Икономика | Ния ИЛИЕВА | 03.09.2012 | 00:01 | Стр. 34, 35, 36, 37, 38, 39
Г-жа Славка Бозукова е в "Стандарт" вече от 17 години. Пътят й във вестника минава през всички стъпала на редакционната йерархия – репортер, редактор и завеждащ отдел "Бизнес". След това е първи заместник главен редактор, а от 2006 г. е главен редактор и изпълнителен директор на вестника. В момента тя е и председател на Съвета на директорите на "ГМ Прес", което притежава 50% от акциите на "Интермедиа" – дружеството, което издава вестниците "Шоу", "Доктор", "Над 55" и агенция "Блиц". "ГМ Прес" е едноличен собственик на вестниците "Струма" и "Марица".
В криза мениджърите не трябва да търсят само свиване на разходите, но и увеличение на приходите за него няма предел, казва Славка Бозукова, главен редактор на вестник "Стандарт"
- Г-жо Бозукова, "Стандарт" отбелязва своята 20-а годишнина. С какво смятате, че вестникът успя да спечели своите читатели през тези години?
- Вестникът печели читателите си със своята лоялност и с това, че им остава верен през тези 20 години. Това е вестникът, който е независим от политически и корпоративни интереси. Той е за хората, които отричат статуквото, които са носители на промяната. Със самото излизане на синя хартия преди 20 години "Стандарт"
беше носител на нов тип журналистика в началото на прехода. От тогава до сега той остана вестник на гражданското общество и мога да докажа това с различни примери.
- Бихте ли посочили такива примери?
- През 1997 г., при управление то на Жан Виденов, "Стандарт" и "Дарйк" бяха двете медии, които поведоха хората в онези времена, когато всички бяха на улицата и искаха да отхвърлят Виденовата зима. "Стандарт" беше гласът на гражданското общество в целия 20-годишен период на разграбване на държавата. Има емблематични примери за сделки, които бяха предотвратени благодарение на "Стандарт". Първата от тях е за "Булгартабак", когато вестникът разкри, че единстве ният купувач, избран по време на царското управление -"Клар Инис", е една куха фирма, "пощенска кутия", базирана в Амстердам. На адреса й се помещаваше само една секретарка, а тази фирма искаше да сложи ръка на тютюневия холдинг. Благодарение на нашите разкри тия държавата тогава отмени приватизацията. Ние бяхме пър вите, които написахме скандалната схема за първоначалната приватизация на БТК, когато държавата беше ощетена с над 400 млн. долара. Примерите са много. Ние бяхме тези, които първи се опълчихме срещу практиките в управлението на Костов, свързани със скандални приватизации. След това по същия начин го направихме при кабинета на Симеон Сакскобургготски. При управлението на Тройната коалиция първи алармирахме за непрозрачното използване на европейски средства, както и за схемата за ощетяване на държавата при концесията на магистрала Тракия. Така че в този смисъл ние сме вестникът, който е бил за читателите си камбаната, която бие срещу несправедливостите в 20-годишния преход. И смятам, че с това се съхранихме като изданието със своите стабилни читатели. Правейки различни социологически поучвания, ние открихме един факт, който изключително ни радва. Повечето вестници имат за ядро от читатели малък брой хора, докато периферията е доста по-голяма. Това е типично за нашите основни конкуренти. Докато при "Стандарт" схемата е точно обратната. Ядрото е доста голямо, а периферията е по-малка. Което даде възможност в периода на криза, когато хората започнаха да стесняват семейните си бюджети, "Стандарт" да не бъде перото, от което те се лишават. Така към днешна дата 250 хиляди души всеки ден четат "Стандарт" в печатното и електронното издание.
- Електронните издания набират все повече скорост, докато печатните губят пазар. Заплаха ли е интернет за вестникарството, ще изчезне ли то?
