www.news.bgnes.com I 26.08.2014г. 

Има тенденция през определен интервал от време различни форми на социални вируси да възпламеняват целия свят.

Преди време подобен лавинообразен ефект предизвика, т.нар. "висящо кафе". Помните ли го изобщо? Отиваш в заведение, поръчваш си кафе и поръчваш едно "висящо", което плащаш, но оставяш да бъде изпито от човек, който не може да си го позволи. Защо не направиха "висящ хляб", не мога да ви кажа. Сега светът отново пламна по поредната вирусна "благотворителност" – "ледената кофа".

Фейсбукът ми е пълен с клипове на мои приятели, познати и въобще всякакви хора, които се заливат с ледена вода и крещят истерично, докато номинират някого да направи същото. Толкова стана модно, че онзи ден видях Николай Бареков да се къпе със студена вода, а от вчера стената ми в мрежата не може да се изчисти от ревящия като бесен бик Цветан Цветанов, който щял да дарява на децата с "алтруизъм". Това трагикомично изпълнение е до някъде и причината да ви кажа в прав текст – да се поливате с ледена вода в горещото лято не помага на никого.

"Ледената кофа" е измислена в Щатите като част от една конкретна кампания – за популяризиране и най-вече за набиране на средства за изследване на Амиотрофичната латерална склероза или наричана още болестта на Лу Гериг. Защо ледена кофа? Защото поливането с ледена вода води до няколко милисекундно парализиране на поливащия се. Целта е да усетите, макар и за много кратко, как се чувстват хората с болестта на Лу Гериг – при нея човек се парализира изцяло, но и остава с напълно функциониращ разсъдък. До няколко години от диагностицирането, в общия случай, болестта има летален изход.

Защо тази кампания не работи у нас? Защото от кампания в подкрепа на фондонабирането и популяризирането на една конкретна тема с цялата приходяща логика към нея, ледената кофа се изврати и превърна в един щастлив момент за всеобщ хилеж. Съжалявам, че трябва да съм "party killer", обаче докато вие се поливате с ледена вода не помагате на никого.

"Ледената кофа" е форма на онази индулгенционна благотворителност, която обикновено се развива у нас покрай Коледа и други светли празници, които ни дават удобен повод да пуснем по един СМС за някой в нужда и да заспим щастливо като хора, които много помагат на околните. Имам особено отношение към тази форма на благотворителност. Знам, че за мнозина е удобна и лесна, но замисляте ли се дали и как помагате като се поливате с ледена вода, или като пускате СМС на стойност 1,20 с ДДС? Истинската благотворителност е оправдано да е публична само когато цели и да повиши разпознаваемостта на темата, когато популяризира нещо неизвестно за широката общественост. Да, в САЩ поливането с ледена вода прави точно това. А у нас? Един се залива за Мизия (защото там има придошла вода и той като се полее с вода е някак логично?), друг се къпе за децата с "алтруизъм", т.е. даже не може да изговори това, за което уж ще дарява – нито разбира от какво имат нужда децата с аутизъм, нито знае какво е това, нито пък знае как да го изговори.

Да направиш нещо благотворително означава да си наясно къде, как и за какво помагаш. Да си наясно, че никой няма да ти каже "Браво!", защото истинската благотворителност трябва да идва от сърце. Да си готов да се лишиш от възможността да се тупнеш гордо в гърдите. Ако не си готов да се разделиш с публичността на дарителството си, когато тази публичност няма за цел да популяризира маргинализирана тема, то тогава ти го правиш от гордост, а не за да помагаш. Правиш го, за да задоволиш своя потребност да изглеждаш добър в очите на околните, а това няма нищо общо с нуждаещите се от твоята подкрепа.

Има моменти, когато е напълно оправдано да дариш с кратко съобщение, защото едно е да пратиш СМС за Варна, когато градът е под вода – тогава има бедствие, което е извън контрола на държава и община, тогава има нужда от обединена енергия, която да реши този извънреден проблем. Съвсем друго е да се изкъпеш със хладна водица, да се позабавляваш с приятели и после да си щастлив колко много си дал на обществото. Масата хора, които видях да се заливат, го правят за забавлението. Заради възможността да "номинираш" някого и да се посмееш. Хубаво. Но защо маскирате тази форма на воден летен атракцион като благотворителност? Това се превръща в една безплатна и забавна индулгенция, с която изкупуваш греха си на тотална незаинтересованост по проблемите, които уж решаваш като се къпеш в лед.

