www.manager.bg I 17.03.2015г.

www.manager.bg I 06.01.2015г. 

Да говорим пред публика е трудно начинание, което често саботираме с неволни грешки.
Въпреки че много е изписано и още толкова прочетено, някои навици, които разбиват на пух и прах доброто ни представяне пред аудитория, остават международно разпространени и утвърждавани. На тях посвещава материал Business Insider. Американският бизнес сайт изброява 12 чести проблема на публичното говорене, които трябва да се избягват.

Ето кои са те, според авторите.
Изказване на съобщение, история или послание, които не са обвързани с публиката. Както е казал Бенджамин Дизраели "Говори на човека за него самия и той ще те слуша с часове". И обратно, ако не говорим на аудиторията за нея самата, вероятно за секунди ще изпуснем вниманието й.

Танцът на очите из залата. Постоянна игра на погледа в пространството на публиката без той да се задържа дори за миг на едно място, в лицето на един от хората, на които се говори. Тази честа грешка се допуска неволно и е белег за притеснение. Може да бъде също знак за отегчение от случващото се или арогантност. Препоръчва се да се поглеждат в очите за 2-3 секунди поне няколко от седящите в публиката.

Разсейващо ръкомахане. Бързо кършене на ръце. Крачене напред-назад. Слагане на ръцете в джобовете. Поклащане на звънтящи ключове. Въртене на пръстен. Облизване на устните. Наместване на дрехите и косата. Нервничене с писалка. Клатене на главата. Слагане на ръцете зад гърба. Докосване на лицето. Един или няколко от тези тикове може да разсеят публиката и да заличат смисъла на посланието. Човек не може да разбере дали ги прави, ако не се запише на видеоклип и не прегледа записа. Направете го репетиционно. Ще се учудите и ще научите повече за себе си.

Липса на подготовка. Добрите презентатори са наясно с темата си, организирали са съдържанието си, проверили са слайдовете на презентацията си на няколко устройства и изучават страничните си бележки. Те дори са изговорили на глас речта си предварително няколко пъти и са изпробвали ансамбъла от облекло и аксесоари, с който ще се явят.

Липса на физическа енергия. Нисък и монотонен глас. Глупаво изражение на лицето, без ентусиазъм и заинтересованост от собствената тема. Излъчване на летаргия. За да избегнете опасността да изгубите публиката си много бързо, спортувайте предварително и се заредете с енергия както намерите за добре. След това говорете експересивно, усмихвайте се искрено, движете се естествено и се радвайте на момента.

Претрупване с данни. Разбираемо е. Когато застанем пред аудитория, се фокусираме почти изцяло върху това, което Аристотел е нарекъл logos. То включва функции на лявото полукълбо на мозъка като логическото свързване, езика, анализирането, критичното мислене и боравенето с числа. Когато разчитаме на този тип съдържание в крайна сметка правим твърде дълго представяне, претрупано с излишна информация. Обръщаме гръб на най-важния елемент от презентирането – публиката. Научете се да се освобождавате от нуждата да изброявате данни. Тя е лош навик.

Неумение да се вдъхновява. Дори по-важно от logos според Аристотел е pathos – активностите на дясната част на мозъка, които включват създаване на емоции, изображения, истории, примери, емпатия, хумор, въображение, цвят, звуци, докосвания и обратни сведения. Десетки изследвания показват, че хората вземат първичните си решения на базата на емоционалност. Публиката се състои от хора, вземащи решения. И ако говорителят пред нея не успее да й въздейства на дълбоко емоционално ниво с думи, действия и визуални инструменти, за да провокира в нея радост, изненада, надежда, въодушевление, любов, състрадание, уязвимост, тъга, страх, завист или вина, представянето няма смисъл. То ще се забрави все едно че не е било.

Липса на паузи. Връхлитане върху съдържанието и прехвърляне през него, което създава усещането за преминаване на бърз влак. Във всяка презентация има поне три пъти, когато трябва да се замълчи за кратко – преди и след като се каже нещо важно, което публиката трябва да запомни, преди и след като се направи преход от една подтема на друга, след откриващата реч и преди закриването.

Липса на ударно встъпление. Според Платон началото е най-важната част на изявлението. Лош навик на публичните оратори е да губят ценните си откриващи секунди в мрънкане или разказване на виц, четене на дневния ред на срещата, безсмислени извинения. С всичко това те не успяват да грабнат вниманието на публиката и да я мотивират да ги слуша.

