в. СЕГА, Електронно издание I Теодора ПЕЕВА I 2005-11-08

Преди да се посвети на "ЛУКойл-България", бившата синдикалистка създаде една от най-успешните ПР-агенции

Ако някога решите да работите с Диана Дамянова, трябва от самото начало да приемете три неща: че всяка битка е като трета световна война, че сроковете са от днес за вчера и че задачите на пръв поглед са абсолютно неизпълними. Няма значение дали става дума за покупка на рафинерия или за откриване на ресторант. Това се предопределя както от нейния експлозивен характер, така и от спецификата на работата й на специалист по връзки с медиите.
За мнозина това е изтощително. За Диана Дамянова обаче животът на скорост е обичайно състояние. Още като зам. председател на КНСБ тя винаги бе в центъра на най-драматичните битки. И още тогава бе любимка на журналистите. Защото има "голяма уста" и винаги "захранва" медиите с новини. Неслучайно това й се превърна във втора професия. Или по-скоро в поредната професия. Защото пътят на шефката на отдела за връзки с обществеността на "ЛУКойл-България"

започва като най-обикновена учителка по история.

При това не къде да е, а в столичния ромски квартал "Христо Ботев". И още тогава проличават организаторските й способности при изпълнение на невъзможни задачи. "Най-сложното нещо бе да събера класа си по време на мач. Има ли футболна среща, всички вкупом отиваха да продават семки на стадиона. А уволняваха всеки учител, чиито деца не се явяват на урок. Затова денят ми се състоеше от две части – през първата преподавах история, през втората ги събирах из квартала", спомня си с умиление днес тя. Трогателният ромски период продължил година.
После поработила като уредник в затворената Боянска църква. Междувременно успяла да се омъжи и да роди сина си Мартин. Когато дошло време да се връща на работа, се поогледала, поослушала и дочула колко прекрасно може да си живее човек, пишейки аспирантура по история. Идеята веднага й допаднала. От предлаганите теми най-лесна й се видяла тази за профсъюзните проблеми, кандатствала и спечелила. Това май е най-спокойният период от нейния живот, когато на никого никакви проблеми не е създавала. По една съвсем обяснима причина – изобщо не се вясвала в института по международни профсъюзни отношения. Но съдбата си е съдба – и това не минало незабелязано. Лично шефът на института Кръстьо Петков решил да провери що за птица е тази аспирантка. Обадил й се по телефона и попитал защо е този, меко казано, скромен интерес към разработваната тема. "Защото в България профсъюзно движение няма", отсякла в присъщия си стил Дамянова. Професорът замълчал – дали от мъдрост, или от сащисване, не е ясно. Но няколко години по-късно й напомнил прозрението и я поканил за свой заместник в КНСБ. "Нали твърдеше, че у нас профсъюзно движение няма. Ела сега да го създадем", й казал той. Дамянова нямало къде да мърда. И попаднала директно в новините.
По онова време, в началото на демокрацията, пролетариатът си бе напълно беззащитен. И синдикалната дебютантка

взела присърце ролята си на профсъюзна Жана д’Арк.

Като всяко предизвикателство, това веднага й се усладило – горещи спорове, драматични сблъсъци, тежки среднощни преговори. "Бях като куфар – сутринта в Русе, на обяд – във Варна, вечерта – в Хасково", спомня си тя. Разочарованието идва по друга линия – от особеностите на синдикалната номенклатура.
"Отговарях за международната дейност, а тогава беше модерно да се изразява синдикална солидарност. Няма да забравя един симпозиум в Индия. Всички профсъюзни босове дойдоха с чартърни полети, с куфарчета, с командировъчни от 225 долара на ден. И изразяваха солидарност с проблемите на индийските работници, получаващи половин долар заплата. Ето това не можах да преживея", казва тя.
За мнозина опитът й да се бори за лидерския пост в КНСБ бе резултат от неистовата й амбиция за власт. За нея обаче нещата стоят малко по-различно. "Аз си знаех, че си тръгвам от КНСБ. Просто исках да си отида сама, а не да ме изхвърлят "лошите". В най-розовите си планове аз печелех председателския пост и на следващия ден подавах оставка. Красиво", разказва Дамянова. Нещата обаче се оказват далеч по-прозаични. Профсъюзите може и да правят революции, но в тях революции не се случват. И Диана се озовава в най-мрачния си сън – на улицата, изхвърлена с гръм и трясък. Но котка по гръб пада ли.
През 1993 г. тя

продава дела си от вестник "Труд" и създава ПР-агенция

"D&D". Парите били разчетени за шест месеца оцеляване. "По профсъюзно време установих, че има нужда от преводачи между медиите и производителите на новини. Бях инвестирала много в професията на ПР – в КНСБ имах приемен ден за журналисти, от които научавах тънкостите на медиите – кога затварят вестниците, как се правят и т.н. Не бях чувала за такава професия, но реших, че няма начин да няма, след като има нужда", разказва тя.
Всъщност по онова време в България ПР изобщо не беше толкова моден, колкото е сега. Нещо повече – почти никой не вярваше, че с това могат да се изкарват пари. И мнозина предричаха провал на бившата синдикалистка. Защото не отчитаха една нейна особеност – умението да оцелява.
"В едно предаване по радиото разказах какви прекрасни неща ще правя. Обади се съпруг на моя състудентка, който имаше някакъв завод. Това беше първата поръчка. След като свършихме работата и му дадохме сметката, той я погледна и каза: "Тука сте забравили една нула." Никога не съм била особено силна във финансите", през смях си спомня Дамянова.
Разбира се, пътят на "D&D" съвсем не е осеян само с рози – има и провали, и моменти на застой. Но в крайна сметка сред клиентите на агенцията се нареждат едни от най-авторитетните компании – "Приста ойл", "Пепси", "Агрима", БРИБанк… Дори и митичният кръг "Олимп" в най-скандалния му период.

"D&D" има такава една голяма карма – да я търсят в кризи.

Много фирми си съществуват с един човек в ПР-отдела, който пуска факсове. Един прекрасен ден изпадат в криза и търсят ПР-агенция. Според мен една агенция малко може да бъде полезна на организация, която вече е изпаднала в криза. Работата на ПР е да предотвратява кризи. Затова той е ефективен, когато може да участва в управлението на една компания – когато се вземат решения. Тогава може навреме да предупреди къде ще избухне скандал и да предпази от грешни ходове", казва Дамянова.
Точно тези й думи предопределят новия завой в живота й – от две години тя е изоставила агенцията си и е поела дирекцията "Връзки с обществеността" на "ЛУКойл-България".

"С Валентин Златев се запознахме по телефона,

след като около година бях работила за негови фирми в България. След това се срещнахме и установихме, че можем да работим добре заедно. Затова не се изненадах, когато получих оферта "D&D" да работи с "ЛУКойл-България". Истински бях изненадана, когато той ми предложи да оставя бизнеса си и да стана чиновник в "ЛУКойл". Той не ме изнудваше във варианта – или-или, но ми предложи нещо доста повече от това да бъда ПР. И аз изпаднах в едно ужасно терзание – мога ли да работя само за един човек, струва ли си и т.н.", спомня си Дамянова.
Валентин Златев обаче дава железен аргумент: "Ти нали винаги си казвала, че ПР е част от управлението. Можеш ли да участваш в управлението отвън?" "Трябваше да призная, че не. Така се наложи да извадя руския от сейфа", завършва Диана.
Иначе през малкото си свободно време тя играе покер или бридж, или обикаля планините с журналистката Ива Петрони. "Дишам на височина над 2000 м", обича да казва тя.
От години живее с режисьора Джеки Стоев. За изумление на всички доста буйният й син Мартин в момента е влязъл в правия път и учи икономика. След това смята да се заеме с "D&D". Причината за внезапното му укротяване е красива и интелигентна девойка на име … естествено Диана. "Оказа се, че един мъж, колкото и да е див, когато срещне НЕЯ, влиза в правия път. Абе, аз съм родена под щастлива звезда", завършва Дамянова.
Едно не може да й се отрече, че умее да живее интересно. В крайна сметка животът е кратък и най-голямото предизвикателство е да го изживееш на един дъх, запомняйки всеки миг от него. За което се иска не само смелост, но и талант.

