в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 21.03.2016

За 22 години Томислав Цолов стигна най-големите на пазара и създаде още 7 агенции на Балканите

Докато учи информатика в Софийския университет, Томислав Цолов няма време да мисли за реклама и пиар. Поради две причини – рекламата тогава е далече от образованието му, а пиарът (връзки с обществеността – б.а.) е нещо изключително чуждо на обществото.
Днес Цолов е сред най-известните пиари у нас – и корпоративен, и политически, въпреки че напоследък заявява, че с второто предпочита да не се занимава повече в България. А новата му професия доскоро нямаше кой знае какви връзки с образованието му. До онзи момент, в който агенцията му – АПРА, създава първата у нас Академия за пиар с ясното съзнание, че за да е полезна и модерна, тя трябва да се дигитализира изцяло.
Така изглежда съвсем близкото бъдеще за Цолов – цялата база данни, натрупана с годините, сравнително скоро ще бъде качена в "облак" и ще бъде достъпна от всяка точка. Това са всички казуси и клиенти, с които АПРА е работила от създаването си през 1994 г. и които могат да бъдат използвани за практически обучения, без това да противоречи на клаузите за конфиденциалност. От организирането на събитие на Nestle примерно до комуникационна криза с обир на банка, клиент на агенцията. Онлайн ще са и всички правила и ноу-хау, които си е създала благодарение на дългогодишния си опит.
"Целта е академията да порасне от обикновен практикум и да стане по-модерна и съвременна. Чрез базата данни човек ще може дори сам да се обучава. После ще преминава онлайн тест, съставен специално за него, за да покаже какво е научил", обяснява Цолов. По подобен начин, казва той, Европейската асоциация за сигурност в авиацията сертифицира пилотите.
Разбира се, АПРА няма чак такива изисквания към специализантите си, но още преди няколко години усеща голямата нужда от пиари. "Специалисти по маркетинг – под път и над път, но хората, които да имат поне базови познания по комуникации, са доста малко", казва Цолов. Именно заради това създава Академията за пиар. Тя е център за професионално обучение, регистриран в министерството на образованието на 2 януари 2013 г., и се казва "АПРА Академия". Целта й е да обучава професионалисти. "Идеята не е да се конкурираме с колегите, чийто основен бизнес са обученията, нашата концепция е да създадем модерен интерактивен процес, който да помогне на вече обучени специалисти по комуникации да получат конкретни знания и умения и да видят от първо лице някои много успешни практики на АПРА през годините."
Неговият интерес към рекламата се поражда още като студент, както го заварва и демокрацията. Започва с полиграфия – най-разпространената и достъпна за клиента форма на реклама, но докато учи математика, се зачита и в специализираните книги по реклама.
Тогава, в зората на демокрацията, покрай първите стъпки в графичния дизайн и полиграфията, случайно се запознава с Константин Мишев и Евгени Михайлов. "Ние се изтъпанихме и им казахме, че с такива неработещи кампании доникъде няма да стигнат. После разбрахме колко са ни се смели, но някак си припознаха у нас с Любомир (Аламанов, партньор на Цолов – б.а.) будни момчета, готови да работят за каузата, защото пари нямаше", смята днес Цолов. Години по-късно осъзнава, че това, което са правили, е било истински политически пиар. Според Цолов той е бил внесен от Америка от Мишев – безспорния майстор на контрадезинформацията. "Нещата, които правехме тогава, бяха чиста пропаганда Пиарът дойде по нашите земи доста по-късно с влизането на големите компании, които си докараха тук рекламните агенции. Те нормализираха рекламния пазар чрез добрите си практики в средата на 90-те години."
Ето някъде по онова време се ражда и АПРА. Агенцията има два рождени дни. Първият е формалният през юли 1995 г., когато излиза решението на съда за създаването на новото дружество. А всъщност е година по-рано, когато по думите на Цолов възниква идеологията АПРА. Това става през септември 1994 г. с кампанията на СДС.
АПРА е абревиатура от английски и означава Advertising and Public Relations Agency (Агенция за реклама и връзки с обществеността). Когато се създава, никой не е чувал за професията пиар.
22 години по-късно агенцията е сред най-големите на пазара и единствена има клонове на Балканите, както и Академия за обучение на специалисти.

***
Снимка: Томислав Цолов (вдясно) и Йордан Минов. който е партньор и изпълнителен директор на АПРА – Македония, както и регионален мениджър на APRA Porter Novelli Balkans Communication Group

Стр. 17

Capital.bg I Боян ПЕТРОВ I 20.01.2016

Бившият партньор в АPRA Porter Novelli и част от екипа се отделят в нов проект – SiteMedia Consultancy

Ветеранът на българската PR сцена и един от създателите на агенция APRA Porter Novelli Любомир Аламанов напуска компанията, за да се отдаде на друг собствен проект – SiteMedia Consultancy. Партньорки на Аламанов в новата комуникационна агенция (въпреки че нямат дял – бел. ред.) ще бъдат доскорошната изпълнителна директорка на АPRA Porter Novelli Ружа Загорска и акаунт мениджърката Лидия Малчева.

SiteMedia Consultancy е регистрирана още през 2012 г., но в края на миналата година Любомир Аламанов изкупува дяловете на предишните си съдружници. SiteMedia е член на Българската асоциация на PR агенциите и е работила по проекти за компании като технологичната HP и козметичния гигант Аvon.

