www.capital.bg I Зорница МАРКОВ, Илин СТАНЕВ, Росен БОСЕВ I 2.03.2012

Защо властите във Виена разследват дейността на австрийския лобист в България и какво могат да открият

Каква е причината България да бъде спомената 27 пъти в австрийския парламент на 16 февруари 2012? При това в едно от най-дългоочакваните и шумно отразявани заседания? Не, не е ски купата в Банско, нито уличните джебчии. Причината е лобист номер едно, наречен впоследствие от местните медии "крал на корупцията" – Петер Хохегер.

Парадоксът е, че това е същият човек, който през 2008 г. беше избран от правителството на тройната коалиция да "чисти имиджа на България" пред Европейския съюз именно заради ширещата се корупция и организирана престъпност. Едноименната PR агенция на Хохегер спечели поръчка за около 1 млн. евро и в продължение на година трябваше да лобира пред международните медии и институции в полза на България.

Сега Хохегер трябва да чисти собствения си имидж. Срещу него в Австрия се води мащабно разследване на всички нива – от прокуратурата до специална комисия в парламента. През годините лобистът е изградил перфектната инфраструктура, използвана за съчетаването на политически, бизнес и лични интереси и подозирана за създаването на корупционни схеми. В най-силните си години – между 2000 и 2006 г., Петер Хохегер е имал здрав политически гръб, плащал е на министри, шефове на държавни институции, помагал е да се пишат закони, да се сключват нечисти сделки. Всичко това ден след ден сега излиза наяве.

Както австрийските фирми през изминалото десетилетие растяха към Източна Европа, така и лобистът изграждаше своята мрежа от офиси и през 2005 г. стъпи в София. Затова разследващите сега проверяват и бизнеса му в България и ровят в няколко посоки. Първата е: какви услуги е извършвал Хохегер около сделките за "Мобилтел" (от 2002 до 2005) и плащал ли е във връзка с това пари на политици в Австрия и България (виж стр. …). Втората сфера на интерес за австрийските власти са проектите на лобиста за българското правителство и какви суми е получавал. И трето – има ли връзка между сделките за "Мобилтел" и работата за кабинета "Станишев".

Официално Хохегер е работил само по един проект за имиджа на българското правителство. Разследване на "Капитал" разкри и други договори, за които тогавашните политици не можаха да си спомнят. За "забравения" проект няма обявена обществена поръчка. За подизпълнител при всички услуги от Хохегер за правителството е избрана фирма на Моника Янова, близка до самия възложител – бившия премиер Сергей Станишев.

Разследването в Австрия разкри и други притеснителни факти. Оказва се, че с държавните пари от проекта за чистене на българския имидж са плащани хонорари на високопоставени австрийски политици, без да е ясно каква точно услуга са извършвали. Бившият министър на вътрешните работи Ернст Щрасер е взел 100 хил. евро. Или както сам обяснява: "Господин Хохегер имаше международен клиент, който имаше проблем. Аз помогнах проблемът да бъде решен."

Европейски експерт на българска територия

Обявеният за суперпрофи международен PR експерт Петер Хохегер отвори официално офиса си в България през май 2005 г. Няколко стегнати бизнес интервюта го представиха като специалист, който знае как се гради имидж на световно ниво и с амбицията да обслужва големите международни компании в България. Разбира се, най-вече с австрийски капитали.

През 2006 г. едноименната компания на Хохегер в България влезе в публичното внимание и по държавен проект. Фирмата беше класирана на второ място в злополучна поръчка на Министерството на външните работи, в която за победител беше избран скандалният израелски бизнесмен Шимон Шевес. Неговата съмнителна репутация в Израел и Германия, както и съдебните процеси за злоупотреби с доверието, доведоха до развалянето на договора с външното министерство. В ролята на добрите застана компанията на Петер Хохегер, която предложи да продължи проекта, без да се обявява нова поръчка. Това обаче не се случи.
Две години по-късно – в края на 2007 г., Министерският съвет обяви поръчка за близо 1.9 млн. лв. за "Провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС". На конкурса се яви австрийският лобист и я спечели.

"Основен приоритет по време на моя мандат беше членството на България в Европейския съюз. Имаше необходимост да потърсим европейска фирма, която да се грижи за имиджа ни преди и след влизането в ЕС. Разширяването на Евросъюза беше въпрос на политическа среда, а не толкова на обективни критерии", коментира пред "Капитал" предходният премиер Сергей Станишев. Пред вестника той каза, че това е първият път, в който правителството е работело с австрийския лобист.

Es waren zwei Aufträge*

Не на същото мнение е самият Петер Хохегер. Пред депутатите от комисията за разследвания в австрийския парламент (специална комисия, която се сформира по определени казуси и води паралелни с прокуратурата разпити) на 16 февруари лобистът заяви, че е работел по два договора с българското правителство. "Първият, мисля, беше за 500 хил. евро, а вторият беше по-голям – за около 1 млн. евро. Той беше 2007-2008 г." Дали от дистанцията на времето или поради друга причина, Хохегер не можа да се сети кога точно е подписан първият договор. Сергей Станишев, попитан от "Капитал", също каза, че не знае за никакъв по-ранен договор. Същото отговори и медийният му съветник Ивайло Данаилов.

Източник на "Капитал" във Виена разкри, че първият проект на Хохегер около имиджа на българското правителство е бил започнат още преди страната да бъде член в Европейския съюз и е целял да се лобира за влизането й. Той разкри още, че и по двата проекта от българска страна е работела компанията на Моника Янова "Актив груп". Янова и Станишев сега имат дете.

Бившият управител на "Хохегер" в България и приближена на австрийския лобист Росица Велкова си спомни, че е имало първи договор, но тя не знаела нищо за него. "Господин Хохегер си го е подписвал в Австрия и документът не е стигал до нас. Само от време на време правехме някакви преводи по него."