Оригинална публикация

в. The Sofia Echo | Miroslava KOSTADINOVA | 2009-12-04

Having appointed your public relations consultancy, your first task will be to sit down with them and draft your PR and communications strategy. You will also need to establish a routine for working with, and managing, your agency. And last, but not least, you’ll need to consider how you will assess the effectiveness of your PR efforts, to gauge the return on your investment, to measure your agency’s performance.
Successful PR, whether for a one-off event or for an ongoing programme over the longer term, requires the development of a workable communications strategy. This should set out the key objectives that you want your PR to achieve, the audiences you want to reach and the main messages that you want to get across to them, and the communication channels you intend to use to get your messages over.
Getting the PR strategy agreed and approved is one thing. Having the discipline to stick with it and follow through is another, and your company will need to allocate time and people to work with the agency to deliver against the strategy and ensure results – in other words, you’ll need to develop strong teamwork with your agency.
If your company does not have a dedicated communications manager, then you will have to appoint someone as the main point of contact for the PR agency, someone with the authority to manage and monitor PR activities.
Regular contact is essential for team-building and for ensuring that your PR requirements are being met. Meetings and conference calls enable both agency and client to jointly work through the PR programme, to ensure that the timetable of activities is fulfilled, and that deadlines are met.
Evaluating progress and performance is key to an effective relationship between PR agency and client. If both parties share a real understanding of what they want to achieve through their PR programme, they should be able to formulate a clear strategy with attainable targets. And the boss will want to know how much of a return is being generated from the communications budget. How do you do that?
There is no single answer. One crude but widely used measure is advertising-equivalent value, or AEV, whereby the physical amount of media space generated by PR activity is measured and then compared to the cost of purchasing the same amount of ad space in the same media. This method does arrive at a monetary value, but it is deeply flawed as it fails to place a value on editorial coverage, nor does it differentiate between positive, neutral or negative editorial coverage.
Other ways of measuring PR include comparing your own company’s media coverage with that of your competitors. Or whether your event was well attended. Or whether your store is receiving more customers. Did your order intake increase during a period of intense PR activity? Do your suppliers, partners and staff mention that they’ve read about you in the papers, or heard something on the radio, or visited the website? And if journalists are asking for more information about your company and its products or services, and asking more questions about what it is you do and why, and are then reporting objectively on your business then you know that your PR agency is working on your media relations.

* Miroslava Kostadinova is Country Manager (Bulgaria) at Cook Communication

Стр. 7

Karieri.bg I Константин ИВАНОВ I 2001-07-19

Младеж кани девойка на романтична вечеря. Ако след десерта той й каже, че е най-големият любовник на света, това е реклама. Ако й намекне, че тя има нужда от любовник и той е най-добрият за целта, това е маркетинг. Но ако преди младежът да е казал и дума, девойката признае, че е чувала, че той е най-великият любовник, това е PR.

Представата за дейността PR се мята между две крайности. И двете доволно погрешни. Романтичната заблуда издига PR-експерта в член на екипа за връзки с обществеността на президента от сериала "Западното крило" или пък в главен виновник за продължителните промоции в клубовете по черноморските курорти през лятото и в планинските центрове през зимата. Също толкова нереалистична е и представата, че връзките с обществеността са само писане на съобщения за пресата и организиране на пресконференции.

Най-често съдържанието на рекламните карета, търсещи PR-специалисти, съдържат

Изисквания като отличен английски

ориентация към работа в екип, комуникативност, презентационни умения, организираност, творчески идеи. В замяна на кандидата се обещава интересна и предизвикателна работа, възможности за професионално развитие, престиж и заплащане според нивото в сектора.

Кариерата във връзките с обществеността започва най-често след връчването на дипломата за висше образование по специалностите PR, журналистика, филология, социология. "Най-добре е да си завършил българска филология или специалността "Връзки с обществеността" в софийския или в Нов български университет. По-важно е как пишеш, как акцентираш върху новината, а не дали имаш връзки в медиите. Трябва обаче да си с бърза мисъл и реакция, защото, изпуснеш ли момента, край… Трябва да познаваш клиента и конкурентите, да можеш да отсяваш важното от второстепенното", казва Даниела Осиковска от фирма Taurus Consultants. Известна е максимата, че PR-специалистът

Трябва да разбира от всичко

но някои допълнителни познания могат само да улеснят работата му. "Все още в PR-практиката у нас няма специализация по браншове, но безспорен плюс е да разбираш от лекарства, ако работиш за фармацевтична компания", обяснява Галин Бородинов от агенция PR Point.

PR-специалистът трябва да притежава и някои специфични умения. "Той трябва да съчетава уменията на пътуващ търговец и адвокат, на доктор, който при криза в комуникацията да предложи решение, на писател, за да може да адаптира стари стратегии. Трябва да е иновативен като борсов посредник, да е адаптивен, хитър, комбинативен, дипломатичен", изрежда Верислава Бенова, PR-мениджър в агенция "МАРК комюникейшънс".

Стъпките в PR-кариерата са три

Студентите по връзки с обществеността започват с летен стаж на позиция PR-асистент или помощник и изпълняват лесни задания, свързани с конкретна кампания. След това се издигат до PR-специалист и от тях вече зависят повече аспекти от работата в агенцията. PR-мениджърите ръководят екипите при една кампания и се стремят да разширят клиентската база на фирмата. "PR-професията е все още нова за България. Младите практици изминават по-бързо пътя в служебната йерархия, което видоизменя начина за професионално израстване. При малко PR-агенции в България дейностите на експертите са ясно разграничени. Често има преливане и обединяване на функциите на двете приети за основни роли – на PR-техника и на PR-мениджъра. Това придава още по-условен характер на отговора на въпроса за времето, вложените усилия и възнаграждението на труда", твърди Нели Бенова, PR-специалист в софтуерната фирма "Хемимонт-Смартком".

Условията на българския пазар влияят и в PR-сектора.

"Пътят до върха на кариерата може да отнеме само няколко години, което е и хубаво, и лошо: кариерата се развива бързо, но

Върхът не е много висок

Връзките с обществеността в България все още нямат достатъчно голямо значение, за да са възможни обичайните за Запада случаи, в които PR-мениджърът се издига до вицепрезидент и дори може да оглави компания с огромен бизнес", казва Галин Бородинов от PR Point. Интервюто за работа в PR-сектора не се отличава от останалите, макар че включва и задачи по разрешаването на специфични проблеми.

"То се провежда на три етапа. На първия се проверява дали кандидатът има правилното СV, придружително писмо и добри препоръки. След това се срещам с него, за да ми разкаже за професионалния си път, задавам му два хипотетични казуса за разрешаване. Следват една-две срещи с шефа на агенцията", обяснява Верислава Бенова от "МАРК комюникейшънс". Тя е интервюирала най-различни кандидати. "Беше дошла дори една 50-годишна дама от пресофиса на едно министерство с две пазарски чанти с краставици и домати. Ако е над 30-годишен, човек няма голям шанс за PR-работа, защото не може да се адаптира лесно, липсва му и бързината на мисленето", пояснява Верислава Бенова.

