www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години

“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.

“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само

вреди на бизнеса

За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.

Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.

В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат

етичен кодекс

съвместно с

Уикипедия,

след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.

За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.

Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.

Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.

Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.

Всичко е

външни ефекти”,

каза Вълчева.

Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.

Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.

Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.

Оригинална публикация 

www.dw.de I 18.06.2015г.

Вече няма връщане назад: оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, която е допуснала публикуването му. Това постанови съдът в Страсбург.

Вече е съвсем ясно кой отговаря за писанията по форумите – медията, която им осигурява платформа. Това решение на съда в Страсбург беше взето още през 2013 година, но предизвика бурна реакция и беше обжалвано. В началото на седмицата обаче то беше потвърдено и от Голямата камара на съда. И вече няма връщане назад. Оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, в която коментарът се е появил. Ако Ви залеят с омраза, заплашат или наклеветят, ще знаете кой е виновен – не е само онзи, който е написал форумния коментар, но и онзи, който го е публикувал.

В началото беше Естония

Историята, породила това историческо решение, се разиграва в Естония в началото на 2006 година. Тогава новинарският портал “Делфи” публикува статия за неосъществения строеж на един мост, който е трябвало да свърже континенталната част на страната с един остров. Авторът на статията твърди, че строежът е осуетен от фирма за фериботен превоз, където главен акционер е човек с инициала Л. Под статията се събират 185 коментара, 20 от които се смятат за особено обидни и насърчаващи омраза към Л. Шест седмици след излизането на публикацията адвокатите на Л. изброяват 20-те коментара и предупреждават “Делфи”, че искат компенсация за нанесени нематериални щети в размер на около 32 000 евро. Още в същия ден коментарите са изтрити.

Въпреки незабавната реакция адвокатите завеждат дело срещу “Делфи” и след редица перипетии го печелят в естонския съд. В резултат “Делфи” се обръща към Европейския съд по правата на човека и изтъква множество аргументи в своя защита. Твърди например, че обидните коментари са били изтрити веднага след постъпване на оплакването. Че читателските коментари по принцип са различни от журналистическите и затова е различна и отговорността на медията към двата вида писания. Че съществуват европейски документи, според които отговорност за даден форумен коментар носи само онзи, който е негов автор. А не медията. Тези аргументи бяха изслушани на два пъти в Страсбург, но не бяха приети.

Обиди, клевети, заплахи

Сред 20-те цитата от хейтърските коментари в “Делфи” се открояват обидите “копеле” и “лайно”, а най-страшната закана е алюзията с едно прасе, печено на шиш и изкълвано от гаргите. Примерите могат най-много да разсмеят българския читател, който ежеминутно чете в местните форуми за “разстрел”, “смърт”, “разчекване” или “правене на сапун”. Толкова по-важно за България е да проследи от каква логика се води съдът. И защо не приема двете разпространени в Източна Европа схващания: че свободата на словото е абсолютна и че новите технологии променят йерархията на отговорностите, залегнали в наказателните закони.

Първият извод, посочен от съдиите, е за “екстремното естество” на обидите и думите на омраза. В решението се посочва, че естонските съдилища също са ги определили по този начин. Тоест, спорът не е за естеството на написаните думи, а за това кой трябва да отговаря за тях – тема, по която съдът цитира седем документа на Съвета на Европа, Европейския парламент и ООН, както и шест прецедентни дела, гледани в съда на ЕС. Сложността на решението е продиктувана от това, че документите са малко и теглят в различни посоки.

Съдът приема, че територията, управлявана от “Делфи”, следва да се намира изцяло под негов контрол – не само по отношение на журналистическата част, но и по отношение на форума. И че макар “Делфи” да е искал да се дистанцира от отговорност за мнението на читателите, той ги е предупредил, че ще изтрива неуместни коментари. А по този начин сам е признал отговорността си.

Сградата на съда в Страсбург

Съдиите отчитат и факта, че “Делфи” активно е призовавал читателите си да коментират – това е генерирало трафик към медията и е осигурявало икономическа печалба. Стремежът на медията да си послужи с форума, за да придобие трафик, както и обстоятелството, че само медията е имала техническата възможност да премахва коментари, отвеждат съда до следния извод: че “Делфи” не е бил просто пасивен наблюдател и технически провайдър на форума. Следователно медията е трябвало да наложи по-ефективен контрол.

Кои мерки срещу хейтърството са достатъчни?

Порталът “Делфи” твърди, че и преди скандала ръководството не е стояло безучастно пред хейтърските коментари във форума. Напротив – взело е цели три мерки: първо, бил е въведен софтуер за автоматично идентифициране на обидни думи, който водел до автоматично изтриване на целия коментар; второ, съществувал е бутон “обиден коментар”, използван от читателите, който е водел до изтриване на неуместния пост; и трето, имало е възможност потърпевшият да се обърне към медията с изрично искане да се изтрие даден коментар и тази възможност е била редовно и ефективно използвана. За съда в Страсбург обаче всичко това не е достатъчно. В решението изрично се посочва, че обидите и заканите по адрес на Л. са се намирали във форума в продължение на цели шест седмици (докато е пристигнал протестът на адвокатите), че тези думи не попадат под закрилата на понятието “свобода на словото” и че мерките, предвидени от “Делфи” за възпиране на хейтърските коментари, очевидно не са били ефективни, щом са допуснали оцеляването им толкова дълго време.

Решението отива и по-далеч, доколкото окуражава отделните държави да заложат този принцип и в националните законодателства: “Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните-членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…) ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица”.

Автор: Татяна Ваксберг

Оригинална публикация

www.capital.bg I 23.01.2015г.

Нито едно правителство само по себе си не може ефективно и бързо да намери решение на всички проблеми, които съществуват, ако имаме нарушена публична среда. Ето защо искам да говоря за необходимите промени в тази насока, които трябва да се осъществят с активното сътрудничество на бизнеса и гражданския сектор.

Като първи проблем мога да посоча качеството на законодателството. От 1997 г. насам са приети 357 нови закона. Над 1000 и повече са действащите нормативни актове, а това създава изключително големи трудности за бизнеса. Колегите ми са изчислили, че средно на ден се падат по 2,5 промени. Амбицирани сме да въведем механизъм за оценка на въздействието на законодателството, за да можем да предотвратим лавинообразното нарастване на този процес оттук нататък.

Ще кажа нещо, което не сме обсъждали политически. Според мен е необходимо да има Закон за лобизма. Без такава регламентация няма да можем да изясним отношенията, които стоят, застават или прокарват една или друга законодателна промяна. Изключително важен е и мисля, че няма нито едно правителство, което само да може да реши тази задача. Ето защо трябва да има широка обществена коалиция, която да предложи проект за такъв закон.

Вторият важен момент за подобряване на публичната среда това е състоянието на медиите и информационната среда. Ние някак свикнахме с всичките недъзи – недостатъчната прозрачност на медийната собственост, за концентрацията, която не може да бъде доказана, с това, че рекламният пазар на практика толкова се свива, и т.н.

Решаването на този проблем пряко касае бизнеса и не трябва на регулирането на проблемите, които съществуват в медийната среда, да се гледа само като на политическо усилие.

Трябва да говорим за повече гаранции за конкурентност в медийната среда, особено на фона на промяната в структурата, изсветляване на медийната собственост, но и изсветляване на механизмите за финансиране на медиите.

Повече от наложително е да се въведат нови правила за разпределение на средствата, за медийни кампании, особено тези, които са свързани с еврофондовете. Този проблем е важен не само защото ще определи как оттук нататък ще се разпределят тези средства, но лично за мен това означава, че ако успеем да въведем едни ясни, справедливи правила и да гарантираме достатъчната публичност, ще създадем устойчиви модели.

Третият фактор е укрепване на демокрацията, чрез регламентиране на гражданско участие. Събитията след 2013 г. показаха едно активизиране, което е добър знак за жизненост на българското общество. Това, което виждам, е, че недостатъчното израстване на тази система на практика позволява отново вторично тя да бъде опорочена с формални участия, с прикриване на лобистки интереси зад граждански движения.

Четвъртият много важен фактор е модернизиране на технологията на осъществяване на обществените отношения. Става въпрос за електронното управление, въвеждането на прозрачност и откритост.  Не искам да говоря високопарно. Ние трябва да започнем сами от себе си, да електронизираме процесите и услугите вътре в държавната администрация, което много по-бързо ще доведе до развитие на услугите, които предоставяме на гражданите и бизнеса. Друг елемент е активното представяне на информация и прозрачност. Тук първото нещо, което ще направим, е публикуване на данни в машинно четим формат. Законодателно ще го уредим и ще започнем постепенно да публикуваме наличните в държавата бази данни в този формат, за да може да улесним тяхното използване.

Оригинална публикация

www.viaexpo.com I 21.01.2015г.

Отпадъците отново са един от приоритетите в оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 г. Страната ни ще получи повече средства за справянето с многобройните предизвикателства, пред които сме изправени. Според изчисления се нуждаем от повече от 1 млрд. лева, за да постигнем европейските цели в областта на оползотворяването и рециклирането на отпадъците.

Бизнесът и общините ще засилят своята инвестиционна активност по отношения на закриване и рекултивиране на сметищата, изграждане на нова модерна инфраструктура, подобряване на разделното събиране, компостиране на биологични отпадъци и рециклиране на строителните отпадъци.

Устойчивото управление на отпадъците е във фокуса на 6-то издание на „Save the Planet” – изложение и конференция за Югоизточна Европа. Организаторите от Виа Експо подчертават ползите от прилагането на културата на превенция, рециклиране и повторна употреба – значително намаляване на емитираните количества метан и възстановяване на ценни ресурси, съдържащи се в отпадъчните потоци. Събитието е единственото специализирано в България, което привлича водещи компании и лектори от Европа. От една страна, то създава благоприятна среда за дебат по въпроси, касаещи законодателство, стратегии и политики, а от друга – за демонстрация на съвременните технологии и оборудване.

Австрия е стратегически партньор на „Save the Planet“. За 6-та поредна година ще се реализира Австрийски  павилион. Към него се присъединиха KWS Krickl Waagen Systems, IFE Aubereitungstechnik, Komptech и EREMA.  Посетителите ще се запознаят със системи за рециклиране на пластмаса, за механично-биологично третиране на твърди отпадъци, за обработка на биомаса, машини за обработка на насипни материали, технологии за претегляне и идентификация на товарите.

  Традиционен изложител е Балбок Инженеринг. Ралица Ангелова определя акцентите в участието на фирмата: ”Първият е свързан със събирането и третирането на флуорирани парникови газове и озоноразрушаващи вещества. Ще популяризираме и дейностите за управление на опасни отпадъци от производствените предприятия в България, както и възможностите за обучения, които предлагаме.”

Безотпадни технологии за енергийно оползотворяване на отпадъците ще видим от Екорек България. Компанията произвежда алтернативни горива от сортирани битови отпадъци и промишлени отпадъци, предлага решения и за излезли от употреба гуми.

Решения в управлението на промишлени, производствени и опасни отпадъци ще бъдат представени от ПрофисБГ. Те спомагат за работата и съхранението  на запалими и избухливи  материали.

Братя Пашев предлага преработвателни машини за пластмасови отпадъци, инсталации за сушене и сухо почистване на пластмасови отпадъци, екструдери / гранулатори за преработка на пластмаси, филтриращи технологии. Фирмата си партнира с Vecoplan (Германия), MAS (Австрия), STF Maschinen-und Anlagenbau GmbH (Германия) и др.

За първи път името на компания Helector от Гърция ще присъства сред изложителите. Очакват се и потвърждения за групови участия от Швейцария, Полша, Италия и Чехия.

Бившият комисар по околната среда, Янез Поточник определя природата като идеалната кръгова икономика, която следва да ни вдъхновява за предстоящите промени. Предвиждат се редица мерки за ускорен преход към този модел на развитие. Страните, които се преориентират към него, ще повишат чувствително своята конкурентоспособност, ресурсна ефективност и ще постигнат подобряване на екологичната среда – споделят организаторите от Виа Експо.

Европейската мрежа на професионалисти по опазване на околната среда (ENEP) ще посвети специална сесия на кръговата икономика. Субсидии и стимули в ЕС, рециклиране на пластмаса, електрическо и електронно оборудване, сметищен газ – възможност за устойчиво депониране – ще са акцентите.

Какви са най-новите решения, прилагани в разрушаването на сгради и рециклиране на строителни отпадъците (C & DW) – ще научим презентациите на експерти от Европейска асоциация за технологии и съоръжения за разрушаване в строителството (EDA).

За повече информация:  Виа Експо – www.viaexpo.com

Паралелни събития: „Smart Cities” (интелигентни градове), „Save the Life“ (управление при бедствия и аварии) и „ЕЕ и ВЕ“ (енергийна ефективност и възобновяема енергия)

Източник: http://viaexpo.com/bg/pages/ecology-conference-press-releases

Автор:
Виа Експо

www.trud.bg I 18.01.2015г.

 

Стоян Мавродиев е председател на КФН от юни 2010 г. Завършил е право в Софийския университет. Магистър по финанси е от УНСС. Преминал е специализирани курсове в Международната данъчна академия в Холандия. Започва кариерата си като данъчен и бизнес консултант в Price Waterhouse Coopers. Основател е на компанията United Consulting. Бил е депутат на ГЕРБ в 41-ото народно събрание. Бил е член на комисията по бюджет и финанси.
 

Дарина КАХРАМАНОВА

-Господин Мавродиев, често ли в Комисията за финансов надзор постъпват сигнали срещу медийни публикации, свързани с публични компании, които се търгуват на борсата?

-Работим по огромен брой сигнали за публикации, засягащи публични компании. Много често обаче различни лица, включително и политици, не познават законодателството и го интерпретират манипулативно съвсем умишлено. Това стартира от „Икономедиа”. Дълго време те ми приписваха отговорност по случая с КТБ. Но КФН няма никакви правомощия да контролира или да прави надзор на банковата система. Това е изключително правомощие на БНБ. Като регулатор ние отговаряме само за небанковия финансов сектор. Това са застрахователните компании, частните пенсионни фондове и всички публични компании, които се търгуват на Българската фондова борса (БФБ). По отношение на публичните компании става въпрос за работа по сигнали, касаещи пазарни манипулации, за публикации насочени срещу такива публични компании. След случая с КТБ в КФН са подадени над 190 сигнала. Много от тях са във връзка с публични компании или със стабилността на финансовата система като цяло. Голяма част от тези сигнали се отнасят за едни и същи статии и коментари. Много сигнали са подадени от Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е засегнато лице като публична компания. 177 сигнала сме препратили до БНБ, защото касаят банковата система, а 103 са изпратени до ДАНС, тъй като са свързани с възможни престъпления. Имаме ясни правомощия и задължения да проверяваме всички случаи, в които би могло да се извърши нарушение на закона, касаещо публичните компании. Ако абдикираме от това задължение, това би било престъпление по служба.

-Упреците във връзка с КТБ са, защото тя също беше публично дружество и акциите й се търгуваха на борсата.

-Целият режим на борсова търговия е в нашето поле на правомощия. Но проблемът с КТБ не беше на плоскостта на търговия на техните акции на борсата. Както стана ясно от обвиненията на прокуратурата и решението на БНБ за отнемането на лиценза, проблемът е заради раздаването на необезпечени кредити на компании, които нямат дейност или са офшорни с неясен собственик. Всичко това е дейност в приложното поле на БНБ. Ние нямаме право да гледаме такива документи. Дори да ги поискам, съответната банка ще ми ги откаже, защото по закон нямаме такъв мандат.

-Във връзка с кои публикации КФН наложи санкция от 150 000 лв. на „Икономедиа”? Какво точно е самото закононарушение?

-Става въпрос за публикации за ПИБ и „Софарма”. В случая става въпрос за проучване, в което се установява, че има нарушение на Закона за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти, чрез който е транспонирана европейската директива за пазарни манипулации. Причината е, че в публикациите има неистини.

-Вярно ли е, че глобите, наложени на „Икономедиа” превишават размера на санкциите, наложени през цялата минала година?

-Последните 4 години глобите, които КФН е наложила на поднадзорни лица са за над 14 млн. лв., а за миналата година са около 4 млн. лв. Тази статистика е има на сайта ни и се дава като отчет в НС всяка година. На компании, свързани с Иво Прокопоев, последните 4 години са наложени санкции за около 400 000 лв. Това е нищожен процент от цялата сума. За миналата година има застрахователни компании, които са глобени с по 500-700 хил. лв.

-Какъв е ефектът върху инвеститорите от подобни публикации?

-Нашите правомощия са да бдим и да браним репутацията и интересите на инвеститорите в публичните компании на фондовата борса. Акциите, които се търгуват там, са купени от много институционални инвеститори, например банки, пенсионни фондове, компании, а също и граждани. С подобни публикации се уврежда техният интерес.

-Установи ли се от проверката на КФН какъв брой инвеститори са били засегнати от публикациите?

-Европейската директива и българският закон не изискват подобно нещо. Много ясно е казано, че когато се разпространява чрез средствата за масово осведомяване и интернет информация, която може да създаде невярна и подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове, това се санкционира със съответната глоба. Достатъчно е тази информация да създава сериозен риск за съответната компания и за целия капиталов пазар и финансовата система.

-Според санкционираните медии действията на КФН са насочени срещу свободата на словото. Как гледате на такива твърдения?

-Това е лъжа и манипулация. Тук дебатът не е на плоскостта цензура или посегателство срещу свободното слово, а на плоскостта законно-незаконно. Тук говорим за публикации, с които е нарушен законът. КФН няма как да бъде цензор или да ограничава свободата на словото. Можете да видите и в момента тези публикации на сайтовете на съответните издания. Това, което сме направили е да обследваме съдържанието на статиите, тъй като те касаят дейността на публични компании. Проверките текат от миналото лято. Били са констатирани нарушения на Европейската директива за пазарни манипулации и на българския Закон за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти. В закона е транспонирана директивата за пазарна злоупотреба. Тя се прилага в целия ЕС. Например във Франция санкцията за нарушение на директивата е 1,5 млн. евро, а в Германия – 1 млн. евро. В съседна Гърция санкциите за същите нарушения са по 2 млн. евро. Отделно от това санкционираните лица подлежат на наказателна отговорност. Ако това се беше случило в Румъния например, нарушителите ги грози затвор от 6 години. Това означава, че журналистите имат пълна свобода да изразяват мнение или да пишат критични материали, но всяко нещо има граница, която касае закона.

-Такива ли са публикации със заглавия от типа „Пред фалит ли е банка X”?

-Естествено, че е такава. Когато един сайт казва утре в 12 часа фалира еди-коя си банка, която е публична компания, дали това е в полза на обществения интерес. В конкретния случай след подобни публикации се наложи правителството да отдели пари за сериозна ликвидна подкрепа след разрешение за държавна помощ от ЕК за ПИБ. Тези милиардни средства излизат от джобовете на всички данъкоплатци, дадени от правителството, за подкрепа на една банка, която е системно важна. Потенциалният й срив би бил изключително опасен за финансовата система. Може да доведе до потенциален риск за валутния борд и до фалит на цялата финансова система. А също и до щета върху интересите на милиони депозанти. Видяхте колко дълго продължи агонията на депозантите в КТБ. ПИБ е много по-голяма банка от КТБ. Представете си какво би се случило, ако допуснем с подобни лъжи да сриваме банковата система. Нашият фокус е защита на публични компании от лъжи и манипулации чрез публикации. Ако тези публикации за състоянието на ПИБ или на „Софарма” бяха верни, няма такъв регулаторен орган, който би наложил подобна санкция.

-Обявихте, че се води клеветническа кампания срещу вас и КФН от страна на „Икономедиа”. Защо според вас компанията би подела такава кампания?

-Тази санкция е само претекст, за да се атакува институционално комисията и лично мене поради желание за овладяване на тези институции от Иво Прокопиев и от свързаните с него кръгове. Стара мечта на българските олигарски, какъвто е Прокопиев, е да овладеят БНБ и КФН. Той има доста бизнес във финансовата система. Цялата истерия всъщност е откриване на ловния сезон за отстрел на набелязаните ключови позиции в държавни институции. Те биха искали да назначат там свои хора чрез създаване на системна криза в тези институции и чрез търсене на оставки, за да могат да кадруват. Тази година в КФН се овакантяват два поста – на зам.-председателите, които отговарят за капиталовите пазари и за пенсионните фондове. Много им се иска да влияят върху избора на наследниците им. По същия начин е с БНБ. Откриват се 2 вакантни места – мандатът на гуверньора изтича през октомври, а също и на подуправителя на управление „Емисионно”. Всъщност атаката, която се провежда в момента е и срещу българския съд, защото в момента там се разглеждат жалбите.

-Някои политици вече ви поискаха оставката? Ще се съобразите ли с исканията?

-Не, защото няма да доставям удоволствие на олигарсите.

Оригинална публикация