Деница Сачева, пиар експерт: При това отвращение от политиката негативните кампании ще започнат да се приемат положително

www.dnevnik.bg I 22.07.2015г.

 

    "Всеки, който иска да постига професионални успехи, трябва да има базови познания в областта на комуникацията. За това не е задължително академично образование, защото пиарът е амалгама от много качества и професии – може да си добър психолог, филолог, може и да си просто добър актьор".

"Дневник" разговаря с Деница Сачева – новоизбрания председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА), която на 7 юли заедно с още 5 професионални организации отпразнува десетата  годишнина от приемането на Етичния кодекс на ПР специалистите у нас . Сачева има четири висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността и е основател на агенция "Интелдей солюшънс".

Освен в частния бизнес тя има дългогодишен опит с политиката и властта. На последните избори Деница Сачева беше кандидат за народен представител като част от гражданската квота на Коалиция "Десните", но без успех. Преди това е работила в Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и е била началник на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. 

Какво означава пиар по принцип и какво означава пиар в България? Как се измени за последните 10 години?
 
- В пиара в България, като във всичко останало, могат да се видят всякакви примери. За съжаление, както всички разбират от футбол, така и всички разбират от това. Много често неща, които нямат нищо общо с ПР, се приписват на нашата професия.

Голямата разлика, която не се прави у нас, е, че пиарът всъщност е управленска функция. Той не се занимава с това просто медиите да отразят нещо, а с цялостна комуникационна кампания, стратегия, послания, целеви аудитории. Всъщност работата с медиите би трябвало да е една много малка част от всичко друго.

Като цяло мога да кажа, че през последните 10 години в България в бизнеса има еволюция и той разбира какво означава пиар, но за съжаление в политиката няма такова разбиране.

Има и много професионални компании и хора. Голяма част от членовете на БАПРА например са получавали международни отличия. От друга страна, има и много хора просто с добри контакти в медиите, които са решили, че това им е напълно достатъчно. Дори има много журналисти с  агенции, които влизат в директен конфликт на интереси и ги използват, за да вкарат нерегламентирано пари в медиите си. Журналистите в момента са най-големите конкуренти на пиара в България.
 
Как се противодейства на това? В момента и имиджът на медиите е много занижен, и пиарът е изкривен и като функция, и в общественото разбиране.

- Противодействие в тия неща няма, поне такова, че да ни удовлетвори като бизнес. Компаниите в БАПРА  започнахме да ползваме много по-малко медии и много повече социални мрежи, търсим директен контакт с целевите аудитории.

Много трудно се противодейства, защото цялостната пазарна среда в България е много лоша, поради което и самите бизнеси търсят по-малко пиар услуги от типа на организация на събития и пресконференции. От друга страна пък, лошата пазарна среда даде възможност да се търсят много повече стратегически консултации за кризисни комуникации. Например нашата агенция е увеличила оборотите си от кризисни стратегии почти два пъти само за 3 години.

Това обаче е индикатор за  много повече проблеми на територията на бизнеса, които трябва да бъдат решавани – както междуфирмени проблеми при нелоялна конкуренция, така и  проблеми, свързани с държавните институции, с различни закони и наредби, които се подготвят или приемат.
 
Тук не се ли влиза малко в полето на лобизма, който в България не е регламентиран и ясен?

- Донякъде се влиза, защото работата с институциите започна да става съществена част от работата на бизнеса. В последно време в държавата се продуцират множество заплахи за бизнеса от най-различен характер и вече много често ние сме търсени не от конкретна компания, а по-скоро от цели браншове, за да се защитят от поредната заплаха. Ние се занимаваме с търсене на разнородна и обективна информация, идентифициране на ключови хора, потенциални партньори, конструираме стратегии за многопластова комуникация.

Аз съм и в гражданския, и в бизнес сектора едновременно и това, което ми прави впечатление вече пет години, е, че и гражданските организации, и бизнесът организират постоянно  кампании, за да се пазят от държавата. Това е ненормално. Абсурдно е и бизнесът, и гражданите да се пазят от държавата, да се страхуват, че тя всеки момент ще измисли нещо, което ще влоши положението.

Кризисният пиар доколко е навлязъл в културата на компаниите? Бизнесът научил ли се е да се подготвя превантивно за нещо такова, или все още действа чак когато се запали фитилът?
 