Големите PR-агенции имат база данни

и бъркат в тях, когато временно им потрябват допълнителни хора за изпълнението на определени поръчки. На развитите пазари често става наддаване за определени PR-специалисти, но в България ситуацията е различна. "Връзките с обществеността са все още в етапа на първоначално натрупване на хора и засега специалистите не се "въртят" между отделните агенции. Нивото на сектора не е достигнало степента на зрялост, в която PR-специалистите да могат да си търсят работа в чужбина", твърди Даниела Осиковска от Taurus Consultants. Освен експерти по реклама нейната консултантска фирма улеснява попълването на свободни места и в PR-агенциите. Показателно е обаче, че досега от тях не е постъпвала нито една поръчка за намиране на определен специалист.

Заплащането в PR-сектора досега не е било предмет на проучване, а самите фирми предпочитат да не съобщават подробности. "Заплатата не е абсолютна стойност, зависи от агенцията и от бюджета, за който работиш. Ако той е 40 хиляди, получаваш една сума, ако е шест хиляди – друга. В края на годината имаме бонуси", казва Верислава Бенова. Нейният колега от агенция "МАРК комюникейшънс" Дарин Стойков счита, че очакванията за високо заплащане в PR-сектора в България се насаждат още от преподавателите в университета. "Те казват на студентите, че това е нова и много популярна професия, че

Има глад за специалисти

споделя той. Засега това обаче се отнася за Съединените щати. Към 2006 г. Федералното бюро по труда очаква нарастване на работните места в американския PR-сектор с между 21% и 36% спрямо сегашното равнище. Средната заплата в бранша в момента е около 50 хиляди долара годишно, което е повече от средната заплата в страната и компенсира по-дългата работна седмица на американските PR-специалисти.

Българските им колеги могат да се занимават с връзки с обществеността както в PR-агенция, така и в специализиран отдел на дадена фирма. Професионалните предизвикателства на двете места са различни, както са различни и причините една компания да избере външна агенция или да предпочете "вътрешен PR-човек".

"Ако специалистът е добър, а фирмата – малка, е достатъчно да има вътрешен PR-отдел. Този вариант е за предпочитане и в големи организации, особено когато трябва да се управляват кризи, при които "вътрешният човек" знае най-добре как да реагира", съветва Даниела Осиковска от Taurus Consultants.

По подобен начин са разпределени PR-задачите в нефтената компания "Лукойл" в България. "Имаме вътрешен PR-отдел, който се занимава с ежедневни проблеми. Рафинерията "Нефтохим" също притежава отделна подобна структура, наемаме и външни консултанти за работа, която не може да се свърши от вътрешните", обяснява Диана Дамянова, директор "Връзки с обществеността и реклама" в "Лукойл". Според нея основният недостатък на вътрешния PR-специалист е, че той е част от системата. "Затова

Възможно е да загуби неутралност

и обективност. Когато те обслужва външна структура, тя гледа на едро и е в състояние да види обществения интерес. В същото време обаче външна PR-агенция трудно може да прави вътрешна комуникация, особено при бизнес с много разклонени контакти с персонала", смята Диана Дамянова.

Комбинирането на вътрешен PR-отдел с външна агенция е стратегия, използвана и от "Солвей – Соди". "Имаме вътрешен отдел, защото той може по-добре да осъществява комуникацията. За организирането на специални събития използваме обаче външна агенция. Веднъж или два пъти годишно PR-специалистите от всички компании на "Солвей" се събират в Брюксел, за да обсъдят развитието на общите комуникационни програми, обясни Пол Жакуо, изпълнителен директор на "Солвей – Соди".

Специалистът сам трябва

Да избере дали да се профилира

като работи за вътрешен PR-отдел, или да получава разнообразни задачи в PR-агенция. "Вътрешният PR-специалист познава еднакво добре и силните, и слабите страни на компанията. За него е не просто по-лесно, а задължително да намери най-добрия подход, решение или насока за разрешаване на даден проблем. При работата за една компания последователно се натрупва опит в някаква относително конкретна област", обяснява Нели Бенова, PR-специалист в софтуерната фирма "Хемимонт-Смартком". "Работата в агенция е интересна, защото в един и същ ден може да се наложи да работиш за банка, за неправителствена организация и върху проект, свързан със здравеопазването. В края на деня обаче остава съмнението, че е възможно да започнеш да се плъзгаш по повърхността на проблемите", казва Верислава Бенова от "МАРК комюникейшънс".

Без значение къде изберат да работят, бъдещето на българските PR-специалисти не изглежда мрачно. "Очаквам PR-пазарът да се развива постъпателно, макар че големият бум беше преди две години. Агенциите съвсем не са непрофесионални, първоначалното забавяне в развитието на сектора бе компенсирано от навлизането на много журналисти", обобщава Даниела Осиковска от Taurus Consultants.

Стъпалата нагоре

PR-асистент - Това е съвсем началната фаза в кариерата. Асистентът е помощник на специалиста и най-често прави мониторинг, като следи присъствието на клиента в медиите. Ако асистентът се докаже, възможно е в рамките на няколко месеца да се издигне професионално.

PR-специалист – Той разработва комуникационни програми. От него се очаква да е прецизен във връзките с медиите, непрекъснато да развива уменията си, да проявява инициатива.

PR-мениджър – Той ръководи и сплотява екипа, привлича нови клиенти и разширява бизнеса, следи за изпълнението на цялостната кампания, включително бюджета, планирането, творческите задачи.

Оригинална публикация

в. Пари | Светлана ЖЕЛЕВА | 2009-12-23 | 02:51:41

Най-добрите мениджъри са тези, които са добре подготвени, правилно си дефинират целите и умеят да работят с хора. Това са тези, на които собственото им его не им пречи да си свършат работата. Отличниците са най-добрите изпълнители, късметлиите имат краткотраен успех, а тези, които твърдят, че вторият е първият губещ, искат успех на всяка цена, смята Камелия Димитрова, управител на PR агенция Max Communications.

Принципи

Работата трябва да бъде преди всичко удоволствие, за да се върши с желание. Човек трябва е любознателен, да не спира да се учи и да не допуска мисленето му да стане шаблонно. Никога не съм искала да приличам на някого друг освен на себе си. И това е най-трудният път – да бъдеш самият себе си, убедена е Камелия.
На първо място за мен са близките ми хора и искам те да щастливи. Старая се да бъда добра майка и да съм близка с детето си. Ако от него излезе добър и щастлив човек – това ще бъде най-големият ми успех. След това идва всичко останало – любовта, приятелите, работата.

Екипът

С Ива Микова работим от няколко години заедно, запознахме се в здравната каса. Мисля, че се допълваме перфектно – тя е изключително организирана и разчитам на нейния професионализъм и преценка. Понякога няма нужда нищо да си казваме – всеки си знае каква е неговата част от работата и си я върши. И двете сме позитивни и работим с настроение. Не бих могла да работя с мрачни и неорганизирани хора.

Като на магия

Не съм съгласна, че успехът разваля – напротив, успехът трябва да те мотивира, да те зарежда и да ти показва, че вървиш в правилната посока. Може би разваля незаслуженият успех – този, който е дошъл благодарение на късмет или стечение на обстоятелствата, този, който е надхвърлил възможностите ти. Тогава човек се чувства неподготвен и не реагира адекватно. Но когато зад теб стои работа, целенасочени усилия и професионализъм, успехът може само да те радва и да ти даде сили за следващия етап. Много важно е да не се вземаш прекалено на сериозно. Случи ли се това – спукана ти е работата, убедена е Камелия.
Не съм от тези, които непрекъснато се доказват. За мен чуждата преценка не е от толкова голямо значение. Важно е как изглеждам в собствените си очи и съм доста самокритична. Даже прекалявам на моменти, признава тя.
Парите са хубаво нещо, когато ги имаш. Когато се превърнат в основна цел, нещата никога не се получават добре. Аз съм от хората, които никога не знаят колко точно пари имат. Сигурно затова в управлението на фирмата най-затормозяващи са ми счетоводните въпроси. Работата ми е начин на живот. Харесвам си я и съм от щастливите хора, които работят с удоволствие, твърди Камелия.

