Dnevnik.bg I 26.08.2010

По време на днешното посещение на американския посланик Джеймс Уорлик в Царево полицията е "отвела за проверка" в местното Районно полицейско управление журналиста Атанас Чобанов, след като той издигнал плакат, който припомня агентурното минало на кмета на града Петко Арнаудов. Това съобщи информационният сайт chernomorie-bg.com.

Джеймс Уорлик бе в Царево по покана на Арнаудов, за да вземе участие в откриването на нов мост към ромската махала в града. През последните месеци американският посланик активно демонстрира ангажираност с каузата за защита на правата на ромите и усилията за интеграция на малцинствата.

Според комуникационната група "Имидж адвъртайзинг", осъществяваща връзките с обществеността на няколко черноморски общини, около 10,15 ч. днес, след като Арнаудов и Уорлик прерязали символично лентата на моста, полицията забелязала Чобанов, който издигнал портрет на Владимир Илич Ленин, с надпис: "Уберите посла, верните Вождя. Агент ДС "Гоце" Агент ДС "Иванов", град Мичурин." ("Махнете посланика, върнете Вожда. Агент на ДС Гоце и Агент на ДС Иванов" – б.а.).

"Гоце" и "Иванов" са агентурните псевдоними от комунистическата Държавна сигурност на президента Първанов и неговият съпартиец Петко Арнаудов, припомня "Имидж адвъртайзинг". Според протестиращия журналист присъствието на Джеймс Уорлик в Царево би могло да бъде приемано като реабилитация на бившите агенти на ДС в България.

Атанас Чобанов живее във Франция и работи в Националния център за научни изследвания (CNRS) като компютърен лингвист. Занимавам се също с журналистика и с обществена дейност.

Оригинална публикация

Good Food | 25.08.2010

Не, той не е разкъсван между работата и любимите си хора. Не му се налага и да прави избор между тях. За късмет това са най-обичаните му неща, които 100% Запълват времето му, а и той на 100% им се отдава. Богомил Грозев е едно от младите, но запомнящи се лица на bTV Новините. Спортната му натура личи и пред камерата – борбен, готов да търси истината докрай, истински представител на зодия Скорпион. Зад гърба си е натрупал доста опит като журналист – работейки в "Дарик" радио, сп. "Тема", в. "Сега" и в. "Банкер". Телевизията обаче безспорно е неговото призвание. Гостувахме в дома му, за да научим повече от кухнята на новинара… или по-скоро от дворното му барбекю.

- Опиши се с няколко думи.

- Обичам живота, природата, екстремните спортове. Уча се да плувам с каяк в бързи води. Някога се състезавах с уиндсърф, през зимата не пропускам да покарам и ски. Играя и волейбол, но напоследък никак не ми остава време – или съм с децата, или на работа…
Да си репортер е неблагодарна професия, как реши да се захванеш с това?
С журналистика се занимавам вече повече от 10 години. Истина е, че да си репортер е трудно, защото това занимание ти изяжда цялото време, но на мен ми харесва. Комбинацията от работата с хора, звук и картина е много интересна. Винаги съм правил предимно материали с икономическа тематика. Откакто съм в телевизията, имам възможността да се занимавам и с музика, както и да работя в ресора "Бедствия и аварии".

- Трагедиите, които Виждаш отблизо, отразяват ли ти се?

- По-негативно ми влияят лошите отношения между хората. В работата човек привиква и става малко темерут. Опитва се да се абстрахира от самата случка, за да бъде и по-обективен в предаването на информацията. В интерес на истината и извън телевизията вече сме се нагледали на неприятни случки. Нещата, които виждам по-отблизо, не са толкова учудващи, че да ме дестабилизират като психика.

- Повечето репортери рано или късно стават водещи, ти имаш ли такива амбиции?

- За мен репортерстването е водещото звено в журналистиката. Дори някога това да се случи, не бих се отказал и от предаването от мястото на събитията, работата със звук и картина, за които вече споменах, че са ми приоритет.

- Кой е най-странният случай, по който си работил, и защо?

- Най-любимите ми репортажи са т.нар сторита, истинските истории на съществуващи хора. Един от най-вълнуващите случаи беше след наводнението в Цар Калоян, когато градът беше залят вследствие на скъсана дига на язовира. Хората бяха настанени да живеят във фургони. Тогава направихме дълъг материал за една баба, която също беше останала без дом. Явно нещата наистина са били много трогателни, защото хората започнаха да й пращат дрехи, пари, храна. Имаше такива, които искаха да й построят нова къща. Това е нещо, което може да те разчувства! В крайна сметка се оказа, че бабата все пак има роднини – син, който просто я беше изоставил. Жената явно много я болеше от това, защото не искаше въобще да го споменава.

- Кога си се чувствал наистина полезен?

- Ако си спомняте на Карандила, над Сливен, имаше туристи, които бяха затрупани и блокирани в местността от голямото количество паднал сняг. Няколко дни правехме репортажи оттам. Опитахме се да пробием нагоре с високопроходими автомобили. От Гражданска защита нямаше и следа. Тогава закъсалите хората приемаха нас като единствено спасение. Беше много вълнуващо и в същото време много отговорно! Именно в такива случаи чувствам най-голямо удовлетворение от работата си, когато знам, че хората разчитат на мен, било то и само за да чуят правдива информация.

- Мислиш ли, че истината е важна?

- Не само е важна, но е и задължително условие. На това уча и децата си. Дори и да не е приятна, тя не трябва да се спестява.

- Какво би променил в света около теб?

- Иска ми се хората да са по-добри и да гледат по-позитивно на живота и нещата, които правят, както и да вярват в тях.

- А какво би оставил същото?

- Емоциите на хората – те са най-важните, особено тези на децата.

- Разкажи ни повече за семейството си?

- Обикновено четиричленно семейство. Синът ми Теодор е на 1 година и 10 месеца и отскоро ходи на ясла. За щастие тази сериозна част от развитието си приема много добре.
Дъщеря ми Антонина тази година ще е 6 първи клас – също много сериозно начинание. Жена ми Кристина е най-любимият ми човек. По стечение на обстоятелствата и тя в момента се занимава с телевизия, иначе в Щатите е завършила "Холивуд колидж" и е работила в киното, в продукции като "Бързи и яростни" и "Машина на времето".

- Важна ли е романтиката В семейния живот?

- Задължителна е. Състои се най-вече в малките жестове. Доколкото ми позволява физическото време, съм романтичен и аз. За съжаление в XXI век ежедневието е много забързано и често желанието е много по-голямо отколкото възможностите.

- Остава ли ти време да готвиш?

- Да. Аз, така да се каже, съм тесен специалист по месото. Всички други неща прави жена ми, която готви божествено. Тя има и много добро креативно кулинарно мислене -измисля си неща, които винаги се оказват вкусни. Това, към което се стремим вкъщи, е да ядем храни, доколкото може чисти и здравословни. Стараем се да купуваме хубави зеленчуци, стремим се да внасяме на трапезата си предимно биологични храни. Моите родители често ни обвиняват, че се престараваме в това отношение. Вярно е, че ние едно време сме яли всичко, но тогава нямаше толкова генномодифицирани продукти.

- Какво правиш през свободното си време?

- 99% се занимавам с къщата и двора. Доста неща си правя сам и обичам да се занимавам с това. Сигурно за някои ще прозвучи странно, но след като къщата беше готова (б.а., Боги живее в Бояна в съвсем новопостроена къща, дворът на която все още дори е в ремонт), външната канализация съм я правил аз. Монтирам си сам мивките, тоалетните, первазите…

- Вярваш ли в съдбата?

- Определено вярвам в нея, както и вярвам, че всеки човек малко или много сам си я пише. Всичко зависи и от вярата ти в това колко си сигурен в нещата, които правиш, и колко ги искаш.

- От какво имаш нужда в дома си и без какво спокойно можеш да живееш?

Иска ми се да кажа, че мога да мина без телевизор, но май не мога (смее се). Жалко е това, че хората четат по-малко, отколкото гледат телевизия. Единственото, без което не мога, е семейството ми. Мисля, че бих могъл да се лиша от всичко останало.

- Ето го и традиционния ни въпрос. Ако ти си ястие, какво ще е то?

 Добре маринована и поднесена с мераклийски приготвени зеленчуци и добре изстудена бира свинска пържола.

Стр. 90 – 91, 92 – 93

e-vestnik.bg I 23.08.2010

e-vestnik.bg I Елена КОДИНОВА I 23.08.2010

На 13 август в сайтовете за свободен видеообмен се появява размазано клипче. Авторката му, подписала се като Пипи Дългото чорапче, възторжено твърди, че на него е успяла да заснеме световната звезда Джони Деп в бургаски хотел. Слухът плъзва мълниеносно по форуми и чатове и точно когато тръгва да умира, се появява ново клипче, този път малко по-ясно. На него се вижда човек, поразително приличащ на Карибския пират. Това е достатъчно на три от националните телевизии да излъчат подробни репортажи в централните си емисии. „Новината” се появява на първите страници на всички национални ежедневници.

Кметът на Бургас потвърждава информацията, след като преседява няколко часа като предан фен във фоайето на хотела в очакване на зърне холивудската знаменитост. Служителка на бургаската община се затичва с почетната книга за гости към предполагаемото местонахождение на Джони Деп и се примолва на мениджмънта на хотела като тринайсет годишна почитателка за съдействие за автограф. А няколко момиченца висят пред хотела с часове в най-голямата жега на годината с надеждата да зърнат своя любимец.

Накрая се оказва, че всичко е гениално замислена и изпълнена рекламна кампания, целяща да популяризира сайт на фотоконкурс – http://summershot.net/.

Какво направиха организаторите? Тихомълком вкараха един човек, който прилича на Джони Деп в един хотел, без да вдигат много шум. Оградиха го с професионална охрана, осигуриха му лукс като на холивудска звезда. Не са лъгали и убеждавали никого в нищо. Медиите сами си съчиниха останалото.

Какво стана ясно за българските печатни издания и телевизии, след завихрянето на истерията?

Клип с тв-репортажите + българина имитатор на Джони Деп (в края)

1.Българските журналисти са мързеливи. Те превърнаха един слух в новина, защото обикновено седят пред компютрите си и ровят в интернет за нещо, което да превърнат в дописка. Отдавна са отвикнали да обикалят улиците, да ходят по горещи точки, да разговарят с хора, да си проверяват лично информациите. Най-интересното от всичко е, че работодателите им изискват от тях работно време и ги задължават да стоят на бюрата си по осем часа на ден, вместо да ги прогонят извън редакциите да работят. Журналист на работно време няма никъде по света, освен у нас.
Из гилдията обикаля един легендарен слух, който на всичкото отгоре е верен. Собственик на вестник, вбесен от тази ленива технология на писане на новини, уволнил целия си екип. Казал, че няма нужда от репортери, които пишат статиите си по информации в агенции и интернет. И една седмица писал целия вестник сам, за да натрие носовете на мързеливите журналисти. После ги върнал обратно на работа, но с нови изисквания.

Уж папарашка снимка на Джони Деп с приятелка във фоайето на хотела. Снимки: организаторите на рекламната кампания
Същото трябваше да направят собствениците на национални медии след случката с Джони Деп. Защото нито един репортер не се сети да издири телефона на пи ара на звездата, да се обади и да попита. Или да се свърже с някой от хилядите хора, които са част от живота му и имат достоверна информация къде би могъл да бъде. Класическото правило, че новината се потвърждава от три независими източника, отдавна е забравено и превърнато в излишен разкош за родната медийна ширботреба.

2. Българските журналисти са лековерни и поддаващи се на манипулация. Можеш да ги убедиш във всичко. Здравословният репортерски скепсис отдавна е напуснал гилдията. Половината колеги вярват на всичко, защото не са особено интелигентни и изобретателни, а другата половина са готови да вярват във всичко срещу известни облаги. Щом толкова лесно се отдаде на организаторите на рекламната кампания заблудата с Джони Деп, представете си какви още неистини шестват по вестници и телевизии. Че живеем в рай, че имаме най-доброто правителство, че родната полиция ни пази, че сме нахранени и защитени, че бизнесът ни е честен и загрижен за обществото, че мощите на Йоан Кръстител са в Созопол. Утре някой ще реши да обясни, че Христос е слязъл на земята и е станал съветник на министър-председателя и нищо чудно всички национални медии да го отразят като истинска новина. А тези, които се усъмнят, ще бъдат уволнени за нелоялност към работодателя и застрашаване на националната сигурност.

Кадрите във Vbox7, които медиите приеха за истински

http://vbox7.com/play:075f3087

3. Почти няма медия, която да е създадена на професионален принцип. Тоест – да е основана от професионалисти, които си разбират от занаята и продават единствено новини, анализи и коментари. Ако имаше, тя щеше да разгадае мистерията още в първите 24 часа. А лъжата, че Джони Деп е в България не просто издържа, а се превърна в основно новинарско събитие за цели 4 (четири!) дни. Тогава стана ясно как дрънчат на кухо рекламните слогани на медиите, които се кълняха, че холивудската звезда е у нас – „Новините такива, каквито са”, „Цялата истина” и т.н. Празни фрази, зад които не стои реално съдържание. Истината е, че когато някой събере достатъчно пари, си прави медия, за да продава през нея влияние. И събира вътре лесно манипулируеми журналисти, които биха се справили с тази задача, а не истински занаятчии и професионалисти.

4. У нас жълтата преса в класическия й вид просто никога не се състоя. Ако имахме истински клюкарски медии, те щяха да обсадят хотела, в който се предполагаше, че е Джони Деп, да вербуват хора от персонала, да преровят боклука, който се изнася от стаята на звездата, да се катерят по дърветата край сградата и да спят по клоните. Това не се случи. Което още един път ни показа каква е технологията на правене на жълт вестник у нас – разпространение на злостни добре платени клюки срещу опоненти и конкуренти, изнудване и личен пи ар на мижавите ни звезди, които сами пускат слухове за себе си. А когато има възможност за истински папарашки удар, никой не си мръдна малкото пръстче.

Снимка, разпространена в медиите. Ако някой беше написал в интернет адреса на фланелката на Джони Деп, щеше да разбере, че става дума за рекламна кампания на фотоконкурс. Снимки: организаторите на рекламната кампания

5. Чрез замесването на бургаския кмет в събитието стана безпощадно ясно колко нездрава е връзката между власт и медии у нас. Кметът се опита да се отърка в звездната слава, за да си направи личен пи ар, медиите отразиха всичките глупости, които изрече, без нито за миг да се усъмнят в тях, защото те са свикнали папагалски да повтарят това, което казва властта. След подобна случка е нормално един управник да подаде оставка, защото е дискредитирана истинността на думите му. Днес твърди, че Джони Деп е в града му, утре ще каже нещо точно толкова вярно и за милионите за инфраструктура и обществените поръчки.

Журналист съм от 15 години, напоследък основно на свободна практика. Казвам всичко по-горе с болка, защото си обичам работата, а се оказва, че трудно мога да я практикувам честно, обективно и професионално. Почтените журналисти в България отдавна се притесняват да кажат какво работят. Повечето от тях си смениха професиите, по редакциите останаха предимно хора, които е много лесно да излъжеш, че Джони Деп е в България. След този казус вече никой не се съмнява, че гилдията има нужда сериозно да си зададе въпроса накъде върви и да преживее своя катарзис.

————————-

Елена Кодинова
* Авторката е работила във вестниците “Стандарт”, “Новинар”, “Политика”, “168 часа”. Била е редактор в списание “Егоист” и сценарист на предаванията “Чай” по БНТ и “Отпечатъци” по бТВ. В момента е автор на списанията ”Мениджър” и ”Жената днес”.

Оригинална публикация

Още по темата: Холивудски звезди у нас? По ли е зле журналистиката от… каквото и да е в България?, e-vestnik.bg I 23.08.2010

в. Вяра, Благоевград | 24.08.2010

Голяма проверка в ДАНС за агенти на бившата Държавна сигурност започва Комисията по досиетата, предстои такава и в служба "Военна информация". Това заяви председателят на комисията Евтим Костадинов. Той припомни, че последната проверка на комисията показала, че около 20% от ръководния състав на МВР в периода 1990-2010 година е бил зает в бившата Държавна сигурност. Костадинов предупреди, че от началото на септември предстоят нови разкрития за лица, работели за структурите на комунистическата ДС. "Предстои обявяване на решения, те ще са от Агенцията за личните данни, Агенцията по рибарство и аквакултури, фонд "Земеделие", каза Евтим Костадинов. Според него доста голям интерес ще представлява обявяването на имената на свързаните с ДС от регионалните печатни издания и представителите на медиите, допълни още шефът на комисията. Той изтъкна, че към момента много активно върви приемането на архивите от МВР, особено от регионалните дирекции. Предаването на документите на бившата Държавна сигурност, съхранявани в МВР, започна в средата на юли. Полицейското кадрово досие на Никола Гешев, писма и телеграма от бащата, съпругата и майката на Гео Милев, писани когато той е изчезнал, са сред документите, които получава централният архив.

