www.24chasa.bg | 08.12.2014г. 

Слави Бинев подаде оставка като председател на парламентарната комисия по култура и медии. Това каза на брифинг в парламента съпредседателят на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” Валери Симеонов.

„Проблемът се инспирира от народното събрание. Бинев преди 12 дни беше избран за председател на комисията по култура и медии. Станахме свидетели на действия, които бяха насочени срещу този избор. Води се една изключително грозна и унизителна кампания за опетняването на Бинев, без това да подкрепено от каквито и да е аргументи. Хората, които протестират отказаха среща, както с него, така и с парламентарната група на Патриотичния фронт. Считаме, че създаването на напрежение, независимо колко е основателно и режисирано, не трябва да продължава. Беше поставен въпросът на разискване за избора му като председател. на заседанието Бинев изложи своето мнение по въпроса. Той е изключително омерзен. Той приема това като грозна атака срещу неговата личност”, заяви Валери Симеонов.

"Взех това решение още преди седмица и исках да говоря със своите колеги. Обсъждахме го и имаше най-различни варианти, но днес наистина мисля, че кофите с помия дойдоха малко в повече дори и на човек като мен, който може да носи. Това каза на брифинг в парламента вече бившият председател на Комисията по култура и медии Слави Бинев, който подаде оставка.

"Пожелавам големи творчески успехи на всички културни дейци и наистина правилата да важат за всеки един от тях по равно. На вас медиите искам да пожелая да дойде някой, който да помогне ние да не сме вече с трицифрено число надолу по свобода на словото така, както е в „Репортери без граница”, а наистина да се направят правила, които да направят медиите свободни. Мафията не може да ме убие, но културата и медиите могат да пият вино тази вечер от моя череп”, заяви Бинев.

„Когато човек прави две-три стъпки назад не му се присмивайте, може да се засилва. Бъдете сигурни в едно, че вече дори направих много за културата. Сигурно няма пиар агенция, която може да плати десетте дни, върху които те можеха да изложат своите проблеми. Мисля, че тези 10 дни са едно от малкото неща, които успях да направя в това време”, каза още Слави Бинев. 

 

 

Оригинална публикация 

www.aej-bulgaria.org I 02.12.2014г. 

Медиите имат нужда от разумен и легитимен партньор в законодателната власт. Състоянието на медийната среда е такова, че е недопустимо ресорът да се неглижира и да се предлага като утеха на политици без опит в тази област, на които им е отказано да поемат други комисии, например тази по контрол на еврофондовете.
Особено притеснително е, че новият председател на комисията по култура и медии е в неприкрит конфликт с обществените медии – БНТ и БНР – а кандидатурата му предизвика остра реакция на различни професионални организации и изявени журналисти. Слави Бинев не притежава нито експертизата, нито авторитета, които биха му позволили да се занимава с проблемите на медийната среда, със статута, с гаранциите за независимостта или с професионалните стандарти в обществените медии. Всичко това поставя под въпрос възможността ръководената от него комисия да работи в конструктивен дух и изобщо да си сътрудничи с важна част от представителите на българските медии.

АЕЖ-България е на мнение, че страната, заемаща едно от последните места в ЕС по свобода на словото, не може да си позволи да губи нито година, а трябва незабавно да предприеме стъпки за подобряване на тази ситуация.

Неслучайно преди няколко дни, АЕЖ-България и редица водещи журналисти и общественици предложиха на парламента и правителството съвсем конкретни стъпки в подкрепа на отговорната журналистика.

 

 

Оригинална публикация  

www.bdvo.org I 21.10.2014г. 