Неуспехът

Всеки има неуспехи, важното е да не са фатални. Винаги търся причината у себе си, дори когато не е така. Опитвам се да си коригирам грешките и да се уча в движение. Успехът и неуспехът са субективни величини – всеки има своята гледна точка и това, което е успех за едни, е неуспех за други. Зависи от целта, която гониш. Може да загубиш битката, но да спечелиш войната, или обратното. Нямам пораженско мислене, напротив – хвърлям се смело с нагласата "най-много да не стане", доверява Димитрова.

Трудното решение

Много ми беше трудно да се захвана само с PR агенцията. Винаги съм правила няколко неща паралелно и малко ме беше страх. Реших се на тази стъпка и не съм съжалявала нито за секунда. Смятам, че вървим в правилната посока и успехът няма да закъснее. Нямам много време, но релаксирам, като обръщам малко внимание на себе си. Ходя на парна баня и масаж, но най-често разпускам, като си пея в колата, докато шофирам. Страшно разтоварва, признава Камелия.
Агенцията
Агенция Max Communications е специализирана в обслужването на публични компании, осъществяване на връзки с медиите, връзки с институциите и връзки с инвеститорите. Агенцията има практически опит и в разработването на маркетингови, бизнес стратегии и стратегии за публична комуникация и реализация на проекти в областта на инфраструктурата и финансовата децентрализация. Фирмата е работила по разработването на проекти по програма ФАР, както и инвестиционни проекти, предоставяйки консултантски услуги. Някои от проектите на компанията са свързани с кампанията за корпоративна идентичност на Хофман ЛаРош – България, създаване на концепция и изграждане на информационен център на Центъра за градска мобилност към Столичната община.

***

Визитка

Коя е Камелия Димитрова

Управител е на PR агенция Max Communications.
Започва работа в сферата на връзките с обществеността през 1999 г. в пресдирекцията на Министерския съвет и работи там по времето на правителствата на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски.
По-късно става пресаташе на Агенция Пътища и директор Връзки с обществеността на Търговска Лига Национален Аптечен Център и Чайкафарма.
Две години е медиен съветник на Националната здравноосигурителна каса.
Магистър е по политология в СУ "Св. Климент Охридски".
Завършила е квалификационна програма по правителствен PR на USAID във Вашингтон през 2001 г. – съвместна програма с Държавния департамент на САЩ.
Била е хоноруван преподавател по комуникации и връзки с обществеността към Школата по публични финанси на Министерството на финансите.

Стр. 11

сп. Sign Cafe | Мартина БАРБОРСКА | 2009-12-24 

Изписаха се много неща за това как компаниите трябва да бъдат гъвкави и не само да не се поддават на световната криза, но и да извличат полза от нея. Реално обаче кризата за много фирми се оказа претекст да се отдалечат от клиентите си, да пренебрегнат собствените си служители или пък да забравят партньорите си. Ефектът на бумеранга обаче застигна всички, които мислят и действат по този начин.
Компаниите с усет знаят, че един от методите, с който могат най-бързо, най-ефикасно и най-категорично да достигнат до хората, с които работят и да проучат техните мнения и възприятия, е Интернет. За никого няма съмнение, че Интернет е превзел професионалния ни свят, проникнал е в приятелските ни среди и е навлязъл с пълна сила в емоционалното ни общуване. Точно тази ниша използват успешно агенциите за маркетингови проучвания вече и в България. Според последните проучвания през март 2009 проникването на Интернет за страната е 43% (за сравнение през 2000г. то е било 7%). Една трета от населението "сърфира" в Интернет всеки ден или поне веднъж седмично за различни цели или дейности. Не са нужни повече данни, за да се направи логичния извод по отношение на бизнеса, а именно – голям е делът на потребителите, които прекарват много време в Интернет и точно този техен афинитет към мрежата и желанието им да споделят своите мнения и оценки по различни теми успешно може да се използва. Все повече фирми за маркетингови изследвания, сред които и агенция Прагматика, която има собствена система за онлайн проучвания, залагат на тези технологии. Професионално разработените системи са усъвършенствани дотолкова, че позволяват използването и прилагането на най-разнообразни изследователски техники в онлайн среда.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ПРОУЧВА ПО ТОЗИ НАЧИН?

На практика изключително богат набор от теми и казуси могат да бъдат изследвани по този начин. Потребителската удовлетвореност в различни нейни аспекти и по отношение на различни показатели може да бъде измервана. Степента на удовлетвореност на клиентите от определен продукт или марка, начинът на дистрибуция или пък начинът на обслужване в търговските обекти са само част от нещата, които могат да се проучат, използвайки онлайн подход. Позицията на дадена марка на пазара, както и сравняването й с конкурентите също е обект на такова изследване. Във връзка с ограничаването на бюджетите за рекламни и комуникационни активности в почти всички фирми постоянно се търси начин за оптимизиране на средствата. Един от начините това да се случи е лансирането на кампании, чийто потенциал предварително е тестван. Възможностите, които дават онлайн изследванията, създават условия за безпроблемно тестване на продуктови и рекламни концепции още на идейно ниво. Опциите за "качване" на аудио, видео и друг формат файлове дават възможност да се тестват не само печатни визии, но също така телевизионни и/или радио варианти на рекламите. Тестването на различни опаковки, етикети, лога, както и генерирането на имена също са част от възможностите, които онлайн проучванията вече реализират. По този начин със сравнително малък ресурс всяка компания може да получи бърза и ефективна обратна връзка от потребителя, да установи неговите спонтанни реакции и да измери потенциала на своята идея.
Ценовата чувствителност на потребителите, както и промяната в тяхното консуматорско мислене и поведение, особено в този деликатен икономически период, също се изследва интензивно през последната година. Провеждат се успешно и проучвания на тема удовлетвореност на служителите в различни компании. Освен удовлетвореност на работещите, се изследват и показатели като лоялност, мотивация, стимули за повишаване на ефективността и др.

КАКВИ КОМПАНИИ МОГАТ ДА ИЗПОЛЗВАТ ОНЛАЙН ИЗСЛЕДВАНИЯ?

На практика фирми във всяка една област могат да използват онлайн изследвания, ако представителите на тяхната целева група са активни ползватели на Интернет. Както споменах, според изследваната тема този тип проучвания могат да са както външни за една компания (с реални и потенциални клиенти), така и вътрешни (с нейните служители). Това могат да бъдат фирми в областта на комуникациите (телекомуникации, медии, Интернет доставчици), маркетингови и консултантски фирми, 1Т фирми, фирми за техника, оборудване, банкови и небанкови финансови институции също вече ползват такива проучвания. Компании в областта на недвижимите имоти, туризма, козметиката и фармацията, автомобилната и мебелната индустрия, както и бързооборотните стоки. Подобни проучвания фирма Прагматика проведе и за някои държавни институции. Както става ясно не толкова браншът, в който оперира определена компания е важен, колкото темата на проучването и специфичната целева група.

КАКВА ЦЕЛЕВА ГРУПА МОЖЕ ДА СЕ ОБХВАНЕ?

С онлайн проучвания може да обхванем лица, които са активни в Интернет пространството или служители на компаниите с постоянен достъп до Интернет.

