M3 Communications Group I 28.10.2012

Чувствам се като президент, избран с пряко гласуване, казва PR експертът

28 октомври 2012 г., София. PRекспертът Максим Бехар е „Мениджър на годината“ според онлайн гласуването на списание „Мениджър“ и bTV. Отличието Бехар получи, след като бе номиниран в Топ10 на най-успешните мениджъри в България за 2012 г.

M3 Communications Group I 28.10.2012

21 октомври 2012 г., Мумбай, Индия. Максим Бехар получи наградата „Бизнес комуникатор на десетилетието“ на Индийската асоциация за бизнес комуникации на тържествена галавечеря в хотел „Тадж Манал Палас“ в Мумбай.

Той става първият чужденец, носител на тази награда от основаването на асоциацията през 1956 година.

„Проследихме внимателно цялата професионална история на Максим, бяхме много впечатлени и трябва да ви кажа, че той победи в конкуренция с няколкостотин души – каза при връчването президентът на асоциацията Йогеш Йоши. – Това е историческо събитие за нашата асоциация, защото ние за първи път решихме да присъдим най-високото си отличие на чужденец. Убедени сме, че Максим Бехар дава пример на хиляди млади професионалисти по целия свят и се надяваме да го виждаме все по-често в Индия“, допълни Йоши.

В церемонията и галавечерята в „Тадж Махал Палас“ участваха над 1200 души, тя бе записана от Bloomberg TV и предизвика интереса на стотици индийски телевизионни канали (в Индия те са над 800), десетки вестници и радиа. Това бе кулминацията и на двудневния форум „Комуникациите в тези бурни времена“, в който Максим Бехар бе един от основните лектори веднага след откриването. Презентацията му за социалните медии предизвика изключително бурни дебати – в Индия близо 60 милиона души са във „Фейсбук“, а със своите 13 милиона участници страната е втората по големина в Linked in след САЩ.

Наградата на Бехар бе връчена от министър-председателя на провинция Гоа Манохар Парикар, един от най-популярните индийски политици днес.

Само преди месец Максим Бехар бе обявен от престижните световни Stevie Awards за „Мениджър на годината“ в света в областта на PR, реклама и маркетинг. Преди това компанията му M3 Communications Group, Inc. получи Stevie за най-добра PR агенция в света, а авторитетният The Holmes Report я обяви за най-добра консултантска компания в Източна Европа за 2011 година. Бехар е и член на Борда на престижния Форум за комуникации в Давос, Швейцария, и ковчежник и член на Изпълнителния комитет на най-влиятелната световна PR организация – ICCO. От 2004 година е Почетен консул на Република Сейшели в България. От януари 2012 година е председател на офиса на най-голямата PR корпорация в света Hill+Knowlton Strategies в Прага, Чехия.

„Това изключително признание ме прави много щастлив. Индия е милиардна държава, която сега погледна към относително малка България, за да съобщи на света, че тук PR бизнесът е силно развит. Приемам наградата като награда за всички мои колеги, за компанията ми M3 Communications Group, Inc, партньорите ни от Hill+Knowlton Strategies, като награда за постиженията ни, за огромния труд, който полагаме, така че всички наши клиенти да са спокойни с нашия професионализъм“, каза Максим Бехар.

Индийската асоциация за бизнес комуникации е една от влиятелните в Индия с повече от 1000 фирми, членуващи в нея. От 1956 година тя прави своите срещи, които посвещава на определени теми, а наградите си връчва от 1961 година. 

MyPR.bg I 29.08.2012

На вниманието на:
Г-н Бойко Борисов
Министър Председател, Република България

Копия до:
Г-жа Румяна Бъчварова
Началник на кабинета на Министър Председателя
Г-н Томислав Дончев
Министър по управление на средствата от ЕС
Г-жа Зинаида Златанова
Ръководител на Представителство на Европейската комисия в България
Копие до:
Български електронни и печатни медии

СТАНОВИЩЕ
Относно: Обществена поръчка, спечелена от „КЕЙ ЕМ КОМ” ООД, разследвана от Прокуратурата на Република България
29.08.2012 г., София

Уважаеми г-н Министър Председател,

Тази година Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) започна конструктивен диалог с правителството с препоръки за въвеждане на ефективни правила за избор на доставчици по комуникационните кампании по проекти, финансирани от европейските фондове, изпълнявани по ЗОП. В последно време ставаме свидетели на спорни практики, които подлагат под съмнение както прозрачността при изпълнението на обществени поръчки, така и професионализма и етичността на целия PR бранш. Ето защо вярваме, че намесата на БАПРА е навременна и има потенциал да подобри ефективността при осъществяването на обществени поръчки.