- Част от по-големите компании, повечето международни, със сигурност го имат предвид. Но и доста от, така да кажем, "битите" български фирми също, след като са се опарили, започват да имат по-активна политика.

Има сериозен бум на търсене на анализи на публикации в традиционните и социалните медии, защото това е някакъв тип инструмент за ранно предупреждение – да могат да се ориентират за тенденции в своята сфера, конкуренцията и т.н. Прави се вече редовен медиен мониторинг. Преди той се използваше основно от пиар агенциите за отчет, а сега много повече се използва за планиране.

Социалните медии как повлияха на начина ви на работа?
 
- Социалните медии са като всеки друг инструмент. От една страна, много положителни, от друга – не толкова, най-вече заради троловете и възможността масирано да публикуваш измишльотини, които по някакъв начин да сугестират хората. Но все пак може да се каже, че са повлияли положително, особено що се отнася до работата с медиите, защото имаше един момент, в който тя беше стигнала до невъзможни нива на нормално общуване.

Беше необходимо или да имаш много силни връзки, или много големи бюджети, за да можеш да прокараш нещо, което дори не е непременно политически оцветено или корпоративно обвързано, а просто нещо, което би било от обществен интерес. Затова в момента, в който стана отварянето на българските граждани към социалните медии, ние веднага се втурнахме там.

След това обаче и тази среда започна да се замърсява, да се появяват сайтове с неясен произход, със странни имена, с множество манипулации. Може би ще стигнем до един друг повратен момент, защото хората вече спират да четат толкова много социалните медии и коментарите в тях. Четат коментари там, където по някакъв начин са сигурни, че те са от реални хора – форумът на "Дневник" е такова място, също и на "Сега", но на много други места – не.

Належащо е да има много по-голяма медийна грамотност сред хората, защото те трябва да се научат, като четат, да знаят откъде, какво, как. Защото това е информация, с която не само взимат ежедневни решения, но и защото невярната информация може да агресира ненужно и да вкарва енергията им в грешни коловози.
 
Проблемът е, че медиите невинаги са честни за това "откъде, какво и как".
 
- Да, въпросът с абсолютната истина в медиите е много сложен и философски и трудно можем да твърдим, че има медия в България, която казва абсолютната истина. Проблемът е, когато нямаш никаква представа кой седи зад това, което получаваш – една бомбастична информация, в която ти се сервират най-различни нелепи неща, и хората, като нямат представа кой и защо го е написал, почват да споделят измислици. От друга страна, уклонът към конспирациите така е завладял медийните потребители, че истината няма пробив. Където и да се появи, почват разсъждения и съмнения.

В каква степен работи етичният кодекс на пиарите?
 
- Смея да твърдя, че той работи в значителна степен при компаниите, които искат да изграждат образ на истински пиар компании, а не да са просто касички или пък временно да се занимават с това, защото е изпаднала такава възможност.

Споровете обаче в гилдията са много големи още от самото създаване на кодекса за това дали трябва да имаме комисия подобно на журналистическите или на Националния съвет по саморегулация на рекламата. Като цяло има много две много полярни мнения. Има хора, които твърдят, че трябва да има комисия и че иначе няма смисъл, защото няма кой да санкционира и контролира приложението на кодекса. И има други, които смятат, че е много трудно да направиш оценка на една пиар кампания, защото за разлика от рекламата при пиара нямаш нормативни правила, които да регламентират определена комуникация.

Има множество казуси, в които действително човек си задава въпроси и подлага под въпрос етиката.
Предложих да направим професионален форум, на който да се обсъждат подобни казуси, без, разбира се, да се прекрачва границата на конфиденциалност. Но една етична комисия при тези обстоятелства по-скоро би ни разединила и би създала повече проблеми, отколкото решения.

Един от начините на манипулиране на информацията, с които ние се сблъскваме, е компания да се опита да спре публикация или да бави информация дълго време. Това също ли е работа на пиара?
 
- Да, наша работа е и една информация да не стигне до медиите. Ние правим всичко необходимо, за да запазим репутацията на клиентите си, а когато подаваме информация, наш ангажимент е тя да е точна и проверена. 90% от т.нар. спиране или пускане на информация обаче е в ръцете на редакторите и собствениците на медиите у нас. Те са тези, които имат и други интереси, далеч не само медийни, и тяхното срастване с политиката на практика маргинализира професионалния ПР.   