ЗАЩО ОНЛАЙН ПРОУЧВАНЕ?

Освен улеснения достъп до лицата от целевата група, онлайн изследванията имат и още няколко много съществени предимства: Лесната организация и координация на цялото проучване – на практика не се налага брифиране на полеви сътрудници за изпълнение на теренната работа, постоянен контакт със супервайзорите, нито пък последващ контрол. Бързата и лесна рекрутация на участниците – просто се селектират лицата, отговарящи на таргет групата или се взима база данни от клиента, ако той разполага с такава и директно им се изпращат линкове с въпросите.
Бързината на проучването -реално почти веднага след попълването на въпросниците може да имаме изчислени резултатите. Спестява се време за транспорт на данните, за куриерски услуги, за въвежане и т.н.
Ниските разходи – на последно място, но може би първото по важност за компаниите.
Като заключение може да се обобщи, че в настоящия момент наистина комбинирането на технологиите в маркетинговите изследвания заедно с предимствата, които предоставя глобалната мрежа дават възможност на компаниите, дори и в ситуация на икономическа криза, да не остават дистанция между себе си и потребителите, служителите и бизнес партньорите си.

Автор: 

Стр. 93, 94

сп. Sign Cafe | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2009-12-24 

Едва ли има по подходящо време от празничния месец декември да предложим нещо ново на нашите читатели. От брой 12-ти 2009 г. SIGNCAFE стартира ПР раздел, с който разширява разнообразието от теми в областта на интегрираните маркетингови комуникации. Първият ни гост е Мария Гергова, един от най-изявените ПР професионалисти у нас. След 4 години в Съвета на представителите на ИПРА и 4 години в борда на директорите, Мария успява да привлече вниманието и доверието на много хора в организацията и през настоящата година зае президентския пост като най-младия представител в 50-годишната история на международната асоциация, първи от Централна и Източна Европа. По време на едногодишния си мандат тя работи за развитието на организацията в световен мащаб и за възможността българският ПР да се открои по-ярко на световната ПР карта.
Разговаряме с Мария Гергова, скоро след годишната конференция на Международната ПР Асоциация ИПРА, която се състоя на 30 октомври в Лондон, форумът се очерта като основополагащо събитие за продължаващата дикусия относно ползата и начините на употреба на социалните медии.

Г-жо Гергова, вашият мандат изтича през февруари 2010-та. Какво се случи през изминалата една година от българското председателсто на ИПРА?

Точно днес направих едно от последните си онлайн обръщения към членовете на организацията в качеството си на президент, което прозвуча като равносметка какво сме постигнали, какво лично аз изживях и научих. Предполагам за мнозина 2009-та е била тежка година. За мен също, но изпитвам удовлетворение, защото преодолях доста препятствия с подкрепата на хора от цял свят. Убедена съм, че като комуникатори, сме призвани да постигаме целите си с блага дума, а не с негативен тон или вражда. Призивът ми към всички членове на организацията беше да си говорим, независимо от разминаванията в манталитет, култура, професионално ниво дори. Въпреки лекото пренебрежение, което все още се долавя сред колеги от по-развитите пазари, мога да ви уверя, че в България сме постигнали много добро ниво на професионализъм. Доволна съм, че успяхме да осъществим заложените цели. Осъвременихме етичния кодекс на ИПРА в съответствие с изискванията на дигиталната епоха. В своя нов вид, кодексът бе официално представен на годишната конференция в Лондон. Направихме мащабно изследване как е еволюирала организацията през 50 годишната си история – от затворено общество на много елитни ПР професионалисти от Великобритания и Щатите, днес има почти равномерно разпределение по целия свят. Което поставя въпроса за начина, по който комуникираме помежду си. Затова стигнахме до идеята за реализирането на единна комуникационна платформа, нещо като Facebook, но от затворен тип, където могат да се създават групи по интереси, да се публикуват статии, микроблогове и т.н. Може би в началото на следващата година новата онлайн платформа – IPRA Life, ще е на разположение на членовете. Друга инициатива, която предизвика много положителни реакции и съдействие от представители на организацията е преводът на сайта на арабски език. Работата на колегите в Сирия, с които си партнирахме по този проект, е почти мисионерска, тъй като страната сега се отваря. Иска ми се усилията за подобряване на комуникацията да продължат. Догодина конгресът е в Перу, половината от организаторите на местно ниво не говорят английски език.

Какви етични принципи налага дигиталната комуникация?

Няма как да контролираш всички, винаги ще има добри и лоши практики, но ние залагаме стандартите и се обединяваме около волята да ги следваме. Към настоящия етичен кодекс разработваме наръчник за развитие на правила и препоръки относно работата на ПР специлистите в дигитална среда. Стремим се да елиминираме възможностите за заблуждаваща и прикрита информация онлайн, неточна и невярна. За да запазим имиджа на професията трябва да гарантираме, че играем честно.

Годишната конференция на организацията мина под знака на кризата и новите възможности. Кои бяха най-горещите теми в сферата на глобалната комуникационна индустрия, дискутирани на форума?

Идеята беше да отчетем факта, че живеем в криза и същевременно, че дигиталната среда предполага по-евтин начин на комуникация. Създаването на още по-креативни и ефективни кампании на по-ниска цена и използването на новите медии бяха основните теми. Добрите практики, споделени на форума, потвърдиха, че най-успешните кампании в тази кризисна обстановка са уеб базираните, които умело съчетават всички налични канали в онлайн пространството – социални мрежи, блогове и т.н. Особено впечатление направи украинска кампания*, реализирана с нищожни средства за представянето на историческа книга за загиналите по време на Втората световна война. Уникално креативна с изключително добри резултати.
Един от основните сблъсъци бе дали могат да се създават онлайн общества, на които ние като комуникатори да влияем. От друга страна трябва да се знае, че вече няма сигурни големи бюджети, трябва да се оправяме с по-малки и да създаваме още по-впечатляващи неща. Дигиталната среда наложи тотална промяна и на ПР специалиста – онзи старомоден практик, който изпраща прессъобщения вече не съществува. От нас се очаква да сме технически грамотни и с лекота да боравим с всякакви онлайн канали за комуникация. ПР техниките са много успешни в онлайн среда. Направи ми впечатление презентацията на IBM, която представи цялостната стратегия по отношение използването на социалните мрежи за вътрешна комуникация и повишаване имиджа на компанията. Интересна позиция, но трябва да се има предвид, че този тип комуникация е нож с две остриета. Удовлетворените служители се превръщат в посланици на организацията, но за една нездрава компания би било заплаха за публичния й образ.

Web 2.0 поставя клиентската перспектива в общуването и това очевидно ще е водещото оттук нататък?

Преди комуникацията беше медиа-аудитория, сега е многостранна и интерактивна, всеки човек е медиа в онлайн пространстовото. Има реален диалог и трябва да внимаваме какво и как говорим.

До скоро трябваше да се разяснява, че ПР не е просто ненужен разход, а помага на бизнеса да расте. Това разбиране вече съществува ли и у нас?

Мисля, че да. Рекламните бюджети през настоящата година се съкратиха значително повече от тези за ПР. Една компания не може да си позволи да прекъсне комуникацията със своите публики. Сред акцентите на годишната ПР конференция беше, и практиката го доказва, че в днешно време рекламата не е толкова ефективна, колкото комуникациите. Тя е много по-скъпа като цяло и в търсенето на ефективност и оптимизация, фирмите се ориентират към ПР техники. Обикновено големите компании се насочват към този подход. И сред нашите клиенти единствено финансовите институции са съкратили бюджетите си за ПР.

Тенденцията на тазгодишните рекламни фестивали е обединяването на реклама и ПР в обща комуникационна платформа. Все по-актуален става въпросът и за ПР метриките. Уеднаквиха ли се понятията в тази посока?

