в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 07.07.2012

След два провалени търга хората на Лиляна Павлова правят трети опит за избор на медийна агенция, която да популяризира програмата "Регионално развитие"

Чиновниците в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се опитаха на два пъти от началото на годината да изберат фирма, която да рекламира оперативната програма "Регионално развитие" срещу 540 хил. лева. Но заради абсурдните грешки и купищата неясноти в работата им това така и не можа да се случи. Дали поради поредицата от гафове или по други съображения от ведомството спряха да изпращат информация до медиите за тази обществена поръчка, докато при първоначалното й обявяване през януари шумно тръбяха насам-натам колко са ефективни и как усвояват европейските пари. Все пак в. "БАНКЕРЪ" научи, че преди дни подчинените на Лиляна Павлова са обявили нов търг и сега въпросът е дали ще сполучат от третия опит, или отново ще станат за смях?
Първия резил процедурата претърпя само седмица след обявяването й в последните работни дни на 2011-а. Тогава конкурсът бе спрян с мотива, че е допусната техническа грешка в обявлението, засягаща срока за изпълнение. На практика в документацията бе посочено, че той е 20 месеца, а реално продължителността му трябвало да е 34 месеца. Къде са гледали обаче експертите от ведомството и защо отговорните лица са се подписали под сбърканите документи, не стана ясно. Макар и да не бе посочено като грешка, чиновниците се изложиха и с примерния списък на медиите, които да бъдат обхванати от анализа на изпълнителя. Сред тях се срещаха заглавия като "Кеш", "Експрес", "Гласове" и др., които отдавна вече не се издават.
През февруари, с повторното обявяване на процедурата, тези нелепи "пропуски" бяха поправени. Така с уж изрядната документация в средата на март търгът стигна до етап отваряне на техническите оферти на кандидатите (виж карето), но месец по-късно се оказа, че има нови издънки. Официалната причина за прекратяването на процедурата бе, че са установени нарушения при откриването на обществената поръчка, които не могат да бъдат отстранени. Всъщност зад поредния провал стояха неуредици, които "БАНКЕРЪ" подробно описа още в статията "Регионалното министерство се оплете в ПР и реклама" от 16 март, но държавните служители не им обърнаха внимание. Казано накратко, имаше изискване към участниците в надпреварата рекламните материали да бъдат публикувани на 3-а, 5-а или вътрешни страници на печатните издания, с отправка от първа страница. В задължително посочените чуждестранни медии The Economist и Financial Times такава не може да бъде договорена, само че "специалистите" в администрацията на регионалното министерство са го установили доста по-късно. А и как да е иначе, след като не бе направено никакво предварително проучване?
Сега от техническата спецификация за новата поръчка се вижда, че поредицата "проба-грешка" е дала някакъв положителен резултат и условието за отправка от първа страница вече ще важи само за българските медии. Коригиран е и срокът, в който медийната агенция победител е длъжна да подготви и публикува в конкретно печатно издание поръчаната от възложителя статия. В предишните две процедури се искаше това да стане до 48 часа от подаване на заявката, а в сегашната периодът е увеличен до пет дни. Освен това изрично е записано, че срокът няма да се отнася за чуждестранните вестници и списания. Конкретно за сп. The Economist е необходимо материалите да се подават най-малко две седмици преди датата на публикуване на определения брой. Но как ще се процедира с месечните издания в примерния списък с медии отново не е ясно. След като се издават на определена дата, няма как изпратената към тях публикация да е на пазара пет дни след заявката. Разбира се, това са бели кахъри на фона на предишните неуредици, а и щеше да е странно администрацията да не допусне поне една грешка.
Хората на Лиляна Павлова са махнали и задължителното в предишните търгове условие рекламирането да става чрез високотиражни печатни медии. Изглежда, и те са разбрали, че дефиниция и законова формулировка за това понятие няма. Отворен обаче остава въпросът как точно ще бъдат избрани приоритетните медии, които именно ще получат парите? Не е тайна, че покрай формалното изискване за обстоен анализ и планиране лесно могат да се промъкнат и нетолкова подходящи, но близки до определени хора издания. От друга страна, при задължителното включване на чуждестранните издания изискването за максимален брой вестници у нас и минимален размер на публикациите от половин страница заложените 540 хил. лв. изглеждат твърде недостатъчни. Още повече че с тях ще трябва да се направи и анализ на медийната среда, да се планира рекламната кампания, както и да се отчетат постигнатите резултати. Да не говорим пък, че срокът на поръчката е до 31 март 2015-а и при сегашните тарифи за рекламиране излиза, че или ще се публикуват по едно две карета в медия на няколко месеца, или ще има продължителна кампания само в "подбрани" издания.
Какъв ще е ефектът от тази процедура е рано да се каже отсега. Администрацията се надява чрез нея "да бъде коригирано съществуващото все още в общественото и медийното пространство изкривяване на информацията и неточното представяне на факти, свързани с изпълнението на оперативна програма "Регионално развитие". Кое е изкривено и неточно не се казва, но явно на чиновниците не им харесва това, което се пише по медиите за работата им с европейските пари, и искат да зададат правилния тон на журналистите.
В чии ръце ще е изборът на вестниците, в които да се публикуват пиар материалите, ще разберем най-рано на 8 август, когато ще бъдат отворени техническите оферти на претендентите. Иначе изискванията за участие в търга не са никак високи. Необходимо е да се докаже поне 450 хил. лв. оборот за последните три години, изпълнен поне един договор за сходни услуги на стойност над 60 хил. лв., както и списък с необходимия квалифициран персонал – ръководител и двама ключови експерти
***
Мераклиите
Документи в предишната процедура за популяризиране на програма "Регионално развитие" бяха подали три фирми – "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс", "Грейн адвъртайзинг" и консорциумът "Арген – Апра".
Мажоритарен собственик на "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс" е Добромир Дочев, а негов съдружник във фирмата е Красимир Кандев. Освен това Дочев притежава още над 20 дружества, занимаващи се както с ПР и реклама, така и с търговия, с недвижими имоти и други. Сред тях са "Зак Аутдор", "Чап медия", "Монодизайн", "Агропро" и "Дрейв".
Интересното е, че Добромир Дочев се оказва в доста близки отношения с другия кандидат в търга – консорциума "Аргент – Апра", в който влизат медийните агенции "Аргент 2002" и "Апра". Според фирмения регистър "Дакси" партньор на Дочев в "Дрейв" ООД е бил Владимир Денев, който пък е съсобственик (с Йоана Даракова) и управител на "Аргент 2002".
Едноличен собственик на третия кандидат – "Грейн Адвертайзинг", е Мартин Батков, брат на известния адвокат, собственик на футболен клуб "Левски" и издател на в. "Стандарт" Тодор Батков. "Грейн Адвертайзинг" също участва в няколко обединения. В едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова, което пък е в близки отношения със споменатото вече "Аргент 2020" – двете дружества са регистрирани в консорциум, но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.

