www.manager.bg I 06.01.2015г. 

Да говорим пред публика е трудно начинание, което често саботираме с неволни грешки.
Въпреки че много е изписано и още толкова прочетено, някои навици, които разбиват на пух и прах доброто ни представяне пред аудитория, остават международно разпространени и утвърждавани. На тях посвещава материал Business Insider. Американският бизнес сайт изброява 12 чести проблема на публичното говорене, които трябва да се избягват.

Ето кои са те, според авторите.
Изказване на съобщение, история или послание, които не са обвързани с публиката. Както е казал Бенджамин Дизраели "Говори на човека за него самия и той ще те слуша с часове". И обратно, ако не говорим на аудиторията за нея самата, вероятно за секунди ще изпуснем вниманието й.

Танцът на очите из залата. Постоянна игра на погледа в пространството на публиката без той да се задържа дори за миг на едно място, в лицето на един от хората, на които се говори. Тази честа грешка се допуска неволно и е белег за притеснение. Може да бъде също знак за отегчение от случващото се или арогантност. Препоръчва се да се поглеждат в очите за 2-3 секунди поне няколко от седящите в публиката.

Разсейващо ръкомахане. Бързо кършене на ръце. Крачене напред-назад. Слагане на ръцете в джобовете. Поклащане на звънтящи ключове. Въртене на пръстен. Облизване на устните. Наместване на дрехите и косата. Нервничене с писалка. Клатене на главата. Слагане на ръцете зад гърба. Докосване на лицето. Един или няколко от тези тикове може да разсеят публиката и да заличат смисъла на посланието. Човек не може да разбере дали ги прави, ако не се запише на видеоклип и не прегледа записа. Направете го репетиционно. Ще се учудите и ще научите повече за себе си.

Липса на подготовка. Добрите презентатори са наясно с темата си, организирали са съдържанието си, проверили са слайдовете на презентацията си на няколко устройства и изучават страничните си бележки. Те дори са изговорили на глас речта си предварително няколко пъти и са изпробвали ансамбъла от облекло и аксесоари, с който ще се явят.

Липса на физическа енергия. Нисък и монотонен глас. Глупаво изражение на лицето, без ентусиазъм и заинтересованост от собствената тема. Излъчване на летаргия. За да избегнете опасността да изгубите публиката си много бързо, спортувайте предварително и се заредете с енергия както намерите за добре. След това говорете експересивно, усмихвайте се искрено, движете се естествено и се радвайте на момента.

Претрупване с данни. Разбираемо е. Когато застанем пред аудитория, се фокусираме почти изцяло върху това, което Аристотел е нарекъл logos. То включва функции на лявото полукълбо на мозъка като логическото свързване, езика, анализирането, критичното мислене и боравенето с числа. Когато разчитаме на този тип съдържание в крайна сметка правим твърде дълго представяне, претрупано с излишна информация. Обръщаме гръб на най-важния елемент от презентирането – публиката. Научете се да се освобождавате от нуждата да изброявате данни. Тя е лош навик.

Неумение да се вдъхновява. Дори по-важно от logos според Аристотел е pathos – активностите на дясната част на мозъка, които включват създаване на емоции, изображения, истории, примери, емпатия, хумор, въображение, цвят, звуци, докосвания и обратни сведения. Десетки изследвания показват, че хората вземат първичните си решения на базата на емоционалност. Публиката се състои от хора, вземащи решения. И ако говорителят пред нея не успее да й въздейства на дълбоко емоционално ниво с думи, действия и визуални инструменти, за да провокира в нея радост, изненада, надежда, въодушевление, любов, състрадание, уязвимост, тъга, страх, завист или вина, представянето няма смисъл. То ще се забрави все едно че не е било.

Липса на паузи. Връхлитане върху съдържанието и прехвърляне през него, което създава усещането за преминаване на бърз влак. Във всяка презентация има поне три пъти, когато трябва да се замълчи за кратко – преди и след като се каже нещо важно, което публиката трябва да запомни, преди и след като се направи преход от една подтема на друга, след откриващата реч и преди закриването.

Липса на ударно встъпление. Според Платон началото е най-важната част на изявлението. Лош навик на публичните оратори е да губят ценните си откриващи секунди в мрънкане или разказване на виц, четене на дневния ред на срещата, безсмислени извинения. С всичко това те не успяват да грабнат вниманието на публиката и да я мотивират да ги слуша.

Завършване със запитване за въпроси и отговори. Вероятно сте чували хора в края на представянето си да слагат финал с думите "Това е. Има ли въпроси?". И тогава всички в публиката замълчават и замръзват. Всъщност, секундите на грандфинала са последен шанс да припомним ключовеите си аргументи, да подсигурим почва съобщението ни да се запомни, да подтикнем аудиторията към действие.

Четене от слайдовете на презентацията. В повечето случаи, ако всичко е наред с техническата част, хората, които са пред говорещия също могат да ги четат. Целта на заставането му на сцената е той да обогати презентацията и да разкаже чрез нея история, докато тя е само спомагателен елемент за задържане на вниманието и игра със зрителната памет. На нея трябва да има само ключови думички, не цели пасажи от текст.

Извинения или оправдания в края. Може би защото допустимото време е било прехвърлено. Или понеже представящият смята, че всъщност може да се представи далеч по-добре. Завършването с тях е излишно. На всичко отгоре се запомня добре.  

