Дарик радио, Денят | 21.03.2012

Тема: Медийната среда в България
Гост: Иво Инджов, медиен експерт

Водещ: В предаването „Денят” следва критичен поглед към медийната среда в България. Кои са темите табу в българската преса – полицейското насилие, европейските средства, усвоени в България, кадруването в съдебната система или пък съмненията за тъмното минало на премиера Бойко Борисов? Това ще покажат резултатите от съвместно изследване на Фондация „Фридрих Науман” и Института за модерна политика. Проучването е инициирано от медийния експерт в института Иво Инджов и се очаква към края на лятото да бъде определен Топ 10 на темите табу в българската преса. Кои са причините медиите да заобикалят някои от важните теми за българите и оказва ли се корпоративен или политически натиск, за да пропускат определени новини? Това са, част от въпросите, отговор на които потърси Димитър Панев в разговора си с Иво Инджов.
Д-р Иво Инджов: Значи, аз инициирах този проект, провокиран от две неща. Първо, моите лични наблюдения върху медийната среда в България и темите, които отразяват, респективно не отразяват медиите. Ние сме се концентрирали върху водещите вестници. И второ, моите научни занимания по един предходен проект, където се занимавах с различни форми, изследвах, включително различни форми за подобряване на медийната среда от различни медийни демокрации, сред които и граждански контрол. От там съответно почерпих опит и идеи за едни сходни инициативи и начинания в Съединените Щати и Германия. Сега се опитваме да приложим това на българска почва.
репортер: Говорите за изкривена медийна ситуация, за частично свободни медии, за корпоративна журналистика. От кога наблюдавате подобна ситуация? Тази, която описвате. Свързана ли е например с управлението на някое правителство или с появата на някой монопол?
Д-р Иво Инджов: Значи, такива явления са се наблюдавали винаги в България след 1989 г., но има една коренна разлика от, да речем, началото и средата на 90-те години и сега. Тогава медиите бяха трибуна на свободното слово. Знаеше се коя медия действително какви пристрастия и какви обвързаности има, но се дискутираше много по-свободно, имаше много повече гласове, които влизаха в сблъсък помежду си и действително медиите бяха терен на една критична публичност. В наши дни, особено през последните години, някъде от средата на 2005-6 г. започнаха да се влошават тенденциите в медиите, когато първо от една страна водещ при тях стана комерсиалният им интерес, т. е. печалбата. Значи, много теми, важни за обществото, отидоха в периферията, защото не са пазарно продаваеми. А от друга страна нарасна политическият натиск и политическата обвързаност на медиите. Категорично, в това съм категоричен, по време на управлението на ГЕРБ то е очевидно, че медиите правят PR на министър-председателя Бойко Борисов и на някои водещи фигури от управляващата партия. Дори изследвания на други колеги пък показват, че Бойко Борисов и всички негови действия и изказвания – това е основната тема в медиите.
репортер: Това трябва ли да ни притеснява и какви са мерките за лечението на тази ситуация?
Д-р Иво Инджов: Това трябва да ни притеснява, защото от една страна има свръхпредставеност на дадени теми, а от друга – важни теми от обществен интерес отсъстват и са подценени. На няколко нива са моите притеснения. Първо, защото гражданите нямат възможност да се информират изчерпателно за теми, които ги засягат тях самите, като граждани, като потребители, но и цялото, в което живеят – в обществото. След това, когато няма сблъсък на мнения, когато няма …, когато няма търсене на компромиси след като се излагат различни гледни точки, от това страда качеството на самата демокрация. Това влияе отрицателно върху политическите решения. Политиците не са стимулирани да се съобразяват с общественото мнение. От това страдат и самите медии, които вместо да бъдат кучета пазачи на обществения интерес, те се превръщат… позиционират се в сферата на услугите. Те просто представляват в момента, голяма част от печатните медии, а и не само печатните – електронните и в интернет, като една фуния, в която се изсипват разни мнения, факти, които няма кой да организира, нямат критичен прочит. И точно затова ние се опитваме да създадем такива малки кръгове на критична контрапубличност, която да стимулира медиите да се обърнат към дневния ред на хората и на обществото, а не към корпоративните си и политически интереси. А кой може да ги стимулира? Значи, най-много може да ги стимулира, когато, когато им паднат тиражите и слушаемостта, гледаемостта, но също така и различни форми на граждански контрол на диалог с гражданското общество, каквито ние се опитваме да реализираме.
репортер: Жълтата преса става все по-сериозна, а сериозната все по-жълта. Това са ваши думи.
Д-р Иво Инджов: Това е факт. Задава се една конвергенция. Някъде от втората половина на 90-те години по-сериозните вестници започнаха да пожълтяват, за да разширят тиражите си и да обхванат по-широка група от читатели. А жълтите вестници, които бяха много жълти през първите години от съществуването си, след това пък, за да имат по-голямо влияние, т. е. не само по-големи продажби, а влияние върху общественото мнение, върху политиката, започнаха да вкарват и по-сериозни теми, дори по-щекотливи теми, от които традиционните вестници бягат, преследвайки свои политически и икономически интереси. И така се получава едно сближаване – хибридни вестници, в които сериозното се съчетава с развлекателното, жълтото с обществено по-значимото, но резултатът е, че в България няма истинска качествена преса. Има само едно-две издания, които трудно съществуват. Няма истинска качествена преса. Няма и истински булевардни вестници.          

Тема: Има ли и кои са темите табу в полето на печатните медии? Проект на Института за модерна политика и фондация „Фридрих Науман”.
Гост: Д-р Иво Инджов, ръководител на проекта
Водещ: Има ли и кои са темите табу в полето на печатните медии специално? Тази задача си поставя един проект, осъществяван от Института за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман”. Ръководител на този проект е д-р Иво Инджов. Здравейте, г-н Инджов!
Д-р Иво Инджов: Здравейте! Добро утро!
Водещ: Нали, озаглавен така, проектът означава, че със сигурност има теми табу в печатните медии.
Д-р Иво Инджов: Ами значи, ние всички, и като читатели и като изследователи, експерти, знаем, че има такива теми табу. Въпросът е, че трябва да го докажем, за да бъдем убедителни.
Водещ: Може ли това да бъде доказано – че има теми, които са забранени в някои медии? И разбира се, по-важният въпрос е причините, поради което това е така?
Д-р Иво Инджов: С колегите от Института за модерна политика и Фондация „Фридрих Науман” сме адаптирали методология, която се използва в модерни медийни демокрации, например при реализацията на project … в Съединените Щати или пък има един аналогичен немски проект …, като се опитаме да нагодим методологията към българските медийни реалности. Действително би могло да бъде доказано, че има теми табу, т. е. теми, които са цензурирани, теми, които не се появяват, защото са в следствие на журналистическа автоцензура или такива пък, към които журналистите не проявяват интерес, защото според тях имат ниска новинарска стойност. Но всички тези теми, които изследваме, са от значим обществен интерес. Втората стъпка в развитието на проекта ще бъде да бъде доказано защо действително важни теми от обществен интерес, за които гражданите имат право и трябва да бъдат информирани, отсъстват или са периферийно представени в дневния ред на печатните медии.
Водещ: изброихте няколко причини, поради които това евентуално е така – цензура, автоцензура или недостатъчна стойност, чисто журналистическа, новинарска, за това определени теми да отсъстват. Процентно можем ли да кажем поради какво тези теми отсъстват – цензура, автоцензура или редакционна политика, да го кажем?
Д-р Иво Инджов: Ами, все още не сме почнали, не сме стигнали в етап на реализация. В процес на реализация е първият етап на проекта, когато проверяваме дали темите, които стотина експерти са ги номинирали като забранени дали действително те отсъстват от медиите. Това трябва да бъде проверено. След това трябва да бъде втората стъпка вече – изследване на причините. Но моето предположение е, че най-много такива важни теми, които са от значим обществен интерес, не се появяват във водещите вестници най-вече в следствие на автоцензура. Автоцензурата е пряко свързана с редакционната политика. Много от вестниците се съобразяват със своите рекламодатели, с икономическите групировки, към които принадлежат, с образността си, с определен…
Водещ: Това доколко се разминава с европейската практика?
Д-р Иво Инджов: Ами, в европейската практика има много по-ясни критерии и много по-ясно разграничение между сериозната преса и булевардните издания, от една страна и безплатните вестници, които си позволяват действително да правят скрита реклама, да се замесват в, така, корпоративни редакционни линии. Но там традицията и практиката позволяват, поне в много по-голяма степен, отколкото в България, медиите да следват в много по-голяма степен обществения интерес и в много по-малка степен да се съобразяват с корпоративни интереси, икономически, рекламни и други подобни.
Водещ: Колко от темите… всъщност, повече теми, свързани с политика, политици ли са сред липсващите от, така, обществения дебат?
Д-р Иво Инджов: Значи, стотина експерти номинираха теми. Някои от тях се препокриваха. В крайна сметка ние ги обединихме на 55 теми, за които бяха проверени дали действително има подавки, че те действително съществуват по някакъв начин в публичното пространство, но са подценени от утвърдените всекидневници и седмичници. След това тези 55 теми бяха, селектирахме двайсетте най-важни, които според нас, според работната група от Института за модерна политика и Фондация „Фридрих Науман”, които са най-важни за обществото, но по един или друг начин са били подценени. Сред тези теми има политически, свързани с големите монополи и с отделни личности, отделни олигарси.
Водещ: Добре. А склонен ли сте да поразсъждаваме върху това какво би се променило ако не съществуваха тези теми табу, както Вие ги наричате?
Д-р Иво Инджов: Ами, медиите биха изпълнявали, разбира се, така, по-свободно своята информационна функция. Гражданите биха били информирани за скритите механизми на властта, на вземането на важни решения, свързани с икономическото развитие, важни процеси в обществото. Една по-висока степен на информация. Значи, ако тези теми присъстват в дневния ред на медиите, логично е те да присъстват и в дневния ред на обществото. След това обществото ще има възможност да разсъждава върху тези теми. Дали то ще ги възприеме като важни, дали ще се мотивира да иде да гласува на изборите, за да промени нещо, това е вече съвсем друг тип мотивация и разсъждение. Обаче отсъствието на тези теми от дневния ред на обществото пречи да се развие един такъв тип рационално политическо поведение или пък поведение на отговорни потребители. Значи медиите крият нещо, крият нещо. Нещо, което изпада от дневния ред на медиите, съответно изпада от дневния ред на обществото. Обществото е лишено от правото си да бъде информирано.
Водещ: Да. Ако обобщаваме обаче, че изпада от обществения ред на медиите. Но ние нали все пак говорим за ОПРЕДЕЛЕНИ МЕДИИ. Тоест, не можем да кажем, че има теми, които отсъстват като цяло от медиите. Нали не твърдите това нещо?
Д-р Иво Инджов: Като цяло, това може би… биха отсъствали ситуативно такива теми, но това по-скоро би било изключение. Значи, те ще отсъстват в една или друга степен от различните водещи издания. Значи, ние подлагаме на мониторинг десет водещи издания – осем всекидневника и два седмичника. В една или друга степен те са подценени, забранени, цензурирани или автоцензурирани. Не може да се каже, че те отсъстват от всички вестници. В края на краищата не живеем при тоталитарен режим.
Водещ: Добре. Доколко отсъствието на определени теми дава възможност на тяхно място да се настани, така, класическа политическа реклама? Да речем в случая, когато става дума за някакви политически сюжети, които… дори ако щете, по време на предизборна кампания биват употребени в един момент и стават част от разговора.
Д-р Иво Инджов: Ами, аз ще Ви кажа един конкретен пример. Кандидатът за президент Меглена Кунева имаше много слабо отразяване в изборите. Дори в момент, когато се водиха всевъзможни спекулации, имаше спекулативни и манипулирани социологически проучвания, че тя ще се класира на второ място. Защо гражданите не получиха право да бъдат информирани за нейната програма, за нейните политически намерения, за нейните визии? Ето, това е една тема, която отсъстваше в голяма степен от медиите. Не казвам, че отсъстваше 100%, но в голяма степен. Ами, защото имаше такова ново законодателство с новия изборен кодекс, който позволяваше да се заплаща за политическа информация.
Водещ: Да, но тук е пак в полето на политиците, г-н Инджов. Просто, регламентът, който са създали, е такъв, а ние, медиите, част от медиите, работим по този регламент. В конкретния случай.
Д-р Иво Инджов: Ами, тук е въпрос на саморегулация на медиите. Значи, за тях важно ли е те да информират своите читатели, зрители, слушатели за един важен политик, за една важна политическа сила. Аз лично не съм привърженик на г-жа Кунева, но давам един пример, който е принципен. Същото се получава и с мобилните оператори. Медиите са залети… В смисъл, тук малко е по-различен примерът, но важен е принципът. Медиите са залети с информация за промоции, за нови продукти, предлагани от мобилните оператори, а в същото време читателите не научават много важни неща – как се злоупотребява с техните лични данни, колко забавена е преносимостта на номерата, колко вредни са част от GSM антените. За тях се пише в дребни колонки, в малко редове, ако въобще се пише, защото печатните медии са зависими от мобилните оператори.
Водещ: Да. И един въпрос, който бих искала да Ви задам, за да чуя вашето мнение, като човек, който следи медиите, медиен експерт. Появи се една препоръка в доклад на Съвета на Европа, която препоръка ни съветва да позволим на малцинствата да провеждат предизборните си кампании на майчин език, и на майчин език. Как бихте го коментирал?
Д-р Иво Инджов: Ами, може би трябва да се позволи такова нещо, но в някакви добре регламентирани граници. Това не може да бъде… Ало! Има някакви звукови смущения.
Водещ: Чуваме Ви, г-н Инджов, обаче.
Д-р Иво Инджов: Това може би трябва да стане чрез един широк обществен дебат и то за кои малцинства, може би за по-големите малцинства. Така, както Националната телевизия и Националното радио имат право да излъчват, за радиото не съм сигурен, но за телевизията, новини на турски език, защо по време на предизборна кампания хората, които тъй или иначе ползват слабо български език, да не бъдат информирани на своя роден език? Но това трябва да стане и би трябвало да стане само след широка обществена дискусия и чуване на различни гледни точки.
Водещ: Обществена дискусия. А регламентът тук как би помогнал? Всъщност, какъв би бил, според Вас, възможният регламент, така че да остане усещането за, как да кажа, справедливо решение на този въпрос? Ако въобще се стигне до неговото обсъждане, естествено.
Д-р Иво Инджов: Ако въобще се стигне, би следвало в регламента да залегне правилото, че трябва да има предавания на майчин език в най-гледаните, най-слушаните медии в определен час и съответно да важат всички други правила за предизборна агитация и пропаганда, т. е. да не се пропагандира дискриминация на расова, теническа или религиозна основа, да не се призовава към насилие и т. н.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този коментар! Д-р Иво Инджов, ръководител на един проект, който цели да изследва това има ли теми табу и кои са те в част от медиите.         