Завършване със запитване за въпроси и отговори. Вероятно сте чували хора в края на представянето си да слагат финал с думите "Това е. Има ли въпроси?". И тогава всички в публиката замълчават и замръзват. Всъщност, секундите на грандфинала са последен шанс да припомним ключовеите си аргументи, да подсигурим почва съобщението ни да се запомни, да подтикнем аудиторията към действие.

Четене от слайдовете на презентацията. В повечето случаи, ако всичко е наред с техническата част, хората, които са пред говорещия също могат да ги четат. Целта на заставането му на сцената е той да обогати презентацията и да разкаже чрез нея история, докато тя е само спомагателен елемент за задържане на вниманието и игра със зрителната памет. На нея трябва да има само ключови думички, не цели пасажи от текст.

Извинения или оправдания в края. Може би защото допустимото време е било прехвърлено. Или понеже представящият смята, че всъщност може да се представи далеч по-добре. Завършването с тях е излишно. На всичко отгоре се запомня добре.  

Оригинална публикация 

сп. Мениджър | 13.06.2010 

Няколко стратегии, с които решително ще подобриш начина си на говорене

"Мениджър" представя платинените статии на Harvard Business Review

В Harvard Business Review има много велики статии. Но тези, които публикуваме в тази рубрика на "Мениджър", са минали през прецизната селекция на голямата аудитория на световноизвестното мениджърско списание. Те са най-четените и са специално подбрани за българската публика. От тях освен нови практики и опит научаваме и как най-добре се правят нещата.
НИК МОРГАН е един от най-добрите американски специалисти в областта на комуникациите. Работил е за компании от топ 50 на Fortune. Бил е редактор на Harvard Management Communication Letter и член на Центъра за лидерство към Harvard’s Kennedy School of Government. Преподава публично говорене в университетите "Вирджиния", "Лейт" и "Принстън". Консултантската му фирма се казва Public Words.

ЩЕ КАЖА ЧЕСТНО – в последните две десетилетия, докато обучавах мениджъри в публично говорене, не срещнах нито един, който има хем времето, хем желанието да направи каквото трябва, за да изнесе страхотна реч. Повечето се задоволяваха със средното ниво. Това е така, не защото не искаха да се справят най-добре, а защото и с по-малко усилия можеха да блеснат на фона на толкова многото лоши речи, които се изнасят.
Летвата е много ниска и никак не е трудно да си над нея. А аз съм убеден, а сигурно и вие, че великите лидери са и велики оратори. С тази статия едва ли ще станете като тях. Но ви предлагам три лесни за усвояване стратегии, които решително ще подобрят начина ви на представяне.

Първо, слезте от подиума

Подсъзнанието ни непрекъснато следи четири зони в пространството между нас и другите хора. Този подсъзнателен радар сме го развили от инстинкта си за безопасност. Но разстоянието между хората има изключително значение за начина, по който публиката възприема нашите думи.
Дванайсет крачки е най-отдалечената зона. Истина е, че когато човек е на такова разстояние от друг, не се тревожи твърде за оцеляването си.
Между дванайсет и четири крачки е пространството, в което забелязваме хората. Представете си коктейл и интересуващ ви човек, който се намира на подобно разстояние. Вие го виждате в залата, но продължавате разговора си с друг, който е по-близо.
Между четири и крачка и половина вече е личното ни пространство и в него непрекъснато следим какво се случва. Това подсъзнателно е свързано с нашата безопасност. Човек на подобно разстояние е достатъчно близо, за да може да ни нарани.
На по-малко от крачка и половина се чувстваме добре, когато допускаме само хора, на които наистина вярваме. Сред тях са членове на семейството, близки приятели, интересен човек, когото сме срещнали на партито.
Какви изводи можем да направим от тези зони, мислейки за нашето публично говорене? Заставайки на подиума, вие си гарантирате, че ще бъдете на повече от дванадесет крачки от всички. А това означава, че на подсъзнателно ниво никой не е достатъчно заинтригуван от вас. Така че един от най-лесните начини, за да подобрите представянето си и да създадете връзка между вас и аудиторията, е като изоставите катедрата и много внимателно навлезете в личното пространство на хората пред вас. Насочете се към тях, когато трябва да им съобщите нещо важно, и отстъпете, когато искате да покажете, че наближава почивка или ще промените темата. Тази хореография е проста, но много ефективна. С нея чувствително ще подобрите връзката си с публиката, без дори да повишавате тон.

