Гласът на Алф смени дублажа с продуцентство

в. Монитор | Ани ЕФРЕМОВА | 12.11.2011

ПЕНКО РУСЕВ СЪБИРА ПРИКАЗКИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ В САЙТ, МЕЧТАЕ ДА ГО ПРЕВЪРНЕ В ОНЛАЙН ТЕЛЕВИЗИЯ

"Като оазис на извънземни сме", замислено отбелязва актьорът Пенко Русев по адрес на родната действителност. Може да не се сещате за лицето му, но едва ли сте забравили бодряшкия лаф "Майтап бе, Уили!". Защото именно Русев е човекът, накарал преди години симпатичния извънземен Алф да проговори български.
С днешна дата Пенко Русев е далеч от образа на косматкото веселяк. Прибягва към него, само когато коментира абсурдите в българската действителност. За да избяга от тях, гради проекти, с които да е полезен.
Отдавна е сменил дублирането на тв сериали с продуцирането на игрални и документални филми. Основател е на продуцентската компания "2 1/2". Създава я през 1994 година. По неговите думи, след като Вельо Горанов го уволнява от театър "Движение" покрай дублажа на сериите за Алф. Името измислил лесно – по онова време синът му бил малък. На шега казано – половинка. Та той и жена му­ двама души, и половинката – малкият. Именно като продуцент Пенко реализира амбициозния проект на БНТ "Английският съсед" по книгата на Михаил Вешим. В сериите видяхме и британската звезда от киното и телевизията Лесли Грантъм.
"Не казвам, че съм сменил професията си, а малко съм я разширил. С екипа създаваме оригинални продукти – филми, клипове, сайтове.
Изнесъл съм се от сферата, в която повтаряш чужди думи и вече на базата на контактите, които имам, създавам произведения с нови послания. Някои от тях се взират във велики личности и славни исторически моменти – говорим за документалните ми филми, но хората, които създават тези произведения, се опитват да ги разкажат на зрителя и представят по друг начин", обобщава настоящето си Пенко Русев.
Каквото и да прави обаче, миналото го следва по петите – все още като чуят гласа му, мнозина се присещат, че им е познат от някъде. Когато му звънят да му предлагат нови рекламни продукти или идеи, му казват, че наподобява перфектно човека, озвучил извънемното с муцуна като мравояд.
"Да, може би нещо от онзи глас е останало. За съжаление той вече не е толкова свеж, не е толкова весел. Той е много тъжен, много умислен, до голяма степен и притеснен, поизплашен от това, което предстои", така че нюансите в гласа неминуемо се свързват с начина на живот , който водим", коментира Пенко.
Когато връща лентата назад, Русев признава, че дублажът е съсипваща работа, която дава отражение върху здравето на актьорите. Откровен е, че при озвучаването на филми трябва да бъде предаден абсолютно точно текстът, който се дава на актьора, а това невинаги му се е отдавало.
Сегашната мечта на продуцента Пенко Русев е свързана с проекта за сайта, който да събере приказките от България, пък след време и от цял свят – www.prikazki.com. На сайта вече има качени 1497 приказки
Една по една се озвучават. В студиото за дублажи на продуцентската компания идват колеги на Пенко – актьори, и ги изчитат. До момента има озвучени над деветдесет истории. "Въпрос на време е сайтът да се разшири. До момента има над 10 000 посещения на месец. Много е радостно, че освен от България, там влизат и родители, които живеят извън пределите на страната, и искат децата им да затвърдят и обогатят родния си език". Мечтае, ако нещата потръгнат, един ден тези приказки да бъдат превърнати в интернет радио, а защо не и в онлайн телевизия.
За което откровено казва, че търси съмишленици. Убеден е, че към prikazki.com ще проявят интерес
и финансови институции. "Представяте ли си, ако това стане гигантски сайт с приказки от цял свят. Които да бъдат разказани на различни езици. И да бъдат интерпретирани от различни студиа, с които имаме установени договорни отношения. Да не са само на български, английски. Да бъдат на наречието "банту" и т. н. всякакви възможности. Сигурен съм, че тази идея при успешно представяне би могла да бъде осъществена от великите за мен Гугъл, които биха направили Гугъл приказки, освен Гугъл мапс. Тоест, отивайки на определено място на картата на света, да имаш възможност да чуеш приказка, която е родена по тази територия. Това като че ли дава възможност да преразгледаме и очертанията на българската държава, но не по географски или политически признак, а да погледнем на нея разширително… Представете си, ако открием у хората, населяващи съседни държави, приказки съхранени от древни времена, това ни дава още мостове за близост и добросъседство. А като казват историците, ние сме малка държава, която граничи със себе си… Това е една безкрайна приказна феерия на съхранение на българския дух. Нещо, което си мечтая в момента и ми се иска да мога да го развия", уверен е в силите си продуцентът Пенко Русев.

Стр. 24

Продуценти печелят и европари

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ | 12.11.2011

Милиони левове държавни и европейски пари усвояват най-големите български продуценти на развлекателни тв предавания като Магърдич Халваджиян, Димитър Митовски, Борислав Чучков, Христо Тучев или Иван и Андрей. Най-много средства са раздадени по Оперативната програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икомоника", управлявана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Според списъка на ведомството почти 2.5 млн. лв. е взел доставчикът на интерактивни услуги "Интерактив медиа сървисиз". Компанията осигурява есемес гласуванията в различни тв игри и предавания, разработва формати като телевизионна лотария, Call TV продукции, праймтайм шоута, новини и др.
Собствеността в "Интерактив медиа сървисиз" е разделена между продуцента Христо Тучев и "ЮМС" АД, показва проверка в Търговския регистър. Тучев е и в съвета на директорите на "ЮМС Интернешънъл" АД, заедно с Николай Иванов, Теодор Марков, Любен Йовчев и Марио Караконовски. Последният е бивш служител на "Мтел". Името на Каракановски нашумя преди няколко години, когато бе уволнен от мобилния оператор след обвинение в кражба на софтуер и предлагането му на конкурента "Глобул".
Христо Тучев е в управата и на "Макс ченъл" АД, а също на "Контравърджант медиа" ООД. Той е процудент на предаването "Пряка демокрация", излъчвано по ТV7.
"Интерактив медиа сървисиз" бе и сред кандидатите в първия конкурс за изграждане на двата мултиплекса за разпространение на тв програми през май 2009 година.
Продуцентът на предаванията "Господари на ефира", "Море от любов", "На кафе" и др. Магърдич Халваджиян е одобрен за получаването на финансова помощ от 1 073 000 лева. Една от фирмите му – "Глобал филмс", е кандидатствала по оперативната програма и с парите ще закупи нова снимачна техника. Освен продуцента, неин собственик е и "Ентреа Кепитъл партнърс" АД. Халваджиан и семейството му притежават няколко продуцентски компании, които създават предавания за ефирните телевизии. Така например водещата на "На кафе" Гала се явява и продуцент, тъй като е съдружник във фирмата собственик на продукцията "Глобал мегазин" ООД.
На европейски пари се радва и американското акционерно дружество "Ню Бояна филм", което притежава Киноцентъра в столичния квартал "Бояна". По споменатата оперативна програма за развитие на конкурентоспособността студията получава 1.7 млн. лева. Парите ще отидат за "внедряване на иновативно високотехнологично оборудване за развитие на продукти и услуги с висока добавена стойност".
Продуцентът Димитър Митовски взема 1 млн. лева. Оказва се, че неговата "Камера" ООД също има спешна нужда от нова техника. Митовски е подпомогнат и с държавни пари. Филмът му "Мисия Лондон" бе финансиран от Министерството на културата. Според Търговския регистър той притежава палитра от фирми, които се занимават с производство на тв програми и филми. Собственик или съсобственик е на "Българска кастинг агенция" ООД, "Дарак" ООД, "Сиа адвъртайзинг" ЕООД, "Камера" ООД, "Брада"ООД, "Некс крийетив фактори" ООД, "Рабит филм" ООД, "Бългериан филм продъкшън сървисис" ЕООД. Едно от дружествата му – "А плюс синема", е продуцент на новия филм "Кецове", който откри Фестивала на българската култура в Брюксел през октомври.
И продуцентската къща "Чучков брадърс" ООД не може да се оплаче от липса на внимание. Нейните собственици Виктор и Борислав Чучкови , чрез "СИФ 309 филм мюзик " ООД , вземат почти половин милион лева от европейската програма. С държавни пари пък бе създаден игралният им филм "Тилт".
Продуцентите на тв предаването "Станция Нова" Иван Христов и Андрей Арнаудов ще получат безвъзмездно по линия на европрограмата 475 000 лв. за закупуването на нова снимачна и звукозаписна техника. Близо половин милион лева ще отидат и в продуцентската къща "Страйп медия" ЕООД.
Проектът за финансиране на високотехнологично оборудване на "Дарик радио" АД също е одобрен, но засега е сред резервите, тъй като не е осигурено налично финансиране по процедурата. Става дума за 1 729 728 лева.
На "опашката" за средства от Оперативната програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" е и димитровградският фолкгигант "Пайнер медиа" ООД. Той чака 1 918 232 лева.
Компанията "Хит вижън плюс", която притежава кабелната "Икономика тв" и марката "Хит тв", е одобрена да получи 1 167 140 лв., а новата телевизия "България он ер"- 1 279 437 лева. Продуцентските къщи "Дрийм тийм" и "Телеман" също очакват съответно 461 083 и 220 225 лева. Такива грижи обаче нямат студиото за озвучаване на филми и тв продукции "Доли", взело 995 881 лв., и ямболската кабелна телевизия "Диана", която е получила 351 540 лева.
Като продуцент се изявява и актьорът от най-новата продукция на btv "Седем часа разлика" Калин Николов Сърменов. Неговата фирма "Студио Златен век" е получила над 500 000 лв. по линия на програмата за развитие на селските райони, управлявана от Министерството на земеделието. С парите актьорът ще пропагандира биоземеделието и ще прави рекламни клипове. Те ще се излъчват по 60 национални и регионални телевизии във версии от 30, 20 и 10 секунди. Ще ги разпространява консорциумът "Тандем-Труд", който за труда си ще вземе почти 550 000 лева.