Водещ: След малко повече от час започва кръгла маса, посветена на медийното законодателство на тема „Нужен ли е рестарт на медийната регулация?” Заедно с колегата Светослава Кузманова, сме поканили за разговор по темата доц. Орлин Спасов, ръководител на фондация „Медийна демокрация”. Здравейте!
Репортер: Здравейте и от мен! Защо сега говорим всъщност за рестарт на медийната регулация? Защо точно сега? Нещо очаквате да се случи, или?
Доц. Орлин Спасов: Нямаме някакви конкретни очаквания. Разбира се, централното очакване е, че наблюдаваме едно доста сериозно разминаване между реалните медийни практики и медийната регулация, която като че ли изостава от живота на медиите, особено в условията на цифровизация на медийната среда и на конвергенция на медиите, която конвергенция е един от ефектите на това, което се случва в контекста на дигитализацията. От друга страна, има и много проблеми от друг характер, които като че ли станаха по-видими през последните месеци и може би години. Това са проблемите, добре познати с недостатъчно ясната собственост на някои медии, с концентрацията и т.на., така че има определени наболели проблеми, които, струва ми се, че могат да дадат тласък на този дебат за медийната регулация и да отлепят регулацията от донякъде замръзналото положение, в което тя като че ли се оказа.
Репортер: Когато говорим за медийна регулация, какво точно трябва да имаме предвид? Дали законът за радио и телевизия, или СЕМ, т.е. медийния орган, който наблюдава медиите и следи за изпълнението на закона, или за и двете?
Доц. Орлин Спасов: В това отношение, ние все пак имаме съществуваща регулация, която засяга електронните медии и радиото и телевизията по-специално. Тема на днешната дискусия ще бъде един малко по-особен въпрос. Той е свързан с това, дали има нужда медийното законодателство да се разпростре в някаква степен и върху пресата, върху печатните издания. Все пак…
Репортер: Нали знаете какво се случва, когато вестниците чуят, че искат и тях да регулират със закон? Това се е повдигало много пъти през годината и става страшно.
Доц. Орлин Спасов: Да, знам, но вижте, по принцип, когато се заговори за регулация на пресата, има две нагласи. Едната е тази, за която и вие казвате, става страшно. Представителите на пресата реагират негативно, защото те смятат, че всяко регулиране е вид ограничаване на свободата на словото и на дейността на свободното слово на пресата. Но има и една втора гледна точка, която показва, че регулацията на пресата може обратно, да осигури известни гаранции за свободата на словото. Също така да гарантира известна протекция при упражняване на журналистическата професия. Да не говорим за това, че тя носи едни такива въпроси като тези, свързани с прозрачността на собствеността, концентрацията, разпространението на печатните издания и т.н. и има много примери за страни в Европа, които в по-малка или по-голяма степен предлагат и практикуват по-точно специфично законово регулиране на пресата. Такива са, само няколко примера да дам, Чешката република, Дания, Португалия, Полша, Испания, Швеция, но и доста други страни в ЕС има подобни практики, но разбира се, фондация „Медийна демокрация” и фондация „Конрад Аденауер”, които са съорганизатори на днешния форум, нямат никакво намерение да тласкат медийната среда към вземането на някакво решение. Ние сме напълно наясно, че темата е много чувствителна, когато става дума за регулиране на свободата на пресата. Впрочем, направили сме предварителен запис, за да сондираме мнения както от представители на печатните медии, така и от представители на електронните медии и се получава едно много интересно разминаване в техните мнения, без разбира се, тази анкета да има представителен характер. Но това, което се получи е, че представителите на електронните медии настояват регулацията да се разпростре и върху печатните издания, тъй като те, в известен смисъл, се чувстват ощетени, тъй като само те са в режим на регулация и те казват: Ето, след като ние можем да работим в подобен контекст, може би ще бъде добре да се нормализира и практиката, работата на печатните издания през една регулация. Разбира се, ние не бихме тръгнали да говорим за това, че трябва да се прави специален закон за пресата или за печата. Даваме си сметка, че това наистина звучи много твърдо. Има такива рестриктивни нотки. По-скоро ми се струва, че би било добре, ако има един общ закон за медиите, който да обхване в някаква степен, в една мека форма и тези най-наболели проблеми, свързани с пресата, за които вече споменах.
Репортер: Опасявам се обаче отново да не чуем оправданието от печатните медии, че има закон за издателската дейност, в който всъщност е упоменато, че вестниците всъщност трябва да имат редакционно каре, в което всъщност, освен да бъдат описани журналистите и редакционния екип, да бъде описан и собственика. Опасявам се, че отново ще чуем тези изводи, но все пак, понеже днес акцент, освен рестартът на медийното законодателство, освен регулацията на печатните медии, ще бъде и политическата реклама, аз ви предлагам да чуем сега една съвсем кратка анкета. В 2 минути мнението на хората за политическата реклама и след това отново ще продължим този разговор.
Репортер: Вярвате ли на политическата реклама?
Гражданин: Не.
Репортер: Защо?
Репортер: Едно говорят, друго вършат.
Гражданин: Кой прави политическа реклама?
Репортер: Когато има избори.
Гражданин: Не, защото всеки си държи на своето и на тоя, който ще му помогне в политиката да пробие.
Гражданин: Не вярвам на никой. На Господ не вярвам вече.
Репортер: А на вестника вярвате ли, който четете в момента?
Гражданин: Не. Аз го взимам заради кръстословицата, а сега да си убия времето.
Репортер: Ама вие сега не сте на кръстословицата?
Гражданин: Не съм, само си убивам времето просто.
Репортер: Спомняте ли си последните избори, те не бяха толкова отдавна? Някой рекламен клип, някой слоган, някакво обещание?
Гражданин: Магистралите, обещаха, че ще ги направят и вярвам, че ще ги направят. Друго не си спомням.
Репортер: А помните ли конкретно кой какво е обещал?
Гражданин: Бойко Борисов и Плевнелиев, президентът, обещаха, че с магистралите ще се справят.
Репортер: А защо им вярвате? Преди малко ми казахте, че не вярвате на политиците?
Гражданин: За други неща не вярвам, обаче за магистралите вярвам.
Гражданин: Обещанията вече не им вярвам.
Гражданин: Да ви кажа, аз много не ги гледам, защото не им вярвам.
Репортер: Кога спряхте да им вярвате?
Гражданин: Много отдавна, защото само ни лъжат.
Репортер: С какво ви излъгаха?
Гражданин: Че в какво не са ни излъгали?
Репортер: Променят ли се медиите, по време на политически кампании?
Гражданин: Медиите да кажат кой, както дойде на власт.
Репортер: Защо го правят?
Гражданин: Затова, защото може да дойде момент да бъдат засегнати.
Репортер: Как?
Гражданин: От тази политическа …
Репортер: Какво може една партия да направи на една медия?
Гражданин: Това не мога да ти кажа. Зависи от ръководството на медията.
Гражданин: Нали го пребиха един журналист Огнян Стефанов? Всичко може да се очаква.
Репортер: Медиите страхуват ли се от политиците?
Гражданин: Сигурно.
Гражданин: Доколкото виждам, не се страхуват.
Гражданин: Не ме интересуват изобщо.
Репортер: Ходите ли да гласувате?
Гражданин: Ходя, ама защо не знам.
Репортер: Как решавате за кого да гласувате?
Гражданин: Ръководя се от тълпата.
Репортер: Случвало ли ви се е някое обещание на политик да ви накара да гласувате за него?
Гражданин: Не. Гласувам напук на другия.
Репортер: Как напук на другия? Гласувате за опонента на този, когото най-не харесвате?
Гражданин: Да.
Репортер: Това р странна логика.
Гражданин: Само да не е той. Така го правя.
Водещ: Доц. Спасов, чухме гласа на хората. Очевидно гората, медиите и политиците имат различна представа за статуса и смисъла на политическата реклама?
Доц. Орлин Спасов: Има, разбира се, мъдрост в това, което казват хората и до известна степен, тяхното разочарование е обяснимо, но то мисля, че стана ясно, от самата анкета, която сте направили. Не разочарование толкова от самата политическа реклама, колкото по-скоро е разочарование от политическите партии, от характера на политическия живот в България. Що се отнася до характера на самата политическа реклама, разбира се, че не можем ние да очакваме, именно тя да ни накара да отидем да гласуваме за някого конкретно, но все пак не бива да я подценяваме , защото в един конкретен момент на предизборна кампания, политическата реклама е носител на ценна информация. Друг е въпросът, как тази информация е поднесена, дали това е правено по добър начин или по не чак толкова добър, чеда се запомни или не, но във всеки случай не бива с лека ръка да отхвърляме политическата реклама това, защото сме разочаровани от политическия живот. Ние днес искаме да поставим някои важни проблеми за обсъждане, свързани с регулацията и на политическата реклама, защото в контекста на последните президентски и местни избори през миналата година, възникнаха доста неясноти, поради една доста проста причина. Оказа се, че всъщност в съществуващото медийно законодателство липсва прецизна дефиниция на това какво въобще е политическата реклама. Затова ние днес бихме си задали такива въпроси като как политическата реклама да се разграничи изобщо от другите форми на политическа информация в медиите, по време на предизборна кампания…
Водещ: Всъщност може би, заради това хората спират да гледат на политическата реклама като източник на конкретна информация просто, защото имат винаги едно наум, как да го кажем, имат съмнения, че политическата реклама не е ясно разграничена, не е обозначена като такава и понякога обикновена политическа информация всъщност носи в себе си реклама?
Доц. Орлин Спасов: Точно така.Това беше големият проблем, че се размиха тези граници, от една страна, между политическа информация, от друга, между политическа реклама и от трета, между търговска реклама, тъй като, според сегашното законодателство, политическата реклама беше приравнена с търговската реклама, което доведе именно и до този проблем, че тя можеше да се появява, без да бъде специално обозначавана като политическа, че липсваше името на кандидата, номера на бюлетината, че много често PR акции на отделни партии в медиите също така не се обозначаваха ясно и се размиваха с рекламата. Така че ето, именно в тази посока ще дискутираме. Струва ми се, че тук има много какво да се направи и още един много важен въпрос има, който бихме поставили днес на обсъждане. Той е свързан с платения характер на политическата реклама България, защото това също е един много сериозен проблем. България изисква заплащане за политическата реклама и в комерсиалните и в обществените телевизии, което донякъде е проблем, защото, в крайна сметка, това е един филтър, спрямо някои кандидати, тъй като на практика достъп до политическа реклама получават само онези, които могат да си платят за нея, което донякъде е проблем на плурализма. Разбира се, трябва да се мисли и за това какво би станало, ако политическата реклама стане безплатна, защото тогава можем да…
Водещ: Ако отпадне този проблем на плурализма, ще има програмен проблем за медиите.
Доц. Орлин Спасов: Да. А може да има и свръхплурализъм…
Репортер: Защото винаги на избори кандидатите стават все повече и повече, а държавата и населението стават все по-малко и по-малко. Накрая само последен въпрос, наистина кратко да ви помоля. Ще има ли представители на законодателната власт? Ще има ли депутати днес на тази дискусия, които да чуят всички тези предложения, защото от тях зависи дали ще има промяна в медийната регулация?
Доц. Орлин Спасов: Поканили сме ги. Поканили сме ги. Поканили сме, както депутати от медийната комисия в парламента, така и представители на различните регулаторни органи – на СЕМ, на КРС, на други, така че надявам се, че днешният дебат ще достигне до този, до който той е адресиран.
Водещ: Благодаря ви. Доц. Орлин Спасов, ръководител на фондация „Медийна демокрация” преди днешната кръгла маса „Нужен ли е рестарт на медийната регулация?”.         