Напускането на Любомир Аламанов, Ружа Загорска и Лидия Малчева няма да бъде повод за разтърсване на APRA Porter Novelli, коментира пред "Капитал" Томислав Цолов, собственик на агенцията. Той уточни, че Аламанов не е партньор и не изпълнява управленски функции в агенцията от месец май 2013 г., когато стана началник на политическия кабинет на вицепремиера по икономическото развитие в кабинета "Орешарски" Даниела Бобева. Софийският офис на APRA Porter Novelli Balkans Communication Group ще поеме Румена Казакова, един от съоснователите на агенцията. "Г-жа Казакова има сериозен административен опит, трупан над 15 години на различни позиции в компанията SHELL в България и в Полша", допълни Цолов.

Нови услуги

Според Любомир Аламанов след преструктурирането й SiteMedia Consultancy ще предлага изцяло нови за българския пазар услуги. Той уточнява, че новата агенция няма намерение да взема бизнеса на PR агенциите, а по-скоро ще "помага на клиентите си да пестят време на себе си и на своите служители" чрез организирането на процеси и хора. Според Аламанов това е последната тенденция при управлението на компаниите, след като доскоро те се фокусираха върху CSR (корпоративна социална отговорност) и пестене на ресурси.

Фокус на новата агенция ще бъде т.нар. employer branding, или брандиране на служители. Това е тенденция, позната най-вече от IT сектора, при която компанията използва своя човешки ресурс, за да се комуникира пред света. Може би най-популярният пример за подобен тип маркетинг е гигантът Google, който освен с фокус върху продуктите си се позиционира и като работно място мечта. "Ние почти стигаме до работата на HR специалистите, но не ги застъпваме", казва Любомир Аламанов. "Работата ни е да комуникираме навън това, което те правят вътрешно", обяснява той.

SiteMedia ще се занимава и с управление на комуникационни кампании и проекти, в които са замесени много и различни страни – агенции, студиа и други организации, за да координира работата им. Агенцията ще консултира компании и в управлението на кризисни ситуации и ще прави комуникационни одити и оценки на кампании. "Управлението на кризите е непрекъснат и целогодишен процес, независимо дали има, или няма криза", казва Любомир Аламанов. "Това включва изследване на компанията, следване на процедури за превенция и на такива за реакция."

Новият проект на Аламанов планира да развива и активна стажантска програма, която партньорите наричат хъб за таланти. Участниците в нея ще бъдат обучавани за период между шест месеца и една година, като през това време ще работят по реални проекти. "Ще се опитаме да покрием празнотата между образованието и реалния бизнес", казва Ружа Загорска. "Идеята ни дойде от университетските болници, в които студентите трябва да работят, за да станат лекари. Ние правим нещо като университетска агенция", допълва тя.

След преструктурирането в SiteMedia ще работят 10 души – трима партньори и седем начинаещи комуникатори, част от хъба за таланти. Те ще бъдат разделени в три самостоятелни екипа, като "всеки от лидерите на екипите ще получава процент от привлечените комуникационни бюджети", обясни Аламанов. "Това е нашата покана към хората от хъба за таланти – ако желаят, могат да останат и да развият свой собствен екип", допълва Ружа Загорска. Към момента SiteMedia работи с два големи рекламодателя, чиито имена на етапа не може да разкрие, както и с няколко стартиращи компании.

Снимка: Цветелина Белутова

Оригинална публикация

Икономика | 13.01.2016 | Стр. 58, 59

СРЕЩУ КРИЗИ НЯМА ЗАСТРАХОВКА И ПО-ДОБРЕ ДА ЗНАЕТЕ КАК ДА ДЕЙСТВАТЕ. ОТКОЛКОТО ДА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ МОЖЕ ДА ВИ ПОДМИНАТ

Ако в търсачката напишете кризисен ПР, може и вие най-напред да попаднете на "Трите думи в кризисния PR – открити, смели, искрени". Макар да е вярно, това едва ли е универсалната рецепта, ако кризата вече ви е застигнала. Кризисните ситуации идват внезапно и понякога поводът може да е наглед незначителен, но да обезсмисли дългогодишни усилия за развитие на марка и на продукт и за поддържане на добро име. В световната практика има редица примери, които показват, че винаги има хора и организации, които не са взели урок, че не бива да надничат прекалено много през прозореца, за да не паднат.
Голяма част от кризите са самопричинени. Само с една непремерена дума високопоставен представител може да срине респекта на институцията, граден с много усилия. През 90-те години на миналия век фалира един от най-големите строителни предприемачи. Той дължи над 9 млрд. дойче марки на германска банка, и по тази причина тя попада в окото на общественото внимание. На пресконференция обаче нейният изпълнителен директор нарича "фъстъци" заплатите, които остават неполучени от доставчиците на недовършените строителни работи. Фъстъците задълго се превръщат в нарицателно, което продължава да се използва, когато става дума за пренебрежително отношение към сума, по-голяма от общите доходи на един обикновен работник за целия му трудов стаж.
Често срещан мит е ролята на медиите при възникването на кризата. Има мнение, че медиите и техните понякога недоброжелател-ни или лекомислени действия поне частично са виновни за кризата. Но ако начинът им на работа и целият процес по комуникацията се познава добре, рискът от такъв род кризи може да се сведе до минимум. За да си свършат по-бързо работата, журналистите обичат да прескачат пиарите, тъй като често вместо да улеснят, те забавят тяхната работа. И от това "прескачане" понякога се образува малка снежна топка, която предизвиква лавинообразен срив на имиджа. Така вместо да спестят усилия на пиара, те може да му направят "мечешка услуга".
В крайна сметка няма застраховка срещу кризи. Дори отказът от публични изяви не е гаранция, че публичността е неуязвима. Затова е по-добре да сте готови за всякакви ситуации, отколкото да си мислите, че има начин кризите да ви подминат.
Списание "Икономика" потърси няколко ПР специалисти, за да споделят виждане и опит за превенцията срещу кризи и за комуникацията в такава ситуация.

