www.tbmagazine.net I 21.08.2015г.
Мануела също е един от ПР-те, който представяме в рубриката ни, с които списанието се познава от самото си начало. Тя работи в сферата на комуникациите през последните 12 години. Кариерата й започва като пресаташе в Българска търговско-промишлена палата. След период от 5 години се насочва към корпоративния сектор, където работи като Мениджър Корпоративни комуникации в МЕТРО Кеш енд Кери България.
В периода 2005-2007 работи като PR консултант за клиенти като Ideal Standard and Vidima, Grand Hotel Sofia, Mr. Bricolage, HBO and Cinemax, представителните организации на ЕС и др. От 2007 до 2010 г. отговаря за събитията и корпоративните социално отговорни проекти на Юробанк И Еф Джи – България (Пощенска банка).
Мануела има бакалавърска степен по „Връзки с обществеността“ от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет, както и диплома от Международния банков институт в София. Продължава своето образование в Британския институт за връзки с обществеността (Лондон), както и завършва редица специализирани обучения по маркетинг, стратегическо планиране и кризисен мениджмънт в България, Сърбия, Чехия и Германия.
Тя е заместник-председател на Българско дружество за връзки с обществеността. Член е на Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD).
Днес Мануела Дюлгерова-Тотева заема позицията Мениджър Комуникации в Аурубис България от 2010 г., където отговаря за вътрешните и външните комуникации на компанията, информационните центрове и планирането и участието в социални проекти на местно и национално ниво.
Мануела, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?
- Постоянната динамика, предизвикателството на медиатор и комуникатор, печелещ общественото доверие и ролята на защитник на обществените интереси. Това е професия, в която се налага да вървиш с максимално бързи крачки, редом с технологичните промени, които владеят света, защото това са „оръдията на твоя труд“ – социалните медии и високите технологии. За мен ПР е една от най-цветните и всеобхватни области, която ме изпълва с удовлетворение и вярвам, че съм истинска късметлийка да практикувам професия, която обичам 24 часа от 365 дни в годината – работохолизъм, който често опиянява. Напоследък допълнително ме провокира задачата да доказвам стратегическата роля на комуникационния специалист в управленските процеси на организацията – нещо, което мисля все още не среща достатъчно разбиране у нас.
Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?
- Моите предпочитани области от ПР практиката са вътрешните комуникации и социалната корпоративна отговорност. В този смисъл всички успешни проекти, реализирани именно в тази сфера, са ме карали да се чувствам удовлетворена. Най-силни моменти съм имала в програми за изграждане и задържане на принадлежността на служителите към компанията, сред които такива за отговорно отношение към околната среда, здравословния начин на живот, безопасността. Отговорността на организациите към обществото е другата най-предизвикателна област за мен. Реализирала съм редица проекти, насочени към подобряване на диалога с различни ключови аудитории, сред които е имало дългосрочни практики, както и отделни събития. Едни от най-силните моменти в ежедневието ми са тези, в които виждам положителната промяна – дали в хора от екипа, с който работя, или пък в отношението към репутацията на организацията, която представлявам. Едно затвърдено или преобърнато мнение е голяма победа за всеки ПР специалист.
Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?
- За мен разликата не е „тънка“ и липсата на диференциране е в резултат на информационен дефицит на тези, които не я правят. Основните разлики, са в контрола на комуникационното съобщение, креативността и най-вече – начинът, по който потребителите приемат и възприемат информацията. Чрез ПР се стремим да постигнем доверие, разбиране и емоционална връзка с публиките, докато рекламата има за цел да провокира пряко потребителското поведение и желание за покупка на опреден продукт или марка.
Има ли безплатен ПР?
- Има „евтин“ ПР, но безплатен – не. Не трябва да се вярва на „черно-бели“ определения за „безплатния“ ПР и „платената“ реклама. Както всяко нещо изисква ресурс – физически, интелектуален, финансов, времеви, така е и в нашата професия. Въпросът тук по-скоро опира до етиката в професията и това кой за какво си плаща, за да му „правят ПР“. Всеки ден ставаме свидетели на различни негативни примери на неетично поведение, които рефлектират върху репутацията на тази професионална сфера. Тук бих казала, че по-скоро предизвикателството е в управлението на мрежа от контакти и креативността, която е водеща в нашата ежедневна работа – да, те не изискват средства и постигат високи резултати, ако се справяш успешно.
Какво не харесваш в комуникацията между хората?
- Не харесвам липсата на етика във взаимоотношенията. Да не говорим за ценностите, които днес не се демонстрират и насърчават почти по никакъв начин.
Кое е другото ти „аз“ извън професията?
- На човек, който много държи да прекарва пълноценно време със семейството и приятелите си и да се забавлява с пътувания, социални прояви, сред природата, все стандартни занимания. Обичам да карам ски, фитнес тренировките, да танцувам народни танци, напоследък се запалих по маратоните. Въпросът е, че времето за удоволствия е дефицит и трудно се намира правилният баланс, но без него не сме пълноценни нито в една от двете сфери – професионалната и личната.
От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?
- За мен е важна оценката на хората, с които работя, били те тези, за които отговарям, или пък директният ми ръководител. Позитивна или негативна, тя ми дава посоката и енергията да се подобрявам непрекъснато. Разбира се, малките стъпки на подобрение, ми дават енергия ежедневно, мисля, че умея да откривам мотивация в малките неща. За мен са много важни откритите и директни взаимоотношения с хората, натоварва ме и донякъде, дори убива ентусиазмът ми, необходимостта да се влиза в сложни роли. Практически погледнато, спортът дава много енергия, когато човек има време за това.
Какво би учила още?
- Учила съм доста в сферата на ПР-а, затова в момента съм се насочила към индустриалния мениджмънт и едновременно с това бях приета за участник в „Лидерската академия“, организирана от Съвета на жените в бизнеса. И двете обучения надграждат познанията ми в областта на управленските процеси, което ме развива както като специалист, така и като личност. Планирам да изучавам още езици, без които няма как да постигна целите, които си поставям. Мечтая ако някога остане време за това, да изучавам режисура.
В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?
- Денят ми започва малко след 6.00 сутринта. Много рядко имам време да гледам сутрешните блокове, обикновено слушам радио в колата на път към завода, където работя (на около 80 км от София), а най-вече се информирам от нет-а през телефона, като така научавам новините в реално време, което е неизменно за нашата професия. Иска ми се да чуя „добрата новина“, но тя все по-осезаемо липсва от българското медийно пространство. Усещам комерсиализъм и „пожълтяване“, което ме кара да се концентрирам върху два-три източника на информация, които приемам за все още съхранили обективност. За мен добрите новини, са тези за нови инвестиции, откриване на нови работни места, успехи на български талантливи деца по света и у нас, спортни постижения, с които да се гордеем. Именно те ми помагат да съм мотивирана да продължавам да работя и да отглеждам детето си тук.