Стр. 17

в. Класа | Маруся ПАНКОВСКА | 17.08.2010

Не зная дали някога добрата новина ще стане водеща, това зависи от мира по света

Професор Кент Колинс е завеждащ Факултета по радио-телевизионна журналистика в Университета по журналистиката в Мисури, САЩ. Притежава над 37- годишен опит като преподавател и обучава студенти както в САЩ, така и като гостуващ лектор в много страни. В момента професор Кент Колинс обучава новинарите на ТВ7.

- Проф. Колинс, промени ли се журналистиката в България през последните години?

- Телевизионната журналистика се разви много през последните 10 години в България. Дойдох тук за пръв път през 2000 година, за да работя с журналисти. Те се оказаха много интелигентни, имаха стремеж и търсеха начини как да помогнат за развитието на професията. Преди 10 години тук имаше само една силна телевизия за новини, сега са четири-пет. И те са по-добри заради по-голямата конкуренция, а също и защото много журналисти се стремят да правят репортажи за обикновените хора, за нещата от живота. Много от публицистичните предавания са ориентирани към темите за демокрацията и свободата в България. Нещата не са съвършени, разбира се, но това е така навсякъде по света.

- Бихте ли обяснили как според вас се разви журналистиката в глобален мащаб?

- Журналистиката в радиата, телевизиите и във вестниците се промени най-вече заради развитието на интернет. За собствениците на медиите настъпи труден момент, те трябва да измислят начин как да продължат да правят пари от изданията си. Защото интернет произвежда журналистика безплатно или на много ниска цена. Някои от най-големите вестници в света търпят загуби заради отлива на читатели, намаляват екипите си, вече има телевизии само с неколцина оператори. Но ситуацията се променя и заради това, че рекламният пазар се променя, все още от интернет не може да се печели толкова, колкото от печатната реклама. Някои хора намират, че журналистиката е станала по-добра с появата на интернет, а и там намират много нови източници на информация.

- Много се говори, че електронните издания все повече изместват хартиените вестници. Според вас ще настъпи ли момент, в който традиционните медии ще изчезнат и кога да го очакваме?

- Винаги ще има вестници, те никога няма да изчезнат. Но аз предполагам, че в големите градове, като София например, след време вестниците ще излизат 6 дни в седмицата в интернет и един ден – в печатен вариант.

- Как виждате бъдещето на журналистиката като цяло?

- В България все повече и повече от архивите на вестниците ще бъдат запазвани в електронен вариант и все повече хора ще се нуждаят от тези архиви – не само журналисти, но и бизнес организации, търговци и т.н. Неща, които преди са били тайна, като правителствени документи например, вече ще бъдат достъпни и за журналистите, и за бизнесмените. Ще има информация за фирми, за организации, за училища, за ресторанти, цялата информация ще бъде достъпна за журналистите и те ще могат да си вършат по-добре работата.

- Провеждате обучение на колегите от ТВ7. На какво ново ги учите?

- Работим преди всичко за развитието на уменията и талантите на журналистите, които те вече притежават. В ТВ7 има много интелигентни и много опитни хора и работим за развиване на уменията им още повече. Не ги учим на журналистика, те вече знаят какво е журналистиката. Учим ги на нови начини за представяне на журналистиката по телевизията. Учим ги на нови техники, чрез които да направят новините много по-полезни за зрителите. Ако например правителството направи пресконференция за това, че ще намали пенсиите на хората, историята не е за въпросната пресконференция, а за хората, които ще са засегнати от тази промяна. Пресконференцията не е важна, тя има значение дотолкова, доколкото да даде информация на медиите и на тази база журналистите да направят своите репортажи. Т.е. стремим се да изместим фокуса към реалните проблеми на хората, да се разработи новината, а не само да се информира обществото за някакви законодателни промени.

- Според вас в каква посока ще се променят новините в ТВ7 след обучението на колегите?

- Има няколко важни правила. Новините винаги трябва да са базирани на факти, винаги трябва да има различни източници, които да доказват, че тази новина е истина. Журналистите са като кучета пазачи, които следят дали нещата, които се случват, са законни и приемливи от морална гледна точка и ако някой иска да измами хората, те да го предпазят. Мисля, че в ТВ7 занапред ще има все повече журналисти от този тип – кучета пазачи. Искаме новините да се превърнат в дискусия, да има обратна връзка със зрителите, където хората ще имат възможност да обсъждат важни проблеми. Важно е хората не само да получават информация от вестниците и телевизиите, а да могат и да дават информация на медиите, да участват в този процес.

 - Направете сравнение между българските журналисти и американските (или и другаде по света, където сте провеждали обучения), по какво си приличаме и по какво се различаваме?