Асен Асенов: Директор „Корпоративни комуникации” на ПОК „Доверие” от 2011 г.
Работи в ПОК „Доверие” в периода 1998-2007 г., като заема позициите специалист маркетинг, координатор връзки с обществеността, координатор човешки ресурси, ръководител отдел „Обслужване на клиенти”, директор „Маркетинг”, ръководител отдел „Връзки с обществеността”.
Избран е за член на Управителния съвет на Българско дружество за връзки с обществеността през 2005 г. и е негов председател през 2007, 2008 г. и 2014 г.
Преподава „Връзки с обществеността” в Университета за национално и световно стопанство. Редовен докторант в катедра “Медии и обществени комуникации” във факултет “Икономика на инфраструктурата” на УНСС.

Г-н Асенов, какво предвижда програмата на БДВО до края на годината?
Предстоят няколко събития, с които вярваме, че ще бъдем полезни както за членовете на организацията, така и за цялата PR общност.
На първо място, на свое заседание Управителния съвет на БДВО определи датата за годишното общо събрание, което, съгласно Устава на организацията, ще бъде и отчетно изборно.
То ще се проведе на 22 ноември 2014 г., като за първи път от много години ще го проведем в календарната година, която отчитаме.
Датата на Общото събрание този път не е избрана случайно. Това е рожденият ден на Едуард Бернайс, който мнозина определят за „баща на професията“ и се радвам, че колегите приеха по този начин да отбележим 123-годишнината от неговото рождение.
Разбира се, изборът на тази дата задължава и освен Общото събрание в рамките на един мини-фестивален ден ще проведем научна конференция, студентски конкурс и дискусия за състоянието и бъдещето на професията, като подробна информация за програмата на събитието ще бъде публикувана на сайта на БДВО и в следващите броеве на PRактики.

Вече анонсирахте обучение на тема „Как да напишем комуникационен проект по ЗОП?“. Кажете повече за предстоящите до края на годината обучения?
Това е второто обучение, което организираме в рамките на настоящата година, като и този път целта е да се опитаме да сме полезни в това да надградим знанията на нашите членове и всички, които ще се включат в обученията, по конкретни теми пряко свързани с практиката. Затова и се насочваме към обучители с висока експертиза в конкретната сфера. Така беше и с обучението по „Корпоративна социална отговорност“, водено от Елица Баракова. Така е и сега, когато обучител ще бъде Жанета Дядовска, PR практик със сериозен опит при кандидатстването и реализацията на успешни проекти и кампании, финансирани по програми на Европейския съюз.
Наред с това, върви подготовката и за третото обучение, което ще е по „Презентационни умения“ и планираме да се проведе в края на месец ноември.

През настоящата година в програмата на БДВО има много събития и дейности, реализирани в партньорство с други организации и фирми, какви са ползите от тези сътрудничества и предвиждате ли още такива до края на годината?
Да, това е акцент в начина, по който осъществяваме дейността си през тази година – търсим партньорства, които от една страна да носят пряка добавена стойност към съдържанието и ползи за членовете, а от друга – да имат измерим резултат в организационно, финансово, имиджово отношение за Дружеството.
По този начин можем да сме по-гъвкави и да направим много повече неща, изпълнявайки както приетата годишна програма, но и работейки за постигане на стратегическите цели на организацията.
Няма как да не спомена партньорството с Българската академична асоциация по комуникации (БААК), което ни дава възможност да работим пряко с академичната общност; с Факултета по журналистика, който на 30 октомври ще отбележи своята четиридесетгодишнина; с M3 college; с DEA Solutions и Айдия Адвартайзинг, на които дължим новия сайт на БДВО и новата визия на PRактити; рекламна агенция The Smarts, която изготвя визуалните решения на голяма част от събитията, които организираме. И разбира се – на корпоративните ни партньори, благодарение на които имаме и финансова стабилност за осъществяване на дейността ни като "Мтел", "Софарма", "Пощенска банка", „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ , ЧЕЗ България и др.
Новото, което предстои до края на годината, е, че на 14 ноември в партньорство с denkstatt България ще проведем дискусия на тема „Корпоративният доклад за устойчивост: Ще се заемем ли?“.
Предстои също така още до края на месец октомври да подпишем договор за партньорство с фондация “Български център за нестопанско право”, с които ще си сътрудничим с цел подобряване на качеството на комуникациите в неправителствения сектор, както и ще помогнем за популяризиране на един добър инструмент за получаване на полезна информация и познание за дейността на НПО, какъвто представлява порталът www.ngobg.info