- Основната заплаха за вестникарството в момента е намаленото доверие на читателите, а не електронните издания. Смятам, че продължилите вече повече от година медийни войни доведоха до едно изключително намаляване на доверието на хората към Вестниците. Което се отрази и в тиражите и продажбите. И смятам, че в момента печатната журналистика е застанала на своя абсолютен кръстопът. Пред нея съществува един екзистенциален въпрос – не какво ще бъде нейното развитие оттук насетне, а ще я бъде ли изобщо и занапред. Защото печатните издания трябва да се докажат като лоялни партньори на своите читатели, които ги купуват всеки ден. И ако не успеят да върнат доверието и не покажат на хората, че темите, които поставят на дневен ред, са теми на гражданското общество, а не тези, провокирани от някоя политическа прослойка или корпоративна група, то тогава хората ще престанат да ги четат. В същото време е вярно, че навлизането на интернет променя вестникарството, но аз смятам, че успешната формула за развитие на вестникарството оттук нататък е формулата на крос-медията. Действително една медия не може да се развива като печатно издание, без да има своята алтернативност в интернет пространството. И от тук вече излизат и новите предизвикателства пред печатните медии. Ако в началото на 90-те години борбата между отделните печатни медии беше кой първи ще даде новината, то сега в цялото многообразие на сайтове въпросът е не точно кой първи в секундата ще съобщи информация, а кой най-добре ще я развие с различни коментари, анализи и най-вече с най-много гледни точки. Затова аз казвам, че всъщност бъдещето на печатните медии е в създаването на групи, които да бъдат успешни крос-медии, и това е най-голямото предизвикателство пред "Стандарт", по което работим през последната година. Смятам, че ще успеем да се утвърдим като крос-медия номер 1, което е нашата задача за следващите 2-3 години.
- Всяка медия е институция и е натоварена с очакванията да е коректив на властта и да работи в обществен интерес. В този смисъл по-трудно ли се ръководи медия от всяко друго търговско дружество?
- Една медия се ръководи доста по-трудно от всяко друго търговско дружество по няколко причини. Първата е, че тя е специфично дружество, което търси не толкова финансов резултат, колкото обществено влияние. На второ място, медийният пазар в България е структуриран по цени така, че себестойността на изданията е в голяма степен по-Висока от коричната цена. Това е така благодарение на факта, че за последните 10 години издателите не поискаха да променят цената на вестниците, която варира от 40 до 90 стотинки. На този фон дружеството не може да разчита да се самоиздържа от приходи от продажби, а това може да се направи единствено чрез допълнители приходи – от реклама, ПР и в последно време – участие в обществени европейски поръчки за медии. Тук идва и трудността за управление на дружеството. Ние разчитаме на приходи от реклама и ПР, но в същото време се опитваме да сме независим, балансиран вестник, който да не стои в защита на определени корпоративни интереси.
- Като човек, чийто професионален път е тясно свързан с икономиката, как оценявате условията за бизнес в България на фона на тежката европейска криза?
- в "Стандарт" съм вече 17 години и изключително много обичам моята професия. Тя ми дава възможност да контактувам с много хора, голяма част от които са бизнесмени. Когато започвах работа в журналистиката, мечтата ми беше да стана банкер. И не съм си представяла, че отивайки на работа в "Стандарт", 17 години по-късно ще бъда главен редактор и изпълнителен директор. Работейки на всички позиции в бизнес отдела, а после и като редактор, за мен винаги е било важно да насоча журналистите да мислят в посока на това, не какви точно са политическите процеси, а как икономическите процеси на прехода влияят върху развитието на политическите процеси в България. И смятам, че именно това до голяма степен отличава "Стандарт" от останалите вестници – политическите теми се разглеждат през призмата на икономическите. През тези 20 години съм видяла как бизнесмени, достигнали върха, се сгромолясват. Някои от тях години наред са във вихъра на съдебни битки. Виждала съм една картина до 1997 година, след което след 1998 г. се появиха нови бизнесмени. До 2007 година повечето бяха в изключителен разцвет, но в последните няколко години виждам водещи предпримачи, които потъват и са поставени на ръба на фалита. Това е един изключително тежък момент за обществото ни и създава опасен прецедент – богатият в България е равнозначен на мошеник, което съм твърдо убедена, че не е така. Затова и "Стандарт" има основен акцент върху бизнеса. Ние винаги сме се стремили да бъдем вестникът на бизнеса, защото съм твърдо убедена, че предприемачите създават националния доход, голяма част от който после се разпределя и от държавата през бюджета. Затова "Стандарт" има специално отношение към бизнеса и то не е свързано само с отделните материали и гледни точки, които показваме