БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.01.2012

Водещ: Годината за медиите у нас започна с ново вестникарско издание. И докато в Европа и по света медийните общности дискутират свободата на словото в контекста на оцеляването на вестниците, у нас незнайно защо никой не се замисля над това. Доста пъти през миналата година медиите бяха обвинени в жълтост. Странно защо обаче все журналистите бяха виновни. В Европа все по-често става дума за редакционните политики, за това кой, как и защо ги прави такива, каквито са. У нас лицемерно се отбелязва разликата между така наречените традиционни или стари медии и така наречените нови медии. Само че, ако въпросът Уикилийкс медия ли е не е важен у нас, защо той е много важен по света? И защо у нас няма кой да попита има ли жълти сайтове? Седмичните поводи ни дават възможно вече да поговорим какво всъщност се случва и защо. И още нещо – какви прилики и разлики бихме намерили ние журналистите за случващото се с медиите у нас и в Унгария да кажем. По света заради кризата доста издания фалираха, а у нас бяхме свидетели на едно сливане. Дали това също не е повод за коментар? Гости днес са Николай Стоянов от в.”Преса”, Николай Станоев от БТА и доайенът на журналистиката Петко Бочаров, когото ще включим по телефона. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Кралицата на сола, Арета Франклин, се сгоди по време на празниците. 69 годишната Франклин, която имаше сериозни здравословни проблеми в началото на миналата година, заради които бяха отменени всичките и концертни изяви за 6 месеца напред, по време на празниците обяви годежа си с Уилям, Уили Уилкерсън на шега.”Не, не съм бременна”. В плановете и влиза лятна церемония. Вероятно Маями, която ще бъде последвана от тържество на частна яхта. Посочени са даже дизайнерите, на които смята да възложи ушиването на сватбената ли рокля. През 1987 Арета беше една от първите жени, въведени в американската зала на славата на рокендрола. Според списание „Rolling stone” тя е една от най-великите вокалистки на всички времена. Арет е носител на 18 от най-престижните музикални награди на САЩ грами. На 25 март легендата на соло музиката ще навърши 70 години. Повод, достойно отбелязан в жълтеещите се медии и сайтове у нас по един доста различен начин. Повод пък за нас да поставим началото на една нова рубрика в „Клубът на журналистите” – „Задочен отговор”. Жълтите медии си пишат. Ние слушаме смисъл – верига от глупаци. Не даваме оценки. Просто това е заглавието на песента на Арета Франклин, която ще чуем сега. Медийната година у нас започна с едно ново издание. Какво се случи? Ако намерим верния отговор, няма да се налага да търсим отговор на въпроса „защо се случи”. А съвсем в началото добър ден на Николай Стоянов, заместник главен редактор на вестник „Преса”. Здравейте!
Николай Стоянов: Здравейте!
Водещ:Първите отзиви какви бяха за вестник „Преса”, освен че той свърши много бързо и всички заподозряха в това маркетингов номер?
Николай Стоянов: Една корекция. Той продължава да свършва и, слава Богу, от пазарна гледна точка продължава да свършва всеки ден. Това, което се оказа е, че дори ние, въпреки всички първоначални проучвания, които бяхме провели, не бяхме подготвени за голямото търсене на нашия вестник. Искрено се лаская, че това е заради съдържанието. Факт е, че…
Водещ: Как се отнесоха медиите към излизането на вашето издание?
Николай Стоянов:Ами в интерес на истината това, което забелязах на 3 януари, беше много интересно. Пак казвам, че се лаская, че е заради вестник „Преса”. Надявам се това да е една тенденция в българската журналистика. Но в първия работен ден на годината повечето вестници се бяха опитали и дори бяха успели да извадят много сериозни собствени новини на първата страница. Т.е. нямаше я онази вълна на, знаете, всяка нова година коя е основната тема на вестниците – колко заклани, колко бити, колко пострадали и колко в Пирогов. Слава Богу, вестниците бяха заложили на сериозни неща и на собствени разследвания, което означава, че може би, благодарение на нас медийната среда се променя. Вестниците става все по-сериозни.
Водещ: Така. Нека сега да цитирам „Вестник „Преса” предизвика възгласи на неодобрение още с първия си брой и започна своят живот с чутовен скандал”. Това са квалификациите, които дават част от сайтовете, за които е редно да се замислим в какъв свят са. Дали не са в жълт? Но това е маловажно. Добър ден на доайена на българската журналистика Петко Бочаров. За много години!
Петко Бочаров: За много години! Добър ден.
Водещ:Какво от двете коренно противоположни версии се – къде е истината според Вас?
Петко Бочаров:Аз не разбрах какъв е чутовният скандал.
Водещ:Ами чутовният скандал е, че имало е вестник „Преса” някога и името е откраднато или поне така се твърди. Разбира се от Вас очаквам да чуем като човек, който е работил в този вестник „Преса”, който го е имало преди 20 години, как точно стоят нещата.
Петко Бочаров: Ами, да, имаше го. Това беше 90 година, когато се опитахме да създадем нов вестник, нов ежедневник и не успяхме, разбира се. Просто, защото нямахме нужния опит. Но сега, че се появява отново този вестник, аз съм много доволен. На мен ми се обади преди да излезе, няколко дни, Валерия Велева. Очевидно искаше да разбере какво е моето отношение към това, че ще излезе нов вестник със същото име. Дали някой не държи права и т.н. Но разбра, че няма такова нещо. Напротив – аз съм много доволен. Поздравих я. И няма никакъв чутовен скандал.
Водещ:Ако има повод да създава такива настроения, защото това е интрига най-меко казано.
Петко Бочаров: Не, паяк повтарям – според мен, аз не виждам някой да има някакъв спор. Сега, може би човекът, който на времето, 90-та година, беше в основата да се създаде този вестник – казва се Август Мичев, може той да има някакви претенции. Аз не знам. Но мисля, че и той няма. Аз се видях с него. Не ми каза такова нещо. Така че няма никакъв скандал.
Водещ: Всъщност у нас журналистите успяваме ли да напипаме верния тон, така щото наистина да работим за хората, защото това ни е работата?
Петко Бочаров:Понякога.
Водещ:Какво ни пречи най-често?
Петко Бочаров:Ами най-често ни пречат собствените пристрастия.
Водещ:Нали не трябва да имаме пристрастия? Нашите пристрастия – само и единствено истината.
Петко Бочаров: Знаете ли? Аз съм твърдо против тази мисъл, която не знам кой я роди- майстор на журналистиката я е измислил, че журналистът трябва по начало да бъде контра на властта. Това е много смешно, защото това е дискриминация.
Водещ:Дискриминация, защо?
Петко Бочаров:Защото му е забранено да казва това, което е положително. Трябва само да търси отрицателните неща.
Водещ: Ами малко ли положителни неща се казват за властта от днешните медии според Вас?
Петко Бочаров: Ами това, което е положително, ако някой го каже, е много добре. Аз го приветствам.
Водещ:Ами всички медийни експерти твърдят все пак, че е доста преекспонирана властта.
Петко Бочаров:О, я оставете тази работа. Глупости! Преекспонирана! На някои хора просто не им отърва нито им харесва, че властта има симпатията на гласоподавателите. Това е истината.
Водещ: А какво да кажем за протестите?
Петко Бочаров:А, тези протести – те са даже много комични. Особено този протест за зърно производителите, който беше чисто подражателство на гръцките фермери.
Водещ:Какво бихте пожелали на журналистите, на нас журналистите, през новата година и да Ви попитам – ако в Европа е важно да оцелеят хартиените издания, у нас важно ли е това?
Петко Бочаров: Вие засягате един много важен въпрос, който мен много ме интересува и много ме боли от него – именно опростачването на младото поколение. И така, как да се изразя, залитането по електрониката, а не по хартията. Според мен човек без книга е един невежа. Така че…
Водещ:Да де, но по домовата книга ли да им ги раздаваме книгите и вестниците, когато хората не ги търсят, ако това е факт?
Петко Бочаров:Не. Разбира се. Като не ги търсят, вестниците ще фалират. Това е. Ако не го търсят. Ако има кой да налива пари, много добре.
Водещ: Това, че по света вестниците фалират, у нас не фалират. Ние бяхме свидетели само на едно сливане. Повод ли е за някакъв размисъл?
Петко Бочаров: Поводът е за размисъл за журналистиката в България въобще. За зависимостта, ако има някакви зависимости – това са грешки на развитието. Все още сме много далеч от някакъв много богат демократичен опит.
Водещ:Ами предстои ни да го натрупаме. Благодаря за коментара на Петко Бочаров. Връщаме се в студиото. Николай Станоев е колега от БТА. Нека сега да опитаме да направим един не плавен преход и да си отговорим на въпроса какво се случи в Унгария, защото от близо две години най-спорната тема на европейските медийни критици е именно унгарският закон, а там е факт вече и забраната на медиите.
Николай Станоев: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели. Ако ми позволите да се върна малко по-назад за това, за което се случи в Унгария, за да са по-наясно слушателите в какъв контекст и в каква обстановка беше приет този закон. Значи, преди да дойдат на власт сегашните консерватори, имаше два поредни мандата на социалистите, които може би чисто популистки повишиха значително пенсиите и за платите без да има основание за това. В резултат на това Унгария изпадна в доста тежка икономическа ситуация. Дори премиерът социалист Ференц Дюрчани прибегна до хитър ход, за да се опита да каже в по-смекчен вид и за какво става въпрос, като уж случайно изтече една негова реч пред партийни членове, в която той призна колко тежко състояние е държавата. И след това логично се получи една радикализация в унгарското общество, предвид и други проблеми. Хората масово гласуваха на парламентарните избори.
Водещ:Те веднага излязоха на улицата след това изтичане на тази реч.
Николай Станоев:Получи се в същото време и една радикализация, която доведе до рязко увеличение на подкрепата на крайната десница. И там имаше някакви проблеми, на които за съжаление станахме свидетели и тук през последните години и на последните избори хората гласуваха масово за консервативната опозиция, която дойде на власт именно с обещание за доста радикални политически промени. Но и консервативната опозиция Фидес, на Виктор Орбан – сегашният премиер на Унгария.
Водещ:И всъщност на радикалните промени, които предприеха е забраната на медиите.
Николай Станоев: Да, но ограниченията на медиите – те се вписват в цялостната политика на консерваторите, които от януари тази година – в Унгария влезе изцяло нова конституция в сила, която съдържа доста ограничения не само в медиите, но и в редица сфери на обществения живот. С две думи – затвърждава хватката над почти всички държавни институции.
Водещ: Както отбелязаха световните агенции по света „По света празнуват – в Унгария протестират.” Нека да направим, да влезем в една хипотеза. Господин Стоянов, ако бяхте в Унгария, щеше ли да има вестник „Преса”?
Николай Стоянов: Аз мисля, че все още няма закрит унгарски вестник и Слава Богу, защото предполагам , че това ще предизвика сериозна реакция в цяла Европа. Аз тук искам да вметна, че в крайна сметка и миналата година, до колкото аз си спомням, мисля, че беше 2010, министър председателят беше казал, че трябва да има закон за печата. Всъщност този white мотив върви от 90-та година. Ние, които си спомняме медиите от 92-ра, 93-та, 97-ма.
Водещ:Като че ли най-ясно го артикулира напоследък доцент Георги Лозанов, в това число и в „Клубът на журналистите” той каза, че много му се иска да има един закон, който определя правилата в медиите. Да е закон за медиите, а не да е закон за печата или закон само за електронните медии и всички знаят – в момента, подлежащи на регулация, са само електронните медии. За вестниците се смята, че е етично да се говори, че има закон. Но неговата позиция беше свързана с това, че щом едно предложение предизвиква напрежение, няма смисъл да се приема, защото би станало като в Унгария.
Николай Стоянов: Абсолютно съм съгласен с доцент Лозанов, още повече, че аз като журналист никога не съм бил привърженик на нещо да се регулира със закон. Всъщност медията е такава обществена дейност, която трябва да може да се саморегулира, като имам предвид саморегулация, а нямам в предвид саморегулация само вътре в медиите. Всъщност това, на което сме свидетели в момента, според мен не е свобода на словото а свободия, защото този разцвет на жълтите медии, за който с вас говорихме преди предаването и за който ще продължим да говорим, води според мен до ужасни изкривявания, както в обществото, така и в медиите, така и във въпросната медийна среда. В момента грубо казано, ако попаднете на страниците на няколко жълти вестници, защото и те гравират от леко жълти до към тъмно жълти, може би някои и към кафеникави. И ако попаднете на страниците на тези крайно жълти издания, значи аз не знам какви ужасяващи неща могат да изпишат срещу Вас, което какво означава? Че обществото дефакто е оставено без защита срещу една група медии, които, сега аз не бих нарекъл престъпници, но ако клеветата е престъпление, то да – те са престъпници. Т.е. от тази гледна точка трябва да има някакъв тип регулация. Тази регулация обаче не може да бъде постигната със закон. Ако искате можем да поговорим малко повече…
Водещ:Но не може да бъде постигната за съжаление само с етичен кодекс и с етичните комисии или поне фактите до момента говорят за това. Как може да бъде постигнато? Ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме един разговор в началото на годината за това какви са медиите и на къде вървят. Николай Станоев, колегата от БТА, следи какво се случва в Унгария. Безспорно едва ли има европейска институция или медиен експерт, който да одобрява толкова коментираният медиен закон в Унгария, който беше и приет. Има ли в Унгария някой, който да защитава това, което се прави с медиите? Така познатата форма у нас – група интелектуалци.
Николай Станоев:Ами поне явно световните медии не са съобщавали да има такава група интелектуалци, които да защитават това, което се случва.
Водещ: А какво може да се случи с унгарските медии по правилата, които са приети?
Николай Станоев:Ами с две думи – новият закон, който влезе в сила на 1 януари 2011 година беше може би предвестник на конституцията и на серия от други закони, които бяха приети в последствие. Той задължава журналистите да разкриват източниците си на информация, ако това бъде искано, най-вече в случаи, свързани с националната сигурност и такава е формулировката. Но, както се сещате, това са доста разтегливи понятия, така че може да им бъде поискано при редица случаи. И другото, което е, което е също доста спорен момент – законът за медиите задължава те да съобщават балансирана информация, каквото и да означава това. И съответно законът в същото време не съдържа определение на това какво е това балансирана информация, така че, както се сещате, може да се тълкува доста разтегливо. Като предвижда сериозни глоби за медиите, които нарушат тези правила. В резултат на това бяха организирани протести. Много от тях спонтанно по facebook.com. Разбира се сериозна роля в тези протести има и лявата опозиция, както и неправителствени организация, но има и спонтанно организирани хора.
Водещ: Едва ли е без значение фактът, че журналистите не бива да накърняват моралния…
Николай Станоев: Човешкото достойнство.
Водещ:Човешкото достойнство, да.
Николай Станоев:Да. Значи могат да бъдат наказани медии, които дават не балансирана информация, които накърняват човешкото достойнство, особено това за балансираните информации определено е доста спорна формулировка, това за човешкото достойнство дори звучи доста добре, защото в крайна сметка медиите не трябва да унижават достойнството на хората, особено ако нямат основания.
Водещ:Но пък от друга страна опитът на много колеги журналисти по света през годините сочи, че те са влизали дори в затвора, за да защитят правото да не посочват своите източници. Това като че ли се оказва невъзможно по този закон.
Николай Станоев:Ами, според този закон се оказа невъзможно, но в крайна сметка знаете до какво водят такива закони. Човек започва да се автоцензурира.
Водещ:Подкрепят ли унгарците своите медии?
Николай Станоев:Ами унгарците като цяло е доста разтегливо понятие. Управляващата партия има доста сериозна подкрепа в обществото, което… Макар че според проучванията на общественото мнение спадат. Получава се малко една корекция. Партията чрез напълно законни и демократични средства – тя просто има мнозинство от две трети в парламента заедно с коалиционния си партнъор. Ако така мога да го кажа – няма нарушение на буквата на закон, защото всичко е в съответствие с демократичните правила. Никой не забранява на никого да протестира, но според мен се изопачава законът, защото те приемат такава нормативната уредба, която ограничава редица сфери на обществения живот. Дава доста голяма власт на управляващите.
Водещ:Как могат журналистите наистина да разчитат на свободата, която да им разрешава да работят нормално и добре?
Николай Станоев: Извинявайте само, ако мога нещо да добавя.
Водещ: Да.
Николай Станоев: Конкретно за Унгария. До сега имаше на практика едно опозиционно радио – Клуб радио, ако не се лъжа, което пак с разтеглива формулировка…
Водещ:Го закриха.
Николай Станоев:Го закриват на практика и от март тази година трябва да спре да излъчва, като неговата честота ще бъде дадена на никому неизвестното Ауто радио, което е собственост на дружество със собствен капитал 3000 евро. Стойността в унгарски флоринги, което забележете – щяло да наблегне в своите програми на автентична унгарска музика.
Водещ:Ние между другото чухме „Омега”. Нищо не разбрахме от този унгарски състав.
Николай Станоев:Много дълговидна формулировка.
Водещ:Да. Как журналистите биха могли да… По какъв начин да извоюват своята независимост да казват това, което мислят, Господин Стоянов? Обещахме се преди да чуем тази унгарска песен, една бунтарска унгарска група за опита по света. Очевидно не е достатъчен етичният кодекс за нас.
Николай Стоянов:Ами очевидно не е достатъчен. Сега, ние засягаме две теми едновременно. Може би на първата тема, ако искате…
Водещ:Да, но много си приличат, не знам защо.