В начален етап сме на мисленето за измеримостта на резултатите. Понятията не са уеднаквени, зависи от типа кампании. Ако кампанията е ориентирана само към продажби или е само за ПР е лесно, но когато съчетава набор от канали и техники, трудно може да се измери ефекта конкретно на ПР частта. Например реализираме public affairs кампания с цел да лобираме за промяна на даден закон. Спрямо това се формулират някакви очаквани резултати и тогава се борим да докажем, че сме ги достигнали.

Наскоро информационните агенции съобщиха за необичаен ПР ход на латвийски мобилен оператор, инсценирал падането на метеорит, за да предизвика интерес и обществено внимание към страната. Като ПР специалист как бихте коментирали подобен подход?

Напомня ми за едно гостуване в Казахстан точно след световната премиера на филма "Борат". На въпрос защо не коментират темата, отговорът бе, че за тях това е негативно представяне на страната. Тогава един от международните ПР специалисти вметна – добре, но сега целият свят знае къде е Казахстан. Като реплика на "Борат", впоследствие, се създаде един филм с историческа тематика, представящ истинската култура, ценности и история на страната. Ето пример, как може да стъпиш върху негативното за изграждането на нещо положително. Но със скандалите трябва да се внимава, ако искаш да се движиш по ръба, трябва да си подготвен за това и да умееш да предвиждаш ефектите.

Стр. 97, 98, 99, 100

сп. Sign Cafe | 2009-12-24 | 00:00:01

Данни за държавата

Територия на All Channels: 500 м2 незастроена и около 400 застроена площ.
Местонахождение: София, ул. Ралевица 82
Население: 33 постоянно пребиваващи
Език: Англоезична разновидност на българския език със заемки от класическия каруцарски
Религия: Политеистична
Основен поминък на населението: Brand Experience
Дипломатически отношения: Fleishman Hillard

"Пари излишни за ремонти нямам", заявява бакшиша и спира колата на около 200 метра от КПП-то на АП Channels – малката държава, родила няколко от най-награждаваните комуникационни кампании в България и напоследък, Европа. С фоторепортера Иван слизаме неохотно, а шофьорът, кълнейки се, че идва тук за последен път, пришпорва таксито обратно към близкия бул. България. Прескачайки ловко локви и кучета, подминаваме строежа на бъдещ бизнес център и няколко необитаеми нови блока и достигаме крайната си цел: къщата, т.е. държавата с червената табела (така съседите, нечетящи латински букви, наричат мястото). На границата на All Channels и България ни посреща нашият гид Мъро, за който по-късно разбираме, че заема поста Творчески министър на републиката. "Посетите ли веднъж All Channels – подгрява туристически той – има голяма вероятност да дойдете отново или дори да поискате да останете". Изглежда като да си вярва. Той живее тук от близо година и е един от най-скоро заселилите се. А първите заселници са създали държавата преди повече от 8 години.
Научавам интересни териториални факти: столицата на All Channels – Офиса, е първата столица, застроена на три етажа – нещо, което, ако се замислиш, рано или късно очаква и нашата София. На първия етаж се помещава двореца на президента на републиката Александър Дурчев, както и бюрото на МВР, управлявано от местната Бойко Борисов, Мария Атанасова. Извън административните си функции, както и диктатурата над бъдещия университет на държавата – Alliance, разбирам, че тя е натоварена и с репресивни правомощия и следи доколко местното население спазва конституцията на държавата, включваща задължението всеки поданик да носи чисти офисни обувки на територията на столицата, персонално да мие чашата си от кафе в края на деня и собственоръчно да си изхвърля боклука, който е направил на обяд. "В дните преди Конституцията ние ги хващахме, че не си мият чашите, но от мениджмънта ги пускаха. Един нямаше осъден!", казва Мария и някак очаквам да врътне глава на 45 градуса с онази министерска комбинация от инат и мускулесто самообладание, но вместо това тя се усмихва и ми връчва чифт сини калцуни, които ще трябва да нося по време на престоя си в столицата.
Причината е прозаична: така населението на All Channels предотвратява проникването в държавата на калта, с която през този сезон водещата дотук улица Ралевица изобилства. Научавам още, че до Офиса се помещава малката, почти незастроена провинция Двора, в която лятно време кипи туристическа дейност при безвизов режим, влючваща алкохолни дегустации и барбекю-приеми с клиенти, приятели и почетни граждани на републиката (често наричани "фриленсъри", а в един частен случай – "Асерето"). В заключителните часове на тези светски приеми, научават възхитените ми уши, неизменно се слушат любимците на властта Sepultura и Художественият министър Милен разказва митичната по тези земи причта за хамстера и тиксото. Лично президентът на държавата г-н Дурчев често може да бъде забелязан в провинцията Двора, отдаден на любимия си лов на орехи, които разкъсва с голи ръце и яде, твърдейки, че са полезни за мозъка. Освен това в Двора се намира Министерството на транспорта, както и най-големият логистичен център на държавата – Склада, намиращ се под юрисдикцията на продукционната министърка Мария Николова.
За да бъде признат някой за пълноценен гражданин на държавата, той трябва да премине любопитен ритуал, наподобяващ нашето традиционно вадене на кръста от ледените води, което се случва на Йордановден: младата надежда се гмурка в кофата пред офиса и търси там важен документ, за чието изчезване носи отговорността. Всеки жител на републиката, започвайки с нейния създател и президент Александър Дурчев, пази жив спомена за своето лично бойно кръщене. "Всеки министър в All Channels е тръгнал от кофата – казва той. – Първо ровиш в малкото кошче, търсиш някое загубено брифче или бележки, после започваш да ровиш и в кошчетата на колегите. И така в един момент се виждаш в най-хубавия си костюм, заровен до кръста в кофата на булеварда, пред очите на цял рейс с туристи. Някъде тогава и разбираш, че в теб има хляб за министър в All Channels. Или за клошар."

НЯМА БОЖУРИ!

Ако АЛФ беше се приземил в All Channels, щеше да види проблем с класическата си реплика. В местния език, оказва се, не съществува дума за "проблем". Вместо нея тук използват думата "божур". Да береш божури, обяснява ми управляващият рекламен министър Мария Славова, означава да разрешаваш спешни ситуации, които внезапно разцъфват от нищото. Виждам, че божурите са засегнати дори в манифеста на републиката, който откривам разпечатан на едно бюро: "Нашето неписано правило е да зарежем всичко, когато някой се нуждае от помощ. Помни, че човекът с божур днес вероятно е този, от когото ще имаш нужда ти утре". А сега обратно към АЛФ: Извънземните се оказват чести посетители на държавата през годините на съществуването й. "Ядяха ни от чиниите, пиеха ни от чашите и после ги мятаха небрежно в мивката – спомня си Продуктовия PR министър Диди времената, преди държавата официално да ограничи извънземния достъп с поправка в конституцията – а веднъж ни оставиха и една кафява запетая върху тоалетната чиния. Това сложи край на дипломатическите ни отношения".
Точно както едно време левчетата бяха обезпечени със злато и всички активи на банката, жителите на малката държава обезпечават представянето си с активите на 6 международни награди и още редица български такива, сред които "Бизнес супербранд за 2007 -2008", 2 пъти "PR-агенция на годината" според в-к Капитал и поредица награди на БДВО, първата от които датира от вече далечната 2003-та. Предъвквайки тази информация, влизам в съкровищницата, където разглеждам статуетките и сертификатите по стените. Оставам удивен от добре оползотворената площ, побрала в себе си тенис корт, боулинг писта, бейзболно игрище, боксов ринг и дори игрище за голф (наричани още Wii sports pack). Научавам още, че на територията на държавната съкровищница министрите на АП
Channels провеждат работните си срещи или брейнстормват в студените дни. Пак там периодично действа и съветът на старейшините на държавата, съставен от 11 умни министерски глави, до една хрускащи солетки и фъстъчки, пийващи кафенца и водички.