Стр. 35

В мол ходя само на кино

в. Стандарт, Weekend | Валерия ВЕЛЕВА | 02.07.2011

Останах в България, защото ние можем да си оправим държавата. С Чаплин си приличаме само по ръста, казва Димитър Митовски

"За филмите ще разкажа всичко, но не казвам нищо за семейството си и нищо, свързано с лични неща. Възприел съм такъв принцип в живота си и няма да го наруша. Личният живот е лична територия и нямам намерение да го правя достояние на публиката." С тези думи, казани с полуусмивка, сядаме на кафе с Димитър Митовски. Режисьорът на едни от най-успешните български филми в последните години – "Мисия Лондон", "Стъклен дом", "Под прикритие", на десетки телевизионни формати и на стотици шеметни реклами от типа на "О, Пепи", които оставиха трайна диря в съзнанието на масовия зрител, ме гледа дяволито. Полека-лека разтваря диплите на душата си, там, където са скрити възприятията за Бог, за добро и лошо. Роден в Пловдив през 1964-а под знака на Лъва, завършил филмова и анимационна режисура в класа на Доньо Донев. Днес Митовски е на върха на славата. Дебютът му е заедно с Камен Калев – "Източни пиеси", с който обра куп награди. И оттогава суперлативите за него не спират. Работяга с хъс, Митака, както го наричат приятелите му, паралелно движи 3-4 проекта. И ако това не се случва, се чувства некомфортно. След "Мисия Лондон" идва ред на "Мисия Москва" и на "Черната кутия". Любимата му книга е "Спасителят в ръжта". Купува си я всеки път, когато я види някъде в книжарница. Сам не знае защо.

- Славата здраво те полази. Не е ли опасно за нашите нрави?

- Не чувствам, че ме е полазила славата, и не смятам, че в страна като България това има някакво значение. Не знам как се чувстват американските звезди, но в България много трудно може да се говори за звезди, за слава.

- Не се прави на скромен! Четеш в пресата "Човекът, който промени представата за българското кино" и нищо не ти трепва? Не мога да повярвам!

- Да, има известно ласкателство в това. Много се радвам, че тази оценка я дават хора, които са дистанцирани от процеса в киното. Защото точно те имат най-обективния поглед за нещата и щом го казват, сигурно е така. В крайна сметка обаче само времето е единственият и абсолютен критерий дали тази оценка е вярна, или е моментна.

- Очакваше ли такъв огромен успех на "Мисия Лондон"?

- Да, очаквах успех на "Мисия Лондон", защото когато заснех филма и го събрах, вече ми беше ясно, че той ще събуди зрителски интерес. Но, признавам си, такъв огромен успех никога не съм очаквал. Допусках, че ще събере около 100-150 хиляди зрители – това бе върхът в мечтите ми! А ето, вече са го гледали над 400 000 души. Бихме американските блогмастери. "Мисия Лондон" е най-успешният филм за последните 20 години у нас. И най-касовият филм за всички времена. Явно е направен точно така, както хората са очаквали. Освен това той им показва живота такъв, какъвто е. Винаги съм искал да снимам филми, които могат да се гледат от най-широка публика и в същото време да носят послания с важните за мен неща.

- Оттогава усещаш ли особеното внимание към теб?

- Да. Сигурно има много хора, които ми се кефят, и още толкова, които не ме приемат. Това е нормално. Срещам и мнозина, които не са в бизнеса и които искрено ми казват: "Страхотно! Мерси, че най-накрая имаме възможност да гледаме нещо различно, нещо, което следим." Но знам, че всичко това е преходно, временно. Не искам да го приемам като даденост, а като нещо, което съм го изработил. То се случва сега, но човек не знае дали ще го има след година, дори след ден. Далеч съм от идеята, че има вечни неща, че като си направил нещо, си предпазен от "изненади".

- Ходиш ли да палиш свещ в църква?

- Ходя чат-пат, без конкретни поводи.

- А специално преди премиера или за нещо, за което се притесняваш?

- Не.

- Нямаш ли чувството, че някой свише ти помага?

- О, човек винаги има такова чувство. Благодарен съм на късмета, който имам, за нещата, които ми се случват. Не мога да кажа, че някой специално ми помага. Не бих искал да говоря за Господ и за неща, които просто няма как да формулирам. Нося ги в себе си и толкоз!

- Не си ли си задавал въпроса: защо съдбата мен ме избра за този успех?

- До голяма степен знам защо. Защото полагам неимоверни усилия и се трудя страхотно много и целенасочено. Успехът е труд. И малко късмет. И малко талант. Но трудът е на първо място. Съдбата няма да избере никого, ако той седне да я чака да го избере. Човек сам избира съдбата си, а не тя него. Трябва да обичаш работата си. Всичко, което правя, правя го с любов, отделен е въпросът, че като го направя, въобще не го харесвам.

- Много ли си амбициозен?

- Не, не съм много амбициозен и не вярвам в прекомерната амбиция. Смятам, че тогава нещата се изсушават и не се получават така, както би ти се искало. Творческият процес е по-различен – да, трябва да се стремиш да постигнеш нещо, но в никакъв случай с болна амбиция.

- Има ли нещо Чарли-Чаплинско в теб?

- Само ръста, може би! (Смее се.) Не знам, не съм се замислял. Страхотно уважавам Чаплин, за мен той е един от най-великите в киното и в изкуството въобще. Никога не ми е хрумвала идеята да се сравнявам с когото и да било. Всеки творец трябва да носи своята индивидуалност и да конструира спрямо своите възгледи и творчеството си, и плановете си, и това, което се опитва да прави.

- Кой от уроците на Доньо Донев ти е останал в съзнанието?

- Най-ценният урок, който той ми даде и който спазвам, е – да не се бъркам в неща, които не разбирам и които не мога да свърша. Той ми го показа веднъж и разбрах колко ценно е това качество.

- Какъв бе поводът за този ценен урок?

- Трябваше да направя видеоклип в стил МТВ. Обърнах се към него за съвет, а той ми каза: Не разбирам от тези неща, пробвай сам! Странно за българин да каже, че не разбира от нещо, но Доньо беше честен. Затова го уважавам. Той е един от много достойните хора, които съм срещал в живота си.

- От кого си готов да "купуваш" съвет, на чия преценка най-много вярваш?

- Част от успеха е умението да избереш на кого за какво да се довериш и той да не те подведе с мнението си, с оценката, която ще даде. Създаването на екип е майсторство.

- А съмнението в успеха не те ли гложди ли в дадени моменти?

- За да се захвана с дадено нещо, аз вярвам, че то е правилно и ще го изведа до успешен финал. Иначе просто казвам – не, това не става. И спирам да се занимавам.

- Сънуваш ли някои от сцените на филмите си?

- Сънувам, да. Всеки човек, който се занимава с изкуство, има интуиция, която в определени моменти го тласка в дадена посока.

- "Стъклен дом" или "Под прикритие"?

- Винаги и двете заедно. Първо, тези филми не бива да бъдат сравнявани. Това са два сериала в два различни жанра. Имат различни стойности и различни правила, по които се правят. Нелепо е да бъдат сравнявани. Второ, и двете продукции са много успешни и, слава Богу, имат си своята публика. Но най-радостното е, че има много хора, които гледат и двата сериала.

- Готов ли е вторият сезон на "Под прикритие"?

- Да, структурираме втория сезон на "Под прикритие"и наесен ще почнем да го излъчваме. Влизат нови нишки, нови герои, сюжетната линия ще се преобърне изцяло. Имаме сериозно намерение да вкараме във филма и Микеле Плачидо. Имаме обещанието му, сега изграждаме неговия образ, правим разчети дали ще можем да изпълним финансовите му условия и дали ще можем да се нагодим спрямо неговата програма. Той е много зает и ако имаме добро стечение на обстоятелствата, със сигурност ще го видим в сериала.

- Гледаш ли сериите в реалното им излъчване по телевизията и виждаш ли грешките им?

- Да, гледам ги и тогава ги възприемам по различен начин. Правя си изводи за детайли, които е можело да бъдат изработени по-добре, по-интересно.

- Пазаруваш ли в мол?

- Рядко ми се случва, два-или три пъти в годината. И двата пъти обикновено отивам на кино.

- Как работиш със Стефан Данаилов? Имаш ли респект пред него?

- Естествено! Ако някой ми каже, че няма респект от Стефан Данаилов, би звучало несериозно! Той е един от творците с голям опит, с огромен талант, човек, от когото можеш само да се учиш. Има и невероятно присъствие. Пожелавам на всеки да има късмета да работи със Стефан Данаилов. Той е един от малкото достойни хора, които биха обединили по някакъв начин нацията.

- Какво мислиш за българските политици?

- В България има още дълъг път да се извърви, за да станат политиците ни такива, каквито на мен би ми се искало.

- А смяташ ли, че в тези 20 години се провалихме, че преходът ни е сбъркан, каквито мнения се чуват?

- Не мисля, че сме се провалили тотално. Но други източноевропейски държави успяха много по-бързо и много по-безболезнено да достигнат нивото на средноевропейските страни. Ние все още сме далеч от тях, не знам защо. Може би манталитетът на българите е такъв. Не съм от хората, които биха търсили вината само в политиците. Бих търсил вината и в народа. В крайна сметка народът е този, който избира политиците, и пак народът е този, който търпи тези политици.

- Какво те накара да останеш в България?