Истината е, че не ни интересува. Не ни интересува Мизия, не ни интересуват децата с "алтруизъм", не ни интересуват домовете за хора с увреждания, не ни интересуват ромските гета. Горе-долу не ни интересува нищо, което не е свързано с нас самите. Защото ако някой се интересуваше, тези проблеми отдавна щяха да са решени – нямаше да има домове-затвори, нямаше да имаме "Могилино", нямаше да съберем луди пари и от едно голямо "Могилино" да направим 20 малки "могилинчета", които се различават от голямото по това, че имат хубава дограма. Щяхме вместо да пускаме пари в благотворителен Вип Брадър, за да се оперират 3 деца, които са загубили зрението си от некачествени кувьози, да съберем пари и да купим качествени кувьози. Ако ни интересуваше нямаше да се заливаме със студена вода, а щяхме да впрегнем тази енергия, за да решим поне един конкретен проблем. Един-единствен. Но нас не ни интересува.

Повечето хора, които се поливат с ледена вода, изключае "алтруистите", които правят всичко това с цел посредствен пиар, всъщност са едни добри хора. Лошото е, че добрите хора не се замислят, а извършват дадено действие, защото сега то е модно/готино/забавно. Когато настане повсеместна липса на критична мисъл у добрите хора, тогава властва посредствеността на лошите хора. Когато вместо да се попитаме "Аз защо правя това? Не мога ли вместо да се смея пред камерата, да ида и да видя как живеят децата в един дом за лишени от родителски грижи?", ние правим едни забавни, но безсмислени неща, тогава проблемите се трупат, а не се решават.

Когато един добър човек се полива с ледена вода, вместо да се замисли как да премахне някоя несправедливост, тогава властват посредствените непукисти, които се интересуват не от това да решават проблеми, а от това да вземат заплати. И така колелото се върти – лошата система възпроизвежда все повече и повече несправедливост, а добрите хора отговарят на това с кофа студена вода. Това се случва, когато прескочим мярата на една добра идея и я превърнем в поп-благотворителност. /БГНЕС

——————-

Петър Кичашки, гражданско непартийно Движение "Модерна България".

Оригинална публикация 

www.manager.bg  I 02.06.2014  

Някога, когато интернет бе ресурс, до който трябваше да отидеш, и пощата и факсът бяха ключови начини да се разпространява подробна информация, прессъобщенито беше водещо. Тези дни отдавна са в миналото.

Защо?

• Журналистите не искат да пишат нещо, което вече е излязло. В миналото читателите имаха малко медийни ресурси, от които да се информират. Днес, секунди, след като си публикувал прессъобщение в интернет, то вече не е в "новите новини". Историята е на един клик разстояние от всеки от милиардите хора с интернет връзка. Разбира се, можеш да си пратиш съобщението под ембарго да не се публикува преди даден час, но дори това сигнализира на журналистите, че изпращаш същата история на десетки техни конкуренти.

• Алгоритмът за търсене в Google не помага. За известно време спасителният пояс на прессъобщението беше оптимизацията (SEO). Идеята бе, че като пишем прессъобщения, ще подобрим видимостта си в интернет търсачките. Вярно е, че създаването на повече качествено съдържание от фирмата подобрява резултатите от показване на сайта й в интернет търсенето. Но прессъобщението е най-малко ефективният тип съдържание. От Google посочиха, че изключват съдържание, което фирмата плаща, за да разпространява, и няколко пъти предупредиха изрично да не се слагат „неестествени” линкове в прессъобщения.

• Хората не искат да споделят скучни неща в социалните медии. Социалните медии също се смятаха за чудотворен лек, който ще спаси пресрилийза, след като при публикациите му в интернет стана възможно да се вгражда бутон за споделяне. Проблемът е обаче, че хората трябва да искат да споделят това съдържание с приятелите си и последователи. Формалното съобщение от фирма обикновено не се вписва в потока на каналите за споделяне.

