сп. Твоят бизнес | Милена МИХАЙЛОВА, управител на Ardency Consulting, агенция за ПР и маркетинг | 2009-11-21

В икономическата ситуация, в каквато се намираме днес, компаниите търсят всякакви резерви, за да ги превърнат във възможности не само да оцеляват, но и да правят успешен бизнес.
Считам, че един неефективно използван резерв са корпоративните комуникации. Причините за това са различни и много – съществува неразбиране за важността на пакетирането на информацията в и извън компанията. Дефицитът на лидерство води и до невъзможност да се комуникира тази тема. Недостатъчна професионална експертиза или съществуващи ограничения за ПР специалистите и др. Въпреки това съм убедена, че по-горните извинения могат да се превърнат в целенасочени усилия и с малко ресурси и вложения да се създаде чрез комуникации добавена стойност за бизнеса на всяка компания. Това ме провокира да припомня прости и работещи тактики, за да не се търси гениална панацея когато всичкият инструментариум е наличен и трябва само интелигентно да се използва. Предлагам една базова рецепта, която ще направи "Твоя бизнес" апетитен за клиентите особено сега, когато трябва да търсите всякакви начини да се отличите на фона на свирепата конкуренция. И така, необходими продукти за вашия успешен комуникационен кекс.

1. Литър добра история

Със сигурност във вашата фирма я имате в изобилие. Върнете се назад във времето и извадете от дъното на шкафовете легенда как сте я създали в гаража през 90-те или сте написали първата стратегия на салфетка в местното капанче; успешна сделка или завършен уникален проект. Специална бизнес практика или как мотивирате служителите си.

ОСОБЕНО ПОДХОДЯЩИ ЗА СЛУЧАЯ СА ИСТОРИИТЕ ЗА БИЗНЕС И ПОЛЗИТЕ, ПОСТИГНАТИ С ПОМОЩТА НА ПРОДУКТИТЕ И УСЛУГИТЕ, КОИТО ПРЕДЛАГАТЕ

Ако намерите и щастлив клиент (след като имате история зад гърба си, не може да нямате такъв), който да потвърди казаното, вече сте загрели публиката до нажежаване. Трябва да добавите и епизоди от моментите, в които дарихте подаръци за Коледа на деца от социален дом, карахте колела, за да противостоите на климатичните промени или пуснахте поредния "зелен" продукт на пазара – така наречените активности по линия на корпоративната социална отговорност.

2. Щипка лидерство

Лидерът е онази четвърт лъжичка сол, без която и най-сполучливата история е безвкусна и остава само в колонка на ежедневника, но никога не се превръща в страница на Financial times, не стои в рамка на корицата на TIME. С лидера обаче действайте внимателно! Да не прегорите коричката – можете леко да отворите вратата на дома му, но не допускайте външни хора в килера. Покажете го как играе тенис или тича в парка, за да поддържа формата си, какво символ-верую изповядва, с каква харизма води напред компанията, и защо точно него следват хората във фирмата.

3. Добър миксер

Все пак технологията е важна. Това е вашият добър разказвач – комуникатор. Имате го, заклевам се, стои във ведомостта под различни имена -марком специалист, ПР експерт или директор Корпоративни комуникации. Дайте му хубавата история и този човек ще направи чудеса от нея. Той знае, че да пуснеш едно "пиарче" във вестника вече не е достатъчно, затова ще изгради цяла програма – за да разказва ненатрапчиво, но запомнящо се за вашите победи и създаде още няколко причини вашите продукти и услуги да се харчат по-добре от конкурентните ви.

Начин на приготовление

Бъркайте изброените продукти постоянно поне 6 месеца, за да усетите качествена разлика в присъствието ви на пазара и резултатите на компанията. Успешните комуникациите не са само аламинут за вечеря или торта за рождения ден на фирмата, те се приготвят ежедневно със сизифовско упорство. Ще видите, че "тестото" ще започне да набухва.
Консумирайте деликатеса със служителите, тях споделете първо радостта – те са най-солидните адвокати на успеха на компанията. Не предозирайте порциите за таргет аудиториите, за да не прекалите е разбирането на медиите и да отблъснете клиентите.
Полейте поредната спечелена награда и ни поканете да станем съпричастни.

Добър апетит!

*Ако нямате търпение и разбиране за приготовлението на рецептата, то сигурно имате свободен финансов ресурс и вече закупувате поредния си
конкурент.

***

Милена Михайлова е завършила телевизионна журналистика в Софийския университет. Работила е като редактор в БНТ в различни предавания. От 1999 г. до 2005 г. е била Маркетинг директор в Hewlett-Packard България, след което в Siemens България е била шеф на корпоративни комуникации, От началото на тази година до юли е била шеф на ПР отдела и комуникационните връзки в БТК, след което основава собствена агенция Ardency Consulting специализирана за ПР и маркетинг дейности.

Стр. 50 – 51

 www.dariknews.bg | 2009-11-20 | 18:02:38

Финансовият министър Симеон Дянков се извини лично на журналиста на Дарик Кирил Вълчев, след като го обвини в неплащане на осигуровки. Той се срещна и с изпълнителния директор на Дарик радио Радосвет Радев, който му предостави данъчните декларации на медията, като по думите му осигуровките, които ще бъдат внесени в Националния осигурителен институт за тази година, са в размер на повече от половин милион лева.