Като единствената браншова организация на PR бранша ние категорично не одобряваме порочните практики при реализиране на обществени поръчки, етикетирани като комуникационни кампании. Нашата позиция е, че те оставят съмнение в обществото и европейските институции за неефективно изразходване на финансовите средства, предоставени от ЕС. Подобни практики ограничават възможността на гражданите на Република България да се възползват от правото си на информираност, както и спад на доверието в държавните институции в България и Европейския съюз. Не на последно място, изборът на новорегистрирани фирми, представящи се за агенции, които не притежават необходимата професионална експертиза и капацитет, води до разрушаването на имиджа на PR професията сред българската общественост и поставя под съмнение етичността и целесъобразността на избора.

Ние искаме да продължим конструктивния си диалог с правителството. За тази цел апелираме към държавните институциите да спазват Препоръките за организиране на комуникационни кампании по Закона за обществени поръчки (ЗОП), създадени и предложени от БАПРА и допълнени и подкрепени от Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА), Българската асоциация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение (БАМОР) и Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО).

Във функциите си на браншова организация БАПРА заявява, че иска да продължи диалога си с правителството за коректното и етично организиране, провеждане, оценяване и изпълнение на обществени поръчки и ще информира своевременно обществото, националните и международни институции за възникнали нередности.

С уважение,

Александър Дурчев, Председател БАПРА
Николай Неделчев, Заместник председател БАПРА
Деница Сачева, член на Управителния съвет
Мария Гергова, член на Управителния съвет
Любомир Аламанов, член на Управителния съвет
Максим Бехар, член на Управителния съвет
Мартин Дановски, член на Управителния съвет

Оригинална публикация 

vesti.bg | 17.08.2012

Максим Бехар е носител на отличие за "Изпълнителен директор на годината" в категория "Маркетинг и PR" на Stevie Awards 2012. Той получава тази награда в състезание с повече от 180 директори на големи компании от целия свят. 

От началото на тази година, освен водещата българска PR компания M3 Communications Group, Inc., Бехар управлява и чешкия офис на световната корпорация Hill+Knowlton Strategies.
Наградите Stevie са част от единствената глобална бизнес програма, целяща да отличи и промотира най-добрите компании и бизнес практики в света.
"Тази награда доказва, че бизнесът в България се управлява и развива на световно ниво. Спечелването й за втора поредна година означава, че PR бизнесът много бързо се адаптира към динамично променящите се бизнес условия. През 2012 г. M3 Communications Group, Inc. остава лидер в това отношение, но сега това е и признание за цялата група Hill+Knowlton Strategies", коментира Максим Бехар.
Максим Бехар получава наградата за CEO на годината за втори пореден път. Първата той получи лично миналата година на бляскава галавечеря в Абу Даби, където и управляваната от него PR компания бе удостоена за "PR агенция на годината за Европа".
"Изпълнителен директор на годината" е признание за лидери, които имат значителен принос за техните организации и които са пример за все по-стратегическа роля в развитието на PR и съвременния бизнес. 
Наградите Stevie Awards са разделени в четири програми: "Американски бизнес награди", "Международни бизнес награди", "Stevie Awards за жени в бизнеса" и "Stevie Awards за обслужване на клиенти и продажби". Отличавайки организации от всички видове и размери и  хората, които стоят зад тях, наградите Stevies признават изключителните постижения на работното място в световен мащаб.

Тема: Психологическа помощ след атентата в Бургас
Гост: Максим Бехар, PR експерт, Христо Монов, психолог, Румен Леонидов, писател