• Комисията по ценните книжа и борсите (SEC) в САЩ например не го изисква. Според нея публичните компании в страната могат да информират инвеститорите си, като публикуват данни за състоянието си в сайтовете си, вместо да използват услугата изпращане на прессъобщение. Комисията дори посочва, че информацията може да се споделя и в социалните медии, стига инвеститорите да знаят къде да я търсят.

Тук идва тази част от статията, в която обикновено се очаква авторът да скочи към съвети какво да се прави, съгласно описаната до момента ситуация. Но, това би било все едно да се омъжиш за кралицата два месеца след смъртта на краля, по Шекспир. Преди да започна да възхвалявам заместителите му, бих искал да подчертая позитивите и проблемите на прессъобщението, които могат да се продолеят, за да бъде то от полза.

• Прессъобщението дава директен достъп до историята и основните факти в нея. Един от проблемите му, които могат да се разрешат, е че налага на комуникаторите да мислят коя линия на историята искат да изведат на преден план. Понякога се налага да се пресмятат статистики от него (а то всъщност е затова). Да се пишат цитати и да се одобряват цитати. Стилистиката на езика трябва да се коригира. Тези проблеми все още съществуват.

• С него се разпространяват снимки и видео. Снимките и видеото днес са по-важни от всякога и все още трябва да се доставят незабавно.

• Дистрибуцията му е лесна. Неговото развитие обаче ни накара да се замислим за един съществен въпрос: "Как някой ще види това нещо?" За жалост, много компании с времето реагираха като изпращаха съобщение в публичното пространство и забравяха за него. Смъртта на прессъобщението, каквото го познавахме от аналоговите времена, ни накара да осъзнаем, че стратегията за дистрибуция на фирмената информация често е толкова важна, колкото самото й съдържание.

Грегъри Галант, изпълнителен директор и съосновател на Muck Rack – американска мрежа за свързване на журналистите с пресинформация от фирми, наричана „един от най-полезните инструменти за медийни професионалисти” от The Next Web. Галант е и член на клуба на ексклузивните първи имена в Twitter. Там е следван под името @gregory.