Вчера министър Дянков обвини по време на интервю за списание „Правен свят" журналиста на Дарик Кирил Вълчев, че не си плаща осигуровките, а след като беше запитан откъде знае за това, той прекъсна разговора и си тръгна.
Извинението на министър Дянков беше прието чак след като той увери изпълнителния директор на Дарик Радосвет Радев, че правителството не следи колеги журналисти:
Радосвет Радев: „Получих съвсем мъжките думи на извинение на министър Дянков, аз ги приех. Получих уверение, че никой в журналистическата колегия не е следен за каквото и да е било".
Ето как министър Дянков обясни своите обвинения:
„Поводът на днешното ми идване в Дарик радио е да се извиня на журналиста. Вчера наистина си изпуснах нервите. Може би, понеже е бюджетно време и няма достатъчно пари, за да удовлетворим всичките желания, които имаме. Моля, извинението ми да бъде прието".
След като Дянков прегледа здравните осигуровки и въобще данъците на Дарик и на Кирил Вълчев той заяви: „Мога да потвърдя: и Дарик, и журналистът си плащат данъците."
Самият Кирил Вълчев заяви, че сега вече има още по-голяма амбиция да плаща своите данъци: „От днес имам най-силния аргумент да си плащам осигуровките и това е да бъда свободен, за да задам всеки един въпрос на финансовия министър, както и да се казва той, без да бъда уязвим".
Вълчев и Дянков се разбраха да продължат прекъснатото интервю за списанието „Правен свят" през утрешния ден.

Оригинална публикация

 в. Посоки, Плевен | Ирен ТОМОВА | 2009-11-20

Благотворителна кампания за подпомагане на клубове на хора в неравностойно положение и читалища от региона подготвя за Коледа Дружеството на Съюза на българските журналисти /СБЖ/ в Плевен. На 27 ноември /петък/ в Общинската конферентна зала на "Д.Константинов" 23 се свиква годишното събрание на Дружеството на СБЖ на което ще се обсъди организационното и финансово състояние на организацията. На срещат, освен връчване на наградите – за журналистика "Северно ехо", за млад журналист и PR, ще се дискутира и как ще премине благотворителната акция. Идеята е да се подготвят пакети с книги и да бъдат събрани заглавия от различни автори, кои то за празниците да бъдат подарени на клубове те и читалищата в Плевенско. На коледно-новогодишното тържество на дружеството, което тази година ще бъде на 17 декември, ще бъдат поканени хора, съпричастни към благотворителността.

18.11.2009 г.

