Тема: Скандалът „Хохегер”
Гост: Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните

Водеща: Мирослав Найденов много, много търпеливо от Катар ни изчака да изслуша този разговор по телефона.
Водещ: Здравейте.
Водеща: Здравейте.
Водещ: Ще се извините ли на Моника Янова или напротив, ще я обвините в още грехове? Тя ви заплаши със съд и въобще всички, които се гаврят с нейното име. Добро утро.
Мирослав Найденов: Добър ден.
Водеща: Аз се мъча да…
Мирослав Найденов: Първо, ако позволите да ви кажа, че много странно звучи разговора по телефона от хиляди километри от студиото и ако наистина човек предварително не е подготвен за какво става въпрос…
Водеща: И от една по-топла страна, нали?
Мирослав Найденов: По-топла е, но няма да разбере… Наистина, не знам дали разбират зрителите в момента за какво става въпрос. Аз ще трябва да направя моя коментар, защото това, което трябваше да прозвучи всъщност в студиото, може би ще трябва да се разбере след време в тази комисия, която са направили. А по отношение на това, което е казала г-жа Янова – първо, това не е персонална атака срещу нея, като спътница на г-н Станишев. Тези обвинения или коментара, свързването на нейното име, както и на г-н Станишев…
Водеща: Вие какво казахте точно, заради което тя ви се обиди? Че предстои голям скандал, свързан с БСП и със спътницата на Сергей Станишев – някаква такава беше формулировката.
Мирослав Найденов: Точно така.
Водеща: Мъча се да го намеря.
Мирослав Найденов: Това бяха цитати от австрийската преса. Това се коментира от австрийския парламент, т.е. ако аз пръв съм го казал, би следвало аз да съм отворил темата.
Водещ: Стоите ли зад думите си?
Мирослав Найденов: Но в случая темата се отвори от австрийското общество и по тази логика тя би трябвало да съди австрийските парламентаристи и австрийските вестници, и австрийското общество (…).
Водещ: А да не би да си миете ръцете за тази перифраза?
Мирослав Найденов: Не, не си мия абсолютно нищо. Вижте, когато има коментари по отношение на България, и то, отново повтарям, в австрийския парламент, в обществото като държавник, аз настоях и това казах в предаването в другата телевизия, че на тези въпроси трябва да се отговори. Защото ако остане това петно, и то петно към България, няма да е добре за нас.
Водещ: Формулирайте въпрос.
Мирослав Найденов: Ако разбира се те твърдят, че това не е истина, те трябва да отговорят.
Водещ: Формулирайте въпроса, на който трябва да се отговори.
Мирослав Найденов: И аз зададох другия резонен въпрос – морално ли е, ако допуснем, че е законно, защото предполагам, че са изпипани договорите много добре, морално ли е да се харчат милиони за нещо имагинерно, да лъскат имиджа на България, че по същото време бяха спрени европейските средства за България, имахме лоши доклади.
Водещ: Имагинерно ли е?
Мирослав Найденов: Абсолютно имагинерно.
Водещ: Понеже като факт го казвате. „Морално ли е за нещо имагинерно”. Имагинерното факт ли е?
Мирослав Найденов: Ами факт е, защото, вижте, плаща се за нещо, което всъщност не е свършено. Ако е лъскан имиджа на България, защо ни спряха европейските средства, защо идваха тези лоши доклади?
Водеща: Г-н Найденов, я ни кажете – ГЕРБ, изобщо всякакви институции, които са под шапката на ГЕРБ, защото ГЕРБ управлява в момента, какви договори за лъскане на имиджа в различни сфери в и извън България има и не ми казвайте, че няма. Има ли такива?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам, защото този договор е сключен от Министерски съвет и ако някой трябва да лъска имиджа на България навън, той не го прави отделно от министерството.
Водеща: В момента нямате ли информация Министерския съвет или пък някой министър, или някое министерство да е подписвало подобни договори със същия предмет на дейност като тези например на Моника Янова?
Мирослав Найденов: Ами не мога да знам. Такова нещо не знам – договори за лъскане на имидж, тъй като така те формулираха този договор. И аз питам, като са лъскали имиджа…
Водещ: Един акцент точно по този въпрос. В момента агенцията изпълнява договор…
Мирослав Найденов: Вижте, какво е излъскано всъщност е важно.
Водещ: В момента агенцията изпълнява договор за около 50 000 лева, сключен с Министерството на икономиката и енергетиката. Има спечелен проект и на здравното министерство. Тоест, ако тя е толкова неизпълнителна за това, за което се плаща, защо пък има договори и по времето на ГЕРБ – друг резонен въпрос. Ако се твърди, че се злоупотребява с нещо, защо се случва и сега?
Мирослав Найденов: Отговорът е много прост. Ако тя е кандидатствала и това е пък другото доказателство, че към нея персонално няма никаква дискриминация – разбирате, че ако имаше някаква атака по отношение на г-жа Янова, това, което казвате вие в момента, нямаше да е факт. Тоест тя се явява и това показва, че договорите могат да ги спечелят хора, които представят определена концепция. Въпросът е обаче не как ще спечелиш договора, а как ще го изпълниш. И това трябва да отговорят – дали наистина за това, за което са платени парите, да се излъска имиджа на България, е направено.
Водещ: Имате съмнения и твърдите, че не е направено, след като поставяте въпроса. Така ли?
Водеща: Чакайте сега…
Мирослав Найденов: Ами очевидно. Вижте, фактите говорят. По същото време, по което те са лъскали имиджа, спряха европейските фондове, идваха доклади от лош – по-лош. Е това ли е лъскане, за това ли платихме тези милиони…
Водеща: Той и последният не е много добър.
Мирослав Найденов: … тогава, когато Станишев говори, че пенсиите… Нека да направим и другия паралел. Колко беше пенсията, за която толкова говори Станишев и се гордее, че ги е повишил, и колко получава неговата спътница? Нека да е ясно на българските пенсионери и да направят този паралел. Аз няма да го правя. Но вижте, другият въпрос, който трябва да си зададем…
Водещ: Тя казва, че живота и не започва и не завършва със Сергей Станишев.
Мирослав Найденов: … и е резонен. След като в момента…
Водеща: Работи в сфера, в която се въртят много пари. Вижте какви милиони се въртят за лобизъм в Европа, по света.
Мирослав Найденов: Естествено, че се въртят. Те се въртят, но има резултати. Ако в случая няма абсолютно никакъв резултат, тези пари са дадени на вятъра. Ако пък с тези пари, освен на вятъра, са плащали и на австрийски политици и тези политици в момента са разследвани за това, разбирате, че това е огромно петно към България. И аз като държавник зададох този въпрос, и то не към спътницата на Станишев, към него персонално и към изпълнителя на този договор в лицето на г-жа Моника Янова.
Водеща: (…) да ви попитам. Законно предполагате, че е. Казвате изпипани са сигурно добре договорите пак. Да се върнем към началото – морално ли е?
Мирослав Найденов: Категорично не. Категорично не, защото даване на толкова пари в това време, когато те вече са знаели какво следва…
Водеща: Ама ето, и в момента се дават пари за такива неща от различни министерства.
Мирослав Найденов: Аз не знам да се дават за лъскане на имиджа, международния имидж, както всъщност е формулирано в договора.
Водещ: Може би е друго.
Мирослав Найденов: Такова нещо аз не знам.
Водеща: Само… да отидем сега малко към вчерашна дата…
Мирослав Найденов: Но искам другия факт, защото предполагам… аз… Малко прекъсва разговора, не знам дали се чуваме добре.
Водеща: Чува се.
Мирослав Найденов: Самият факт, че днес и тя, и г-н Станишев си позволяват да размахват пръст към български министри, и както каза, ще цитирам г-н Станишев, „ще ме гони до дупка” – точно това каза: „Ще гоня Найденов до дупка” – е показателен колко са се самозабравили и наистина докъде може да стигне в тая цялата история тяхното безочие. Аз не се…
Водеща: Само кратка реплика ваша за вчерашната история – сменям темата, защото времето напредна – вчерашната история, при която се оказа, че е имало бизнес-среща между български бизнесмени, които са си платили отгоре на всичкото участие в тази делегация…
Водещ: Всъщност, че е нямало среща.
Водеща: … и е трябвало да бъде организирана, и катарски бизнесмени. Такава среща не е имало, защото нито един катарски представител на бизнеса не се е явил на срещата.
Водещ: За да сте в час с отзвука, три заглавия: „До Катар за зелен хайвер”, пише примерно „Стандарт”; „Изложихме се пред чужденците”, казва Николай Банев, популярен бизнесмен; „1 200 евро, за да чуеш английския на Трайков”, понеже той е говорил на английски, ама е нямало чужденци. Какво мислите?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам на какъв език е говорил министър Трайков…
Водещ: На английски.
Мирослав Найденов: …, защото по същото време аз имах с българския аграрен бизнес, който беше с мен, изключително важна среща в „Хасад фууд” – това е най-големият инвестиционен фонд в областта на храните в Катар, международен фонд. Така че имаше отделни срещи, организирани от всяко министерство. Тези бизнесмени, които бяха с мен, бяха на изключително ползотворна среща вчера. Затова има и пробив по отношение… заяви го снощи техния министър-председател. Той буквално каза: „Всичко, което произведете, като агнешко, пилешко, като продукти хранителни, ние ще го купим”. Така че не знам…
Водещ: Вие си говорите за вашата среща, по вашия ресор.
Водеща: Ще питаме външния министър защо пое външно министерство…
Мирослав Найденов: Аз ако бях организирал среща… А този бизнес форум – и оттук може би и противоречивите съобщения – този бизнес форум се състоя снощи в присъствието на двамата премиери и на целия бизнес. Това, което трябваше да чуят бизнесмените и на двете страни, бяха посланията от страна на премиерите, защото особено в Катар…
Водеща: Което е станало снощи, но сутринта е имало друга среща, която не се е състояла.
Водещ: Другата случка не я отричате, нали така?
Мирослав Найденов: Вижте, сутринта е имало, предполагам, тъй като аз не съм бил там, предполагам, че е имало организация може би от Министерството на икономиката, нямам представа. Но там, където аз…
Водеща: Добре, не сте човекът, когото трябва да питаме по този въпрос. Питаме ви обаче за нещо, което – ще ви помоля за кратък отговор – в хода на днешния и на утрешния ден ще се доразработва темата. Готов ли сте вече с този доклад, който трябва утре да предадете на Бойко Борисов…
Водещ: За обуздаване на цените.
Водеща: … за високите цени на храните и има ли спекула? Извод към този етап, в четвъртък, в 8,45 имате ли? Има ли спекула и ако има…
Мирослав Найденов: Не, не е това заръката на премиера. Трябваше заместниците – и моите, предполагам, че и на останалите колеги – да работят по тази тема, да се срещнат с браншовиците. Утре ние ще направим срещата, тримата министри – така поне разпореди премиера Борисов – аз, министър Трайков и министър Дянков, за да обсъдим ситуацията и това, което ще ни докладват нашите заместници, и тогава вече ние ще трябва да докладваме на премиера. Но нека това да стане и да го коментирам, след като се прибера в другиден.
Водещ: Благодаря ви за участието.
Водеща: Добре, благодаря ви много.
Водещ: Мирослав Найденов.
Водеща: Лек ден ви желаем.         

Тема: Лобизмът и скандала „Хохегер”
Гости: Нидал Алгафари, PR експерт, Арман Бабикян, PR експерт, Аня Павлова, PR експерт

