Председателят на КФН Стоян Мавродиев: Комисията защитава публичните компании от лъжи и манипулации

www.trud.bg I 18.01.2015г.

Стоян Мавродиев е председател на КФН от юни 2010 г. Завършил е право в Софийския университет. Магистър по финанси е от УНСС. Преминал е специализирани курсове в Международната данъчна академия в Холандия. Започва кариерата си като данъчен и бизнес консултант в Price Waterhouse Coopers. Основател е на компанията United Consulting. Бил е депутат на ГЕРБ в 41-ото народно събрание. Бил е член на комисията по бюджет и финанси.
 

Дарина КАХРАМАНОВА

-Господин Мавродиев, често ли в Комисията за финансов надзор постъпват сигнали срещу медийни публикации, свързани с публични компании, които се търгуват на борсата?

-Работим по огромен брой сигнали за публикации, засягащи публични компании. Много често обаче различни лица, включително и политици, не познават законодателството и го интерпретират манипулативно съвсем умишлено. Това стартира от „Икономедиа”. Дълго време те ми приписваха отговорност по случая с КТБ. Но КФН няма никакви правомощия да контролира или да прави надзор на банковата система. Това е изключително правомощие на БНБ. Като регулатор ние отговаряме само за небанковия финансов сектор. Това са застрахователните компании, частните пенсионни фондове и всички публични компании, които се търгуват на Българската фондова борса (БФБ). По отношение на публичните компании става въпрос за работа по сигнали, касаещи пазарни манипулации, за публикации насочени срещу такива публични компании. След случая с КТБ в КФН са подадени над 190 сигнала. Много от тях са във връзка с публични компании или със стабилността на финансовата система като цяло. Голяма част от тези сигнали се отнасят за едни и същи статии и коментари. Много сигнали са подадени от Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е засегнато лице като публична компания. 177 сигнала сме препратили до БНБ, защото касаят банковата система, а 103 са изпратени до ДАНС, тъй като са свързани с възможни престъпления. Имаме ясни правомощия и задължения да проверяваме всички случаи, в които би могло да се извърши нарушение на закона, касаещо публичните компании. Ако абдикираме от това задължение, това би било престъпление по служба.

-Упреците във връзка с КТБ са, защото тя също беше публично дружество и акциите й се търгуваха на борсата.

-Целият режим на борсова търговия е в нашето поле на правомощия. Но проблемът с КТБ не беше на плоскостта на търговия на техните акции на борсата. Както стана ясно от обвиненията на прокуратурата и решението на БНБ за отнемането на лиценза, проблемът е заради раздаването на необезпечени кредити на компании, които нямат дейност или са офшорни с неясен собственик. Всичко това е дейност в приложното поле на БНБ. Ние нямаме право да гледаме такива документи. Дори да ги поискам, съответната банка ще ми ги откаже, защото по закон нямаме такъв мандат.

-Във връзка с кои публикации КФН наложи санкция от 150 000 лв. на „Икономедиа”? Какво точно е самото закононарушение?

-Става въпрос за публикации за ПИБ и „Софарма”. В случая става въпрос за проучване, в което се установява, че има нарушение на Закона за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти, чрез който е транспонирана европейската директива за пазарни манипулации. Причината е, че в публикациите има неистини.

-Вярно ли е, че глобите, наложени на „Икономедиа” превишават размера на санкциите, наложени през цялата минала година?

-Последните 4 години глобите, които КФН е наложила на поднадзорни лица са за над 14 млн. лв., а за миналата година са около 4 млн. лв. Тази статистика е има на сайта ни и се дава като отчет в НС всяка година. На компании, свързани с Иво Прокопоев, последните 4 години са наложени санкции за около 400 000 лв. Това е нищожен процент от цялата сума. За миналата година има застрахователни компании, които са глобени с по 500-700 хил. лв.

-Какъв е ефектът върху инвеститорите от подобни публикации?

-Нашите правомощия са да бдим и да браним репутацията и интересите на инвеститорите в публичните компании на фондовата борса. Акциите, които се търгуват там, са купени от много институционални инвеститори, например банки, пенсионни фондове, компании, а също и граждани. С подобни публикации се уврежда техният интерес.

-Установи ли се от проверката на КФН какъв брой инвеститори са били засегнати от публикациите?

-Европейската директива и българският закон не изискват подобно нещо. Много ясно е казано, че когато се разпространява чрез средствата за масово осведомяване и интернет информация, която може да създаде невярна и подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове, това се санкционира със съответната глоба. Достатъчно е тази информация да създава сериозен риск за съответната компания и за целия капиталов пазар и финансовата система.

-Според санкционираните медии действията на КФН са насочени срещу свободата на словото. Как гледате на такива твърдения?