Стр. 28 

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ, Цветомира ЛИЧЕВА | 17.03.2012

Въпреки абсурдните грешки и купища неясноти станалата вече пословична обществена поръчка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за рекламиране на оперативната програма "Регионално развитие" все пак стигна до отваряне на техническите оферти на кандидатите. Съвсем очаквано, след предишните гафове, този път съобщение до медиите нямаше, нищо че става дума за раздаването на стотици хиляди левове. А иначе, както научи "БАНКЕРЪ", документи са подали три фирми – "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс", "Грейн адвъртайзинг" и консорциумът "Арген – Апра". Те се борят за 540 хил. лв., срещу които се очаква да извършат планиране на печатните издания, да подготвят, организират и разпространят рекламните публикации, както и да направят анализ на постигнатите резултати. Какви са ценовите оферти на участниците и кой ще прибере парите ще стане ясно на 12 април. Но по-всичко личи, че надпреварата ще е изключително ожесточена.
Мажоритарен собственик на "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс" е Добромир Дочев, а негов съдружник е Красимир Кандев. Дочев притежава още над 20 дружества, занимаващи се както с пиар и реклама, така и с търговия, с недвижими имоти и други. Сред тях са "Зак Аутдор", "Чап медия", "Монодизайн", "Агропро" и "Дрейв". Не е за пропускане и фактът, че през 90-те Добромир Дочев бе в обкръжението на о.з. ген. Любен Гоцев като изпълнителен директор на "Чап холдинг". Чрез "Зенит адвъртайзинг" той и преди е печелил държавни поръчки. През септември 2011-а, като част от консурциума "Зак и Ко", в който влиза още "Скриин Брадърс" на Женя Йорданова и Николай Василев, Дочев е взел близо 100 хил. лв. от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изработване на рекламни материали на оперативната програма "Транспорт". С фирмата си "Монодизайн" пък е спечелил конкурс на културното министерство за авторски надзор при ремонтните работи на Оперно-филхармоничното дружество в Русе.
По-интересно обаче е, че този претендент е в доста близки отношения с другия кандидат в търга – консорциума "Аргент – Апра", в който влизат медийните агенции "Аргент 2002" и "Апра". Съсобственик с Йоана Даракова и управител на "Аргент 2002" е Владимир Денев и според фирмения регистър "Дакси" той е бил партньор на Дочев в "Дрейв" ООД.
Дали това е от значение за сегашната процедура, трудно може да се каже, но фирмата на Денев и Даракова също не е за подценяване. През 2010-а, като част от ГД "Консорциум Евроинфо", в който влиза едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева", "Аргент 2002" взе от Министерството на земеделието 720 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. Компанията е печелила и конкурс на Министерството на отбраната за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. Тя участва и в редица други консорциуми като например "За прозрачност и информация", в който играе заедно с "Друмер" ООД, и през май 2009-а печели близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка.
Колкото до "Апра", и тя е сред редовните печеливши на държавните търгове. Последният договор с нея е подписан от Министерството на земеделието и храните на 22 декември 2011-а. Той е за разработване и излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиостанции за популяризиране на програмата за развитие на селските райони. За изпълнението му фирмата, чиито собственици са Томислав Цолов и Любомир Аламанов, ще вземе над 300 хил. лева. Преди това тя е организирала информационни и промоционни кампании за насърчаване на здравословния начин на живот по поръчка на Министерството на физическото възпитание и спорта (за 650 хил. лв.). Големият й удар обаче е през 2009-а, когато "Апра" получава близо 2.4 млн. лв. за организиране и провеждане на информационната кампания за популяризиране на България и честване на 100-годишнината от независимостта на страната. Възложител на тази поръчка е бил Министерският съвет.
