www.prinbulgaria.com I 18.08.2015г.

„Златна статуетка“ за първо място на Stevie Awards

за PR експерта Максим Бехар

Българският PR експерт Максим Бехар бе обявен за Мениджър на годината в света от престижните американски награди Stevie Awards, често определяни като „Оскарите на бизнеса“.

Той получава Златна статуетка за първото място в категория „Мениджмънт“ за „Най-добър изпълнителен директор за 2015“.

Бехар печели първото място в конкуренция с над 1800 кандидати от целия свят за тази категория.

Максим Бехар е вицепрезидент на Световната PR асоциация (ICCO), както и председател на Борда на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария. 

В същата класация агенцията на Максим Бехар – M3 Communications Group, Inc., спечели бронзов медал в категорията „Най-добра PR агенция в Европа“, като „признание за двадесетте години изключителни постижения на компанията, високия й професионализъм, огромния брой доволни клиенти и заслугите на целия екип за развитието на PR бизнеса в България“.

„Тези отличия доказват, че България е страна, напълно конкурентна на всяка друга в света, в която бизнесът може да се прави точно и почтено, стига да имаш нагласа за това. Да правиш почтен и успешен бизнес е по-трудният път не само в България, но и навсякъде, за нас обаче той е единствено възможният и тези поредни награди са ясен знак, че с много труд и особено с много иновативност успехът винаги идва“, коментира Бехар.

„Най-добра PR агенция в Европа“ е титла, присъждана на М3 Communications Group и през 2011 г., 2010 г. и 2007 г. През 2010 г. българската PR агенция печели награда и в категория „Иновативна компания на годината“.

Международните бизнес награди се провеждат за 12-и пореден път. Това е част от глобална бизнес програма, която отличава най-добрите компании и бизнес практики в света. Разнообразието от категории дава възможност да се включат компании от различни бизнес сектори, като всеки кандидат се конкурира с компании от същия отрасъл и със сходни мащаби и брой служители. Журито от над 200 топмениджъри от цял свят избра победителите сред 3700 кандидатури от 60 страни във всички категории.

Официалното връчване на наградите ще стане на тържествена церемония в Торонто на 23 октомври тази година.

Всички резултати от тазгодишните Stevie Awards можете да видите тук:

За M3 Communications Group, Inc.:

M3 Communications Group, Inc., основана през 1994 г., предоставя широк спектър от услуги в сферата на публичните комуникации – комуникационни стратегии, връзки с медиите, управление на социални медии, уеб услуги, криейтив, медия планиране и купуване, планиране и организиране на корпоративни събития, кризисен мениджмънт, маркетингови концепции, медия мониторинг. M3 Communications Group, Inc. е партньор на най-голямата в света компания за PR Hill+Knowlton Strategies, част от WPP Group PLC.

За Stevie Awards:

Международните бизнес награди са разделени в четири програми: „Американски бизнес награди“, „Международни бизнес награди“, „Stevie Awards за жени в бизнеса“ и „Stevie Awards за обслужване на клиенти и продажби“. Отличавайки компании от всички видове и размери и хората, които стоят зад тях, наградите Stevie признават изключителните постижения на работното място в световен мащаб.

 

Оригинална публикация 

 

 

 www.tbmagazine.net I 21.08.2015г.

Мануела също е един от ПР-те, който представяме в рубриката ни, с които списанието се познава от самото си начало. Тя работи в сферата на комуникациите през последните 12 години. Кариерата й започва като пресаташе в Българска търговско-промишлена палата. След период от 5 години се насочва към корпоративния сектор, където работи като Мениджър Корпоративни комуникации в МЕТРО Кеш енд Кери България.

 

В периода 2005-2007 работи като PR консултант за клиенти като Ideal Standard and Vidima, Grand Hotel Sofia, Mr. Bricolage, HBO and Cinemax, представителните организации на ЕС и др. От 2007 до 2010 г. отговаря за събитията и корпоративните социално отговорни проекти на Юробанк И Еф Джи – България (Пощенска банка).