Водещ: Добро утро отново! Вие сте със сутрешния блок на Българската национална телевизия. Много хубав и много спокоен ден Ви пожелавам! Днес също ще е топло. Лято е все пак, последният месец от юли, но все пак не е толкова топло, колкото беше във вчерашния ден. Сега какво ще правим в следващите минути от "Денят започва"? Ще поговорим за не толкова видимите и не толкова кървавите поражения от атентата на летището в Бургас. Ще поговорим за пораженията върху психиката. Добро утро казвам на психолога Христо Монов, на поета Румен Леонидов и на PR експерта, PR специалиста Максим Бехар.
Христо Монов: Добро утро!
Водещ: Здравейте и на трима Ви! Радвам се да видя трима умни мъже около мен! Г-н Бехар, към Вас е първият ми въпрос. Какви са настроенията в еврейската общност у нас? Може ли да доловите, как да кажа, емоциите десетина дни след този кървав атентат?
Максим Бехар: Аз мисля, че емоциите отминаха. Ние винаги сме знаели, че има риск или има възможност еврейски или израелски граждани и хора от еврейски произход да бъдат обект на атентат, така че не е кой знае колко голяма драма. Разбира се, имаше малко по-силна охрана, но аз бях цялата минала седмица в Прага и четирите синагоги в центъра на Прага имаха много повече охрана, отколкото Софийската синагога, просто поради факта, ч в Чехия има също огромно количество израелски туристи. Струва ми се, че от една страна не трябва да изпадаме в някаква психоза или да гледаме или да очакваме всеки момент да се случи нещо лошо, още по-лошо или да треперим, но в крайна сметка трябва да си даваме и тази ясна представа да имаме, че вече живеем в друга България – България, в която е възможно да има тероризъм, в която е възможно да бъдат атакувани чужди граждани или хора само заради това, че имат някакъв произход, без значение какъвто и да е той – и да бъдем малко по-внимателни и по-разумни, да не се поддаваме чак толкова много на емоции, да не се успиваме. Просто, да знаем, че светът е друг. Както се пазим, когато пресичаме улицата.
Водещ: Добре. Ще Ви прекъсна за минута, за да дам думата на г-н Монов, защото веднага взимам повод от първата реплика, с която започнахте. Може ли да живееш постоянно с едно на ум, че нещо лошо може да ти се случи, че може да бъдеш атакуван, че може да бъдеш наранен по някакъв начин? Как се живее така всъщност?
Христо Монов: Ами, по-реалистично се живее така и си много по-подготвен, ако това нещо се случи, да го преживееш. Психичната травма всъщност е едно културно и социално явление. Неслучайно учението за психичната травма започва от Зигмунд Фройд в края на по-миналия и началото на този век, когато много от нещата, които се случват в света, вече се възприемат като неща, които застрашават нашия психичен комфорт, нараняват ни. Ако преди примерно е било нормално мъжете да отиват на война и да умират, след Първата световна война човечеството преосмисля това нещо. В ценностната система на хората човешкият живот заема вече действително подобаващото му се най-високо място. Така че светът, в който живеем, е рисков свят. В света, в който живеем, тероризмът е също факт. И така, както трябва да свикнем с факта, че живеем в земетръсна зона, така трябва да свикнем и с факта, че живеем в един свят, в който терористичните актове са явления, които се случват. И по-добре да сме готови за тях, както каза и г-н Бехар. Неслучайно по един начин това, което наблюдавах, израелските граждани приеха, случилото се, по друг ние.. На нас ни се случва за пръв път и затова е травмиращо събитие, но от тук нататък трябва да знаем, че такива посегателства върху нормалния ритъм на живота ни е много възможно да има.
Водещ: Как може да си готов за едно такова нещо? Сега ще дам съвсем личен пример. Спомням си, че когато за първи път отидох в Израел, в едно приятно кафене седнах да изпия чаша кафе. Пълно с млади хора, прекрасни, усмихнати, които си пият сутрешното кафе, четат вестника и с “Uzi” на пояса. Как се живее така наистина?
Христо Монов: Ами, слава Богу, у нас ситуацията не е чак такава. Но пак казвам, по-добре е, и моят опит, пък и всички изследвания в тази област на… много хубаво сте написали – психологическа помощ след атентата. За съжаление, такава нямаше към хората.
Водещ: Защо смятате, че такава нямаше?
Христо Монов: Ами, нямаше, защото психологическата помощ е нещо, което трябва да започне максимум 48 часа след настъпване на критично събитие. Това, което сега се прави тук и там е всъщност вече последваща терапия на хора, които действително са дълбоко в травмата и които може би преживяват пост-травматично стресово разстройство, което е сериозна модулогична болест на единица…
Водещ: Учудвате ме с това, което казвате, защото чисто информационно, чисто новинарски помня часове след атентата, може би ден след атентата, съобщенията, че психолози, психиатри работят с хората, които са пострадали и които са били свидетели на случилото се.
Христо Монов: Ами, знаете ли, ако действително сме държава, която принадлежи към ценностното пространство на Европа, би трябвало да държим на добрите социални практики. В България единственото звено, което разполага със специалисти, които могат да оказват качествена психологическа помощ и подкрепа за хора, преживели критични събития, това е Секцията по кризисна психологическа интервенция към Дружеството на психолозите в България. Нито един човек от тази секция не е работил. Кой е работил и какво е правил, пак някакво такова… лошо занаятчийство. Нещо българско. Може би някакви ведомствени, там, психолози, които са опитвали нещо да правят. Не знам.