Стр. 58, 59

Свързани статии:

Пепа Гроздева: С непредвидените ситуации сме в постоянно надбягване

Томислав Цолов: Отличната репутация е превенция срещу криза

Розита Михайлова: Запазете самообладание, паниката пречи

Ралица Стоянова: Школата, през която е добре да минеш само веднъж

Икономика | 13.01.2016

Ролята на медиите е да предават нашите послания към по-широки и разнообразни публики, но и самите те са публика

Колко е важна добрата репутация разбираме тогава, когато се наложи да я браним. Всъщност истинската превенция срещу кризи е отличната репутация. Неслучайно всички големи корпорации харчат милиарди годишно в цял свят за, нека го наречем, репутационен мениджмънт. В това число включвам и всички CSR кампании, спонсорски проекти и т. н. Истината е, че колко е по-добра репутацията, толкова по-трудно е да се постигне ниво на достоверност на каквито и да е негативни послания. Тук имам предвид както външните, така и вътрешните за компанията комуникации. Впрочем, вътрешните комуникации са най-важни за фирмената репутация, защото всеки служител, на която и да е голяма компания, е особено достоверен източник на информация и лидер на мнение в собствен микросвят на семейство и приятели, а социалните мрежи направиха от тези микрообщности макроаудитории, за които обаче важат същите правила.
Рисковете на публичността възникват непрекъснато. Един аспект на публичността е разпознаваемостта и тя не е проблем само за политици и звезди. Ако потърсим връзката между репутацията на компанията и тази на нейния лидер, ще видим, че много често те се покриват напълно. Има множество случаи на оттегляне на ръководители на големи компании заради лични проблеми, несъвместими с обществените възприятия. Друг риск на публичността се крие в самата същност на думата. Всяка изява, формална или не, пред каквито и да е публики следва да е добре подготвена. В противен случай тя може да доведе до непредсказуеми проблеми и сериозни кризи. И в тази посока може да се намерят доста характерни примери и от политиката, и от икономиката.
Кризисните ситуации в моя опит са ежедневие. Правилната реакция при кризи е запазване на самообладание и да се обадите на APRA PN. Казвам го като шега, но всъщност най-важното при криза е стриктното спазване на протоколи и процедури. Всяка голяма компания има много ясни правила и в тях винаги на първите места фигурира контактът с комуникационната агенция. Всяка година ние и нашите клиенти провеждаме обучения и тренировки за действия при различни ситуации, имаме стриктна методика за оценка и на практика нищо не се оставя на случайността. Разбира се, не може да предвидим всички рискове, но тази подготовка дава една специфична рутина и спокойствие при действителна кризисна ситуация.
Когато въпреки всички усилия кризата се разраства, това може да означава много неща – че усилията са в грешна посока, че причината за кризата не е формулирана правилно и се борят симптоми или резултати. Много често се случва една мащабна криза да доведе след себе си много по-малки или локални проблеми, които обаче да ни изглеждат като разрастване на първоначалната ситуация. Няма начин да се даде универсален алгоритъм за решение на всяка ситуация. Кризите са индивидуални и строго конкретни, следователно и подходът към тях трябва да бъде индивидуален и конкретен. Ролята на медиите е да предават нашите послания към по-широки и разнообразни публики. Но не бива да забравяме, че и те самите са публика.
***
Томислав Цолов е управител и съсобственик на APRA Porter Novelli. Роден е през 1970 г, в София. Магистър по информатика от СУ "Св. Климент Охридски". През 1994 г. основава APRA Agency, а през 2001 г, тя става филиал на една от най-големите комуникационни агенции в света Porter Novelli. Към днешна дата APRA Porter Novelli Balkans Communication Group е най-голямата българска агенция в региона със собствени офиси в Албания, Косово, Македония, Сърбия и партньорски офиси в Босна и Херцеговина и Черна гора. Сред клиентите на APRA PN са компании като Coca-Cola, Nestle, Microsoft, SEP, HP.

Стр. 62, 63

www.manager.bg I 22.04.2015г.

www.trud.bg | 30.05.2012

Две рекламни агенции – “Д&Д” и “АПРА”, имат най-голям шанс да спечелят конкурса за рекламиране на санирането, стана ясно при отваряне на ценовите оферти вчера.

Притежаваната от Диана Дамянова “Д&Д” и “АПРА”, чиито съсобственици са Томислав Цолов и Любомир Аламанов, участваха в конкурса обединени в консорциума “МРРБ консулт”. Те предлагат най-ниската цена – 442 750 лв. Това е с около 100 000 лева под офертите на останалите участници в процедурата.
Вместо 6 оферти, колкото бяха подадени, конкурсната комисия отвори 4, тъй като двама от кандидатите – рекламна агенция “Прима”, управлявана от Десислава Паунска и обединение “Опус” не са допуснати до етапа отваряне на ценови предложения. Дори двамата отстранени да са предложили по-ниски цени, това няма да се отчете.
Спечелилият участник ще рекламира санирането в продължение на 3 години.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 21.07.2001

Много настоявам между редовете на тази статия да мига предупредителен надпис “Нашата работа е с индиректни внушения да накараме човека да се замисли и да направи изводите, които ние искаме да направи, като го оставим да си мисли, че той сам е стигнал до тях”. А в тази работа имат опит от седем години, за справка – кампанията “Той е!” на Петър Стоянов и усмихнатата жена, която “се грижи за вашите пари”, от билбордовете на дебитните карти на ДСК.
Томислав Цолов и Любомир Аламанов са от “Ку-Ку”-поколението, което в началото на 90-те приемаше демокрацията като лична отговорност и студентски дълг. Така се озовават във фондация “Демокрация” и в мисловния кръг на Косьо Мишев и Филип Димитров, които се очертават като крайъгълния камък в развитието им. “И почнахме да бачкаме като луди, понеже винаги са ни били такива убежденията и понеже там бяха много свестни хора по онова време”, захапва историята Томислав. Тогава той е студент по информатика, а Любомир му е асистент по теория на програмите.
И като стане дума за специалността им, Любо отваря една голяма скоба, за да изчисти недоумението как така хора, завършили информатика, не са програмисти, а PR-специалисти. “Информатиката е всъщност наука за събиране и съхраняване на данни, за създаване на подходи към информацията. И не е задължително да станеш маниак, който, втренчен в екрана, бясно пише вируси.” От информатиката в PR-a са пренесли навика да структурират прецизно идеите си в таблички и колонки и любов към точните дефиниции, граничеща с педантизъм, заради който, преди да отговорят, държат да изяснят какъв точно смисъл влагаш в думата манипулация например. Затваряме скобата.
Когато се насрочват парламентарните избори през декември 1994 г., двамата попадат в епицентъра на кампанията на СДС и се занимават с всичко – от измислянето до лепенето на плакати. “Става ти интересно как един вестник, който досега е бил негативен спрямо теб, изведнъж пуска не толкова негативен материал. И като се заровиш в тия неща, научаваш механизмите. Видяхме що е то PR на живо.” Тогава губят изборите, но не защото са сбъркали кампанията, а “защото избори не се печелят с една кампания, а с четири години политика. При пропорционален вот кампанията може да промени резултата с плюс-минус 10%. Това го пише на първата страница на учебниците по политология”, заявява Томи.
А тъй като от избори и доброволна работа “за идеята” не можеш да се издържаш, в лятото на 1994 регистрират PR-агенция АПРА. Тогава пазарът “изведнъж зловещо се пресити”, защото битува схващането, че рекламна агенция се прави сравнително лесно с компютър, факс, телефон и познанства с журналисти. Те също започват с два компютъра. ”Звучи като Петьо Блъсков и неговата пишеща машина”, смее се Томислав. Мерните единици на успеха обаче са гениалните идеи. “Не става само да си напишеш на визитката “PR-агенция”, разграничават се непрекъснато от “визиткаджиите”. В PR-а популярност и клиенти се печелят по същата схема, по която добрите кръчми стават известни – с препоръки от приятели.
С професионално изчислена самоувереност заявяват, че са “последната линия на отбрана”. “Като не помогне нищо друго, идват при нас”, казва Томислав. “И на много места могат да те напсуват, като кажеш името АПРА”, на Любо му става весело. “Известни сме и че сме много луди на тема работа.” Толкова луди, че когато подготвяли първата презентация на GloBul, управителят на “Хилтън” дошъл да ги пита защо са му обърнали хотела с главата надолу.
В досиетата им на пионери на PR-а в България “първи” се среща обяснимо често – през 1995 г. първи използват частни радиостанции за политически клипове, през 1998 г. първи правят реклама на банков продукт, като му намират човешко лице, държат “авторските права” над фрази от типа “Време е… (за промяна)”, за която в момента се карат две ракии.
Самоуки са, както и повечето практици на новодошлите специалности в България. “Обаче, като се качиш в самолета, искаш пилот в кабината, а не теоретик, който ще ти обясни процеса на летене във формули и чертежи. Работещите идеи се раждат от натрупания опит, казва Томислав. Иначе механизмът на измисляне е един и същ за всички хора по света.” А гениалните идеи според тях са като добрите фантастични книги: “Ако ти е кеф да я четеш, не ти и хрумва, че всичко е пълна измишльотина.” Техният принос в жанра са бисквитките с надпис “Тошиба”, които вкарват една потенциално скучна конференция в пресата.
Очевидно страшно се забавляват с това, което правят. “Не се сещам кога за последен път ми е било скучно, ама не беше скоро”, замисля се Томислав. “Българският PR-пазар е труден, интересен и предизвикателен като всеки развиващ се пазар. Още повече, когато и ти го развиваш.” Твърдят, че колкото и да се налага да преоткриват топлата вода, “в някои отношения сме доста напред, например скоростта на реакция в кризисни моменти, защото досега все това правехме.”
Прогнозират съвсем скоро масово роене на PR-агенции от тези с визитките, което само ще навреди на името на PR-а пред клиентите. И като контрамярка заедно с още три стабилни PR-агенции възнамеряват да учредят българска PR-асоциация със строги критерии за членство. Замислят я като гарант пред клиентите, че това са агенции, които знаят какво правят, и гарант сред колегите, че няма да има ритане под масата и “бесен дъмпинг само и само да гепиш клиента”. А това според Томислав е грандиозен проблем в България.
Дразни ги и схващането на PR като рекламни карета от понеделник до петък и плащане за поръчков материал. Те влизат в “свещен съюз” с клиента, който обикновено преминава в лично приятелство, заравят се до уши в неговата област, било то политика или шоколадови бонбони, на разположение са за разговор и в два през нощта. “И трябва да вярваш”, Томи синтезира основния принцип. “PR не е таксиметрова служба, като си плати клиента, да го закараш. Ако аз не вярвам в него или в продукта му, няма никакъв шанс да убедя и целокупната общественост да повярва.” По тази причина казват, че не могат да работят за лява партия. Прави им се кампания за американски президент. Привличат ги и големите залози и малките камъчета, които преобръщат колата. “С ДСК например каквото и да се случи, е на първа страница. Успех е да го пратиш на 17-а или да трансформираш заглавие “Източиха ДСК” в “Леки неуредици”. Търсят тръпката от сериозната отговорност, за да ги държи в кондиция. Като най-провалена кампания категоризират неуспешния опит да пуснат слух, че са гей-двойка.
Готова съм да се обзаложа, че са седели на последния чин в училище, крили са се да пушат в тоалетната (образно казано, щото Любо не е слагал цигара в устата си), перманентно са вдигали кръвното на класната (и пак са й били любимите ученици) и са си решавали задачите по математика с удоволствието, с което Том Сойер боядисва оградата на леля си. Превключват абсолютно свободно между “корпоративната идентичност” а ла “Мъже в черно” и купонджийски разхлабения възел на вратовръзката.
Прибират се вкъщи от време на време, колкото да преспят. Томислав казва, че у тях няма телевизор и климатик. За сметка на това пък в офиса имат четки за зъби и чисти ризи. Странно им е чувството да се приберат вкъщи в осем и да седнат да гледат новините. Любомир заявява, че опитал подобен начин на живот и откачил. Определят се като професионално деформирани и непрекъснато се улавят, че водят кампании и в личните си отношения. “Това е голямата драма”, казва Томислав полусериозно. “Мислиш пет стъпки напред. Аз отговарям така, че да мога да отговоря нещо друго след два часа. Ама лошо ли е хората да те обичат и да ти се радват?” Свива рамене и обяснява, че PR-ът започва в момента, в който започнеш да произвеждаш един продукт, защото го съобразяваш с клиентите. “Никой не прави отвратителна на вкус паста за зъби, казва Любо, а това вече е PR.”
Според тяхната философия PR-специалистите само доразвиват този процес, така че аудиторията да оцени качествата на продукта. Определят се като буфери, които разпределят потока информация, докато се постигне “комуникационен консенсус”, в който и медийният вълк – сит, и корпоративното агне – цяло.

Оригинална публикация 

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ, Цветомира ЛИЧЕВА | 17.03.2012

Въпреки абсурдните грешки и купища неясноти станалата вече пословична обществена поръчка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за рекламиране на оперативната програма "Регионално развитие" все пак стигна до отваряне на техническите оферти на кандидатите. Съвсем очаквано, след предишните гафове, този път съобщение до медиите нямаше, нищо че става дума за раздаването на стотици хиляди левове. А иначе, както научи "БАНКЕРЪ", документи са подали три фирми – "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс", "Грейн адвъртайзинг" и консорциумът "Арген – Апра". Те се борят за 540 хил. лв., срещу които се очаква да извършат планиране на печатните издания, да подготвят, организират и разпространят рекламните публикации, както и да направят анализ на постигнатите резултати. Какви са ценовите оферти на участниците и кой ще прибере парите ще стане ясно на 12 април. Но по-всичко личи, че надпреварата ще е изключително ожесточена.
Мажоритарен собственик на "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс" е Добромир Дочев, а негов съдружник е Красимир Кандев. Дочев притежава още над 20 дружества, занимаващи се както с пиар и реклама, така и с търговия, с недвижими имоти и други. Сред тях са "Зак Аутдор", "Чап медия", "Монодизайн", "Агропро" и "Дрейв". Не е за пропускане и фактът, че през 90-те Добромир Дочев бе в обкръжението на о.з. ген. Любен Гоцев като изпълнителен директор на "Чап холдинг". Чрез "Зенит адвъртайзинг" той и преди е печелил държавни поръчки. През септември 2011-а, като част от консурциума "Зак и Ко", в който влиза още "Скриин Брадърс" на Женя Йорданова и Николай Василев, Дочев е взел близо 100 хил. лв. от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изработване на рекламни материали на оперативната програма "Транспорт". С фирмата си "Монодизайн" пък е спечелил конкурс на културното министерство за авторски надзор при ремонтните работи на Оперно-филхармоничното дружество в Русе.
По-интересно обаче е, че този претендент е в доста близки отношения с другия кандидат в търга – консорциума "Аргент – Апра", в който влизат медийните агенции "Аргент 2002" и "Апра". Съсобственик с Йоана Даракова и управител на "Аргент 2002" е Владимир Денев и според фирмения регистър "Дакси" той е бил партньор на Дочев в "Дрейв" ООД.
Дали това е от значение за сегашната процедура, трудно може да се каже, но фирмата на Денев и Даракова също не е за подценяване. През 2010-а, като част от ГД "Консорциум Евроинфо", в който влиза едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева", "Аргент 2002" взе от Министерството на земеделието 720 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. Компанията е печелила и конкурс на Министерството на отбраната за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. Тя участва и в редица други консорциуми като например "За прозрачност и информация", в който играе заедно с "Друмер" ООД, и през май 2009-а печели близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка.
Колкото до "Апра", и тя е сред редовните печеливши на държавните търгове. Последният договор с нея е подписан от Министерството на земеделието и храните на 22 декември 2011-а. Той е за разработване и излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиостанции за популяризиране на програмата за развитие на селските райони. За изпълнението му фирмата, чиито собственици са Томислав Цолов и Любомир Аламанов, ще вземе над 300 хил. лева. Преди това тя е организирала информационни и промоционни кампании за насърчаване на здравословния начин на живот по поръчка на Министерството на физическото възпитание и спорта (за 650 хил. лв.). Големият й удар обаче е през 2009-а, когато "Апра" получава близо 2.4 млн. лв. за организиране и провеждане на информационната кампания за популяризиране на България и честване на 100-годишнината от независимостта на страната. Възложител на тази поръчка е бил Министерският съвет.
С не по-малко богат опит е и третият кандидат в търга на регионалното министерство – "Грейн Адвертайзинг". Едноличен собственик на фирмата е Мартин Батков, брат на известния адвокат, собственик на футболен клуб "Левски" и издател на в. "Стандарт" Тодор Батков. Той държи 70% от дяловете и в "Грийн Мастърс", която се е занимавала с популяризирането на мерки по програмата за селските райони, като за целта е получила над 930 хил. лева. "Грейн Адвертайзинг" участва и в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова. Любопитното е, че споменатата вече "Аргент 2020" и "Прайм тайм" са били регистрирани в консорциум, но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Който и да спечели поръчката за популяризиране на програмата "Регионално развитие", със сигурност ще бъде поставен в доста объркана ситуация. На първо място в документацията на търга като задължително условие е посочено рекламирането да става чрез високотиражни печатни медии. Само че какво разбират чиновниците под "високотиражни", така и не е обяснено. Дефиниция за това понятие няма. Нито законова формулировка. Днес у нас с най-висок тираж са т. нар. жълти издания. Всъщност отворен остава и въпросът как точно ще бъдат избрани приоритетните медии? Не е тайна, че покрай формалното изискване за обстоен анализ и медия планиране лесно могат да се промъкнат нетолкова подходящи издания, но близки до определени хора.
Има и още нещо. В задължително посочените чуждестранни издания Economist и Financial Times не може да бъде договорена отправка на платената публикация на първа страница, каквото условие фигурира в изискванията за изпълнение на обществената поръчка. На практика чиновниците на регионалното министерство ще си измият ръцете с победителя, който ще трябва сам да прецени как да реагира в случая.
"Текстът на търга е готов и не може да бъде променен. Ще разгледаме офертите на тримата кандидати и ще видим какви са техните предложения", обясниха за "БАНКЕРЪ" от оценителната комисия. Изглежда, че хората, които ще ги оценяват, не са запознати с проблема. Още по-голямо учудване буди фактът, че някои "експерти" дори не знаят какво точно означава изискването, записано в тръжната документация – "Публикуваните материали, следва да бъдат с отправка на първа страница".
От друга страна, при задължителното включване на чуждестранните издания изискването за максимален брой вестници у нас и минимален размер на публикациите от половин страница заложените 540 хил. лв. изглеждат крайно недостатъчни. Още повече че с тях ще е необходимо да се направи и анализ на медийната среда, да се планира рекламната кампания, както и да се отчетат постигнатите резултати. Да не говорим, че срокът на поръчката е 34 месеца и при сегашните тарифи за рекламиране излиза, че или ще се публикуват по едно две карета в медия на няколко месеца, или ще има продължително популяризиране само в "подбрани" издания.
"Не сме правили предварителен анализ за броя на материалите. Това е работа на кандидатите, които би трябвало да са изчислили в техническите си оферти какъв ще е броят на публикациите и колко ще струват. Всяка от фирмите например може да предложи по-високи цени за публикуван текст, което на свой ред ще намали техния брой и обратното", заявиха от оценителната комисия.
Дали обществото ще стане по-информирано за програмата "Регионално развитие" ще разберем през лятото, когато се очаква да се появят първите платени публикации и реклами.
***
Изисквания
Пиар публикациите и рекламите на оперативната програма "Регионално развитие" ще трябва да се подготвят в срок до 48 часа след подаването на заявка от регионалното министерство. Одобрените материалите следва да се публикуват на 3-а, 5-а или друга вътрешна страница, като е задължително да имат отправка на първа страница. Размерът на публикациите в националните медии не бива да е по-малък от половин страница. Когато текстът е придружен със снимка, визуализирането не трябва да надвишава 50% от общия размер на публикацията.