Николай Стоянов: Да, определено. Първата и основната гаранция за това да имаш някаква свобода и някаква независимост, според мен е да направиш един добър пазарен продукт. Ако успяваш да правиш един добър пазарен продукт, този продукт се продава. В такава ситуация и печели. В такава ситуация ти си независим, защото можеш да си позволиш да издаваш въпросния вестник, да го продаваш, но това е, когато го поставиш на абсолютно пазарни правила. Това е нашият опит за вестник „Преса” Всъщност ние това се опитваме. Опитваме се да правим коректен национален всекидневник, който, пак повтарям, който е предназначен за пазара. Това не е продукт на… Зад нас не стоят някакви странни икономически групи, зад не стоят някакви анонимни издатели. И двамата мои издатели – Тошо Тошев и Валери Запрянов за утвърдени имена в журналистиката. Те са застанали с името си. Това се опитваме да правим. А как е регулацията по света?Аз щях да Ви кажа, че преди време работих в правителствена информационна служба. 4 години по времето на Костов. И имах щастието да отида на една специализация във Великобритания. И тогава ни показаха каква е регулацията там. Там има един орган, който включва представители на медиите, представители на бизнеса и представители на правителството. Всеки един човек, който има оплакване от дадена медия, може да отиде при въпросния орган, да се оплаче. Там са представители на третата власт – на държавата и забележете каква е санкцията, която могат да му наложат. Освен обществено порицание, което държава като Великобритания е много важно, те могат да му отнемат достъпа, условно казано пропуските до всички видове държавни учреждения – администерски съвет, парламент. Което всъщност го обрича буквално на информационна смърт, защото така е устроена системата, че той, ако няма достъп до там, няма и информация във вестника, респективно не е конкурентно способен. Може би това е начинът и в България да се раздвижи някакъв тип орган, в който всеки един засегнат да може да отиде да се оплаче и да получи някаква справедливост.
Водещ: Ама веднага биха Ви опонирали, че то и сега има етични комисии. Всеки, който е недоволен би могъл да отиде и да се оплаче.
Николай Стоянов:Има етична комисия, която е към Съюза на издателите, доколкото знам аз. А както знаете в Съюза на издателите останаха много малко издания. Повечето издания излязоха от Съюза на издателите. Визирам вестник „Стандарт” и новото ръководство на Съюза на издателите.
Водещ:А някакъв коментар да сте чели защо излязоха?
Николай Стоянов:Ами… Аз не съм издател. Не мога да коментирам.
Водещ:Защото всички, които излязоха, аз ги потърсих за коментар, но не искаха да говорят.
Николай Стоянов:Според мен медиите, колкото повече дигаха чаршафа, толкова повече нелицеприятни неща излизат отдолу. Може би пък е крайно време и ние да спрем да воюваме чисто по братски в гилдията. Но фактът е, че на няколко пъти Господин Запрянов и Господин Тошев, които бяха съответно председател и зам. Председател на Съюза, изтъкнаха позициите, че те не искат да участват в такъв Съюз, в който има някакъв тип корпоративни интереси.
Водещ: До колко обаче, казахте пазарен продукт, до колко пазарът би могъл да ни подведе нас, журналистите? Защото дали ще го наричаме пазарен продукт или редакционна политика – къде е разликата?
Николай Стоянов:Разликата е на сергията. Ако е само редакционна политика без мисъл за пазара, то този продукт няма да се продава. Ако е само пазарен, както са жълтите неща, без редакционна политика, той се продава, но няма обществена тежест. Според мен фокусът е по средата.
Водещ: Имат ли българските медии редакционни политики и кой ги формира?
Николай Стоянов:Формират ги издателите, както е по целия свят. Никой не може да каже, че една медия е независима. Дори обществената медия, която е уважаваната от мен БНР, също не може да каже, че има на 100% независимост, тъй като разчита на някакво финансиране. По същия начин е и вестникът. Видяхме стотици скандали. Колегата от международната редакция БТА може да припомни за /…/ Скандалите, които имаха преди това с Тачър във Великобритания.
Водещ:Да де, но това беше пак скандал с морален оттенък, като че ли.
Николай Стоянов:Ами с морален оттенък, но в крайна сметка издателят определя политиката на едно издание. Колкото по-ясни са тези издатели…
Водещ:Да де, но там правилата принудиха издателят да спре изданието, защото беше нарушил неписани морални правила. Такова нещо у нас може ли да се случи?
Николай Стоянов:Ами точно се връщаме на обратния фокус. Ако я има тази комбинация от редакционна политика и пазар – се случва това, което стана с „News of the world”. Може би може да се случи и в България. Да се надяваме, че пазарът се променя натам и обществото се променя натам, че да принуждава медии, които откровено лъжат да спрат.
Николай Станоев:Конкретно Великобритания просто на фона целия скандал, който се беше разразил, се създаде такава обществена атмосфера, че Мърдок, дори ако щете по пазарни причини реши да спре таблоид с много дългогодишна история, който е бил най-четеният вестник във Великобритания, но той просто е видял, че това издание от там нататък е загубило всякакъв авторитет или там, каквото…
Водещ: Защото там журналистите си бяха позволили да прекрачат границата, която би трябвало да ги възпре да подслушват…
Николай Станоев:Те сега тепърва излизат все повече и повече разкрития за практиките на „News of the world”. Там за връзките с полицията.
Водещ:Има ли такива неща у нас?
Николай Стоянов:Историята помни доста такива неща.
Водещ:Ама не помни такива скандали.
Николай Стоянов:Но чак такъв чутовен скандал аз поне не помня. Помня по-малки скандали. Твърдеше се, че някои вестници подслушват полицейски честоти. Говореше се, както си спомняте много добре, за един кръг от журналисти, които бяха подслушвани или не – така и не знам стана ли ясно.
Водещ: Ами то имаше и една „Галерия”, но не стана ясно кой е извършителят на тази „Галерия”.
Николай Стоянов:Имаше и едни хора с флашки и каскети, но както и да е. Това винаги е било…Сега, медиите естествено, че трябва да разчитат на някакви източници, които дали подземни, дали надземни са малко по-невидими за обществото. Иначе просто няма как наистина да изкараме кривите на обществото.
Водещ: Медия ли е Уикилийкс? Аз това казах в началото. В Европа това е важен въпрос и е много дискутиран. У нас не се говори за това. Но по повод флашките се сетих.
Николай Стоянов:За мен не е медия тази, в която журналистът се крие зад сайт, зад очила, зад флашки, зад каскети, зад каквото и да е.
Николай Станоев:За мен е по-скоро пошла медия Уикилийкс. Която изнесе на бял свят поверителни документи.
Николай Стоянов: И както се видя замлъкна с времето.
Водещ:И какво от тук насетне? Останете с нас. Продължаваме след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме разговора в студиото в първото издание за годината. За посоката, в която върви журналистиката, без да правим умишлен паралел. Той се налага от реалността с Унгария, където са най-големите неблагополучия в Европа по отношение на правилата, които регулират работата на журналистите. И понеже в началото на предаването Господин Бочаров каза, че ние журналистите не бива само да се чувстваме длъжни да критикуваме, да видим това пък как се случва в Унгария и случва ли се?Господин Станоев?
Николай Станоев:Ами случва се. Аз искам да дам един конкретен пример. Журналисти от местната национална информационна агенция започнаха гладна стачка с искане на уволнение на виновните за един скандал и в крайна сметка успяха да получат една оставка, въпреки че след това те казаха, че с две думи това е била изкупителна жертва, а истинските виновници, които стоят зад това, са останали ненаказани разбира се. С две думи става въпрос за следното. Директорът на службата в тяхната национална информационна агенция, който отговаря за предоставянето на кадри на обществените телевизии, в един репортаж е замазано лицето на бивш председател на върховния съд. Все пак това не е престъпник, нито някоя местна мутра с екзотичен прякор. Все пак е авторитетен човек. Като лицето му е било замазано, защото той си е позволил да бъде критичен към властта и в резултат на това няколко журналисти започват гладна стачка с искане шефът на този отдел, който си е позволил да направи такова нещо, да подаде оставка. Така и другите виновни за това. Успяват най-ниската брънка от веригата да накарат да подаде оставка, но за останалите така и не успяват и остават неудовлетворени, но все пак тази стачка е имала някакъв ефект въпреки всичко и най-малкото те привлякоха общественото внимание. И към края на миналата година, мисля че беше на 19-ти ноември, конституционният съд на Унгария отмени някои от най-спорните разпоредби на медийния закон, като решението на съда влиза в сила от май тази година. По-конкретно за тези неща, които ги изброих по-рано в предаването за задължението да разкриват източници на информация и за това да дават балансирани информации. Но в крайна сметка, както Ви казах, този закон е само част от системата Орбан, в която навлиза Унгария. И в новата конституция е записано, че националната информационна агенция и общественото радио и телевизия се обединяват в една обществена корпорация, която ще бъде под шапката на медиен съвет, в който влизат хора, назначени от правителството, който ще контролира информацията, която… Цялото съдържание на обществените медии на Унгария.
Водещ: Което разбира се звучи абсурдно. Това би ли могло да се случи у нас, Господин Стоянов?
Николай Стоянов:Аз само да припомня, че имаше две успешни стачки, доколкото си спомням на обществени медии. Едната, ние сме в дома на едната стачка – на радиото стачката си спомням аз.
Водещ:Мисля, че и двете бяха успешни и двете бяха тукашни.
Николай Стоянов:И имаше една в БТА, ако си спомням.
Водещ:А да, имаше една в БТА, да.
Николай Стоянов:Всъщност да, припомнихте ми, че стачките в радиото бяха две.
Водещ:Да, ставаше дума за един радио трансфер, който беше доста скандален, така че…
Николай Стоянов:Същата беше ситуацията и в БТА, доколкото си спомням.
Водещ:Да.
Николай Станоев: Тогава не съм работил, но тя е била против назначения генерален директор и в крайна сметка успешна.
Николай Стоянов:Шеговито казано май аз съм единственият човек, който не е стачкувал. Така ли излиза?
Водещ: Двама сте.
Николай Стоянов:Шегувам се.
Водещ:Разбира се. Ние се шегуваме, но имаме в предвид все пак фактът, че е добре да не въздишаме тежко и да не казваме, че в резултат на масовото пожълтяване на медиите, хората започват да променят вкусовете си.
Николай Стоянов:Не знам. За мен масовото пожълтяване на медиите води до, като че ли махалото се люшка в обратната посока. Защото те пожълтяваха, пожълтяваха, пожълтяваха до момента, в който бяха интересни и започнаха да вървят към отвратително. В момента забелязвам, поне по хората около мен едно така все по-нарастващо, все по-тъпнещо недоволство и отвращение към тези вестници, като включвам и тези сайтове, за които казахте Вие.
Водещ:Ами никой не говори за това, че медиен сайт също би могъл да бъде жълт.
Николай Стоянов:Абсолютно и той би могъл да бъде доста по-отвратителен от един вестник, защото във вестника можем да срещнете име, а в сайта няма име. И точно това, което си говорехме за Уикилийкс. Според мен огромният проблем – говорихме за нови и стари медии, за интернет и за печатните медии. Най-големият проблем на интернета е, че Вие не знаете кой стои зад компютъра. Ако си спомняте тези реклами. Анти педофилските реклами в интернет там представяха човека като едно момченце, а всъщност зад кмпютъра стоеше един 60 годишен, по потник, отвратителен. И всъщност това е големият проблем. Вие не знаете кой стои зад компютъра. Той няма лице и няма име. Докато всеки един… Това беше и стремежът в нашия вестник – ако обърнете някоя от страниците, ще видите, че всеки един по-голям материал е подписан с име, с мейл и с конкретно лице на журналиста. И този мейл е точно, за да му връщат хората обратна връзка по неговия материал. Т.е. всеки трябва да носи отговорност за това, което прави. Независимо дали е журналист, дали е хлебар. Ако е журналист, може би носи доста по-голяма отговорност от хлебаря, защото… И в крайна сметка резултатът е един и същ. Ако хлебарят Ви дава лош продукт и от него няма да си купите хляб, и от журналиста няма да си купите вестник. Така че отговорността, името и позицията са изключително важни, за да имаме качествена журналистика.
Водещ: А невидимата ръка на рекламата?
Николай Стоянов:Рекламата е една и съща навсякъде. Смисъл рекламата е нещо, с което се издържаме всички. Но в крайна сметка има морална реклама. Когато има една платена публикация, тя трябва да бъде обозначена като платена публикация. От там нататък няма нищо лошо да има реклама и колкото повече има, толкова по-добре. Мисля, че изданията по света също имат рекламодатели и също по някакъв начин се съобразяват с политиката на изданието.
Водещ:Да де, но биха могли да бъдат изброени доста случаи на собственици, недоволни от журналистите, които работят в техните издания, които пък отстояват правото си да имат своя собствена позиция извън тази на собственика. Такова нещо у нас май не може да се случи. Това се счита не само за проява на лош вкус, а за нещо страшно забранено. Личното мнение е нещо, което е забранено.
Николай Стоянов:Ами аз не мисля, че личното мнение е забранено. Факт е, че имаме осем коментара или десет коментара във вестник „Преса” означава, че всеки един има право да се изкаже с личното мнение. Аз се възползвам някой път да Ви поканя на /…/ на вестник „Преса”, за да видите колко е интересно.
Водещ:Между другото това не ми беше хрумвало, че може в „Клубът на журналистите” да направим и този експеримент. Директно от нечия планиорка.
Николай Стоянов: Да, предимството на това… Удоволствието да го правим този вестник е, че по някакъв начин ние сме съмишленици. Голяма част от хората работихме заедно в „Труд”.
Водещ: Всъщност проблемът, като че ли е, че вестникарското място е ограничено. Същият проблем, само че с друго име – време, важи и за електронните медии. С БТА как стоят нещата? Вие нямате ограничение по отношение. Има ли неща, които отпадат и за които спорите?
Николай Станоев: Ами, спорове винаги има. Точно коя информация е актуална и коя не е. Аз конкретно за моята редакция мога да говоря. Нашите основни източници на информация са световните агенции плюс, че следим в интернет за различни издания. Най-вече за България какво има. И редакторът, който е на смяна си носи отговорността за това, което пуска. Факт е, че при нас този проблем не стои в такава степен, просто защото знаете, че световните медии много рядко пишат за България. Нещо, ако може да произтича някакъв такъв спор, това би било, ако има някаква критична статия за България или нещо от този род. Но това много рядко се случва. Нашата работа по-скоро е отразяване на световните събития.
Водещ:Подвеждаме ли се по това какво ще кажат чужденците? Използвам тази шеговита фраза, но като че ли веднага, когато се появи някаква класация, на чието дъно сме или отрицателна класация, която пък водим, тя се превръща в първа вестникарска тема. Говорим по принцип разбира се.
Николай Станоев:По принцип това е старият спор коя новина е интересна – лошата новина или добрата, и дали хората не ги научихме за 20 години да търсят лошите новини. Може би ние, медиите, сме виновни, защото така или иначе през това развитие, което направихме, наистина научихме хората да търсят лошите новини. Научихме ги, че лошата новина е новина.
Водещ:Но определено пък трябва да си даваме сметка, че хората по света се разгневяват. Може би рано или късно и нас хората ще се разгневят.
Николай Стоянов: Те хората се разгневиха на няколко пъти. Смисъл стачката на БДЖ, от която мина един месец. Стачката, каквато и да е тя, за която отбеляза Господин Бочаров. Хората се гневят и новите медии като facebook.com много допринасят за това нещо, защото бързината вече на разнасяне на информацията, е много голяма. Във facebook.com се организират групи за един час. Сега. Въпросът е… Извинявайте, загубих си мисълта.
Водещ:Всъщност въпросът е, че тези нови медии – да, те са по-бързи, но дали са медии, защото, когато липсва отговорността, когато всичко е анонимно, то какво е?
Николай Стоянов:По-скоро трябваше да си говорим за това дали facebook.com е медия, защото за мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:И според мен.
Николай Стоянов:Медията, с която всеки от нас започва деня. Медията, която ти поднася само информация от съмишленици. Това е един кръг от хора, който ти поднася информацията по друг начин.
Водещ: Ще го задам по друг начин – пощенска кутия или медия?
Николай Стоянов:За мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:За мен е нещо по средата със своите плюсове и минуси. Плюсът е, че е много по-демократична медия, която от една страна много бързо се научават нещата и, както виждате, facebook.com спомогна за революциите в редица арабски страни. От друга страна обаче пък тази информация не е проверена. Тя минава през личните възгледи на човекът, който я публикува. Така че си има и плюсове и минуси.
Водещ:И ако старото определение беше „патица”, сега какво да кажем за новите медии? За лъжлива вестникарска информация се казваше „вестникарска патица”. Всъщност може би трябва да обясним на слушателите какво значи това. Това е една фалшива патица, която е вързана май в края на лодката. Как беше?
Николай Стоянов: Ами това беше патицата, която в превързана в края на лодката и която привличаше другите патици за ловците, доколкото си спомням, която лъже ятото да дойде по-близо до ловеца.
Водещ: Да. Тези, които останаха неразбиращите, да се върнат към Радичков.
Николай Станоев:Ако позволите само да кажа, малко да се върна назад. По мои наблюдения, когато има някаква новина, която е свързана с България, някои от които не са само отрицателни, винаги доста се ползва от медиите, но това е донякъде нормално, защото човек винаги иска да се сравни къде сме ние, къде е светът и не всички от тези информации са негативни. Има някои класации, които България е в средата, че и по – напред.
Водещ: Вашето лично усещане. Няколко години подред ние се смъкваме в скалата по степен на свобода на словото. Това обективно или субективно? И сме в африканска компания винаги.
Николай Стоянов: Ами за мен не виждам как може да бъде обективно, при положение че имаме сигурно най-голямата свобода на словото в цяла Европа. При нас словото няма абсолютно никакви ограничения. Всеки има право да издава, каквото си иска. Очевидно всеки има право да си пише, каквото си иска. Има нещо, което е притеснително за мен от последните години като тенденция, ако говорим за света и България. И това е, че докато преди десетина години или преди седем – осем години по времето на управлението на НДСВ, преди това на СДС някак си България беше по-интегрирана част от света. Много странно. Откакто влязохме в ЕС, аз лично като млад новоизлюпен европеец се чувствам все по-изолиран. Някак си и медийно, и обществено-политически, и икономически все повече се изолираме от тези процеси, които вървят в ЕС. И медиите за съжаление са по същия начин, както и всичко останало. Ние ставаме все повече провинция на Европа, отколкото част от Европа, каквато ни се иска да бъдем. Фактът, че сега в момента се говори за евро + и за пактът, международния в ЕС и това бе прието без абсолютно никакъв дебат, означава, че всъщност тази държава наистина разсъждава провинциално на тема европейските си ценности, европейската си категория.
