в. 24 часа | 2009-11-20 

Tелевизионните сериали завземат все повече вниманието ни. Този кинематографичен жанр печели все повече сърца на зрители. Вероятно най-елементарното, психологично обяснение за този феномен е съпреживяването. Понякога то е толкова интензивно, че ревностните почитатели на т.нар. сапунки не могат да разграничат сценария от действителността. Въпросът е какво поражда необходимостта от подобен тип емоции.

Скука

Най-баналният отговор е, чесериалите се гледат, защото няма какво по-интересно да се прави във всекидневието. Запълват времето. Разбира се, че човек трябва да разполага с повечко свободни часове, за да може да се отдаде на любимото занимание. Телевизията е достъпен, евтин и универсален източник на забавления. Програмните схеми на повечето програми предлагат изобилие от сериали. Всички те имат някаква фабула, която покрива базисните изисквания за привличане и задържане вниманието на зрителя – несподелена любов, забранени страсти, несправедливости, борба между доброто и злото, криминални елементи. Сюжетите се препокриват. Действието се развива бавно. Създава усещането за повторяемост и прилика със “самия живот”, който при много хора се развива по-скучно и бавно дори от сериал. Скуката и любопитството “какво ще стане по-нататък” са рецепта за пристрастяване.

Желание за съпричастност

Смисълът на изкуството във всякакви негови форми се изразява в предизвикване на емоции у хората, съпреживяване или пречистване по терминологията на Аристотел. То е най-въздействащо, когато намерим в него своето собствено отражение. Тогава започваме да му вярваме. Следим фабулата и действието с желанието да намерим отговори на въпросите, които са ни глождили. Колкото по-малко изживяваме и споделяме чувствата си в личния живот, толкова повече търсим техен заместител и отдушник навън. Ако не успеем да го намерим, си го измисляме. Това е един несъзнателен механизъм, по който се пристрастяваме към сериалите. И тук няма абсолютно никакво значение качеството им, играта на актьорите или декорите. Ако някой успее да идентифицира себе си в някой от героите, това е достатъчно, за да се пристрасти към филма.

Бягство от действителността

Макар и да не си го признават, за мнозина най-интересното са историите на другите хора. Дори и да не вярваме докрай на разказвача, все пак той приковава вниманието ни. Някои наричат това клюки, но всъщност дълбокият му смисъл е изживяването на чуждия живот. На практика така удължаваме собствения си житейски опит. Сериалите ни предлагат друга действителност, чужда история, в която можем да се потопим така, както при подобни разкази. Забравяме за действителността около нас и се преселваме някъде другаде. Тук голямо значение имат декорите на въпросните филми. Колкото са по-екзотични, толкова по-пристрастяващи са сериалите.

Самота

В телевизионните сериали се разгарят много страсти – любов, гняв, мъка, злоба, доброта. Страничният наблюдател може да ги намери за плоски и повърхностни. Трикът обаче е, че тези страсти са толкова силни, колкото зрителите очакват да бъдат. Един елементарен диалог в тях може да се стори нелеп и глупав за едни, а за други да казва върховни истини. Това няма нищо общо с интелекта. Самотата е еднакво тежка за повечето хора. Сериалите предлагат разтуха и разнообразие на самотниците, а това е един силен, безвреден, дори здравословен “наркотик”.

стр. 24

 в. 24 часа | 2009-11-20 

Димитър Анестев е репортер на годината в Би Ти Ви. Новините на първата частна национална телевизия навършиха девет години и по традиция журналистите избраха помежду си най-добрия репортер сред тях.
Анестев работи за Би Ти Ви от 6 години, преди това беше в БТА.
Две нови категории награди влязоха в сила тази година. За продуцент на 2009-а бе избран Цветомир Семов, който от година продуцира новините. Затова е и по-рядко на екрана. Неговата тв партньорка Виктория Петрова не можа лично да му честити, тъй като е на специализация във Великобритания.
Другата награда, връчена за първи път, отиде при екипа на „Тази сутрин". Отличието „Най-активни новинари в btv.bg" се дава заради интерактивната връзка между зрителите и гостите в студиото.
За „Оператор на годината" посмъртно беше награден Хари Васев, който почина това лято.