- Имах очакване, че процесите в България ще се развият по друг начин, така както става в Европа, и това бе една от причините да остана в България. За съжаление огромна част от моето поколение се изнесе. Половината ми приятели емигрираха. И до ден днешен, независимо от всичко, аз не смятам, че това е по-добрият изход. Но в едни момент си казваш: защо да стоя тук? Жалко за нещата, които не се случват у нас. Но съм оптимист. Смятам, че само ние можем да променим това, което става в държавата. Просто трябва воля.

- Като наблюдаваш политиците, има ли някой, когото искаш да включиш във филмите си като реален актьор?

- Не. Киното е фикция, няма нужда да вкарваш реални образи. За "Мисия Лондон" ми беше много смешно, като почнаха едни дебати – кой точно е президентът. Ами нито единият, нито другият. Това е събирателен образ на българския политик като цяло. Не е биографичен филм, та да се фокусираш върху дадена личност. Дори и прототип няма в "Мисия Лондон".

- Какъв си бил като дете?

- А, много странен въпрос, за първи път ми го задават. Не знам дали съм бил добро или лошо дете. Според мен добри и лоши деца няма. От малък бях много фокусиран в идеята да се занимавам с изкуство. Усетих по някакъв начин, че там ми е силата, а не в математиката. Имах една учителка в основното училище, която до ден днешен си спомням как ми каза: Митко, от тебе ще излезе артист! Казах си: Какъв артист ще излезе от мен, аз не искам да играя в пиеса. Тогава още не разбирах общия смисъл на думата "артист". По-късно разбрах какво всъщност е искала да ми каже. Занимавах се много с рисуване. Завърших художествено училище, после ВИТИЗ и ето докъде стигнах.

- Връщаш ли се в Пловдив по местата, където си тичал като малък?

- В Пловдив скоро снимах един клип за "Каменица" и се почувствах много добре. Върнах се в спомените си, срещнах хора, с които съм израснал. В Пловдив нищо не е мръднало, от мен да го знаеш.

- Как приемаш написаното за теб: "Талантът е паднал в плен на алкохола"?

- Объркали са ме с Чарли Шийн. Чел съм какви ли не небивалици за мен. Ясно е, че на този етап жълтата преса е непобедима. И много жалко за това! Евала на Слави Трифонов, че ги осъди, но той получи само морално удовлетворение. А не би трябвало да е така – тези хора трябва да си понасят последствията. Не може да се пише на когото каквото му хрумне.

- Като седнете с приятели на чаша, дават ли ти акъл за филмите?

- Не. Като сме на чаша с приятели, си говорим за живота.

- Умееш ли да готвиш, или си само на пържени яйца?

- Мога да готвя и не само вкъщи. Ако някой ме покани на гости, мога да му сготвя агнешка плешка. Няма да забравя, бяхме във Виена за Великден, при приятел, който там живее. Предложих му да направим агнешка плешка. Но не знаехме как се приготвя. Звъннахме на Ути Бъчваров и всичко бе точно. (Смее се.) Човек, който е участвал в първото кулинарно шоу, все ще му намери цаката. Сръчен съм. Не съм схванат в ръцете.

- Как се зареждаш?

- Нямам нещо конкретно, което да ме зарежда. Не спортувам активно. Карам сноуборд, но от една година не съм се качвал. Зареждам се от различни неща в живота – от случки, от приятели. Но най-вече се зареждам от постижения, направени преди мен, които ме карат да се вдъхновявам и аз да направя същото.

- Обсебен си от проектите си?

- Не, по-скоро не мога да спра да работя в тази посока. Ето, скоро си мислех – кога ще дойде това време да спра да се занимавам само с глупости и ще почна отново да рисувам. При това съвсем целенасочено. Защото продуцирането на кино е огромна бюрокрация, има неща, които ти изпиват енергията. Докато рисуването те зарежда.

- Когато си ядосан, как изглеждаш?

- Ядосан! Не знам. Хората казват, че не е добре да седиш около мен, когато съм ядосан. (Смее се.) Но аз не мога да преценя. Старая се да не крещя. Имам други начини, с които да покажа на хората, че това, което са направили, не е добре според мен. Когато си продуцент-режисьор, трябва да имаш респект. А той не се постига с крещене, хвърляне, търчане или с други подобни външни изблици. Постига се с професионализъм, единствено и само с професионализъм – да накараш хората да ти вярват и когато те ядосат, да знаят, че има ясна и точна причина за това, а не някаква моя прищявка.

- В тв сериалите се съревноваваш сам със себе си. Това не те ли притеснява?

- Не. Не бих казал, че е така. В последно време има доста успешни български филми. Предстоят да излизат и много нови тв продукти. Колкото повече се развива пазарът, толкова по-добре. Случи се така, че ние първи направихме много първи продукции, но то не е от вчера. Ние първи докарахме в България големите тв формати "Стани богат", "Биг брадър", първи направихме най-комерсиалния филм, най-гледания филм. Явно предугаждаме посоките в нашата си област. Да го наречем, имаме нюх.

- Страх ли те е от неуспеха?

- Не. Във всеки момент всеки може да направи нещо неуспешно. Аз съм от хората, които каквото и да им се случи, след това ще станат и ще продължат напред. Ще се боря да постигна следващия успех.

- И не ти ли се е случвало да си кажеш: Митак, този успех е много голям, спри се!

- Не, никога не си казвам така, защото винаги има следваща цел. И винаги се стремя към нещо повече от това, което съм постигнал дотук. Това е заложено в най-големите творци, които никога не са спирали да мислят и да измислят нови проекти. И да ги реализират. До смъртта си.

- Кога си плакал?

- А, много често си плача.

- Сериозно?

- Да. Като ходя на кино, постоянно плача в салона. Вълнувам се. Не си мисли, че съм някакъв корав варварин. Аз съм чувствителен човек и се вълнувам от това, което става наоколо. За други неща съм много корав, но киното ме вълнува.

- Как постигаш баланса?

- Той е вътре в мен. Различните ситуации извикват на преден план различни качества, които имам.

- Вярваш ли в другия живот?

- Имам страхотни противоречия в себе си по този въпрос дали има друг живот или не. Не изключвам да има и други възможности на живот, защото ние знаем много малко за света. Но настройката ми е, че животът е тук и сега. И сега трябва да правиш нещо, а не да чакаш то да се случи в някой друг живот. Трябва да се радваме на живота такъв, какъвто е, и да го живеем по най-добрия начин.

- Мислил ли си за смъртта?

- Да. Това е едно от нещата, които са неизбежни и трябва да се приемат философски. Но… странно е, все пак.

- А как печелиш доверието на хората?

- Ето на този въпрос нямам отговор. Знам едно основно правило, което прилагам винаги – да бъда максимално откровен и честен с хората. И да им казвам всичко директно и на момента. Другото вероятно е чар.

Стр. 4-5

Телевизионни хипермаркети

в. Труд | Соня СПАСОВА, Ваня ЕМИЛОВА | 01.07.2011

В последните години във всеки по-голям град има поне един хипермаркет. Търговските вериги се настаниха във всекидневието на хората и лека-полека започнаха да изместват кварталните магазини. Подобен процес върви и на тв пазара.