Водещ: Господин Станоев, Вашето усещане?
Николай Станоев: Просто за съжаление е това, което се случва. Просто няма промяна на манталитета до голяма степен от, така да кажем, старото време. Просто все едно беше поставено като задача, че трябва да влезем в ЕС. Това непрекъснато се говореше и откакто влязохме, все едно задачата беше изпълнена и от там нататък ние нямаме нито права, нито задължения, нито дори интерес към това, което се случва. То е много важно, защото ние сме една от двадесет и седемте страни членки и съответно ние сме една европейска провинция, така че това, което става в нашата голяма държава Европа, е много важно за нас, защото определя и живота ни.
Водещ:Как ще коментирате метафората „този път телевизорът победи хладилника” на изборите? Това обвинение към медиите или нещо различно?
Николай Стоянов:Мисля, че това е една политическа класификация, че в общи линии.
Водещ:Че е политическа е повече от сигурно.
Николай Стоянов:В общи линии хората не са гласували за… Гласували са за някакви медийни внушения може би е идеята на тази реплика. Според мен това си е една обща тенденция в Европа… Това, което аз четох като тенденции по всички европейски избори напоследък е, че хората гласуват за познатото зло. Хората гласуват за тези, които познават и точно в тази ситуация на финансова криза, те не искат да правят експерименти. Те познават правителството на ГЕРБ по някакъв начин, все още има някакво доверие. Между другото ние в първия брой пуснахме интересно изследване на Гала на тема гнева на българина. Ако имаме една минута да разкажа.
Водещ:Днес имате коментар „По време на криза никой не клати лодката”.
Николай Стоянов: Ами факт е и се оказва, че българинът е гневен. Българинът е гневен на правителството. Българинът е гневен на ЕС. Българинът е гневен на високите цени на бензина, на храната и т.н. Но не облича този гняв в съответни имена и физиономии. Гневът е безадресен. Гневът е просто „ме е яд”. Той е без адресен и таен, което означава, че правителството на ГЕРБ за сега може да се ползва с някакво обществено доверие.
Николай Станоев: Аз също така смятам, че въпреки промените, хората не са толкова наивни, че ако по телевизора им кажат, че хладилникът е пълен, те ще отидат да видят.
Водещ:Те незабавно ще повярват.
Николай Станоев:Да. Просто в момента такива са настроенията, че все още хората не виждат алтернатива като цяло и съответно резултатите от изборите последните може би са логични, въпреки всички обвинения.
Водещ: Какво да си пожелаем ние медиите, така щото хората да ни вярват и да не чуваме толкова критични оценки за себе си? В началото на годината е нормално.
Николай Стоянов: Ами нашият колос, който стои над нашия вестник „Преса” е „Коректният вестник” Това, което искам да пожелая на колегите, е коректност и спокойствие.
Николай Станоев:Аз само ще добавя към коректност обективност и критичен дух, но в рамките на коректността.
Водещ:Аз продължавам да вярвам, че истината трябва да бъде наша основна ценност. Това беше за първото издание на „Клубът на журналистите” от нас. Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева Ви желаем хубав съботен следобед.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 17.12.2011

Водещ: Безспорно темата на годината бяха протестите на гневните и всички други недоволни по света и у нас. През декември обаче все по-често навсякъде по света журналистите имат все повече поводи да се замислят за свободата на словото. Повече от очевидно е, че нещо странно се случва. Щом всички търсят гаранции за свободата на словото, а малцина сочат конкретните посегателства срещу тази свобода, наистина нещата не са в ред. Разбира се през декември няма как да не се замислим в „Клубът на журналистите” за най-значимите събития през годината без да броим изборите, защото това беше едно планирано събитие. И така. Имат ли връзка протестите по света и тези у нас с календара на маите? Може ли на една книга да погледнем като на медия, която влияе на най-големия научен експеримент в света – адрония колайдер, досетихте се, книгата е „Шифърът на Леонардо”? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Любомир Пъшев, Илия Тенев, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. По необичаен начин ще започнем днес в „Клубът на журналистите”. Дежурен по свят днес е Венелин Кожухаров. И така можем да представим Венелин Кожухаров. Добър ден.
Венелин Кожухаров:Добър ден.
Водещ: Всъщност Вие сте в ЦЕРН и сте дежурен днес по експеримента за адрония колайдер, нали така?
Венелин Кожухаров: Точно така.
Водещ:И всъщност сте дежурен по свят. Така ли да го разбираме?
Венелин Кожухаров: Ами по-скоро дежурен на експеримента, наблюдаващ какво става и надявам се, вземащ адекватни решения.
Водещ:Няма как да не Ви попитам какво става.
Венелин Кожухаров:Както вече всички знаете, ускорителят в момента не работи, тъй като той е спрян за своята редовна зимна почивка. Но пък данните от експеримента, които бяха направени тази година, все още се обработват, така че нещо, което аз следя тук, седейки на смяна, това е компютърната система, която обработва тези данни.
Водещ:А всъщност не е лошо да обясним, че има икономическа мотивация за това, че адронният колайдер не работи през зимата.
Венелин Кожухаров:Разбира се. Електричеството е по-скъпо и по-ценно за отопление на хората.
Водещ: Между другото имахте една инициатива за споделяне, споделяне на ресурси. До колко тя се оказа успешна и до колко едно такова споделяне може да направи ритъмът на Вашия научен експеримент непрекъснат?
Венелин Кожухаров:Данните, които са набрани от тези експерименти на големия адронен колайдер, са огромно количество. То е сравнимо с всичките данни, които са разположени в Интернет. И без едно такова споделяне, бих могъл да кажа, че тези експерименти не биха били възможни. Изобщо не биха могли да се получат, каквито и да е резултати от тези записани данни. Така че тази система в момента работи и при това работи прекрасно.
Водещ: Но с тока нещата не стоят така явно.
Венелин Кожухаров:Е, все пак електричеството си е електричество.
Водещ:Нека да Ви попитам какво написаха журналистите за Вашия експеримент през тази година и да се върнем малко по-назад към началото и по-точно към забавеното начало на адронния колайдер? Тогава, когато книгата на Лъдлъм май Ви погоди един номер.
Венелин Кожухаров: Писанията през годината, както обикновено, са свързани, както от една страна с големи очаквания, от друга страна с големи страхове. Страховете, за щастие, не се оправдаха. Очакванията ускорителят да работи и да произведе множество резултати се оправдаха. Но, ако питате дали имаме някакво велико откритие все още тук в ЦЕРН, оказа се, че би трябвало да изчакаме и следващата година. Да наберем повече данни, тъй като някои неща обичат да се крият, както се казва, в купа едно и колкото повече купища намираме, толкова по-бързо можем да ги открием.
Водещ:Всъщност сбъркахте ли, наричайки това, което търсите, „частицата на Бога”?
Венелин Кожухаров: Това е един така да каже много хубав медиен трик за тази „частица на Бога” и той от една страна привлече заниманието на цялото общество върху това, което се прави в ЦЕРН и експериментите. Но от друга страна постави големи изисквания към всичко, което се прави тук, тъй като очакванията на хората в един момент трябва да бъдат или оправдани или пък да им бъде обяснено какво точно ние правим. Така че последно огромно изискване върху учените е те да представят на по-разбираем език това, което правят.
Водещ:Всъщност какво лекува страховете на хората и, както сме свикнали да ги наричаме „градския фолклор”? Само знанието ли е достатъчно или?
Венелин Кожухаров:Само истината е нещото, което би излекувало страховете на хората. Както знаете, тук миналата седмица се проведе семинар по резултатите, които бяха получени от два от експериментите, работещи на този големия адронен колайдер. По търсене на Х бузона. Аз повече предпочитам пред „частица на Бога”. И единствено и само истината, която беше казана, че всъщност ние все още не сме отркили такава частица и са ни необходими още данни, успя според мен да потуши голямата еуфория, големия наплив от хора, които се влияеха от медийния интерес.
Водещ:Нека да си направим сега един експеримент на живо. Вие сте дежурен по свят от една страна, а мои гости в студиото са колегите Ганета Сагова, главен редактор на списание „Осем”, което, както знаете, се занимава точно с наука, и Иглика Горанова от вестник „Класа”. Ами Ганета, ако искаш ти попитай Венелин нещо.
Ганета Сагова: Ами това, което мен мие интересно, е дали е вярно това, което много учени говорят, включително и доцент Физиев, че всъщност 95% има яснота, че няма шанс да се намери тази частица на Бога или Х бузона. Така ли е наистина?
Венелин Кожухаров: Между другото това според мен не е вярно. Единствено и само природата може да реши частицата съществува ли или не съществува. Съгласно последните данни, които имахме тук в ЦЕРН е, че ако тя съществува, то е много вероятно да успеем с данните, които ще бъдат набрани през следващата година, ние да успеем да я намерим. А това дали не я има или я няма – както се казва, това не е в нашите възможности да решаваме.
Водещ:Иглика, колко би струвала тази частица и изобщо попитай ти нещо Венелин?
Иглика Горанова: Искам да попитам, ако случайно Вие я намерите, какъв резултат очаквате от този експеримент и колко ще струва той?
Венелин Кожухаров: Експериментите, които се провеждат в ЦЕРН в големия адронен колайдер, една от тяхната основна цел, е наистина търсенето на този Х бузон, а той е важен за нас, тъй като той е липсващата брънка в модела, който ние използваме за описанието на целия свят около нас. Т.е. това е моделът, в който ние казваме как взаимодействат протоните, как си взаимодействат електроните, как те формират света, как образуват всичко, което е изградено около нас. И моделът, който ни дава всичките тези предсказания, които да проверени експериментално, са с много висока прецизност. Въпросът е, че в този модел се предсказва и тази частица и ние бихме имали непълна картина за света. Все едно да рисува портрет без главата на човек, без да намерим тази частица. Ако успеем да я намерим, това би било завършек на нашия модел. А ако не успеем, това би било всъщност още по-интересно, тъй като това означава, че всъщност нашата представа за света или нашата картина, която се търси, е нещо объркана, нещо е грешна и това би представило учените в още по-голямо напрежение да работят и да търсят истината за заобикалящия ни свят.
Водещ:Ганета явно има още въпроси.
Ганета Сагова:Да, аз исках това да Ви попитам, тъй като вече има учени, които твърдят, че всъщност без тази идея за бузона Х, се оказва, че в теорията се появяват безкрайни енергии, безкрайни величини, които я правят физически неприемлива и на практика означава, че нещо не е наред в нея. Вие допускате ли, че това също е възможно?
Венелин Кожухаров: Както вече казах, ако не намерим Х бузона, то става картината много по-интересна, тъй като в момента нашите разбирания са свързани с това, че него трябва да го има.
Водещ: А него дали го няма на 20 светлинни години от Земята, където откриха нова планета?
Венелин Кожухаров: Ами той би трябвало да бъде навсякъде, тъй като този Х бузон е частицата, която е свързана с придаването на мата на всичко около нас. А ние, както знаем, има хора с по-масивни, по-малко масивни, както и всякакви обекти. Т.е. ние сме свързани. Нещата около нас са масивни, не плуват във въздуха. Така че, ако го няма, то ние нямаме начин, по който да обясним масата на частиците.
Водещ: От Ваша гледна точка кое е събитието на годината? Дали гневните, дали това, че Вашият експеримент все пак продължава, въпреки че е финансова криза или нещо различно, или откритата нова планета, която прилича на Земята?
Венелин Кожухаров: Тази година беше изключително хубава, така да се каже, за физиката, свързана с много оказания, че може би ние можем да открием следващата година нещо интересно. А това от друга страна е свързано с финансирането на науката, тъй като, въпреки че е криза, както знаете повечето европейски държави не само не намалиха финансирането за наука, а всъщност го увеличиха, тъй като това е начинът за излизане от кризата – посредством интелектуалния потенциал на хората, които създават нови технологии, нови неща. Изобщо се занимават с наука. Според мен основното нещо, което е през тази година, това наистина са постиженията на /…/ и указанията. Всъщност ние на таз седмичното представяне в ЦЕРН получихме указания всъщност къде може да бъде разположен този Х бузон, каква е неговата маса. И другото нещо, което бих аз отбелязал като наистина интересно събитие във физиката тази година, е евентуалното откритие, че в скоростта на неутрината, развива скорост, по-голяма от скоростта на светлината, като това все още не е потвърдено и очакваме експериментите през следващата година да потвърдят този резултат.
Водещ:Ясно е, че няма шанс може би, до и половина, до края на „Клубът на журналистите” да откриете Х бузона, но ако го откриете, разчитам да ми кажете. Да Ви попитам и друго. Как се отнасят медиите към научните открития? Има ли разлика в отношението на медиите – българските медии и чуждите медии, защото Вие работите и в България, и в ЦЕРН?
Венелин Кожухаров:Медиите напоследък проявяват, точно в последните няколко години, голям интерес към науката и според мен това е една стъпка в правилната посока, тъй като единствено по този начин това, което ние правим, може да стигне до по-голям кръг от хора. Може да ги успокои и в някакъв смисъл. И в друг смисъл може да ги ентусиазира за това, че нещата, които се постигат в науката, всъщност голяма част от тях се изгражда дори научната фантастика. Човек може да си ги представи. Така че науката е по-интригуваща и по-вълнуваща дори от научно фантастичните книги.
Водещ:Има ли научно физично обяснение на бунта на гневните, на бунта на тези, които решиха да окупират „Уолстрийт” и на всички други недоволни по света?
Венелин Кожухаров: Е, това е според мен единствено и само резултат от икономическото положение, така че…
Водещ: Няма физическо обяснение.
Венелин Кожухаров:Поне в нашата наука не. Разбира се, че няма обяснение за това нещо, поне научно.
Водещ: Разчитаме до 1 и 30, ако откриете Х бузона, да ни кажете. Благодаря на Венелин Кожухаров.
Венелин Кожухаров: И аз благодаря, но Х бузона ще го оставим за догодина.
Водещ: За догодина, добре. Но все пак имате време до 1 и 30. Би било прекрасно. Венелин Кожухаров, директно от ЦЕРН в „Клубът на журналистите”. Сега ние да опитаме да направим една класация. Имат ли връзка протестите по света с календара на маите? Да предизвикам по този начин.
Иглика Горанова: Аз не бих направила такава връзка, но това, което се случва по света, не е отминало и нас. Така, в моята класация на протестите в България, са протестите срещу шистовия газ и протестите срещу горивата, които не бяха организирани от синдикатите. Бяха организирани от така нареченото гражданско общество. И за мен тези два протеста имат най-голяма стойност, защото ако говорим за стачката на железничарите, пенсионна реформа – зад тях си стои сценарият на синдикатите и тяхното желание да оправдаят съществуването си. Така че тези два протеста дават някаква надежда, че може би у нас ще се случи това гражданско общество, за което говорим 22 години, което на практика не стана.
Водещ: Ганета? Имат ли връзка протестите на гневните и календарът на маите?
Ганета Сагова: Да, моето мнение е точно обратно, че е абсолютна връзката. Но това наистина би могъл да обясни много по-добре човек, който се занимава с календара на маите. Моите познания са доста повърхностни. И въпреки това, тъй като интересът е огромен, списание „Осем” отделя доста място на тази тема. В миналия брой имахме публикация. В следващия брой ще имаме, януари отново, тъй като се оказва, че маите са един невероятен народ, който е събрал едно познание, което слава Богу, започва да вижда бял свят и да предизвиква интерес.
Водещ: Как се предизвиква този интерес? На какво се базира? Това е един вид лечение срещу страха или нещо по-различно?
Ганета Сагова:Ами всичко започва от… Те всъщност имат 20 календара, не само един. Всички говорим за календара на маите, но всъщност маите, това са тъкачите на времето. Те са познавали до съвършенство космическите закони, движението на енергиите и всъщност това, което те са направили, е един наистина много точен календар, с който би могъл да се конкурира единствено прабългарският календар. Но тяхната философия за живота е коренно различна от системата, по която ние в момента живеем. При тях се смята, че движението, времето е една спирала, докато ние имаме векторна представа за времето. При тях календарът е базиран на числото 13. Докато ние знаем, по нашия календар – той е разделен на 12, което се смята, че отново е… Когато имаш възход, имаш 13 – връх кулминация, след това отново пак спадане. Т.е. получава се една синусоида, една спирала. Докато при нас имаме линейно движение.
Водещ: И може би заради това искаме да класираме събитията на годината. Твоята класация лично?
Ганета Сагова: Ами, като събитие, да. Едно събитие е трудно да се каже. Но наистина може би този протест, разгледан като едно преобръщане на хората към самите себе си, към начина, по който те живеят. Много често тези протести не са напълно осъзнати, защото аз бях в Египет по време на протестите. Видях хората, говорих с тях. Искам да Ви кажа, че те са действително хора, които искат да живеят много по-човешки, много по-добре не само в икономически план. Извинявам се. И само да се върна с една малка препратка към маите. При тях се оказва, че в момента приключва един много голям цикъл от 104 хиляди години, който цикъл всъщност слага края на една ера на материализма. При тях има пет основни стихии, които управляват живота. Това са стихията Земя, в която сме в момента, Огън, Въздух, Енергията на личния аз, на самопознанието и енергията на водата. Всъщност ние в момента се намираме в най-материалната ера – в години, в които всеки търси материалното.
Водещ:А къде отиваме?
Ганета Сагова: И това, което ще се случи, този преход е да се върнем отново към самите себе си.
Водещ: Иглика, след като гръмна финансовият балон, моралният ще гръмне ли според теб и как би изглеждало това?