стр. 29

 в. Новинар | 2009-11-19 

Относно разпространението на вестникарско съдържание от трети лица

Членовете на Съюза на издателите в България изразяват притеснение относно некоректната практика от страна на някои информационни агенции, позволяващи си да ползват и разпространяват срещу абонамент вестникарско съдържание под формата на пресбюлетини без съгласие от страна на изданията.
В условия на икономическа криза, когато приходите от реклама, абонамент и продажби на печатните медии са чувствително свити, подобна практика нанася допълнителни финансови щети върху издателствата и уврежда стопанските им интереси.
Считаме за недопустимо абонирането от страна на частни и държавни институции за подобен тип "информационни услуги", предлагани от информационни агенции, особено след като неотдавна правителството обяви, че препоръчва на държавните ведомства да се въздържат от абонамент за печатни периодични издания за 2010 година.
Категорично се обявяваме против разпространението на вестникарско съдържание без изричното съгласие на издателите под формата на информационни бюлетини, било то чрез вътрешноведомствени или обществено достъпни източници или носители.
Подобна практика е в абсолютно нарушение на Закона за авторското право и журналистическата етика като професионална норма, което би принудило издателите да търсят правата си по законов ред.

Стр. 2

 в. Новинар Юг, Хасково | Георги ПАПАКОЧЕВ, Дойче Веле | 2009-11-18 

Някой може да си помисли, че годишнината от падането на Берлинската стена и началото на демократичните промени през отминаващата седмица са се превърнали в основно медийно събитие в България.
Съвсем не. "Тумбалумбата" на 9 и 10 ноември, изразила се основно в масирани радиотелевизионни и вестникарски анкети с обидно наивните въпроси "А вие къде се намирахте, когато свалиха Тодор Живков?" или "Кога живеехте по-добре – преди или след промяната?" прогърмя и отмина в контекста на текущите политически разправии, кризата и медийната автореклама. И на вездесъщите юбилеи, естествено, които поставят особено сериозно въпроса за публично-интимните отношения между власт и медии.
В навечерието на 20- годишнината от началото на прехода данъкоплатците научиха, че държавният глава Първанов е връчил в тържествена обстановка на ръководството на БНТ своя почетен знак по случай 50-годишния юбилей на най-скъпо субсидираната с техни пари държавна медиа. Този трогателен акт на високо признание се е случил под нестихващите ръкопляскания на сгънатите в кръста шефове и шефки на най-влиятелните печатни и електронни издания, наричащи себе си "национални", след което участниците побъбрили "приятелски" с домакина на чаша вино в президентството.
В края на август сегашната генерална директорка на държавната телевизия отпразнува своя рожден ден, на който, според публикации в печата, е била поздравена лично не само от галантния г-н президент, но и от бъдещия тогава сегашен премиер, дори и от главния прокурор на републиката. В началото на септември, да припомним, ръководството на БНТ с трепет очакваше лично Първанов да "уважи" деня на отворените врати на прословутата медиа…
Българският президент, както и останалите висши представители на държавната власт, не се притесняват от подобни греховни контакти с медиите. Обичайна практика е медийни шефове и доверени журналисти да "придружават" безплатно в президентския или премиерския самолет държавниците по време на техни воаяжи в далечни екзотични страни, обявявани, странно защо, като "официални посещения". Неслучайно ексклузивните и много лични изповеди на "бащиците", както и днес иронично наричат първите ръководители на "държавата и народа", се правят пред едни и същи журналисти от проверени (разбирай "контролирани") медии, а
излизащите в публичното пространство въпроси и отговори обикновено са обект на верноподаническо и тягостно съгласуване между редакции и съответните пресцентрове.
Всичко това от години фокусира вниманието на външни и малцината вътрешни наблюдатели. През юни тази година станалата известна с участието си в предизборната кампания на американския президент Обама агенция "Бъздеш" (Buzzdash) направи проучване в интернет, в което 97 на сто от анкетираните са потвърдили, че българските медии са корумпирани. В годишния си доклад за 2009-а организацията "Репортери без граници" постави европейска България на 68-о място в класацията за свобода на печата (последна от всички държави в ЕС), изоставаща на сериозна дистанция от Гана, например.
През миналата седмица стана ясно, че само за три години предишният режим е изсипал близо 4 милиона лева по линия на т.нар. комуникационна стратегия в ръцете на същите тези готови на "всичко и с всеки медии " за "мероприятия със съмнителен ефект", както отчетоха експерти.
От интимните връзки между медии и власт обикновено се пръква тоталитаризъм. Двайсет години след промяната от общия им креват в България отново кънтят чувствени въздишки. Какво може да бъде заченато в медийния будоар, засега не е ясно, но във всички случаи то няма да е комплимент на демокрацията. А най- малко за българската такава.