Стр. 26

сп. Мениджър I 12.02.2012

EDITORIAL
ЗАЩО Е ВСИЧКО ТОВА 

ТЕМАТА
ДДС ПЛЮС/МИНУС 

ПРОФИЛ
ТОМИСЛАВ ЦОЛОВ И ЛЮБОМИР АЛАМОВ ОТ APRA: НАЙ-ХУБАВОТО В НАШАТА ПРОФЕСИЯ Е, ЧЕ ВСЕКИ ДЕН Е РАЗЛИЧЕН 

ОТ КОМИКСА
РОЖДЕН ДЕН 

ПОРЪЧАЙ В МАГАЗИНА

СЪДЪРЖАНИЕ

сп. Sign Cafe | 08.02.2012

И практици, и изследователи са категорични, че PR бизнесът е изключително локализиран и, въпреки че развитието му се влияе от общи тенденции в глобален мащаб, на локално ниво процесите протичат доста по-специфично. Какви са прогнозите, свързани с родния PR бизнес, е основният въпрос, за чийто отговор потърсихме помощта на някои от най-известните български PR практици. Принципът, по който подбрахме участниците, е прост – оставихме на тях да се изберат един-друг. Всеки запитан трябваше сам да посочи името на български експерт, прогнозата на който би искал да научи. За начало на тази своеобразна верига от прогнози избрахме председателя на БДВО – д-р Александър Христов.