Мануела има бакалавърска степен по „Връзки с обществеността“ от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет, както и диплома от Международния банков институт в София. Продължава своето образование в Британския институт за връзки с обществеността (Лондон), както и завършва редица специализирани обучения по маркетинг, стратегическо планиране и кризисен мениджмънт в България, Сърбия, Чехия и Германия.

Тя е заместник-председател на Българско дружество за връзки с обществеността. Член е на Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD).

 

Днес Мануела Дюлгерова-Тотева заема позицията Мениджър Комуникации в Аурубис България от 2010 г., където отговаря за вътрешните и външните комуникации на компанията, информационните центрове и планирането и участието в социални проекти на местно и национално ниво.

 

Мануела, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Постоянната динамика, предизвикателството на медиатор и комуникатор, печелещ общественото доверие и ролята на защитник на обществените интереси. Това е професия, в която се налага да вървиш с максимално бързи крачки, редом с технологичните промени, които владеят света, защото това са „оръдията на твоя труд“ – социалните медии и високите технологии. За мен ПР е една от най-цветните и всеобхватни области, която ме изпълва с удовлетворение и вярвам, че съм истинска късметлийка да практикувам професия, която обичам 24 часа от 365 дни в годината – работохолизъм, който често опиянява. Напоследък допълнително ме провокира задачата да доказвам стратегическата роля на комуникационния специалист в управленските процеси на организацията – нещо, което мисля все още не среща достатъчно разбиране у нас.

 

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Моите предпочитани области от ПР практиката са вътрешните комуникации и социалната корпоративна отговорност. В този смисъл всички успешни проекти, реализирани именно в тази сфера, са ме карали да се чувствам удовлетворена. Най-силни моменти съм имала в програми за изграждане и задържане на принадлежността на служителите към компанията, сред които такива за отговорно отношение към околната среда, здравословния начин на живот, безопасността. Отговорността на организациите към обществото е другата най-предизвикателна област за мен. Реализирала съм редица проекти, насочени към подобряване на диалога с различни ключови аудитории, сред които е имало дългосрочни практики, както и отделни събития. Едни от най-силните моменти в ежедневието ми са тези, в които виждам положителната промяна – дали в хора от екипа, с който работя, или пък в отношението към репутацията на организацията, която представлявам. Едно затвърдено или преобърнато мнение е голяма победа за всеки ПР специалист.

 

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- За мен разликата не е „тънка“ и липсата на диференциране е в резултат на информационен дефицит на тези, които не я правят. Основните разлики, са в контрола на комуникационното съобщение, креативността и най-вече – начинът, по който потребителите приемат и възприемат информацията. Чрез ПР се стремим да постигнем доверие, разбиране и емоционална връзка с публиките, докато рекламата има за цел да провокира пряко потребителското поведение и желание за покупка на опреден продукт или марка.

 

Има ли безплатен ПР?

- Има „евтин“ ПР, но безплатен – не. Не трябва да се вярва на „черно-бели“ определения за „безплатния“ ПР и „платената“ реклама. Както всяко нещо изисква ресурс – физически, интелектуален, финансов, времеви, така е и в нашата професия. Въпросът тук по-скоро опира до етиката в професията и това кой за какво си плаща, за да му „правят ПР“. Всеки ден ставаме свидетели на различни негативни примери на неетично поведение, които рефлектират върху репутацията на тази професионална сфера. Тук бих казала, че по-скоро предизвикателството е в управлението на мрежа от контакти и креативността, която е водеща в нашата ежедневна работа – да, те не изискват средства и постигат високи резултати, ако се справяш успешно.

 

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам липсата на етика във взаимоотношенията. Да не говорим за ценностите, които днес не се демонстрират и насърчават почти по никакъв начин.

