Съдът отмени рекордната глоба, която КФН наложи на “Икономедиа”

Dnevnik.bg I 13.03.2016

Софийският районен съд отмени рекордната по размер глоба на "Икономедиа", наложена преди повече от година от Комисията за финансов надзор (КФН) за пазарни манипулации.

През януари 2014 г. ръководената от бившия депутат от ГЕРБ Стоян Мавродиев КФН издаде няколко наказателни постановления, с които наложи санкции от общо 160 хил. лв. на "Икономедиа". Най-голямата глоба – от 100 хил. лв., беше по производство, започнало след жалба на "Първа инвестиционна банка" АД. Именно тази санкция беше отменена от Софийски районен съд (СРС), става известно от решението.

"Инкриминираната" от КФН статия в "Капитал" е озаглавена "Паниката е по-голяма от проблема" и е публикувана в дните на банковата криза през лятото на 2014 година – след поставянето на КТБ под особен надзор. В нея се разказва как около Първа инвестиционна банка се създава напрежение, което не отговаря на реалната ситуация в банката. От КФН приемат, че публикацията може да "създаде невярна представа у вложителите", и поради тази причина от контролния орган приемат, че е пазарна манипулация.

В публикацията се твърди, че свързаните с Делян Пеевски дружества "Водстрой 98", "Промишлено строителство холдинг", "Техноекспортстрой" и "Булгартабак" са преместили сметки от КТБ "основно в ПИБ". Цитирайки източник от една от компаниите, "Капитал" пише, че "командата към тези фирми е била спешно да си изтеглят парите" от ПИБ.

КФН приема, че след като Делян Пеевски не е декларирал пред Сметната палата собственост в цитираните дружества, а и според Търговския регистър собствениците са други, то твърдението, че фирмите са контролирани от него, е невярно и съответно е налице пазарна манипулация.

Съдът приема, че статията не цели уронване престижа на ПИБ. "Наказващият орган е следвало да санкционира единствено разпространяването на такава информация, която обективно е насочена към
манипулация на финансовия пазар, а не всяко предаване или статия, които търсят причините за изненадващата банкова криза и съдържат недоказани твърдения", пише съдия Качерилска в мотивите си.

Съдът е записал в мотивите си, че има разлика между формална собственост и контрол (както се твърди в статията) над едно дружество.

Практиката на КФН да санкционира медии беше остро критикувана от Съвета на Европа, като казусите попаднаха в доклада на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа Нилс Муйжниекс. В началото на миналата година той коментира действията на финансовия регулатор така: "Най-големият проблем е способността на механизма за финансов надзор да налага глоби на медиите. Не ми е известно да има друга страна по света, в която това може да се случи. Това е недопустимо, не бива да се случва. Един финансов регулаторен орган не знае нищо за медиите, за свободата на медиите и не би трябвало да има властта да налага глоби на медии. На това трябва да се сложи край. Защото би било много трудно да се пише за финанси и банки, ако те се страхуват, че ще им бъде наложена огромна глоба."

От общо четирите наложени глоби на "Икономедиа" АД три (две по 5 хил. лв. и една от 100 хил. лв.) бяха отменени на първа инстанция (по едно от делата Софийският административен съд отмени решението на долната инстанция и потвърди глобата от 5 хил. лв., наложена на "Икономедиа" за възпрепятстване действията на КФН).

Друга глоба, наложена по същото време на "Икономедиа", на стойност 50 хиляди лв. е за статия в "Капитал Дейли" по повод дивидента за 2013 г., който ще се разпредели на общо събрание на "Софарма". Делото по нейното обжалване е висящо.

Освен "Икономедиа" КФН глоби и врачанския сайт "Зов Нюз" с 50 хил. лв. както и журналист от местния вестник "Конкурент". Последната глоба беше отменена на две инстанции.

Атаката на КФН срещу "Икономедиа" започна, след като "Дневник" писа, че председателят на КФН Стоян Мавродиев е призован за свидетел по процеса за пране на пари от наркотрафик срещу Евелин Банев-Брендо. Според прокуратурата през офшорни фирми, свързани с Мавродиев, са минавали част паричните потоци, генерирани от трафик на наркотични вещества.

Оригинална публикация

 

КФН: “Смразяващият ефект” на цензурата

www.zovnews.com I 05.02.2015г.

