в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2009-11-24 

Предложиха ми две добри неща, още мисля

Николай Бареков е роден на 16 октомври 1972 г. в Пловдив. Започва кариерата си като радиожурналист в родния си град. В София идва през 2000 г. като водещ на политическо токшоу в тв “Европа". Седем години е лице на сутрешния блок на Би Ти Ви – от 2003 г. През 2002 г. се запознава с Евгения. Четири години по-късно се жени за нея Двамата имат син – също Николай.

На 37 години не ми отива обикновен трудов договор

- Г-н Барeков, болен ли ви уволни bTV, или какво?

- От 1,5 г. обмислях раздяла с bTV. Имах джентълменско споразумение с ръководството, включително и с Люба Ризова съвместната ни дейност да продължи до изборите, като това бе eлeгантен начин да се изнесе тежка кампания и аз да помогна с моя авторитет на телевизията.
И хайде още малко, дай сега да пуснем тази рубрика, “На БарЕкадата" взе, че тръгна, но аз от май месец съм с нагласата, че всеки ден в bTV просто може да се окаже и последен.

- От какво зависеше това?

- 90% от мен. Може би се освободих вътрешно и затова станаха и хубави предавания. За много хора е абсурдно, че си тръгвам. Но в един момент идва краят – ето библейското число 7 години, време е за промяна. Искам да се развивам, да бъда на свободния пазар, да участвам във формирането на нови проекти. Хората казват – предаването на Бареков, Бареков супервлиятелен, но реално на дъното на всичко това съм бил един обикновен служител на телевизията.
На 37 години съм, човек на заплата с един обикновен трудов договор, мисля, че не ми отива.

- Какво ще правите сега?

- Още преди година получих доста примамливи предложения от български големи медии и медийни холдинги. Много примамливи във финансов аспект и като позиция – на супервисоко място. Става въпрос за длъжност изпълнителен директор, член на борда на директорите, но няма да участвам пряко на екрана. Не желая да бъда конкурент под някаква форма на bTV. Предпочитам с по-стратегически неща да се занимавам.

- Например?

- Управление на цял нов медиен проект. Ето това, което правим с Димитър Аврамов (политолога – б.а.) по отношение на тези сайтове е нещо подобно. Аз имам партньори, с които заедно мислим по тези идеи. Например да направим грандиозен европейски проект в интернет. Със сигурност оттук нататък ще се занимавам с интернет. Но до седмица-две ще обявя кое от всички предложения, които съм получил до момента, ще избера.

- От телевизии?

- Става въпрос за медийни проекти, не само за телевизии. Искам още малко чисто физически да имам няколко дни, в които с bTV да приключим отношенията в коректен тон. Те ме търпяха година. Аз бях иди ми-дойди ми единия ден, идими – дойди ми.

- Правим интервюто във вашия нов кабинет срещу Народното събрание, който е в офиса на сайта bnews.bg. Участвате ли в интернет бизнеса?

- Аврамов развива целия проект от няколко години, но преди аз да го запозная с моите американски приятели, не му обръщаха внимание. Той ми отвори очите за интернет, аз – как интернет може да бъде сериозна медия. Той направи преди години сайта bpost за международна политика, на мен ми подари блога barekov.com. Аз 2 г. го държах в рафта с книгите прашасал, след това го изтупах от прахта. Мои приятели ме запознаха с топжурналисти от американски медии, които са излезли от тях и са направили блогове. Сред тях се оказа Тина Браун, бивш главен редактор на “Венити феър", на сп. “Нюйоркър". Изведнъж тя изскача на свободния пазар и създава първо блога, след това сайта “Дневният звяр". Тя ме запали страшно за интернет.
Офиса, където се намираме, го даде наш общ приятел с Митко, който си го беше взел за други цели, но предвид кризата реши, че така и така му плаща наема, няма да го ползва, и приюти първоначално 4-5 души около Митко, които го списваха.

- Вие собственик ли сте в този сайт?

- Собствениците са няколко момчета, аз нямам собственост. Единственият верен факт, който изнесоха във в. “Капитал", беше, че преди време имаше предложение жена ми да бъде приета тук за член на съвета на директорите. Но тези хора, които се занимават основно с интернет, са малко странни. Идеята, която те не приеха тогава, бе на жена ми – да се направи хубав светски сайт. Съпругата ми имаше една среща тук, която може би остана в тайна, между нея и Берлускони, когато той беше в София. След това и с г-н Валентини, който е дясната ръка на Берлускони. След като им разказала за сайта, те предложиха дори да инвестират в тази идея. Тогава нещата не станаха, но смятам, че до 2-3 месеца ще бъдат осъществени.

- Кои все пак са собствениците на сайта, в чийто офис сме сега?

- Не мога да говоря от тяхно име.

- А защо вие имате кабинет тук?

- Този кабинет е тук от два дена. Той е още неуреден. Ще съм тук, докато реша накъде да поема.

- Свързват ви с Иван Терзийски – охрана в Би Ти Ви, който е бил ваше подставено лице в сайта, така ли е?

- Да се свържат с Иван и да го питат. Той ми е приятел от много отдавна, приятел е и на други хора, има федерация по карате, ако не се лъжа. Той е много странен човек, каратист с черен колан, не знам защо този човек по някакъв начин трябва да бъде свързан точно с мен. Най-хубавото нещо, което ми се случва в последните дни, е, че вече мога да говоря само от собствено име.
Затова си направих и блога, за да мога да си съхраня гражданската позиция за бъдещето на България. Много пъти ме питаха защо започнах с Бойко Борисов в блога. Ами беше ми интересен и ми бе приятно да го интервюирам преди изборите, а други хора ми бяха неприятни и затова не им дадох място в блога.

- Вярно ли е, че близостта с Христо Ковачки е развалила отношенията ви с bTV?

- Не съм си развалил отношенията с bTV, а и Ковачки може би е бил веднъж в предаването. Имахме рубрика, в която всяка политическа партия можеше да си плати някаква сума и да представя партийната си програма. С решение на директорите на bTV тази рубрика беше 10 мин един път в седмицата. Не съм виновен, че БСП и ЛИДЕР купиха време. Всяко нещо има просто обяснение, въпросът е, че България е страна на слуховете.

- Получавате заплата по обикновен трудов договор, а имате джип и 5-има души охрана, как?

- Ето поредната простотия. Наистина имам джип от три години, той е на семейната ни фирма в Пловдив, изплаща се на лизинг и вече е загубил поне 50% от стойността си. Нямам книжка, вози ме шофьор. Фирмата ни се занимава с търговия на зърно, на хляб и т.н. Имаме и галерия.

- На чие семейство са тези неща – на вашето или на жена ви?

- Имам няколко атрактивни имота в центъра на Пловдив. Ето, снимка на прадядо ми Никола Бареков виси зад мен. Заради него имам всичко това. Той и другият ми прадядо са държали трите централни кина на Пловдив, фабрика за лимонада, за кревати и няколко сгради в центъра.
След като казах всички тези неща, може би трябва да си взема охрана. Дълги години жена ми го отнасяше как тя била богата реститутка. Да, общо с нея горе-долу добре си живеем. Единственото ни жилище, което обитаваме, е апартамент в краен софийски квартал, който изплащам за 35 години. Не ми е подарен от един президент, както някъде се появи в жълтата преса.

