л., ед.ч е дело на самите кандидат-президенти, но определено се създаваше такова усещане в мрежата.
Водещ: Всъщност като говорим за кандидат-президенти имаме предвид няколко от основните фигури. И тук трябва да напомним, че това са сравнително млади хора, модерни, живели навън, т.е. хора, които принципно знаят силата на интернет. Това ли е обяснението, че тази година бяха активни на тези избори?
Ели Александрова: Може би по-скоро да. Наистина особено впечатление прави голямата активност на Ивайло Калфин през последната седмица преди вчерашния балотаж. Той редовно качваше, включително и обръщения към избирателите през видеосайтовете, през Ютюб, Вибокс в социалната мрежа и по този начин осъществяваше една, така съвсем интимна комуникация с тях, която се случваше всекидневно. Това е нещо, което го нямаше изобщо при предишните избори. Да, може би до голяма степен вече средствата за комуникация онлайн и конкретно социалните мрежи са навлезли като силен инструмент в предизборните кампании.
Водещ: То просто е задължително, който иска да бъде модерен и да стигне до новите поколения, той трябва да прави кампании в интернет. Имахте ли начин да засечете доколко е взаимна тази кампания, т.е. доколко посланията текат еднопосочно, или пък напротив, има обратна връзка и активност от страна на потребителите на тази информация?
Ели Александрова: Един от инструментите за, така да се каже, измерване на потребителските нагласи във Фейсбук е това доколко те харесват определени профили. Има едно бутонче “Like”, което когато се натисне събира съответния брой потребители, които харесват дадената страница. Ако съдим по този, така да се каже, онлайн рейтинг, най-популярният кандидат-президент беше Светльо Витков всъщност от тези, които се представиха на изминалите избори. Иначе втора по одобрение беше Меглена Кунева, следвана от Росен Плевнелиев и на последно място Ивайло Калфин. Това е, така да се каже, онлайн рейтингът във Фейсбук за участвалите в изминалите избори. Но не трябва да забравяме, че в социалната мрежа до голяма степен е важен шоу елементът. Не е само сериозната част на изборите, която наблюдаваме в традиционните медии.
Водещ: И също така на тези, които са те лайкнали после ще отидат да чакат на опашка и да пуснат гласа си. Благодаря ви, Ели! Да продължим сега с дискусията тук. Искам към Тодор да се обърна, не знам дали това е обект на ваш размисъл, но сред кандидатите, които не бяха сред фаворитите, но бяха сред събралите гласове имаше един водещ на телевизия. Става дума за телевизия СКАТ, който събра доста гласове. Смятате ли, че и телевизионният образ може да носи някаква популярност, тя няма да те направи президент обаче може да те сложи наравно, да кажем, с лидера на партия.
Тодор Тодоров: Да, разбира се, телевизионните образи винаги произвеждат някакво гориво, някаква енергия във въображението на избирателя, така че ние сме става ли и друг път свидетели на някакви маргинални фигури, които изгряват от медия сферата, независимо от кой неин сектор. Това може да бъде дори сферата на забавленията понякога. Това, което сме виждали.
Водещ: Само да се забавляваме на избори.
Тодор Тодоров: Ами да, то не е много смешно наистина, но според мен това, което беше най-сериозният резултат от цялата тази пазарно-капитална, капитален начин на менажиране на кампанията, за който споменах, този регламент и за цялата атмосфера, в която беше поставена кампанията в телевизиите и не само там, беше произвеждането на един пейзаж, който за мене е някакъв нов знак, сега не знам доколко това е позитивно или не, но ние виждаме, че се утвърдиха две нови лица, две нови сили, т.е. имаме от една страна ГЕРБ, които се опитват да заемат дясното, от друга страна БСП, и двата образа придобиха нови въображаеми аури. Примерно снощи докато наблюдавах пресконференциите и репортажите, аз се изкуших да направя някакъв социално-антропологичен анализ на лицата, които виждах, всички тези нови кметове, нови хора, които се появяват. И аз видях, че те са носители на една нова физиогномика. Това са хора, които са нов тип, нов тип власт. Значи това са хора от дребната и средната буржоазия, хора, които, от тези, които ядат салата, ракия и кебапчета до хората в мола; от хората, които имат магазинчета до успели бизнесмени. Но във всеки случай това са нови лица, чисто антропологически това са нови лица. Старите политици с аура, ауричните политици, които наблюдаваме от години, с които сме свикнали, установени образи, те са вече замъглени от този нов тип хора. Сега, този нов пейзаж предоставя възможност пък на БСП да си предаде, да си придаде един нов образ, който е образът на партия, която е опозиционна, лява, в един смисъл и роля, която те търсят от много време и ситуацията в момента им предоставя този голям шанс те да влязат в тези дрехи, да се опитат да си…
Водещ: Деница, как ви звучи този анализ, който слушате в момента като човек, който се занимава с образа?
Деница Сачева: Аз съм съгласна с твърденията на Тодор, защото на мен също като човек, който се занимава с политически PR повече от 10 години, може би дори 15 вече. Наистина тези избори бяха с дъх на яхния, ако мога така да се изразя. Имаше едно разпределяне на порциите на демокрацията, на което бяхме свидетели. И всъщност аз за пореден път искам да кажа, че шоуто по време на кампании обикновено винаги се превръща след това в драма по време на мандата. Телевизиите наистина продължават да бъдат най-мощното средство, което се използва и от пиарите, защото наистина те имат най-голямо въздействие, но когато говорим за употребата на интернет, употребата на интернет се прави не толкова защото интернет е безплатно, а защото интернет всъщност може би остана единственото свободно място, в което хората могат да говорят. И самите политици дори осъзнаха, че целият този опит да манипулират и да употребяват медиите в крайна сметка се обърна срещу тях и те самите започнаха търсят вече едно свободно пространство, място, в което те могат да говорят и да изказват тезите си.
Водещ: Т.е. прекалено много регламенти и може би вървим вече към един етап, в който сегашният регламент, който беше създаден навремето със своите си аргументи, си изживя времето и трябва да се промени?
Деница Сачева: Според мен категорично да.
Водещ: Добре, какво мислите за…
Николета Даскалова: Само да допълня нещо друго като казваме, че политиците търсят свободното пространство в интернет да се изживяват. Както каза Ели стават по-активни във Фейсбук политиците, но пък в блогосферата, друга зона, която ние следим, се оказва, че те дам губят тотално интереса към блогосферата и не поддържат блоговете си…
Водещ: Ама там трябва да мислят върху това, което се пише.
Николета Даскалова: Точно така, но в същото време важността на блогърите, изобщо на блог пространството изобщо не е подценена и ставаме свидетели на едно друго явление, и това е опит за сближаване със самите блогъри, с гражданите блоъри. Това го констатира нашата наблюдателка Марина Кирова, която, точно така, просто обърна внимание на факта, че политическите лидери, и изобщо кандидатите сега, които участваха в надпреварата, особено за местна власт, организират среща с блогъри. Това е … на блогъри като лидери на мнения. Оттам нататък те да транслират, да разпространяват идеите…
Водещ: Те наистина са все по-големи лидери на мнение, въпросът е доколко това сближаване не е лицемерно?
Гергана Куцева: Искам да се намеся, доколкото е моя средата. Доколко тя е свободна. Тя така или иначе е окупирана от медии. Тези медии там вместо наистина да бъдат свободни и да проведат собствени журналистически, да произведат такива текстове примерно или анализи, всъщност през цялото време мултиплицират пресинформациите, подадени от щабовете. Това се вижда с много просто количествено измерване, което съм направила на информационните единици, които се появяват в онлайн медиите. Така че не бих се съгласила, че интернет е пространство, в което политиците всъщност се опитват да присъстват не в качеството му на свободното, в което да изкажат себе си. Някак си не видях политиците да имат желание да изкажат себе си поради липсата на всякакви проекти за бъдещето.
Водещ: Той е затворен кръг. Понеже на казаха нищо конкретно за кампаниите си в електронните медии, нямаше как в интернет да се появи нещо по същество. Т.е. там вървеше този разговор, който вървеше в електронните медии, колко е лоша тройната коалиция и колко лошо е правителството, всичко това продължаваше по-нататък…
Гергана Куцева: Това е омагьосан кръг, в който двете променливи, значи политиците нямат проекти и не предлагат проекти за бъдещето, а медиите не ги питат за такива обаче.
Водещ: И стигаме до въпроса как да се направи така, че изборите наистина да бъдат информирани.
Водещ: Ако зависи от нас, защото не зависи от нас.
Тодор Тодоров: Този интерес към новите медии, към интернет е оправдан, който съществува, въпреки ситуацията, която ти описваш като не особено светла, защото телевизиите специално в хода на тази кампания приличаха на един скъп козметичен салон и някак си това публиките го разпознават, виждат го и естествено, че има някаква неудовлетвореност в медийната активност и присъствие.