16.11.2009

Стр. 7

 в. Седем | Тодор ТОКИН | 2009-11-18 

- Преди 20 години борбата беше за свобода на словото, плурализъм. Дори по едно време 10 ноември бе обявен за ден на свободното слово. Докарахме я обаче дотам да бъдем на 68 място в света по този показател след страни като Того…

- Аз имам едно малко теоретично деление. Свобода на словото за говорещите и свобода на словото за слушащите. За говорещите свободата на словото я постигнахме. Разбира се, има тежки зависимости, които се превръщат в крайна сметка в цензурни прагове, има уволнения, натиск и т.н. Всичко това е огромна система за влияние върху медиите през политика и икономика. Но погледнато като цяло, в медийното пространство ми се струва, че има свобода на словото за говорещите, защото ако не в една медия, то в друга, по някакъв начин, след много перипетии гласовете се чуват. Не виждам да има черни списъци както преди, със забрана за достъп до медиите. Обаче свободата на слушащите е същинската свобода на словото и тя се състои в това доколко медиите ти дават възможност да направиш собствения си избор на базата на информация и плурализъм. Защото изборът се захранва именно от тези две неща – от информация, но много е важно нейното качество – и множествеността и избора на гледни точки – от друга страна. Тук според мен не можем да постигнем никакви стандарти, които действат в развитите демокрации, затова и паднахме на 68-о място в класацията на "Репортери без граници" и все по-безнадеждно падаме. Ужким на пръв поглед нищо не се е случило, няма кой знае какви причини, но падаме все по-надолу.

- Как се обяснява това?

- Заради качеството на информацията, дали информираният избор помага на хората по отношение на всички важни въпроси в държавата. Качеството на информацията е лошо, тя е продукт, а ние имаме ниско качество на този продукт. Това значи източници на информация, степен на проверка, натиск върху институциите да дадат информация, възможността да я вземеш и т.н. В това отношение за съжаление не постигаме необходимото ниво. И, второ, плурализмът. Има наложени говорители, които диктуват гледната точка. Сега има риск много да се центрира говоренето около Бойко Борисов и той бавно да се превърне в последна инстанция. Това е абсурдно, противопоказно е за собствения му имидж. Има опасност да е срути от медийната любов. Не той е виновен еднозначно, най-малкото това е двустранно, през медиите. Често пъти той е подвеждан да дава оценка за всичко.

- Ами журналистите го питат за всичко…

- Те го подвеждат и го принуждават да се превръща в истина от последна инстанция. Няма в модерната публичност истини от последна инстанция. Освен това има нещо много опасно, което се превръща в тенденция – това е един ченгесарско-медиен канал на информацията. Работата на тайните служби е да събират информация при престъпване на човешки права. А работата на медиите е да защитят човешките права. Така че това са огън и вода, несъвместими типове поведение в публичния свят. Линиите на службите и на журналистиката са две прави, които в геометрията на демокрацията не се пресичат. При нас е обратното – те се пресичат на всеки ъгъл. Ние паднахме на 68-о място преди всичко заради разработката "Галерия". Не може няколко легитимирани чрез тайните служби НЛО-та да се движат из публичното пространство и около тях да се завихрят сюжетите. Това не е отсега, то е последица от това, че е отворихме досиетата. Винаги отзад има информация, събрана чрез нарушаване на човешките права, която изведнъж се оказва централна.

- В такава малка държава като България необходими ли са толкова медии – стотици списания, 300 телевизии, 250 радиа, Бог знае колко местни и централни вестници… Това ли е свободата на словото?

- Аз бях в НСРТ, когато започна това роене на медиите. Тогава беше абсолютно невъзможно това да бъде спряно, тъй като бяхме излезли скоро от комунизма и да ги спреш щеше да стане нетърпима ситуация. Ние се надявахме, че ще ги пуснем в пазарна среда и тя ще определи кои да останат. Това не се случи. Поне две причини има за това. Първо, че на нас медиите ни се струват много, защото няма прозрачност на капиталите – това никога не можахме да го постигнем. Тези много медии, ако можеш да им обърнеш хастара и да видиш плетката отзад, ще се окаже, че са всъщност много малко възлите, около които са завързани. И това не е плурализъм. Това са няколко медийни центъра, зад които стоят политически лобирания и икономически интереси, обикновено сенчести и заради това не излизат. Така че това стои отзад зад тази видимост на многото медии. Ако бяхме постигнали прозрачност на капиталите, впечатлението за много медии щеше силно да се промени. И втората причина е, че медиите не се издържат основно от реклама, както е нормално, защото рекламният пазар е малък и няма как физически да ги издържа. Явно, че идват пари от другаде. Медиите са властови борси и затова да имаш медия, да присъстваш в медия е сериозна фиксация. Българският преход е една симулирана демокрация и заради това медиите са много важни – симулацията се извършва от медиите.

- Тези много медии обаче водят до рязко влошаване на качеството на журналистиката…

- Новият бог е "копи-пейст". Разбира се, че се влошава качеството на журналистиката. Влошава се и самият ценностен капитал на медиите. При медиите, които явно са поддържани не от собствените си приходи, а от нещо друго, това друго унищожава самата медийна тъкан. И затова стават властови борси. Като питаш една кабеларка от какво живее, отговорът е -от избори на избори. За тях колкото по-често има избори, толкова по-добре. Тогава изведнъж ресурсът на държавата през черните партийни каси се завърта през медиите и ги оставя да живеят до следващите избори.

