Председателят на КФН Стоян Мавродиев: Комисията защитава публичните компании от лъжи и манипулации

Posted January 19th, 2015 by PRNI

www.trud.bg I 18.01.2015г.

 

Стоян Мавродиев е председател на КФН от юни 2010 г. Завършил е право в Софийския университет. Магистър по финанси е от УНСС. Преминал е специализирани курсове в Международната данъчна академия в Холандия. Започва кариерата си като данъчен и бизнес консултант в Price Waterhouse Coopers. Основател е на компанията United Consulting. Бил е депутат на ГЕРБ в 41-ото народно събрание. Бил е член на комисията по бюджет и финанси.
 

Дарина КАХРАМАНОВА

-Господин Мавродиев, често ли в Комисията за финансов надзор постъпват сигнали срещу медийни публикации, свързани с публични компании, които се търгуват на борсата?

-Работим по огромен брой сигнали за публикации, засягащи публични компании. Много често обаче различни лица, включително и политици, не познават законодателството и го интерпретират манипулативно съвсем умишлено. Това стартира от „Икономедиа”. Дълго време те ми приписваха отговорност по случая с КТБ. Но КФН няма никакви правомощия да контролира или да прави надзор на банковата система. Това е изключително правомощие на БНБ. Като регулатор ние отговаряме само за небанковия финансов сектор. Това са застрахователните компании, частните пенсионни фондове и всички публични компании, които се търгуват на Българската фондова борса (БФБ). По отношение на публичните компании става въпрос за работа по сигнали, касаещи пазарни манипулации, за публикации насочени срещу такива публични компании. След случая с КТБ в КФН са подадени над 190 сигнала. Много от тях са във връзка с публични компании или със стабилността на финансовата система като цяло. Голяма част от тези сигнали се отнасят за едни и същи статии и коментари. Много сигнали са подадени от Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е засегнато лице като публична компания. 177 сигнала сме препратили до БНБ, защото касаят банковата система, а 103 са изпратени до ДАНС, тъй като са свързани с възможни престъпления. Имаме ясни правомощия и задължения да проверяваме всички случаи, в които би могло да се извърши нарушение на закона, касаещо публичните компании. Ако абдикираме от това задължение, това би било престъпление по служба.

-Упреците във връзка с КТБ са, защото тя също беше публично дружество и акциите й се търгуваха на борсата.

-Целият режим на борсова търговия е в нашето поле на правомощия. Но проблемът с КТБ не беше на плоскостта на търговия на техните акции на борсата. Както стана ясно от обвиненията на прокуратурата и решението на БНБ за отнемането на лиценза, проблемът е заради раздаването на необезпечени кредити на компании, които нямат дейност или са офшорни с неясен собственик. Всичко това е дейност в приложното поле на БНБ. Ние нямаме право да гледаме такива документи. Дори да ги поискам, съответната банка ще ми ги откаже, защото по закон нямаме такъв мандат.

-Във връзка с кои публикации КФН наложи санкция от 150 000 лв. на „Икономедиа”? Какво точно е самото закононарушение?

-Става въпрос за публикации за ПИБ и „Софарма”. В случая става въпрос за проучване, в което се установява, че има нарушение на Закона за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти, чрез който е транспонирана европейската директива за пазарни манипулации. Причината е, че в публикациите има неистини.

-Вярно ли е, че глобите, наложени на „Икономедиа” превишават размера на санкциите, наложени през цялата минала година?

-Последните 4 години глобите, които КФН е наложила на поднадзорни лица са за над 14 млн. лв., а за миналата година са около 4 млн. лв. Тази статистика е има на сайта ни и се дава като отчет в НС всяка година. На компании, свързани с Иво Прокопоев, последните 4 години са наложени санкции за около 400 000 лв. Това е нищожен процент от цялата сума. За миналата година има застрахователни компании, които са глобени с по 500-700 хил. лв.

-Какъв е ефектът върху инвеститорите от подобни публикации?

-Нашите правомощия са да бдим и да браним репутацията и интересите на инвеститорите в публичните компании на фондовата борса. Акциите, които се търгуват там, са купени от много институционални инвеститори, например банки, пенсионни фондове, компании, а също и граждани. С подобни публикации се уврежда техният интерес.

-Установи ли се от проверката на КФН какъв брой инвеститори са били засегнати от публикациите?

-Европейската директива и българският закон не изискват подобно нещо. Много ясно е казано, че когато се разпространява чрез средствата за масово осведомяване и интернет информация, която може да създаде невярна и подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове, това се санкционира със съответната глоба. Достатъчно е тази информация да създава сериозен риск за съответната компания и за целия капиталов пазар и финансовата система.

-Според санкционираните медии действията на КФН са насочени срещу свободата на словото. Как гледате на такива твърдения?