Второ, слушайте аудиторията

Това може да звучи малко странно – не трябва ли аудиторията да слуша вас? Но всяка успешна комуникация е двупосочен процес и слушането е страхотен начин да увеличите своята харизма.
И така, как да слушате аудиторията? Най-добрият начин е да правите редовни почивки в изказването си – най-малко на всеки двадесет минути, а най-добре – на всеки десет. Препоръчвам да спрете и да измерите температурата на публиката. Как става това? Никак не е трудно – питате хората в залата дали имат въпроси, дали искат нещо да разкажат, дали могат да свържат собствения си опит с това, за което говорите.
Всъщност има и друго поведение, което често се практикува – да оставите въпросите и отговорите за накрая. Но то изобщо не е ефективно. Хората забравят какво са искали да научат преди десет минути.
Сега идва важната част. Когато питате аудиторията за нещо, трябва да изчакате, при това не само секунда-две, тя да отговори. Ако бързо минете напред, съвсем основателно публиката ще си помисли, че не се интересувате от нейното мнение, и ще спре да ви уважава.
Ето още нещо, което в никакъв случай не бива да подценявате. Когато слушате, слушайте с цялото си тяло. Това означава да спрете да се движите и да се обърнете към задаващия въпроса. За повечето лектори това е трудно упражнение, но е определящо, ако искате да се възползвате от харизмата си.
За съжаление много често говорещите чуват само началото на въпроса и започват да му отговарят, преди питащият да е свършил. Това е много лошо, защото показва неуважение към аудиторията.

Последно, фокусирайте се върху емоциите си

Много мениджъри грешат, като смятат, че лидерството означава да бъдеш студен и по никакъв начин да не показваш емоциите си.
Глупаво и невярно, вероятно взето от някакви прашасали учебници. Нали сте гледали как говори Стив Джобс или любимият ви политик. Вие харесвате тези хора заради страстта, която влагат, заради каузата, за която се борят, или заради продуктите, за които говорят. Харизмата идва от автентичното показване на заразителни емоции радост, ентусиазъм, гняв.
Преди всяка публична изява помислете какви са вашите чувства, нещо повече – анализирайте ги. Първо определете емоцията и след това помислете за моментите, в които я изпитвате. Спомнете си тези мигове колкото се може по-живо, припомнете си усещанията на всичките си сетива. И го направете отново няколко минути преди срещата с публиката. Какъв е вкусът? Звукът? Чувството? Външният вид? Преминете през тези свои усещания, съживете емоцията. След това излезте и покорете залата.

Най-лесните начини да отблъснете публиката

Вероятно всички имате свои примери. Те са ви възмущавали у другите, но дали сте ги описали за себе си? Ето някои от най-отблъскващите и най-често срещаните:

- Лекторът излиза на сцената и казва: "Добро утро… ДОБРО УТРО!…
Не ви чувам!… ДОБРО УТРО!!!". И това продължава, докато аудиторията не отговори достатъчно силно на този банален поздрав, за да угоди на говорещия.
- Шефът на екип забожда главата си в листовете, чете от катедрата и не поглежда изобщо към публиката. И така 10… 30… 60… минути.
- Презентаторът представя много факти на слайдовете, казвайки на аудиторията: "Не може да прочетете написаното, но с него искам да кажа…".
- Участникът в дискусия започва изказването си с: "Но първо позволете ми да ви разкажа за себе си, моята компания и как стигнахме дотук…".
- Гостът (мъж) през всичките 60 минути говори на привлекателната жена на третия ред (или обратното).
- Директорът споделя: "Не е нужно да разбирате това, достатъчно е да кажем, че…".
- Специалистът, който води обучението, започва презентацията си с думите: "Имам подготвени
235 слайда и само 30 минути, така че ще преминавам бързо по презентацията. Но не се безпокойте, на всеки ще я изпратя по електронната поща".
- Ученият представя резултатите от многогодишно изследване в стотици слайдове и стриктно разказва детайлите по всеки от тях.
- Лекторът просрочва времето с 20 минути.

Нали знаете колко ни е омръзнало всичко това. Затова ви моля – не правете така в залата!

Стр. 76, 78