 

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- На човек, който много държи да прекарва пълноценно време със семейството и приятелите си и да се забавлява с пътувания, социални прояви, сред природата, все стандартни занимания. Обичам да карам ски, фитнес тренировките, да танцувам народни танци, напоследък се запалих по маратоните. Въпросът е, че времето за удоволствия е дефицит и трудно се намира правилният баланс, но без него не сме пълноценни нито в една от двете сфери – професионалната и личната.

 

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- За мен е важна оценката на хората, с които работя, били те тези, за които отговарям, или пък директният ми ръководител. Позитивна или негативна, тя ми дава посоката и енергията да се подобрявам непрекъснато. Разбира се, малките стъпки на подобрение, ми дават енергия ежедневно, мисля, че умея да откривам мотивация в малките неща. За мен са много важни откритите и директни взаимоотношения с хората, натоварва ме и донякъде, дори убива ентусиазмът ми, необходимостта да се влиза в сложни роли. Практически погледнато, спортът дава много енергия, когато човек има време за това.

 

Какво би учила още?

- Учила съм доста в сферата на ПР-а, затова в момента съм се насочила към индустриалния мениджмънт и едновременно с това бях приета за участник в „Лидерската академия“, организирана от Съвета на жените в бизнеса. И двете обучения надграждат познанията ми в областта на управленските процеси, което ме развива както като специалист, така и като личност. Планирам да изучавам още езици, без които няма как да постигна целите, които си поставям. Мечтая ако някога остане време за това, да изучавам режисура.

 

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва малко след 6.00 сутринта. Много рядко имам време да гледам сутрешните блокове, обикновено слушам радио в колата на път към завода, където работя (на около 80 км от София), а най-вече се информирам от нет-а през телефона, като така научавам новините в реално време, което е неизменно за нашата професия. Иска ми се да чуя „добрата новина“, но тя все по-осезаемо липсва от българското медийно пространство. Усещам комерсиализъм и „пожълтяване“, което ме кара да се концентрирам върху два-три източника на информация, които приемам за все още съхранили обективност. За мен добрите новини, са тези за нови инвестиции, откриване на нови работни места, успехи на български талантливи деца по света и у нас, спортни постижения, с които да се гордеем. Именно те ми помагат да съм мотивирана да продължавам да работя и да отглеждам детето си тук.

 

Оригинална публикация

 

 www.proway.bg I 6.08.2015г.

По време на работните сесии ще се обсъжда ролята на резерва при мироопазващи операции и кризи

София, 6.08.2015 г. България е домакин на 68-я летен конгрес на Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва (CIOR), който се провежда в София от 4 до 9 август 2015 г. По време на официалното откриване на събитието министърът на отбраната Николай Ненчев подчерта сериозната роля на България като председателстваща страна на CIOR в развитието на резервните сили на НАТО.

Подп. (ор) Димитър Попов, президент на CIOR (2014-2016), отбеляза че CIOR e най-голямата организация на офицерите от резерва и представлява интересите на 1,3 млн. резервисти от 36 страни. Според Попов резервистите на НАТО работят активно и успешно за решаване на проблеми, свързани с кризи, природни бедствия и мироопазващи операции в цял свят.

Гост-лектори на събитието са  д-р Гийом Ласконжариас, преподавател в Колежа на НАТО в Рим, комисар Джоузеф Бруно, отговарял за кризисните ситуации в Ню Йорк, генерал Дорон Гавиш, директор на Центъра за управление на кризи в Израел, полковник Роел Бийн, директор на CIMIC, полковник Анселмо Сеговия, представител на Министерството на отбраната на Испания, и полк. Васил Русинов, директор на Центъра за управление на кризи, бедствия и аварии на НАТО.

По време на Конгреса ще бъдат дискутирани теми като „хибридна война“, кризисен мениджмънт и реакция по време на криза.

На 8-ми август в София (на стадиона на ВТУ „Тодор Каблешков“) ще се проведе и военното състезание MILCOMP 2015, на което ще бъдат показани техники и практика на военните медицински служби.