Водещ: Тези дни много дълбоко от килера, вероятно с конкретни политически цели, беше изваден един стар политически скандал. Говорим за парите, които е плащала старата власт на лобисти, за да подобрят имиджа ни, каквото и да означава това – имиджът ни пред света, имиджът ни пред самите българи. Сключвани са договори за милиони левове и този случай е любопитен по много причини. Първо, като държавата е платила 3 млн. Лева за подобряване на имиджа. Какво е получила? Дали по-добри доклади на Европейската комисия, дали повече инвестиции, дали катарският бизнес например е разбрал за тоя договор от 3 млн. Лева. Второ, подкупвани ли са чужди политици? Заговори се и е разпитван в момента в Австрия бившият техен вътрешен министър. Трето, как е подбрана точно фирмата на Моника Йосифова, когато днес живее на семейни начала с тогавашния премиер Сергей Станишев? За лобизма, PR-а на държавата разговор с PR експертите Аня Павлова, Арман Бабикян и Нидал Алгафари. Добро утро!
Арман Бабикян: Добро утро!
Аня Павлова: Добро утро!
Нидал Алгафари: Добро утро!
Водещ: Да започнем от там. Вие по такива хубави договори работили ли сте – за 3 млн. Лева или може би дори и само в българската му част за скромните 300 000 евро?
Нидал Алгафари: Не, не. Сега това ми звучи като някакъв, като наказателен съд, като нещо, като народен трибунал … с Моника.
Водещ: Не е наказателен съд в никакъв случай.
Нидал Алгафари: Значи, Моника се появи на хоризонта на PR-а преди години. Лека полека успя да превземе този пазар. Не смятам, че е благодарение само на Сергей Станишев, затова, че тя е имала връзка с него. Много…
Водещ: Тя обясни. Започнала е от Царя, продължила е при Сергей Станишев и сега пак работи с настоящето правителство.
Нидал Алгафари: Да, работи тя. По принцип фирмата, която има, много поръчки има. Не е само тази. И това, смятам, че за 3 млн., където казвате, това не е от най-големите й договори, които ги има. Тя държеше, доколкото си спомням, около шест министерства и много голяма част от агенциите в България.
Водещ: Значи, Вие тук признавате, че тя е най-добрата на пазара?
Нидал Алгафари: Аз не мога да кажа дали е най-добрата, но най-добре, явно, се е пласирала. Значи, не всеки го може. Значи, трябва да си добър. Освен да си добър, трябва да можеш да се пласираш добре. Някои са успели, някои не толкова. Но дали е вършила работа или не, аз също не мога да го оценя, защото това е било в чужбина и там нямам поглед върху това.
Водещ: Добре. Искам да уточня. Не казвам, че сумата е толкова голяма и че не е трябвало да бъде плащана. Хората обаче, обикновените хора – ето, и преди малко говорихме с Тома Диков – не разбират какво работите Вие. PR е равно на викач в една… търсят се експерти по морето – сервитьор, барман, PR, в скоби, викач. И когато кажеш на хората, че за PR са похарчени 3 млн. Лева за подобряване на имиджа на България, опитваме да разберем срещу тези 3 млн. Лева случило ли се е нещо. Случило ли се е, според Вас?
Аня Павлова: Ако ми позволите, тук наистина няколко неща, по които аз бих искала да говоря. Не знам дали ще успея по всички от тях. Това, че хората неособено добре запознати със спецификата на професия PR, е проблема на гилдия. В известна степен това е така. Тоест, това означава, че…
Водещ: PR за самия PR трябва да…
Аня Павлова: PR за самия PR. Това означава, че трябва да се замислим, да поработим в тази насока. Второ. Това, което трябва да разберат хората, управлението, българите като цяло – без комуникации, без PR няма нормална цивилизована съвременна държава. За PR трябва да се отделят пари, за държава трябва да има репутация…
Водещ: Защо?
Аня Павлова: … по това трябва да се работи, за да има репутация.
Водещ: Защо? Защото когато ние не разбираме, единственото, което ни става ясно, е, че едни 3 млн. Са излети някъде, че пък после са се върнали част от тия пари в удобни български фирми – е съмнението на хората.
Аня Павлова: Ама само искам да припомня следното. Как и по какъв начин беше избрана фирмата партньор в България, вероятно предстои да се провери. Но аз съм … на идеята, че PR е локално знание. Тоест, когато се сключва договор с чужд специалист, чужда фирма, съвсем нормално, в реда на нещата партньорът да бъде от мястото, за което се сключва договора, т. е. да има български партньор. Щом е избрана Моника, значи партньорът е преценил, че е достатъчно ценна, достатъчно добра. Договорът е сключен. Тя е получила 150 000 от милионния бюджет. Това означава 15%. В света между 10 и 20% се отделя за PR по проекта – в рамките на нормалното. Договорът е предаден, парите са платени, отчетът е подаден, претенции не постъпиха. Значи добре си е свършила работата.
Водещ: Бихте ли ми обяснили, ако е възможно, най-простичко, когато се прави една инвестиция – инвестицията в PR е инвестиция, нали така – се поставят конкретни цели. Какво получаваме срещу инвестицията 3 млн. Лева и реализирани ли са тия цели? За да знае българският данъкоплатец, който е платил 3 млн. Лева всъщност какво е получил срещу тях – за наемането на лобиста Хохегер и връщането на част от парите в България, с които да оперира Моника Йосифова. Арман Бабикян.
Арман Бабикян: Значи, има две неща, които трябва да изясним преди това. Г-жа Йосифова вчера имаше доблестта да обясни какво е работила тя срещу нейните…
Водещ: 300 000 евро грубо.
Арман Бабикян: … 150 или 300 000 евро. Какво се е работило до другите 3 млн., не е тя човекът, който трябва да дава обяснения.
Водещ: Добре, добре. Не говорим за нея. Говорим за PR-а и за лобизма.
Арман Бабикян: За PR-а и за лобизма ще говорим, когато българските политици решат да приемат закон за лобизма, който се търкаля в устите им от повече от десет години.
Водещ: Обаче, преди да са приели такъв закон плащаме 3 млн. За това.
Арман Бабикян: Така. И по тази причина договорът, както забелязвате, е оформен не точно като плащам по лобистка услуга…
Водещ: А как?
Арман Бабикян: … а като плащам за подобряване на имиджа на, защото няма законова възможност България да ангажира свои лобисти. Тук не казвам кой е министър-председателя. Аз съм последният, който може да бъде обвинен в пристрастие към лявата идея тук. Принципно няма как човек да плати такива пари, комуто и да е, просто защото в България няма закон. Това нещо още от времената на ранното създаване на новото време – ако не ме лъже паметта, а може и да бъркам – се постави въпрос в парламента ще има ли закон за лобизма, няма ли да има, дрън-дрън…
Водещ: И отиде на кино този закон. На Емил Кошлуков беше.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: Срещу тези пари, 3 млн., аз лично не смятам, че съм получил нищо.
Водещ: Ами, добре.
Нидал Алгафари: Едно голямо кръгло нищо. Сега, това, което е правила Моника вътре в България, да, видно е, ясно е какво са направили. Въпросът е този Хо…, какъв беше там човечец…
Водещ: Хохегер.
Нидал Алгафари: Да, Хохегер. Този човек какво е допринесъл за нас?
Водещ: А какво трябваше да получим срещу 3 млн.?
Нидал Алгафари: Нищо.
Водещ: Какво трябваше?
Нидал Алгафари: Значи, най-вероятно идеята е била нещо като калайджия, да изчисти някакъв имидж тогава на…
Водещ: Някаква мръсотия.
Нидал Алгафари: Някаква мръсотия или нещо, което те го обясняват, че имало… това с този, филма за, как се казваше, това сиропиталище, където едни дечица, дето имаше там.
Водещ: Аха, на BBC.
Нидал Алгафари: Въпросът е, че не можеш да го изчистиш това нещо. То е толкова видно това и каквото и да ходиш да лъскаш, няма как.
Водещ: Аз разбрах съвсем различно нещо. Аз разбрах, че… айде да минем и към следващата, към следващия аспект по тая тема – че всъщност, по-скоро правосъдие и вътрешен ред е била целта на това, на този лобизъм.
Нидал Алгафари: Не. Това е във връзка с министъра, там, на вътрешните работи…
Водещ: Министърът, австрийският,на вътрешните работи е трябвало нещо да помогне за подобряване на работата на нашата полиция.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: … и гледаме. Докладите, които ги получаваме до ден днешен, са отвратителни. Тоест, значи ако не бяха тия пари дадени там, представете си какво щеше да бъде.
Водещ: Какво?
Нидал Алгафари: Или още по-зле – толкова зле, че да ни изхвърлят от Европейския съюз или благодарение на тия пари са те толкова отвратителни, но не чак толкова.
Водещ: добре. Казвате ли Вие в крайна сметка – тия пари са похарчени грешно?
Нидал Алгафари: Да, аз смятам, че са похарчени грешно.
Водещ: А Вие?
Арман Бабикян: Аз не мога да кажа, че те са похарчени…
Аня Павлова: Да, и аз не мога да кажа.
Арман Бабикян: … по простата причина, че ние не знаем какво пише в останалата част от договора. Дайте си сметка! Ние видяхме онези 15%.
Водещ: Няма и да разберем.
Арман Бабикян: Ама недейте така. Станишев каза, че този договор стои от три години в Министерски съвет.
Аня Павлова: С отчета.
Арман Бабикян: Искам да излезе този, който заяви пред една национална телевизия преди няколко дни и каза, че няма нищо общо с този скандал и той засяга само вътрешнопартийни крамоли в БСП.
Водещ: Не Ви разбирам.
Арман Бабикян: Говоря за министър-председателя Бойко Борисов. И каза, че него това въобще не го засяга, той няма нищо общо с това и те вътре, видиш ли, ще се избият.
Водещ: Скоро и по нашата телевизия го каза.
Арман Бабикян: Така. Какво се случи на следващия ден само? Понеже си говорим за лъжата, за истината, за почтеността и т. н. На следващия ден излезе някакъв човечец на име Главчев или нещо такова от парламентарната група и започна да развява скандала. След два часа излезе някакъв човек на име Валентин Николов, започна да прави същото. След това излезе министъра.
Водещ: Какво искате да кажете?
Арман Бабикян: Сега ще Ви обясня. След това излезе министърът на земеделието и започна да държи речи на тази тема. Вместо да си говорим за яйцата, каза той, дайте да обсъдим това. След което излезе министърът на вътрешните работи. Опитвам се да Ви кажа, че в рамките на 24 часа всичко, до което има общо Бойко Борисов, скочи, за да говори за скандала. А видите ли, Георги Първанов защити Сергей Станишев, Румен Овчаров защити Сергей Станишев. Това, което се опитвам да Ви кажа, е, че няма никаква вътрешна игра, а си беше точно удар на министър-председателя и на водената от него партия.
Водещ: Срещу Сергей Станишев.
Арман Бабикян: Срещу Сергей Станишев. И това е очевидно за всеки един PR, седящ на масата и на нестоящите на масата.
Водещ: Добре. А като PR-и, които седите на масата, във вътрешната игра няма ли някой, който да печели дивидент?
Арман Бабикян: Страхотна услуга извърши г-н Борисов – сплоти БСП преди конгреса. Точно се бяха разделили на лагери. Уникална услуга.
Водещ: Не знам. Така ли мислите и Вие?
Арман Бабикян: Уникална услуга. Вече са на едно мнение.
Нидал Алгафари: Поне със сигурност мога да кажа, че това не е от страна на Георги Първанов или на някой от лагера около Георги Първанов.
Арман Бабикян: Е, нали за това говорим.
Нидал Алгафари: Няма причина да го прави това Първанов. Първанов ако иска да вади кирливи ризи, това не е кирлива риза, с която би могъл да удари Сергей. Има неща, които са във вътрешнопартиен план, които биха могли много по-тежко да бъдат срещу Сергей.
Водещ: Това не е лоша кирлива риза, с която да бъде ударен Сергей.
Нидал Алгафари: С такава кирлива риза могат да се удрят всичките един по един. Всеки по един или друг начин се е опитвал да потърси някакви услуги на някакви компании, включително на приближени – дали ще бъдат на Георги Първанов или на Сергей Станишев. Тук проблема го разделям аз на две. Едното нещо е опитът да се вкара в тоя поне за мен безумен скандал с това, че нищо не сме получили от тези пари, които сме ги давали на някакви неясни лобисти.
Водещ: Което е по-важният въпрос.
Нидал Алгафари: По-важният въпрос. Това, че Моника е била там, че тя е участвала, че тя нещо е правила, има такива, много фирми, наши, са работили. Заявявам. Може да не са на такива големи договори, но и други големи наши PR-ове са имали такива сделки. Това не е толкова страшно. Това значи някой да ти даде за обслужване на…
Водещ: Не, не, не.
Арман Бабикян: Нидал, кажи си. И в момента има такива фирми.
Нидал Алгафари: O. K. Хубаво, има.
Водещ: Да. Обаче искам да се свърши работа, нали така? Аз, като данъкоплатец.
Арман Бабикян: Г-жа Йосифова показа и в чужбина какво е вършила. Знаете ли колко ще е дълъг списъка на фирмите, които биха взели 300 000 и колко е къс списъка на фирмите от бранша, които имат капацитета да изпълнят тая поръчка?
Аня Павлова: Само да допълня Нидал.
Водещ: Въпросът е дали ги получават най-добрите или ги получават по някакъв принцип?
Аня Павлова: Тези, които одобряват клиенти – това бизнес закони. А клиентът, ако е доволен, както стана в този случай, други въпроси не може да има. Това, че хората не знаят какво са получили, е проблем на тези, които не оповестили хората, т. е. не Моника, а този, който не е разказал на хората какво се очаква от тази сделка.
Водещ: Добре.
Аня Павлова: Но само да припомня на Нидал. 2008 г. именно върховен главнокомандващ тогава излезе и каза, че парите в политиката се перат през PR агенции.
Водещ: Аха! Това е не само на Нидал, а и на г-н Бабикян, който смята, че Георги Първанов няма нищо общо.
Аня Павлова: Само припомням какво е направил върховен главнокомандващ. Тогава PR гилдията го помоли и поиска той да назове конкретни агенции, конкретни PR-и, конкретни факти.
: И той взе, че ги назова.
Аня Павлова: Той взе, че не ги назова.
: Чудно.
Аня Павлова: И ето ти минават четири години и изведнъж…
Водещ: Дали не ги назовава сега?
Аня Павлова: … започва да има ситуация, която до болка ми напомня 2008 г.
Водещ: Не, не. Тя казва съвсем различно нещо на вашите твърдения – че явно зад атаката стои по-скоро Георги Първанов, отколкото…
Аня Павлова: Не, не казвам това. Припомням кой какво е казал през 2008 г.
Водещ: Припомняте факти, достатъчно добре подредени, че да разберем това.
Аня Павлова: А, и на PR-а никога не слагайте думите в устата. Казвам това, което съм казала.
Водещ: Добре, добре.
Аня Павлова: През 2008 г. главнокомандващ казва следното, непотвърдило се с факти. Четири години по-късно изведнъж, когато има напрежение или състезание между бившия главнокомандващ и настоящия председател на партията и се явява … по средата.
Водещ: Буф!
Нидал Алгафари: Тоест, какво искаше да кажеш?
Аня Павлова: Това, което разказах. Картинката разказах.
Нидал Алгафари: Ама ти разказваш, значи, нещо, което го е казал преди много години президентът Първанов тогава. В един момент, когато излиза този скандал и не от Първанов излиза. Значи, че Първанов би могъл да го ползва и би могъл да си развее байряка … може да го направи.
Арман Бабикян: Да, но видяхте, че не го направи.
Нидал Алгафари: В един момент даже точно обратното.
Арман Бабикян: Напротив. Той се изказа в Благоевград и каза съвсем друго.
Нидал Алгафари: Точно обратното.
Водещ: И аз така бих направил на негово място.
Аня Павлова: Казвам, че съм категорично против който и да било в тази държава, независимо от позицията си, да ползва PR-а като инструмента за решаването на политическите или квазиполитическите си проблеми. Това ми е тезата.
Нидал Алгафари: Ами, ние какво – да умрем от глад ли, бе Аня, тогава? Недей така. Това ни е работата.
Водещ: Добре. Дайте друго – работата на австрийския вътрешен министър. Нормално ли е това да плати една голяма лобистка компания 100 000 евро на един министър? Дори айде да не се фокусираме върху сумата. Да се плати на един министър за нещо. Аз веднага си зададох въпроса – да речем, на нашите министри плаща ли се да подобрят имиджа на Македония или да подобрят имиджа на Сърбия, а на Румъния?
Арман Бабикян: Дайте да се оправят нашите министри първо, защото видяхте какво стана в Катар, нали?
Водещ: За практиката.
Арман Бабикян: Моля Ви се!
Водещ: Да. За практиката да поговорим. Какво е трябвало да свърши тоя човек?
Нидал Алгафари: Значи, такава практика я има, особено в Съединените Американски Щати, където се смята за нещо съвсем логично. Обаче там има, както каза Арман, закон.
Водещ: За лобизма.
Нидал Алгафари: При ясни условия. Значи, аз ще ти дам такива пари, за да направиш това, за да ти подкрепя кампанията и т. н. Проблемът в…
Арман Бабикян: И в Европа го има.
Нидал Алгафари: Но ако е бивш министър на вътрешните работи.
Арман Бабикян: Тогава е O. K.
Водещ: А той си е бил действащ човекът.
Арман Бабикян: Ако е бил действащ, тогава нещата стоят по друг начин.
Водещ: Нидал!
Нидал Алгафари: Това, което на мен ми прави впечатление, е съвсем друго. Защо точно на вътрешен министър? Значи, там, което е свързано със служби, с много информация и т. н. Той с какво би могъл да…? Значи, ако беше платил на някакъв директор примерно на телевизия, щях да го разбера, но на вътрешен министър. Какво може да направи той? Почвам да се замислям, че той е… Като PR какво може да направи той? Да излезе нещо ли? С кой да говори ли нещо? Тоест, той няма лостовете, за да може да промени имиджа на тази държава.
Водещ: И тогава?
Нидал Алгафари: Единственият начин е да фалшифицира. Тоест, ако има някакъв доклад, който трябва да се гласува нещо, и той да каже – не, аз с очите си, със собствените си, видях, разбрах това. Значи, за такова нещо по-скоро може да бъде и тогава вече това не е никакъв лобизъм.
Водещ: А тогава това е престъпление?
Арман Бабикян: Престъпление.
Водещ: Тогава това е престъпление.
Нидал Алгафари: Престъпление. Просто, трябва да видим в края на краищата този министър какво е направил за България, ама да го видим явно. Да ни го обяснят.
Арман Бабикян: Гадаем пак върху тази част от договора, която не сме виждали.
Водещ: Ясно, че гадаем, обаче понеже обяснението е да се оправи работата на българската полиция и не знам си какво, пък очевидно…
Арман Бабикян: От преди да влезем нали видяхте почти всичките материали, които вчера ни показаха или по-голямата част бяха Меглена Кунева и Сергей Станишев, Сергей Станишев, Меглена Кунева и т. н. Нали, към онзи момент това е било актуално, трябвало е да влезем в Европейския съюз, после да се чувстваме по-добре. От тогава до днес си влачим глава „Правосъдие и вътрешни работи”. Така че има някаква логика, може би, но това е гадание в момента.
Водещ: добре.
Аня Павлова: А ето защо трябва да се отделя внимание на т. нар. GR, т. е. правителствена комуникация.
Водещ: Government…
Аня Павлова: Government PR, да. За да не се работи на парче, за да няма изненади, трябва да се приеме стратегия, трябва да се изберат специалисти, трябва да се гласуват бюджети, трябва да се работи професионално, както прави целият цивилизован свят.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор!
Арман Бабикян: Значи, според мен, г-н Цветанов да наеме г-жа Моника Йосифова, за да решат проблема…
Водещ: Ама тя казва, че е наета и от сегашното правителство, така че…
Арман Бабикян: … проблема в „Правосъдие и вътрешни работи” и взаимоотношенията му със съдебната власт. И мисля, че нещата ще си дойдат на мястото.
Водещ: Е, защо да наема г-жа Йосифова?
Арман Бабикян: Има опит, а тия очевидно не се справят.
Нидал Алгафари: Тя не е Йосифова от доста време.
Водещ: Тя е Янова, да, на всичкото отгоре. Добре. Благодаря Ви за този разговор! Интересен беше, според мен. Дано да е било така и за хората!          