Текстът е публикуван в comprehension.prsa.org

Оригинална публикация 

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 17.11.2012

За рекламните и пиар агенции криза няма. През последните две години държавата им даде толкова милиони левове покрай множеството си мероприятия за популяризиране на различните мерки и дейности по европейските фондове, че безспорно се превърна в основен спонсор на рекламния бизнес у нас. Но докато подобни акции бяха запазена марка на министерствата и най-вече на земеделското, сега в раздаването на пари ударно се включиха и общините. Само от началото на октомври са обявени една дузина обществени поръчки за информация и публичност, а очакванията са през декември и януари да има истински бум на тези процедури.
Кметовете поначало разполагат с доста по-дребни суми в сравнение с министрите – все пак рекламната кампания е на местно ниво. Освен това се популяризира конкретен проект, като ремонт на училище или улица например. Но от друга страна, общините са стотици и всяка една от тях има по няколко проекта, така че в крайна сметка те ще налеят много повече средства в агенциите и медиите от правителството. А ако някой смята, че целият този финансов ресурс ще бъде използван само за популяризиране на съответните обекти, определено е в голяма грешка.
Сред най-активните кметства в сферата на рекламите засега е Сливен. Още с първите две процедури градът под Сините камъни излезе на сцената с бюджет от над 620 хил. лева. Това е така, защото кметът Кольо Милев (БСП) е обединил в един търг информационните кампании на всички проекти по оперативната програма "Регионално развитие" на общината. В случая 496 хил. лв. от цялата сума са именно за това направление. Парите ще отидат за отразяване на проектите, изработване и поставяне на билбордове, обяснителни табели, банери, пана, брошури, диплянки, постери, както и изработка на радиосъобщения и излъчване на репортажи в местни телевизии.
За рекламната кампания на "Пътуване през времето, във времето и с времето – интегриран проект за развитие на природни, културни и исторически атракции и туристическа инфраструктура в Сливен" и "Регион Сливен – кръстопът на традиции, култури и епохи" са предвидени и допълнителни дейности. За "пътуването" е необходимо да се заснеме промоционален 12-минутен филм със субтитри на пет езика, да се направи специализиран луксозен каталог и да се излъчи телевизионна и радиореклама . Заложени са също публикации в онлайн издания и туристически списания. Победителят в надпреварата ще трябва да направи и мултимедийна презентация, интернет сайт на дестинацията и да организира официалното откриване на обекта.
По втория проект пък ще се прави рекламeн 20-минутен филм със субтитри на три езика, както и два телевизионни клипа с продължителност 15 и 30 минути. Предвидена е и кампания с платена реклама по националните телевизии и радиостанции, публикуване на статии в специализирани чуждестранни издания, рекламни банери в социалните мрежи, изработване на пътеводител и карти, както и разработване и внедряване на туристическо мобилно приложение за смартфони и таблети.
Останалите рекламни пари на Сливен са за популяризиране на водния цикъл на града. Офертите на кандидатите за тази кампания ще бъдат отворени на 20 ноември, като победителят ще разпространява брошурите и диплянките до края на 2014-а.
Зимният курорт Банско също ще стане любима дестинация на рекламните агенции. Управляваният от Георги Икономов (ГЕРБ) град вече е обявил две процедури за информационни кампании и предстоят още няколко. До 26 ноември например общината приема оферти за осигуряването на комуникация и публичност на проекта за рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в Банско. За целта са предвидени 38 565 лв. без ДДС, като победителят ще трябва да изпълни кампанията най-късно до 31 януари 2015-а. В случая от избраната фирма ще се иска да информира обществото за началото, изпълнението и завършването на строителството, както и за постигнатите резултати. Това ще стане чрез публикации в медиите и промоционални материали (брошури и листовки по 250 бройки). Предвидени са още два билборда и няколко обяснителни табели, поставени на видни места в курортния град. Сред задачите на победителя в надпреварата ще е и организирането на три конференции с участието на медиите и две официални церемонии – първа копка и откриване на обекта. Заложено е още разработването на промоционален филм, който да се разпространи чрез 100 DVD-та.
Паралелно с това върви и търгът за публичност на проекта "Идентифициране и внедряване на добри практики в областта на управлението на човешките ресурси чрез обмяна на опит и практически знания между община Банско и община Кройдън". Предвиденият бюджет е 24 хил. лв. без ДДС, а мероприятията са: две конференции и подготовка и публикуване на шест рекламни съобщения в национални или регионални печатни и електронни медии. Кандидатите да извършат тези дейности могат да подават документи до 6 декември.
С две открити процедури за наемане на рекламни и пиар агенции е и Кюстендил. С над 57 хил. лв. кметът Петър Паунов ("Атака", СДС и др.) ще се хвали пред съгражданите си за реконструкцията и разширението на канализационната и водопреносната мрежа. За първия етап на проекта са предвидени 500 брошури и две пресконференции, а за втория – 800 брошури, четири билборда, четири информационни табели, четири платени публикации и излъчвания в печатните и електронните медии, официални церемони за откриването, както и още над 300 рекламни материала.
Други 12 600 лв. са предвидени за популяризирането на центъра за настаняване от семеен тип в Кюстендил и за проекта за оптимизиране на образователната инфраструктура в града. От победителя отново ще се искат брошури, тефтери, химикалки и др. рекламни материали. Предвидени са и публикации в местните медии, както и няколко пресконференции.
Плевен също ще пръсне сериозни суми за реклами. Близо 100 хил. лв. ще отидат за информационна кампания на проекта за модернизация на градския транспорт. Като освен задължителните диплянки, билбордове и плакати ще се прави и специален уебсайт.
Приблизително на толкова пари ще могат да се надяват фирмите и от община Карлово. Подобно на сливенския си колега кметът Емил Кабаиванов е обединил всички проекти по програма "Регионално развитие" в една поръчка.
Списъкът с общините, които навлизат на рекламния пазар, може да бъде продължен с Габрово, Казанлък, Панагюрище, Монтана… Несъмнено през следващите месеци към тях ще се присъединят и големите градове като София, Варна, Бургас, Пловдив и Русе, чиито рекламни бюджети ще са по-внушителни. Интересно ще е да видим обаче кои фирми ще се облагодетелстват и дали това няма да са същите играчи, които редовно обслужват министерствата.

