сп. Тема | 2009-11-22

Правителството обяви плановете си за цифровизацията на телевизионния ефир. По темата предишният кабинет остави маса съмнения.

Няма нищо по-хубаво от лошото време и по-лошо от бързото писане на закони, показаха събитията през последните дни. През пролетта БСП и ДПС приемаха закони, свързани с цифровизацията на телевизионния ефир, със скоростта, с която свинският грип завладяваше света. Бързането накара наблюдателите да останат с впечатление, че кабинетът "Станишев" се спешава, за да вкара в схемата си избрани хора и фирми. Част от текстовете обаче бяха отменени от Конституционния съд, който ги обяви за противоречащи на основния закон. Това обезсмисли голяма част от усилията на старото мнозинство.
След изборите процесът спря, а тия дни стана ясно, че новият кабинет ще ревизира всички онези решения на предишния, за които има законово основание. В края на миналата седмица Министерството на транспорта и съобщенията предложи отмяна на Закона за публичното радиоразпръскване, който уреждаше дигитализацията на БНТ и БНР. Идеята на старото мнозинство бе държавата да влезе в партньорство с частни фирми, а бюджетът да подкрепи съвместните им действия с над 300 милиона лева. Плановете на този кабинет пък са бъдещото цифрово разпространение на БНТ и БНР да се поеме изцяло от частен инвеститор, на когото медиите да плащат такса. Така е и в момента с участието на "Виваком".
От проекта на Бойко Борисов най-доволна засега се очертава дъщерната компания на австрийската обществена телевизия ORF – ORS. Същата се опитва да влезе и да завоюва позиции на българския пазар от есента на миналата година. Тогава шефовете й обявиха, че са се договорили с БТК (сега "Виваком") за закупуване на мрежата й за радио- и тв пренос НУРТС. След това сделката влезе за разглеждане в Комисията за защита на конкуренцията, която така и не излезе с окончателно решение, въпреки че на няколко пъти удължаваше срока за разглеждане на документите. През юни срокът на първоначалното споразумение между двете дружества изтече. През тази седмица ORS обяви, че подновява офертата си за закупуване на мрежата. Ако това все пак се случи, австрийците ще се сдобият със силен коз при така обявените намерения на кабинета.
През юни тази година Конституционният съд определи като противоконституционни текстове в Закона за електронните съобщения и в Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, приети от тройната коалиция. Те засягаха цифровизацията на тв пазара в България. Решението се отнасяше до условията кой може и кой не може да кандидатства за изграждането на цифрови мрежи (мултиплекси). БСП и ДПС стъкмиха нормативите така, че оставиха ORS извън играта. "Процесите от януари до юни 2009 г. бяха забавени поради редица причини, отчасти от институционален, законодателен и регулаторен характер" – коментира дипломатично през седмицата изпълнителният директор на фирмата Михаел Вагенхофер.
Стр. 29
 

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2009-11-22

Телевизиите ще печелят и извън "определените за целта места". С product placement у нас отдавна се занимават тези, на които е строго забранено.

Режисьорите в телевизиите вече няма да се чудят накъде да гледат камерите, когато в студиото влезе рапър или спортист, облечен във фирмен анцуг с огромен надпис на гърдите. Водещите пък няма да търсят тиксо за облепване етикета на любимото уиски на Иван Славков. Следващата сряда (25 ноември) Министерският съвет трябва да разгледа и да придвижи към Народното събрание промени в Закона за радио и телевизия. След тяхното окончателно приемане телевизиите ще получат право да печелят не само от продажбата на време в рекламните си паузи, но и от т.нар. product placement – показване на предмети с комерсиална цел в рамките на самите предавания. До това се стигна, след като през 2007-а Европарламентът узакони позиционирането на продукти (наричано и интегрирана реклама) във филми, музикални произведения и в част от предаванията и развлекателните програми. Аргументът бе, че така европейските продуценти и телевизии получават по-добри шансове да се противопоставят на гигантите отвъд Океана. Режимът за рекламиране в САЩ е по-либерален, следствие на което именно Холивуд създаде емблематични примери на product placement като BMW-тaтa, фордовете, "Мартини", "Хайнекен", "Омега" и различните яхти и мобилни телефони във филмите за Джеймс Бонд. При обсъжданията в Струсбург и Брюксел поддръжниците на тезата за разхлабване на европейския рекламен пазар припомниха, че за да ги има във филма "Винаги ще има утре", фирми са платили над 70 млн. долара на създателите му. Така евродепутатите прокараха тезата, че регулираната скрита реклама не е вредна и че тя ще позволи и на Стария континент да се правят качествени и същевременно успешни от комерсиална гледна точка продукти.
Европейският парламент позволи на всяка страна сама да прецени как точно да Вкара директивите в законодателството си. България реши да няма product placement в новините, в религиозните и в детските предавания, показват текстовете, които Министерският съвет ще обсъди следващата седмица. Отворени за новите форми ще са игралните и телевизионните филми и сериали, спортните и забавните шоупрограми. И в тях обаче няма да се допуска директна агитация. Тв операторите ще се задължат да информират зрителите изрично, когато в програмата се прави реклама. За целта в началото и 6 края й трябва да присъстват съответните обозначения. След рекламна пауза също ще се появява знак, "за да се избегне евентуалното объркване на зрителя", пише в новите текстове.
Вносителите от Министерството на културата възнамеряват да разрешат интегрираната реклама не само на търговските оператори, но и на БНТ. Последното не се нрави на частните телевизии, които се готвят да възразят в хода на дискусиите. През седмицата асоциацията на собственици на частни електронни медии АБРО припомни, че българският проект противоречи на практиките в много страни от ЕС – Великобритания, Франция, Чехия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, Кипър, Германия, Словакия и Естония. Там се възприема схващането, че телевизии, които получават субсидии от държавния бюджет, не може да се възползват и от product placement-a. "Основният аргумент за налагането на забрана за позиционирането на продукти в програмите на обществените оператори е много по-високото изискване за редакционна независимост, което се прилага спрямо тях, както и фактът, че за производството на програмите си те получават немалка държавна субсидия – коментира изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. -Голямата част от държавите – членки на ЕС, където позиционирането на продукти е забранено в обществените оператори, подчертано изтъкват, че такъв вид реклама не съответства на тяхната обществена мисия и функции."
Логиката на кабинета обаче е, че БНТ в момента изпитва сериозни финансови трудности, част от които може да се решат с помощта на либерализацията, без държавата да се ангажира с отпускането на допълнителни средства.
Законопроектът е категоричен и по още един въпрос. Позиционирането на продукти с цел реклама се забранява категорично за цигари и други тютюневи изделия и за лекарства и лечения, които се предоставят само по лекарско предписание. В същия дух са и всички европейски директиви. Въпреки това у нас част от играчите в тютюневия бранш отдавна са отсекли: "Не ме занимавай с глупости", когато става дума за закони и правила. От около месец по чалга телевизиите се върти клип със заглавие "Усещане за Мерилин". Парчето се изпълнява от Преслава и Константин. Преди време жълтата преса писа, че Коцето и бившето му гадже Райна се били скарали за кого да е песента. Във видеото участва и небезизвестната Златка Райкова, която катери нови върхове в издевателствата над образа на Монро. В лентата героите непрекъснато пушат цигари "Мерилин". Самата кутия също се появява по едно време в клипа и престоява доста там. Неотдавна мениджър в компанията призна, че продажбите им били скочили значително. Той не уточни дали за това помага скритата реклама по телевизии, чиято аудитория в значителната си част са деца и ученици. През седмицата от Съвета за електронни медии, който следи и санкционира нерегламентираната реклама на цигари в ефира, поясниха, че надзорът няма капацитет да наблюдава постоянно музикалните телевизии и че в момента не прави мониторинг на "Планета". Затова на всички оператори, които ежедневно въртят пушещото видео, почти сигурно санкциите ще се разминат.
След като Министерският съвет обсъди и гласува новите текстове в Закона за радио и телевизия, те ще тръгнат към Народното събрание. През 2007-а Европарламентът даде на държавите срок от две години да внедрят общностното право в националните си законодателни рамки.