- Провеждал съм обучения в Русия, Молдова, Дубай, Великобритания, Китай, Сърбия, Хърватско, Албания, Косово, Канада. Има огромна разлика между журналистиката в тези страни и в България. Тук, в София, има много по-голяма конкуренция в сравнение с други държави. В Русия няма много голяма конкуренция, в Китай, където медиите са изцяло държавни, изобщо няма алтернатива на тези медии. А тук, при вас, ще се засилва все повече конкуренцията, сигурен съм в това. В Америка имаме няколко големи вестника – "Ню Йорк таймс“, "Вашингтон поуст“, "Лос Анджелис таймс“, "Чикаго трибюн“, имаме няколко големи телевизии – CNN, NBC и други, но в Америка новините се представят по-скоро такива, каквито хората биха искали да ги чуят, а не такива, каквито са всъщност. Имаме нужда от по-важни истории, не можем да се осланяме само на клюки и жълти новини – дали Линдзи Лоън ще влезе в затвора, дали еди-коя си холивудска двойка ще се развежда, или чака дете. Твърде много са жълтите неща в американските новини. Друг проблем е, че понякога журналистите не успяват да представят важните новини по интересен начин.

- Има ли абсолютна свобода на словото според вас?

- Не, абсолютна свобода никъде няма, но има държави, в които има високо ниво на свободата на словото. В Мексико например няма много голяма свобода на словото, защото, ако журналистът разкрие някаква информация, има опасност наркобароните да го убият. В Америка проблемът е не дали да кажеш това, което знаеш, а че невинаги имаш достъп до информацията, част от нея се крие от обществото. Два са начините, по които се осъществява цензурата – да кажеш: "Това не трябва да се публикува“, или просто да скриеш информацията от обществото и журналистите. В България проблемът по-скоро е с достъпа до информация.

- Докога добрата новина няма да се смята за новина?

- По лесно е за медиите да отразяват лошите новини, отколкото да поставят проблемите и тяхното решение. В повечето страни зрителите, слушателите, читателите са уморени от лоши новини. В България журналистите трябва да говорят повече за добрите неща, за прогреса в държавата. Не зная дали някога добрата новина ще стане водеща, това зависи от мира по света, развитието на икономиката, рецесията, кризата. За себе си мога да кажа, че журналистиката е моята религия и всяка нощ се моля за успеха й и за развитието й към по-добро.

Стр. 15

в. Седем | Иво ИНДЖЕВ | 18.08.2010 

"БГ РАДИО" се осмелиха да ме поканят на екрана на БНТ и си понесоха наказанието за "дързостта": наложи им се да се гърчат и да ми обясняват часове преди прякото съвместно предаване с държавната телевизия защо… не трябва да участвам. Като бивш телевизионен водещ мога да си представя какво е усещането да кажеш на избрания от теб гост, че е нежелан. Не ми се е случвало, но унижението да изпълниш такова нареждане трябва да е голямо – питайте Карбовски, който ме беше поканил веднъж в "Дарик", но ми звънна да се оплаче, че началството не му дава и че за компенсация му позволили да покани… Иван Костов (на 15 октомври 2006 г.) .
Страшен съм, а!
Да измислиш причина за прогонването на госта, която да не е истинската, но все пак да звучи някак приемливо, е роля, която не пожелавам на никой уважаващ себе си журналист.
Преди седмица, когато съобщих в блога, че има "опасност" да се появя във вторник на екрана на БНТ по покана на "БГ РАДИО" в рамките на предаването "Лица в ефира", явно съм уцелил в десетката с шегата за "опасността".
Страшен съм, а (в смисъл че понякога познавам)!
Обяснението на "БГ РАДИО" (защо оттеглят поканата си в последния момент) се свеждаше до твърдението, че форматът на шоуто "Стартер", за което цяла седмица им се виждах подходящ, изведнъж се оказал неподходящ, защото щяло да става дума за музика (интересно кога са си изяснили формата и са сколасали да намерят друг участник?). Щели да ме поканят друг път – като в стария виц за възклицанието на Иванчо: "Тате каза, че ще ми купи колело, ама
друг път".
Честно казано, бях заподозрял, че "нещо се мъти" с (прекалено любезната за такъв като мен) покана за участие, защото ми бяха обещали да ми пратят въпроси, на които да отговарям духовито (!). Но нищо не изпратиха. Като непоправим позитивист и оптимист бях склонен да отдам това на прословутото българско трудолюбие, както би казал Симеон (не водещият на предаването, съвпадението на имената е случайно). Но…
Впрочем дори и обаждането за отказа не беше по инициатива на домакините усъмних се и им звъннах да разбера какво става, защото се бях наканил да пропътувам стотина километра, за да спазя уговорката. И едва тогава, след няколко прекъсвания на разговора ("лоша връзка"), изплюха камъчето. Камък ми падна от сърцето толкова са любезни, а да ги злепоставям пред властта! Страшен съм, а! Стана ми обаче интересно да си отбележа кой е събеседникът, който е преценен като по-подходящ за ролята в "музикалния формат". Някой певец? Композитор? Музикант, най-общо казано?
Бях "аз": мъж на приблизително моята възраст и ръст, с летен загар, с набола брада, многодетен, с тъмни очила, с ясна склонност към каламбура и "син"! Направо мой двойник. Но само в това отношение. Защото се оказа политик, макар и с артистичен вид и поведение – Любен Дилов-син.
Да не би пък това да е някакво специфично отмъщение, че го споменах в книгата си "Президент на РъБъ" като главния редактор на "Новинар", който спира отпечатването на броя заради статия на Иван Бакалов в моя подкрепа, след като напуснах Би Ти Ви (с репликата "Няма да си влошавам отношенията с президента заради Иво Инджев")? Едва ли. Не очаквам в БНТ да са чели книгата. Но други явно са я чели и са взели мерки авторът да не се показва по държавната телевизия.
Страшен съм, а!
Послеслав: За онези, които решат, че нещо си въобразявам и че ги "занимавам" със себе си заради "славата", пожелавам много славни дни и нощи в четене на омразни текстове на омразни автори. Сигурно е готино, но не знам с какви хапчета се постига!