-Това е лъжа и манипулация. Тук дебатът не е на плоскостта цензура или посегателство срещу свободното слово, а на плоскостта законно-незаконно. Тук говорим за публикации, с които е нарушен законът. КФН няма как да бъде цензор или да ограничава свободата на словото. Можете да видите и в момента тези публикации на сайтовете на съответните издания. Това, което сме направили е да обследваме съдържанието на статиите, тъй като те касаят дейността на публични компании. Проверките текат от миналото лято. Били са констатирани нарушения на Европейската директива за пазарни манипулации и на българския Закон за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти. В закона е транспонирана директивата за пазарна злоупотреба. Тя се прилага в целия ЕС. Например във Франция санкцията за нарушение на директивата е 1,5 млн. евро, а в Германия – 1 млн. евро. В съседна Гърция санкциите за същите нарушения са по 2 млн. евро. Отделно от това санкционираните лица подлежат на наказателна отговорност. Ако това се беше случило в Румъния например, нарушителите ги грози затвор от 6 години. Това означава, че журналистите имат пълна свобода да изразяват мнение или да пишат критични материали, но всяко нещо има граница, която касае закона.

-Такива ли са публикации със заглавия от типа „Пред фалит ли е банка X”?

-Естествено, че е такава. Когато един сайт казва утре в 12 часа фалира еди-коя си банка, която е публична компания, дали това е в полза на обществения интерес. В конкретния случай след подобни публикации се наложи правителството да отдели пари за сериозна ликвидна подкрепа след разрешение за държавна помощ от ЕК за ПИБ. Тези милиардни средства излизат от джобовете на всички данъкоплатци, дадени от правителството, за подкрепа на една банка, която е системно важна. Потенциалният й срив би бил изключително опасен за финансовата система. Може да доведе до потенциален риск за валутния борд и до фалит на цялата финансова система. А също и до щета върху интересите на милиони депозанти. Видяхте колко дълго продължи агонията на депозантите в КТБ. ПИБ е много по-голяма банка от КТБ. Представете си какво би се случило, ако допуснем с подобни лъжи да сриваме банковата система. Нашият фокус е защита на публични компании от лъжи и манипулации чрез публикации. Ако тези публикации за състоянието на ПИБ или на „Софарма” бяха верни, няма такъв регулаторен орган, който би наложил подобна санкция.

-Обявихте, че се води клеветническа кампания срещу вас и КФН от страна на „Икономедиа”. Защо според вас компанията би подела такава кампания?

-Тази санкция е само претекст, за да се атакува институционално комисията и лично мене поради желание за овладяване на тези институции от Иво Прокопиев и от свързаните с него кръгове. Стара мечта на българските олигарски, какъвто е Прокопиев, е да овладеят БНБ и КФН. Той има доста бизнес във финансовата система. Цялата истерия всъщност е откриване на ловния сезон за отстрел на набелязаните ключови позиции в държавни институции. Те биха искали да назначат там свои хора чрез създаване на системна криза в тези институции и чрез търсене на оставки, за да могат да кадруват. Тази година в КФН се овакантяват два поста – на зам.-председателите, които отговарят за капиталовите пазари и за пенсионните фондове. Много им се иска да влияят върху избора на наследниците им. По същия начин е с БНБ. Откриват се 2 вакантни места – мандатът на гуверньора изтича през октомври, а също и на подуправителя на управление „Емисионно”. Всъщност атаката, която се провежда в момента е и срещу българския съд, защото в момента там се разглеждат жалбите.

-Някои политици вече ви поискаха оставката? Ще се съобразите ли с исканията?

-Не, защото няма да доставям удоволствие на олигарсите.

 

Оригинална публикация

Posted in PR&Media News No Comments Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Юбилейно издание „Българският борсов свят: От първо лице“ отбелязва 20 години български капиталов пазар с 20 интервюта

Posted February 21st, 2012 by PRnew.info Team

ЕЛАНА Финансов Холдинг I 20.02.2012

ЕЛАНА Финансов Холдинг издаде книга със спомени за 20 години борса в България, събрани от журналистката Таня Кръстева