Стр. 3

 в. Конкурент, Враца | ИСКРА МАЛЧЕВА | 2009-11-20

Като чукна 50 лета, подобно на всяка дама, и БНТ навлезе в критическата си възраст, и то с пълна сила и страст. Вместо обаче да дари радост за предстоящия си половинвековен юбилей, телевизията се превърна в кошмар за журналистите от новините на "По света и у нас". Причината е, че заради пазени в дълбока тайна аргументи от ръководството решили да удължат времетраенето на и без това прекомерния брой новинарски емисии.
В нюзрума на "Сан Стефано" 29 беснеят, че колегите им в конкурентните Би Ти Ви и Нова телевизия реализират по една 40-минутна емисия на ден, а те трябвало да правят по три, и то през час и половина. Гневът им стигнал апогея си, след като шефовете удвоили времетраенето и на обедната емисия, а дългоочакваното премахване на тази в 16 часа така и не се състояло.
Заради негативните емоции почти всеки ден новоназначената главна редакторка Милена Цветанска, която идвала на работа с широка усмивка, си тръгвала с остро главоболие. Притеснена задушевното и физическото оцеляване на колегите си, тя често им казвала, че знае за опасността всички в новините на БНТ да си намразят любимата работа. Тешала ги с чаша студено вино след централната емисия и с думите, че единственият им лек е да работят още или да отидат на друго място, където да почиват повече. За спазване на Кодекса на труда не искала и да чуе, защото според думите й в "По света и у нас" не работели чиновници, а творци, които може и да получават малки заплати, но пък телевизията ги дарявала с престиж. От монолозите й половината от подчинените й си тръгвали без настроение, пребледнели и със сърцебиене. Дори не искали и да попитат защо не получават полагащите им се по закон ваучери за храна, каквито раздавали всеки месец на колегите им в медията на Мърдок. Друга част от "нюзрумците" отдавна пък страдали от безсъние.
Най-голям проблем сред тях имала сестрата на червения политик Румен Овчаров – Таня Харизанова, но не от липса на пари. Въпреки че е известна със спокойния си нрав, тя не можела да мигне заради напрежението в работата по цели нощи. Преди години проблемът й изплашил ръководството и то решило да я "излекува", като й възложило да е отговорен редактор на централните новини във всички дни, когато на главата й има по-малко хора.
Горещо масло в огъня наливал и фактът, че "клетниците" от 4-ия етаж на "Сан Стефано" 29 били със замразени заплати. Възнагражденията им винаги са били поне двойно по-ниски от тези в другите национални телевизии и приличат на чиновнически заплати в някои отдели на държавната администрация. Напрежението в иначе доста тесния нюзрум се подклаждано и от това, че за да направят репортажите си, понякога журналистите си спретвали един на друг зрелищни скандали.
Особено често си изпускали нервите опитни репортери като Иво Никодимов и Мария Чернева. Вместо да излеят негативната си енергия в нюзрума, те вдигали кръвното на техническия и творческия персонал. Трудно сдържала стихията на емоцията си и известната с нахакания си нрав братовчедка на Димитър Цонев.
Примата на правителствените новини Ирина Цонева била омилостивявана от президиума на БНТ с чести задокеански командировки въпреки незавидното финансово дередже на телевизията. За да пести нерви, самата тя идвала на работа за 2-3 дни в седмицата. Ядовете на репортерите били веднъж, за да се уредят до свободен компютър и работещ принтер, и друг път, за да се домогнат до свободна апаратна за видеомонтаж. На последното, но не и по важност място настъпвала истинска лудница, ако операторът, който обикновено е със самочувствие на звезда от ВИП-небосклона, не си е свършил работата докрай.
След всяка от петте новинарски емисии главната редакторка Милена Цветанска постоянно успокоявала колегите си, че адът ще приключи, щом се нанесат в новия нюзрум. Там ги очаквала закупена за цели 6 милиона лева модерна система за обработка на репортажите. По неофициална информация истинската й стойност едва ли надхвърля 800-900 лева. На обещанията на Цветанска обаче от година никой не обръщал внимание, тъй като готовата луксозна стая за журналисти трябвало да отвори врати още през пролетта на 2009 г. Сега техниката
стояла заключена заради честите кражби на изгладнели телевизионери. Това се случвало въпреки 24-часовото масирано полицейско присъствие.
Истерията в новините не свършва дотук. Терзанията на репортерите се допълват и от исканото от десетките редактори пренаписване и премонтиране на един и същ репортаж за всяка от петте емисии. Това задължително водело и до постоянни гафове в ефир. От редакторското съсловие всявали допълнително напрежение заради вечното си недоволство от постигнатите резултати. Сред първенците била бившата синдикална репортерка, а сега редактор Вирджиния Славчева. Конкурирали я само колежките й Геновева Радева и Кармелита Тонева. Освен заради постоянното си капризничене Геновева срещала намръщени репортерски погледи и заради това, че трябва да се грижат да"напълнят" половинчасовата й "частна емисия" в неделя по обед. Репортерите завиждат на колегите си в Би Ти Ви и Нова телевизия, че в събота и неделя не се трудят, защото първите им емисии са едва след 7 часа. Тонева пък, която в миналото била енергиен репортер, е из-
вестна като редактор с изострено "кризисно" поведение преди всяка от емисиите си в 18 часа.
Заради това наскоро се отдала на дълъг отпуск. Така вместо да се потопят в творческа атмосфера, репортерите, редакторите и видеомонтажистите в новините на БНТ често работели в атмосфера на хаос и крясъци.
"Знаем, че в новини се работи под голямо напрежение, но това тук не се издържа, дано да няма покосени от инфаркт или инсулт", чука на дърво редова репортерка. "Засега само авторитетът на институцията ни възпира да си налетим на бой заради нечовешките условия, в които работим", допълни думите й една от десетките дежурни редакторки. "Репортерите слизат при нас и имат вид на премазани от влак", цъка с език състрадателна видеомонтажистка.
В целия "телевизионен театър" на новините се намесвали и няколко режисьори на пулт. Те, по подобие на редакторите, били също в пъти повече от необходимото и за да им се уплътни работното време, в малките паузи между емисиите разнасяли касети. В новинарското шесто студио от години били назначени и 10-на човека, които вкарвали касетите с академичните постижения във видеомагнетофоните. За длъжността им мечтаели мнозина, но малцина в държавната медия имали досег до иначе, меко казано, странната за съвремието ни професия. Резултатът от наричаната от мнозина през годините "мелачка" е, че вместо да се конкурират с качеството на добре свършената си работа, новинарите трябвало да се червят като великденски яйца пред колегите си от другите медии поради недотам изпипаните си репортажи.
Според източник от ръководството на телевизията несимволичното набъбване на новинарските емисии се дължало на страха от съкращения. На прицел били редакторите, чиито брой е в пъти по-голям от нужния. Въпреки това те все опявали, че трябват още и още хора, защото били малко. Загрижена за опасността от увеличаване на безработицата и водена от силния си майчински инстинкт, шефката на дирекция "Информация" Вяра Ликова им уредила двойно повече работа. Само и само за да ги опази от заплахата да се озоват на борсата по труда.
Като ненаситни деца срещу по-голямата си заетост редакторите поискали от нея да получат увеличение на мизерните си заплати. На уж случайни срещи из коридорите репортери също спирали Вяра и искали от нея същото или поне символични хонорари за всеки премонтиран
обект. Въпреки че изразявала съчувствие, Ликова се проявила като мащеха и попарвала желанията им с често сочене на вратата за изход от БНТ. На по-дръзките дори предлагала алтернатива, като ги питала откъде предпочитат да напуснат – през улица "Сан Стефано" или през стария вход на улица "Тулово".
Според запознати "майката на новините" увеличила работата в редакцията, за да защити и съществуващите доста странни длъжности. Отделен служител пишел по 8 часа на ден графика на новинарите, а друг пълнел принтерите с хартия и следял за икономия на тока. На други "пчелички" единствената им работа била да разнасят ръчно написаните "заповеди" за заснемането на репортажи от 4- ия на 1-ия етаж в сградата.
Щастливците на тези постове получавали същата заплата като на редакторите от късните и обедните новини. Според друг източник от телевизията "пренатягането" било заради непрекъснато падащия рейтинг на 50-годишната телевизия и икономическата криза.
Последната мълва из кулоарите на обществената медия гласи, че "подаръкът" от вида "мечешка услуга" идвал направо от баш шефката Уля на Пръмова. Според тв-кадрите по този начин тя искала да отмъсти на света, задето е заплашена от уволнение заради крещящите злоупотреби по време на двата й мандата. Подчинените й никак не харесали "армагана" й и приказките на Уляна за обществената мисия на телевизията.
Дори обмисляли стачка срещу нестандартните п решения, които ги обричали на безпаричие и постоянно късане на нервите, а също и до пръкването на нови некролози по фасадата и вратите.

18.11.2009

Стр. 7

 в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 2009-11-20

• Гледаш ли телевизия и какво мислиш за новите риалити формати като „Цената на истината"?