Оригинална публикация 

в. Монитор | Майя ЛЮБОМИРСКА | 2010-05-25

Езиковите норми са като конституция – трябва да се спазват

Какъв е езикът на политиците и дали единствената му функция е за осъществяване на политическите идеи и за достигане на определени обществени цели. Това поставя като основа на наблюденията си Центърът за анализ на политическата и на журналистическата реч при Софийския университет. Студенти българисти наблюдават актуалната политическа и журналистическа реч и всяка година на 24 май обобщават данните от наблюденията си. Инициативата придоби широка обществена подкрепа и се ползва с висок авторитет.
Постепенно се стигна и до разбирането, че е необходимо постоянно да се проследява речта на публично говорещите хора, да им изпращат лично наблюденията.
Така чрез компетентните наблюдения на младите хора и чрез гражданската им позиция става обществено достояние речта на публично говорещите хора, регистрират се езиковите тенденции в речта им, наблюдават се моделите на езикова агресия и езикова толерантност, отбелязват се най-често употребяваните думи, клишетата и граматически коректните, но смислово безсъдържателни конструкции, анализират се отклоненията от книжовноезиковите норми – влияние от диалектите, от разговорната практика, от смесването на различен тип езикови изкази.
Според преподаватели в СУ "Св. Климент Охридски" състоянието на българския език в медиите и парламента е ужасяващо. Като пример се сочи фамилиарниченето на журналисти, които си позволяват да говорят на "ти" със събеседниците си по време на интервю". Както и масовото навлизане на диалектните отклонения в официалната стилистика.
Преди да говорим за езикова култура, трябва да говорим за личностна и семейна култура, категорични са още езиковедите. Езиковата агресия е преди всичко въпрос на личен морал. "Обидно е, че например министър непрекъснато да казва летищА вместо летИща", подчертават още преподавателите.
За да се избере най-подходящата дума, трябва да се знаят всички, които езикът предлага, а един от основните изводи за езика на публичните личности е, че на тях им е най-удобно да не говорят конкретно.

Ето и петте проблемни езикови зони на публичните личности.

Отклонения от нормите на българския книжовен език.

Най-дразнещите са използването на диалектни думи, които не би трябвало да ги има в езика на политиците. Дори и поради факта, че парламентарната трибуна е трибуна, посланията от която достигат до българското общество и по този начин освен възпитателна езикова форма има и ролята на езикова палитра, от която се вижда красотата на българския език.
Пак според филолозите в политиката са навлезли нови лица с малък опит в публичното представяне, които в същото време трудно се откъсват от диалекта, на който са говорили преди да станат политици. Ако се позовем на изводите на преподавателя от Софийския университет Владислав Миланов "Диалектът е богатство за българския език, но когато се употребява коректно". Типична за много народни представители е диалектната източнобългарска редукция като ижидневник, спициалист, спичелят, тихнологии, засидание. Употребяват се думи, свързани с ятовия изговор, като голямите, немаше, щел, секо нещо, излезоха, немам време, нема нищо общо. Има много актуален процес, който се наблюдава при глаголите в минало свършено време, които завършват на -ох, днес се заменят с -ъх – рекъх, излезъх.

Клишетата

Стряскащо е и че политици и обществени личности изпълват речта си с клишета като приоритет, отговорност, конкретика, визия, стратегия, политическа воля. Така анализаторите са успели да сглобят 40-минутна реч от клишета без всякакво съдържание. А това вече поставя под въпрос умението наистина с малко думи да се казват много нещо.

Правоговорните норми – конституцията на езика

В желанието си да слязат до равнището на разговорната реч редица публични личности смятат, че е демоде да се говори правилно. По съветите на специалистите обаче те трябва да следват и принципа на т.нар. смяна на езиковите кодове. Става дума, че когато един народен представител отиде в избирателния си район, той търси основа да се сближи на разговорно ниво с местните хора. Но това не му е позволено, когато се изправи на парламентарната трибуна. Формулата , че езикът обединява хората, наистина означава, че е възможно да бъдат употребени и диалектни думи, и по-разговорни конструкции, за да се намали дистанцията между говорещите. Въпросът отново опира до това къде е линията на компромиса. Защото до ораторското умение не може да има знак на равенство с грубото потъпкване на езиковите норми. И това не прави говорещите по-близо до хората.

Езикът като ценностна система и код за обществото

Според изследването на Центъра за анализ на политическата и на журналистическата реч при Софийския университет става дума за посланията, които се изпращат чрез езика. Те трябва да стигат до хората, но и на хората е редно да им бъде показвано, че нормите се спазват. Хората, които правят законите, трябва да познават и законите на собствения си език. Защото тези норми са заложени в учебниците по български език, които се изучават от децата.

Езиковата култура – университетска дисциплина

Най-накрая не е лошо да се помисли дали вече не е време да се направи като задължителна дисциплината специалността езикова култура. Така, смятат учените, да разчитаме поне малко на внимание и отношение към българския език. Всеки уважаващ себе си университет би трябвало да се замисли и да въведе такива часове. Защото няма значение дали си инженер, дали си специалист по медицина, доброто говорене и доброто писане показва специалиста в най-добра светлина. И код към пълноценния успех.

Стр. 14