***

Бонд носи Форд

Рекордът по скрита и нескрита реклама във филм държи "Сексът и градът" със 106 марки, съобщи преди време българското издание на турския вестник "Заман". Сред най-известните са захласването на Кари по обувките "Маноло Бланик", пушенето на "Марлборо лайтс", детските колички "Бугабу". От 2001 г. насам начело на фирмите, рекламиращи най-много във филми, са "Форд" и "Епъл" -126 срещу 85. Макар зрителите да остават с впечатление, че почти няма лента без "Кока-Кола", за периода марката е инвестирала само в 85 заглавия.

В "Корабокрушенецът" с Том

Ханкс се рекламира FedEx, припомня "Заман". През първата си седмица филмът печели 141.7 млн. долара. Той се спонсорира обаче и от още близо 30 компании, сред които American Express, Calvin Klein, CNN, Evian, Ford, Jeep, Panasonic, Patagonia, Snickers, Sony, UPS, Wilson и други.
На изпълнителя на главната роля в "Спектър на утехата" от поредицата за Джейм Бонд Даниел Крейг му отива да кара "Астън Мартин". За елегантността му се грижи Том Форд. В продукцията на Sony/Columbia чрез product placement има още над 20 изделия и услуги – лаптоп, джин, авиокомпании и т.н.

***

Ударници:

Скоро на Тодор Славков ще бъде официално разрешено да се разхожда с бира с 1 ръка по телевизията, а на Ицо Хазарта – да рекламира кафе. На Андрей Слабаков пак ще бъде забранено да агитира за цигари, макар че той вече го направи във VIР Brother

Стр. 50 – 51
 

сп. Жената днес | 2009-11-21

Със Сашо Диков се срещаме след една пресконференция, на която той се държа в обичайния си стил. Като на фронт. Изстрелваше многократно един и същ въпрос, отвоювайки своята истина, гневеше се и хич и не се стремеше да го прикрива. Симпатичното беше, че успя да вбеси и някои от костюмираните домакини, чиято идея за сладникави въпросчета и нищо неказващи отговорчета се провали. Разговорът ни тръгна трудно. Диков си мислеше за други неща, намери за безсмислени два-три от въпросите ми, нахока ме и явно вече съжаляваше, че капитулира пред едноседмичната ми настойчивост. Аз също се винях, че му се набутах на тоя грубиян. Гледахме се почти враждебно, но в един момент професионалистите и в двама ни си казаха думата: Е, к’во пък толкоз, ще го издържим! Ако бях Сашо Диков, щях да пусна цялото интервю, с конфликтните разминавания. Но не искам да го копирам, а и мисля, че свалилият"броните" Диков е не по-малко ярък от гневния.

Кои са битките, които си заслужава да води един мъж днес, господин Диков?

Навремето Александър Батенберг е казал, че един мъж трябва да се бие за две неща: за родината и за хубава жена. Днес първата най-важна битка е за лицето на мъжа. Другата е за това хората до теб и около теб да се чувстват възможно най-добре.

Има ли моменти, в които телевизията е била компенсация за някои липси в живота ви?

Извадил съм страшно много късмет в живота си – и в личния, и в професионалния. Постигнал съм сума ти неща, към които съм се стремял. Имах невероятния шанс да срещна Иван Славков и на 1 януари 1978 г. да бъда назначен в телевизията. Гледали са ме по 5-6 милиона зрители всяка вечер. Никой у нас днес не може да си представи такава аудитория по простата причина, че телевизията вече не е само една. Правил съм най-голямото спортно предаване-"Маратон", отразявал съм Сеулската олимпиада през 1978 г., което тогава си беше истинско събитие. Вторият ми голям шанс беше преди 12-13 г., когато собственикът на "Канал 3" Величко Найденов ме извика на разговор и ми даде пълната свобода да правя абсолютно всичко, каквото искам, като програмен директор. Знам в какво съм по-добър от другите. Знам, че страшно много ми се работи и че това също е предимство в живота. Така че много отдавна в професионален план съм си надвил на всякакви масрафи, както се казва, и не ми се е налагало да компенсирам липси, недостатъци или комплекси. Вярно е, че съм стигнал до тази убеденост и увереност след години на притеснения, нерви, самоизяждане. Вярно е и това, че сега ми остава тъжната констатация, че трябва да хабя нерви и да компенсирам отвратителния слугинаж на ресорната журналистика. И въобще на журналистиката. Затова и започнах петъчното предаване "Пет за четири", което няма нищо общо със спорта – за да се опитвам да казвам това, което мисля, и да питам онова, което смятам, че трябва да се пита.
Радвам се, че извън професионалните ми задължения се случват невероятни неща. Хубавото е и това, че с годините егоизмът ми (защото бях изявен егоцентрик) се тушира и на негово място се настани обратно желание: да помагам на хората, които имат качества, които са кадърни, но нямат моя късмет.

Защо днес много журналисти се държат с властта така, както навремето актрисите с Тодор Живков?

Дори е още по-гадно и извратено. Ако преди бяхме в ролята на слуги, сега сме в ролята на проститутки. Все пак аз имах този шанс, че се занимавах със спортна журналистика и можех и преди 10 ноември да казвам каквото мисля. В спортната журналистика тогава, ако човек искаше да каже нещо, имаше пълната възможност да го направи. Но малко хора имаха тази смелост. Абсолютно същото е и днес.

Какъв сте като ръководител?

Отвратителен съм. Гаден, лош. Вечно недоволен. Не ставам за ръководител, искам да се занимавам само с журналистика, но няма как на тоя етап. Искам и от себе си, и от другите да правят нещата по най-добрия начин. Открай време не мога да се понасям, като се гледам на екран. И ме е яд на мене си, че от многото административна работа страда журналистиката ми. Както беше казал пианистът Артур Рубинщайн: Когато един ден не свиря – усещам аз, когато два дни не свиря – усеща критиката, когато три дни не свиря – усеща и публиката. По неговата скала аз съм на ден, ден и половина несвирене. Главата ми е пълна с делнични задачи, които често са коренно различни една от друга. Нямам време, за да потъна по-дълбоко в проблемите и да изпипам нещата. Като баща какъв сте? Преди – отвратителен заради отдадеността си на работата. Но сега се опитвам да помагам на дъщеря си и да бъда с нея колкото може повече. С времето човек разбира, че децата остават единственото смислено нещо, заради което си заслужава да правиш всякакви усилия. Петя е изумително дете, до голяма степен благодарение на възпитанието на баба си и дядо си, родителите на Аня, лека им пръст. Така че и по тая линия имам невероятния късмет, че ми се случи такова дете. Най-нормалното беше при родители като майка й и мен да се получи нещо коренно различно. Но съдбата ни подари Петя.

Разкажете за родителите си. Какви хора бяха?

Обикновени работници. Майка е започнала работа още като 16-годишна в текстилна фабрика "Болшевик" в Троян. Живеела е в едно съседно село. Ходела е на работа пеша с няколко приятелки. Години наред е тръгвала към фабриката в 2 през нощта, изминавала по 6-7 км по каменистите пътеки с дървени налъми. Изкарвала 8 часа права до стана, който трака така, че за да чуеш колегата от съседния стан, трябва да му викаш с всичка сила в ухото. И после обратно 6-7 км към селцето. Чак след години си е купила първото колело. Пенсионира се с 53-54 г. стаж в тази фабрика. Била е член на БКП, имаше куп ордени. За да отиде в София като делегат на Петия конгрес на БКП през 1948 г., от една приятелка е взела елече, от друга риза, от трета обувки, пола. Невероятна беднотия. Беше много почтена и смела жена, когато накрая се разочарова от партията си, не се страхуваше да критикува. Баща ми беше коренно различен човек. Цял живот е бил шофьор. Караше автобус. Един ден спирачките му отказали по един стръмен път. Автобусът бил пълен с хора, които пищели. Оправил се някак си. Но сутринта тръгна на работа с черна коса, вечерта се върна с бяла. Беше духовен човек. Имаше кларинет. Обичаше много да чете. Купуваше много книги. Почина на 54 г. от инфаркт. Тогава си мислех, че поне си е поживял, не си е отишъл млад. Днес аз съм вече на 57, надживях го. Знам, че съм обременен наследствено от възможността за инфаркт (чичо ми също умря от инфаркт на 43). Знам, че всеки момент животът може да си отиде, но никога досега не съм се чувствал толкова добре във всяко едно отношение, както през последните 5-6 г. И никога не съм предполагал, че след 50-ата си година ще се чувствам най-щастлив.