в. Преса | Веселка МАРИНОВА | 14.03.2012

- Господин Хохегер, колко платихте на бившия вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер за работата му по изчистване имиджа на България?

- На Ернст Щрасер е платила моята PR агенция, но парите не са само за работата му по българския проект. Когато българското правителство реши да избере нашата агенция, ние бяхме щастливи да вземем контракта. Не съм непознат в България. Когато сключихме контрактите, в българските вестници имаше интервюта с мен. Аз съм работил като лобист 25 години, имах 120 служители в Австрия и офиси в други страни, в това число и България. Вече не се занимавам с PR, дейността на компанията е друга – производство на храни и възобновяеми енергийни източници.
В България имахме два контракта. Първият – от 2006 година, беше за половин милион евро и с продължителност половин година. Другият беше на стойност малко под един милион евро за една година. На Ернст Щрасер нашата агенция е платила 100 000 евро, защото имахме договор, че това е сумата, която той ще получи за една година консултантски услуги, които извършва за нас. По българския проект Щрасер много ни помогна с анализите си, но тези пари, които той получи, са за цялостната му консултантска работа за нашата агенция – той беше въвлечен и в много проекти в Австрия.

- Плащала ли е вашата агенция и на други политици в Австрия?

- Да, платили сме на доста бивши политици за консултантски услуги, но това е нормален процес в света. След като напуснат политиката, политиците обикновено развиват дейност като консултанти. Освен на Щрасер нашата агенция е платила за една година 78 000 евро на Матиас Райхолд – бивш министър на инфраструктурата, Горбах Хуберт – бивш вицеканцлер, е получил за две години 240 000 евро, за десет години членът на австрийския парламент Валтер Майщергер е получил 1 милион и 300 хиляди евро за работата си за нашата агенция.

- Срещал ли се е господин Щрасер с бившия премиер на България Сергей Станишев?

- Станишев се срещна с Щрасер само веднъж, в началото на работата по проекта. Тогава Щрасер беше в България, за да обясни ситуацията в Европа и как се гледа на България. Всъщност той помогна на агенцията ни с анализите, които направи, за да вземем договора в България.

- За какво ви съветваше в тези анализи?

- Нашият контракт с него беше да го търсим винаги когато се нуждаем от помощта му. За България той ни помогна с анализите за ситуацията в страната, как изглежда тя отвън, какви дейности могат да бъдат осъществени за реформа в политиката, правосъдието, как да се намали престъпността в страната.

- Колко от парите, които получихте от България за двата контракта, са се върнали обратно там и кой ги получи?

- Нашата партньорска агенция, с която се кооперирахме, беше тази на Моника Йосифова. Те получиха 15 процента, или по двата контракта общо агенцията й е получила всичко 270 000 евро. Имахме и още една интернет агенция в България, на която не мога да си спомня името сега, която работеше по писмата, които адресирахме до европейски лидери, вземащи решение. Не си спомням точната сума, но тази компания получи около 50 000 евро. Или общо в България на партньорите, с които работехме, нашата агенция е платила 320 000 евро.

- Какво свърши вашата агенция в България?

- Направихме брошура, която разпространихме и представихме на срещи в европейските столици, на пресконференции. Два пъти поканихме чужди журналисти в България, организирахме им посещения на различни места, провеждахме международни пресконференции, срещи с опозицията, за да се дискутират критичните проблеми.

- Други хора получавали ли са пари за контракта на агенцията ви с България?

- Имахме борд на съветниците, в него влизаха и австрийците Карл Блеха – бивш вътрешен министър, женен за българка, и Петер Шийдер от Социалистическата партия на Австрия. В борда имаше и хора от Германия, Англия. В него членуваше и една жена, представител на опозицията, чието име не си спомням сега. Бордът се събираше на всеки два месеца, разисквахме въпросите с членове на кабинета "Станишев". Хората в борда са получили малки суми, главно да си покрият разходите за срещите. Те са от порядъка на няколко хиляди евро годишно.

- Станишев получавал ли е някакви пари по тези договори?

- Не. Пари, като член на борда, получаваше тази жена от опозицията. Не си спомням името й. Попитайте Моника Йосифова, тя ще ви каже кой от българска страна е работил по проекта.

- Кой в България знаеше, че се работи по такъв договор с вашата агенция?

- Той не е бил таен. Това е обикновен политически договор. Свършихме доста работа, отчетът беше представен пред парламента. Новото правителство, както навсякъде, критикува старото.
***
Днес антикорупционната комисия на австрийския парламент, която Заседава от месеци, отново ще изслуша Ернст Щрасер – бивш вътрешен министър на Австрия, 3а да изясни дали и той е получавал пари от "Телеком Австрия". Очаква се покрай другите въпроси да бъде хвърлена светлина и 3а "българската връзка" в австрийския скандал. Разкритията 3а манипулациите от страна на "Телеком Австрия" и 3а парите, плащани на политици – схема, продължила от 2000 до 2006 година, са под прицела на общественото внимание месеци наред. Покрай историята "Телеком Австрия" в тукашните медии се завъртя и името на България. При последното изслушване на вече бившия вътрешен министър Ернст Щрасер стана ясно, че той е получил хонорар от 100 000 евро от фирмата на 63-годишния (вече пенсионер) лобист Петер Хохегер. Връзката с България е именно Петер Хохегер, който през 2008 година е нает от правителството на тройната коалиция да чисти имиджа на България пред Европейския съюз.

Стр. 8

Агенция КРОСС I 14.03.2012

РЗС ще подкрепи идеята за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да разследва скандала около договора между българското правителство и австрийския лобист Петер Хохегер, в който са намесени имената на екс премиера Сергей Станишев и приятелката му – Моника Янова.
РЗС счита, че истината трябва да излезе наяве не само, за да бъде изчистено името на България, но и поради сериозните съмнения за конфликт на интереси на български министър-председател. Задължително трябва да се отговори на въпросите: взела ли е Моника Янова 270 000 евро и на какъв принцип е избрана нейната фирма като подизпълнител?
Нещо повече, българският данъкоплатец има право да знае по какъв начин са изразходвани неговите средства и какви са резултатите. Все пак става въпрос за немалката сума от 1.5 млн. евро, дадени за утвърждаването на положителния образ на България в ЕС.
Народните представители от РЗС ще настояват парламентарната комисия да провери не само тези договори, но и всички договори на правителството на Сергей Станишев с наши и чужди PR агенции. Убедени сме, че анкетната комисия ще установи и други не по-малко скандални факти около „положителния имидж" на България по времето на Тройната коалиция.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I Биляна РИЛСКА I 14.03.2012

Собственикът на Актив груп Моника Йосифова, която в момента съжителства с лидера на БСП Сергей Станишев и е майка на дъщеря му Дария, е взела над 380 хил. евро като подизпълнител на австрийския лобист Петер Хохегер по два договора от 2006 г. и 2008 г. На специална пресконференция Йосифова разпространи информация за договорите си с Хохегер, чието име е замесено в корупционен скандал в Австрия. По нейни данни фирмата й е получила 239 хил. евро през 2006 г. и 143 488 евро през 2008 г.

Според Йосифова около нея няма скандал. Тя се закани също, че ще съди всеки, който намеси името й в спекулации и незаконни неща и обяви, че атаката срещу нея е само, защото живее с политика Сергей Станишев.

"Единственото слабо място в историята"

Йосифова призна "единственото си слабо място в цялата история" – отговорът й за в. "Капитал", че не е работила с Хохегер. "Истината е, че не исках да влизам в детайли, защото това щеше да даде храна за политически спекулации, които така или иначе се случиха. Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти", заяви днес Йосифова.

Според нея единствената причина за публичната атака срещу нея е съжителството й със Станишев. "Изключително непочтено е да се атакува една жена, заради това, че живее с политик, а не, че съм извършвала нещо незаконно или, че съм подкупвала някой", каза още тя.

Йосифова на няколко пъти отбеляза, че през 2008 г., когато е работила с тогавашния премиер Станишев по тези договори, е била съпруга на банкера Венцислав Йосифов, а дъщеря й Дария е родена през 2011 г. Това според нея показва, че няма конфликт на интереси в това че е взела пари от компанията на Хохегер, на която бившето правителство е платило през 2008 г. 1 млн. евро за лъскане на имиджа на България.

В едночасовата си пресконференция Йосифова нееднократно каза, че атаката срещу нея е на политическо ниво, но няма да влиза в политически битки. В същото време като ПР специалист коментира, че този скандал няма да се отрази на Станишев, защото "в България има толкова много и всякакви скандали за всеки, но не виждам това да има огромно отражение на имиджа на този или на онзи".

Тя обяви, че обмисля да съди за клевета земеделския министър Мирослав Найденов, който по думите й споменал, че "моето име е замесено в скандал с политическа корупция". Не е сигурна дали ще заведе дело за клевета срещу вицепремиера Цветан Цветанов, който се изказал "доста пошло" за отношенията й със Сергей Станишев, защото това било въпрос на духовна нищета и на първите 7 години.

За отношенията си с Петер Хохегер

Йосифова разказа, че през 2006 г. – по времето, когато е работила за предизборната кампания за втория президентски мандат на Георги Първанов, от компанията "Хохегер" се обърнали към нея, ако може да свърши работа като подизпълнител по техен договор с Пловдивския панаир. По това време панаирът е държавен. "Имам абсолютно професионална експертиза в работата с институции и с три поредни правителства, покажете ми друга агенция в България, която има тази експертиза" – така Йосифова, смятайки и кабинета "Борисов", отговори на въпроса защо "Хохегер" преди 6 години е избрал нейната агенция за подизпълнител, след като компанията му има и българско представителство.

Работила съм за имиджа на България и няма от какво да се срамувам за нещата, които съм свършила, заяви Йосифова. Според нея всяко правителство, включително и сегашното има нужда от последователна и много активна работа за имиджа на България.

С аргумента, че може да говори само за договорите си с Хохегер, Йосифова отхвърли повечето въпроси за връзка между австрийския скандал и България.

Не познава бившия австрийски министър Ернст Щрасер

По повод изявленията на бившия австрийски вътрешен министър Ернст Щрасер, че е работил по "българския проект" между септември 2006 г. и пролетта на 2008 г., Йосифова заяви, че няма представа и това няма отношение към нейните договори. "Това какъв договор има Хохегер с българска институция и какво е правил не е въпрос към мен. Аз не мога да знам, никога не съм виждала Щрасер. Изобщо не знам кой е този човек, не го познавам, никога не съм се виждала с него", заяви тя.

На въпрос дали е присъствала на вечеря с Щрасер и Сергей Станишев, както си спомни австрийският бивш министър, Йосифова каза: "На много вечери съм присъствала, не си спомням за такава вечеря, не си спомням да съм общувала с такъв човек".