От няколко месеца у нас се настаниха две големи и силни продуцентски компании -"МедиаПро Ентъртейнмънт" и "Паприка Латино".
Първата и е част от американската "Сентръл Юропиън Медиа Ентерпрайсес" (СМЕ) – компанията, собственик на Би Ти Ви. Тя обезпечаваше технически кулинарното състезание "Лорд ъф дъ шефе", прави и Би Ти Ви Новините, "Шоуто на Слави", "Комиците", "Нека говорят с Росен Петров" и др. Наесен "МедиаПро Ентъртейнмънт" ще се заеме с нов комедиен проект, разказа пред "Труд" Мирослав Янев, изпълнителен директор на компанията.
Втората подобна фирма -"Паприка Латино", е румънска продуцентска компания, която е натрупала опит от работата си с телевизии от Унгария, Сърбия, Словения, Словакия и Румъния. У нас тя работи за Нова тв, като в момента прави "Черешката на тортата", а наесен ще се заеме с музикалното "Екс фактор" и "фермер търси жена". Трайното настаняване на големите интернационални компании в България вече започва да свива работата на "традиционните" български продуценти като Нико Тупарев, Магърдич Халваджиян, Иван и Андрей, Милена Будинова и др.
Известно е, че телевизиите нямат технически, човешки и идеен ресурс, за да произведат сами най-големите си проекти. По закон те са длъжни да излъчват и определен обем външна продукция. И появата на мощните и с добри технически и човешки ресурси "МедиаПро Ентъртейнмънт” и "Паприка Латино" е добре дошла. Очаква се телевизиите да работят главно с тях. Но загубата ще е тотална за най-големите български продуценти от "СИА", "Олд Скуул" и "Глобал филмс".
"Навлизането на нови продуцентски къщи на пазара е най-вече от полза за зрителите. Колкото повече компании, толкова повече свежи идеи и различни подходи при създаването на тв продукции", казват от Би Ти Ви. И отричат, че ще започнат да работят само с "МедиаПро Ентъртейнмънт". Малките продуцентски компании щели да продължат да работят независимо от появата на нови играчи на пазара.
"Няма да се наложи двуполюсен модел на продуцентите у нас. Аз гледам по-скоро оптимистично на навлизането на големите компании", каза пред "Труд" и Мартин Захариев – един от продуцентите на бъдещото предаване "Преди обед", което ще се излъчва от есента по Би Ти Ви.
В "немилост" обаче е много силният допреди две години Нико Тупарев. Последните
му предавания "Биг брадър фемили", "Цената на истината", "Истината за нас" и "Байландо" не се радваха на голяма гледаемост.
С напускането на Олга Лозанова и с идването на Светлана Василева като програмен директор в Нова тв "Олд Скуул" загубиха отличните си позиции в телевизията, а Би Ти Ви засега не планират да работят с тях.
В Нова тв Тупарев остана само със "Стани богат". Той не отрича да е в криза, но отказва да коментира дали се страхува от новите големи продуценти.
Магърдич и Джуди Халваджиян и техните "Глобал филмс" и "Глобал вижън" са в по-добри позиции. "Нормално е да има нови играчи на пазара и да има притеснения. Ние се свързахме и с двете нови компании и ги поканихме да станат членове на Асоциацията на продуцентите, коментира Магърдич Халваджиян. – Ние не сме мафиотска структура, за да пречим на някого. Това са компании, които имат тепърва да се доказват, ние се доказваме вече 12-13 години, затова не ме е страх, че ще останем без работа", добави той. От следващото лято Глобал филмс и "Глобал" вижън" имат и теоретична възможност за съвместни проекти с Нова тв. Причината е, че тогава изтича договорът им с Би Ти Ви. Халваджиян обясни, че е минало времето на ексклузивните договори и че вероятно ще преподпише за предавания като"Господари на ефира" и "Пълна лудница", а за другите не е ясно.
Чрез договори за по още един сезон на сериалите "Стъклен дом" по Би Ти Ви и "Под прикритие" по БНТ компанията "СИА адвъртайзинг" е сред най-стабилните на пазара. Същото е и с "Дриймтийм продакшънс", които произвеждат двете най-гледани заглавия за сезона "Столичани в повече" и "Комиците". Бизнесът на компанията е силен, макар че няма изгледи за подновяване на българския "Сървайвър" в следващите 12 месеца.
Големият риск пред Евтим Милошев и Любо Нейков е налагащата се тенденция от страна на Би Ти Ви да пренасочва външните си продукции към компанията на Слави Трифонов и братската "МедиаПро".
Други по-малки местни продуценти обаче разчитат на максимата, че дори стабилната позиция по време на криза, е отлично постижение.
Сред тях е Милена Будинова, продуцент на поредицата "Такъв е животът" по Би Ти Ви и спряното сутрешно предаване "Денят е прекрасен".
Тя е доволна, че наесен ще продължи с нови епизоди от "Такъв е животът". Те ще са на тема "Геройството да си родител".
Големите фирми, които навлизат на пазара според Будинова дават шанс на малки продуценти като "Супер Нова медиа", които са се доказали в документалното риалити, да продадат продуктите си в чужбина. Будинова уточни, че тя самата води конкретни преговори за продажба на марките "Такъв е животът" и "Нашите момичета".
***
Текст под снимка
Предаването "фермер търси жена" ще стартира наесен по Нова тв. Продуцентите му от румънската компания "Паприка Латино" обещават да намерят приятелка на всеки един от 10-те младежи, занимаващи се със земеделие. Само два дни след излъчването на пилотния епизод близо 300 дами са "кандидатствали" за своите фаворити.
***
Текст под снимка
"Комиците" по Би Ти Ви е продукция на "Дрийм тийм прадакшънс", но също се осигурява технически от "МедиаПро".
***
Продуцентите на предавания в телевизиите се ангажират с цялостното им създаване и обезпечаване. Възможно е обаче отговорностите да са разделени, както например в музикалното шоу "Гласът на България" по Би Ти Ви. Продуцент на предаването в случая е медията. Тя притежава правата за формата, одобрява и контролира целия
процес по изработката му. Изпълнителен продуцент е "Седем осми", която се е заела творчески да изпълни проекта, а "МедиаПро" е подизпълнител, който ще реализира продукционното обслужване. То включва пълно техническо оборудване и осигуряване на специалисти като видеооператори, монтажисти и звукорежисьори.
***
Текст под снимка
Предаването на Би Ти Ви "Лорд ъф дъ шефе", което приключи неотдавна, е технически осигурено от новия играч сред продуцентите "МедиаПро ентъртейнмънт".
***
Текст под снимка
"Черешката на тортата" по Нова тв е другият голям проект на "Паприка Латино".
***
Текст под снимка
Сериалът на Димитър Митовски "Под прикритие", който се излъчва по БНТ, му спечели добра слава на продуцент с бъдеще.

Стр. 18 – 19

Стоте лица на Денис Ризов

в. Стандарт, Weekend | Иваничка ТОДОРОВА | 21.05.2011 | 00:53 | Стр. 4, 5

- Ти си един нещастен човек.

- Ама аз съм адски щастлив.

- Нещастен си, защото не можеш да свириш на китара. Не си свободен. Заводът за захар чака. Утре не можеш да кажеш майната му на завода за захар и да идеш на екскурзия.

Преди години именно този кратък разговор е провел басистът на група "Ахат" Денис Ризов с покойния Илия Павлов. В няколкото прости изречения е събрано цялото разбиране на рокаджията за света. "Милионер е този, който си прави, каквото си иска, а не този, който има 1 милион в банката. Никога не съм имал един милион в банката и никога няма да имам", просто кратко и ясно. Не че не е бил милионер. Парите са средство, а не цел за Денис. "С тях мога да си купя меденка например", съвсем сериозно заявява той. Затова музикантът е работил какво ли не през живота си – от печатар в Полиграфическия, до снабдител на армията на Индонезия. Сега е водещ на телевизионно предаване по БНТ1 – "Денис и приятели". Поредното ново "аз", в което влиза, защото му се струва интересно. Телевизията го привлича, тъй като отговаря на трите му основни принципа в живота:

1. Не трябва да имам началник.
2. Не трябва да съм с къса коса.
3. Трябва да се наспивам и да не ставам рано.