Коя е жената до вас сега?

И този въпрос го пропускаме по ред причини. Истината е, че и в това отношение съм имал уникален късмет. Съдбата ме е срещала с изумителни жени. Преди време ме попитаха в едно интервю не се ли притеснявам, че жените са с мен, защото съм звезда. Отговорих: "Знаеш ли колко ми дреме заради какво една жена е с мен!" Важното е, че е с мен и ни е добре заедно. Прекалено много са нещата, които ме обременяват психически, за да си задавам въпроса какви са мотивите и подбудите на жените да са с мен. Наслаждавам се на красивите мигове. Сексът и любовта са в главата. Още в първите минути, като срещнеш някого, усещаш дали можете да бъдете заедно. Дали сте от една кръвна група. На моменти ми е ставало чак неудобно оттова до каква степен ме е разглезила съдбата по отношение на жените. Като започнем с това, че дълги години бях женен за вечния символ на българското кино и театър. Винаги съм казвал, че ако Аня беше родена в САЩ, щеше да е американската Ким Бейсинджър.

Ако вие се бяхте родили в Щатите, какво щяхте да постигнете?

Все ми се струва, че щях да имам шеметна кариера, но нищо чудно да се случеше и шеметен провал. Всичко е късмет. Ако тук не бях срещнал Иван Славков, а после -Величко Найденов, може би днес щях да съм професор-доктор на науките в катедрата по ски във ВИФ – както всичко беше планирано навремето. В последния момент преди дипломирането нещата се обърнаха в неочаквана посока.

За нашите географски ширини вие сте идеалният бивш. Държанието ви по време на "Денсинг старс" и "Вип Брадър", когато застанахте до Аня и я защитавахте, спечели симпатиите на много жени…

Казвал съм го и друг път: цял живот ще й бъда признателен на Аня за най-големия подарък, който ми е направила: нашата дъщеря.

Какво обичате да правите извън работата и любовта?

От баща си съм наследил страстта към книгите. Майка ми също беше четящ човек. Израснал съм с много книги и с течението на "Жената днес" от времето на Соня Бакиш. Затова и се съгласих да дам това интервю. Днес чета предимно вестници и биографични книги. Нямам нерви за художествена литература.

Стр. 76-77, 78
 

в. Капитал | 2009-11-21

Болест, дълъг отпуск или специализация в Америка. Кое е вярното?

Всъщност Николай Бареков е в дълъг отпуск от bTV, след който едва ли ще се върне на екран. Това казват три различни източника от телевизията, които приемаме за добре запознати с най-обсъждания журналистически казус тази седмица. Един от тях поясни, че за освобождаването на водещия са били проведени две заседания – едното миналия петък, а другото в понеделник, когато е било взето окончателното решение за сваляне на Бареков от ефир. Между причините е забъркването на водещия с Делян Пеевски – синът на Ирена Кръстева и шеф на половин дузина медии, финансирани от Корпоративна банка, в сайта bnews.bg (в миналия брой писахме за нов информационен сайт, свързан със същата група, в чието създаване участва и Бареков).
На другия ден той не се появи в предаването "Тази сутрин" и в кръстената на създателя си рубрика "На БарЕкадата". Слуховете, че е уволнен, се разпространиха моментално от фейсбук до жълтите павета. Те бяха отхвърлени от PR екипа на медията с обяснението, че водещият е болен от свински грип. До края на седмицата Бареков липсваше от екран и предаването се води само от Анна Цолова. Последваха серия от разнопосочни обяснения за липсата на Бареков от екрана.
"Николай Бареков ще се върне на работа, когато се възстанови. Няма как да предвидим колко време ще му трябва за това", обясниха на следващия ден от PR екипа на bTV. Преди време с болест от bTV бяха обяснили отстраняването на Петя Стефанова като водеща на сутрешния блок. Междувременно пресаташето на Красимир Гергов, който се представя като консултант на bTV, заяви: "Преди седмица Николай е поискал да ползва отпуск, защото се е чувствал болен, и най-вероятно иска да почине малко по-дълго от тежкия режим на работа на сутрешния блок."
Самият водещ също се обърка в обясненията. Първо агенция БГНЕС цитира водещия, който заявява, че е болен. По късно пред "24 часа" обясни, че може да се наложи да влезе за 2-3 дни в болницата, после, за да се застрахова от бъдещи клюки, поясни, че след Нова година заминава за няколко седмици в САЩ на специализация. Той имал намерение да залегне здраво над английския, за да го владее до степен да води предаване в ефира. "Когато изчезна от екрана, веднага започват слухове, че са ме уволнили. Не знам защо", коментира учуден Бареков пред "24 часа"
Бдителни хора забелязаха, че всъщност, докато Бареков се е лекувал от тежката болест, колата му – джип БМВ Х5, е паркирана пред редакцията на сайта bnews.bg на площад "Народно събрание" 9.

Стр. 39
 

www.bulpress.net I 2009-11-21

Сервитьор да ти обяви война! Глупости, той тай-много да ти плюе в манджата, която иначе сервилно ти носи и си чака бакшиша. Това коментира легендата Кеворк Кеворкян пред “ШОУ”, когато го потърсихме по повод на публикация в един новопоявил се седмичник, в който bTV-водещият Николай Бареков обяви за него, че е “изкукал”.

- Г-н Кеворкян, гражданинът Николай Бареков ви обяви война!

- Сериозно? Война? С мен? Ужас!

- Ще го пощадите ли?

- Това винаги е зависело от субстанцията на противника. Когато си имаш работа с течна, тъмнокафява субстанция, все пак трябва да внимаваш да не се изцапаш и ти. Американският писател Джеймс Патерсън казваше, че не бива да се бориш с прасета, понеже и двамата ще се изкаляте. Обаче на прасето това ще му хареса. В подобни случаи аз се задоволявам единствено с квиченето на прасето.
За война и дума не може да става. Обезглавената хлебарка лази още поне 15 дни с откъсната глава и неизменно се насочва към мястото на последната й храна. За обезглавени хлебарки нямам време.

- Във всяка битка защитавате кауза, но това не ви пречи да се забавлявате. Какво забавление предвкусва да преживее К.К. в новообявената му лично от Бареков война?

- Нали току-що ти казах, че този тип изобщо не ме интересува, маркирал съм го в дописките си и в книгата си единствено като пътен знак, след който се навлиза в зоната на непорядъчната, слугинската журналистика. Между другото, в книгата си доста по-сурово критикувам неговия господ Бойко, който обаче не циври по този начин.
Извън това, трудно може да се забавлява човек с несретници. То е все едно да се забавляваш с някой просяк пред „Шератон”. Този човек не е в състояние да води войни – колкото един артелчик от обоза води война. Други, в челото на колоната, се сражават, а

той лапа скришом от тях по-едри залци.

За да водиш война, трябва да имаш характер, поне характер, да не говорим за всичко останало. А характерът му отдавна е ампутиран, ако изобщо го е имал – може би го е изоставил в някоя пловдивска дискотека, когато си е свалял ципа пред разпасаната публика. Навремето видеокадрите от тази дискотека направиха потресаващо впечатление, те бяха свидетелство за абсолютната порочност вече на нашия занаят, в който могат да се подвизават всякакви дудуци. Сваляш си ципа в някоя дискотека, докато примираш с песента „Радка пиратка”, а сетне го правиш и в телевизията, където случайно си се наврял. Спомнете си снимката му с народна носия, като някакъв върлинест сервитьор в западнала провинциална механа – никога Бареков няма да успее да се измъкне от тази образ, той ще го преследва винаги. Сервитьор да ти обяви война? Глупости, той най-много да ти плюе в манджата, която иначе сервилно ти носи и си чака бакшиша. Просто изпълнява някаква поръчка, нищо повече.