Ivo.bg

Стр. 5

в. Show | 11.08.2010

Григор Лилов работи като журналист в БНТ, както и в почти всички централни вестници. Той е и автор на книгите "Най-богатите българи", "Тайните на Големите играчи 1", "Либийска връзка", "Тайният проект Бойко Борисов" и др. В момента е журналист на свободна практика, работи също и като финансов и икономически анализатор.

- Може ли България да води самостоятелна политика ? Като че ли премиерът Борисов създава усещането, че това е възможно да се случи?

- Премиерът Борисов въобще не е всесилен, както ни се представя. Всъщност нито един български министър-председател не е бил Крали Марко.

Дори Иван Костов, който си спечели прякора Командира, не беше такъв. Две са причините. Едната е, че на практика България е колониална страна, а втората – политиката винаги е изкуство на компромиса.
Например, Костов тръгна срещу групата на Антоан Николов, Бакърджиев, Бонев едва тогава, когато получи картбланш отвън. Дотогава не се осмеляваше да посегне на тях – щеше да си предизвика сериозни международни проблеми.
Ще обясня! Прогонването на Майкъл Чорни не беше затова, че го определиха като опасност за националната ни сигурност. Корените са други. От една страна, руският олигарх беше много близък до руския президент Елцин, а от друга – до тогавашния финансов министър на САЩ Пол О’ Нийл. Преди да заеме поста си, той беше сред управителите на металургичния гигант "Алкоа". Концернът имаше смесени дружества с Чорни и друг руски олигарх – Олег Дерипаска.
Оказало се, че някой е крал, и то милиони с много нули отзад…
И в съда в Ню Йорк беше отправен иск към картела "Руски алуминий" и двамата му собственици олигарси за водене на съвместното дружество с "АЛкоа" към умишлен фалит, мошеничество, рекет, шантаж и заплаха за убийство. Явно някой си е изпуснал нервите на заседанието на директорите.
Съдът блокира всички авоари на Чорни в Америка. Оттогава именно започват неговите проблеми.
Изгонването на Чорни от България последва точно след въпросното заседание на директорския борд на картела! Тогава в България дойде шефът на ЦРУ точно за 4 часа, срещна се с Костов и отлетя за Москва. Няколко часа по-късно звънна червеният телефон оттам, че е постигнато съгласие за изгонването на Чорни.
Нека не си въобразяваме, че тук се вземат самостоятелни решения, че Костов е герой с онази екстрадиция или пък Бойко с ареста на Алексей
Петров. И двамата просто изпълниха нареждания, постъпили от световните столици.
Ето виждаме сега как Бойко Борисов се мята между западните искания България да не участва в газопровода "Южен поток" и руските настоявания да го направи. И това обяснява цялата позиция на Бойко Борисов, който през два дена е на различно мнение – ту сме за "Южен поток" и АЕЦ "Белене", ту сме против.
Ще дам още един пример. Нашите войници са в Афганистан заради настояванията на НАТО и Америка – това е публичната обвивка на присъствието ни. Скритата обаче е, че те са там и заради настояванията на Русия! Колко
хора в България знаят, че всички военни доставки за войските на НАТО в Афганистан се осъществяват през руска територия с разрешението на руснаците и с пълното им, безусловно съдействие?! Но големият проблем на Москва с Афганистан е това, че огромна част от хероина, който се произвежда в Афганистан, се пласира на руския пазар. Така, че те са заинтересовани от борбата срещу талибаните, които са основният производител на наркотици. Например преди три месеца руското разузнаване и външното им министерство предадоха една купчина документи на американското правителство, свързани с това къде са основните бази на талибаните, къде се произвеждат наркотиците и с молба всичко това да бъде унищожено. А у нас хората спорят: "Защо нашите части са в Афганистан, защото слугуваме на Вашингтон?!" Да, ама слугуваме и на Москва! А третата истина
е, че ние също сме заинтересовани там да има стабилност, защото този наркотик върви и през България към западните пазари…

- Значи сегашният премиер се съобразява с много външни зависимости. А вътрешни има ли?

- Разбира се. Румяна Желева беше лансирана първо за външен министър, после за еврокомисар точно заради това. Знаеше се, че не става за това и е човек, спряган във връзка с мощна варненска групировка и Ахмед Доган посредством участието й в борда на Мирчо Циганина. Но лобито й имаше около двайсетина депутати в редиците на управляващата партия и "Атака"…
Има и други лобита -на производителите на алкохол, на търговците с петрол, на кого ли не. Всяко българско правителство по един или друг начин им слугува. Едни заради комисионните, други – по политическа целесъобразност, за да не разклатят властта си. И в крайна сметка волю-неволю се превръщат в техни заложници.

- Ще разкриеш ли някои от тайните около големите ъндърграунд играчи у нас, които описваш в първия том на твоята книга със същото заглавие?

Самоковеца например закъса, защото освен с наркотиците се хвана и със сделки с оръжие, включително и със сделки със Северна Корея.

