Блондинка 90-60-90. Не, това не е пиарка

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

Седмични новини за маркетинг и реклама (10 юли)

www.capital.bg I 9.07.2015г.

United Partners става агенция на "Ротари България", Facebook променя Cost-per-Click модела си, Logitech се ребрандира като Logi

United Partners става агенция на "Ротари България"

United Partners става официален консултант по публичен имидж на "Ротари България" за 2015 – 2016 г., съобщават от агенцията в прессъобщение. За обслужването на "Ротари" не е имало конкурс, разказаха пред "Капитал" от United Partners и допълниха, че партньорството е базирано на "опита на агенцията върху проекти със CSR (корпоративна социална отговорност – бел. ред.) насоченост и работата с UNICEF и UNCESCO".
"Ротари" е международна мрежа от доброволци, които работят по хуманитарни проекти. В България тя има 87 клуба и над 2100 членове в София и областните градове и общински центрове.
Досега "Ротари България" и другите клубове от мрежата по света не са използвали услугите на комуникационни агенции. От тази година обаче "Ротари интернешънъл" ще заложи на публичния си имидж, за да постави фокус върху дейността на организацията. Сред проектите, които United Partners ще реализира за "Ротари България", са организирането на вътрешен семинар по публичен имидж с лектори от медиите и от PR бранша, както и включване на организацията в обществени и хуманитарни проекти в страната, разказват от агенцията.

Facebook променя Cost-per-Click модела си

Facebook обяви генерална смяна на своя Cost-per-Click модел. До момента рекламодателите плащаха за своите Facebook реклами в зависимост от това колко души са кликнали върху тях, независимо дали са отворили линк, или просто са харесали спонсорираната публикация. И докато коментарите и харесванията водят до по-добри резултати за бранда в самата социална мрежа, те не са полезни за самия бизнес и продажбите на компаниите. Това е причината Марк Зукърбърг и неговият екип да променят начина, по който таксуват рекламодателите за рекламния инвентар. Новият CPC модел дава възможност на компаниите да плащат само за типовете кликове, които са довели до трафик, свързан пряко с бизнес целите им, а именно: кликове, водещи към сайт (включително и Shop Now функцията на социалната мрежа, която води до онлайн магазини); кликове, предизвикали инсталиране на мобилни приложения; кликове, свързани с приложения в самата социална мрежа, и кликове, които започват възпроизвеждане на видеа от външни платформи (например YouTube). Това оставя харесванията, коментарите и споделянията в социалната мрежа извън обхвана на действията, които да се заплащат. 
Все пак рекламодателите могат да използват и стария модел на таксуване, ако целта на тяхната кампания е да повишат именно интеракциите във Facebook. Тогава алгоритъмът на социалната мрежа ще таргетира потребили, които е по-вероятно да харесат, коментират или споделят дадено спонсорирано съдържание.

Logitech се ребрандира като Logi

Производителят на потребителска електроника (клавиатури, мишки и колони) Logitech се ребрандира за пръв път от създаването му през 1981 г. Целта на новата идентичност на компанията е да наблегне върху дизайна и модернизацията, разказват нейни представители. Ребрандингът е иницииран от изпълнителния директор на Logitech Бракен Дарел и ще включва не просто ново лого, а и ново име – съкратеното Logi. Именно смяната на името и премахването на думата tech (технология – бел. авт.) според компанията ще придвижи бранда по-близо до потребителите. "Технологиите са вплетени във всяка част от нашия живот и са станали невидими", разказва Алистер Къртис, главен дизайнер на Logi, цитиран от AdAge.com. И допълва: "Естествено за нас беше да последваме тази тенденция."
Самият редизайн на логото и корпоративната идентичност е дело на DesignStudio, които реализираха и новото лого на Airbnb, предизвикало бурни реакции сред интернет потребителите преди няколко години. Заедно с новия отличителен знак Logi ще представи и нов многоцветен подход към опаковките на своите продукти. За 2014 г. компанията е отделила едва 95 хил. долара за реклама, съобщават от анализаторската Kantar Media. От производителя на периферни устройства пък допълват, че нямат план да комуникират своя ребрандинг с рекламна кампания, а единствено със засилено присъствие в социалните мрежи и на ключови точки на продажба като Walmart и Best Buy.