Водещ: Всъщност ние отнесохме много критики. Социолозите и медиите отнесохме цялата критика за тези избори, въпреки че пък днес чухме едно признание, че все пак благодарение на медиите малко по-организирано протече вторият тур, защото обяснихме някакви неща на хората. Но като цяло и премиерът Борисов най-редовно ни се кара на журналистите за въпроси, за позиции, казва ни какво да питаме.
Деница Сачева: Той на всички се кара, обеща само, че няма да се кара…
Водещ: Да се кара на новата президентска двойка.
Николета Даскалова: Това е една изключително странна ситуация, защото има една, ако говорим изобщо, цялостно ако погледнем към медийната картина в предизборната ситуация, ако сравним с медийната картина преди изборите, примерно с миналата година, трябва да кажем, че има една много устойчива тенденция, и това е присъствието на премиера в медиите, което е просто, наистина има едно медийно фиксиране във фигурата на премиера. По всички показатели, като най-споменавано лице, като субект, който…
Водещ: Той си вдига телефона, разбирате ли?
Водещ: А вие във вашите наблюдения премиерът къде го брояхте, към предизборните изяви или към журналистическите?
Николета Даскалова: Следяхме медийното присъствие на водещите политически фигури. На фигурите, на политиците, които бяха най-активно отразявани от медиите. Е, най-активно отразяваната фигура беше премиерът. С пъти, наистина с пъти повече, два пъти повече от втория най-отразяван, който пък е неговият зам.-министър Цветан Цветанов, вицепремиер искам да кажа.
Водещ: Най-добрият PR на държавата го нарича Деница премиера. Няма нужда от специален PR, той си е PR, въпреки че стана ясно, че доста PR агенции са работили за ГЕРБ и медии.
Деница Сачева: За съжаление, с думата PR толкова много неща вече се наричат в България. Всъщност аз бих предпочела с PR да се наричат онези неща, които имат смисъл и които имат съдържание. Всичко останало, което просто носи гола публичност това не е PR. Ако един човек примерно мине гол пред президентството и всички медии го снимат, това не значи, че той е много добър PR.
Водещ: Или хвърля димки.
Деница Сачева: Просто голата публичност сама по себе си временно генерира доверие, но само временно. И мисля, че, за мен лично остава загадка защо толкова не говорим за това колко много хора не гласуват. Защото страшно много хора не гласуват, и това е интересната общност, който трябва да се изследва…
Водещ: Всъщност ние говорихме за това по-рано в предаването от гл.т. на това, че да, има победител на тези избори, но има отдръпване на обществото от гласуване. Така че това са…
Деница Сачева: Това именно води до това, че липсва съдържание, просто липсва съдържание, липсва смисъл в общуването, в комуникацията, в информацията. Когато медиите отнасят критики, някои от критиките са абсолютно справедливи, защото съгласете се, че политически дебат, който се води с въпроси: щастлив ли сте, как се чувствате, изпитвате ли страх? Или примерно астрологически хороскопи, които заемат цяла страница и т.н., това са неща, които хората не могат да не хвърлят такъв вестник например, защото, жалко, че са дали 70 ст…
Водещ: Ама дали го хвърлят?
Водещ: Може би пък има такива, които се интересуват точно от козметичния салон, кой как е облечен…
Деница Сачева: Вероятно…
Тодор Тодоров: …естествено според мен следствие, първо защото, от една страна, този нов тип власт, който сега виждаме, това са хора, които нямат политическа реторика, нямат политически опит. Те с това се и отличават от своите противници, и това е общо взето козът, с който те излизат, това, заради което те са харесвани. Защото те са такива. Те не разполагат с този речник, не разполагат с тези инструменти…
Водещ: Обаче пък говорят дълго за сметка на това, защото аз снощи на всички конкретни въпроси, които чух към премиера, чух толкова дълги отговори, които… не чух нищо по същество, но чух всичко за магистралите..
Тодор Тодоров: Защото аз чух много въпроси, които бяха общо взето конкретно поставени, директни въпроси, както и на предишния тур видяхме също…
Водещ: Но пък дълго говори.
Тодор Тодоров: И от другата страна виждаме едно говорене, което като облак, просто няма никакво знание за какво става дума…
Водещ: Не, може би това може да е стратегия, не знам, какво мислите, Деница, вие, да не отговориш по същество на..?
Деница Сачева: Разбира се, че това обикновено е стратегия да не отговориш по същество или пък да загубиш времето на журналиста като…
Водещ: И да свърши пресконференцията…
Деница Сачева: И да свърши пресконференцията или пък изобщо да байпаснеш отговора в съвсем друга посока. Но точно затова пък от другата страна трябва да има хора, които да настояват да получат този отговор, хора, които трябва да продължават да си задават въпроса. Хора, които да не приемат това и да не се радвам на такъв тип отговори, да не публикуват цели страници със снимки на кандидати. Защото днес например има вестници, които са с по цели страници само снимки. Те представляват фотосесии, а не…
Водещ: Николета тук сигурно ще е активна. Вестниците си имат собственици, собствениците си имат интереси. И така, това може да обясни много неща. И пазарът си е пазар.
Николета Даскалова: И пазарът си е пазар и… тук има нещо много интересно, не знам доколко се е налагало наистина да се влагат много средства в купуването на определени медии, това е едно от обвиненията срещу…
Водещ: Може да не дадеш пари, но после да си осигуриш после нещо.
Николета Даскалова: Има един друг медиен комфорт, който също ние го наблюдаваме отдавна, и това е изключително позитивното отношение пак към централната фигура Бойко Борисов, така че това е, сега, не знам доколко е наложено или доколко е доброволно просто от страна на самите медии, изграждане на една наистина комфортна позитивна среда за премиера…
Деница Сачева: Дали въобще има медиен пазар в България, защото не съм сигурна, че в България, първо, се печели от медии, с много малки изключения. Второ, медиите продължават да бъдат най-непрозрачната част на обществото…
Водещ: Въпреки че имаше промяна в закона.
Деница Сачева: Не става въпрос само за собственост, става въпрос за данъчни декларации, на хората, които са собственици на медии, които са главни редактори. Ако те искат прозрачност, ако те искат публичност, те трябва да са първите, които да я показват и да са първите, в които ние да можем да се ориентираме тези хора с какъв интерес или по какъв начин влияят върху общественото мнение. Хората, които искат да имат влияние върху другите, трябва да бъдат най-публични, на първо място.
Водещ: Искам да се върнем към модела на кампанията, която трябва да правим в този последен месец на официална кампания. Какво мислите за тази форма, наречена предизборни хроники?
Деница Сачева: На мен лично ми се струва неудачна, просто защото в голяма част от тези предизборни хроники отново, пак казвам, няма съдържателна информация. Това са…
Водещ: Или избран абзац от изказването на някой, който той си е харесал.
Деница Сачева: Тя има смисъл за партиите, които нямат политическо влияние върху медиите и които все пак по този начин могат да получат някакъв излаз в медия, и то в телевизионна медия. Но иначе от гл.т. на, пак казвам, на обикновения избирател, имаше такива дори репортажи, които бяха за примерно това, че кандидатът за кмет е присъствал на монтаж на асансьор. Нали, такъв тип неща не мисля, че в крайна сметка влияят върху избора на гражданите за кого да гласуват.
Водещ: Гергана, имаше и реклами в интернет страниците на различни кандидати. Дали това беше, вашето мнение какво е, платено или просто приятелски или политически връзки със самата медия?
Гергана Куцева: Би могло да е и двете, не мога да дам директен отговор. Но при всички случаи присъствието, епизодичното в медиите на никого не носи дивиденти. Нито на политическите кандидати, нито пък на избирателите, тъй като няма съдържателна информативна част да можеш да направиш един рационален избор на базата на една визитка, така да се каже. Същевременно еднократната поява в медиите пък за един кандидат за пост…
Водещ: Всъщност никой никога не е изследвал според мене в каква степен някой формира избора си въз основа на това, което е видял, чул или прочел в медиите в рамките на този един месец?
Водещ: И дали му е важно да види предизборната хроника, рекламния клип или да чуе дискусията.
Тодор Тодоров: Всъщност този формат, за който говорим, аз си мисля, че той до голяма степен обезличи кампанията и я лиши от някакви реални послания, реални конфликти, от събитийност и я превърна в един абсолютно хоризонтален някакъв поток от съобщения, които нямаха тази стойност и тази сила, която обикновено носи такава политическа акция, каквато е предизборната кампания.
Водещ: Искаме да ви благодарим, това е един отворен дебат, надяваме се, че той ще бъде провокиран и от тези, които имат правомощия да говорят. Да кажем, СЕМ може да се почувства провокирана от това да започнем разговор за медиите и за ролята ни в тези избори.