За CIOR:

Mеждусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва, известна под нейната френска абревиатура CIOR, представлява над 1.3 милиона резервисти от 36 страни-членки, както в рамките на НАТО, така и извън него, което я прави най-голямата организация на офицерите от резерва в света.

Създадена през 1948 г. от националните асоциации на офицерите от резерва на Белгия, Франция, и Холандия, сега CIOR е асоциирана с НАТО, неполитическа организация с нестопанска цел на националните резервистки организации. България става пълноправен член на CIOR през 2004 г.

Конфедерацията се събира два пъти годишно – през лятото и през зимата – и функционира посредством своите комитети, които проучват и анализират въпросите, свързани с резервните сили. Темите, които се обсъждат по време на годишните срещи са приносът на резервните сили в международните операции, реинтегрирането на резервистите в техните общности след завръщане от мисии в чужбина, правните въпроси на въоръжените конфликти, влиянието на процеса на разширяване на НАТО върху резервистите, както и подкрепата на работодателите за резервистите.

В допълнение към ролята им на офицери от резерва, много индивидуални делегати от CIOR сa реализирани бизнес и индустриални лидери, държавни служители и дейци от академичните среди. Тяхната работа допринася за по-доброто решаване  на проблемите, свързани с отбраната и сигурността на цивилното население като цяло.

CIOR  е структурирана на базата на устав, който предвижда ротационно президентство, Изпълнителен съвет, съставен от вице-президенти от страните-членки и ключови комитети. Те организират няколко годишни прояви, чрез които стимулират подготовката, обучението и професионалното развитие на офицерите от резерва.

 

Президентският мандат е двугодишен. Франция предава президентството на България през август 2014 г., а за президент на Конфедерацията за периода 2014-2016 г. Изпълнителния съвет избира подп. (ор) Димитър Попов.

Автор :

Агенция "Про Уей" 

 

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

С много изтънчена педантичност Алистър Кембъл говори за кризите мъдро и задълбочено. Разказва за тях с нескрита емоция – като човек, който е натрупал знанията си не само от големите книги, но и от самия епицентър на не един или два световни конфликта. "Всяка криза рано или късно преминава", мъдро заключава Кембъл, директор "Комуникации" на британския министър-председател Тони Блеър (1997-2003), в специалното си интервю за списание SIGNCAFE

Как бихте определили една PR криза?

Това е събитие, различно от обичайните, което може да стане толкова интензивно и наситено, че заплашва да се стовари с цялата си мощ върху имиджа на отделен човек или организация.
Коя е най-голямата PR криза, с която сте се сблъсквали по време на работата си с министър-председателя Тони Блеър?
Според мен, имаше 5 ситуации, които си бяха абсолютни кризи. Три от тях бяха свързани с международната политика, а две бяха вътрешнополитически. Трите международни определено бяха атентатът от 11 септември, и двете омиротворителни мисии в Ирак и Косово. Двете вътрешнополитически бяха избухването на огнище на болестта шап и протестите, свързани с цените на горивата. Много други събития често се доближаваха до определението "PR криза", но тези бяха наистина най-силните. Всяко от тях изискваше специфично и много професионално отношение. Изискваше хладнокръвие и преди всичко действия – правилни действия, точно в целта.

Какви мерки взехте, за да преодолеете кризите?

Всички те, както казах, бяха много различни. Въпреки това, за всяка една от тях най-важно беше, каквото и да става, ние да останем максимално добре разбрани от обществото. На всеки етап от решаването им, ние трябваше да даваме своевременна информация на обществото – какво се случва в момента и какво сме решили да предприемем в кратко бъдеще. В тези ситуации хората имат нужда от информация от самия източник. Ако, обаче, в хода на решаването на проблема, се наложи да направиш промени, различни от това, което си обявил, трябва да реагираш бързо.
Централизирай властта и стани неин лидер. Контролирай я. И винаги помни, че кризата няма да продължи вечно, каквато и да е тя. Разбира се, някои са по-дълги от други. Имай предивид, че някои ще спечелят, други не – в крайна сметка, обаче, някакъв вид "нормалност" рано или късно ще настъпи.