Или как регулаторът е нарушил европейското право

Михаил Екимджиев е адвокат и правозащитник

 

Слабостта на институциите е болест на незрелите държави. Институционалното безсилие обаче не е равномерно, ритмично и повсеместно. Подобно на климатичните промени то се проявява хаотично, с екстремни явления и непредвидими вреди. Присвояването на власт и упражняването й в частен интерес зад демократична фасада ражда институционална гротеска. Доказано импотентни в сферите, които трябва да контролират, държавни регулатори напускат нормативното си предназначение, за да обгрижват интереса и егото на своите шефове и на надничащите зад тях кукловоди. Емблеми на тези странни инициации станаха проверката на прокуратурата срещу президента и мистериозните тефтери на Филип Златанов. Сега на мода е невротичната отмъстителност на Комисията за финансов надзор (КФН). След като престъпно проспа безобразията в КТБ, комисията, ръководена от Стоян Мавродиев, трайно се вживя в ролята на медиен цензор, налагайки тежки глоби на "Икономедиа" и "Зов нюз" – Враца, и започвайки атаки и срещу "Медиапул" и "Биволъ". За да се саморазправи с критиците си, институцията, създадена за борба срещу злоупотребите на финансовите пазари, мутира в боздуган на държавата срещу свободата на словото.
В интервю пред bTV във връзка с глобените медии председателят на КФН настойчиво повтаряше, че наказанията са предвидени в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗСПЗФИ) и в европейското право. Действително, за да осигури стабилност на финансовите пазари, законът предвижда тежки санкции, каквито КФН решително наложи на неудобните медии

Ключовият въпрос обаче не е дали глобите са предвидени в закона, а дали те действително санкционират неправомерно поведение на медиите, които са кучета-пазачи и "вестоносци’ на гражданското общество. Транспонирайки нормативни стандарти от вторичното право на ЕС (Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), ЗСПЗФИ предвижда и присъщите на европейското право ограничения, гарантиращи съблюдаване на принципа за пропорционалност на държавната намеса в индивидуалните права. Според чл.6, ал.1, т.З от ЗСПЗФИ манипулиране на пазара на финансови инструменти е разпространяването на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа, но само когато лицето, разпространяващо информацията, знае или е длъжно да знае, че тя е невярна. От друга страна, съгласно чл.6 ал.5 от ЗСПЗФИ, когато информацията се разпространява от журналист, регулаторът е длъжен да се съобрази с актовете, регламентиращи професията му, освен ако журналистът е получил облага от разпространението на невярната информация. Така законът разумно балансира защитимите ценности – надеждния контрол на финансовите пазари и свободата на словото.
От тази перспектива буди недоумение фактът, че КФН не излага убедителни мотиви защо смята, че разпространената информация е невярна и че глобените медии са знаели или са били длъжни да знаят това. Налагайки най-тежките наказания за медийни публикации по общественозначими теми, регулаторът явно игнорира функцията на медиите и на журналистическата професия, както и спецификите на тяхната регулация. Само това е достатъчно за независим и безпристрастен съд да отмени наказателните постановления, с които са наложени глобите. След това цензурираните медии биха имали право на обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (30Д0В). За съжаление, особено по дела срещу държавата, българският съд не винаги показва независимост и безпристрастност, В случая дори той би могъл да се притесни, че КФН ще провиди в мотивите на решението му манипулация на финансови пазари. Тогава битката може да продължи
На терена на европейското право