PR Thursday: “Българските избори 2011″

Начало: Четвъртък, 03 Ноември 2011 г. – 19:00 часа 
Край: Четвъртък, 03 Ноември 2011 г. – 00:00 часа 
Място: София, M3 College, ул. "20 април" №26
Достъп: Вход свободен! 
Организатор: M3 College 
Отворено за медии: Да

След предизборните кампании с многобройните обещания към избирателите и отправените критики към опонентите е време да направим равносметка за крайния резултат от Избори 2011.

3 ноември (четвъртък) 19:00 ч. – 21:00 ч.

Едва ли ще ни стигне вечерта, за да потърсим отговори на всички горещи въпроси, които темата провокира.

- С какво политиците спечелиха доверието ни? Или го изгубиха завинаги?

- За партии или за личности гласуваха хората?

- Каква беше ролята на медиите? Добре ли си свършиха работата журналистите? – Бяха ли полезни за избирателите телевизионните предизборни дебати?

- PR, маркетинг, пропаганда, плакатна война, директни срещи с избирателите, концерти – кое е важно и кое не?

- Имаше ли ефективни кампании в социалните мрежи?

- Видяхме ли нови похвати в политическите комуникации на тези избори?

Ще обсъдим къде сгрешиха предизборните щабове, добрите решения и практики, както и какво още може да се желае и да се направи.

Очаквайте скоро имената на специалните ни гости.

Заповядайте и Вие, за да изразите мнението си като наблюдател или участник в предизборните кампании. M3 College, ул. „20 април“ 26 (съвсем близо до пл. Руски паметник)

Не забравяйте, че ще получите ваучер за 20% отстъпка от цената на курс през следващите 3 месеца.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България:http://www.eventbox.bg/events/2291  

PR Thursday: “Българските избори 2011″ ще се проведе на 3 ноември

Начало: Четвъртък, 03 Ноември 2011 г. – 19:00 часа
Край: Четвъртък, 03 Ноември 2011 г. – 00:00 часа
Място: София, M3 College, ул. "20 април" №26
Достъп: Вход свободен!
Организатор: M3 College
Отворено за медии: Да

След предизборните кампании с многобройните обещания към избирателите и отправените критики към опонентите е време да направим равносметка за крайния резултат от Избори 2011.

3 ноември (четвъртък) 19:00 ч. – 21:00 ч.

Едва ли ще ни стигне вечерта, за да потърсим отговори на всички горещи въпроси, които темата провокира.

- С какво политиците спечелиха доверието ни? Или го изгубиха завинаги?

- За партии или за личности гласуваха хората?

- Каква беше ролята на медиите? Добре ли си свършиха работата журналистите? – Бяха ли полезни за избирателите телевизионните предизборни дебати?

- PR, маркетинг, пропаганда, плакатна война, директни срещи с избирателите, концерти – кое е важно и кое не?

- Имаше ли ефективни кампании в социалните мрежи?

- Видяхме ли нови похвати в политическите комуникации на тези избори?

Ще обсъдим къде сгрешиха предизборните щабове, добрите решения и практики, както и какво още може да се желае и да се направи.

Очаквайте скоро имената на специалните ни гости.

Заповядайте и Вие, за да изразите мнението си като наблюдател или участник в предизборните кампании. M3 College, ул. „20 април“ 26 (съвсем близо до пл. Руски паметник)

Не забравяйте, че ще получите ваучер за 20% отстъпка от цената на курс през следващите 3 месеца.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/2291 

Пиарите предизборно – Те са!

vsekiden.com I Валерия ЙОНКОВА I 21.10.2011

Старите играчи на имидж терена си избраха нови партии

В предизборната битка копието държат пиарите. Сезонът за тях е инфарктен, колкото и за самите кандидати. Телефоните им пушат от стотици разговори – с медии, политици, общественици. Знаейки силата на медийните стратези, политиците се надпреварват да ангажират обучени хора, които да ги изведат в челните редици и да им осигурят максимум обществено внимание.

На повечето от тях имената се превръщат в марка. Те са се доказали в люти битки на политическия фронт. На него пиарите воюват както воюват бъдещите президенти и кметове. И за тези избори кардиналите на словото са популярни. Само някои са сменили партиите.

ГЕРБ: Росен не е артист – и 10 000 имиджмейкъри не действат

Управляващите знаят силата си за тези избори и са убедени в успеха си. Не разчитат на тежки имена и гласуват доверие на изпитания си експерт Севдалина Арнаудова. Тя, заедно с Никола Николов, са хората, които всички журналисти познават.

Няма нито една пиар агенция, която да стои зад кампанията на Росен, нито зад кампанията на кметовете ни в страната, държи да се знае Севдалина Арнаудова. И конкретизира, че 6 човека, а не 36 агенции, работят за управляващите в тази кампания. Плевнелиев само е прибавил към екипа си пресаташето от Министерството на регионалното развитие Мария Иванова, а Маргарита Попова – нейното – Ирина Гъркова. По кампанията работи и Елен Герджиков, кандидат-общински съветник в София, който от години помага в кампаниите на ГЕРБ.

Всички са категорични, че агресивната намеса на имиджмейкъри само ще наруши възприятието на хората към Плевнелиев. Росен се държи абсолютно естествено и няма никакви имиджмейкъри. Просто е от хората, които ако не вярва в нещо, и десет хиляди имиджмейкъри да му излязат, няма да го накарат да се държи по друг начин. Той не е артист, разпалено обяснява Арнаудова.

Хората от екипа му са против да му се пришива изкуствен образ, тъй като той не е професионален политик. Не може до вчера да е бил експерт, конкретен, извън политическото говорене и сега изведнъж да го превърнем в големия политик. Колкото повече работиш върху един човек и го превръщаш в нещо, което не е той, не е добре, не се колебае Арнаудова.

Не е изключено обаче кандидат-президентът Росен Плевнелиев да получи напътствия и от премиера Борисов. “Заради строежа на магистралите и пътищата ти беше мой много добър пиар. Отсега нататък аз ще съм ти пиарът”, обеща премиерът на Плевнелиев при огласяването на кандидатурата му.

Войнственият Каракачанов си осигури вещата в политическия пиар Аня Павлова

Шефката на CNR-comunications и на Асоциацията на имиджмейкърите Аня Павлова е родена в Москва. Завършва Художествената академия в София. Била е независим наблюдател на парламентарните избори в Украйна през 1998 г. и на президентските избори в Русия през 2001 г. Участник в редица изборни кампании в България и Русия, Аня отдавна е надълбоко във водите на пиар-стратегиите. Ефектна и скандална, с винаги остра фраза, московчанката винаги е бягала от клишето. Има тънко чувство за хумор, и особен афинитет към гротеската. Телефонният й секретар доскоро отговаряше, че г-жа Павлова в момента е на среща с Путин.