Стр. 1,20 

в. Преса | Веселина СЕДЛАРСКА | 23.03.2012

Някои се раждат велики, други стават велики, а останалите си наемат пиар. Сергей Станишев е в третата група и както се разбра, е прекалил с наемането на пиар. Бойко Борисов явно се ласкае от мисълта, че е от първата група и прекалява с практикуването си като пиар. Тези неща станаха отново ясни от

два паралелно протичащи скандала

- аферата "Хохегер" и плажа "Катар". В телевизионната говорилня някой каза, че за разлика от света, ние тук все още се питаме какво е пиар. Не беше прав – и светът се пита. На 1 март тази година Обществото на пиар експертите в САЩ обяви новата дефиниция на професията, до която са стигнали след гласуване.
Понятието пиар (пъблик рилейшънс/ връзки с обществеността) е съчинено от племенник на Фройд. Той се казвал Едуард Бърнайс и трябвало да си измисли професия, когато "Американ табако" го наел със задачата да направи от жените пушачки. Задачата не била много престижна, тъй че Бърнайс я маскирал зад хем нищо казващото, хем социално престижното "връзки с обществеността". Така й тръгнало на тази професия в началото на миналия век, та до днес.
Станишев дал милиони за пиар на лобиста Хохегер, срещу това да чисти образа на България пред чужденците. Да си представим чужденец, някой си Герард от Харлем в Холандия. Котката на Герард умира в неделя. А Герард има право да изхвърля боклука си само в четвъртък. Тогава контейнерът пристига на улицата на Герард. Само тогава той изнася торбите и отваря контейнера с карта. Поставя боклука вътре, където го премерва везна, и в съответствие с теглото тегли такса смет от картата. Винаги в четвъртък.

А котката умира в неделя

Герард не може точно в този момент да отдели 250 евро, за да погребе котката си в гробище за домашни любимци. Затова Герард поставя мъртвата котка в торба, после в друга торба, и пак… След което я слага във фризера. Тя престоява там до четвъртък, когато законно потъва в отвъдното на контейнера за органичен отпадък.
Герард е разстроен. И решава да направи справка какво се случва в такива трудни ситуации в други държави от ЕС. България, например. Герард намира в интернет снимки на български контейнери. Прочита, че у нас няма разделно събиране. Научава, че само в един град за един ден могат да бъдат намерени четири трупа на бебета в контейнерите. Не на някакъв си смотльо Хохегер и не милиони, ами милиарди да даде България на магьосник в пиара, Герард пак ще разбере какво е положението. С колкото и слънца, рози, мускалчета, нестинарки, менчета, здравец, чанове и други атрибути на евтиното родолюбие да е облъчен Герард, той пак ще си мисли за бебетата в боклука.

Калайджийската работа да се лъсне нечий образ

е много малка част от пиара. Тя даже си има свое отделно име (имидж мейкинг) и далеч не е най-важната част на пиара. Обаче у нас връзките с обществеността са натикани точно в това ъгълче на професията и затова тя има непрестижната слава на обслужваща шефа дейност. Когато Бойко Борисов демонстративно показва, че няма нужда от пиари, той всъщност казва: "Мога да си се калайдисвам и сам." И – макар е да е в обратната крайност – е също толкова неправ, колкото и Станишев. Примерът за това нека бъде отново от Холандия.
Дордрехт е с около 120 хиляди жители. Кметът му е спестовен, каквито са всички холандци. Затова не мога да повярвам, че в отдел "Връзки с обществеността" работят 35 души. Защо толкова? "Защото нищо не е по-важно от общуването с хората."
Погрешно е, когато чуете пиар – обясняват – да си представяте, че работата на тези хора е да организират пресконференциите. Работата им не е и да са имидж мейкъри. Основната им работа е да общуват с хората – за всичко, което се е случило, случва се или ще се случва в града. Предстои например ремонт на улиците в квартал. Отделът разговаря с хората, анкетира ги, записва претенциите и опасенията им. Предоставя ги на екипа, който подготвя ремонта. След това издава листовка, в която информира хората колко ще продължи ремонтът, какво се очаква от гражданите, за да не пречат на работата, отговаря се на всички зададени въпроси, помества се бюджетът на ремонта.
За тази част от пиара у нас се знае, мисли и прави най-малко. Тук сме наясно основно с черния пиар, чували сме нещо и за кризисния. Катар беше класически вик за кризисен пиар. Под кризисен пиар партиите обикновено разбират пиар, който цели да прикрие кризата.