по всяка икономическа тема. Свързано е с улавянето на различни тенденции, полезни за бизнеса, с дискусиите, които организираме в различни градове, събирайки на една маса представители на властта и предприемачите. В същото време поддържаме постоянна рубрика "Гласът на бизнеса", в която даваме думата на лидери в отделните отрасли на икономиката, за да обосноват своите предложения за промени в законодателството, които биха направили работата им по-лесна. Не смятам, че бизнес климатът в България в момента е много добър, и виждам затрудненията в нашия бизнес, както и тези на нашите рекламодатели, които са от всякакви сфери. Това ме кара да мисля, че да правиш бизнес в България, в момента е изключително трудно. Голямата сума на междуфирмената задлъжнялост кара бизнеса от години да е на автопилот и да забрави за начина на управление до 2008 г., преди кризата. И аз като един от мениджърите в държавата мога да кажа, че до голяма степен всяко излизане на положителен финансов резултат в края на годината, за който и да било бизнес, е безспорен успех. Лично аз винаги съм изповядвала тезата, че в тази трудна ситуация много повече мениджърите трябва да наблягат върху увеличаване на приходите, отколкото върху намаляване на разходите. Нещо, което е основна задача и на собствениците. Намаляването на разходите може да се направи до голяма степен, но все пак има предел. Оттам нататък нормалното функциониране на едно дружество зависи от това, как то е успяло да увеличи своите приходи. Затова в "Стандарт" моята работа като изпълнителен директор е свързана с това, да се опитам да увелича постъпленията, което става както с вдигането на качеството на вестника, оттам и на приходите от продажби, така и с увеличаване на партньорствата с различни компании, които биха могли да бъдат рекламодатели. Но най-вече е свързано със създаването на отдел, който да се занимава с европейските проекти, защото спечелените проекти от Брюксел, от министерства и местни власти ни дават възможност да компенсираме "дупката", която се получава от разминаването в себестойността на изданието. И още нещо – изключително важен за мен е човешкият фактор. Много често собствениците на медии в кризата търсят изход в намаляване на възнагражденията и екипа. Основният капитал в една редакция са хората. И намаляването на екипа е свързано с намаляване на качеството. Това е една константа, с която винаги съм се съобразявала. Управлението на хора и на пари е нещо различно. Ако пари и активи се управляват, хората се вдъхновяват, за да може екипът да работи и да поеме всички турбуленции във времето и да бъде увлечен от мисията си, която за нас в редакцията е мисията "Стандарт".
- Един от проектите на "Стандарт" е и списание "Икономика", както и възраждането на конкурса "Мистър Икономика". Тази година той ще се случи отново през ноември и за първи път ще има и отделна награда "Мисис Икономика", лично по ваша идея. Защо решихте да се обърне специално внимание и на дамите в бизнеса?
- Един от най-успешните проекти на "Стандарт" в последната година и половина е "Икономика", макар и в началото да бе една авантюра на фона на слабия пазар на списания в страната. Но за повече от година то успя да се наложи като водещо, създаде и своя онлайн агенция – www.economymagazine. bg, и спечели доверието на голямата аудитория, която се интересува от тази проблематика. В него тежките икономически проблеми са обяснени на разбираем език и от всякакви гледни точки, което прави това списание многопалитрово. Агенцията само за няколко месеца се сдоби с аудитория от над 22 хиляди приятели във Фейсбук. Което означава, че не е вярно твърдението, че хората не искат да четат икономически теми, въпросът е как те се поднасят и как добрата обратна връзка прави хората съпричастни по описаните проблеми.
А относно конкурса "Мистър Икономика" – той предизвика истински фурор със завръщането си през 2011 година. И беше направен при изключително силна конкуренция. До голяма степен конкурсът мина под влиянието на медийните войни и заради това у мен остана едно неприятно усещане. Смятам, че безспорен авторитет в бизнеса като Цветан Василев не може да бъде поставян под съмнение като абсолютен призьор и заслужено получи статуетката. В България сме свикнали да сочим с пръст успелите, завистта и злобата вземат връх понякога. Затова се надявм сега, година по-късно, когато страстите са потушени, голямата академия на списание "Икономика" да направи равносметка кои са хората с най-сериозен принос за икономиката в този доста тежък за държавата момент и кои са тези, които могат да бъдат отличени във всичките категории. И тъй като ние, дамите, винаги сме били по някакъв начин под похлупак от мъжете в бизнеса – мениджъри и собственици, и на фона на засиленото мъжко присъствие в миналогодишния конкурс на "Икономика", взехме решение да направим отделна категория за дамите, които имат своя принос за развитието на страната. И съм убедена, че женската надпревара ще бъде още по-силна и от тази при мъжете.