Моника Янова категорично отрече да е работела по каквито и да било проекти с Петър Хохегер. "Виждали сме се, но истината е, че никога не съм имала нищо общо с тях. Аз нямам капацитета, те са голяма международна компания. Моята територия е в България", каза тя.

Документ от 2006 г., с който "Капитал" разполага, разкрива малко по-различна картина. Той е между "Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft и PR Media на Моника Янова (тогава Йосифова). Тя трябва да стане подизпълнител на австрийската компания по договор с "Международен панаир Пловдив". Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft сключи договор с Международния панаир Пловдив за PR услуги във връзка с кампанията "Популяризиране на постиженията на българската икономика пред Европейския съюз". За изпълнение на информационните и логистичните изисквания по каманията Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft ще се нуждае от подкрепата на българска PR компания", се казва в споразумението.

Изпълнителен директор на Пловдивския панаир през 2006 г. беше Йордан Радев. Пред "Капитал" той си спомни за този договор и каза, че австрийската компания е била поканена, за да направи маркетингово проучване на кои изложения България трябва да се представя. "Свършиха си добре работата", каза той. (По принцип провеждането на "проучване" е често срещана практика да се заплаща от държавата за извършени други дейност – например PR услуги за конкретен човек или партия, защото разходите са трудно доказуеми, а резултатът обикновено е доклад от няколко десетки страници, чието изработване може и да не струва нищо; това не означава, че цитираният случай е бил такъв.)

Не е ясно обаче защо за едно маркетингово проучване трябва да бъде ангажиран подизпълнител със следните задължения: подбор, превод и обобщение на информационни материали, подготовка на презентации, адаптация на пресрелийзи за целите на кампанията, координация и логистична подкрепа за български участници в активности по кампанията, създаването на европейски пресцентър, базиран в София…

По това време – първата половина на 2006 г., панаирът в Пловдив все още беше напълно държавна собственост с принципал министърът на икономиката Румен Овчаров (БСП). Той не беше открит за коментар.

От края на 2006 г. държавата си затвори очите пред навлизането на частния "инвеститор" и близък до социалистическата партия Георги Гергов. Като държавно дружество явно прокарването на договори с външни компании е било лесно, което обяснява и липсата на обява в регистъра на обществените поръчки. Липсва и публична информация с каква точно кампания България е популяризирала икономиката си пред ЕС.

Тъй като нито Моника Янова, нито Сергей Станишев си спомнят за тази поръчка, трудно е да се разбере какви още услуги е извършил австрийският лобист Петер Хохегер. Остава за доизясняване и въпросът колко от парите по договора са останали у него и каква част се е върнала при подизпълнителя.

Операция "Чист имидж"

През май 2008 г. Моника Янова подписва отново договор като подизпълнител на австриеца Хохегер. Този път е за кампанията за изчистване на българския имидж пред Европейския съюз.

Като по-голям проект и отговорностите на подизпълнителя са по-обхватни. "Актив груп" трябва да се грижи за връзките с медиите, за организирането на събития, за логистиката.

Както при този, така и при по-малкия проект не е ясно защо Хохегер наема за подизпълнител конкурентна агенция, при положение че има собствена структура в България.

Според документацията към договора Hochegger|Com е организирала редица събития за международни медии, инициирала е интервюта с български политици, водела е международни журналисти в България. "Организираха пресконференция в Брюксел, на която имаше представители на всички големи медии и цял ден давах интервюта", спомни си бившият премиер Сергей Станишев.

Има и други подизпълнители. Това е сайтът Europe.bg, правил оценка на комуникационната стратегия на правителството и електронен бюлетин за напредъка на България, както и агенция "Фокус" със задачата за медия мониторинг.

Основна част от изпълнението на проекта е сформирането на така наречения Advisory Board с участието на чужди политици. Тяхната задача е била да консултират българското правителство по основни за страната теми. Има изготвен доклад с препоръки за поведение по ключови теми. Някои от тях звучат малко странно: Хохегер съветва кабинета да твърди, че, да, България има проблеми, но само БСП може да проведе реформите, защото е най-старата и стабилна партия в страната. Т.е. иска се Брюксел индиректно да подкрепи БСП на изборите.

Депутати на хранилката

Показанията на лобиста пред парламентарната комисия на 16 февруари за работата му в България открехнаха вратата към един доста по-притеснителен сюжет. През годините назад политици от всички австрийски партии са били на договор при Хохегер и уж са работили по различни проекти. В парламента Петер Хохегер разкри, че от парите на българското правителство също са плащани хонорари на австрийски депутати. Бившият вътрешен министър Ернст Щрасер е получил 100 хил. евро, но по никакъв начин не стана ясно за какво са били предназначени. При показанията си Хохегер каза: "Ернст Щрасер беше част от т.нар. Advisory-Board. Той работеше по един проект: "Консултиране на българското правителство за влизане на България в ЕС". Австрийското списание Profil цитира продължение на обяснението: "Ернст Щрасер направи оценка на това как опитите за реформа в България се приемат в ЕС и презентира своя анализ заедно с екипа на Hochegger|Com пред премиера."

Сигурно оценката му е била важна, след като е струвала една десета от бюджета на целия проект. Пред "Капитал" обаче Станишев каза, че няма представа какво е било участието на бившия вътрешен министър по проекта, не го познава и не помни да се е срещал с него.

Други двама депутати от Социалдемократическата партия на Австрия също са имали "мандат" от Хохегер да работят за България и са взели хонорари от по 4 хил. евро всеки. Това са Петер Шийдер и Карл Блеха – вторият, женен за българка и с участие във фирма в България. Техните имена поне присъстват в документацията по договора с Министерския съвет като съветници.