Налагането на разобразяващи глоби за медийни публикации, чиято истиност не е доказана само поради отказа на КФН да извърши дължимото обективно и задълбочено разследване, нарушава свободата на словото и правото на разпространение на информация, гарантирани от чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). В много свои решения Европейският съд по правата на човека е приемал, че поради изключително важната роля, която медиите изпълняват в демократичното общество и в правовата държава, санкции срещу тях трябва да бъдат налагани в краен случай и с дължимата предпазливост, за да се избегне "смразяващият ефект" на цензурата по отношение на плурализма на мнения и обществения дебат. Драконовските санкции нарушават и правото на мирно ползване от притежанията по чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Тъй като ЗСПЗФИ (в сила от 01.01.2007 г.) транспонира европейска директива в българското право, неговото тълкуване и прилагане следва да се преценява и през призмата на Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата). Поради това глобените медии биха могли да сезират Европейската комисия за нарушение на чл.11 от Хартата, визиращ правото на изразяване на мнение и на разпространяване на информация без намеса на властите. Точка 2 на същия член специално подчертава, че "свободата и плурализмът на медиите се зачитат". Самите глоби представляват диспропорционално посегателство срещу правото на собственост, гарантирано от чл.17 от Хартата, и нарушение на чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), визиращ свободата на движение на капитали. Ето защо е възможно и предявяването на искове за обезщетение на вредите от нарушенията на правото на ЕС в съответствие с правилата, възприети от Съда на ЕС в Люксембург по делото Andrea Francovich и Danila Bonifaci, обединени дела С-0/90 и С 9/90
Рано или късно битката за право и справедливост ще бъде спечелена. За съжаление обикновено това става твърде късно. Толкова късно,че едва ли тогава някой ще помни кой е Стоян Мавродиев и как е започнала бурлеската на КФН.
Забавата води до забрава. Времето и невъзможността да се търси лично възмездие от виновните не позволяват лошия опит да роди добра институционална практика и култура. Затова типичното българско движение не е по спиралата, а в кръг. За някои кръгът е порочен, за други- символ на съвършенство. Нито порочният, нито съвършеният кръг понасят промяна и развитие .

Източник: http://www.capital.bg

Оригинална публикация

 

Председателят на КФН Стоян Мавродиев: Комисията защитава публичните компании от лъжи и манипулации

www.trud.bg I 18.01.2015г.

Стоян Мавродиев е председател на КФН от юни 2010 г. Завършил е право в Софийския университет. Магистър по финанси е от УНСС. Преминал е специализирани курсове в Международната данъчна академия в Холандия. Започва кариерата си като данъчен и бизнес консултант в Price Waterhouse Coopers. Основател е на компанията United Consulting. Бил е депутат на ГЕРБ в 41-ото народно събрание. Бил е член на комисията по бюджет и финанси.
 

Дарина КАХРАМАНОВА

-Господин Мавродиев, често ли в Комисията за финансов надзор постъпват сигнали срещу медийни публикации, свързани с публични компании, които се търгуват на борсата?

-Работим по огромен брой сигнали за публикации, засягащи публични компании. Много често обаче различни лица, включително и политици, не познават законодателството и го интерпретират манипулативно съвсем умишлено. Това стартира от „Икономедиа”. Дълго време те ми приписваха отговорност по случая с КТБ. Но КФН няма никакви правомощия да контролира или да прави надзор на банковата система. Това е изключително правомощие на БНБ. Като регулатор ние отговаряме само за небанковия финансов сектор. Това са застрахователните компании, частните пенсионни фондове и всички публични компании, които се търгуват на Българската фондова борса (БФБ). По отношение на публичните компании става въпрос за работа по сигнали, касаещи пазарни манипулации, за публикации насочени срещу такива публични компании. След случая с КТБ в КФН са подадени над 190 сигнала. Много от тях са във връзка с публични компании или със стабилността на финансовата система като цяло. Голяма част от тези сигнали се отнасят за едни и същи статии и коментари. Много сигнали са подадени от Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е засегнато лице като публична компания. 177 сигнала сме препратили до БНБ, защото касаят банковата система, а 103 са изпратени до ДАНС, тъй като са свързани с възможни престъпления. Имаме ясни правомощия и задължения да проверяваме всички случаи, в които би могло да се извърши нарушение на закона, касаещо публичните компании. Ако абдикираме от това задължение, това би било престъпление по служба.

-Упреците във връзка с КТБ са, защото тя също беше публично дружество и акциите й се търгуваха на борсата.

-Целият режим на борсова търговия е в нашето поле на правомощия. Но проблемът с КТБ не беше на плоскостта на търговия на техните акции на борсата. Както стана ясно от обвиненията на прокуратурата и решението на БНБ за отнемането на лиценза, проблемът е заради раздаването на необезпечени кредити на компании, които нямат дейност или са офшорни с неясен собственик. Всичко това е дейност в приложното поле на БНБ. Ние нямаме право да гледаме такива документи. Дори да ги поискам, съответната банка ще ми ги откаже, защото по закон нямаме такъв мандат.