- Да изясним веднъж завинаги – съществува ли личностен конфликт К.К. – Н.Б?

- Как си представяш това, след като познаваш средата, която обитавам от десетилетия и която също от десетилетия включва най-забележителните ни съвременници. Там няма място за такива като него, най-много да носи кафетата, макар че и за това не става, понеже е много бъбрив. Знам как свършват подобни напористи приспособленци – омръзнали и изоставени от всички, а той и сега е омръзнал на мнозина заради фалцетните си изпълнения, с вечните си навеждания пред силните на деня. Една мощна дископатия, и още по-мощна забрава – това ще е бъдещето му, нищо повече. Все пак аз не съм лекар и нямам намерение да се грижа за подобни неосъществени хора.
Между другото, тия дни имаше национално представително проучване за 50-годишнината на БНТ – и „Всяка неделя”, и аз отново бяхме начело в предпочитанията на зрителите, години след като изобщо не съм на екран.
Три дни това момче да не врещи небивалици от екрана – и край, отива във фризера, при бракуваното телевизионно месо.

- Никога ли сте нямали лични срещи?

- Не съм чак толкова щедър, за да се срещам с всеки мераклия. Подобни срещи интелектуално инвалидизират, то е очевидно. Само политиците не го разбират – всъщност може и да се досещат, обаче този тип им е удобен с елементарността си и те го използват с удоволствие. Срещите с него им дават възможност да пробутват измишльотините си, да се героизират, да говорят врели-некипели – както се държат някои хитреци с някое наивно дете. Впрочем

момчето е причина да осъдя бившия премиер Иван Костов…

- Как така?

- Костов каза нещо по мой адрес в един от кафеджийските разговори на въпросния херой. Поисках право на отговор – и храбрецът веднага се покри. Накрая се принудих да заведа дело и вече съм го спечелил на две инстанции. Костов трябва да ми плати и доста пари – да си ги вземе от тоя…
- Може ли да определим този конфликт като битка на две поколения в българската журналистика?
- Абсурд. Какви поколения? Това, което прави той, е от сферата на обслужването, на комунално-битовите услуги, той е най-досадният представител на този отрасъл. В българската журналистика няма по-срамен епизод от онзи, в който момчето тичешком занесе букет гербери чак до Банкя на новия премиер Бойко. Дори комунистическите журналистически подлизурковци не бяха си позволявали подобно нещо. Това е уникален жест на безгръбначие и желание да бъдеш харесан, приласкан от властника. Мисля, че Бойко завинаги е презрял личната си цветарка Бареков. Ако някой ден се направи класация на журналистическите фелацио, цветарката ще заеме едновременно първите три места. Мъж, поне външно, носи гербери на друг мъж и с треперещо гласче му ги връчва в директно предаване. Това е небивал акт на сервилничене, след това вече си способен на всичко. Ти ставаш пластелиновото топче на властта,  с което тя ще си играе, когато и както си поиска, както и го прави. Бойко сигурно е бил изумен, освен това и кракът му не беше наред – та не се сети да удари цветарката с букета по главата…
Ето това е този човек – един и същи манталитет, веднъж опакован като Ники Дудука от пловдивска чалга дискотека, в която се кълчи пред пияни
дами на зряла възраст, и сетне – като цветарката от Банкя.

- Извинявайте, ако приемем, че това изобщо е редно – какво би трябвало да се занесе на Бойко онази нощ?

- Трънен венец, разбира се. И понеже не е лесно да се намери – поне букет от магарешки бодили.

- Опитвайки се да формулира проблема, Николай Бареков определи себе си като „боксовия чувал на К.К?!”

- Е, пак добре, че не се е самоопределил като спалния ми дюшек… Цветарката пак се самогероизира. Той далеч не е единственият герой на дописките ми, събрани напоследък в книгата „Тайните на телевизията”. Описал съм – надявам се, с разбиране и тук-там с ирония, поне така казват читателите – десетки герои. Но никой от тях не е достигнал такива висоти на безгръбначната журналистика като въпросната цветарка.
Всъщност той е в състояние да комизира всичко, до което се докосне. Навремето написах дописката „Байърли като Ленин”. Байърли беше тогавашният американски посланик в София. Цветарката представи
госта си по един неподражаем начин, само дето не му целуна лявата обувка. Представи го като генерал-губернатор на България, с треперещ глас съобщи, че от интервюто щял да получи нови сили и пр. дивотии. Подобно нещо не се беше случвало дори в най-мрачните години на тоталитарния режим. Дори тогава поцелуйковците като нашата цветарка спазваха някаква хигиена. Живков е можел да има най-големия си словоблудник, жалко, че са се разминали за няколко години. Макар че той едва ли би го издържал прекалено дълго, все пак спазваше някаква хигиена в тия отношения.

Какъв поколенчески конфликт! А за състезание и дума не може да става. Нека цветарката да си покаже интервюто с посланика, а аз ще покажа интервюто си с друг американец, живия класик на световната литература Гор Видал. Цветарката ще извади пак посланика, понеже няма какво друго – а аз ще покажа интервюто си с Майкъл Бърг, бащата на обезглавения американски заложник в Ирак…И тъй, докато светът се свърши.

-Бареков публично заяви, че вие сте го превърнали в символ на цяло едно поколение журналисти, чиято работа К.К. подлага на професионална дисекция. Вашите почитатели ви питат гневно – защо употребихте толкова много усилия, за да превърнете Бареков в символ?

- Не ме карай да коментирам всяко налудно твърдение. Символ – обаче на
медийното масажиране. В някаква турска баня, където от парите всеки проблем или факт губи очертанията си, да месиш отпуснатите телеса на политическите пехливани. В новото поколение има предостатъчно способни момчета и особено момичета – например, Даниела Тренчева и Васил Иванов от Нова телевизия, Миролюба Бенатова, Генка Шикерова, Стоян Георгиев от Би Ти Ви, също и Спас Кьосев от БНТ, за Карбовски да не говорим, и още мнозина, които не разнасят цветя по властимащите. А ровят в калта на живота, разследванията им са на ръба на поносимото, често и с риск за собствената им сигурност. Това са образите на новото поколение. Те биха ви заплюли, ако им предложите да занесат
на някого букет гербери, и през ум не би им минало, че това вече е необходим аксесоар на днешната „журналистика”, за тях би било непоносимо професията им да се превърне в нещо толкова калташко, а и доходно. Лошото е, че цветарката хвърля сянка върху цялото това поколение. Вероятно до някаква степени ги и обезверява. Жал ми е за тия талантливи хора. Те водят своите битки, а онзи тича коленопреклонно в Дупница при братя Галеви, тях ги заплашват – а онзи пак е при Галеви, взривяват ги, като Васко например, а той е пак там, или при други с дългия си език. 
- Смята се, че с книгата си Кеворк Кеворкян е замислил и е пуснал в ход зловеща и целенасочена стратегия срещу цяло поколение тв водещи, чиито най-ярък “символ” е точно Н.Б.?

- Вятър. Книгата ми поощрява десетки хора, но не им и прощавам, разбира се. Единици са се сърдили, надявам се временно, понеже е достатъчно да си припомнят какво представлява „Всяка неделя”, за да излязат набързо от маниакалната си фаза.

- Една фантастична хипотеза. Възможно ли е Бареков да се превърне от боксова круша в истински журналист?

- О, ти искаш прекалено много от Господ, дори той не е в състояние да го направи. Цветарката е удобният човек,

бюрековщината – удобният жанр за политическата класа.

Тя винаги се е нуждаела от подобни хора, но никога досега не е имала толкова безволева медийна придобивка.

- Това ли е причината „лицето” на най-голямата ни телевизия бТВ да няма нито едно интервю, което да надскочи клозетните нужди на времето?!