Иглика Горанова: Има едно натрупване на напрежение. В момента то е мълчаливо, но от време на време избива и това се видя, както казах вече, при протестите ни за горивата и шистовия газ. Аз смятам, че социалните мрежи вече са много развити и че паралелно на медиите върви един друг свят, така условно да го наречем – с блогове, това са мнения, това са едни будни хора, които привличат много сериозна читателска аудитория, които събуждат спорове, събуждат въпроси, интересни, свързани с битието и как може то да се промени. Те не са просто философски въпросите – въпроси за нашето битие. Много човешки въпроси. До голяма степен едно движение се събужда и то беше добре описано от Хесел в есето „Възмутете се!”, което показва едни очевидни неща, но е хубаво да се припомнят от време на време. Това голямата ножица между бедни и богати, и ред други неща, които няма как в един момент да не събудят бунтове. Вие знаете, че в основата на всички революции, е било точно това желание да се преодолеят големите дисбаланси – те са пред нас, ние ги виждаме. Те са пред нас, те буквално са пред нас. Те се изразяват не просто в едно необяснимо богатство, в една недосегаемост в съдебната система, в един много странен начин на издигане в обществото. Значи не умът, не интелектът, не възможностите, не твоите качества определят ролята. Не – просто твоите връзки, твоите контакти.
Водещ: Или твоята вяра.
Иглика Горанова: Твоята вярност, лоялност и възможността до колко ти си способен да направиш отстъпление от себе си, за да се долепиш до някого и да растеж в тази сфера.
Водещ: Това, че е различен паралелният свят от обичайната журналистика, дали е добра новина или лоша – останете с нас. Ще търсим отговора заедно след малко. Зад кадър тече оживено професионално обсъждане. Нека обаче сега по ред. Спряхме там, че Иглика, ти каза, че е различен паралелният свят от света на обичайната журналистика. Това комплимент ли е за журналистиката или е критика?
Иглика Горанова:Ами журналистиката сама трябва да си направи извод. Аз това виждам като читателска аудитория. Ако влезете да направите мониторинг на интересните статии в блога на теми, там са един уникален голям брой посещения. Интересните статии стигат над 20, 30, 40 хиляди посещения, което означава, че в Интернет тече една жива дискусия. Хората си поставят там проблемите, говорят по един различен начин, отколкото се говори в медиите и се пише интересно. Пише се точно това, което винаги сме се стремили, си спомням и в „168 часа” и в „Политика” – личните истории. И от там тръгваш и разказваш сблъсъка ти с държавата, сблъсъка с целия абсурд, който те обгражда и начина да оцелееш. Това по никакъв начин е нито тъмно, нито тревожно, нито отчайващо. Аз смятам, че Интернет пространството има много за сега все още свободна територия, която е в състояние дори България да организира нещо. Видяхме го – протести за горивата, независимо кой стои зад него. Фактът, че излязоха хора от всякъде, за да си изкажат мнението, че бензинът е твърде скъп.
Водещ: Друг е въпросът, че ние коментирахме в „Клубът на журналистите”, докато течеше този протест. Поставихме един простичък въпрос – защо хората излязоха да протестират срещу цената на горивата, а не срещу услугите, които предлага бърза помощ?
Иглика Горанова:Защото това им бърка в джоба – да кажем директно.
Водещ: А другото им бърка в живота.
Иглика Горанова: Бърка им в живота, но ти нямаш съзнанието, че това ще ти се случи утре или други ден, докато днес ти трябва да спреш два пъти на бензиностанцията или един път, или в седмицата няколко пъти, така че те го усещат по джоба си и вероятно така…
Водещ:До колко обаче тази лична история, ако журналистиката подхожда през личната история към съответния проблем – до колко политиците нямат много добре изградена защита срещу тези лични истории и те казват „Ами това е частен случай. Това е лична история.”?
Иглика Горанова: У нас личните истории променят законите. Значи политиците променят законите. Но личните истории на хората стигат до промяна на законите. Въпросът е как ще бъде поднесена. Тръгва се от частен случай. Минава се през общото и стигаш до промяна на законодателството. Този тип поведение ние сме го спазвали в работата ни като журналист, когато се заемем с един или два случаи. Тръгваме от конкретното. Така беше със сираците. Семейният кодекс имаше една лична история с едно момченце Асен. Направихме кръгла маса и получихме осиновяване. Като впрегнахме целия ресурс – и депутати, организация и всичко.
Водещ: Към днешна дата обаче не беше ли каква е оценката, каква е рекапитулацията, не беше ли впрегнат един друг ресурс? То се отпуши осиновяването, но после какво се случи?
Иглика Горанова:После пак се намериха някакви пролуки в законите, които го… Има страшно много интереси в тази сфера и Вие трябва да поканите такива организации. Това, което се случва е безумно. Това с приемните семейства, това със запушеното все още международно осиновяване, с начина, по който гледаме на децата изобщо. Трябва да има една много голяма, широка обществена дискусия, защото ако прочетете – сега тече дискусия по закона за детето и доста хора се обаждат и казват, че всъщност родителите нямат никакви права. Т.е. ние произвеждаме едно законодателство в стремежа да сме модерни, които по някакъв начин не помага на семейството. Значи, когато говорим за международни осиновявания, не може да се гледа на този човек, на това дете като на 5000 евро, които ще ти плати чуждото семейство, за да го вземе. Да мине през твоята агенция или да плати рушвет на някой си. Тук трябва да има някаква много сериозна нормативна база това нещо да се случва.
Водещ: Първо трябва да има човешка стойност, защото ако няма човешки стойности, някак си законодателството ще бъде огледален образ, изграден огледален образ.
Иглика Горанова: Така е. Буквата и духът на закона знаем каква е.
Водещ:Между другото аз си направих труда да обиколя няколко книжарници, които са вярно – по-престижни в София, и да попитам търси ли си есето на Хесел „Възмутете се!”. Всички знаем, то е съвсем свободно като достъп в Интернет. За мен беше огромна изненада това, че има голямо търсене на това есе. Тя е една малка книжчица.
Иглика Горанова: С тънки корици.
Водещ:Да, с тънки корици, непретенциозно издадена. Какво се крие зад този факт, че се търси и че хората искат да си го имат вкъщи?
Иглика Горанова: Ами хората имат нужда от истината. Имат нужда от някой да ги върне в реалните стойности, да каже на черното – черно, на бялото – бяло. А не да го облече с едни такива изрази, с които не разбираш черното – черно ли е, бялото – бяло ли е и кое е добро, кое лошо. Ние сме стигнали до един момент, в който някой трябва да ни каже кое е добро, кое е зло, кое е бяло и кое е черно. И той го казва. Той е човекът в основата на създаването на свободна Франция, каквато я познаваме, след Втората световна война с всичките и стойности, със социално справедливата държава, която ние демонтирахме тези 20 години. Така че в основата на това е жаждата за истина.
Водещ:Ганета, това че Вие пишете за наука и за по-безспорни неща, прави ли неизползваем Езоповският език при Вас или точно обратното?
Ганета Сагова: Неизползваем?
Водещ: Да. Или прибягвате до него? Не е комплимент за журналистиката да се възползва от Езоповския изказ, но се случва.
Ганета Сагова: Не мога да разбера точно.
Водещ:Когато пишете, трябва ли да използвате Езопов език или не се притеснявате да наричате черното – черно, или бялото – бяло?
Ганета Сагова: Ами това е задължително, ако искаш да правиш истинска журналистика според мен. Всъщност това е ролята на журналиста и още на времето, когато работех в „24 часа” в големите вестници, винаги сме правили разлика – поне на мен ми се е случвало непрекъснато. Примерно, понеже преди малко стана въпрос за това кое е законно. Да, може да е законно, но то не е морално, защото нашите политици много често, всъщност това е винаги, навсякъде по света се случва, е да използват точно тези пролуки в закона и да правят неща, които не са морални. Но всъщност ролята на журналистиката е да покаже точно това – да, Вие може да правите нещо, което според Вас е законно, но то не е морално, то не е човешко и ето – ние Ви го показваме. Ако обичате, коригирайте се! В този смисъл не ми се иска – много често гледат доста негативно на журналистиката. Според мен точно обратното трябва да е.Ние трябва да вървим ръка за ръка, защото нашата роля е да бъдем коректор, когато нещо не е наред. Да го покажеш, да го кажеш, както в случая с шистовия газ. Ето, стана въпрос за протести. Екипът на списание „Осем” беше част от протестиращите, защото за нас това е сериозен въпрос. Просто нито едно правителство до сега не си е позволявало да прави такива неща. Говорим за един истински геноцид в случай, че се позволи добивът на шистов газ, защото това е една технология, която доказано замърсява водата и всичките хора, които живеят в Добруджа, дори и румънците биха пострадали, ако нещо подобно се случи.
Водещ: Добре, а пък на другата страна постави друга позиция. Това така или иначе ще се случи. Няма нужда от истерични протести.
Ганета Сагова:Какво значи „така или иначе ще се случи”?
Водещ: Ами случвало се е.
Ганета Сагова:Не трябва да се случи. Защото навсякъде, където се е случвало – навсякъде има натравания, има хора, болни от рак, има животни, които умират, имаш толкова много проблеми, които не можеш след това да ги решиш. Това е едно зло, което е непоправимо. Ако ние натровим водата – какво правим след това? Как ще я пречистим? Няма как. Това са подземните води на България. Става въпрос за един удар с огромно налягане, с химикали. Над 600 химикала, доказано токсични. И при този удар се разбиват земните пластове, тази водна маса – тя прониква, заедно с тези химикали, влиза във водната ни система и стига до чешмите ни. Филмът „Газланд” – хората си пускат вода от чешмата и тя започва да гори.
Водещ: Доста често журналистите през тази година, говоря не само нашите, но повечето журналисти обръщаха внимание на изводите, които правят организациите, следящи за свободата на словото извън скандинавските страни. Всички други бележат трайна тенденция за намаляване на тези свободи. Какво може да е едно от обясненията и, Иглика? Финансовата криза?
Иглика Горанова: Финансовата криза и това, че изданията, то си беше казано и в България, в чужбина е ясно – си имат своите издатели. И когато тези издатели имат своя политика, те държат изданията им да се спазват. Те плащат за това. Въпросът е, че ние сме сгънати от едно поколение журналисти, от които видяхме друг тип за правене на журналистика. Когато беше задължително да спазваш едни много сериозни принципи на журналистиката…
Водещ: Тогава нямаше Етичен кодекс обаче.
Иглика Горанова:Нямаше Етичен кодекс, но Етичния кодекс ни го налагаха самите ни главни редактори, които бяха журналисти и самата представа за това. Значи ти влизаш в една голяма медия и си длъжен да спазваш едни определени правила, и по никакъв начин не можеш да си позволиш да защитаваш корпоративен интерес. Това беше абсурдно. Или пък да взимаш пари, за да пробутваш на някого статия. Аз за такъв тип писане не съм чувала. Преди 10 години такова нещо не съществуваше в нашите медии. От 10 години насам се говори за корупция.
Ганета Сагова: Особено последните 3-4 години.
Иглика Горанова: За хора, които обслужват властта и т.н. Аз мисля, че един журналист е симпатичен и изразява обществената позиция тогава, когато е верен на съвестта си, когато защитава едни обществени интереси и когато има принципи. Който наруши всичко това, той си сърба попарата, образно казано. Вижте коментарите. Това, че ние не говорим за тези проблеми тук и не пишем за тях, не значи, че хората не се интересуват. Не значи, че обществото не регистрира кой какво прави и кой какво защитава. Те си имат своя класация.
Ганета Сагова: И спадането на тиражите, това е показателно.
Иглика Горанова:До кога можеш ти да работиш срещу себе си и да използваш обществената трибуна, за да прибираш някакви средства? До кога? И до кога ще акумулираш общественото мнение?
Ганета Сагова:Но това е пряко свързано с финансовата криза, тъй като тези издания трябва да се издават.
Водещ:И какво се крие зад гаранциите, които все повече журналисти искат от новоизбрания президент да кажем?
Иглика Горанова:Ами, ако говорим за Илияна Беновска? Аз не мога да
Водещ: То от там тръгна. Разбира се, че тръгна от там.
Иглика Горанова:Аз не мисля, че държавата може да дава някакви гаранции за свободата на словото и Бойко Борисов беше абсолютно прав. И аз в този случай съм съгласна с него. Като толкова не Ви харесва там, където работите, създайте си едно сдружение, продайте си апартаментите и направете издание, които да печели доверие. Когато ти си се съгласил да спазваш определена политика, каквато е ситуацията в момента, защо трябва да ръмжиш и да заемаш позата на борец? Това е абсурдно. Значи ти доброволно си се съгласил на нещо.
Водещ:Това безспорно е така, но пък от друга страна колко струва един вестник, един независим вестник, който да не работи срещу себе си, както казахме? Останете с нас. Ще се видим след малко. Преди да се опитаме да дадем отговор, относителен отговор на въпроса колко струва издаването на един вестник, за да може да се казва истината по описаната от премиера схема, нека да кажем как оцелява едно икономическо малко издание, каквото е вестник „Класа”. Иглика?
Иглика Горанова: Ами аз мисля, че вестник „Класа” стои доста добре на пазара. Това го казват и читателите му. Просто ние се приели позицията да бъдем равно отдалечени. Не влизаме в някакви битки, които биха могли да ангажират изданието с една определена политическа сила. Това, на което залагаме, са стойностно икономически материали. Нас много ни интересува какво се случва на финансовия пазар по света. Интересува ни икономиката на света и много международни анализи намират място. Т.е. те са задължителни. Има почти 4 страници, които пълним с такива международни анализи, които дават цялостната картина, сглобяват пъзела какво се случва навсякъде. Другото, на което залагаме – имаме много силни страни – наука. Ето, тук колежката издава такова списание. Силна културна страница. Интервютата – стараем се да показваме хора, които имат какво да кажат, които са в основата на реформите. Насочили сме се към администрацията. Изключителен интерес имаме към административната тежест.
Водещ: Да те попитам. Аз, в интерес на истината, ще те попитам за административната реформа, но нека сега да каже и Ганета. Има интерес към науката, обаче ако е безплатна май. Как оцелява едно списание за наука?
Ганета Сагова:Ами при нас нещата, да чукна на дърво, много добре вървят, защото хората, правилно може би преценихме тръгвайки, имат интерес не само от жълти неща и от новини – имат интерес и към наука, и към езотерика, и към по-духовни и стойностни неща. И в резултат на което мога да кажа, че тиражът на списание „Осем” за три години скочи близо с три пъти, и в момента сме едно от най-четените списания в страната. Благодарим на нашите читатели, на всички наши автори, които ни подкрепят, но това се търси. Хората го харесват. Имаме много активна и непрекъсната динамична връзка с читателите, което е много приятно.
Водещ:Има ли двойственост по научните теми?
Ганета Сагова:Да. Всъщност за мен беше голяма изненада.
Водещ:И там има двойственост, така ли, както в журналистиката по актуалните въпроси?
Ганета Сагова: Да, току що чухме за ЦЕРН какво се случва с Х бузона. Точно в този брой на списание „Осем” имаме един прекрасен материал „Тема на броя”, който е абсолютен…Читателите могат да прочетат една много интересна теория на европейския физик Физиев и на един руски академик, че всъщност – точно тази теория за Х бузона не работи, няма да бъде нищо открито в ЦЕРН. Ние хвърляме милиони на вятъра. И в същото време една алтернативна теория за произхода на света, за това какво е имало преди големия взрив. Изключително интересно четиво и всъщност въпросите, които поставяме са точно такива фундаментални въпроси – от къде идва светът, от къде е произлязъл, защо сме тук на Земята, какво трябва да направим, за да променим самите себе си и да променим света.
Водещ:Научен ли би бил въпросът на къде върви журналистиката?
Ганета Сагова: Ами журналистиката не върви на добре, защото сме в криза. Да, ето, нещата са свързани, защото преди малко казахте колко пари трябват, за да се издаде едно издание.
Водещ: Не казахме. Сега ще кажем.
Ганета Сагова: Да.
Водещ:Иглика, колко пари би струвало едно ново издание?
Иглика Горанова:Аз не мога да кажа. Мога да предположа само.
Водещ:Да де.
Иглика Горанова: Това зависи какво издание правиш. Дали правиш делничник, дали седмичник, дали месечник или тръгваш да издаваш всекидневник. Зависи от тиража. Какви заплати ще определиш, какъв наем ще плащаш. При всички случаи това е скъпо занимание, много скъпо занимание. Това не са безплатните вестници, които ще напълниш с /…/ или нещо да кажеш. Или ако трябва да правиш някакви стойностни издания, да поканиш хора, които имат какво да кажат, които имат контакти и могат да обърнат системата с хастара наопаки.
Ганета Сагова:В същото време това, което с моя скромен опит мога да кажа е, че ако някой наистина запретне здраво ръкави, а вече има такива хора, дай Боже да имат успех след трети януари, ако наистина се захванат със сериозна журналистика, тогава ще имат голям успех, защото в момента това липсва на пазара.
Водещ: Защо липсва?
Ганета Сагова:Има голям вакуум. Ние току по го казахме. Трябват пари, а кой има пари? Кой какви интереси има да купува издание?
Водещ:В интерес на истината криза в журналистиката има по цял свят. Дали обаче ние не преувеличаваме влиянието на икономическата криза?
Ганета Сагова: Ами с трици маймуни не се ловят. До някъде ги разбирам издателите, защото сме в сходна ситуация – без реклама, без финансиране едно издание няма живот. И то умира.
Иглика Горанова: Аз мисля, че силен подвиг в тази ситуация е да издаваш нещо, да поддържаш журналисти, да поддържаш база, да поддържаш вестникарско тяло. Това е много трудно и не е работа за всеки. Трябва наистина да имаш икономическа мощ, трябва да имаш средства, трябва нещата да се вършат спокойно, защото едно издание, колкото и да се налага на пазара, на него му трябват една –две години, за да акумулира доверие, да акумулира доверие от страна на рекламодателите и да не може да разчита само на продажби и на реклами. Такъв е нормалният срок.
Ганета Сагова:Да. Около половината от приходите на едно издание се събират от реклами. Т.е. ти не можеш да разчиташ само на тираж.
Водещ:До колко разместванията на пластовете след гръмването на балона не е причина за кризата на журналистиката по цял свят? Доста неблагополучия има. Ето, мисля, че ще има гладна стачка в Унгария срещу закона. Не са много добри медийните новини.
Иглика Горанова: Ами вероятно не може да се продължава по този начин. Просто трябва да има някаква нова схема и в момента се търси.
Водещ:Хесел дава ли обяснение?