-Това е лъжа и манипулация. Тук дебатът не е на плоскостта цензура или посегателство срещу свободното слово, а на плоскостта законно-незаконно. Тук говорим за публикации, с които е нарушен законът. КФН няма как да бъде цензор или да ограничава свободата на словото. Можете да видите и в момента тези публикации на сайтовете на съответните издания. Това, което сме направили е да обследваме съдържанието на статиите, тъй като те касаят дейността на публични компании. Проверките текат от миналото лято. Били са констатирани нарушения на Европейската директива за пазарни манипулации и на българския Закон за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти. В закона е транспонирана директивата за пазарна злоупотреба. Тя се прилага в целия ЕС. Например във Франция санкцията за нарушение на директивата е 1,5 млн. евро, а в Германия – 1 млн. евро. В съседна Гърция санкциите за същите нарушения са по 2 млн. евро. Отделно от това санкционираните лица подлежат на наказателна отговорност. Ако това се беше случило в Румъния например, нарушителите ги грози затвор от 6 години. Това означава, че журналистите имат пълна свобода да изразяват мнение или да пишат критични материали, но всяко нещо има граница, която касае закона.

-Такива ли са публикации със заглавия от типа „Пред фалит ли е банка X”?

-Естествено, че е такава. Когато един сайт казва утре в 12 часа фалира еди-коя си банка, която е публична компания, дали това е в полза на обществения интерес. В конкретния случай след подобни публикации се наложи правителството да отдели пари за сериозна ликвидна подкрепа след разрешение за държавна помощ от ЕК за ПИБ. Тези милиардни средства излизат от джобовете на всички данъкоплатци, дадени от правителството, за подкрепа на една банка, която е системно важна. Потенциалният й срив би бил изключително опасен за финансовата система. Може да доведе до потенциален риск за валутния борд и до фалит на цялата финансова система. А също и до щета върху интересите на милиони депозанти. Видяхте колко дълго продължи агонията на депозантите в КТБ. ПИБ е много по-голяма банка от КТБ. Представете си какво би се случило, ако допуснем с подобни лъжи да сриваме банковата система. Нашият фокус е защита на публични компании от лъжи и манипулации чрез публикации. Ако тези публикации за състоянието на ПИБ или на „Софарма” бяха верни, няма такъв регулаторен орган, който би наложил подобна санкция.

-Обявихте, че се води клеветническа кампания срещу вас и КФН от страна на „Икономедиа”. Защо според вас компанията би подела такава кампания?

-Тази санкция е само претекст, за да се атакува институционално комисията и лично мене поради желание за овладяване на тези институции от Иво Прокопиев и от свързаните с него кръгове. Стара мечта на българските олигарски, какъвто е Прокопиев, е да овладеят БНБ и КФН. Той има доста бизнес във финансовата система. Цялата истерия всъщност е откриване на ловния сезон за отстрел на набелязаните ключови позиции в държавни институции. Те биха искали да назначат там свои хора чрез създаване на системна криза в тези институции и чрез търсене на оставки, за да могат да кадруват. Тази година в КФН се овакантяват два поста – на зам.-председателите, които отговарят за капиталовите пазари и за пенсионните фондове. Много им се иска да влияят върху избора на наследниците им. По същия начин е с БНБ. Откриват се 2 вакантни места – мандатът на гуверньора изтича през октомври, а също и на подуправителя на управление „Емисионно”. Всъщност атаката, която се провежда в момента е и срещу българския съд, защото в момента там се разглеждат жалбите.

-Някои политици вече ви поискаха оставката? Ще се съобразите ли с исканията?

-Не, защото няма да доставям удоволствие на олигарсите.

 

Оригинална публикация

Съвет ще планира телекомуникационната инфраструктура на България

в. InfoWeek | 06.06.2011

 

Интеграция на мрежите на администрацията ще бъде осъществена през тази и следващата година

 