Водещ: добре. Ще продължим разговора, само да не изолираме г-н Леонидов.
Румен Леонидов: Няма как.
Водещ: Здравейте и на Вас!
Румен Леонидов: Привет!
Водещ: Любопитно ми е погледа на поета, на публициста към това, което се случи в Бургас.
Румен Леонидов: Не знам колко е любопитно.
Водещ: Може ли да си подготвен наистина за нещо такова?
Румен Леонидов: Това е въпрос на психологическа настройка, на философия към живота. Може. Може. Този атентат ни приближи към света. От този атентат насетне ние не можем да бъдем само воайори. Там става нещо, някакви проблеми има, които въобще не ни пука. Но както човек смята така – мен не може да ме хване, българинът казва. Аз мога да карам пиян, обаче я ме хванат, я не ме хванат. Пуша, при това лоши контрабандни цигари – рак. Какъв рак за мен?
Водещ: Смятате ли, че случилото се в Бургас кърши тая наша … философия?
Румен Леонидов: Не. Това е прелом в психологията на човека. Манталитет не се променя, начин на мислене не се променя. Много трудно. И тук говорим за ценности, европейски. Да, ние принадлежим, но трябва още да драпаме дълго до тия ценности, а тия ценности минават през материално-битова култура. Аз започнах да се оглеждам, когато видя някой млад мъж с раница. Викам си на акъла – толкова ли се изплаши? Всъщност, ужасът, в който живеят хората на запад и особено в Израел, където на запад и в Израел всеки човек е важен, тук беше подчертано това, а не просто да спечели войната, да победи нашата партия. Разбира се, има и такива.
Водещ: Човешкият живот е важен.
Румен Леонидов: Човешкият живот. Това е новата философия на модерното време, която за съжаление също стана демодирано, но това е друга тема. Много ми се ще по-често да има такива земетресения, в които няма жертви, защото ние смятаме, че сме вечни и това ни позволява много големи компромиси. Ще излъжа сега, утре ще ми се размине, после ще има време да се оправя, ще открадна… Днеска съм на власт, правя всичко, каквото мога. Утре, няма ме – голяма работа. Бог няма, съд няма. Няма никакви причини да се притеснявам за това, че животът е кратък. И нещо повече. Щом животът е кратък, всичко трябва да изпускаме днес и сега. Това са непроменими, за съжаление, особено тук на Балканите, традиции, инерции. А когато говорим за цивилизованост, ние обикновено, и българите в това отношение, смятаме, че някой ни бърка в душата. Когато ни се посочват грешките, ние смятаме, че това е изключителна намеса в нашата автономия и тук ставаме изведнъж активни хипернационалисти или хиперчувствителни люде – те ще ни кажат. Нещо подобно в братска Румъния сега се случва – те ще ни кажат от Европа. След като си приел едни правила, трябва да ги спазваш. Но ние сме по правата предимно, а не по правилата. Жалко! Жалко! Този атентат за мен беше не толкова насочен към България. Той беше провокиран там в друг аспект. С две думи той трябваше да провокира война между Израел или Иран.
Водещ: Мислите ли, че това е целта?
Румен Леонидов: Това беше целта. И тъй като има проблем между Израел и вижданията, вижданията между Израел и Щатите, тъй като една такава война много неща ще реши, но много неща и ще… ще създаде нови проблеми. Аз съм против войната по принцип, но видях как в цял свят всички политици казаха – не е „Хисбула”. А защо да не е „Хисбула” или разклонение на „Хисбула”? Все пак трябва да вярваме и на специалистите.
Водещ: Г-н Бахар, мислите ли в посоката, в която разсъждава г-н Леонидов? Много се изписа и много се изговори в часовете и в дните след атентата за това, че наистина мъничка България би могла да се превърне в повода за война между големите, между Израел и Иран, между Съединените Американски Щати и Иран.
Максим Бехар: Аз лично не вярвам България да е в глобален аспект толкова важна, че от тук да започне война с Иран, защото ако Израел и Щатите искаха тя да бъде провокирана, вероятно биха могли да го направят по много по-атрактивен и много по-заслужаващ си начин. Всичко е възможно, разбира се. И съм далеч от мисълта да гадая какви да е тези. Важното е за нас да знаем, че това може да се случи в България, да ползваме опита от чужди страни. И така, както – без да правя елементарни сравнения, но така, както , когато вали дъжд, излизаме с чадър и се пазим от дъжда, по същия начин да се пазим от възможен терор и от хора, които биха могли да имат лоши мисли. В Израел това е ежедневие. Споменахте за това как младите хора носят автомати със себе си и как жените служат в армията три години или се пазят. Аз бях преди три години и половина по време на войната в Газа в един граничен град Ашкелон и докато вървяхме, изведнъж се включиха сирените и просто пред очите ми… това го описах в много вестници, когато се върнах – пред очите ми един етаж от къща с ракети излетя. Слава Богу децата бяха слезли от третия етаж в мазето, тъй като сирената беше задействана. И за секунди се появиха стотици хора, които бяха… просто, съвсем нормално си вършеха работата. Почнаха да чистят все едно нищо. Изведоха децата, родителите някъде с кола далеч. Случват се тези неща. Не трябва да внасяме паника. Не трябва да се притесняваме. В крайна сметка трябва да знаем, че България, както всяка една друга държава, може да бъде обект на терористична атака.