Иглика Горанова:Не, той е за свободата на словото. Казва, че човек трябва да с е възмути. В основата на всяка промяна е едно дълбоко възмущение, но не възмущение, че този има повече пари, а ти по-малко, от социалното разделение. От несправедливостите и от там нататък да търсиш решение.
Ганета Сагова: Аз мисля, че кризата е доста по-сериозна от това, което се представя, защото ако като икономисти погледнем глобално това, което се случва, говорим за една криза на целия икономически модел, защото в същото време няма алтернатива. Поне аз не съм прочела достатъчно аргументираните теории, които биха могли да заменят сегашното статукво, а сегашното статукво – то предполага едно непрекъснато циклично повтаряне на такива кризи, като всяка следваща е все по-тежка и все по-голяма и за съжаление това, което ние виждаме и при банкери, и при макро финансисти е, че те не си вземат поука от това, което се случва. Няма никаква промяна в тяхното поведение и моделът, по който се работи, продължава да надува едни балони, след което идва една инфлация, зачиства земите. Всичко за съжаление за сметка на всички нас. И моята прогноза за съжаление не е много добра. Аз просто не виждам какво друго би могло да се случи.
Водещ: В началото за кризата като се говореше, се употребяваше буквичката „V” – victory. После минахме на „W”. Коя е следващата буквичка, към което ще прибегне?
Ганета Сагова:Не знам.
Иглика Горанова: Аз мисля, че даже се отказахме от тълкуването на китайския символ, че кризата е възможност. Просто видя се, че не може да стане. Явно светът съществува по някакви много странни закони. Той не може да се опира на това да печата пари срещу това да няма нищо. Едно такова ужасно, отвратително разпределение, което е ненормално.
Ганета Сагова:Това, което ние виждаме е, че всъщност в момента има една огромна диспропорция между стойността, която изработваш и ти, и ти, и много хора, и това, което получаваме насреща. И това е в световен мащаб. Не може едни хора да печелят милиони на базата на едни виртуални пари, на едни измислени инструменти, които се въртят на финансовите пазари. На базата на печатането на пари, които продължават да надуват тези дългове и в крайна сметка какво се получава? Изводът е, казахме вече, въпросната инфлация, зачиства всичко и после отначало. Но за хората, които са били богати, пак продължават да са богати. Техните кредити са изчистени на нула, а ние продължаваме да опъваме каиша. Ами, не става така. Просто самата система е сбъркана.
Водещ: Дали Хесел е направил една истинска журналистика с това свое есе? Останете с нас, за да се опитаме да го разберем след малко. Ето, продължаваме в „Клубът на журналистите.” Спряхме тук – дали „Възмутете се!” е журналистика? Иглика?
Иглика Горанова:Би могло да се каже, че е журналистика. Това е една много стойностна книжка, много стойностно есе, което ни връща към стойностите и към нещата, които са така.
Водещ: По формална причина ли това някак нито нас, нито по света, се определя за събитие – протестиращият човек стана човек на годината?
Иглика Горанова:Не, напротив. Признават го. Есето на Хесел се признава навсякъде и се казва, че то е в основата на протестите и в Европа, и в Щатите. И че там призивът е толкова силен, че е в състояние да върне – той действа като шамар просто. Връща те към реалността и виждаш нещата такива, каквито са, бавно тръгваш напред.
Ганета Сагова: Аз също исках да кажа, че не само в България, но и по цял свят, се случват тези неща и примерно във филма „Газланд” – аз го препоръчвам на всички да го изгледат, той показва как и в Америка – тази страна, а която имаме една доста различна представа, там тлеят бунтове. Там просто не можем да си представим какво би могло да изригне и да се случи, защото хората не са слепи. Те виждат какво се случва и примерно всички тези неща със замърсяването на околната среда – те започнаха и там да го правят.
Водещ: У нас трябва ли някой да напише едно есе „Осмелете се!”?
Иглика Горанова: Зависи кой ще го напише. Когато го пише Хесел, то има стойност, защото това не са просто едни думи – това е човек от съпротивата,човек, който е градил Европа. И той е градил така, както ценностите на Европа, които всяка една социална държава трябва да ги има. Зависи кой ще го напише. Не знам кой би могъл да напише есето.
Ганета Сагова: Но много ми се иска догодина, след като тази година е годината на протестиращия човек, догодина да бъде на променящия се човек.
Водещ:И той как ще се промени, ако не протестира?
Ганета Сагова: Да, може би това е един от пътищата. Другият път е…
Водещ: А у нас никой не е определил протестиращия човек за човек на годината. Това на едно друго място го определиха.
Иглика Горанова:Пуснаха един колаж на „Times” – не протестиращият човек. Казаха, че допълнително издание ще излезе. Не протестиращият човек и там един ром, българин, който пие.
Ганета Сагова: Малко по-бавно стават нещата. Малко по-трудно.
Иглика Горанова: У нас не мисля, че е образът на българите. Може би ние се движим в такава среда, но хората имат усет за добро и лошо. Навсякъде се говори. Въпросът е…
Ганета Сагова:Това, че по медиите не се говори, не значи, че хората не коментират какво се случва.
Водещ: Инстинкт за самосъхранение ли трябва да проявят медиите, така щото да няма паралелен свят, паралелен новинарски свят, който прекрасно описа Иглика?
Иглика Горанова: Аз не знам какъв инстинкт трябва да имат медиите. В този свят е неизбежен. Докато читателят чувства, че има нещо неистинско и фалшиво, той ще седи в среда, която му е точно по мярката, среда, в която може да казва нещата като каквито са.
Водещ: Добре, това е едната везна. На другата везна обаче препоръчаното от Бойко Борисов – „Направете си една медия.”
Иглика Горанова:Аз бих се радвала, ако видя колеги, които имат тази възможност.
Ганета Сагова: Дай Боже!
Иглика Горанова: Да. Бих се радвала.
Водещ:Колко обаче това е възможно в настоящите икономически възможности?
Иглика Горанова: Възможно е, защото има хора, които са недоволни, включително и богати хора. Аз не мисля, е целият ти живот трябва да се изчерпва с това да спечелиш отгоре още 2-3 милиона. Понякога се спираш по средата на живота си и си казваш „Аз искам да направя нещо! Аз живея в този свят, който има нужда от истина! Аз имам достатъчни пари! Няма да си купа три нови мерцедеса! Ще дам една възможност в нещо, дори да не стоя на преден план, но ще имам такава възможност за промяна. Ще дам възможност на едни хора да се организират и да направят този свят малко по-приемлив, защото аз като се затворя в мерцедеса и като си ида на дивана в къщата, около мен има достатъчно нещастни хора да ми вгорчат живота!” И аз мисля, че има такива богати българи. Надявам се да има, дори да не са българи. Има хора по света, които биха подкрепили такова нещо. Аз лично бих се радвала да има конкуренция. Много бих се радвала…
Водещ: Кой е Х бузонът в журналистиката, така щото да не попадаме винаги в дъното на класацията или в едно доста африканско обкръжение? Нищо обидно към прародината на човечеството разбира се.
Ганета Сагова:Частицата на Бога за една журналистка според мен е истината.
Иглика Горанова:Имаше една култува реплика от един филм – „Прав ли си? – Прав съм!” бащата пита сина си. „Ами тогава се бий докрай!” Ако журналистът е в състояние да прегърне кауза и може да си го не просто позволи, ами това да е неговият начин на живот, мисля, че това много би променило пазара.
Ганета Сагова:И тук отново попадаме на едни морални стойности за страха и за това трябва ли да се страхуваш, защото според езотериката, една малка скоба тук да отворя, всъщност тези години на промени, страхът е най-големият враг на човека, защото човек започва да работи със сърцето си. Най-силна е сърдечна твоята чакра и когато ти имаш страх, този страх се умножава хиляди пъти. Той те сковава. Ти изпадаш в едни неадекватни ситуации, които за съжаление са много удобни за управляващите. Когато хората се страхуват, те са много щастливи.
Водещ: Но път от друга страна…
Ганета Сагова:Но ако избереш обратното, ако избереш да бъдеш смел, да бъдеш себе си и да правиш това, което казва твоето вътрешно аз, да бъдеш честен, да кажеш истината на хората – тогава нещата също се умножават. Ето, тук говорим за едно единствено есе, което обръща цял свят. Ами ако се появят 10-15 такива?
Водещ:Кой се страхува повече? 1%, в когото е по-голямата част от богатството или 99 на 100, които са склонни да излязат и да протестират. Чие сърце по-трудно издържа?
Ганета Сагова:Ами то се вижда по начина, по който живеят. Големите огради, тъмните стъкла, бодигардове отпред и отзад. Ясно е кой се страхува повече, така че нека да призовем тези 99% и тези 5% журналисти да отворят своите сърца, да ги изпълнят с любов, да видят, че нещата действително се променят.Дори и звездите го казват, и маите го казват. Единственото ни спасение е ако погледнем вътре в себе си и бъдем себе си. Т.е. ако те бъдат истински журналисти, нещата ще бъдат по-различни.
Водещ:Помниш ли какъв беше първият ми въпрос днес?
Ганета Сагова: Дали има връзка с календара на маите? Да, има връзка с календара на маите. Аз съм убедена в това, защото пак в последния брой на списание „Осем” имаме много интересен материал на един астроном, който всъщност разглежда чисто научно как се структурират звездите, ако говорим за 21 декември догодина и той действително показва, че на една линия застават Слънцето, Земята, Галактическият център. Взаимно струпване на няколко планети, които са много близо една до друга и те въздействат на Слънцето. Т.е. има някакви специални енергии, които може би идват към Земята. Може би ние вече ги усещаме. Може би ставаме и по-добри. Дай Боже! Неизменно се стига до един такъв момент, на една такава криза, ако щете.
Водещ:Иглика, кой се страхува повече? 1% или 99% хора?
Иглика Горанова: Аз за съжаление не мога да бъда, не за съжаление – за щастие, за щастие аз не знам какво изпитват тези хора, но предполагам, че е ужас. Представяш ли си да имаш толкова много и да живееш с мисълта, че някой има повече от теб? Това какъв ужас е, че не можеш да го стигнеш един път и втори път да живееш с ужаса да не го загубиш. Аз не знам в този ужас непрекъснат кога тези хора им остава време да бъдат себе си. Да си спомнят, че са дошли за някакъв много малък отрязък време на тази земя. Значи те се раждат голи и голи ще си отидат независимо кога си отиват. Въпросът е в твоя живот, в този отрязък от време какво си направил за другите и когато имаш такова богатство как си го разпределил. Но кога ти е дадено от някъде да имаш такова богатство, какво да правиш с него. Ако нашите богаташи започнат да си задават такива въпроси аз мисля, че нещата биха изглеждали по-добре за всички.
Водещ:А журналистите какви въпроси трябва да задават и на кого?
Иглика Горанова:Журналистите трябва да напомнят.
Ганета Сагова:Абсолютно.
Иглика Горанова:За стойностите в този живот.
Ганета Сагова:И да не ги подменят.
Иглика Горанова: Да. Да ти говори за мода и как да се гримираш, когато ти имаш един огромен душевен дефицит. Ти имаш една огромна потребност да виждаш нещата такива, каквито са. И тогава не може всички усилия да са ти насочени в това ти да печелиш някакви игри по телевизията или да ти говорят как трябва да се гримираш, как трябва да се бориш да бъдеш една Златка, злато търсачка или някакви такива неща. Всичко това е отвратително. И аз мисля, че човек го осъзнава дълбоко в себе си и не го приема. И когато почнеш да говориш за стойностните неща, тогава ще се отпуши.
Ганета Сагова: Аз съм убедена, че започват да се отпушват нещата и, слава Богу, може би точно покрай списание „Осем”, се срещам с доста хора, които вече имат променено съзнание, променено виждане за света. Има и хора, които заделят пари за печатане на такива просветни книги, абсолютно на добра воля, без да очакват нещо да им се върне. Дай Боже все повече такива хора да се появяват. Вече чувам, че има и банки, които ще бъдат зелени, ще финансират екология. Дай Боже и при тях да вървят нещата.
Водещ:Може би не е лошо някак си да има повече разследваща журналистика и тя да излиза в истинските медии като резултати, а не в паралелния медиен свят.
Ганета Сагова: Така е.
Водещ: Ами това да си пожелаем за догодина.
Ганета Сагова:Ами да, повече истина в медиите.
Водещ: Повече истина в медиите от Ганета Сагова и от Иглика Горанова.
Ганета Сагова:И повече любов в сърцата.
Водещ: Хубав съботен следобед Ви желаем – Любомир Пъшев, Илия Тенев, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 3.12.2011

Водещ: Какъв образ на протестите изградиха медиите? Безспорно темата на седмицата бяха протестите, резултатът от протестите и различните коментари. До колко може да се говори за резултати и до колко коментарите са различни, и надскочиха аритметиката? Това ще говорим днес с колегите Цветелина Стоянова от „Хоризонт”, Веселин Стойнев от „Труд”, Мила Минева – асистент от катедра „Социология” на „Софийски университет”, социологът Радостина Ангелова от „Alfa research” и политологът Евгений Дайнов. Къде е разпознаваема корупцията и защо се подредихме пак на опашката? Някак естествено и този сюжет се вписа в пъзела от протести и коментари. Ето я картината на деня във водещите вестникарски заглавия днес без претенция за обобщение. Вместо коментар цитат от „Дума” по повод протестите в страната „Борисов – в страната има лумпени.” „24 часа” – „Олигарх живее в офис, спестил данъци. НАП не го проверява, комшия е с президента Първанов.” „Труд” – „ГЕРБ дава земя на ромите. Ще узакони домовете им, за да могат общините да търсят пари от ЕС за облагородяване на гетата.” „Новинар” – „Менте електромери и вехти бараки заплашват гетата. 96 на 100 от жителите на „Столипиново” си плащали тока.” „Стандарт” – „Заплатите само от банкомат. Слагат банкомати във всяко село. Намаляват таксите, за да излязат на светло доходите.” „Сега” – „Пациенти се отказват от лечение заради страх от лекарски грешки.” „Монитор” – „Родилен туризъм след лекарски грешки.” Ето и заглавията на медийните новини от света – ЕС подкрепя плана на EBU за гарантиране на медийната свобода в Югоизточна Европа. „Имате медийна свобода – кандидатствате за членство. Нямате – не кандидатствате.” Цифровите технологии – ЕК притиска 16-те държави членки за прилагане на новите правила за електронните съобщителни мрежи и услуги на ЕС. Повече от сигурна съм, досетихте се, че ние сме сред 16-те. „В Гърция е обявен планът за реорганизиране на гръцкото обществено радио и телевизия. В Италия пък в писмо до новия премиер на Италия Марио Монти компанията „Rai International” заявява, че е в тежко финансово състояние. Подробностите малко по-късно. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме сега Александър Райчев, Валя Момчилова, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Ще започнем с една картина, която начертаха медиите на протестите през седмицата през погледа на Мила Минева – асистент в катедра „Социология” на „Софийския университет”.
Мила Минева: Нямаме друго знание за стачките от това, което сме получили от медиите. Тук ми се иска да кажа нещо. Аз не съм много почитател на визията, че журналистиката е обективна и че медиите дават обективна информация. Мисля, че медиите имат интереси и имат позиции, точно както всеки един от нас има интереси и позиции. И мисля, че е добре за всички ни, медиите да кажат какви са техните интереси и позиции, за да знаем как да четем тяхната информация. Това, което бих казала от гледна точка на образа на стачката – стачката беше разказана преди всичко от властта и от синдикатите. От властта беше разказана като нещо, което нямаме право да правим – обида. Така да се каже, аз разбирам господин премиера, който каза „Защо тези хора сега искат аз да си отида? Ще дойде пак Жан Виденов.” Честно казано това плашене мисля, че не е изиграло добра роля за никого и малко ме притеснява мен. Но синдикатите не успяха да ни разкажат много точно какво искат и какво правят, или поне това потъна в известна медийна шумотевица. Но това, което ми се струва важно да кажем, е че протестите бяха до голяма степен окарикатурени и изненадващото е, че медиите не дадоха дума на никакви солидарни гласове с тези стачки. А такива солидарни гласове имаше все пак по форумите например на електронните издания. Удивителна беше липсата на солидарност. Някак си всички се вживяваме в позицията, като че ли на работодатели. Аз се страхувам, че по-малко от нас са работодатели, отколкото работници и ми се струва добре да си дадем сметка, че ако нас тръгнат да ни уволняват, няма какво друго да направим. Няма как да приеме тази историческа необходимост. По-скоро ще се опитаме и ние да протестираме и да запазим работното си място.
Водещ: И все пак чии послания бяха по-убедителни в медиите по повод всичките протести и стачки?
Мила Минева: Чух идеята за криминализиране на не плащането на осигуровки. Идея, която се върти от много отдавна в публичното пространство. Страхувам се, че криминализирането, полицейщината същност няма да помогнат никога и че проблемът на системата е, че няма доверие в нея. Трябва да измислим как да създадем доверие в нея, а не как да отблъснем повече хора от тази система. От друга страна чух нещо, което много ми харесва. Чух, че да – има проблем с НОИ, но той трябва да бъде справедливо понесен. Не може непрекъснато да караме най-бедните да плащат за реформата. Трябва всички да понесем относително по-равно, справедливо, разпределено тежестта. Така че имаше предложения, които някак си разбирам. Имаше аргументи, които не разбирам. От друга страна основният проблем в предложението на властта е, че аз не знам какво е това предложение. Знам, че е една година, знам, че е четири месеца, знам, че е без 20 заплати, знам, че е ТЕЛК и всеки ден се появява нещо ново и нещо различно. Трябва да искаме консистентни предложения от властта. Ако синдикатите това са искали и аз сега случайно повтарям тяхната позиция, то тогава видимо за мен тя е прозвучала по-убедително. Чухме повече властта, но тя пък беше в този оправдателно подигравателен жанр, който не е много сериозен все пак.