Стана международен скандал, посипаха се протестни дипломатически ноти към България и започна да гори един "малък" пожар. И той си замина, защото стана излишен. Дори опасен, ако проговори под външен натиск.
Точно така, както си отиде от белия свят и Доктора покрай сръбската си връзка с Милошевич. Доктора го убиха дни, преди да стане огромен скандал в съда в Хага и в Белград за връзките му с Милошевич и със сина му, за финансирането на войната там с пари от нашата контрабанда и други тъмни истории. Иван Тодоров знаеше прекалено много. Ама някой ще каже, убиха го от СИК или от ВИС! Няма такова нещо. Това беше политическо убийство. Българският политически елит тогава беше затънал до гуша в ембаргови операции със сърбите и с какво ли не…
Ъндърграундът е тясно обвързан с българския политически елит. Съществува пряка връзка – дори в убийствата. Навремето много се смях, когато застреляха нар-кобоса Поли Пантев на остров Аруба. Българските медии пуснаха информацията, позовавайки се на "Асошиейтед прес". Аз отворих бюлетина на световната агенция и не открих съобщението! Запитах главния им офис. Отговориха ми, че на Аруба имат сътрудник, който не е на щат и пише за тях само тогава, когато има някаква новина. Изпратиха ми официален отговор. В него се казва, че съобщението за убийството не е на "Асошиейтед прес" и последната им информация от Аруба е цели пет години преди да пропищят онези куршуми. Някой беше злоупотребил с името на "Асошиейтед прес" в България и беше оповестил новината от тяхно име, без те и хал хабер да си имат! Всички медии се довериха – трите национални телевизии, големите вестници. Възниква въпросът кой им продиктува вестта, след като я няма в бюлетина на агенцията и защо излъгаха? Нали не допускаш мисълта, че това са лица от криминалния контингент?!
А в деня преди да вземе самолета и да отлети за Карибския басейн,
Поли Пантев е посетил МВР – кабинета на вътрешния министър Емануил Йорданов.
Отразено е в регистрационните дневници на МВР. Самият ексминистър го потвърди в една от публичните си изяви, когато му беше зададен пряко въпросът. Но не стана ясно какво е търсил там наркобосът, дори не стана ясно с кого точно се е срещнал и по чие разрешение. Всички знаем, че го убиха, защото някой трябваше да даде отговор на колумбийските наркокартели за прословутите задигнати 600 кг кокаин, които всъщност бяха над 3 тона. Но истината е, че Поли Пантев единствено ги трансферира през България, а парите от продажбите постъпиха по сметките на българския политически елит…

- Не е ли много имагинерно това понятие, което използваш – "политическият елит на България"?

- Не, много тесни са връзките на властта с групировките, още от създаването им… А и по принцип се оказва, че всички вътрешни министри се срещат с босове. Румен Петков, Бонев също покани шефовете на групировките, за Любомир Начев по времето на Виденов няма какво да говорим… Преди това Виктор Михайлов от правителството на Беров преговаряше с Карамански, който му беше казал: "Зад мен стоят 180 млн. долара, а зад теб кой стои?!" Забележи фразата – "зад мен". Т.е. Кръстника директно си го е заявил, че е подставено лице на някой. Е, щом го казва самият Кръстник, нещата са кристално ясни. И не само той го заявява. "Не е вярно, че ВИС и СИК са конкуренти! Просто това са две фирми на една и съща групировка…" Това признание е на Маджо! Общата шапка на "конкурентите", дето уж се избиваха у нас, се намираше в Малта!
Защото Васил Илиев не беше застрелян от колегите си. Умря тогава, когато купи ключови фигури от управителния съвет на БНБ по времето на Тодор Вълчев да му издадат лиценз за негова собствена банка… Обаче на едно "борче" не се полагаше банка! Гръмнаха го веднага след това и на следващия ден лицензът беше оттеглен. Точно по същия начин убиха и брат му Георги Илиев – когато опита да се съюзи с Маргините и да излязат извън опеката на политическите сили… Впрочем и Маргините бяха прибрани на топло точно в такъв неслучаен момент - в опит да се отърват от зависимостта си…

- Банките в България в голямата си част са притежание на чужденци, това добре ли е?

- Част от банките са български – на групи, физически лица и други акционери, друга част не се водят на имената на действителните си собственици. Колко хора знаят, че в "Уникредито", което значи и в Булбанк, акционерно участие има Муамар Кадафи?

Ако говорим открито, всички капиталовложения в огромната си част са изнесени от България пари, които идват под чужда егида тук. Човек поглежда - "Шел" и си казва: "Това е световната компания!" Нищо подобно – неонът на марката свети заради договор за управление и мениджмънт, сключен от Гриша Ганчев с "Шел"…
Колко хора знаят, че българският "Лукойл" не е собственост на руския "Лукойл"… На Лондонската борса собственикът му и първият му заместник декларираха, че притежават само 33%. А там след атентата срещу Световния търговски център в Ню Йорк се проверява дори и майчиното мляко! Останалите 67% са на офшорки, които са пръснати в Кипър, през Малта и стигат до Люксембург. Собствеността е анонимна, собствениците им се пазят в тайна… Но по адвокатите, които я представляват, може да се очертае кръгът от българските лица, които имат интереси в "Не-фтохим" и фактически го притежават… Според мен биографията на родния олигарх, който го управлява, също подсказва немалко…
Вестниците на ВАЦ също не са техни. Например Комисията за защита на конкуренцията официално призна, че немският концерн няма мажоритарен дял в "Медия холдинг" – империята на "Труд", не са и едноличен собственик на "часовата" империя. Същото важи и за банките. Официално ДСК се води собственост на унгарската OTP Груп. Ако погледне човек чия собственост е OTP Груп, ще установи, че в нея значителен пакет акции притежава "Газпром"… Някой да е обявил в България, че "Газпром" има банка?!