-Във връзка с кои публикации КФН наложи санкция от 150 000 лв. на „Икономедиа”? Какво точно е самото закононарушение?

-Става въпрос за публикации за ПИБ и „Софарма”. В случая става въпрос за проучване, в което се установява, че има нарушение на Закона за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти, чрез който е транспонирана европейската директива за пазарни манипулации. Причината е, че в публикациите има неистини.

-Вярно ли е, че глобите, наложени на „Икономедиа” превишават размера на санкциите, наложени през цялата минала година?

-Последните 4 години глобите, които КФН е наложила на поднадзорни лица са за над 14 млн. лв., а за миналата година са около 4 млн. лв. Тази статистика е има на сайта ни и се дава като отчет в НС всяка година. На компании, свързани с Иво Прокопоев, последните 4 години са наложени санкции за около 400 000 лв. Това е нищожен процент от цялата сума. За миналата година има застрахователни компании, които са глобени с по 500-700 хил. лв.

-Какъв е ефектът върху инвеститорите от подобни публикации?

-Нашите правомощия са да бдим и да браним репутацията и интересите на инвеститорите в публичните компании на фондовата борса. Акциите, които се търгуват там, са купени от много институционални инвеститори, например банки, пенсионни фондове, компании, а също и граждани. С подобни публикации се уврежда техният интерес.

-Установи ли се от проверката на КФН какъв брой инвеститори са били засегнати от публикациите?

-Европейската директива и българският закон не изискват подобно нещо. Много ясно е казано, че когато се разпространява чрез средствата за масово осведомяване и интернет информация, която може да създаде невярна и подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове, това се санкционира със съответната глоба. Достатъчно е тази информация да създава сериозен риск за съответната компания и за целия капиталов пазар и финансовата система.

-Според санкционираните медии действията на КФН са насочени срещу свободата на словото. Как гледате на такива твърдения?

-Това е лъжа и манипулация. Тук дебатът не е на плоскостта цензура или посегателство срещу свободното слово, а на плоскостта законно-незаконно. Тук говорим за публикации, с които е нарушен законът. КФН няма как да бъде цензор или да ограничава свободата на словото. Можете да видите и в момента тези публикации на сайтовете на съответните издания. Това, което сме направили е да обследваме съдържанието на статиите, тъй като те касаят дейността на публични компании. Проверките текат от миналото лято. Били са констатирани нарушения на Европейската директива за пазарни манипулации и на българския Закон за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти. В закона е транспонирана директивата за пазарна злоупотреба. Тя се прилага в целия ЕС. Например във Франция санкцията за нарушение на директивата е 1,5 млн. евро, а в Германия – 1 млн. евро. В съседна Гърция санкциите за същите нарушения са по 2 млн. евро. Отделно от това санкционираните лица подлежат на наказателна отговорност. Ако това се беше случило в Румъния например, нарушителите ги грози затвор от 6 години. Това означава, че журналистите имат пълна свобода да изразяват мнение или да пишат критични материали, но всяко нещо има граница, която касае закона.

-Такива ли са публикации със заглавия от типа „Пред фалит ли е банка X”?

-Естествено, че е такава. Когато един сайт казва утре в 12 часа фалира еди-коя си банка, която е публична компания, дали това е в полза на обществения интерес. В конкретния случай след подобни публикации се наложи правителството да отдели пари за сериозна ликвидна подкрепа след разрешение за държавна помощ от ЕК за ПИБ. Тези милиардни средства излизат от джобовете на всички данъкоплатци, дадени от правителството, за подкрепа на една банка, която е системно важна. Потенциалният й срив би бил изключително опасен за финансовата система. Може да доведе до потенциален риск за валутния борд и до фалит на цялата финансова система. А също и до щета върху интересите на милиони депозанти. Видяхте колко дълго продължи агонията на депозантите в КТБ. ПИБ е много по-голяма банка от КТБ. Представете си какво би се случило, ако допуснем с подобни лъжи да сриваме банковата система. Нашият фокус е защита на публични компании от лъжи и манипулации чрез публикации. Ако тези публикации за състоянието на ПИБ или на „Софарма” бяха верни, няма такъв регулаторен орган, който би наложил подобна санкция.