Другото е, че за съжаление медиите в България не са измислили все още някакъв устойчив и независим модел на финансиране, който наистина да отделя рекламата от съдържанието. Защото в огромна част от случаите медиите сами си налагат автоцензура, когато става въпрос за голям рекламодател.

Например телекомуникационните компании са абсолютно "имунизирани" и в много малко медии може да излезе някаква информация, която да не е захаросана или просто дежурна. Ето в този случай голяма част от негативните кампании преминават основно през интернет сайтове и социални медии, макар че там пък не може да си сигурен каква част от хората са тролове и дали не тече тежка конкурентна битка.  

Сега навлизаме в поредната предизборна кампания. Партиите подписаха споразумение, че няма да използват платени агенции, което приемаме със скептицизъм, трудно и ще се докаже обратното. И в това ли участва пиарът, или се прави от самите структури на партиите и техните връзки в медиите?
 
- И по тази тема пак се отиде в крайности. Получи се някакво абсолютно отрицание на възможността да информираш членовете на своята партия или на симпатизантите си за някакви гледни точки, които партията  има и защитава За мен от комуникационна гледна точка изобщо не е укоримо да информираш съпартийците и симпатизантите си с т.нар. опорни точки, защото не можеш да очакваш цялостно ниво на компетентност сред тях по всички теми.

Укоримо е обаче, ако целенасочено плащаш на агенция, която да изкривява действителността и да пише неща, които са измислица. Това вече и от бизнес гледна точка,  и от етична за мен е абсолютно неприемливо.

Мога да кажа, че то вече не е и работещо, тъй като целият този бум около троловете доведе до това, че хората вече не четат толкова много форуми и не вярват на това, което четат в тях.

По-големите партии вече правят по-професионално кампаниите си, измислят послания, създават планове за събития за регионални и национални срещи. Може да се каже, че има професионален политически пиар у нас, но друг е въпросът, че като цяло се разчита на отделни хора, а не на професионални агенции.

Да очакваме ли мръсни номера преди изборите?
 
- Да, очаквам, че ще има черен пиар, защото тези избори са много сериозен залог за бъдещето – от тях зависи дали ще има сериозен ремонт в кабинета, дали ще има някакъв вид преформатиране на коалицията, а и зависи каква ще бъде конфигурацията за президентските избори. Според мен резултатът от местните избори ще предопредели дали догодина ще има две в едно – президентски и парламентарни.
 
Така че битката ще бъде ожесточена. Обикновено битката не е на територията на пиара и най-сериозните неща не се случват точно чрез него, а чрез манипулации на самите избори по места. Аз лично не подкрепям възможността за референдум по време на предстоящите избори, защото това ще създаде много възможности за манипулация в изборния ден – имам предвид объркване на хората, множество бюлетини, затруднение при преброяването след това и т.н.
 
Негативни информации ще има разнообразни, обаче на хората вече малко им дойде до гуша от  отрицанието и хората вече не вярват толкова лесно. Отвращението им от политиката е стигнало невероятни размери и заради това мисля, че ще дойде един момент, в който няма да вярват и на негативните кампании. Те направо ще започнат да имат обратен ефект – като пресолиш манджата с негативизми, хората ще почнат да си казват, че "щом този толкова го плюят, значи той нещо върши". И така попадат понякога в поредната заблуда.

Актуален такъв пример е със здравния министър Петър Москов. За него много хора мислят, че е страшно полезен единствено защото ДПС говори срещу него. И на тази плоскост – че щом ДПС го плюе, значи той е върхът, ние всъщност приемаме неща, които са абсолютно неправилни за здравеопазването в стратегически план. Но тази ситуация може да се пренесе за много други образи и за много други хора, това е също част от публичната манипулация. По същия начин конфликтите с ромите изграждат образа едновременно на националистическите партии и на ДПС. Просто в комуникациите едно плюс едно рядко прави точно две.

За конфликта в Гърмен ли говорите? Имаше ли манипулация там?