И всичко това за свободата. От нея започва всичко и с нея ще свърши. Поне за Денис. Сам казва за себе си, че е изпълнил твърде много от мечтите си. Живее бързо и интересно. Сблъсквал се е няколко пъти със смъртта – двама от най-добрите му приятели са се самоубили, баща му и дядо му са издъхнали в ръцете му, а баба му в колата му. "Така разбрах, че животът е един много кратък период от време, в което човек трябва да направи или нещо велико, което да остане в историята, или да се забавлява прекрасно. Аз правя и двете. Знам, че много след като умра, някой ще слуша "Черната овца" или "Монолог".
***
Ходил в училището на Фандъкова
Ризов е плод на студентска любов. Затова на година и половина е пратен на седмична ясла. Тръгва на училище на 6. Записват го в първия полуинтернат, експеримент на образователната система – известното 37-мо в кв. "Гоце Делчев", чиято директорка по-късно е самата Йорданка Фандъкова. "Бях написал "Марика носи сасика" без "й".
От 1-ви клас съм бил по-практичен. Защо като можеш да напишеш само една буква, да пишеш две?", чуди се Денис и признава, че до 5-и клас бил на такъв режим, че само спял вкъщи. И до днес е запазил две ценни приятелства от това време – с Любо и Камен. Може би защото са били като герои на Джером Джером от "Трима мъже в една лодка", само че на сал от стиропор и нямали куче. Юнаците намерили едно голямо парче и се пуснали в езерото, което се образувало на кръстовището на бул. "България" и бул. "Гоце Делчев". "Тогава строяха бул. "България" и имаше една огромна дупка, която се пълнеше с вода", спомня си басистът. В 6-и клас се мести в 5-о училище, защото заживяват в кв. "Бъкстон".
***
Намалили му поведението, Египет го вкарал в учкома
"Винаги съм бил среден ученик – четворкаджия", признава бунтарят. "Не обичам да уча. То насилва и ограничава свободата", категоричен е Денис, който постоянно захваща нещо ново и цял живот учи, но само това, което му е интересно. Спомня си класния – другаря Митев. "Много ограничен и глупав човек, с който ми беше много лесно да се оправям", ласкаво го описва той. Почти не е ходил на училище. Последната година я се вясне един път седмично, я не. Затова му намалили поведението. Скоро обаче му се наложило да изнесе лекция пред всички съученици за кризата в Близкия изток, за войната между Египет и Израел. Толкова сочно я разказал, че го избрали в учкома. Ама там с намалено поведение не може, така че набързо му го повишили.
***
Бил с жена чак на 18
Като един истински спортист в гимназията му били непознати алкохолът и цигарите. Пък и жените. "Само спорт. Първата ми жена беше, когато бях на 18, година след завършването. Казваше се Марияна. Момиче от квартала. Събирахме се в една градинка между блоковете и просто стана. Аз нямах голямо участие", спомня си Денис. Днес обаче има славата на мъж, който много обича жените. "Всички ги обичат, просто някои имат тази слава, други не. А моята е оправдана. Колкото повече, толкова повече, казал Мечо Пух", с ехидна усмивка заключава рокаджията. И не спира да цитира детската книжка: "Колкото повече Мечо надникваше в хралупата, толкова повече Прасчо го нямаше там". Все пак Денис е предвиждал и вариант да уседне – ако се появи жена като медийния образ на Сандра Бълок.
***
Ритал е в “Левски"
След преместването решил, че иска да тренира футбол. Отишъл на най-близкия стадион – този на "Славия". "Исках да ритам, в квартала нямаше с кого, а стадионът на "Славия" беше най-близо", така започнало всичко. Сменя отбора, когато сменя училището. В 8-и клас влиза в СПТУ по полиграфия, до стадион "Раковски". Веднага отишъл и се записал в "Левски", където откарал до завършването. "Според мен не бях добър футболист. Винаги съм бил защитник. Още тогава имаше конюнктура в тези работа. Идва един човек в четвъртък, в петък го картотекират, в неделя титуляр. Разни други тренират по три години и стоят на скамейката. Аз бях от "разните други", честен е Денис. Вече не рита, защото има две хернии – на диафрагмата и на гръбначния стълб. Гърбът го боли от години "24 часа, седем дни в седмицата, но се свиква". За футбола е предприемал и презокеански авантюри. На световното в САЩ, след като видял победата на България над Мексико, си купил билет и заминал да догледа срещите с Германия и Италия. "Даже давах интервю за Би Би Си пред "Джайънт стейдиъм". Видяха ме с българското знаме след мача с Италия. Казах им, че съм горд, защото отборът се представи над всички очаквания", спомня си музикантът.
***
Напечатал “Квартеронката" на Майн Рид
Взел позволение от профсъюзите и започнал работа на 17 в печатница "Георги Димитров". "Напечатал съм "Квартеронката" на Майн Рид, кола по кола, цялата", информира Ризов. След казармата сменя професията и става технически секретар на вестник "Строител". "Лепих заглавия, защото за тях плащаха по 6 лв.". После всичко се завърта около музиката. Заминават с "Ахат" в Холандия, но в мига, когато осъзнал, че не е отишъл да записва, а на гурбет, си хванал куфара и се прибрал сам. "Тогава с Иван и Фънки създадохме София мюзик ентърпрайсиз. Искахме да видим нашите кумири на живо. Имахме един приятел в Германия, който познаваше Sodom и ни ги прати. Направихме концерт и видяхме как става", така като на шега Денис създава първата и една от най-силните в момента фирми организатори на концерти, която докара дори Мадона, а сега ще ни доведат Стинг и Roxette. Той обаче вече няма дялове в СМЕ. "Отказах се след концерта на Scorpions на стадион "Васил Левски". Не бях спал три дни. Накрая басистът, който не може да свири въобще на бас китара, ми хвърли един пешкир и ми каза: "Дай ми чиста кърпа". Не съм човек, който подава пешкир на някой, който не може да свири на бас", кратко и ясно, без много условности Ризов влиза и излиза от поне дузина успешни начинания, които обаче не му доставят удоволствие. След Холандия започнал да внася телевизори от Германия и направил
първия специализиран магазин за техника у нас
Създал верига, а по времето на Виденов затворил всичко. Продавал е конфитюр в Щатите. "Дадоха на баща ми да стопанисва едни живарници, но риба не беше останала. Реших, че може да сложа 40 тона зеле, взех една помпа за 1000 лв., сложих няколко чувала сол и Боби – осветителят на "Ахат", да претака зелето. Купих 200 варела, напълних ги с готовото зеле и ги продадохме по пазари и ресторанти", кратка история на на вид екстравагантно занимание за един рокаджия. Имал е баничарница. Произвеждал е руска салата.
Продавал пирони в Албания
където нямали пари да ги купят и му платиха в пресни маслини. Продавал е копринени пашкули в Силистра. Взимал е дори лиценз за снабдяване на армията на Индонезия с хранителни стоки. Построил е първото селище от затворен тип. През 2006-а обаче Денис се разболял от хълцане
Отишъл да се лекува в Германия, където му обяснили, че всичко е от стрес. "Тогава работех на 4 континента, имах 700-800 души служители. Отървах се от всички фирми – половината продадох, които не можах, подарих", казва категорично Ризов. Купува си една яхта. Изкарва капитански курсове и 7 месеца в САЩ плава. След 2,5 години пенсия решава, че не може да си бърка до края на живота в носа. Просветлението му дошло под един мост – Съншайн Скайуей Бридж близо до Сарасота във Флорида. Този път го повлякла телевизията, защото има творчество в нея, пък е и забавна. Връща се и започва да продуцира предаването "Търси се". Прави си студио "Хабър Айлънд", а за да го захранва, подхваща и още проект. За да стигне до днес и най-новата диня под мишницата му – водещ и изпълнителен продуцент на късното толк шоу на БНТ 1.
"Денис и приятели"
"За мен беше важно да съм с групата, а това беше единственият ни шанс през телевизионно предаване да сме по цял ден заедно", откровен е той. Споделя, че целта му е "да притъпя унищожителния ефект на чалга мисленето на българския народ". И въпреки че нещата бързо му писват и той се отървава от тях, този проект скоро няма да зареже. Защо? Защото все още не е успял да направи от предаването това, което иска. "Нямам свобода, защото това е занаят и аз още не съм го овладял. Повече време изгубвам да следя на коя минута сме, отколкото какво си говоря с човека срещу мен. Имам много още преди тази работа да ми стане забавна, тогава предаването е добро", категоричен е Ризов.
***
Кариерата му започнала от “Син Сити"
Денис станал музикант заради една лепенка на "Щурците", която Кирил Маричков му подарил вместо картичка с автограф. Чудил се къде да я лепне, влязъл в ЦУМ и с парите от лятната практика си купил най-евтината китара – "Орфей" за 86 лв. Оказала се бас. Дошла казармата – граничното поделение в Кюстендил, където се запознал със Звезди и още куп хора, записали консерваторията. След уволнението тръгнал да прави групи и събирал таланти от консерваторията. Никога не е учил там, само е обядвал в стола, защото супа, основно и десерт били 20 ст. Няколко експеримента, докато се стигне до началото на 1987-а. "Ахат" съществували от три месеца и му се обадили да запълни мястото на проблемния басист. "Единственият ми шанс да свиря с такива музиканти беше да уредя апаратурата. Успях с културния дом, където сега е "Син Сити", забавлява се с парадокса рокаджията. Първите пари обаче изкарал като барабанист. 20 лв. за 2 часа. Не можел изобщо да свири на барабани, но дует "Шанс", които го поканили, не разбрали това. Придружил ги на миньорския празник. За първите две години на "Ахат" имали 520 концерта. Само се прибирали да се изперат. "Бяхме като Азис, но не пеехме по ресторанти, а по стадиони. Бяхме много известни", продължава с хумора той. В крайна сметка още по комунизма ги назначават в дирекция "Музика", парадоскално предвид, че им е спрян ефирът. И започват да пътуват в чужбина.
***
Арестували го 25 пъти
Колкото и невероятно да изглежда, Денис не пие. Втората бира в живота си изпил декември 2006-а. В последните две години започнал да съгрешава с алкохол, но за да бори напрежението. "Не обичам да пия, но обичам да съм пиян. Пия като студент – 300-400 грама за 10 минути, забавлявам се един час и си лягам. Това го правя три пъти в годината с бърбън с кола и лед". Наркотиците също не са му изкушение. Сблъскал се с тях в Холандия, където опитал марихуана и хашиш. В Корея един канадец му дал да пробва опиум и толкоз. Колкото да разбере, че не му е интересно. "Аз живея толкова бърз и интересен живот, че не са ми нужни", доста логично обяснява водещият. Купоните били само с мацки и пиене. Ама на него и мацките не му били интересни, защото били лесни. "Тогава музикант с джинси беше точно толкова популярно, колкото сега футболист", смее се той. Преди падането на режима е имал доста проблеми с властта. Задържан е поне 25 пъти, но все за външния си вид. Я за дълга коса, я за къси панталони. Я за значка на "Ван Ейлън", която му иззели след малко бой в районното. Но той отишъл и си купил нова. Непукист!
***
Щели да свирят с Queen и Майкъл Джексън
В Чехия за пръв път се почувствали като звезди, като след втория им концерт трябвало да ги придружава охрана с кордон, защото 5000 човека искали да се докопат до тях. Балгодарение на фестивалите на мира стигнали до Русия и Корея, че дори и в Австрия. Там свирят в зала, в която предния ден била Чака Хан, а на следващия – Майлс Дейвис. 1991-а заминават за Холандия. Участвали в един конкурс за неизвестни групи. Спечелили сред 500 други. За награда трябвало да свирят с Queen и Майкъл Джексън в Япония. "Като разбраха, че сме българи, просто казаха: Съжаляваме, но вие не може да отидете, защото ще заемете мястото на някоя група от Бенелюкс", това разочарование му показва, че е ужасно важно къде си роден, и още повече – световният шоубизнес не е за всеки.

Стр. 4-5

Сигурността преди всичко

в. Капитал | 30.04.2011 

Отказахме се от свободата си, за да си осигурим стабилност по време на кризата

След дълго сътрудничество с "Нова тв" през 2009 г. получихме предложение от bTV за тригодишен ексклузивен договор. Освен дългосрочна офертата беше и много добре финансово подплатена. До този момент никога не бяхме работили ексклузивно за някого. Дилемата беше между това да си запазим свободата, която винаги е свързана с несигурност, или да се обвържем с конкретна телевизия и да получим сигурност. Колебаехме се и заради лоялността към "Нова тв", с която имахме доста успешни съвместни проекти. Осъзнавахме, че заради кризата на телевизионния пазар предстоят големи сътресения. Един такъв договор щеше да осигури на компанията стабилност през трудния период. Да си гарантираме такава сигурност беше много важно за нас. Тук работят доста качествени хора, които сме събирали с години, и не можехме да рискуваме да останем без проекти за дълъг период – все пак заплатите трябва да идват отнякъде. Решението беше много трудно, защото в компанията се бяхме разделили на три – брат ми (Джуди Халваджиян) категорично държеше да останем в "Нова тв" въпреки рисковете, Асен Чанков – другият ни партньор, беше твърдо за преминаването в bTV, а аз бях по средата и се опитвах да балансирам. Най-напред решихме да опитаме да останем в "Нова тв". Срещнахме се с тях и съвсем открито и честно им казахме за полученото предложение и че за да ни задържат, искаме едно-единствено нещо: дългосрочен договор, който да ни даде сигурност. Отговориха ни, че нямат такава практика. Тогава програмен директор там беше Олга Лозанова. Тя направи всичко възможно да останем, приемайки всички наши искания. Основният проблем дойде от страна на новите собственици, които не бяха наясно какво е "Господари на ефира" и каква марка е това предаване за телевизията. В крайна сметка не се разбрахме с "Нова тв" и подписахме договора с bTV. Сътрудничеството ни тръгна с успешното завъртане на "Господари на ефира", после добавихме "Пълна лудница", която също се прие добре, направихме и "България търси талант". Общо взето, в bTV са доволни и ние сме доволни, значи сделката е успешна, а решението – правилно. Осем месеца след тези събития от "Нова тв" се свързаха с нас, за да ни кажат, че са допуснали голяма грешка. Поискаха отново да преговаряме. Разбира се, вече беше късно.