- Не ми отива да анализирам ефира. „Господари на ефира" се справят добре, и то с доза добър хумор. Не бих участвала в „Цената на истината" и не мисля, че има сума, за която някой нормален родител може да осакати психически детето си.
В българския ефир ми липсва чистата проба телевизионна критика. Напоследък активно си купувам „Уикенд" заради рубриката на Васа Ганчева. Този тип тв критика ми липсва в ефира. Сериозният и аргументиран анализ ми харесва. Васа Ганчева и за мен е писала остри неща. Вярвам в нейния интелект и съм убедена, че не би казала нещо, което не мисли. А всяко нещо, което тя мисли, би ме накарало да се подложа на преоценка. Тя е една от моите учителки. След Хачо Бояджиев Васа Ганчева беше вторият режисьор, с когото съм работила.

• Чувствала ли си се като някоя героиня от сериал?

- На моменти съм грозната Бети, друг път като някоя от героините в „Сексът
и градът". Зависи в каква ситуация съм. На работа съм нещо средно между Али Макбийл и грозната Бети. Заета съм с всеки детайл в работата си като Бети. На моменти се чувствам като д-р Хаус. Героят в „Море от любов" седи срещу мен и чака да произнеса диагнозата. А това е много трудно. Сравнявам се с Хаус, защото ми е един от любимите тв герои и искам да приличам на него. Детската ми мечта беше да стана лекарка и докторски сериали са ш интересни. А аз карам „Бърза помощ" за влюбени, както се шегуват колегите ми.

• Не краде ли работата ти от личния живот?

- Да, много пъти съм си мислела, че личните ми отношения с Денис са паднали жертва на интереса ми, насочен към работата в един определен момент от живота. Той категорично твърди, че винаги съм му била много интересна като личност, и то на първо място с професионализма и отношението ми към работата. Той имаше нужда да изживее свободата си, нека да я изживее.

• Не съм съгласна, че мътете предпочитат неамбициозни и отпуснати в развитието си жени…

- Да, спираш да бъдеш интересна. Той просто има нужда от своето частно пространство, свобода и въздух. Нека да си ги вземе,
колкото и да му коства това. Ние сме добри приятели и държа на тези ни отношения. Той е може би човекът, на когото разчитам най-много в живота си.
Денис ми дава усещането за сила и подкрепа, опора и приятелство. А също и за любов.

• Не е ли именно приятелството най-важно във всяка една връзка, била интимна или не?

- Научих се на много неща, откакто сме разделени с Денис. И всеки път откривам нови значения на любовта. Например не само се обичайте помежду си, но обичайте и себе си. В годините на безметежна любов с Денис овладях изкуството да обичаш ближния си и партньора си. А в годините на нашата раздяла овладях много по-сложното изкуство да обичаш себе си.

• Какво означава това?

- Бях забравила за себе си. Говорех за всичко в живота си в първо лице, множествено число, „Ние" така, „ние" – иначе, „нашето" дете, „нашата" къща. А сега се научих да правя продължението на изразите, започващи с „аз". Аз и моята работа, аз в отношенията с детето ни, аз и моето бъдеще… Това е много по-сложен вътрешен диалог или монолог, който се научих да водя със себе си, откакто го няма в живота ми Денис.
По-склонна съм да мисля, че всеки от нас е пътник в пътешествието на живота и никой няма правото да живее като куфар. Всеки е пътник, който мисли и взема сам решения.
Аз бях куфар в отношенията си с Денис. Това е приятно, но от време на време. Иначе трябва да си буден, нащрек и човек, от когото зависят решенията. Сега се научих да балансирам. Между желанието да плачеш на нечие рамо или сам под душа.
Защото моята работа е кошче за душевни отпадъци. Отивам в командировка, оплакват ми всичките си проблеми. После се прибирам в стаята, махам грима и си поплаквам под душа сама. Личните истории дори на чужди хора, отключват мои лични преживявания.

• Колко е важен сексът за една жена? В България битува някакво схващане, че жените не се вълнуват от интимната тема.

- Много е важен. Според мен този стереотип вече се е разчупил. Добрият секс е точно толкова важен, колкото редовното ходене до тоалетната. Това важи и за жените, и за мъжете. Интимните отношения например са много важен индикатор в работата ми в „Море от любов". Има случаи на разделени двойки, които обаче продължават да правят секс. Тогава знам, че тези хора отново ще се съберат. Обратното е при семейства, които живеят заедно, без да имат интимни отношения. За тях по-често няма шанс.

• Защо променихте „Море от любов"?

- „Море от любов" е в ефир вече 8 години и целият екип искахме нещо да се промени. Сменихме декора и започнахме с по-социални истории. За целта спряхме предаването за няколко месеца. Подбрахме най-добрите истории и ги излъчвахме, докато сменяхме визията. Изненадата за нас И Би Ти Ви беше, че въпреки излъчването на повторения, имахме много добър рейтинг. Искам не само да събирам хората, а покрай любовните истории да им помагаме в социален план. Наскоро снимахме послание от съпруга към мъжа й. Оказа се, че човекът от няколко месеца не е получавал заплата и вследствие на това вдига кръвно и получава тежки здравословни проблеми. Покрай разследването на случая установихме, че фирмата, за която работи, е присвоявала държавни пари, които всъщност е трябвало да стигнат до работниците.

• С каква част от подготовката на предаването се занимаваш?

- Получаваме стотици писма. По едно време бяха над 700 седмично. Първо решаваме къде ще снимаме. Разпечатваме писмата от този регион, за където пътуваме. Ако отиваме във Варна, четем писмата от София, Велико Търново, Шумен, Добрич и други населени места по пътя. Лично чета писмата и избираме най-силните и най-спешните от тях. Приоритет са ни разделите на дългогодишни семейства с деца. За подобен случай дори сменяме посоката на пътуване. Защото ако двама души имат семейство от 17 години и две деца, имат толкова общи неща, че каквото и да ги разделя, си струва да се борим за тях.