www.dnevnik.bg | 20.03.2012

Известният български специалист по PR Максим Бехар е сътрудничил на бившата държавна сигурност. Той е бил агент с псевдоним Димо, вербуван през 1980 г. и снет от оперативен отчет една година преди промените – през 1988 г. Той е бил съпричастен към Шесто главно управление на ДС.

Това се вижда от резултатите от обявената днес проверка на комисията по досиетата сред ръководителите на еврейската религиозна общност. Той е проверяван като член на Централния израилтянски духовен съвет от 2003 г. до 2011 г. През 1990 г. пък има и искане за унищожаване на личното му дело.

Адв. Йосиф Герон е работил за ДС в Бургас под името "Асенов" в периода 1980-1983 година. Тогава той е бил началник отдел "Правен и жалби" в Трети Странджански районен съвет в Бургас, а след това и главен юрисконсулт в "Заводски строежи" – Бургас. Освен адвокат и зам.-председател на Съюза на юристите, Герон е и заместник-председател на Международната асоциация на еврейските юристи.

Общо 5 от проверените 21 души от ръководството на еврейското вероизповедание са били сътрудници на ДС. Сред обявените е и художникът Греди Асса, който беше обявен в средата на миналата година при проверката на Висшата атестационна комисия.

Оригинална публикация

Дарик Радио, Кой Говори I 23.03.2012

Тема: Коментар на „Голямото жури” на темите от седмицата
Гости: Емил Спахийски, журналист, Ина Бонева, Център за приобщаващо обучение, Деница Сачева, ПР специалист, Виктор Лилов, музикален продуцент