Водещ:Хващам се за думите Ви. „Чухме какво обиди властта”. А чухме ли достатъчно какво обиди протестиращите, защото всичките бяха обидени. Синдикатите бяха обидени, че се внася по един не до там легитимен начин тази промяна и тази реформа пенсионна. Чухме зърно производителите, че са много обидени, че са зърнари. Същото се отнасяше и за тези, които са в БДЖ. Изобщо това бяха протести или демонстрации на обиди?
Мила Минева: Разбирам тази обида аз и тя е сериозна заявка. Обидени са на Симеон Дянков и няма никакво съмнение в това. И това, което мен ме изненадва – вместо да го изговорим политически и да кажем „Искаме му оставката!”, защото това е политическата обида. Някак си, ако някой те е обидил, ти му казваш „моля ти се да си отидеш”. Някак си не може повече. Защо смятам обаче, че трябва да обърнем сериозно внимание на тази обида? Защото тези последни предложения – властта се държи изключително еднолично, което много ме притеснява. Ако ни предстоят тежки реформи и ситуацията в Европа не е никак радостна, и това го виждаме всички, в такъв случай не може да си позволи някой, независимо кой, да налага решения. Той трябва да се научи да ги договаря, защото ще бъдат тежки решенията и те могат да възпроизведат някакъв ефект само, ако има консенсус за тези решения. В този смисъл няма нужда да сме толкова мъже и да тропаме по масата. Добре е да се научим да говорим, дори да говорим с враговете си, защото тъкмо тях трябва да убедим да ни подкрепят, за да излезем всички заедно. Национално отговорното поведение – много се спекулира с тези думи. Днес е не налагане, а разговор.
Водещ: От голямото говорене по повод протестите се разбра, че има едно голямо сърдене, в резултат на което се появиха и коментарите, на които можем да сложим работно заглавие „Голямото плашене.” А страхът е едно древно човешко оръжие, най-ловкото. С него винаги са жонглирали хората на власт или хората на силни икономически позиции. Тази седмицата се прокрадна допускането, че със страха ловко жонглират и протестиращите. Какви са резултатите от голямото говорене и къде е изненадата? Сега ще коментираме с Радостина Ангелова от „Alfa research”.
Радостина Ангелова: Повишаването на пенсионната възраст някак си не се възприема като решение, което би могло да стабилизира осигурителната система. А българите не успяват да бъдат убедени и да видят действително дългосрочните последствия. Имаме и разбира се една друга съпротива по отношение на самата готовност на хората да се пенсионират по-късно. Тук имаме 2/3 – предпочитат да се пенсионират, когато достигнат пенсионна възраст. Разбира се мен много ми се иска тези данни да ги четем и през един по-социално демографски профил на населението. В страната изобщо има един фолклор, че увеличаването на пенсионната възраст би довело до това хората просто да не могат да се пенсионират, защото поради лошия здравен статус, поради, знаете, имаме и не толкова висока, колкото в Европа продължителност на живот. На практика за много хора ще стане невъзможно изобщо да ползват това, което сега отделят като пенсионни осигуровки. Зад тези данни все още виждаме едни някак си нормални, обясними нагласи и може би е въпрос на това пенсионната реформа от една страна да бъде малко по-последователна, малко по-добре комуникирана и разбира се да бъде и съобразена с това, което е реалността в българското общество. Защото на практика, да, санкциите в една или друга степен биха сработили, но това, което е най-важно е мотивацията. Ако хората вярват в пенсионната система, ако те виждат някак си стимул, действително биха отделяли средства и може би и голяма част от доходите, които в момента не са официални, биха излезли на светло. Въпросът е, че нито работодателите, нито служителите виждат ползите от това. Така че правителството, освен за санкции, някак си много добре да помисли и за стимули. Замислете се, че за всичко друго поведението на хората се води много повече от това къде те виждат своя интерес. Ако тук те не виждат своя интерес и не смятат, че в бъдеще ще могат да получават една достойна пенсия, която да им позволи добър живот и че тя ще зависи от това, което са отделили и са плащали най-почтено, съвсем естествено някак си пенсионната система страда като цяло.
Водещ: Става дума за криза на доверието.
Радостина Ангелова: Да. Криза на доверието, но някак си всъщност мащабите от тази криза на доверието ни оставят в един порочен кръг. Страдат пенсионерите сега, най-вероятно ще страдат и тези за в бъдеще. Разбира се останалите мерки – ограничаване на ранното пенсиониране, получава подкрепа от 35%. Предложението ТЕЛК да се контролира от НОИ- подкрепа от 31%. Да се увеличат самите пенсионни осигуровки – 25%. И вдигане на възрастта на пенсиониране с една година за всички – виждате, 19%. Чисто социологически на мен ми се струва, че комплексът от мерки, който би бил най-работещ в настоящия контекст, е някакъв умерен баланс между стимули и контрол. Да, контрол, но и много повече някак си изграждане на доверие в потребителите. Именно ще направя паралел с банковата система, при всички условности, които разбира се и кризата разбута ситуацията там, но едно доверие, което въпреки сериозните проблеми от периода 96-та – 97-ма – едно доверие, което заедно с усилията на БНБ и разбира се на ТБ се закрепи достатъчно стабилно, така че потребителите на банкови услуги да се чувстват достатъчно уверени в това, че парите им са на сигурно място. Разбира се и фондът, който гарантира влоговете също допринесе за това.
Водещ:Понеже много се заговори за липсата на солидарност. Има или няма солидарност? Какво прозира под данните Ви?
Радостина Ангелова:Ако говорим за солидарност сега, тук ние да си плащаме осигуровките, за да могат пенсионерите да получават по-високи пенсии, тази солидарност не мисля, че е все още толкова силна. Биха могли да се използват и малко по-гъвкави мерки, които младите поколение, които тук и сега се нуждаят от много повече средства, защото имат деца, имат нужда от жилище, осигуровките да бъдат по-ниски. Обратно – когато хората някак си са в по-висока възраст, когато вече се чувстват по-близо до възраст за пенсиониране, да плащат по-високи осигуровки. Може индиректно, чрез част от сивата икономика, това лобиране сигурно се случва, но защо не това да бъде просто един легитимен начин, който правителството да предложи.
Водещ:И така. Ако обобщим социолозите – обидените не вярват. Добър ден и на Цветелина Стоянова от „Хоризонт”.
Цветелина Стоянова: Добър ден и на слушателите на програма „Христо Ботев”.
Водещ: Ами да започнем по новинарски. Снощи имаше тристранка. Днес нещо ново има ли, защото като че ли постоянство липсваше в посланията?
Цветелина Стоянова: Нещото ново, което е старо от снощи, е че поне в БДЖ чакаме нещо да се случи днес. Стачката утре да приключи. Аз пак го оставям под съмнение, защото имаше анонси и че след националния протест на синдикатите нещо ще се случи. 24 часа по-късно то се случи, но не беше в полза на синдикатите.
Водещ:Може би ще изчакаме и тракторите във вторник.
Цветелина Стоянова:Не знам. За тракторите съм малко по-скептична, защото там властта има как да натиска според мен. И с компромати би вадила, и с акции – за мен не са случайни това, което МВР прави с разследвания, които са започнали преди време и точно сега се финализират. Та дори и в БДЖ кой кога крал – за мен е ясно, че това много отдавна се е знаело.
Водещ: Но пък иначе беше подходящ моментът. Всъщност, освен обида и доверие, като че ли никой не обича да говори за солидарност, само че, ако я няма солидарността, каква би била перспективата едни логични аргументи да бъдат чути? Липсваше ли солидарност така, както казва властта?
Цветелина Стоянова: Не. Солидарност има, защото много хора извън синдикалните структури подкрепиха протеста, националния протест. За кой ли път на площада излязоха толкова много хора. Лично аз не очаквах да са толкова много, като знам колко много се мобилизират синдикатите. Този път дори знам, че може би поради финансови причини, са се отказали част от рейсовете. Имало е твърде много заявки на хора, които да дойдат, но всичко това е свързано и с харчене на пари. Просто организирането на една протестна демонстрация струва пари. Синдикатите не са от тези богаташи или поне не могат да си позволят спонсорите.
Водещ: Ще бъдат атакувани. А всъщност имаше ли диалог? Кой разказа стачката? Ето, чухме от Мила Минева, че всъщност стачката са я разказали главно синдикатите, но по-главно и властта.
Цветелина Стоянова: Това бяха двете действащи страни.
Водещ:Няма как друг да я разкаже.
Цветелина Стоянова:Никой не посредничи на този диалог. Никой не каза „Хайде, сега!” Всичко беше малко под натиск. Но то нормално – ГЕРБ изигра своя ход да прибере хората от площада. Не знам дали лидерите на синдикатите си даваха сметка. По-наивни ли са или просто не искат да отидат до край? Но в края на краищата ти ме попита за солидарност.
Водещ:Да. Защото без нея няма баланс. Няма как да има баланс.
Цветелина Стоянова: Значи, солидарността тръгва от собственото мислене на човек. В края на краищата – не сме преди 10 години, когато беше нормално да приемаме – „Аз плащам, за да взима моят баща, моята майка, баба или дядо.” Сега икономическите реалности са такива, че егоизмът в човека надделява. „Защо аз да плащам?” В младото поколение няма чувството на солидарност. То не е възпитано в тези 20 и повече години демокрация.
Водещ:Да де, ама това е модел, който е създаден на тази база. Това е солидарният модел.
Цветелина Стоянова: Това е солидарният модел, но никой не говореше през тези години и не утвърждаваше тази солидарност. Дори в елементарното възпитание много хора, включително и аз си задавам въпроса „Аз ще внасям цял живот. Колко ще ползвам?” 4-5-6 или 7 години в най-добрия случай. Отговорът е много тежък. „Да го правя ли и защо да го правя?”
Водещ: Ами то на такива тежки отговори би трябвало да се дават политически решения, а не икономически. Тук само икономиката олеква.
Цветелина Стоянова: Плюс това медиите имат своя формат. Той не може да изчерпи детайлите в това, което се прави и в последствията. Много е фрагментарно и предвид корпоративните интереси, които защитават – вестниците, ние знаем…
Водещ:Редакционни политики.
Цветелина Стоянова:Да, ние знаем кой вестник на кой е, коя телевизия от къде се спонсорира, на коя гледна точка набляга, коя пренебрегва. И трябва много ловко да превключваш каналите на телевизора и да имаш достатъчно пари да си купиш вестниците, за да събереш целия пъзел. Но примерно аз знам, че за себе си и то на данни, на които стъпват управляващите, че те манипулират данните. Това, дето българинът работел повече, отколкото била пенсионната възраст – ами това е така, защото хората не могат да си направят стажа. Никой не обяснява, че за да се пенсионираш, трябва да имаш възраст и стаж. Но какво като имаш 60 години като не ти стигат 3 години стаж – ами ти работиш тези три години по принуда.
Водещ: Защото няма какво да направиш, разбира се.
Радостина Ангелова: Това, което е за младежката безработица, две действащи мерки, които по никой начин не могат да обхванат този контингент.
Водещ: Добър ден на Веселин Стойнев от вестник „Труд”.
Веселин Стойнев: Добър ден.
Водещ: Протести, коментари, резултати? Това е може би горещата тема на седмицата.
Веселин Стойнев: Ами тя е толкова гореща, че буквално през няколко часа се променят нещата, се променя ситуацията. И като постъпки от страна на управляващите, и като поведение на протестиращите. Да вземе само от вчера до днес какво се случи. Точно петък до събота или от четвъртък до петък. Първо беше предложено с една година да се увеличи пенсионната възраст за трета категория труд. След това се оказа, че това ще бъдат 4 месеца за всички категории. А след това се оказа, че това било лично предложение на премиера, понеже нямало пари в НОИ, но пък после изведнъж намерили тези пари. За това от една година се минало на варианта за 4 месеца. Това са някакви наистина невероятни бакалски сметки по нощите, които никой не може да им хване, така да се каже, дирите. Но ако трябва да разграничим протестите, всъщност те са три типа протеста. Единият е на зърно производителите, другият е на служителите на БДЖ и третият е на синдикатите срещу пенсионната реформа. Най-нелегитимни са тези с обществените протести, т.е. те биха събрали най-малка обществена подкрепа – на зърно производители и на служители на БДЖ. Първо, защото при зърно производителите става дума за преразпределение на пари, на финансиране от европейски средства и от бюджета. И това финансиране отива в зърно производителите. Тази година правителството се сети, че има и други земеделски производители и пренасочи по-голяма част от парите за тях, като в същото време средствата за зърно производителите не се намаляват. Така че техният протест не е особено защитим. Сега, друг е въпросът, че премиерът постоянно се шегува, че това са хора с бентлита. Наистина има много едри земеделски производители и зърно производители. Служителите от протеста на БДЖ също не е особено легитимно от гледна точка на цялото общество. Разбира се хората имат право да защитават работните си места, но протестът за пенсионната реформа е повече от основателен и то не защото такава не трябва да се прави, а тъкмо защото тя се прави по един изключително /…/ начин. На парче, на коляно, със смешни обяснения като това, че, видите ли, изведнъж са намерили едни пари. През цялото време осигурителни експерти, специалисти доказваха с числа, че и при варианта за година, и при варианта четири месеца – никакъв фискален осезаем резултат в близките 1-2 години не може да се очаква, какъвто всъщност беше мотивът и какъвто продължава според премиера да е мотивът за тази реформа, че няма пари в бюджета за 2012. Не може да се прави по такъв начин и защото така не е справедлива, не касае всички. Големият резерв и финансов, а и от гледна точка на справедливост за всички, е тъкмол в категориите за ранно пенсиониране и то преди всичко военни и полицаи, които дори нямат пределна възраст за пенсия. Те имат само стаж, който пък на всичкото отгоре не е задължително да е изцяло на кадрова служба. Т.е. Вие може да работите 10 или 15 години в системата на МВР и след това още 10 години нещо друго и да се пенсионирате на 45, на 47. А в същото време управляващите, чрез групата на ГЕРБ, решиха да увеличат с четири месеца и стажа, и възрастта за пенсиониране на друга част от хората с ранното пенсиониране – така наречените хора, работещи при тежки и вредни условия на труд от първа и втора категория. И сега излиза, че минъорът може да се пенсионира по-късно и да работи още по-дълго, солидарно с всички останали, а полицаи и военни не може. Ето за това тези предложения за реформи са повече от необясними. Освен, ако това не касае абсолютно всички. Пенсионната реформа касае, както сега пенсионираните, така и тези, които ще се пенсионират за в бъдеще, защото в момента плащат осигуровки. Не може на единия ден да се казва едно, на следващия ден да се казва друго и от днес за утре. Това е абсурдно просто.
Водещ:Протестите – това е темата на седмицата. Има ли прилики и разлики в лексиката на тази власт с протестиращите според Мила Минева.
Мила Минева: Протестите се представят така, като че ли са нелегитимни, като че ли едни злодеи отказват да разберат, че някакви неща трябва да се направят и единственото, което можем да направим е или да ги кленим или да им се подиграваме, както направи премиерът със зърно производителите. И това е първият случай, в който аз виждам да се разминава премиер подобна подигравка, да се разминава без бой. Спомняме си по време на учителската стачка, си позволиха в частен разговор – не по медиите, не публично, не в интервю, а в частен разговор между тях, но чут от медиите – Орешарски и Даниел Вълчев, тогавашните министри на финансите и на образованията, да нарекат учителската стачка седянка. И това беше огромен проблем. Медиите го разказаха като огромен проблем. Това е далеч по-адекватно поведение, отколкото да се подминават с насмешка твърденията на господин Борисов, че това са пред коледни тържества. Много е лесно да кажем, че медиите са виновни за всичко. Нали, някак си няма да е честно, няма да е справедливо. Всичко, което го знаем, от медиите го знаем. Никой от нас не присъства директно на тези разговори. Щом знаем някакви неща, че се случват, значи медиите общо взето добре си вършат работата. Аз имам по-скоро друг проблем. Бих обвинила, сега много радикално ще го кажа, бих обвинила пазара. Мисля, че за да тече един разумен дебат и за да може да има артикулирани, не просто, искания, защото от една страна имаме неясни искания, но от друга страна имаме неясни предложения. Аз не знам каква е дългосрочната визия на нито една от предложените реформи. Въобще не знам какво значи думата реформа. Чувала съм я само като съкращаване на средства. За мен, извинявайте, но това съвсем не е реформа. Та за това се връщам – за да тече смислен дебат, той трябва да тече дълго и да бъде доста скучен. Не може в интересно предаване, накъсвано от реклами, паузи на всеки три минути, да протече смислен дебат. Тогава има надвикване. Всички знаят, че няма да им стигне времето, говорят един през друг и се опитват някак си да ни убедят с емоцията си, че са прави. Така демократичен процес не тече. Така тече единствено популистка шумотевица, която е много интересна, много шарена, обаче така не се става. И второ нещо – медиите са виновни все пак за едно нещо. Много често те поставят различни гледни точки и разбира се, че те трябва да представят различни гледни точки. Но понякога говорителите им казват факти, факти, които могат да се проверят. Факти, от които единият от двата е лъжа. Мисля, че работата на медиите, ако не в рамките на самото предаване, то поне на следващия ден, да кажат „Този излъга. Този каза тази цифричка – излъга.” Само ще си позволя да Ви припомня президентския дебат, когато нашите кандидат президенти се хванаха на бас за няколко цифрички. Аз и до сега не знам кой спечели баса. Може би, защото единият спечели поста, но какво от това? Трябва да знаем. Трябва да знаем, че има мнения, но има факти и едни от тях са истина, други не. И това ще ни помогне да си формираме мнението. Защото аз действително вече се обърках с тези милиони и милиарди. Получават ли повече милиони и милиарди за зърно производителите или не получават? Някой трябва да ни каже каква е истината. И някак си това е въпрос, който може да се промени, по който няма мнение. Това е факт.
Водещ: Цветелина Стоянова от „Хоризонт” – да направим една прогноза. Ще излезем ли накрая виновни медиите и има ли чуваемост за проверка на такива факти? Този излъга, онзи излъга.
Цветелина Стоянова: Има как фактите да се проверят, стига да има нормален достъп до въпросните регистри, които се цитират и една цифра или едно число трябва да се постави в един контекст. Така че манипулацията тук може да се окаже, че цифрите са верни, обаче поставени в контекст, който вече не е коректен. Не казвам, че е лъжа – не е коректен. Това е. Властта има достатъчно лостове да манипулира. Властта също има достатъчно лостове да притиска. Въпросът е до колко иска да чуе нормалните хора. Дали медиите ще се окажат виновни – това не е много страшно за медиите. Дори да кажат „Вие сте виновни” аз не мисля, че това е много, много страшно за хората. Но управляващите имат една поза на обидени и не мога да разбера защо, след като те правят каквото си искат. На кого са обидени? На хората, които са ощетени, на хората, които смятат, че трябва тяхната гледна точка да бъде чута? Обидно ли е да чуеш гледната точка на опонента? За мен това не е обида и лексиката на говорене, принизената – така бих я нарекла, като „лумпени”, „кюфтаци” – аз не мисля, че протестиращите обиждат властта по този начин, по който властта ги квалифицира. Лично аз, дори и на протеста, движейки се в мнозинството, в хората, не чух протестиращите да кажат „те са лумпени, идиоти.” Хората търсеха правата си. Имаха своята логика да са на площада. Не всички заради пенсионната реформа – много, защото са недоволни от живота. Учителите искат нормално образование или образователна система, която да им позволява да възпитават. Те не бяха толкова на площада заради пенсионната реформа, защото те имат работа на ранно пенсиониране този учителски фонд. Иска ми се да направя една съпоставка. Миналата година имаше същия протест. В центъра на този протест бяха категорийните работници, техните права. В края на властта Станишев, лятото – пак национална демонстрация за класа. Сега всичко това е обединено в едно – и клас, и пенсионна реформа, позовавайки се на кризата в Европа. Да, това е моментът управляващите да успеят максимално и бързо с минимална съпротива, да го направят – като имат оправдание кризата в Европа. Няма пари. Само че в тази държава преди време също имаше пари и хората бяха също толкова недоволни. Въпросът е, че нито една власт не се концентрира и не каза „Моят приоритет през следващите 2 години е здравеопазването”.
Водещ:Да обърнем обаче въпроса. Кой чува повече аргументите на другата страна? Дали протестиращите или властта в този случай?
Цветелина Стоянова:Властта реагира остро, което означава, че чува. Хората също пък чуват тази остра реакция. Това не е нормална форма на диалог. Сега, има определени моменти, в които се опитва да се снижи градусът на напрежението. Чухме извинение на това, че хората били милионери. Аз не знам защо в България може би наистина думата милионер да е обидна, защото как се правят милионите в България – това е друга тема. Но ако ти ги правиш със светъл и прозрачен бизнес, защо трябва да се обиждаш, че си милионер. Смисъл, в думата „милионер” се влага едно гадно звучене. Ами – да ги няма тези хора! Да няма богати! Всички да сме там.
Водещ: Закон за опазване от думите, може би.
Цветелина Стоянова: Да. Въпросът е какво влагаме в думата „милионер”, защото милионери са и ръководителите на бизнес организациите, които преговарят в момента с властта.
Водещ: Нека за дежурния въпрос за дежурната вина на медиите към отговора да включим и Веселин Стойнев от „Труд”.
Веселин Стойнев: По-философски погледнато , медиите са такива, каквото и всичко в страната. Те нито са по-добри, нито са по-лоши общо погледнато. Но в случая да се изкарват синдикати или медии, или някакви там „лумпени”, както си прави намеци премиера –„ да не дърпам дявола за опашката прекалено много, че в страната има много лумпени”. Ами то и сред управляващите има много лумпени, ако погледнем начина, по който правят реформи – с някакви бакалски сметки на коляно и с кадрили напред назад от единия петък до другия петък. Това, ако не е лумпенщина просто здраве му кажи. Така че медиите не виждам с какво вредят, така да се каже, на управляващите. По-скоро вредят с това, но това е вече друга тема, че медийната собственост също е неясна, че голяма част от медиите са про правителствени. По същия начин става, както се правят и бакалските сметки с пенсионната реформа. Едната вечер си срещу премиера, срещу Бойко Борисов. На следващата сутрин си изцяло с него – нали, такива обрати се получават в българските медии в рамките на едни избори.
Водещ:Ако трябва да сравним медиите и да измерим тяхната степен на корупция, защото тази седмица ние отново се подредихме на опашката по ниво на корупцията. Там ни подреди „Прозрачност без граници”. Та, ако трябва да премерим корупцията в медиите, тя как ще изглежда според Вас?
Веселин Стойнев: Ами, не знам дали можем да я премерим, както не можем да премерим това, което премери „Прозрачност без граници.” Тук наистина това е въпрос на усещане – за тази дума се хвана премиерът. Изглежда парадоксално, че правителството, като поведе борба с корупцията, всъщност докара страната до тази имиджова гледна точка за още по-лоша ситуация.
Водещ:13 места по-надолу.
Веселин Стойнев:Да. По-генерално погледнато пък е по-големият куриоз, че България след като влезе в ЕС, всъщност стана още по-зле, отколкото беше преди това. И по отношение на корупцията, и по отношение на свободата на медиите, има и такива други изследвания. Т.е. когато вече го няма остенът на притискането на целта към присъединяването, всичко това отпадна и някак си ние се успокоихме сякаш почнахме да си живеем, както ни е най-добре, а същевременно европейските институции много, много не се занимаваха с нас, защото сме в периферията и не им създаваме проблеми. Точно както влязохме в ЕС, ние тръгнахме надолу. А колкото до медиите – корупцията в медиите е свързана преди всичко с… Тръгва проблемът от непрозрачността на собствеността. Ако изключим националните медии, т.е. държавно обществените медии и ако изключим някои медии, които се броят може би на пръсти, някои медийни групировки – за всички останали, и в печата, и в електронните медии, трудно може да се посочи кой е собственикът на тази медии, до колко тази медия е печеливша или пере пари, или използвана за нещо друго, но не за чисто комерсиална задача да печели, защото все пак се сещаме, че няма благодетели, които просто издават вестник, радио или телевизия, което да им носи стотици милиони загуби или десетки милиони загуби просто ей така, заради любовта към свободата на словото. Така че от там започва и проблемът с корупцията в медиите и всъщност това е една висока политическа корупция.
Водещ:Ако ние имаме Етичен кодекс, който едни медии приемат, други медии не приемат, какъв кодекс трябва да има властта по принцип, която и да е тя, в отношението си към медиите?
Веселин Стойнев: Всеки може да пазарува медии, буквално, при това част от тях са с държавни пари. Има една банка, зад която стоят държавните фирми. С тези пари се купуват и се издават медии. Ако това е позволено да се случва, няма никакво значение. За каква етика можем да говорим? За какви отношения? Просто от тук тръгва всичко.
Водещ:А до къде стига? До къде може да стигне?
Веселин Стойнев:Ами, както казват руснаците – винаги си мислим, че не може да е по-зле, но винаги се оказва, че може и да е по-зле. В момента медийният сектор в страната е може би в най-лошото състояние от последните 20 години, като качество на продукт, като свобода на словото, като концентрация на медийна власт в няколко ръце. Но нищо чудно да може да има и още по-лоша ситуация на пълна олигархизация на медиите и на пълно срастване на власт и медии.
Знаете ли? Аз пък вече много се страхувам от тази дума „корупция”. Много ме мъчи тя, защото непрекъснато подозираме, че някой, някога, някъде е корумпиран. Разбира се, че колкото повече се подозираме, толкова повече имаме усещането, че корупцията е огромна. Няма никакво съмнение в това. Мисля, че е много хубаво. Аз много се зарадвах на това изследване, защото трябва да си припомним, че това правителство дойде на власт с обещанието да спре корупцията. През цялото време, особено в началото на мандата, ние виждахме едни просвания на корумпирани хора по лица, арестувания, дела бомбастични пак за милиони, милиарди. Мисля, че вече всичките тези нули – нищо не ми оставя в главата от тях. Нямаме нито един осъден до този момент. И мисля, че правителството, нагнетявайки непрекъснато това твърдение за предишните корумпирани, всъщност раздаде доверието в самото себе си. Всъщност ние в момента имаме усещането, че след като много говорят, много ни показват как арестуват някакви хора, а няма осъдени, вероятно и те са част от тази корупция. Така че анти корупционният дискурс няма как да не се върне към властта. ГЕРБ трябваше да го знаят това от самото начало и да не прекаляват толкова много с това. А защо казвам, че ме е страх от корупция? Защото страхувам се, че това ни е много лесно и удобно извинение. Лесно и удобно, за да не кажем „нашата страна е бедна”. Ако искаме да имаме европейско образование, ако искаме да имаме европейско здравеопазване, европейска полиция и т.н. или поне някакво качество, което да ни харесва – трябва да платим повече. А ние хем искаме да имаме качество, хем не искаме да платим за него. И как се оправдаваме? Ами защо да плащаме като така или иначе някой ще го открадне? Страхувам се, че който и да краде, това е бедна страна. Просто парите не стигат.
Водещ: Всъщност Цвети, „доверие” – това, като че ли, е най-големият дефицит? Това е изводът, който можем да направи?
Цветелина Стоянова: Не, тежки решения и тежки реформи са правени и до сега. Значи, връщаме се 12 години назад. Виждаме с колко се увеличи пенсионната възраст, с колко скочи стажът – с много повече, отколкото ни се предлага сега. Така че тогава, когато започваше, никой не знаеше измеренията.
Водещ:Да направим тогава извода, че тези 78% от българите, които не приемат начина, по който се направи опит да се коригира възрастта и да се…
Цветелина Стоянова:Много криминално се случи. Много изведнъж след изборите. Говорехме, че ще увеличаваме всички пенсии, което беше някак си – има пари, не сме зле. Изведнъж какво обърна палачинката? А да поставим ситуацията на България в контекста на това, което се случва в Европа. Навсякъде има стачки и протести. Навсякъде явно диалогът не е толкова качествен и хората трудно приемат или не могат да преглътнат, или смятат, че поне могат да изразят своята гражданска позиция. Обаче не са оплювани според мен така от властта.
Водещ:Но това определено се усеща. Равнището на административната и политическата корупция в България е достигнала най-лошите си стойности от 1999 година насам – сочи годишният доклад на индекс за възприятието на корупцията на „Прозрачност без граници”. Този доклад беше представен в четвъртък и за съжаление за пореден път ние се оказваме на дъното на класацията. Добър ден на Евгений Дайнов.
Евгений Дайнов: Добър ден.
Водещ:Намирам Ви на село. Как изглежда корупцията на село? Различава ли се тя от корупцията в града?
Евгений Дайнов: Тук се виждат безчислените монополчета и картелчета, които си разпределят територии или щото са опрели на гърба на държавата, или защото са се опрели на гърба на някакви мутри. И командват кой от къде ще се снабдява, кой и за колко пари ще продава реколтата си. И /… на хората е нещото, което се превежда като усещане за корупция, но то е много по-широко.
Водещ:А всъщност медиите до колко могат да влияят върху тези процеси?
Евгений Дайнов: Медиите. Медиите не знам какво трябва да правят – да отстояват обществения интерес и да гледат изкъсо какво правят чиновниците и политиците. Това им е работата на медиите. И би трябвало да го правят и до голяма степен го правят, но живея с усещането, че вторачени във важни въпроси като например безобразното поведение на съдебната власт, тази алчност и безпардонност, която те демонстрират – та, вторачени в тези по-видими неща, медиите изпускат наистина какво става надолу по веригата и пропускат да подемат борбата и да я развият срещу това, че България вече не е пазарна икономика. Което има три последствия най-малко. Първото е корупция, защото ти като не си регулираш на пазара отношенията, ги регулират някакви хора срещу пари. Второто последствие от това, че България вече не е пазарна икономика е силното покачване на цените, защото ти като имаш монопол естествено качваш цената. И третото, което се случва и много трябва да се гледа, е че стегнат ли менгемето на кризата, корупцията и монополите, инвестиционните хора един по един се отказват да работят. Това е онова, което тече тук на село. И в другите села на около. Хората един по един се отказват, обхванати за гушата от монополи, рекетъори и корупция.
Водещ:Фактът, че толкова често в медиите се задава въпросът какво променят протестите? Не е ли също едно от многобройните проявления на последствията от корупцията?
Евгений Дайнов:Нито ние – анализаторите, нито медиите успяват да нарисуват цялата картина, така че всеки като я види да кажа „Да, тази картина описва моя живот. Тази картина описва моите проблеми.” И на основата на тази картина правителството започва да взема решенията. Правителството оперира, че намеренията си да се бори срещу монополите и прочее. Но дали знае картината достатъчно, за да направи истински план за действие и дали има волята да приложи този план – това нямам никаква представа. Не забравяйте следното – зад протестите понякога се крият пак монополи и картели. Тези протести са против намеренията на правителството да реформира онези сектори, които останах не реформирани в нашия живот. И тук целта е много ясна. Ако един сектор бъде реформиран, този сектор престава да стачкува, защото този сектор има разум, в този сектор са поставени нещата на здрава основа, а и в този сектор дори да има профсъюзни членове, те не се водят сляпо по профсъюзите в България и нейните членове предимно във не реформираните държавни сектори. В реформираните сектори в училищното образование имат, но Вие няма да видите учителска стачка. Това Ви гарантирам. Този сектор беше реформиран. Т.е. тези протести в момента са против реформите и против обществения интерес, защото повечето не знаят какво значи реформа. Реформа значи някакъв сектор да заработи с по-малко пари. Това значи реформа. Наши пари. Във всяка страна протестите са различни. Ето, в Англия например протестите са на съвсем на друга основа поставени. В Англия протестират срещу това, че цената на кризата се плаща от обикновените хора, а не от онези, които я причиниха със своята алчност и финансовата върхушка. Това са протестите в Англия. Това е в обществения интерес. В Гърция протестите са до голяма степен самоубийствени, защото тя потъва. Тя вече е потънала, само че още за медиите не са видни мехурчетата, които пуска на повърхността. Така че всяка страна има свои протести и свои проблеми за решаване. Някъде протестите са справедливи. На други места не.
Водещ: Кой в България трябва да протестира и за какво?
Евгений Дайнов:Трябва да протестират инициативните хора, които са задушавани в момента от корупция, монополи. Трябва да протестират данъкоплатците, чиито пари потъват безнадеждно в АЕЦ „Белене”, в БДЖ, в „Цанков камък”. Трябва да протестират, ако щете, и гражданите като граждани против липсата на справедливост в страната, защото и в съдебната система, и в милицията потъват огромни средства. МВР и прокуратурата в България са двата сектора, които са най-изобилно финансирани в целия ЕС, а ние срещу това правосъдие не получаваме.
Водещ: Но как би изглеждал един такъв протест?
Евгений Дайнов: В България, слава Богу, всички видове протести вече са минали, така че можем да си избираме. Може да бъде шествие, може да бъде някакъв митинг. Всички видове протести в България много отдавна са приложени и ги знаем.
Водещ:Обаче някой обръща ли им внимание?
Евгений Дайнов:Обръща се внимание, разбира се. Даже прекалено. Поне това правителство понякога прекалено обръща внимание на протестите. Заело решителна позиция да свърши нещо добро за общественото благо, изведнъж се появява някой да протестира и правителството дава заден, което е най-добре.
Водещ:Обективни ли са медиите в отразяването на протестите? Обективни ли са медиите? Цялата картина ли начертахме, Цвети? Ще се хвана с думите на Евгений Дайнов „Инициативни хора, данъкоплатци, граждани”. Отговаряха ли тези, които бяха на площада?
Цветелина Стоянова: Инициативните хора – те не са на площада. Те търсят начин сами да решат проблемите си със собствената си инициатива.
Водещ:И подсилват усещането ни за корупция.
Цветелина Стоянова:Точно така. На площада са хората, които не виждат перспективата. Това е най-страшното. Никой не им казва „Да, ще стиснем зъби две години, обаче след две години, да знаете, ще имаме добро образование, добро здравеопазване.” Аз лично съм готова да платя и по=висока цена за реформата в образованието, само че някой да ми даде гаранция и аз да видя, че след 2 или 3, или 4 години образователната система ще е такава, че тя да възпитава. Бих била готова да платя повече и за здравеопазване. Аз не мисля, че плащам малко в момента. Само че пак чувството на справедливост го няма, защото тези лекарски грешки… В момента лекарите воюват с обществото.
Водещ: Което е нелепо разбира се.
Цветелина Стоянова:Нелепо е. Нелепо е, защото в края на краищата не бива и те да са уплашени. Не бива и хората да са толкова агресивни. Няма я средата.