Шестте диаманта в короната на All Channels

Silver Drum / PR – Corporate Social Responsibility) Golgen Drum New Europe | "От любов към живота" – кампания на AVON България срещу рака на гърдата 2008
Stevie Winner / Corporate Social Responsibility Program of the Year in Europe | The International Business Awards | "От любов към живота" – кампания на AVON България срещу рака на гърдата 2008
SABRE Award / Най-добра комумикационна кампания в сферата на здравеопазването! The Holmes Report | Национална кампания срещу рака на маточната шийка "За теб и тези, които обичаш" – GlaxoSmithKline 2008
Stevie Winner / Най-добра комуникационна кампания в Европа | The International Business Awards I "От любов към живота" – кампания на AVON България срещу рака на гърдата 2007
SABRE Award / Кампания, свързана с кауза I The Holmes Report I "От любов към живота" -кампания на AVON България срещу рака на гърдата 2007
SARRE Award / Благотворителни организации и организации с идеална цел | The Holmes Report I Национална кампания за превенция трафика на хора в България – КЕЪР БЪЛГАРИЯ 2006

От самото начало на разходката си цикля над въпроса "Що за животно е бранд експириънса", който е посочен като основен поминък на местното население и, не издържайки повече, поставям въпроса ребром на Управляващия министър на PR-a Ники. "Накратко – отговаря той – brand experience е умението да създадеш свят. Brand experience е точката, в която хората и марките си взаимодействат и това поражда съвместно изживяване. Всички жители на републиката участват в този ритуал и всеки има своя роля: представителите на пиарския клан, на рекламната раса, медийната клика, счетоводната каста, събитийните туземци и дигиталното племе – това, което ни различава, поражда химичната реакция, която ни помага да направим големия взрив".
Жителите на All Channels изповядват политеистична религия, в основата на която все пак стои познатото ни триединство, представено тук като Светата троица "Бранд – Бранд експириънс – Платформа за диалог с миряните". Ежедневно, минимум по 8 часа (но често доста повече), хората тук почитат своите богове. На всеки бог се кланят различни екипи, според потребностите му. Често се правят и жертвоприношения, в които се жертват идеи, уикенди и цели отпуски, както и тонове пропуснат сън – за което хората в All Channels твърдят, че не остава незабелязано от жреците на техните божества. Като любопитно отбелязвам и присъствието в списъка с боговете и на един на npo-боно бог, който всеки член на екипа почита и обича като свой: SOS Детски селища. Също така всеки жител на държавата притежава личен олтар, пред който може да се моли на спокойствие по цял ден, а в някои по-екстремни версии, приети основно в министерството на медийното планиране и купуване, и още по-основно в случая с медийната министърка Валя, да удря и челото си в клавиатурата на своя олтар, подобно на мохамеданите. Като хората от All Channels приключиха с дневната молитва, отидохме да пием бира в провинцията.

Универсална молитва…към всички богове на All Channels

Бронде наш, който си на рафто,
да се свети баркода Твой,
до дойде брифа нов Твой,
да бъде кампанията ти успешна,
както на бранд ауернес,
така и на продажби.
Хляба наш насъщен дай ни днес,
но недей кара ни да го
изработваме през уикенда,
(ако не се налага), и не въведи ни
е изкушение от конфликти на
интереси, но избави ни от лукавия,
защото Твой е бюджета,
тайминга и славата Твоя во веки
веков. Наздраве.

Което и беше официалния край на визитата ми по тези земи. Ето заключителните ми думи към теб и поколенията: заслужава си да посетиш All Channels, защото ще откриеш един свят с неповторим дух и екип, в който друго освен да се влюбиш просто няма какво да се случи. Но все пак и тук, хора раждат се, дишат, мечтаят; във тревоги и слънчеви дни, подир каквото там беше бягат. Всъщност не знам как да ти обясня защо всички тези хора идват в All Channels, остават и очевидно са щастливи, но е факт. Ако светът, който са си създали и в който живеят, е направен по подобие на онзи, който създават с така любимия си brand experience, нещата поне за мен се обясняват.

Стр. 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47
 

PR Kernel I 2009-12-23

Кои са най-често задаваните „PR въпроси“? М3 College потърси отговора на този въпрос в ексклузивно интервю с Весела Калъчева – едно доста познато име в българския PR. 

Г-жа Весела Калъчева е професионалист с богат опит въпреки младостта й. В момента тя е мениджър „Връзки с обществеността“ в УД „Синергон Асет Мениджмънт“ АД. Както вече споменахме, нейната връзка с PR датира не от вчера. В биографията й се нареждат последователно няколко атрактивни длъжности: PR мениджър в „Райли“ АД, консултант „Връзки с обществеността и европейска интеграция“ в СО – район „Студентски“, директор на Информационния отдел в Нов български университет, мениджър "PR и реклама" в Unionbank. Наред с всичко останало, тя е и преподавател в М3 Communications College, фен на виното и йогата, а също така и практик с богат професионален опит… Да продължаваме ли?
Във връзка със стартиращия през февруари едногодишен курс на M3 College потърсихме нейното компетентно мнение по актуалните и най-често задавани въпроси от сферата на PR . 
Тя говореше, а ние просто я слушахме…

1. Как се възприема социалната, обществената и професионалната роля на съвременния PR специалист у нас днес?

PR е функция на управлението. Когато мениджмънтът на една компания е подготвен да приеме управлението на комуникациите като неделима част от останалите си функции, тогава виждаме PR специалиста в ролята на директор по комуникациите, често с ранг на вицепрезидент на компанията. Позиция, позволяваща да взема решения, да прокарва политики и да работи успешно с вътрешните и външните публики. Това обикновено наблюдаваме в мултинационалните компании у нас или в компании с чуждестранно участие. При тях има ясни правила и стандарти. Да се работи с тях и за тях, изисква и налага висок професионализъм. 
Какво се случва, когато топмениджмънтът приема и свежда ролята на PR специалиста най-често до пресаташе, което да бъде успешна „бариера“ пред вечно питащите и задаващи „неудобни“ въпроси журналисти? Когато на PR се гледа като на пропаганда, чиято основна цел е не толкова да информира и да формира позиции, а да манипулира? Тази неподготвеност, обикновено свързана с липсата на съответното образование по бизнес администрация, поставя PR специалиста, от гледна точка на субординацията в компанията, на позиция, която не позволява вземането на управленски решения и създава невъзможността да се участва във формирането на корпоративната политика. Надеждата ми е, че с времето и по естествен начин ще се оттеглят от бизнеса и обществения живот мениджърите, чийто стил на управление се е формирал в „соцреализма“. На тяхно място ще дойдат – и наблюдавам, че вече се връщат – млади мениджъри, завършили водещи бизнес училища в чужбина, носители на друг тип корпоративна култура. Те са подготвени за това, че няма да управляват човешки ресурси, а ще развиват човешкия капитал на компанията, че добрата репутация е свързана с успешни вътрешни и външни комуникации. 
А начинът, по който родните политици употребяват PR, доведе до превръщането му в мръсна дума. Това пък от своя страна накара доказани специалисти от сферата на политическите комуникации да се преориентират към корпоративните комуникации и бизнеса.

2. Какви качества задължително трябва да притежава един професионалист в PR сферата?