Водещ: „Голямото жури” в състав днес журналистът от в-к „Сега”. Здравей, Емо!
Емил Спахийски: Добър ден!
Водещ: И Ина Бонева. Добър ден е при теб, да. Вече 10 ч. и 10 минути. Ина Бонева от неправителствения сектор.
Ина Бонева: Здравей!
Водещ: Здравей, Ина! „Център за приобщаващо образование”, вече втори път в „Голямото жури”. PR специалистът Деница Сачева. Здравей Деница!
Деница Сачева: Здравей, Нина!
Водещ: И музикалният продуцент и издател Виктор Лилов.
Виктор Лилов: Здравей, Нина!
Водещ: Сутринта ми каза един таксиметров шофьор, че по някой път започваме много негативно разговора в „Голямото жури”. Затова поех ангажимент да започнем позитивно този разговор. Това е седмицата, в която дойде пролетта, навън вече е слънчево. Да се направим, че забравяме високите сметки за парно, които дойдоха заедно с тази пролет и нещо позитивно и хубаво можем ли да започнем разговора?
Емил Спахийски: Да. Пролет Велкова има имен ден, цяла пролет.
Водещ: Добре. По-близо до микрофона, ми дават знак. Пролет има имен ден, като че ли цяла година.
Виктор Лилов: Ами, аз да кажа сега за позитивното мислене две приказки.
Водещ: Виктор.
Виктор Лилов: Специално на вниманието на шофьора, който ти е направил забележката. Позитивното мислене не е слагането на розови очила, през които гледаме света. Самото значение на думата positum означава цялост. Тоест, ако се фокусираме естествено само на негативните страни на някакви явления, ясно, че ще звучим кофти, песимистично и без някаква дългосрочност в погледа и в коментарите. Разбира се, важно е да видим и тия неща, които са позитивни. Например негативно мислене би било да кажем – тази страна вечно ще си тъне в мизерия. Позитивно е да кажем – може би ще се промени в скоро време, и кои са сигналите и знаците за тази промяна, да ги открием.
Водещ: Аз мисля, че ние така говорим. Ние имаме правилното, второто говорене. Това е. Всеки казва с емоция, с аргументи това, което е минало през него, това, което го е зарадвало, ядосало, провокирало. Ние не сме мрънкащи хора. Ние сме мислещи хора, които изразяват позицията си на глас. Нещо позитивно. Емо Спахийски ме гледа подозрително… на моя ентусиазъм.
Емил Спахийски: Защото съм без очила. Трудно ми е да те фокусирам. Вчера случайно, не случайно де, гледах един филм за Петър Динков. Това е диск, който ние, в-к „Сега”, в момента продаваме. Образно казано, продаваме, защото искаме хората, които искат да мислят позитивно, да се вгледат в този човек. Гледах филма вчера и си казах – какви хора е имало навремето в България? И са били наистина хора, които са водили не само народа, и са заразявали всичко с нещо позитивно. Уникален човек е и сега, ако тръгна да цитирам неговите думи за позитивизма и позитивното мислене, ще откараме до утре сигурно.
Водещ: Само нещо може да кажем.
Емил Спахийски: Всичко е в мислите. Значи, ако мислиш позитивно, ако мислиш позитивно, преодоляваш всякакви препятствия в живота си, и болестите включително. Според него дори, лекуването на болестите, лекуването на обществото тръгва с позитивното в себе си. Не може да бъдеш излекуван, ако не мислиш позитивно. Ето Ви позитивно начало на деня.
Водещ: Ето позитивно начало. Ина!
Ина Бонева: Аз много се радвам. Днес в София има, в 32-ро училище, състезание, първото от местните състезания по “Spelling bee”. Това е едно национално състезание за спелуване на английски думи, в които над 4 500 ученика от цялата страна се включиха, напълно доброволно. С техните учители организират се, учат думи, спелуват, състезават се. Той е такъв, американски, английски, вече световен формат от много години, 60 или 80. Децата се изправят пред микрофона в една зала пред всички, дава им се дума и те я спелуват. Тоест, това е много трудно, много е състезателно, а те го обожават. И чакаме с нетърпение, нали, националното – финалът е на 12. май.
Водещ: И победител е този, който какво? Който най-бързо го направи, най-правилно…
Ина Бонева: Най-правилно. Защото състезанието продължава до тогава, до когато… те отпадат един по един. В момента, в който сбъркаш дума, звук, отпадаш. И така остава последният, който нито веднъж не сбърка. И миналата година на националното състезание беше много хубаво, защото минаха два часа, минаха три часа, дойде американският посланик да ги награди и той имаше час и половина. Те не грешат, те продължават да не грешат. Ние вече нямаме сложни думи, които да им дадем, те продължават да не грешат. И това беше прекрасно.
Водещ: Прекрасно. Деница!
Деница Сачева: Аз също си мисля, че начинът, по който мислим, определя начина, по който живеем, така че… Бърз преглед на профилите на моите приятели тази сутрин във Facebook показа, че всички се радват на слънцето, всички се радват на това, че идва пролет, всички се радват на това, че е петък. Тоест, щастието очевидно е в дребните неща и затова бих призовала всеки да намери нещо дребно около себе си, което да го направи щастлив днес.
Водещ: И да си направим собственото пролетно почистване, ново начало. Правителството вече си направи пролетното почистване. Това интересна тема от седмицата ли е за Вас?
Емил Спахийски: Е, да.
Водещ: Да. Айде, Емо!
Виктор Лилов: Прискръбна.
Емил Спахийски: Не е прискръбна. Според мен, се развихри наистина голямата метла този път. Не този път, за пореден път, ако бъдем честни. Но всичките мотиви, които са в публичното пространство, по никакъв начин не им вярвам, защо точно си отиде Трайчо Трайков. Здравният министър, имам някакви бегли представи защо би могъл да си отиде, но категорично не е това дали се е справил със ситуацията или не се е справил. За да се направи здравна реформа, мисля, че Деница най-много може да говори, трябва да има политическа воля и много ясна концепция на управляващата партия какво трябва да се случи и това да се наложи. Значи, налагането на концепцията и волята на правителството, това е нещо, което може да направи реформа в здравеопазването, а не един министър. Колкото до Трайчо Трайков, със сигурност не е това, Катар, нито е плажът, нито каквото там ни пробутват. Но очевидно нещата, за които си е отишъл, не могат да ги кажат публично, да ги изрекат. Но на мен ми прави впечатление, още в самия момент, в който разбрах, че в Катар отиват повече от седем министри накуп, това ми направи впечатление, че там ще се случи нещо…
Водещ: Беше знак, че нещо ще се случи.
Емил Спахийски: … защото, според мен, ей такива изнесени заседания на правителството и на важните хора в ГЕРБ отиват възможно най-далече, от където ДАНС може да не ги следи и подслушва. За мен затова е знаково, че си отиде и един емблематичен човек в ДАНС, което е също част от метлата, която се зададе. Така че следствията от тук нататък ще покажат какво се е случило точно. Факт е, че около Трайчо Трайков в момента се измита всичко, което са били негови хора.
Водещ: Факт е обаче, че се опитват като че ли да му намерят работа на него. Тоест, така Емил Спахийскиизглежда…
: Да му запушат устата, един вид.
Водещ: Да му запушат устата, да.
Емил Спахийски: И както се казва в жаргона, да си преживя спокойно от това, което е направил за себе си или за хората около себе си. Но факт е, че в това, което се случваше около енергетиката, не е само международната политика, т. е. много важните сделки, които се случват в чужбина – между Русия и България, между Америка и България, между всички тези болни за България теми, като АЕЦ, шистов газ, газопроводи, трансгранични проекти, които са толкова големи, че България е малка в тях. Но става въпрос и вече за заиграване в лобита вътре в самата страна. И това, което е със сигурност, е, че… което има такива и факти – че се е заигравал с хора от БСП или по-скоро близки до Първанов, което според мен му е коствало главата.
Водещ: Ако политиците не могат да говорят ясно и не казват ясни аргументи, ако винаги трябва да се търси втори план на думите и да наблюдаваме жестовете им, просто да четем, така, между редовете това, коео се казва, ние можем да си говорим спокойно в свободния ефир на „Голямото жури” на „Дарик радио”, като неполитици. Тъжна ли, как нарече тази смяна на министри Виктор?
Виктор Лилов: Ами, за мен е прискръбна. Първо, защото не отговаря на целите, може би обществените, икономическите цели, които е поставено на едно общество, като нашето. За мен Трайчо Трайков беше един от малкото експерти в правителството, който си стоеше на мястото. Другото, което ми направи впечатление в тази седмица на усилено приказване около тази министерска смяна, бяха нещата, които Трайчо каза след като напусна поста си. И те бяха свързани основно с енергетиката и с „Белене”.
Водещ: Винаги започват да говорят много интересно, когато паднат от власт, когато вече не са…
Виктор Лилов: Ама не всички.
Водещ: Ето, и Първанов. Докато беше президент, нямаше толкова интересно говорене, ясно. Сега много интересно говори.
Виктор Лилов: Ами, на Първанов пък изобщо не му прави чест да се обажда, след като разчисти мястото си в президентството, но това е друг въпрос. Тук по-скоро за Трайчо –това, което на мен най-силно впечатление ми направи, бяха едни въпроси, отправени към прокуратурата и по-точно въпросите за „Белене”. Може би сме забравили и това, което Трайчо каза, е, че всъщност”Атомекспортстрой” беше избран за строител на втората АЕЦ "Белене", защото по условие офертата трябваше да бъде свързана с използване на оборудването, доставено преди 89-а г. по тогавашния проект за „Белене”. Малцина от нас знаеха, че реакторът, който беше доставен от “Skoda”, от заводите “Skoda”, престоя 18 години на площадката. И това ако не е пример за безстопанственост, на мен ми е трудно да обясня за какво е. И може би малцина от нас знаят, че беше продаден след това обратно на „Атомекспортстрой” за 205 млн. Евро, което е може би една четвърт от цената, ако не е и по-малко. Също така беше разграбено или разпродадено на цена за скрап огромна част от оборудването. Може би малцина знаят, че 80% от оборудването за АЕЦ "Белене" беше доставено отпреди 89-а г. Помислете си за какво говорим! И Трайчо попита – аз, каза по-точно: аз съм сигнализирал прокуратурата за това нещо от преди много време и няма никакви действия. Значи…