- Според това, което аз имам като информация, действително не е просто битов инцидент, а е имало активна провокация. Но това не е пиар, а политическа манипулация – опит да наклониш везните в една или друга посока. Нашата професия се занимава с изграждане на доверие, не с деструкция, макар че правилата на комуникацията не важат при нас, защото средата е много увредена. Прекалено много са скандалите, прекалено. Дори аз, която професионално трябва да ги следя, се задъхвам. Скачаш от скандал в скандал и вече или го приемаш като нещо нормално, или се алиенираш напълно и спираш да следиш.

Споменахте настървяването срещу лекарите и учителите – две огромни групи хора, които би трябвало да са на почит в обществото, а са в ужасна имиджова криза. Как може да се върне доверието в тях?

- Трябва да се намерят положителните примери. Навсякъде можеш да намериш положителни примери, дори в съдебната система. Може би това е основната разлика между работата на ПР-а и на журналиста – ако вие имате един организъм и в него има някаква малка пъпка, журналистът ще се фокусира върху тази малка пъпка и докато не я направи на цирей, няма да спре. Докато моята работа е дори да имам организъм, пълен с метастази и с една-единствена здрава клетка, аз да я намеря и да започна чрез тази здрава клетка да оздравявам останалите.

Така че според мен първо трябва да се намерят тези неща, които могат да действат мотивиращо и да показват другата гледна точка. След това вече трябва да се направи диагностиката на проблема – откъде идва този лош имидж, къде е главата, откъдето се вмирисва рибата.  

Ролята на рекарския съюз за образа на българските лекари например е много съществена. Когато общество вижда един съюз, който постоянно се лашка спрямо политиката, постоянно си стиска ръцете с политиците, кляка пред тях, обществото си казва "аха, тези нещо са се разбрали, разделили са си баницата, само ние винаги плащаме".

Но ние трябва да си даваме сметка като общество, че това, което стана с лекарите, беше разтоварване от отговорност на политиците от първия кабинет на Борисов. Голямата кампания, която направи ГЕРБ при първото си управление, срещу лекарите беше, за да се отклони вниманието от липсата на добър кандидат за здравен министър и на каквато и да било концепция за здравна реформа. И това имаше пагубни ефекти – то вдигна нивото на саморазправа на пациентите с лекарите дотук. Цветан Цветанов направи същото и по отношение на ромите – организира шумни проверки, сложи под обстрел неправителствените организации и създаде мараня, че уж решава някакви проблеми, а всички знаем, че проблемите на и с ромите се задълбочиха и влошиха драстично.
 
Вие самата имахте амбиции в политиката, приключихте ли с тях?
 
- Не съм. Но няма да участвам на предстоящите избори като кандидат. Аз съм от хората, които не биха се занимавали с политика, ако всичко беше наред. Но всичко е безкрайно неуредено във всяко едно отношение, постоянно трябва нещо да се прави, за нещо да се протестира, да се обясняваш на някого, да ограмотяваш. Като гражданин буквално си на бойното поле, защото политиците раждат заплахи ежедневно. А когато си натрупал опит и знания, носиш отговорност да предлагаш решения. Търся точния начин за участие в политиката, по който реално мога да постигна промяна. Нямам никакво желание да влизам в политиката само заради идеята да съм вътре.

 

Оригинална публикация 

MediaMixx събира за поредна година медийния бранш в Албена

www.dariknews.bg I 10.06.2015г.

От 10-и до 13-и юни двадесет и първото издание на MediaMixx събира за поредна година медийния бранш в хотел "Фламинго Гранд" на ваканционно селище Албена.

В рамките на конгреса от 11-и до 13-и юни представители на медии, рекламни агенции, издателства, компании, държавни институции и др. ще дискутират новостите и предизвикателствата пред медиите, ролята и взаимовръзката между медиите и обществото в България, влиянието в социалните мрежи, предизвикателствата по (все по-краткия) път на ТВ съдържанието от създателите до крайния потребител, промотирането и дистрибуцията на видео съдържание, тенденциите в създаването и дистрибутирането на съдържание в интернет, продуктовото позициониране.

В конгреса ще вземат участие Димитър Радев, председател на УС на БАККО, Жанет Захариева, член на БАККО, Вяра Анкова, генерален директор на БНТ, Христо Христов, изпълнителен директор на Нетинфо, Антон Митов, директор на дирекция „Мултимедийни програми" в БНР, Константин Вълков програмен директор на Дарик радио, Николаос Цитиридис, редактор в Наука OFFNews, Роро Кавалджиев програмен директор на BOX TV и др.