Водещ: Сега това исках да Ви попитам, г-н Монов, различна ли е психологичната травма, психическата травма от, да кажем, един терористичен акт и от, да кажем, след природно бедствие, каквото е наводнение, земетресение или нещо друго? Или напротив – еднакво си ранен, еднакво си наранен?
Христо Монов: Различна е поради това, че едното не зависи от теб. Природното бедствие не можеш да го предвидиш, да го контролираш, докато тук има нещо, причинено от зла човешка умисъл и ти имаш конкретен извършител, както в случая. Както видяхте, дори и най-засегнатите български граждани, семейството на загиналия шофьор, светла му памет, те казаха – ами, аз няма кого друг да виня, освен този, който направи това. И от тук нататък преработването на травмата е по друг начин. Когато можеш конкретен обект към него да насочиш своя гняв, своите емоции, това може от една страна да ти помогне по-бързо да преодолееш травмата, но може пък, ако не продължиш по-нататък в следващите етапи на скръбта, на преосмислянето, останеш само на един… на етапа на гнева, още повече да фокусира тази травма и тя да стане действително психично заболяване по-нататък.
Водещ: Това, което с Вас гледахме заедно в новините в 8 часа – Хаити само две години след унищожителното земетресение, карнавалът. Това ли е начинът да излезеш от травмата?
Христо Монов: Според културата на различните народи, и това е начинът.
Румен Леонидов: … нашето участие … щяхме да щракаме с пръсти.
Христо Монов: Примерно след цунамито, коледата на 2004 г., сред будистите и шинтуистите, които най-много жертви дадоха в това цунами, няма нито един случай на пост-травматично стресово разстройство, тъй като при тях смъртта не е загуба. Тя е…
Румен Леонидов: Другият живот.
Христо Монов: … продължение на живота.
Водещ: Г-н Леонидов, наистина вървим към финал, но как съпреживяхме това, като общество, тази трагедия? Знам, че отговорите могат да бъдат безкрайно различни, индивидуални, но според Вас?
Румен Леонидов: Имам едно, там, есе, в което казвам, че ние имаме нужда от събуждане, не от стряскане. Обаче, ето идва стряскането, т.ъй като ние дремем като общество. Аз съм голям максималист, може би прекалявам с тия изисквания, свръхизисквания към хора, които… нищо за тях – нито следва живот, нито настоящи ценности. Те гледат… много сме закопани в своята копанка, в своята чинийка. И когато се случи нещо такова, изведнъж виждаме, че има и друг вид страдание, че имаме вид, че… 5 секунди или 60 секунди солидарни. В същото време спасяваме у нас,пасяват деца мъже, удавят се, роднините на спасените деца бягат. Това също е част от манталитета ни.
Христо Монов: И … изказват съболезнования на спасителя.
Румен Леонидов: Това е атентат срещу нашата собствена българска човещина. Какво да говорим тогава за велики неща? Или че в Македония – тук е друга тема пак – българските, хората с българско самосъзнание се тероризират, вкарват ги в затворите. Нас не ни пука. Сякаш става дума за абсолютно някакви… Пак оттатък, атентат 2001 г.
Водещ: Дайте да питаме и г-н Бахар на финала. По-чувствителни или напротив, абсолютно безчувствени, останахме?
Максим Бехар: А, напротив. Цялото общество по много вълнуващ начин възприе трагедията. Но ние нямаме опит, ние няма откъде да го имаме този опит. Първо, че се случи за първи път в България.
Водещ: Е, може ли да имаш опит да бъдеш чувствителен? Очевидно не е въпрос на…
Максим Бехар: Нямаме опит в такива силни стресови ситуации. Примерно темата за шофьора е една от основните теми в цялата тази драма, която се случи. Шофьорът е единственият, който загина при изпълнение на служебните си задължения. Другите, разбира се, Бог да ги прости, нали, всички хора загинали, но те бяха дошли на курорт. Шофьорът загина при изпълнение на служебните си… но според мен, той трябваше да има държавно погребение, трябваше да има много хора на това погребение, трябваше да бъде почетена паметта на този човек.
Румен Леонидов: Точно така. Да получи нещо повече.
Максим Бехар: И по този начин обществото щеше да почувства първо грижата на държавата, второ щеше да бъде един голям урок. Но като нямаме опит. Нали, шофьорът беше погребан съвсем нормално, в неговото си село, така, между другото. В същото време загиналите туристи бяха погребани в присъствието на правителството, с държавни почести. Защо? Защото бяха жертви на един атентат. За голямо съжаление, учим се от тези неща и се учим по този начин. Аз се надявам, разбира се, да няма подобни инциденти никога повече в България, но когато те се случат, ние да знаем как да ги приемем…
Водещ: хубаво беше това, което казахте.
Максим Бехар: … максимална полза за държавата.
Водещ: Паралел между двете погребения. Наистина реплика само.
Христо Монов: Само една реплика. Неслучайно има този феномен на травматичното израстване. Винаги хората, преживели подобно нещо, по някакъв начин израстват личностно. От многото хора в Перник, с които говорих, те казаха следното: след земетресението вече гледам на света по друг начин. Това кола, това къща – толкова е временно. Има други неща. Нека да си мислим за тия други неща.
Водещ: Дано! Дано сте прав и дано сме израснали и след Перник и след атентата в Бургас! Безкрайно Ви благодаря за това, че бяхте тук!         