Водещ: Нещата много често достигат в прокуратурата и не се придвижват никъде, стоят там някакви папки при прокурорите.
Емил Спахийски: … Комарнитски, която звучеше с, нали, главния прокурор, като едно малко … чисти пода. И пишеше: хем по-чисто, хем по-лесно, с помощта му е чудесно.
Водещ: Великият Комарнитски. Трябва да го поканим. Защо избягва медийни участия?
Водещ: Деница Сачева. Сега за смяната на здравния министър. Направи ми най-силно впечатление при неговата смяна това завещание, което той остави на новия здравен министър. Помните ли какво каза той?
Деница Сачева: Да, разбира се. Аз лично го намирам за много странно. Той каза, че за да оцелее на поста си, Десислава Атанасова трябва да не прави големи реформи, трябва да не бърка в канчето на фармацевтичния сектор, освен ако не пие от него…
Водещ: Освен ако не пие от него, да.
Деница Сачева: … и че трябва да казва винаги „да” на големите хора. Аз мисля… Първо, искам да кажа…
Емил Спахийски: Много мъдро ми звучи това.
Виктор Лилов: Като заветите на Фердинанд към сина си.
Деница Сачева: Ами, то зависи от гледната точка, да ти кажа, Емо, защото…
Емил Спахийски: От нашата гледна точка въобще не е добре
Деница Сачева: … аз не го намирам за мъдро. По-скоро пък искам да кажа, че ако трябва да коментираме това поведение на Стефан Константинов, аз пък по-скоро бих му казала за в бъдеще жабата като види, че подковават коня, да не вдига и тя крак. Какво имам предвид? Значи първо, когато говорим за здравеопазване,наистина, нали, този сектор е много комплексен и в него не може просто да си добър лекар, за да можеш да бъдеш добър здравен политик. Няма такъв механизъм. Това е сектор, в който има и икономика и право и информационни технологии и медицина, като част от целия сектор, глобален, и фармацевтичен сектор и т. н. Тоест, здравеопазването трябва да се разглежда цялостно, защото то засяга абсолютно всички политики и в крайна сметка има отражение върху всички публични политики. Тоест, човекът, който управлява тази система, трябва да има широк поглед и широк мащаб.
Водещ: Трябва да е мениджър, с една дума казано.
Деница Сачева: Трябва да е мениджър. Освен това, аз съм малко скептична по отношение на политическата воля, защото според мен политическа воля в този случай имаше, просто нямаше добри решения, които да бъдат представени. Аз не мисля, че има политическа сила, която би се отрекла от добри решения в здравеопазването, защото всяко добро, положително решение в здравеопазването носи повече гласове. Това е повече от ясно. Няма друг такъв сектор, който да засяга еднакво 7 млн. Граждани.
Водещ: Вече имаме първо решение на новия здравен министър Десислава Атанасова – отпадат лимитите за лечение на деца, лимитите от 180 000 лева отпадат.
Деница Сачева: Това е нейно предложение, което е позитивно и ние го подкрепяме, всички, предполагам. Тук в това студио сме говорили за това. То е предложено в момента на Министерски съвет и предстои да бъде гласувано от Министерски съвет и към него предстои да бъдат разрешен и отпускането на 5 млн. Допълнителни лева за този фонд. Така че битката, за мен, все още не е приключила. Разбира се, Десислава Атанасова направи добра първа стъпка. Това беше добра. Да видим от тук нататък какво ще се случи. Във връзка със смените обаче, трябва да… пак ако погледнем по-глобално на нещата, трябва да си дадем сметка, че има два сектора в бя, фармацията и енергетиката, които са ключови за развитието на държавата и в които ще корабокрушират много политици, които влизат там без да са наясно какво точно трябва да правят.
Водещ: Без да са подготвени. За възрастта на министрите не знам дали Ви се говори. Този „Клуб 30”, министри на 33. Дават ми знак, че трябва да спираме. Само Ина да чуем. Ина, за смяната в двата важни ресора, стратегически?
Ина Бонева: Аз честно казано се притесних малко от възрастта на здравната министърка. Не толкова от възрастта, колкото от опита, защото нещата са…
Водещ: Административният опит имаш предвид.
Ина Бонева: И административният опит, и житейският дори. Понеже й предстоят много сложни, трудни, комплексни, рискови, опасни неща да направи. Не знам дали ще има този опит и тази психическа устойчивост да се справи. Това ме притесни.
Емил Спахийски: Поне гледаше много щастливо, като я представяха.
Ина Бонева: Горда изглеждаше, но дали това стига, да.
Водещ: Край, край на първа част на „Голямото жури”. Много неусетно мина времето. Новините на „Дарик” и след това се връщаме.
Водещ: Стига бе. Това, което чухте е Деница Сачева, ПР специалиста. Стига сме си говорили, извън ефир. Време е да продължим да си говорим сега и в ефир. Петък, „Голямото жури”, запазена марка на „Дарик” радио. Говорим си с Емо Спахийски, журналист от в. „Сега”, говорим си с Деница Сачева, ПР специалиста, с Ина Бонева от неправителствения сектор, центъра за приобщаващо образование. Говорим си с Виктор Лилов, музикалния продуцент и издател. Започнахме много логично с позитивното, пролетно мислене, с новото начало и с пролетното почистване на кабинета. Една тема, която като че ли сега само фактите обсъждаме, но последствията от нея са много интересни. И както ние си говорим много пъти за, против „Белене”, какви са интересите, до какво ниво стигат интересите, колко са лобитата, които действат. Трябва ли референдум? Идеята за референдум. Не е нова, обаче се появи. пак се пусна Някъде в пространството за „Белене”, да се строи ли? Да има референдум?
Емил Спахийски: То е абсолютна утопия, че един референдум може да реши проблема на АЕЦ „Белене”, първо, защото това е изключително тежка материя, която е строго специфична и изобщо не касае обикновения човек, говоря като експерт…
Водещ: Много трудно можеш да формулираш въпроса за този референдум. Да?
Емил Спахийски: Не можеш, точно това е най-важното, да го формулираш. Да или не? Той и в момента е да, общо взето и е не, в същото време, така че всички печелят към този момент и това е едно безвремие, което в една каца с мед се бъркат едни лъжици от вече сигурно 30 години и няма свършване. Ако говорим за дали да се развива ядрената енергетика, да или не, това бе вечен въпрос, който стои, може да стои на дневен ред, но пак това е решение, което обикновеният човек няма как да го реши. Обикновеният човек, той няма представа дори сигурно какво представлява ядрената енергия.
Виктор Лилов: Момент.
Емил Спахийски: Да?
Виктор Лилов: Той Трайчо, между другото, беше много точен, извинявам се, че пак ще го цитирам него, но…
Емил Спахийски: Да?
Виктор Лилов: Но той каза точно по въпроса за въпроса на един такъв евентуален референдум. Даде пример с два въпроса: Единият е: Искате ли България да продължи да бъде център на ядрената енергетика? Да, не. Отговорът е очевиден и искате ли да потребяваме ток, 4 пъти по-скъп от този АЕЦ „Козлодуй”? Отново имаме очевиден отговор.
Водещ: Да или не.
Виктор Лилов: Така че много е хлъзгава тази плоскост на референдума, популистка…
Емил Спахийски: … Но ако говорим за ядрена енергетика, аз тука, от както е създадено голямото жури, сме говорили много пъти за „Белене” и за АЕЦ „Козлодуй”. Моята теза винаги е била много по-проста, че ако става въпрос за чисто икономическа обосновка, дали трябва да се развива енергетиката или не и какво ни е необходимо като България, много по-лесно е да се построят нови енергоблокове в „Козлодуй”, отколкото да се прави „Козлодуй”, защото само с един или два реактора само в момента, ако се направят в „Козлодуй”, решаваме проблемите на България, в рамките на…
Водещ: В този дебат обаче се използва и емоция.
Емил Спахийски: Естествено, че…
Водещ: Емоция е думата „независимост”. България дали да бъде независима енергийно или да бъде зависима.
Емил Спахийски: Ако зададем въпроса на референдум, бихте ли си купили по-евтин ток от Турция, от Гърция или от България? И ще видите какъв ще бъде референдума.
Виктор Лилов: Или по-евтин газ.
Водещ: Ина…
Ина Бонева: Тук, според мен, трябва много сериозна експертна оценка да се направи. Ние имаме ядрен институт към БАН и там има добри специалисти. Тук въпросът, който според мен е важен и много рядко се обсъжда е за какво правим с отработеното ядрено гориво, защото там можем да влезем в друга зависимост, нали? Ядрената енергетика има много за и много против. Аз, моето лично мнение е за, но трябва много внимателно да се подходи, да се обмисли и да се изчисли, защото това е проблем, който също къде го извозваме в момента отработеното ядрено гориво? Какво правим с него? Ако стане повече, то това е скъпа услуга. Къде отива? Кой се грижи за това?
Емил Спахийски: Трябва поддръжка за векове.
Ина Бонева: Именно, именно. То не може референдум. Това е нелепо.
Виктор Лилов: Точно затова…
Водещ: Ако не се реши от хората на референдум, тогава този въпрос на какво ниво ще се решава? Ма на политическо ниво, нов България…
Ина Бонева: Първо експертно и после на политическо, според мен.
Виктор Лилов: Може…
Деница Сачева: Излязоха вече много разнопосочни твърдения за решението, което е взето. Ние чухме дори, че вече твърдо е взето решение, че няма да се строи АЕЦ „Белене”, включително и от…
Водещ: Обаче не…
Емил Спахийски: Но ще си купим реактор.
Деница Сачева: Също така, че ще го платим, също така, че ще има и референдум. Ние чухме…
Водещ: Но че ще удължим и срока, но и че ще помислим кое е по-изгодно, така че в едно изречение чухме всичко, без запетаи.
Деница Сачева: Реално чухме всички възможни варианти, но референдум със сигурност би било абсолютен популизъм и по никакъв начин не би спомогнало за взимане на едно справедливо икономически обосновано и политически разумно решение, защото действително, когато говорим за независимост, тя, независимостта, не се изразява само в икономиката. Тя се изразява и в политиката, така че много е важно дали ние ще бъдем политически независими, специално, когато се говори по тази тема.
Ина Бонева; И също стратегически, според мен, трябва да се погледне. Да се види какви други типове енергия можем да развиваме, дали вятърна, дали слънчева?