На 11-и юни пред зала „Ара" на хотел Фламинго Гранд ще се открие изложбата „Черно-бели следи от един многоцветен живот", в чест на 100-годишнината от рождението на Петър Увалиев.

Традиционният фестивален тенис турнир на 12-и и 13-и юни ще поднесе изненади със специалното History тенис издание, представено от „A+E Networks.

На 13-и юни в 21:00 часа в бар „Ганвие" ще се проведе Гала церемонията, на която ще бъдат връчени наградите на MediaMixx в различните категории: радио, телевизия, преса, уеб и специалната награда на Албена.

Програмата по дни и часове можете да откриете на сайта на фестивала – www.mediamixx.bg


Оригинална публикация

Председателят на КФН Стоян Мавродиев: Комисията защитава публичните компании от лъжи и манипулации

www.trud.bg I 18.01.2015г.

Стоян Мавродиев е председател на КФН от юни 2010 г. Завършил е право в Софийския университет. Магистър по финанси е от УНСС. Преминал е специализирани курсове в Международната данъчна академия в Холандия. Започва кариерата си като данъчен и бизнес консултант в Price Waterhouse Coopers. Основател е на компанията United Consulting. Бил е депутат на ГЕРБ в 41-ото народно събрание. Бил е член на комисията по бюджет и финанси.
 

Дарина КАХРАМАНОВА

-Господин Мавродиев, често ли в Комисията за финансов надзор постъпват сигнали срещу медийни публикации, свързани с публични компании, които се търгуват на борсата?

-Работим по огромен брой сигнали за публикации, засягащи публични компании. Много често обаче различни лица, включително и политици, не познават законодателството и го интерпретират манипулативно съвсем умишлено. Това стартира от „Икономедиа”. Дълго време те ми приписваха отговорност по случая с КТБ. Но КФН няма никакви правомощия да контролира или да прави надзор на банковата система. Това е изключително правомощие на БНБ. Като регулатор ние отговаряме само за небанковия финансов сектор. Това са застрахователните компании, частните пенсионни фондове и всички публични компании, които се търгуват на Българската фондова борса (БФБ). По отношение на публичните компании става въпрос за работа по сигнали, касаещи пазарни манипулации, за публикации насочени срещу такива публични компании. След случая с КТБ в КФН са подадени над 190 сигнала. Много от тях са във връзка с публични компании или със стабилността на финансовата система като цяло. Голяма част от тези сигнали се отнасят за едни и същи статии и коментари. Много сигнали са подадени от Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е засегнато лице като публична компания. 177 сигнала сме препратили до БНБ, защото касаят банковата система, а 103 са изпратени до ДАНС, тъй като са свързани с възможни престъпления. Имаме ясни правомощия и задължения да проверяваме всички случаи, в които би могло да се извърши нарушение на закона, касаещо публичните компании. Ако абдикираме от това задължение, това би било престъпление по служба.

-Упреците във връзка с КТБ са, защото тя също беше публично дружество и акциите й се търгуваха на борсата.

-Целият режим на борсова търговия е в нашето поле на правомощия. Но проблемът с КТБ не беше на плоскостта на търговия на техните акции на борсата. Както стана ясно от обвиненията на прокуратурата и решението на БНБ за отнемането на лиценза, проблемът е заради раздаването на необезпечени кредити на компании, които нямат дейност или са офшорни с неясен собственик. Всичко това е дейност в приложното поле на БНБ. Ние нямаме право да гледаме такива документи. Дори да ги поискам, съответната банка ще ми ги откаже, защото по закон нямаме такъв мандат.

-Във връзка с кои публикации КФН наложи санкция от 150 000 лв. на „Икономедиа”? Какво точно е самото закононарушение?

-Става въпрос за публикации за ПИБ и „Софарма”. В случая става въпрос за проучване, в което се установява, че има нарушение на Закона за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти, чрез който е транспонирана европейската директива за пазарни манипулации. Причината е, че в публикациите има неистини.

-Вярно ли е, че глобите, наложени на „Икономедиа” превишават размера на санкциите, наложени през цялата минала година?