Стр. 62 

Човекът зад кадър

в. Капитал | Тодор БОЖИНОВ | 30.04.2011 

Дългият път на Магърдич Халваджиян от емоцията до икономическата логика

На снимачната площадка в киноцентъра в Бояна Магърдич Халваджиян е в любимата си роля – на режисьор. Прави нов сериал за bTV. Съсобственикът и управител на продуцентската компания "Глобал филмс" не крие, че предпочита да бъде повече режисьор, отколкото мениджър. И това личи в подхода му при управлението на фирмата.
Халваджиян се занимава повече с креативната част в проектите на "Глобал филмс". В началото на всеки от тях участва лично, преди да го остави в ръцете на други. В същото време открито заявява, че не харесва прагматичното мислене, което би трябвало да е присъщо за един мениджър. Понякога се налага колегите му да го приземяват с числа и бизнес аргументи. Постепенно обаче въпреки вътрешната си съпротива мениджърът се научава да разбира механизмите на управлението и днес при него икономическата логика винаги надделява над сантиментите.
"Честно казано, не съм искал да имам никаква компания. Исках само да снимам", казва Халваджиян. Първият сблъсък на режисьора с нуждата от организация на бизнеса е в средата на 90-те, когато прави музикални и рекламни клипове. "Поръчките ставаха все повече, едни ми плащаха в долари, други в левове, стана абсолютен хаос. Но аз не исках да се занимавам с пари, а с това, от което разбирам – с творческия процес в работата." Оглежда се за помощ и се свързва с Асен Чанков, който поема финансите.
Петнайсет години по-късно Халваджиян участва в цели три компании – "Глобал филмс" (управител и собственик на 95%), "Глобал вижън" (собственик на 40%) и "Глобал рент" (също 40%), която отдава техника под наем на двете продуцентски компании. За деветте години от създаването им насам тези фирми са направили за българските телевизии предавания като "Господари на ефира", "Море от любов", "Великолепната шесторка", "България търси талант", "Ясновидци", "Пълна промяна", "Стар академи", "Пълна лудница" и много други, включително музикални и рекламни клипове.
В момента "Глобал филмс" и "Глобал вижън" имат ексклузивен договор с bTV, който ги обвързва до есента на 2012 г. (виж "Трудното решение"). Магърдич Халваджиян не е сигурен дали след това иска да работи ексклузивно с конкретна телевизия. Все пак предпочита да е свободен да избира партньорите си. Още повече че очаква "Нова тв" и някои други телевизии, включително БНТ1, да продължат да се борят за по-голям пазарен дял.

Малкият размер ли е основният проблем на българския телевизионен пазар?

Това е един от сериозните проблеми. От него произтичат още куп други. В Турция например една серия от тв сериал може да струва 200 хил. евро, което тук няма как да се случи. А в киното и телевизията парите до голяма степен определят качеството на продукта – как ще изглежда визуално, кои актьори ще се поканят и колко ще им се плати. Все пак мисля, че се справяме доста добре въпреки не много високите приходи. Защото, като знам разликата в приходите между турските и българските телевизии, ние не би трябвало да имаме телевизия въобще. Но имаме и тя в много от случаите не е лоша.
Ние и технологично сме назад. Аз се опитвам да изпращам от нашите хора в страни като Англия и Италия, където се появяват куп нови неща, чисто технологични, които ние не знаем. Каквото и да си говорим, България е провинция за Европа. Нещата там вървят напред и на идейно, и на креативно ниво. Липсата на кадри е друг проблем. Тук няма значение колко пари ще платиш – хиляда или 10 хил. лв. Изобщо не получаваш гаранция, че ще получиш най-доброто. Просто защото него го няма. Няма добре обучени хора. Особено с драматурзите проблемът е генерален – няма такива, които могат да пишат в правилната посока както за кино, така и за телевизия. Няма школа, която да научи хората как да пишат и да работят за телевизията. Така че проблеми имаме много, не е само малкият пазар.

Това ли е причината да се налагат предимно чужди и вече изпитани формати?

Можете ли да ми дадете пример с предаване, което не е по чужд формат и е имало страхотен успех в България? За съжаление такова няма. Много хора идват тук, предлагат ми сценарии, идеи, нови предавания. Отварям да ги чета и вариантите винаги са два. Или идеята е трагична и объркано написана и аз започвам да се чудя този човек гледал ли е някога телевизия, или е нещо копирано – от няколко различни места са взети най-силните идеи и са обединени в нещо уж ново и българско. Не става. И аз не мога да си отговоря защо се получава така. Така че не са обосновани обвиненията към телевизиите, че непрекъснато залагат на сигурно и взимат готови формати. Преди години те опитаха да инвестират в нови и чисто български продукции, но нито една не се задържа дълго на екран. И телевизиите в един момент се отказаха, защото си дадоха сметка, че харчат едни пари, които може и да са по-малко от цената на един западен формат, но пък нямат никаква възвращаемост.

Налага ли ви се да правите компромиси?

Преди години си представях, че колкото повече растем, толкова по-свободни ще бъдем. Но се оказа, че колкото по-големи ставаме, се превръщаме в по-големи роби на работата си. Растежът непременно оказва влияние върху начина, по който мисли един мениджър. Преди винаги бях готов с куфарите – ако нещо не ми харесаше, можех да си събера багажа и да си замина. И никой не можеше да ме спре. Сега не мога да го направя, защото не отговарям само за себе си, а и за много други хора. Вече при всяко по-важно решение се мисли за цялата компания, а не само за моите желания.
Ако бях сам и се грижех само за себе си, никога нямаше да се съглася на някои проекти. Просто защото са против разбиранията ми за начина на работа и философията за живота въобще. Но по едно време бяхме стигнали до 320 служители в "Глобал вижън" и "Глобал филмс". Тези хора не ги интересуваха моите принципи, те трябваше да си вземат заплатите и да си гледат семействата. Затова трябваше да поемаме и такива поръчки, които налагаха компромиси с качеството на продукцията или с принципите ми. Това беше изключително неприятно, но поне знаех защо го върша. Когато колеги от компанията ме питаха какво правя, аз отговарях: "Спасявам компанията." Има моменти, в които трябва да се взимат такива решения. Без значение дали това те прави щастлив или нещастен, доволен или недоволен. В началото бях много твърд по отношение на принципите си. С времето поомекнах в това отношение, защото разбрах, че тази игра е отборна и никой не може да я играе сам.

Кое е по-важното – формата и визията или съдържанието?

За мен най-важно е съдържанието. Но докато човек си щрака с дистанционното, визията е това, което може да задържи вниманието му. Оттам нататък ще се заслуша и какво му говорят и ще остане на този канал. Когато е мрачно и грозно, и най-умните неща да ти говорят, ти подминаваш. Нещата са взаимно свързани, но винаги ще казвам, че съдържанието е най-важното. Ако успяваш да съчетаваш двете неща достатъчно добре, резултатът ще е добър. Това е ясно на много от колегите, но нещата опират до критериите на всеки отделен продуцент и режисьор. Защото твоето мнение може да съвпада с това на зрителите, но може и само ти да мислиш, че преценяваш нещата правилно. Този проблем дълги години съсипваше българското кино, защото голяма част от продуцентите и сценаристите в киното правеха точно това – сценарий, който харесваше само на тях и на режисьора. Филмът се снимаше и после никой не го гледаше. Това съсипа българското кино, а не липсата на пари. Правеха се негледаеми и безинтересни филми.

В телевизията има ли подобен проблем?

За щастие в телевизията подобни продукции много бързо падат от екран, защото рейтингите се следят постоянно. Някои продуценти така отпаднаха от играта. Други пък се опитаха да направят прекалено лесни неща и това също не проработи. Така че балансът е много труден и правилната преценка е изключително важна. На този пазар се задържат тези, които успяват да уцелят вкуса на зрителя. Защото ние правим вид изкуство, правим забавление за масите. Трябва да забавляваме трите милиона тв зрители в България. Много е трудно да налучкаш масовия вкус на такава съвкупност и да гониш дял от 50 или 55%. Само за сравнение, в Италия най-гледаните предавания имат дял от около 25%, защото там конкуренцията е по-голяма. Ако достигнеш 27-28% дял в Италия, значи си гений. Но тук не е така. bTV например искат от мен дял от 55-60%. Което означава, че конкуренцията е слаба.

Защо това ви притеснява, щом сте от страната на печелившите?

За нас е важно на телевизионния пазар да има баланс, защото колкото повече конкуренти има, толкова повече работа ще имаме и ние. Ако има един силно изявен лидер, това не е добре за свободния пазар, на който се конкурират продуцентите. То е добре само за лидера – монополът е хубаво нещо, ама само ако е твой. Рискът от този дисбаланс е, че телевизията лидер може да спре да инвестира сериозно в каквото и да било. Няма икономическа логика тя да инвестира в нови неща, защото е постоянен пазарен победител. Ако имат дял от 60%, защо да дават милиони за нови предавания, при положение че пазарът не може да върне толкова пари от реклама? Засега не се наблюдава такава пасивност, но подобно разпределение е вредно за пазара.

Как ви се отрази свиването на рекламния пазар?

Бяхме свикнали на някои разходи, които трябваше да съкратим. Реорганизирахме и работата си с повечето от нашите служители. Имахме около 220 души, които се наложи да свием до около 70. Вътрешен одит показа, че при нас има хора, които от години не са работили. Взел съм някого за някакъв важен проект и съм го назначил на трудов договор. Проектът е свършил пет месеца по-късно и човекът е останал да чака следващия, но той така и не се е появил. В един от случаите въпросният служител три години беше пил кафе. Имаше още двама-трима подобни. Това се беше случило, защото аз много мразя да се разделям с хора. Особено с такива, които са ми направили впечатление и са се справили добре. Тази моя логика се оказа грешна, особено в кризата. Когато тя дойде, вече трябваше да се разделим с тези служители. Ако икономическата ситуация беше добра както допреди три години, не беше проблем да ги държа на работа – пет месеца няма да работят, но на шестия знам, че ще излезе проект, в който да ги включа.
С голяма част от служителите се наложи да преминем от трудови на граждански договори. Примерно отделът ни, който се занимаваше със снимане на реклами, се развиваше прекрасно. Но когато кризата засегна рекламния пазар, 15 души там стояха седем-осем месеца без работа. Заради кризата нямаше реклами или пък бяха толкова малко, че не си заслужаваше да държим хора на заплата, за да снимат три реклами, при положение че преди са снимали по 40 на година. А и голяма част от нашата работа не е постоянна, а на парче – по отделни проекти. Сега продължаваме да работим с много от тези хора, но на граждански договор. Когато ни потрябват – свързваме се с тях, идват за даден проект, свършват си работата и си получават хонорара.