-Обявихте, че се води клеветническа кампания срещу вас и КФН от страна на „Икономедиа”. Защо според вас компанията би подела такава кампания?

-Тази санкция е само претекст, за да се атакува институционално комисията и лично мене поради желание за овладяване на тези институции от Иво Прокопиев и от свързаните с него кръгове. Стара мечта на българските олигарски, какъвто е Прокопиев, е да овладеят БНБ и КФН. Той има доста бизнес във финансовата система. Цялата истерия всъщност е откриване на ловния сезон за отстрел на набелязаните ключови позиции в държавни институции. Те биха искали да назначат там свои хора чрез създаване на системна криза в тези институции и чрез търсене на оставки, за да могат да кадруват. Тази година в КФН се овакантяват два поста – на зам.-председателите, които отговарят за капиталовите пазари и за пенсионните фондове. Много им се иска да влияят върху избора на наследниците им. По същия начин е с БНБ. Откриват се 2 вакантни места – мандатът на гуверньора изтича през октомври, а също и на подуправителя на управление „Емисионно”. Всъщност атаката, която се провежда в момента е и срещу българския съд, защото в момента там се разглеждат жалбите.

-Някои политици вече ви поискаха оставката? Ще се съобразите ли с исканията?

-Не, защото няма да доставям удоволствие на олигарсите.

 

Оригинална публикация

Председателят на КФН Стоян Мавродиев проведе работна среща с гуверньора на Националната банка на Португалия

www.fsc.bg I 15.12.2014г. 

Председателят на КФН Стоян Мавродиев проведе работно посещение в Португалия, по покана на гуверньора на Националната банка Карлос да Силва Коста, който е и член на Управителния и на Генералния Съвет на Европейската централна банка (ECB), на Европейската консултативна група към Борда за финансова стабилност (FSB), и почетен вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (EIB).
На срещата с гуверньора на Португалия бяха обсъдени действията и мерките, предприети от португалските надзорни институции при проблемите в една от най-големите местни банки – Banco Espirito Santo (BES). Също така, бяха обсъдени и предизвикателствата пред финансовия сектор у нас, породени от фалита на четвъртата по големина банка – КТБ АД. Обсъдиха се и предприетите мерки за запазване на финансовата стабилност и за минимизиране на ефектите от банковите кризи върху реалната икономика и макроикономическите показатели.
Председателят на КФН Стоян Мавродиев потвърди по време на разговорите и желанието на България да се присъедини към Единния европейски банков надзор, което би било силен положителен сигнал към инвеститорите и партньорите ни, че сме готови да спазваме най-високите европейски надзорни изисквания във финансовата сфера. Той подчерта, че включването на страната към механизма за единен банков надзор и предприемането на активни стъпки за присъединяване към Еврозоната следва да бъдат приоритети със стратегическо значение за България. Реализирането им ще е гарант за по-добро развитие и за по-голяма стабилност на българската икономика.
Акцент по време на срещата беше и предстоящото транспониране на Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, което ще гарантира, че органите ще разполагат с инструменти за достатъчно ранна и бърза намеса по отношение на нестабилна или проблемна финансова институция. Ние приветстваме факта, че промените в европейското законодателство във финансовата сфера са в посока минимизиране на рисковете във финансовата система, равнопоставеност на участниците и осигуряване на висока степен на защита за вложителите, инвеститорите и потребителите, изтъкна още председателят на КФН Стоян Мавродиев.

Автор:
КФН 

Председателят на КФН Стоян Мавродиев е на корицата на новия брой на списание “Икономика”

PRESS.dir.bg I 5.02.2013

Стоян Мавродиев: „Мултифондовете са нова перспектива”

Председателят на КФН с корица и интервю в новия брой на сп. „Икономика”

Обширно интервю със Стоян Мавродиев, председател на Комисията за финансов надзор, е поместено в новия брой на сп. „Икономика”. Той е на корицата на изданието, в която е изведен акцентът „Мултифондовете са нова перспектива”.

Интервюто прави пълен обзор на дейността на КФН за изминалата година и очертава тенденциите за 2013 г. в трите основни финансови сектора, наблюдавани от регулатора -капиталов пазар, осигуряване, и застраховане.

Новият брой на списание „Икономика” излиза в началото на февруари.

Снимки: Красимир Стоичков, "Манифактура"

Оригинална публикация