С не по-малко богат опит е и третият кандидат в търга на регионалното министерство – "Грейн Адвертайзинг". Едноличен собственик на фирмата е Мартин Батков, брат на известния адвокат, собственик на футболен клуб "Левски" и издател на в. "Стандарт" Тодор Батков. Той държи 70% от дяловете и в "Грийн Мастърс", която се е занимавала с популяризирането на мерки по програмата за селските райони, като за целта е получила над 930 хил. лева. "Грейн Адвертайзинг" участва и в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова. Любопитното е, че споменатата вече "Аргент 2020" и "Прайм тайм" са били регистрирани в консорциум, но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Който и да спечели поръчката за популяризиране на програмата "Регионално развитие", със сигурност ще бъде поставен в доста объркана ситуация. На първо място в документацията на търга като задължително условие е посочено рекламирането да става чрез високотиражни печатни медии. Само че какво разбират чиновниците под "високотиражни", така и не е обяснено. Дефиниция за това понятие няма. Нито законова формулировка. Днес у нас с най-висок тираж са т. нар. жълти издания. Всъщност отворен остава и въпросът как точно ще бъдат избрани приоритетните медии? Не е тайна, че покрай формалното изискване за обстоен анализ и медия планиране лесно могат да се промъкнат нетолкова подходящи издания, но близки до определени хора.
Има и още нещо. В задължително посочените чуждестранни издания Economist и Financial Times не може да бъде договорена отправка на платената публикация на първа страница, каквото условие фигурира в изискванията за изпълнение на обществената поръчка. На практика чиновниците на регионалното министерство ще си измият ръцете с победителя, който ще трябва сам да прецени как да реагира в случая.
"Текстът на търга е готов и не може да бъде променен. Ще разгледаме офертите на тримата кандидати и ще видим какви са техните предложения", обясниха за "БАНКЕРЪ" от оценителната комисия. Изглежда, че хората, които ще ги оценяват, не са запознати с проблема. Още по-голямо учудване буди фактът, че някои "експерти" дори не знаят какво точно означава изискването, записано в тръжната документация – "Публикуваните материали, следва да бъдат с отправка на първа страница".
От друга страна, при задължителното включване на чуждестранните издания изискването за максимален брой вестници у нас и минимален размер на публикациите от половин страница заложените 540 хил. лв. изглеждат крайно недостатъчни. Още повече че с тях ще е необходимо да се направи и анализ на медийната среда, да се планира рекламната кампания, както и да се отчетат постигнатите резултати. Да не говорим, че срокът на поръчката е 34 месеца и при сегашните тарифи за рекламиране излиза, че или ще се публикуват по едно две карета в медия на няколко месеца, или ще има продължително популяризиране само в "подбрани" издания.
"Не сме правили предварителен анализ за броя на материалите. Това е работа на кандидатите, които би трябвало да са изчислили в техническите си оферти какъв ще е броят на публикациите и колко ще струват. Всяка от фирмите например може да предложи по-високи цени за публикуван текст, което на свой ред ще намали техния брой и обратното", заявиха от оценителната комисия.
Дали обществото ще стане по-информирано за програмата "Регионално развитие" ще разберем през лятото, когато се очаква да се появят първите платени публикации и реклами.
***
Изисквания
Пиар публикациите и рекламите на оперативната програма "Регионално развитие" ще трябва да се подготвят в срок до 48 часа след подаването на заявка от регионалното министерство. Одобрените материалите следва да се публикуват на 3-а, 5-а или друга вътрешна страница, като е задължително да имат отправка на първа страница. Размерът на публикациите в националните медии не бива да е по-малък от половин страница. Когато текстът е придружен със снимка, визуализирането не трябва да надвишава 50% от общия размер на публикацията.

Стр. 26