за създаване на обществен съвет, който да планира и осъществява прехода от фрагментирана към общонационална телекомуникационна мрежа, се споразумяха бизнесът и публичната администрация по време на кръгла маса "Националната телекомуникационна инфраструктура – ключов фактор за конкурентоспособност". Така ще бъде изградена модерна интегрирана мрежа, ориентирана към услуги, с необходимата резервираност и сигурност. Общественият съвет ще има още за цел институционализирането на добрите практики в публично-частното партньорство, изтъкнато отново като решение на проблемите с телекомуникационната инфраструктура в страната ни. Съветът ще използва опита на експертите от частния сектор чрез публичен модел на работа за постигане на устойчива и дългосрочна политика.
Икономии на средства от поддръжка и нови некоординирани капиталови разходи са очакваните резултати от създаването на обществен съвет. Цел на съвета ще бъде още внедряването на централизирана система за мрежова и информационна сигурност и премахването на възможността за внедряване на несъвместими технологии или такива с висока цена на присъединяване. Предвижда се да бъде създаден уебсайт и група във Facebook, където националният съвет да информира за дейностите си и да се отчита. Предложението бе внесено до министър-председателя и вицепремиерите.
Ако съветът бъде създаден и приеме правилник за работа до юли тази година с решение на Министерския съвет, до септември ще може да бъде приет план за интеграция, а до октомври план за бюджета за реализация на телекомуникационната инфраструктура. Поетапната интеграция и реализирането на националната интегрирана мрежа по този начин ще може да се изпълни в периода 2012-2013 г., обединиха се участниците в дискусията. "През 2011-2012 е предвидено да се осъществи проект по интеграция на мрежите на администрацията. След 2012-а се планира да бъде увеличен преносният капацитет на опорната мрежа, чрез ново оборудване", съобщи Първан Русинов, заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Материалната база на бъдещата национална телекомуникационна инфраструктура вече е създадена. за това говори увеличаващият се брой на публичните ИКТ системи
заедно с амбицията на всяко правителство да изгражда телекомуникационна инфраструктура. "По наши груби изчисления за последните 15-18 години за ИКТ са изразходвани около 1 млрд. евро Значителна сума, която ако беше канализирана, можеше да доведе до значително по-голям ефект. В момента много от системите се използват неефективно около 15-20%, което не отговаря на вложените средства", заяви Бойко Симидчиев, заместникпредседател на УС на Асоциацията на комуникационните и информационните специалисти (АКИС).
защитата на информацията не само на личните данни, но на класифицираната информация представлява голям проблем за страната ни в момента, подчерта Симидчиев. "Разпокъсаността на публичните комуникационни системи не създава предпоставки за изграждане на единна унифицирана мрежа за защита на информацията", акцентира той. Всяко отделно ведомство у нас изгражда и управлява собствена инфраструктура с често припокриващи се функции и с много неусвоен капацитет. Положителна индикация е обединяването на мрежите на Министерския съвет с тези на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Добър пример за преодоляване на разпокъсаността според Бойко Симидчиев е и че в плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г. категорично е очертана интеграцията на стационарната мрежа на българската армия с държавните мрежи.
Много бавно се работи за интегрирането на вече развитите мрежи на Министерството на отбраната, анонсира генерал Христо Тихинов, директор на дирекция "Комуникационни и информационни системи" в Министерството на отбраната. През последните години ведомството е било съсредоточено преди всичко върху вътрешни проекти – като развитието на стационарната комуникационна система "Странджа 2", старта на информационната система на българската армия и автоматизираната система за връзка с подвижни обекти ТЕТРА, която в момента се доизгражда. Очаква се тя да покрива 45-50% от територията на България и 80% – от поделенията на българската армия. Вече е изградена публична интернет мрежа за нуждите на централната администрация на Министерството на отбраната и щабовете на стратегическо и оперативно ниво. Развита е и автоматизирана информационна система на българската армия
за обмен на класифицирана информация, анонсира още ген. Тихинов. Системата осигурява общ набор от стандартни услуги за достъп до вътрешноведомствените информационни системи.
за да се осигури киберзащита, е нужно създаването на национален координационен център с участието на по-широк кръг министерства, заяви Христо Тихинов. Основна роля в структурата трябва да имат ДАНС, МТИТС, МВР, БАН u МО. Според вижданията на МО трябва да бъдат сформирани и групи за реакция на кибератаки. Всяко министерство трябва да има свой център, като те следва да се изградят на базата на вече разгърнатата система от пунктове за управление на министерствата и на държавното ръководство. "Това ще доведе до намаляване на разходи както за поддържане на центровете, така и за логистична поддръжка и охрана", обясни Тихинов.
Сред приоритетите на МО до 2020 г. са модернизацията на навигационните системи на корабите на военноморските сили, придобиването на модул за комуникационна и информационна поддръжка на контингенти, развитието на техническите системи за водене на стратегическо разузнаване, за електронно разузнаване и др.
С приетата стратегия "Европа 2020" от ЕК у нас предстои реализирането на много междуведомствени проекти. Това означава, според
Антони Славински, председател на УС на Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ), че трябва да се създаде междуведомствено партньорство преди публично-частното. "В момента то постепенно се развива, но темпото не е достатъчно – частният бизнес би искал да види много по-ефективно сътрудничество", коментира той. Публичночастното партньорство е друг ефективен инструмент за реализиране на мащабни ИКТ проекти, но практиката сочи, че чрез закон това не може да се постигне, акцентира той. "законът за обществените поръчки и законът за концесиите дават договорна рамка, но публично-частното партньорство изисква синхронни интереси, доверие и дългосрочно сътрудничество", обобщи Антони Славински. Той посочи като пример за добра практика за ПЧП Националния съвет по публично-частно партньорство в Канада, който разглежда предложения на частния сектор, одобрява разумните сред тях и събира библиотека от добри практики, с което създава рамката на сътрудничеството.

Стр. 1, 2