Кога ще бъде другото „марково събитие“ на БДВО новогодишното парти на PR професията?
От няколко години обсъждаме, но сега решихме и ще реализираме на практика идеята да проведем тази превърнала се в традиционна и харесвана от колегията среща не в изключително натоварения от към събития месец декември, а през „по-спокойния“ в това отношение месец януари. Така че този път ще се съберем в началото на 2015 г., за да започнем новата година с едно приятно и ненатоварващо събитие, в което да споделим своя оптимизъм и надежди за една много по-успешна в професионално отношение година.
 

 

Оригинална публикация 

 

www.capital.bg I 10.09.2014г. 

Председателят на творческото жури на най-важното събитие за рекламната индустрия пред "Капитал"

"Може би защото има постоянство в журирането, но агенциите вече знаят кое е за фестивал и кое не е и на какво да се надяват", казва Йордан Жечев.
© Юлия Лазарова

 

Йордан Жечев е председател на творческото жури на рекламния фестивал ФАРА, криейтив директор на "DDB София" и съсобственик в дигиталната агенция Tribal. Жечев е начело на съдиите в творческите категории за втора поредна година, след като през 2012 г. и 2013 г. водената от него рекламна агенция спечели наградата "Агенция на годината". "DDB София" взе отличието и две години по-рано – през 2010 г., когато рекламната кампания Ники Surf the Nation (за "Мтел") взе общо пет награди на фестивала. През лятото на 2014 г. агенцията спечели Telenor (новия собственик на мобилния оператор Globul) за свой клиент. Предстои DDB да работи по ребрандирането на телекома. Сред последните рекламни проекти, дело на агенцията и Йордан Жечев, които в момента са в ефир, са кампанията "Филияда" за бранда Tommi на "Белла България" и "17 000 снимки, една сграда" на Olx.bg. Йордан Жечев е възпитаник на Американския университет в България.

ФАРА 2014 започна на днес и ще продължи до 13 септември, когато ще бъдат избрани най-креативните реклами, агенции и клиенти за изминалата година. Събитието е най-важното за рекламната индустрия през годината.

Какво очаквате от ФАРА тази година?

- Очаквам повече неща, които водят към добро. Неща, които не говорят за себе си, че са само реклама. Тоест ако продаваш някакъв продукт, да не говориш за него, а да направиш така, че на хората да им стане по-хубаво. Пример с наша работа от това е Absolut и това как Absolut създава изкуство в градска среда. Очаквам и агенциите да преценят кое е за фестивал и кое не е и да не гледаме обикновен рекламен блок по телевизията. Имаше години, в които всеки пуска всичко. Огромно количество от нещата бяха тотална плява – да те е срам, че изобщо си там. Но това се промени, хората вече знаят защо пускат заявка и на какво се надяват. Може би защото има постоянство в журирането. Последните години много се дискутира между журито, буквално всяко участие, и това се вижда в оценяването.

Кои са личните ви критерии при оценка на заявките?

- Рекламата да не е самоцелна и ако може да остави някакъв послевкус на хората. Може да е емоционален, но просто да го направи. Не си представям, че някой тръгва и си казва: "Ей сега искаме да разплачем хората." Не съм привърженик на жанровизирането. Обичам да се смесват жанровете и според мен това личи в нещата, които правим.

Кои от рекламните кампании през годината ви направиха впечатление?
- Има адски много неща, които се правят за фестивала. Това го има навсякъде, не е само на нашия фестивал. Така че може би ще видя неща, които съм пропуснал. Но ми харесва клипът за Unicredit на reforma, защото е в много трудна среда. Да направиш нещо по така за банка си е сериозен пробив и ми хареса. На "Дневник" бяха добри фигурите (кампанията "Дневник на българската действителност", реализирана от агенция Noble Graphics – бел. ред.). Филм фестът според мен беше супер силен. Да продадеш кино по този начин тотално променя модела на продаване на фестивала, и то чрез комуникация (продажбата на билети в консервни кутии на "София филм фест" – бел.ред.)