Попитана дали агенцията й е имала отношение към посещението на премиера Бойко Борисов в Австрия миналата година, когато се е срещнал с Щрасер, Йосифова отрече.

За работата с изпълнителната власт и малкия бизнес

Йосифова потвърди, че е работила с три правителства – на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев и на Бойко Борисов. По думите й половината от клиентите й са корпоративни, а другата част от проектите са институционални. Каза, че откакто Станишев не е на власт, оборотите на компанията й са намалели с 25%, но отдаде това на кризата.

"Моята дейност не започва от Сергей Станишев, нито приключва с неговото управление", заяви тя. И изреди: Работила съм с Министерски съвет до 2011 г., с министерствата на финансите, на държавната администрация и административната реформа, на образованието, на транспорта, на околната среда и водите, на регионалното развитие, на културата, както и с Центъра за развитие на човешките ресурси и с Комисията за финансов надзор. В момента работи по договор с Министерство на икономиката и енергетиката, който бил за 50-60 хил. лв., има и спечелен договор с Министерството на здравеопазването.

Йосифова каза, че годишните обороти на фирмата й са между 1 – 2.5 млн. лв., което по европейските стандарти я прави компания от малкия бизнес, който "трябва да е гръбнакът на българската икономика, защото плаща не малко данъци". От думите й се разбра, че от 2005 г. досега е платила близо 1 730 000 лв. данъци – ДДС, корпоративен данък и осигуровки. "Държавата трябва да ме защитава, а не да ме мачка затова, че живея с политик" – завърши тази тема тя.

На въпрос дали не се притеснява, че заради работата й с изпълнителната власт Станишев става уязвим за вътрешнопартийните си противници, които той самия подозира във връзки с ГЕРБ, Йосифова заяви, че тя няма договори с партията ГЕРБ, а работи по европейски проекти.

Фотограф: Георги Кожухаров

Оригинална публикация 

www.capital.bg I Зорница МАРКОВ, Илин СТАНЕВ, Росен БОСЕВ I 2.03.2012

Защо властите във Виена разследват дейността на австрийския лобист в България и какво могат да открият

Каква е причината България да бъде спомената 27 пъти в австрийския парламент на 16 февруари 2012? При това в едно от най-дългоочакваните и шумно отразявани заседания? Не, не е ски купата в Банско, нито уличните джебчии. Причината е лобист номер едно, наречен впоследствие от местните медии "крал на корупцията" – Петер Хохегер.

Парадоксът е, че това е същият човек, който през 2008 г. беше избран от правителството на тройната коалиция да "чисти имиджа на България" пред Европейския съюз именно заради ширещата се корупция и организирана престъпност. Едноименната PR агенция на Хохегер спечели поръчка за около 1 млн. евро и в продължение на година трябваше да лобира пред международните медии и институции в полза на България.

Сега Хохегер трябва да чисти собствения си имидж. Срещу него в Австрия се води мащабно разследване на всички нива – от прокуратурата до специална комисия в парламента. През годините лобистът е изградил перфектната инфраструктура, използвана за съчетаването на политически, бизнес и лични интереси и подозирана за създаването на корупционни схеми. В най-силните си години – между 2000 и 2006 г., Петер Хохегер е имал здрав политически гръб, плащал е на министри, шефове на държавни институции, помагал е да се пишат закони, да се сключват нечисти сделки. Всичко това ден след ден сега излиза наяве.

Както австрийските фирми през изминалото десетилетие растяха към Източна Европа, така и лобистът изграждаше своята мрежа от офиси и през 2005 г. стъпи в София. Затова разследващите сега проверяват и бизнеса му в България и ровят в няколко посоки. Първата е: какви услуги е извършвал Хохегер около сделките за "Мобилтел" (от 2002 до 2005) и плащал ли е във връзка с това пари на политици в Австрия и България (виж стр. …). Втората сфера на интерес за австрийските власти са проектите на лобиста за българското правителство и какви суми е получавал. И трето – има ли връзка между сделките за "Мобилтел" и работата за кабинета "Станишев".

Официално Хохегер е работил само по един проект за имиджа на българското правителство. Разследване на "Капитал" разкри и други договори, за които тогавашните политици не можаха да си спомнят. За "забравения" проект няма обявена обществена поръчка. За подизпълнител при всички услуги от Хохегер за правителството е избрана фирма на Моника Янова, близка до самия възложител – бившия премиер Сергей Станишев.

Разследването в Австрия разкри и други притеснителни факти. Оказва се, че с държавните пари от проекта за чистене на българския имидж са плащани хонорари на високопоставени австрийски политици, без да е ясно каква точно услуга са извършвали. Бившият министър на вътрешните работи Ернст Щрасер е взел 100 хил. евро. Или както сам обяснява: "Господин Хохегер имаше международен клиент, който имаше проблем. Аз помогнах проблемът да бъде решен."

Европейски експерт на българска територия

Обявеният за суперпрофи международен PR експерт Петер Хохегер отвори официално офиса си в България през май 2005 г. Няколко стегнати бизнес интервюта го представиха като специалист, който знае как се гради имидж на световно ниво и с амбицията да обслужва големите международни компании в България. Разбира се, най-вече с австрийски капитали.

През 2006 г. едноименната компания на Хохегер в България влезе в публичното внимание и по държавен проект. Фирмата беше класирана на второ място в злополучна поръчка на Министерството на външните работи, в която за победител беше избран скандалният израелски бизнесмен Шимон Шевес. Неговата съмнителна репутация в Израел и Германия, както и съдебните процеси за злоупотреби с доверието, доведоха до развалянето на договора с външното министерство. В ролята на добрите застана компанията на Петер Хохегер, която предложи да продължи проекта, без да се обявява нова поръчка. Това обаче не се случи.
Две години по-късно – в края на 2007 г., Министерският съвет обяви поръчка за близо 1.9 млн. лв. за "Провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС". На конкурса се яви австрийският лобист и я спечели.

"Основен приоритет по време на моя мандат беше членството на България в Европейския съюз. Имаше необходимост да потърсим европейска фирма, която да се грижи за имиджа ни преди и след влизането в ЕС. Разширяването на Евросъюза беше въпрос на политическа среда, а не толкова на обективни критерии", коментира пред "Капитал" предходният премиер Сергей Станишев. Пред вестника той каза, че това е първият път, в който правителството е работело с австрийския лобист.

Es waren zwei Aufträge*

Не на същото мнение е самият Петер Хохегер. Пред депутатите от комисията за разследвания в австрийския парламент (специална комисия, която се сформира по определени казуси и води паралелни с прокуратурата разпити) на 16 февруари лобистът заяви, че е работел по два договора с българското правителство. "Първият, мисля, беше за 500 хил. евро, а вторият беше по-голям – за около 1 млн. евро. Той беше 2007-2008 г." Дали от дистанцията на времето или поради друга причина, Хохегер не можа да се сети кога точно е подписан първият договор. Сергей Станишев, попитан от "Капитал", също каза, че не знае за никакъв по-ранен договор. Същото отговори и медийният му съветник Ивайло Данаилов.

Източник на "Капитал" във Виена разкри, че първият проект на Хохегер около имиджа на българското правителство е бил започнат още преди страната да бъде член в Европейския съюз и е целял да се лобира за влизането й. Той разкри още, че и по двата проекта от българска страна е работела компанията на Моника Янова "Актив груп". Янова и Станишев сега имат дете.

Бившият управител на "Хохегер" в България и приближена на австрийския лобист Росица Велкова си спомни, че е имало първи договор, но тя не знаела нищо за него. "Господин Хохегер си го е подписвал в Австрия и документът не е стигал до нас. Само от време на време правехме някакви преводи по него."

Моника Янова категорично отрече да е работела по каквито и да било проекти с Петър Хохегер. "Виждали сме се, но истината е, че никога не съм имала нищо общо с тях. Аз нямам капацитета, те са голяма международна компания. Моята територия е в България", каза тя.

Документ от 2006 г., с който "Капитал" разполага, разкрива малко по-различна картина. Той е между "Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft и PR Media на Моника Янова (тогава Йосифова). Тя трябва да стане подизпълнител на австрийската компания по договор с "Международен панаир Пловдив". Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft сключи договор с Международния панаир Пловдив за PR услуги във връзка с кампанията "Популяризиране на постиженията на българската икономика пред Европейския съюз". За изпълнение на информационните и логистичните изисквания по каманията Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft ще се нуждае от подкрепата на българска PR компания", се казва в споразумението.

Изпълнителен директор на Пловдивския панаир през 2006 г. беше Йордан Радев. Пред "Капитал" той си спомни за този договор и каза, че австрийската компания е била поканена, за да направи маркетингово проучване на кои изложения България трябва да се представя. "Свършиха си добре работата", каза той. (По принцип провеждането на "проучване" е често срещана практика да се заплаща от държавата за извършени други дейност – например PR услуги за конкретен човек или партия, защото разходите са трудно доказуеми, а резултатът обикновено е доклад от няколко десетки страници, чието изработване може и да не струва нищо; това не означава, че цитираният случай е бил такъв.)

Не е ясно обаче защо за едно маркетингово проучване трябва да бъде ангажиран подизпълнител със следните задължения: подбор, превод и обобщение на информационни материали, подготовка на презентации, адаптация на пресрелийзи за целите на кампанията, координация и логистична подкрепа за български участници в активности по кампанията, създаването на европейски пресцентър, базиран в София…

По това време – първата половина на 2006 г., панаирът в Пловдив все още беше напълно държавна собственост с принципал министърът на икономиката Румен Овчаров (БСП). Той не беше открит за коментар.

От края на 2006 г. държавата си затвори очите пред навлизането на частния "инвеститор" и близък до социалистическата партия Георги Гергов. Като държавно дружество явно прокарването на договори с външни компании е било лесно, което обяснява и липсата на обява в регистъра на обществените поръчки. Липсва и публична информация с каква точно кампания България е популяризирала икономиката си пред ЕС.

Тъй като нито Моника Янова, нито Сергей Станишев си спомнят за тази поръчка, трудно е да се разбере какви още услуги е извършил австрийският лобист Петер Хохегер. Остава за доизясняване и въпросът колко от парите по договора са останали у него и каква част се е върнала при подизпълнителя.

Операция "Чист имидж"

През май 2008 г. Моника Янова подписва отново договор като подизпълнител на австриеца Хохегер. Този път е за кампанията за изчистване на българския имидж пред Европейския съюз.

Като по-голям проект и отговорностите на подизпълнителя са по-обхватни. "Актив груп" трябва да се грижи за връзките с медиите, за организирането на събития, за логистиката.

Както при този, така и при по-малкия проект не е ясно защо Хохегер наема за подизпълнител конкурентна агенция, при положение че има собствена структура в България.

Според документацията към договора Hochegger|Com е организирала редица събития за международни медии, инициирала е интервюта с български политици, водела е международни журналисти в България. "Организираха пресконференция в Брюксел, на която имаше представители на всички големи медии и цял ден давах интервюта", спомни си бившият премиер Сергей Станишев.

Има и други подизпълнители. Това е сайтът Europe.bg, правил оценка на комуникационната стратегия на правителството и електронен бюлетин за напредъка на България, както и агенция "Фокус" със задачата за медия мониторинг.

Основна част от изпълнението на проекта е сформирането на така наречения Advisory Board с участието на чужди политици. Тяхната задача е била да консултират българското правителство по основни за страната теми. Има изготвен доклад с препоръки за поведение по ключови теми. Някои от тях звучат малко странно: Хохегер съветва кабинета да твърди, че, да, България има проблеми, но само БСП може да проведе реформите, защото е най-старата и стабилна партия в страната. Т.е. иска се Брюксел индиректно да подкрепи БСП на изборите.

Депутати на хранилката

Показанията на лобиста пред парламентарната комисия на 16 февруари за работата му в България открехнаха вратата към един доста по-притеснителен сюжет. През годините назад политици от всички австрийски партии са били на договор при Хохегер и уж са работили по различни проекти. В парламента Петер Хохегер разкри, че от парите на българското правителство също са плащани хонорари на австрийски депутати. Бившият вътрешен министър Ернст Щрасер е получил 100 хил. евро, но по никакъв начин не стана ясно за какво са били предназначени. При показанията си Хохегер каза: "Ернст Щрасер беше част от т.нар. Advisory-Board. Той работеше по един проект: "Консултиране на българското правителство за влизане на България в ЕС". Австрийското списание Profil цитира продължение на обяснението: "Ернст Щрасер направи оценка на това как опитите за реформа в България се приемат в ЕС и презентира своя анализ заедно с екипа на Hochegger|Com пред премиера."

Сигурно оценката му е била важна, след като е струвала една десета от бюджета на целия проект. Пред "Капитал" обаче Станишев каза, че няма представа какво е било участието на бившия вътрешен министър по проекта, не го познава и не помни да се е срещал с него.

Други двама депутати от Социалдемократическата партия на Австрия също са имали "мандат" от Хохегер да работят за България и са взели хонорари от по 4 хил. евро всеки. Това са Петер Шийдер и Карл Блеха – вторият, женен за българка и с участие във фирма в България. Техните имена поне присъстват в документацията по договора с Министерския съвет като съветници.

От десетките разкрития за машината на Хохегер през последните месеци се вижда един безспорен факт. Политици на всякакви нива години наред и под всякаква форма са получавали хонорари през фирмите на лобиста. Формално са взимали парите за едно, а на практика за съвсем друго – за извършването на скрити и нерегламентирани услуги. Ако се окаже, че това е бил подходът и в България, остава широко отворен въпросът каква услуга е извършил бившият вътрешен министър на Австрия. И кой е бил международният клиент, чийто проблем е бил решен. На тези и други въпроси вероятно ще се намери отговор по време на разследването срещу Хохегер. Австрийските власти изглеждат твърдо решени да разплетат аферата до последната подробност. И по всички личи, че ще успеят, така че българският отзвук от техните действия предстои съвсем скоро.