- И това, разбира се. Годините ще се търкалят някак си, някой ще носи цветя на този или онзи и зад гърба му ще останат инфантилни въпросчета, засъхнали лиги от целувките по бузите на силните на деня, някое и друго безсрамно текстче – като тия, които посвещава на Бойко или на Първанов, нищо друго. Животът ти е свършил, ти се промушваш през собствената си нула и толкова. Освен ако дотогава не се е спасил пак в някаква дискотека. Ти можеш да напуснеш дискотеката, но дискотеката никога няма да те напусне, както казваха за Бронкс. Лицето на американската телевизия са съвсем други хора – от Светла Петрова до Ани Салич, от Венелин Петков до Кристина Баксанова, и още немалко отдадени на занаята хора. Подозирам, че понякога са тъжни, понеже усилията им остават в сянката на нечия шутовщина. Но да бъдат спокойни – шутовете се амортизират лесно, маниакалните им напъни са наказание за самите тях, напоритостта им крие изпепеляваща нужда от утвърждаване и самоуважение, които, уви, никога не ги сполетяват.

- Докъде може да стигне Бареков?

- Очаквам да се появи с риза, щампована с образа на Бойко. Като при удобен случай вероятно ще я замени с друга. И колкото по-грубо се държи Бойко с него, толкова по-любвеобилен става цветарката.
Той е абсолютно всеяден. Готов е да обсъжда всичко и с всеки, макар че почти винаги е напълно неподготвен дори за елементарни теми. Стига онзи да го хареса и помилва. Всяка сутрин създава един рай на инфантилността, в който дори най-непретенциозният му гост се чувства уютно. И най-тъпият политик, а такива не са малко у нас, изглежда по-подготвен в сравнение с него.
Въпреки длъгнестата си фигура той не вижда нищо по-надалеч от собствения си нос. Не може да схване, че сам си организира самоубийствени акции, макар че уж ги прави за собствения си пиар. А практически напълно се злепоставя пред публиката – както се случи с прословутата му сватба, когато пловдивският митрополит Николай нареди да бият камбаните на всички пловдивски църкви. По този начин владиката се изхрачи върху и без друго не особено красивото лице на българската църква. А цветарката внесе на ръце в ресторант „Пълдин” на покровителя си Георги Гергов съпругата си, като изрева с пълно гърло: „Да живее българската православна църква!” Макар че трябваше да внесе на гърба си митрополит Николай – заради безпрецедентната „услуга”, която владиката си мислеше, че му прави. Това беше епизод, достоен за някои от шедьоврите на Георги Мишев за дивотиите на соца, като „Вилна зона” например – никога не съм виждал нещо по-отблъскващо.

- Извинете ме за наивния въпрос, но вие вярвате ли в митовете, които тв водещият тиражира за себе си – казва, че е бил заплашван с убийство. Най-удобният журналист в България – заплашван?!

-Цветарката от Банкя се опитва да героизира комуналните си
умения. Разбира се, подобна заплаха е направо невъзможна, понеже заради безкрайните си угоднически пируети той не може да си създаде нито един враг. Освен това е доста близък с Братя Галеви, та има кой да го пази.
Подобно угодническо поведение е напълно несъвместимо с журналистическата професия. Желанието да се допре до силните на деня е направо отблъскващо. То издава липса на всякакъв характер. Издава и слугински манталитет, който изобщо не може да бъде прикрит.
Този манталитет е причина да извършва непрекъснато невероятни пируети. Злобно коментира „агентурното” минало на президента Първанов.
А после написва ода за същия Първанов, която би засрамила дори най-възторжените блюдолизци навремето на Тодор Живков.

- Бареков пита: “А какъв е бизнесът на Кеворкян”? Какъв е бизнесът ви, г-н Кеворкян? Защо вашите доходи тревожат толкова някои?

- Издателство „Милениум” издаде с огромен успех последните ми две споменни книги, доста пликове с пари ми донесоха.

- Като говорим за 70-годишни “палачи” и 25-годишни жертви, нека в името на справедливостта припомним какво се разбира под понятието “кеворкирам”?

- Настояваш сам да се хваля. Не.

- Все пак?

- Е, добре, само едно – откакто съществуват телевизия и социологически проучвания, „Всяка неделя” и скромната ми милост винаги са били начело по одобрение.

- Бареков не забравя да отбележи: ” В БНТ е имало хора, които системно са източвали пари от телевизията. Имало злоупотреби за милиони левове.” Бареков призовава разследващите органи да се заемат с хората, които според него са били в БНТ на държавна хранилка – т.е. работили са по ваше време. Как мислите, той визира ли и вас?!

- Едва ли, не е чак толкова екзалтиран. Аз съм осъдил и други хора освен Костов – например един негов депутат Благой Димитров, той беше много устат, веднъж подхвърли, че и аз съм „източвал” телевизията. И досега ми изплаща присъденото ми обезщетение.
Между другото, тия дни неговият временен кумир Бойко изнесе любопитни данни как и досега доста хора са на „държавна хранилка”, и то от частните медии.

- Цветарката се замислял дали да не заведе дело срещу вас?

- Малко е закъснял от разнасяне на букети. От два месеца тече наказателното дело от частен характер срещу него в Софийския районен съд. Ох, ох, миличко герберче ненагледно!
 

Текст под снимка: Януари 2009 г. Кеворк Кеворкян по време на юбилейното честване на 30-годишнината на предавенето му “Всяка неделя” Снимка: Иван Григоров