Можете ли да откроите творческите тенденции в рекламата през последната година?

- Ако мога да говоря за нашата работа, със сигурност тази година сме много по-активни в неща, които са допир човек в човек. Много повече събития и работа на терен. Много по-малко масови медии и телевизия.

Най-важната промяна на пазара според вас за тази година?

- За нас конкретно това беше Telenor със сигурност. Имаше раздвижване и като цяло коя агенция с кой рекламодател работи.

В началото на годината DDB стана дигитална агенция на "Каменица", а няколко месеца по-късно стана традиционна рекламна агенция на Telenor, докато NEXT-DC беше избрана да отговаря за дигиталната стратегия на компанията. От какво зависи разделението между традиционни и дигитални агенции?

- Зависи от това какви нужди има самият клиент и какво разбира под digital. Next-DC имат програмисти, ние нямаме. При нас дигиталното би било на концептуално ниво, а Next-DC могат да го подплатят на производствено ниво. Може би Telenor са търсили това. От "Каменица" нямаха проблем да има аутсорсинг, стига той да е контролиран, така че сме си свършили работата. Има клиенти, които разбират дигиталното като поддържане на Facebook страница. Има други, които искат да правят онлайн кампании и да поддържат истински разговор с хората онлайн, което е различно третиране на дигиталното. Някои го третират просто като допълнителна медия, други го третират като отделен канал.

Всяка рекламна агенция може да предложи собствен мироглед. А всеки клиент си заслужава агенцията, беше казал някой. Клиентите си имат едно наум какво търсят и се опитват да го намерят, когато правят конкурс или когато идват на ФАРА. Гледат нещата и си казват: тези мислят така, както бих искал да мисли моята агенция. Прави ми впечатление, че имаме все повече клиенти, които ни избират заради нас самите, заради това, което сме предложили на пича (рекламен конкурс – бел. ред.). Това е много хубаво за пазара – да работиш с някого, защото го харесваш, защото харесваш това, което прави.

Еволюира ли разбирането на клиентите за това какво е digital?

- Аз до някаква степен не съм сигурен ние (агенциите – бел. ред.) колко го разбираме. Имаме стратегия, която си представяме, че работи, но работим случай за случай. Нито те го разбират, нито ние го разбираме. Опитваме се всички. Така например аз не дефинирам Tribal като дигитална агенция. Те по-скоро търсят някакво неочаквано решение на проблема, но не е задължително да го намерят в дигиталното, да направят дигитален проект. Амбицията на Tribal е да са Droga 5.

Намират ли рекламните агенции повече бизнес извън България?

- Сега например ние наемаме илюстратори, които са базирани в Берлин. Заплатите не са по-високи от тези тук. Това е по-възможно да се случи в по-големите агенции. Друг път сме участвали за много неща, но не сме спечелили. Сега участвахме в един пич за МcDonalds Global и потъна. Не се чува за тези неща, докато не станат. Но е много трудно да измислиш универсална идея, която да сработи в целия свят. Кампанията на Adidas "+10" преди пет-шест години беше феноменална. Тя работи в целия свят. Или кампанията Write the Future на Nike. Тя е толкова адекватна в България, колкото е в Тамбукту или в Щатите. Но трябва да си изключителен, за да направиш това. Аз сериозно мисля, че ако на нас ни дадат бриф за Nike Global, въпреки ресурсите не мисля, че ще се справим. Защото това изисква глобално планиране. Дано да имаме и този проблем някой ден.

Интервюто взеха Мария Манолова и Паулина Георгиева

 

 

 

 

Оригинална публикация