-Последните 4 години глобите, които КФН е наложила на поднадзорни лица са за над 14 млн. лв., а за миналата година са около 4 млн. лв. Тази статистика е има на сайта ни и се дава като отчет в НС всяка година. На компании, свързани с Иво Прокопоев, последните 4 години са наложени санкции за около 400 000 лв. Това е нищожен процент от цялата сума. За миналата година има застрахователни компании, които са глобени с по 500-700 хил. лв.

-Какъв е ефектът върху инвеститорите от подобни публикации?

-Нашите правомощия са да бдим и да браним репутацията и интересите на инвеститорите в публичните компании на фондовата борса. Акциите, които се търгуват там, са купени от много институционални инвеститори, например банки, пенсионни фондове, компании, а също и граждани. С подобни публикации се уврежда техният интерес.

-Установи ли се от проверката на КФН какъв брой инвеститори са били засегнати от публикациите?

-Европейската директива и българският закон не изискват подобно нещо. Много ясно е казано, че когато се разпространява чрез средствата за масово осведомяване и интернет информация, която може да създаде невярна и подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове, това се санкционира със съответната глоба. Достатъчно е тази информация да създава сериозен риск за съответната компания и за целия капиталов пазар и финансовата система.

-Според санкционираните медии действията на КФН са насочени срещу свободата на словото. Как гледате на такива твърдения?

-Това е лъжа и манипулация. Тук дебатът не е на плоскостта цензура или посегателство срещу свободното слово, а на плоскостта законно-незаконно. Тук говорим за публикации, с които е нарушен законът. КФН няма как да бъде цензор или да ограничава свободата на словото. Можете да видите и в момента тези публикации на сайтовете на съответните издания. Това, което сме направили е да обследваме съдържанието на статиите, тъй като те касаят дейността на публични компании. Проверките текат от миналото лято. Били са констатирани нарушения на Европейската директива за пазарни манипулации и на българския Закон за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти. В закона е транспонирана директивата за пазарна злоупотреба. Тя се прилага в целия ЕС. Например във Франция санкцията за нарушение на директивата е 1,5 млн. евро, а в Германия – 1 млн. евро. В съседна Гърция санкциите за същите нарушения са по 2 млн. евро. Отделно от това санкционираните лица подлежат на наказателна отговорност. Ако това се беше случило в Румъния например, нарушителите ги грози затвор от 6 години. Това означава, че журналистите имат пълна свобода да изразяват мнение или да пишат критични материали, но всяко нещо има граница, която касае закона.

-Такива ли са публикации със заглавия от типа „Пред фалит ли е банка X”?

-Естествено, че е такава. Когато един сайт казва утре в 12 часа фалира еди-коя си банка, която е публична компания, дали това е в полза на обществения интерес. В конкретния случай след подобни публикации се наложи правителството да отдели пари за сериозна ликвидна подкрепа след разрешение за държавна помощ от ЕК за ПИБ. Тези милиардни средства излизат от джобовете на всички данъкоплатци, дадени от правителството, за подкрепа на една банка, която е системно важна. Потенциалният й срив би бил изключително опасен за финансовата система. Може да доведе до потенциален риск за валутния борд и до фалит на цялата финансова система. А също и до щета върху интересите на милиони депозанти. Видяхте колко дълго продължи агонията на депозантите в КТБ. ПИБ е много по-голяма банка от КТБ. Представете си какво би се случило, ако допуснем с подобни лъжи да сриваме банковата система. Нашият фокус е защита на публични компании от лъжи и манипулации чрез публикации. Ако тези публикации за състоянието на ПИБ или на „Софарма” бяха верни, няма такъв регулаторен орган, който би наложил подобна санкция.

-Обявихте, че се води клеветническа кампания срещу вас и КФН от страна на „Икономедиа”. Защо според вас компанията би подела такава кампания?

-Тази санкция е само претекст, за да се атакува институционално комисията и лично мене поради желание за овладяване на тези институции от Иво Прокопиев и от свързаните с него кръгове. Стара мечта на българските олигарски, какъвто е Прокопиев, е да овладеят БНБ и КФН. Той има доста бизнес във финансовата система. Цялата истерия всъщност е откриване на ловния сезон за отстрел на набелязаните ключови позиции в държавни институции. Те биха искали да назначат там свои хора чрез създаване на системна криза в тези институции и чрез търсене на оставки, за да могат да кадруват. Тази година в КФН се овакантяват два поста – на зам.-председателите, които отговарят за капиталовите пазари и за пенсионните фондове. Много им се иска да влияят върху избора на наследниците им. По същия начин е с БНБ. Откриват се 2 вакантни места – мандатът на гуверньора изтича през октомври, а също и на подуправителя на управление „Емисионно”. Всъщност атаката, която се провежда в момента е и срещу българския съд, защото в момента там се разглеждат жалбите.