PR е „човекът на вратата“ (the man at the door). Той е медиаторът между различните публики, гледни точки, интереси и неговата задача е да се грижи комуникацията да тече гладко и да има разбиране. Тази му позиция изисква много високо ниво на комуникативни умения, познания в много и различни области – бизнес, култура, политика, да притежава качества като гъвкавост и адаптивност, умение да се учи в „движение“, да взема бързи решения и да ги отстоява, да има визия за бъдещето, да е открит и да създава доверие. Мога да изброя още много в тази посока, но има едно качество, на което искам да акцентирам, и лично за мен то е много важно: PR специалистът трябва да има високо ниво на социална интелигентност – да притежава и развива умението си да се разбира с другите и да ги привлича за сътрудничество.

3. Каква е мисията на съвременния PR практик?

PR практикът обикновено работи за компания, институция, политическа партия или сдружение на гражданското общество. Негово професионално задължение е да участва във формулираното и реализирането на мисията на съответната организация. Социалната му чувствителност за случващото се в организацията и извън нея, професионалната етика и морал са ориентирите, по които следи вярната посока. Може горното да звучи наивно, но прекрачването на етичните норми, най-често се връща като бумеранг върху него и компанията, за която работи. 

4. Каква е разликата между PR професионалиста и аматьора? (Бихте ли назовали крещящи примери и за едното, и за другото?)

В професионалните стандарти и етиката. Вярно, че в нашата професия навлязоха и навлизат хора без каквато и да е академична подготовка по масови комуникации. Явно времето и условията са такива. Има служители, в чиито длъжностни характеристики, освен другите им задължения, са добавили и PR. Това не е толкова страшно, защото, ако те имат желание да се учат и усъвършенстват, могат да го направят в университети и в колежи като нашия. M3 College е особено подходящ за работещи хора, на които им се налага да изпълняват PR функции или просто имат интерес да се развиват в този посока. Той предлага по-кратки форми на обучение и е ориентиран към нуждите на бизнеса. Така че, дали да станеш професионалист или да си останеш аматьор, е въпрос на избор и на съответните изисквания на пазара. 

5. Каква е Вашата най-ярка асоциация, когато става въпрос за качествен PR? (Моля, дайте пример за успешна кампания или успешна съвременна PR фигура.)

Avon и участието й в кампанията срещу рака на гърдата. Всяка компания е създадена с цел печалба, но когато тя е осъзнала социалната си и корпоративната си отговорност, тя е извела комуникацията с всички публики на качествено ново ниво, което пък води до високо обществено доверие.

6. Какво е бъдещето на PR?

Новите технологии непрекъснато променят комуникацията във всичките й аспекти. Тя става все по-бърза, което пък променя качеството й по отношение на съдържание, обем и визуални средства. Всичко се случва в реално време и то с активно наше участие. Само се надявам хората, въпреки техническите средства, да запазят способността си за междуличностно общуване.

Оригинална публикация

19min.bg I 2009-12-22

PR акцията на Берлускони няма да го остави на върха, заяви най-известният политолог в Италия Джовани Орсина. Според него, италианският премиер сам е организирал инцидента в Милано, за да закрепи поразклатените си позиции. Според източници на няколко медии, лидерът на Форца Италия е бил почти възстановен от раните си, но все още избягвал публични изяви, за да запази одобрението от 56%. Атаката е чиста бутафория, като се предполага, че е използван спрей, с който лицето на Берлускони да изглежда окървавено. Фотографиите на Берлускони са били PR акция, на която са се хванали всички световни медии, твърди руският Коммерсант. Медията припомня как цяла седмица италианският премиер е получавал цветя и картички от свои поддръжници. Политологът Орсина, който се слави като голям познавач на италианската политика добавя, че рейтингът на Берлускони най-вероятно отново ще тръгне надолу, защото симпатията към премиера е временно явление.

Оригинална публикация

M3 College I Дарина ГАРВАНОВА I 2009-12-21

Във връзка с предстоящия едногодишен курс по PR екипът на М3 College иска да „развенчае“ някои понятия. За съжаление имиджът на българския PR е изключително нерадостен по разбираеми причини. Според Стефан Марков, собственик и управител на „Ринамар“ ЕООД, специализирано в управлението на ИТ проекти и ИТ мениджмънт, това се дължи на факта, че пазарът е „изпълнен с непрофесионалисти, които вдигат голям шум около себе си, но пък генерират некомпетентна комуникация (практически всички т.нар. PR на звездите от шоубизнеса), както на неразбирането от страна на медиите за същността на PR като професия и съответстващото негативно описание на различни политически изяви като „PR“.

Казано с други думи, М3 College иска да произвежда бъдещи PR професионалисти, които да наложат професията такава, каквато трябва да бъде! И съвсем логично е да си зададем основополагащия въпрос: „Каква е мисията на PR“? За отговор М3 College потърси мненията на едни от най-големите специалисти в областта. Благодарни сме, че именно те се ангажираха да преподават в предлагания от нас едногодишен PR курс, защото мисията на М3 Communications College е да произвежда бъдещи лидери в сферата на PR!

Ето какво ни казаха те:

„Струва ми се леко претенциозно да се говори за мисия. Пък и PR практиците нямат една-единствена посока. Но като цяло си мисля, че не бива да се забравя тънката граница между почти правилно и правилно. Дяволът се крие в детайлите и когато твоята работа може да повлияе на значителни групи от хора, тогава става дума преди всичко за отговорност, с която трябва да се съобразяваш. При всяко положение тази работа изисква внимателен баланс и поне някаква степен на скрупули при изпълнението й. Не мога да формулирам мисия, но бих казала, че ние трябва да сме на първата линия на социалните процеси, ние трябва да сме тези, които генерират промяната и й акушират да се случи. И е редно да правим това с желанието да е за добро и по най-добрия начин, на който сме способни” (Радина Ралчева, собственик и управител на Go Green Communications и преподавател в M3 College).

„Мисията е нелека – да играе ролята на преводач между езика и нуждите на една организация и тези на нейните публики, да подпомага клиентите си да разберат същността и важността на добрата и ефективна комуникация, да допринесе с безкомпромисен професионализъм за издигането на имиджа на професията“ (Стефан Марков, собственик и управител на „Ринамар“ ЕООД и преподавател в М3 College).

„Да информира своевременно по съвременни начини и чрез осмисляне на комуникационните канали“ (доц. д-р Иванка Мавродиева, тесен специалист по PR, бизнес комуникация и спичмейкинг и преподавател в М3 College).

„PR практикът обикновено работи за компания, институция, политическа партия или сдружение на гражданското общество. Негово професионално задължение е да участва във формулираното и реализирането на мисията на съответната организация. Социалната му чувствителност за случващото се в организацията и извън нея, професионалната етика и морал са ориентирите, по които следи вярната посока. Може всичко това да звучи наивно, но прекрачването на етичните норми най-често се връща като бумеранг върху него и компанията, за която работи“ (Весела Калъчева, мениджър „Връзки с обществеността“ в УД „Синергон Асет Мениджмънт“ АД и преподавател в М3 College).

„Основната му мисия е да намери пресечната точка и най-добрия баланс между интереса на своя работодател/клиент и интереса на клиентите/обществото и така да извлече ползи. Негова основна задача е да комуникира добре, като в това се включва отличното познаване на техниките на комуникация и на публиките, до които достигат посланията. Най-общо, той трябва да оптимизира комуникацията и да изгражда доверие и позитивно отношение“ (д-р Александър Христов, председател на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), директор „Връзки с обществеността“ в Корпоративна търговска банка АД и преподавател в М3 College).

За повече информация за преподавателите и за предстоящия курс, моля, посетете нашата страница www.m3college.com .

Автор: Дарина Гарванова, M3 College

Оригинална публикация