www.luboslovie.bg I 06.2015г.

Потърсих колега, с когото да поговоря за тези изводи в контекст, който ми подсказа, че е необходимо. Ежедневно се сблъскваме със случаи на човешка болка – от екрана, между страниците на вестниците, на улицата. Виждаме как от двете страни на болката стоят хора – хора в бели престилки и всички останали. Сред случаи на кошмарни раждания, малтретирано новородено и всякакви потресаващи истории на болката виждаме също истории като онази на младата лекарка, газила преспите с часове, за да си свърши работата. И се замислих за ролята на комуникацията като важна част от терапията и дори превенцията на болката. Потърсих гледната точка на хора, които професионално се занимават с организацията на този тип общуване, и ги помолих да разкажат за битката си. В светлината на опита си въобще.

‘Ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно!’

Беше първото, което остана в мислите ми след разговора с Елена Цонева-Папуджиева и Росяна Сотирова.

За ролята на комуникациите в изграждането на една качествена история те споделиха за читателите на „Любословие” част от опита си и всичкия си ентусиазъм.

Разкажи ни за PR Care. Кой е мозъчният тръст зад него и как проектът се роди и узря за дела?

Ели: Юридически Агенцията, или да го наречем Проектът съществува от около четири месеца. Но той се роди като резултат на много жизнен опит, и в работен, и в личен план. Лично аз се занимавам с медии от двадесет години. Росяна от около девет. Работя от 17 годишна. Преминала  съм през опита на репортер и журналист в радио, телевизия, информационна агенция, известно време съм работила и като  корпоративен и институционален PR специалист. Около 6-7 години преподавах и на студенти.Това са периоди, кога светли, кога не толкова, но всеки един от тях е донесъл своя момент, своя урок. Истината е, че човек трябва да следва себе си, да не си изневерява, да прави неща, в които знае, че добър и да ги развива във времето. Лично за мен основното ми предимство е било , че винаги съм се чувствала като PR сред журналистите и журналист сред пиарите.  А това чувство води след себе си голямо предизвикателство. За да си интересен на журналистите, трябва да им подсказваш теми, идеи, но и същевременно да им даваш пълна свобода за вариации, да работите на моменти като екип. От друга страна, за да изпълняваш ангажиментите си като PR трябва да се вживееш в темата,  да я видиш от всички възможни страни,  да я опознаеш и разбереш, за да можеш да „заразиш” другите. Или да я обясняваш в детайли, да извадиш на бял свят най- интересното и вдъхновяващото.

Основната мисия на PR Care е да помага на здравни и социални каузи. Работим изключително много с пациентски организации и млади лекари. Ежедневно се срещаме с много драматични човешки истории . PR Care работи само за теми, хора и организации, които харесва. На първо място за нас е човешкият фактор и смисълът на кампанията. Опитваме се максимално да сме съпричастни. Ние не наблягаме толкова на атрактивната визия и шоу. Работим задълбочено с теми и проблематики. Много добре знаем какво точно интересува журналистите от здравния сектор, темите, които биха ги  заинтригували . Знаем и коя медия на какво би обърнала внимание. Това всъщност е напълно бутикова работа. Трудното е, че наистина изисква много време и специално внимание.„Платените публикации” за нас са мръсна дума и непрекъснато обесняваме, че това не е PR. Може би всеки добър и по-практичен бизнесмен би ни казал, че толкова усилия не се изплащат. Но ние работим за преспективата, чистото име и лична човешка позиция.  Явяваме се  като една скромна, но различна алтернатива в бранша .  Опитваме се да изграждаме малки човешки общества, които да си взаимодействат и да си помагат. Затова сме си избрали и това име –  PR Care  – PR Грижа.

Да се работи самостоятелно и да се работи независимо са две различни положения на духа и материята, особено когато става дума за ПР. Разкажете ни с кое от двете свързвате проекта?

Ели и Роси – В днешно време никой не може да е 100% независим, защото просто съществуват финикийски знаци и всички сме зависими от тях. Но самостоятелен е възможно. Ние не сме типичната българска  PR агенция. Не сме част от нищо, и за добро или за зло никой не седи с парите и репутацията си зад нас.  В момента  PR Care се състои само от нас двете. Ние сме хората – оркестър . Вършим всичко – от създаването на понякога доста сложни стратегии и събития, до писането и изпращането на прессъобщения и организацията на контактите с журналистите.Това носи наистина високо качество за клиентите ни, но понякога е ужасно изморително. И точно когато си най-изморен, но видиш ефект или просто някой ти звънне или ти напише SMS , за да каже колко е доволен, че те е срещнал, идва тази свобода и независимост на духа. Съзнанието,че правиш нещо, в което наистина те бива и удовлетворението, че имаш възможността да работиш за себе си и си свършил нещо смислено за някой друг..

Споделете за предимствата и трудностите? – Вие ли избирате хората, за които работите, или те избират вас? Разкажете за най-вълнуващия си проект напоследък.

Ели и Роси – Процесът е двустранен. И като че ли напоследък наистина сме целунати от Съдбата.  Хората, които идват при нас са обикновенно  с много сериозни здравословни  и социални проблеми. Водят големи битки с обществото, с институциите, със системата, дори понякога със собствените си семейства..Много приятели и колеги ни питат дали това не ни натоварва прекалено. Натоварва ни, разбира се, но виждаме смисъл, виждаме и пътищата, по които да помогнем. Някой наричат това „човещина”, а всъщност е още по-просто, казва се „съпричастност”. Един от най- силните проекти,  по които работим в момента е свързан с едно от най-честите неврологични заболявания  – болестта на Паркинсон. Кампанията се казва „Живот с Паркинсон”. Сблъскахме се наистина с много  драматични човешки съдби, снимахме видеа с пациентите и с близките им. Някой от тях плакаха като деца…и ние плакахме. Преди няколко дни подарихме колело на един от пациентите.Невероятен човек с дух и огромен поетичен талант. Оказа се, че при Паркинсон на човек му е по -лесно да кара колело, отколкото да ходи. Проект, по който също работим и се вълнуваме е ситуацията на младите лекари, специализанти и студенти по медицина в България. Подготвяме голяма комуникационна кампания. Скоро ще бъде и първото ни събитие , което ще стартира инициативата.

– С какви предизвикателства трябва да знае, че ще се сблъска новоизлюпеният практик по комуникации след университетската банка?

Ели и Роси – С много хамалогия и бумащина. С неща, които не са особено творчески, но ти дават възможност да навлезеш в материята. Много от младите колеги си мислят, че веднага ще започнат с правенето на грандиозни събития, шоута, въртят им се в главата понякога нереални идеи. Всъщност това е прекрасно, стига да е балансирано. Младите PR  професионалисти трябва да са готови, че на моменти трябва да си едновременно адвокат, журналист, психиатър, маркетолог и какво ли още не…, а всичко това се подрежда, развива и си идва по местата след много практика и късане на нерви..А ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно.

– Кога и при какви обстоятелства той или тя трябва да умее да казва „НЕ”?

Ели и Роси Казваш НЕ – или в началото и на часа, когато усещаш, че нещо не е наред, или когато стане нетърпимо.

— Една PR кампания като правило цели адаптации в нагласите, не просто козметични корекции в крайния продукт (избирателна активност или пазарано поведение например). Кои са критериите, по които трябва да мерим възвръщаемостта на усилията и ресурсите си?

Ели и Роси Много зависи от каузата, продуктът или услугата. Обикновенно тези критерии са разтегливо понятие , но те се поставят в началото на всяка сериозна кампания. Много важен момент е времево нещата да са относително ясни и да е добре проучена настоящата ситуация, която трябва да променяме. В България се обръща много малко внимание върху проучването на изходната ситуация. Основен критерии, специално за PR – а, са обикновенно брой присъставли журналисти на специално събитие, брой и интензивност на публикациите и репортажите, рейтингът на медиите, които са ги отразили. Водещ момент е доколко са спазени в медийното отразяване основните ключови послания, върху които се крепи смисълът на цялата концепция.  Преди време  имахме клиент, на който  продажбите му скочиха почти двойно след тримесечна  PR кампания. Но това не може да се случва винаги. Просто продуктът беше с много капацитет за развитие и носеше информационна стойност, която не беше използвана до този момент. Но наистина този случай беше много ясен – човекът дори ни показа графика на продажбите си преди и след кампанията. В интерес на истината ние също бяме учудени от ефекта.

– След първия трус обикновено грабваме най-лекото и най-ценното, и го хукваме да го спасим заедно с живота си. Какво препоръчвате да спасим със себе си след провал в кампания или преговори?

Ели и Роси Всеки, който работи, прави грешки, и никой не е застрахован от провали и драми. Рецептата е – откровенност, честност и лоялност. Провалите, както са дошли, така могат и да си отидат. Най-важно е човек да не се предава и веднага да реагира по достоен начин. Лично ние не обичаме „преговорите”, звучат, като че ли сме завзети от пиратски кораб, по-добре да ги наречем „разговори” на чаша добро вино и обещание за реванш.

– Завършваме като правило интервютата за „Любословие” с молба гостът ни да поумува върху силата на любовта към словото. Какво трябва да знае един PR професионалист за словото, така че да умее да го обича?

Ели и Роси Селинджър го е казал много точно и ясно в “Спасителят в ръжта”::

„Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, за да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска”.

Пожелаваме на Любословие още дълги години да защитава красотата на българското слово и да носи познание и вдъхновение на читателите си!

Двете дами в блиц поглед:

Елена Цонева – Папуджиева

PR експерт

Помества себе си в един цитат: „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“ Ницше

Елена е софиянка, завършила е Философския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” – Библиотеко-информационни науки, журналистика във ФЖМК  – СУ „Св. Климент Охридски”. Във визитката й попада и докторантура  „Масови комуникации” – НБУ

Елена има 20 години професионален опит – репортер в радио, телевизия, информационна агенция, водещ на нощен радио блок,  пресаташе, организатор на  специални събития, копирайтър, преподавател на студенти и PR практици. богат опит в образователния, здравния и социален PR сектор. Обича рок музика, семейство, книги, добро вино и приятeли.

Росяна Сотирова

PR експерт

„Всеки прави своя избор, и всеки избор има своята цена” е кредото, с което Роси се асоциира.

Роси също е родом от столицата. Дипломирала се е по масови комуникации – Връзки с обществеността. Има и втора специалност: журналистика. Магистър е по семиотика и бранд мениджмънт

Притежава деветгодишен професионален опит в здрвния и социален PR, НПО, публични комуникации, работа с държавни институции,  организация на специални събития, координация и бранд на корпоративни събития, управляване на онлайн комуникационни кампании, медия анализи и медия мониторинг.

Нейните области са рисуването, колелото, котките, морето и доброто вино.

Оригинална публикация

в. Капитал | Божан ЧИПЕВ | 20.08.2011

Платените публикации заплашват коректното отразяване на предизборната кампания

"Медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина. Репортери и редактори взимат подкупи, за да представят пропагандата като статии или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват." Това изявление е част от секретната грама на бившата посланичка на САЩ в София Нанси Макълдауни, която тя праща до Вашингтон през юни 2009 г., малко преди парламентарните избори, които издигнаха Бойко Борисов на власт.

Преглед на оригинала

Платените политически публикации, било то под масата или чрез официален договор за PR материали, остават табу в българското медийно пространство. За тях се говори само в тесен кръг и никога открито. Медиите, които изпълняват подобни поръчки, в повечето случаи избират да не коментират темата, защото все пак разбират, че тази практика е нередна. Принципно, работата на журналистите е да подбират темите, интересни за техните читатели, и да ги разработват пак от тяхна гледна точка. Платените публикации са точно обратното на това – те спекулират с медийната независимост заради частния интерес на тези, които дават парите. Тази практика е забранена и от етичния кодекс на българските медии. Това обаче не означава, че подобна практика не съществува.
"Преди няколко години с колеги сме правили едно изследване върху вестниците и тогава доста печално установихме, че 50% от материалите бяха платени", каза преди месец пред bTV председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов. Тези данни изглеждат нереално високи, но проблемът очевидно съществува, като с наближаването на изборите през есента той само ще се засилва.

Правила има

В официалните тарифи за реклама на водещите български вестници има оповестени цени за PR публикации. Единствено в случаите на вестниците "Стандарт" и "Сега" обаче се упоменава различен ценоразпис за политическо представяне (повече в карето). "Стандарт" например таксува политическите си клиенти по 66 000 лв. за цяла първа страница и 17 000 лв. за цяла вътрешна страница. Тези суми са обект и на утежняване (от 15 до 100% в зависимост от това дали публикацията е с фиксирано разположение и дали е единствена на страницата) и на отстъпки (от 5% за по-кратките материали до 28% за най-обемните). Ситуацията на пазара в момента е такава, че реалните цени обикновено са значително по-ниски от обявените по тарифа.
Цените за платена публикация в интернет са значително по-ниски. Една от причините за това е и без това изобилстващите с политически мнения и реклами блогове и форуми. Сайтът dariknews.bg например таксува 450 лева за публикуване на платен PR материал, като, ако иска, клиентът може да заплаща по 2000 лв. на ден за място в колонката "Водещи новини".
Заплащането за медийно отразяване на политически изяви от обществен интерес е "абсолютно шокиращо и нередно", коментира пред "Капитал" Мартин Заимов, кандидат-кмет на София от СДС и ДСБ през 2007 г. Според него тази практика уронва основните демократични ценности и изкривява смисъла на политиката. "Тя е вредна, защото въвежда парите като допълнителен ресурс, необходим за представянето на идеи", заяви той. Заимов особено се изненада, че политическите публикации са дори по-скъпи от продуктовия PR. "Всъщност би трябвало да бъде обратното, тъй като едното е от всеобщ социален интерес, а другото – от чисто икономически", допълни той.
Но ако все пак има официално обявени тарифи, според които политици и аудитория могат да се ориентират в цената на политическата реклама, често изобщо не е ясно коя от публикациите е платена и коя – не. Едно от основните задължения на медиите е именно това разграничение – между редакционния и рекламния материал. На теория това би трябвало да става със специална маркировка или различно графично оформление.
От рекламния отдел на "Вестникарска група "България", която издава "Труд" и "24 часа", твърдят, че се ползва маркировка "Платен репортаж" или "Реклама" в горния десен ъгъл на материала, и че "всички платени публикации преминават през редакторски контрол, преди да бъдат пуснати, и има шанс да не бъдат одобрени".
На запитване на "Капитал" главният редактор на масовия седмичник "Уикенд" Мартин Радославов поясни, че "в зависимост от настояването на клиента се посочва дали публикацията е платена, но при всички положения платените материали се различават от редакционните по разположението си и най-вече по използваните графични шрифтове".

Но има и вратички

Дали това става на практика е друг въпрос. "Когато публикациите са платени официално, те се обозначават без проблем. Въпросът е какво се случва зад завесата. Когато съдържанието е неофициално платено, то няма да бъде обявено като такова, а като продукт на самата редакция или на нейните сътрудници. Плащането не е непременно в пари, то често е в други "валути" като влияние, протекция, лобистки действия и т.н.", твърди изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов.
Пример за такива разплащания са т.нар. триъгълни отношения, при които голяма компания – спонсор на политическа сила, сключва рекламен договор с дадена медия и полученият в резултат на сделката рекламен бюджет е своеобразното възнаграждение за публикуваните в полза на въпросната политическа сила материали.
Съществуването на подобна практика се потвърждава частично и от крайно ниския брой на официално обявените като "платени" публикации или излъчвани телевизионни продукти с политически характер. Докладът на мониторинговата лаборатория на фондация "Медийна демокрация" за количеството рекламни политически клипове, излъчени в телевизионния ефир преди частичните местни избори в София през ноември 2009 г., предоставя любопитни факти. С едва 19 официално обозначени като "платени" видеоклипа, излъчени за период от един месец буквално преди изборите, подкрепената от ГЕРБ Йорданка Фандъкова печели с 66.23% от гласовете.
От щаба на една от големите партии повдигат малко завесата: "Практиката е с медията, с която ще се сключва договор за реклама по време на предизборната кампания, освен публикациите на карета със слогани и плакати да се договарят и PR публикации под формата на интервюта, профили или отразяване на определени събития. Или пък, когато се уточняват условията за работа с някоя телевизия за излъчване на предизборни клипове например, като бонус се споразумяваме за участие на кандидатите ни в дебати или сутрешни блокове. Никой PR няма интерес над неговото събитие да пише "платена публикация", защото аудиторията не гледа с доверие на нея."

Чия е вината

"Българските медии до голяма степен сами се окупираха, отдавайки непропорционално високо внимание на Бойко Борисов и партията му. Това се дължи на липсата на достатъчна критическа дистанция. Редица медии постепенно загубиха усет за това кога дадена публична изява е значима" твърди Орлин Спасов. Според него вината за дисбаланаса е колкото на политическата класа, толкова и на самите медии.
Спасов смята, че все повече политическата информация, PR и рекламата "се сближават и размиват". В подкрепа на становището си медийният експерт представя ново, все още непубликувано проучване, част от международен проект на Виенския университет. Според него 49% от работещите във връзките с обществеността в България преди са работили като журналисти, а 45% от анкетираните PR специалисти заявяват, че работят паралелно и в полето на журналистиката.
И той, и Мартин Заимов в крайна сметка обаче са оптимисти за развитието на медийната среда. "Аудиторията има чувствителност за тези процеси и рано или късно ще започне да прави разлика между инсценираната публичност и сериозната политика", прогнозира Спасов.
Мартин Заимов пък е на мнение, че българинът винаги е имал заложено в себе си умението да прави тази разлика: "По времето на комунизма имаше една добра фраза – "чети между редовете". Хората четяха идиотския език на "Работническо дело" с ясното съзнание, че четат едно, а разбират друго. Това е един човешки механизъм, който не може да бъде преодолян", твърди той.
Опонентът на Бойко Борисов на кметските избори в София от 2007 г. смята, че няма как дълго да просъществува "българската реалност на скрита и грозна взаимовръзка между медиите и политическата власт". Той съветва да бъде последван немският пример за едно силно законодателство, което да забрани собствеността едновременно на медии и други бизнеси. "Нещата опират до степента, в която властимащите към момента в нашето общество са способни да извършат неща, които те биха усетили като жертва, а всъщност са добри за всички, включително и за тях", заяви той.
Друг от кандидатите за кмет на предишни избори в София дори разказва как щабът му е получавал оферти за отразяване от медии, които обяснявали, че вече всички негови конкуренти си плащат и те просто няма как да направят същото за него безплатно. Това звучи комично, но е добра илюстрация на проблема с предизборното поведение на медиите.
Тази практика за съжаление не се среща само по изборите. Много медии са повече в бизнеса с продажба на съдържание, отколкото в нормалната схема за този вид дейност – да се издържат от реклами. Проблемът в случая е, че се абдикира от една от най-важните задачи на медиите – да осведомяват хората за това, което става, така че те да взимат информирани решения за бъдещето си. За щастие от тази практика има и изключения и за хората с по-богата медийна култура те са лесно видими. Остава само неприятното чувство, че особено около изборите трябва много по-внимателно да четеш "между редовете", за да видиш кой пише за теб и кой просто е пуснал брояча да цъка на ред и така продава доверието на своите по-невнимателни читатели.

Стр. 16, 17