Този модел работи ли?

Работи, но лошото е, че обучени от мен хора ги ползва някой друг. Неприятно ми е, че мои кадри работят по чужди продукции, но това е едно от нещата, които причинява малкият пазар. На мен тази реорганизация не ми харесва и не обичам да работя по такъв начин. Съпротивлявах се дълго време, преди да предприемем тази стъпка. В нашия бизнес ние бяхме последните, които направиха такава промяна, и то именно заради моята съпротива срещу подобен начин на работа. Но накрая клекнах, защото икономическата логика го изискваше. Моят проблем е чисто сантиментален. Аз си ревнувам хората.
***
Компанията
- Брой служители – 18
- Оборот за 2010 г. – 4.9 млн. лв.
- Ръст спрямо 2009 г. – 11.5%
***
Визитка
Житейски факти
- Роден на 18 февруари 1967 г.
- Женен, с един син
Образование
- Нов български университет, "Режисура" (1995-2002)
Професионален опит
- "Макс груп" ООД, режисьор (1997-2001)
- "Глобал филмс", съсобственик и управител (2002 – )
- "Глобал вижън", съсобственик (2002 – )

Фотограф: Надежда Чипева

Стр. 60, 61-62 

Иван и Андрей гласят еротично предаване

в. Стандарт, Weekend | Иваничка ТОДОРОВА | 30.04.2011

Двамата планират документално риалити и нова концепция на вечерното си шоу

Да седиш вечер с дистанционното в ръка и да търсиш забавления по каналите – това е любимото занимание на повечето българи. Само дето отскоро нищо ново не може да изненада зрителя. Сменяш канали, сменяш канали – едно и също. Скука. Има обаче и такива, чиито глави не спират да раждат идеи. Особено в продуцентския бизнес. Още преди да е свършил този медиен сезон, трябва да сме готови за следващия – провокативен и нов. Това е веруюто на Иван и Андрей и компанията им "Междинна станция". По папките в офиса вече зреят няколко проекта и въпросът е коя телевизия ще ги купи, за да видят бял свят. Пред "Стандарт" Андрей Арнаудов призна, че усилено се готвят за еротично шоу. Идеята, която не е особено разработена у нас, дошла от изключително известна дама. Коя е тя? Може би ще разберем наесен. Двамата умуват и върху популярния в цял свят формат доку-риалити – поредица документални филми. Ще променят и вечерното си шоу. "Не харесвам доста неща в шоуто. Тясно ми е. Искаме да го изменим тотално. Имаше добри години преди кризата, когато парите бяха повече в телевизията, а фирмите по-малко. 2008-а животът ни се виждаше песен. Имахме три продукции в Сърбия, правехме "Това го знае всяка хлапе", "Мюзик айдъл", "Сблъсък", две предавания по "Фокс лайф" – общо около 12 предавания. Сега не е така, но никога не сме падали под минимум, който да ни пречи да си поддържаме фирмата", обстоятелствено обяснява Андрей. Те вече не работят в западната ни съседка. Фирмата им там съществува, но екипът е разпуснат. Това обаче не означава, че са се отказали от чуждите пазари. Кроят планове и за там. "Мислим пак за Сърбия, защото вече имаме опит. Пък и аз, покрай неуспешния опит в личния си живот научих сръбски и ми е лесно да общувам", смее се Андрей.
***
С Туре Линдхарт снимат “Островът"
Като на майтап приемат предложението на режисьора Камен Калев да се снимат в "Островът". Там играят себе си. На сцената били с Любен Дилов-син и една от чуждестранните звезди – Туре Линдхарт. "Камен ни покани на снимки, но ни предупреди, че тази сцена може да я няма, ако не се получи. Бяхме убедени, че ще падне. Но ни звънна преди две седмици да ни каже, че премиерата е в Кан и ни кани да отидем заедно. Учудихме се, защото бяхме сигурни, че кадрите с нас са изрязани!". На снимките било много весело и противно на очакванията лафовете не ги пускали те, а Туре. Все още обаче не са гледали филма. И по време на премеждията си пред камера не успели да зърнат дори за миг красавицата Летисия Каста.
***
“Левски" forever
"Дори "Левски" да играят във В група, пак ще съм за тях." Надали има човек, който би се учудил на тази реплика на Андрей. Общата им страст по синия отбор с Иван е известна. Андрей обаче от години не е стъпвал на стадион заради интереса на желанието на всички да си говорят с него. "Особено ако мачът е скучен", допълва той. Преди години с Иван не са пропускали мач нито в София, нито в провинцията, нито в чужбина. Сега обаче гледат на телевизора. "При нас е наследствено от дядовците ни. Смея да твърдя, че няма човек, който да е от стара софийска фамилия и да е от ЦСКА", удря под кръста червените фенове очилатият водещ.
***
Хоби: История и политика
Още от малък Андрей бил убеден в две неща – че ще бъде водещ и политик. С едното от години се справя добре. За другото обаче все още няма нищо налице. "Смятам, че когато навляза в една възраст, която още не е сегашната, въпреки че ставам все по близо до нея, ще направя нещо. Политиката и историята са ми хоби. Когато му дойде времето и смятам, че мога да свърша нещо полезно, ще го направя. Колкото повече успели хора, които се грижат за себе си и дават заплати на други, влязат в политиката, толкова по-малко млади анонимни комсомолци, които са готови на всичко, ще седнат зад банка в парламента. Моето време обаче още не е дошло. В интерес на всички ни е властта да се справя по-добре, защото държавичката ни не е много ок. Най-страшното е, че не се осъзнава, че след 50 години буквално няма да има българи. Аз нямам много право да говоря за това, защото нямам дете, но трябва да има много преференции за семействата с повече от 1-2 деца. И трябва по всякакъв начин младите да се стимулират да се върнат и да останат", гради визията си за бъдещето Андрей.

Стр. 5

 