Водещ: Т. нар. зелена енергия.
Виктор Лилов: Всъщност, когато се говори за ядрена енергетика и свободен капацитет, като че ли в дискусията непрекъснато се пропуска един много важен фактор и това е енергийната ефективност. Средствата, които бяха похарчени за доставка на оборудване за „Белене”2, в кавички. Тези средства, ако бяха вложени в програми за енергийна ефективност, този реактор щеше да се обезсмисли напълно. Мисля, че това е ясно на повечето от експертите. България, по отношение на енергийна ефективност, е на последно, на дъното от всички страни от ЕС, на дъното. Абсолютно неефективно, липсват всякакви програми. Липсва кредит и за домакинства и за малки и средни предприятия за подобряване на енергийната ефективност. Т.е. тези проблеми едва сега тръгват. Не трябва да се говори изобщо за нови мощности, при условие, че ние не сме изчерпали потенциалите и това е една неприятна страна на нещата и по отношение на референдум, в случай, че се стигне до нещо такова, всъщност ние чрез референдум, ще останем останали затънали в това блато, на липсата на взимане на адекватни решения, по отношение на енергийната ефективност.
Водещ: Ако приемем социалната мрежа „Фейсбук”, вие често сте там в нея, че е своеобразен референдум на общественото мнение, какво преобладава там?Виктор, дали…
Виктор Лилов: Много е сложен този…
Деница Сачева: Не, няма проблем. Разнообразни са мненията там.
Виктор Лилов: Да.
Деница Сачева: Доколкото виждам, по същия начин, както и правителството излъчва разнопосочни сигнали, такива са и реакциите на хората във „Фейсбук”.
Виктор Лилов: И всъщност липсата, именно на визия, на ясна визия, предизвиква тази разнопосочност, разнобой, защото аз забелязах, че и във „Фейсбук” има един доста остър конфликт между привържениците на възобновяемите енергийни източници и привържениците на традиционната енергетика. Именно това подсказва липсата на визия, на политическа воля, защото ние живеем в едно общество на изключително бързо технологическо развитие. Ние, ако говорим за ядрена енергетика, след 5 или след 10 години, ще има ново поколение реактори, които няма да имат проблем с отработено гориво по начина, по който в е в момента. И в момента има реактори, които са микрореактори, които са с много по-малък капацитет и които могат да реагират много по-гъвкаво на своеобразните енергийни нужди, но това е разговор за…
Деница Сачева: Което със сигурност обаче можеш да видиш във „Фейсбук”, това е, че липсва доверие в хората, че правителството ще вземе правилното решение и решението, което ще бъде полезно. Точно, защото постоянно има разнопосочни сигнали, защото информацията е откъслечна и защото има периодично различни проблеми и скандали, които избухват и които не се разнищват докрай, за да стане ясно какво стои зад тях.
Водещ: Иска ми се да поговорим малко за имиджа на България пред света и това как се лъска имидж на една страна, провокирани, разбира се, от този лобистки скандал „Хохегер”, който вече втора седмица залива медиите. Ти си ПР специалиста. Затова гледам към теб?
Деница Сачева: Да, благодаря, но вижте. За мен първо изразът „лъскан имидж” е абсурден, защото имидж не може да се лъска. Въобще изобщо нашата професия никой не говори вече за имидж. Всички говорят за репутация, което е много по-важно и много по-сериозно. Ако говорим за държавата България, и не само въобще за държавата България, на каквото и да е, за да му правиш ПР, то първо трябва да има съдържание, първо трябва да има какво да покажеш и какво действително да представиш пред света в такъв план, че някой да ти обърне внимание. Това, което е в случая много показателно, че години наред България няма адекватна комуникационна стратегия, не само, по отношение на ЕС, а изобщо по отношение на представянето си пред света.
Водещ: Всеки път, докато пуснем CNN тук, докато тече „Голямото жури” или някое друго предаване, има толкова прекрасни клипове на други страни, които вървят. Добре измислени, с хубави кадри, с много ясни послания, които се дават и изглежда, с кеф са ги похарчили тия пари, защото достига до всеки един човек това, което върви по CNN.
Деница Сачева: Това е рекламната страна на нещата. Аз мога да ви кажа, че точно същата тази 2008 г., която толкова много се дискутира, тогава знаете, че за страната ни имаше доста негативни публикации. Затова, че спряха ни еврофондовете. Тогава имаше много критики за корупция. Имаше страшно негативен ПР във всички вестници в Германия, Франция.
Водещ: Аз само това не разбирам. Може би, защото не съм пр.
Виктор Лилов: Басейни са дадени…
Водещ: Не разбирам защо трябва да се дават пари, за да се поправя имиджа, вместо да се поправи проблема. Ако се оправи проблема, тогава вече и имиджът ще е поправен.И ще ви дам един пример, който никога няма да забравя. Когато излезе скандалният филм за Могилино, филмът по BBC, нали помните, за дома в Могилино, и тогава излязоха политиците от правителството и казаха: Те злепоставят страната. Злепоставят ни репутацията и това, с което…
Емил Спахийски: И щяхме да съдим BBC.
Деница Сачева: Да.
Виктор Лилов: (…)
Водещ: И щяхме да съдим BBC, да. И ние тогава си казахме: Това не е точно така. Сега нещата са малко по-добре. Тези неща не трябва да се показват пред света. Ние си ги знаем тук. И това, което направи тогава правителството, за да отвърне на това, беше да направи един филм, бих казала, блудкав, за един дом, който един от малкото. Които са добри, долу-горе прилични, защото няма добър дом, горе-долу прилично живеят децата там и да покажем този филм. Вместо да решим проблема и да изведем тези деца от институциите, да им предоставим качествена грижа и услуга. Наливат се. Това са грешни пари, според мен.
Ина Бонева: Или първо … на мислене?
Деница Сачева: Всяка страна има своя комуникационна стратегия и всяка страна има свои хора, които се занимават именно с това, как изглежда тази държава пред света. Това е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е това, което казваш ти, че когато имаш проблем, комуникационен, в случая някой пише негативно за теб, ти трябва да намериш адекватния отговор на това нещо, което може да бъде, както включително и представяне на друга гледна точка за България, така и решаване на самия проблем, в случая с Могилино. Ние имахме много, България беше дъвкана, общо взето, в BBC, много дълго време за какво ли не. Спомняте си скандала с Иван Славков, спомняте си и журналисти, други, които бяха тука точно, по време на газовата криза, когато представиха България в едно изключително мизерно състояние, едва ли не хората тука се топлеха само на печки и на дърва.България има голям проблем със своя образ и този проблем обаче е не само в полето на ПР-ите. Той е и в полето на политиците. Исках само да ти кажа, че точно тогава, в тази 2008-а година, когато по медиите, чуждите, бъкаха от публикации за нас, за корупция, за това, че тук няма административен капацитет за европейски фондове и програми. От друга страна, комуникационната стратегия на външно министерство по онова време беше да се правят концерти, да се правят, включително имаше и някаква среща на българо-чешката интелигенция и бяха давани пари за обучение на сръбски и турски журналисти в България. Това беше 2008 г. Не може от едната страна да имаш такива проблеми, а от другата страна отговорът да ти бъде един концерт. Когато те обвиняват в корупция, няма как просто да с получи този имидж на България.
Водещ: И когато те обвиняват в нещо такова като Могилино, всички сме чувствителни на тази тема. Според мен, логиката, най-човешкото и нормално, излизаш и казваш: Да, има проблем. Това са проблеми, натрупани с години. Ужасно съжаляваме. Ще направим нещо веднага, сега, днеска, утре. Ще измислим, ще направим нещо. Дайте ни малко време. Заповядайте след 2 месеца и нещата ще видите, че ще се оправят.
Виктор Лилов: Точно това е …
Водещ: Мисля, че е просто.
Ина Бонева: Да, но то не се е оправило. И до ден днешен не се оправя и десетки милиони са отишли в тези домове и моето лично мнение по този въпрос е вероятно цинично, но аз мисля, че в тези домове има страшно много пари и децата въобще не са в…
Водещ: Права си. Държавата дава пари за издръжката на тези деца. Да.
Ина Бонева: Да, но тези пари се консумират от други хора.
Водещ: Да, така е.
Ина Бонева: И те са много удобни. И това, което се случи с последните милиони, които дойдоха за деинституционализация, една тотална глупост. Когато вместо децата да се изведат от тези домове и да се настанят например няколко в апартаменти, които има свободни във всеки град, поради излишното строителство, а се построиха нови домове. Т.е. тези новите милиони отидоха в МРРБ, за да се строят нови домове от строителни фирми. Защо?По-фотогенични къщички, в които да настаним по 15 деца. Това не е деинституционализация. Това са усвояване за пореден път на парите за децата за нещо друго. Децата са с периферно значение. Ние говорим за това, че децата трябва да излязат от там от 89-а, нонстоп, но те не излизат и има причина за това, защото някой печели. Един дом в едно село издържа цялото село. Половината работи в селото, другата половина взима от помощите и даренията, които са безотчетни все още. Сега последните напъни, сериозни усилия отново за много милиони, десетки милиони. Какво да правим? Строим нови домове. Защо? Защото не можем да ги сложим в някой апартамент в София и те да ходят на детска градина и на училище? 5 деца с двама възрастни да живеят и да бъдат реално включени и приобщени. Не, ние ще построим нови домове. Ще ги преместим и някой ще усвои старите. Някой ще построи новите. Това не е. Това отново са някак си децата отново са извън…
Деница Сачева: И още по-важният проблем е защо децата, ние говорим за това, че те трябва да излязат, но не говорим затова защо те влизат.Защо въобще има такива…
Ина Бонева: Защо този мораториум не се наложи? Да?
Деница Сачева: Защо има толкова много деца в България, които са изоставени?
Водещ: И нерешаваме проблем,ние не можем да ги изведем децата от домовете, при условие, че те продължават да влизат в тия домове.