—————————————-
* "Договорите бяха два"

Оригинална публикация 

www.dariknews.bg | 07.05.2011

Преди това: кланът Камерън чака ново попълнение. Карла Бруни на ултразвук. Светски хроникьор пуска слуха, че Мишел Обама е бременна с трето дете. Ангажираните лица отказват коментар.
След това: пресофисът на Даунинг стрийт разпространява първите фотографии на дъщерята на Дейвид Камерън. Според неофициални данни от Елисейския дворец детето на Саркози ще се роди малко преди президентските избори. Мишел Обама май не е бременна.
Бебешкият информационен водовъртеж има интересни цел и посока. Казват, че ако рекламата и пиарът не съществуват, те със сигурност щели да бъдат измислени преди първите политически избори, където и по света да са те. И за разлика от реклама на безалкохолна напитка или хамбургер, на политическата реклама често се гледа с подозрение. Тя има кратък срок на годност, идва бомбастично, с гръмки слова. Вместо да въдвори ред в представите на гласоподавателя, инсталира малка вакханалия. Някак по гаргантюански се простира удобно и започва да шляпа лакомо. Ефектът не е предсказуем, планове се правят трудно, а когато случаят даде възможност някакво естествено природнообстоятелство да бъде вплетено в политическата пропаганда, пиарите плясват дружно с ръце, качват се на магаретата, надуват мегафоните и разпространяват новината.
Раждането на дете е най-желаното естествено природно обстоятелство. Ако може да се случи преди изборите – добре е дошло. Изведнъж нивото на народното одобрение/неодобрение се променя. Усмивка грейва по лицата на всички, бебенцето проплаква, родителите се засмиват.
Разбира се, далеч от драматизма на гръцката и римската митология, където любимите герои имат по петдесетина дъщери и синове, без да броим всички мистериозни и влиятелни божества, които кроят пъклени планове един другиму, в днешни времена ситуацията е далеч по-проста. Дори махленски проста, защото понякога се свежда до първичното – ей, тоз мъжага как забремени таз дама, я какъв син/щерка му се роди, голяма работа ще да е.
Сценарият в повечето случаи е един и същ, независимо дали става дума за шоуто на Опра Уинфри, жълт британски вестник, обедно френско радиошоу или български уебсайт. Когато дете на политик се роди, след традиционните снимки и поздравления идва ред на задължителния хороскоп, разгадаване значението на името, предначертаване на звездна политическа кариера, съпоставка с рейтинга преди и след раждането на бащата, както и епизодични догадки тип "ама как пък изчислиха точно сега да се роди – преди изборите, навръх важна дата и т.н.".
Ето, да вземем 1 май. Зодия Телец, име – Дария, дата – 1 май.
Соцлидерът Станишев стана татко и медиите гръмнаха с честитки, коментари, фотографии. Таткото каза, че е щастлив за датата 1 май, червеното множество на площада аплодира.
Въпреки това политиците невинаги са виновни за пиар експлоатацията на скъпите им мънички същества. Най-лесно е свободното упражнение по темата "използване на бебе за пиар цели", но това е неуместно.
Ако извъртите едно хорце в центъра на вашето село, когато ви се роди дете, никой няма да коментира, нали? Ако направите шумно парти във вашия блок – също.
Ако вдигнете работното си място във въздуха и обявите деня за неработен, само защото съпругата ви е родила, пак така. Ако сте футболист и вкарате гол пред 70 000 души, бебешкото движение с ръце е повече от очаквано.
Така и с политиците – да, случва се по време на червен митинг, предизборен дебат, обиколка в страната. Случаят е способен на всичко.
Рекламните специалисти твърдят, че "задължителната семейна снимка" тръгва от американската президентска надпревара. Посланието е ясно – когато искаш да бъдеш силов играч във Вашингтон, да управляваш огромен брой подчинени, първо трябва да си свикнал с управление на семейство. Вълците единаци, тези без деца и брак, бързо влизат в черен медиен списък. Сенатор, който няма деца, дори не е женен? Бум – огромна статия за Линдзи Греъм. Сочни подробности за сенатор Мария Кентуел? Разбира се – тя няма нито съпруг, нито деца. Върховният съдия Соня Сотомайор е на 54 години, няма брак, няма деца. Какво следва – обвинение за странни сексуални предпочитания. И списъкът продължава.
За щастие, списъкът на политиците с деца е по-дълъг. А общественото внимание идва добре дошло за самите деца. Ако си Камерън, Станишев или Саркози с вперени камери към теб, не си представям, че ще викнеш, ще се скараш, ще пошляпаш детето си. Със сигурност грижите ще бъдат повече, а вечното оплакване на татковците, че нямат време, ще бъде забравено.
И малчуганите ще бъдат щастливи. Камерън стана баща за четвърти път миналата година, но за първи път като премиер. Предизвикателството да дундуркаш бебе на работно място, от което трябва да дундуркаш и цялата държава, хич не е малко. Да не говорим, че – в случая с Камерън – двамата му предшественици също имаха деца, което вдига летвата по-високо.
Особено заради Блеър, който описваше безсънните си нощи, пускаше фотографии как разхожда бебето в количка, как го храни и т.н. Част от сценарий или не, това беше добре за бебето. Докато ние, обикновените бащи, просто махаме с ръка и казваме "нямаме време". А истинските бащи, обикновени хора или президенти, трябва да имат време за децата си. Конкретно за червения лагер, има още една малка подробност, която – добавена към предизборния имидж на Станишев, може да качи процентите на червените. И това е куче. Ако Станишев си вземе куче, току-виж се харесал и на някои хора на средна възраст, че участниците на първомайския митинг доста притисниха демографите. За вярване или не, кучето – добавено към детенце, което си играе с него, решава сериозни предизборни дилеми на определен тип гласоподаватели.
Историите с кучета и политици изобилстват на родна почва, но една винаги е останала в главата ми, разказана преди години от чудесното американско списание на български език, забравих му името, май "Спектър" се казваше. В статия за предизборната надпревара там пишеше, че избирането на президент не е като избирането на четка за зъби и много други неща имат значение. После беше описан този случаи – преди повече от половин век, Ричърд Никсън, тогава все още сенатор, говори по телевизията за тревогите на хората, че присвоил 18 хиляди долара от пари за предизборната му вицепрезидентска кампания и ги използвал за лична облага. Никсън казва по телевизията, че не е купил нищо за къщата си, нито жена му е похарчила парите, а единственото, с което са се "облагодетелствали" е един кокершпаньол за шестгодишната им дъщеря. Нещо повече – Никсън казал, че няма да върнат кучето, защото малката им си играе с него. Сърцата на гласоподавателите били спечелени.

Оригинална публикация

www.btv.bg I 1.05.2011

Сергей Станишев стана баща. В 5.20 ч. тази сутрин се е родила дъщерята на лидера на БСП Сергей Станишев. Момиченцето се казва Дария, то тежи 3.30 кг и е 50 см., стана ясно в началото на първомайския митинг на БСП. Момиченцето е родено в столична болница. Лидерът на БСП обяви, че очаква първото си дете от ПР-а Моника Йосифова в началото на февруари.

Оригинална публикация

сп. EVA | Милена ПОПОВА | 08.04.2011

Нека този, който се чувства безгрешен, пръв хвърли камък в блатото на интернет форумите задръстени

Пътуваме с Моника към къщата й в Драгалевци, където живее под наем с двете си деца. Въпреки налудничавите прогнози за лято в средата на март навън е облачно и започва да вали. Моника е сложила чинно колана въпреки напредналата си бременност и кара внимателно и без напрежение своето ауди куатро. Колата й мирише на фин парфюм. Моника е слаба, лицето й е измъчено, но излъчва щастие. Около нас – море от коли, които не се движат, истерични клаксони, кал и локви. Говорим си как неусетно свикнахме да сме задръстени. Задръстени на улицата, задръстени от чалга, задръстени от неприязън и от нездраво любопитство. Моника изпитва тази масова неприязън, толкова характерна за нашите географски ширини, върху себе си. Сега тя е наред. Бебето, което очаква в края на април, е най-коментираната тема в държавата. Защото неговият баща е Сергей Станишев. А Моника е все още Йосифова, носеща фамилията на бившия си съпруг, легендарния шеф на Първа частна банка.
Когато си в задръстване, има два начина: първият е да чакаш безпомощно и според характера си или да псуваш яростно и да натискаш клаксона, или пък да слушаш музика, да се гримираш и да говориш по телефона. Което изобщо не ти пречи да псуваш и надуваш клаксона. Другият е да търсиш начин да се измъкнеш. Моника избира втория светкавично в момента, когато стигаме до малка уличка. Завива по нея, след това по друга и не след дълго сме далеч от задръстването. Губим време в този слалом, но не стоим на едно място. И аз съм за този начин. Защото всички стигаме до крайната цел. Важното е как и дали се наслаждаваме на пътя въпреки калта, локвите и напрежението. Говорим си за морето и лятото. не анализирай това!
Разполагаме се около масичка за кафе 6 къщата й. Комфортна къща, с излишък от стъкло и ковано желязо, а може би и мебели. "Не бих обзавела къщата си така – казва Моника. – Харесвам по-чистите пространства и по-минималистични мебели. Но все пак тук съм под наем." На масичката има кутия цигари. В банята – самобръс-начка и пяна на бръснене, а в краката ми се мотае малък сумтящ английски дог, който прилича на анимационен герой. Три следи от мъжкото присъствие на Сергей. Децата са на училище, а след това ще останат при баща си в къщата в Бистрица, която Моника е напуснала, въпреки че се води на нейно име. Приготвя ми специален опушен чай и носи сладки. Гледам я как грациозно се движи с тежкия си корем из къщата на високите си токове, които е обула рано сутринта, за да отиде в офиса си, с които шофира и които едва сега захвърля. На 39 години тя очаква третото си дете. Крайниците й са дълги, изящни и тънки като на момиче. По лицето й няма грим, но и следи от инжекции, пълнители, ботокс или каквото и да е, изкушаващо жените на тази възраст. Тя е такава, каквато е. Открита, но и дистанцирана. Безпощадно точна в преценките си, но фина като изказ. Мека като поведение, твърда в това, към което върви. Оставям на нея да разкаже историята си и сами да я прецените.

Тази бременност за теб неочаквана ли беше или желана?

Желана. Ужасно желана. Искам да имам дете от човека, когото обичам. Това е толкова естествено продължение на една
връзка, в която има силно привличане и емоция, това я осмисля. С такова огромно желание, по същия начин исках и двете си деца от брака ми с Венци Йосифов. И още нещо – сякаш винаги съм искала повече от две деца. Ще си позволя една откровеност, която винаги съм пазила за себе си. Дъщеря ми Моника е на 12, а втория път, когато забременях, две години след като се родя тя, беше бременна с близнаци. Цялостната ми, вътрешната ми настройка беше, че аз ще имам три деца. После се оказа… Оказа се, че често срещан вариант е една жена да забременее с близнаци, но по една или друга причина единият плод не е равностоен на другия или пък организмът на жената не може да ги износи и многоплодната бременност се редуцира. Роди се Венци и аз бях много щастлива. Но когато се случиха нещата със Сергей, почувствах, че винаги съм искала това дете, вървяла съм към него. Така че тази бременност я смятам за щастие, за благословия.

Разкажи ми как се случи. Как започна тази любов?

Много странна и много неочаквана любов.

Като Всяка истинска любов…

Да, като Всяка истинска. Ние се познаваме от 2007-а или 2006-а, не знам. Но представата ми за него е била съвсем различна, защото го познавам много обран, много сдържан, личният му живот по никакъв начин не е бил плод на коментар с хората, с които работи. Не съм го разглеждала като мъж, не съм си позволявала. Заради факта, че сме имали служебни отношения и аз работех за него като консултант. (С него Моника работи по един проект "Бъдете активни", кампания, която разяснява как да кандидатстваме за европейски фондове.) По-късно започнах да го консултирам за неговите отношения с медиите. За мен беше огромно предизвикателство. Преди това имах възможността да работя с различни министри от правителството на г-н Сакскобургготски, но не съм работила за министър-председател. И това автоматично постави дистанцията и бариерата между нас. Още повече че аз изпитвах, както и сега, огромно уважение към него. Той е базисно почтен човек. Толкова почтен, че в определени моменти смятах, без да му казвам, че политиката не е неговото място.

Защо? Защото е прекалено честен за тази професия?

Има прекалено силно чувство за собствено достойнство и прекалено твърди принципи за чест, за почтеност, за добродетел. Малко дори вече "олд фешън" добродетели, които му пречат да реагира по начин, който носи бърз успех в политиката.

А умее ли да манипулира хората? За мен това е абсолютното изискване за успеха на един политик.

Според мен той не иска това. Той искаше като министър-председател да си свърши максимално добре работата, пък каквото искат да говорят. Той прави разлика между управление и манипулиране.

Да не затъваме в политиката. А да си говорим за любов…

Всичко се случи, когато… По принцип в моя живот има нещо странно. Ние се открихме в личен план, когато изборите бяха приключили, а той преживяваше тежко резултатите. Видяхме се и коментирахме нещата и аз за първи път го видях съсипан и съкрушен, много сам и… объркан от всичко, което се пишеше. Объркан кой е той самият. Това ме накара да погледна по друг начин на него. Той имаше нужда от чисто човешка подкрепа и вероятно затова премахна дистанцията и ми позволи да го видя такъв. Ние за първи път говорихме за самите нас и аз разбрах колко общи интереси, хобита, възгледи имаме. За първи път имах усещането, че този човек го познавам от дълги години, че с него ме свързват невидими нишки, ако щеш, от предишни животи. Не знам, тогава усетих някаква магия. Нещо, което не мога да опиша с думи, защото то ще се изгуби в "превода". Мога само така да го опиша: получих усещането, че сме двамата в една лодка в морето, само двамата… Мисля, че това е любов. Тогава той ми каза: знаеш ли, имам усещането, че мога да живея с теб. Което беше точно това, което аз исках да му кажа. И ми се е случвало само един-единствен път в живота – с предишния ми съпруг.

А не те ли притеснява това, че и с предишния ти съпруг заживяхте заедно в момента, когато той беше стъпкан, публично унизен и вероятно объркан и много самотен? И срещу него, както и срещу Сергей сега, имаше дела. И ти пак беше силната, тази, на която се опира мъжът и от която очаква подкрепа. Не мислиш ли, че има повторяемост в модела ни на избор на мъже, говоря за жените в най-общ план?