Кризите обаче са като водата

пълзят, докато открият теч. Много малък теч, някакъв есемес "Няма организация, никой не идва на форума", да речем. И тръгва водата.
Оттук нататък има три възможности.
Първата: да се правим, че изобщо няма такова нищо. Ако мине.
Втора: прилагаме техниката "превъртане". Подбираме онези (части от) факти, които служат не за изясняване на истината, а за обслужване на желаното внушение.
Трета възможност: прилагаме истински кризисен пиар. Класически кризисен пиар, който въобще не означава шум за прикриване на кризата, а комуникация при справяне с кризата. Той се свежда до два принципа. Говори се на "един глас" – колкото и хора от засегнатата организация да говорят, трябва да се придържат към една версия. И се правят "пълни разкрития, без поемане на вина" – бърза и коректна информация за всичко около скандала, без акцентиране върху вината.
Вие преценете кой от трите подхода избра правителството за справяне с кризата "Катар". А що се отнася до новоприетата дефиниция в САЩ, тя гласи следното: "Връзките с обществеността (пиарът) са стратегически процес на общуване, който изгражда взаимоизгодни отношения между организациите и тяхната публика."

Стр. 16

сп. Твоят бизнес I Александър ХРИСТОВ I 6.12.2011

д-р Александър Христов, Акаунт директор, CIVITAS България, Председател на БДВО

ЗА

There is no such thing as bad publicity – казват по-невъзмутимите ПР специалисти, а много от студентите още от първи курс прихващат тази мантра и я повтарят достатъчно често след това. „По-добре в устата на хората, отколкото в краката им” – пишехме едно време в лексиконите. Във всички случаи това означава, че публичността, каквато и да е тя, е добре дошла.

Тези мисли и стоящите зад тях действия обаче имат някои съвсем конкретни практически основания. На първо място, според една теория, а и според наблюдения в практиката, медиите (вече и социалните) са много успешни да определят за какво да мислят и говорят хората, но не и какво да мислят и говорят. Блестящ е примерът с Клинтън, който покрай прословутата секс-афера събра колкото негативи, толкова и възхищение. На второ място, факт е, че скандалът лесно пробива, лесно хваща вниманието и лесно се загнездва в разговорите на хората. Така тази „лоша публичност” вече си е изиграла ролята, свързана със създаване на първоначален интерес, а оттам нататък работата по това тя да бъде превърната в позитив, тепърва предстои.

„Няма кой да те напсува”. Има и такъв израз и той се свързва с крайна самота и отчужденост. Понякога публичните личности (особено бившите звезди) изпадат в ситуация, в която са съгласни дори някой да ги „напсува”. Което ще означава, че никой не ги е забелязал. Гротескно, но факт.

ПРОТИВ

Разбира се, че има лоша публичност. Това е тази, която се отразява негативно на имиджа на организацията и би могла да доведе до спад в продажбите. Кому е нужна такава публичност, ако може да се постигне и друга? Затова от гледна точка на професионализма в комуникациите можем да кажем, че лошата публичност е резултат от лошо управление. А лошото управление на публичността не е нещо, заради което ПР специалистите заслужават парите, които получават.

Лошата публичност понякога има смисъл само тогава, когато преди това не е имало публичност въобще. И то само в определен контекст – скандал или провокация, колкото да се хване вниманието. Във всички останали случаи тя не просто вреди, а е сигнал за това, че не е била добре замислена и добре управлявана. Това, което пишехме в лексиконите, означаваше, че не се интересуваме от мнението на хората. А да мислиш така, когато работиш в сферата на ПР, означава пълен погром. Затова преди да повтаряме с религиозна упоритост разни твърдения, е добре да знаем, че една публичност сама по себе си не може да бъде лоша, а това, което я прави такава, са евентуалните ефекти от нея. Точно поради това трябва да сме наясно какво точно имаме предвид под „лоша публичност” – ако е нещо привличащо вниманието, може и да е добре, ако ни вкарва в приключения и обяснения – въобще не е. Затова засега е по-добре да забравим мантрата от първи курс. И повече да разсъждаваме.