Twitter с рекламни формати в помощ на разработчиците на мобилни приложения

Twitter представи нови рекламни формати и политики, които да помогнат на разработчиците на приложения да промотират своите продукти. Това се случи по-рано тази седмица, точно 1 година след като микроблогинг платформата въведе на първо място възможността за директна реклама на мобилни приложения. 
Компанията представи обновен рекламен формат, към който разработчиците могат да добавят видео, за да бъде представянето на тяхното приложение по-пълно и разбираемо за потребителите. Видеата ще се възпроизвеждат автоматично, а показването им няма да бъде заплащано, нито ще оскъпи самата реклама.
Twitter ще промени и начина, по който таксува за т.нар. app promotion ads. Към момента разработчиците плащаха за всеки клик върху рекламата, независимо дали това е довело до инсталиране на приложението или не. С подобряването на взаимоотношенията между социалната мрежа и компании за следене на мобилните действия на потребителите това ще се промени, разказва Ричард Алфонси, вицепрезидент на международните онлайн продажби на компанията. Новият модел, представен от Twitter по-рано тази седмица, обаче позволява на рекламодателите да заплащат единствено кликовете, след които потребителите са инсталирали съответното приложение. В допълнение към това подобреният алгоритъм на микроблогинг платформата ще се стреми максимално точно и прецизно да таргетира именно онези хора, които са потенциални клиенти на съответните разработчици.

 

Оригинална публикация 

 

 

Какво е да си ПР специалист?

www.economy.bg I 18.06.2015г.

Вижте кои са основните отговорности и необходимите качества и умения според д-р Александър Христов – комуникационен специалист и университетски преподавател

 

От това, че регистрационните номера на пернишките автомобили започват с РК (ПК), тръгват немалко шеги по адрес на темперамента на хората там. Една от тях е, че тези букви са съкращение на „пръв или кръв”.

Като по чудо това приляга прилично към част от работата на ПР специалистите.

Един от важните принципи е, че разпространяваш ли информация за нещо, заговориш ли по дадена тема в публичното пространство, ти си в позицията да я водиш, което означава да убеждаваш по-ефективно.

Казано на по-професионален език – необходимо е да действаш проактивно, а не реактивно – тоест, да отговаряш. Именно затова ПР специалистите са хора, които търсят и намират факти и истории, които да са интересни и полезни както за компанията и организацията, за която работят, така и за медиите и гражданите. И се стремят да им ги разкажат по най-добрия начин.

Иновативен продукт? Полезна кауза? Добра идея? Промени в компанията? Несправедливо обвинение? ПР е това, което може да даде публичност на тези и на много други факти и събития. И което е още по-важно – да въвлече публиките в диалог, да работи за постигането на консенсус и да изгражда стабилни връзки на доверие между организацията и гражданите. Затова думата, която е най-съществена за работата на ПР специалистите, е „комуникация”.

Как се постига всичко това? На първо място, ПР специалистите създават комуникационна стратегия. Това е най-интересното от работата – да измислиш какво точно да кажеш, защо да го кажеш и как да го кажеш. Казват, че стратегията е като женитбата – правиш я като да е завинаги, пък ако не работи (не се получи), я променяш. На този етап се раждат и големите идеи – резултат от проучвания на пазара и на потребителите, много мислене и обсъждания. Оттам нататък е реализацията на идеите, за която ПР специалистите могат да използват най-разнообразни инструменти – това са и основните техни отговорности:

-комуникация с потребителите директно – в социалните мрежи, във форумите, на улицата, на плажа и къде ли още не;

-комуникация с медиите – срещи с представители на медиите и подготовка на информация и материали, за да могат те да я публикуват или излъчат;

-специални събития – организиране и провеждане на конференции, семинари, партита, годишнини, срещи с медии и с блогъри, презентации и какво ли още не;

-анализи и мониторинг – на комуникацията на компанията, на конкуренти, на публикации по дадена тема;

-спонсорства;

-социално отговорни инициативи и други.