Снимка

Оригинална публикация

в. Стандарт, Weekend | Милена МИНЧЕВА | 2009-11-21

Грешка на езика превърна Eвгений Генчев в един от героите на изборната нощ

Лоша реклама няма. Един репортер направи лапсус в изборната нощ. Г-жо Кадиева – така нарече Евгений Генчев новоизбрания кмет на София Йорданка Фандъкова. После пък Бойко Борисов го нарече "г-н Бареков". Така шоуто стана пълно, а репортерът на Нова телевизия стана един от героите на вечерта.
"Някои си мислят, че грешката е от това, че съм бил уморен. Но не това е причината. Според мен напълно нормално е човек да сбърка име. Стана тоочно така – грешка на езика", обяснява пред "Стандарт" за пореден път Евгений. За себе си той намира няколко причини за объркването. "Например има съвпадение на буквите – ф, к, д – Фандъкова, Кадиев. "Другата причина може да е, че доста пъти чухме името на г-н Кадиев от устата на премиера Бойко Борисов като един добър кандидат и професионалист", обяснява репортерът на Нова телевизия. Според него най-важното обаче е, че грешката не е направена нарочно. Според него интерпретациите на медиите, че това е било точно така, са на дребнаво ниво и са абсолютно безпочвени. Евгений признава, че въпросът, който зададе тогава, е бил провокативен, но заради тая глупава и невинна грешка някак си остава незабелязан. "И подозирам, че не заради грешката на езика, а заради въпроса предизвиках реакцията на премиера Борисов. Който е възможно също да ми е сбъркал името, без да иска, като ме нарече г-н Бареков", разсъждава Евгений Генчев.
На въпроса дали Бойко Борисов го е обидил, като го нарече с името на негов колега от Би Ти Ви, Генчев отговаря риторично: "Аз обидих ли г-жа Кадиева – имам предвид г-жа Соня Кадиева (б.а. съпругата на Георги Кадиев, кандидата на БСП за столичен градоначалник). Защото все пак има такава госпожа".
В началото на тази седмица Генчев разговаря с Йорданка Фандъкова лично, когато тя участва на живо в предаване по Нова телевизия. "Казах й, че не е било нарочно, защото наистина по Нова телевизия на два пъти я нарекохме г-жа Кадиева. (б.а. – другия път бе в предаването на "Четири очи" на Цветанка Ризова). Възможно е да се случи два пъти очевидно. Жената го прие абсолютно нормално. Каза, че ако са ме притеснили, те се извиняват. Ама не са ме притеснили!", през смях разказва репортерът на Нова. Според него в крайна сметка по-важното е, че като изрече въпросния бисер, веднага се извини. Генчев мисли, че това е напълно нормално поведение и не бива да се търси под вола теле. "Случвало ли ви се е да пратите есемес на грешен човек? Аз просто го направих пред възможно най-много хора и беше видяно от всички. Да се надяваме, че ще е чудо за три дни", казва Генчев.
Неговите приятели, които не се занимават с журналистика, смятат, че се е държал адекватно.
Евгений от седем години работи като репортер в Нова телевизия и твърди, че рисковете на живото предаване не са чак толкова големи и напрегнати. "Така излезе, че съм бил притеснен и едва ли не с треперещ глас съм си задал въпроса. Няма такова нещо. Имам достатъчно опит, за да реагирам на място. Това аз не го наричам риск. А просто една обикновена грешка. По-важното е не самата грешка, която си направил, а начинът, по който реагираш след нея. Защото една грешка може само да те направи по-силен", убеден е Евгений.
Генчев се занимава с журналистика от 8 години. В Нова телевизия попада след обява за търсене на работа. Обажда се, харесват го и го назначават в сутрешния блок "Здравей, България". Първият му репортаж е на потребителска тематика. Няколко възрастни жени се обаждат със сигнал, че имат неоправдано високи сметки за парно. В момента е в "Новините" с ресор "Парламент". По принцип отговаря за "Атака" и десните, но това не означава, че се затваря само с това и не пише за БСП и ГЕРБ. Евгений е завършил журналистика. А сега кара второ висше и се дипломира в специалността "Международни политически отношения и сигурност". И пише за политическата комуникация на партиите по време на парламентарните избори – за методите и техниките, които са използвали политиците, за да се представят по-добре на изборите. И анализира поведението на партиите, които са попаднали в Народното събрание. "Грешките на другите партии, които не спечелиха на изборите, са, че останаха в сянката на партията победител ГЕРБ", твърди Евгений. Той определя като един от най-трудните си репортажи своя командировка в Турция по време на епидемията за птичия грип. Заедно с екипа на Нова телевизия пробиват военния кордон и успяват да попаднат в селото, където е първият случай на епидемията. "Беше сравнително страшничко, защото не се знаеше докъде ще се развие тази епидемия", спомня си сега Генчев.
"Не съм семеен, живея на квартира, от София съм и имам ангорска котка", обрисува себе си Евгений. Мацката се казва Мишел, на една година е и била много ненормална. "Дива и игрива", казва репортерът. Два пъти в седмицата, когато има време, ходи да плува. "Свиря на китара вкъщи и пея под душа", майтапи се той. Приятелите му са най-вече от журналистическите среди, както и тези от френската гимназия в София, които не са емигрирали в чужбина. През свободното си време обича да гледа филми. "Наскоро гледах един много интересен – "Последен спомен". Действието се развива в бъдещото. На хората им се слага чип в главата, нещо като авто Биг Брадър. И те разбират, че всичко, което са свършили през целия си живот, е записано едва когато станат на 21 г. Част от тях се самоубиват, други променят характера си. Интересното е, че има един човек, който от записите в чипа монтира най-важните моменти от живота на човека. И този монтажист прави от хора, които са били пълни изроди – убивали са, изнасилвали са – много добри хора, представя ги в добра светлина. И трябва страшно много ние медиите да се замислим, когато работим, дали не правим същото. И дали понякога не вадим онези моменти, които да представят в добра светлина едни хора, а в лоша – други", разсъждава върху филма и живота Евгений Генчев.

Стр. 6
 

www.bgfactor.org | 2009-11-21

Последните месеци започна кръвосмешение между службите и медиите. Появиха се и хибридни варианти, заяви медийният експерт доц. Георги Лозанов, предаде репортер на БГНЕС.
Той изтъкна, че службите и медиите си приличат по това, че събират информация. Службите го правят в нарушение на човешките права, с цел разкриване на престъпления, а медиите събират информация явно и в защита на човешките права. Събитията около службите се превърнаха в централен декор, пред който се разиграват сцени, допълни още доц. Лозанов. Службите се използват за черна борса за информация, която се продава чрез медиите в публичния пазар на медийният експерт Мила Минева. Допълни, че новият език на властта е езика на сапунените скандали. Новият политически език е на етно-национализма, обясни визирайки скандала около паметника на Незнайния турски войн в търговищкото село. Комедийната фигура в политическия сериал се открива в лицето на финансовия министър Симеон Дянков и начина по който той представи бюджета на страната като постна пица. Основната причина, поради която в публичното пространство не се дебатират темите за климатичните промени и за образованието е фактът, че премиера Бойко Борисов не е произвел добри заглавия по тези въпроси. От фондация "Медийна демокрация" представиха изследване, направено в периода 19 октомври – 13 ноември, което касае телевизионната реклама по време на предизборната кампания за частичните местни избори в София. Данните, които са базата на официално обявените цени за реклама на медиите показват, че Коалиция за България е отделила малко над 76 хил.лв. за телевизионна реклама. От РЗС са отделили 73 792 лв., от ГЕРБ – близо 64 хиляди, а от ССД – близо 47 хиляди лева.
 

Оригинална публикация

www.mediapool.bg | 2009-11-21

В България все повече публична информация може да се намери в Мрежата,което е добра тенденция и важен инструмент за работа на журналистите, но прилагането на законите за достъпа до публична информация и за защита на личните данни води до противоречия и абсурдни ситуации. Често се случва български институции да отказват достъп до информация като се позовават на Закона за защита на личните данни. Тези свои наблюдения изложи журналистът Атанас Чобанов, който тази седмица участва на среща с представители на Европейския парламент, посветена на отношенията между медии, институции и граждани.
Чобанов даде за пример свое разследване за покупката на луксозно Ауди от община Царево. На членове на Общинския съвет в Царево е отказана информация за договора, сключен от кмета Петко Арнаудов на основание на това, че той съдържаллични данни. Все пак публичната информация за договора в регистъра за обществени поръчки се оказала достатъчно подробна, за да се сезират медиите със случая и медийният шум да принуди кмета да се откаже от покупката.
В същото време на сайтове, които се поддържат от български институции, може да се намери незащитена лична информация на обикновените граждани. Търговският регистър предлага в открит достъп ЕГН и личен адрес на всеки гражданин, имащ дял във фирма. НОИ пък предоставя онлайн "услуга", от която само по ЕГН без други ограничения може да се научи здравноосигурителния статут на дадено лице.
Журналистът демонстрира на живо в интернет как се получава достъп до ЕГН и здравноосигурителния статут на министър Симеон Дянков, който дължи здравни вноски за 9 години и няма здравна осигуровка. Тези примери показват, чеинституциите в България не зачитат принципа "прозрачна държава – непрозрачни граждани", а по инерция правят точно обратното – каза в заключение Чобанов.
Темата беше продължена от блогъра Константин Павлов, представител на сдружението "Електронна граница", който демонстрира как чрез просто търсене в Google се намират имената, ЕГН и оценките от психофизическите тестове на служители на МВР.
Конфиденциалната информация не е свалена повече от година, след като блогърът сигнализирал за нейното наличие в Мрежата. Павлов засегна и проблема с настояването на МВР да получи достъп до трафичните данни на гражданите. Той постави въпроса "Как МВР смята да опази конфиденциалността им, след като излага на показ в интернет чувствителни данни за собствените си служители?".
По време на срещата с журналисти представителите на ЕП заявиха, че системите за достъп до публичната информация от европейските институции дават максимална прозрачност за работата на в Европейския парламент (ЕП) и Европейската комисия (ЕК).
Базил Коронакис, собственик на New Europe Media, беше по-скептичен за прозрачността. Чиновниците в ЕК и ЕП формират една затворена среда, смята той. Все пак гражданите и медиите имат ефикасни инструменти за въздействие чрез достъпа до информация и жалбите. Европейските бюрократи имат реален страх от пресата, тъй като медийните публикации, които ги засягат, оставят следа в професионалното им досие, поясни Коронакис.
 