Гъливер в страната на продуцентите

в. Капитал | 16.04.2011 | 00:01 | Стр. 34, 35

Големият нов играч MediaPro Entertainment може би ще смени правилата в тв бранша

До неотдавна голяма част от мениджърите на българските телевизионни канали постоянно се оплакваха, че изпитват остър недостиг на продуцентски къщи, с които да работят. Според тях това е един от основните проблеми на медийния пазар у нас. Към момента обаче ситуацията изглежда променена. Ако се вгледате в портфолиото на четирите най-големи ефирни телевизии (bTV, "Нова", БНТ и ТВ7), продуцентските компании, с които те работят, вече са поне 25. И все пак големите играчи, които имат ресурс да реализират най-мащабните проекти, са не повече от 5-6.
Съвсем логично всички телевизии, които искат да инвестират в качествено съдържание, обикновено работят паралелно по няколко големи проекта. Затова те имат нужда от силен и конкурентен продуцентски пазар. Също така обаче те се стремяха и към ексклузивитет, когато работят с дадена голяма компания. Доскоро двете частни национални телевизии bTV и "Нова тв" често влизаха в схватки за възможността да работят с най-добрите в продуцентския бизнес. Както изглежда обаче, периодът, в който пазарът бе ясно разпределен на зони, очевидно вече е отминал. Свитият рекламен пазар вече започва да регулира тези отношения. Сега най-големите и най-добрите работят с каналите, които могат да си позволят да инвестират в големи проекти и респективно имат големи бюджети за производство на собствено програмно съдържание. Телевизиите с по-оскъден бюджет пък дават шанс на нови играчи, които сега стъпват в бизнеса и работят по проекти с по-скромен финансов ресурс.
Разместване на пазара
На пазара на продуцентски услуги тази седмица официално навлезе нов играч – международната MediaPro Entertainment. Тя е е сред водещите компании в Централна и Източна Европа. Част е от американската Central European Media Enterprises (CME) (компанията, собственик на bTV, на още четири тв канала и на шест радиостанции на българския пазар). Продуцентската фирма е и основният производител на филми, сериали и програми за телевизиите от групата на СМЕ. Въпреки че бе представена като нов играч чак сега, компания всъщност работи в България от края на 2010 (вижте интервюто).
Освен че реализира телевизионни продукции, екипът на MediaPro Entertainment всъщност има над 10-годишен опит в заснемането на рекламни и музикални клипове, както и в продуцирането на концерти и събития. След стъпването си на българския пазар компанията присъединява към структурата си продукционния екип на bTV, воден от Бранко Салич, който поема поста ръководител "Продукционно обслужване". След вливането във фирмата ще работят общо 160 човека.
В момента MediaPro Entertainment изработва кулинарното състезание Lord of the Chefs, както и други актуални предавания като "bTV Новините", "Шоуто на Слави", "Комиците", "Нека говорят", "Модерно", "Код криминално", "Сеизмограф", "Хрътките". MediaPro Entertainment дръзко обяви, че ще поеме и проекти на други телевизии, но без "Нова тв", която е основният конкурент на bTV.
Обявяването на новата продуцентска компания не е новина. В сектора повече от година се коментира, че след стъпването си на българския пазар американската Central European Media Enterprises не просто ще промени телевизионния пазар, но и продуцентските услуги. За всички в бизнеса бе ясно, че появата й на практика ще размести пластовете в тв бранша. Засега продуцентите са предпазливи в оценките си как случващото се ще повлияе на пазара. И все пак те вече са си насрочили среща и през следващата седмица на заседание на Асоциацията на телевизионните продуценти (АТП) ще решат каква да е общата им позиция към амбициите на новия играч MediaPro Entertainment.
Очакванията
Главният изпълнителен директор на "Нова броудкастинг груп" Светлана Василева коментира, че не очаква драстични промени на пазара. От своя страна ръководството на bTV съвсем логично приветства навлизането на роднинската й компания. По думите на директора телевизионни програми в bTV Media Group Апостол Пенчев "на продуцентския пазар MediaPro Entertainment ще бъдат пълноправен играч, с който bTV Media Group също ще работи".
Програмният директор на ТВ7 Надя Костова от своя страна е на мнение, че "появата би трябвало да доведе до полезна за телевизиите конкуренция между продуцентските компании както по отношение на творческото и техническото качество на продуцираните програми, така и по отношение на цени, ефективност, гъвкавост и креативност". Според нея навлизането на още една голяма компания би следвало да изостри вниманието на останалите независими продуценти и да ги направи по-прозорливи и по-активни в търсенето на неексплоатирани теми и формати.
Продуцентът и собственик на Old School Нико Тупарев (Big Brother, "Стани богат", "Аз обичам България") коментира: "Доколко голяма ще е ролята им (на MediaPro Entertainment – бел. авт.) за раздвижване на продуцентския бизнес зависи от тях."
Публичното представяне на MediaPro Entertainment като нов играч беше повод някои от досегашните фактори на пазара да коментират, че е много важно медийният закон да защити конкурентната среда. В момента в нормативния акт е записано изискване, че определен процент от програмата трябва да се изработва от външни продуценти. "Според закона телевизиите трябва да възлагат продукции на независими продуценти. Противното нарушава принципите от морална гледна точка. От друга страна, такова поведение до момента по-скоро се е приемало като нормално на българския пазар. "Предстои среща на Асоциацията на продуцентите. На нея трябва да се види какво становище ще заеме асоциацията относно медийния закон", коментира Нико Тупарев.
Според програмния директор на БНТ Севда Шишманова влизането на голяма международна продуцентска компания като MediaPro Entertainment "принципно би трябвало да се приеме като оценка за развитието на българския телевизионен пазар и за възможностите, които той дава. Също и да създаде друго ниво на конкуренция". Според нея обаче "интегрирането на действаща продуцентска структура на една телевизия bTV и очевидния интерес към нейната програмна продукция демонстрира ясна вътрешно корпоративна схема и лимитира възможностите компанията да предизвика бързи промени на продуцентския пазар".
Димитър Гочев ("Стъклен дом", bTV, "Под прикритие", БНТ), продуцент и съсобственик в Sia, коментира: "Компанията навлиза доста агресивно на пазара и е нормално независимите продуценти да виждат в нея заплаха, защото пазарът е малък. Заявката да работят в копродуцентство с всички продуценти на пазара може да маргинализира работата им и да намали приходите им." Гочев обаче вярва, че "качеството на работата на отделните компании ще остане водещият критерий за телевизиите, когато избират с кого да работят".
Играчите на пазара не очакват появата на MediaPro Entertainment да даде тласък на процеса по консолидиране на продуцентския пазар. Директорът телевизионни програми в bTV Media Group Апостол Пенчев коментира, че според него "консолидацията означава уеднаквяване на идеите. Колкото повече компании има на пазара – толкова повече свежи идеи и различни подходи. Конкуренцията между продуцентите е добра за зрителите, защото телевизиите могат да избират най-доброто от това, което се предлага".
Сходна е и позицията на програмния директор на ТВ7 Надя Костова. Според нея "от гледна точка на телевизиите български вариант на такава консолидация не би бил здравословен. Напротив – в известен смисъл това би довело до монополизъм, което обичайно приспива креативността и прави грешните решения ненаказуеми". Светлана Василева също бе категорична: "Добре е да има различни компании на пазара. Още по-положително би било, ако те бяха свободни да работят с всички телевизии, след като обявяват себе си за "независими продуценти". Така тя коментира заканата на MediaPro да не работи единствено с "Нова".
И телевизиите, и конкурентите на продуцентския пазар обаче се опасяват, че MediaPro може да промени цените на продуцентските услуги. Според програмния директор на ТВ7 Надя Костова "повишеното предлагане би следвало да коригира цените в полза на "потребителите" (телевизиите), но не за сметка на качеството. Иначе влиза в сила правилото "не сме достатъчно богати, за да си купуваме евтини неща". Саморегулацията на пазара в медийния му аспект обаче е непредвидима в българска среда – особено докато има "клиенти", които плащат малко, за да получат нещо още по-малко. Според Костова всички на пазара "очакваме по-добри цени за по-добро качество".
Димитър Гочев от Sia коментира, че "цените на продуцентските услуги в България са възможно най-ниските. Ако новата компания казва, че има намерение да ги регулира, то тогава трябва да вдигне цените". Директорът "Телевизионни програми" в bTV Media Group Апостол Пенчев обаче е на мнение, че няма заплахи от повишаване на цените на продуцентските услуги. Според него "всяка продуцентска компания си има независима ценова политика, също както телевизиите проверяват всяка една оферта за нейната адекватност спрямо пазарните условия".
Всички играчи на пазара обаче са единодушни в едно: очакването, че българските телевизионни продуцентски компании ще разширят териториите, в които работят, и ще предлагат все по-качествено филмово съдържание, защото такова е очакването и на телевизиите, и на зрителите. При всички случаи влизането на MediaPro Entertainment е свързано именно с тази нова възможност на българския пазар – интересът на телевизиите да произвеждат сезонни телевизионни сериали.

Стр. 34 – 35

Mеждународна продуцентска компания MediaPro Entertainment представи за първи път дейността си у нас

MediaPro Entertainment I 12.04.2011

На 12-ти април 2011 г., вторник, MediaPro Entertainment направи своето първо представяне пред българските медии. Компанията стъпи на нашия пазар в края на 2010 г. и екипът й, който вече се състои от над 160 човека, работи по редица локални и интернационални проекти.

MediaPro Entertainment е водеща продуцентска компания в Централна и Източна Европа и през 2009 г. е придобита от Central European Media Enterprises (CME), настоящ собственик на bTV Media Group.

MediaPro Entertainment е основен производител на местните филми, сериали и забавни програми за водещите телевизионни станции на CME в Централна и Източна Европа, както и на едни от най-успешните локални кино проекти. Продукцията й се основава на богат архив от сценарии и формати и на множеството талантливи писатели и режисьори, които произвеждат нови продукции, подходящи за местния пазар.

„Компанията предлага стабилност и същевременно е много модерна и гъвкава. Съвременният зрител е все по-изискващ , сравняващ и критичен към това, което гледа на екран. Затова индивидуалният и креативен подход към всеки отделен проект е от съществено значение за това как той ще бъде възприет и оценен. Предизвикателството пред MediaPro Entertainment е да предложи на българския пазар най-новите продукционни модели, както и уникални продукти, отговорящи на високите очаквания на зрителите” – сподели изпълнителният директор на компанията, г-н Мирослав Янев.

Освен в реализирането на телевизионни продукции, екипът на MediaPro Entertainment има над 10 годишен опит и в заснемането на рекламни и музикални клипове и в продуцирането на концерти и събития. Това се дължи на факта, че след стъпването си на българския пазар компанията присъединява продукционния екип на bTV, воден от Бранко Салич, който заема поста Ръководител “Продукционно обслужване” в MediaPro Entertainment.

“Survivor” 1,2,3,4, “Music Idol” 1,2,3, “Dancing Stars” 1,2, “България търси талант”, “Размяна на съпруги”, телевизионният сериал „Тя и той”- това са само малка част от форматите, които екипът е реализирал през годините.

Днес MediaPro Entertainment осигурява продукцията на един от най-нашумелите праймтаймови формати “Lord of the Chefs”, както и на други актуални предавания като „bTV Новините”, “Шоуто на Слави”, “Комиците”, “Нека говорят … с Росен Петров”, “Модерно”, “Код: Криминално”, “Сеизмограф”, “Хрътките”.

Уникалното за компанията в България е вътрешната агенция за менажиране на таланти и кастинг. Тя следва утвърдени международни модели за развитие на известни лица, както и за налагането на нови. За първи път у нас процесът на менажиране на таланти ще бъде застъпен в цялостното и поетапно развитие на всеки нов телевизионен проект.

MediaPro Entertainment разполага с един от най-големите филмови комплекси в Централна и Източна Европа-BUFTEA, базиран в Букурещ. 19 напълно оборудвани филмови и ТВ студия, над 400 декара площ и над 30 000 костюма от всички исторически епохи-това е малка част от уникалното оборудване на комплекса.

За реализацията на авторски проекти на междунродния пазар се грижи MediaPro Distribution, неизменна част от MediaPro Entertainment, която заема място на водеща разпространителска компания в Източна Европа.

Бележки до редакторите:
Central European Media Enterprises: CME е водещата вертикално интегрирана медийна компания в Централна и Източна Европа. Тя е основана от Роналд Лаудер през 1994 г. и заедно с местните си партньори управлява TV Nova, Nova Sport, Nova Cinema и MTV в Чешката република, PRO TV, PRO TV International, ACASA, PRO CINEMA, Sport.ro и MTV Romania в Румъния, TV Markiza, Nova Sport, Television Doma и MTV в Словакия, POP TV, Kanal A и TV Pika в Словения, NOVA TV в Хърватия и bTV, bTV Action, bTV Comedy, bTV Cinema, RING.BG, bTV Radio Group и bTV Web, както и международната продуцентска компания – MediaPro Entertainment – в България.

За повече информация:

MediaPro Entertainment: Стела Ерера; stella.erera@mpe.bg; M: +359 889 23 18 50