Оригинална публикация 

БНР, Преди всички I 29.04.2011

Чуй аудио запис на интервюто

Водеща: Стигнахме в "Преди всички" до събитието на деня и на века, както го определиха вече. Кралската сватба в Лондон. Първият ми събеседник е г-н Стоян Стоянов, който е председател на Българското дружество за връзки с обществеността или с други думи човек специалист по публични комуникации. Здравейте, г-н Стоянов.
Стоян Стоянов: Здравейте.
Водеща: Между другото, заговори се, разбира се, и за този аспект, пиар аспектът на тази кралска сватба. Появиха се и съвсем конкретни проучвания, които показаха например, че сватбата е увеличила популярността на кралското семейство. И около колко, 63% от анкетираните смятат, че Великобритания би била по-зле без монархия. В този смисъл според вас тази кралска сватба е успешна от пиар гледна точка?
Стоян Стоянов: Със сигурност всички новини, които се появяват в последните седмици и шумотевицата покрай кралската сватба се отразяват добре от публична гледна точка. На монархията в Британия и на кралската институция. Пред кралската институция в Англия през последните години предизвикателството беше доста голямо, тъй като всички ние знаем за проблемите, които имаха, почвайки още от нелепата смърт на Даяна. След това с новата сватба и на престолонаследника. Така че със сигурност това се отразява добре. Ние не трябва да разглеждаме ситуацията толкова самоцелно. Дали това увеличава популярността. Дали туристите в Британия ще се увеличат и дали продажбите на магазините и на кралските сувенири ще бъдат повече. Със сигурност аз си мисля, че за тази сватба и принц Уилям и Кейт Мидълтън са нещо ново и носят едно ново звучене на цялата кралска институция в Британия. Тъй като са млади, усмихнати и все пак има и някакъв прецедент. Т.е. кралската институция винаги и е целяла да свързва хората със синя кръв. А в конкретния случай с Кейт Мидълтън не е точно така.
Водеща: Т.е.има едно обръщане на визията? Може да бъде видяна през други очи една част от кралската фамилия? Или може да бъде началото на един такъв процес на промяна?
Стоян Стоянов: Аз си мисля, че нещата трябва да ги разглеждаме комплексно. Със сигурност колегите и пиар специалистите, които работят за самото събитие и за кралската институция, имат сериозно предизвикателство, тъй като трябва да решават проблеми, натрупани в миналото. А и всъщност цялостната организация на работата с медиите е много, много трудна в конкретния момент.
Водеща: Да. Смятате ли, че работата ще бъде трудна, но да речем, че Кейт и Уилям биха понесли на плещите си? Ако трябва дори отново да се върнем назад към случилото се с майката на Уилям лейди Даяна. И така трудния период в общуването с медии и цялостно ситуацията. Би ли могла да се пренесе…?
Стоян Стоянов: Моите наблюдения показват, че има сериозно различие в както отношението на медиите към младата двойка и към самата институция в Британия. Все още, ако мога така да кажа, жълтите вестници или таблоидите не са се сериозно захванали с това да търсят компромати.
Водеща: Добронамерени са, така ли да кажем?
Стоян Стоянов: Просто не могат да намерят, да. Мисля, че са добронамерени. Със сигурност обаче трудното предстои след самата сватба и в началото на семейния м живот. Тъй като това да бъдеш кралска особа или бъдещ престолонаследник и неговата половинка е много трудно. Ти си под светлината на прожекторите постоянно.
Водеща: Не се ли мина някаква граница? Защото всеки път ми прави впечатление, аз не знам дали ви е направило впечатление, че бяха под някаква форма цензурирани по-критични коментари, оценки, анализи, свързани с предстоящата сватба. Включително една австралийска телевизия беше заплашена, че ще й бъде отнета акредитацията, ако не махне предвиден някакъв сатиричен елемент, момент като част от предаването на тази церемония и представянето на церемонията.
Стоян Стоянов: Аз съм сигурен, че това са по-скоро изключения в конкретния случай. Тъй като когато сравним една кралска сватба и шумотевицата покрай нея с едно голямо корпоративно събития или нещо, което е свързано с бизнес, ние ще видим, че правилата при бизнеса са доста по-жестоки в настоящите времена. Т.е. не мисля, че се ограничават медиите. Напротив. Ние виждаме тук и от България има участие на няколко телевизии и от цял свят. По-скоро си мисля, че те трябва да решават в момента и един проблем, който се появи в последствие. Т.е. ние имаме 1900 госта на сватбата, които са кралски особи, известни личности, но много политически, бизнес лидери проявиха нетърпение и възразиха за това, че те не са поканени. Т.е. тук има един малък кризисен момент, който виждам, че колегите се справят добре с него.
Водеща: А тук всъщност обяснението какво е? Че просто тези лидери не познават протокола и етикета на подобен род събития или просто надценяват така собствената си значимост?
Стоян Стоянов: Може би наистина надценяват собствената си значимост, но аз се запознах с изискванията за това да бъдеш гост на тази сватба. Те са доста стриктни и всъщност местата, както и в църквата, така и на мястото, където се провежда тържеството са ограничени. И те по-скоро са насочили към свои роднини и кралски особи, което е нормално.
Водеща: А как бихте тълкували този опит отново наш, български да станем част от това събитие. Ще има български тоалет там, поканен е еди кой си българин, пък защо не е поканен. Отново някак си търсим себе си и българското присъствие в това събитие.