Политиците се надпреварват за вниманието й, тя пък си знае цената. Аня водеше третата кампания на кмета Стефан Софиянски, за което печели наградата на Българското дружество за връзки с обществеността през 2003-а. Мотото е “Добър кмет – най-важното за София”.

Аня дълго време се занимаваше и с имиджа на бившия лидер и бизнесмен Пламен Юруков, частично продължава и сега. Омъжена е за Юлий Павлов – брат на медийния бос Любомир Павлов, след развода с дългогодишния си спътник в живота Евгений Дайнов.

ОДС и СДС заложиха на бившата шефка на синия пресцентър Анна Гочева

Бившата шефка на пресцентъра на СДС дава ценни съвети на целия Съюз на десните сили в момента, заедно с кандидат-президента Румен Христов. Магистър по връзки с обществеността, Анна беше в пресцентъра на СДС още по времето на кабинета Костов. Впоследствие между 2000 г. до 2002 г. го оглави. След кратък интервал, в който се обучаваше в Политическата академия за Югоизточна Европа, тя отново оглави пресцентъра на сините, вече с лидер Пламен Юруков.

За разлика от доста хора в бранша, Ани залага на трезви и здравомислещи стратегии. Позите са й чужди и я дразнят. Без излишни украшения и изкуствени приказки, има страхотен нюх към ситуацията и в това е ненадмината, казват колегите й. Работила е и за национални, и за местни избори. В началото на кариерата си, Анна е била и учител. Може би затова й е особено лесно да преподава на политиците – почти като на ученици. Те пък нямат против да я слушат.

Мария Капон неотменно след пиара си Арман Бабикян

Обигран в техниките на поведението, Арман Бабикян се сражава на политическия фронт не от вчера. Радиокадър. В радиожурналистиката тръгва още като гимназист. Работил е в БНР и “Свободна Европа”, създател на “Канал Ком”, управител на радио “Атлантик”.

Арман заряза журналистиката и се отдаде на пиара с работата по кампанията на синия кандидат-кмет на Варна Христо Кирчев през 1995 г. Сътрудничи на Надежда Михайлова като водач на листа във Варна. Горд е най-вече с кампанията си за кмета на Русе Елеонора Николова през 2003 г., признава за най-трудна битката с балотажа на Румен Рашев във Велико Търново през същата година.

Шефът на “Атака” Волен Сидеров се сдоби с нов експерт

30-годишният Живко Андонов, завършил пиар и комуникации, е в орбитата на шефа си от около година. От Пазарджик е и е роден през 1981 г. Всъщност тази кампания е и първата работа по специалността и затова е много амбициран да се докаже, коментират хора около него.

Иначе младежът е очевидно деен. Той е и собственик на столичният пиано бар “Вчера”. Бившата пиарка Милена, която имаше интереси в киното, напусна. В отпуска по майчинство излезе пък другата – Миглена, която вече роди и най-вероятно ще се завърне в “Атака”.

Така или иначе, Волен е човек, който трудно се вслушва в глас извън своя. Но немалко хора твърдят, че най-яркият имиджмейкър е била съпругата му Капка, която го съветвала за всичко, включително и за облеклото и поведението му.

Меглена Кунева чака на американците

За приземяващия имидж на Меглена Кунева отдавна стана ясно, че се грижи и Слави Трифонов. Говореше се, че Кунева е дала сериозна сума на шоумена, за да се погрижи за пиара. Отделно Кунева е наела американския пиар екип на „Лофтъс Маркуард”, което се говори, че ще й струва по 30 000 лева месечно. От компанията твърдели, че са само приятели на екипа на Меги и нямат нищо общо с кампанията й.

Компанията е притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард. Кунева отрича да ги е наела, но признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори.

“От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала “не”. Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас”, отби атаките Кунева.

Бившият еврокомисар твърди, че предизборната платформа е изработена от нея и инициативния комитет и нито една пиар агенция няма нищо общо.

Нидал Алгафари склони на скандалния Алексей Петров

Автор и режисьор на студентското предаване “Ку-ку”, бивш изпълнителен директор на БНТ, Нидал Алгафари пое пътя и на политическия пиар. Българинът с баща сириец, е женен за не по-малко популярната психоложка Мадлен Алгафари.

В политическия пиар той твърдо зае острова на социалистите. Не крие, че има леви идеи. Стана легендарен с работата си по кампаниите на социалистите, както и на първата кампания на президента Първанов. Оказа се и с досие, разкрило го като агент на Шесто управление на ДС.

В един момент Алгафари заяви, че да работи за предизборната кампания на социалистите, е било експеримент. Мнозина му приписват качества на истински строител на интриги, на играч. Той насмешливо обяснява, че постоянно крои интриги.
Последно се раздразних, когато на пленума на БСП, на който трябваше да предложи проектокабинета, Станишев не беше намерил и време да пита, а се появи с бяла риза на бял фон, ядоса се Алгафари.

Общо взето, екипите, пиарите това правят – големи грешки, и след това ги приписват на кандидатите си, не се церемони експертът. На въпроса как е излязъл от амплоато си на режисьор и е влязъл в ролята на пиар на Алексей Петров, Алгафари отговаря: ”Взаимно се избрахме”. Сега казва, че за него тази кампания е най-интересната от всички останали, защото ще започне от -95. Няма да има фойерверки, обеща Алгафари. Не стана ясно дали е предизборен трик оплакването на пиар експерта, че е подслушван заради работата си с Алексей Петров. Освен, че Петров все повече се държи като строг политик, дори успя да смени стайлинга си и да боядиса косата си.

Синьото гуру на Костов Мишо Михайлов прави Кадиев демократ

Този път социалистите, опарени от изтичането на бесните пари, хвърлени за израелски фирми през 2009 г., решиха да се справят на родна територия. И направиха сензация – заложиха на легендарния пиар на Костов – изборния фокусник Михаил Михайлов. Актьорът от Русенския и Държавния пътуващ театър, след това зам.-председател на УС на творческия фонд към Съюза на артистите, мениджър на „Сфумато”, още в 90-те заряза театралната кариера, за да се посвети на стратегиите в политиката.

И го направи с фойерверк. Като медиен съветник на двама премиери – Стефан Софиянски и Иван Костов. Ценните напътствия на Мишо Михайлов държавниците искаха и в най-трудните моменти на кариерата си. А Михайлов доби името на експерт с невероятен нюх и интуиция в сложните политически драми.

През 1997 г. Михайлов вече действаше като съветник на премиера Софиянски по медийните въпроси. В същата година е назначен за генерален директор на Нова телевизия. Година по-късно вече е директор на национална кабелна телевизия „София кабел”. От ноември 1999 до юни 2000 г. оглавява дирекция „Информация и връзки с обществеността” в Министерския съвет. Напуска поста след появата на прословутата касета ММ. Тя беше извадена от синдикалния лидер д-р Константин Тренчев и разкриваше, че висш чиновник е поискал подкуп от 10 000 долара за издаване на далекосъобщителен лиценз. Компроматът визираше времето, в което Михайлов беше секретар на Временния съвет за радиочестоти и тв канали и като експерт на Комисията по радио и телевизия. За Михайлов отново се чу миналата година, сега пък като промоутър на участието на Миро в “Евровизия”.

Кадиев ще разчита и на чаровницата Нели Жекова, която ще бъде неговата връзка с медиите. Младото момиче е завършило пиар в Лондонски университет. На нея политическият пиар ще й е за сефте.

Започва кариерата си като радио журналист и водещ, работи в няколко телевизии като репортер и редактор. През последните 3 години е пиар на Нико Тупарев и продуцентската му къща Old School Productions, като през това време е пиар експерт на тв продукциите му и съветник на водещите Ники Кънчев, Ути Бъчваров, Витомир Саръиванов, Марта Вачкова, Маги Желязкова и Азис. Пиарства и на театрални формации.

Изключително коректна, дружелюбна и лоялна, представят я хора, които са контактували с нея. Кадиев тръгна с много активна кампания. Очевидно го съветваха да бяга от клишето, и да изпълни докрай образа си на демократ сред червените.

Журналистката от “Труд” Михайлина Димитрова – до Калфин

Бившата журналистка от “Труд” е сигурна опора на кандидат-президента Ивайло Калфин. Свързваха я дори с по-близки контакти с шефа на бившето 6-то на ДС Димитър Иванов.

Михайлина Димитрова е родена на 12 август 1970 г. в София. Работила е като редактор в Международния отдел на в. “Дневен Труд”, преди това в “Дело” или “Дума”. Не винаги журналистите получават каквото искат, защото Михайлина пресява строго достъпа до кандидат-президента Ивайло Калфин. Възпитаничка е на Испанската гимназия.

Прошков взе вярната на синята идея Деница Сачева

Съветва Прошков в лично качество. В момента е в отпуска от собствената си пиар агенция, която действа от 10 години. Правила е кампанията на Мартин Заимов, когато е бил кмет на София. Има различни проекти в областта на политическия пиар за много хора.

Кампаниите й обаче са свързани с ДСБ и Синята коалиция. Била е шеф на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев, по времето на правителството на Иван Костов. Едно от най-големите предизвикателства в живота ми беше да опитам да правя пиар на здравната реформа в България, на здравната каса.

Чувствам се идейно свързана с тази концепция и затова го правя, нямам договор. Познавам Прошко от времето, която правихме кампанията на Мартин Заимов, казва самата Сачева.

Оригинална публикация 

Кунева протестира срещу текст във “Всеки ден”

tlaka.com I 22.10.2011

Остър протест и жалба в ЦИК внесе кандидат-президентът Меглена Кунева във връзка с днешна публикация в столичен ежедневник.

Това според щаба на Кунева представлява пряко нарушение на чл.133, ал.5 от Изборния кодекс, според която не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.
В жалбата се настоява, въз основа на чл. 149 от ИК ЦИК да се произнесе с решение незабавно и да възложи на компетентните органи съгласно чл.134, ал.8 от ИК незабавно да бъдат премахнати или иззети всички носители на посочените агитационни материали, както и на извършителите на нарушението да бъдат наложени предвидените в закона санкции.

Става въпрос за два материала във в-к «Всеки ден», озаглавени – "Мъжът на Кунева в афера за 1 милиард" и „Как бе харизана Софийската Вода", които имат основно и единствено агитационна цел – да послужат като отрицателно послание във връзка с кандидата за президент Меглена Кунева, се посочва още в жалбата.

От щаба на кандидата коментират, че нарушаването на Изборния кодекс от страна на медийната групировка "Ню Медиа Груп" АД не е случайно, още повече, че тя организирано е провела цялата негативна кампания срещу Меглена Кунева. Днешната публикация е поредната лъжа срещу личността и семейството на гражданския кандидат.

Оригинална публикация

Предизборният урожай на медиите

www.glasove.com | 22.10.2011 

„Най-шокиращата част от цялата предизборна кампания беше нейното начало, когато получихме оферти от медиите за участие в дебати и за медийно отразяване. Вече имахме нагласата, че тази кампания няма да е в истинския смисъл на думата честна и почтена, но все още не предполагахме, че цената на идеите и на политическото представяне може да бъде толкова висока”. Това разказа пред ГЛАСОВЕ кандидатът за кмет на София от Българската демократична общност (БДО) Йордан Василев.

След като в щаба на не особено популярната политическа формация разгледали таксите за участие и отразяване в телевизии, вестници, електронни сайтове и радиостанции, те си направили сметка, че за да получат достъп до медиите по време на предизборната кампания и да могат поне в някаква степен да популяризират своя профил и идеите си, трябва да разполагат със сума, надхвърляща 250 хиляди лева.

Предизборни ценоразписи

За какво по-точно става дума – цената на 1 минута участие в предизборен дебат по БНТ е 180 лв. без ДДС, 35 лв. без ДДС струва минута участие в диспут по БНР, цената на интервю в национална информационна агенция е 1900 лв. без ДДС, 67 лв. без ДДС е цената на 1 минута за участие в предизборен дебат по кабелна телевизия, а интервю в национален или софийски всекиденевник струва между 3000 и 10 000 лв. в замисимост от вестника, от предоставената страница и от дължината на текста.
Това означава, че само за две-три интервюта в пресата участниците в тези избори трябва да платят между 10 000 и 30 000 лв. По интересното в случая обаче е, че при подобни материали никъде не е отбелязано, че те са платени и че на практика става дума не за журналистически продукт в същинския смисъл на думата, а за реклама.
Необявена истина е, че по време на избори медиите жънат своите най-големи финансови успехи. Нещо повече, те очакват с месеци и години да започне благодатното време на някоя предизборна кампания, за да отворят тезгяха си пред политиците и да обявят дългите си ценоразписи за медийно отразяване, съвсем забравили, че единствената цел на работата им е техните зрители, слушатели и читатели да получат възможности да направят информиран избор.
При това в огромната част от случаите целият този предизборен алъш-вериш е замаскиран като журналистика и аудиторията не получава никаква възможност да се ориентира дали за участието на определен кандидат е платено или пък то е безплатно.
Обществените медии – предложение, на което не можеш да откажеш
И ако платеното участие в частните медии – разбира се, при задължителното упоменаване на този факт – е все пак допустимо, то платената кампания в държавните телевизия и радио е направо скандална. «Платената кампания в държавните радио и телевизия е в пълен разрез с принципите на обществените медии. Тези медии се издържат от държавния бюджет и смисълът на съществуването им е не икономическата печалба, а единствено и само защитата на обществения интерес», припомниха наскоро от Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ).
Парадоксът е, че държавните радио и телевизия, които би трябвало да представят максимално пълно, обективно и равнопоставено участниците в изборите и самата предизборна надпревара, събират пари от кандидатите за участието им в диспути и на практика допускат само онези, които са в състояние да платят. В същото време онези, които плащат за съществуването на радиото и телевизията – зрителите и слушателите на БНТ и БНР – получават един сурогатен продукт, незачитащ принципа на равнопоставеност и базиран изцяло на имуществен ценз.
Нека припомним, че тарифите, по които партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по БНТ и БНР, са установени от Министерския съвет. Всъщност това че предизборната кампания в държавните радио и телевизия е изцяло платена е заложено в приетия преди няколко месеца с гласовете на ГЕРБ и «Атака» Изборен кодекс. На базата на кодекса на 20 септември тази година беше подписано и споразумение между държавната телевизия, представлявана от нейния генерален директор Вяра Анкова, и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в президентските и местни избори.
Съгласно това споразумение индивидуалните участия на кандидатските двойки за президент и вицепрезидент в рамките на сутрешния блок на БНТ са с продължителност 15 минути, като таксата за участие е 200 лв. на минута без ДДС. Директните дискусии за местните избори пък, които се излъчват също в сутрешния блок пряко от осем града на страната, струват по 150 лв. на минута без ДДС, като всеки участник в дискусията разполага с не повече от 10 минути. Специалната рубрика „Тук живея”, която представлява нещо като индивидуални портрети на кандидат-кметове с времетраене до 2 минути, се излъчва от понеделник до петък във времето след новините в 18 часа и струва 1000 лв. на минута без ДДС. В случай че въпросните клипове са подготвени от екипи на БНТ, тогава сумата се удвоява и цената вече е 2000 лв. на минута без ДДС.
Е, познайте сами дали от БДО са имали възможност да участват в дебатите на БНТ. На въпроса подписахте ли споразумението с държавната телевизия, Йордан Василев се усмихва: „Споразумението на БНТ за изборите напомня за емблематичния американски филм „Кръстникът” – получихме едно предложение, на което не можехме да откажем.” Оказва се, разбира се, че участието в предизборните дебати на БНТ не е по силите на политическа формация като Българската демократична общност. В предизборния щаб на партията изчисляват, че ще са им нужни няколко десетки хиляди лева, за да поискат участие в диспутите на държавната телевизия за местните избори.
”Същото се отнася и за БНР – допълва Василев – с тази разлика, че от БНТ дори не ни потърсиха, за да ни уведомят, докато от държавното радио ни изпратиха предварително офертите за участие, така че поне ни уведомиха от каква смърт ще умираме”.

Неудобно мълчание

Опитвайки се да получат достъп до участие в частните телевизии, от БДО изпращат отворено писмо до главните редактори на медиите. В него те описват разочарованието си от настоящото състояние на медийния „пазар”, от факта, че онези, които са призвани да защитават публичния интерес от злоупотреби и да бъдат част от развитието на обществото, което включва възможности за създаване на алтернатива, всъщност предпоставят корумпиране и брутална манипулация.
В резултат на това писмо от националните частни телевизии заявяват показно, че предизборното участие в техните предавания е безплатно и че достъпът е отворен. Осланяйки се на тази декларация, от БДО изпращат няколко писма до Нова ТВ и bTV, изразявайки желанието си да участват в определени предавания на тези медии и да представят визията си за развитието на София. „Не получихме никакъв отговор, признава кандидат-кметът Йордан Василев – това е положението, получи се едно такова неудобно мълчание”.
Всъщност ако се вгледаме в кампанията, ще видим, че дебати почти липсваха. „Извинявайте, но какъв дебат е да изкараш кандидатите и агитките на площада, това е някаква тежка пародия на нормален политически дебат. Политиката не е пазар, на който да с надвикваме и да се обвиняваме с квясъци”, обобщава наблюденията си от тази предизборна кампания кандидатът за кмет на малката и почти неизвестна политическа формация.
За неравностойното положение, в което бяха поставени кандидатите и партиите по отношение на достъпа до медии, алармираха преди няколко дни и от АЕЖ. И макар от международни организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да твърдят, че "платената медийна кампания застрашава принципа на равнопоставеност и създава имуществен ценз за участие във вота", у нас се получи точно това – възможността за безплатни медийни изяви на участниците в тези избори беше силно ограничена.
Получава се омагьосан кръг – всички ние се нуждаем от алтернатива на непоклатимото от години порочно политическо статукво. Очевидно е, че несекващото желание на толкова много хора да участват в политиката е продукт на разпада, до който е достигнала политическата ни класа и на липсата на реална и смислена политика. В резултат на това продължаваме да наблюдаваме наплив за участие в избори на понякога съвършено произволни и нелепи формации и субекти, които всъщност изразяват необходимостта от алтернатива и тъжната констатация, че хората са доведени дотам едва ли не всеки да представлява себе си.
В същото време представянето на различните възможности за алтернатива и на по-маргиналните гледни точки (което на практика ще рече на всички, които са извън кръга на дискредитираната, но все така непоклатима политическа класа на прехода) е на практика абсолютно невъзможно, тъй като медиите свиват погледа си само върху определени кандидати и формации. Късогледството на средставата за масова информация най-често е предизвикано от чисто финансови интереси и взаимоотношения. Към това можем да добавим също липсата на професионализъм, апатията и глупостта. Всичко това ограничава драстично възможностите за дебат, а оттам и за развитие на обществената среда и на политическата система.

Оригинална публикация 

7 медии работят като пиари на управляващите

в. Дума | 22.10.2011

Цялата вестникарска група "България" фигурира в Единния регистър по изборния кодекс като "Връзки с обществеността" на ПП "ГЕРБ". Като "Връзки с обществеността" на ГЕРБ за местните избори са регистрирани и сайтовете "Ловеч нюз", "Днес плюс" и "Хасковска Марица", вестниците "Черно море", "Черноморски фар" и "Янтрапрес". "Дарик нюз" пък е вписан като рекламна агенция за ГЕРБ. И ТВ7 е декларирала, че работи за ГЕРБ като рекламна агенция. Телевизията рекламира срещу заплащане кандидата за президент Куцаров и за кмет на Варна Веселин Марешки.
От данните на Единния регистър по изборния кодекс, публикуван в сайта на Сметната палата, става ясно, че информационни медии работят като рекламни и PR агенции по изборите. Още от първа страница на ЕРИК научаваме, че "Дартс нюз", новинарска агенция по принцип, работи като рекламна за Димитър Куцаров и Камелия Тодорова. "Дарик нюз" ще отразява и кампанията на ПП "Лидер" в Плевен и на БСП за президентските избори. Дарик радио ще излъчва реклами на Андон Тотев, кандидат-кмет за Сандански и ще отразява предизборните кампании на ДСБ и БСП. "Медиапул" ще изработва рекламни материали за ДСБ, а сп. "Тема" ще публикува материали за тъмносините. Даже СКАТ ще излъчва рекламни репортажи за БСП.
Според ЕРИК Нова тв ще излъчва кампанията на ДСБ. Радио "Тангра" е вписано като рекламна агенция, която ще работи за Марешки. "Спортал.БГ" предоставя рекламни услуги на БСП, а "Стандарт нюз" прави информационната кампания на социалистите. За изборите агенция "Фокус" са се вписали като социолози на ГЕРБ. "Фокус Нунти" е регистрирана и като рекламна агенция на ПП "Български социалдемократи".
Плащанията "на парче" за отделни изяви и дискусии остават извън регистъра, публикуван от Сметната палата. А как цялата търговия се връзва с Етичния медиен кодекс, подписан от повечето изброени медии, историята мълчи.

Стр. 3

Разговор с Николета Даскалова, фондация „Медийна демокрация”

БНР, Преди всички | 17.10.2011

Тема: Мониторинг на медийната среда
Гост: Николета Даскалова, фондация „Медийна демокрация”

Водещ: Още малко на тема избори оставаме. Какво показва мониторинга на медийната среда в контекста на предизборната кампания седмица преди изборите на практика. Данните ще представят изследователите от лабораторията за медиен мониторинг на фондация „Медийна демокрация”. Част от тези данни имаме възможност да чуем и да коментираме с Николета Даскалова от фондацията. Добро утро!
Николета Даскалова: Добро утро!
Водещ: В предишния баланс, ако сте имала възможност… в предишния разговор, прощавайте, имахме възможност да говорим за този дисбаланс президентски-местни избори в полза на първите. Регистрира ли се такъв дисбаланс и във вашите данни? Да започнем може би от тук.
Николета Даскалова: Да, да. Много уместно. Аз слушах с интерес разговора Ви с доц. Христова и абсолютно мога да потвърдя това наблюдение, че е налице много, много силен дисбаланс в отразяването на президентската тематика и на местната тематика. Поне два пъти, така, интереса върху кандидат-президентите е по-силен и по-интензивен от страна на медиите и специално в новинарското пространство и в пресата в сравнение с информацията за кандидат-кметовете. Дори, дори и на ниво сравнение между кандидатите за президент икандидатите за кмет на най-важния град, на столицата. Така че това е наистина един от, така, от важните изводи от мониторинга на…
Водещ: Не беше ли предпоставен този извод, г-жо Даскалова? Защото в самия факт на това, че изборите са две в едно.
Николета Даскалова: Не. Защо да е предпоставен? Не, не е задължително да е предпоставен. Би могло да се отделя и някъде по-балансирано внимание и на едното и другото. Но тук има нещо друго, което е интересно. Когато анализираме сегашната кампания и сегашната медийна обстановка, ние неминуемо правим сравнение с кампанията и обстановката на предишната предизборна кампания. Имам предвид кампанията за парламентарни избори…
Водещ: За парламентарни, да.
Николета Даскалова: … 2009. Да, някак си все още имаме спомена за тази кампания, защото тя беше някак си много силна, много зрелищна по-скоро, изключително на терена на медиите. И тя събуди, така, очаквания, че този много силен предизборен период ще се разгърне и сега, но това не стана. А една от причините за очакването на този силен предизборен заряд е някак си акцентът, който медиите поставиха на миналата кампания на персоналните качества на отделните кандидати. И може би, така, медиите продължиха да търсят този източник на вдъхновение, на готови новини, така да се каже, в персоналните качества на кандидатите и за едните и за другите избори. Но се оказаха, че някак си не случват, поне през тази кампания, не случват на толкова ярки…
Водещ: Измамено очакване. Въпреки че в кандидатурата за президентските избори това би трябвало да бъде много важен елемент. Нали, личността, персоналните качества на кандидатите.
Николета Даскалова: Да. И медиите лично търсят този персонален момент и точно затова се, така, се фокусират върху персоналната кампания, така да се каже. Защото президентската кампания все пак е кампания за една представителна функция, за лице на нацията. Докато в същото време интересът към наистина апетитните кметски постове остава на заден план.
Водещ: Ами, може би той не остава на заден план, г-жо Даскалова, в регионалните издания, където пък това изглежда по-значимото, по-важното за хората, които продължават да живеят в този регион. Нали, освен това, че ще гласуват и за държавен глава.
Николета Даскалова: Да, но дори и в регионалните пространства, поне доколкото може да ги наблюдаваме през новинарските потоци, като цяло, се вижда приоритизиране на президентската кампания и там където има по-силен интерес към местните избори, той е най-вече на основата на, как да кажа, преливане на рейтинг от страна на, на рейтинг и информационна популярност, от страна на политическите лидери, от страна на самите кандидат-президенти и, така, на старите муцуни, да се каже, в политическия живот. Те са тези, които дефилирайки из различните населени места, повдигат наистина популярността на дадения, на дадената община и стават фактор за това тя да бъде по-високо отразявана в медиите.
Водещ: А между другото, Вие днес ще, така, представите своите наблюдения в рамките на тази предизборна кампания за това каква е модата, както Вие я наричате, в предизборната политическа визуалност. Има ли нещо, нещо, което е ново, нещо, което не сме виждали, а така, си струва да бъде отбелязано по отношение на тази кампания?
Николета Даскалова: Ами, когато говорим за политическата визиалност, едно от интересните неща е, че някак си все повече се обръща внимание на лайфстайла, на външния вид, на начина на живот на кандидатите … В същото време пък няма кой знае каква голяма изненада в сравнение с политическата визуалност през предишните избори, през предходната кампания. Най-интересното нещо, което се случи е свързано със заигравките от страна на гражданите и на потребителите на медии с политическите образи, с политическите визии на кандидатите. Това е може би, така, най-интересното и най-забавното в същото време. Политическата визуалност остана, както впрочем и цялото, така, цялото медийно присъствие, остана фокусирано върху един играч, който реално не е кандидат нито за президент, нито за кмет и това е премиерът.
Водещ: Тоест, в този смисъл нямаме особена изненада и промяна? Нали, това не беше неочаквано за Вас и за нас?
Николета Даскалова: Не, не беше. Да, не беше. Не беше неочаквано, но пък, да, се надявахме, че ще има някакви по-интересни тенденции, но така се случи.
Водещ: Добре. Това така се получи просто поради естествения ход на тази предизборна кампания или по ваша преценка, това е следствие на някакви стратегии да стане точно така, защото това би било успешното поведение?
Николета Даскалова: Със сигурност се наблюдава едно стратегическо приоретизиране на фигурата на премиера като водеща фигура и това стратегическо приоретизиране идва от страна на опозиционните гласове. Някак си тези избори създават впечатлението, че те не са толкова между отделните кандидати, а са едва ли не за и против сегашното управление и сегашното статукво. Интересното е, че ако съдим от медийното отразяване и от степента на присъствие, изобщо отделяне на внимание към едни кандидати спрямо други, към едни политически фигури спрямо други, трябва да кажем, че така, приоретизирането е изключително силно на статуквото, на управляващите.
Водещ: А няколко думи, буквално с две изречения. Очакванията за присъствие в интернет пространството по време на тази кампания оправдаха ли се или напротив?
Николета Даскалова: В интернет се случи. Да, това е много интересно. В интернет се случи наистина нещо по-различно, отколкото то се случва в традиционните, така да ги кажем, медии, в класическите, и в пресата и в новинарските потоци. Интернет, някак си нещата се развиваха по-интересно там. Но не във всички зони на интернет. Примерно политическата блогосфера някак си стана по-… как да кажа, по-маловажна за сметка пък на активностите във Facebook. Facebook и изобщо социалните мрежи се оказаха много силен терен за разгръщане на политически дейности, идващи най-вече обаче от страна на самите политически актьори не чак толкова от самите потребители, от самите граждани. И нещо друго, което е интересно – че в рейтинга, който, така, се генерира от потребителите в рейтинг, като одобрение за кандидатите, няма нищо общо с рейтинга, който ни показват социологическите агенции
Водещ: Е, ще се…
Николета Даскалова: Има много голямо, много голямо разминаване.
Водещ: Добре. Това може би е някаква интрига, която си струва да проследим. Да видим кой ще се доближи до истината накрая. Благодаря Ви! Николета Даскалова, фондация „Медийна демокрация” в ефира на „Хоризонт”, "Преди всички".

Вижте ни кои не сме

сп. Тема | Ясен ЛЮЦКАНОВ, Йордан МИЧЕВ | 08.10.2011

Партийните щабове опитват да изпъкнат на предизборната сергия с нови технологии и оригинални акции. Много от пиарските хрумвания обаче никак не отиват на кандидатите

В кампанията за Избори 2011 плакатите и билбордобете вече изглеждат демоде, листовките и брошурите минават за отживелица, а сайтовете и профилите във фейсбук са задължителен аксесоар. Традиционните рекламни уловки и задължителните обиколки сред електората продължават да се използват, но щабовете въведоха и нови модерни агитационни технологии. Послания изскачат
от смартфони, лозунги атакуват от тротоарните плочки, кандидатите прожектират 3D анимации, танцуват хип-хоп, екскурзоводстват от двуетажни автобуси…
Усмивката на Росен Плевнелиев отскоро грее не само от телевизионните екрани, вестникарските страници и компютърните монитори, а и от дисплеите на мобилните телефони. Това става посредством традиционен агит-материал, комбиниран с модерна технология: картичка в 100-хиляден тираж беше разпространена чрез познатите
от заведения, молове и магазини стелажи на famecard. На гърба й има QR бар-код, които се разпознава от четец през камерата на смартфон и отваря мултимедийно съдържание. Услугата е съвсем нова, използвана е за пръв път от дистрибутор на автомобили преди два месеца. По думите на мениджъра на рекламната компания Борислав Велков кандидат-президентът на ГЕРБ я харесал моментално.
"Здравей! Ти сканира успешно моят QR код (правописната грешка е на щаба на ГЕРБ, бел. ред.). Бъди модерен и се
информирай в движение", усмихва се от дисплея Плевнелиев. Отдолу са разположени линкове към сайта на кандидата и фейсбук профила му. Имиджмейкърите на управляващата партия предпочитат да не акцентират върху факта, че за преглед на посланията е необходим не само модерен телефон, а и интернет връзка. QR кодът в картичката на Плевнелиев съдържа и един голям гаф. Той препраща към телевизионен репортаж, качен в YouTube. Сайтът за видео-обмен обаче предлага заедно с него и други сродни популярни клипчета. Като например "Кой е изнудвал Росен Плевнелиев", "Росен Плевнелиев: помощ, не искам да съм президент" и "Росен Плевнелиев – кукла на конци".
Самият кандидат вероятно би се затруднил да прегледа собствения си агитматериал. Плевнелиев ползва смартфон, но от бизнес тип, с gwerty клавиатура и малък дисплей, каквито са предназначени за писане на имейли и преглед на документи, а не от предвидените за мултимедия телефони с голям тъчскрийн и почти без бутони.
В опит за инвазия в интернет пространството от ГЕРБ създадоха и цяла социална мрежа. "A3 съм ЗА" беше представена като "платформа за споделяне на граждански позиции, свързани с местното и държавното управление". Идеята й беше да надхвърли теснопартийните рамки. Но в дискусиите на адрес azsumza.bg цари почти пълно единомислие – което отличава сайта от всеки истински онлайн форум.
В БСП също са в крак с технологичните новости. Столетницата изненада с най-авангардния похват в цялата предизборна кампания – 3D анимация, проектирана върху Паметника на
Съветската армия. Шоуто беше гвоздеят при старта на кампанията на кандидата за кмет на София Георги Кадиев. Технологията, чрез която монументът оживя, се нарича 3D mapping. Анимацията се прожектира при пълно затъмнение върху точните контури на даден обект чрез два мощни проектора. Използвана е за пръв път това лято в промоция на нов модел 3D телевизори. Първата прожекция е върху фасадата на Народния театър, създатели са MP studio. Същата компания е ангажирана и от щаба на Кадиев. Сътрудниците му се добрали до нея през рекламна агенция (Megaboard), която организирала и предишния 3D mapping. В анимацията на БСП паметникът проблясва в ритъм е техномузика клати се, завърта се, разпада се и отново се сглобява под формата на играта "тетрис". Накрая Супермен повдига монумента на ръце и излита с него, а Капитан Америка пуска бюлетина с N=8. Намигването към младежкия електорат е очевидно, точно тези два комиксови героя бяха сред избраните за оцветяването на скулптурите на съветските войници, което разбуни духовете преди четири месеца. "Не посягайте на паметниците ни, защото те са корективи на нашето бъдеще", призова тогава Кадиев и обеща на графити артистите специални места за рисуване. Анимацията от неговата кампания също преобрази паметника, макар и по доста по-безопасен начин. А кандидатът я нарече "символ на нашата отвореност към света, символ на нашата готовност ние самите да променяме себе си, запазвайки морала и ценностите на предните поколения". Провокацията е напълно преднамерена. От щаба на БСП са имали свои изисквания към проекта, които само били доразвити от съдружниците в MP studio Марин Петков и Станислав Петков. Шоуто се оказа толкова успешно, че беше организирано още веднъж: в кампанията заедно с парти на холандския диджей Мартин Тен Велден. Видеозаписът на анимацията вече има близо 2000 прегледа в YouTube.
Кадиев не е единственият кандидат, който експлоатира настроенията около Паметника на Съветската армия. Конкурентът му от Синята коалиция Прошко Прошков взе лозунга от рисунката "В крак с времето" за основен девиз на кампанията си. Щабът му пък намери деликатен начин да го популяризира още преди началото на официалната надпревара. Ликът и слоганът на Прошков се появиха на билбордове, но не като предизборна реклама, а като промоция за корицата на ново списание.
Екипът на синия кандидат за президент Румен Христов също се прицели по оригинален начин в най-младата част от електората. Клипът на песента "От теб зависи", промотирана на националната конференция на СДС преди месец, вече е гледан в сайтовете за видеообмен над 7 хил. пъти. Привличането на рапъра Спенс за проекта е най-голямото попадение на шефа на синия предизборен щаб Борис Марков. Двамата са измислили и някои от строфите за хип-хоп речитатива:
"Какво ни говориха, какво построиха./ Свободата желаехме, а те Тато преоткриха." Други рими са заимствани и префасонирани от стари песни на Спенс: "Побъркали са всички с тая крива демокрация./На магистрали да живее цялата нация." Аранжиментът на "От теб зависи" е на Дани Милев. Режисьор на клипа е Борис Радев, той е убедил финалистката от "Мюзик айдъл 2" Нора Караиванова да изпее припева. От СДС уверяват, че всички герои във видеото, където са представени хора от няколко града с различни професии, са реални. В клипа има познато за много младежи лице – един от барманите в нашумелия плажен "Баш бар" в къмпинг "Градина". В ролята на манекенка участва дъщерята на Румен Христов – Мила. Възпитаничката на University of Arts в Лондон настина има фотосесии за няколко списания. Появите на самия кандидат за президент в клипа обаче не са особено сполучливи. Христов сковано се поклаща, пляскайки е ръце.
Той признава, че режисьорът е първият човек, който го е убедил да танцува. От синия щаб са подготвили друго видео за телевизионна реклама, а предизборната песен ще опитат да лансират в музикалните канали.
Новатор във външната реклама се оказа кандидатът за кмет на София от "Атака" Николай Пехливанов. Хората на строителния предприемач разлепиха по пешеходните плочки стикери с призив "Да си върнем тротоарите". Чрез това послание Пехливанов искаше да фокусира вниманието на гражданите върху темата за липсата на паркоместа в града. Но си докара солидна глоба от Столичния инспекторат, тъй като тротоарите са публична общинска собственост. Щабът му не само не премахна стикерите, но продължи да лепи с още по-голяма настървеност. "От една страна, общината заслужава адмирации за дълбочината на контрола върху изпълнението на наредбите. Възникват обаче много въпроси, един от които е какво направи ГЕРБ за 7 години управление за тротоарите на софиянци. Този проблем не е решен", смята кандидатът. Лепенките му обаче много често бяха поставени на съвсем неподходящи места – изрядни тротоари, оградени c колчета и с обособени зони за паркиране до тях. Пехливанов успя да привлече вниманието и с друга своя акция – обиколка из циганския квартал "факултета" с двуетажен автобус без покрив, откъдето показваше на журналисти какво представлява гетото и как ще бъде премахнато, ако бъде избран.
Гласът на Стефан Данаилов зад кадър и безмълвното лице на Ивайло Калфин – това е формулата на успеха в клипа, с който кандидат-президентската двойка на БСП атакува "Дондуков" 2. Видеото е изработено от "СИА Адвъртайзинг" (екипа зад "Стъклен дом"), а от червения щаб твърдят, че концепцията измислили сами. Обработеният тембър на Ламбо е в идеален синхрон с тъжните черно-бели физиономии на фона на минорна мелодия и посланията "Срам ме е, че…".
В текста обаче има доста некоректни моменти. Колкото и да се повтаря мантрата за прословутите 100 млн. лв. годишно за подслушване наравно с бюджета за култура, това няма да стане по-вярно. Числото се появи още в предишния мандат от изказване на Минчо Спасов от НДСВ, но сумата беше 95 млн. лв. за две години (2006-2007 г.). А бившите вътрешни министри Румен Петков и Михаил Миков разясниха, че голяма част от парите са били за купуване на техника. В края на миналата година Цветан Цветанов назова сумата от 20-24 млн. годишно. Кандидат-президентската двойка на БСП се състои от бивш вицепремиер и ексминистър на културата, които би трябвало добре да познават тези числа. "Срам ме е от пенсията на майка ми" в клипа на БСП пък напомня мухлясалия лозунг за "социалния президент"
Твърдението, че "бюджетът за здравеопазване е половината от този на МВР" е откровена манипулация. Най-нелепо обаче е изречението за срама от събирането на пари за операции на деца чрез SMS-u. Не само заради "Българската Коледа" на Първанов, а защото самият клип е издържан точно в стилистиката, позната от рекламите на благотворителни кампании.
Двойката на БСП всъщност залага предимно на срещите с избиратели. Прави впечатление, че кампанията на Данаилов е по-скоро паралелна с тази на Калфин. В щаба на БСП са преценили, че кандидатът за президент е подходящ за срещи в по-тесен кръг и с хора с по-профилирани интереси, докато за подгласника му остават културномасовите мероприятия.
След почти всяка обиколка из села и малки градчета Ивайло Калфин разказва в блога си лични истории. Така след посещение в кооперацията "Успех" в Търговище поддръжниците му разбраха, че има разностранен земеделски опит от дядо си, който работел в ТКЗС-то в Божурище. Знаел как се бере грозде и тютюн, как се коси трева и се пласти сено, наясно е как да се оправи и в един краварник. Най-голямата изненада дойде от задълбочените му познания по консервирането и продажбата на замразени плодове. През 90-те години на миналия век, докато работел в различни търговски дружества, той се занимавал като мениджър с изкупуване, производство и износ на семена и билки. Ето един съвет от специалиста Калфин: "Когато берете малини, не ги нареждайте една върху друга, защото се смачкват и повреждат. Най-добре е да ги събирате в пластмасов съд, на един ред. Сложете ги във фризера до два часа и следете да не се слепват. Тогава малините стават като бонбончета, а експертите наричат тази технология "соло". Така се правят най-скъпите малини, които имат добър пазар в Европа."

Стефан Данаилов е в стихията си на масовките, на които е посрещан от тълпи почитателки. Близо 2000 души, повечето активистки на соцпартията, приветстваха големия актьор при стартирането на турнето му в аквапарка на пловдивския хотел "Санкт Петербург" през тази седмица. Мероприятието бе озаглавено "Дами канят с № 8 на чаша вино с Ламбо", а мотото на кампанията -"Сърце до сърце". Всички задаваха въпроса защо го няма Калфин. Проф. Данаилов обясни отсъствието му шеговито: "Ивайло е много по-срамежлив от мен. Като разбра, че имам среща с 1500 жени, хвана обратния път."

Стр. 14 – 15, 16 – 17, 18 – 19, 20