- Сещате ли се за някоя друга демократична държава, където медии да се награждават с почетен знак на президента?

- Не знам дали има, но разбирам, че зад този въпрос се крие един по-голям – въпросът за топлите връзки между властта и медиите. Създаде се един медиен неоконформизъм, в който да си в добри отношения с властта е престижно. Ние учим студентите точно обратното – че колкото една медия е по-скарана с властта, толкова по-добра медия е тя. Първата й работа е да се скара с властта. Ние наричаме съвременните демокрации медийни демокрации, тъй като една власт колкото повече е под медиен натиск, толкова по-демократична става. И това "скарване" не е въпрос на лоши характери, а специфика на демокрацията. При нас влязохме в неоконформистка фаза, това е двустранно, защото самата власт се слага на медиите и обратно. Има тежко слагане на Бойко Борисов, но и властта, публичните фигури знаят, че ако не излязат в медиите – край, свършват. А президентът се оказа една силова фигура, който има едно Путиново очакване за санирана публична среда, която да го показва в един идеализиран образ. Влизайки в Путиновата линия, той излезе от иконографията на модерните политически лица на България. И понеже Бойко водеше много тежка битка със Станишев, но той вече не е враг и е абсолютно омаломощен, абсолютно задължително е Бойко да го смени с Първанов. И ако трябва да се заяви като дясна фигура, свързана с прозападната ориентация на България, с модерния демократичен свят, непременно трябва да влезе в едно вътрешно противоречие с Първанов. Историята с посланиците е шанс, да видим дали ще го използва, макар че нещо се колебае… А образът му е на юнака, който побеждава врага. И сега спешно му трябва кастинг за враг. Първанов в някаква степен е най-логичната фигура, с която Бойко трябва да влезе в сблъсък. Целта на този сблъсък трябва да бъде излизането на Първанов от политическата сцена на България.

- Прави впечатление, че вестниците като че ли се командват от едно и също място. Те вкупом намразиха Костов, после заобичаха царя, след това Станишев, сега Бойко… Нещо като отдел "Печат" на ЦК едно време.

- Не е ЦК, а са тесните братовчедски кръгове на елитите в нашето общество и главно на параелитите, които са свързани помежду си. Разбира се, и медийният елит участва в този кръг, където всичко от само себе си минава в сферата на услугите. Нещата постепенно се наместват и монументализират, докато излезе някой паметник от целия този задочен заговор.

- Каква е ролята на т.нар. жълта преса? Колегата Румен Леонидов каза – по-добре жълти вестници, отколкото сиви.

- Тъкмо заради конформизма, за който говорихме, има много истини, които не излизат и се казват в жълтата медия. Тя още не играе тази игра, макар че като гледам как се движат отзад собственостите, тя започва да влиза в схемата и много скоро няма да има тази привилегия – да казва неща, които не се казват другаде.

- Докога според вас нашите политици и регулаторни органи ще се правят, че не виждат разрастването на медийната империя на Ирена Кръстева и сина й?

- Работата е, че няма закон, който да спре това. Ние нямаме закон, който да казва колко медии може да притежава един човек. А първото изискване, най-нормалното в европейското законодателство, е да се каже колко вестника и колко телевизии може да има един човек. Второ – дори да бяхме направили, при тази непрозрачност на собствеността кой знае Ирена Кръстева чрез какви фирми и неясни субекти придобива тези медии?

Стр. 9 

Снимка: www.public-republic.com

в. "Дневник" I 2009-11-17

След като днес Николай Бареков не се появи като водещ в предаването "Тази сутрин", в медийните среди веднага се завъртяха слухове, че той е бил уволнен от Би Ти Ви.

От PR екипа на частната медия обаче опровергаха тази информация и обясниха, че журналистът е болен и това е наложило отсъствието му от продукцията. Самият Бареков не беше открит от "Дневник" за коментар до този момент и не е ясно колко тежко е заболяването му и колко дълго ще отсъства.

Това не е първият случай, в който се появяват информации, че Би Ти Ви отстранява водещия. Преди около година подобен слух беше тиражиран от един от масовите седмичници.

Николай Бареков е в екипа на Би Ти Ви от началото на 2003 г. Преди това той беше водещ на телевизия "Европа". Наскоро журналистът направи и свой блог за политически коментари "На БарЕкадата", който стана част от сайта на Би Ти Ви.

В последно време неофициална информация го свързва и с новия сайт bnews.bg. В последния си брой в. "Капитал" публикува материал, от който става ясно, че журналистът, макар и неформално, все пак е свързан с електронното издание, а съпругата му Евгения е в съвета на директорите на компанията, която е регистрирала домейна на сайта.