20 гледни точки чрез интервюта на журналистката Таня Кръстева с личности, които са участвали в създаването на 20-годишната история на българския капиталов пазар, са събрани в „Българският борсов свят: От първо лице“ – юбилейно издание на ЕЛАНА Финансов Холдинг по случай 20-годишното участие на компанията в развитието на сектора и 20 години от възраждането на първата борса след 1989 г. Интервюирани са личностите, които са създавали първите институции, въвеждали първите закони и регулации, брокери и инвеститори, преминали през печалби и загуби, ръководители на публични компании, както и финансов репортер. Самият автор Таня Кръстева следи като журналист капиталовия пазар от 10 години.
Личните спомени за различните етапи на пазара и за най-важните събития в сектора, споделят понякога непознати детайли и емоции от „кухнята“ на изграждането на капиталовия пазар в България. Например, Виктор Папазов разкрива, че първата сделка на първата борса в България през 1992 г. е направена от Андрей Пръмов. Той посочва също, че ако кризата се беше забавила с три месеца, Българската фондова борса вече щеше да е част от Дойче Бьорсе. Калин Митрев разказва за първи път за борбата да има безналични ценни книжа в България, колкото и невероятно да изглежда днес, че е било необходима такава. Камен Колчев си спомня как се е провело първото публично предлагане на акции на борсата – приватизацията през борсата на Елкабел. Маню Моравенов споменава, че всъщност БФБ е трябвало да се помещава в сградата на сегашната дискотека „Син Сити“. А Николай Василев разкрива как работейки в UBS Warburg в Лондон прави български индекс Warburg Sofia 30, за да привлича инвеститори към българските акции…
Първият читател на книгата Иван Такев, изпълнителен директор на БФБ-София, посочва: „За първи път биват синтезирани спомените и мненията на толкова широк кръг от личности, като на читателя се представят и много непознати за широката публика до момента детайли, даващи максимално пълна картина на постиженията и промените, свързани с българския борсов свят.“
„Българският борсов свят: От първо лице“ е полезно четиво както за анализаторите и участниците на капиталовия пазар, така и за студентите и бъдещите инвеститори на българския Уолстрийт. Съдържа също подробна хронологична справка за основните събития в българския борсов свят. Изданието може да се намери в онлайн магазина на Икономедия http://klikshop.bg/ и в книжарниците „Хеликон“.
Книгата беше представена от автора Таня Кръстева и ЕЛАНА Финансов Холдинг на събитие на 20 февруари 2012 г. с участието на представителите на инвестиционната общност, бизнеса и медиите.
Малко история:
Първата борса в България се появява през 1907 г., но през 1947 г. е прекратена със закон. На 2 май 1992 г. се открива с първа борсова сесия Първа българска фондова борса. До 1995 г. в страната има над 20 борси. През 1997 г. се учредява и лицензира единна национална борса – Българска фондова борса-София и започва съществуването на този оператор, който познаваме днес. Първата й търговска сесия се провежда на 21 октомври 1997 г. и първата сделка е за 26 975 акции на „Компания за инженеринг и развитие“. До края на годината на борсата се търгуват вече над 120 компании. На 20 октомври 2000 г. започва изчисляването на основния индекс на българската борса – SOFIX, чиято най-висока стойност е регистрирана на 8 октомври 2007 г. – 1981,8 пункта. Най-ниската регистрирана стойност е през 2001 г., когато се понижава до 70 пункта. Подробно – в хронологическата справка на книгата.
За автора:
Таня Кръстева е журналист, който следи капиталовия пазар от 2002 г. Завършила е „Финанси“ в УНСС. Специализира журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Работила е като финансов репортер във в. Банкер. Две години е водещ на икономическите новини по БНТ. Понастоящем е автор и водещ на ежедневното икономическо предаване INVESTBOOK в телевизия Bulgaria on Air. Автор е на документалния филм „Сърцето на борсата“ (2011 г.), излъчен по БНТ.
20 интервюта на Таня Кръстева за българския капиталов пазар 1991 – 2011 г.:
Участници в създаване на институции и тласък на пазара
Виктор Папазов – изпълнителен директор на Първа българска фондова борса (от 1991 г.), инициира обединението на регионалните борси в България и създаването на една национална борса, ръководи БФБ като председател и от 2005 до 2010 г.
Калин Митрев – участва в разработването на Първа българска фондова борса и на Централен депозитар (1992 – 1997 г.), ръководи процеса на масовата приватизация в страната.
Апостол Апостолов – почти 20 години участва в различни роли в разработването на пазара, като е единственият оглавявал трите основни институции в периода на създаването им: Централен депозитар, БФБ-София, Комисия за финансов надзор.
Димана Ранкова– наречена „живата история“ на регулатора на капиталовия пазар – работи в надзорните органи от самата им поява и във всичките им варианти. Понастоящем е заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
Маню Моравенов – участвал в изграждането на нормативната уредба и инфраструктурата на капиталовия пазар – работи като експерт в първия регулаторен орган Комисията по ценни книжа и фондовите борси, впоследствие е директор „Търговия“ на БФБ-София. Понастоящем е председател на Националната комисия по корпоративно управление. Председател на СД на Феърплей Пропъртис АДСИЦ.
Васил Големански – един от създателите на технологичната система на Централен депозитар, където работи от създаването му. Впоследствие работи 10 години като директор „Информационни технологии“ в БФБ-София. Понастоящем е изпълнителен директор и заместник-председател на СД на БФБ-София.
Николай Василев – допринася за тласъка на българския капиталов пазар не само като професионалист от тази сфера, но и като част от правителства в два мандата.Инициативата му БТК да се листва на БФБ се реализира през 2005 г., когато е министър на транспорта и съобщенията. Това се превръща в най-голямото събитие на българския капиталов пазар, дало тласък за неговия ръст в следващите 3 години. Понастоящем е изпълнителен директор на Експат Капитал.
Институционалните инвеститори
Никола Абаджиев – гледната точкана най-големите институционални инвеститори в българския капиталов пазар – пенсионните фондове. Председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване от 1998 г. досега, участвал в разработването на пенсионната реформа и пенсионните дружества като инвеститори успоредно с развитието на капиталовия пазар.
Даниела Петкова – представлява от 2000 г. един от най-големите институционални инвеститори като пенсионен фонд ПОК „Доверие“. Следи и участва в българския капиталов пазар повече от 10 години. Тя е член на УС на КРИБ и БАДДПО. Още една гледна точка от „лагера“ на тези, които движат пазара с парите си.
Публичните компании
Любомир Леков – акционер и председател на СД на Инвестор БГ, първата компания, която се осмелява да направи първично публично предлагане на БФБ през 2004 г. Преди това са листвани дружества от масовата приватизация. Самият той участник в пазара от 1994 г. насам.
Александър Керезов – заместник-председател на УС на Химимпорт АД – компанията, чието листване на БФБ през 2006 г. „повлече крак“ и след него започна вълната от първични публични предлагания, която съдейства за ръста на пазара. Акцията е една от най-ликвидните на БФБ до днес.
Огнян Донев – изпълнителендиректор наСофарма АД, една от най-ярките компании на българската борса, която вече се листна и на Варшавската борса. Г-н Донев е емблематична фигура за индивидуалните инвеститори на БФБ, която следят като инвеститор и като корпоративна стратегия.
Прокопи Прокопиев – директор „Корпоративна политика“ на Енемона АД, която освен че въведе първия дериватен инструмент на капиталовия пазар с издаването на емисия варанти през 2010 г., също е реализирала увеличение на капитала чрез различни инструменти, вкл. обикновени и привилeгировани акции и облигации.
 