- Кои са обществените, социалните и културните кампании и каузи, зад които ще застане "Стандарт" в годината на юбилея си?
- Един вестник няма как да е номер едно, ако не е на пулса на хората. "Стандарт" е доказал, че е институция, защото не просто информира от първа до 48-ма страница, а прелива в социални и обществени кампании. Те дори са запазен патент на "Стандарт" в последните 4-5 години. Една от тях е "Не сте сами" – за спасяването на българските медици, осъдени в Либия. А също и "Милост за децата", "Чудесата на България", "Коледата и Великден безопасни", дискусиите между бизнеса и управлението, които търсят разрешаването на специални регионални проблеми. Преливат и в издателство "Стандарт", където е насочена голяма част от нашата политика към културно-историческото наследство с поредиците от книги, които издаваме. Преливат и в създаването на голямо ветрило от сайтове, които съпътстват основния сайт на "Стандарт". Но специално от нашите кампании бих искала да откроя "Чудесата на България", защото тя е показателна за това, как един вестник може да превърне културно-историческото наследство в държавна политика. И ще изброя само няколко конкретни резултата от тази кампания – за първи път, благодарение на отличените ТОП 10 културно-исторически обекти, държавата отпусна 10 млн. лева за проекти за развитието на това културно наследство. Благодарение на нашата кампания за първи път се направи туристическият маршрут "Виа Понтика", в който държавата вложи над 20 млн. лева за разкопки и реконструкция на църкви по Южното Черноморие. За първи път, благодарение на "Стандарт", държавата прие като национална политика развитието на културното наследство в региона на Велико Търново, Белоградчик и Видин, което е изключително важно за развитето на Северозапада, особено след пускането в края на годината на Дунав мост 2. Тази кампания имаше и много сериозен международен отзвук. Благодарение на нашите срещи с румънски журналисти държавата отчита над 7,5% ръст на румънските туристи, особено около Албена и Балчик. Кампания на "Стандарт" за пренасянето на мощите на Св. Йоан Кръстител в София също бе жест към хилядите хора, дошли да ги видят в столицата. Поклони им се дори руският президент Владимир Путин при посещението си в София. След това над 250 хиляди руски туристи са посетили Созопол, където са положени мощите, само за един сезон. В същото време CNN и National Geographic направиха не само филми, но и поставиха България в ТОП 50 на туристическите дестинации, използвайки именно кампанията "Чудесата на България". Затова ние много се гордеем с нея и ще я продължим. Отбелязването на 20-годишния юбилей на "Стандарт" ще бъде на 3 октомври в НДК, където ще бъде направен за първи път концерт-спектакъл, посветен на Чудесата на България.
Стр. 34, 35, 36, 37, 38, 39
Елена Дикова е големият победител във фотоконкурса „Моята Аполония“, който събираше през целия месец август фотографии с незабравими спомени от различните издания на Празниците на изкуствата Аполония от тяхното начало през 1984 година до наши дни. Конкурсът бе съвместна инициатива на Фондация „Аполония“ и Обединена българска банка (ОББ). Фотографията на Елена Дикова ни връща към Аполония през 2008 година и показва уличния театър на фанфарите Les Grooms, който се е разходил по улиците на Созопол, и завършил своето уникално представление в морето. Тази снимка получи най-много гласове – 342, във страницата на Аполония във Facebook. На второ и трето място са фотографии на Емил Джумайлиев, запечатали изпълненията съответно на майстора на кавала Теодосий Спасов (второ място със 113 гласа) и на симпатичните момичета от Sentimental Swingers (трето място с 94 гласа). Елена Дикова получава специална грамота, пропуск за пълната събитийна програма на Аполония 2012 и парична награда от ОББ в размер на 300 лева. Емил Джумайлиев получава пропуск за най-интересните събития по време на Аполония 2012. Във фотоконкурса „Моята Аполония“ участваха 37 снимки, които събраха общо 1460 гласа.