Оригинална публикация

Снимка: Красимир Юскеселиев, вестник "Дневник"

в. Сега | Божидар БОЖКОВ | 2009-11-17 

Финансовата криза успя да пребори списание "Одисей", което бе единственото българско, а не лицензионно, издание за туризъм и пътешествия.

Последният му брой се появи през октомври. Тези дни изпълнителният директор Лина Иванова уведоми читателите, че друг няма да има. "В последните няколко месеца се борихме с изключителни финансови трудности около издаването на списанието. За съжаление, не успяхме да преодолеем проблемите, а това означава, че се налага да го спрем", обясни тя.

"Одисей" е на пазара от 2001 г. и бе едно от престижните списания в бранша. С времето обаче трябваше да се справя с все по-увеличаваща се конкуренция, към която напоследък се прибавиха и легендарни издания като "Нешънъл джиографик" и руското "Вокруг света".

Стр. 14

Вестник СЕГА I Божидар БОЖКОВ I 2009-11-17

Неясно по какъв рейтингов признак, крайният националист Боян Расате не слиза от телевизионния екран

Когато напоследък човек си пуска Нова телевизия, има предимно две възможности: да попадне на Иван и Андрей или да случи на Боян Расате. И тримата почти денонощно не напускат ефира й. Но докато изпълненията на Иван и Андрей са горе-долу в границите на забавно-развлекателния жанр, при Расате нещата са от съвсем различно естество. Той е националист с крайни възгледи и е готов винаги да е "удобния" гост-експерт по най-широк кръг теми: от хомосексуализма и циганите, през бежанците, до маймуните и прочее африканска флора и фауна. По всичко личи, че Нова много си го тачи и не пропуска възможност да го курдиса в студиото си. Не е много ясно посредством какъв точно рейтингов признак го подбира, след като формацията, с която той участва на последните избори, получи едва 0.09% от народния вот. Въпреки това, вече не остана продукция на тази телевизия, където Расате да не е споделял, и то по няколко пъти, "ценни" (и най-важното – несанкционирани от никого!) екзотични мисли. Грубо изчислено, той се появява на екрана й почти три пъти по-често от един Красимир Каракачанов, чиято партия ВМРО все пак има избрани няколко кмета в страната. Последно, засега, го пуснаха миналия четвъртък на живо в "Цената на истината" с любимия му специалитет: ромите и хомосексуалистите. Естествено, Расате напълно задоволи очакванията на продуцентите и водещия Витомир Саръиванов. Той дори малко им се скара, че са довели в студиото като негова опонентка циганка, понеже "е много неуместно точно тя да взима отношение към тези проблеми, защото огромната част от циганския етнос са педофили". Но той пък бил най-подходящ да коментира, защото принадлежал към "един особен кръг хора", в който за хомосексуалисти няма място.

"Челюсти" може и да е едва на има-няма половин година ефир по Нова, ала Расате вече не излиза от студиото му. Представяйки го в поредното издание от 26 октомври, Диана Найденова го нарече дори "ветеранът на "Челюсти", та и тези, които не знаят, да разберат, че й е любимият гост. Темата бе за бежанците, които евентуално България би могла да подслони. Расате се отблагодари на водещата подобаващо: "Моето дете е добре възпитано и това нещо (дъщеричката му да се влюби в чернокож – б.а.) не може да се случи, защото още от 2-годишна я водя в зоопарка и й обяснявам разликите между човек и маймуна". Щастливата водеща успя да вмъкне с усмивка на уста, съвсем на място, че в предно издание на "Челюсти" дъщерята, която е на 7 години,

пяла песничката "Циганите на сапун",

в чийто припев се съдържало и изречението: "Смърт за циганите". Зрителите може би трябваше да разберат, че въпреки това, или по-скоро точно заради това, Диана Найденова е поканила Расате отново. По-нататък в същото предаване гостът разясни, че ако български гражданин срещне проблем на някоя европейска граница, "значи той е циганин, който се представя за българин и, следователно, отношението към него е нормално".

В по-предно издание на "Челюсти" Расате пък разкри на председателя на Атлантическия клуб проф. Любомир Иванов в какво точно се изразява разликата между чернокожите и европеидната раса: "Вие смятате, че сте Господ и можете за кратък срок от 5, 10, 15 или 20 години да интегрирате един негър, който е слязъл вчера от дървото, и да преодолеете един еволюционен процес от няколко милиона години? Значи Вие сте или наивен, или луд!"

Найденова далеч не е единствена. И Милен Цветков не пропуска Расате, каквото и да води. Понеже го е канил неведнъж в "Часът на Милен Цветков", при поредната му поява в Нова, този път в живото предаване на "Биг брадър" от 2 октомври м.г., Цветков също обясни на несведущите, че Расате му е винаги под ръка: "Разговорът с теб ми е многосериен". В това издание на риалитито гостът посочи, че

"коренът на злото" в България

се намира "винаги на едно място – Народното събрание, където има 240 негодника, които се сменят на 4 години".