Оригинална публикация

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2009-11-21

Тази година ще се разпише като драматична за печатните издания. Те се изправиха до стената като първите жертви на икономическата криза. В САЩ тиражите на вестниците са се свили с над 10% за първите девет месеца на 2009-а спрямо същия период на миналата. Експертите изчислиха, че нивото им е колкото това от 1940-а. Гиганти и местни печатни издания фалираха, други останаха да живеят само в ИНТЕРНЕТ.
Последните месеци не мина без вестникарски "размирици" и в България. Страната ни е сред лидерите по брой на вестници, както и на най-нисък тираж на глава от населението според Световната асоциация на вестникарите. Печатът държи 20-ина процента дял в медийния сектор и по разчетите на Асоциацията на рекламните агенции за 2008-а е бил с бюджет от 110 млн. лева. През тази година се сви успоредно с измършавялата пресреклама. Специалистите смятат, че тя се е редуцирала между 10 и 30% от януари досега. Така на вестникарската сергия почти не останаха заглавия, които не са оптимизирали страници, служители и хонорари.
Всъщност 2009-а затри не само прохождащи издания, но и ветерани. Бе регистрирано и първото вестникарско преминаване "на отсрещния бряг" – от безплатен един всекидневник вече се разпространява срещу пари. Други вестници пък се задържаха на повърхността само заради изборите. Преди година западни наблюдатели описаха особеностите на вестникарския пазар у нас така: "Характерно за българските всекидневници е, че приходите от реклама и продажба не могат да покрият разходите… Те (вестниците) са или изцяло собственост на бизнес кръгове, свързани с политически партии, или попадат лесно под влиянието на политиката и бизнеса". На фона на този мрак обаче се намериха и смелчаци, които изстреляха нови проекти – и вестници, и списания. Това само подсили тезата, че нашият пазар си се развива по свои си правила. Иначе няма логично обяснение защо при положение че четящите на български език българи геройски се стопяват, обедняват или пък мигрират към ИНТЕРНЕТ, приходите от реклама се сриват, а тиражите на някои издания продължават да са титанични за географските ни ширини! Дали кризата не се оказа НЕудобното извинение за пукането на балона?

Вестникарските неволи

Две вестникарски издания ветерани засега изпаднаха от битката за читатели и рекламодатели през годината. Тон за песен даде "Кеш". Икономическият седмичник хлопна кепенците още в първите дни на 2009-а. Причината бе прозаична – икономическа. Усещането за нея се носеше месеци по-рано, тъй като "Макмедия" често забавяше заплатите на журналистическия екип.
През май месец бе гилотиниран и "Нощен труд". Единственият вечерен всекидневник у нас, собственост на "Медия холдинг", бе само на 17 години. Издателите му също се оправдаха с г-жа Кризата. Из гилдията веднага се заговори "Кой е следващият?". Дали наистина, както в САЩ, идва "смъртта на вестниците"? Очакваните фалити обаче не се състояха. Огромното количество национални всекидневници -12, много повече, отколкото са например в Австрия, запази статуквото си. Устойчиви се оказаха не само партийните издания, но и такива с непретенциозен тираж и влияние. И докато американските вестници започнаха да си обменят информация и снимки, съкратиха значително репортерските си екипи в Конгреса и в чужбина, в България изборите спасиха от глад репортерската гилдия.
Веднага след парламентарния вот обаче маса редакции изгониха част от екипите си, орязаха страниците и заплащането на журналистите си. Въпреки че специалистите отвъд Океана предписаха на платените вестници да вдигнат цената си, за да компенсират постъпленията от реклама, у нас това не се случи. По-малкото съдържание също не се отрази на коричната цена. Така читателят на голяма част от вестниците продължи да плаща старата цена, но за по-малко страници.
Докато всекидневниците се гърчат, на пазара се появи още един седмичник – "Галерия". Изданието, което е реплика на "Уикенд" и уж се провъзгласи за единствения "опозиционен вестник", тръгна с амбициозни тиражи. Съществуването му се случи, след като "Уикенд" бе наполовина продаден и от него излезе Недялко Недялков. Според публикации новият му притежател е "Нова българска медийна група". Тя държи "Политика", "Експрес", "Монитор", "Телеграф", "Меридиан мач", "Борба".
Напълно е възможно следващата година некролозите на вестници да се увеличат на стената на медийната ни история. Според анализаторите е спорно кои са по-застрашени – изданията с регламентирано финансиране или тези, които се издържат от немедийните дейности на собствениците си.

Безплатни ли са безплатните издания

Безплатните издания и у нас се приемаха като отмъщението над платените. Проектите за подобни всекидневници дълги години бяха стопирани и отлагани, преди да се появят по оживените места на големите градове. В Европа и САЩ този вид печатни медии бе очертан като първата мишена на кризата, защото се издържа само от реклама. А рекламодателите се пренасочиха към по-евтиния комуникационен канал – ИНТЕРНЕТ.
Безплатният български "Градски вестник" също стана жертва на рецесията. Изданието замря в началото на март, по-малко от пет месеца след старта си на 10 ноември 2008-а. От "Икономедия" обявиха, че икономическите условия в страната и по-точно отливът на рекламодатели са ги принудили да освободят екипа. "Продължаваме да вярваме в безплатните вестници, но това е труден и бавен проект и не можем да си го позволим при сегашните обстоятелства", коментира тогавашният изпълнителен директор на "Икономедия" АД Бисер Боев. Според него издателите от цял свят били принудени да търсят различни начини на спестявания и оптимизация на разходите. Въпреки че некрологът на "Градски вестник" бе отпечатан, се заговори, че той ще тръгне с нов собственик. После – че ще се появи само в глобалната мрежа. След няколкомесечно лутане репортерите и редакторите бяха окончателно разпуснати.
Така в битката за София победи "19 минути", който се роди малко преди "Градски вестник". В играта обаче скоро се появи нов играч – "Новините днес" на Петьо Блъсков. Той обяви, че ще продаде проекта си, след като го разработи. Може би заради г-жа Кризата, но до момента купувач или поне такъв с атрактивно предложение – няма. Затова Блъсков реши да го разпространява вече срещу заплащане. Макар и срещу символичните 20 стотинки. Така на пазара на безплатни всекидневни издания в столицата остана "19 минути".
Самобитният характер на печата ни се прояви и с представянето на дебютанта "Анонс". Безплатният седмичник е собственост на втората по големина белгийска медийна група "Россел медия". Преди няколко месеца тя сподели намеренията си и за други проекти в България. "Това, че в момента е криза, носи и своите преимущества. Пазарът е свит, бяха замразени проекти за безплатни издания и ние започваме без реална конкуренция в сегмента", мотивира появата на вестника тогава Ивайло Йотов, изпълнителен директор на "Россел медия България".

Списанията

Списанията също бяха докоснати от дългата ръка на рецесията. Така през септември 2009 г. излезе последният брой на туристическото "Одисей". И неговите издатели от "Медиатама" се оправдаха с невъзможността да издържат в тежките икономически условия. Според изследване на "ТВ План ТНС", традиционно силните женски списания като "Ева", "Коспомолитън" и "Грация" губят рекламодатели за сметка на по-малките и по-нови свои конкуренти като "Бюти" и "Анна клуб". Може би това е наложило обединяването на "Журнал за жената" и "Тя!" в едно седмично списание.
Сериозен спад има и при мъжките "библии" – "Плейбой" и "Максим", където кризата е изяла около 35% от приходите от реклама.
Отстъпките за рекламодатели пък се разпростряха между 50 и 80 процента. Голяма част от списанията нито увеличиха, нито намалиха тарифите си, но предложиха неограничен брой бонуси. Така реално напълниха страниците си с реклами, които обаче не бяха платени.
На този фон в края на годината излезе първият брой на българския вариант на "Ролинг стоунс".

