в. Капитал | 17.03.2012

Урок по политическо използване. На това бяхме свидетели през изминалата седмица, след като медиите в България подхванаха историята за австрийския лобист Петер Хохегер и неговата дейност в страната.

Хохегер в момента е разследван в Австрия за цялата си работа през последното десетилетие със съмнение за корупция на политици. Като част от това разследване се проверява и всеки негов проект в България. След като стана ясно, че австриецът е работел по проекти за правителството на Сергей Станишев, а част от парите са се връщали обратно през фирмата на сегашната му приятелка Моника Йосифова, историята придоби невиждани мутации. Търсенето на отговорност беше заместено от напълно безсмисления въпрос кой пуска това. Политическите опоненти започнаха да се подозират взаимно, а след това и открито да се обвиняваборисовт в злонамереност. Бившият премиер Сергей Станишев заподозря управляващите в опит да отклонят вниманието от себе си заради скандала с бонусите. Премиерът Бойко Борисов прехвърли топката към бившия президент и сегашен конкурент на Станишев – Георги Първанов. Последният я върна при премиера. Земеделският министър от своя страна намери обяснение на драмата с високите цени на яйцата. Тя била, за да се отклони вниманието от аферата "Хохегер"
След това дойде ред на вътрешния министър Цветан Цветанов, който реши да използва случая за натрупване на позитиви и се обяви за свикването на парламентарна анкетна комисия. Тя трябва да разследва дейността на австрийския лобист в България и отношенията му с политиците. В средата на седмицата историята ескалира. На специално свикана пресконференция Моника Йосифова показа договорите си с австрийския лобист. Тя призна, че е работила с него, и разкри детайли от отношенията им. Част от тях. На пресконференцията Йосифова се извини, че е скрила факти от "Капитал". "Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер, и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти", заяви Йосифова.
Последва нова фаза, която подозрително прилича на отвръщане на удара, като фокусът се измести върху ГЕРБ. Сайтът offnews.bg представи управителя на компанията на Хохегер в България – Росица Велкова, като един от учредителите на ГЕРБ и съавтор на управленската програма. Информацията бързо обиколи медиите и постави черна точка в полето на управляващата партия. ГЕРБ разпространи официално съобщение, в което се дистанцира от бившата приближена на Хохегер. В интервюто, което австрийският лобист Петер Хохегер даде на "Капитал", става ясна неговата версия за това какво точно е правел в България, кой го е довел и с кого си е общувал. От него се вижда, че вероятно пак има укрити подробности. Разказът на австриеца е добър повод политическата употреба да спре и да се наблегне на фактите.

Стр. 18

www.vsekiden.com | 17.03.2012

Николай Бареков е роден на 16 октомври 1972 г. в Пловдив. Започва кариерата си като радиожурналист в родния си град. В София идва през 2000 г. като водещ на политическо токшоу в ТВ „Европа“. 7 години е лице на сутрешния блок на Би Ти Ви – от 2003 г. През 2010 г. стана директор на „Новини и актуални предавания“ в TV7, както и водещ на рубриката „Гореща точка” в сутрешния блок на медията. В неделя от 15,30 часа TV7 стартира новия си уикенд блок „Винаги в неделя“, в който Бареков ще има своя рубрика, наречена „Вашият събеседник”. Журналистът сподели пред „Всеки ден” с какво ще изненада зрителите и защо е избрал за свой първи гост Христо Стоичков.

Г-н Бареков, в неделя ТV7 стартира ново грандиозно предаване, с което ще бори блоковете по другите телевизии. Кои са вашите силни страни в сравнение с останалите?

Предаването се прави от доста голям екип продуценти и журналисти. В екипа участват освен аз като водещ, и репортери от новините – Диана Радева, Диляна Гайтанджиева, Асен Иванов, както и бащата на посттоталитарния модерен вестник Петьо Блъсков. Той ще има своя рубрика. Ще има и доста атрактивни и любими български публицисти. Първото издание стартира с 20-минутна лекция на проф. Вучков на тема „Какво е качеството на българските политици”. Красимир Каракачанов ще има много интересна рубрика, която прави с външен продуцент. В нея разглежда най-скандалните части от българската история. Според мен предаването е добре композирано.

Има ли някакви изненади, които трябва да очакват зрителите?

Да, но предпочитам засега да ги запазя в тайна, иначе няма как да бъдат изненада, нали така? Не всички ще станат известни първата седмица. Една голяма част от приятните изненади ще бъдат представени във второто издание на неделното ни предаване. Въобще неочаквани моменти ще има в първите четири предавания. Във всяко едно от тях ще има нови неща. Между другото, особено интересна е рубриката на Инна Пелева. Тя ще стартира по много силен начин точно преди горещото интервю с Христо Стоичков. Предаването винаги ще завършва с гост, наречен „Вашият събеседник”, който ще бъде избиран от зрителите на ТV7. Те ще му задават и въпросите. Всъщност тази рубрика ще бъде моето коронно изпълнение в магазинното предаване. Силата му е в огромния екип и разностранните таланти, които ТV7 е успяла да събере.

Кажете в аванс поне някои от изненадите за тази неделя.

Голяма част е вече разкрита. Зрителите знаят какво да очакват. Доста изненадващо ще преминат и самите рубрики. Ексклузивният гост е Христо Стоичков, а в светската рубрика „Виенско колело” ще гостува не кой да е, а Люба Кулезич. Вярвам, че тя ще направи едно доста интересно интервю.

Какво смятате да попитате Стоичков?

Хората са задали много въпроси. Има за футбола, има за политика, има за личния му живот, има въпроси за много неща в България. Много са интересни. Сам по себе си Христо Стоичков е най-успешната, най-коментираната фигура в обществения живот. Самото му интервю ще е голямо предизвикателство както за него, така и за мен като водещ.

Как успяхте да „навиете” Елена Йончева да участва като водещ в неделния блок? От доста време тя отсъстваше от телевизионния екран.

С Елена отдавна сме в преговори. Мисля, че тя избра нашата телевизия, защото вижда, че ТV7 е телевизията с най-голяма и качествена публицистика в българския ефир. Образно казано, докато останалите телевизии унищожаваха своята публицистика и своите сериозни журналисти, ние ги създавахме. Мисля, че Елена вижда естественото си място в ТV7. Тя ще има възможност да пътува из горещите точки на света, а ние ще й дадем платформа, възможност да показва своите уникални репортажи.
Тоест ние пак ще видим Елена във вече познатото й амплоа – на авантюрист, на човек, от когото можем да очакваме приключения?
Да, разбира се, това е областта, в която наистина е добра. Там е силата й. Несериозно е тя да прави светски репортажи, нали?

Къде ще пътува сега? Можете ли да вдигнете завесата?

Тя подготвя пътуването сега и когато дойде времето, ще разберете.

С Петьо Блъсков как се сработихте? Той май като че ли не е толкова лесен за общуване?

Много лесно се сработихме. Той е много интелигентен, много разбран човек. Сега ще се пробва на ново поприще, в телевизията. Ако запази своето скептично отношение към живота и политиката, както го е проявявал като вестникар, мисля, че ще има голям успех като телевизионер. Той ще си има собствена рубрика, ще коментира актуални събития. Малко са медиите, които могат да се похвалят с добри коментатори. А ние вече добавихме и Петьо Блъсков към нашия екип.

Някои зевзеци се питат дали ще дойде трезвен в студиото?

Винаги е бил трезвен, когато е общувал с мен.

Да разбирам ли, че не се страхувате от конкуренцията по това време, в неделя? Защото точно тогава има няколко подобни предавания. Как ще измъкнете зрителите им?

Аз внимателно наблюдавах пазара, преди да стартираме този проект. На пазара в момента няма изявен лидер в неделя. Пазарът е много сегментиран. Би Ти Ви и Нова се конкурират, но никоя от тях не е изявен лидер. Това означава, че зрителят не е убеден в качествата на програмите, които текат по двете телевизии. Ние ще предложим нещо трето, което нищо чудно да стане лидер на телевизионния пазар.

Стремите ли се да създадете предаване, подобно на „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян, или приликите са случайни?

Аз видях отговора и на г-н Кеворкян, той много добре е усетил нещата. Не просто се стремим, ние взимаме това, което е най-добре за зрителите. „Всяка неделя” не е измислено в България, не е измислено от г-н Кеворкян. Това е формат, измислен в чужбина. Просто досега опитите да се възобнови нещо като „Всяка неделя” не бяха добри, защото нямаше журналисти, които да го направят качествено. Кеворкян има силен журналистически стил, който досега в неделно предаване не сме го виждали. А и думата „неделя” не е измислена от него. Нормално е всички телевизии да имат блокови предавания точно в този ден, тогава цялото семейство е пред екрана. Ние ще се опитаме с един букет от силни личности да направим качествена журналистика. От моя гледна точка нещата са много прости и ясни. Няма да правим пиар нито на политици, нито на други личности. Ще правим истински неща, истинска публицистика, на ръба на забавното, на ръба на веселото, на интересното от българския живот. Искам хората, които ни гледат, да се развличат и да научават нещо важно и в същото време да им бъде интересно.

Кога ще почивате? Излиза, че всеки ден ще бъдете на работа, водите и сутрешния блок.

Да ви кажа честно, не ми е приятно да нямам почивен ден в седмицата. Събота става работен ден. Но засега ще е така. Аз съм човек, който си има режим, спортувам. Спазвам известен режим и се надявам, че ще мога да изкарам така още известно време.

Това отразява ли се на вашия личен живот, на отношенията ви с близките ви? Сърдят ли ви се?

Аз много отдавна съм на професионалната сцена, така че близките ми хора отдавна са ме възприели с всичките ми позитиви и негативи.
Не се ли страхувате, че в един момент зрителите могат да се пренаситят от вас? Всеки ден ще ви гледат по телевизията.
Имам ги тези страхове. Аз затова и една година си почивах, не се показвах по телевизията. Сега работя, когато трябва пак – ще почивам. Знам кога да сляза от екран, кога да си взема въздух. В момента съм в стихията си, нещата, които правя, се възприемат страхотно от публиката и не е момент да почивам.

Оригинална публикация

Водещ: С Венцислав Йосифов си говорим по време на рекламите за това дали държавата не е на път да фалира. Има такива сериозни внушения от някои хора, че държавата е много зле и вървим към „Виденова зима” или гръцки сценарий.
Венцислав Йосифов: Не. Държавата е богата и да има някакви елементи на криза в определени отрасли не може да се стигне до такава зима, защото при една огромна безработица, която цари в южната част на Европа, в България безработицата в условията на европейска и световна криза е в рамките на нормалното. 12 до 15% е нормално.
Водещ: Това заради борда ли се случва така?
Венцислав Йосифов: Естествено.
Водещ: Той ще ни спаси, ще ни запази?
Венцислав Йосифов: При условията на борда не можеш да правиш харчове за неефективни дейности.
Водещ: А държавата сама по себе си има ли още какво да продава, да раздава и да…
Венцислав Йосифов: България е изключително богата държава.
Водещ: Още?
Венцислав Йосифов: И още, да. И има много. В България не са пипнати военно-промишления комплекс, големите енергийни обекти, пристанища. Има поне 200 летища на територията на държавата. Чухте колко язовири са държавна собственост. Така че има още с какво да бъдат обезпечени даже и повишени разходи.
Водещ: Дори и да стане беля, ще има какво да продадем?
Венцислав Йосифов: Естествено.
Водещ: както се казва в едно семейство, имаме си запаси.
Венцислав Йосифов: Имаме си, да. Не е както в другите държави, където…
Водещ: Видя ли тази история с тези хора, които са имали почти неограничен, за тях, нали, дебит – всеки ден по 400 лева, и пак нещо не се справят с живота?
Венцислав Йосифов: А, има ги и такива хора по света, особено някои кланове от циганските…
Водещ: Да не кажеш…
Венцислав Йосифов: … няколко, да, които просто живеят и държат да си живеят, както са си живяли отпреди хиляди години.
Водещ: Това много пари ли са? Всеки ден по 400 лева много пари ли са?
Венцислав Йосифов: Ами, за тях са невъобразимо много. Даже трябваше да имат и коли и нова къща и всичко.
Водещ: А защо нямат?
Венцислав Йосифов: Ами, защото маниерът им на живот е такъв.
Водещ: какъв?
Венцислав Йосифов: Да, те и да имат и да получават по 2 000, пак ще си живеят по същия начин.
Водещ: Това е много страшно, което казваш, което и аз си помислих, което и много хора са си помислили.
Венцислав Йосифов: Ами, да. Но то трябва наистина да минат хиляди години и да се положат огромни усилия, не само в нашата държава, а и по цял свят, за да се промени начина на мислене, да се квалифицират, да работят.
Да. Няма да им даваме оценки, няма да ги оправим ние.
Венцислав Йосифов: Не.
Водещ: Дай сега да те питам за това, което се случва в БСП. Всъщност, първо ще те питам дали се справя ГЕРБ с управлението?
Венцислав Йосифов: Да. При условията на валутен борд, доста добре.
Водещ: Да. БСП по-добре ли ще се справи догодина?
Венцислав Йосифов: При условията на валутния борд, пак същото.
Водещ: Винаги, който и да изберем.
Венцислав Йосифов: Който и да изберем, условията ще бъдат едни и същи, докато сме в условията на борд. Като влезем в…
Водещ: В смисъл, бордът е нещо като сигурна мизерия, но поне сигурна?
Венцислав Йосифов: Абсолютно. Поне знаеш, че няма да тръгнем много нанадолу или много нанагоре.
Водещ: Тогава да излезем да видим по-добре ли…
Венцислав Йосифов: Ами, когато отидем в европространството, тогава. Когато няма вече лев, ще има евро. Тогава ще сме в коренно различни условия.
Водещ: Така ли?
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Пак добре ли ще бъде или не се знае?
Венцислав Йосифов: Ами, като гледам…
Водещ: Като гледаш спекулата каква е…
Венцислав Йосифов: … как живеят, е да, ама като гледаме как живеят южните държави на континента и пак им покриват беличките, и ние ще живеем така.
Водещ: А така.
Венцислав Йосифов: То има един хубав виц, дето събрали се португалецът, италианецът, испанецът и гъркът, яли, пили и се веселили и най-накрая гъркът казал – а бе , чакай да се обадим на германеца да ни плати сметката.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: Та и ние ще се включим в този клуб.
Водещ: Взимаш ли страна в това, което се случва в момента в БСП – Първанов срещу Станишев?
Венцислав Йосифов: Не. Това за мен е голямо достижение и показ, че в тази партия все пак има наистина много демократични процеси. Нека да има противоборство. Няма да са само те, като кандидати.
Водещ: Е, ама…
Венцислав Йосифов: Знаете, че има и други мераклии за тоя пост.
Водещ: Е, не взимаш ли страна? Може би си ангажиран.
Венцислав Йосифов: Не.
Водещ: Емоционално, заради Моника
Венцислав Йосифов: Нито емоционално, нито неемоционално. Това е една здрава партия, в която всичко се чува. Затова по-добре да се стои настрани. Опасното е, когато те спрат да говорят и започнат нелегално да решават въпросите. Тогава може да чакаме партизанска война.
Водещ: А, те имат традиции в това, те имат традиции в това.
Венцислав Йосифов: Тогава може да излязат и в гората.
Водещ: Добре. Ти си много модерен човек, явно. Би трябвало или да си много модерен и да си простанишев в тая битка или примерно, ако завиждаш, че ти е взел Моника, нали жената, можеш да му кажеш, нали – аз съм за Първанов, можеш да кажеш – аз пък няма да играя за теб.
Венцислав Йосифов: Ама всеки се бори за доброто. И като е взел жена ми, аз ще си потърся нещо друго. Това е… нищо ново под слънцето.
Водещ: Оптимист си.
Венцислав Йосифов: Ами, разбира се.
Водещ: Кога… Може ли малко лични въпроси?
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Защото тук аз имам една теория такава. Откога сте разделени с Моника, с Моника Йосифова?
Венцислав Йосифов: Ами, от няколко години.
Водещ: А може ли точната година да ми кажеш, за да преценим?
Венцислав Йосифов: Не мога да се сетя.
Водещ: Значи, аз мога да ти кажа. Има публикация, че се развеждате, във frognews, от 2007, май месец.
Венцислав Йосифов: Напълно е възможно от тогава.
Водещ: да. Какво мислиш за това, което сега се случва с Моника?
Венцислав Йосифов: Нищо.
Водещ: Нищо не се случва?
Венцислав Йосифов: Нищо не се случва. Тя си работи перфектно. Един добър професионалист и естествено, че има хора, които ще й завиждат.
Водещ: Има хора, които казват, че това е конфликт на интереси. В смисъл, премиерът си има гадже, което е твоя жена в тоя случай и й дава поръчки. В смисъл, дава й държавни пари.
Венцислав Йосифов: Винаги е работила перфектно и с много добри юристи. Самата тя има и друго образование. Така че…
Водещ: Въобще не подценяваме нейния професионализъм. Въпросът е дали коректно са се случили нещата там? Все пак това са пари на данъкоплатците и заради това е важен. Ако те са били гаджета по това време, а той й дава парите, това ми прилича на конфликт на интереси.
Венцислав Йосифов: Тя е работила с поне 50 фирми.
Водещ: Нека,, браво на нея. Въпросът е, че…
Венцислав Йосифов: Да. Така че…
Водещ: … премиерът представлява държавата и дава пари на приятелката си. В друга държава това щеше да бъде доста сериозен проблем.
Венцислав Йосифов: Вижте, възможно е, ако е имало някакъв конфликт на интереси, но тогава не е имало конфликт на интереси.
Водещ: Тогава не са били гаджета, това ми казваш.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Кога е това тогава?
Венцислав Йосифов: Ами, примерно казано, когато е подписан някакъв договор. Там, 2006 ли е било. Чух по телевизията и радиото. Иначе, всеки е държал да работи с най-добрия в бранша.
Водещ: Не искам да гледам под чаршафите Ви. Просто, като данъкоплатец, се питам дали още е била жена Моника на Венци Йосифов, когато е получила тия пари? Това е важно.
Венцислав Йосифов: Дали тези пари са щели да бъдат изразходвани за тази фирма или за друга фирма, пак PR агенция…
Водещ: Не е така.
Венцислав Йосифов: … или за някоя трета…
Водещ: Ама фирмата на гаджето е едно…
Венцислав Йосифов: … тези пари са щели да бъдат изразходвани.
Водещ: Ясно. И те трябва да бъдат изразходвани.
Венцислав Йосифов: Ами, разбира се.
Водещ: Въпросът е, че ако бяхме в Щатите, гаджето на премиера взима сума.
Венцислав Йосифов: Ами, за съжаление, не сме в Щатите, а сме в България. В България всеки прави, който, каквото може и както може.
Водещ: Да. Това е обяснението.
Венцислав Йосифов: Не само това. Това е една причина да се замислим не само по този повод, а по принцип за цялостното устройство на държавата.
Водещ: Че то така може…
Венцислав Йосифов: Нашата държава е министър-председателска република.
Водещ: Да. Е?
Венцислав Йосифов: Който стане министър-председател, прави кой, каквото си иска. Това е положението от времето на…
Водещ: От времето на Тодор Живков.
Венцислав Йосифов: На, Бог да го прости, да. Той беше като цар.
Водещ: Между другото, тогава открихме нещо. Има едно момче, което се казва Огнян Бояджиев. Не го намерихме, но през ноември месец 2006 в портал „Европа” той задава въпрос – защо без конкурс и без поръчка фирмата на Моника Йосифова получава държавни пари? По късно това момче някой го бие, някой му хвърля един бой.
Венцислав Йосифов: Не може да бъде.
Водещ: Може да е за друго нещо. Зависи, може да са някакви лични отношения. Търсим Огнян Бояджиев, който наистина тогава, може би защото е бил конкурент на Моника Йосифова, може би това го е накарало да се обади. Той тогава се възпротивява срещу тези държавни пари, отиващи за реклама на България в частна фирма. Тогава той. Само искам да го обявя, че го търсим.
Венцислав Йосифов: Публично-частното партньорство е факт не само в България. То върви навсякъде. И тя е работила, примерно казано, е била една от най-добрите фирми по времето още на правителството на Царя. Така че…
Водещ: Въобще не оспорвам твоите думи. Въпросът е, че никой не смее да спомене, че ако те са били гаджета, ако те са били заедно и Вие сте се били развели, това се нарича конфликт на интереси.
Венцислав Йосифов: Тя може да е имала и друго гадже. Аз никога не съм я контролирал чак толкова, да кажем.
Водещ: Така ли?
Венцислав Йосифов: Примерно казано.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: Напълно е възможно.
Водещ: Много модерен човек си ти. И за жена си и за държавата и за парите. Много сме модерни с теб станали.
Венцислав Йосифов: Ама само тук, по цял свят е така. Откакто беше движението на хипитата, не знам, ти не си ги спомняш, но…
Водещ: Не, не си го спомням, да.
Венцислав Йосифов: Оттогава вече обществото е много модерно.
Водещ: Възможно ли е да атакуват Моника заради Сергей Станишев, защото Първанов има полза от това?
Венцислав Йосифов: Ами, всичко е възможно на този свят. Може да я атакува и някой, примерно казано, друг човек.
Водещ: Да. Кой?
Венцислав Йосифов: Примерно, някой от кандидатите за ръководството на БСП.
Водещ: Някой друг, освен… Аз казах Първанов.
Венцислав Йосифов: Те там са пет-шест групи.
Водещ: Пет-шест групи?
Венцислав Йосифов: Ами, да.
Водещ: Сергей. Тук имаме такъв въпрос, защото моят екип са повече момичета. Те са загрижени добре ли се грижи Станишев за вашите деца.
Венцислав Йосифов: Нямам някакви сведения за лошо отношение.
Водещ: да. Нямаш кофти данни.
Венцислав Йосифов: Но те си живеят повечето време и при мен.
Водещ: Приличаш на човек, който въобще не му пука, че се е разделил с жена си. Все едно не е преживял, някак си. В смисъл, не е толкова страшно да загубиш жена си.
Венцислав Йосифов: Това не е за първи път. Това не е за първи път.
Водещ: Това не е за първи път, да.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: За кой път е при теб?
Венцислав Йосифов: За втори е.
Водещ: За втори.
Венцислав Йосифов: Пък може да опитам и трети.
Водещ: Сега ми кажи, че имаш приятелка, с която смяташ да се жениш, нали.
Венцислав Йосифов: А, още не. В момента съм в етап на проучване.
Водещ: Иначе, в какви отношения сте със Сергей сега? Имате ли, чувате ли се?
Венцислав Йосифов: Ами, не.
Водещ: не се чувате.
Венцислав Йосифов: Не. Защо да се чуваме. Той си има с кого да се съветва.
Водещ: Понеже Моника прави много кампании…
Венцислав Йосифов: Естествено.
Водещ: … и на Първанов е правила кампания, когато Венци Йосифов беше кандидат за президент, тогава Моника ли помагаше?
Венцислав Йосифов: Не.
Водещ: Кой Ви направи тогава кампанията?
Венцислав Йосифов: Сега?
Водещ: Тогава, когато беше кандидат за президент ти? Преди 100 години беше това.
Венцислав Йосифов: А, не съм бил преди кандидат за президент, тогава бях за кмет.
Водещ: Да, да. Сега, сега.
Венцислав Йосифов: Сега беше за президентството. Съвсем не.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: коренно различни хора. Но ние не сме и правили една голяма кампания. Беше просто една заявка за нов подход в българската политика. Защото много от хората говорят за нова конституция, но никой не смее да каже, че тази конституция трябва да върне България към това,което е била…
Водещ: Кога?
Венцислав Йосифов: … хиляди години – царство.
Водещ: Да. Ти си монархист.
Венцислав Йосифов: Да, но не става… Аз по убеждения съм социалдемократ.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: Но като говорим за конституция, искам да кажа, че най-добрият модел е скандинавският модел. Там са конституционни монархии. Защо да ни е срам да кажем, че една конституционна монархия е много по-добра от, примерно казано, друго управление?
Водещ: Минахме на друга тема. Имам само още един въпрос, който е от личните.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Надявам се да ми простиш. Ще питам пак като данъкоплатец. Цялата тази тирада беше такава. И все пак има и любопитно нещо. Ще препоръчаш ли на Сергей да предложи брак на Моника и да заживеят, както си е традиционното семейство?
Венцислав Йосифов: Аз не мога да се бъркам в личните им взаимоотношения.
Водещ: Така. И Дина Станишева каза така. Толкова модерни се оказаха тия хора. Аз очаквах да са традиционалисти.
Венцислав Йосифов: Ама който, където иска, каквото иска, това да прави.
Водещ: Ама не може така. Как така ще…
Венцислав Йосифов: Аз не мога на теб да ти препоръчам. Ето, примерно казано, онази девойка в студиото е прекрасна. Вземи я!
Венцислав Йосифов: Ако ми е била жена, що да не я препоръчаш? Или да кажеш – тази жена е свястна, вземи я, O. K.q, обичайте се. Или ако не е много свястна да му кажеш – Сергей, внимавай, не е много свястна. Така, между мъже.
Венцислав Йосифов: Ние не сме толкоз близки, за да си даваме такива съвети. Това го правя с приятелите си и това, когато обсъждаме разни други девойки.
Водещ: Много мъжки си го приел. Хората, мъжете в България се отчайват, като се развеждат. Но край на това. Къде държи Венци Йосифов парите си?
Венцислав Йосифов: Значи, аз всичко инвестирам.
Водещ: В банки нямаш пари?
Венцислав Йосифов: Малко.
Водещ: Малко. Колко е малкото за Венци Йосифов? Колкото за пиене, нали. В какво инвестираш?
Венцислав Йосифов: В недвижимости.
Водещ: В недвижимости?
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Това… офиси или как… или къщи, квартири?
Венцислав Йосифов: Къщи, офиси, земи.
Водещ: Всичко.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Цялото ветрило.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Земеделска земя?
Венцислав Йосифов: Земеделска земя.
Водещ: Препоръчай нещо на хората, които имат 100 лева и трябва да ги инвестират някъде.
Венцислав Йосифов: Със 100 лева трудно инвестиция ще се направи.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: Най-много да ги инвестират в уиски.
Водещ: Уиски?
Венцислав Йосифов: И да си го държат за 20 години, то ще отлежи и ще им е по-скъпо.
Водещ: Ще могат да го продадат по-нататък?
Венцислав Йосифов: Биха могли, да.
Водещ: Това е точно философията на хората, които показахме преди малко. Те са инвестирали всеки ден тия 400 лева в почерпушки и в ракийки и в…
Венцислав Йосифов: Примерно, агънца и др.
Водещ: да. И така се живее дълго време, докато не ти вземат картата.
Венцислав Йосифов: Абсолютно.
Водещ: Е, ама то, картата, ти я взимат един ден.
Венцислав Йосифов: Е, нищо. Пак ще си взимам помощите – и за деца, детските надбавки, всичко. И те им стигат.
Водещ: Познаваш ли лично Симеон Сакскобурготски?
Венцислав Йосифов: Ръкостискали сме се един път.
Водещ: А не като лично познанство?
Венцислав Йосифов: Не.
Водещ: Е, не си ли, не беше ли разочарован от неговия премиерски мандат?
Венцислав Йосифов: Вижте, той за цар става. А иначе, като премиер, не е виновен. Екипът му е бил такъв. Както и сега, не можеш да виниш…
Водещ: …
Венцислав Йосифов: Да. Но иначе, екипът е най-важното нещо. Кадрите са основният проблем.
Водещ: След малко ще опитам да направим един блиц какво мислиш за някои хора, но така, с няколко, с по една-две думи, нали. Не мога да не те върна на Първа частна банка.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Коя година беше тоя фалит? Подскажи ми! Какво се случи?
Венцислав Йосифов: 96-а.
Водещ: 96-а. 95-а имаме 80 банки. Как го виждаш ти? Какво се случва?
Венцислав Йосифов: И сега имаме 80.
Водещ: Сега може ли да фалират банките?
Венцислав Йосифов: Трудно.
Водещ: А тогава?
Венцислав Йосифов: Въпреки че биха могли.
Водещ: Как?
Венцислав Йосифов: Ами, ако стане една световна криза, като нищо могат и да фалират.
Водещ: Някои?
Венцислав Йосифов: Не някои. Случвало се е по 15-16 000 да фалират в Щатите.
Водещ: Така, в един ден?
Венцислав Йосифов: Хем са най-могъщата икономика. За един месец, да кажем.
Водещ: Държавата ще може ли да покрие, ако примерно се получи една голяма световна банкова криза и в България фалират десет банки, държавата ще може ли да покрие вътре поне малките спестовни влогове на хората, както е гарантирания фонд?
Венцислав Йосифов: Да. Това си е, има такъв закон. Те са в отделна сметка и са събрани тези пари, така че не е проблем.
Водещ: Не е проблем. Тия с по-малките влогове да са спокойни?
Венцислав Йосифов: Е, тези, които са до тавана.
Водещ: До 100 000 евро.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: А с Първа частна банка какво стана тогава?
Венцислав Йосифов: Първа частна банка попадна в една местна световна криза. Тогава…
Водещ: Местна световна?
Венцислав Йосифов: Ами, да. В България…
Водещ: Оксиморон.
Венцислав Йосифов: … ни отрязаха отвсякъде, от всички пазари. Забраниха и износа на някои неща.
Водещ: Кой?
Венцислав Йосифов: Ами, НАТО.
Водещ: НАТО?
Венцислав Йосифов: Забраниха ни да изнасяме оръжие. Ние изнасяхме за по 700-800 млн. Долара всяка година. Руснаците ни отрязаха от нефта и газта и нямахме пазари. Тютюнът ни го отрязаха. Не ни купуваха тютюните.
Водещ: Как се стигна до това? Кой е виновен?
Венцислав Йосифов: Ами, за четири години стана това нещо.
Водещ: От 92-ра?
Венцислав Йосифов: От 92-ра г., 7. февруари, ако искате, направете си справка, 1 марка беше 15 лева, а на 7. февруари 97-ма г., т. е. 96-а г., за четири години, стана 1 500.
Водещ: Да. Е?
Венцислав Йосифов: Инфлацията беше 300%, девалвацията…
Водещ: Кой го направи това? Беровото правителство? Виденовото? Кой? Или заедно?
Венцислав Йосифов: И с помощта и на Международен валутен фонд и на много други.
Водещ: Защо е трябвало да ни фалират? Нямаше логика.
Венцислав Йосифов: Ами, за да може да се купи икономиката на безценица.
Водещ: Така ли?
Венцислав Йосифов: Примерно казано.
Водещ: Примерно?
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Не е много примерно. Може би това е, това звучи най-логичното.
Венцислав Йосифов: На там отиват изводите.
Водещ: … спекуланти. Далавери на политици. Така са казали.
Венцислав Йосифов: Ами, да.
Водещ: На кои?
Венцислав Йосифов: По света далаверите и корупцията се шири сред политиците. Тя липсва в частния сектор или в журналистиката. Е, има тук-таме.
Водещ: има, има.
Венцислав Йосифов: Да де. Но това са кокошкарските истории. Не са милиардите.
Водещ: А големият удар е да съсипеш една банка и да…
Венцислав Йосифов: Не е една.
Водещ: Не е една.
Венцислав Йосифов: То тогава стана съсипването на цялата банкова система. Те се и затвориха и държавните банки – Стопанска банка, Минералбанк, Балканбанк. Да не ги… Без значение.
Водещ: И сега ми обясняваш, че това е заговор, чисто световен, България да стане, да инфлатира, да фалира, за да може по-евтино да купим някои неща от нея?
Венцислав Йосифов: Вижте, много са възможните варианти. Може и да е от некадърност направено.
Водещ: Може, да.
Венцислав Йосифов: Некомпетентност. След тези кризи, които ги преживя цял свят, защото имаше и в Далечния изток и в Бразилия, в Турция напоследък, в Русия имаше банкова криза. Откакто се затвориха, така, могъщо банки в България, никъде не се е случвало такова нещо. Всичките банки бяха оздравявани, възстановявани, продавани, джойнтвани с други банки. Но да си съсипеш инвестицията в банковата система, това само ние го направихме.
Водещ: само ние го направихме.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Блицът. С по една дума. Аз казвам имена.
Венцислав Йосифов: Добре.
Водещ: Бойко? Една дума за бойко.
Венцислав Йосифов: Добър политик.
Водещ: Това са две. Политик. Политик, може ли да кажем политик?
Венцислав Йосифов: Може. Вече да.
Водещ: станишев?
Венцислав Йосифов: Научи се и той на политика.
Водещ: Научи се и той.
Венцислав Йосифов: Добър.
Водещ: Първанов?
Венцислав Йосифов: Много уравновесен човек, умерен.
Водещ: Уравновесен?
Венцислав Йосифов: Умерен.
Водещ: За него не казваш политик. Умерен политик, може би?
Венцислав Йосифов: Умерен политик, да. В този смисъл.
Водещ: Костов? В този смисъл Костов да обърнем.
Венцислав Йосифов: Иван костов, като политик, добър.
Водещ: Добър. А иначе какво? Като политик. Той си е политик. Като човек?
Венцислав Йосифов: Точка две, и като икономист не е много добър.
Водещ: Не е много добър. Аха, това имаш предвид, да. Последен въпрос тогава към теб. Кой от двамата е по-богат в момента? Имаше такъв въпрос в интернет. Моника или Сергей?
Венцислав Йосифов: Предполагам… Не мога, не съм им гледал сметките.
Водещ: Не знам. Сигурно няма да е лесно да им видиш сметките, но помислих си, и много хора са написали тук в интернет, че когато всичко е наред, когато има пари в едно семейство, любовта по-лесно върви. Вярно ли е това?
Венцислав Йосифов: …
Водещ: Благодаря за този разговор! Ако сега трябва да правиш PR кампания, ще се обадиш ли на Моника Йосифова?
Венцислав Йосифов: Едва ли. Не сме чак толкоз близки вече.
Водещ: Вече.
Венцислав Йосифов: Ние се чуваме само по повод и по отношение на възпитанието на децата.
Водещ: Вие сте изключително модерно семейство в този триъгълник, който се обсъжда, който не се обсъжда много, но сега го обсъдихме, донякъде. Изключително модерен триъгълник.
Венцислав Йосифов: Ако такава е преценката на хората, значи е така. Може да се каже и по друг начин. Сигурно има хора, които не са доволни.
Водещ: Благодаря много за този разговор! Бъди здрав!
Венцислав Йосифов: И аз благодаря!
Водещ: Поздрави Моника и я помоли да не ходи в съпружески предавания, а да дойде в едно такова по-интересно. Да я питаме, това е единственият въпрос.
Венцислав Йосифов: Е, да де, ама тя ми каза, че не сте я поканили.
Водещ: Поканихме я. Тя трябваше да дойде сега, примерно сега да си говорим. Един единствен въпрос има. Дали са били гаджета, когато е взела парите от държавата? Това е.
Венцислав Йосифов: Всичко може да й го зададете и по телефона.
Водещ: Ама исках да дойде тук да я питаме.
Венцислав Йосифов: Добре.
Водещ: благодаря!
Венцислав Йосифов: Няма нищо.

www.glasove.com | 17.03.2012 

„По-малко свобода, повече конфликти: Български медиен мониторинг 2011” е озаглавен новият доклад на фондация „Медийна демокрация”, който е качен на страницата на организацията. Той е изготвен от Лабораторията за медиен мониторинг, чийто екип e от млади медийни изследователи, и е подкрепен от Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”.
В самото начало на доклада изпълнителният директор на „Медийна демокрация” Орлин Спасов прави уговорката, че изследването се появява в контекста на засилващи се критики към българската медийна среда, особено като се има предвид и докладът на „Репортери без граници” за 2011 г., според който България е на 80-то място по свобода на пресата, с девет позиции по-надолу спрямо м. г.
Според Орлин Спасов, това се дължи на нерешените и през 2011 г. проблеми: неясната собственост и финансиране на редица медии, неефективната медийна саморегулация, липсата на синдикална защита на журналистите, тенденцията към олигополизация на пазара. Освен това, според данните, събрани от агенция „Маркет Линкс”, Спасов отчита, че най-големите губещи в битката за вниманието на медиите през 2011 г. са парламентът (57% по-слабо отразяване в сравнение с 2010 г.) и МВР (54% по-слабо отразяване). Медийният изследовател откроява и няколко ключови тенденции: ограничаване на представянето на политическото до два полюса: на единия – Борисов, а на другия – всички и всичко останало; появата на нови фигури и нови теми става за сметка на съществуващото статукво; водещите политически партии – ГЕРБ и БСП, приоритизират статуквото, което ограничава силно възможностите за медийна изява на по-малки и по-нови политически формации. „Тези възможности са допълнително ограничени и от наложените платени форми на политическа реклама в хода на предизборната кампания”, пише Спасов.
По-нататък в анализа, посветен на медийната регулация и нейните ефекти и дефицити, председателят на СЕМ Георги Лозанов акцентира върху необходимостта от законова промяна по отношение на предизборните кампании в медиите. Според него при тази промяна трябва да се изключи авторитарно звучащия термин „агитация”; да се въведе понятието „политическа реклама”; и от общия избирателен закон, приеман преди всички политически избори, да се изключат изискванията за поведението на медиите и те да се предвидят в медиен закон.
От останалите анализи на медийната 2011 г. интерес предизвиква изследването на Елена Колева, посветено на пресфотографията. В него тя отчита, че през 2011 г. е започнало, макар и спорадично, развенчаване на образа на Бойко Борисов като „месия” и „спасител”, защото на последните му публикувани снимки той е все по-често уморен, мрачен и с надменен поглед. А изследването на Калина Петкова, посветено на неполитическото съдържание в медиите, като че ли обяснява защо Борисов е мрачен дори когато журналистите „не го окупират” с въпросите си. Оказва се, че и неполитическото съдържание става все по-често обект на бизнес договорености. Така през 2011 г. медийният маркетинг успява да се утвърди като основна отправна точка и при подбора на съдържание в сферите извън политиката и икономиката. „2011 г. донесе дори конфликт между двете най-гледани телевизии – bTV и Нова телевизия, и жалба в КЗК”, припомня Петкова.

Текстът е публикуван в последния брой на в. "Култура".

Оригинална публикация

Водещ: Две министерски оставки, 100 милиона евро инвестиции в България. Ето, това ни донесе премиерът от Катар. Вижте, Колко много новини за няма 24 часа. Това обаче не беше всичко. Тази сутрин Бойко Борисов ни сюрпризира и с други вести. Пред зрителите на БНТ той съобщи 2 изключващи се новини. Едната гласеше, че още преди месец е отказал на руснаците да строим „Белене”. Другата гласеше, че отказал, неотказал, може да проведе референдум дали да се строи „Белене”, а третата новина беше, че разбира се, чакаме независим експертен доклад, който да се произнесе каква да е съдбата на „Белене”.Не знам вие, но аз се почувствах наистина изгубена в новините. Все пак да видим как голямото жури ще се справи с мътния информационен поток. Дали ще може голямото да се справи с мътния информационен поток? Така поставяме днес въпроса и пред вас и пред голямото жури, в състав днес: Деница Сачева, здравей, Деница.
Деница Сачева: Здравейте.
Водещ: Който случайно не я познава, не я е слушал тук и не знае за други нейни обществени изяви. Тя е специалист в областта на PR и на здравеопазването, което днес ще бъде особено полезно, за пореден път. Антоанета Цонева, борец за граждански права, просто казано, а иначе знам, че това вече много, сигурно не ти харесва по този начин да бъдеш представяна. Добре, официално ще те представя. Институт за развитие на публичната среда.
Антоанета Цонева: Благодаря, Пролет.
Водещ: Да, но по същество става дума за това, за граждански права. Виктор Лилов, музикален продуцент, издател и на книги.
Виктор Лилов: Мерси.
Водещ: За какво?
Виктор Лилов: Не знаете ли?
Водещ: Така е. И нов член в журито, Ива Бонева. За нас тя не е непознат човек. Надявам се и за вас, но като член за журито, така ще бъде и за нас новост твоето участие тука.Тя се опитва да помага и помага на забравените деца на България. Може и така да го кажем, нали, но тя е и директор на център за приобщаващо образование. Ива, здравей.Можеш да кажеш 2 думички за себе си, за да е по-точно и по-богато това, което ще чуят слушателите за теб?
Ива Бонева: Здравейте. То, директор съм на център за приобщаващо образование. От 97-а година, заедно с колегите, с които съм много щастлива да работя заедно, се опитваме да направим така, че всички деца в България да ходят на училище или детска градина и да имат семейства.
Водещ: Деца, които имат по някакви причини, проблеми, затруднения да бъдат приобщени, вие им помагате? Всъщност това се случи?
Ива Бонева: Ние го правим не толкова като работим с децата, а като помагаме на възрастните да разберат, че мястото на всяко дете е при другите деца и при родителите.
Водещ: Добре. Откъде да започнем сега разговора днес? Много новини,голяма бъркотия?
Деница Сачева: Те каскадно валят. Още нови и нови новини.
Водещ: Ето, последното, което научихме е, че ако до преди малко имаше дилема кой ще бъде министърът на здравеопазването, сега вече информацията гласи, че това ще бъде Десислава Атанасова, довчера и до този момент все още председател на здравната комисия в парламента. Деница, какво казваш? Изборът беше, както чухме сутринта от премиера,между нея и Менда Стоянова, председателят на правната комисия?
Деница Сачева: Да. За Менда Стоянова все още има в новините непотвърдена информация, че може би ще поеме здравната каса, поне така излиза в интернет сайтовете на този етап, Ще видим дали това ще се случи. За момента, мисля, че в рамките на политическа партия ГЕРБ, нямаше много възможности. Това е, да не кажа, може би единствената възможност, която партията имаше, ако трябваше да търси вътре в себе си политически избор, ако трябваше да търси експерти извън партията, имаше много по-удачни. Но това е политическо решение, така че да видим какво ще се случи.
Водещ: Ти , мисля,че знаеш достатъчно за Десислава Атанасова? Може ли да ни помогнеш малко повече с характеристики, някакъв бекграунд за нея?
Деница Сачева: Доколкото знам, Десислава Атанасова е работила в болницата в Русе. Била е юридически консултант там до началото на политическата си кариера през 2009 г., когато съответно поема пътя към парламента. Става народен представител в здравната комисия и след отлъчването на Лъчезар Иванов, тя съответно пое и здравната комисия. До този момент името й не е въвличано в скандали, но същевременно на мен лично, не ми е правела впечатление на човек, който е решителен и който има визия за реформи в здравеопазването. Същевременно, както вече казах…
Водещ: … имаше търкания между нея и министър Константинов, по инерция все още го наричам, в последно време?
Деница Сачева: Да. Министър Констанинов имаше…
Водещ: Тя определено не харесваше неговата политика?
Деница Сачева: Аз не мога да се сетя за човек, който харесваше неговата политика, преди всичко, защото аз не виждах каква беше тя. Той не очерта никакви такива, никаква визия. Нямаше. Говореха се само мантри в здравеопазването. Аз мислех, че на всички български граждани до гуша им е дошло да слушат за това, че те ще имат национална здравна карта или пък, че ще имат електронна карта, диагностично-свързани групи и всякакви такива думи, които по никакъв начин не са свързани с реални практически действия. Така че…
Водещ: Има ли добра новина за здравеопазването? Добра ли е новината, че си отива министър Константинов, а и б, добра ли е новината, че идва Десислава Атанасова?
Деница Сачева: Здравеопазването в момента е без екип. Трябва да се има предвид, че здравеопазването не може да бъде оправено от един, единствен човек, поради простата причина, че здравеопазването е сектор, който влияе върху всички останали други сектори. Здравеопазването, освен в своя хуманен аспект, има и много сериозен икономически аспект, който е свързан и с предоставянето на медицинските услуги и с фармацевтичния сектор и съответно с медицинските изделия и т.н. и т.н. Това е сектор, в който можеш да намериш абсолютно всички останали сектори.Поради…
Водещ: Като казваш няма екип, какво имаш предвид?
Деница Сачева: Имам предвид, че не може един, единствен човек да дойде и да оправи нещата, който и да е той. Трябва да има екип. В момента в здравното министерство няма никой. На практика до встъпването в длъжност на Десислава Атанасова, няма…
Водещ: Защо да няма? Има заместник-министри, има дирекции, шефове на дирекции
Деница Сачева: Няма, няма. Кой? Заместник…
Водещ: Няма ли там някаква система, която да е що годе устойчива на такива сътресения на смени и рокади на министри?
Деница Сачева: За съжаление, не. Тук вече може би Тони може да се включи, но законът за администрацията всъщност не се изпълнява в неговия замисъл, а именно да има несменяем мандат на главен секретар, който надолу по веригата да организира работата на дирекциите, а политическите кабинети да са тези, които да зависят от политическите бури и промени. Тъй като винаги, когато се смени някой от върха, започва каскадна смяна надолу по веригата, това довежда до факта, че ние вече в здравеопазването нямаме никаква памет.
Водещ: Случва ли се нещо важно в момента в тази сфера, което може да бъде блокирано, което може да бъде драматично провалено,заради липса на министър и на екип?
Деница Сачева: В момента болниците са със забавени плащания. Дейността на почти всички лечебни заведения боксува. Мисля, че здравеопазването въобще през последните 3-4 месеца е на автопилот, тъй като ние нямаме шеф на касата, нямаме шеф на надзорния съвет на касата. Липсва ключов заместник-министър в ресор, който е много важен, свързан с лекарствата. В момента здравеопазването е разграден двор, общо взето. Във връзка с това, което ви казах, с липсата на последователност и липсата на приемственост на институционална памет, искам само да отбележа, че на 15 март НЗОК стана на 13 години и в момента в НЗОК в София специално говоря, в централното управление, не работи нито един служител от хората, които са започнали, а те бяха близо 1800 човека.
Водещ: Така. И още нещо чух от това, което Деница каза, отекна ми в съзнанието и това е, че ако изборът на Десислава Атанасова е приемлив, поне така смятаме, защото около нея няма нищо злепоставящо. Няма основание да мислим, че не е един приемлив политически избор, то ти смяташ. Че ако трябваше експертно да бъде търсен министър, щяха да се намерят и много по-добри решения?
Деница Сачева: Определено смятам, че да.
Водещ: А вие какво смятате?
Виктор Лилов: За кадрила…
Водещ: За всичко. Каквото ви се говори?
Ива Бонева: Аз съм оптимист, по отношение на тази борба, която започна миналата седмица.
Водещ: Ива.
Ива Бонева: Да, Ива.
Водещ: Коя борба?
Ива Бонева: За сваляне на лимита за лечение, за трансплантации на деца в чужбина.
Водещ: Да, важно събитие. Трябва да го говорим.
Ива Бонева: Мисля, че вървим към победа. Така ми се струва. Още е рано да се каже, но…
Деница Сачева: Аз мисля, че това ще се случи.
Водещ: И аз вярвам, че ще се случи. Дано да не се вземе някакъв обратен завой в последния момент.
Антоанета Цонева: Не. Няма да има обратен завой, защото това премиерът го каза в едно телевизионно студио. Както знаем, България се управлява през телевизорите, така че той е в израз на вече невъзможност да отговаря пред журналистите, на водещите, в случая на БТВ. Каза: Ще направим, каквото трябва. Ще махнем този лимит. Аз искам да ви припомня нещо, изключително зловещо. В момента, в който този лимит беше наложен, партия ГЕРБ и имаше огромно недоволство тогава и реакции, партия ГЕРБ от субсидията си, дари милион и 200 хиляди на същия фонд. И понеже вече тези популистки номера не вървят към този момент, се минава на варианта. Има починало дете, смъкване на лимита и оправданието…
Водещ: Не смъкване, а падане.
Антоанета Цонева: Падане, а махане на лимита,да.
Водещ: Махане.
Антоанета Цонева: И обяснението, което също е зловещо. Аз не знам за какво става дума. Така ми каза …
Водещ: Здравният министър?
Антоанета Цонева: Финансовия министър, пък здравният министър казал така на финансовия министър. Това е образ, зловещ, на управлението на България в момента. Развихрени монополи, фармацевтични гиганти, които си правят, каквото искат. Никога нямаше да има смъкване на цени и преговори, ако не бяха почнали да се ритат големите в тоя бизнес и това всички около тая маса го знаем, нали така? Т.е. има управление, в което всичко се случва подмолно. В момента, в който избие чивията на някой монополист или на някой супер играч и обслужващите го медии започнат да атакуват, в този момент управлението се намесва. Само, че междувременно…
Водещ: Тогава ние вземем, та научим повече какво става.
Антоанета Цонева: Да. А междувременно ние сме си платили цената, нали разбирате? През лекарствата, през здравето, през липсата на политика. Големите играчи са се наиграли. Който, каквото е могъл, е взел от терена и е плячкосал и тогава ни се разиграва поредната сценка, пак през телевизора. Днеска ще гледаме през телевизора може би това е добрата новина. Ако има някаква добра новина, че ще паднат цените на яйцата, защото премиерът мисли да се намеси като ходи по бакалиите….
Водещ: Чакай сега. Хайде още малко да останем при оставките, ако не възразявате?
Антоанета Цонева: … и взима, това чух днеска, фактури, с които те си доставят и ще изчислява маржа на печалба лично.
Водещ: Не се знае какво ще бъде, защото пък министър Найденов каза…
Антоанета Цонева: Как не се знае?
Водещ: Министър Найденов каза: Нали не си представяте, че ще тръгнем ние тримата, заедно с медиите и ще правим шоу?
Антоанета Цонева:Ще падне цената.Каза го Бойко днеска, че ще ходи по бакалиите и ще…
Водещ: Зависи кой пред кой телевизор е бил. Това е много важно.
Антоанета Цонева: По единия телевизор беше и обясни цялата си стратегия, която между другото, е подход на Путин. Така смъкваше цената на свинското месо преди време.
Водещ: Добре. Значи имаме отстранен един министър, който не си е вършил работата, една дибра новина. Цената на яйцата ще падне, втора добра новина.
Антоанета Цонева: Общо взето е формулата… добра новина.
Водещ: Сега да видим един…
Антоанета Цонева: Трета добра новина дай.Недей да подбиваш министрите сега!
Виктор Лилов: Не. Нямам добра новина. По-скоро имам един въпрос. Цялата тази драма около лекарствата, която нямаше да я научим, ако не бяха почнали да се ритат…
Ива Бонева: Големите в тоя бизнес.
Виктор Лилов: За какво се ритат те всъщност? За едно парче от баницата, сериозно, което се предоставя изцяло от здравна каса. Това означава ли, че основният проблем, това ми е въпроса. Означава ли, че основният проблем всъщност е този изкуствен монопол, който е създаден с наличието на здравна каса и изобщо това говори ли за типа политика, който проведе, икономическа, по отношение на фармацията, фармацевтичната индустрия? И един въпрос, който е свързан с яйцата. Тука вече…
Антоанета Цонева: Давай, давай!
Виктор Лилов: Отива си един министър, който очевидно разбираше от икономика и беше макроикономист. Остана още един макроикономист.
Водещ: Я да видим сега тая новина. Къде ще я причислим?
Виктор Лилов: Но от друга страна, министър, който демонстрира тотално непознаване на пазарните механизми, имам предвид Мирослав Найденов, който не само, че не ги познава…
Антоанета Цонева:Това един от китовете върху принципите на управление.
Виктор Лилов: … но и създава изключително сериозни проблеми с плямпането. Защото не е сериозно говорене, по отношение на това как функционира общия пазар в ЕС. Той остава. За мен изказванията на един такъв министър, на ниво улична продавачка, с термини като спекула са толкова неадекватни, в страна, която е членка на ЕС, която би трябвало да спазва принципите, които управляват този Той демонстрира, че не ги познава. Той остава. Това означава ли, че правителството не е ориентирано към запазване свободата на пазара? Второ, правителството не е ориентирано към запазване на ниски нива на цените на лекарствата, ориентирано по-точно чрез здравната каса, да финансира благоденствието на фармацевтичната индустрия в България, създавайки монополи? И трето, означавал ли, че цената на яйцата се регулира по някакви непазарни механизми, за които ние не знаем, за съществуването им?
Антоанета Цонева: Кой да отговори?
Деница Сачева: То това е един изключително сложен и объркан въпрос, в който постоянно се смесват яйца и лекарства. Що се отнася до лекарствата, мога да кажа, че всъщност нещата тук не са точно така, както се изкривиха от много, много конструкции, словесни, в публичното пространство. Практически в България воюват две медийни групировки. Това е ясно за всички и между едните имат относително по-ясно тъмно минало, защото вече излезе навън, Другите имат относително по-мъгляво такова. Просто в тази битка стана ясно всичко около една от фармацевтичните компании, която е една от най-големите в България, която има свои дистрибуторски компании и всъщност, ако говорим за някакъв монопол, по-скоро говорим за монопол на дистрибуторската компания, а не толкова на компанията за генерични лекарства. Както виждате обаче, нещата така се изместиха в публичното говорене, че в крайна сметка в момента американски и европейски производители на лекарства си намалиха цените, но ние нямаме информация за въпросната компания, за която говорим, българска, генерична, да си намалят цените.
Водещ: Българска, … вносител на генерични лекарства и по-евтини?
Добре. Ще коментираме и още, но след новините, защото вече няма време.
Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов, Ива Бонева, журито днес е в този състав. Стигнахме до оставката на министър Трайчо Трайков или поне на мен така ми се струва.
Виктор Лилов: Така си говорихме.
Водещ: До там я докарахме. Не можахме да го изкоментираме. От една страна, министър Трайков имаше добра репутация, докато б беше министър като човек, който следва своите лични и професионални убеждения, от една страна. От друга страна, премиерът днеска беше прав да каже, че за това време, от както той е на власт, така да се каже, нищо в енергетиката не се помръдна чувствително. Сега?
Виктор Лилов: Как да се помръдне нещо в енергетиката чувствително, като ние видяхме единствено през целия мандат на ГЕРБ едно изключително едно зле прикрито лобиране, в полза на руските интереси, руските енергийни интереси. Целият този кадрил, целия този водевил беше предназначен единствено за медиите. Може би единствената принципна позиция имаше Трайчо Трайков и тя беше ориентирана към националните интереси, дори не толкова до неговите лични интереси. Аз единствено от неговото поведение в правителството видях някаква принципна позиция, свързана с националните приоритети, по отношение на енергетиката. Такава принципна позиция, нямаше у нито един министър, включително и премиера. Той, неговата позиция, на премиера беше единствено и само, предназначена за медийна консумация. Тя се променяше всеки път, в зависимост от това какъв въпрос му задават журналисти. Това няма как да бъде принципна позиция. Моето съжаление за това, че Трайчо Трайков си отиде, именно заради това, че според мен, той беше единствената преграда пред енергийните интереси на едно конкретно лоби. То е свързано с „Лукоил”. ТО е свързано с някои комбинати, минно … ТО е свързано с ред други принципни позиции, по отношение на добива на суровини и на енергетиката и аз съжалявам, че той си отива, именно поради тази причина.
Водещ: Вярвате ли,че капката е била лошата организация на срещата в Катар, бизнес-срещата?
Виктор Лилов: За мен лично, за него това е било повод да си подаде оставката. Според мен, му е писнало да се занимава …
Водещ: Ива, ти какво мислиш?
Ива Бонева: Аз мисля, че това е релевантно към оставката му. Просто удобен повод. На мен също ми е неприятно, че си тръгва. Ще ми липсва. Смятам,че той беше един от малкото министри с достойнство и на мястото си, но имаше огромния недостатък да не може да говори като човек от народа, да не обикаля по пазарите за яйца да не защитава с гърди българските яйца от полските яйца. Той говореше интелигентно, отбрано, по-издържано и това, според мен, не се котира. Хората не се идентифицират с него. Той говори малко по-експертно.
Водещ: Експертно. Като човек, който знае какво прави и какво мисли.
Ива Бонева: Затова също ще ми липсва, именно поради тази причина.
Водещ: Добре. А разбрахте ли какво ще става с „Белене”?Аз пак ще припомня, защото искрено казано, много напрегнато гледах сутринта премиера, с надежда да чуя нещо по този въпрос. Той изглеждаше аха вече д има ясно виждане, което да съобщи на нас, гражданите на тази страна, но отново картинката тройно се размъти. Той първо ни каза, че преди месец е изпратил, както Трайчо Трайков, така и Дянков в Русия, за да каже, не, не искаме с вас,руснаците, е да правим тази централа. След това обаче каза, че много е хубаво сега, от друга страна, да направим един референдум дали да има „Белене” или не. Хем сме я отказали, хем да правим референдум. И от трета страна запитан от Жени Марчева, какво става с този експертен доклад, който трябваше да каже всъщност, България има ли интерес да се строи „Белене” или не, той каза, това въобще на бюрото ми, но е важно да дойде тоя доклад и той ще каже каква трябва да е съдбата на „Белене”. 3, абсолютно взаимно изключващи се съобщения, на този толкова важен въпрос. Кое е важното?
Антоанета Цонева: Никой от нас не може да каже в това студио.
Водещ: Това са риторични въпроси?
Антоанета Цонева: Това е типично за нашия премиер. Факт е обаче едно,че докрая на този месец, поне според договореностите, трябва да има финализиране на ключов етап от този договор и от тази сделка, така че времето наближава. Докладът, аз доколкото знам, е готов. Какво пише в него, разбира се, не знам. Този доклад, който ще трябва да даде основата на това политическо решение.
Ива Бонева: Да.
Антоанета Цонева: И няма какво да коментирам, но…
Водещ: Който би трябвало да е експертен.
Антоанета Цонева: Вижте. АЕЦ „Белене” е част от националната сигурност на България.
Водещ: И там ще стигнем неизбежно.
Антоанета Цонева: Малко случайно, като че ли, в края на своето интервю, премиерът каза, че днес очаква , очаква или е получил…
Водещ: Не, не. Подадена е оставката. Подадена е оставката на Иван Дражков, заместник-председател на ДАНС.
Антоанета Цонева: … оставката на … заместник-председател на ДАНС. Не стана ясно защо и по каква причина.
Водещ: Отказа да обясни.
Антоанета Цонева: Но в цялата ситуация, която ние се опитваме тук да разчепкваме,от една страна има вакантно място в министерство на земеделието ми се ще, ама не е, на икономиката, МЗ. Това са ключови министерства, НЗОК, оставка имаме в ДАНС. Няма назначен все още човек в комисията за конфискация на имущество, придобито по пристъпен начин.в
Водещ: И както научаваме, тази комисия цикли. Не знае какво да прави, обезглавена?
Антоанета Цонева: Т.е. вие виждате как се оголват стратегически сектори в управлението, без за тях да има някаква визия. Всичко се свързва с конкретни хора, а не с конкретни цели, което също е типично за това управление. Жестоки структурни промени, които не могат да бъдат успешно менажирани и едно последователно заместване на политики и институционални действия с индивидуални жестове и думи. Колко време ще издържи всичко това и дали анонимният институционален ред, какъвто той трябва да бъде, системен, законен, може да бъде ежедневно подменян от думите и жестовете на премиера? Аз не мога да твърдя, но очевидно той също изглежда страшно уморен и както той каза, както каза, има тайни в нещата. За мен, от днес нататък, правителството влиза в своя по-различен тайминг. Всяко управление има една синусоида, до която се развива. ГЕРБ не е във възходящ момент в момента. Дефицит на кадри, дефицит на идеи, дефицит, по някакъв начин и на доверие.
Виктор Лилов: И на мен правителството ми напомня в момента на оная задача с басейните, с тръбите и тук като че ли се отвориха още 2-3 тръби.
Водещ: Кои? Газопреносните ли имаш предвид?
Виктор Лилов: Може и да са газопреносни, но отвориха се 2-3 тръби, а не се влива нищо в този басейн и наистина, както Антоанета каза, таймингът, часовникът започва да цъка за това управление на обратно. И ако те не успеят, а аз не вярвам, че те ще успеят, защото те за 3 години не показаха, че имат визия да го направят, едва и тази година ще успеят да затъкнат пробойните, които те сами си причиниха със собствената си политика. И аз…
Ива Бонева: Популизмът.
Виктор Лилов: Моля?
Ива Бонева: Популизмът отнема адски много време и енергия.
Антоанета Цонева: Този, индивидуалния жест отнема…
Виктор Лилов: Да. Популизъм е точната дума, защото популизъм именно не е ориентиран към целите. Той е ориентиран към някакви временни предимства пред медиите, пред обществеността, пред публиката. Това временно предимство се консумира, но след това следва един много по-жесток спад, който трябва да се запълни този дефицит, отново с популистки обещания, още по-големи от предните. Това по един естествен начин води до край на доверието в това управление.
Ива Бонева: То беше изконсумирано това доверие много активно например в НПО-тата. От самото начало на това правителство бяхме активно привиквани в работни групи, срещи, формати, където…
Водещ: Което беше много обещаващо?
Ива Бонева: … където беше супер обещаващо. Ние вентилирахме на воля 2-3 години. Ние точно това правехме. Ние вентилирахме със страшна сила, с упование, с възторг, но те минаха и ние разбрахме, че това е просто вентилиране, едно пространство за тях…
Виктор Лилов: Не последва нищо.
Ива Бонева: Абсолютно нищо не последва и сега това, което чуваме оттук и оттам…
Водещ: Защо така, Ива? Това симулация ли е било на интерес към обществената експертиза, на неправителствените организации или неспособност, това, което НПО-тата предлагат, да бъде превърнато в политика, в действие, в нещо, което работи?
Ива Бонева: Мисля, че… Много неща, много неща. Липса на експертност и от двете страни, ако трябва да бъдем самокритични, но объркване, стрес, пред това, което им предстои, неподготвеност. Дори в момента чуваме такива изявления от заместник-министри, които казват, че взимат решения, които са отвъд всякаква политика. Те не са свързани с политиката и те се обявяват като политически решения. Те не са. В образованието има много решения, които не могат да бъдат политически, защото образованието е отвъд местната политка. А защо не успя да се случи диалога и защо не успя опитът на всички всъщност, не само на НПО-тата да се вземе,според мен, поради неправилно създадения формат.Например работна група от 40 души не е работна група.
Водещ: Тя е вентилираща, точно, както каза ти?
Ива Бонева: Тя е вентилираща и липсата на структура, на добре зададени задания, липсата на експертност, на професионализъм и дори на административни, на мениджърски умения, също беше очевидна навсякъде. Има го и в нашия сектор, но го има още много сериозно и в министерството.
Антоанета Цонева: Понеже и аз съм част от този сектор. В това правителство има драматично неразбиране какво означава този сектор. Всъщност този сектор…
Водещ: Какво неразбиране? Драматично неразбиране ли?
Антоанета Цонева: Какво представлява неправителствения сектор. Ти не можеш да се подпираш на него, да го използваш, просто да рекрутираш хора, после да се освобождаваш от тях. И това проличава включително и в изключително смешната фраза, която премиерът каза днес, че катарските екологични организации сигурно и те създават проблеми на емира. Вижте Това е абсолютно същото, каквото Ива ви каза.
Ива Бонева: Да, да.
Деница Сачева: Само, ако наистина трябва да се съгласим и с това, което казва Ива,че колкото проблемът е в правителството, което и да е то, то е толкова и в неправителствения сектор също, защото ако вземем например пациентските организации, не мога да считам за успех факта, че има един представител, пациент в надзорния съвет на касата. Това за мен е просто една бутафория и просто не е работещ механизъм. Не е и начинът, по който може да се чува гласа на гражданите. В неправителствения сектор, в диалога между двете, между правителствения и неправителствения сектор, има страшно много клишета, страшно много плява и неработещи концепции. Имаме страшно много НПО-та, които получават пари от правителството.
Антоанета Цонева: Както и всички.
Деница Сачева: Имаме страшно НПО-та, които моделират концепциите си. Имат супер драматична толерантност към неща, които са много сериозни, защото едно е да се съгласиш с концепцията на един министър, защото виждаш в него потенциала той да развие политика и да търсиш консенсус и съвсем друго е, просто така, от криворазбрано разбиране, че си седнал на масата с големите, просто да кажеш, ами, да. Мене ме канят. Значи и аз ще се съглася с тази концепция. Големият проблем е, че ние не търсим политики. Ето например, когато говорим и за здравеопазването, ние поставяме ли си някакви цели като общество? Казваме ли примерно какво искаме да се случи в това здравеопазване? Не. Нашите разговори са постоянно колко пари ще се изхарчат и как да се изхарчат по-малко пари. Това не може да бъде здравна цел. Не може да бъде здравно-политическа цел, колко пари ще се…
Ива Бонева: И по образование.
Антоанета Цонева: Но защо не казваш те, ние? Целите не се поставят ние, а се поставят от управлението, което е избрала да целеполага. Това, че управлението няма цели и всичко измерва в някакви пари, извинете, ама те и изборите бяха 2 в 1, за да се спести, според Бойко Борисов, 8 милиона. Единственото обяснение, което беше дадено, беше това и накрая не само, че не се спестиха 8 милиона. Изхарчиха се много повече пари, отколкото да направиш отделни избори, а те протекоха по толкова брутален и отвратителен начин, че ограбиха цялото усещане за някакво остатъчно демократично чувство. Борисов обяснява нещата и казвайте го това, с пари. Човешкият живот се измерва по този начин. Политиката се измерва по този начин. Това е. Това е разбирането.
Деница Сачева:… То и за АЕЦ „Белене също ни се обясняват нещата отново през пари, че вече са дадени едни пари и ние трябва да…
Антоанета Цонева: Под управлението, под управлението., Ние от НПО-тата и гражданите…
Деница Сачева:Аз затова ви казвам,че общество,което центрира развитието си върху пари и особено върху спестяването на тези пари, а не върху управлението, движението на тези пари, такова общество няма бъдеще.Не може постоянно да говорим за това.
Антоанета Цонева: Това е от управлението, не е от обществото. Защо размиваме образа?
Деница Сачева: Защото и хората всъщност, ето защо се…
Водещ: Защото сме в голяма степен пас, най-елементарно казано.
Деница Сачева: Аз искам д попитам нещо много важно, когато говорим по темата за пари и това отново ще го направя една препратка за бонусите. Не може. Обикновеният човек, естествено за него е много важно като се каже, че някой е взел 50 хиляди лева бонус. Пък другият е взел 5500 лева заплата. Но защо НПО-тата, които се предполага, че би следвало да имат повече информация и би трябвало да проучат въпроса, защо те не засегнаха темата за това, че всъщност това е една изкуствена лъжа, която драматично спира развитието.
Антоанета Цонева: Кое е изкуствена лъжа?
Деница Сачева: Това, че в държавната администрация има пари и че тези пари не се дават като заплати, а тези пари се дават като допълнително материално стимулиране. Те се дават като допълнително материално стимулиране…
Водещ: Защо не дойде това от неправителствените организации, имаш предвид, от пацинетските, които…
Деница Сачева: Не. Казвам за това, че държавните служители, има движение на пари, което не се извършва по начин, който да благоприятства развитието. Какво имам предвид? Когато го получаваш като допълнително материално стимулиране, се плащат по-малко осигуровки. По друг начин е организиран въобще оборота на тези пари. Т.е. тези пари вървят изкуствено по един сив механизъм, а минималната работна заплата и средната работна заплата в държавния сектор се поддържа изкуствено ниска, защото с нея са вързани много други плащания.
Водещ: Да.
Деница Сачева: Всъщност държавата в момента се явява най-непочтения играч на пазара на движение на пари. Аз разбирам, ако ги нямаше тези пари, тогава да поддържаме всичко изкуствено ниско, но след като тези пари ги има и просто се движат по сиви механизми, значи има някакъв голям проблем.
Антоанета Цонева:И аз само да кажа нещо. Боркор, давам ви един пример за една куха административна структура, изпразнена от всякакъв смисъл, как непрекъснато изпомпва някакви милиони. Премиерът днес каза, че срещнал в коридора шефа на Боркор ген. Миланов и му казал: Абе, виж какво, напиши там някакъв доклад да видя там какво правите вие. Междувременно с достъп до информация, „Медия пул” вчера публикува, че в Боркор, които не са свършили нищо, заплатите, възнагражденията, които един Господ знае как се образуват…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … по 4 са умножени.
Водещ: От тези, които са били предвидени в бюджета им?
Антоанета Цонева: Ето това е реакция на гражданска, медиите са част от гражданското общество.
Виктор Лилов:Най-вероятно са си раздавали и бонуси.
Антоанета Цонева: И когато „Медия пул” написа преди един месец, че пак искаха достъп до информация. Обясниха, че те там си удвояват заплатите, шефът на Боркор, какво направи? Оплака се от тях в комисията по журналистическа етика, защото те подвеждали публиката.
Водещ: Според мен…
Антоанета Цонева: То ги абсурдите И вчера журналистите коментират. Да, вика, прав беше ген. Миланов, че подвеждаме. Не по 2, по 4 са били заплатите там. Кой да каже, като самите политици, които по дефиниция имат достъп до цялата информация по всяко време, не могат да съберат информация какви бонуси, колко бонуси и какво изобщо се случва?
Деница Сачева: Ама точно това. Ние трябва да караме политиците да работят политика, а не да се занимават с онези неща, които наистина са зрелищата за нас.
Антоанета Цонева:Е, караме ги, ето! Те правят…
Водещ: В този смисъл, аз приемам местоимението ние. Да.
Ива Бонева: Друг абсурд от тази, как да кажа, връзка, тя е любов-омраза между гражданското общество и правителството или в частност, НПО-тата, като част от гражданското общество.
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: Да. И наистина се раждат грозни деца е една такава звездна форма на любов, поне в социалната сфера, където голяма част от хората от НПО-тата, отидоха да работят в държавната администрация с това правителство. Бяха примамени, подлъгани. Беше им обещано. Те видяха възможност да променят нещата, вече от най-високо и голяма част още са там. Друга част, разочаровани и използвани, се върнаха.Това също е такъв феномен на най-популистическото правителство, което сме имали някога.Трябва да се отбележи и някой ден да се изучи, защото това са много интересни механизми, по които бяхме подхлъзнати и обеззъбени. Да.
Водещ: Доста материал за изучаване. Аз обаче сега тука поглеждам листчето, което е пред мен и си давам сметка, колко много се промени новинарската среда от вчера до днес. На първо място, вчера следобед в моята представа за това какво ще си говорим, беше едва ли не, скандала с Моника Йосифова и скандала, който се, той никак не е за изпускане. Затова ви насочвам, независимо от това какво стана от снощи до тази сутрин?
Антоанета Цонева:Тука има специалист по пр. Тя ще ни каже повече, според мен.Давай, Дени!
Феница Сачева: Моля ви!
Антоанета Цонева: Колко пари, аз имам един въпрос, за PR се харчат в България всъщност, за работа с публични институции? Има ли някой представа,защото ето, аз като НГО, не знам тая работа. Колко пари?
Виктор Лилов: Интересното е, че това са публични средства.
Антоанета Цонева: Да. Публични средства се изливат в контракти с ПР компании в момента.
Деница Сачева: Въпрос, относно моите данни? На първо място…
Антоанета Цонева: Да, да. Знаеш ли цифрата, каква е? Числото? Все пак…
Деница Сачева: На първо място, е много условно какво наричаме пр.
Антоанета Цонева: Добре де. Договори за комуникация.
Виктор Лилов: Аз видях една табелка пред един ресторант…
Ива Бонева: Да.
Деница Сачева: Не, защото договори, които са свързан, да, казаха, че търсят викачи, да…
Виктор Лилов: …че търсят сервитьори, PR ли… и викачи.
Ива Бонева: Имаме предвид, договорите за комуникационни политики.
Деница Сачева: Нека да бъде ясно. Държавата почти не харчи пари за PR в класическия смисъл на думата, ако трябва да говорим какво означава това пр.
Антоанета Цонева: … каквото харчи. Кажи колко пари харчи?
Деница Сачева:За какво харчи държавата? Държавата нарича PR понякога организацията на 4-дневна кръгла маса. Понякога държавата нарича PR поръчката на брошури, календарчета, плакати и всякакви такива неща, но това разбира се, не е PR , категорично. За т. нар. условно дейности за информация и публичност, не мога да кажа със сигурност, но цифрата варира между 59 и 75 милиона годишно. Ние се опитваме в момента да направим такива изчисления. Като казвам ние, имам предвид българската асоциация на PR агенциите, която има и намерение да излезе с конкретно предложение пред правителството за това, как да бъдат организирани търговете точно в тази област и какви добри практики могат да бъдат използвани, защото начина, по който се пишат техническите задания, в значителна степен възпрепятстват професионалните агенции да кандидатстват и да работят, защото ние не предлагаме такива неща.
Антоанета Цонева: И ще вземете да спрете тази поръчка да си направим филм за магистрала „Тракия” и направо ще ми разбиете сърцето. Моля ви се, поне това да върви. Един тържествен филм, как се строи магистрала „Тракия”, какви брошури ще има. Това 300-500 хиляди лева само ще…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: В рамките на …
Антоанета Цонева: Това PR ли е?
Деница Сачева: Искам да бъдем много точни, когато говорим с думите, защото иначе си конструираме са и едни илюзорни светове, в които после се сблъскваме и се чудим защо сме в затвор. Голяма част от тези пари, за които говоря, те идват по европейските оперативни програми. Т.е. те не са част, в класическия смисъл, от нашите данъци.
Антоанета Цонева: Как да не са? Ние нали сме и ние донор към цялото това нещо?
Деница Сачева: Да, но не искам хората да смятат, че сега като си платят данъка…
Водещ…)
Деница Сачева: … част от данък смет отива за това, защото имаме и такива заблуждения.Говорим за това, че PR е преди всичко управление на комуникация и в голяма степен ние не искаме държавата да слага такива технически задания, в които да се формулират такъв тип неща. По-скоро…
Антоанета Цонева: Направеният фил за „Тракия” как го, вашата общност PR -ска, как го окачествява?
Деница Сачева: Не мога да говоря за цялата общност. Не съм говорила с колеги.
Антоанета Цонева: Добре. Ти кажи? Това какво е?
Деница Сачева: Казвам ви моето лично мнение. Моето лично мнение е, че когато държавата има някакъв комуникационен проблем, било то примерно иска да направи промоция за магистрала „Тракия”, не е работа на държавата да измисли как да я направи, как да направи тази промоция. Държавата трябва да каже, ето, ние имаме този комуникационен проблем и обявяваме търг, в размер на еди колко си лева, да се измисли концепция за това какво да се направи. Ние можем да решим дали това да бъде филм, можем да решим дали това да бъде нещо друго, дали да бъде среща с хора, дали да има някакви други иновативни форми на комуникации. Дали да се използват социални медии и т.н. Това е наша професионална работа. Не е работа на чиновника в министерството да реши дали трябва да има филм или не. Така че за случая, аз лично не намирам това за много смислено, но ако така е решено…
Водещ: Дали има такъв комуникационен проблем държавата с магистрала „Тракия”?Тя тази магистрала като я опънеш и като… Тя самата е комуникация.
Антоанета Цонева: Ама това е нонстоп. Една магистрала като я опънеш и като я направиш и стигнеш до морето, това е комуникацията.
Деница Сачева: Искам нещо много ясно да подчертая, че един от най-големите проблеми на PR индустрията през последните години в България, това е, че всъщност ние не можем да упражняваме нашата професия, защото в голяма степен медийната среда в България е такава, че все повече и повече медии са наши конкуренти, в областта на PR , на полето на PR -а. Има много медии к които…
Виктор Лилов: Да, точно така.
Деница Сачева: … са различни видове търговски дружества, печелят директно поръчки и поради тази причина, се изкривяват и техническите задания, защото…
Водещ: Т.е. аз чета вестника и мисля, че ме информира, а в същото време разбирам, че той решава комуникационен проблем на някого, правейки му PR ?
Деница Сачева: Разбирайте, при това, че без да ви отбелязва, че това е платена или каквато и да е била там друга контролирана публикация.
Ива Бонева: Това не нарушава ли…
Антоанета Цонева: (…)
Водещ: Хайде да идем при Моника Йосифова, защото ще свърши нашето време днес.
Деница Сачева: Ние имаме…
Антоанета Цонева:Тези правила вие трябва да ги наложите, те да сключват договори и с медиите, в които не да се записва, че когато представяте вашия клиент, изрично няма да бъде отбелязвано едно или друго, а точно обратното, че когато PR компания
Подписва с медия контракт, трябва да се спазват всички стандарти и аз като потребител да знам, че това съдържание е платено и то е различно от редакторското. Кой ще го отстоява това?
Деница Сачева: Мога да те уверя и може би няма да ни стигне времето, да спорим по този въпрос, но отговорно мога да заявя, че Макиавели днес е жив и той не е в PR общността. Той е в медиите.
Виктор Лилов: Точно така.
Антоанета Цонева: Добре де, ама…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: Ние отстояваме много неща. По отношение на скандала с Хохегер, също бих искала дебело да подчертая, че тук не става въпрос за ПР. Изобщо не става въпрос за ПР. Навсякъде по света лобизмът е много по-близък до адвокатските кантори, отколкото до ПР агенциите, ако трябва да сме честни.Скандалът с Хохегер е нещо, което трябва да си остане нещо, което да си остане на терена на политиците, защото това е политически скандал. Проучих, доколкото ми беше възможно, как точно стоят нещата. Всъщност в Австрия има в момента разследване за бившия вътрешен министър Щрасер. До появата на публикация в „Дипресе”, името на България по никакъв начин не е споменавано. Материалът в „Дипресе” е написан от български колега журналист, която пише и за в. „Капитал” и съответно материалът беше публикуван и във в. „Капитал”. Така всъщност този скандал беше поднесен на вниманието на австрийската общност, а вече тук в България, той беше използван в различни насоки, кой, за каквото реши, че ще му е подходящ. За мен това е скандал, който може да бъде разглеждан в 2 оси. Едната е Първанов-Станишев, другата е ЕНП-ПЕС. Оста Първанов-Станишев, това не се появява за първи път. 2006 г., когато в МВНР имаше обявен такъв търг, точно за този, спечеления в последствие от Хохигер. Първоначално беше спечелен от Шимон Шевес. След разследване на “Europe.bg” порталът, стана ясно, че Шимон Шевес е с присъда и съответно той се оттегли от договора си. Спечели вторият подред, в случая Хохегер. Тогава имаше и разкрития за лобистки скандали, свързани с Георги Първанов, който четох вчера, че отново е казал, че не е ползвал лобисти. Само, че документите се намират на сайта на “Europe.bg”. Всеки може да напише в Гугъл и да ги види.
Водещ: Самите документи?
Деница Сачева: Да, документи. Това са доклади на щатския министър на правосъдието, който по закон е задължен да предостави информация за лобистите, които работят на територията на Щатите и 2005 г. и 2006 г., съответно има отбелязани вътре в официалния доклад, лобистки компании, които са извършвали услуги за Георги Първанов. Някои от лобистките услуги, които са извършвани, са били в областта на енергетиката. Това също е публична, не публична, но достъпна за всеки човек с интернет, информация. Така че тогава, ако си спомняте, точно 2007 г., Георги Първанов каза онази прословута реплика, че ПР-ите берат пари, с което ние много се възмутихме, защото към оня момент, при сектор, който беше около 35 милиона лева, общо пазар на PR -а, се твърди, че PR-ът бере пари, беше просто наистина скандално. Поискахме от него той да каже кои са тези PR агенции. Той не ги каза, но всички заподозряха, че той тогава всъщност се опитва да удари Сергей Станишев. Така че, според мен, в момента отново има такава ос. Намесата на Цветан Цветанов с опита му за анкетна комисия е, за да може да се направи добро мнение и добро впечатление пред ЕНО, тъй като Сергей Станишев в момента е председател на ПЕС и това политически, в общи линии, работи добре за управляващата партия. Така че този скандал не е пр. Никакъв PR -ски скандал и в него, от моя гледна точка, по отношение на един законно обявен търг от МВНР, спечелен от Хохигер, който след това възлага нещо на българска PR -ска агенция, дотук аз проблем не виждам. Ако обаче, от тези пари е плащано на австрийски политици…
Антоанета Цонева: Както те твърдят.
Деница Сачева: Тогава вече проблемът е много голям и много сериозен, но този проблем отново, пак казвам, че не е PR проблем.
Антоанета Цонева: Аз обаче съм на друго мнение. България, ок, много е удобно да се казва това е политика, това не е пр. Обаче скандалът идва от Австрия, заради изслушването в парламента на бившия министър на вътрешните работи, който в своите, при това изслушване, споменава България. Тогава вече „Дипресе”, без значение дали български автор, пише това.
Деница Сачева: Преди изслушването пише това.
Антоанета Цонева: Няма как да накараме парламента на Австрия да започне разследване…
Водещ: Деница твърди, че хронологията е различна.
Антоанета Цонева: Ама така или иначе,фактите са тези…
Виктор Лилов:Но това са, което каза. „Дипресе” са предизвикали изслушването в австрийския парламент.
Антоанета Цонева: Това така ли е, че „Дипресе” предизвикват изслушването?
Деница Сачева: Да, да.
Виктор Лилов: Да. Т.е. това е контролирана информация, изтекла от български източник…
Антоанета Цонева: О, не. Аз мисля, че малко надценяваме възможностите на български играчи, за да предизвикат изслушване в австрийския парламент.
Водещ: Ива?
Деница Сачева: Аз мога да ви уверя, че 95 % от негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: (…)
Деница Сачева: Ако си мислите, че някой в чужбина стои и пише постоянно нещо за България. Някакви кореспонденти тука пишат за нас, това категорично не е вярно.
Водещ: И следи какво става тука.
Деница Сачева: Отговорно го твърдя. Специално съм изследвала тази тема.Негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: Т.е. аз трябва да приема хипотезата, че в България, в случая Първанов, има достатъчно ресурс да накара австрийския парламент да започне изслушване на техни политици, в степен, в която да се стигне до…
Виктор Лилов: що не когато са въвлечени проблеми с плащане на политици и трябва да се изясни този въпрос?
Антоанета Цонева: Защото слагаме български аршин на друго място, хора. Не е точно такъв случая.
Виктор Лилов: Напротив. Много си е логично. Все пак Първанов е един човек с умения, получени от ДС. Човекът знае как да предостави…
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: (…)
Водещ: И трябва да приключваме. Моля?
Ива Бонева: Две ДС. И нашата, и КФБ. Това е…
Водещ: Добре. Трябва да приключваме. Така или иначе, Първанов-Станишев тая ос беше включена в разговора. Накратко, важно ли е това противоборство, което в момента наблюдаваме между тези двама политически персонажа?
Антоанета Цонева: Важно е, защото това е българската левица, която е част от политическия живот, най-старата партия, най-голямата партия в опозиция. Затова е изключително важно кой ще вземе връх. Дали…
Водещ: А може и да дойде на власт?
Антоанета Цонева:… или Първанов, така че аз зная, че това противоборство може да бъде четено през различни сюжети…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … но в крайна сметка аз, доколкото разбирам, ако Първанов участва в този ажиотаж, това няма да му свърши особена работа, защото това втвърдява подкрепата за Станишев и е възможно на конгреса през април, ако изобщо сценарият е част от това противопоставяне, на практика това да не му свърши работа.
Водещ: Иначе ви питам. Смятате ли шансовете на Първанов са по-големи от шансовете на Станишев?
Антоанета Цонева:Не, не смятам.
Ива Бонева: Аз смятам.
Виктор Лилов: Не съм много сигурен и аз.
Антоанета Цонева: Смятам, че няма по-големи шансове от него към момента.
Водещ: Че на Станишев все пак шансовете са така?
Антоанета Цонева: Да.
Водещ: Още една полудобра новина накрая на този разговор. С 2 хубави започнахме и с една полудобра. Нещо съвсем за финал, искате ли да кажете за култура се опитваме напоследък да си споделим по нещо. Ако имате, ако е останало време , да прочетете,да видите или да препоръчате, ако не, следващия път?
Деница Сачева: Аз нямам културно събитие, защото беше много интензивна политически. Мога само да призова всички хора, които подкрепят свободата и демокрацията в Сирия, да дойдат в неделя от 11,30 до 2 пред езерото „Ариана”, тъй като се навърши 1 година от началото на сирийската революция. Тази сутрин и парламенттът беше, всъщност нашият парламент беше един от първите в света, който прие декларация за подкрепа на Сирия, на сирийската опозиция.
Виктор Лилов: Аз пък искам да поздравя хасковския т4еатър за изключителната трупа, която имат, за изключителната…
Водещ: Къде ги гледа?
Виктор Лилов: В младежкия театър. Гостуваха. Жалко, че малка част от столичната общественост беше там, поради чисто комуникационни причини, за съжаление…
Антоанета Цонева: Няма кой да…
Водещ: Да, няма кой.
Виктор Лилов: Но трябва да ви кажа, че невероятна игра, изключителна трупа. Млади, много нахъсани актьори. „Анархия в авария” беше постановката по Франс Пиндер,което е ново за българския театър изобщо. Предишна постановка, която гледах, тяхна в София пак, беше по Шопшин. Невероятна постановка. Просто потърсете информация за тях. Гледайте ги, когато имате възможност, защото това е страхотен театър, хасковски.
Водещ: Ива?
Ива Бонева: Ако не сте прочели още книгата, „Моето компетентно дете”, може да го направите. Много е интересна.
Водещ: Аз я прочетох и я препоръчвам за всеки, който може да си е отгледал децата, но си заслужава пак да бъде прочетена, защото става дума за отношения между хора. А сега съм пак на Чехов, с извинение.
Антоанета Цонева: Идете на българския филм „Авен” тази седмица. Бръкна ми в мозъка и ме докосна.
Водещ: Да, това беше важно. Всички казват, че е много добър.
Антоанета Цонева: Много добро.
Виктор Лилов: Има едно парче на Ибряяма вътре.
Антоанета Цонева: Страхотно!
Водещ: И филмфестът продължава.Благодаря ви. Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов и Ива Бонева. Това бяха журиращите днес.

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 17.03.2012

Да се прави сериал е супермодерно. За телевизиите и за продуцентите. Няма мастит наш продуцент, който да не се е пробвал в този жанр. Май само Иван Христов и Андрей Арнаудов още не са опитали, но това сигурно е заради прекалената им заетост с другите техни "велики" телевизионни проекти. Останалите "конкуренти" услужливо или случайно са си разделили териториите. Пионерите в начинанието – Димитър Гочев и Димитър Митовски, с тяхната " Камера" превзеха Би Ти Ви със "Стъклен дом", а след това намериха гостоприемството и в БНТ1 с "Под прикритие". Магърдич Халваджиян и неговата "Глобал филмс" също събират аудитория за Би Ти Ви с проекта "Седем часа разлика". Друг продуцентски тандем , успешно изявяващ се в същата медия, е Любо Нейков и Евтим Милошев. "Дрийм Тийм Продакшън", която предлага "Комиците" и "Нека говорят с Росен Петров", продуцира и комедийния сериал "Столичани в повече". Без огромни претенции между големите в бранша се "набута" и сериалът "Домашен арест", който се прави от новата марка – bTV Studios, заела се да представя всички продукции на Media ProEntertainment за Би Ти Ви.
Дойде време и "Нова тв" да отвърне на удара, след като роди няколко безуспешни сериала досега като "Забранена любов". Преди години в него мимолетно се изяви и Бойко Борисов – по това време все още кмет на София. Телевизията е дала доверието си за правенето на сериали на основния си продуцент – Нико Тупарев. Криминалната поредица "Отплата" и побългареният вариант на световноизвестния комедиен сериал "Женени с деца" са дело на неговата компания Old School Productions. Между тях по Нова има запазено място и за "Етажна собственост" – на продуцентската къща на Краси Ванков Hidalgo.
Слави Трифонов също започна да се упражнява в жанра, но на този етап без да претендира за праймтайм. Иначе казано, сериалите се правят предимно от опитни продуценти и телевизиите дават шанс на тези, с които имат традиционни работни отношения. Изключението е тандемът Митовски-Гочев. "Седем часа разлика" пръв се хвърли да защитава триумфа на българските сериали през новия сезон.

Тези, които са издържали

мудността на първите епизоди, вече нямат нужда от силни лекове, за да останат пред екраните. В началото действието почти липсваше. Няколко серии се въртяха върху едно изнасилване. То се коментираше като в латинопродукциите – напоително, от всички, до втръсване, без нищо друго да се случи. Всъщност дори добрите актьорски превъплъщения на Калин Сърменов и Ваня Цветкова не могат да заличат пробойните в сценария и неясната американска сюжетна линия. Тя стои толкова зле залепена към относително успешно пресъздадената реалност в България, че има не седем, а седемстотин часа разлика. Дори може да се спори доколко е нужна, освен за изминаване на ефирно време. С две думи – нямам думи за американската сюжетна линия и за нейното изпълнение. На този фон младата актриса Боряна Братоева, която по неизвестни причини е спрягана за бъдеща звезда на киното, изглежда почти адекватно. Независимо че любовта на героинята й с два пъти по-възрастния персонаж на Ники Сотиров, е меко казано, съшита с бели конци. Сред младите си колежки дори непрофесионалната Алекс Раева се оказва попадение.
"Седем часа разлика" е от онези филми, в които стоически седиш, с риск за здравето си, в очакване да стане нещо готино и да си кажеш, че не си загубил времето си напразно. Дано в "сезона на триумфа" да има поне една такава серия.
Далеч по-големи са

приятните спомени и надежди

за комедийния "Столичани в повече". Това е сериалът със сериозно съсредоточаване на актьорски капацитети, които на моменти също не могат да се разгърнат максимално заради сценария. След приличното начало на първата серия последваха няколко, в които нямаше нищо смешно. Така определението "комедия" стана излишно. Продукцията обаче придоби по-апетитен привкус, след като започна да се "задява" със сегашната власт. Да си припомним за бюст-паметника на премиера. Ако не спре с намигването към властта, екипът на Любо Нейков ще привлича зрители, та дори и да продължат не особено успешните опити на фолкпевицата Преслава да се пробва пред камерата в ново амплоа.
С най-голям интерес може би се чака петият сезон на "Стъклен дом". Не само заради най-дългата си екранна история, но и защото това е продукцията, чийто успех даде основа за възраждането на българските сериали. Новото представяне ще е под мотото "Щастието не се купува с пари" и отдавна по форумите се правят залози

кой от героите ще умре

след като преди – в "Наказанието – някой трябва да умре", никой не отиде в отвъдното. Аудиторията определено харесва "Стъклен дом". Премиерата на четвъртия му сезон събира рекордните 1.5 млн. зрители пред телевизорите и отчете 53% пазарен дял. Сериалът се излъчва в осем страни, сред които Хърватия, Словакия, Румъния, Гърция и др. Стефан Данилов и колегите му са се изявявали и пред турската публика, но за кратко. Първо се очакваше продукцията да бъде показана по турския Канал Д, само че медията се отказа, тъй като била прекалено разкрепостена. После пък "Фокс Турция" купи първия сезон, но не посегна към втория.
Независимо че има доста нереални сюжетни хрумвания, "Стъклен дом" откри и отгледа няколко млади актьори като Явор Бахаров и Бойко Кръстанов. Популярността споходи и нетолкова убедителните дамски персонажи покрай неубедителните актьорски изяви на Елена Петрова. И този път обаче не мина без присъствието на преквалифицирана в актриса манекенка – Диляна Попова.
Подобна е съдбата и на колежката й Ирена Милянкова, която се представя в "Под прикритие". Криминалният сериал по БНТ 1

има много малко недомислени неща

като, да речем, избора на актьор за главната мъжка роля – Ивайло Захариев. Той откровено не пасва за полицай под прикритие, репликите му са декламативни, далеч от разговорните. Във форумите се говори, че в следващия – трети сезон, героят му ще изчезне точно заради недоволството на зрителите от неговата игра. Но тепърва предстои да видим дали продуцентите от "Камера" ще се съгласят с мнението на аудиторията и ще направят резки промени и в "Стъклен дом" по отношение на Петрова, и в "Под прикритие" по отношение на Захариев. Така или иначе, "Под прикритие" върна доверието в националната държавна телевизия. Независимо че не догонва по рейтинг основните си конкуренти, тя даде сериозна заявка за правенето на качествени български сериали. А и за популяризирането им. Все пак "Под прикритие" е най-скъпият сериал, сниман у нас – една серия е приблизително четвърт милион лева. Може би и затова има не само стегнат сценарий, атрактивно заснемане, но и огромен арсенал от гостуващи актьори – от Чочо Попйорданов през Христо Мутафчиев до Цветана Манева. Третият му сезон ще се излъчи през есента, а вече е продаден в няколко държави като Великобритания, Германия и дори Китай.
Евентуалният триумф в "сектора" може да бъде допълнен от "Етажна собственост", който има свеж диалог, симпатични актьори и герои, чиито проблеми са близки до тези на средностатистическия гражданин.

Проблемът на тази продукция

е в нерационалната стратегия за нейната популяризация, която е далеч от силно рекламирания сериал "Домашен арест". Последният е опит за ситуационна комедия, но се вижда, че е правен набързо, а задкулисният смях отдавна е знак за подценяване на публиката, подсказвайки й къде трябва да се смее. На всичко отгоре създателите му откровено има нужда от помощ за нацелването на тези моменти.
Две нови и шумно рекламирани продукции очакват зрителите на Нова тв – "Отплата" и българският вариант на "Женени с деца". Първият сериал отново залага на дами от типа – легнала си манекенка, събудила се актриса, което може би подсказва за недостига на изпълнителки в българското кино и театър. Известни подозрения има и около актьорските заложби на певеца Орлин Павлов, но да се надяваме, че те ще бъдат компенсирани от присъствието на Джоко Росич. Като цяло опитите са за криминална драма, а сюжетът не е нещо нестандартно.
Много по-големи са резервите към побългарения вариант на "Женени с деца". Най-малкото защото копието никога не е по-добро от оригинала, а американският сериал за семейството на Ал Бънди е изключително свежо написан. В него има и чудесна актьорска игра, и удивително сценарно присъствие. А то липсва на българския вариант. Ако приемем, че с всяка следваща изява актьорите ни все повече ще се научават да се държат пред камерата по начин, различен от този на театралната сцената, то същото не важи за сценаристите. Те са
основният проблем за българското кино
и за сериалите в частност. Затова не можем да направим неща дори като испанците – няма как да имаме нито техните "Щури съседи", нито "Моите мили съседи", все продукции, които не са глътнали милиони, но зад които стоят отлични сценаристи.
Хубаво е, че го има цялото това разнообразие от български сериали. Най-малкото защото дава хляб на много хора и развива качеството. А и защото поизмести, макар и не напълно, турските поредици от праймтайма. В Турция обаче създаването на този тип изкуство е национална политика. Дори се заговори за ново турско присъствие – телевизионно. У нас такова нещо няма и няма и да има. Вярно е, че имаме сериали, които преживяха първия си триумф, но сега им предстои по-отговорната задача – да го затвърдят. Другият вариант е да се раздадат главните роли на Борисов и подчинените му министри, които сами ще си режисират четиригодишния сериал.

Стр. 35

www.capital.bg I Зорница МАРКОВА I 17.03.2012

Разследваният в Австрия лобист пред "Капитал"

С какво се занимавате в момента?

Разделих се с PR сферата и се занимавам с производството на био храни и възобновяеми енергийни източници. Фабриката за храните е в Бургенланд, а енергийните проекти са в Румъния и Латвия. За мен сега е важно информацията за моето минало да се преработи.

През 2005 г. започнахме да работим в България. Тогава една млада дама ни покани да създадем фирма в България. Това е Росица Велкова. Нейните аргументи бяха, че след като нашата агенция работи за такъв голям клиент като Telekom Austria (TA), след закупуването на "Мобилтел" в България ще може да работим пак за тях. Тя стана съсобственик и управител.

Преди да говорим за 2005 г., искам да питам друго. Кога за първи път имахте нещо общо с България? 

Аз лично не съм правил нищо в България преди това и дори никога не съм бил там. 

Името ви се свързва с двете сделки за "Мобилтел" (в периода 2002-2005 г. – бел. ред.). 

При самите сделки нямах участие. През 2003 г. Херберт Корд (част от консорциума на Мартин Шлаф, който купи "Мобилтел" – бел. ред.) се обърна към мен и ме попита дали мога да го съветвам. Той искаше да продаде по-късно "Мобилтел" на Telekom Austria. Имаше притеснението, че финансовия министър на Австрия (Карл-Хайнц Грасер – бел. ред.) би имал възражения заради участието на Мартин Шлаф в консорциума, собственик на "Мобилтел". Попита ме дали мога да му помогна и аз го съветвах в продължение на една година.

С какво помогнахте?

Задачата ми беше проста. Трябваше да разбера какво е мнението на финансовия министър и стана ясно, че той е неутрален към тази сделка. Другата задача беше да го информирам какво е мнението на борда на директорите на Telekom Austria. Беше ясно, че Хайнц Зунт и Борис Немшич бяха съгласни, но при другите не беше сигурно. Рудолф Фишер и Стефано Коломбо бяха по-скоро против. Тогава дадох съвета на Корд да махнат Хайнц Зунт от Надзорния съвет на "Мобилтел", защото беше невъзможно да е едновременно в борда на директорите на компанията купувач. Това и стана.

Колко пари получихте за тази консултация?

500 хил. евро.

Вярно ли е, че част от парите са били предназначени за финансовия министър?

Аз лично не съм имал нищо общо с финансовия министър. Имах бизнес партньор – Валтер Майшбергер, и двамата работехме по този мандат. Неговата задача беше да разбере каква беше позицията на финансовия министър и на ÖIAG (държавния акционер в Telekom Austria – бел. ред.) по отношение на сделката. Майшбергер имаше добри контакти към ÖIAG и финансовия министър. Аз осигурих информацията по линия на ТА. С Майшбергер си разделихме хонорара по равно.

Имаше ли спънки от страна на български политици?

Тогава не съм бил в България. Моята задача беше много ясна, изпълних я и получих хонорара.

При сделката между ТА и "Мобилтел" или в подготвителната роля имахте ли някаква консултантска дейност в България или в Австрия?

Не.

Какво стана след това? Как отворихте офиса в България?

Росица Велкова се запозна със служител на моята компания. Той я представи на управителя на Hochegger|Com Дитмар Трумер и разказа, че има много добри идеи и мрежа от контакти. Информираха ме и аз подписах договор с тях. Българският пазар ме интересуваше, защото по това време стана сделката на ТА с "Мобилтел".

Една година по-късно имаше конкурс на външното министерство за търсене на агенция, която да помага за подобряването на имиджа на правителството. Ние кандидатствахме, но не получихме договора, а той беше даден на Шимон Шевес, но малко след това прекъснат.

Така името на нашата агенция мина през медиите. Тогава Моника Йосифова ни се обади и каза, че правителството на всяка цена се нуждае от подкрепа и ни попита дали сме готови да работим за него. За мен това, разбира се, беше чудесна възможност и се съгласих. Тя беше във Виена и каза, че води разговори и с други фирми, но накрая се спря на нас, защото бяхме част от голяма международна група и имахме голям опит в работата си на политическо ниво.

Тогава тя ни покани на разговор, на който ни представи премиера Сергей Станишев. Това беше някъде през 2006 г. На този разговор взех Ернст Щрасер. Той трябваше да каже как се приема България сред европейските министри на правосъдието и на вътрешните работи.

Един уточняващ въпрос. Моника Йосифова беше ли на тази среща?

Тя беше там. Беше и един мой сътрудник – Щефан Крен.

Кой беше още от българска страна? 

Имаше пет-шест души, голяма група. Но не запомних имената им.

Какво стана на тази вечеря?

Ернст Щрасер представи как се гледа на България и какво трябва да се подобри. Това беше подкрепата, която Щрасер ни даде за този договор.

А защо Щрасер го направи?

Защото ние имахме договор с него, че ще получава по 100 хил. евро хонорар на година. В замяна той трябва да е на разположение за консултации за всички наши клиенти. Всички консултанти от нашите фирми можеха да разчитат на съветите на Ернст Щрасер. Този договор продължи две или три години и всяка година той получаваше по 100 хил. евро.

Този договор беше уговорен от моя партньор Дитмар Трумер и той работеше със Щрасер. Аз работех един-единствен път с него и това беше вечерята в България. За нас беше полезно, защото можехме да докажем, че имаме достъп до важни експерти.

Малко след тази вечеря получихме първия договор.

Ернст Щрасер работел ли е за други ваши клиенти?

От моя партньор Трумер знам, че е работел по много други проекти в сферата на имотите, финансите.

Защо Щрасер каза пред анкетната комисия в парламента, че е работел само по един проект и е получил хонорар от 100 хил. евро само за работата си в България?

Не мога да си представя, че е казал така.

Аз бях там.

Възможно е да не се е изразил правилно. За българския проект той не е получил нищо конкретно, защото плащането не е целево. Той имаше фиксиран договор с нас. Той си получаваше парите на всяко тримесечие, но не знам кога точно започна да получава сумите.

Какво правехте по първия договор за България?

Целта ни беше да представим концепцията на премиера на европейско ниво. Преди това проучвахме подробно какво е мнението за България и направихме предложения какво трябва да се прави и върху кои страни трябва да се фокусираме. Организирахме голяма пресконференция в Брюксел. Всички тези предположения, че сме взели хонорари и не сме свършили нищо, не са реалистични.

С кого подписахте първия договор?

Не мога да си спомня точно.

С някое министерство ли беше?

Не помня.

Възможно ли е да е било с "Международен панаир Пловдив"?

Да, най-вероятно е било така.

Защо?

Обясниха ми, че печалбата на панаира влиза в държавния бюджет и по този начин може бързо и без конкурс да се сключи договор.

Кой ви го обясни?

Не мога да си спомня.

Беше ли Моника Йосифова?

Възможно е.

За колко пари беше договорът?

За 500 хил. евро.

Кой ви предложи да вземете фирмата на Йосифова като подизпълнител на тези договори?

Когато тя дойде в началото при нас, й казах, че е важно да имаме контакт към правителството. Въпреки че имахме офис в София, нашите хора нямаха нейния опит и контакти. Казах й, че ако се стигне до съвместна работа, за мен е важно и тя да участва. А и това беше някак си естествено. Тя имаше доверието не само на премиера, но и на други министри – финансовия, европейския…

Между първия и втория договор работехте ли по други политически проекти?

Не.

Как се стигна до втория договор?

Беше ясно, че това е само началото и трябва да има продължение. Тогава трябваше да има конкурс, който отне много време. Ние използвахме времето, за да направим нашите проучвания и се подготвим. Анализирахме всички статии за България, кои са журналистите и ключовите теми и разработихме нашата концепция. На тази база направихме предложението си. Ключовият момент за избора ни беше предложението за Advisory Board, в който включихме важни на европейско ниво хора.

Колко пари получи Моника Йосифова от договорите?

Не мога да си спомня точните суми, счетоводството вече не е при мен. Това, което Моника Йосифова казва (на пресконференцията – бел. ред.) трябва да е вярно.

Каква беше ролята на Карл Блеха в проекта?

Ние имахме борд на съветниците, в който влизаха някои европейски и някои австрийски политици. Членовете знаеха, че няма да взимат големи хонорари, правеха го, за да изграждат контакти. Карл Блеха беше вътрешен министър, познава България много добре, съветвал е няколко правителства. Неговата задача беше да опише как се приемат действията на правителството и какво може да му се предложи.

Имаше ли някакво отношение към вътрешното министерство?

Неговата задача по проекта беше да участва в заседанията и да си казва мнението. Дали по същото време е работел за вътрешното министерство, не знам. Но мога да си представя, че е движел доста проекти в България. Той е женен за българка и ми е разказвал и за негови бизнес проекти. За нас работеше само в борда на съветниците.

Вие работили ли сте за вътрешния министър?

Кой беше той? Не, аз нямах отношение към министрите. Моята връзка беше към премиера. Имаше само един случай, когато се оплаках, че министерството не ни съдейства с даване на информация. Тогава премиерът събра кабинета и казахме на всички какво искаме и от какво имаме нужда. След това нещата функционираха много по-добре.

Кои бяха вашите хора, вашите довереници освен Моника Йосифова?

Най-често работехме с една дама от агенцията на Моника. От моя страна имаше няколко сътрудници.

Когато идвахте в София, с кого се срещахте най-често?

Различно. С Росица Велкова, с клиенти. Винаги, когато идвах в България, се опитвах да си направя среща с "Мобилтел". Ние имахме един малък проект с тях за широколентов интернет. Но иначе за нас вратите бяха затворени. Там беше Батков и той не допускаше никакви агенции, които нарушаваха личния му интерес.

Работили ли сте за сегашното правителство?

Не. Преди изборите имахме контакти с тях за един наш клиент. Това беше ORS, една дъщерна компания на Oesterreichiche Rundfunk. Те имаха интерес към НУРТС и в тази връзка търсехме контакта с ГЕРБ. Тогава не работех с Моника Йосифова, а с Росица Велкова и нашите служители.

Защо ORS се отдръпнаха?

За тях нямаше икономически смисъл.

Сами ли искаха да инвестират и в консорциум с български инвеститори?

Мисля, че се водеха разговори.

С кого?

Нямам представа. Вътрешно аз не бях отговорен за проекта, а моят партньор Трумер, който си говореше с управителите на ORF.

Имахте ли успех при разговорите си с ГЕРБ. Какво постигнахте?

Те не бяха още в управлението, но бяха отворени. Искахме да видим техните нагласи, защото имахме усещането, че при старото правителство предложението на ORF нямаше да мине.

Срещали ли сте се с банкера Цветан Василев?

Какви фирми има той? Има ли медии?

Да

С него се срещахме.

В каква връзка? 

Не мога да се сетя. Срещата беше организирана от Росица Велкова. Тя беше близка до ГЕРБ, работела е за кмета на София.

За какво си говорехте на срещата?

Не мога да се сетя. Може да е било във връзка с ORF, а може и от желанието ни да имаме контакт към ГЕРБ.

Знаете ли дали някой политик в България е получавал пари за нещо, свързано с ваши клиенти?

Мога да ви кажа едно. И там, и в Австрия, няма нито един политик, който да е получил пари в смисъла на подкуп. Никога не сме плащали за извършването на услуга. Когато австрийски бивш политик е получил пари от нас, то е защото е работел за нас. Навсякъде по света е нормално бивши политици да започват работа в лобистки компании или консултанти. От нас нито един политик в България не е получил пари.

Имало ли е бивши политици в България, които са работели за вас?

Аз не се сещам, но е възможно Росица Велкова да е работила с някого. Тя не беше длъжна да ми казва, тъй като беше както управител, така и съдружник.

Как изглежда вашият бизнес модел?

Ще ви дам един пример. Имахме договор с Philip Morris да работим за удължаване на duty free регулациите в Австрия. Трябваше да убедим правителството да не гласува срещу това. Казахме си, че трябва да намерим някого, който има личен интерес тези регулации да бъдат удължени и в същото време може с аргументи да повлияе на правителството. Отидохме при Ники Лауда. Той видя, че от своя 35 млн. шилинга приход 5 млн. идват по линия на duty free. Тогава той отлетя нанякъде заедно с канцлера и финансовия министър. Успя да ги убеди и Австрия не гласува против удължаването.
Нашият модел е да намерим правилния подход към тези, които вземат решения, и да им дадем убедителни аргументи.

Как се чувствате, когато всички ви сочат с пръст и ви наричат крал на корупцията?

През 2009 г., когато всичко започна, за мен беше шок. В живота има такива ситуации, в които човек си прави равносметка и или разбира, че е направил грешка, или продължава по същия начин. Аз погледнах собствените си грешки и направих анализ за себе си. Тогава човек придобива сигурност и може да промени нещо. Затова днес се чувствам спокоен. И се радвам, че всички в момента говорят за корупция. Защото какво е корупция? Политическите партии непрекъснато отиват при бизнеса и казват: "Помогни тук, помогни там". А когато всичко излезе на повърхността, вдигат ръце и казват, че нямат нищо общо. Политиката трябва да остави бизнеса на спокойствие.

Кои бяха вашите грешки?

Играх с инсайдери. Когато човек е част от системата, получава възможност да работи по проекти и да печели пари. Много малка част на света има възможност да печели пари и чрез това богатите стават все по-богати, а бедните – по-бедни. Тази система не може винаги да функционира, ще дойде момент, в който ще се срути. Аз играх няколко десетилетия и сега казвам, че това не беше правилно.

—————————————

Политическите мутации на аферата "Хохегер"

Урок по политическо използване. На това бяхме свидетели през изминалата седмица, след като медиите в България подхванаха историята за австрийския лобист Петер Хохегер и неговата дейност в страната. Хохегер в момента е разследван в Австрия за цялата си работа през последното десетилетие със съмнение за корупция на политици. Като част от това разследване се проверява и всеки негов проект в България.

След като стана ясно, че австриецът е работел по проекти за правителството на Сергей Станишев, а част от парите са се връщали обратно през фирмата на сегашната му приятелка Моника Янова, историята придоби невиждани мутации. Търсенето на отговорност беше заместено от напълно безсмисления въпрос кой пуска това. Политическите опоненти започнаха да се подозират взаимно, а след това и открито да се обвиняват в злонамереност. Бившият премиер Сергей Станишев заподозря управляващите в опит да отклонят вниманието от себе си заради скандала с бонусите. Премиерът Бойко Борисов прехвърли топката към бившия президент и сегашен конкурент на Станишев – Георги Първанов. Последният я върна при премиера.

Земеделският министър от своя страна намери обяснение на драмата с високите цени на яйцата. Тя била, за да се отклони вниманието от аферата "Хохегер".

След това дойде ред на вътрешния министър Цветан Цветанов, който реши да използва случая за натрупване на позитиви и се обяви за свикването на парламентарна анкетна комисия. Тя трябва да разследва дейността на австрийския лобист в България и отношенията му с политиците.

В средата на седмицата историята ескалира. На специално свикана пресконференция Моника Янова показа договорите си с австрийския лобист. Тя призна, че е работила с него, и разкри детайли от отношенията им. Част от тях. На пресконференцията Янова се извини, че е скрила факти от "Капитал". "Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер, и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти", заяви Янова.

Последва нова фаза, която подозрително прилича на отвръщане на удара, като фокусът се измести върху ГЕРБ. Сайтът offnews.bg представи управителя на компанията на Хохегер в България – Росица Велкова, като един от учредителите на ГЕРБ и съавтор на управленската програма. Информацията бързо обиколи медиите и постави черна точка в полето на управляващата партия. ГЕРБ разпространи официално съобщение, в което се дистанцира от бившата приближена на Хохегер.

В интервюто, което австрийският лобист Петер Хохегер даде на "Капитал", става ясна неговата версия за това какво точно е правел в България, кой го е довел и с кого си е общувал. От него се вижда, че вероятно пак има укрити подробности. Разказът на австриеца е добър повод политическата употреба да спре и да се наблегне на фактите.

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 17.03.2012

Водещ: Сигурно сте виждали по фасадите един графит „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят”. Какъв ли графит би приличал на фасада на медия. Направих си един експеримент. Подадох реплика на стари добър чичо гугъл „премиер се кара на журналист”. Търсенето даде около 63900ѝ резултата на български за 0,14 секунди. Водач е каченото в youtube.com вчерашно интервю на премиера пред БНТ, в което обясни министерските рокади. Следват по-стари истории. Първата от списание „Тема” – ‘важните решения все по-рядко се вземат в заседателната зала на Министерски съвет или в ръководствата на партиите. Започва ли обществото да зависи от хора, които никога не е избирало? След дългогодишни наблюдения върху британската политика, Джереми Пакстън стига до извода, че властта на премиера непрекъснато се увеличава, докато правото на членовете на кабинета трайно намалява. Според автора на „Политическото животно” и един от най-авторитетните анализатори на острова, процесът на концентрация на управлението е бил най-видим при Тони Блеър, който почти еднолично се е разпореждал в партията и държавата, обкръжен от цитирам „фаланги политически съветници”. По негово време в администрацията избухна и същинска епидемия от царчета и отдели със специално значение. Паралелът между ерата Блеър във Великобритания и управлението Станишев у нас е колкото изкушаващ, толкова и рискован – коментира списание „Тема” през юли 2008 година. Продължаваме напред в търсенето. Руският премиер Владимир Путин обвини основното руско опозиционно радио „Ехото на Москва”, че го залива с едни неща. Това се случи на среща на ръководителите на руски медии, предава /…/ на 18 януари. Борисов ругае журналистка. Журналистиката срамно мълчи, доброволно лишена от свободата си, написа след президентските избори „Електронен вестник”. Август 2011 – по в инфо „Аз не се карам. Защо Вие ми викате?” пита премиерът Бойко Борисов, който очевидно иска да открие магистрала, а не да отговаря на журналистически въпроси. Как подобни влияния могат да бъдат ограничени? Обикновено за това разчитаме на експертите. Какво препоръчва декларацията на Комитета на министрите относно управлението на обществените медии, приета на 15 февруари? Как и кой написа тези препоръки ще чуем днес в предаването „Клубът на журналистите” от Бисер Занкова, член на Комисията, изработила документа. Идната седмица, на 22 март, предстои кръгла маса за медийното законодателство с международно участие. Основните лектори – професор Нели Огнянова и доцент Георги Лозанов очаквам в студиото на „Клубът на журналистите”. След поредните приети оставки ще чуем коментарите на двама вестникари и един телевизионер. Светлана Джамджиева от „Труд”, Илин Станев от „Капитал” и Надежда Василева от БНТ. Една от най-рейтинговите китайски предавания „Интервюта преди смъртта” е повод да попитаме – бихте ли гласували за такова предаване? Опасявате ли се от манипулативност или неетичност в такива случаи? Вероятно това е и добър повод не само да си зададем този въпрос, но и за да си припомним някои текстове от етичния кодекс на българските журналисти. Разбира се днес в изданието се надявам да ни остане време и за медийните новини от Европа. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Вече знаете къде да ни намирате и в мрежата – Клубът на журналистите, БНР, както във facebook.com, така и в google+.com. Очакваме коментарите Ви там не само по време на предаването. Добър ден на Надежда Василева от БНТ.
Надежда Василева: Добър ден. По-скоро оставката на Трайчо Трайков и също така оказа изненадващи натиска, по който беше поискана и беше приета тази оставка. Той беше известен и сред медиите като инакомислещ в кабинета. Много от журналистите изобщо депутатите и опозицията, и управляващите бяха изненадани, че късно вечерта в четвъртък тази оставка се оказа, че е приета. След това се оказа, че тази оставка е приета преди да бъде подадена. Трайчо Трайков обясни, че той не е член на ГЕРБ, че не е логично той да подава оставка пред изпълнителната комисия на управляващата партия и даде да се разбере, че има различна версия, има разминаване в това, което вече беше известно за начина, по който е подадена и поискана тази оставка. Действително как това се е случило според него. Цветан Цветанов е поискал оставката и постави нови въпросителни с какви мотиви. Повечето анализатори казват, че това какви са истинските мотиви за отстраняване на Трайков, ще стане ясно след като стане ясна съдбата на проекта „Белене”.
Водещ:Какви бяха първите коментари в парламента?
Надежда Василева:И на опозицията, и на управляващите бяха, че е очаквана оставката на здравния министър Стефан Константинов. Спрягаха се имена вече за негов наследник на поста. За Трайчо Трайков пролича разминаване в отношението за неговата работа от страна на десните и на левите. Всъщност Бойко Борисов и е интервюто, което даде за БНТ, обясни, че според него е идиотско твърдение, че Трайчо Трайков е бил против АЕЦ „Белене”. Самият премиер е бил „за” „Белене”. И премиерът обясни, че той лично е пратил Трайчо Трайков и Симеон Дянков в Москва да кажат на руснаците, че България няма да строи „Белене”, че българската страна иска да плати реактора и да го сложи в АЕЦ „Козлодуй”. Премиерът всъщност отхвърли една такава версия, че отстраняването на Трайков е свързано конкретно с „Белене”.
Водещ: А какво коментирахте Вие, журналистите, в парламентарните колари?
Надежда Василева:Интересно за нас, изненадващи беше посещението на Трайчо Трайков, неговото решение да съобщи пред медиите това, което се е случило. Той дойде само с тази цел в парламента, въпреки че към него бяха включени въпроси в парламентарния контрол. Трайчо Трайков за пореден път показа, че е човек с мнение и че има своя позиция, че не се крие, не се страхува да покаже тази позиция. И също така, че в тона му пролича и обида към начина, по който е бил отстранен. И също така пролича и това разминаване в причините, заради които е бил отстранен. В коларите имаше множество коментари, че и Десислава Атанасова, и Делян Добрев са кадри на ГЕРБ и според опозицията, и според много анализатори са част от проблемите в тези сфери.
Водещ:Като че ли единствената изненада за медиите беше часът на обявяване на тези рокади, на приемане на оставките.
Надежда Василева:След централните емисии на телевизиите, час, в който вече и вестниците са затворили, трябваше вестниците да монтират, телевизиите трябваше много бързо да търсят политически реакции. Стана обект на коментар и журналистическото поведение и поведението на премиера Бойко Борисов. Също така стана обект на коментар и дължината на интервюто. Имам в предвид това, което каза лидерът на Атака Волен Сидеров, който заяви, че и той би искал да има един час време в националния ефир, за да изкаже тезата си.
Водещ: Благодаря на Надежда Василева от БНТ. Добър ден на Илин Станев от „Капитал”.
Илин Станев: Добър ден.
Водещ:Трудно ли беше да се вкара в хартиеното издание изненадващата новина за приетите оставки.
Илин Станев: Повечето важни неща в България стават в петък и ние по принцип тогава излизаме, така че винаги очакваме нещо да се случи в петък точно.
Водещ:Кои бяха най-важните коментари в президентството според Вас?
Илин Станев: Бойко Борисов в интервюто си за БНТ, в рамките на 10 минути успя да каже три тези за АЕЦ „Белене”. Едната е за спиране на проекта. Другата, че взимаме реактора и го правим някъде другаде. Третата е, че ще искаме референдум и ще се строи. След това коментарът на президента Плевнелиев, че референдум може да се иска за конкретен проект, а не по принцип. Малко връща топката правителството, което всъщност трябва да вземе решението.
Водещ: Кои бяха всъщност най-големите изненади отвъд приетата неподадена оставка?
Илин Станев: Ами вижте, всички знаете, че /…/ по принцип не е сред любимите министри на Бойко Борисов. Изненадващо обаче беше темата, по която беше поискана заради провала на бизнес посещението в Катар. Сега, не знам дали наистина е просто измиване на ръцете или просто търсене на повод, но каквато и да е причината – дали заради Катар или не заради Катар – и в двата случая това е проблемно обяснение. Първо, ако Трайчо Трайков е уволнен заради гафовете в Катар, това говори много лошо за премиер министъра, което означава, че той просто не знае кой министър какво върши, защото Трайчо Трайков има минимална вина за това, което се е случило. Ако е обвинен пак заради Катар само като повод –това пак говори много лошо за правителството от гл.т. на това, че си търси просто повод. Второ – комуникира по ужасен начин. Ако не е уволнен заради случките в Катар, пак говори лошо за правителството, което всъщност не успя/…/
Водещ:За часовете от четвъртък вечер до сега какво стана ясно и какво остана неясно?
Илин Станев:Ами на всички ни стана ясно, че Трайчо Трайков не е уволнен заради гафовете в Катар очевидно. Много ясен индикатор е ако погледнем форумите в интернет. Коментарите за това, че Трайчо Трайков е станал изкупителна жертва за нещо. Това е много сериозен гаф за премиерът, който до този момент не е допускал такъв тип грешки. Той е много чувствителен към мнението на медиите и изобщо към обществеността. Този път очевидно доста не прецени ситуацията и реагирал е изключително емоционално, и допусна грешка. Другото, което стана ясно, че няма ясно обяснение самият той добра ли е била работата или не е била добра работата на неговия собствен министър, което не говори много добре за правителството.
Водещ:Казахте чувствителен към медиите, макар че часът на приемането на тези оставки, като че ли говори за обратното.
Илин Станев: Този път той е бил нервиран от коментарите в България, че форумът в Катар е провал.
Водещ:Имаше ли изненада в желанието на Трайчо Трайков да говори пред журналистите?
Илин Станев: В крайна сметка той е бил доста афектиран. Неговата оставка всъщност е била поискана от вицепремиера Цветанов. И аз доколкото разбрах самият Трайчо Трайков е отказал да даде оставката си пред него. По разбираеми причини. И в крайна сметка той трябва да смели новината за оставката си, така че неговите коментари да бъдат по-интересни.
Водещ: Благодаря на Илин Станев от вестник „Капитал”. Добър ден на Светлана Джамджиева от вестник „Труд”.
Светлана Джамджиева: Здравейте на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ: Изненадите кои бяха?
Светлана Джамджиева:Изненадата се нарича Трайчо Трайков и времето, и мястото на събитието.
Водещ: А дали тази изненада приключи или тепърва трябва да очакваме нейното развитие?
Светлана Джамджиева: Мисля, че Господин Трайков даде индикация, че е склонен да проговори в някакъв момент. Премиерът със сигурност трябва да очаква изненада.
Водещ:Дали дойде изненада от президентството? Имаше известна редакция върху желанието за референдум на премиера.
Светлана Джамджиева:Имаше известна редакция – много меко казано. Просто господин Плевнелиев, нашият президент, даде ясно да се разбере, че не е уместно да се търси за това нещо референдум. И аз съм абсолютно съгласна с него. Да питаш българите трябва ли да има АЕЦ „Белене” или не е все едно да ги питаш искат ли да им намалят данъците, искат ли да им увеличат заплатите, искат ли да плащат по-ниска цена на тока. АЕЦ „Белене” е едно политическо решение, което трябва да го вземе едно правителство, което ще носи отговорност за това. В това отношение според мен Плевнелиев е абсолютно прав.
Водещ:Днешната позиция на „Труд” е „скрит зад телевизора”. Какво се крие зад това?
Светлана Джамджиева:Не можеш да се криеш за популизма, когато трябва да взимаш ти решенията.
Водещ: Смятате ли, че наистина от няколко дни се е знаело за тези оставки?
Светлана Джамджиева:Д-р Константинов беше лишен реално от шанс и беше оставенѝ на доизчакване. От една страна. От друга страна смятам, че оставката на Трайчо Трайков е никакъв случай не е свързана с Катар дори и като повод. Оставката на Трайчо Трайков е всъщност равностойна на оставката на Стефан Константинов. Имаме една хубава карикатура във вестник „Труд” днес. Тя е „приеми си оставката”, казва единият на другия. Не „подай си”, а „приеми си” оставката. Мисля, че не е виновен този, който трябва да си подаде оставката, а този, който го е сложил на това място. Най-простичко казано д-р Константинов беше чужд сред чужди. Не можеше да се очаква от него независимо от усилията, които положи, да се справи със забатаченото българско здравеопазване при положение, че няма никаква подкрепа. Същото нещоѝ важеше по някакъв начин и за Трайчо Трайков. Този човек, който според мен има своите качества, не беше подготвен да поеме това огромно министерство. Друг е въпросът, че според мен той наистина се справи с голяма част от поставените му задачи.
Водещ:Изненада ли Ви фактът, че доста широко беше коментирано интервюто, което даде Бойко Борисов е петък сутринта във форумите, във facebook.com?
Светлана Джамджиева: Всяко интервю на Бойко Борисов е широко коментирано по тези места.
Водещ: А дали той е изненадан от реакциите, които предизвика с това свое интервю?
Светлана Джамджиева:Не мисля. Бойко Борисов е свикнал с всяко негово интервю да предизвика реакции.
Водещ:Да, но сега реакциите, като че ли бяха малко по-различни.
Светлана Джамджиева:Аз мисля, че самият премиер го осъзнава много ясно това нещо. Той съзнава много ясно, че не може да ни обяснява, че причината е Катар или че Трайчо е бил на плажа, както той нежно се изрази. Просто обществото ни е достатъчно /…/вече, за да приеме нещо такова. Всички знаем, че не е това. Ако намерите един човек в България, който да каже, че Катар е причината Трайчо Трайков да си подаде оставката или тя да му бъде подадена…
Водещ: Благодаря на Светлана Джамджиева. Ако погледнем медийните новини от седмицата, не само нашите, но и чуждите, набива се на поглед фактът, че все по-често срещаме думата цензура. Демокрация, свобода, медиен закон в Унгария, ACTA – ЕП е създал лесен за проследяване информационен график. Нарича се „Инфо графика” на процедурата по законодателно разглеждаме и одобряване на ACTA. Закриват спортен канал във Франция. Разбира се има и още такива новини. Споровете има или няма автоцензура или цензура е почти добила популярност като спора за яйцето и кокошката, което прави все по-чести срещите на експертите, от които в крайна сметка медиите очакват препоръка. Регулация или саморегулация? Добър ден казвам на председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов, който за съжаление е болен, иначе щеше да бъде тук в студиото. Здравейте, доцент Лозанов.
Георги Лозанов: Някакви грипове освен медийни проблеми и такива епидемии има.
Водещ:Е, те едва ли са преднамерени. Случват се и такива неща по това време на годината. Регулация или саморегулация? Кой е по-добрият вариант? Питам за Вашето лично мнение разбира се.
Георги Лозанов: Добрият вариант все още, казвам все още, защото вероятно в някоя далечна утопична перспектива регулацията изцяло нейната функция ще бъде поета от саморегулацията, но за сега добрият вариант е да добием баланс между двете.
Водещ:Не стоят ли обаче обратно нещата що се отнася до печатните медии, защото там май че нещата бяха саморегулиращи се до момента, до степен, в която по-често се чуват противоположните мнения?
Георги Лозанов:Така е. Изпреварвайки въпроса да кажа, че в четвъртък има конференция, която организира фондация „Медийна демокрация” и фондация /…/ – ще се опитаме да говорим за това дали не трябва да се увеличи регулацията. Поне като територия в известен смисъл и да бъде валидна за всички медии в някои свои основни принципи, а не само за електронните.
Водещ:Разбира се до скоро този въпрос звучеше еретично – закон за печата.
Георги Лозанов: Но тук не става дума за закон за печата, а става дума за някакви основни въпроси, принципи, които преди всичко се занимават със собствеността, а и с възможни прагове на концентрация, които няма как да бъдат въобще приложени само по отношение на част от медиите. Тъй като концентрацията съществува, диагонална концентрация, която разбира се следи и натрупването на собственост в различни типове медии. И ако няма някаква обща регулаторна рамка,в която да се наблюдава този процес, този разговор става винаги много теоретичен и много абстрактен, както и сега говорим. Така че ще се опитаме да поприказваме за това. Още повече ми се струва, че не само нашето общество, а и самите издатели и то издателите на по-сериозни вестници, така да кажа, са до голяма степен вече наясно, че това е в полза на тяхната свобода, а и на техния бизнес.
Водещ:Всъщност коя е основната теза, чрез която ще се опитате да направите този разговор по-практичен и по-насочен към медиите?
Георги Лозанов: Искам да Ви дам един пример по-скоро. През миналата седмица имаше доста дебати около това, че един водещ в една телевизия, хайде така да го кажа, медийно коректно, скъса един вестник. И това се прие разбира се като много критичен акт.
Водещ:И после един друг водещ по една друга телевизия иронизира пак късайки вестник.
Георги Лозанов: Да. И понеже всичко това става на екрана, а самите вестници – те си разменят според мен, какво значи според мен? Това може да се види с просто око – далеч по-тежки удари от гледна точка на професионалното достойнство, от гледна точка на отношението между медиите и т.н. И това по никакъв начин не се превръща в такъв централен обществен дебат. То сега се превърна само защото излезе на екран. Т.е. влезе на територията, която е регулирана, каквито са електронните медии. Това е, за да покаже, че тази територия – пресата има нужда от своят регулация, има нужда от ново регулаторно мислене по отношение на нея и че това трябва да е съзнание на професионалната гилдия. Смисъл от тях даже да дойде тази естетика. Впрочем на времето дойде именно от Съюза на издателите, което в интерес на истината беше хубав парадокс – инициативата да се приеме етичен кодекс.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и професор Нели Огнянова. Добър ден.
Нели Огнянова: Добър ден.
Водещ:Всъщност кои са най-сериозните юридически пречки в момента пред свободата на медиите до толкова, доколкото може да се даде определение?
Нели Огнянова: Имам убеждението, че основните пречки пред свободата на медиите не са юридически. Това като увод към отговора. Ако свържем свободата на медиите с правната регулация в тази област, то разбира се можем да намерим ред проблеми. Както вече доцент Лозанов отбеляза, първият въпрос, който трябва да се постави на обсъждане, е кой говори. В България има исторически сложили се във времето на преход монополи, собствеността е непрозрачна. А въпросът кой говори остава важен. В този смисъл промени в медийното законодателство би трябвало да защитават медийния плурализъм чрез нов поглед към изискванията за прозрачност на собствеността.
Водещ:Всъщност това е много важно, защото в крайна сметка в медийното законодателство се уточнява, че е добре да няма обвързаности с бившите служби. Това по повод кой говори.
Нели Огнянова: Това е само един от аспектите. Той е свързан с лицата в медиите. Но има и друг важен аспект, който се отнася до самите медийни организации, до издателите. Проблемът не е много лесен, защото в момента отговорите се дават в различни отрасли на правото. Традиционният закон има само една разпоредба, която казва, че в такива случаи, когато се прави преценка за концентрации, се прилага именно конкурентното право. Въпросът е достатъчно ли е обаче Комисията по защита на конкуренцията да се занимава с тези въпроси? За да разсъждаваме дали е достатъчно или не, трябва да помислим какво представляват медиите. Струва ми се, може да се поддържа позиция, че медийната индустрия не е индустрия като всяка друга. Имаме една продуктова верига в останалите индустрии. В началото има суровина, в края има продукт и конкурентното право се занимава с икономически параметри на лоялната конкуренция. При медиите според мен, а и според медийни анализи в ЕС, нещата стоят по различен начин. Продуктът на медийната индустрия е словото. Свободата на информацията е в основите на демокрацията. За това според мен не е достатъчно с икономически параметри да правим изводи за медиен плурализъм и отсъствие на медиен монопол. Юридическият извод от този тип аргументация е, че не е достатъчно само конкурентното право да се занимава с лоялна конкуренция в областта на медиите. Според мен време е на дневен ред да се постави този въпрос и пред медийното право. Медийният плурализъм стои сложно в България. Това е много проблематичен въпрос. ЕК наскоро направи проучване във всички държави от ЕС, като проследи каталога от гаранции, които се съдържат в медийното законодателство за медиен плурализъм, антимонополни гаранции и гаранции за свободата на информация. Проучването в частта за България показа дефицити. Мисля, че е време тези дефицити да бъдат широко обсъдени и преодолени, доколкото това е възможно разбира се в местния български политически и икономически контекст.
Водещ:Ще продължим с подробностите, но нека да включим сега доцент Лозанов. Възможно ли е инициативата за нов медиен закон да дойде от колегията? На това ли се разчита при организиране на такива събития?
Георги Лозанов: Да, защото, вижте, тази инициатива – говорили сме много пъти, тя тръгна по някакъв начин и спря тъкмо вътре в дебатите с колегията. Колегията представена по някакъв начин в една работна група, но те бяха и по-широки, често излизаха извън работната група. И се оказа, че там има доста непреодолими препятствия, които по един начин блокираха работата вътре в групата, което разбира се доведе до политическа деморализация въобще по отношение на нов закон. Сега случилите се събития, усещането за един цялостен негативен процес по отношение на свободата на словото – струва ми се, че може би ще стимулират едно ново вътрешно разбирателство и гилдийна отговорност във връзка с това да се стигне до един възможен консенсус и текстовете да започнат да се работят наново.
Водещ: И понеже акцентът ще е върху вестниците…
Георги Лозанов: Това кога ще се случва зависи от мандатите, от какво ли не зависи? Но така или иначе в никакъв случай не трябва да се престава с опитите.
Водещ:Между другото имаме още една спънка. Сега вече е факт и схизмата сред издателите. Има 2 издателски съюза и доста неблагополучия помежду им.
Георги Лозанов:Ами така е. Именно това преструктуриране на публичността, думата преструктуриране е уместна, е най-сериозният мотив да започнем този разговор наново. Между другото явно е, че от структурата на публичността по един или друг начин зависи качеството на информация, а пък това е свързано пряко със задоволяването на правото на информация. Когато има медийни битки, които стават по-важни от съдържанието, което върви през самите медии, смисъл то трябва да обслужва повече медийните битки, отколкото правото на информация на хората, то тогава разбира се трябва доста радикална намеса, която да преструктурира въобще отношенията в медията. Аз мисля, че ние в някакъв смисъл сме се изправили пред тази необходимост, даже повече от това. Тя е станала обществено видима.
Водещ: Ами, да. Тя е от няколко години насам. И „Репортери без граници”, и „Freedom house” ни отреждат едни много, как да кажа, нелицеприятни места. В една особена компания попадаме по степен на свободата на словото.
Георги Лозанов: Дa, даже и това не е толкова съществено, колкото собственото усещане за проблема и аз на него разчитам. Освен това аз смятам, че в това отношение политиците и медийните хора не би трябвало да бъдат непримирими врагове, а трябва да намерят начин, за да може да се коригират първо законово и после чрез практики, които разбира се са много важни, защото законът в крайна сметка е рамка.
Водещ:Вярвате ли, че е възможно да има медиен закон? Аз всеки път Ви питам, когато имате подобни намерения.
Георги Лозанов:Да и аз всеки път казвам, че вярвам и всеки път имате основание пак да ме питате за това и т.н. Аз вярвам в това и аз даже, когато влязох в СЕМ, в мандата на председател на СЕМ – това беше един от основните ми стимули, така че не се отказвам да мисля, че това е много важно, за да бъде осъзната неговата важност.
Водещ: Благодаря на доцент Георги Лозанов. Професор Огнянова, от къде трябва да се започне? Психолозите учат, че когато има много дълбок конфликт, се започва от зоните, където има поводи за разбирателство.Юристите какъв съвет биха дали, защото наистина не са много добри?
Нели Огнянова: Благодаря за това, че не се обръщате към /…/, а само към психологията. Но имам повод от това, което каза доцент Лозанов, неговата вяра и източниците на неговия оптимизъм. Вярата разбира се е важна, но дори с риск подобна работа върху изготвяне на ново медийно законодателство да остане самостоятелно упражнение, това упражнение според мен не трябва да бъде прекратявано. Според мен медийното законодателство, особено по времето, в което живеем, трябва да се базира непременно на наука. И бих искала да подчертая това. За да започнем да говорим за нов медиен закон, първо трябва да говорим за диагностика – каква е медийната среда в България първо. И второ, за да не бъде България локален пейзаж, локален регион, в който нещо се регулира по своему, би трябвало много подробно да се проучат световните медийни тенденции от една страна и тенденциите и законодателството в медийната политика и законодателство на ЕС, и на държавите от ЕС. Т.е. важна е диагностиката. Т.е. важна е подготовката към изработването на правилата. Втори въпрос е дали в този контекст научният анализ ще доведе до проектонорми, които биха били сполучливо удобрени в този или някакъв друг състав на парламента. Но обществото според мен дължи първата фаза – упражнението по подготовка на медийното законодателство, което означава много ясна представа какво представлява българската медийна среда. А средата е проблематична.
Водещ: Какво препоръчват европейските институции?След малко ще имаме възможността да чуем и каква е декларацията, с която излязоха на 15 февруари Съветът на министрите. Комитетът на министрите на съвета на Европа изрази в декларация посоките, в които трябва да се развиват обществените медии. Член на тази Комисия, изработила този документ, е Госпожа Бисер Занкова. От нея сега ще научим подробности.
Бисера Занкова: Наистина ние имахме изявени имена. Това бяха /…/ с много голям принос за защитата на мястото и приноса на обществените медии в новата медийна среда. /…/ е едно голямо име в областта на обществените медии. Много ни впечатлиха новите колеги, които ние дотогава не познавахме – нашият председател на групата Тим Сютър, който се оказа, че наистина е с една изключително богата биография. Лизи Джексън също. Била е журналист в BBC. Иън Кинг, който се е занимавал с реформите в публичния сектор във Великобритания.
Водещ:Кои са основните елементи на тази декларация?
Бисера Занкова: Обществените медии трябва да се организират и да работят в рамките на една устойчива система за управление. Тази система на управление осигурява изпълнението на необходимите принципи за редакционна независимост и обществена отговорност. Независимостта на медията, както от политически, така и от икономически въздействия, влияния, вмешателства. И понататък вече тази идея е развита в по-големи подробности в препоръката, която препоръчва на държавите да подпомагат обществените медии. А на самите обществени медии – да си сътрудничат. Обществените медии трябва да останат в центъра на медийната система и те трябва да присъстват на всики платформи и услуги, и да предават с всички възможни технически средства, както настоящи, така и бъдещи, защото казваме, че обществените медии са едно уникално явление, една уникална институция, с много голям принос за демокрацията. Но тя не само е имала такъв принос – тя продължава да има тази основна роля за създаване на демократично общество и за активна обществена сфера. Ние трябва да помислим, както за закрепване ролята на медиите въобще, не само на индивидуалното право, на свобода на изразяване и и нформация, дали в конституцията да не бъде включено и правото на иснтитуциите, на медиите като организации – да бъде гарантирана тяхната свобода. А още една стъпка по-напред – да бъде гарантирана ролята и значението на обществените медии, но към това трябва да се обърнат разбира се законодателите. Може би и гражданското общество, което трябва да постави този въпрос пред законодателите.
Водещ: Колко от експертите коментирахте липсата на свобода на словото?
Бисера Занкова:Обществените медии в Европа се намиратз на различно равнище на развитие. Това е свързано с развитието на обществените системи, към които принадлежат. Те трябва да преминат от обществени радио и телевизионни организации към обществени медии, когато обществените предаващи организации се свързват с новите информационни, комуникационни услуги. Започват да предават – мултимедийно на всички платформи.
Водещ:И тъй като сте експерт и в лично качество, как държавите приемат документите, които Вие им предлагате?
Бисера Занкова:Специално в областта на свободата на словото връзката между свободата и гаранциите за свободата на изразяване със свободата на медиите, и с различните аспекти на практическото осъществяване на тази свобода, са много силни. Сега европейските страни са заети с тяхното членство в ЕС и срамна Европа остава като един необходим фон, малко далечен и било политически доклади, било препоръки, които са само политически обвързващи. Те не са правно обвързващи. Страните наистина могат да маневрират много лесно. Не всички решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург са мощен инструмент за въздействие върху отделните държави, за да ги накара да спазват човешките права и то правата на отделния гражданин. Всъщност Европейската конвенция за правата на човека се доразвива по-нататък, както в практиката на Европейския съд, така и чрез тези политически документи, които се приемат от специализираните комитети на Съвета на Европа. Но аз вярвам, че въпреки всичко към тях ще се обръщат не само правителствата, но и гражданското общество и разбира се в областта на медиите и самите медийни организации, защото ние не адресираме с тези документи само държавите членки.
Водещ:Какво очаквате да се случи с тази декларация на Комитета на министрите за управлението на обществените медии?
Бисера Занкова:Че ще има дискусии, ще има дебати, свързани специално с проблема за управлението на обществените медии. Очаквам форми на различни равнища – било на академични равнища или на политическо равнище, също така ще цитират тези документи, ще се обръщат към тях и ще се изисква изпълнението на тези принципи.
Водещ:Ако трябва да сравним по популярност Вашите документи и тези тестове за обществена функция?
Бисера Занкова:Има много тестове, на които се подлагат обществените медии. Дори това беше част от предварителните дебати, които ние водихме, че всъщност обществените медии от една страна казваме „трябва много сериозни стъпки да направят обществените медии“, от друга страна ние непрекъснато ги натоварваме с някакви текстове, с някакви наблюдения, с отчети, които трябва да правят. Нека тези принципи да бъдат отворени, да бъдат едно послание, да дават идея, да генерират идеи и да оставим обществените медии сами да помислят и да пречупят тези принципи през собствената си политика, през това какво на тях е необходимо. Те трябва да бъдат не само публично отворени. Те трябва да бъдат прозрачни, трябва да имат вътрешна култура на организацията, набирането на персонала, на работата на персонала, на равнище на създаване на програми, на равнище на управление на отделните звена вътре в самата медия.
Водещ:Как гледат финансовите министри на Вашите препоръки?
Бисера Занкова:Според мен те въобще не знаят за тях. Не ги интересуват. Тук пак се повтаря и в тези препоръки,че трябва да бъдат осигурени достатъчно средства за функционирането на обществените медии, за да могат те да изпълняват обществената си функция. Това задължително е заложено в абсолютно всички документи на Съвета на Европа. Дори Парламентарната асамблея имаше една препоръка в този стил. Тук между многото документи, които аз съм донесла, виждам, че има и подобна препоръка на ЕП. Непрекъснато това се повтаря. Може би трябва да седна заедно генералните директори на обществените медии с финансовите министри. Финансовите министри също така трябва да разберат какво е това обществена медия. Че това не е една медия от многото. Това е една медия със специално предназначение. Тогава вече вторият въпрос е как да осигурят едно подходящо финансиране. Мисля си, че просто финансовите министри не се интересуват от обществените медии.
Водещ:И понеже се заговорихмеза тестове с Бисер Занкова, професор Огнянова, Вие пък снощи писахте в блога си за BBC и как се справятз те с тестовете.
Нели Огнянова: Да наистина. Тук се отвори темата за обществените медии като част от медийната среда. Разбира се много въпроси стоят открити пред обществените медии. Ние виждаме, че преходът към изискванията в цифрова среда е сложен за търговските медии, а какво остава за обществените медии, които са съсредоточени на толкова много интереси, а заедно с това трябва да изпълняват обществена мисия. Става въпрос за това, че в BB оценката на всяка нова обществена медийна услуга минава през специален тест, който трябва да установи и по-точно да покаже съответствието на тази предлагана медийна услуга с широко оповестената обществена функция на BBC. Да се върнем в българска среда и да си представим какво би означавало това. Ако БНР или БНТ има намерение да въведе някакъв особен тип, нов медийна услуга или цяла програма, или някакъв нов тип модел, свързан със съдържание online, или просто да го обяви и да премине към реализацията му – съответният оператор трябва да извърши доста сложен тест за съответствие между очаквания ефект от тази медийна услуга и обществената функция. Очевидно в момента и БНТ, и БНР, ако говорим за България, са изправени пред много сложни задачи, защото потребителските модели се променят, хората все повече слушат радио и гледат телевизия по друг начин, през други крайни устройства. И радиото, и телевизията трябва да преценят това, да го опознаят и да адаптират начина, по който предлагат съдържание към новите възможности, към новите платформи. Това минава през много наука. За това вярвам, че всеки разговор за бъдещи услуги или съответно за медийна политика и бъдещи медийни закони трябва да минава през много сериозен анализ и вярвам, че обществените медии ще осъзнаят това и ще засилят своите звена за анализ.
Водещ:Безспорно журналистите цитират, но на политическо равнище дали някой ще цитира това – обществените медии трябва да бъдат независими? Или това не са любими политически цитати?
Нели Огнянова: За голямо съжаление това е по-скоро клише. Ние знае актовете на европейските институции, на Съвета на Европа. Знаем какво се препоръчва за независимост, но решенията се вземат бързо. Агрументите не стига винаги до аудиторията и така нареченият граждански контрол върху решенията на обществените медии все още остава много слаб.
Водещ:Да се върнем на диагностиката. Общата диагностика на медиите и свободата в тях?
Нели Огнянова: В разговора за необходимото ново медийно законодателство диагностиката наистина се оказва много важна. Вие споменахте в началото външните оценки. Аз бих искала отново да ги спомена. Да кажа, че държавният департамент на САЩ и „Freedom house”, и „Репортери без граници“, и Хелзингският комитет, „Прозрачност без граници“ имат доклади, в които оценяват медийната свобода. „Прозрачност без граници“ – медийната почтеност. Оценките са ниски. България не стои добре. По-точно казано България стои зле в индексите за медийна свобода. „Прорачност без граници“ казва например, че с най-ниски оценки за почтеност в проучването за България, са секторите, чиято роля е да бъдат коректив на обществото и именно тук са медиите. Те отчитат, че автоцензурата остава проблем, политическият натиск остава проблем. Те отчитат още, че издателите са склонни да сътрудничат с рекламодателите, особено във време на криза и да подчиняват медийното съдържание на интересите на индустриите, на своите рекламодатели. В заключение на тези изследвания искам да обърна специално внимание на едно проучванеЬ на института „Отворено общество“, свързано с така наречения индекс на настигането. Струва ми се много важно, защото този индекс на настигането оценява връзките между степента на свобода на медиите и някакви други развития в обществото. Оказва се, че за България най-висока степен на популация в годините има медийната свобода с качеството на образованието. Изводът се натрапва от самосебе си. Ако ние се интересуваме от демократично развитие на медиите, независимост и повишаване на нивата на медийна свобода, основен фактор е медийното образование, медийната грамотност. Струва ми се впрочем, че факторите, които са важни за медийната свобода, би трябвало да се изведат като приоритети. И би трябвало да имаме обществено съгласие върху тези приоритети преди да говорим за каквито и да било промени. Освен медийното образование основно място има и новата журналистика, ако мога така да кажа. Изграждането на хората в новата журналистика. Това е дълъг процес и той не е свързан само с професионално образование. Той е свързан и с възпитаване на други качества. Но все пак тук има и чисто оперативни въпроси. Такъв въпрос е отделят ли медиите и каква част от бюджета си за обучение и квалификация на хората, които работят там? Не можем да очакваме повишаване на медийната свобода с хора, които системно в годините са лишавани от възможност да се квалифицират и преквалифицират. Друг важен фактор, ако трябва да маркирам като важни фактори, е развитието на медийната инфраструктура. Намираме сеЬ в цифров преход – двете ключови думи са конвергенция и цифровизация. Готови ли са медиите, в частност готови ли са хората в тях, за цифров преход? Хора, които цял живот са работили с хартия, трябва да започнат да работят по друг начин. Говори се вече за журналистика на данните например и целите екипи в редакциите трябва да са готови за това. Виждаме, че медийното законодателство е важно, но някак си е необходимо едно цялостно преобръщане на нагласите на хората, заети с медиите.
Водещ:В интерес на истината не ни остана време нито за медийните новини, нито за един репортаж, който правихме заедно с колегата Николай Пенчев, с когото между другото Ви молим да бъдете по-активни на facebook.com страницата на „Клубът на журналистите“ или в google+.com пак „Клубът на журналистите“ – БНР. Колко често, професор Огнянова, трябва да се случватз такива разговори и изобщо с разговори ли би могла да се промени средата? С разговори ли би могло да се стигне до по-добри правила?Така да го кажа.
Нели Огнянова:В средите, които се занимват с медии, има умора от разговори и това се вижда. По-точно има умора от липсата на връзка между разговорите и решенията на политическо равнище. Т.е., ако трябва да Ви отговоря по-точно, необходима е медийната политика и медийните закони да бъдат поставени на основата на данните и на науката, вън от всяко съмнение. Подготовката на актовете трябва да преминава задължително през публични консултации, но публични консултации, не е хора, събрали се на едно събитие, което по никакъв начин не влияе върху политиците, защото те вземат решения вечер, слизайки от самолет. Според мен връзката меджу наука, публични обсъждания и политически решения в България не е много силна.
Водещ:Но пък трябва да я има. За да не изневерим на оптимизма, с който се опита да ни зарази доцент Лозанов, го казвам в края, като Ви предлагам да отидете и да чуете репортажа, за който не ни остана време на facebook.com страницата ни „клубът на журналистите“ БНР. Хубав ден от екипа ни. Поли Петрова, Цвети Николова, Снежа Спасова и от мен Ирен Филева.         

www.bgonair.bg I 18.03.2012

в. Труд | 16.03.2012

Списанията "Амика", "Макс", "Брава каза" и "Еуропео" вече имат нов издател.

Доскоро това беше фирмата "Кю Ем" ЕООД, собственост на Кристиана Илиева, която вкара и наложи списанията на българския пазар.
Дружеството обаче е подало молба за несъстоятелност до Софийския градски съд. В документа е обяснено, че приходите на издателството са спаднали вследствие на икономическата криза,която е довела до общо намаление в приходите от рекламна дейност. Всички списания ще продължат да се развиват, включително и он-лайн. Те ще излизат в същата периодичност, както и досега, но вече ще се издават от нова фирма -"Кю Ем Медия", обясниха оттам. Нейното управление отново е поверено на Кристиана Илиева, но тя вече няма да има собственост в издателството. Според системата "Дакси" едноличен собственик на "Кю Ем Медия" е Емил Делчев.

Стр. 22