Вероятно. Но… Има някаква аналогия, въпреки че със Сергей нещата са доста по-различни. Не мога да кажа и за приключилия си брак, че съм била по-силната. Аз бях по-динамичният и по-енергичният в брака, но не и по-силната. Венци беше по-балансиран, по-търпелив и по-мъдър и умен от мен. И винаги ми е бил гръб. Той беше главата на семейството. Пък сега, сега ще видим… Но може би донякъде има аналогия. Ти всъщност си права. Аз първо родих две деца и след това се оженихме, и то в момента, когато на Венци му отнеха банката и се опитваха да му отнемат и достойнството. Сега първо се появява детето… Не знам, не мисля за друго. Искам само всичко да е наред.

Защо не живеете заедно със Сергей? Цените много свободата си или има и нещо друго?

Ясно е, че ще живеем заедно и ще се грижим за това дете. Искам семейство. Аз съм жена, която има нужда да се върне вкъщи, обичам децата, обичам шума около мене, обичам да ми е уютно. Сергей иска същото. Той е много уютен мъж, топъл, нежен, всеотдаен, грижовен.

Но той е политик.

Преди всичко е човек. И е добър. Много добър човек. Не са много мъжете, които биха приели една жена с две деца. Особено в България. Това не съм го споделяла с него, но когато се развиха нашите отношения и стигнахме до момента "сега какво, накъде, ще живеем ли заедно, имаме ли перспектива, или се разделяме", той ме прие с двете деца без никакви условия, показа, че е готов да се грижи за нас. За него не беше проблем, той е широко скроен и възпитан по различен начин.

А децата как го приеха?

Много добре. Те му се радват. Децата имат нужда от общуване. Искат да го опознаят. Истината е, че и двете страни се стремят да се харесат на другата и това прави нещата и много забавни. Но Венци винаги ще остане бащата на двете ми големи деца. Неговата роля не може да се промени. Никой не може да заеме неговото място.

Говорите ли за брак?

Преди години много исках брак и ценях брака. Сега вече не смятам, че бракът е нещо, което дава истинска сигурност, по-скоро тя е илюзорна. По-важно е хората да се разбират и да гледат в една посока. Имаш някакъв подпис, нещо формално, но по-важно е да имаш доверието, възможността да се радвате един на друг, да можете да си говорите… Сергей иска брак в интерес на истината. Аз все още изчаквам, не съм готова за такова решение. Минала съм през това, но съм била на двадесет и… Не го искам сега.

А може би си разочарована или наранена от предишния си брак?

Виж, аз имах прекрасна любов и прекрасна връзка с моя бивш съпруг. Години наред щастлив и пълноценен от гледна точка на взаимоотношенията живот. Но в един момент нещата просто се изчерпаха. И аз не търся някаква драма в това. В един момент се оказа, че сме много различни, имаме нужда от различни неща. Че няма за какво да си говорим. Когато двама живеят заедно, тишината вкъщи е нещо, което убива връзката. В един момент си задаваш въпроса: след като нещата не вървят, защо продължавам да правя всичко това? Децата не може да са аргумент в разстроения брак. Венци е достатъчно интелигентен, за да си даде сметка, че връзката ни се е изчерпала. На мен не ми беше лесно да взема решение, на него -също. Но си дадох ясна сметка, че искам да имам право на ново начало. И може би защото срещнах Сергей, се случи това. Това отпуши много отдавна потъпквани усещания, отдавна потискани емоции, сякаш всичко бях замела nog килима. Зададох си много въпроси и получих много болезнени отговори. Но това ми помогна да видя живота. Да видя живота, разбираш ли? Как с пълна сила тече покрай теб, ти ставаш част от водовъртежа, който те носи нанякъде, и се чувстваш, боже мой, щастлива! И в първия момент се появява и усещането за вина. Това е неминуемо. Няма човек, минал по този път, който да не го е изпитал. И угризения, и съвест, и дълг, и децата, ами сега с тях какво, ами приятелите и роднините как ще го приемат… Как ще ги погледна в очите. Ами колегите, ами хората от бранша, всичките, какво ще кажат, какво ще помислят… Ще говорят, че аз съм с него, защото еди-какво си. После си дадох сметка, че хората навремето така говореха за мен и Венци. Че аз съм с него заради парите му. Той е много богат, а аз само това искам. После, когато му отнеха всичко, хората, които ме осъждаха, изчезнаха и ги нямаше до Венци. А аз бях до него. Смятам, че човек не трябва да решава въпроса според това какво ще кажат хората, защото това си е твоят живот, ти си го живееш. И заради това реших да направя стъпка към развод. И съм благодарна на Венци, че успяхме да го направим нормално и интелигентно. Да не нараним децата, а болезнените емоции да останат само за нас. Ние бяхме много близки и човешки, и емоционално, но накрая ни останаха само децата.

Аз ви познавам от много години и мога искрено да потвърдя, че имахте истинска любов. Много харесвам Венци, той е чаровен и рядко интелигентен мъж. Но ако сложиш ръка на сърцето си, за да анализираш брака си чисто по женски, можеш ли да кажеш, че вашата голяма разлика във възрастта утежни нещата? Или утежняващото обстоятелство е твоят успех в професията? Не отнема ли успехът на една жена остатъците от мъжко самочувствие?

Аз не знам как да се анализирам. Добре, имам добър бизнес, хубава фирма, мога сама да издържам едно цяло семейство. Но не смятам, че съм направила кой знае какво.

Малко ли е това в България? Това е супер успех.

Да, така е, но ако го сравнявам с това, което е направил навремето Венци, то е несравнимо. Аз нямам никакво съмнение кой е по-успешен от двама ни. Безспорно е той. Но аз останах по-динамичният човек, по-активният, а той някак си не желаеше да участва в това състезание повече. В неговото си състезание имам предвид. Не желаеше да тича. Не желаеше да се доказва, да се бори, да почва отначало. Аз го разбирам. Той направи уникални неща в живота си. Един от хората е, създали модерната банкова система у нас. Претърпя много удари. Той впрегна всичките си сили в един момент, за да преодолее цялата тази мръсотия, която се изля върху него. Няма човек, който да може да се бори с държавата. Когато машината те смаже, да станеш и да се бориш да доказваш, че не е твоя вината, не е по силите на един човек, факт е, че той успя да се съхрани емоционално и човешки.

Но не отричай и твоята заслуга. Ти му създаде дом, роди му деца…

Да, ние имахме сигурност, заедно имахме нещо прекрасно, а самият той имаше нова любов и две прекрасни деца, плод на нея…Това му даде сили, осмисли го. Но в един момент нещата се промениха. Да, възрастовата разлика играе роля, безспорно. На мен ми се ходи по купони, а той някак си се е наживял. Той не ме е ограничавал, не ме е заключвал в клетка, беше мъдър в това отношение. Имах нужда от свобода и той ми я даваше. Другото го нямаше. Аз все пак съм жена и искам да се чувствам жена, а мъжът е този, който ми създава усещането. И когато срещнеш мъж, който те кара да се чувстваш жена, това е тръпката.

А за успеха… Аз толкова много исках да работя и да успея и да създам сигурност за хората, които обичам, за децата и близките си, за роднините, които исках да подпомагам. И тази моя активност създаде разлика в моделите нв поведение. Аз кипях от енергия, исках да я вложа в нещо, нещо да създам и градя, да го видя как израства. Той избра да стои пасивен, встрани от този процес. И това ни раздалечи и създаде някакво напрежение между нас. Ако трябва да бъда докрай честна, имаше раздразнение заради моя успех, не мога да кажа ревност, но имаше раздразнение. Аз започнах да издържам семейството ни и това го накара да се почувства несигурен. А когато мъжът губи контрол, реакцията е предвидима. Появяват се напрежението и тишината вкъщи.

Кога точно се разведохте?

Започнахме да говорим за това да се разделим още в края на 2009-а, разведохме се миналата година.

Значи миналата година е била много тежка и странна за теб. Ти ми разказа, че е починал баща ти от рак, след това са ти поставили категорична диагноза рак на гърдата тук и са настоявали за операция, но след преглед в немска болница се е оказало, слава богу, че не е това. Миналата година също си разбрала и че носиш дете.

Да, така е. Година на обрати и неочаквани случки в живота ми. Но и предишната не беше лесна, когато тръгнахме към развода. Не съм мислела, че това ще ми се случи. Аз съм много консервативна за някои неща. Тук си казва думата домашното възпитание, особено от баба и дядо, които имаха прекрасно семейство. Баба ме възпитаваше в стремеж към добро семейство, показваше ми какво е добро семейство, че трябва повече да отстъпваш, да правиш компромиси, "да гладиш мъжа по косъма", както се изразяваше, тя имаше непоклатими и неопровержими правила за хармонията в брака. Как да си винаги до него, ама една крачка по-на-зад, той да те познава "само от кръста надолу", тоест да не му даваш да разбере какво мислиш. Ти му казвай винаги да-да-да, но си прави каквото знаеш. Co кротце, со благо, по косъма – винаги казваше баба. И за нея бракът беше висша ценност. Оказа се, че живият живот е по-силен от всичко това.

Добре, кажи ми за теб кои са истинските неща в живота, за които говориш?

Да обичаш и да се чувстваш обичан, да се смееш, да пътуваш с любимия човек, да се радваш на изгрева или залеза например, да се наслаждаваш на общуването с приятели, на хубавата храна или на чаша вино, да можеш да се радваш на мига. Доставя ми удоволствие да вечерям с децата и с мъжа си. Да седнем всички заедно на масата да говорим как ни е минал денят. Да коментираме, да се смеем, да си разказваме вицове, но да има топлина и хармония. Да говорим за чувствата си. Но знаеш ли, без телевизори и без новини. Самите ние да сме новини. Да обръщаме внимание на себе си. Сега например си мечтаем с децата как искаме да отидем на почивка в Гърция и кроим планове. Избираме място. Това ми дава усещането за пълноценност и щастие. Другото нещо, което ужасно ме зарежда, са пътуванията. Обичам да шофирам, наслаждаваме се на това. Обожавам да плувам, да се гмуркам, нещо, което научих от Сергей. Преди ме беше страх, сега вече съм запалена. Със Сергей плуваме заедно и плуваме много навътре. И двамата сме по същество много любопитни хора. Искаме да сме откриватели – пътешественици. Зареждат ме много и моите женски компании. За съжаление късно открих атмосферата и невероятната енергия на женската компания. Бях се откъснала от нормалните женски контакти и удоволствия, не смеех да разкрия себе си и смятах, че трябва да работя денонощно. Мислела съм, че е огромна слабост да търсиш подкрепа от другите, мислела съм, че това ме прави по-слаба в очите им, но не е така. Приятелската подкрепа и съпричастие също е форма на щастие.

Ние, съвременните жени, сме много пресирани – да работим много, за да сме самостоятелни, да изглеждаме вечно млади, да сме силни. Аз самата се чувствах така дълги години, но разбрах, че това не ми трябва. 

Аз също. Смятах, че основното е "бъди силна". Смятах, че с всичко трябва да се оправям. Да оправям винаги нещата сама, да подреждам живота на близките и да решавам проблемите им. А моите проблеми са си само за мен. Оказа се, че е по-ценно да имаш подкрепа и съмишленици. Че не е слабост да споделяш.

Не знам дали успя да прочетеш книгата на Елизабет Гилбърт "Кажи да", всъщност продължението на "Яж, моли се и обичай". Книгата е едно изследване на брака и авторката стига до удивителния извод, че американките и европейките масово не са щастливи в брака, защото грешно си поставят целта бракът да ги направи щастливи. Щастието е в самите нас и не можем да възлагаме на един-единствен човек огромната задача да ни направи щастливи. Как мислиш? 

Да, абсолютно съм съгласна. Щастието е вътрешно състояние. Можеш да си щастлив и с пари, и без пари, и с много,
и с малко. Но ние така сме възпитани, че пътят на щастието минава през някакъв подпис. И вече оттук нататък ти си постигнал формулата "и заживели дълго и щастливо". Нашите майки ни възпитават, че един ден ние ще срещнем принца на мечтите си и той ще ни направи щастливи. За цял живот! Но си задавам и въпроса: ако романтичната представа за брака работи все по-малко, тогава защо двама души се събират – за да съберат бизнесите и да направят нещо като "предприятие"? Къде остава любовта? А може би ние се опитваме да съчетаем несъчетаеми неща?

Да направим предприятие с принца…

Да, нещо такова – предприятие с принца…

Ти си завършила журналистика в София, баща ти беше блестящ журналист. Имаше обещаваща кариера в телевизията. Приключи ли с журналистиката?

Аз завърших телевизионна журналистика и на 19 години започнах да работя. Отначало в телевизията. Излязох на квартира, баща ми се сърди две години, издържах се сама и работех като репортер в "По света и у нас". След това – в публицистично предаване по втора програма. Първият ми учител е Нери Терзиева. При нея отразявах СДС – бях политически репортер. След това работих в радиото, в"24 часа" – една година, и след това учих икономика и право в Оксфорд, за което ми помогна моят бивш съпруг. Когато се върнах от Оксфорд, той вече беше загубил банката и нещата бяха много различни. Ние тогава се събрахме да живеем заедно. Родих двете деца и нямах намерение да работя веднага, защото исках да създам дом и семейство. Уютен дом, в който всички да се прибираме с желание. Това ми беше мечта. Но когато вече реших да се връщам на работа, журналистиката не беше същата. Реших да направя собствен бизнес и направих фирма за дистрибуция на месо. Взех едно момиче – първия ми служител, когото наех, и двете се опитвахме да правим нещо, годината беше 2000-ната. Пренасяхме замразено месо от Троян, наденици, ставахме в тъмни зори и в 6 бяхме на рампата. Пълнен неуспех. После опитахме с дистрибуция на кафе, на минерална вода. Провал. И реших да се занимавам с нещо, което разбирам и харесвам. През 1994 г. бях на специализация в Щатите (спечелих стипендия към американското посолство), тогава имах курс по пиар, който ми беше безкрайно интересен. И реших да приложа това, което знам, у нас и да направя една пиар агенция от западен тип. Започнах също само с един служител, сега вече имам 40 души в агенцията, имаме и офис в Брюксел.

Обвиняват те, че твоята компания е избрана да обслужва министерствата при Сакскобургготски, президентската кампания на Първанов и кабинета на Станишев с протекции и че това е струвало огромни държавни пари. Каква е твоята истина?