От десетките разкрития за машината на Хохегер през последните месеци се вижда един безспорен факт. Политици на всякакви нива години наред и под всякаква форма са получавали хонорари през фирмите на лобиста. Формално са взимали парите за едно, а на практика за съвсем друго – за извършването на скрити и нерегламентирани услуги. Ако се окаже, че това е бил подходът и в България, остава широко отворен въпросът каква услуга е извършил бившият вътрешен министър на Австрия. И кой е бил международният клиент, чийто проблем е бил решен. На тези и други въпроси вероятно ще се намери отговор по време на разследването срещу Хохегер. Австрийските власти изглеждат твърдо решени да разплетат аферата до последната подробност. И по всички личи, че ще успеят, така че българският отзвук от техните действия предстои съвсем скоро.

—————————————-
* "Договорите бяха два"

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 2.03.2012

Като част от "Телеком аферата" в Австрия ще се разследват и връзката на Хохегер със сделките в България

Когато преди две години Петер Хохегер беше уличен в укриване на 10 млн. евро данъци, директорът на офиса му в една от бившите югославски страни плеснал с ръце и възкликнал: "Знаех си, че е един от нас." Комбинацията от австрийски финес и високомерие с балканския схемаджийски манталитет, родиха един от най-изтънчените лобисти в новата история на Източна Европа.

В момента комфортът на Хохегер е нарушен. Най-малкото не може да си живее в къщата в Бразилия, а трябва често да се среща с прокуратурата в Австрия. Срещу него се води разследване по една от най-мащабните измамни схеми в страната – "Телеком-аферата".

Златният век на австрийския лобист беше по време на черно-синята коалиция (между австрийската народна партия (OeVP) и Партията на свободата на Австрия (FPOe) в Австрия от 2000 до 2006 г. Почнал с обикновена PR агенция първо във Виена, а след това в цяла Югоизточна Европа, Хохегер успя да изгради перфектната инфраструктура за свързване на интереси, бизнес и политици и според подозренията на австрийските власти – за осъществяването на корупционни схеми. Той не е главен герой в нея, не е човекът, който стои от едната или другата страна на дадена сделка. Той е посредник при срещата на хора, които се нуждаят от услуги и искат да си платят. А за него остава процент.

Телеком аферата започна да изсветлява в началото на миналата година и досега се събираха доказателства. Отскоро, откакто се провеждат разпитите на участниците в нея, на повърхността започнаха да излизат едно по едно пипалата на съмнителна организация, работела на спокойствие години наред.

Аферата се е разигравала през двата мандата на бившия вече премиер от Австрийската народна партия (OeVP) Волфганг Шусел (2000-2007 г.). През септември миналата година скандалите около Шусел станаха толкова непоносими, че той се оттегли от политическата сцена.

Разследванията показват, че през годините на неговото управление и при старото ръководство на отчасти държавната телекомуникационна компания Telekom Austria, от нея са излезли десетки милиони евро, които са се насочили към различни частни интереси. С парите са финансирани политически кампании, инициирана е промяната на един или друг закон, стигало се е и до борсови спекулации. И за да може парите физически да бъдат прехвърляни, са използвани фирмите на лобиста Петер Хохегер. До момента се знае, че от TA към негови компании през последните десет години са били прехвърлени над 40 млн. евро под формата на различни хонорари. Процент от сумата е оставал за него, другите са продължавали по предназначение.

Изпитана схема

Най-лесно може да се разбере как функционира инфраструктурата на Петер Хохегер чрез следния пример с дълга предистория. Той започва на 4 октомври 2000 г. – дни, преди отчасти държавният Telekom Austria да бъде листван на борсата. Тогавашният финансов министър и принципал на дружеството Карл-Хайнц Грасер одобрява специална опция за мениджърския екип на компанията. Ако през следващите години акциите на ТА надвишат определена стойност, група от около стотина мениджъри ще си разделят сносен бонус. Общата сума е 9 млн. евро. Крайната цел е не по-късно от 27 февруари 2004 г. цената на акциите да е с 30% по-висока от тази в деня на листването. В случая – 11.70 евро на акция.

За периода между 2000 и 20004 г. акциите на австрийската компания растат, но съществува реалният риск да не достигнат планираната граница, при това на косъм. Това означава, че директорите й няма да си получат бонуса. За да се застраховат, те измислят своевременен план. Намират инвестиционен посредник, който в последната минута трябва да купи акции на ТА и така да качи курса им. За услугата той трябва да получи награда от 1 млн. евро. Две минути преди края на борсовата сесия "неочакван" инвеститор купува от книжата на телекома, акциите минават заветните 30%. Планът е изпълнен.

Понеже борсовият посредник няма как да си получи парите директно от ТА, трябва да бъде изработена специална схема за тяхното прехвърляне. Тук в играта влиза Петер Хохегер, а доклад на градската прокуратура от началото на месеца показа и каква точно е била ролята му. Телекомът превежда парите на фирмата му Valora с фиктивната аргументация "Оценка на пазарните шансове". Хохегер тегли парите от банковата си сметка лично и ги раздава на всички по веригата. За себе си запазва малка част.

Прокуратурата в Австрия сега разследва тази и всички подобни сделки и проекти на телекомуникационната компания. Беше сформирана самостоятелна комисия в парламента, която води паралелни разпити. Самото ръководство на ТА също назначи "специален отряд" за вътрешна проверка. Във фокуса на всички попадат и инвестициите, правени през изминалите години в Европа и най-вече около придобиването на компании в България и Беларус.

Българската следа

Малко предистория: През 2002 г. група австрийски бизнесмени, сред които Мартин Шлаф, бившият председател на Австрийската народна партия (OeVP) Йозеф Таус и генералният директор на финансиращата сделката банка BAWAG – Хелмут Елзнер, купиха "Мобилтел" за 800 млн. евро. Три години по-късно продадоха дружеството в България на Telekom Austria за 1.6 млрд. евро.

Разследването в момента се води в няколко посоки: каква е причината цената на компанията да се удвои за три години; имало ли е корумпиране на политици и други важни за сделките участници в двете държави, както и дали инфраструктурата на лобиста Хохегер е била използвана за разплащане.

"Повод за разследването са съмненията за "сериозни плащания и вмешателство на свързани с политически партии лица и фирми при инвестициите на ТА в чужбина и най-вече в България и Беларус", се казва в официалната обосновка, с която беше сформирана разследващата комисия в парламента.

"Разследването около сделката за "Мобилтел" в България тече в следната посока: минавали ли са пари през фирмите на Петер Хохегер, с които са били корумпирани политици и други личности, вземащи решения. Това се отнася както за Австрия, така и за България. Имаме повод да предполагаме, че преди години, когато ставаше сделката, австрийски политици са упражнявали натиск над български, за да се случи по-бързо тя. Информацията, с която разполагаме в момента, ни насочва още повече в тази посока, но има още много документи и доказателства, които трябва да прегледаме и анализираме. Тепърва ще разкриваме кои политици са взимали пари и срещу какви услуги", коментира пред "Капитал" депутатът от Зелената партия Петер Пилц, който е член на парламентарната комисия за разследване и един от петимата депутати, които водят разпитите.

От доказателства, събрани до момента, излиза, че Хохегер е имал активна роля около продажбата на "Мобилтел". Според разследващите органи в годините около придбиването на компанията първо от групата около Мартин Шлаф (2002 г.), а после и от Telekom Austria (2005), през фирмите на Хохегер минават плащания, за които се предполага, че са имали за цел да повлияят на едно или друго мнение, за да се придвижват сделките.

Ето няколко примера. В специален доклад на криминалната полиция, който австрийското издание Format цитира преди дни, излизат няколко фактури с ключова дума България, преминали през фирмите на Хохегер. В края на 2002 г. австрийският лобист получил консултантски договор от групата около Шлаф за търсене на заинтересувани към телекома в България. На компанията на Хохегер – Valora, са преведени общо 1.2 млн. евро. Подозренията според полицейския доклад са, че парите са били предназначени за тогавашния финансов министър Карл-Хайнц Грасер. Начело на финансовото министерство Грасер е бил принципал на отчасти държавната Telekom Austria и се е противопоставял пред евентуалната сделка в България. Причината е смътното минало на "Мобилтел" и връзката в собствеността с руския бизнесмен Майкъл Чорни.

В началото на 2003 г. част от парите, влезли във Valora, продължават по посока фирма, близка до финансовия министър. Следват няколко събития, които имат подозрителна взаимовръзка. През март същата година самият премиер на Австрия Волфганг Шусел беше на посещение в България по повод събитие на "Мобилтел". Ден-два след това Telekom Austria заяви интереса си и започна преговори с "Мобилтел". "Възможно е Хохегер да е използвал парите, за да предразположи определени хора, които вземат решенията", е едно от заключенията в полицейския доклад.

Две години по-късно Хохегер пак лобира. Този път на страната на купувача – Telekom Austria. Разследващите органи в Австрия са попаднали на хонорар от над 400 хил. евро, който Хохегер е получил като "добре свършена работа около придобиването на "Мобилтел". От показанията на австриеца пред разследващите става ясно, че парите са, защото е свързал австрийския телеком с банката – консултант по сделката – Raiffeisen Investment. Пикантно заключение в доклада на разследващите е, че по това време сделката съдържателно вече е била завършена. "Тоест даването на мандат на инвестиционната банка е било излишно."

Откакто Хохегер стана клиент на прокуратурата му, неговата мрежа беше разрушена. Офисите му в страните от Източна Европа бяха затворени, фирмите – закрити или замразени. През миналата година официално е отписана и едноименната му фирма в България. Връзките, които той е бил създал и използвал през годините, обаче тепърва ще бъдат осветявани.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 2.03.2012

Разследването по аферата "Хохегер"

В последните месеци иначе тихият политически живот в Австрия е развълнуван от необичаен за държавата скандал. Аферата с лобиста Петер Хохегер оплита в едно политици и бизнесмени от цяла Югоизточна Европа и има сериозни подозрения за системна корупция. Собственикът на едноименната PR агенция с офиси в няколко страни е обвиняван за посредничество при серия съмнителни сделки. Със случая във Виена се занимават полицията, прокуратурата и специално създадена парламентарна комисия.

Сравнен с българските "играчи" и мащабите на местните злоупотреби, Хохегер е блед стажант. Неговото предполагаемо посредничество при размяната на големи суми пари и начинът, по който убеждава австрийски политици, вероятно кара тукашните му "колеги" да се заливат от смях. Погледнат откъм България, Хохегер е неудачен балък, който се е оставил да го хванат.

Разкритията за сделките му в София изглеждат донякъде скандални, но истината е, че те са нищожни, сравнени с реалния мащаб на злоупотребите с публични средства в България. Скритото финансиране с държавни пари на различни бизнеси – от банки до медии, продължава да е изключително силно и сега.

Разликата между София и Виена е в реакцията на подобни случаи. В Австрия те се разследват от всички възможни институции и това ще продължи до разплитането на цялата афера. В България не се случва нищо. В Австрия правилата се спазват, а когато се нарушат, последствията са сериозни. В България правилата не важат и злоупотребата е норма, а не изключение. Австрия е богата държава. България е бедна.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I Борислав КАНДОВ I 25.06.2005

Д-р Петер Хохегер, основател на австрийската PR агенция Hochegger|Com, пред „Капитал“

Защо решихте да откриете свой офис в България? Идването на Telekom Austria у нас ли е основната причина?

- Винаги сме имали намерението да разширим дейността си на пазара в Централна и Източна Европа. Вече имаме офиси и партньори в новите страни – членки на ЕС, като Унгария и Словакия и търсихме стратегически партньори в България, Румъния, Сърбия, Хърватия.

Колко хора ще работят в българския офис?

- В момента тук работят четири души, но плановете ни са до една година екипът да се увеличи и да стане 10-15 души. Това ще ни даде възможност да обслужваме големи клиенти.

Освен Telekom Austria има ли други ваши клиенти тук и имате ли вече договори с някои от тях?

- Имаме, разбира се, някои планове, но нищо финално все още, защото започнахме работа тук само преди няколко седмици. Ще предложим услугите си на всички наши международни клиенти като Cisco, HP, Coca-Cola, HVB, с които работим в Австрия. Надяваме се, че те ще проявят интерес заради добрите комуникационни стратегии, които им предлагаме в Австрия, и ще искат да ги получават и тук. Това е и основното ни качество, което ни отличава – ние не вярваме в управлението на събития и разпращането на пресрилийзи. Това не е PR. Public Relations е доста различен, трябва да зададеш правилните въпроси на една компания, да откриеш нейното конкурентно предимство, да създадеш диалог с групите, които са заинтересувани от успеха или провала на тази компания, да поддържаш връзките с клиентите… Областта на PR услугите е много широка.

Кои са основните услуги, които ще предложите на своите клиенти в България?

- Освен развитието на комуникационни услуги ще предложим кризисен мениджмънт, поддържане на връзки с инвеститорите, нашите ключови дейности в Австрия.

Как оценявате българския PR пазар?

- От проучванията разбрахме, че тук има сравнително развит PR пазар, който продължава да нараства, а всеки растящ пазар представлява интерес за нас. Според нашите изчисления размерът на българския пазар е около 15 млн. евро на година.

Някои от рекламните агенции в България предлагат и PR услуги на своите клиенти…

- Ситуацията, в която рекламните агенции предлагат PR услуги на своите клиенти, е част от нормалното развитие на пазара. Преди години всички рекламни агенции в Австрия предлагаха осигуряване на публичност за продуктите на своите клиенти. Но вече не е така. Простото изпращане на пресрилийз вече трудно може да привлече вниманието на медиите. Предизвикателството за една агенция е да разкаже интересна за журналистите история, които от своя страна да я разкажат по интересен за аудиторията начин. Освен това рекламните агенции нямат представа колко дълбока може да бъде конкурентната среда [в която функционират компаниите]. Да, те правят пазарни проучвания, след това създават и разпространяват ключови послания – това е изключително важна работа, но не е достатъчна. PR мениджърът е обучен да слуша, слуша и слуша и от събраните факти да изведе възможностите за успех и конкурентните предимства на клиента.

Какво трябва да се случи, за да започнат PR агенциите да пазят бюджетите си по-агресивно от рекламните агенции?

- В Австрия имаме обратната ситуация – рекламните агенции трябва да се борят за бюджетите и приходите си. Рекламното време може да се купи от медиа агенция, после за рекламната стратегия можете да поканите десет компании и да се договаряте с тях, например за възнаграждение на агенцията вместо 15% от стойността на бюджета да предложите 7%, и винаги се намира някоя добра агенция, която да приеме. В PR бизнеса има същата ситуация в области, които са висококонкурентни – осигуряване на публичност за продукти, пресрилийзи, организиране на събития. В области като лобиране, Public Affairs* и комуникационни стратегии конкуренцията е слаба. Това са области, в които ние сме се специализирали, и в тях има растящ пазарен потенциал и както ние, така и основните ни конкуренти имаме възможност да се развиваме. Същото ще се случи и тук. Ще отнеме време, но ще се случи. Защото, влизайки в един по-конкурентен пазар, трябва да бъдете по-опитни в комуникацията на вашата компания, да търсите конкурентните си предимства. Все повече компании ще идват в България и нуждата от добри стратегии и комуникация ще става все по-голяма.

*Public Affairs – поддържане на връзките между една държавна структура и гражданите или между частна компания и държавните институции и обществеността.

Холдингът Hochegger|Com е създаден през 80-те години на ХХ век като фирма за бизнес консултиране. В момента PR агенцията Hochegger|Com е втората най-голяма комуникационна компания в Австрия с около 10% пазарен дял при размер на австрийския PR пазар от приблизително 150 млн. евро годишно. Холдингът е член на международната партньорска група на глобалната PR агенция Burson Marsteller. Hochegger е дългогодишна обслужваща агенция на новия собственик на MTel – Telekom Austria.

Оригинална публикация

b2blessons.net I 29.02.2012

Както ви обещах миналата седмица, отново ни е на гости  Радина Ралчева. Тук тя ще даде няколко експертни съвета  относно казуси, с които аз и вие се сблъскваме непрекъснато. 

Радина Ралчева е експерт по PR и комуникации. Тя е основател на Агенция за комуникации Go Green Communications. Пълна е с живот, идеи, динамика. Около нея винаги се случва нещо. Отличен комуникатор и цветен оратор.

Интервю с Радина Ралчева прочетете ТУК.

Казус 1:

Ако имате бюджет от 1 000 лева, не може да очаквате резултати,

които се постигат с бюджет от 100 000 лв.

Казус 2:

Започването на бизнес в криза, поне от моята гледна точка, е почти като започването на бизнес в добри времена, но с уговорката, че се иска малко повече „лудост”.

И всеки, който не е готов да рискува, по-добре да не се захваща с бизнес.

Фондация „Център за радио и телевизионно обучение – ПроМедиа” I 29.02.2012 

Ася Моллова е новият PR мениджър във Фондация „Център за радио и телевизионно обучение – ПроМедиа”. Там тя ще се занимава с разработване и изпълнение на комуникационните компоненти по различни проекти, основно в подкрепа на Институт Отворено общество – София. Досега Ася Моллова беше комуникационен консултант в агенция PR Point, където е работила за институционални и корпоративни клиенти. Агенцията спечели специална награда от ИПРА и национална награда от БАПРА за информационна кампания на ЕС за правата на потребителите в България (2009-2011), по която Ася Моллова е ключов ПР-експерт. Завършила е „Връзки с обществеността” и „Европейска интеграция” в СУ, 2 години е работила като журналист, преди да се заеме с работата от другата страна на комуникационната линия. 

БГНЕС I 28.02.2012

Медиите трябва да бъдат изцяло независими, защото свободата на словото е майката на всички свободи в модерната демокрация. Това каза в интервю за БГНЕС пиар експертът и председател на Българската асоциация на пиар агенциите /2009-2011/ Максим Бехар.

"Светът се промени преди две-три години с т. нар. цунами на социалните медии. Клиентите на пиар агенции вече не идват при нас да ни питат как да стигнат до медиите, а как да използват своите медии. Защото те самите имат медии – дали ще е профил във Фейсбук, дали ще е страница в LinkedIn, дали ще е техният уебсайт, те вече имат своите медии", смята Бехар.

Той отбелязва, че в професията и бизнеса му има две основни думи – едната е пъблик, другата е рилейшънс. "Основната ни сила се състоеше в това, че можехме да направим публични хора, които не бяха публични. Сега това не е необходимо. Защото, първо, всеки вече е публичен. Един обикновен човек, който стои в стар гараж и използва лаптоп отпреди 10 години, може да стане по-известен от един политик, спортист или шоузвезда. Т.е. публичността вече е съвсем друга. Това е първата голяма промяна", смята Бехар.

Второто голямо изменение, по негово мнение, е настъпило в самата журналистика. "Ако приемем, че в момента Фейсбук има 1 милиард потребители, това означава, че в света има 1 милиард журналисти. Какво друго освен журналистика е писането на стената или коментирането на интересни теми?", пита Бехар.

"Модерната журналистика, като изключим анализа, а много често и на стените на Фейсбук има дълбоки анализи, е да имаш какво да кажеш и да имаш къде да го кажеш. Социалните медии дават платформа на хора, които се упражняват в журналистика и стават все по-добри и по-добри", смята той.

От друга страна, според него, изчезват традиционните медии. "Съжалявам, че пак ще го кажа, много мои приятели ми се сърдят, защото съм бил двадесетина години във вестникарския бизнес, но традиционните медии изчезват безвъзвратно. В крайна сметка журналистите, които пишат във вестника, не са търговци на хартия, те са търговци на идеи, на коментари, на гледни точки. Те трябва да са изключително доволни, че традиционните медии изчезват и идват онлайн медиите, които са по-бързи, които обаче имат и друг език. Защото езикът на вестника, не е езикът на интернет. Езикът, на който пише една агенция не е езикът, с който комуникираме във Фейсбук. Езикът, с който комуникираме във Фейсбук, не е езикът, с който комуникираме в Скайп. А езикът, на който пишем в Скайп, не е езикът, на който пишем есемес-и. Това са абсолютно различни езици по своята същност. Това са според мен основните промени в бизнеса", изтъква Бехар. Според него те не са предизвикани от кризата, от това, че един клиент е имал 100 бюджет, а сега има 50 бюджет. "Вече не наричам криза това, което се случва край нас. Това е нова действителност. Криза беше в първите години – 2008-2009 г. Сега това е нова действителност, в която ще живеем дълги години занапред", прогнозира експертът.

"Ако обаче някой скъса вестник публично, това също е криза. Както за вестникарите, така и за цялото общество. Има други начини за водене на диспут, много по-убедителни, много по-интелигентни и не чак толкова агресивни. Знаем много добре, че агресията предизвиква агресия, а точно от това сега в обществото нямаме нужда. Бяхме свидетели как в Русия Жириновски залива със сок опонента си по време на телевизионен дебат, свидетели сме на груб лобизъм и на използване на медии за корпоративни цели…. Но не съм си и представял, че някой може да посегне на печатна медия от телевизионния екран… Това е трудът на нашите колеги, не моите колеги и приятели… Трябва да го ценим и да го уважаваме, както и да ценим и мотивираме толерантността в модерното общество", казва Бехар по повод на горещите дебати в обществото и от телевизионния екран през последните дни.

Според него при политическия пиар нещата би трябвало да са малко по-черно-бели. "Работиш за кмет, президент или депутат, ако го изберат, печелиш, т.е. кампанията е супер, ако не го изберат, тя е неуспешна. Там резултатът е много по-определящ за успеха или неуспеха на една кампания", обяснява той.

"Всеки един профил във Фейсбук на един кандидат за кмет, президент, депутат, всъщност е медия, която този кандидат притежава. Никой обаче не знае как да ги използва и управлява, защото, за да управляваш една медия, трябва да бъдеш все пак малко журналист, трябва да имаш усета на пазара, трябва да познаваш читателите си, трябва да знаеш какво, кога и как да им кажеш. По принцип политическият пиар, политическият маркетинг бих го нарекъл, е много сложна материя, която не е за всеки", отбелязва експертът.

"Би трябвало, казвам би трябвало, медиите да бъдат изцяло независими. Защото свободата на словото е майката на всички свободи в модерната демокрация. Ако един политик иска да продаде нещо интересно на една медия, той не следва да се обади по телефона на свой приятел журналист, а следва да бъде достатъчно атрактивен, убедителен и с много интересна позиция и платформа, за да може медията да се заинтересува от него", смята Бехар.

Според него обаче в малка държава като България, където "всички сме братовчеди", действителността е различна. "Нормално е да има познаване на журналистите в даден вестник или телевизия и по някакъв начин да имаме зависимости помежду си. Но в идеалния случай смятам, че пъблик рилейшънс бизнесът не трябва по абсолютно никакъв начин да се опитва да влияе върху медиите освен със своята креативна сила, със своите идеи, със своите хрумвания", допълва пиарът.

Според него успешната стратегия, добрите идеи на пиар агенцията, привличат медиите, съответно зрителите, слушателите, читателите на тези медии. "Това е основата на нашия бизнес – да бъдем интересни, да бъдем иновативни и да знаем как да използваме социалните медии.

Той не смята и че пиарът се е превърнал в медийна услуга. Според него между пъблик рилейшънс бизнеса и журналистиката трябва да има Китайска стена. "Трябва да има много добро партньорство, много добро разбирателство, но в никакъв случай да няма опит за влияние към нито една от двете страни. Много хора, с които съм работил във вестници, знаят, че за тези близо двадесет години в бизнеса никога не съм си позволил да се обадя на мой колега, за да помоля с това обаждане за някаква услуга. Първо, защото това противоречи на всякакви етични норми. Второ, дори и да загърбиш тези норми, един път можеш да се обадиш, втори път можеш да се обадиш, третия път ще ти затворят телефона. Нашата работа е да измислим стратегия, която да е много интересна на медиите, така че те да я харесат и да разберат, че наистина е стойностно да напишат нещо за продукта", допълва той.

Бехар споделя, че една от първите му дефиниции за пиар преди 15 -16 г. е била краткото изречение: "Да направиш интересен проект, който да заинтригува медиите и никоя от медиите да не знае, че ти си го направил". Сега дефиницията му е още по-проста: "Способността да правиш добро и всички да знаят за него". "По този начин хората стават не само по-добри, започват да работят по-добре, има смисъл доброто да се знае", категоричен е той.

Според него журналистите трябва да бъдат много безпристрастни и да изразяваме своето мнение. "Всеки журналист е хомо сапиенс. Той е човек с мнение, позиция, а сблъсъкът на много позиции води до най-ценното в едно общество, познанието. Социалните медии са масиви от познания. Колкото по-често ние обменяме различни мнения в тях и в традиционните медии, толкова по-голямо е познанието на хората. Когато има различни мнения, различни сблъсъци на позиции, колкото и понякога да са болезнени за нашите клиенти и за нас самите в бизнеса, толкова по-добри ставаме ние, толкова повече знаем и дори се облагородяваме от това, че медиите са независими. Медиите трябва да бъдат независими. А независимостта, това е мнението на един журналист без никой да му влияе. Да, в една медия работят 50 души, ами ще има 50 различни мнения. Но това ще бъдат мненията на тези хора, няма да бъдат мненията на техните собственици, няма да бъдат мненията, наложени от техните главни редактори. Не казвам, че това става, но всяка нова демокрация, каквато е България, е изложена на риск това да се случи. Когато има независима журналистика, ще има независимо общество, независими хора и тази свобода трябва да я пазим, особено сега, когато вече сме малко уморени от преход, когато сме леко разочаровани от огромните очаквания, които имахме след 2007 г. от ЕС. Сега особено трябва да си пазим като нещо много ценно, бих казал дори безценно, свободата на медиите, свободата на всеки един от нас да може да каже своето мнение и да го защити", категоричен е той.

Оригинална публикация 

www.novinar.net | 28.02.2012 

Любомир Аламанов е управляващ директор на една от водещите ПР агенции в България – APRA Porter Novelli. Агенцията има 17-годишен опит в предоставянето на консултантски услуги и изграждането на комуникационни стратегии и обслужва клиенти като Coca-Cola HBC, Nestle, HP, Microsoft, Beiersdorf, Carlsberg, Siemens Healthcare, Brown-Forman, ELLE, Cosmopolitan, National Geographic и др. Любомир е и сред създателите на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) и нейн дългогодишен председател от създаването й през 2001 г. до 2008 г.

- Бихте ли ни разказали за Вас и Вашата работа. Какво Ви предстои през 2012 г.?

- 2012 очаквам да бъде интересна година, изпълнена с много предизвикателства. Непрекъснатата динамика на медийния и ПР пазар обещава да имаме много работа и много възможности за развитие. Планираме и да разширим портфолиото от услуги, които предлагаме, за да можем да отговорим на високите изисквания на нашите клиенти. APRA PN работи за едни от най-големите клиенти на ПР пазара в България като Coca-Cola, Нестле България, Байерсдорф, Brown Forman – компании с много опит на пазара, но и в същото време компании, които винаги са пионери в сектора си. Затова ние ежедневно следим новите тенденции, развиваме се, генерираме и реализираме нови идеи, които да отговарят и да затвърдят лидерските позиции на клиентите ни.

А зад добрите идеи стои, разбира се, успешният екип, който успяхме да изградим през годините. Екип, който непрекъснато попълваме с млади членове, в последната година най-вече благодарение на нашата стажантска програма APRA PN Academy. Ще продължим да я развиваме и през 2012 г., тъй като тя се радва не само на много висок интерес сред младежите, решили да се развиват в сферата на връзките с обществеността, но и в същотото време дава положителни резултати и за агенцията – за една година, благодарение на APRA PN Academy успяхме да открием 6 много успешни млади таланти.

- Какво е най-ценното, което Ви дава работата в областта на PR-а?

- Най-ценното е комуникацията с много и различни хора. От всекиго може да се научи нещо, всеки е един цял, различен свят. За всеки един специалист в нашата област е изключително важно да се развива всеки един ден, да не спира да се учи, да не спира да търси. Нашата работа дава достъп до много информация, до най-новите тенденции, до най-популярните хора на деня, и всичко това ни дава възможност да научим много.

- Какви са най-големите онлайн предизвикателствата пред ПР специалистите днес?

- Предизвикателствата са много, но аз ще споделя с вас най-важните три според мен – поддържане на коректен и интересен разговор, непрекъснато да са нащрек и страхотната бързина, с която се предава информацията.

- Разкажете за Ваш проект, който е поставил предизвикателство пред Вас и Вашия екип?

- За нашия екип предизвикателствата са ежедневие. Всеки клиент, всяка кампания носят своите особености и съответно своите предизвикателства. И всеки проект ни учи на нещо ново.

- Какво бихте посъветвали хората, които сега навлизат в PR професията?

- Да са с отворени съзнания, да не спират да се учат, да не спират да комуникират, да не спират да се развиват и да не спират да търсят.

- И за финал…

- Следвайте ме: @LuboAlamanov

Още за предизвикателствата пред ПР професията можете да научите от първото издание на семинар “PR Guru” – едно събитие за PR специалисти. Семинарът ще се проведе на 5 април 2012 година в Интерпред СТЦ, София и ще бъде посветен на тенденциите и добрите практики в PR професията у нас.

Оригинална публикация 

www.webandevents.com I 22.02.2012 

Какво е гуру? А по- сложният въпрос не е ли: “Какво е PR?”

Забавно е как в съвременния свят термините се изкривяват. Думата, някога използвана, за да опише древни мъдреци, днес все по-често се използва за млади и енергични хора, които много рано са открили пътя си към успеха.

• “Brand experience – Създаване на ангажираност чрез интегриран подход”
• “За съвестта, етиката и ПР – Къде е тънката граница?”
• “Силата да вълнуваш, умението да приобщаваш!”
• “Успешните комуникации започват отвътре”
• Дискусия – “Смяна на средата: онлайн предизвикателствата пред ПР специалистите “

jenite.bg I 20.02.2012

Мария Гергова разказва, че пътешествието в PR професията е дълго и незабравимо

Мария Гергова започва кариерата си на PR специалист през 1993 г. В началото на 1997 г. създава агенцията United Partners. Има и множество специализации пo PR и комуникации.

В продължение на четири години е в съвета на IPRA – международната PR асоциация, още четири – в борда на директорите, a през 2009 г. заема поста президент на IPRA. Мария Гергова е най-младият президент в историята на международната асоциация и единственият от Централна и Източна Европа.

Мария е и член на журито на Наградите за успелите деца на България на Фондация "Димитър Бербатов" и член на журито на международните PR награди на ИПРА. Тя е носител на отличието на БДВО "PR специалист на годината". Мария ни запозна с детайли около своята работа, както и за предизвикателствата, с които се справя всеки ден.

Разкажете ни за Вас и Вашата работа. Какво Ви предстои през 2012 година?
Като се има предвид, че PR професията е сравнително нова за България, чувствам се като ветеран, който обаче все още има младежки, търсещ, откривателски дух.

Започнах кариерата си в сферата на PR през 1994 година. Малко повече от 2 години след това положих основите на агенция United Partners, заедно с няколко съдружници. Последваха 15 прекрасни години, пълни с предизвикателства, победи, разочарования, изненади, запознанства, растеж, усъвършенстване и много забавление. Забавление, защото ако не изпитваш удоволствие и не възприемаш работата като една забавна игра, няма да се докоснеш до върховното удовлетворение.

Никога не съм се взимала на сериозно. Мисля, че подобно отношение само може да навреди както на мен, така и на хората наоколо. Изпитвам вълнение и огромно задоволство, когато имам възможност да бъда креативна или да участвам в творческия процес по създаване на кампании.

За 2012 година сме планирали много работа, празнуване на 15 годишнината на агенцията, разработване на нови услуги и откриване на нови хоризонти. Който иска да бъде част от това – нека пише на нашия мениджър "Човешки ресурси". Стажанти и PR ентусиасти са добре дошли в нашето семейство. Винаги е хубаво, ако можеш да споделиш успеха с повече хора!

Какво е най-ценното, което Ви дава работата в областта на PR?
Най-ценното, което ми дава работата, е това, че се развивам всяка една минута. Едва ли има по-благодатно поле за изява за хората, които не могат да стоят мирни и искат непрекъснато да стават по-добри. Всеки ден се събуждам с една торба знания и умения повече от предишния. Все пак ще подчертая, че това е за динамичните и авантюристични хора. Ако обичате спокойствието – работата в PR агенция не е за вас. PR професията преживява едни от най-големите промени и трансформации от създаването си. И как да не се чувствам благословена, че съм част от тези "интересни времена"?

Какви са най-големите онлайн предизвикателствата пред PR специалистите днес?
Най-голямото онлайн предизвикателство пред PR специалистите е свръхдинамичността. За да сме ефективни в подготовката и реализацията на кампании в онлайн среда, трябва да сме запознати с всички инструменти и възможности, които тази среда предоставя. А те се променят и развиват всеки ден, всеки час дори.

Предизвикателството да отделяш достатъчно време да четеш, учиш и развиваш всеки ден, докато не изоставяш ежедневните си задължения, е наистина голямо. Истината обаче е, че никога не е имало толкова големи възможности за PR специалистите. Като експерти в двустранната комуникация, пред тях се откриха нови хоризонти, защото дигиталната среда е едно изключително благодатно поле за подобен тип общуване. С нашите клиенти и марки или без тях, комуникацията се случва, така че ние съветваме – по-добре да сме част от нея, за да сме по близо до целевите групи, да ги слушаме, разбираме и реагираме по адекватен начин.

Какво бихте посъветвали хората, които сега навлизат в PR професията?
Бих посъветвала тези, които правят първи стъпки в PR професията, да се подготвят за едно дълго и незабравимо пътешествие. Стегнете куфарите и не забравяйте да се ваксинирате против заразни болести като бездействие, мързел, негативизъм, незаинтересованост, неетичност, неморалност и нежелание. Вземете удобни дрехи и обувки, за да се чувствате комфортно. Вземете много книги или напълнете един електронен четец с информация и знания. Използвайте всяка свободна минута по време на пътешествието, за да се наслаждавате на новостите и знанията. Отваряйте си очите, за да не пропуснете интересното и красивото. Бъдете готови да спрете, да поговорите с непознати – прекрасен източник на знания и нови възможности. С две думи, приятно пътуване в земите на PR!

И за финал…
Най-хубаво е пътешествието в света на PR да бъде в добра компания, добри специалисти и добри хора, на които може да разчитате и с които може да вървите напред. Пожелавам го на всеки.

Мария Гергова ще бъде част от дискусията на първото издание на семинар "PR Guru” – едно събитие за PR специалисти. Семинарът ще се проведе на 5 април 2012 година в Интерпред СТЦ, София и ще бъде посветен на тенденциите и добрите практики в PR професията у нас.

За повече информация и регистрация, посетете сайта на събитието www.prguru.eu

Организатор на събитието е фирма Web and Events Ltd.

Оригинална публикация