Като че ли се случи някакъв вид леко "заблатяване" в PR-a в страната ни през миналата година. От една страна, поради различни причини, като че ли вършехме повече работа за същите пари или също толкова работа за по-малко пари. От друга страна, заради концентрацията на медийния пазар в страната, стана по-трудно да работим с медиите и да получаваме публичност. Ще запомня 2011 година и с липсата на разточителство в PR бранша, което всъщност е доста здравословно. А също и с политическите кампании, които вероятно за първи път в историята ни бяха сравнително кротки и цивилизовани. Случиха се и някои позитивни промени в бранша, имаше повече диалог между специалистите в бранша и между тях и работодателите и клиентите.
Що се отнася до това, дали са се сбъднали и в каква степен прогнозите за 2011-та, искам да започна с уговорката, че имам неприятната, но донякъде комфортна склонност да забравям прогнозите малко след като съм ги прочел. Може би защото прогнозите приличат донякъде на хороскопите – в средата има предпоставки нещо да се случи, но за да се реализира, трябва да си го изработим. И все пак: ако някой е бил предвидил, че бюджетите, инвестирани в PR, ще растат, това не се случи. Имам спомен, че се говореше за бурно развитие на комуникациите в социалните мрежи – тази прогноза също все още не се е сбъднала. Причините за това според мен са свързани основно с все още съществуващия традиционализъм в общуването с публиките и с факта, че трябва да продължаваме да показваме ползите от това, пренастройването явно не става толкова лесно, колкото ни се иска.
И все пак, ако се налага да дам мои прогнози за следващата година, то бих казал, че процесите на диалог вътре в PR професията ще продължат и надявам се да бъдат още по-активни и ползотворни, лично аз ще положа усилия в тази посока. Смятам също така, че в PR агенциите и тази година ще работим повече по проекти, отколкото за цялостно обслужване. Компаниите и тази година ще продължат да залагат на сигурното в комуникациите и отново няма да видим разточителство. Предполагам, че ще има раздвижване при модните марки, при технологиите, а силно иновативните PR проекти като цяло ще се отличават още повече на фона на общото, бих казал, относително спокойствие. Силно се надявам, че изразът "той само си прави PR" ще изчезне.
А сега да забравим всичко това и да се захващаме за работа
***
Деница Сачева Изпълнителен директор, IntelDay Solutions
Категорично, това, с което ще запомня отминалата година, е че работихме два пъти повече за два пъти по-малко пари. С това, че най-много пари имаше в проектите на държавната администрация, но проектите там бяха най-скучни и най-непрофесионални, а най-интересните и смислени проекти трябваше да правим pro bono. В корпоративния свят натискът за доказателства и ефективност върху нас като PR-и стана изключително голям. В частен план, 2011 година е годината, в която Интелдей стана на 10 години. И започнахме нов етап в корпоративното си развитие.
За мен най-голямото разминаване между очаквания и реалност, свързано с миналата година, беше несбъдналата се надежда, че изборите ще раздвижат PR пазара. Защо? Защото политиците погрешно смятат, че политическият PR е да плащаш директно в медиите на каса или под маса, а медиите от години разглеждат политиците като касички и изместват политическите PR-и, които според тях само им пречат на пътя на парите.
Другата прогноза, която не се сбъдна, беше, че парите от публичния сектор ще компенсират намаляването на корпоративните инвестиции в PR. Защо? Защото държавната администрация очаква от нас папки, химикалки и транспаранти с лога, а ние предлагаме идеи и стратегии за решаване на проблеми, за популяризиране на проекти. Разминаваме се още в началото на пътя.
Смятам обаче, че непредвидимостта на 2012 година ще ни направи още по-изобретателни в идеите и концепциите. Мисля, че ролята на стратегическите комуникации ще продължи да нараства. Секторите, в които ще продължи да има хляб за PR-итe са държавната администрация, финансовите услуги, храни и напитки, фармация, ИТ. Надявам се да направим добри пробиви на Балканите и на европейско ниво – не само с награди, но и с реални бизнес ангажименти. Очаквам през 2012 година да се проведат три важни дебата в българската PR общност – как да работим с държавата, как да работим с медиите и как да се саморегулираме.
***
Томислав Цолов Управляващ директор, APRA Porter Novelli
Аз ще запомня 2011 година с многото PR и корпоративни награди, които екипът на APRA PN спечели. Ще я запомня с някои много успешни интегрирани кампании, с изборите 2 в 1 както и с феномена "комуникиране на революция чрез социалните мрежи".
Най-голямото разминаване между прогнози и реалност през предишната година беше прогнозата за залеза на печатните медии и по-специално на вестниците. Напротив, появиха се нови вестници и продължават да се появяват и през 2012.