Какъв е личният Ви начин за справяне с кризите?

В контекста на PR, трябва да се има предвид, че ако кризата е истинска "криза", медиите няма да спрат да я разнищват 24/7. Именно заради това човек трябва да си изгради механизми, които да го държат настрана от афекта, така че да може да се вземе в ръце, да се мобилизира и да сложи кризата под контрол. Въпреки че в момента може да ви звучи малко идеалистично, колкото и добър PR специалист да си, ако нямаш лични качества като твърдост на характера, безапелационност и хладнокръвие, няма как да се справяш с кризите успешно. Те просто ще те смажат. Аз винаги съм бил привърженик на това, че когато има такава ситуация, най-доброто е да се обяснява на хората, колкото се може повече. Всички малки тактически решения се оказват изключително важни по време на криза и хората имат нужда да знаят какво става.

Ако можем да изведем само едно нещо като най-важно за успешното справяне с PR кризите, кое би било то?

Пак ще повторя – всичко зависи от конкретната криза. Но, ако трябва да избереш само едно нещо и го определиш за най-важно, то може би е човекът, който застава най-отпред и повежда справянето с кризата. В държавата това най-вероятно би бил президентът или министър-председателят, докато в бизнеса не винаги нещата е необходимо да бъдат толкова очевидни или прозрачни. Въпреки това, обаче, и в бизнеса личността, с която съответната криза ще се идентифицира, се превръща в най-важният човек – в лицето на кризата.

Какви, според Вас, ще бъдат PR кризите в бъдеще?

Това, което ще има най-силно влияние върху справянето с PR кризите занапред, ще са интернет и 24-часовите новинарски канали. Има и нещо друго. Крачката, с която се развиват медиите и тази на промените като цяло, в бъдеще ще се разминават все повече и именно това ще се превърне в среда за създаване на кризи. Освен това, именно това развитие на медиите превръща всяка криза от локална в световна и това е нещо от изключително значение, което в никакъв случай не трябва да се подценява.

Алистър Кембъл е един от големите британски експерти по имидж мейкинг и кризисен мениджмънт. Оглавява Дирекция комуникации на министър-председателя Тони Блеър през прериода 1997-2003. Автор е на няколко романа, най-известен от които е "The Blair years", създаден по собствените му дневници.

Стр. 74 – 75

сп. "Твоят Бизнес" I Людмил КАРАВАСИЛЕВ I 31.03.2010

За крокодилите и пясъка

Представата ни за кризисен мениджмънт често не се различава от онзи анекдот за ексцентрика, ръсещ пясък по улицата, срещнат от патрулиращи полицаи.

- Защо ръсиш пясък? – попитали полицаите.
- Ръся пясък срещу крокодили! – отговорил човекът.

- Но тук няма крокодили! – възразили полицаите.
- Няма, защото ръся пясък! – ведро отговорил ексцентрикът.

Кризисният мениджмънт и свързаните с него усилия по кризисен PR често се считат за ненужна проява на ексцентричност като ръсенето на пясък срещу крокодили. И досега, не само в България, но и в Западна Европа и САЩ, някои организации го възприемат като излишно усилие и разход на време и средства за нещо, което може никога да не ни се случи.

Според Института по кризисен мениджмънт (САЩ), не всички възникващи кризи са неочаквани – само 14 % от бизнес кризите се проявяват без индикация, докато останалите 86 % са “тлеещи”. За тях мениджмънтът на компанията осъзнава, че могат да се случат, знае се за съществуването на определени проблеми, които могат да ескалират в по-голяма криза, но не се предприемат действия по решаване на проблема или не се подготвят, за да посрещнат последствията му, обричайки се понякога на загуби за милиони.
Много често проблемът пред една организация е наистина малък и ако бъде решен, ще получи медийно покритие равно на малка новинарска бележка в местния вестник. Веднъж, разраснал се до кризисна ситуация, проблемът на организацията гарантира появата на първи страници, извънредни репортажи и повишеното внимание на държавните институции.