Преди това Боян Расате беше добре дошъл в сутрешния блок. На 8 декември 2008 г. той бистри проектозаконите в НС. Няма и месец по-късно и на 16 януари пак е в "Здравей, България", за да се изкаже за протестите пред парламента. Най-идейно-съдържателно обаче се оказа участието му в същото предаване година преди това. Тогава Расате даде насоки на българите как следва да възприемат политическата система у нас и как именно да се държат като истински граждани на тази държава: "България се управлява от хомосексуалисти и педофили, които пишат законите. Техните закони не са меродавни за нас и ние не се чувстваме длъжни да ги спазваме". От това знаменателно изказване минаха почти 17 месеца. Нито се е чуло някой медиен или съдебен орган да се е самосезирал, още по-малко се е разбрало ръководството на Нова да се е стреснало. Но ако за всички тях Расате е просто един медиен клоун, посланията му са достатъчно откровени, че да замъглят съзнанието на разни подрастващи, които могат жадно да попият подобни крайни идеи.

Оригинална публикация

Снимка: Велислав Николов, вестник СЕГА
 

в. Марица, Пловдив | Любомир МИНЧЕВ | 2009-11-17  

Партийните инструкции като аутодафе – лесно и не боли. Ако ровите бързо, отивате на театър!

Случката с колегите от варненските вестници и сайтове е потресаваща. Те решиха да се откажат от журналистиката, и то публично. Онова, което гилдията там измисли, е едно аутодафе под жестокия натиск на групировката ТИМ. Такова масово чудо досега не беше известно, макар че всеки ден около нас бъка от примери на журналистически аутодафета. Те са особено зрелищни, защото журналистите се опитват да изглеждат достойно, но със свалени гащи. Дали това изобщо е възможно. Все едно рано сутринта Бареков да натика в миша дупка Бойко Борисов и да изпита огромен кеф от това. Възможно е 20 години след мандата на Борисов. Затова, когато спорят с Кеворкян за достойнство и професионализъм , Бареков не е в изгодна позиция, въпреки че Кеворкян е писал доноси срещу свои колеги в телевизията. Тогава си представете в каква позиция е наистина горкият Бареков. Той изглежда качен на барикада от дунапрен. И винаги се оказва от безопасната страна на победителите. А Кеворкян беше казал за едно друго предаване, че прилича на бръснарница. Влизаш, сапунисват те, гъделичкат те и си отиваш щастлив.
Ако една бръснарница е маскирана като барикада, не означава, че не е бръснарница.
А какво направиха тези от Варна? Пуснаха декларация, че повече няма да обръщат внимание на гражданите, които протестират срещу групировката ТИМ и непрозрачните действия на местния Общински съвет. Писнало им от тяхната вечна борба и неудовлетвореност. Досаждали им и затова по-добре е да се направят, че такива хора, които се оплакват, не съществуват, няма ги, толкова са малки, че не бива да ги забелязват. Варненските колеги всъщност подписаха декларация за отказ от журналистика.
Колко лесно било! Харесва им да са на барикади от дунапрен и да се правят на бръснари. Това, разбира се, е тяхна работа. А една друга декларация би имала по-голям ефект. Текстът може да е такъв: "Уважаеми съграждани, тъй като медиите в града са под контрола на ТИМ, избягвайте да се оплаквате, без да мислите. Не приемаме обвинения, които не ни харесват. Оплачете се на арменския поп! Не ни досаждайте, малки сте, за вас е затворено!" Подобна декларация няма да спре агонията на варненската журналистика, но поне ще признае, че се е барикадирала с дунапрен. Всъщност, и истинската декларация на варненските колеги показва същото.
Това, което се случва във Варна, е отколешна мечта и в Пловдив. Мислят си го кметове, заместник-кметове, партийни секретари, бизнесмени, разни структури и фауната около тях. Те очакват да се съберем и да излезем с едно общо становище, че са недосегаеми и всеки опит да бъдат критикувани е заплаха за националната сигурност. Освен това, оплакванията на гражданите също са неуместни и банални.
Ако можем да ги подминем или по-кардинално да решим проблема – кракът им не бива да стъпва по редакциите.
Слабата власт сънува подобни декларации. Още не съм получил предложение за масирана атака срещу недоволните граждани, които имат наивността да се бунтуват срещу най-грозните спирки в градската история, срещу организацията на транспорта, срещу дупките на своите тъмни улици. Но чух, че щели сме да получим инструкции отнякъде как да пишем. Не знам дали го е казал заместник-кметът Александър Константинов, но тези дни той се държи така с репортерите ни, сякаш те са на щат в партията му и не са изпълнили партийните заръки. А в партиите много обичат инструкциите – да дават, да получават, пак да дават, пак да получават. Изглежда отнякъде ще дойде инструкция, според която БСП не е толкова лоша, не е банда от негодници и крадци. Очакваме я, господин Константинов! И вие се оглеждайте да не би да я пропуснем. И ако видите отсреща барикада от дунапрен, щурмувайте я! Тя затова е от дунапрен, такава е била инструкцията на партията.