Като се замисля за това, което ни предстои оттук нататък, бих искал да се въздържа от думата "прогнози". Не ме бива много в прогностиката, така че ще напиша няколко простички пожелания: Много повече интегрирани кампании, по-ясно надмощие на PR инструментариума над конвенционалните рекламни методи. Значими социални медии. Силна и влиятелна БАПРА.
***
Любомир Аламанов Управляващ директор, APRA Porter Novelli
Ще запомня изминалата година с три основни неща, свързани с PR.
Първото е многото работа. Спечелихме нови клиенти, запазихме старите, всички те искаха все повече и повече разнообразна работа от нас. Прекрасно!
Второто е възходът на социалните мрежи и загубата на монопола върху информацията от страна на традиционните медии. Които не го осъзнаха навреме, загубиха.
Третото е стартът на стажантската ни програма APRA PN Academy, която продължава и тази година. През офиса ни минаха много групи с прекрасни млади хора, с много от тях продължаваме да поддържаме близка връзка.
Ако трябва да се върна на въпроса, дали и каква степен от прогнозите за миналата година се сбъднаха, тук си спомням за предположенията за свиване на пазара, за бягство на клиентите и т.н. Нищо от това не се случи. Всички, които работехме денонощно, за да формираме нови комуникационни инструменти и така да дадем на клиентите най-добрите услуги, бележим само ръст. Именно този факт ми дава основание да мисля с оптимизъм и за новата година. Клиентите все повече разбират силата на PR инструментите и възлагат на пазара все повече проекти. Така че, прогнозирам силно развитие.
***
Д-р Галин Бородинов Собственик и управител, PR Point
Това, с което ще запомня изминалата 2011-та определено са наградите за PR Point – специалната Golden World Award на IPRA за кампания от Централна и Източна Европа, както и с наградата в конкурса BAPRA Bright Awards в категорията "Кампания на годината". Освен това, 2011-та бе година на избори и затова като едно от емблематичните неща, свързани с нея, бих отбелязал и опитите по време на президентската предизборна кампания да се достигнат лидерите на мнение в онлайн общностите – лично, по електронна поща или в социалните мрежи.
Въпреки това, що се отнася до изминалата година, трябва да си признаем, че крайните прогнози за развитието на пазара, както песимистичните, така и прекалено оптимистичните, не се осъществиха. Клиентите продължават да инвестират в PR, но са със завишени изисквания към ефективността на комуникационните си дейности.
Моите лични очаквания през 2012 г. са свързани с провокация към креативността на PR-специалистите. Работата им ще е по-съзидателна, в следствие на което положителната тенденция в развитието на PR бизнеса ще се запази. Ще нараства важността на мобилните приложения, наред с увеличаване на дела на смартфоните и потреблението на мобилен интернет в страната.
***
Ралица Жикова Заместник изпълнителен директор, Публисис Кънсалтънтс МАРК
През 2011-та на ход беше всичко с етикет "диджитал", но само добре обмислените инициативи дадоха резултати. Може да звучи изненадващо, но доскоро имаше компании, които не смееха да навлязат в социалните мрежи, било заради глобални ограничения, или заради вродена консервативност. Хубаво е, че през 2011 г. все поВече от тях осъзнаха ролята на онлайн каналите и онлайн общностите, опитват се да разчупят каноните на традиционната комуникация и да общуват директно с потребителите. Най-смелите и най-бързите спечелиха най-много от това.
Печеливши бяха смелите идеи и въвличането на потребителите в директна комуникация с марката.
Появиха се първите открити реакции срещу "недобронамерено" използване на социалните мрежи. Това би трябвало да направи компаниите и съветниците им по-отговорни в комуникацията.
Съдържанието все повече "преля" от социалните мрежи в традиционните медии.
Скъпите събития станаха по-рядко използван и по-малко ефективен инструмент в кампаниите.
Онлайн "активистите" бяха водещите лидери на мнение, а традиционните "знаменитости" отстъпиха по значимост.
Това, за което специалистите не се оказаха прави през 2011-та е, че традиционните медии ще загубят влиянието си. Това се случи за определени целеви групи, които се ориентираха изцяло към онлайн канали. Но за определени целеви групи "традиционните" медии ще продължат да са основен канал за информация.
Ако трябва да се включа със собствена прогноза за развитието на бизнеса през новата година, бих казала, че ще се търсят нови по-ефективни форми на онлайн присъствие на марки и компании, защото ще трябва да се справим с "умората" на определени групи от онлайн маркетингово "облъчване". Кампаниите ще бъдат все no-фрагментирани – ще Вървим към Все по-целенасочено общуване с отделни по-малки общности, отколкото да правим мащабни национални събития и кампании. Новото и необичайното ще движат нещата напред.
Клиентите ще продължат да търсят начин да оптимизират разходите си, но не очаквам като цяло обемът на PR пазара да се промени значително. Вероятно ще има известен спад В обемите заради по-ниски бюджети за събития и външни разходи, но той може да бъде компенсиран от бюджети за добре обмислени инициативи, които ще заслужават финансирането си.

Стр. 82,83,84