Кризите могат да се определят като “кризи от общ характер” и “специфични”
Първите могат да възникнат във всяка една организация (пожар, нещастен случай, корупция, сексуално насилие). Вторите носят спецификата на бизнеса, който организацията практикува (обир на банков клон, измама на банкомат, самолетна катастрофа, хранително отравяне в ресторант, фалшиви или отровни лекарства на фармацевтична фирма). Кризисен мениджмънт и кризисен PR Кризисният мениджмънт, който една организация трябва да осъществи, най-често включва:

1. Планиране за кризи според вероятността те да възникнат и пораженията, които могат да нанесат.

2. Изработка на кризисен план с ясни задължения на отделните служители на организацията при определени типове кризи.

3. Редовни тренировъчни сесии, подготвящи кризисния екип и служителите за реакция в кризисна ситуация. Kризисните PR се занимават само с комуникациите и взаимоотношенията с публиките по време на криза. Те са част от цялостна кризисната програма (план) действия на организацията.

Управляват се от Кризисен комуникационен план, част от цялостния План за кризисен мениджмънт. Кризисните PR не могат да решат проблемите на организацията, без на помощ да се извика всичко останало от действията ни по кризисен мениджмънт – кризисен контрол, ограничение на щетите и компенсация на засегнатите страни.

И на теория, и на практика стратегията на кризисният PR се базира на двойката “оцеляване” – “възможност”
Основният постулат е “Запазете своята организация и се възползвайте от ситуацията, за да излезете с повишена репутация от кризата!”.

Успехът при кризисните PR се определя от това, дали говорите или не с външната среда в лицето на медиите и своите публики и какво правите, за да решите проблема и излезете от кризата. Вашият успех или неуспех зависят от начина, по който ви възприемат публиките – нищо друго не е важно. Дори и да мислим, че кризата е приключила, ако медиите и ангажираните публики са на различно мнение, ние все още сме изправени пред проблем. Важно е да се знае, че по-често от други случаи организацията може да стане обект на внимание от страна на “контролиращи” публики – съд, законодателство, лицензиращи институции, данъчни власти.
Времето е най-важно по време на криза – първият един час и първите 24 часа определят успеха на вашите кризисни комуникационни действия. Възстановяването на щетите, нанесени на засегнатите, справедливите компенсации, извинението и поетият ангажимент за решаването на проблемите, са най-добрите тактики, водещи до излизането от кризисната ситуация.
Ако приемем, че мнозинството от българските фирми и правителствени организации нямат средства, ресурси и желание да подготвят План за кризисен мениджмънт и да тренират служителите си, то поне могат да възприемат философията за открит диалог с медии и публики по време на проблемна ситуация, за да оцелеят и запазят пазарния ? дял и нейния имидж.