Ина Бонева: Да, именно.
Водещ: И този проблем е много, много сериозен и днес сигурно, по статистика, поне 2-3 деца на ден се оставят в домовете. И днес са оставени и къде да ги заведем тези деца?
Ина Бонева: Увеличено е.
Виктор Лилов: И един друг проблем има и той е чисто комуникационен. Той е в полето на комуникацията. Все още обществото ни не е преодоляло тези изключително негативни стереотипи, както по отношение на изоставените деца, така и по отношение на децата с малформации и всякакви други увреждания. Продължава да е тема табу. Продължава да не се говори за нея. Тука би трябвало да се насочат усилията на съответните институции. Хората да разберат, че не е лошо тези деца да бъдат осиновени и ако няма кой да го направи в България, то това да стане в чужбина. Не е лошо и тези деца да се гледат на някакви семейни начала, приемни семейства и т.н. Напротив. Това е позитивното и трябва да бъдат насочени усилията в тази посока.
Ина Бонева: (…)
Водещ: Мисля, че всички ние имаме заслуга за това, че постоянно говорим и има много приемни родители вече. Недостатъчно, разбира се, но много хора, които го правят.
Виктор Лилов: Да, но това не е редно. Това не е работа на неформалния сектор, нито на медиите.
Водещ: Нее решение на проблема. Работи най-вече неправителствения сектор, но това, което не мога да простя аз на много ромски НПО-та, ромски лидери, въобще политици, които търпят, това са милионите, откраднати от т. нар. ромска интеграция и продължават все още ромите да живеят в някакви ужасни гета. Да не знаят какво е презерватив, да крадат, да убиват, да правят всички тези неща, защото не знам. Хайде, Емо, кажи нещо да не се пеня аз.
Емил Спахийски: Пак ли аз?
Деница Сачева: Между другото, това за ромските лидери и за толкова много милиони, пак има в това голяма доза неяснота пред обществото, за какво точно са изхарчени тези пари и колко от тях, къде са отишли, защото аз мога да говоря за проект, който е свързан със здравеопазването. Там имаше наистина дадени много пари по програма ФАР. Тези пари отидоха за медицинска техника и апаратура, която медицинска техника и апаратура трябваше да прави мобилни прегледи по ромските квартали и по малките села, където има приоритет на ромско население. Тази мобилна техника и апаратура, по време на предишната предизборна кампания, беше раздадена в градове, където имаше подходящи водачи на листи. Така че спорно е, нали, аз не отричам, че има хора от ромска общност, които са злоупотребявали с парите, но също така бих казала, че има и обратната страна на нещата, защото наистина се дадоха много пари, но реално България като държава, отделя точно 20 хиляди лева годишно за ромската декада. Това е. Като държава. Всичко останало са международна общност, международни проекти, европейски финанси.
Водещ: Европейските са много пари. Те са много пари?
Деница Сачева: Да, да, но държавата досега не е направила никакъв опит да ги контролира тези средства, как влизат, какво. По някакъв начин да хармонизира всички тези проекти, по които толкова много хора работят в най-различна област.
Водещ: Никакъв ефект. Отпадат от училище ромски деца. Не можеш да ги вкараш в училище. Не знам. Това е такава бомба със закъснител, която цъка и докато търпим, хайде, и следващите избори, да купим гласове и по-следващите и така. И след 20 години…
Ина Бонева: Те отпадат и български деца.
Водещ: И български деца, да.
Ина Бонева: Различна е статистиката, но над 200 хиляди деца отпадат.
Водещ: Кажи нещо мъдро, без емоция, да. Нещо по-така, по мъжки мислене?
Емил Спахийски: И двете теми са много тежки изключително. Специално, което е за децата, които са с увреждания, според мен, при всички положения, едно изсветляване на процесите би дало много дисциплина в това отношение. Т.е. всеки един проект, ако бъде публично представен в някакъв сайт, където може да се следят сметките, кой какво е правил, защо е правил и какъв е крайният резултат от цялата работа, ще бъдат на бял свят доста неща. Другото нещо, което е, че в България това, което е проблем е, че услугата, която се дава в такива жилища, защитени или които са услуги в общините, се ръководят от самата община. Те назначават, те администрират, което според мен, е изключително вредно. Те, за да спестят по този начин. Родители от Пловдив знам със сигурност такъв случай, достатъчно заможни, за да могат да си позволят да спонсорират защитено жилище, тъй като детето им е с церебрална парализа. Дават пари. Построяват жилището. Всичко, което трябва да се направи. Те искат да се назначат специалисти, които разбират и им пука от тази работа. Общината обаче, тъй като тя е монополист на услугата, си назначават лелята на тази, лелята на онзи, чичото на онзи и в един момент в самия дом отиват хора, които не работят с деца, а които си взимат заплатите, които са относително мизерни, но така или иначе са поставени. И дотам с добрата воля, Ако има конкуренция на идеите и на управлението на услугите, тогава за самите деца ще бъде добре, защото в крайна сметка е важно детето. Дали е, ако примерно то е с церебрална парализа, да има достатъчно рехабилитатори, да има достатъчно хора, които работят с него, за да развиват компесаторни, всичко, което може да компенсира тези неща, в които са му вреда. Мисля, че могат да се получат добри резултати. Мисля, че в Холандия беше, в един страхотен проект, където в един град в супермаркетите има каса, където е за деца с увреждания. Те работят на тази каса и всички, които искат да подкрепят тези деца, отиват и се нареждат там. Могат да чакат и 20 минути, могат да чакат и 1 час, но те, по този начин ги подкрепят.Като отиват и се нареждат, губят от времето си…
Водещ: На въпросната каса?
Емил Спахийски: Да. И по този начин всички знаят, че има тази каса. Работи човек с увреждане. Отиваш и го подкрепяш по този начин, по който му даваш и морал и не само.
Водещ: Да, защото това показва, както е измислено, показва, че даваш не само пари, но и че даваш отношение. Даваш от времето си. Можеш да чакаш и 20 минути, но ти го правиш много съзнателно. Божидар Манов вече дойде. След малко кино премиерите на седмицата и за „София филм фест” ще говорим разбира се. Имаме финални минути от разговора на „Голямото жури” за тема, която не успяхме а кажем, но тя е ваша тема, тема от седмицата, която ви е провокирала, освен тези, които споменахме. Виктор?
Виктор Лилов: Аз нямам някаква конкретна тема от седмицата. По-скоро бих искал да кажа отново на слушателите да подкрепят българската култура и да си купят книга или да отидат на някой концерт, ако няма концерти в зали, то поне в някой музикален клуб.
Водещ: Лейди Гага ще идва в България.
Виктор Лилов: Ами, не знам дали това е особено културна новина, но…
Водещ: Деница.
Деница Сачева: Ами, аз тази седмица не бях в България. Върнах се от Косово. Бях там и за мен, аз още съм под влияние на това, което ми се е случило там, тъй като това е една много интересна държава, която е изключително млада. Средната възраст там е 26 години. Според последното преброяване, 70% от населението е между 18 и 38 години. Изключително зареждащо, независимо, че районът се намира след война, изключително зареждащо е да вървиш сред много млади хора, да общуваш с много млади хора. Там дори президентката е на 37 години. По-малка е от мен. И мисля, че това е една държава, която в рамките на Балканите трябва да бъде много сериозно наблюдавана, защото тя ще има много голям потенциал за развитие. Хубавото е, че в Косово много обичат българите, имат традиционни добри взаимоотношения, добро отношение към нас и мисля, че ще има потенциал за много съвместни проекти.
Водещ: Колко интересно. Деница ни дава за пример Косово. Ина.
Ина Бонева: За мен тази седмица бяха децата, във връзка и с училищните състезания – колко малко им трябва от нас, с колко много те правят това, което даваме и колко ние можем да им дадем е важно и ключово за тях и дали успяваме да им го даваме винаги.
Водещ: Образованието. Децата да им е интересно в училище, да не им е скучно, да направим образованието, така, по-достъпно и интересно. Емо.
Емил Спахийски: Аз си мислех и за трите неща, което казаха. Специално Косово, понеже на мен също ми е болка и тръпка. Това, което каза Деница, се сетих в Прищина вечерно време, когато излезеш, особено през уикендите, централната улица, която е, така се нарича стъргало да кажем, имаш чувството, че се намирам преди 30 години в Несебър или в някой от курортите по време на ваканция, където семейства с много деца, глъч постоянно нещо се прави, нещо се случва и има някаква много такава позитивна атмосфера. Страхотни музикални клубове са направили в Прищина, което е уникално. И да не говорим за обслужването, което ние може да ги гоним по отношение на обслужване в заведения. Специално заведенията, защото на другите места още не са се…
Водещ: Може ли да отидеш като турист в Косово?
Емил Спахийски: Може, абсолютно.
Деница Сачева: Разбира се. Има много интересни неща…
Водещ: Интересно.
Емил Спахийски: Първо, там има и много българска история в Косово, особено в Призрен, където …
Деница Сачева: Е обявено Второто българско в царство в Призрен.
Емил Спахийски: Самият град е много красив и се намира, така, в подножието на планина, една много красива река, нагоре по течението на реката се намират и много останали такива български, как да ги нарека, малцинства. Там са горе, наше, бугаре. Хора, които много често правят фестивали музикални, които …
Деница Сачева: Има и ромски филмов фестивал в Косово, всяка година, април месец. Това е тема, която за теб ще бъде много интересно.
Водещ: Добре. Много интересно е и че в неделя, не е интересно, много е хубаво, че в неделя е Благовещение. Сега, ако беше Любо Братоев, щеше да ни каже за този хубав християнски празник. Но мисля, че всички го усещаме и знаем. И само да завършим с това, че на Благовещение ще бъде създадена една нова партия.
Емил Спахийски: Как ще се казва тя – Блага вест?
Водещ: Не знам как ще се казва. Ние няма да го разваляме, обаче ще следим създаването на тази партия. Благодаря на „Голямото жури”.      

в. Банкер | 24.03.2012

Изобретателността в българските телевизии от години е премазана от комерсиалните стремежи на медийните съдържатели, вътрешните задръжки на журналистите, а също така и от случайните медийни играчи пред камерата, които стават все повече. Резултатът от това е липсата на разпознаваемост, която тв водещите се опитват да омилостивят с опитите си да копират успешни формати. Но от това става още по-лошо – не само защото копието по дефиниция е по-нискокачествено от първообраза си. Да се копира например емблемата на няколко десетилетия телевизионна журналистика у нас "Всяка неделя" никак не е лека задача, макар и разчитана като призвание за някои телевизионни труженици. Защо обаче все повече медии се опитват да дадат нов прочит на легендарното предаване на Кеворк Кеворкян, при това без да се притесняват, че и конкурентите им правят същото в неделя следобед?
Ако се разцъкате с дистанционното в този часови отрязък, няма начин да не попаднете на поне две подражания на "Всяка неделя". Един от основните копипейстове в телевизионното неделно меню е "Нека говорят с Росен Петров" по "Би Ти Ви". Да се спрем на няколко "съвпадения" с предаването на Кеворкян. Бившият главен сценарист на "Шоуто на Слави" дава поле за изява на свободното слово – трима известни герои на обществения живот коментират тема от седмицата в импровизиран СЕМ. Самият Петров е отявлен привърженик на историята и не пропуска неделя, в която да не напомни за славното ни минало. Изявите му винаги завършват с рубрика, наподобяваща "Събеседник по желание", въпреки че тя живее под името "Пожелахте да говори". Част от въпросите са на зрителите, както беше и при Кеворкян. Също, както някога във "Всяка неделя", на изпроводяк събеседниците си тръгват с подарък – шарж. Едно време ги правеше Борис Димовски, а сега – са колажи. Те се правеха в ефир, както и абсолютно всички интервюта и материали. Нещо, с което съвременната телевизия, напук на напредването на техниката, не само че не може да се похвали, но не може и да си позволи заради човешкия фактор. Ако някога гостите на Кеворк Кеворкян бяха все от каймака на българската, пък и на световната култура и политика, то днес отново са от каймака – само че предимно на поп фолка. Някога интервютата бяха не само любопитни, но и образователни, а сега "обогатяват общата култура" с незначителното и неважното нищоговорене. Какъвто всъщност е и редът на комуникацията в обществото.
Преди много години – единайсет, бащата на най-гледаното тв предаване в българската журналистика – Кеворкян, бе първият гост в шоуто на Слави. И даде благословията си в книгата за гости, каквато той имаше във "Всяка неделя" и в която събираше мъдростта на своите събеседници по желание. Славината книга обаче се запиля някъде, а и какво да напишат неговите гости?
В по-наши дни жълтите медии разнесоха, че Кеворк Кеворкян ще съди Росен Петров заради очевидната кражба на формата, чиято единствена разлика е в името. Напук на тези твърдения Петров определя сравнението на предаването му с "Всяка неделя" като комплимент, предизвикателство и висока топка, а пред сайта "Всеки ден" Кеворкян казва за него: "Преди всичко той е много образован и вътрешно грамотен човек, при това е надарен с добро чувство за хумор. Това е напълно достатъчно, за да е добър водещ. Особено когато, както е в неговия случай, "играе" себе си – забавлява се естествено и това го демонстрира все по-убедително. Не изпитвам никаква ревност към подобни хора. И да не бяхме приятели, пак щях да го харесвам."
Формата на "Всяка неделя" отскоро прилагат и в ТВ7. Оттам се заканиха, че неделните следобеди вече няма да са същите след старта на "Винаги в неделя". Тричасовото предаване претърпя дебюта си миналия уикенд и има няколко водещи. Със своя рубрика ще очакваме и Елена Йончева. Но бившата приятелка на бившия премиер Сергей Станишев няма да се изявява всяка неделя. Засега е тайна накъде се е запътила журналистката, но със сигурност ще е в обичайното й амплоа – като репортер в някоя гореща точка на света.
"Винаги в неделя" ще дава шанс пред камерата още на Ина Пелева и на Люба Кулезич със светската рубрика "Виенско колело", както и на Красимир Каракачанов. Лидерът на ВМРО ще разнищва скандалните убийства на миналия век, може би защото по традиция политическата му формация се ориентира в тази тематика. Думата ще бъде дадена и на Петьо Блъсков, който също ще има запазено място в неделята на ТВ7. Основният водещ обаче е Николай Бареков. Според него рубриката "Вашият събеседник" щяла да му даде шанс да прави друг тип журналистика. "Прави ми се публицистика, която да бъде по-спокойна. Иска ми се да дам възможност на зрителя да стане съпричастен с героя в студиото", заяви Бареков. Той поясни, че събеседниците му ще са интересни на обществото, защото досега са говорили малко пред камера. Обясни и присъствието на първия си гост Христо Стоичков, който, разбира се, никак не е чужд на камерата, но е един от най-коментираните ни сънародници. А иначе и в ТВ7 ще обръщат в неделя специално внимание на зрителските въпроси, защото "от зрителите по-голям публицист няма".
Бившият кадър на Би Ти Ви не отрича, че иска да вземе най-доброто от легендарната "Всяка неделя", като според него това е формат, който не бил измислен в България. (Е, поне в Пловдив със сигурност.) "Винаги в неделя" е опит да се покаже една по-различна, спокойна, фамилна неделя, правена от много хора, а стремежът на екипа ще е да остане верен на принципите си на правене на публицистика. Освен това в този почивен ден нямало изявен лидер на телевизионния пазар. Досегашните опити да се възобнови нещо като "Всяка неделя" не били добри, тъй като нямало журналисти, които да го направят качествено. Но, от друга страна, било нормално всички телевизии да имат блокови предавания точно в този ден, защото тогава цялото семейство е пред екрана. Интересно дали хората, които срещам през уикендите по улици, заведения, в парка или планината, са ненормални, от непълноценни семейства или има някаква друга причина?
Нова телевизия също се вписва в копирането, само че го прави в съботния ден с Мартин Карбовски. Формулата и на неговите изяви е подобна, при все че той, за разлика от колегите си, вкарва повече живи връзки от различни места в страната.
Истината е, че наистина няма телевизионни журналисти като Кеворкян, за да радват зрителите с уникалните си интервюта, независимо дали във "Всяка неделя" или "Винаги в неделя". Дали пък "грешката" не е и в днешните събеседници и в очакванията на аудиторията – да се забавлява на ръба на скандалното. Новите неделни издания копират "Всяка неделя", като взимат най-оборотното от нея – това, което най-бързо и безболезнено може да се приложи, без да се правят каквито и да било експерименти, като например излъчването директно от няколко града в света, без да се реализират някогашните телевизионни мостове, без да се дава шанс на истински свободното слово, без да събират десетки левове за възстановяването на войнишките паметници или някаква друга хуманна кауза… Както казва бащата на модерната журналистика у нас Кеворкян – медиите са клонинги, всичко се прави под индиго. Ясно е, че топлата вода е открита, но като толкова напористо се копипейства, защо никой не се пробва и в някои от гореизброените дисциплини? Защо телевизионната неделя не е толкова пъстра и полезна? Защо не е магнетична? Само така има някакъв шанс телевизиите да направят предаванията си толкова чакани, както някога беше "Всяка неделя". Или смислените неща действително съвсем изчезват от екрана?

Стр. 35

СБЖ I 22.03.2012

ГОДИШНИ НАГРАДИ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ
2010 – 2011 г

ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ:

РАДИО – „ДЕНЯТ НА СОВИТЕ”, РАДИО ШУМЕН

ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ:

ТЕЛЕВИЗИЯ – БОЙКО ВАСИЛЕВ, БНТ

Номинации:
ДОБРИН КЕРЕСТЕЛИЕВ за филма „Великата рилска пустиня” , БНТ
ЕМИЛ РАФАИЛОВ за ТВ програма „Термометър” в ТВ „Евроком”

ИНФОРМАЦИОННИ АГЕНЦИИ

СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ – БТА

ПЕЧАТ

КЪДРИНКА КЪДРИНОВА – СП.ТЕМА

Номинация:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ -в.”Дума”

ФОТОЖУРНАЛИСТИКА

БЛАГОВЕСТА ЦВЕТКОВА – в.”Дума”

Номинация:
ПИЕР ПЕТРОВ -в.”24 часа”

ЧУЖДЕСТРАНЕН КОРЕСПОНДЕНТ

ВЛАДИМИР КУЗМИН – В.”РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”

КНИГА

ЦВЕТАН ТОМЧЕВ – ”ГОЛЕМИТЕ ФОТОРЕПОРТЕРИ НА БЪЛГАРИЯ 1960-1989”

Номинации:
МИЛКО ПЕТРОВ
„Америка-социалният тропик”
ВЕСЕЛ ЦАНКОВ
„Блогът на местния идиот”
ИВАН АНГЕЛОВ
„Притча за пшениченото зърно”

КОРЕСПОНДЕНТ НА ЦЕНТРАЛНА МЕДИА

БЛАГОЙ БЕКРИЕВ – НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ,Пловдив

Номинация:
ЕЛКА РОБЕВА – кор.на БТА, Перник

МАТЕРИАЛ В РЕГИОНАЛНА МЕДИА

РОСИНКА ПРОДАНОВА – РАДИО БЛАГОЕВГРАД

ЕЛЕКТРОНЕН САЙТ

„DNEVNIK.BG”

Номинации :
Newmedia21.eu , издание на ФЖМК
Media-journal.info издание на УНСС

БЪЛГАРСКИ МЕДИИ В ЧУЖБИНА

В.”БЪЛГАРСКИ НОВИНИ", Гърция – БОЙКА АТАНАСОВА

ГРАМОТА И ПОЧЕТНА ЗНАЧКА „Златното перо”

ТОМА СПРОСТРАНОВ – Програма „Хоризонт” БНР

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА

МИЛЕН ВЪЛКОВ /посмъртно/

Оригинална публикация 

www.ngobg.info I 23.03.2012

BlueLink.net открива инициатива за насърчаване на качествена журналистика по проблеми на околната среда, в партньорство с вестник „Капитал". БлуЛинк кани за участие всички журналисти, които имат интерес да работят по широкия кръг от проблеми, свързани с качеството на оценките за въздействие върху околната среда и свързаните с тях процедури на гражданско и експертно участие, и последиците върху природата и благосъстоянието на хората и местните общности.
Желаещите журналисти могат да изпратят предложения за репортаж, разследване, анализ или друг жанр по техен избор – до 1000 думи, придружени от кратка автобиография, на електронен адрес: office <at> bluelink.net.
До юни 2012 г. БлуЛинк ще предоставя експертна и/или финансова подкрепа за реализацията на индивидуални журналистически проекти, които демонстрират потенциал за повишаване на информираността и чувствителността на аудиторията чрез стойностен журналистически продукт, съобразен с принципите за качествена и етична журналистика. БлуЛинк, съвместно с британската фондация „Гардиън", ще предостави възможност на желаещите участници да се запознаят с тези принципи. В рамките на инициативата, журналистите ще имат достъп и до експерти от областта на околната среда и природозащитното право за необходими уточнения и консултации в процеса на работа по отделните теми.
Примерни теми за журналистическа работа, които попадат в рамката на настоящата покана са: проблеми около пълноценното участие на обществеността в процедури по екологична оценка; стойност и качество на експертните становища; капацитет и действия на регионалните и национални органи за екологичен контрол; корупционни практики и съдебна практика; проблемни проекти в чувствителни области като рудодобив, енергетика, строителство, туризъм, експлоатация на горите и др. Предложените теми могат да засягат както принципни проблеми, свързани с прилагането на механизмите за оценка на въздействие върху околната среда, както и да разследват конкретни случай, инвестиционни намерения и реализирани проекти. Дейностите се изпълняват с подкрепата на фондация "Отворено общество" в рамките на конкурса „Повече плурализъм по време на криза".

За повече информация: Владимир Иванов, тел: 0896 72 91 43

Оригинална публикация

в. Дума | 20.03.2012

Рекламно-информационният център на Българското национално радио ще бъде открит на 22 март от 11 ч. в градинката пред параклиса на бул. "Драган Цанков" 4, съобщи БТА. Гостите ще могат да чуят изпълнения на Биг бенда на БНР. В Рекламно-информационния център ще се предлага продукцията от издателската дейност на националната медия – компактдискове и книги, както и разнообразни сувенири с логото на радиото. Посетителите могат да намерят първия от серията дискове с песни на наши поп изпълнители "Звучи в мене музика", с незабравими хитове на Емил Димитров; първия радиоречник: англо-българо-френски, англо-българо-испански и англо-българо-немски с компактдиск с гласовете на професионалните преводачи от БНР. В центъра ще се продават и билети за концертите в Първо студио на БНР. Той ще бъде отворен всеки работен ден от 11 до 19 ч., а в събота – от 12 до 16 ч.

Стр. 17

:Първото българско онлайн списание за дома и свободното време Антре http://www.antre.bg/ посвети мартенския си брой на празника на Свети Патрик. По този повод организира и симпатична томбола - трима от читателите могат да спечелят бутилка Tullamore Dew само с два клика на мишката си.