- Какво ще правите оттук нататък? Вярно ли е, че са ви предложили ръководни постове в ТВ 7 и Би Би Ти?

- Имам две предложения за няколко ръководни поста. Най-атрактивното предложение като заплащане беше от една от тези телевизии и постъпи някъде около 5-6 месеца преди изборите. Честно казано, 4-5 месеца мислих, почти бях приел, след което се отказах. Предложението отново е актуално и днес.

- Какво ще стане с политическите ви коментари, които обичате да правите?

- Продължавам в блога си, вече съм освободен от отговорността да представлявам bTV. Мога да изразявам лична позиция. И сега ще кажа, че в държавата предстои голяма битка. Няма да е за кокала. Това ще е битка кой ще дърпа юздите на българската икономика, енергетика, въобще всички ресурси, които България има.
Битката е проста – от едната страна ще бъдат западните ценности, Америка, Европа, от другата страна ще е Русия. Сега не мога да кажа кой ще представлява руските стратегически интереси. Мога да кажа обаче, че Бойко Борисов се очертава като единствената алтернатива на западната ценностна система в България. Дано не съм лош пророк, но смятам, че за Бойко предстоят много тежки мигове. Той ще бъде подложен на сериозна атака от всички тези кръгове, които не искат в България да се състои промяната. Говоря за олигарси, за хора, свикнали да крадат по няколко милиарда от държавния бюджет годишно. По моя информация Бойко е казал, и мисля, че добре е бил разбран, че няма да се краде по негово време. Докато е в силна позиция, а той ще е на нея в следващите две години до президентските избори, кранчето секна за всички, които бяха в комфортната позиция само допреди няколко месеца. Аз смятам, че тези хора няма да му простят.
Аз пък съм в подготвената позиция вече да мога да взимам позиция в тази битка. Заставам зад този, който ще олицетворява и ще представлява западните ценности в България.

Стр. 13

в. Труд | Валерия ВЕЛЕВА | 2009-11-24 

Журналистът имал охрана от петима души и 3 джипа

Въпросите от последната седмица “къде е Бареков", “болен ли е от свински грип, напуснал ли е, или са го свалили от екран" от вчера вече имат отговор.
След като горещият стол “На БарЕкадата" опустя, а партньорката му Ани Цолова геройски води сама сутрешния ефир на Би Ти Ви, Николай Бареков осветли драматичните си терзания около раздялата си с телевизията.
В 8,30 в понеделник Мистър Имаме новина написа в блога си: “Взех своето съдбоносно за мен решениe да приема много висок ръководен пост на друго място." (Виж по-долу пълния текст на писмото му – б.р.)
За промяна в кариерата на емблематичния Бареков се заговори още след изборите. Някои сметнаха, че заради демонстрираната от него близост с Бойко Борисов ще бъде поканен в изпълнителната власт. Заговори се, че тв водещият се виждал като бъдещ министър, но премиерът бързо охладил страстите му. “Ревнив съм на тема Бойко Борисов и Яне Янев, когато ходят в други предавания. Искам само при мен да идват. Причината е, че толкова много неща сме правили заедно и от толкова дълго време", призна Бареков непосредствено след победата на ГЕРБ. В ефир обаче неколкократно Борисов рязко е парирал опитите му за “слагаческо поведение".
После идеите на Бареков за “промяна" отшумяха, в началото на политическия сезон тръгна рубриката му “На БарЕкадата" и два месеца и половина по-късно той вече не е в ефир.
Официалната позиция на Би Ти Ви е, че “в живота има срещи и раздели" (виж по-долу). Противниците му обаче твърдят, че отдавна са станали “обществено достояние факти от работата и живота на Бареков, които нямат нищо общо с морала на журналиста". До ръководството на медията са достигали сигнали за това, че “Бареков осребрява присъствието си на екрана", “че поема ангажименти, които не може да свърши". “Много хора са идвали при нас и са ни казвали за това", заявиха пред “Труд" влиятелни ръководни кадри от Би Ти Ви.
Пред агенция “Фокус" обаче Бареков твърди друго: “В един момент хората взеха да мерят всяка думичка, казана в това предаване, с линийка. Което мен адски много ме дразни… Сега ми се иска да бъда малко по-откровен в своята позиция, по-краен, ако щете."
Може би затова необясним за всички е начинът на живот на Бареков. “Колегата ни ходи с охрана от петима души, кара три джипа – разходи, които не може да си позволи само от заплатата", недоумяват хора от телевизията.
Безспорно напорист и амбициозен тв водещ, Бареков направи медийна сензация дори и от най-интимното си преживяване.
През 2006-а той организира повторна сватба с избраницата на живота си Евгения. Две години след сключването на граждански брак двамата направиха и църковен, като венчалната церемония извърши лично Пловдивският митрополит Николай, а събитието бе шумно отразено по Би Ти Ви с включвания на живо в централните новини и обилни репортажи.
“Скоро написах книга с очерци от моята биография. От нея ще научите много тайни неща за мен и за българските политици. Това ще стане скоро, но… когато му дойде време", неотдавна заяви загадъчно в блога си Бареков. Щял да разказва дори за “участието си в нежната революция на България", както той нарича свалянето на кабинета “Виденов". Тогава е бил на 25 години.
Пътят на Бареков към националния тв ефир започва от чалга конкурсите в Пловдив, на които той е водещ.
След като регистрира блога си, Бареков създаде и още един информационен продукт – сайта bnews.bg, за който се твърди, че е получил финансово рамо от Делян Пеевски от Нова българска медийна група. Официално от Би Ти Ви отказаха коментар по тази тема, но от високо политическо ниво заявиха за “Труд", че “с чужди пари на гърба на най-големия ефир Бареков си прави нов бизнес".
Каква е истината едва ли ще разберем в детайли. Жалкото е, че още един колега, след Георги Коритаров, напуска национална медия с шлейф от митове след себе си.
Студиото на Би Ти Ви, В което от 7 години Николай Бареков води сутрешния блок, Вече опустя. "По-добре да кажеш "стоп" В един момент и да си на върха, отколкото да го отлагаш до безкрайност и накрая да попаднеш в една агония", обясни тв водещият мотивите за решението си да се раздели с Би Ти Ви.

Стр. 10 – 11

 в. Класа | 2009-11-24 

За създаването на конвергентен регулатор у нас е нужна не само нова регулаторна рамка, но и необходимата зрелост на медийната среда, както и на регулаторните органи. По моя преценка все още е рано за това. Това съобщи в интервю за агенция "Фокус" председателят на СЕМ доц. Маргарита Пешева, чийто едногодишен мандат изтича тази седмица. Според нея одиторският доклад на Сметната палата на дейността на СЕМ за периода 2007-2008 г., който бе оповестен миналата седмица, прави актуален въпроса за наложителното въвеждане на нова философия за дейността на регулатора в областта на мониторинга. Пешева казва още, че изводите от доклада вероятно ще изпълнят и функцията да подготвят общественото мнение за създаването на конвергентен регулатор през 2010 г.
В рамките на председателството си на СЕМ доц. Пешева определя за най-голям успех на регулатора развитието на корегулацията и превенцията. Като грешки на съвета Пешева посочва, че СЕМ не е успял да промени начина си на работа и да активизира експертното говорене в публичната сфера.

Стр. 15

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 2009-11-24 

Сякаш за него е измислено старото мото на Флийт стрийт (улицата на известните лондонски издания): “Публикувай и бъди проклет!"

Публикувай го, изречи го, дори го изхрачи в лицето на поредния си смаян събеседник. Това е неговото правило. Веднъж, след негов въпрос, един от тях щеше да изглежда по-малко смаян, ако в онзи момент го бяха хвърлили в яма с негасена вар.
Той е в състояние да размъти водата и на възможно най-блатното предаване. Ако имаха капчица ум, водещите би трябвало да го държат на един оръдеен изстрел разстояние от студията си. Но те го канят понякога. И това не е продиктувано от желание мъртвите им поначало предавания да станат по-сочни. Обяснението е съвсем различно – те не го вземат съвсем на сериозно, възможно е дори да го иронизират насаме, смятат, че участията му го шаржират и олекотяват, че публиката само се забавлява с този човек, чиито фрази са
изсечени като с брадва
Че по този начин го отпъждат в групата на аутсайдерите, на които не бива да се вярва. Групата на скандалджиите, на шумните персони, които никой не приема истински.
Много здраве да имат.
Те си мислят, че той е телевизионният Мунчо. Единственият, който се осмелява да протестира. И затова онези го обесили на градския площад, нали. (Ако тази колективна мълва изобщо е вярна…)
Преди няколко дни го сблъскаха с една персона от неопределената порода, която за удобство наричат социолози. Сметките на тия хора са винаги погрешни и това сякаш им доставя истинско удоволствие. Колкото цифрите, които продават, са изначално мъртви, толкова техните възторзи от новите управляващи са по-сочни.
- Народът ви показа съчетание от три пръста на поредните избори – рече нашият герой. И продължи: Лъжете и забогатявате едновременно, как така?
- Е, и? – каза социологът. – И понеже беше останал без въздух от неудобните въпроси, допълни: Ние всички сме били леви, дядо ми е бил хвърлен в яма с негасена вар в сталински лагер!
Изводът беше приемлив. Докато сме извън ямата, можем да забогатяваме неизвестно как.
Дори да попадне на най-ветровитото място, той е в състояние да запали огън. Събрали се да каканижат за проклетия преход, който бил свършил – мога да ви напиша някой ден имената на тия, за които е свършил, стига да искате! – и изведнъж нашият човек, както си мести из устата някакви съгласни от края на азбуката, драсва клечката кибрит. За него не съществуват ограниченията на телевизионната куртоазия. Той директно те пита дали си крадец – откъде ти, жалък мърльо, дето ходиш с един и същи пуловер от времето на Луканов, имаш милиони днес.
Днешните телевизии са раят на простотиите, но те се продават по определени правила. Можеш само да опипваш силиконовата повърхност на негодника срещу теб, правилото е да не хапеш благодетеля си, понеже е дошъл да остави някоя стотинка в благотворителната ти игра, бъди мазен с него.
Но за нашия герой крадецът си е крадец, той не се взира в нюансите. И принуждава едрия собственик да си каже, че все пак всички от рода му са били леви…
В подобни случаи дори и уж най-обиграните водещи се чудят какво да правят с него.
Веднъж наистина свали главата на една мухоморка в студиото на Коритаров.
Чувството му за справедливост е уникално. Не е в състояние да направи никаква отстъпка за нищо, което има отношение към нашия занаят. Щом си отворил уста пред медиите, той става безмилостен.
Преди много години, внезапно и абсолютно не на място – в спортната рубрика, която представяше, призова тогавашния президент Петър Младенов да си подаде оставката. Вървяха сложни пазарлъци около танковата реплика на този иначе приятен бонвиван, довян от историята в президентския кабинет на Живков – ах, ти, глухарче несръчно, долетяло през отворения прозорец.
Понеже отговарях и за новините, извиках нашия герой в кабинета си и започнах да му крещя. А той пак отвръщаше с вечните си съгласни, които възходящо гарнираше в най-добрия случай до някое “Ама…", сякаш не говорехме на един език. Беше прав за себе си, разбира се, но както винаги, не схващаше докрай по-тънките линии на кръстословицата, в която се бяхме озовали всички.
Отделни фрази при него не са обезателно свързани в някакъв гладък артистичен език. Но винаги след тях прокапва кръв. И винаги изглежда напълно обсебен от себе си, сякаш не е в състояние да отстъпи и милиметър. След някоя не особено смислена авантюра на негов близък, някой може да го защити. А той, без да се замисли дори за цената на този жест, спокойно може да наругае онзи.
Кукуригането, което практикува във футболните си анализи е нещо друго, заради тях има безброй врагове и също толкова почитатели, които го следват в една мизерна кабелна телевизия. Може и да е пристрастен, но и в тези безсмислени крамоли едва ли е несправедлив – поне докато не го схване. Имал съм протяжни разправии с него и съм си тръгвал с убеждението, че съм си загубил времето. И после, някой ден, се оказва, че не съм бил прав.
Тия дни, покрай масираната телевизионна реклама на покер порталите, се сетих за едно старо правило на играта. То гласи: “Когато чиповете са сложени на масата,
ти си сам
Никога не се залъгвай, че за тях си нещо особено. Или за когото и да било."
Нашият герой също е сам. Но не се залъгвайте, че сте нещо особено за него. Понеже казарменото правило “Никога не се пиши сам за доброволец" изобщо не се отнася до него. Повечето днешни предавания са пиене на чай в пет (файв ъ клок), стига да не се довлече от някъде той, дългият странник, който замята незавършени изречения, обаче накрая те набутва в ямата с варта. Извинявам се, обаче много ми хареса този образ, понеже е левичарски.
Гледах веднъж, късно през нощта, повторението на онова предаване, в което левичарят потъваше в ямата с варта – но с високо вдигнати ръце, за да опази проклетите си звонкове – а пък нашият Сашо го гледаше презрително.
И тогава по съседния канал се появи Петя, и тя в повторение на своето предаване.
Хаотичната игра на повторенията понякога очертава един невероятен трафик – профучават образи, долавят се думи, понякога неясни, изплуват спомени.
Сашо не бе особено щастлив, когато дъщеря му Петя се появи във “ВИП брадър" – и то с прелестната си майка Аня. Ние сме дългогодишни семейни приятели, тъй че за мен прелестното си е наистина прелестно, а не нещо друго. Това бе възможно най-неподходящото място за тях двете, особено за Анчето, което трябваше да се състезава с някакви кикимори, на някаква покерна маса, на която банкерът/раздавачът е лъжец.
Сашо направи опит да измъкне дъщеря си, и с основание, понеже тя не изглеждаше никак добре, както, впрочем, и майка й. Тези хора, и тримата, са възможно най- неподходящи за подобен експеримент. “Троянски ръбове", както би се изразил Сашо, но да не го цитирам. А иначе откровени до рязкост хора. Аня изживя една криза на незачитането, понеже това е фалшивата същност на онова предаване – да унижи истинската звезда и да сложи на фалшивия трон долетялото отнейде глухарче, ах, ти, мъгличка ненагледна, нещо подобно.
Комедията свърши, всеки пое нанякъде, яд ме беше за Петя – до оная вечер, когато я видях в предаването “Арт Трафик". Бяха ми говорили вече за него – защо не го гледаш бе, дописнико клети – но аз пък не обръщам внимание на подобни заклинания, освен ако не идват от дами до 23 години.
Сашо се усукваше около ямата с негасена вар, без да има никакво желание да подаде ръка на онзи вътре, и тогава влетя Петя.
Естествена и чаровна, но истински чаровна – само веднъж я вижте, за да схванете колко пластмаса има в хиленето на повечето тъй наречени водещи. В нейното “едночасово хапче свобода" няма нищо насилено, съвсем нищо. Разбира се, зад гърба си Петя има солиден екип – мярнах имената на Румен Леонидов и Елин Рахнев. Но свободата е и в самата нея – свободата, с която общува с гостите си. Анонсите й, вероятно писани от Румен, сякаш са сънувани предната нощ от нея. Артистично и умно момиче – доста съм сантиментален, обаче Петя за мен е Пипи – неизвестно как долетяло до едно телевизионно предаване, и отгоре на всичко се преборило с ония каки с израстъците. Дори Буги Барабата изглеждаше странно мек край нея, сякаш направен от
специален памук за бараби
Имаше и предостатъчно умни думи, за да се събуди окончателно човек, особено ако е оскотял пред останалите сутрешни предавания.
“Арт Трафик" е магазинно предаване – с кой крак да тръгнете на работа заранта, какво да си припомните от миналото, да послушате ли културния синоптик, който си е малко скучничък обаче. Някоя фраза се забива във вас за цял ден, например – “Помни миризмата на бедността", както ни каза Тина Търнър,и пр.
Но най-вече това е територията на умността, въпросите на Петя са кристално ясни и остроумни, авторите са пределно чувствителни към героите си, понеже отлично ги познават, няма мъртви времена в това предаване. И току пак се появява Петя: “Рецитирай ме като поема и аз ще бъда твоя повече от всякога" – премерено иронични връзки, след които обаче повечето други водещи ми изглеждат вече като гюлетласкачи.
Този трафик ни води към нещо добро, живо и смислено – за разлика от повечето от останалите предавания, които ни водят към задънени улици.
На едно място Барабата се сети за закона за празния куфар – гледаш го огромен, седи пред теб и ти се мръщи, засилваш се, събираш всичките си сили, за да го вдигнеш, а той се оказва празен!
Сигурен съм, че доста народ се е сетил в този момент за други сутрешни предавания и техните празни куфари и празноглавци.
“Няма смисъл да скочиш трупешката в мръсотията" – допълни по друг повод Буги Барабата, за да довърши темата.
Петя е заразително игрива, въпросите стават нейни с необикновена лекота – например ето един: “Ти, Марио, оставяш ли Буги Барабата да влезе у вас?"
Този въпрос дори и аз бих го задал, сигурен съм.
Страх ме е да си помисля какви дивотии бяха минали по останалите телевизии до този момент – колко прокажени бяха целунали благородните ни политици, и пр. И колко сме свикнали с лошите миризми.
***
Сашо не изглеждаше добре само на едно място, само за миг, но си пролича.
Когато онзи от ямата му каза: “Е, и? Какво ще направите – ще национализирате приватизацията ли?"
***
Трафикът на Дикови ме подсеща за един стих на Джон Ленън: “Внезапна карма ще те грабне…"
Стр. 16

в. "24 часа" | Паола ХЮСЕИН | 2009-11-24 

Още една телевизия – Би Би Ти, му предложила да е шефНиколай Бареков подаде вчера заявление, че напуска Би Ти Ви.
От понеделник шофьорът му го вози до новия му офис с личния джип BMW на Бареков. Кабинетът на вече бившия тв водещ е зад опашката на Коня, т.е. срещу парламента. Той е част от апартамент, в който се помещава екипът на сайта bnews.bg. В тази кооперация се вземат едни от възможно най-скъпите наеми в София.
“Апартамента ни го даде приятел на Димитър Аврамов, който прави сайта. Този човек е платил наема за година напред, а ние го ползваме на практика без пари", казва Бареков.
По стените на офиса му са накачени снимки на Бареков с американци, с журналистката Тина Браун, при която той ходи в командировка заедно с Аврамов. Дамата има популярен сайт в Ню Йорк, наречен “Дневният звяр" (The Daily Beast), и е дала разрешението си на Аврамов да прави и своя по подобие на нейния.
Има и графика, на която са изобразени лицата на Бареков, съпругата му и сина им. Зад него виси карта на България. “Това е картата, стояла зад гърба на Тодор Живков. Купих я от антиквар за 30-40 лв.", твърди журналистът.
“Не съм собственик на сайта, не работя в него, не получавам заплата", казва той. Какъв е тогава и защо офисът му е тук? “Да кажем, че съм гуру."
Един от най-известните тв водещи и телевизията, която го направи такъв, се разделиха изключително учтиво и цивилизовано.
Бареков твърди, че обмисля напускането си от година. “Тези разговори отдавна се водят, той има други намерения и творчески планове", казва и шефката на новините и актуалните предавания в Би Ти Ви Люба Ризова.
В петък обаче е имало разговор между Бареков и ръководството на телевизията в изключително тесен кръг. Тогава му е било обяснено, че трябва да слезе от екрана, и вероятно са щели да му предложат да стане редактор в сутрешния блок.
“Преди 2 години имаше подобен разговор, когато му се поставя срок да се поправи", казват източници от телевизията. Причината този път е сайтът bnews.
Според тв началници Бареков рекламирал сайта, като дълго време държал на екрана основната страница на медията.
“В съвета на директорите фигурира съпругата му Евгения Барекова според Търговския регистър и това е конфликт на интереси", казаха от Би Ти Ви.
За собствеността на сайта писа в. “Капитал", където се твърди, че тя е на акции на приносител.
Освен рекламата на сайта Бареков е писал и материали за спортния сайт sportal, което също не се приемало добре в телевизията. Това не били обичайните му коментари по различни медии, в които застава с авторитета си на водещ от Би Ти Ви.
Дори и в “24 часа" водещият е разказвал, че отива в командировка до САЩ заедно с политолога Димитър Аврамов, за да обменят опит за интернет медиите.
“Лицата на телевизията нямат право нито да участват в реклами без разрешение на ръководството, нито да се асоциират с частни фирми, нито да водят разни частни събития или кампании. Така е и според медийния закон", обясняват неофициално от Би Ти Ви.
Слуховете, че Бареков аха си тръгва от телевизията, на практика вървят отпреди изборите. Дали той самият е имал нещо наум, но точно тогава разказа, че обмисля след изборите да се раздели с професията или поне с воденето на сутрешен блок. Изчезна от екрана без официална причина миналия вторник, след което обяви, че е повален от свински грип. Болестта му не беше дипломатична – наистина страдаше от разстройство и повръщане.
“Оправих се към събота", каза вчера той.
В официалните си съобщения и двете страни благодарят една на друга.
“Водещият на “Тази сутрин" Николай Бареков вече не е част от екипа на Би Ти Ви. Бареков подаде молба за напускане с мотивите, че има други творчески планове в сферата на медиите. Ръководството му благодари за работата и му пожелава успех!", информира Би Ти Ви останалите медии.
“Всеки, който има друго желание за развитие, трябва да си го удовлетвори. Раздялата не е с огорчение, а с пожелание за успех. Той сам взе решението, което е правилно, защото не може да си лице на сутрешния блок и да се занимаваш и с други проекти", смята Люба Ризова.
Не ми отива обикновен трудов договор на 37 години, смята за себе си тв звездата в първото си голямо интервю след напускането на Би Ти Ви.
Какво ще работи
Две телевизии – ТВ 7 и Би Би Ти, са предложили на Бареков да стане шеф.
Ако избере Би Би Ти, ще е директор на медията. В ТВ 7 вероятно ще бъде поканен за член на борда на директорите.
“Не искам да коментирам засега предложенията. От едната телевизия ме бяха поканили преди изборите. Тогава мислих няколко месеца, след което им отказах. Сега предложението е подновено отново", обясни журналистът. Той ще реши какво да прави до седмица-две и ще го обяви. Не можел да избере според парите, които му дават, тъй като сумите и на двете места били равностойни. Би Би Ти е на Ирена Кръстева и на компанията й “Нова българска медийна група", сам обяви сделката през пролетта дотогавашният й собственик Петър Манджуков. ТВ 7 е на австрийски фонд.
“Камерата и екранът не ме блазнят. Няма да правя предаване, ще ръководя и ще осъществявам свои медийни проекти. Единственото, което искам, е да мога да изказвам свободно личното си мнение и гражданската си позиция", казва той. Засега е сигурен, че ще работи върху сайта си, за който вече няма да има препратка от сайта на Би Ти Ви. Досега той правеше barekov.btv.bg.
Сега ще се занимава с barekov.com.
“Той ми е подарък от Димитър Аврамов отпреди 2 години. Не му обръщах внимание, но в САЩ разбрах колко сериозно нещо са медиите в интернет. Ще го направя значим", казва водещият.
Най-честите му гости
Стефан Гамизов, председател на “Гражданска лига на България":
За мен остава голямото съмнение, че водещият на "Тази сутрин" Николай Бареков е бил принуден да напусне. Независимо от противоречивото мнение за него, Бареков остана последният тв журналист, в чието предаване можеше да се коментира подготвената злоупотреба с фискалния резерв, зад която се твърди, че стоят финансовият министър Симеон Дянков и кръгът около г-н Иво Прокопиев.
Яне Янев, лидер на РЗС:
Бареков натрупа всичко, каквото можа в журналистиката. Сега е редно да трупа и в друго поприще. Един от възможните варианти е политиката. Може да се каже, че очакваме колегата Бареков в политическите среди.

Стр. 1, 2 – 3

EVENTS.dir.bg I 2009-11-23

„Клуб на журналиста и PR-а” на Нов български университет организира Публична лекция на тема: “Как се ръководи институцията Българска телеграфна агенция (БТА)?”, с лектор Максим Минчев, генерален директор на БТА.

Срещата ще се проведе в сряда, 25 ноември 2009 г., от 14.40 до 16.10 часа в сградата на Нов български унивеситет, кв. Овча Купел 1, ул. "Монтевидео" №21, корпус 1, зала 411.

Организаторите обещават да получите отговори на въпросите: "Как се прави агенционна журналистика?" и "Откъде черпят информация повечето днешни медии?".

За контакти:

Андрей Велчев, Председател на „Клуб на журналиста и PR-а”

Нов български университет, стая 210 Б (Студентски съвет НБУ), 1 Корпус, София 1618, ул. Монтевидео № 21
Телефон: 02 / 8110 210
Мобилен телефон: 0877 033 690; 0899 717 147
Електронна поща: avelchev@nbu.bg

Оригинална публикация

 в. Дневник I 2009-11-23

"Качествената журналистика не е евтина, а една индустрия, която раздава своето съдържание, просто самоизяжда способността си да прави добра журналистика"

Рупърт Мърдок, собственик на News International

Когато рецесията настъпи в глобален мащаб, за много бизнеси тя беше шок и изненада. За вестникарската индустрия обаче беше отдавна отлаган крах на традиционния им бизнес модел вследствие на лошо управление и твърде късна реакция към прехода към дигиталното. Когато се озоваха във възможно най-лошата ситуация на падащи тиражи, читатели, мигриращи към интернет, и все недостигащи рекламни приходи, за да компенсират огромните загуби, медийните собственици осъзнаха, че реформата на сектора е трябвало да започне още в добрите икономически времена.

И още по-страшното, че неглижирането на интернет от страна на издателитe, успя да им създаде мощни конкуренти в лицето на интернет портали, търсачки и нюзуайъри, които спечелиха много на гърба на вестниците, използвайки новините им. Бизнес моделът на бъдещето все още не е известен, но някои от големите играчи в индустрията вече започнаха да експериментират с решения, като се фокусират върху изначалната стойност на бизнеса им, а именно съдържанието, което предлагат.

Краят на "културата на безплатното"

По примера на Wall Street Journal и News International на Рупърт Мърдок ще таксува достъпа на своите читатели до онлайн изданията на The Times и The Sunday Times от пролетта на следващата година. 24-часов достъп до The Times ще струва колкото печатното издание на вестника – около 1.50 долара от понеделник до петък. От медийната империя все още работят и върху абонаментен модел, който ще разрешава онлайн посещенията за по-дълъг период от време.

"Ще прекратим културата на безплатното, видяхме какво направи тя с музикалния бизнес и вярваме, че не можем като бизнес и като общество да позволим това да се случи с новините", категоричен беше редакторът на The Times Джеймс Хардинг пред аудиторията от старши редактори и мениджъри на конференция на "Обществото на редакторите" в Стансед, Есекс. Той се зарече, че плановете на News International за бъдещето ще пренапишат икономиката на вестниците като такива и беше съвсем ясен, че битката за оцеляване се води в името на журналистиката.

Самият Рупърт Мърдок през последните няколко месеца упорито обяснява в своите телевизионни интервюта, че качествената журналистика е скъп бизнес и няма достатъчно рекламни приходи, които да компенсират това.

Така например Джеймс Хардинг отбеляза, че на вестник The Times е струвало около 1.5 млн. паунда да управлява офиса си в Багдад по време на войната в Ирак и около 10 000 паунда да изпрати кореспондент да отразява насилието в северна Шри Ланка. "Ние продължаваме да инвестираме в журналистика, вярваме, че точно това искат нашите читатели", каза още Хардинг, който влезе в класацията на вестник The Guardian за най-влиятелните хора в медийната индустрия за 2009 г. Той владее отлично японски, френски и немски език и е описван като "много добър в това да прави неща, от които си няма и понятие".

Според мениджърите на News International новата онлайн икономика на вестниците ще се интересува от лоялните читатели. Сър Мърдок не е убеден, че търсачките и уебагрегаторите, които увеличават трафика към уебсайтовете, водят и лоялни потребители на вестникарско съдържание. Най-вече защото този модел не донесе очакваните приходи на издателите, които успяха да увеличат многократно броя на посещаващите техните интернет страници, без това да се отрази съществено на рекламните им постъпления. Медийният могул дори заплаши, че ще изтегли съдържанието на своите издания от индекса на Google. За разлика от него Джеймс Хардинг зае по-компромисна позиция към интернет гиганта, като каза, че е необходимо да се намери решение, което да използва обхвата на Google, без да се нарушава цялостта на съдържанието, което произвеждат вестниците им.

Надеждите на стария медиен магнат са, че ако успее да налучка правилния модел на интернет развитие на бизнеса си, другите също ще го последват. Засега обаче плановете му се посрещат по-скоро с насмешка и силно неодобрение в кръговете на експертите по нови медии и дори сред колегите му издатели.

Мърдокови противници

"Както обикновено, Рупърт Мърдок вбеси много хора тази седмица, мислейки на глас", пише колумнистът на Financial Times Джон Гапър. Той също е на мнение, че повечето издатели са вперили в очи собственика на News International, защото "ако старият бунтар не ги изведе от капана на безплатното съдържание, то тогава кой ще може".

Гапър припомня, че само допреди няколко години Мърдок беше смятан за визионер на онлайн полето и спечели много овации, когато купи социалната мрежа My Space и говореше за премахването на онлайн абонамента на Wall Street Journal, когато го купи от Dow Jones за 5 млрд. долара. Рецесията обаче изцяло промени стратегията му в интернет.

"Мърдок със сигурност не е изобретил интернет, но изглежда, че чак сега го открива", пише един от най-яростните противници на Мърдок, професорът по журналистика и влиятелен блогър в своята област Джеф Джарвис, в профила си в мрежата за микроблогинг Twitter. И още: "Редакторът на The Times се заклева, че ще пренапише икономиката на вестниците. Е, сър, интернет вече направи това". Джарвис е от теоретиците на т.нар. линкоикономика и настоява, че новините трябва да бъдат достъпни безплатно чрез търсачки и уебагрегатори.

В спора за бъдещето на вестниците се включиха и други играчи от новинарската индустрия. Собственикът на New York Times Артър Сълцбъргър неведнъж е намеквал, че ще възроди опитите си да направи съдържанието на вестника платено, след като вече е прекратявал подобни инициативи.

А на конференция в Монако в пряк двубой влязоха собственичката на суперуспешния уебагрегатор The Huffington Post Ариана Хъфингтън и изпълнителният директор на европейската медийна компания Axel Springer Матиас Дьофнер (Die Welt, Bild). Вторият твърдеше убедено, че потребителите не се интересуват само от безплатните новини в Google News, а биха плащали за висококачествени такива, а Хъфингтън го контрира: "Невероятно сте убедителен, но и ще бъдете опроверган като невероятно неправ."

Според една значителна част от експертите по нови медии да накараш потребителите да плащат е най-консервативният път за справяне с рецесията. Според президента на асоциацията по медиен маркетинг INMA Ърл Уилкинсън
по-правилната стратегия в дългосрочен план е да се инвестира в програми за опознаване на потребителите и маркетингови проучвания за управление на аудиторията през различни комуникационни платформи.

Защото, както припомня колумнистът на Financial Times Джон Гапър, когато Рупърт Мърдок направи достъпът до The Times платен, хората ще си набавят необходимата информация от BBC и The Guardian безплатно. "Неговата риторика без съмнение имаше за цел да смушка останалите издатели да го последват", категоричен е Гапър.

Конкурентите му на британския пазар на качествени медии Guardian News and Media засега не само нямат намерение да го последват, но и намират тази идея за налудничава. Емили Бел, директор на дигиталното съдържание на Guardian News and Media, нарече абонирането за платени сайтове "глупава идея заради това, че ограничават читателите си за почти изцяло заместимо съдържание". В Guardian следват стратегия на медийна интеграция на своите издания, за да се борят с рецесията. Един и същ екип списва печатното издание на вестника и сайта, като в същото време се обучава как да прави видео- и аудиорепортажи. Но те също не са открили модел как да монетизират многомилионната си аудитория онлайн.

Като че ли досега само специализирани бизнес всекидневници от типа на The Wall Street Journal и Financial Times успяват да генерират по-солидни печалби от онлайн абонаменти. Техният бизнес модел обаче работи още отпреди рецесията благодарение на това, че имат добре разграничена аудитория.

"Издателите не са намерили правилния отговор, защото не го търсят наистина", смята Хуан Сеньор, партньор в консултантската компания Innovation. "Не е въпросът да се затварят врати, които са били отворени досега, а да се създават нови пространства в къщата, в която се намира аудиторията", обяснява той в свое интервю на медийната конференция в Ливърпул в края на октомври. Той е от тези, които смятат, че най-голямата грешка на новинарската индустрия в последните 50 години е, че започна да разпространява съдържанието си безплатно в интернет и обезцени бизнеса си.

Според Хуан Сеньор бъдещето на вестниците не е като масови артикули, а като скъпи, дори луксозни продукти, които предлагат на потребителите си преживявания през различни комуникационни платформи. "Това, което е правело вестниците ценни в миналото, е това, което ще ги направи велики и в бъдеще", смята той. Но за целта трябва да предлагат уникален подход към съдържанието, да бъдат там, където е публиката, да ценят и пестят времето й и в никакъв случай да не правят компромиси с визията и дизайна си. Хората биха плащали за такава журналистика, убеден е Сеньор.

Макар в момента да изглеждат отчаяни и леко налудничави, действията на Мърдок всъщност идват да покажат, че издателите са безкрайно закъснели с интернет статегиите си. И независимо дали вярват в успеха на платения модел или не, те трябва спешно да преосмислят качеството на продуктите си и да спрат да произвеждат съдържание, което потребителите им могат да прочетат на всяко друго място в интернет.

Оригинална публикация

Human Capital I 2009-11-23

Взех своето съдбоносно за мен решениe да приема много висок ръководен пост на друго място, казва Бареков

Водещият на „Тази сутрин” по бТВ Николай Бареков напусна телевизията, където седем години не слизаше от екран. В прощално писмо, публикувано на блога му www.barekov.btv.bg, журналистът обяснява, че през последната година са зачестили интересните предложения към него от авторитетни медии у нас и в чужбина.

„Познавам добре спецификата на журналистическия занаят, но дойде време и искам да овладея и изкуството да създаваш и управляваш голям проект в медиите”, пише Бареков. „Взех своето съдбоносно за мен решениe да приема много висок ръководен пост на друго място, а преките ми ръководители от бТB приеха с разбиране и добро отношение, присъщо само на най-голямата медия, моето желание", допълва Бареков.

"Обичам битките и предизвикателствата и живея с тях. Знаят го приятелите ми, знаят го и враговете ми. Скоро време ще научите много интересни неща за новите ми творчески проекти. Нека Бог да ми е на помощ! Благодаря на семейството си и приятелите ми, които подкрепиха моето решение. Надявам се майка ми да е доволна, защото спазвам заръката и – да си тръгна от едно място, когато съм на върха. Горд съм, че съумях да сляза от вашия екран, когато съм част от най-силния и дълготраен публицистичен проект в историята на нашата телевизия" – завършва Бареков.

Оригинална публикация

в. Сега | Ясен БОРИСЛАВОВ | 2009-11-23 

Той стана по-стегнат, точен и образен, понякога фриволен и циничен, но също немарлив, безвкусен и жесток

Явно кръглата годишнина от 10 ноември 1989-та е тема, която дълго ще занимава медиите и след като бъдат изчерпани нейните политически, социални и икономически ракурси, идва време да бъдат оценени и културните трансформации, за които тази дата се е оказала гранична. Една от тях е свързана с медийния език.
Всяка радикална историческа промяна води до промяна на елитите и на езика. Всеки интегрален исторически период оставя някакви собствени отпечатъци в речта. Това са ключови думи, отразяващи специфични страхове, надежди, вкусове и увлечения на обществото. Епохата на социализма си имаше собствен лексикон с ключови понятия като класова борба, петилетка, империализъм, идеологическа борба, диверсия, герой на труда, комунистически идеал, както и множество производни от думата народ – народен страж, народен враг, народна милиция, народен артист, нармаг и т.н. Тогавашният силно идеологизиран и наситен с клишета медиен език, ползващ много често готови мисловни и езикови конструкции от партийни документи, беше сполучливо наречен дървен език (La langue de bois) от френската социолингвистка Франсоаз Том. Този език имаше свойството с много думи да поднася малко действителна информация.
След 10 ноември тази лексика беше заместена от нови ключови думи като демокрация, приватизация, дисиденти, реституция, компромат, свободни и демократични избори, опозиция, червени боклуци и т.н. Към края на 90-те речникът се обогати с понятия като цивилизационен избор, евроинтеграция, евроатлантически ценности, рекет, мутри, чалга, а в още по-ново време бяха изковани евфемизиращи понятия като бизнес партия, край на прехода, заменка, обръчи от фирми, силови групировки, сенчест бизнес и т.н., за да стигнем до съвсем пресните "вещици" и "лоялен гражданин".
Този процес беше опосредстван и насърчаван от медиите, които охотно прегръщаха всеки подобен, понякога ироничен, неологизъм
След 10 ноември медиите бяха буквално пуснати да палуват на воля. Освободени от сковаващите догми на дървения език, те търсеха повече ефективност, повече функционалност и лесно я откриха в езика на улицата, жаргона и просторечието. Медийният език стана многолик – някъде стегнат, точен и образен, другаде фриволен и циничен, често пъти жесток и безчувствен и също толкова често немарлив и безвкусен. Това е така, защото свободата, както и войната, е свързана с неизбежни странични щети.
В медийния език през изминалите 20 години протичаха паралелни и взаимно противоречиви процеси. Разговорният стил направи езика и особено заглавията по-малко сковани, по-информативни и леко екстравагантни. Процесът изглеждаше като демократизиране, но тази свобода имаше и своите крайности, достигащи до цинизъм и вулгарност. Нека вметнем два ярки примера: "Шестима сварени в ТЕЦ "Марица Изток" и "Алчни старци изпълзяха на припек". През последните години се забелязва нов и в същината си консервативен процес на известно евфемизиране на езика в търсене на някаква политическа коректност по отношение социални групи и явления от криминално естество. Става дума за изрази като сенчести групировки, силови структури, обръчи от фирми или добре облечени бизнесмени. Последното е евфемизъм за мутри, който е изначално глупав, а поради това и интересен. Освен това е непреводим на чужд език. В случая е евфемизирана очевидната несъвместимост между интелектуалния и френологичен статус на обекта от една страна и неговата социална позиция от друга.
Третият и може би най-съществен процес е разпластяването на медийните езици,
което е резултат от сегментиране на аудиториите. Езикът на вестници като "Култура", "Дневник", "Капитал" или "Сега" е различен от езика на "Уикенд", "Шок" и "Папарак". Интересното в случая е, че по-лошият език привлича по-голяма аудитория, а най-лошият се радва на най-голяма. При вестниците е така, а също и в телевизиите. Аудиторията на някои риалити формати е право пропорционална на пошлото и вулгарното, което показват. Интересно е също, че при радиото не е така. Програма "Хоризонт", която винаги се е придържала към езиково приличие, все още успява да бъде лидер в ефира.
Свободата на словото, както всяка свобода, е свързана с известни страхове. Един от най-силните страхове на младите журналисти е страхът от повторения. Изглежда това е единственият сериозен урок по стилистика, който българската образователна система предлага. Този страх поражда една инфантилна словесност, търсеща синоним за всяка дума и това търсене често измества контекста. Получава се бутафорно поетизиране или архаизиране на речта. Бирата става кехлибарена напитка, а виното е бакхусова напитка или еликсир, независимо че може да е някой киселоч, лекарствата стават цярове и илачи, крадците са апаши, футболната топка е "кожено кълбо", Пловдив е "градът под тепетата", а олиото – мазната течност.
Често срещани и най-дразнещи са грешките при съгласуване на подлога и сказуемото по род и число. Преди последните парламентарни избори всички медии тиражираха едно граматически неправилно изречение. Става дума за мантрата "Купуването и продаването на гласове е престъпление." Бях доста изненадан, когато през юли във в. "Труд" специалист от БАН обясни, че изречението е коректно, защото смисълът бил ясен. Само че яснотата не е критерий за граматическа коректност. Когато двегодишно дете казва, примерно, нещо от рода на "Мечо иска папа", майка му чудесно го разбира, без изречението да е правилно. Все пак смисълът на синтаксиса е в универсалността, което означава, че при подмяна на думите изречението трябва да запазва своята граматическа логика, дори и да загуби смисъл.
Друга деформация на езика е неправилната употреба на думи
Например думата спрягам. По принцип се спрягат глаголи, но през последните години в медиите безгрижно се "спрягат" имена на политици, бизнесмени, спортисти. В какъв падеж, в какво време и в какво лице? Особеното при този тип грешки е, че са заразителни, което означава, че някой ден ще се превърнат в норма. Например думата дебати, която според книжовната норма няма форма за единствено число, а само за множествено и тъкмо в множественото число ("дебати") е нейният смисъл, повечето български политици и журналисти упорито я употребяват в единствено число – "дебат". Явно това скоро ще се наложи като норма, както вероятно ще отпадне и пълният член. Мисля си, че ако това стане, някои по-образовани хора ще продължат да го употребяват демонстративно като знак на собствено отличие. Така пълният член, след като отпадне, може да стане модерен и това ще принуди много хора да изучат правилната му употреба. Кой знае? Модата е капризно нещо.
Интересно е, че у нас за добра журналистика като правило минава хапливата, злостна и понякога дори креслива интерпретация на събития и процеси. Приема се като аксиома, че добрият журналист непременно трябва да е добър полемист, да се държи провокативно, страстно да защитава своите тези, да има позиция, която да брани патетично при това понякога без тази позиция да бъде атакувана. За добрия журналист обикновено се казва, че има остро перо. Ако се приеме, че работата на добрата журналистика е да осветлява скритите механизми на общия ни бит, едва ли остротата на перото е необходимо, а още по-малко и достатъчно условие. Има и друг вид добри пера, които не са нито остри, нито тъпи. Това са меките пера. Журналистиката на меките и разбиращи пера у нас рядко е била на мода. Изглежда причина за това е една възрожденска и поствъзрожденска инерция от края на XIX век, когато много от българските вестници са били изпълнени със злостни и невъздържани полемики, често отвъд приличието. В много от тях участват канонизирани от историята и литературата национални икони като Ботев, Каравелов, Славейков, Захари Стоянов. Друга причина е твърде дълго продължилото сакрализиране на героичното, на подвига и страданието като водещи нравствени и морални стойности.
Базисни човешки ценности като свободата и богатството в българската култура по-често са се оказвали свързани с екстремното и героичното, а по този начин косвено с насилието и агресията, и по-рядко с рационално организирания системен труд. Това обяснява и защо трите думи, с които повечето хора свързват облика на прехода, са рекет, мутри и чалга. Изглежда някак нормално крилатата Каравелова фраза "свободата не ще екзарх, иска Караджата" в историческа перспектива да поражда и медиен език, който е по-близък до Караджата отколкото до екзарха.
Какво може да се направи? Нищо. Единственото, което журналистиката може да направи, е да наблюдава процеса и да го описва. Това е същинската й работа. Добрата журналистика се стреми да предпазва обществото от вреди, които само си нанася. Понякога успява, друг път – не.

Стр. 14

в. Новините днес | Георги БОЙКОВ | 2009-11-23 

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ е експерт по медии и журналистика. Роден е на 26 април 1958 година в София. През 1982-а завършва "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски". Професор във Факултета по журналистика и масови комуникации на Алма матер. Преподава и в Нов български университет и НАТФИЗ. Членува в Съюза на българските журналисти.

- Господин Лозанов, какви медийни тенденции се очертаха през 2009 година?

- Тенденциите са противоречиви и ще очертая основните акценти. Те са на различни нива.
Първо, има една свръхкомерсиализация, особено в телевизиите. Тя дойде, защото Нова тв се продаде на много висока цена, а същевременно на нея се опитва да се продаде и бТВ. Това поражда много силна професионална битка между тях, която, от една страна, взаимно ги изтощава, а от друга, в ефир се налагат все по-комерсиални формати. Втората тенденция вече е свързана с журналистиката. По начало комерсиалните формати и насоченост на медията ограничават нейните граждански функции. Има отлив от активна критическа разследваща журналистика и нейните характерни прояви. Създаде се неокомформистка среда в медиите през тази година.

- А как си обяснявате светкавичното преориентиране в политическата обстановка, което много медии предприеха буквално ден след парламентарните избори?

- Тъкмо за това исках да кажа. До последно се наблюдаваше толерантност към тройната коалиция. После, когато стана ясно, че тя загуби, а ГЕРБ спечели с много, като че ли за да компенсират поведението си, между медиите и новата власт почти веднага се получи една солидарност, която досега не се е наблюдавала.

- Защо правителството се ползва с такава толерантност от медиите?

- На пръв поглед тази фамилиарност е в полза на кабинета, но тя започва да създава един фиктивен образ на властта. Във всички случаи този образ накрая ще се стовари върху управляващите. Може би правителството на Бойко Борисов няма вина за отношението към него, но крайна сметка ще започне да губи авторитетност заради неистинността на отразяването на неговите действия. Така че колкото и да звучи парадоксално, в момента в полза на правителството е към него да има повече критицизъм. Отделен въпрос е, че се появи една група, която обвърза медийния бизнес с конкретни политически цели.

- Възможно ли е да са задействани държавни лостове, за да се ползва кабинетът с медиен комфорт?

- Аз мисля, че това не идва от кабинета, а от самите медии, които в този неокомформистки период започнаха да търсят форми на оцеляване.

- Това ли е една от причините редица проучвания да ни слагат на едно от задните места по свобода на словото?

- Една от основните е. Макар че тези проучвания бяха по-скоро в предишния етап, когато все още тройната коалиция управляваше. Но най-сериозната причина за позицията на България си остава скандалът с делото "Галерия", последван от скандал в МВР. И вместо да се променят практиките в ДАНС, до голяма степен те бяха възпроизведени. Днес се наблюдава следното -службите събират информация и през медиите я изкарват на пазара.
Този съюз между медии и тайни служби е другата причина да падаме надолу в класациите за свобода на словото. Просто цялата ситуация трябва да се промени.

- Дали самите медии не проверяват достатъчно информацията, която им се подава, и по този начин се превръщат в пощенски кутии на различни интереси?

- Цялата работа е, че те трябва да имат завишена критическа функция, оттам и разследваща Сами да правят така, че собствени те им разследвания да стигат до истини,^ факти и коментари, а не да оставят на представителите на институциите и службите да бъдат фаворити на медийното поприще.

- Има и фаворити от престъпния свят.

- За съжаление при нас те имат почти безпрепятствен достъп до медийната публичност и тяхното мнение звучи авторитетно, което е много лоша характеристика за медийната среда.

- А тази функция за критицизъм, която трябва да изпълняват медиите – тя напоследък не е ли затихваща?

- Да, има такова нещо. В смисъл тя не е водеща, а по-скоро е престижна връзката между медиите и властта. Това не е престиж за професията, а обратно. Всякакъв допир в тази посока е съмнителен.

- Ако тази тенденция продължи, до какво ще доведе на медийния пазар?

- Гражданската функция на медиите ще спадне. Последствията вече са налице. Жълтата преса става все по-важна, защото там между купищата лъжи и полуистини има и остри критически реакции, което традиционните медии не си позволяват.
Интернет в момента е една много неравна среда. Там има пък много големи истерии – ксенофобски, националистични, минава се през чалгаджийски настроения. Но всичко това ще започне да помита традиционната медия – нейните гласове и формати. Може да устои само ако възвърне критическата си функция и доверието в себе си – да стане много важен разследващ институт в българското общество. В момента по-скоро е трибуна за гласове извън собствения си кръг.

- Може ли да се каже, че за състоянието на традиционните медии са си виновни единствено те?

- Не бих говорил за вина. Потърпевши от сближаването между медиите и властта са и двете съсловия.

- Има ли начин за излизане от тази ситуация?

- По-малки и специализирани медии ще започнат да имат значение в обществото. Така да се каже, че тежките политематични формати ще отстъпят на новинарските. Дай Боже, някой ден да се появи медия, която се занимава само с разследваща журналистика. За да се защити пък традиционната медия, ще започне да повишава нивото на словото, за да може да се конкурира реално с блогърите, а този вид журналистика е тип "направи си сам", т.е. спасяването на давещите се е работа на самите давещи се.
Колкото блогърската журналистика става все по-важна, това все повече ще значи, че традиционната медия не си изпълнява функциите. И читателите, слушателите, и зрителите сами са се ангажирали да задоволят своите информационни потребности.

- Това няма ли да занижи езика в медиите?

- Да, има такова нещо. Качеството така да се каже. Но все пак всяко нарушение на етичните стандарти и критицизма е нарушение на качеството.

- А българските медии спазват ли тези стандарти?

- Не е проблемът в това. Той е, че медиите с лекота се оттеглят от тежките битки. Те се водят другаде. А щом те не се водят пред медиите, значи са задкулисни.

***

Професионални постижения

Георги Лозанов е написал над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознанието. Автор е на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията.

Стр. 7