Не очаквах, че ще кажа това точно за господин Александър Константинов, но сигурно такава е била партийната инструкция. Нашата коректност изглежда е минала границата. Да, БСП няма никакъв шанс на кметските избори след две години. Така и го написахме, без да чакаме някакви инструкции. Вероятно трябваше да съгласуваме тази прогноза и да се поклащаме върху барикада от дунапрен. Липсва ми и реакцията на доцент Илия Баташки като лидер на БСП в Пловдив. Да беше минал да изкърти входната врата на редакцията или да пусне инструкция по пощата. Например в северните китайски провинции комунистическата партия напоследък развива сериозна дейност. В провинция Хънън местният клон на партията е провел 480 срещи с граждани да им разяснява, че който пуска еротични SMS-и, отива в затвора. Накрая се разбрали – три SMS-а са равни на 10 дни в килията. Ето, това е инструкция, която заслужава внимание. Можем да се разберем така – гневно обаждане по телефона или псуване по коридорите за два материала, в които партийният секретар или ресорният му кмет е в неудобна поза.
Любители на плюшени барикади са и онези, които източват общинския бюджет под носа ни, но съвсем легално. Чак ми е неудобно да пиша за това, имам чувството, че съм се наврял под чужда спалня. В петък с голямо неудобство публикувахме имената на 25 съветници и общинари, които като бордовици прибират 13 000 лева на месец. Идваше ми да пусна една декларация, че се разграничавам от публикацията, и да отида една седмица за риба. Стана ми още по-чоглаво, като разбрах, че от тези 25-ма бордовици един, един и половина изпитвали и малко срам. Другите обаче се държат като гьонсурати. Да им казвам ли пак имената? Защо, те вече се имат за герои. Пък и кой съм аз, по дяволите, да им броя парите! Освен това се оказа, че не са отметнали и грам работа за тези пари. На всичкото отгоре част от тези пари са и мои. А другите са на недоволните граждани, на които във Варна вече не им обръщат внимание.
Ето, това са хората и подобните около тях, които харесват плюшените барикади. За да могат лесно да ги щурмуват с партийни инструкции в ръце. Не знам дали за такава инструкция е говорил и господин Константинов. Сигурно. Но когато барикадата не е от плюш и дунапрен, разбиваш си главата. Има такива барикади по изборите, издигнати от недоволните граждани. Другите приличат на бръснарници. Всеки си подбира барикадите.
Министър Дянков е като самолет, който носи и пуска учебни бомби. Те не гърмят, но спецовете изследват траекторията им и на каква дълбочина потъват в земята. Вадих една такава в полетата край Безмер и ни обещаха, че ако се справим бързо, цялата рота отиваме на театър.
Бомбата беше потънала на три метра и пропуснахме няколко спектакъла. Оттогава театърът не ме влече. А бомбата на Дянков е като идването на Давид Черни – тества се системата. Той искал да мести земеделското министерство в Пловдив. Пусна бомбата и започнахме да ровим. Ако не сте забравили, градът не можа да осигури място за 10 души от телефон 112 и той отиде в Кърджали. А областният управител Иван Тотев обясни, че може да се търси министерска сграда в района на второто Метро. Професор Георги Марков препоръча на американското юпи да чете историята. Чу се нещо и за пищова на голия тумбак. В крайна сметка – не изтървахме театъра!
Всичко свърши, а дума не съм обелил за кмета Славчо Атанасов. Понякога не мога да се понасям! Изглежда съм погълнат сериозно от срама на съветниците и чиновниците, които доят общинския бюджет, и техните измислени барикади. Чудя се обаче дали господин Атанасов би подписал декларация като варненската, ако му падне случай. За господин Константинов нямам никакви съмнения.

16.11.2009

Стр. 8

Вестник "Дневник" I Зорница СТОИЛОВА I 2009-11-16

Войната е шоубизнес, а политиката – манипулация. Спомняте си култовите констатации на героя на Робърт де Ниро в една от най-добрите политически сатири на Холивуд "Да разлаем кучетата". Ако трябва да поставим българска рамка на метафората за политиката, бихме добавили още упорито нежелание за прозрачност и липса на смислен публичен дебат.

