pressadaily.bg I 15.01.2013

Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“.

Зададохме въпроса на няколко бивши шефове на президентската и правителствената пресслужба. Повод бе гафът от новогодишната реч на президента, където със Скалистите планини в Колорадо бе илюстриран курортът Пампорово. От ситуацията можеше да се излезе елегантно, с чувство за хумор, с извинение и по друг начин. Важно бе да се реагира бързо и адекватно. Нищо от това не се случи. Първо, президентът влезе в обяснителен режим. Второ, прехвърли вината на БНТ и екипа си. И се превърна в част от проблема. Реакцията закъсня с 10 дни.

Решихме да проверим дали са попадали в подобни ситуации и други наши президенти и министър-председатели и как пиарите им са ги отигравали. Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“. Ето какво разказаха те.

Нери Терзиева – прессекретар на Петър Стоянов: Направих гаф с Ангел Марин

Няма нищо по-лесно от това да признаеш грешката си и да се извиниш. Има само едно важно условие – да го направиш навреме.

Моят най-голям гаф е с Ангел Марин. След изявлението му (през март 1998 г.), че призивът „Бегом към НАТО“ е нездравословен за Българската армия, бе извикан от президента Петър Стоянов. В името на публичността поканих журналистите да чуят обясненията на ген. Марин (б.р. – по това време той бе командващ ракетните войски и малко след изказването си бе дисциплинарно уволнен). Срещата с президента пред медиите създаде такъв рейтинг на Марин, че му донесе вицепрезидентски пост.

Таня Джаджева, PR на Станишев: Сергей заседна на незаконен лифт

Имаше ситуации, в които ни се налагаше да влизаме в обяснителен режим, но винаги сме се опитвали да бъдем адекватни. Убедена съм, че има много недоволни от реакциите ни колеги, защото застанеш ли на тази позиция, винаги си от другата страна на бариерата и малко трудно те възприемат като партньор.

Опитвала съм се да бъда именно партньор. Не мога да си спомня случай, в който пресслужбата да е била нападана за простотия, сътворена от нея.

Случаят, в който ми идваше да се отвори земята и да потъна в нея, беше засядането ми заедно със Сергей Станишев на лифта в Благоевград. Беше покъртителна кретения (б.р. – това се случи на 17 септември 2008 г., оказа се, че съоръжението е и незаконно).

Преди да заминем, се проучваше поканата Сергей Станишев да се качи на лифта. Против бяхме и аз, и цялата пресслужба, и всички съветници, и НСО. От службата за охрана бяха направили проучвания и предупредиха, че може да се появят технически проблеми. Целта на посещението не беше качване на лифта, а да се вземат спешни мерки за ограничаване на горските пожари и да се прецени какви са щетите. Пламъците бяха стигнали почти до Благоевград. Тогавашният кмет Костадин Паскалев измисли лифта – да качат Станишев горе, да видел по-добре терените, обхванати от пожара. С премиера в кабинката на съоръжението бяха Паскалев и шефът на пожарната Николай Николов. Всички бяхме на съоръжението, включително и журналисти. Станишев добре знаеше, че целият му екип е против, но умението на Костадин Паскалев да убеждава победи. Единственото, което след това успях да кажа на журналистите след повече от половин час висене на 30 м над земята, беше, че оттук нататък трябва да питат: „Питайте Коце Паскалев защо стана така.“ Той обясняваше, че всъщност лифтът не бил незаконен, бил в период на изпитване.

Цветелина Узунова, PR на Сакскобургготски: Изправяхме се срещу кампании, чиито автори бяха в сянка

Проблемни ситуации като тази с президента Плевнелиев не е имало в нашия мандат. Кризисният PR беше от друг тип. Всички казват, че свободата на словото в медиите е била най-голяма именно в премиерския мандат на Симеон II, но за съжаление тя бе използвана за серия крайно негативни, даже клеветнически кампании срещу него, които не секнаха и след края на мандата му в МС. Той понасяше всичко, само и само медиите да бъдат независими и свободата им – съхранена.

Налагаше ни се да се изправяме срещу добре смазани с времето пропагандни схеми, които разполагаха не само с медийна, но и с финансова мощ и чиито автори бяха в сянка. Заради международния авторитет на царя и огромния интерес към него, особено когато стана министър-председател, всичко бързо придобиваше международен отзвук и се отразяваше и на имиджа на България. Задачата ни никак не беше лесна.

Тиражираната и подклаждана от две национални медии кампания за несъществуващо испанско гражданство на царя, което е пречка да заема такъв пост, започна малко след началото на мандата. Още с появата на първата информация разпространихме опровержение, в което подробно обяснихме, че Симеон Сакскобургготски ни- кога не е бил чужд гражданин и никога не се е отказвал от българското си гражданство. Разказахме с какви паспорти
и как е пътувал по света в годините на изгнание, припомнихме и как му бе върнат българският паспорт… но това не даде резултат. Трябваше чужденци да го кажат, за да има ефект. Наложи се да търсим съдействието на испанското министерство на правосъдието, което официално да съобщи, че българският премиер не е чужд гражданин.

Няма да обяснявам в какво неудобно положение изпаднахме, обяснявайки на служителите в Мадрид какво се пише и твърди в България и защо настояваме те да го опровергават. Хората недоумяваха.

Несравнимо по-трудна беше ситуацията с темата за възстановяването на национализираното частно царско имущество през 1946 г. и върнато през
1998 г. с решение на Конституционния съд. В тези кампании бяха ангажирани вече и партийни централи, институции… Дори и министри от сегашното управление говореха в началото на мандата си, че ще отнемат частното царско имущество. Трябваше да минат години, за да оценят хората, че всичко това се оказа една голяма популистка кампания. Действаха на принципа: многократно тиражираната лъжа става истина. За съжаление и до днес има някои, които все още мислят, че в XXI век повторна национализация е възможна.

Михаил Михайлов, PR на Иван Костов: Качих премиера на Черни връх

Докато в България пиарът се бърка с румсървис, където в ролята на поръчващия е обектът на пиар, винаги ще има не пиари, а слуги. Не можех да направя Иван Костов рус със сини очи, но можех да го представя такъв, какъвто е, в най-добрата му светлина. Пиар пожарите винаги се дължат на престараване от едната или другата страна.

Един от първите проблеми, с които се сблъсках в работата си с премиер Иван Костов, беше слухът, че Костов е много сериозно болен. Тогава качих журналистите на Черни връх, където премиерът всяка седмица се качваше, и то за време, с което всеки спортист би се гордял. Намерих начин как
без думи да реша проблема с плъзналия слух.

Това, което се случи с новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев, не е негов гаф. Единствената грешка на държавния глава е, че влезе в скандала. Бих го посъветвал никога да не участва с коментар, защото това го прави част от историята и участник в нея. Плевнелиев на моменти изглежда идиотски наивен, защо- то още не е разбрал простите истини на хората в политиката и занимаващите се с политика.

Единственият начин да излезе от тази черупка е да се опита да създаде и да наложи нови условия – нещо, за което той няма нито компетентността, нито опита, нито свободата. Всичкологията, в която той навлиза, ще го направи президент всичколог, но не и президент, който ще се запомни с това, което е направил. Горещо му препоръчвам да помисли върху създаването на проект, който не само би обединил българите, но би осмислил и неговото президентстване. Българската политика страда от това, че всеки, който дойде на висока позиция, започва летоброенето от себе си.

Бойка Башлиева, прессекретар на Първанов: Шок беше тортата с шоколадови опълченци

Винаги сме били на позицията, че е добре една институция да има проактивна реакция, т.е да изпреварва събитията. Налагало се е да действаме по две основни линии – на реални събития да се отговори с държавническа позиция и да се реагира на външни за институцията събития – новини, коментари, предложения, включително на черен пиар.

Принципът, който сме спазвали, е, че трябва да има бърза реакция. Тя обаче винаги бе предшествана от проверка и анализ и това създаваше усещането за забавяне. При остри ситуации винаги сме реагирали в рамките на деня, никога не сме оставяли нещата да се влачат, да се натрупват и да влизат в модела на снежната топка. Имало е и много случаи, в които още обаждането на една медия ни даваше ясен знак, че трябва да реагираме. Предупреждавали сме журналистите, че ще получат позиция, но ни е необходимо време. В последните години се налагаше да се обръщаме към една или друга медия, разпространила неверни факти и твърдения, за да ги коригираме.

За да не се получават гафове, за да няма излишни поводи за напрежение

президентът Георги Първанов винаги е спазвал принципа, когато е в чужбина, никога да не коментира събития, които са се случили в страната. Спомням си един много ярък пример – още през 2002 г., когато той бе на среща с Романо Проди и Гюнтер Ферхойген и научи, че има промяна в българската позиция по преговорите с ЕС относно „Козлодуй“. Тогава всички медии чакаха коментар по тази тема, но президентът отказа независимо от неловката ситуация. Коментира темата, когато се прибра в страната.

През 2003 г. президентът реши за първи път да запише предварително новогодишното си обръщение и го направи на 26 декември. На следващия ден имаше планирана лека операция на лицето. След като слиза от операционната маса, му се обажда генерал Студенков, който му съобщава за случилото се в Кербала и че има загинали наши момчета. По това време нито военният, нито външният министър, нито премиерът бяха в България и президентът пое посрещането на телата, траурната церемония. На 31 декември държавният глава презаписа новогодишното си обръщение, тъй като след трагедията, при която загинаха петима от контингента ни, беше задължително да се отдаде почит и да се покаже съпричастност.

Заради съветите на Бойка Башлиева Първанов често си е спестявал неловки ситуации.

Медиен шум, свързан с недоглеждане, предизвика приемът за 3 март през 2007 г. Тогава фирмата, която осигуряваше кетъринга, вероятно от добри чувства и старание да изненада гостите, поднесе торта, изобразяваща боевете на Шипка. Медиите гръмнаха, „гостите са изяли опълченците“ а резултатът бе прекратен договор с фирмата за кетъринг и нова процедура за избор.

Широк отзвук в пресата имаше и президентският лов по време на трагедията с влака София – Кардам. Обясних на колегите, които се обаждаха по телефона да питат каква е истината. Може това да е станало след часове, но реакция имаше и за влака, и за архара.

За архара си водех лични кореспонденции с няколко вестника

Публикуването на стенограмата от разговора със Симеон Дянков бе предизвикано от финансовия министър. Той нарече четвъртия икономически доклад на специалисти от БАН и експерти от екипа на президента „малоумен“. След това дойдоха неговите двусмислени изказвания в телевизионно предаване с репликата за милиардера. Президентът покани Симеон Дянков на разговор. На излизане финансовият министър сподели, че диалогът бил конструктивен. Взехме решение и публикувахме стенограмата, която отприщи поредица от политически изказвания, която завърши в искане за импийчмънт. Факт е, че стенограмата сложи края на атаките на Дянков срещу президентството.

Оригинална публикация 

в. Преса | Павлина ЖИВКОВА | 19.07.2012

Лъскането на имидж във властта не е като почистването на сребърни прибори. За вилиците и лъжиците винаги можеш да намериш подходящ препарат – последен вик на химията. При избора на пиар също има химия, но по-различна и по-сложна. Затова могат много да разказват хората, които са във властта, а и тези, които вече са дерайлирали от коловозите й.
Намирането на точния говорител е изключително трудна работа, защото при нашата географска ширина той трябва да е едновременно имиджмейкър, спец по протокола, душеприказчик и не на последно място – човек, на когото с поглед да казваш: "Аз ти вярвам." Въпросният кадър не е традиционният чиновник. Той не бива да бъде такъв, защото и онези, които са вътре (в съответното ведомство), и онези, които са отвън, биха имали еднакво силното желание час по-скоро да го изхвърлят.
В "епохата на ГЕРБ" се оказа, че има няколко начина за това да се превърнеш в глас на властта или полировчик на имидж. Първият е най-традиционният – да те поканят, вторият е да те препоръчат от най-високо място, а третият – да те назначат за служебен защитник. Ако

президентът си има Хигс бозон

(т.е. божествена частица), това е Мария Иванова. Тя е тази, която го кара да се изживява като истински сътворител на прозрачност и новини. Програмата за всяка изява е нажежена до "червено", до точка на топене. А там вече влияят и други фактори – примеси, които изкарват процеса "президентски пиар" извън контрол.
Принципът е – на неговата виталност отговарям с още по-голяма. Резултатът е тревожни журналисти, които молят за четвърт час време, за да предадат информация от събитието на президента. Мария Иванова е бивш кадър на БНТ, а след това пресаташе на Меглена Плугчиева. В БСП твърдят, че горещо са я препоръчали на Плевнелиев, още когато той беше министър на регионалното развитие. Иванова е изключително лоялна и никога не се оплаква. Винаги е готова за нови подвизи. Има и още едно качество – представителна е. Има стройността на манекен и също толкова призрачно и деликатно присъствие. Тя не се натрапва. Ако проблемът стигне до нея, се опитва да го реши, доколкото й стигат силите в крехката фигура – Иванова е доста по-различна от предишните шефове на президентската пресслужба.
Бойка Башлиева, която бе назначена да обгрижва пиарски бившия държавен глава Георги Първанов, бе възприемана от някои журналисти като строгия човек на "Дондуков" 2. Защото бе приела като основна своя мисия да пази държавния глава от онези, които е нарочила за "лоши". За "добрите" според нейните критерии нямаше проблем. Преди нея се състоя истинското чудо в президентския пиар. Човекът на Петър Стоянов от родния му Пловдив – Нери Терзиева, репортерите наричаха "Майка Кураж". След загубата на изборите за втори мандат съпругата му Антонина просъска: "Дадох ти го президент, ти ми го връщаш обикновен гражданин." Тази реакция говори много: дори и жената на президента вярваше, че Нери е способна да укроти братоубийствените воини в дясното, жертва на които падна Стоянов.
За говорителя на Желю Желев почти никой нищо не си спомня. Той живя в полулегал-ност – като в оня виц, дето никой не го търсел, а той се криел за всеки случай. Валентин Стоянов беше прескочил на "Дондуков" 2 от нюзрума на БНТ.

Бойко Борисов сам си е говорител благодарение на силната си интуиция. Той е прецедентът на

"Дондуков" 1. Неговият усет за събитията и новините е най-добрият му съветник.
От столичното кметство той взе със себе си Николай Боев, който бе негов личен избор. Кариерата на момчето от Габрово е шеметна, тъй като от студентската скамейка то скокна направо в Столичната община.
Приятелите на Боев казват, че той не е ползвал никакви протекции. От ГЕРБ още при първото си явяване на местни избори търсели пиари, той отишъл, работил без пари цялата кампания, Борисов го харесал и го поканил в общината. След това му предложил да отиде с него в Министерския съвет. Едно от най-ценените качества на Боев е, че той никога не се опитва да отговаря вместо премиера, защото винаги може да сгреши. За по-сигурно дори не си вдига и телефона, когато знае, че го търсят журналисти с горещи въпроси, функциите му са сведени до това да свиква пресконференции. Цветан Цветанов и Мирослав Найденов се оказаха най-добрите ученици на премиера. Подобно на него те не могат да бъдат възпрени от волни програми пред медиите и никой не може да ги посъветва: "За бога, не прави това!" Иначе глас на МВР шефа е бившата общинска репортерка на БНР Ваня Вълкова, а земеделският министър взе своя съименник от "Дневник", който отговаряше

за ресора му – Мирослав Иванов.

И в двете ведомства – вътрешното и земеделското, непрекъснато има нужда от гасене на пожари, но министрите най-добре знаят с какво най-

добре се прави това.

Сбъднати молитви но не по Труман Капоти, се случиха на няколко ведомства – на строителното, икономическото и здравното. Трябваше обаче да мине известно време. Преди това говорителите на трите места воюваха с медиите – по принципа
"На война като на война". Бившият министър Трайчо Трайков си бе избрал Димитрина Христева, която агресивно бранеше незнайно какво и от кого.
Сега служебно назначената от ГЕРБ Ася Таскова е точно толкова деликатна и информирана, колкото шефът й Делян Добрев, чийто имидж трябва да гради. В строителното министерство е Таня Митова, която добре познава правилата на журналистиката, пиара и имиджмейкърството. В здравното ведомство разчитат на единия от говорителите на ГЕРБ – Никола Николов, който винаги е отворен за въпроси на репортери. На пиар случи и финансовият министър Симеон Дянков. Бетина Жотева се оказа не просто в ролята на надзорник, но и на майстор, който добре може да продава калпава стока. Образователният министър Сергей Игнатов има две медийни съветнички. Доведе ги от предишното си работно място -Нов български университет. До 2009 г. пресаташето му Мария Петкова се грижеше за връзките с обществеността на частния ВУЗ. Игнатов доведе и доктор Евелина Христова, която съчетава ангажиментите в министерството с преподавателска дейност в катедра "Масови комуникации". Във външно министерство все още разчитат на "емпатията" на несбъднатата заместник-министърка Весела Чернева, чиято професионална кариера започва като репортер на хонорар във в. "Демокрация". По това време тя следва политология в Софийския университет. Чернева е от първите български стипендиантки на фондация "Конрад Аденауер" и нищо чудно да завърши кариерата си именно там…
Колкото до министрите – крайно време е да прочетат поета Стефан Цанев, който написа: "Няма по-големи врагове на Христа от бездарните попове!"
***
Като глас на президента (1997-2001) Петър Стоянов журналистката Нери Терзиева си спечели трайна репутация на вълшебничка в професията "връзки с обществеността". Никой не е съумявал като нея да съчетае "непримиримото" – грижа за имиджа на шефа и максимално улесняване на репортерите.
***
Зад един от най-нехаресваните министри на ГЕРБ -вицепремиера Дянков стои Бетина Жотева, Чаровна, съобразителна, твърда – и силна с богатия си опит в журналистиката и в европейските институции.
***
Намирането на точния говорител е изключително трудна работа, защото при нашата географска ширина той трябВа да е едновременно спец по протокола, душеприказчик и не на последно място – човек, на когото с поглед да казваш: "Аз ти вярвам."

Стр. 18

в. Труд I Ива НИКОЛОВА I 6.02.2012

Зевсов гняв разтресе журналистическото братство заради тъпоумното съобщение на т.нар. спецсъд до медиите, което ги призовава да съгласуват текстовете и заглавията на информациите си за него с пресцентъра му. После по стар български обичай шефът на спецсъда Георги Ушев започна да се обяснява, че хората му не искали да кажат това, ами друго, макар да не стана ясно какво. Пороят от ругатни отнесе авторката на скандалната претенция – някоя си Румяна Георгиева. Разпищяха се всички как е възможно в цивилизована България толкова открито да се прилага нецивилизована цензура и само дето още не са изправили горкичката Румяна с белезници пред институцията, в която работи, за особено тежко престъпление срещу свободата на медиите.

Истината е зловеща

Истината за проявата на това пресаташе е много по-зловеща и мащабна. Нейният грях е само, че е била първично откровена и по най-дърварски начин е заявила онова, което мислят и в повечето случаи усърдно вършат всички нейни колеги по институциите.

Широкото гражданство знае за съществуването на министерства, агенции, комитети и какви ли още не държавни структури, които издържа с данъците си. Но не подозира, че в тях изхранва и една специфична порода хора, населяващи т.нар. пресцентрове, които се именуват пресаташета и – с извинение! – пиари. Последното ще рече държавни служители, които би трябвало да осъществяват връзките на институциите с обществеността, сиреч с въпросното широко гражданство, което им плаща заплати от джоба си, за да го информират.

Ядец! Почти всички журналисти могат да се закълнат, че тази порода по всички възможни начини пречи на достъпа до информация и къса връзките с важните лица в тези институции, като ги крие от медиите. Много по-лесно е да се уговориш направо със съответния министър или шеф на агенция да сподели актуално мнение, отколкото да убедиш пиара или пресаташето му да съдейства. И въпреки усърдната размяна на имейли с покани, писането на предварителни въпроси, уточнения и безбройни телефонни разговори в течение на дни, в крайна сметка резултатът е нулев.

За пробив могат да се смятат случаите, в които все пак успяваш да изкопчиш отговор по същество в писмен вид. Например като този на Министерството на здравеопазването за проблемите на съдебните психиатри и медици и състоятелността на експертизите им, избуял покрай убийството на Мирослава от Перник. На въпрос трябва ли нещо да се промени в нормативната уредба и практика в тази област, отговорът на здравното ведомство, подписан с “Пресцентър”, гласи: “Винаги един нормативен акт може да бъде изменен и допълнен. Практиката и приложението му доказват дали има допуснати празноти. Съвсем скоро беше сформирана междуведомствена работна група, в която участваха и представители на съдебните психиатри, и като резултат беше обнародвана Наредба 2. МЗ е отворено и занапред за диалог. За по-добро качество на експертизите МЗ счита, че би било полезно занапред да се предприемат стъпки за непрекъснато повишаване компетентността на вещите лица, които я изготвят. Също така възложителите да подбират правилните специалисти.” (Правописът е на оригинала.)

Колкото разбрахте вие от този отговор, толкова и ние.

Ето и друг шедьовър на словесността, този път с автор “Пресцентър на МРРБ” (Министерство на регионалното развитие и благоустройството), на покана към компетентен представител на ведомството да дебатира по повод на сблъсъка между кабинета и археолозите заради забавения строеж на магистралите:

“Във връзка с поканата ви информираме, че ще се въздържим от участие до окончателното решаване на този въпрос. Дотогава МРРБ няма да коментира този въпрос през медиите.”

Изненада!

На същата покана със същия текст и подпис отговаря и агенция “Пътна инфраструктура”. Смело мога да заявя, че след “окончателното решаване на този въпрос” тяхното мнение няма да е интересно на абсолютно никого. Както няма да е интересна и Лиляна Павлова, когато престане да бъде министър, макар сега според отговорите на пресцентъра й да е “твърде натоварена”, за да отговаря на актуални въпроси. Тогава, ако ще да е пълен хайлак и да увисне на вратата на някоя медия, ще я помолят да се отдръпне, за да не пречи на движението.

Но докато текат мандатите на министри, премиери, че дори и на президенти, ей такива потайни героини създават ореола на тяхната недостъпност и избирателен подход към медиите, а съответно и към гражданската аудитория. Трябваше например да изтекат двата мандата на Георги Първанов и ген. Ангел Марин, за да стане известно, че бившата шефка на президентския пресцентър Бойка Башлиева старателно е пресявала поканите за интервюта към тях и сама е решавала кои да им предаде и кои не. Впоследствие стана ясно, че двамата дори не са чували за някои от тези покани, макар тя да коментираше мълчанието им с фразата: “Нямам положителен отговор.”

Същата пресслужба, оглавявана от Башлиева, направи и пресявката на медиите, които получиха право да отразят от всички допустими места “смяната на караула” на “Дондуков” 2 на 22 януари. И то без дори да си направи труда да мотивира писмено отказа си. Нищо, че същите тези журналисти от частни медии чрез заплатите си са я хранили 10 години. И въпреки че тя е бивш журналист и би трябвало да е по-компетентна от злополучната Румяна със средно образование. Уви, разлика няма.

Тези Румяни имат различни имена – Катя Шавулева (МОСВ), Мария Чипилева (МЗ), Милена Петрова (МРРБ), Бетина Жотева (МФ), Дафина Върбанова (МТСП), Ирина Гъркова (на вицепрезидента Маргарита Попова, а преди това на МП)… Тяхното име е легион, както би рекъл поетът. Легион от препъникамъни между властта и гражданите, в които се препъва, пада и си разбива носа именно властта. И винаги в края на всеки безславно завършил мандат отчита, че не нещо друго, а “лошата медийна политика” е съсипала имиджа й.

Не е ясен принципът, по който тези хора са подбирани и назначавани на съответната длъжност (за младши експерти например се провеждат конкурси). Но те попиват най-гнусните маниери на родната бюрокрация с протакания, недомлъвки, връщания и накрая – отказ.

Един господ знае откъде пресаташетата и пиарите са се обучавали на правилата на този занаят. Но ако са преминали през съответните факултети на университетите, не е странно защо не са наясно каква им е работата. Защото в повечето от тях с професорски титли по пиар, каквото и да значи това, се кичат хора, които не са свикали дори една пресконференция в живота си. И е трудно да си представим какво точно преподават на бъдещите пресаташета и пиари.

Хроничният проблем

Бедната Румяна, наритана щедро от всички нас – журналята, заслужава и една добра дума. Защото смъкна маската от този хроничен одушевен проблем, наречен пиари и пресаташета, които храним с парите си, за да ни лишават от конституционното ни право на достъп до информация. Все отнякъде трябваше да се започне. Та декларациите за откритост на всяка власт и всяко ново управление да не звучат като в печалното заключение: искахме да стане по-добре, а то стана както винаги.

Докато не се справят с този проблем, за всички институции ще е по-добре да си вържат пиарите, та да им е мирен имиджът.

ИВА НИКОЛОВА*

*Авторката е директор на студио "София" на Нова българска телевизия.

Оригинална публикация