Ежедневната работа на ПР специалиста е изключително разнообразна и динамична. Сутрин може да е на презентация пред главен изпълнителен директор на международна компания, по обяд може да разговаря с художници на графити, следобед да пише текстове в офиса, а вечерта – да присъства на стилно парти. И винаги трябва да бъде подготвен и на ниво. Хубавото е, че всичко това се учи. Лошото е, че донякъде изтощава.

Заради всичко това е хубаво ПР специалистите, а и бъдещите такива, да притежават някои качества и умения. Те не само ще им помогнат да блестят, а и да се чувстват удовлетворени и мотивирани. Това са:

-комуникативност – важно е да умееш да общуваш във всякакви ситуации и с всякакъв тип хора;

-екстровертност и позитивизъм – това помага много, ПР специалистът трябва да е непрекъснато отворен към нови възможности. А позитивното отношение е неизбежно – все пак той „произвежда добри новини”.

-фантазия и креативност. Един пример: да кажеш, че желираните бонбони се правят от дъга, е не просто закачка, то е сигнал, че мислиш нестандартно, което помага много при създаването на стратегии и кампании.

-управление на процеси и организираност – ПР специалистът бяга по няколко писти едновременно и е важно да умее бързо да превключва от една на друга тема;

-умение да пише и да говори добре – това е може би най-важното техническо умение на ПР специалиста. Не само като граматика и стилистика – те се разбират от само себе си. Текстовете и въобще цялата комуникация трябва да бъде съдържателна, разбираема и убедителна.

И последно: казват, че ПР специалистите нямат работно време, а имат срокове. Работният ден е разтегливо понятие – дори извън офиса е важно да следиш новините и да наблюдаваш, тъй като в тази работа високата информираност е изключително важна. Така че ако някой иска ясна граница между работно и неработно време, тази професия не е за него.

 

Оригинална публикация

 

Съзнанието,че правиш нещо, в което наистина те бива и си свършил нещо смислено за някой друг

www.luboslovie.bg I 06.2015г.

Потърсих колега, с когото да поговоря за тези изводи в контекст, който ми подсказа, че е необходимо. Ежедневно се сблъскваме със случаи на човешка болка – от екрана, между страниците на вестниците, на улицата. Виждаме как от двете страни на болката стоят хора – хора в бели престилки и всички останали. Сред случаи на кошмарни раждания, малтретирано новородено и всякакви потресаващи истории на болката виждаме също истории като онази на младата лекарка, газила преспите с часове, за да си свърши работата. И се замислих за ролята на комуникацията като важна част от терапията и дори превенцията на болката. Потърсих гледната точка на хора, които професионално се занимават с организацията на този тип общуване, и ги помолих да разкажат за битката си. В светлината на опита си въобще.

‘Ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно!’

Беше първото, което остана в мислите ми след разговора с Елена Цонева-Папуджиева и Росяна Сотирова.

За ролята на комуникациите в изграждането на една качествена история те споделиха за читателите на „Любословие” част от опита си и всичкия си ентусиазъм.

Разкажи ни за PR Care. Кой е мозъчният тръст зад него и как проектът се роди и узря за дела?

Ели: Юридически Агенцията, или да го наречем Проектът съществува от около четири месеца. Но той се роди като резултат на много жизнен опит, и в работен, и в личен план. Лично аз се занимавам с медии от двадесет години. Росяна от около девет. Работя от 17 годишна. Преминала  съм през опита на репортер и журналист в радио, телевизия, информационна агенция, известно време съм работила и като  корпоративен и институционален PR специалист. Около 6-7 години преподавах и на студенти.Това са периоди, кога светли, кога не толкова, но всеки един от тях е донесъл своя момент, своя урок. Истината е, че човек трябва да следва себе си, да не си изневерява, да прави неща, в които знае, че добър и да ги развива във времето. Лично за мен основното ми предимство е било , че винаги съм се чувствала като PR сред журналистите и журналист сред пиарите.  А това чувство води след себе си голямо предизвикателство. За да си интересен на журналистите, трябва да им подсказваш теми, идеи, но и същевременно да им даваш пълна свобода за вариации, да работите на моменти като екип. От друга страна, за да изпълняваш ангажиментите си като PR трябва да се вживееш в темата,  да я видиш от всички възможни страни,  да я опознаеш и разбереш, за да можеш да „заразиш” другите. Или да я обясняваш в детайли, да извадиш на бял свят най- интересното и вдъхновяващото.

Основната мисия на PR Care е да помага на здравни и социални каузи. Работим изключително много с пациентски организации и млади лекари. Ежедневно се срещаме с много драматични човешки истории . PR Care работи само за теми, хора и организации, които харесва. На първо място за нас е човешкият фактор и смисълът на кампанията. Опитваме се максимално да сме съпричастни. Ние не наблягаме толкова на атрактивната визия и шоу. Работим задълбочено с теми и проблематики. Много добре знаем какво точно интересува журналистите от здравния сектор, темите, които биха ги  заинтригували . Знаем и коя медия на какво би обърнала внимание. Това всъщност е напълно бутикова работа. Трудното е, че наистина изисква много време и специално внимание.„Платените публикации” за нас са мръсна дума и непрекъснато обесняваме, че това не е PR. Може би всеки добър и по-практичен бизнесмен би ни казал, че толкова усилия не се изплащат. Но ние работим за преспективата, чистото име и лична човешка позиция.  Явяваме се  като една скромна, но различна алтернатива в бранша .  Опитваме се да изграждаме малки човешки общества, които да си взаимодействат и да си помагат. Затова сме си избрали и това име –  PR Care  – PR Грижа.

Да се работи самостоятелно и да се работи независимо са две различни положения на духа и материята, особено когато става дума за ПР. Разкажете ни с кое от двете свързвате проекта?

Ели и Роси – В днешно време никой не може да е 100% независим, защото просто съществуват финикийски знаци и всички сме зависими от тях. Но самостоятелен е възможно. Ние не сме типичната българска  PR агенция. Не сме част от нищо, и за добро или за зло никой не седи с парите и репутацията си зад нас.  В момента  PR Care се състои само от нас двете. Ние сме хората – оркестър . Вършим всичко – от създаването на понякога доста сложни стратегии и събития, до писането и изпращането на прессъобщения и организацията на контактите с журналистите.Това носи наистина високо качество за клиентите ни, но понякога е ужасно изморително. И точно когато си най-изморен, но видиш ефект или просто някой ти звънне или ти напише SMS , за да каже колко е доволен, че те е срещнал, идва тази свобода и независимост на духа. Съзнанието,че правиш нещо, в което наистина те бива и удовлетворението, че имаш възможността да работиш за себе си и си свършил нещо смислено за някой друг..

Споделете за предимствата и трудностите? – Вие ли избирате хората, за които работите, или те избират вас? Разкажете за най-вълнуващия си проект напоследък.

Ели и Роси – Процесът е двустранен. И като че ли напоследък наистина сме целунати от Съдбата.  Хората, които идват при нас са обикновенно  с много сериозни здравословни  и социални проблеми. Водят големи битки с обществото, с институциите, със системата, дори понякога със собствените си семейства..Много приятели и колеги ни питат дали това не ни натоварва прекалено. Натоварва ни, разбира се, но виждаме смисъл, виждаме и пътищата, по които да помогнем. Някой наричат това „човещина”, а всъщност е още по-просто, казва се „съпричастност”. Един от най- силните проекти,  по които работим в момента е свързан с едно от най-честите неврологични заболявания  – болестта на Паркинсон. Кампанията се казва „Живот с Паркинсон”. Сблъскахме се наистина с много  драматични човешки съдби, снимахме видеа с пациентите и с близките им. Някой от тях плакаха като деца…и ние плакахме. Преди няколко дни подарихме колело на един от пациентите.Невероятен човек с дух и огромен поетичен талант. Оказа се, че при Паркинсон на човек му е по -лесно да кара колело, отколкото да ходи. Проект, по който също работим и се вълнуваме е ситуацията на младите лекари, специализанти и студенти по медицина в България. Подготвяме голяма комуникационна кампания. Скоро ще бъде и първото ни събитие , което ще стартира инициативата.

– С какви предизвикателства трябва да знае, че ще се сблъска новоизлюпеният практик по комуникации след университетската банка?

Ели и Роси – С много хамалогия и бумащина. С неща, които не са особено творчески, но ти дават възможност да навлезеш в материята. Много от младите колеги си мислят, че веднага ще започнат с правенето на грандиозни събития, шоута, въртят им се в главата понякога нереални идеи. Всъщност това е прекрасно, стига да е балансирано. Младите PR  професионалисти трябва да са готови, че на моменти трябва да си едновременно адвокат, журналист, психиатър, маркетолог и какво ли още не…, а всичко това се подрежда, развива и си идва по местата след много практика и късане на нерви..А ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно.

– Кога и при какви обстоятелства той или тя трябва да умее да казва „НЕ”?

Ели и Роси Казваш НЕ – или в началото и на часа, когато усещаш, че нещо не е наред, или когато стане нетърпимо.

— Една PR кампания като правило цели адаптации в нагласите, не просто козметични корекции в крайния продукт (избирателна активност или пазарано поведение например). Кои са критериите, по които трябва да мерим възвръщаемостта на усилията и ресурсите си?

Ели и Роси Много зависи от каузата, продуктът или услугата. Обикновенно тези критерии са разтегливо понятие , но те се поставят в началото на всяка сериозна кампания. Много важен момент е времево нещата да са относително ясни и да е добре проучена настоящата ситуация, която трябва да променяме. В България се обръща много малко внимание върху проучването на изходната ситуация. Основен критерии, специално за PR – а, са обикновенно брой присъставли журналисти на специално събитие, брой и интензивност на публикациите и репортажите, рейтингът на медиите, които са ги отразили. Водещ момент е доколко са спазени в медийното отразяване основните ключови послания, върху които се крепи смисълът на цялата концепция.  Преди време  имахме клиент, на който  продажбите му скочиха почти двойно след тримесечна  PR кампания. Но това не може да се случва винаги. Просто продуктът беше с много капацитет за развитие и носеше информационна стойност, която не беше използвана до този момент. Но наистина този случай беше много ясен – човекът дори ни показа графика на продажбите си преди и след кампанията. В интерес на истината ние също бяме учудени от ефекта.

– След първия трус обикновено грабваме най-лекото и най-ценното, и го хукваме да го спасим заедно с живота си. Какво препоръчвате да спасим със себе си след провал в кампания или преговори?

Ели и Роси Всеки, който работи, прави грешки, и никой не е застрахован от провали и драми. Рецептата е – откровенност, честност и лоялност. Провалите, както са дошли, така могат и да си отидат. Най-важно е човек да не се предава и веднага да реагира по достоен начин. Лично ние не обичаме „преговорите”, звучат, като че ли сме завзети от пиратски кораб, по-добре да ги наречем „разговори” на чаша добро вино и обещание за реванш.

– Завършваме като правило интервютата за „Любословие” с молба гостът ни да поумува върху силата на любовта към словото. Какво трябва да знае един PR професионалист за словото, така че да умее да го обича?

Ели и Роси Селинджър го е казал много точно и ясно в “Спасителят в ръжта”::

„Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, за да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска”.

Пожелаваме на Любословие още дълги години да защитава красотата на българското слово и да носи познание и вдъхновение на читателите си!

Двете дами в блиц поглед:

Елена Цонева – Папуджиева

PR експерт

Помества себе си в един цитат: „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“ Ницше

Елена е софиянка, завършила е Философския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” – Библиотеко-информационни науки, журналистика във ФЖМК  – СУ „Св. Климент Охридски”. Във визитката й попада и докторантура  „Масови комуникации” – НБУ

Елена има 20 години професионален опит – репортер в радио, телевизия, информационна агенция, водещ на нощен радио блок,  пресаташе, организатор на  специални събития, копирайтър, преподавател на студенти и PR практици. богат опит в образователния, здравния и социален PR сектор. Обича рок музика, семейство, книги, добро вино и приятeли.

Росяна Сотирова

PR експерт

„Всеки прави своя избор, и всеки избор има своята цена” е кредото, с което Роси се асоциира.

Роси също е родом от столицата. Дипломирала се е по масови комуникации – Връзки с обществеността. Има и втора специалност: журналистика. Магистър е по семиотика и бранд мениджмънт

Притежава деветгодишен професионален опит в здрвния и социален PR, НПО, публични комуникации, работа с държавни институции,  организация на специални събития, координация и бранд на корпоративни събития, управляване на онлайн комуникационни кампании, медия анализи и медия мониторинг.

Нейните области са рисуването, колелото, котките, морето и доброто вино.

Оригинална публикация

ФОТОИЗЛОЖБАТА „ДЕТСКИТЕ ПРАВА ИМАТ ЛИЦЕ И ИСТОРИЯ“ ГОСТУВА НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ ПРЕЗ ЯНУАРИ

www.united-partners.com I 08.01.2015 г.

Експозицията е по случай 25 години от приемането на Конвенцията за правата на детето

Ако през януари ви предстои пътуване в чужбина  или изпращане на любим човек на „Летище София“, не пропускайте да посетите изложбата „Детските права имат лице и история“, показваща живота на децата в България през призмата на техните права. Снимковата панорама, организирана в рамките на инициативата „УНИЦЕФ Фоторепортери“ по повод 25 години от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето, ще бъде разположена в атриума на Терминал 2 от 5 януари до 5 февруари 2015 г.

Идеята на снимките е да популяризира правата на децата и за целта изложбата е разделена в категории, отразяващи основните детски права: право на живот, право на име и гражданство, право детето да развие пълния си потенциал, право на семейство и семейна среда, право на информация, право на свобода на изразяване, право на лично пространство и личен живот, право на грижи и закрила, право на добър жизнен стандарт, право на развитие и образование, право на защита от експлоатация, сексуално малтретиране, лишаване от свобода и търговия с деца и др.

По време на инициативата „УНИЦЕФ фоторепортери“ бяха набрани близо 500 снимки, направени от деца и възрастни, любители и професионални фотографи. 50 от тях (25 снимки, направени от деца под 18 години и 25 снимки направени от възрастни) са включени в изложбата „Детските права имат лице и история“, която през ноември бе поставена в 10 български града-приятели на детето – Благоевград, Варна, Гоце Делчев, Димитровград, Козлодуй, Пловдив, Свищов, София и Шумен.

Инициативата се приема с ентусиазъм от децата и учителите в общините, като в някои от тях дори е направен график за посещение на изложбата от всички училища.  Само в Гоце Делчев тя е посетена от над 3000 деца от цялата община, а учителите използват посещението, за да проведат там час на класа по темата за правата на детето. Сега със съдействието на „Летище София“ изложбата ще бъде достъпна за публика до началото на месец февруари.

Всички снимки от инициативата и пълния текст на Kонвенцията за правата на детето, може да откриете на www.unicef.bg

За Конвенцията за правата на детето:

На 20.11.1989 г. ООН приема Конвенцията за правата на детето – първият юридически обвързващ международен документ, утвърждаващ човешките права на всички деца. Преди 25 години светът даде важно обещание на децата: че ще направи всичко по силите да защити и утвърди техните права – да живеят и да растат, да учат, да бъдат чути, да достигнат пълния си потенциал на развитие. Конвенцията за правата на детето е най-широко ратифицираният документ в историята на човешките права. Тя промени начина, по който се гледа на децата – като на човешки същества с обособени права, а не пасивни обекти, нуждаещи се само от грижа и благотворителност.

За УНИЦЕФ:
УНИЦЕФ е Детският фонд на Организацията на Обединените Нации и част от голямото семейство на ООН. От 1946 година насам, УНИЦЕФ е водеща организация, работеща в полза на децата, представена в над 190 страни по света. УНИЦЕФ помага за оцеляването и благоденствието на децата от ранното детство до юношеството. УНИЦЕФ оказва помощ в областта на детското здравеопазване и пълноценното хранене, за осигуряване на основно образование за всички момичета и момчета, както и за закрила на децата от насилие, експлоатация и СПИН. УНИЦЕФ се финансира изцяло от доброволни дарения на отделни лица, фирми, фондации и правителства.

Автор:
United Partners

Удължава се срокът за гласуванет​о за приза „Пазител на традициите​“ 2014

www.ariz7.com

I 20.10.2014г.

През 2014 г. Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите – 7 (А.Р.И.З – 7) за пета поредна година провежда националната инициатива „Пазител на традициите“.  По повод юбилейното пето издание екипът на А.Р.И.З – 7 номинира за тазгодишната награда всички номинирани от предходни години, които не са спечелили по една или друга причина. Това е нашия начин да им благодарим за положените усилия и да им засвидетелстваме убеждението си, че всеки заслужава да получи отличието, защото всеки един има своя уникален принос за опазването на традициите.
Конкурсът цели да отличи и окуражи творци и организации от различни области на изкуството, занаятите и традиционната българска кулинария за стремежа им да съхранят изконните ценности, бит и обичаи на България, претворявайки ги в изкуство.
Ежегодно от 2009 година на официалната церемония по връчването на наградите „Пазител на традициите“, А.Р.И.З.-7 отличава с грамоти и награди номинираните в седемте категории на конкурса  –  Занаяти, Художествено и приложно изкуство,  Фолклор, Кулинария, Личност,        Oрганизация и Селище – Пазител на традициите.
Инициативата протича в няколко етапа. Първият етап приключи на 13 юни 2014 г., когато беше крайният срок за подаване на предложения за номинации за „Пазител на традициите” 2014. Вторият етап е онлайн гласуването, което става на сайта на инициативата – www.pazitelnatradiciite.com. Там всеки може да даде гласа си за своя фаворит в съответната категория като Занаяти, Художествено и приложно изкуство,  Фолклор и Кулинария са разделени в две възрастови групи – Големи и Млади.
Тази година вторият етап от „Пазител на традициите“ – онлайн гласуването -  трябваше да приключи на 20 октомври, но поради много близките резултати на номинираните и огромния интерес от страна на хората, екипът на А.Р.И.З – 7 единодушно реши да удължи крайният срок с две седмици. Така, онлайн гласуването за „Пазител на традициите“ 2014 ще бъде отворено до 2 ноември 2014. До тогава всеки желаещ може да подкрепи своя фаворит.
След приключване на вота онлайн на 2 ноември, жури ще разгледа обстойно всяка една от кандидатурите и ще вземе окончателно решение кои да бъдата отличените със званието „Пазител на традициите“ 2014.
Официалната церемония по връчването на наградите ще се проведе на 14 ноември 2014 г., в аула „Максима“ на УАСГ, където сме подготвили пищна фолклорна и културна програма. Входът е свободен.