• Как помниш всяка история?

- Помня ги. Помогнали сме на много хора. До днес ми звънят и си говорим. Допускат ни в личния си свят и ставаме част от приятелите им. Това не ми тежи и не го чувствам като подвиг. Живея в прекрасния свят на „Море от любов". В него каквито и камъни да падат, цветето на чувствата към някого се подава и те кара да продължиш напред. Докато има кой да ни обича и на чие рамо да си поплачем, винаги има надежда.

• Има ли рамо, на което можеш да поплачеш?

- Естествено, че има. Сестра ми живее в Ню Йорк и няколко пъти е била готова да остави работата си и цялата си житейска борба, за да бъде до мен. Умея да се доверявам на близките си дори когато ми мъчно за нещо. Имам няколко близки приятелки,без да броим семейството ми – майка, татко, сестра ми, Денис, майката на Денис. Тя е една от най-добрите ми приятелки. Изключително рационална е, а аз съм много емоционална. И когато ми трябва рационален съвет и подкрепа на умен човек, който разсъждава прагматично, винаги търся майката на Денис.

• Разбиваш ли мита за свекървите?

- Да, и винаги съм го правила. Имам много добри отношения с майката на Денис, дори в периода, в който му бях сърдита. Не се гордея с този факт, защото не е моя заслуга, а взаимна. Към свекървите трябва да се подхожда като към приятелки. Предубедеността на повечето жени към майките на мъжете им води до всички проблеми. Ако мислиш, че някой е твой враг, той става такъв. Ако се опиташ да разбереш някого, той ще те разбере също.

Стр. 24

Снимка

 в. Уикенд | Надя КОСТОВА | 2009-11-20 

Чаровната водеща Миа Сантова е една от емблемите на Нова телевизия още от създаването й. Преди две години красивата блондинка сензационно напусна националната медия и се озова в „Диема". След което сякаш изчезна от светското пространство. Това обаче не понижи интереса към нея. Напротив – верните й фенове продължиха с трепет да очакват завръщането й. „Уикенд" се свърза с първата водеща на „Здравей, България’*, за да научи лично от нея как се е променил животът й далеч от екрана и как оценява журналистиката днес.

- Миа, отдавна изчезнахте от телевизионния екран. Какво се случва с вас?

- Не мога да кажа, че съм изчезнала някъде. Тези 12 години, през които бях на екран в Нова, се чувствах великолепно. Това са най-хубавите мигове в живота ми, а в телевизията все още са най-добрите ми приятели. В един момент обаче започнах да усещам застой. Улучих времето, когато Нова телевизия даде началото на всичко и имаше накъде да се развивам. Когато се появи Би Ти Ви, голяма част от екипа й беше създаден от хора на Нова. Лично съм обучавала тези журналисти. Гена Трайкова, Габриела Наплатанова бяха деца, когато дойдоха при нас. След цялото това време и всичко, което бях направила за Нова, си дадох сметка, че трябва да търся нещо друго, в което да се развивам.

- Изпитвате ли носталгия по телевизията?

- Чувството е много странно. Сякаш сменях дома си, когато напуснах. Имаше и тъга, и носталгия. Беше ми мъчно тогава. Не съжалявам, че предприех тази промяна, защото човек не трябва да стои на едно място. Смисълът е да се върви напред.

- Какви компромиси ви се е налагало да правите, докато бяхте на екран?

- Не мога да кажа, че съм се жертвала кой знае колко. Може би от работата ми страдаше главно личният живот. Сега малко съжалявам. Иначе и в интимен, и в служебен план не правя компромиси по отношение на достойнството си.

- Няколко месеца след трансфера ви в „Диема" отново напуснахте. Защо?

- Където и да бях отишла след Нова, щях да напусна. В „Диема" ми направиха едно много добро финансово предложение което допълнително ме мотивира да сменя обстановката. Никога не съм залагала на тази телевизия. В последните 2-3 години, докато бях в Нова, исках да си тръгна, но все не събирах смелост. Приех да отида в друга медия само за да се ориентирам какво се случва извън познатия ми периметър и да преживея така нужната ми промяна. Не на последно място искам да споделя, че тогавашните собственици на „Диема" не бяха много коректни към мен. Те продадоха телевизията малко след като отидох, и се оказа, че новите купувачи няма да правят никаква публицистика. Това обезсмисли оставането ми.

 - Сигурно сте имали предложение от друга телевизия?

 - Така е, но аз не държа да съм непременно на екран. Има хора, които са готови да продадат майка си и баща си само и само да ги познават в местната бакалия. За мен популярността не е най-важното нещо. Просто искам да правя това, което обичам.

- В какао предаване бихте се завърнали на екран?

- Чувствам се много комфортно, когато работя с чужди езици. Искам да участвам в сериозно публицистично предаване. Струва ми се, че медиите прекалено много заложиха на шоуто. Не подценявам този жанр, но според мен се появиха доста предавания, които са срам за телевизиите. Интересна ще ми е следващата стъпка, защото всички тези пошли програми се изчерпват. Липсва ми времето, в което имаше добри журналисти.

- Какво липсва на младите лица, за да са добри?

- Онзи интелект и изтънченост. Липсва начетеност и амбиция – все неща от нашето детство. Сега за добър журналист се смята този, който лае срещу някого.

- Не ви ли харесва агресивната журналистика?

- Тя е много тънък лед. Ако един зрител е критичен към това, което гледа, той знае, че колкото по-несигурен е човекът, който води, толкова по-агресивен става. Когато професионалистът е сигурен в знанията си, стои достолепно в студиото. Липсва ми надменното спокойствие на Кеворк Кеворкян, изтънчеността на Иван Гарелов, безкрайният интелект на Тома Томов. Няма такива хора сега.