Или поне това бяха изводите на провелата се през миналата седмица кръгла маса "Публичният образ на институциите", организирана от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). Зад привидно скучната тема PR съветниците от правителствената информационна служба, практиците от бранша, социолози, журналисти и експерти от неправителствени организации се опитаха да потърсят отговора на важния въпрос – защо PR на държавната администрация се проваля в усилията си да осигури максимална прозрачност на действията й и да намери здравословния баланс между интересите на обществото и тези на властта, която представлява.

С най-голям интерес се очакваше директорът на Правителствената информационна служба Николай Боев, но той не се появи заради наложително пътуване с премиера. Въпреки че темата за комуникационната стратегия на кабинета "Борисов" беше сред една от обявените за обсъждане, на кръглата маса стана ясно, че такава все още няма. Директорът на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в министерството на транспорта Розита Михайлова обаче увери, че скоро комуникационните експерти на правителството ще поканят практиците от PR бранша да дискутират стратегията.

Правителственият PR като чиновник

Вместо да балансират между интересите на обществото и властта, PR на институциите избират да бъдат с институциите. Това беше една от основните критики, отправени към правителствените експерти.

Александър Кашъмов, юрист и експерт в "Програма достъп до информация" обобщи поведението на институциите до този момент като упорство и нежелание за прозрачност. "Според Закона за достъп до обществената информация институциите не само имат задължение да предоставят информация, те дължат информация по собствена инициатива", обърна внимание той и добави: "Това досега мъчително не се случваше."

По думите на социолога и управител на социологическа агенция "Алфа рисърч" Боряна Димитрова, когато става дума за политика и за реформи, комуникацията е съдържателен проблем. "Не е осъзнато, че комуникацията е същинска и основна задача на държавния служител, а не добавка или притурка към другата му работа", обърна внимание тя.

Това е и една от причините държавните служители удобно да се крият зад големия образ на институцията. А една от същинските задачи на правителствения PR би трябвало да е именно тази – да извади служителите на министерствата от анонимната колективност и да ги насърчи да поемат индивидуална отговорност пред обществото, заставайки зад твърденията си със своето име и позиция.

Според Стояна Георгиева, която ръководи информационния сайт Mediapool и е оглавявала правителствения пресцентър по време на управлението на Иван Костов, една от причините за това е, че PR на властта са свързани твърде много с изпълнението на партийни цели. "Правителственият PR осигурява вдигане на политическия рейтинг, вместо да информира и да осигурява максимална прозрачност на действията на властта", коментира тя.

Практиците от частния сектор обърнаха внимание, че PR на институциите не означава само да поддържаш връзки с медиите и да отразяваш дейността на министъра, но към момента той се разбира именно така. "В корпоративния PR PR специалистът се стреми да бъде част от решенията", припомни Деница Сачева, изпълнителен директор на агенция Intel Day Solutions, и добави, че ролята на PR в държавната администрация не е ясно дефинирана. Той се наема, за да изпълнява тесни конкретни цели, а не да изгради последователна комуникационна стратегия на правителството.

"Когато се смени властта, PR също си отиват заедно със своите екипи. Няма приемственост в експертността", коментира още Сачева.

Колко е важен политическият рейтинг

Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" фокусира вниманието върху друга важна част от комуникацията на политическия живот – как се използват социологическите данни от политиците и техните PR експерти. И беше категорична – вместо да бъде основата, на която се взимат важни решения, обобщеното от социологията обществено мнение се използва единствено като публичен инструмент, като политическа патерица.

Това е и причината политиците и медиите да се вглеждат толкова в рейтингите на властта като опростен вид на това, което наричаме обществена подкрепа. Политическата практика досега го доказва – не е важно да бъдеш добродетелен, а да изглеждаш такъв.

По думите на Димитрова обаче политическите рейтинги са важни, но е по-важно те да съответстват на реалните действия на институциите. В противен случай общественото доверие се срива много бързо. Тя обясни, че високият процент на обществено доверие в първите месеци от управлението на кабинета "Борисов" не е нито необичайно явление, нито прецедент за българския политически живот. "В началото на управлението на Иван Костов рейтингът му беше над 60%. Правителството на Симеон Сакскобургготски също имаше високи показатели на доверие през първите месеци", припомни Димитрова.

Свръхконцентрацията на политическото присъствие в медиите беше посочено като една от погрешните практики на институционалния PR. Или с други думи, политиците и техните PR експерти се вглеждат и притесняват твърде много за това какво ще излезе във вестниците и какво ще бъде показано в централните емисии новини и пренебрегват комуникацията със специфичните групи, които в крайна сметка се оказват засегнати от провежданите политически реформи в публичната сфера.

Оригинална публикация

Снимка: БДВО

Още по темата:

Стоян Стоянов, БДВО: “Публичният образ на институциите, а сега накъде?”

БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто