Тема: Скандалът „Хохегер”
Гост: Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните

Водеща: Мирослав Найденов много, много търпеливо от Катар ни изчака да изслуша този разговор по телефона.
Водещ: Здравейте.
Водеща: Здравейте.
Водещ: Ще се извините ли на Моника Янова или напротив, ще я обвините в още грехове? Тя ви заплаши със съд и въобще всички, които се гаврят с нейното име. Добро утро.
Мирослав Найденов: Добър ден.
Водеща: Аз се мъча да…
Мирослав Найденов: Първо, ако позволите да ви кажа, че много странно звучи разговора по телефона от хиляди километри от студиото и ако наистина човек предварително не е подготвен за какво става въпрос…
Водеща: И от една по-топла страна, нали?
Мирослав Найденов: По-топла е, но няма да разбере… Наистина, не знам дали разбират зрителите в момента за какво става въпрос. Аз ще трябва да направя моя коментар, защото това, което трябваше да прозвучи всъщност в студиото, може би ще трябва да се разбере след време в тази комисия, която са направили. А по отношение на това, което е казала г-жа Янова – първо, това не е персонална атака срещу нея, като спътница на г-н Станишев. Тези обвинения или коментара, свързването на нейното име, както и на г-н Станишев…
Водеща: Вие какво казахте точно, заради което тя ви се обиди? Че предстои голям скандал, свързан с БСП и със спътницата на Сергей Станишев – някаква такава беше формулировката.
Мирослав Найденов: Точно така.
Водеща: Мъча се да го намеря.
Мирослав Найденов: Това бяха цитати от австрийската преса. Това се коментира от австрийския парламент, т.е. ако аз пръв съм го казал, би следвало аз да съм отворил темата.
Водещ: Стоите ли зад думите си?
Мирослав Найденов: Но в случая темата се отвори от австрийското общество и по тази логика тя би трябвало да съди австрийските парламентаристи и австрийските вестници, и австрийското общество (…).
Водещ: А да не би да си миете ръцете за тази перифраза?
Мирослав Найденов: Не, не си мия абсолютно нищо. Вижте, когато има коментари по отношение на България, и то, отново повтарям, в австрийския парламент, в обществото като държавник, аз настоях и това казах в предаването в другата телевизия, че на тези въпроси трябва да се отговори. Защото ако остане това петно, и то петно към България, няма да е добре за нас.
Водещ: Формулирайте въпрос.
Мирослав Найденов: Ако разбира се те твърдят, че това не е истина, те трябва да отговорят.
Водещ: Формулирайте въпроса, на който трябва да се отговори.
Мирослав Найденов: И аз зададох другия резонен въпрос – морално ли е, ако допуснем, че е законно, защото предполагам, че са изпипани договорите много добре, морално ли е да се харчат милиони за нещо имагинерно, да лъскат имиджа на България, че по същото време бяха спрени европейските средства за България, имахме лоши доклади.
Водещ: Имагинерно ли е?
Мирослав Найденов: Абсолютно имагинерно.
Водещ: Понеже като факт го казвате. „Морално ли е за нещо имагинерно”. Имагинерното факт ли е?
Мирослав Найденов: Ами факт е, защото, вижте, плаща се за нещо, което всъщност не е свършено. Ако е лъскан имиджа на България, защо ни спряха европейските средства, защо идваха тези лоши доклади?
Водеща: Г-н Найденов, я ни кажете – ГЕРБ, изобщо всякакви институции, които са под шапката на ГЕРБ, защото ГЕРБ управлява в момента, какви договори за лъскане на имиджа в различни сфери в и извън България има и не ми казвайте, че няма. Има ли такива?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам, защото този договор е сключен от Министерски съвет и ако някой трябва да лъска имиджа на България навън, той не го прави отделно от министерството.
Водеща: В момента нямате ли информация Министерския съвет или пък някой министър, или някое министерство да е подписвало подобни договори със същия предмет на дейност като тези например на Моника Янова?
Мирослав Найденов: Ами не мога да знам. Такова нещо не знам – договори за лъскане на имидж, тъй като така те формулираха този договор. И аз питам, като са лъскали имиджа…
Водещ: Един акцент точно по този въпрос. В момента агенцията изпълнява договор…
Мирослав Найденов: Вижте, какво е излъскано всъщност е важно.
Водещ: В момента агенцията изпълнява договор за около 50 000 лева, сключен с Министерството на икономиката и енергетиката. Има спечелен проект и на здравното министерство. Тоест, ако тя е толкова неизпълнителна за това, за което се плаща, защо пък има договори и по времето на ГЕРБ – друг резонен въпрос. Ако се твърди, че се злоупотребява с нещо, защо се случва и сега?
Мирослав Найденов: Отговорът е много прост. Ако тя е кандидатствала и това е пък другото доказателство, че към нея персонално няма никаква дискриминация – разбирате, че ако имаше някаква атака по отношение на г-жа Янова, това, което казвате вие в момента, нямаше да е факт. Тоест тя се явява и това показва, че договорите могат да ги спечелят хора, които представят определена концепция. Въпросът е обаче не как ще спечелиш договора, а как ще го изпълниш. И това трябва да отговорят – дали наистина за това, за което са платени парите, да се излъска имиджа на България, е направено.
Водещ: Имате съмнения и твърдите, че не е направено, след като поставяте въпроса. Така ли?
Водеща: Чакайте сега…
Мирослав Найденов: Ами очевидно. Вижте, фактите говорят. По същото време, по което те са лъскали имиджа, спряха европейските фондове, идваха доклади от лош – по-лош. Е това ли е лъскане, за това ли платихме тези милиони…
Водеща: Той и последният не е много добър.
Мирослав Найденов: … тогава, когато Станишев говори, че пенсиите… Нека да направим и другия паралел. Колко беше пенсията, за която толкова говори Станишев и се гордее, че ги е повишил, и колко получава неговата спътница? Нека да е ясно на българските пенсионери и да направят този паралел. Аз няма да го правя. Но вижте, другият въпрос, който трябва да си зададем…
Водещ: Тя казва, че живота и не започва и не завършва със Сергей Станишев.
Мирослав Найденов: … и е резонен. След като в момента…
Водеща: Работи в сфера, в която се въртят много пари. Вижте какви милиони се въртят за лобизъм в Европа, по света.
Мирослав Найденов: Естествено, че се въртят. Те се въртят, но има резултати. Ако в случая няма абсолютно никакъв резултат, тези пари са дадени на вятъра. Ако пък с тези пари, освен на вятъра, са плащали и на австрийски политици и тези политици в момента са разследвани за това, разбирате, че това е огромно петно към България. И аз като държавник зададох този въпрос, и то не към спътницата на Станишев, към него персонално и към изпълнителя на този договор в лицето на г-жа Моника Янова.
Водеща: (…) да ви попитам. Законно предполагате, че е. Казвате изпипани са сигурно добре договорите пак. Да се върнем към началото – морално ли е?
Мирослав Найденов: Категорично не. Категорично не, защото даване на толкова пари в това време, когато те вече са знаели какво следва…
Водеща: Ама ето, и в момента се дават пари за такива неща от различни министерства.
Мирослав Найденов: Аз не знам да се дават за лъскане на имиджа, международния имидж, както всъщност е формулирано в договора.
Водещ: Може би е друго.
Мирослав Найденов: Такова нещо аз не знам.
Водеща: Само… да отидем сега малко към вчерашна дата…
Мирослав Найденов: Но искам другия факт, защото предполагам… аз… Малко прекъсва разговора, не знам дали се чуваме добре.
Водеща: Чува се.
Мирослав Найденов: Самият факт, че днес и тя, и г-н Станишев си позволяват да размахват пръст към български министри, и както каза, ще цитирам г-н Станишев, „ще ме гони до дупка” – точно това каза: „Ще гоня Найденов до дупка” – е показателен колко са се самозабравили и наистина докъде може да стигне в тая цялата история тяхното безочие. Аз не се…
Водеща: Само кратка реплика ваша за вчерашната история – сменям темата, защото времето напредна – вчерашната история, при която се оказа, че е имало бизнес-среща между български бизнесмени, които са си платили отгоре на всичкото участие в тази делегация…
Водещ: Всъщност, че е нямало среща.
Водеща: … и е трябвало да бъде организирана, и катарски бизнесмени. Такава среща не е имало, защото нито един катарски представител на бизнеса не се е явил на срещата.
Водещ: За да сте в час с отзвука, три заглавия: „До Катар за зелен хайвер”, пише примерно „Стандарт”; „Изложихме се пред чужденците”, казва Николай Банев, популярен бизнесмен; „1 200 евро, за да чуеш английския на Трайков”, понеже той е говорил на английски, ама е нямало чужденци. Какво мислите?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам на какъв език е говорил министър Трайков…
Водещ: На английски.
Мирослав Найденов: …, защото по същото време аз имах с българския аграрен бизнес, който беше с мен, изключително важна среща в „Хасад фууд” – това е най-големият инвестиционен фонд в областта на храните в Катар, международен фонд. Така че имаше отделни срещи, организирани от всяко министерство. Тези бизнесмени, които бяха с мен, бяха на изключително ползотворна среща вчера. Затова има и пробив по отношение… заяви го снощи техния министър-председател. Той буквално каза: „Всичко, което произведете, като агнешко, пилешко, като продукти хранителни, ние ще го купим”. Така че не знам…
Водещ: Вие си говорите за вашата среща, по вашия ресор.
Водеща: Ще питаме външния министър защо пое външно министерство…
Мирослав Найденов: Аз ако бях организирал среща… А този бизнес форум – и оттук може би и противоречивите съобщения – този бизнес форум се състоя снощи в присъствието на двамата премиери и на целия бизнес. Това, което трябваше да чуят бизнесмените и на двете страни, бяха посланията от страна на премиерите, защото особено в Катар…
Водеща: Което е станало снощи, но сутринта е имало друга среща, която не се е състояла.
Водещ: Другата случка не я отричате, нали така?
Мирослав Найденов: Вижте, сутринта е имало, предполагам, тъй като аз не съм бил там, предполагам, че е имало организация може би от Министерството на икономиката, нямам представа. Но там, където аз…
Водеща: Добре, не сте човекът, когото трябва да питаме по този въпрос. Питаме ви обаче за нещо, което – ще ви помоля за кратък отговор – в хода на днешния и на утрешния ден ще се доразработва темата. Готов ли сте вече с този доклад, който трябва утре да предадете на Бойко Борисов…
Водещ: За обуздаване на цените.
Водеща: … за високите цени на храните и има ли спекула? Извод към този етап, в четвъртък, в 8,45 имате ли? Има ли спекула и ако има…
Мирослав Найденов: Не, не е това заръката на премиера. Трябваше заместниците – и моите, предполагам, че и на останалите колеги – да работят по тази тема, да се срещнат с браншовиците. Утре ние ще направим срещата, тримата министри – така поне разпореди премиера Борисов – аз, министър Трайков и министър Дянков, за да обсъдим ситуацията и това, което ще ни докладват нашите заместници, и тогава вече ние ще трябва да докладваме на премиера. Но нека това да стане и да го коментирам, след като се прибера в другиден.
Водещ: Благодаря ви за участието.
Водеща: Добре, благодаря ви много.
Водещ: Мирослав Найденов.
Водеща: Лек ден ви желаем.         

Тема: Лобизмът и скандала „Хохегер”
Гости: Нидал Алгафари, PR експерт, Арман Бабикян, PR експерт, Аня Павлова, PR експерт

Водещ: Тези дни много дълбоко от килера, вероятно с конкретни политически цели, беше изваден един стар политически скандал. Говорим за парите, които е плащала старата власт на лобисти, за да подобрят имиджа ни, каквото и да означава това – имиджът ни пред света, имиджът ни пред самите българи. Сключвани са договори за милиони левове и този случай е любопитен по много причини. Първо, като държавата е платила 3 млн. Лева за подобряване на имиджа. Какво е получила? Дали по-добри доклади на Европейската комисия, дали повече инвестиции, дали катарският бизнес например е разбрал за тоя договор от 3 млн. Лева. Второ, подкупвани ли са чужди политици? Заговори се и е разпитван в момента в Австрия бившият техен вътрешен министър. Трето, как е подбрана точно фирмата на Моника Йосифова, когато днес живее на семейни начала с тогавашния премиер Сергей Станишев? За лобизма, PR-а на държавата разговор с PR експертите Аня Павлова, Арман Бабикян и Нидал Алгафари. Добро утро!
Арман Бабикян: Добро утро!
Аня Павлова: Добро утро!
Нидал Алгафари: Добро утро!
Водещ: Да започнем от там. Вие по такива хубави договори работили ли сте – за 3 млн. Лева или може би дори и само в българската му част за скромните 300 000 евро?
Нидал Алгафари: Не, не. Сега това ми звучи като някакъв, като наказателен съд, като нещо, като народен трибунал … с Моника.
Водещ: Не е наказателен съд в никакъв случай.
Нидал Алгафари: Значи, Моника се появи на хоризонта на PR-а преди години. Лека полека успя да превземе този пазар. Не смятам, че е благодарение само на Сергей Станишев, затова, че тя е имала връзка с него. Много…
Водещ: Тя обясни. Започнала е от Царя, продължила е при Сергей Станишев и сега пак работи с настоящето правителство.
Нидал Алгафари: Да, работи тя. По принцип фирмата, която има, много поръчки има. Не е само тази. И това, смятам, че за 3 млн., където казвате, това не е от най-големите й договори, които ги има. Тя държеше, доколкото си спомням, около шест министерства и много голяма част от агенциите в България.
Водещ: Значи, Вие тук признавате, че тя е най-добрата на пазара?
Нидал Алгафари: Аз не мога да кажа дали е най-добрата, но най-добре, явно, се е пласирала. Значи, не всеки го може. Значи, трябва да си добър. Освен да си добър, трябва да можеш да се пласираш добре. Някои са успели, някои не толкова. Но дали е вършила работа или не, аз също не мога да го оценя, защото това е било в чужбина и там нямам поглед върху това.
Водещ: Добре. Искам да уточня. Не казвам, че сумата е толкова голяма и че не е трябвало да бъде плащана. Хората обаче, обикновените хора – ето, и преди малко говорихме с Тома Диков – не разбират какво работите Вие. PR е равно на викач в една… търсят се експерти по морето – сервитьор, барман, PR, в скоби, викач. И когато кажеш на хората, че за PR са похарчени 3 млн. Лева за подобряване на имиджа на България, опитваме да разберем срещу тези 3 млн. Лева случило ли се е нещо. Случило ли се е, според Вас?
Аня Павлова: Ако ми позволите, тук наистина няколко неща, по които аз бих искала да говоря. Не знам дали ще успея по всички от тях. Това, че хората неособено добре запознати със спецификата на професия PR, е проблема на гилдия. В известна степен това е така. Тоест, това означава, че…
Водещ: PR за самия PR трябва да…
Аня Павлова: PR за самия PR. Това означава, че трябва да се замислим, да поработим в тази насока. Второ. Това, което трябва да разберат хората, управлението, българите като цяло – без комуникации, без PR няма нормална цивилизована съвременна държава. За PR трябва да се отделят пари, за държава трябва да има репутация…
Водещ: Защо?
Аня Павлова: … по това трябва да се работи, за да има репутация.
Водещ: Защо? Защото когато ние не разбираме, единственото, което ни става ясно, е, че едни 3 млн. Са излети някъде, че пък после са се върнали част от тия пари в удобни български фирми – е съмнението на хората.
Аня Павлова: Ама само искам да припомня следното. Как и по какъв начин беше избрана фирмата партньор в България, вероятно предстои да се провери. Но аз съм … на идеята, че PR е локално знание. Тоест, когато се сключва договор с чужд специалист, чужда фирма, съвсем нормално, в реда на нещата партньорът да бъде от мястото, за което се сключва договора, т. е. да има български партньор. Щом е избрана Моника, значи партньорът е преценил, че е достатъчно ценна, достатъчно добра. Договорът е сключен. Тя е получила 150 000 от милионния бюджет. Това означава 15%. В света между 10 и 20% се отделя за PR по проекта – в рамките на нормалното. Договорът е предаден, парите са платени, отчетът е подаден, претенции не постъпиха. Значи добре си е свършила работата.
Водещ: Бихте ли ми обяснили, ако е възможно, най-простичко, когато се прави една инвестиция – инвестицията в PR е инвестиция, нали така – се поставят конкретни цели. Какво получаваме срещу инвестицията 3 млн. Лева и реализирани ли са тия цели? За да знае българският данъкоплатец, който е платил 3 млн. Лева всъщност какво е получил срещу тях – за наемането на лобиста Хохегер и връщането на част от парите в България, с които да оперира Моника Йосифова. Арман Бабикян.
Арман Бабикян: Значи, има две неща, които трябва да изясним преди това. Г-жа Йосифова вчера имаше доблестта да обясни какво е работила тя срещу нейните…
Водещ: 300 000 евро грубо.
Арман Бабикян: … 150 или 300 000 евро. Какво се е работило до другите 3 млн., не е тя човекът, който трябва да дава обяснения.
Водещ: Добре, добре. Не говорим за нея. Говорим за PR-а и за лобизма.
Арман Бабикян: За PR-а и за лобизма ще говорим, когато българските политици решат да приемат закон за лобизма, който се търкаля в устите им от повече от десет години.
Водещ: Обаче, преди да са приели такъв закон плащаме 3 млн. За това.
Арман Бабикян: Така. И по тази причина договорът, както забелязвате, е оформен не точно като плащам по лобистка услуга…
Водещ: А как?
Арман Бабикян: … а като плащам за подобряване на имиджа на, защото няма законова възможност България да ангажира свои лобисти. Тук не казвам кой е министър-председателя. Аз съм последният, който може да бъде обвинен в пристрастие към лявата идея тук. Принципно няма как човек да плати такива пари, комуто и да е, просто защото в България няма закон. Това нещо още от времената на ранното създаване на новото време – ако не ме лъже паметта, а може и да бъркам – се постави въпрос в парламента ще има ли закон за лобизма, няма ли да има, дрън-дрън…
Водещ: И отиде на кино този закон. На Емил Кошлуков беше.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: Срещу тези пари, 3 млн., аз лично не смятам, че съм получил нищо.
Водещ: Ами, добре.
Нидал Алгафари: Едно голямо кръгло нищо. Сега, това, което е правила Моника вътре в България, да, видно е, ясно е какво са направили. Въпросът е този Хо…, какъв беше там човечец…
Водещ: Хохегер.
Нидал Алгафари: Да, Хохегер. Този човек какво е допринесъл за нас?
Водещ: А какво трябваше да получим срещу 3 млн.?
Нидал Алгафари: Нищо.
Водещ: Какво трябваше?
Нидал Алгафари: Значи, най-вероятно идеята е била нещо като калайджия, да изчисти някакъв имидж тогава на…
Водещ: Някаква мръсотия.
Нидал Алгафари: Някаква мръсотия или нещо, което те го обясняват, че имало… това с този, филма за, как се казваше, това сиропиталище, където едни дечица, дето имаше там.
Водещ: Аха, на BBC.
Нидал Алгафари: Въпросът е, че не можеш да го изчистиш това нещо. То е толкова видно това и каквото и да ходиш да лъскаш, няма как.
Водещ: Аз разбрах съвсем различно нещо. Аз разбрах, че… айде да минем и към следващата, към следващия аспект по тая тема – че всъщност, по-скоро правосъдие и вътрешен ред е била целта на това, на този лобизъм.
Нидал Алгафари: Не. Това е във връзка с министъра, там, на вътрешните работи…
Водещ: Министърът, австрийският,на вътрешните работи е трябвало нещо да помогне за подобряване на работата на нашата полиция.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: … и гледаме. Докладите, които ги получаваме до ден днешен, са отвратителни. Тоест, значи ако не бяха тия пари дадени там, представете си какво щеше да бъде.
Водещ: Какво?
Нидал Алгафари: Или още по-зле – толкова зле, че да ни изхвърлят от Европейския съюз или благодарение на тия пари са те толкова отвратителни, но не чак толкова.
Водещ: добре. Казвате ли Вие в крайна сметка – тия пари са похарчени грешно?
Нидал Алгафари: Да, аз смятам, че са похарчени грешно.
Водещ: А Вие?
Арман Бабикян: Аз не мога да кажа, че те са похарчени…
Аня Павлова: Да, и аз не мога да кажа.
Арман Бабикян: … по простата причина, че ние не знаем какво пише в останалата част от договора. Дайте си сметка! Ние видяхме онези 15%.
Водещ: Няма и да разберем.
Арман Бабикян: Ама недейте така. Станишев каза, че този договор стои от три години в Министерски съвет.
Аня Павлова: С отчета.
Арман Бабикян: Искам да излезе този, който заяви пред една национална телевизия преди няколко дни и каза, че няма нищо общо с този скандал и той засяга само вътрешнопартийни крамоли в БСП.
Водещ: Не Ви разбирам.
Арман Бабикян: Говоря за министър-председателя Бойко Борисов. И каза, че него това въобще не го засяга, той няма нищо общо с това и те вътре, видиш ли, ще се избият.
Водещ: Скоро и по нашата телевизия го каза.
Арман Бабикян: Така. Какво се случи на следващия ден само? Понеже си говорим за лъжата, за истината, за почтеността и т. н. На следващия ден излезе някакъв човечец на име Главчев или нещо такова от парламентарната група и започна да развява скандала. След два часа излезе някакъв човек на име Валентин Николов, започна да прави същото. След това излезе министъра.
Водещ: Какво искате да кажете?
Арман Бабикян: Сега ще Ви обясня. След това излезе министърът на земеделието и започна да държи речи на тази тема. Вместо да си говорим за яйцата, каза той, дайте да обсъдим това. След което излезе министърът на вътрешните работи. Опитвам се да Ви кажа, че в рамките на 24 часа всичко, до което има общо Бойко Борисов, скочи, за да говори за скандала. А видите ли, Георги Първанов защити Сергей Станишев, Румен Овчаров защити Сергей Станишев. Това, което се опитвам да Ви кажа, е, че няма никаква вътрешна игра, а си беше точно удар на министър-председателя и на водената от него партия.
Водещ: Срещу Сергей Станишев.
Арман Бабикян: Срещу Сергей Станишев. И това е очевидно за всеки един PR, седящ на масата и на нестоящите на масата.
Водещ: Добре. А като PR-и, които седите на масата, във вътрешната игра няма ли някой, който да печели дивидент?
Арман Бабикян: Страхотна услуга извърши г-н Борисов – сплоти БСП преди конгреса. Точно се бяха разделили на лагери. Уникална услуга.
Водещ: Не знам. Така ли мислите и Вие?
Арман Бабикян: Уникална услуга. Вече са на едно мнение.
Нидал Алгафари: Поне със сигурност мога да кажа, че това не е от страна на Георги Първанов или на някой от лагера около Георги Първанов.
Арман Бабикян: Е, нали за това говорим.
Нидал Алгафари: Няма причина да го прави това Първанов. Първанов ако иска да вади кирливи ризи, това не е кирлива риза, с която би могъл да удари Сергей. Има неща, които са във вътрешнопартиен план, които биха могли много по-тежко да бъдат срещу Сергей.
Водещ: Това не е лоша кирлива риза, с която да бъде ударен Сергей.
Нидал Алгафари: С такава кирлива риза могат да се удрят всичките един по един. Всеки по един или друг начин се е опитвал да потърси някакви услуги на някакви компании, включително на приближени – дали ще бъдат на Георги Първанов или на Сергей Станишев. Тук проблема го разделям аз на две. Едното нещо е опитът да се вкара в тоя поне за мен безумен скандал с това, че нищо не сме получили от тези пари, които сме ги давали на някакви неясни лобисти.
Водещ: Което е по-важният въпрос.
Нидал Алгафари: По-важният въпрос. Това, че Моника е била там, че тя е участвала, че тя нещо е правила, има такива, много фирми, наши, са работили. Заявявам. Може да не са на такива големи договори, но и други големи наши PR-ове са имали такива сделки. Това не е толкова страшно. Това значи някой да ти даде за обслужване на…
Водещ: Не, не, не.
Арман Бабикян: Нидал, кажи си. И в момента има такива фирми.
Нидал Алгафари: O. K. Хубаво, има.
Водещ: Да. Обаче искам да се свърши работа, нали така? Аз, като данъкоплатец.
Арман Бабикян: Г-жа Йосифова показа и в чужбина какво е вършила. Знаете ли колко ще е дълъг списъка на фирмите, които биха взели 300 000 и колко е къс списъка на фирмите от бранша, които имат капацитета да изпълнят тая поръчка?
Аня Павлова: Само да допълня Нидал.
Водещ: Въпросът е дали ги получават най-добрите или ги получават по някакъв принцип?
Аня Павлова: Тези, които одобряват клиенти – това бизнес закони. А клиентът, ако е доволен, както стана в този случай, други въпроси не може да има. Това, че хората не знаят какво са получили, е проблем на тези, които не оповестили хората, т. е. не Моника, а този, който не е разказал на хората какво се очаква от тази сделка.
Водещ: Добре.
Аня Павлова: Но само да припомня на Нидал. 2008 г. именно върховен главнокомандващ тогава излезе и каза, че парите в политиката се перат през PR агенции.
Водещ: Аха! Това е не само на Нидал, а и на г-н Бабикян, който смята, че Георги Първанов няма нищо общо.
Аня Павлова: Само припомням какво е направил върховен главнокомандващ. Тогава PR гилдията го помоли и поиска той да назове конкретни агенции, конкретни PR-и, конкретни факти.
: И той взе, че ги назова.
Аня Павлова: Той взе, че не ги назова.
: Чудно.
Аня Павлова: И ето ти минават четири години и изведнъж…
Водещ: Дали не ги назовава сега?
Аня Павлова: … започва да има ситуация, която до болка ми напомня 2008 г.
Водещ: Не, не. Тя казва съвсем различно нещо на вашите твърдения – че явно зад атаката стои по-скоро Георги Първанов, отколкото…
Аня Павлова: Не, не казвам това. Припомням кой какво е казал през 2008 г.
Водещ: Припомняте факти, достатъчно добре подредени, че да разберем това.
Аня Павлова: А, и на PR-а никога не слагайте думите в устата. Казвам това, което съм казала.
Водещ: Добре, добре.
Аня Павлова: През 2008 г. главнокомандващ казва следното, непотвърдило се с факти. Четири години по-късно изведнъж, когато има напрежение или състезание между бившия главнокомандващ и настоящия председател на партията и се явява … по средата.
Водещ: Буф!
Нидал Алгафари: Тоест, какво искаше да кажеш?
Аня Павлова: Това, което разказах. Картинката разказах.
Нидал Алгафари: Ама ти разказваш, значи, нещо, което го е казал преди много години президентът Първанов тогава. В един момент, когато излиза този скандал и не от Първанов излиза. Значи, че Първанов би могъл да го ползва и би могъл да си развее байряка … може да го направи.
Арман Бабикян: Да, но видяхте, че не го направи.
Нидал Алгафари: В един момент даже точно обратното.
Арман Бабикян: Напротив. Той се изказа в Благоевград и каза съвсем друго.
Нидал Алгафари: Точно обратното.
Водещ: И аз така бих направил на негово място.
Аня Павлова: Казвам, че съм категорично против който и да било в тази държава, независимо от позицията си, да ползва PR-а като инструмента за решаването на политическите или квазиполитическите си проблеми. Това ми е тезата.
Нидал Алгафари: Ами, ние какво – да умрем от глад ли, бе Аня, тогава? Недей така. Това ни е работата.
Водещ: Добре. Дайте друго – работата на австрийския вътрешен министър. Нормално ли е това да плати една голяма лобистка компания 100 000 евро на един министър? Дори айде да не се фокусираме върху сумата. Да се плати на един министър за нещо. Аз веднага си зададох въпроса – да речем, на нашите министри плаща ли се да подобрят имиджа на Македония или да подобрят имиджа на Сърбия, а на Румъния?
Арман Бабикян: Дайте да се оправят нашите министри първо, защото видяхте какво стана в Катар, нали?
Водещ: За практиката.
Арман Бабикян: Моля Ви се!
Водещ: Да. За практиката да поговорим. Какво е трябвало да свърши тоя човек?
Нидал Алгафари: Значи, такава практика я има, особено в Съединените Американски Щати, където се смята за нещо съвсем логично. Обаче там има, както каза Арман, закон.
Водещ: За лобизма.
Нидал Алгафари: При ясни условия. Значи, аз ще ти дам такива пари, за да направиш това, за да ти подкрепя кампанията и т. н. Проблемът в…
Арман Бабикян: И в Европа го има.
Нидал Алгафари: Но ако е бивш министър на вътрешните работи.
Арман Бабикян: Тогава е O. K.
Водещ: А той си е бил действащ човекът.
Арман Бабикян: Ако е бил действащ, тогава нещата стоят по друг начин.
Водещ: Нидал!
Нидал Алгафари: Това, което на мен ми прави впечатление, е съвсем друго. Защо точно на вътрешен министър? Значи, там, което е свързано със служби, с много информация и т. н. Той с какво би могъл да…? Значи, ако беше платил на някакъв директор примерно на телевизия, щях да го разбера, но на вътрешен министър. Какво може да направи той? Почвам да се замислям, че той е… Като PR какво може да направи той? Да излезе нещо ли? С кой да говори ли нещо? Тоест, той няма лостовете, за да може да промени имиджа на тази държава.
Водещ: И тогава?
Нидал Алгафари: Единственият начин е да фалшифицира. Тоест, ако има някакъв доклад, който трябва да се гласува нещо, и той да каже – не, аз с очите си, със собствените си, видях, разбрах това. Значи, за такова нещо по-скоро може да бъде и тогава вече това не е никакъв лобизъм.
Водещ: А тогава това е престъпление?
Арман Бабикян: Престъпление.
Водещ: Тогава това е престъпление.
Нидал Алгафари: Престъпление. Просто, трябва да видим в края на краищата този министър какво е направил за България, ама да го видим явно. Да ни го обяснят.
Арман Бабикян: Гадаем пак върху тази част от договора, която не сме виждали.
Водещ: Ясно, че гадаем, обаче понеже обяснението е да се оправи работата на българската полиция и не знам си какво, пък очевидно…
Арман Бабикян: От преди да влезем нали видяхте почти всичките материали, които вчера ни показаха или по-голямата част бяха Меглена Кунева и Сергей Станишев, Сергей Станишев, Меглена Кунева и т. н. Нали, към онзи момент това е било актуално, трябвало е да влезем в Европейския съюз, после да се чувстваме по-добре. От тогава до днес си влачим глава „Правосъдие и вътрешни работи”. Така че има някаква логика, може би, но това е гадание в момента.
Водещ: добре.
Аня Павлова: А ето защо трябва да се отделя внимание на т. нар. GR, т. е. правителствена комуникация.
Водещ: Government…
Аня Павлова: Government PR, да. За да не се работи на парче, за да няма изненади, трябва да се приеме стратегия, трябва да се изберат специалисти, трябва да се гласуват бюджети, трябва да се работи професионално, както прави целият цивилизован свят.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор!
Арман Бабикян: Значи, според мен, г-н Цветанов да наеме г-жа Моника Йосифова, за да решат проблема…
Водещ: Ама тя казва, че е наета и от сегашното правителство, така че…
Арман Бабикян: … проблема в „Правосъдие и вътрешни работи” и взаимоотношенията му със съдебната власт. И мисля, че нещата ще си дойдат на мястото.
Водещ: Е, защо да наема г-жа Йосифова?
Арман Бабикян: Има опит, а тия очевидно не се справят.
Нидал Алгафари: Тя не е Йосифова от доста време.
Водещ: Тя е Янова, да, на всичкото отгоре. Добре. Благодаря Ви за този разговор! Интересен беше, според мен. Дано да е било така и за хората!          

Водещ: Сега рязко ще сменим темата. За скандала Петър Хохегер ще поговорим в следващите минути. Само ще припомня, че в началото на тази седмица вицепремиерът Цветан Цветанов каза, че през 2007 и 2008 г. тогавашното правителство е превело на фирма на лобиста Петър Хохегер милион и половина евро за провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на страната ни в Европейския съюз. Тогава вицепремиерът Цветанов уточни, че част от тези пари са се върнали в PR агенцията на Моника Йосифов,а която живее заедно с лидера на БСП Сергей Станишев и от която той има дъщеря. Нека обаче сега в началото се върнем към корените на този скандал, които са извън пределите на страната ни . Как от най-уважаваният в Австрия PR експерт Петър Хохегер се превърна в синоним на корупционна афера и получи дори прозвището Крал на корупцията? С този въпрос казвам Добро утро на нашия кореспондент в Берлин Мария Стоянова. Добро утро, Мария!
Мария Стоянова: Добро утро!
Водещ: Какъв е отговорът на въпроса? Как така наистина от уважаван PR експерт Петър Хохегер получи прозвището Крал на корупцията?
Мария Стоянова: От поне година насам Австрия вече научи, че корупцията там е била нещо като традиция. Подкупи, мистериозни хонорари, астрономични обезщетения, разместване на постове – всичко това изглежда е било ежедневие в алпийската република. С разплитането на аферите сега се занимава анкетна комисия на австрийския парламент. Тя си е поставила за цел да осветли многобройните скандали в центъра, на които стои Петър Хохегер. На 16. февруари той беше извикан от членовете на анкетна комисия да даде обяснения. Близо четири часа продължи кръстосаният му разпит в австрийския парламент. На него той взриви поне три бомби. Първата беше поименното изброяване на двадесет и трима високопоставени австрийски политици и сумите, с които ги е подкупвал. Втората бомба, която стресна обществото в Австрия, беше, че от милион и половина евро, получени от предишното българското правителство, той е давал суми на други именити личности. Сред тях и бившият вътрешен министър и бивш евродепутат Ернст Щрасер. Това е и третата бомба, взривена от Хохегер. Ехото от тътена тогава още отеква.
Водещ: Мария, стана ли ясно какво е направил с тези 100 000 евро бившият вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер, който ти спомена преди секунди?
Мария Стоянова: В 10 ч. Българско време днес, само след няколко часа, Щрасер ще се изправи пред същата тази анкетна комисия на парламента във Виена. Обясненията му какво е направил срещу стоте хиляди евро са интересни и от българска гледна точка, защото докато за договора на Хохегер с правителството Станишев в София се знаеше, бившият австрийски вътрешен министър изобщо не фигурира в него. Щрасер твърди, че Хохегер е имал чуждестранен клиент с проблем и помогнал да се реши проблемът на въпросния клиент. Хохегер е по-конкретен и казва, че става въпрос за съветване на българското правителство, което е ставало чрез неговата фирма. В период от две години , между 2006 и 2008, Щрасер е получил 100 000 евро – пари, както стана ясно, от онези милион и половина, платени от София на Хохегер за имиджова кампания. Разрових се в медийните архиви от преди четири години и намерих следното изявление на компанията на Хохегер за договор с България. Значи, тогава компанията казва, че целта й е да информира за напредъка на страната ни в останалите държави-членки на Европейския съюз предимно що се отнася до борбата с корупцията и подобряване на сигурността. По-късно, когато договорът вече е изтекъл, самият Петър Хохегер обяснява, че първо е разполагал с твърде малко време и второ, с малко средства, защото според него, такъв тип договори се плащат с по принцип с 3 до 4 млн. Евро. Пред анкетната комисия в австрийския парламент Хохегер разказа, че е получил милион и половина за две поръчки. Какви точно са те, до момента още не знаем.
Водещ: Мария, последен въпрос. До каква степен австрийското общество се вълнува от този скандал около името на лобиста Петър Хохегер?
Мария Стоянова: Вълнува е меко казано. Можем да кажем, че австрийското общество буквално е разтресено. Темата е водеща за медиите в австрийската република. Журналистите в Австрия са шокирани от корупционното блато, в което е плувал политическият им елит години наред. Петър Хохегер се явява ключът към проблема. Навремето неговата PR агенция е била втората по значимост в Австрия. Сега е ясно, че зад името му се крият скандали и афери. Във Виена отбелязват, че и в българския парламент се създава анкетна комисия за дейността на Хохегер. Вестниците пишат, че машинациите му ще лъснат и в България.
Водещ: Благодаря ти, Мария, за това пряко включване! В 10 ч. Българско време вътрешният министър, бившият вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер се изправя пред въпросната анкетна комисия, за да даде отговор на въпроса за какво точно е използвал въпросните 100 000 евро. Сега нека завършим с българската следа в този скандал. Вчера лидерът на БСП Сергей Станишев видя в действията на ГЕРБ опит за шантаж.
Сергей Станишев: Една законно спечелена поръчка, по която е свършена много работа. За България никакви детайли не е имало. Той наясно ли е за какво говори изобщо? Абсолютно не е наясно. По конкретната обществена поръчка, която българското правителство направи, която беше спечелена от австрийската компания „Хохегер”, са правени немалко проверки на Сметната палата. Всички документи са в наличие, за извършената работа са в наличие в Министерския съвет и аз наистина държа всички отчети по тази дейност да бъдат представени публично, да бъдат на разположение на българските медии.
Водещ: Това беше позицията на лидера на БСП Сергей Станишев. Сега позицията на зам.-председателя на парламентарната група на управляващата партия Димитър Главчев.
Димитър Главчев: Г-н Станишев се позовава на одитен доклад на Сметната палата. Това е прословутият одитен доклад от 2008 г., който е правен два пъти на Министерски съвет. Единият път, докато управлява още „Тройната коалиция” – без никакви забележки в него. И втория път – когато има отказ от заверка на годишния отчет. Хубаво е наистина там да се изяснят какви са подробностите, защо има такова разминаване между двата доклада.
Водещ: Ще има ли анкетна комисия по скандала Петър Хохегер и българската следа в него предстои да видим.          

в. Преса | Веселка МАРИНОВА | 14.03.2012

- Господин Хохегер, колко платихте на бившия вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер за работата му по изчистване имиджа на България?

- На Ернст Щрасер е платила моята PR агенция, но парите не са само за работата му по българския проект. Когато българското правителство реши да избере нашата агенция, ние бяхме щастливи да вземем контракта. Не съм непознат в България. Когато сключихме контрактите, в българските вестници имаше интервюта с мен. Аз съм работил като лобист 25 години, имах 120 служители в Австрия и офиси в други страни, в това число и България. Вече не се занимавам с PR, дейността на компанията е друга – производство на храни и възобновяеми енергийни източници.
В България имахме два контракта. Първият – от 2006 година, беше за половин милион евро и с продължителност половин година. Другият беше на стойност малко под един милион евро за една година. На Ернст Щрасер нашата агенция е платила 100 000 евро, защото имахме договор, че това е сумата, която той ще получи за една година консултантски услуги, които извършва за нас. По българския проект Щрасер много ни помогна с анализите си, но тези пари, които той получи, са за цялостната му консултантска работа за нашата агенция – той беше въвлечен и в много проекти в Австрия.

- Плащала ли е вашата агенция и на други политици в Австрия?

- Да, платили сме на доста бивши политици за консултантски услуги, но това е нормален процес в света. След като напуснат политиката, политиците обикновено развиват дейност като консултанти. Освен на Щрасер нашата агенция е платила за една година 78 000 евро на Матиас Райхолд – бивш министър на инфраструктурата, Горбах Хуберт – бивш вицеканцлер, е получил за две години 240 000 евро, за десет години членът на австрийския парламент Валтер Майщергер е получил 1 милион и 300 хиляди евро за работата си за нашата агенция.

- Срещал ли се е господин Щрасер с бившия премиер на България Сергей Станишев?

- Станишев се срещна с Щрасер само веднъж, в началото на работата по проекта. Тогава Щрасер беше в България, за да обясни ситуацията в Европа и как се гледа на България. Всъщност той помогна на агенцията ни с анализите, които направи, за да вземем договора в България.

- За какво ви съветваше в тези анализи?

- Нашият контракт с него беше да го търсим винаги когато се нуждаем от помощта му. За България той ни помогна с анализите за ситуацията в страната, как изглежда тя отвън, какви дейности могат да бъдат осъществени за реформа в политиката, правосъдието, как да се намали престъпността в страната.

- Колко от парите, които получихте от България за двата контракта, са се върнали обратно там и кой ги получи?

- Нашата партньорска агенция, с която се кооперирахме, беше тази на Моника Йосифова. Те получиха 15 процента, или по двата контракта общо агенцията й е получила всичко 270 000 евро. Имахме и още една интернет агенция в България, на която не мога да си спомня името сега, която работеше по писмата, които адресирахме до европейски лидери, вземащи решение. Не си спомням точната сума, но тази компания получи около 50 000 евро. Или общо в България на партньорите, с които работехме, нашата агенция е платила 320 000 евро.

- Какво свърши вашата агенция в България?

- Направихме брошура, която разпространихме и представихме на срещи в европейските столици, на пресконференции. Два пъти поканихме чужди журналисти в България, организирахме им посещения на различни места, провеждахме международни пресконференции, срещи с опозицията, за да се дискутират критичните проблеми.

- Други хора получавали ли са пари за контракта на агенцията ви с България?

- Имахме борд на съветниците, в него влизаха и австрийците Карл Блеха – бивш вътрешен министър, женен за българка, и Петер Шийдер от Социалистическата партия на Австрия. В борда имаше и хора от Германия, Англия. В него членуваше и една жена, представител на опозицията, чието име не си спомням сега. Бордът се събираше на всеки два месеца, разисквахме въпросите с членове на кабинета "Станишев". Хората в борда са получили малки суми, главно да си покрият разходите за срещите. Те са от порядъка на няколко хиляди евро годишно.

- Станишев получавал ли е някакви пари по тези договори?

- Не. Пари, като член на борда, получаваше тази жена от опозицията. Не си спомням името й. Попитайте Моника Йосифова, тя ще ви каже кой от българска страна е работил по проекта.

- Кой в България знаеше, че се работи по такъв договор с вашата агенция?

- Той не е бил таен. Това е обикновен политически договор. Свършихме доста работа, отчетът беше представен пред парламента. Новото правителство, както навсякъде, критикува старото.
***
Днес антикорупционната комисия на австрийския парламент, която Заседава от месеци, отново ще изслуша Ернст Щрасер – бивш вътрешен министър на Австрия, 3а да изясни дали и той е получавал пари от "Телеком Австрия". Очаква се покрай другите въпроси да бъде хвърлена светлина и 3а "българската връзка" в австрийския скандал. Разкритията 3а манипулациите от страна на "Телеком Австрия" и 3а парите, плащани на политици – схема, продължила от 2000 до 2006 година, са под прицела на общественото внимание месеци наред. Покрай историята "Телеком Австрия" в тукашните медии се завъртя и името на България. При последното изслушване на вече бившия вътрешен министър Ернст Щрасер стана ясно, че той е получил хонорар от 100 000 евро от фирмата на 63-годишния (вече пенсионер) лобист Петер Хохегер. Връзката с България е именно Петер Хохегер, който през 2008 година е нает от правителството на тройната коалиция да чисти имиджа на България пред Европейския съюз.

Стр. 8

Агенция КРОСС I 14.03.2012

РЗС ще подкрепи идеята за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да разследва скандала около договора между българското правителство и австрийския лобист Петер Хохегер, в който са намесени имената на екс премиера Сергей Станишев и приятелката му – Моника Янова.
РЗС счита, че истината трябва да излезе наяве не само, за да бъде изчистено името на България, но и поради сериозните съмнения за конфликт на интереси на български министър-председател. Задължително трябва да се отговори на въпросите: взела ли е Моника Янова 270 000 евро и на какъв принцип е избрана нейната фирма като подизпълнител?
Нещо повече, българският данъкоплатец има право да знае по какъв начин са изразходвани неговите средства и какви са резултатите. Все пак става въпрос за немалката сума от 1.5 млн. евро, дадени за утвърждаването на положителния образ на България в ЕС.
Народните представители от РЗС ще настояват парламентарната комисия да провери не само тези договори, но и всички договори на правителството на Сергей Станишев с наши и чужди PR агенции. Убедени сме, че анкетната комисия ще установи и други не по-малко скандални факти около „положителния имидж" на България по времето на Тройната коалиция.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I Биляна РИЛСКА I 14.03.2012

Собственикът на Актив груп Моника Йосифова, която в момента съжителства с лидера на БСП Сергей Станишев и е майка на дъщеря му Дария, е взела над 380 хил. евро като подизпълнител на австрийския лобист Петер Хохегер по два договора от 2006 г. и 2008 г. На специална пресконференция Йосифова разпространи информация за договорите си с Хохегер, чието име е замесено в корупционен скандал в Австрия. По нейни данни фирмата й е получила 239 хил. евро през 2006 г. и 143 488 евро през 2008 г.

Според Йосифова около нея няма скандал. Тя се закани също, че ще съди всеки, който намеси името й в спекулации и незаконни неща и обяви, че атаката срещу нея е само, защото живее с политика Сергей Станишев.

"Единственото слабо място в историята"

Йосифова призна "единственото си слабо място в цялата история" – отговорът й за в. "Капитал", че не е работила с Хохегер. "Истината е, че не исках да влизам в детайли, защото това щеше да даде храна за политически спекулации, които така или иначе се случиха. Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти", заяви днес Йосифова.

Според нея единствената причина за публичната атака срещу нея е съжителството й със Станишев. "Изключително непочтено е да се атакува една жена, заради това, че живее с политик, а не, че съм извършвала нещо незаконно или, че съм подкупвала някой", каза още тя.

Йосифова на няколко пъти отбеляза, че през 2008 г., когато е работила с тогавашния премиер Станишев по тези договори, е била съпруга на банкера Венцислав Йосифов, а дъщеря й Дария е родена през 2011 г. Това според нея показва, че няма конфликт на интереси в това че е взела пари от компанията на Хохегер, на която бившето правителство е платило през 2008 г. 1 млн. евро за лъскане на имиджа на България.

В едночасовата си пресконференция Йосифова нееднократно каза, че атаката срещу нея е на политическо ниво, но няма да влиза в политически битки. В същото време като ПР специалист коментира, че този скандал няма да се отрази на Станишев, защото "в България има толкова много и всякакви скандали за всеки, но не виждам това да има огромно отражение на имиджа на този или на онзи".

Тя обяви, че обмисля да съди за клевета земеделския министър Мирослав Найденов, който по думите й споменал, че "моето име е замесено в скандал с политическа корупция". Не е сигурна дали ще заведе дело за клевета срещу вицепремиера Цветан Цветанов, който се изказал "доста пошло" за отношенията й със Сергей Станишев, защото това било въпрос на духовна нищета и на първите 7 години.

За отношенията си с Петер Хохегер

Йосифова разказа, че през 2006 г. – по времето, когато е работила за предизборната кампания за втория президентски мандат на Георги Първанов, от компанията "Хохегер" се обърнали към нея, ако може да свърши работа като подизпълнител по техен договор с Пловдивския панаир. По това време панаирът е държавен. "Имам абсолютно професионална експертиза в работата с институции и с три поредни правителства, покажете ми друга агенция в България, която има тази експертиза" – така Йосифова, смятайки и кабинета "Борисов", отговори на въпроса защо "Хохегер" преди 6 години е избрал нейната агенция за подизпълнител, след като компанията му има и българско представителство.

Работила съм за имиджа на България и няма от какво да се срамувам за нещата, които съм свършила, заяви Йосифова. Според нея всяко правителство, включително и сегашното има нужда от последователна и много активна работа за имиджа на България.

С аргумента, че може да говори само за договорите си с Хохегер, Йосифова отхвърли повечето въпроси за връзка между австрийския скандал и България.

Не познава бившия австрийски министър Ернст Щрасер

По повод изявленията на бившия австрийски вътрешен министър Ернст Щрасер, че е работил по "българския проект" между септември 2006 г. и пролетта на 2008 г., Йосифова заяви, че няма представа и това няма отношение към нейните договори. "Това какъв договор има Хохегер с българска институция и какво е правил не е въпрос към мен. Аз не мога да знам, никога не съм виждала Щрасер. Изобщо не знам кой е този човек, не го познавам, никога не съм се виждала с него", заяви тя.

На въпрос дали е присъствала на вечеря с Щрасер и Сергей Станишев, както си спомни австрийският бивш министър, Йосифова каза: "На много вечери съм присъствала, не си спомням за такава вечеря, не си спомням да съм общувала с такъв човек".

Попитана дали агенцията й е имала отношение към посещението на премиера Бойко Борисов в Австрия миналата година, когато се е срещнал с Щрасер, Йосифова отрече.

За работата с изпълнителната власт и малкия бизнес

Йосифова потвърди, че е работила с три правителства – на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев и на Бойко Борисов. По думите й половината от клиентите й са корпоративни, а другата част от проектите са институционални. Каза, че откакто Станишев не е на власт, оборотите на компанията й са намалели с 25%, но отдаде това на кризата.

"Моята дейност не започва от Сергей Станишев, нито приключва с неговото управление", заяви тя. И изреди: Работила съм с Министерски съвет до 2011 г., с министерствата на финансите, на държавната администрация и административната реформа, на образованието, на транспорта, на околната среда и водите, на регионалното развитие, на културата, както и с Центъра за развитие на човешките ресурси и с Комисията за финансов надзор. В момента работи по договор с Министерство на икономиката и енергетиката, който бил за 50-60 хил. лв., има и спечелен договор с Министерството на здравеопазването.

Йосифова каза, че годишните обороти на фирмата й са между 1 – 2.5 млн. лв., което по европейските стандарти я прави компания от малкия бизнес, който "трябва да е гръбнакът на българската икономика, защото плаща не малко данъци". От думите й се разбра, че от 2005 г. досега е платила близо 1 730 000 лв. данъци – ДДС, корпоративен данък и осигуровки. "Държавата трябва да ме защитава, а не да ме мачка затова, че живея с политик" – завърши тази тема тя.

На въпрос дали не се притеснява, че заради работата й с изпълнителната власт Станишев става уязвим за вътрешнопартийните си противници, които той самия подозира във връзки с ГЕРБ, Йосифова заяви, че тя няма договори с партията ГЕРБ, а работи по европейски проекти.

Фотограф: Георги Кожухаров

Оригинална публикация 

БНР, Неделя 150 | 04.03.2012

Водещ: Стилиян Иванов за това, вие намерихте всички възможни инстанции, за да се оплачете от конкурса, в който участвахте в МИЕТ.
Стилиян Иванов: Това не е по-скоро оплакване, а като гражданин на тази страна аз алармирам тези, които получават заплати, да проведат най-накрая едно разследване в МИЕТ за това при какви условия се провеждат конкурсите специално в част туризъм. Как се назначават комисиите, които определят изпълнителите на обществени поръчки? Защото се харчат милиони, от които милиони всички ние живеещите в тази страна трябва да имаме полза. И за да не подсилвам усещането, че живеем в султаната в парламентарна република, аз съм изпратил своя сигнал не до премиера Бойко Борисов, а до вицепремиера Цветан Цветанов в качеството му на председател на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС, до Томислав Дончев, министър по управленията на средствата на ЕС, до г-жа Моника Панайотова, председател на парламентарната група по европейските въпроси и контрол на еврофондовете. Освен това заведохме иск пред КЗК, а сега и пред вас и сме изправени пред абсурдната ситуация в съда да доказваме, че България не се намира в Южна Америка. Това го казвам, за да може на аудиторията да стане ясно огромните гафове, които изпълват сценария, с който сценарий България ще се рекламира пред света.- предния път всъщност стигнах до тези факти, мога съвсем накратко…
Водещ: да кажете в какъв конкурс вие участвахте точно?
Стилиян Иванов: Конкурсът е за изработка на рекламен филм с продължителност 6 мин., като целта на този филм е да рекламира България като целогодишна туристическа дестинация, в частност тракийско наследство. Както се казва, човек има самочувствието да участва или да не участва в един конкурс на базата на някакъв свой опит. Аз съм направил филм за траките преди 2 години, който филм има невероятно голям успех както в страната, така и в чужбина, и това ме накара да повярвам, че може би има някакво значение опитът, който имам. Да, но не. Беше предпочетен кандидат, чиито познания в областта на траките и тракийското изкуство са по-малки, отколкото на първокласник. Този кандидат например в сценария твърди, и този филм ще бъде заснет, че най-старото злато в света е златото на варненския некропол и това от Летница. Слушателите може би не знаят, и не им е работа, но златото от Летница отстои на 4500 години от златото във варненския некропол и няма как да имат каквото и да е общо. Нещо повече, най-старото злато в света не е варненският некропол, а златото от село Хотница, което е с 500 години от това във Варна. Друга грешка е поставянето в една епоха на златото от Панагюрище, Рогозем, Борово и Вълчитрън. Вълчитрънското злато е с 1000 години по-старо от останалите. Само че авторите на филма го вкарват в една и съща епоха. Нещо повече, вълчитрънското злато е символ на микенската култура, докато панагюрското е по-скоро на елинската. Абсурдите са пълни в сценария, който сценарий между другото е наречен „поетичен” в оценката на комисията. Но да не изброявам, да не отегчавам слушателите ще кажа само това, че този сценарий също твърди, че маскарадните игри с кукери са християнизирани. Становището на БПЦ е изключително ясно по този въпрос. Такова нещо няма как да се случи. И аз се питам защо се стигна дотук? И отговорът е много прост. Комисията, която оценява всички нас, тази комисия не съдържа в себе си нито един траколог, човек, който би реагирал веднага на тези грешки. Тази комисия разбира се не съдържа нито един филмопроизводител, човек, който е правил такива неща през живота си. За сметка на това обаче комисията е съставена от човек, завършил дефектология, човек, завършил руска филология, човек, завършил прогнозиране и планиране на икономически системи и арабист. Всички те, това са едни великолепни…
Водещ: А става дума за немалки пари. Тази комисия постоянна ли е или тя е назначена само за вашия конкурс?
Стилиян Иванов: Същата тази комисия е съдник и на сценарии, които, трябва да направят още, всъщност сценарии за още пет филма. Единият от тях е филм за кирилицата, манастирите и църквите, плюс иконописите в България. Друг филм, филм за планините, моретата, флората, фауната и пещерите. Същата комисия е специалист да оцени филм за Банско, Боровец, Пампорово, Витоша и други зимни курорти. Същата комисия е невероятно подготвена, за да оцени киселото мляко, подправките, винопроизводството в България. Същата комисия оценява и филм за курорти, хотелска база, спа хотели…
Водещ: Какви пари разпределя тази комисия?
Стилиян Иванов: В конкретния случай близо 1 млн. Но…
Водещ: Добре, но ако те кажат, че са използвали много качествени експерти и са се просветили..?
Стилиян Иванов: Ама както се казва, законът е ясен. В случая тази комисия нарушава чл.34 от Закона за обществени поръчки. Тази комисия, този член казва много ясно, че членовете на комисията трябва да има необходимия образователен ценз и подготовка. Вярно, че някои от хората в комисията са работили в разни банки и са правели рекламата на тези банки, но банката е едно частно предприятия. Когато управляваш парите на баща си, можеш да правиш каквото искаш, но когато управляваш парите на държавата, не може самонадеяно да взимаш решения как да бъдат похарчени парите…
Водещ: Може ли да ни кажете, понеже сте в тази област, примерно СИЕНСИС колко е спечелила, тази фирма от първата поръчка за рекламен туристически портал?
Стилиян Иванов: Ами ако се върнем назад и погледнем за този http://bulgariatravel.org, слушателите могат да влязат и да погледнат що за сайт е, този сайт ни струва между другото 1,8 млн. лв.
Водещ: На България?
Стилиян Иванов: На нас, на всички нас. Струва 1,8 млн.лв. Един сайт, който без да бъда съдник в случая, но тъй като се занимавам…
Водещ: И колко са взели?
Стилиян Иванов: СИЕНСИС от тази са взели с ДДС 360 хил.лв.
Водещ: Това е важно уточнение. Очаквам продължение на вашата история, тъй като ние ще занимаем с този въпрос министър Трайчо Трайков. Той трябва да отговори как е организирал този конкурс, защо именно така…
Стилиян Иванов: И защо няма траколози специалисти, когато се правят подобен род неща?          

www.capital.bg I Зорница МАРКОВ, Илин СТАНЕВ, Росен БОСЕВ I 2.03.2012

Защо властите във Виена разследват дейността на австрийския лобист в България и какво могат да открият

Каква е причината България да бъде спомената 27 пъти в австрийския парламент на 16 февруари 2012? При това в едно от най-дългоочакваните и шумно отразявани заседания? Не, не е ски купата в Банско, нито уличните джебчии. Причината е лобист номер едно, наречен впоследствие от местните медии "крал на корупцията" – Петер Хохегер.

Парадоксът е, че това е същият човек, който през 2008 г. беше избран от правителството на тройната коалиция да "чисти имиджа на България" пред Европейския съюз именно заради ширещата се корупция и организирана престъпност. Едноименната PR агенция на Хохегер спечели поръчка за около 1 млн. евро и в продължение на година трябваше да лобира пред международните медии и институции в полза на България.

Сега Хохегер трябва да чисти собствения си имидж. Срещу него в Австрия се води мащабно разследване на всички нива – от прокуратурата до специална комисия в парламента. През годините лобистът е изградил перфектната инфраструктура, използвана за съчетаването на политически, бизнес и лични интереси и подозирана за създаването на корупционни схеми. В най-силните си години – между 2000 и 2006 г., Петер Хохегер е имал здрав политически гръб, плащал е на министри, шефове на държавни институции, помагал е да се пишат закони, да се сключват нечисти сделки. Всичко това ден след ден сега излиза наяве.

Както австрийските фирми през изминалото десетилетие растяха към Източна Европа, така и лобистът изграждаше своята мрежа от офиси и през 2005 г. стъпи в София. Затова разследващите сега проверяват и бизнеса му в България и ровят в няколко посоки. Първата е: какви услуги е извършвал Хохегер около сделките за "Мобилтел" (от 2002 до 2005) и плащал ли е във връзка с това пари на политици в Австрия и България (виж стр. …). Втората сфера на интерес за австрийските власти са проектите на лобиста за българското правителство и какви суми е получавал. И трето – има ли връзка между сделките за "Мобилтел" и работата за кабинета "Станишев".

Официално Хохегер е работил само по един проект за имиджа на българското правителство. Разследване на "Капитал" разкри и други договори, за които тогавашните политици не можаха да си спомнят. За "забравения" проект няма обявена обществена поръчка. За подизпълнител при всички услуги от Хохегер за правителството е избрана фирма на Моника Янова, близка до самия възложител – бившия премиер Сергей Станишев.

Разследването в Австрия разкри и други притеснителни факти. Оказва се, че с държавните пари от проекта за чистене на българския имидж са плащани хонорари на високопоставени австрийски политици, без да е ясно каква точно услуга са извършвали. Бившият министър на вътрешните работи Ернст Щрасер е взел 100 хил. евро. Или както сам обяснява: "Господин Хохегер имаше международен клиент, който имаше проблем. Аз помогнах проблемът да бъде решен."

Европейски експерт на българска територия

Обявеният за суперпрофи международен PR експерт Петер Хохегер отвори официално офиса си в България през май 2005 г. Няколко стегнати бизнес интервюта го представиха като специалист, който знае как се гради имидж на световно ниво и с амбицията да обслужва големите международни компании в България. Разбира се, най-вече с австрийски капитали.

През 2006 г. едноименната компания на Хохегер в България влезе в публичното внимание и по държавен проект. Фирмата беше класирана на второ място в злополучна поръчка на Министерството на външните работи, в която за победител беше избран скандалният израелски бизнесмен Шимон Шевес. Неговата съмнителна репутация в Израел и Германия, както и съдебните процеси за злоупотреби с доверието, доведоха до развалянето на договора с външното министерство. В ролята на добрите застана компанията на Петер Хохегер, която предложи да продължи проекта, без да се обявява нова поръчка. Това обаче не се случи.
Две години по-късно – в края на 2007 г., Министерският съвет обяви поръчка за близо 1.9 млн. лв. за "Провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС". На конкурса се яви австрийският лобист и я спечели.

"Основен приоритет по време на моя мандат беше членството на България в Европейския съюз. Имаше необходимост да потърсим европейска фирма, която да се грижи за имиджа ни преди и след влизането в ЕС. Разширяването на Евросъюза беше въпрос на политическа среда, а не толкова на обективни критерии", коментира пред "Капитал" предходният премиер Сергей Станишев. Пред вестника той каза, че това е първият път, в който правителството е работело с австрийския лобист.

Es waren zwei Aufträge*

Не на същото мнение е самият Петер Хохегер. Пред депутатите от комисията за разследвания в австрийския парламент (специална комисия, която се сформира по определени казуси и води паралелни с прокуратурата разпити) на 16 февруари лобистът заяви, че е работел по два договора с българското правителство. "Първият, мисля, беше за 500 хил. евро, а вторият беше по-голям – за около 1 млн. евро. Той беше 2007-2008 г." Дали от дистанцията на времето или поради друга причина, Хохегер не можа да се сети кога точно е подписан първият договор. Сергей Станишев, попитан от "Капитал", също каза, че не знае за никакъв по-ранен договор. Същото отговори и медийният му съветник Ивайло Данаилов.

Източник на "Капитал" във Виена разкри, че първият проект на Хохегер около имиджа на българското правителство е бил започнат още преди страната да бъде член в Европейския съюз и е целял да се лобира за влизането й. Той разкри още, че и по двата проекта от българска страна е работела компанията на Моника Янова "Актив груп". Янова и Станишев сега имат дете.

Бившият управител на "Хохегер" в България и приближена на австрийския лобист Росица Велкова си спомни, че е имало първи договор, но тя не знаела нищо за него. "Господин Хохегер си го е подписвал в Австрия и документът не е стигал до нас. Само от време на време правехме някакви преводи по него."

Моника Янова категорично отрече да е работела по каквито и да било проекти с Петър Хохегер. "Виждали сме се, но истината е, че никога не съм имала нищо общо с тях. Аз нямам капацитета, те са голяма международна компания. Моята територия е в България", каза тя.

Документ от 2006 г., с който "Капитал" разполага, разкрива малко по-различна картина. Той е между "Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft и PR Media на Моника Янова (тогава Йосифова). Тя трябва да стане подизпълнител на австрийската компания по договор с "Международен панаир Пловдив". Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft сключи договор с Международния панаир Пловдив за PR услуги във връзка с кампанията "Популяризиране на постиженията на българската икономика пред Европейския съюз". За изпълнение на информационните и логистичните изисквания по каманията Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft ще се нуждае от подкрепата на българска PR компания", се казва в споразумението.

Изпълнителен директор на Пловдивския панаир през 2006 г. беше Йордан Радев. Пред "Капитал" той си спомни за този договор и каза, че австрийската компания е била поканена, за да направи маркетингово проучване на кои изложения България трябва да се представя. "Свършиха си добре работата", каза той. (По принцип провеждането на "проучване" е често срещана практика да се заплаща от държавата за извършени други дейност – например PR услуги за конкретен човек или партия, защото разходите са трудно доказуеми, а резултатът обикновено е доклад от няколко десетки страници, чието изработване може и да не струва нищо; това не означава, че цитираният случай е бил такъв.)

Не е ясно обаче защо за едно маркетингово проучване трябва да бъде ангажиран подизпълнител със следните задължения: подбор, превод и обобщение на информационни материали, подготовка на презентации, адаптация на пресрелийзи за целите на кампанията, координация и логистична подкрепа за български участници в активности по кампанията, създаването на европейски пресцентър, базиран в София…

По това време – първата половина на 2006 г., панаирът в Пловдив все още беше напълно държавна собственост с принципал министърът на икономиката Румен Овчаров (БСП). Той не беше открит за коментар.

От края на 2006 г. държавата си затвори очите пред навлизането на частния "инвеститор" и близък до социалистическата партия Георги Гергов. Като държавно дружество явно прокарването на договори с външни компании е било лесно, което обяснява и липсата на обява в регистъра на обществените поръчки. Липсва и публична информация с каква точно кампания България е популяризирала икономиката си пред ЕС.

Тъй като нито Моника Янова, нито Сергей Станишев си спомнят за тази поръчка, трудно е да се разбере какви още услуги е извършил австрийският лобист Петер Хохегер. Остава за доизясняване и въпросът колко от парите по договора са останали у него и каква част се е върнала при подизпълнителя.

Операция "Чист имидж"

През май 2008 г. Моника Янова подписва отново договор като подизпълнител на австриеца Хохегер. Този път е за кампанията за изчистване на българския имидж пред Европейския съюз.

Като по-голям проект и отговорностите на подизпълнителя са по-обхватни. "Актив груп" трябва да се грижи за връзките с медиите, за организирането на събития, за логистиката.

Както при този, така и при по-малкия проект не е ясно защо Хохегер наема за подизпълнител конкурентна агенция, при положение че има собствена структура в България.

Според документацията към договора Hochegger|Com е организирала редица събития за международни медии, инициирала е интервюта с български политици, водела е международни журналисти в България. "Организираха пресконференция в Брюксел, на която имаше представители на всички големи медии и цял ден давах интервюта", спомни си бившият премиер Сергей Станишев.

Има и други подизпълнители. Това е сайтът Europe.bg, правил оценка на комуникационната стратегия на правителството и електронен бюлетин за напредъка на България, както и агенция "Фокус" със задачата за медия мониторинг.

Основна част от изпълнението на проекта е сформирането на така наречения Advisory Board с участието на чужди политици. Тяхната задача е била да консултират българското правителство по основни за страната теми. Има изготвен доклад с препоръки за поведение по ключови теми. Някои от тях звучат малко странно: Хохегер съветва кабинета да твърди, че, да, България има проблеми, но само БСП може да проведе реформите, защото е най-старата и стабилна партия в страната. Т.е. иска се Брюксел индиректно да подкрепи БСП на изборите.

Депутати на хранилката

Показанията на лобиста пред парламентарната комисия на 16 февруари за работата му в България открехнаха вратата към един доста по-притеснителен сюжет. През годините назад политици от всички австрийски партии са били на договор при Хохегер и уж са работили по различни проекти. В парламента Петер Хохегер разкри, че от парите на българското правителство също са плащани хонорари на австрийски депутати. Бившият вътрешен министър Ернст Щрасер е получил 100 хил. евро, но по никакъв начин не стана ясно за какво са били предназначени. При показанията си Хохегер каза: "Ернст Щрасер беше част от т.нар. Advisory-Board. Той работеше по един проект: "Консултиране на българското правителство за влизане на България в ЕС". Австрийското списание Profil цитира продължение на обяснението: "Ернст Щрасер направи оценка на това как опитите за реформа в България се приемат в ЕС и презентира своя анализ заедно с екипа на Hochegger|Com пред премиера."

Сигурно оценката му е била важна, след като е струвала една десета от бюджета на целия проект. Пред "Капитал" обаче Станишев каза, че няма представа какво е било участието на бившия вътрешен министър по проекта, не го познава и не помни да се е срещал с него.

Други двама депутати от Социалдемократическата партия на Австрия също са имали "мандат" от Хохегер да работят за България и са взели хонорари от по 4 хил. евро всеки. Това са Петер Шийдер и Карл Блеха – вторият, женен за българка и с участие във фирма в България. Техните имена поне присъстват в документацията по договора с Министерския съвет като съветници.

От десетките разкрития за машината на Хохегер през последните месеци се вижда един безспорен факт. Политици на всякакви нива години наред и под всякаква форма са получавали хонорари през фирмите на лобиста. Формално са взимали парите за едно, а на практика за съвсем друго – за извършването на скрити и нерегламентирани услуги. Ако се окаже, че това е бил подходът и в България, остава широко отворен въпросът каква услуга е извършил бившият вътрешен министър на Австрия. И кой е бил международният клиент, чийто проблем е бил решен. На тези и други въпроси вероятно ще се намери отговор по време на разследването срещу Хохегер. Австрийските власти изглеждат твърдо решени да разплетат аферата до последната подробност. И по всички личи, че ще успеят, така че българският отзвук от техните действия предстои съвсем скоро.

—————————————-
* "Договорите бяха два"

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 2.03.2012

Като част от "Телеком аферата" в Австрия ще се разследват и връзката на Хохегер със сделките в България

Когато преди две години Петер Хохегер беше уличен в укриване на 10 млн. евро данъци, директорът на офиса му в една от бившите югославски страни плеснал с ръце и възкликнал: "Знаех си, че е един от нас." Комбинацията от австрийски финес и високомерие с балканския схемаджийски манталитет, родиха един от най-изтънчените лобисти в новата история на Източна Европа.

В момента комфортът на Хохегер е нарушен. Най-малкото не може да си живее в къщата в Бразилия, а трябва често да се среща с прокуратурата в Австрия. Срещу него се води разследване по една от най-мащабните измамни схеми в страната – "Телеком-аферата".

Златният век на австрийския лобист беше по време на черно-синята коалиция (между австрийската народна партия (OeVP) и Партията на свободата на Австрия (FPOe) в Австрия от 2000 до 2006 г. Почнал с обикновена PR агенция първо във Виена, а след това в цяла Югоизточна Европа, Хохегер успя да изгради перфектната инфраструктура за свързване на интереси, бизнес и политици и според подозренията на австрийските власти – за осъществяването на корупционни схеми. Той не е главен герой в нея, не е човекът, който стои от едната или другата страна на дадена сделка. Той е посредник при срещата на хора, които се нуждаят от услуги и искат да си платят. А за него остава процент.

Телеком аферата започна да изсветлява в началото на миналата година и досега се събираха доказателства. Отскоро, откакто се провеждат разпитите на участниците в нея, на повърхността започнаха да излизат едно по едно пипалата на съмнителна организация, работела на спокойствие години наред.

Аферата се е разигравала през двата мандата на бившия вече премиер от Австрийската народна партия (OeVP) Волфганг Шусел (2000-2007 г.). През септември миналата година скандалите около Шусел станаха толкова непоносими, че той се оттегли от политическата сцена.

Разследванията показват, че през годините на неговото управление и при старото ръководство на отчасти държавната телекомуникационна компания Telekom Austria, от нея са излезли десетки милиони евро, които са се насочили към различни частни интереси. С парите са финансирани политически кампании, инициирана е промяната на един или друг закон, стигало се е и до борсови спекулации. И за да може парите физически да бъдат прехвърляни, са използвани фирмите на лобиста Петер Хохегер. До момента се знае, че от TA към негови компании през последните десет години са били прехвърлени над 40 млн. евро под формата на различни хонорари. Процент от сумата е оставал за него, другите са продължавали по предназначение.

Изпитана схема

Най-лесно може да се разбере как функционира инфраструктурата на Петер Хохегер чрез следния пример с дълга предистория. Той започва на 4 октомври 2000 г. – дни, преди отчасти държавният Telekom Austria да бъде листван на борсата. Тогавашният финансов министър и принципал на дружеството Карл-Хайнц Грасер одобрява специална опция за мениджърския екип на компанията. Ако през следващите години акциите на ТА надвишат определена стойност, група от около стотина мениджъри ще си разделят сносен бонус. Общата сума е 9 млн. евро. Крайната цел е не по-късно от 27 февруари 2004 г. цената на акциите да е с 30% по-висока от тази в деня на листването. В случая – 11.70 евро на акция.

За периода между 2000 и 20004 г. акциите на австрийската компания растат, но съществува реалният риск да не достигнат планираната граница, при това на косъм. Това означава, че директорите й няма да си получат бонуса. За да се застраховат, те измислят своевременен план. Намират инвестиционен посредник, който в последната минута трябва да купи акции на ТА и така да качи курса им. За услугата той трябва да получи награда от 1 млн. евро. Две минути преди края на борсовата сесия "неочакван" инвеститор купува от книжата на телекома, акциите минават заветните 30%. Планът е изпълнен.

Понеже борсовият посредник няма как да си получи парите директно от ТА, трябва да бъде изработена специална схема за тяхното прехвърляне. Тук в играта влиза Петер Хохегер, а доклад на градската прокуратура от началото на месеца показа и каква точно е била ролята му. Телекомът превежда парите на фирмата му Valora с фиктивната аргументация "Оценка на пазарните шансове". Хохегер тегли парите от банковата си сметка лично и ги раздава на всички по веригата. За себе си запазва малка част.

Прокуратурата в Австрия сега разследва тази и всички подобни сделки и проекти на телекомуникационната компания. Беше сформирана самостоятелна комисия в парламента, която води паралелни разпити. Самото ръководство на ТА също назначи "специален отряд" за вътрешна проверка. Във фокуса на всички попадат и инвестициите, правени през изминалите години в Европа и най-вече около придобиването на компании в България и Беларус.

Българската следа

Малко предистория: През 2002 г. група австрийски бизнесмени, сред които Мартин Шлаф, бившият председател на Австрийската народна партия (OeVP) Йозеф Таус и генералният директор на финансиращата сделката банка BAWAG – Хелмут Елзнер, купиха "Мобилтел" за 800 млн. евро. Три години по-късно продадоха дружеството в България на Telekom Austria за 1.6 млрд. евро.

Разследването в момента се води в няколко посоки: каква е причината цената на компанията да се удвои за три години; имало ли е корумпиране на политици и други важни за сделките участници в двете държави, както и дали инфраструктурата на лобиста Хохегер е била използвана за разплащане.

"Повод за разследването са съмненията за "сериозни плащания и вмешателство на свързани с политически партии лица и фирми при инвестициите на ТА в чужбина и най-вече в България и Беларус", се казва в официалната обосновка, с която беше сформирана разследващата комисия в парламента.

"Разследването около сделката за "Мобилтел" в България тече в следната посока: минавали ли са пари през фирмите на Петер Хохегер, с които са били корумпирани политици и други личности, вземащи решения. Това се отнася както за Австрия, така и за България. Имаме повод да предполагаме, че преди години, когато ставаше сделката, австрийски политици са упражнявали натиск над български, за да се случи по-бързо тя. Информацията, с която разполагаме в момента, ни насочва още повече в тази посока, но има още много документи и доказателства, които трябва да прегледаме и анализираме. Тепърва ще разкриваме кои политици са взимали пари и срещу какви услуги", коментира пред "Капитал" депутатът от Зелената партия Петер Пилц, който е член на парламентарната комисия за разследване и един от петимата депутати, които водят разпитите.

От доказателства, събрани до момента, излиза, че Хохегер е имал активна роля около продажбата на "Мобилтел". Според разследващите органи в годините около придбиването на компанията първо от групата около Мартин Шлаф (2002 г.), а после и от Telekom Austria (2005), през фирмите на Хохегер минават плащания, за които се предполага, че са имали за цел да повлияят на едно или друго мнение, за да се придвижват сделките.

Ето няколко примера. В специален доклад на криминалната полиция, който австрийското издание Format цитира преди дни, излизат няколко фактури с ключова дума България, преминали през фирмите на Хохегер. В края на 2002 г. австрийският лобист получил консултантски договор от групата около Шлаф за търсене на заинтересувани към телекома в България. На компанията на Хохегер – Valora, са преведени общо 1.2 млн. евро. Подозренията според полицейския доклад са, че парите са били предназначени за тогавашния финансов министър Карл-Хайнц Грасер. Начело на финансовото министерство Грасер е бил принципал на отчасти държавната Telekom Austria и се е противопоставял пред евентуалната сделка в България. Причината е смътното минало на "Мобилтел" и връзката в собствеността с руския бизнесмен Майкъл Чорни.

В началото на 2003 г. част от парите, влезли във Valora, продължават по посока фирма, близка до финансовия министър. Следват няколко събития, които имат подозрителна взаимовръзка. През март същата година самият премиер на Австрия Волфганг Шусел беше на посещение в България по повод събитие на "Мобилтел". Ден-два след това Telekom Austria заяви интереса си и започна преговори с "Мобилтел". "Възможно е Хохегер да е използвал парите, за да предразположи определени хора, които вземат решенията", е едно от заключенията в полицейския доклад.

Две години по-късно Хохегер пак лобира. Този път на страната на купувача – Telekom Austria. Разследващите органи в Австрия са попаднали на хонорар от над 400 хил. евро, който Хохегер е получил като "добре свършена работа около придобиването на "Мобилтел". От показанията на австриеца пред разследващите става ясно, че парите са, защото е свързал австрийския телеком с банката – консултант по сделката – Raiffeisen Investment. Пикантно заключение в доклада на разследващите е, че по това време сделката съдържателно вече е била завършена. "Тоест даването на мандат на инвестиционната банка е било излишно."

Откакто Хохегер стана клиент на прокуратурата му, неговата мрежа беше разрушена. Офисите му в страните от Източна Европа бяха затворени, фирмите – закрити или замразени. През миналата година официално е отписана и едноименната му фирма в България. Връзките, които той е бил създал и използвал през годините, обаче тепърва ще бъдат осветявани.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 2.03.2012

Разследването по аферата "Хохегер"

В последните месеци иначе тихият политически живот в Австрия е развълнуван от необичаен за държавата скандал. Аферата с лобиста Петер Хохегер оплита в едно политици и бизнесмени от цяла Югоизточна Европа и има сериозни подозрения за системна корупция. Собственикът на едноименната PR агенция с офиси в няколко страни е обвиняван за посредничество при серия съмнителни сделки. Със случая във Виена се занимават полицията, прокуратурата и специално създадена парламентарна комисия.

Сравнен с българските "играчи" и мащабите на местните злоупотреби, Хохегер е блед стажант. Неговото предполагаемо посредничество при размяната на големи суми пари и начинът, по който убеждава австрийски политици, вероятно кара тукашните му "колеги" да се заливат от смях. Погледнат откъм България, Хохегер е неудачен балък, който се е оставил да го хванат.

Разкритията за сделките му в София изглеждат донякъде скандални, но истината е, че те са нищожни, сравнени с реалния мащаб на злоупотребите с публични средства в България. Скритото финансиране с държавни пари на различни бизнеси – от банки до медии, продължава да е изключително силно и сега.

Разликата между София и Виена е в реакцията на подобни случаи. В Австрия те се разследват от всички възможни институции и това ще продължи до разплитането на цялата афера. В България не се случва нищо. В Австрия правилата се спазват, а когато се нарушат, последствията са сериозни. В България правилата не важат и злоупотребата е норма, а не изключение. Австрия е богата държава. България е бедна.

Оригинална публикация