Няма такова нещо като моя истина по въпроса. Има си факти и лъжи. Боже, толкова гадни лъжи съм чувала за себе си през годините… някак е много трудно да се приеме, че един човек е направил нещо, защото е кадърен и можещ. Някак е прието, че няма начин да се успее в България с много бачкане, никой не ти го признава. Но и ти си успяла така и знаеш, че може, нали? Аз имах много силен мотив да успея, исках да имам собствени доходи, които да осигурят спокойствие на мен и децата ми. За десет години работа успях да направя агенцията си една от водещите в бранша, спечелих доверието на едни от най-големите компании в България, които и в момента са мои клиенти. Работих по различни проекти и кампании с три поредни български правителства и продължавам да работя. Истински силните години за агенцията ми започнаха от 2004-а, когато започнах да работя с Николай Василев, тогава министър на транспорта в правителството на царя. По-късно спечелихме кампанията за парламентарните избори през 2005-а във Варна, откъдето той беше издигнат за депутат. Работила съм и с други министри на НДСВ – с Христина Христова, Даниел Вълчев. Това беше безценен опит за мен като пиар специалист. През 2007-а и 2009-а работих с НДСВ по европейските избори, а през 2006-а и по кампанията на Първанов за втори мандат. Колкото до подмятанията за държавните пари – това са просто злобни лъжи. "Актив груп" беше първата агенция, която заработи по големи обществено значими проекти, и това някак очаквано породи и завист и клюки. Защо бяхме точно ние първите – ами защото тогава основен партньор на тези проекти бе една от най-авторитетните в страната организации – Съюзът на издателите, които ни поканиха да участваме заедно с тях. Това е истината.

А проекти от Министерския съвет при Станишев имала ли си?

Нито един. А имаше толкова спекулации за това и такива небивалици се говореха. Веднага след изборите Сметната палата направи пълна ревизия на Министерския съвет и от нея стана абсолютно ясно, че нямам никакви поръчки или проекти там. Това е публична информация, всеки, който иска, може да я провери на сайта на Сметната палата. Но къде-къде по-лесно е да говориш, нали… Знаеш ли, аз съм спокойна, защото знам, че винаги съм работила честно, по правилата, и че всичко това е ясно и доказуемо.

Каза, че си агресивна в професията си. Това ме учуди. Не мога да си те представя агресивна.

Агресивна в смисъл на борбена, последователна и упорита. Ако едно нещо не става по един начин, ще стане по друг. Това имам предвид. Че съм като китайската капка, безотказно упорита. А не че се правя на мъж, аз не губя мекотата си и женствеността си.

Ти трябва да родиш след месец, но продължаваш да ходиш на работа, караш сама колата си…

Аз се чувствам добре, на мен това ми стои естествено. Бременността не е състояние, което да те накара да си промениш живота, ако нямаш усложнения, разбира се. Карам много активна бременност, от сутрин до вечер съм по срещи с клиенти, после тичам да си свърша работата в агенцията. Не се насилвам, за мен работата е удоволствие и не ме натоварва, защото обичам това, което правя.

Но нямаш намерение да се връщаш в журналистиката. Защото не я харесваш такава, каквато е, или защото не се печелят пари?

Нелепо е да смятам, че мога да издържам семейството си по същия начин с журналистика. Понякога ме сърбят ръцете, иска ми се някъде да имам своя колонка или рубрика, но като се замисля, че средата е много по-различна от преди… Никой сега не говори за каузата на журналистиката.

Никой не говори и за понятието честност…

Да, за жалост. Стопиха се много необходими дистанции и това не прави впечатление на никого. Един журналист
трябва да е преди всичко обективен, все пак това е най-важното изискване към професията. Затова спазването на здравословна дистанция между журналистика и бизнес, между журналистика и политика е задължително, а този баланс е някак нарушен. Има и още нещо: някои журналисти направо си действат като пиари и това ме потриса. Аз пиарствам, защото имам пиар агенция. Това е моят бизнес, от това се храня. Сключвам сделки за това. Каква сделка сключва журналистът? Това изкривява обществения модел и обезценява както журналистите, така и пиарите, засяга цялата система.

Не те ли притеснява фактът, че в България политик е мръсна дума? Заживявайки със Сергей, ще приемеш и върху себе си негативизма, насочен срещу него.

Това не ми е чуждо. Така беше и с Венци. Той беше негативният пример, черната овца, човекът, върху когото се изляха тонове помия. Но политиката е до време.

Всяка една читателка ще си зададе въпроса как на 39 години, бременна с трето дете имаш фигура на момиче? Знам, че не пушиш и не пиеш, но…

Не спортувам за съжаление, но като малка много спортувах. Художествена гимнастика, тенис, волейбол, хандбал… Тялото има памет. И ако разваля формата, мога много лесно да я поправя. Но това също е до време.

Какво умееш да правиш с ръцете си?

Плета, бродирам, баба ме научи.

Шегуваш се.

Не, съвсем не. Мога да шия, имам шевна машина. Готвя прекрасно, бих казала. И обичам да го правя, да откривам нови храни и рецепти и да доставям удоволствие на любимите си хора.

Каква книга има на нощното ти шкафче?

Ами пълно е с книги за бременни, всякакви модерни теории за отглеждане на деца. Но точно в момента имам нужда от нещо по-близко до душата. В такива моменти се връщам към любими книги и ги препрочитам. Сега чета "Майстора и Маргарита".

Книга за невъзможната любов…

Но и за висшата справедливост. На мен тази книга ми действа винаги жизнеутвърждаващо, може би ти звучи странно, но е така. Някак ме връща към себе си, зарежда ме с чиста сила, дава ми енергия да намеря пътя, да намеря щастието и да продължа напред. 

Стр. 1,62 – 63,64,66 – 67,68,70 – 71 

в. Уикенд | Цветана ПЕШУНОВА | 25.03.2011

Новината, че Сергей Станишев чака дете от бизнес дамата и пиар специалистка Моника Йосифова разтърси медиите преди няколко седмици. Дори най-информираните с текущите клюки останаха като попарени от внезапната вест. Щастливото събитие се очаква в края на април.
За повечето хора името на Моника Йосифова не говори нищо. За работещите в медиите обаче тя е знакова личност от сферата на връзките с обществеността и публичните комуникации. Нейната агенция "Актив груп" е сред най-големите в бранша, клиенти са й министерства, корпорации, банки. Моника е бивша журналистка от БНТ и в. "24 часа", която се омъжва
за бившия шеф на фалиралата Първа частна банка Венцислав Йосифов. До неотдавна тя и банкерът бяха пример за идеално семейство. И в един момент – шок!, тя чака дете от Станишев. Когато новината излиза наяве, телефонът й отчита 325 позвънявания! Има и много сърдити – "Каква приятелка си, как можа да криеш и да не ни кажеш!".
Близо 3 седмици уговаряме това интервю с Моника Йосифова. В началото тя е категорична, че не желае да говори за "нещо, толкова лично". И точно когато се бяхме отказали, тя позвъни на нашия репортер: "Взех решение! Интервюто ще стане – прочетох толкова лъжи за себе си, че може би трябва да разкажа лично истината. Не е в стила ми да се откривам така, но ще го направя. За пръв и последен път".
Срещата с Моника е в сладкарницата на хотел "България". Тя пристига заметната с широко палто. Чак когато го сваля, се вижда, че е бременна. Качила е само 8 кг – човек трудно може да повярва, че е в края на 7-ия месец. "Това палто беше моето скривалище – то до последно не ме издаде, че съм бременна от Сергей", казва през смях Моника. И започва вълнуващия си разказ за внезапно избухналата си любов със Станишев, за предишния си брак, за който я обвиняват, че е по сметка, за предателствата в най-трудните моменти, за пиковете в живота си.

- Моника, колко време трябваше да криеш връзката си със Сергей Станишев?

- Повече от година. Знаеш ли, чувствах се ужасно през цялото това време. Усещането, че трябва постоянно да се криеш, да се пазиш нещо да не научат хората или медиите, дотогава за мен беше непознато. Още повече че част от моята работа е постоянно да се виждам с хора от медиите… Сякаш живеех някакъв двойствен живот и в двете си битиета бях аз, ама не докрай… Не го умея това раздвояване, по природа съм открит човек, обичам нещата в живота ми да са ясни и подредени, а този театър адски ме потискаше. Беше ми особено трудно в последните месеци, когато със Сергей вече знаехме, че очакваме дете, и беше ясно накъде вървим и по какъв начин се развиват отношенията ни.
Но, от друга страна, трябва да призная, че този преходен период ни беше нужен и на двамата. Това, което се случи между нас, беше толкова силно, неочаквано и разтърсващо, че имахме нужда да го осъзнаем и всеки от нас да вземе своето собствено вътрешно решение, как продължава животът му.

- Казваш, че си била объркана…

- Да, бях силно объркана. Мислех си, че това е моята невъзможна любов… Всичко изглеждаше толкова сложно и някак предрешено. Не можех да си позволя никаква публичност, най-вече за да не нараня чувствата на най-близките си хора. Постепенно с времето осъзнах, че това, което има между нас, е не просто някаква временна емоция, мимолетно влюбване, ако щеш, а е нещо много истинско, рядко случващо се. Говорехме много тогава за това, какво ще правим. И двамата искахме да продължим заедно, но всичко изглеждаше толкова срещу нас…
Един ден в края на миналото лято той ми каза – "Знаеш ли, ти си жената за мен". И това постави край на всичките ми съображения и колебания. Аз усещах същото. Решихме да продължим живота си заедно.

- Притесняваше ли се от обществените реакции?

- Ако кажа не – ще излъжа. Може би най-точният отговор е – и да, и не. От една страна, се притеснявах, защото моята ситуация беше много деликатна, бях омъжена, с две деца и всяка мисъл за някаква перспектива на отношенията ни със Сергей, особено в началото на връзката ни, ми изглеждаше направо невъзможна. Всичко щеше да е далеч по-простичко, ако той не беше Сергей Станишев, един от най-известните политици в страната, лидер на БСП и бивш министър-председател, и аз – познат в медийните среди пиар специалист, съпруга на Венцислав Йосифов, емблематична фигура във финансовата сфера, създател на Първа частна банка. Комбинацията от двете беше, как да кажа – очаквано сензационна. При това от един момент нататък беше ясно, че очакваме и дете, а още нищо публично не се знаеше…
Представях си колко хора ще бъдат изненадани, направо шокирани от подобна новина. Знаех, че когато го обявим, ще бъде тема №1 в медиите. Беше ясно, че ще има много коментари, интерес, злостни клюки… Знаеш, в такива ситуации хората реагират по различен начин. Някои са позитивни, реагират просто по човешки – браво, ще имат бебе, това винаги е хубаво. Но те сякаш са малцинство. Очаквах и много злобни и негативни подмятания по отношение и на него, и на мен, особено във форумите в интернет. Но от друга страна, много добре знам, че винаги ще има хора, които да говорят злостно. Сигурно, ако се съобразявам с тях, трябва да се гръмна.

- Имаше ли много злоба?

- Чела съм и в медии, и по форуми толкова лъжи за себе си, толкова абсурдни неща, такива гнусни лъжи за Сергей, че чак да ти се доповръща. Тази злоба, която се излива, тази страст у хората да мразят, да нараняват – не я разбирам. Не говоря само за конкретния случай, а по принцип. Защо се мразим толкова? Не мога да приема обяснението, че причината е в това, че хората живеят все по-трудно. Това дали си щастлив и дали мразиш е вътрешно състояние на духа, отношение към себе си. Омразата, злобата -това са болестни състояния, болест на душата на човека, който ги изпитва.
Който мрази, не може да е щастлив не е в състояние да се радва на хубавото дори в собствения си живот. На него дори да му дадеш повече пари, той пак ще е нещастен за това, че съседът му има още повече. Да, наистина, хората, които мразят, нараняват околните. Но всъщност най-наказани са те самите. Затова някак и не се притеснявам от това, какво ще кажат за мен и Сергей. Не можеш да затвориш устата на хората. Който иска, ще си говори, без значение дали е вярно или не. Това не може да е аргумент за моя личен избор, за това как да подредя живота си, дали ще съм щастлива. Интересува ме мнението на децата ми, на близките ми хора, това те да не страдат, всичко да бъде максимално щадящо за тях. Пък и от баща си знам, че за щастието и за любовта човек трябва да се бори.

- Детето, което чакате, беше ли планирано?

- В какъв смисъл планирано? Не сме си правили семейно планиране, ако това имаш предвид. Това е бебе, създадено от любов. Много, много искано и от двама ни. Просто от един момент нататък беше ясно, че и двамата искаме дете и това може да се случи. А кога точно – то това си е Божа работа, благословия, така мисля аз. Истински хубавите неща в живота стават с любов. Това е.

- Кое беше първото нещо, което си помисли, когато се запознахте със Сергей?

- Че е твърде чист и твърде нормален, и с прекалено силно развито чувство за отговорност и за собствено достойнство, за да се занимава с политика в България.
Срещнах го за първи път по време на президентските избори през 2006 г. Тогава работех за кампанията на президента Първанов. Сергей идваше понякога в щаба на президента, говореше с хората там. Направи ми впечатление това, че въпреки позицията си, той се държи с хората непринудено и естествено, винаги усмихнат, но и леко дистанциран. Няколко пъти кратко разговаряхме, вече не помня за какво, нещо около кампанията вероятно. По-късно, в края на 2007 г. и началото на 2008 г., работихме с неговия екип в рамките на кампанията "Бъдете активни". Накратко – тогава имаше и много срещи по места, в които участваха министри, на някои от тях трябваше да присъства и премиерът. Мисля, че тогава му направи впечатление добрата ни работа и придоби представа за професионализма на моя екип. Казвам го без излишно чувство за скромност, защото знам, че агенцията ми наистина е една от най-добрите в нашата област. Известно време след това той ме покани за негов медиен съветник.

- Но тогава нямаше любов, така ли?

- Не, наистина. Просто работехме заедно.

- Не е тайна, че той имаше дълга връзка с друга жена – Елена Йончева. Ти ли си причината за раздялата му с нея?