Ах, този тираж

Тиражът по традиция е болна тема за издателите у нас. Точните му параметри са аналогични на държавна тайна. Ако преди десетина години вестникарите се хвалеха всеки ден от първа страница колко копия са отпечатали, действителността сега отдавна не е повод за радост. Както каза един от известните ни вестникари – тиражите на вестниците са много тъжни. Въпреки това не само читателите, но и рекламодателите едва ли знаят реалните им параметри. Ако в средата на 90-те години общият тираж на ежедневниците скачаше над 1 млн. копия с брак между 10 и 20%, сега той е с пет пъти по-малко. А непродадените бройки надхвърлят 60 процента. Експерти дори заговориха за страховитите 80 на сто. От години в гилдията се оплакват от неефективността на одит бюрото по тиражите. От членството в него вече се отказаха много издания и рекламодатели. Явно на някои им писна да плащат нереални цени за нереални отпечатани копия.
Всъщност писането на некролози на вестници и списания отдавна не е ново явление, поне в световната практика. Изследователи предизвестиха смъртта на вестника за 2040 година. В САЩ и Европа обаче до неотдавна имаше надежда, че отмирането ще се забави. Например чрез сливания. Фалитите, за чието наличие замириса още преди петилетка, тръгнаха да се изместват в друга посока. Започна гигантски дебат как читателят ще бъде научен да плаща за онлайн съдържанието на любимия си вестник. Две от марките в империята на Рупърт Мърдок – "Таймс" и "Сънди таймс", го направиха преди дни. Предварителните разчети предвиждат за две години чрез такси да бъде компенсирана загубата от спада на продажбите. Българският пазар обаче като че ли отива в обратната посока – все повече вестникари осъзнават необходимостта да предоставят свободно съдържанието си в електронен вариант. Проучванията показват, че вестниците със свободен достъп до електронния си вариант се радват на големи посещения и влияние в обществото.
Заради кризата пък в някои европейски страни държавата даде огромни средства за издръжка на вестниците. Франция отпусна 600 млн. евро за три години, за да увеличи двойно държавната реклама в печата. Успоредно с това се предвиждат намалени данъци за дигиталните инвестиции на печатните медии.
Докато всички хулят рецесията и ИНТЕРНЕТ за основните убийци на тиражите, извън фокуса в България остава още един закърнял фактор – липсата на качествено съдържание. Само то ще пребори конкуренцията на безплатните новинарски сайтове, на телевизиите, които всяка сутрин старателно "преглеждат" печата, съкращаването на дистрибуторските мрежи, непазарното поведение на издателите и неефективността на рекламата. Защото, независимо от огромните изпитания и неясните механизми за финансиране, вестниците продължават да са най-влиятелното средство за информация.

стр. 45
 

в. Стандарт | Мартин КАРБОВСКИ | 2009-11-21

Дойде времето за живо порно с политиците в студиата

Хората в България трудно дават интервюта. За тях е срамно да те показват по телевизията, независимо дали имат мнение, или наоколо съществува проблем. За разлика от други нации, които говорят смело и красиво, българите пред камера и микрофон включват на режим "официозно говорене", познато им от политиката и медиите. И не казват нищо. Ето защо напоследък са така успешни циганските интервюта – ромите не знаят официозен език и ползват нормалния.
Затова е много интересна тенденцията хора да разказват ужасяващите си биографии в някакво шоу и срещу това да получават само едно – надежда, че ще спечелят от новия вид тото – със съдбите им (често измислени – за да са по интересни) и с мнението на околните. Получи се парадокс – на хората, които най-много държат на това, "какво ще кажат хората", сиреч на българите, спря да им пука и вадят всичките си кирливи ризи срещу награда от 2000 лева.
Кризата в жанра се опитва да убие истината
Всичко започна някак на шега със Сашка Васева, която публично бе унизена от Нешка Робева. С особена доза мазохизъм Сашка отиде на крака (няколко пъти) при Робева и се опита да спори с нея. От позицията си на странстващ телевизионен съдник (напоследък) Робева даде мнението си за Сашка – а това са хора, които никога няма да седнат на една маса. Състезанието се превърна в особен спорт – плуване в слюнка. Това при някои публични личности минава за реклама. Нямало лоша реклама. Обаче има, когато става дума за безсмислени обиди между хора, мълчащи си в различни стаи.
Всичко можеше да свърши дотук. Но се очерта тенденция. Все повече хора отиват в телевизията, за да се унижават. Правят го с кеф. Примерно един от братята Юзеирови отиде в "Челюсти", за да не може да каже нищо. Не успя да си отвори устата. Това също е шоу. Малко е шизофренично, но в двете роли на гост и на водещ гледаме само водещия. Чуваме мнението му непрекъснато вместо това на госта. Което е прекрасно, журналистиката се персонифицира. Но ако се направи сметка като във футболен мач колко време е държал топката водещият и колко гостът, се оказва, че през цялото време топката е държал водещият, и то с ръце. Диана, остави хората да се излагат сами по телевизията, често усилия от страна на водещия не са нужни. Ако са нужни пък, трябва да са незабележими.
Все по-често се случва извън шоупрограмата в публицистично предаване
политикът да бъде мачкан като стара баница
С новите баници обаче се отнасяме нежно. И затова има недоумение – как политици и публични фигури тичат с мазохистично настървение и се татуират завинаги при журналистите. Тенденцията беше добра – преди време в публицистичните предавания не се казваше нищо. Сега обаче се говори само за "кюфтаци". Ставаше дума журналистите да превеждат на обикновените хора на ясен език живота. А те почнаха да псуват живота. Езикът е особено нещо у нас – или е в състояние на запек (констипация), или в положение на сюргюн (разстройство, диария). Средно твърдо положение няма. Унижението се превърна във фабрика. И в това нямаше да има нищо лошо, но унижението по телевизиите е винаги за хората в слаба позиция. Да обидиш Сашка Васева – по-лесно е да ритнеш кокершпаньол. Да накараш обикновен българин да признае как са му пикали в устата като дете – това щеше да е проблем, ако не беше признание за пари. Днес е само шоу.
В никакъв случай гадостта не трябва да се ограничава. Нито пък да сме мили с политиците. Но прави впечатление, че напоследък ни се сервира измислена, фабрикувана гадост.
Милостта към политиците в "Панорама" се превърна в бой с черпака по п..ката в Шоуто на Азис. И политиците ходят ли, ходят. Политиците винаги са били най-големите звезди у нас, което е голяма грешка. Днес просто е време за порно на живо с тях. Ако може да са от опозицията, моля ви.
В такива моменти нормалният въпрос би бил – кой има полза от телевизията на унижението? Рейтингите на точно тези предавания не са от най-високите. Полза обаче имат продуценти и водещи, които пионерстват в новия жанр. А новият жанр не е да отидеш и да видиш как биват унижавани хората, и защо, и от кого, а да ги сложиш в аквариума си и те там да си признаят за някой лев колко са скапани. Никога не става дума за библейски ясен сюжет, за титанична битка на ценности или позиция "трябва – не трябва". Става дума за ситуация, използвана във филма "Бруно" – седи един гей и казва, че е осиновил дете, разменено за един айпод. Публиката в шоуто го наби. У нас става обратното, поне в малко останалата истинска журналистика – публиката е съставена от бруновци, които
не могат да бъдат набити от единствения водещ
Но явно на него му се иска да я унижи и го прави добре.
За какво е всичко това? То е като онова, което пълни и чалга клиповете – за какво са им циците на жените в чалга клиповете? От тях не тече мляко, не се ползват за турски акробатики, нито за съзерцание. Циците на жените в чалга клиповете са символ на мечтата на нацията, те са парите, които можеш да имаш, ако те содомизират често. Историите, които ни се разказват, са същият материал – силикон подкожно. Пари срещу сфинктер. Хем да станеш известен (със сфинктера си), хем да вземеш някой лев. Мислехме, че оттук по-надолу няма.
Телевизията все по-често подменя живота, така както подменя фаворитите си. Реално по-добър сценарист от живота не съществува, но мързелът на телевизията винаги у нас се е изразявал именно в това – да не слизаме долу при живота, ние живеем добре в аквариума. Но ние напоследък включихме аквариума към канализацията. И то без цел – примерно да пoчистим наоколо. Това е проблемът.

Стр. 12
 

Снимка: e-vestnik.bg