www.trud.bg | 03.06.2012

Максим Бехар бе преизбран в Борда на Българския форум на бизнес лидерите на редовното (БФБЛ) годишно общо събрание. Максим Бехар бе два последователни мандата председател на форума (2001-2007) и един мандат заместник-председател (2009-2012).
Той има основен принос в изграждането на БФБЛ като водеща организация в сферата на корпоративната социална отговорност в България и в създаването на Стандарта за бизнес етика.
Бехар е собственик и управител на M3 Communications Group, Inc., водеща компания за връзки с обществеността, и участва в управителни съвети на други влиятелни организации, между които Атлантическият клуб в България и Българската асоциация на PR агенциите.
Той е и ковчежник на най-голямата в света PR асоциация ICCO и почетен консул на Република Сейшели в България. От началото на 2012 година Максим Бехар управлява и офиса на американската PR корпорация Hill+Knowlton Strategies в Прага.
Генералният директор на „Хюлет-Пакард България" Ираван Хира и управителят на „TNT България" Иван Василев са новите лица в Борда на Българския форум на бизнес лидерите, а Зоя Паунова, изпълнителен директор на „Астра-Зенека България", е новият заместник-председател. За тази позиция тя бе предложена от Максим Бехар.
Българският форум на бизнес лидерите е най-голямата бизнес организация в България, насочена към поощряване на корпоративната социална отговорност, близо 150 компании членуват в него.

Оригинална публикация

Economy.bg I 19.04.2012

JOBS.BG и ECONOMY.BG в партньорство с Българското дружество за връзки с обществеността, Европейската асоциация на комуникационните директори и Българската асоциация на ПР агенциите организират първото по рода си събитие PR DAYS – New Media & PR на 25 април от 16:00 ч. в зала Рила на хотел Шератон в София.

Форумът ще се проведе в рамките на два основни панела. Първият е посветен на темата: „PR и новите медии. Стари/нови медии. Ефективност. Кога са ефективни едните? Кога другите?”

Вторият панел ще бъде „Предизвикателствата пред PR професията.” В него ще бъдат застъпени като теми изискванията на пазара към PR практика и какво е необходимо за успешната реализация на завършващите в момента.

Участници в панелите ще бъдат Александър Христов – Председател на БДВО и Акаунт директор, CIVITAS Bulgaria, Александър Дурчев – Председател на БАПРА, Управляващ партньор All Channels Communication, Анета Алашка – зам. председател на Дружеството на практикуващите PR към СБЖ и ПР на БСК, Ваня Бабанин – Регионален координатор на Европейската асоциация на комуникационните директори и Ръководител Връзки с обществеността и корпоративни комуникации на Балкан стар Аутомотив, Виктория Блажева – Директор Връзки с обществеността и корпоративни комуникации УниКредит Булбанк, Любомир Аламанов – Управляващ партньор агенция АПРА/PORTER NOVELLI, Максим Бехар – Управляващ M3 Communications Group, Inc., Николай Неделчев – Управляващ директор Publicis MARC Group.

Събитието е отворено за ПР практици и студенти, които биха искали да имат реализация в областта на ПР и е без такса за участие.

Оригинална публикация

www.darikfinance.bg | 17.04.2012

Този въпрос зададохме на част от участниците в CEO Conference 2012, за да разберем как те оценяват, остойностяват, отнасят и подбират контактите си.

Юлиян Бориславов, управител и съосновател на ICN.Bg:
Всеки контакт е много ценен. Аз деля контактите си на няколко типа – приоритетни и силно приоритетни. Контактите могат да използват по различно предназначение и поради тази причина не трябва да се подценява нито един контакт.

Рада Йосифова, ръководител на отдел "Човешки ресурси" в PricewaterhouseCoopers България:
Разширяването на мрежата от бизнес контакти в повечето случаи не е достатъчен фактор за успех. Успехът в много по-голяма степен зависи от умението и вложените усилия тези контакти да се развият в ползотворни и за двете страни дълготрайни взаимоотношения. Изграждането на успешни взаимоотношения обаче изисква целенасочена работа, грижа и внимание, интерес към отсрещната страна и време.

Христо Попов, управител на 100 % Think Fresh и сериен предприемач:
Един контакт може да промени кариера, бизнес и дори живота на човек. Това обаче зависи повече от умението ни да чуваме и да виждаме възможности отколкото човека, който срещаме.

Георги Крушков, управител на ДАКСИ България:
Ако търсим незабавен ефект и трябва да стигнем до някаква информация, тогава контактите са всичко. И най-ценен е контактът с този човек, който притежава информацията, без значение на ранга му.
Но ако след контакта трябва да извършим действие, в което резултатите подлежат на измерване, контактът е без значение. Там административната процедура трябва да е направила служителите взаимозаменяеми. Не разглеждам случаите, ако контактът е от тип "светски разговор".

Лилия Стоянова, генерален мениджър и главен финансов директор на Moneybookers Bulgaria Ltd:
Един бизнес контакт може да бъде безценен, особено за стартиращ бизнес или бизнес изпитващ затруднения. Един нов бизнес контакт може да допринесе за първата наистина мащабна поръчка или проект, които да осигурят популяризиране и пазарен дял на стартиращия бизнес. Аналогично, за бизнеса изпитващ затруднения, един нов бизнес контакт може да се окаже решаващ за оцеляването на бизнеса и запазването на пазарния му дял.

Георги Павлов, изпълнителен директор на Адрес Недвижими имоти и член и заместник-председател на Съвета на директорите на Ей Джи Кепитъл:
Зависи какво търсите от контакта: идея, бизнес или информация. Най-ценните са контактите, които могат да ви дадат идея – те могат да създадат за вас стойност за милиони.
Обратно, ако не знаете какво търсите от съответния контакт, той ще бъде чист разход за вас – най-често на време, а това е оскъден ресурс, който трябва внимателно да пазите.

Светлозар Петров, създател и управител на JobTiger.bg:
Тези неща са безценни. Отделно всеки човек е уникален и от всеки имаме какво да научим, дори и в чисто личен план.

Максим Бехар, един от създателите на в. Стандарт и управител на M3 Communications Group, Inc:
Един контакт е безценен. Често не съзнаваме това, изтриваме имената от адресната си книга без дори да се замислим, в яда си често правим приятелите си неприятели, всеки ден "разприятеляваме" по няколко души във Фейсбук, караме се с колеги, ненавиждаме си… Това се пълни глупости. Един контакт всъщност са много емоции, милион преживявания, надежди, чувства, бизнеси…пък даже и разочарования. Един контакт означава поне един човек. Значи е безценен.

Оригинална публикация 

www.bgnes.com | 22.03.2012

Странна професия е PR-ът… От една страна, е суперкреативна, от друга, много отговорна, а от трета – тотално неразбрана.
Всъщност PR е възможно най-етичната и почтена професия. Ако си купиш кило развалени ябълки от пазара и чак вкъщи се усетиш за това, ще се върнеш ядосан, ще замериш продавачката, ще й се накараш и толкова. Няма дори да намесиш в цялата тази разправия думи като "етика" или "почтеност".
Ако обаче един PR експерт реши да си затвори очите и да продаде – образно казано – "развалените ябълки", украсени с едно приятно за четене съобщение за пресата и то да достигне до милиони хора… Тогава вече целият този казус излиза от локалната пазарна разправия. Ето защо да си точен, етичен и почтен е основното правило в този бизнес.
От друга страна обаче, България е единствената държава в света, в която изразът "да си правиш PR" е много повече негативен, отколкото професионално обвързан… И така, всеобщо е мнението, че PR си правят политиците, за да изглеждат по-умни, PR си прави и бизнесът, за да продава по-добре или да изглежда по-атрактивен… PR си прави даже и шоубизнесът, като показва силиконовите си постижения… А пък и стотици странно облечени хора обикалят бутици, заведения и клубове, раздавайки засукани визитки с двете заветни букви под името на приносителя – PR.
Това си е България. Красивата, интелигентната, европейската, емоционалната. Ние, българите, обичаме да слагаме какви ли не определения за всичко ново, което се появява край нас. И затова няма как да не спомена и абсурдното усещане, че щом в нещо има въвлечен PR, значи сега ще се лъже и ще се мами…
Точно обратното. Public relations е един от най-точните, най-прозрачни и почтени бизнеси в цялата човешка история. Дори само двете думички в названието говорят за това – тотално публичен и прозрачен, базиран на отношения на едни хора с други хора или с клиентите на тези други хора.
Лъжливата новина, измислената, изкуствената новина се разпознава на секундата от медиите и нито една PR компания няма шанс да оцелее, ако разчита на нея. Всички професионалисти разбират тази елементарна истина и затова и професията ни става все по-престижна…
Естествено, най-важната причина за това е "цунамито" на социалните медии. И причината е не защото те са бързи, интерактивни, интересни и всеобхватни, а просто защото носят най-голямата гаранция за своята независимост – не могат да бъдат нито теоретично, нито на практика купени. От никого и на никаква цена.
Всъщност именно социалните медии са големият шанс бизнесът Public Relations да изчисти от себе си всякакво съмнение, че би могъл да помогне на хора или компании да заблудят обществото. Ако в основата на един бизнес е прозрачността, това само по себе си означава, че той е почтен. Когато преди десетина години написах първия в България "Стандарт за бизнес етика", сега подписан от хиляди фирми в цялата страна, обикалях България да го представям и най-честият въпрос, който ми задаваха, беше: "А какво всъщност е бизнес етика?". Дори и преди десетина години времената бяха такива, че за много хора това беше съчетание от две думи, които май много не си подхождаха. Отговорът ми беше пределно простичък и ясен: да правим печалбите си прозрачно.
И настина – всяко прозрачно нещо е почтено, всяка прозрачна бизнес стъпка е морална, всяко прозрачно послание стига до хората много, много по-бързо и точно, отколкото казаното с недомлъвки и заобикалки. В бизнеса сме, за да печелим, естествено. Но когато това става пред очите на всички, няма как да не е етично.
Затова и сега вече сме в "дванайсет без пет" България да разбере, че всъщност PR бизнесът е този, който гарантира, че прозрачната и почтена комуникация в едно общество е залогът, че то ще оцелее и ще се развива. Тълкуването на "прави си PR" като нещо нередно и нечестно скоро ще бъде забравено. Ако точно в тези пет минути обаче разберем колко е необходим този бизнес сега, за да създадем по-добър образ на България в чужбина, за да направим другите бизнеси край нас почтени, за да разкажем в социалните медии как трябва да се развиваме още по-бързо…, толкова по-ясно и точно ще знаем какво е PR.
И сред хилядите дефиниции за този бизнес и аз си имам своя: да казваш истината така, че да се хареса. И в тази дефиниция има само една ключова дума, без която не можем. Истината. /БГНЕС
————–
Максим Бехар е един от водещите PR експерти в България. Целият му живот е свързан с публичните комуникации. През 1994 година създава и до днес управлява известната PR компания M3 Communications Group, Inc. Започва кариерата си като журналист. По-късно е един от създателите на в. "Стандарт" (1992 г.). През 1999 г. е първият български член на IPRA, а от 2005 г. е единственият българин – член на American Public Relations Society. От 2009 до 2011 е председател на Българската асоциация на PR агенциите. През февруари 2012 година е един от участниците във встъпителния дебат на Световния PR форум в Давос, чийто член на Борда е от 2010 година. Ентусиазиран е от възможностите, които носи модерният свят на високи технологии и нови медии. Голямата му страст са технологичните новости, които му помагат да е в крак с динамичното време в бизнеса и комуникациите.

Оригинална публикация