Брокерски компании, фонд мениджъри, индивидуални инвеститори, медии
Камен Колчев – основател наЕЛАНА, която започва преди 20 години първоначално с валутна търговия, впоследствие учредява един от първите инвестиционни посредници, прави едни от първите взаимни фондове, първи стъпки на пазара в инвестиционното банкиране, първия фонд за инвестиции в земеделска земя и др. Участвал активно в създаването на нормативната уредба на пазара; инициатор на основаването на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и неин председател в два мандата.
Николай Мартинов – един от първите брокери, от 1991 – 1993 г. стоков брокер, впоследствие брокер на Софийска фондова борса и Балканска фондова борса. Дълги години е работил като брокер в ИП Карол Финанс. Понастоящем е член на СД на Инвестор БГ.
Михаил Недков – участник в българския капиталов пазар като индивидуален инвеститор от 2005 г.Започва като инвеститор във взаимни фондове, търгува самостоятелно на БФБ и на международни пазари. Клиент е на ЕЛАНА Фонд Мениджмънт и ЕЛАНА Трейдинг от 6 години. Притежава успешен бизнес с оборудване за автосервизи, който развива от 16 години.
Красимир Атанасов – участник в капиталовия пазар от 2001 г., първоначално като анализатор, после – брокер и впоследствие портфолио мениджър в рамките на 6 години в ЕЛАНА Фонд Мениджмънт. Свързван е с някои критични публикации в медиите за пазара, като най-обсъжданата от тях е статията му „Балониада“ във в. Дневник от 7 октомври 2007 г., когато предупреждава за развиващ се балон на БФБ.
Гено Тонев – участва в капиталовия пазар като инвеститор от 1996 г., като впоследствие започва работа в инвестиционен посредник през 2000 г. В последните 8 години е портфолио мениджър за Юг Маркет Фонд Мениджмънт и има поглед не само към инвеститорите в София, но също така в страната.
Владислав Панев – участник в развитието на капиталовия пазар от 1999 г., като в първите няколко години е през призмата на медиите като финансов репортер на в. Банкер и в. Дневник, а впоследствие като инвестиционен консултант в индустрията. Понастоящем е председател на СД на Статус Капитал.
Николай Стоянов – следи капиталовия пазар като финансов репортер от 2004 г. Понастоящем е редактор във в. Капитал. Проследил и анализирал всички основни събития на пазара за последните 7 години, като неведнъж е разглеждал казуси със защитата на правата на миноритарните акционери.
Posted in PR&Media News 2 Comments Tags: , , , , ,