Стоян Стоянов: За мен това е много интересно, тъй като традиционно отношението на българите към Британия и към британците е сравнително добро. Но те са далеч и ние нямаме по-близки отношения с тях. Може би целият този оптимизъм, който струи от това събитие и надеждата, че хубавите неща предстоят карат българите и съответно и българските медии или българските дизайнери на рокли и т.н. да се асоциират с това нещо и това ми харесва. И мисля, че това е един от добрите аспекти на публичността и на публичните комуникации около цялото това събитие.
Водеща: Т.е. малко хубави неща се случват тук, какво лошо има да станем част от нещо хубаво макар и другаде и по-далеч от нашите граници.
Стоян Стоянов: Точно това е. В публичните комуникации, ние се грижим за това да покажем добрите неща и да ги промотираме по хубав начин. Не винаги е хубаво да гледаме само проблемите, кризите. Хубаво е да имаме моменти като тази сватба.
Водеща: Да. А имаше ли някакъв гаф? Изкушавам се все пак да ви попитам като човек, който вероятно може би задълбочено, но няма как да сте останали настрани от всички детайли, които ти заливаха през последните месеци, свързани с кралската сватба. Някакъв гаф според вас от гледна точка на публичните комуникации?
Стоян Стоянов: Да, конкретен гаф не съм забелязал. По-скоро си мисля, че в един момент с помощта на всички медии, с помощта на големия интерес към това събитие се получи едно преекспониране. Много от хората може би вече почват да се дразнят. Защото конкретно за България ние виждаме, че едната телевизия ще предава пряко, другата специален филм прави, кореспонденти на вестници. Т.е. до някъде хората това ги кара да се чувстват залети с информация и казват техните проблеми не са наши проблеми. Т.е. ние си имаме проблеми тук, какво ще ги реши една сватба във Великобритания.
Водеща: Да, и са прави най-вероятно. Освен ако…
Стоян Стоянов: Да, прави са. Като специалисти по публични комуникации ние работим много с медиите. Виждаме как самите медии се конкурират да бъдат първи. Да изкарат някаква първа информация. Но особено за специалистите това изглежда и малко смешно. Защото в крайна сметка всичко зависи от протокола и от възможностите, които дава кралската институция за отразяване на сватбата.
Водеща: Ами да. Така е. С риск да подразним и нашите слушатели ние ще продължим по темата и след 9:30. Аз ви благодаря за този разговор, този коментар и оценка, който направихте в ефира на Хоризонт.
Стоян Стоянов: Ако ми позволите да добавя нещо. Видях в социалната мрежа Фейсбук статусът на един от известните британци – Беър Грилс, който е водещ на телевизионното предаване "Оцеляване на предела". Той беше споделил в своята страница, че е горд да бъде британец. Въпреки всички шумотевици и т.н., защото вижда нещо хубаво. Това мисля, че е важно. Хората, които се чувстват поданици на кралицата са част от тази държава, те, повечето от тях са горди. И ние трябва да се стремим да имаме неща в България, заради които да бъдем горди.
Водеща: Да си го пожелаем. Благодаря ви. Стоян Стоянов, председател на Българското дружество за връзки с обществеността.