Стр. 74, 75

в. Република | 13.08.2010

Новият генерален директор Вяра Анкова започва анализ на ситуацията в медията

Ревизия на всички бюджетни предавания в Българската национална телевизия започва новият генерален директор Вяра Анкова. След като одитът завърши предстоят сигурни съкращения в обществената медия.
"Преди това трябва да се направи анализ, за да се види какво вършат хората в БНТ ", заяви Анкова по време на брифинг на "Сан Стефано" 29. Тя обясни, че телевизията има нужда от нови звена, а някои от старите трябва да се закрият. Генералният директор обаче не коментира колко служители на медията ще бъдат съкратени, преквалифи-цирани или преназначени.
"За мен има екипи, които не са достатъчно натоварени", каза тя. Според нея трябва да се направи анализ дали е по-ефективно да се наемат хора отвън, или да се работи с наличните продуцентски кадри. "Ако съкратиш хора, професионалистите ще получат повече пари, за да не отидат в частните телевизии.", каза Вяра Анкова, като допълни, че първото нещо, което трябва да гарантира БНТ на зрителите си, е добро качество.
"По-добре е да има малко продукция, но качествена. В тази насока идеите са много, но те опират до финансиране. Аз искам да има повече външни продукции, но субсидията не позволява", обясни Анкова. Относно финансирането на телевизията предложенията на новия генерален директор са в областта на рекламата. Според нея трябва да отпадне ограничението за реклама в БНТ, за да не е зависима медията само от държавния бюджет.
"Нека се види способна ли е БНТ да си изкара парите по друг механизъм, различен от бюджета", заяви категорично Анкова.

Стр. 3

в. Стандарт | 10.08.2010

Максим Бехар – един от основателите и акционерите във вестник "Стандарт", бивш първи заместник главен редактор на вестника от първия му брой до ноември 1995 година. Сега Бехар управлява PR компанията M3 Communications Group. Inc. и е председател на Българската асоциация на PR агенциите.
Леко съм пристрастен естествено, но ми се струва, че "Стандарт" беше великото откритие на новата българска журналистика в началото на 90-те години. И затова имаше една-единствена причина – опитвахме се за говорим на спокоен, интелигентен и позитивен език точно тогава, когато читателите не го говореха, защото в България промените бяха хаотични, агресивни и често тотално неразбираеми. Изведнъж сложихме на вестникарските сергии приятно направен вестник, първия в България с цветни снимки, подреден изцяло, както го правеха нашите западни колеги тогава, и – със сигурност – първия, в който журналистите бяха задължени винаги да изискват поне две мнения по казуса, за който пишат материалите.
***
"Стандарт" беше първият вестник в България с изключително модерна компютърна система, от която почти никой не разбираше как се ползва и защо всъщност трябва да я ползва. Никой освен мен вероятно и няколкото инженери, които често обикаляха коридорите по августовски потни и напълно безпомощни. Пишехме стотици статии и понеже колегите често забравяха някоя и друга команда, те просто изчезваха и всичко трябваше да се пише отначало. Цялата тази загуба на време изнервяше всички страшно много и един ден срещнах няколко от колегите да идват на работа рано сутрин с пишещите си машини.
- Сори, шефе, но предпочитаме да заложим на сигурността. Тези компютри ни скъсаха нервите, просто ги уволни и нещата ще тръгнат.
Не можех да повярвам, че млади хора могат да се предадат толкова бързо. Тогава, без да кажа дума, се прибрах в стаята си, включих моя си компютър и написах заповед номер едно във вестник "Стандарт". Подписах я и я занесох на портиера.
Заповедта гласеше: "Забранява се внасянето на пишещи машини в сградата на вестник "Стандарт". Надявам се… все още важи!
***
Правихме още първите броеве на вестника, наистина полагахме големи усилия да сложим ред в една модерна система, каквато нямаше нито един вестник тогава. Беше твърде революционна – да не принтираме текстовете, а всичко да минава през нашите очи от екраните на компютрите. Едва накрая, вече коригирани и готови за печат, текстовете идваха или при Валери, главния редактор, или при мен за подпис. За по-лесно и прегледно, а и да е по-разбираемо, подписвах го с "max", така дежурният редактор веднага разбираше кой от двамата е подписал материала. Пък и беше логично съкращение от името ми, много хора и досега се обръщат така към мен.
Няколко поредни дни обаче материали, които подписвах за печат, не се появяваха на следващия ден във вестника. Бях страшно учуден и идния ден буквално влетях в стаята на секретариата да попитам какво става. Легендарният дежурен секретар Свилен, който надявам се и до днес да не е загубил чувството си за хумор, ме изгледа много сериозно и с присвити очи каза:
- Ами, шефе, виж сега, ти беше написал "мах" и аз естествено ги махнах, може още да са в кошчето даже. Другия път напиши "тур" и ще ги сложа във вестника…
Беше толкова абсурдно и в същото време вярно, че просто дадох кръгом, върнах се в стаята си и вече подписвах всеки материал с цялото си име. Случки като тези, сигурен съм, има всяко начало. На всеки вестник, на всеки бизнес. Далеч по-важно е обаче, че "Стандарт" не само оцеля през тези толкова неясни и борбени години, но стана един съвсем, съвсем пълнолетен и силен фактор на медийния пазар в България.
И понеже продължих след моите журналистически години да се занимавам с медии, и понеже съм един от тези, които на висок глас казват, че идва краят на печатните медии, сигурен съм, че "Стандарт" ще приеме и това предизвикателство и ще направи най-добрата онлайн медия в България. Просто е, само трябва случката със заповедта и забраната за пишещите машини един ден пак да се повтори… Сега вече по-друг начин и в други времена. Нали това искахме още в самото начало – "Стандарт" да налага стандартите.
Успех!

Стр. 21