-Някои политици вече ви поискаха оставката? Ще се съобразите ли с исканията?

-Не, защото няма да доставям удоволствие на олигарсите.

 

Оригинална публикация

Софтуерните инженери у нас се обединяват в Асоциация

www.acta-verba.com I 11.12.2014г. 

Официално бе представена Асоциация на софтуерните инженери в България. На събитието присъстваха изтъкнати софтуерни инженери, представители на държавни институции и браншови организации, лидери на потребителски групи и представители на медиите.

Асоциация на софтуерните инженери е неправителствена организация, обединяваща специалисти в областта на проектирането, разработката, внедряването и поддръжката на софтуерни системи. Основана е през 2014 г. от професионалисти с доказан дългогодишен опит в информационните технологии. Председател е Мартин Кулов (основател на международната конференция за софтуерни разработчици DevReach), а експертният ѝ съвет е в състав: Румен Банов, Евгени Кацарски, Здравко Дучев, Михаил Михайлов /Майк Рам/, Светлин Наков и Христо Хаджичонев.

„Асоциацията ще работи за по-нататъшното развитие на професията „софтуерен инженер“. Ще се фокусираме върху споделяне на добри практики във всички етапи от процеса на производството на софтуер, както и върху решаване на основните предизвикателства в ИТ индустрията – необходимостта от продължаващо обучение през целия живот, обмен на практически опит и пълноценно професионално израстване. Добре известен факт е, че професията е доста търсена и че не достигат софтуерни специалисти у нас: само през 2015 г. се очаква да има нужда от 22 000 софтуерни инженери. Ние можем взаимно да си помогнем, например като насърчаваме менторството и организираме полезни събития за обмяна на идеи и примери от вече реализирани проекти. За нас е важно да изградим общност на софтуерните специалисти, които да работят заедно в посока на споделяне на знания и практически опит за постигане на най-добро професионално ниво. Тази общност да споделя общи ценности, да има усещане за принадлежност и обща визия за развитие и признание на професията“, заяви Мартин Кулов, председател на Асоциацията.

Сред приоритетите на Асоциацията е създаването на Първия национален експертен регистър на софтуерните инженери. Регистърът ще даде възможност за валидиране на професионалните профили на софтуерните инженери, техния стаж и успехите им.

Друга важна кауза е осигуряването на ефективен трансфер на знания между експертите в Асоциацията чрез насърчаване на споделянето на опит и примери от реализирани проекти, менторство и взаимопомощ.

Експертите, присъединили се към Асоциацията, ще могат да участват в различни работни групи, в които ще се дискутират и разрешават практически проблеми с помощта на добри практики в областта на софтуерното инженерство.

Освен това ще имат достъп (безплатен или срещу минимална такса) до събития с водещи български и чуждестранни лектори, както и ще ползват отстъпки при придобиването на най-новите хардуерни и софтуерни продукти.

Организацията ще издава и месечен електронен бюлетин с информация за предстоящи и изминали събития и новини в областта на софтуерното инженерство, ще се споделят резултати от дейността на работните групи и др.

Повече за дейността на Асоциацията, можете да откриете на www.ase.bg.
За повече актуални новини, следете Facebook страницата на организацията.

За Асоциация на софтуерните инженери:
Основана е през 2014 г. от професионалисти с доказан дългогодишен опит в ИТ, Асоциацията на софтуерните инженери е неправителствена организация, обединяваща експерти в областта на проектирането, разработката, внедряването и поддръжката на софтуерни системи.

Целта на Асоциацията е изграждане на общество от софтуерни инженери, които създават качествени и надеждни решения във всички сегменти на софтуерната индустрия чрез иновации, добри практики и обучение през целия живот.

Автор:
Наталия Димитрова, Acta Verba PR I Events I Digital Marketing