- Не, определено не. Но не мисля, че е коректно по какъвто и да е начин да коментирам отношенията между тях. Те засягат единствено двамата, само те могат да ги коментират, ако пожелаят. Истината е, че никога не съм се интересувала или разпитвала Сергей за това. Искам да знам само онова, което той прецени, че трябва да сподели с мен.

- Познавате ли се с Елена Йончева? Според теб тя как те приема?

- Да, познавам се с нея от годините, в които работех като репортер във в. "24 часа". Тогава Елена правеше за БНТ забележителни репортажи и филми за войната в съседна Сърбия. Уважавах я като изключителен професионалист. А колкото до това как тя ме приема сега – отново не мога да коментирам, ще звучи просто нелепо.

- Това ще е третото ти дете. Как ще съжителстват всички в един дом?

- Да не забравяме и кучето на Сергей – английският булдог Бари – и си ставаме едно голямо, весело и шумно италианско семейство. (Смее се – бел. авт.) Обичам да е пълна къщата, винаги съм искала да имам голямо семейство, дом, изпълнен с живот и смях, дом, изпълнен с уют, в който всички искат да се прибират. Когато има обич, всичко в крайна сметка се подрежда. Мисля, че и при нас се получава така, нещата започват да се подреждат. И най-хубавото е, че всичко става много естествено. Е, разбира се, ще има и проблеми, сигурна съм. За мен е много важно моите деца от първия ми брак да са щастливи с нас, да се чувстват толкова специални и обичани, колкото и новата им сестричка.
Знам, че когато тя се роди, те ще имат нужда от още повече внимание и близост и по никакъв начин не бива да се почувстват изолирани или някак на втори план. Говорим много със Сергей за това и сме н а едно мнение. Общото н желание е да изградим силна връзка между трите деца и същевременно да запазим у всяко едно от тях усещането, че е много обичано и специално. Той много иска и се старае да създаде добри отношения и доверие и с двете ми по-големи деца. Те също го харесват и им е интересно да общуват с него. Постоянно го разпитват за различни неща – за това в кои страни е ходил, какви интересни места е видял, как му е минал денят, когато пишат домашно по история например, тичат при него да ги изпита и да му покажат колко добре са си научили урока. Това ме кара да се радвам, да съм спокойна, че вкъщи нещата са наред.

- Готов ли е Станишев да бъде баща?

- Сергей много искаше да имаме дете. Знам, че по-рано той е имал връзки и с други жени, но винаги се е пазел от обвързване. Мисля, че аз го срещнах в един момент от живота му, когато той беше вече доста по-зрял, по-улегнал и, хайде да го кажем направо – нарадвал се беше на ергенлъка. От друга страна, в чисто професионален план, това беше точно след изборите през 2009 г.-много тежък за него период, време за равносметка. В такъв момент човек изживява своя вътрешен катарзис, прави си ясна равносметка, отделя истинското от фалшивото в живота си, разбира кои са за него стойностните неща.
Тогава започнаха нещата между нас, тогава се влюбихме и всичко се разви някак неочаквано бързо. В един момент той ми каза, че иска да имаме дете и това му се случва толкова осъзнато за първи път в живота. И аз го исках, разбира се. Но също така знам, че едно е да искаш дете, друго е да се грижиш за него, да поемеш отговорност, да си добър родител. Дали Сергей ще е добър баща – сигурна съм, че да. Защото е много грижовен, търпелив, обичлив и има огромно желание да стане добър татко. Има желание да се учи на това да бъде идеален родител, иска да даде любов и внимание и нежност на детето ни. Особено в последните месеци от бременността ми, той се промени много, за някои неща се вълнува дори повече от мен. По сто пъти на ден ме пита как съм, дали съм си взела магнезия, имам ли контракции, рита ли бебето, ама как точно рита, ако не рита, защо пък сега не рита, я веднага да се обадя на докторката да питам. Сергей ме кара да се чувствам обгрижена и обичана жена.

- Имахте брак с банкера Венцислав Йосифов и изглеждахте щастлива двойка. Кога щастието ви напусна?

- Бракът ми с Венци продължи десет години, но всъщност живяхме съвместно близо 13 години. Бих казала, че имахме силна любов и истински пълноценна връзка, плод на която са двете ни прекрасни деца – Моника, която е на 12, и Венци, малкият ми мъж, който е на 10 години. Наистина съм имала много щастливи години с Венци. Когато се запознахме, той още беше преуспяващ банкер, собственик на Първа частна банка, а аз работех като репортер във в. "24 часа". На него дължа много в развитието си, включително и това, че имах възможността да уча икономика и право в Оксфорд. Нещо, което за мен беше като сбъдната мечта тогава.

- Тогава се говореше, че си златотърсачка, омъжила се за парите му…

- Ще ти кажа, че заживяхме заедно през 1997 г., една година след като фалираха Първа частна банка. Преди това много хора говореха, че съм с него заради парите му, че само го използвам. Но аз се върнах от Оксфорд заради него и защото го обичах и хич не ме интересуваше дали той има, или няма банка и какво говорят хората. Това е истината. Когато заживяхме, той се водеше фалирал. Отдадох се изцяло на това да създадем хубаво семейство, откъснах се от професията си, родих две деца, след това се оженихме. После дойде най-страшното -арестът му през 2000 г.

- Това ли беше най-голямото ти изпитание в живота?

- Да. Никога няма да забравя този момент – една студена януарска сутрин,; беше събота, към 6 часа сутринта, още сумрачно навън. Всички вкъщи спяха, чуха се силни удари, думкана по вратата на къщата ни, силни гласове. Слязох да отворя и вкъщи нахлуха униформени хора, барети с качулки. Държаха се много грубо, говореха силно и заплашително. Казаха, че имат заповед, че трябва да видят мъжа ми. Децата се разбудиха, разплакаха се. Всичко се случи пред тях. Тогава дъщеря ни беше на 2 г., а синът ни – бебе само на 6 месеца. Беше някакъв кошмар. Сложиха на Венци белезници, не му дадоха дори цигари и бельо да си вземе. Не казаха къде го отвеждат. Аз бях като в транс – няколко часа ми се губят, просто не помня какво е било. От силния стрес мозъкът ми е изтрил часовете на най-големия ужас и паника. Опомних се по-късно, когато дойде адвокат Ина Лупчева. Тя ми даде чаша вода и ме свести. После с нея цял ден го търсихме по арестите в София – всеки задържан има право на адвокат от първия момент на ареста. Но навсякъде ни казваха, че го няма. Междувременно всички медии гръмнаха, говореха всякакви небивалици, имаше предварително подготвени и абсолютно лъжливи репортажи за това как е задържан Венци.
Последва целият тормоз с обвиненията, безкрайните дела, разпити по следствия, нови обвинения. Години наред. В онзи период научих много истини за живота, загубих всичките си илюзии и разбрах, че в най-тежките моменти трябва да се оправяш сам. Преброихме си приятелите на пръстите на едната ръка. Хората, на които Венци най-много беше помагал, първи му обърнаха гръб, спряха да ми вдигат телефона, не ме познаваха. Имахме много финансови затруднения тогава и много малко хора ни помогнаха. А всички тези, които говореха, че съм с Венци заради парите му, и които ежедневно седяха на масата му с часове, просто млъкнаха и се изпокриха като мишки.
Венци води съдебни дела години наред. Накрая по всички обвинения го оправдаха, но вече никои не писа за това или ако се писа, беше по много малко – с 2-3 реда, някъде на вътрешните страници. В тези години бяхме много свързани, много заедно. Заедно минахме през този кошмар. Междувременно аз започнах да работя, създадох агенцията. Той ми помогна да изтегля кредит, срещу който заложихме къщата, в която живеехме. Да вземеш кредит по онова време хич не беше лесно. Отначало беше трудно, нямах постоянни клиенти, а трябваше да връщам лихви по кредита. Но лека-полека нещата потръгнаха. Аз съм много последователна и упорита, когато искам да постигна нещо. И знам, че колкото и трудно и невъзможно да изглежда нещо, винаги има начин да го постигнеш. А моят начин обикновено е с много работа. Така беше тогава – зор и битка за всеки нов клиент, за всеки нов проект. Вложих много от себе си в това да изградя агенцията и много исках да имам нещо свое, което да ми дава сигурност, на мен, на децата ми, на семейството. Исках да успея, да имам достатъчно собствени доходи, за да живея нормално и да мога да се издържам.
Някъде в годините след това започнахме да се отдалечаваме един от друг. Стана някак неусетно, нямаше драми и сълзи Постепенно се получи така, че единствената ни обща тема за разговор бяха децата ни, които и двамата много силно и всеотдайно обичаме. Ние самите бяхме отчуждени и някак избягвахме разговора за това какво се случва помежду ни. Може би това беше грешка, не знам. За любовта трябва да се бориш, но когато я имаш, трябва да се грижиш за нея, да я отглеждаш, подхранваш. А ние някак я приехме като даденост, давахме много обич и подкрепа един на друг в тежките моменти Но когато те отминаха, с годините отношенията ни охладняха и никой от нас не направи усилия да върнем предишната топлота.
В един момент просто стана ясно, че отношенията ни са изчерпани. Между нас имаше уважение, но не мисля, че бяхме щастливи вече един с друг. Въпреки това продължавахме да живеем заедно заради отглеждането и грижата за децата. Рутина. Навик.

- Възрастовата разлика между теб и Венцислав Йосифов бе голяма. Смяташ ли, че това е причината бракът ви да приключи?

- Може би има причина и в това. В определен момент разликата във възрастта започва наистина доста да се усеща. Тогава един от двамата трябва да избере да живее във възрастта на другия. Мисля, че нито един от нас не пожела да го направи. Може би да, това е една от причините бракът ни да приключи, но далеч не е единствената. Но това не слага край на нашите отношения с Венци. И двамата имаме обща грижа и отговорност – двете ни деца. Венци е прекрасен баща и децата имат огромна нужда както от мен, така и от него. Имат нужда от неговата обич и грижа, имат нужда от своя татко. И знам, че той иска най-доброто за тях.

- Той едва ли е много щастлив от това, че чакаш дете от друг мъж?

- Прие достойно ситуацията. Така за пореден път ми доказа, че е мъж на място. Останахме приятели, за което му благодаря.

- Сигурно си чувала какви ли не слухове за Сергей Станишев. Кой от тях можеш лично да опровергаеш?

- О, да, всякакви слухове и лъжи съм чувала и чела за Сергей. Най-абсурдният и гнусен от тях вече мисля, че е опроверган и от мен, и от живота, и от това, което се случва между нас. Сергей е невероятен мъж. Мъж, който може да накара една жена да се чувства щастлива и обичана. Това е.

- Разкажи малко повече за себе си. Коя беше първата ти любов?

- Беше ученическа и беше точно онова, което хората наричат любов от пръв поглед. Бях в десети клас и през лятната ваканция отидохме с родителите ми на море в Дружба. Редовно ходехме там, събирахме се няколко години подред една и съща голяма и весела компания, все тийнейджъри. С морската ни тайфа ходехме заедно на плаж, слушахме музика, говорехме за
филми, вечер излизахме по купони. И една вечер на вратата на дискотека почти се сблъсках с едно момче. Погледнах лицето му и – влюбих се за секунда направо, точно като ученичка, както казват хората. После години наред си пишехме писма, чаках го, докато излезе от казармата, но така и нищо по-сериозно не се разви, бяхме много различни.

- Работиш от 19-годишна като журналист. Първите те стъпки в професията?

Отначало започнах като стажант, а после и като репортер в "По света и у нас", в екипа на Нери Терзиева, Асен Агов и Сашо Диков. Бяха първите години на прехода – бурни, динамични, заредени с обществени очаквания и емоции. Беше невероятен шанс за мен да попадна тогава в емблематичния Екип 2 на националната телевизия, който всяка вечер от синия екран показваше какво означава свобода на словото, каква е разликата между новина и коментар, променяше представите на цялото ни общество за модерните телевизионни новини, модерната и независима журналистика изобщо. Работата ми беше страхотна школа и съм много благодарна на Нери, че ми даде шанса да се развивам и да се науча на занаят. Работих няколко години в БНТ, бях добър репортер, имах своите журналистически находки, репортерски удари, участвах и в онова прословуто предаване "Ку-ку", което подлуди цяла България с новината, че АЕЦ "Козлодуй" гръмнала, мисля, че правих репортажа от Министерски съвет. Бяха страхотни години, интересни, динамични…
Напуснах телевизията, когато Нери беше несправедливо уволнена, в знак на солидарност и от уважение към нея. Тогава хората бяхме по-различни – помня, че когато ни съобщиха, че махат Нери, всички се разплакахме и към деловодството заваляха десетки молби за напускане. Днес, уви, това едва ли би се случило -хората станахме други.
По-късно работих в радио "Витоша" отново като парламентарен репортер, но радиото така и не се оказа голямата ми професионална слабост, някак не си намерих мястото там. Тогава спечелих стипендия на една американска фондация "фрийдъм форум" и заминах за 6 месеца в Щатите. Там, освен телевизионна журналистика, специализирах и "Връзки с обществеността", или ПР – една много нова и модерна по онова време специалност. Когато се върнах, исках да се пробвам да работя във вестник
Мислех, че за да стана наистина добър журналист, трябва да познавам работата във всеки вид медия. Отидох на интервю за работа в най-големия вестник по онова време – в. "24 часа". Интервюира ме Венелина Гочева, тогава зам. главен редактор. 2 седмици по-късно ми се обадиха от вестника и ми казаха, че постъпвам на работа. Може би това бяха най-силните ми години като журналист, вече бях малко по-зряла, научила доста, познавах професията, имах и вече създадени контакти. Венелина ми даде шанса да се развивам, на нея дължа наистина много. Баща ми казваше, че всеки, който претендира, че е добър журналист, трябва да умее да пише. Аз се научих да пиша във вестника.

- Баща ти е дългогодишният журналист Любомир Янов, който миналата година почина след дълга битка с тежка болест. Смяташ ли, че раждането на детето е своебразно негово прераждане?

- Не знам, не съм се замисляла върху това. Аз много тежко приех загубата на татко, още я преживявам. Не знам дали изобщо може да се преживее загубата на родител. По-скоро човек се научава да живее с болката и някак потиска остротата й с времето. Много съжалявам обаче, че той няма да се радва на третото си внуче. Мисля, че това щеше да го направи щастлив.

Стр. 11, 12-13