Кризисна комуникация: Философия на открит диалог и позитивни стратегии или как да оцелеем по време на криза
1. Възникване на криза – външна или вътрешна, специфична или от общ характер.
2. Създаване на кризисен щаб – от PR мениджър, Главен изпълнителен директор, специалисти
по проблема, хора ангажирани с решаването на проблема.
3. Спазва се принципът на отговорно поведение – ангажимент за пълно разкриване на информация за проблема и неговото решаване, определяне на говорител или негови заместници, изпраща се единно послание от страна на организацията, в открит диалог с медии и засегнати публики.
4. Разпространение на първо прессъобщение – по възможност на 1-вия час от възникване на събитието, с всички известни факти, с ангажимент към медиите за изпращане на последваща информация периодично, с развитие на кризата.
5. Позициониране на организацията по проблема чрез 4 позициониращи послания – (1) че организацията е загрижена за възникналия проблем, (2) че предприема конкретни действия, (3) че няма да позволи (според силите си) повторно възникване
на подобен инцидент и (4) че носи отговорност пред засегнатите и пострадалите за решаване
на проблема.
6. Последващо информиране на публики и медии за развитие на кризата и нейното решаване – периодично, на кръгъл час, при нови факти, с информация какво постигаме, как компенсираме пострадалите и всичко положително, което можем да кажем по въпроса.
7. Комуникации с публиките по време на кризата – откриват се горещи телефонни линии и електронни адреси за запитване и информация, организират се срещи със засегнатите, разясняване на действията на организацията, води се борба със слуховете, работи се и се оказва съдействие на контролиращите и санкциониращи органи, всичко това в периодичен и пряк контакт с медиите.
8. Осъществяване на ефективен двупосочен обмен с външна среда и публики – за да дадем своите факти и гледна точка в първите часове на кризата, да ограничим слуховете и спекулациите с точна информация, да парираме обвиненията и демонстрираме ценностите на организацията.
9. Поведение на организацията и PR до края на кризата – демонстрация на открит диалог
и отговорност, комуникиране на всеки наш успех, туширане на негативни реакции с преговори
и компенсации, отговорност и към публики, и към самата организация.
10. Как се постига оцеляването – при открита комуникация, използване на позитивни стратегии и справедливи компенсации – изтегляне и замяна на продукти, покриване на щети, и извинение, с действия, надхвърлящи очакванията на публиките, безусловно изпълнение на предписанията на проверяващите органи, развитие на програми в полза
на общностите, засегнати от кризата.
11. Оценка на постигнатото от нашите действия – сравнение на постигнати положителни спрямо негативни публикации, отчитане на загуба или нарастване на пазарен дял, отлив или връщане на клиенти, формални социологически проучвания, срещи и обсъждания в кризисния екип, информация и мнение от служителите, подобряване на кризисното планиране като следствие от изминалата криза. Кризисните PR-и създават предпоставки и допринасят за оцеляване на организацията и излизане с повишена репутация от кризата, при открит и честен диалог с медиите и нейните публики. За да успеят обаче, трябва да са подкрепени от ефективни действия на организационния мениджмънт по контрол и разрешаване на възникналата ситуация

Четирите “кита” на кризисния PR – мониторинг, мениджмънт, комуникация и контрол
Мониторинг – PR специалистът наблюдава вът-решната и външната среда, за да идентифицира навреме възникване на проблем, защото проблемът още не е криза, но кризата е пропуснат в зародиш проблем.

Мениджмънт

Кризисните PR имат реактивна природа – налага ни се да “гасим пожари”. Дори и да желаем, никога не можем да сме докрай проактивни – да предвидим и да се подготвим за всичко. Все пак можем да бъдем донякъде готови – с кризисен план или поне да изповядваме философията за открита комуникация. Формулата за успешен кризисен мениджмънт е предварителна подготовка, бърза реакция, открит диалог с медии и публики, реално решаване на проблема или компенсиране на щетите.

Комуникация

Бързата изпреварваща комуникация гарантира успеха ни, когато реагираме в рамките на 1 или 2 часа или изпреварваме първите въпроси на медиите, демонстрираме открит диалог, комуникираме правдива и навременна информация, заявяваме, че ще направим възможно всичко, за да решим проблема и… наистина го решаваме.

Контрол

Вземаме инициативата в свои ръце, стараем се да имаме принос в развитието на ситуацията от началото на кризата до самия ? край. Стремим се да не позволяваме развитието на ситуацията да премине в други ръце – медии, държавни агенции, потребителски организации, органи на реда, без да сме дали своя принос в комуникацията и решаването на проблема. Полагаме усилия да комуникираме информация навреме, за да сме първи и нашата позиция да се приеме за основна. При това се стремим да реагираме адекватно и гъвкаво на промените в ситуацията, за да намалим възможните щети.

Оригинална публикация