- Участвате в новото предаване „Надхитри блондинките". Чувствате ли се като типична блондинка?

- Никога не съм се сблъсквала с този предразсъдък, защото истинският цвят на косата ми е черен. Мисля, че това с блондинките е приятна шега. Много съм благодарна за поканата да участвам в това предаване и искрено се радвам иа екипа, който е съставен от невероятни професионалисти.

- Говореше се, че докато не сте били на екран, сте започнали туристически бизнес. Как стана?

- Майка ми има туристическа фирма, но аз нямам нищо общо с това. Не разбирам от този вид дейности.

- С какво се занимавахте през тези две години?

- Последната година прекарах много хубаво.
Получих възможност да пътувам и това ме накара да се чувствам страхотно. Понякога съжалявам, че останах в България. Никога не съм си мислила, че ще го кажа, но е така. Моето поколение стана жертва на един нестабилен, криминален период от историята на страната и всички страдаме.

- Страх ли ви е да живеете в България?

- В никакъв случай не се плаша. Просто ми е много мъчно. Най-вече, че стойностните хора седят в периферията, а парвенютата, дошли от село, които до вчера са си оставяли обувките пред входната врата, очакват, че творят хайлайфа у нас. Не искам да завися от такива хора.

- Вярно ли е, че сте били гаджета с Ники Дойнов?

- Тази клюка тече от години. Никога не сме били гаджета или нещо такова.
С Ники Дойнов сме като брат и сестра. Аз го обичам толкова много, че не мога да си го представя по друг начин освен като много близък приятел. Той е прекрасен човек и щяхме да сме хубава двойка, ако се бяхме събрали (смее се).

- Поддържате ли контакти с него?

- Разбира се. Скоро ходихме да пием вино и да си поговорим. Ники е много интелигентен и ми разказваше интересни неща.

- Гледате ли телевизия?

- Не, дразнят ме прекалено много неща, натоварвам се. Предпочитам филмите.

- Коя новинарска емисия предпочитате?

- Всички. Малко трудно правя разлика межди Нова, Би Ти Ви и Канал 1. Конкуренцията стигна до там, че добрите идеи се копират и това обезличава медиите. Гледам ги на случаен принцип.

- Как се държат хората, когато ви видят на улицата? Забравили ли са ви?

- Не мога да кажа. На моменти ми е много приятно да ме разпознават, но понякога ми идва в повече. Известността в България е жалка. Плюсовете са толкова малко, че не си заслужава злобата и завистта която те залива от всякъде. При икономическата ситуация у нас е нелепо да се твърди, че популярните лица са успели хора. Повечето от тях карат от заплата до заплата, живеят в обикновени панелни жилища на кредит и по нищо не се различават от обикновените граждани.

- Как минава един ваш ден?

- Зависи какво имам да правя. Преди работих като главен редактор в списание „Мадам Фигаро". Беше като да съм е училище – всеки ден усвоявах нови неща. Това предизвикателство ми хареса, макар отново да беше опорочено от мутренския манталитет.

Стр. 23

Снимка

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2009-11-20

Реклами с акцент върху домашен уют и добри спомени приканват потребителите

По-време на финансова криза рекламните послания, които въздействат успешно на потребителите, са по-емоционални и носталгични. Такава тенденция се наблюдава и в рекламните паузи по българските национални телевизии. "По време на криза човек се затваря в семейството си, търси опора в любимия човек и поради тази причина работят послания, които са по-сантиментални и емоционални", обясни за "Класа" Христо Кафтанджиев, професор по обща теория на рекламата във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. "Такъв тип реклами важат за всякакви продукти. Ако в нормална ситуация се използва идеята за успеха, който даден продукт носи, през рецесията е валидна идеята за защитата – успяваме, защото сме с близките си и сме добре защитени", добави той. Според професор Кафтанджиев друга особеност на рекламните послания по време на криза е, че се минава от имиджова реклама към продуктова. "Имиджовата реклама работи с психологически конструкции по отношение на продукта -че той носи уют, успех и т.н., докато продуктовата реклама акцентира директно върху характеристиките на продукта – от какво е направен. "Това е т. нар. твърдо продаване, а "мекото продаване" е при имиджовата реклама", добави експертът.

"Животът е богат"

Като пример на емоционална реклама, насочена към семейството, в българския ефир е новият клип на Nescafe със слоган "Животът е богат". Същата марка залага на емоцията и в друг клип, който акцентира върху посланието на песента на Мейси Грей "Радвам се, че си тук" (Glad You’re Here). "Рекламата с песента на Мейси Грей е правена преди кризата, но новият клип на Nescafe би могъл да се приеме като реклама, отговаряща на кризата, тъй като тя директно показва богатството на живота не в материална насока", коментира за "Класа" Иван Киров, творчески директор на рекламна агенция McCann Erickson-София, чийто клиент е марката кафе. Той разказа, че клипът е гръцки и е адаптиран за българския пазар. Според Иван Киров обаче освен тенденцията към сантиментални реклами по време на криза много големи клиенти тръгват с рационални послания – намаляват цени, за да покажат, че разбират клиентите си, и са съпричастни, че на тях им е трудно. Криейтив директорът добави, че посланието на рекламните клипове зависи и от бранда, защото всяка марка иска да бъде уникална. "Все пак ако всички продукти, които се консумират в дома тръгнат да рекламират в една посока, те ще загубят своята уникалност", каза рекламистът. Типът рекламно послание зависи и от аудиторията, за която е предназначена кампанията. "Ако става въпрос за по-младежки, провокативен, смел бранд, то той ще реагира адекватно на ситуацията с послание от типа "Нищо че е криза, кризата означава възможност", а ако е по-консервативен, в такава ситуация би казал: "В крайна сметка има по-важни неща от това, човек да си купи нова кола и да пътува в чужбина, най-важни са семейството и малките радости от живота", допълни Иван Киров. "Не може да се говори за универсални тенденции, защото брандовете са като личности – всеки реагира различно спрямо своя характер, завърши криейтив директорът на McCann Erickson-София.

Носталгия към миналото

На сантиментални послания залагат и други клипове, познати на зрителите от паузите в праймтайма. Неотдавна по националните телевизии се въртеше клип на натурални сокове "Присън", в която баща и син засаждаха заедно дървета, озвучени от балада на Род Стюард. Често мога да бъдат чути и слогани, отвеждащи към носталгия по миналото, като "От златните ръце на баба е най-сладко", "Кренвирши като едно време" или "Благи спомени", за "периоди на препятствия и важни решения за общо бъдеще", предизвикани от чаша Ямболска гроздова ракия. Автор на рекламата на алкохолната напитка е агенция Leo Burnett София. Оттам уточниха, че рекламодателят "Винпром Пещера" е отишъл с готова концепция за връщане назад във времето, а агенцията е била наблюдател на клиповете и е подбрала участниците в рекламата. "Кастингът беше особено важен, защото трябваше да покажем момчета, които да изиграят три случки в интервал от няколко години, а после да се появят и възрастни мъже, които приличат на тях", разкри служител от криейтив отдела на Leo Burnett-София. Той обясни, че мотивът за носталгията и връщането към миналото може да се използва за продукти, които имат традиция. От агенцията добавиха още, че е нормално по време на криза хората да си припомнят добрите години, защото рекламите показват света, какъвто бихме искали да бъде.

***

Текст под снимка
Кадър от новата реклама на Nescafe

Стр. 15

 Тв публиката все повече предпочита кино и документални филми

в. Поглед | Надежда НЕНОВА | 2009-11-20 | 02:42:19

До момента никой не е попитал хората искат ли такава телевизия и какви програми желаят да гледат, казва Гриша Камбуров, изп. директор на Асоциацията на радиои телевизионните оператори (АБРО).
Според последните поправки в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), приети от правителството на Станишев, по право достъп до ефира след цифровизацията получават сегашните ефирни телевизии -BHTl,bTV, Nova и PRO.BG. Всички останали канали трябва да участват в сложна процедура, която включва Съвета за електронни медии и компанията, която е избрана за оператор на мултиплекса. СЕМ ще може да определя задължително две програми на всеки мултиплекс. За останалите, операторите на мултиплекса ще могат да предлагат за одобрение на съвета списък.
А просто могат да бъдат питани зрителите, кои и какви програми биха искали да гледат.
Изследванията на телевизионната аудитория в последните години показват, че има ясно изразен дефицит на качествени филми и сериали. Оказва се, че над 90% от българските зрители определят игралните филми като най-желан жанр, а близо 70 % от активната аудитория между 18 и 49-годишните предпочитат документалното кино и музикалните програми.
Засега тенденцията е най-видима в София и големите градове, в които предпочитани програмите на Диема вижън и Fox, a Discovery Channel, National Geographic, AniMal planet и History изместиха тотално MTV и VH1 от топ 50.
Филмовият AXN и създаденият през 1997 г., National Geographic Channel имат твърда и вярна аудитория у нас, показва пък националното проучване на пийпълметричната агенция GFK.
Според данните Discovery Channel и History малко са отстъпили в рейтинг позициите си в национален мащаб, но в София гледаемостта на двете телевизии се е увеличила през последните шест месеца. "Мисля, че зрителите търсят това, което досега не са виждали. Телевизионната тденция за последните 20 години е от комедията и драмата през риалити форматите към factual (действителни факти, представени по необикновен начин)", обяснява старши вицепрезидентът и генерален мениджър на Discovery Networks за Европа, Близък Изток и Африка Кейлъб Уайнстайн.
"Ние произвеждаме уникални за целия свят програми, базирани на истински факти. Като номер едно компанията в тази сфера Discovery Networks предоставя на зрителите си уникално съдържание, прави ги съпричастни с различните марки и отговаря на зрителското любопитство, като разказва неповторими истории", каза за ПОГЛЕД Уайнстайн.
Профилираните канали задоволяват нуждите на всеки сегмент от аудиторията, коментират медийни специалисти. Филмовите и комедийните програми са предпочитани от женската публика, научно-популярните от мъжката, а зрителите на музикалните канали са предимно до 18-годишна възраст.
Първа от ефирните телевизии тази ниша се зае да запълни bTV с мултиканална платформа. Тя вече стартира с bTV CoMedy, а на 7 декември тръгва и bTV Сшема. "Профилираните канали дават на зрителят по-голям избор и разнообразие и възможност да може да намери желаната от него програма", казва пиа-рът на Болкан Нюз Корпорейшън Ангел Каспарянов.
Цифровата телевизия дава най-големи възможности за развитие точно на профилираните канали. "Дигиталният свят ни позволява да предложим на потребителите си повече от това, което искат. Качваме видео на нашия уеб сайт, имаме взаимоотношения и с YouTube, а през 2007 г. стартирахме сайта howstuffworks.coM, който ни позволява да предлагаме още по-богат набор от услуги на все повече и повече потребители", казва Кейлъб Уайнстайн.
Рейтингите обаче все още не отчитат нито различията в ефирното, кабелното и сателитното разпространението на програмите, нито използването на крос-платформи.
Самата цифровизация също изглежда далеч в бъдещето. Едва ли ще успеем да изпълним изискването на Европейската комисия до 2012 г. 95% от населението на страната да приема цифров сигнал, прогнозират експерти. Според специалистите това е така, защото още не е ясно в какви срокове ще бъде променено законодателството, за да може да стартира конкурсът за изграждане на мрежа за разпространение на цифрови телевизионни и радиопрограми. "Ако не ускорим процеса по първоначалната цифровизация на ефира, ще провалим и следващите етапи, които трябва да започнат от 2015 г.", твърдят експертите. Така може да получим сериозни санкции от Брюксел за поредното закъснение на задължителна процедура в телекомуникационния сектор.
Това обаче не се отразява на плановете на телевизионните инвеститори в България. Според вицепрезидента на Discovery Networks българският пазар е изключително вълнуващ и компанията продължава да инвестира в програми и съдържание всеки ден. "Винаги търсим истории, които зрителите никога преди това не са виждали. Съдържанието ни е авантюристично и енергично и вдъхновява зрителите да живеят необикновен и пълноценен живот, като черпят с пълни шепи от света около себе си. Така създаваме дългосрочна връзка с нашите зрители", каза за ПОГЛЕД Кейлъб Уайнстайн.

***

Текст под снимка

"Ловците на нитове" са любими герои на зрителите от Европа, Русия и Южна Африка

Стр. 6 – 7

Снимка

 в. Стандарт | 2009-11-20

Заклет патриот, вечен опозиционер, идеалист и непоправим работохолик. Така накратко може да бъде описан собственикът на популярната телевизия СКАТ Валери Симеонов. Всички, които го познават отблизо, са наясно, че той може да бъде силен приятел и непобедим противник. Животът му е подчинен на идеята за свободна и независима България. В преследване на целта си той превърна телевизия СКАТ в олтар на национализма и българщината. След пет години в политиката Валери доказа, че няма сила, която да го откаже от идеите и принципите му. Доказаха го и последните събития в "Атака". Бургаският телевизионер не се поколеба да напусне партията, която създаде от нищото, и да изрече на глас грешките й. Като истински рицар
на честта той не се опита да свали вожда, не организира вътрешен преврат, нито потърси отмъщение. Каза просто и ясно "Напускам! Тази партия вече не е моя". За Валери Симеонов отдавна се знае, че е идеологът в сянка и бащата на партия "Атака". Дори и след разрива той отрича заслугата за създаването на партията да е само негова и отдава дължимото и на Волен Сидеров. Телевизионерът обаче признава, че е спонсорирал дълго време "Атака". Дори и днес петте нови лимузини, които возят Волен и хората му, са собственост на телевизия СКАТ. Цялото обзавеждане в партийния офис също е дар от Валери. Той единствен финансира и издаването на вестник "Атака". Днес Симеонов не търси сметка на парите си и не съжалява за нищо. Твърди, че дори и да е знаел какво ще стане, пак би подкрепил "Атака", защото крайната цел – сваляне на ДПС и удар по мафиотизираните структури в държавата, е постигната. След раздялата с "Атака", Валери Симеонов не търси реваншизъм. Засега излиза от политиката, но не казва "завинаги". Планира да се концентрира върху работата си в Общинския съвет и телевизията. Отскоро Симеонов издава и седмичен вестник "Десант", който има голям успех.
С напористия си дух и решителност собственикът на телевизия СКАТ спечели на своя страна огромен електорат. Близо 30 000 бургазлии дадоха за него гласа си на последните местни избори. "Няма да разочаровам тези хора, затова ще продължа да работя в Общинския съвет на Бургас", заявява вечният опозиционер. Прекланя се пред делото на големия български писател и родолюбец Николай Хайтов и следва неговия пример в прокарването на национализма. Зад желязната воля на Симеонов обаче прозира страх и той е свързан с бъдещето на България. Признава, че се страхува един ден България да не изчезне от картата на света, какъвто бе и страхът на Хайтов.
В личния си живот бившият вече атакист не е по-различен. Залага преди всичко на честността в отношенията си с хората. Свободното си време Валери Симеонов пази за музиката, която открай време му е хоби. Още от тийнейджърските си години е фен на хардрок и хеви метъл. Именно любовта му към музиката стои в основата на приятелството му с легендарния Джон Лоутън от "Юрая Хийп". В телевизията Валери е повече демократ, отколкото шеф. Всъщност единственото нещо, строго забранено в медията, е чалгата и с нея компромис никога не се прави.

Стр. 36

Снимка: ТВ Скат

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2009-11-20

Николай Бареков днес вероятно ще бъде приет в болница за 2-3 дни.

„Пътувам за изследвания. Ако лекуващият ми лекар Любомир Спасов – шефът на Правителствена, реши утре (днес – б.а.) може да вляза за малко там", каза вчера водещият на сутрешния блок на Би Ти Ви.
В понеделник след предаването получил световъртеж, започнало да му се гади. Следващите 2 дни изкарал на легло, като се обезводнил напълно заради повръщане и разстройство.
„За цялото това време съм изял 2 пакетчета солети", казва той. Преди това синът му изкарал свински грип.
Докато Бареков лежал, не вдигал двата си мобилни телефона, а когато ги погледнал, имал по 50-60 обаждания.
„Когато изчезна от екрана, веднага започват слухове, че са ме уволнили. Не знам защо", каза тв водещият. За да се застрахова срещу бъдещи клюки, съобщи още сега, че след Нова година заминава за няколко седмици в САЩ на специализация. „Днес (вчера – б.а.) разговарях с Люба Ризова (шефката на новините ■ б.а.) и тя напълно ме подкрепя за специализацията", обясни Бареков.
Преди това журналистът има намерение да залегне здраво над английския. Искал да го владее до степен да води предаване в ефира. „Ако някой журналист получи добро предложение, няма ли да приеме", така отговори на въпроса в чужбина ли смята да работи.

стр. 4