Водещ:Всъщност е добре да се знае, че медиите е редно сами да си пишат заглавията, сами да си редактират текстовете. А какво значи реформа? Това май е добре да го обясняваме повече. Хубав съботен следобед. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.11.2011

Водещ: Кой се страхува да стачкува? Страхува ли се някой от стачкуващите или може би чии са тези стачки и протести? С липсващите отговори на тези въпроси изпращаме отиващата си седмица. Какъв диалог проведоха власти, синдикати и имаше ли диалог? До колко в една стачка трябва да се търсят само изчисления? Отвъд границите ни протестиращите имат не само финансови искания. Къде сме ние? Очаквайте коментарите на Валентина Попова от вестник „Труд” и Весела Смилец от БНТ 1. В началото обаче ще проверим движи ли се един влак. Ако не с движи – кой го е спрял? Името на локомотивния машинист ще спестим, но е важно да си припомним една друга стачка от 1998 година, защото светът не започва нито с тази стачка, нито с тези управляващи, нито ще свърши с тях, но във влаковете ще трябва да има машинист, както и пилот в самолета. Независимо дали излита с делегация или без. Два медийни образа от света оставиха следа тази седмица. Двама световни лидери бяха освиркани. Зад океана не само видяхме какво се случва, но и ни напомниха защо представители на „Окупирай „Уолстрийт”” освиркаха Обама. В руските медии освиркването на Путин блесна с присъствието си. Но пък водеща показа среден пръст, съобщавайки вести за Обама и после беше уволнена. Не знам защо се сетих за един виц, който идваше заедно с руски медии, доста по-свободни тогава. Малко преди промените у нас, когато американец и руснак спорили къде има повече свобода на изразяването. Американецът казал „Аз мога да освиркам Клинтън пред Белия дом и никой нищо няма да ми каже.” На свой ред руснакът отвърнал „Аз също съм свободен да освиркам Клинтън, колкото си искам на Червения площад и никой нищо няма да направи”. Как световните лидери приемаха освиркванията? Как и защо медиите коментират или не случващото се? И не само това, изобщо какво се случва по света и до колко ние разбираме какво се случва? За това ще говорим с журналиста Тома Томов и разбира се за новия му филм, който все още не се знае къде ще бъде излъчен. Но пък в замяна на това е готов. Разбира се ще потърсим приликите и разликите на протестите по света, защото у нас повече от скромни и главно анонимни са протестите. В момента хора с различни идеи и професии са се събрали в „Модерен театър”, за да потърсят общото в идеите си за промяна в обществото – земеделие, образованието, в законите, в правата ни. До колко медиите, които обичат да отбелязват липсата на гражданско общество у нас, ще маргинализират това събитие, ще опитаме да прогнозираме пък с колегата Асен Асенов. В началото обаче – ето, най-важното от медийните новини, които по-късно ще прегледаме по-подробно. Шокиращ доклад за състоянието на португалската телевизия и решение да бъдат спрени повечето канали на обществената телевизия и радио, и да останат само по един. Финландското правителство пък в това време обмисля директно финансиране на обществената медия, тъй като финландците отказват да си плащат лицензионните такси. Вече е публикуван докладът на ЕК от изследването „Индикатори за независимостта и ефективното функциониране на регулаторните органи за аудио визуални медийни услуги”. Свободата на медиите е в дневния ред на Европа. Международна комисия не одобрява унгарския медиен закон. Законопроект застрашава свободата на Интернет в Турция. В Северна Америка е възможно част от радио честотния спектър, използван от електронни медии, да отиде на търг за мобилните оператори. Очаквайте подробностите по –късно. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Снежа Спасова, Цвети Николова и аз Ирен Филева. Седмицата запомнихме със стачката на БДЖ. Запомнихме я с повече протестиращи, подкрепящи стачката, отколкото протестиращи, работещи в БДЖ. Чия е тази стачка? Обещах Ви по-необичайно да потърсим отговора на въпроса кой и защо спира влаковете. В крайна сметка най-логично е да потърсим машиниста. Може би трябва да спестим името. Добър ден.
Машинист : Добър ден.
Водещ:Къде Ви намираме?
Машинист :Ами намирате ме в Горна Оряховица.
Водещ:Има ли машинист във влака?
Машинист :Машинистите не стачкуват. Оперативният персонал е в локомотивите в очакване за потегляне.
Водещ:А кой спира влаковете тогава?
Машинист : Ами по информация превозен персонал – началник влакове, кондуктори.
Водещ:Но заради изискванията за сигурност просто спират влака.
Машинист :Поради изискванията за сигурност влакът спира и ние не можем да тръгнем без да има ред и процедура, за да се гарантира безопасността на движението. Ние не можем да тръгнем без сигналите, които трябва да получим от тях.
Водещ:И всъщност сега се налага да Ви бъде спряно работното време, за да можете да върнете влака?
Машинист : Ами ние ще изчакаме да свърши стачката и тогава вече ще тръгне.
Водещ:Добре ли е да си припомним стачката от 1998 година, за която говорехме с Вас в предварителния разговор?
Машинист :Да. Ами през 1998 година синдикатът на локомотивния персонал в България тогава предприе стачни действия с цел подобряване условията на труд, подобряване на техническото състояние на целия подвижен състав, за едно по-справедливо възнаграждение трудово. Стачката беше едночасова като спирахме част в определени гари. Инициативата ни беше подета обаче от другите поделения. Действията ни бяха обявени като незаконни, тъй като синдикатът ни беше млад тогава и не беше под шапката на нито един от двата по-големи синдиката.
Водещ:То и сега ще се случи така.
Машинист :Медиите не представиха цялата истина тогава на обществото. Те скриха част от исканията. Представиха невярна информация за размера на заплатите, които искахме – 2000 марки тогава пуснаха съобщение, настроиха хората против нас. КНСБ и „Подкрепа” мълчаха. Спряхме. Съгласихме се на преговори. И тогава вече започнаха гоненията. Значи голяма част от локомотивния персонал – една част беше уволнена, останалата част бяха понижени – от локомотивни машинисти понижени в помощник локомотивни машинисти. Има още хора, които останаха като такива с по-ниски възнаграждения.
Водещ:Значими санкции. Всъщност тогава…
Машинист :И правителството на Иван Костов тогава отказа преговори. Ако се беше състояла тогава стачката, ако бяхме седнали на преговори- може би състоянието на железницата в момента щеше да бъде съвсем различно. Но виждате – минаха, няколко прав2ителства се изредиха. Промените в БДЖ бяха по-скоро козметични в резултат, на което се натрупаха огромни дългове. Обемът на работата намаля значително.
Водещ:И заради това се предлага сега редуциране на състава.
Машинист :И се стигна до там, че просто трябва да се редуцира съставът, трябва да се промени структурата на железницата и това е първото правителство, което предлага някакви реформи. Аз очаквах, че синдикатите ще седнат, ще дебатират, ще предложат алтернатива при предприети стачни действия.
Водещ:Нека да Ви попитам така – вредно ли е да се стачкува днес и до колко желанието да се стачкува трябва да бъде само въпрос на някакви сметки и изчисления? Все пак, ако погледнем малко по-далеч от границите си, ще видим, че има и едни други протести, в които се протестира за управлението на парите, а не за повече пари. Разликата е сериозна.
Машинист : Икономическото състояние на страната, виждате какво е. Мисля, че преди стачните действия е редно да се седне и да се помисли за бъдещето на железницата. Ако имат алтернатива синдикатите, някой да я предложи. Ако милеят искрено за членския внос ,който ще остане не събран със състоянието на тези железничари, това не е решение на нещата. Но аз смятам, че диалогът на този етап е най-добрият вариант. Нека да се седне около масата за преговорите и да се обсъдят нещата според конюктурата икономическа. Вие виждате какво е състоянието и в останалите страни от ЕС.
Водещ:Вече стана дума за това, че и предишната стачка, и сегашната стачка не е добре отразена от медиите или поне се чуват такива коментари. Какво не попитахме за сегшната стачка?
Машинист : Не попитахте какво е състоянието. Значи можеше да се качите в някой подвижен състав да видите при какви условия работят машинистите.
Водещ:То се чува. Чува се.
Машинист :Вижте състоянието на вагоните. Просто имайте в предвид, че ние трябва да гарантираме безопасността на хората, които возим, на пътниците.
Водещ:Смятате ли, че това са неща, които не са ясни?
Машинист :Това са неща, които пътниците ги виждат, но някак си примирено мълчат и всичко това е за тях. По-добре един по-малък обем на влакове, но пък влакове с един сигурен железен транспорт. Един сигурен железен транспорт. И аз смятам, че това е едно от основните желания на правителството.
Водещ:Мислите, че някой не е наясно с условията за трус, със състоянието на влаковете?
Машинист : Ами аз виждам Ваши колеги журналисти, които стоят долу, показват лица, една част, от които не са от железниците. Не чухме ясно зададени въпроси към синдикалните лидери – какво предлагат те в крайна сметка. Какво предлагат? Нека да се изяснят позициите, нека медиите да помогнат просто да се изяснят позициите и да се вземе някакво разумни решение. Нека да има диалог. Нека да се видят всички аспекти на проблема.
Водещ:Всъщност сега има спрени влакове, има подкрепящи стачкуващите, а стачкуващите ги няма. Медиите няма как да покажат някого, когото го няма на перона в крайна сметка. Едва ли за това са виновни медиите обаче.
Машинист : Може би, но трябва повече информация за естеството на работа – как протича един трудов ден на железничарите. На тези железничари, които водят влаковете, за да се разбере защо искаме реформа.
Водещ:Ясно. Има машинист във влака. На Вас не Ви харесва обаче, че някой друг спира влака.
Машинист :Ами не ни харесва, защото надали това е начинът. Вие виждате, ако продължи дни нататък – гарата е нечовешки пуста. Ако това продължи дни напред, ще настъпи хаос. Има нужда от диалог.
Водещ: Има нужда от диалог. Много Ви благодаря за този коментар. Добър ден сега на Весела Смилец от БНТ.
Весела Смилец: Добър ден.
Водещ: Всъщност ние винаги сме виновни, но приемаш ли критиката? Да я приемем ли ?
Весела Смилец:Не напълно. Има едно залитане безспорно от страна на медиите, ако говоря от името на цялата гилдия, че позовавайки се на двете страни в конфликта – да кажем Министерство на транспорта с ръководство на БДЖ и от друга страна със синдикални лидери, ние малко изпадаме наистина в едно заблуждение наше да броим колко са стачкуващите, колко са движещите влакове, описвайки хода на стачката. И на фона на всичко това наистина забравяме сериозният проблем, затлачван от години наред, за модела на железницата, който ни е нужен. В крайна сметка в България все още оперира модел на железница от времето на социализма. Той е правен за други условия, за една друга държава, с други приоритети. Знаете, едно време искахме да бъдем развита индустриална държава. В последствие се оказа това една огромна заблуда. Минаха 20 години преход и за тези 20 години за съжаление всички правителства се задоволиха с малко или повече наистина козметични промени. И дойде 2007 година, когато влязохме в ЕС и от тогава сме в един постоянен “side not” спрямо европейските изисквания. Защото, влизайки в тази общност, искаш всъщност един общ европейски пазар. И вече трябва да изпълняваш други изисквания и да спазваш други закони. А ние влязохме абсолютно неподготвени за тази нова действителност и съответно по спиралата надолу се затлачихме във все по-големи дългове и сега сме изправени пред един фалит.
Водещ: Добър ден на Валентина Петрова от „Труд”.
Валентина Петрова: Добър ден.
Водещ:Ние, медиите, разбрахме ли кой стачкува в БДЖ?
Валентина Петрова:Ами не е много ясно кой стачкува в БДЖ. Поставят едни аутиматуми от шефовете на БДЖ. Някак си е много мътна и неясна ситуацията. Има известен страх и сред стачкуващите. Опитват се да им извиват ръцете и аз честно казано не знам как ще приключи стачката в БДЖ.
Водещ: Дали успяхме да очертаем поне картината и да представим гледните точки? Дали няма хора, които мълчат от БДЖ все още.
Валентина Петрова:Вероятно има хора, които се страхуват. Няма как да няма хора, които са изправени пред неясно бъдеще, не знаят какво ще стане, хранят някакви надежди,че може би работата и заплатата им ще бъде запазена поне по някакъв начин, макар че на мен ми се струва, че това вече е невъзможно. Макар че днес не би трябвало никой да се страхува, но това е толкова необяснимо обяснение и нищо чудно някои хора наистина да не смеят да кажат това, което мислят.
Водещ: Не превърнахме ли реакциите по повод различните стачки в едно голямо изчисление. По принцип една стачка не е само изчисления. Би трябвало вътре да има и други искания, не само финансови. Ако погледнем отвъд границите си, има достатъчно много движения, които всъщност изразяват недоволство не заради финанси, а заради начина на управление на финансите.
Валентина Петрова:Ами това е една следваща стъпка. Това е липсващото у нас гражданско общество, което гледа малко по-напред в бъдещето, чиито искания са по-социални, по-широки, отправени по-напред в перспектива. Аз мисля, че тук е въпрос на оцеляване и наистина спасяването на всеки един, и материалното, и финансовото излиза на преден план и някак си замъглява другите неща.
Водещ:Какъв диалог проведоха през седмицата власти, синдикати, защото не само БДЖ е повод за спорове помежду им?
Валентина Петрова: Ами неуспешен. Даже не знам този диалог – всъщност на практика нямаше. А пък и това, което се случи вчера – парламентарната група на ГЕРБ внесе този законопроект, който едва ли не предрешава нещата за увеличаване на пенсионната възраст с една година още от 2012. За какъв диалог става дума? Диалог няма. Има едно извиване на ръцете и едно притискане в ъгъла и на синдикатите, и според мен не е добре това, което става. Особено по отношение на пенсионната система. Особено, че миналата година се обещаваха едни неща, а вече се говоря2т съвсем други. Така че тази седмица и предстоящите седмици вероятно вече трябва да има диалог и трябва да бъдат уважени и синдикатите от моя гледна точка, и исканията на хората.
Водещ: Всъщност може и да има машинист в локомотива обаче в локомотива на диалога има ли машинист, Весела?
Весела Смилец: В диалога дали има машинист?
Водещ:Да – в локомотива на диалога.
Весела Смилец: Няма. Никакъв машинист. Има едно нелепо поведение. Може би и от двете страни. Определено то е такова обаче от страната на мениджърския екип на БДЖ, защото не може един изпълнителен директор да влиза с думите на пресконференция по време на стачка „Има две новини – една добра и една лоша. Лошата е, че не реализирахме печалба от стачката, както аз очаквах. Добрата е, че стачкуващите са по-малко от това, което сочеха моите разчети.” Не може шефът на борда на директорите да казва „Нас стачката не ни касае. Касае ни да спасим БДЖ от фалит. Тази стачка няма кауза. БДЖ е бизнес – не е политика.” Всичко това втвърдява позицията на ответната страна. От вчера встъпиха в борда сплашвания към онези, които са в стачката. Исковата молба, която е за законност на стачката. Сигурно има основания, че тази стачка е незаконна. Синдикатите казват обратното. Те също имат своето основание. Съдът ще си каже думата. Но не може да се заявява, че исковата молба за незаконност на стачката ще бъде предявена към стачкуващите лично. Защото има степени на отговорност и тук на предна линия са синдикатите като организатори на стачката. Не можеш да плашиш всеки един от стачкуващите, че на него ще му бъде предявена имуществена отговорност. От вчера заради лошото състояние на дружеството и за това, че безспорно се трупат още загуби по време на стачка шефът на борда на директорите каза „Няма да има може би и заплати. Не се знае кога ще дойдат следващите заплати.” Синдикатите и те се държат много странно. Те не разясняват достатъчно своята гледна точка. Казват за един колективен трудов договор, който сигурно в тази обстановка се явява единствената матрица, която урежда правата на работника, но не се разбира с какво ще бъде запълнена тази матрица. Изобщо и едните, и другите спорят между себе си задочно чрез медиите без да има разяснителни разговори сред хората, които провеждат стачката.
Водещ:Всъщност ние вече изброихме, че повече са тези, които са външни на стачката хора. Нека да направим една прогноза за 30-ти. Кои ще са повече – журналистите или тези, които имат нещо против увеличаването на пенсионната възраст и странния начин, по който това се прави – чрез промяна в бюджета на НОИ?
Весела Смилец: Говорим за всеобщата стачка, която се очаква на 30? И тук залагаме подозрението, че повече ще са журналистите от онези, които излязат на стачката, така ли?
Водещ:Чудим се, да. Чудим се, защото те са като огледални образи – стачката на БДЖ и държанието на участниците в този конфликт, както и увеличаването на пенсионната възраст по своеобразен начин.
Весела Смилец: За жалост, както отбеляза и колежката от „Труд”, имаме едно крайно недоразвито гражданско общество. Много лесно и много бързо вярваме на онова, което се изсипе от екрана, от радиото или е заявено, тиражирано от вестниците.
Водещ:Прекомерно вярваме в чудеса и в спасение.
Весела Смилец:Също да. Не се замисляме. Не търсим дълбочината, защото специално за БДЖ – в момента стачката е само един кратък епизод от големия проблем – ще има ли железница и каква да бъде тя. Никой до момента не описва модела на тази железница. Всичко е краткосрочно. Дори и петте задължителни мерки според мен са краткосрочни. И никой не отива на там. Никой не разговаря. Никой няма сякаш стратегическото мислене за следващата, по-следващата стъпка. И така се движим от много време насам.
Водещ:По-важен е въпросът не има ли машинист в локомотива, а има ли мисъл?
Весела Смилец: По този начин разсъждаваме и ние. Какво да сложим тази вечер на трапезата си и не ни интересува след това.
Водещ:Благодаря за този коментар на Весела Смилец от БНТ и Валентина Петрова от вестник „Труд” за темата на седмицата „Железничарската стачка”. Кой пресява най-важните неща? Добър ден и на Тома Томов.
Тома Томов: Добър ден.
Водещ:Всъщност има ли машинист в локомотива на световните финанси?
Тома Томов:Винаги има, разбира се.
Водещ:Обаче той май е невидим за медиите.
Тома Томов:Ами те не обичат да се появяват по медиите. Защо трябва да се появяват по медиите? То има различни нива, различни прагове. Сега, тези, които са горе на Олимп, защо трябва да слизат долу в равнината? Все пак медиите си изпълняват задачите, които имат и никой не им е казал, че трябва да общуват с тези, които управляват света. Вие да се видели някъде интервю с Рокфелер?
Водещ:Не.
Тома Томов:Да сте чули нещо – довечера да се изкаже нещо за стачката в България шефът на „Goldman Sacks’” или нещо да говорим, да кажем, Обама за проблемите в българското здравеопазване? Нали разбирате, че ние сме си тука – нека си говорим за това, което си е наше, но да не закачаме Олимп, защото в момента Олимп има проблеми системни. На самия връх има много голяма парализа и колкото и да са богати хората, и те си имат своя стрес.
Водещ:Между другото тази седмица ще я запомним с освирквания – освирквания на двамата най-големи да кажем – Обама, когото видяхме как се усмихва на тези, които го освиркваха от движението „Окупирай „Уолстрийт”” и Путин, когото не видяхме как реагира на това, че и него го освиркват.
Тома Томов:С кой да започна?
Водещ:Ами с когото.
Тома Томов:Путин беше освиркан, когато един руснак напердаши един американец. И то от мужици. Това е много дивашки спорт. Путин е малко или повече любимецът на мъжкия мужик, но нормално е. Защо не? Може и да бъде освиркан. Това обаче едва ли ще промени това, което ще се случи в Русия.
Водещ:Решенията, които се взимат от Олимп.
Тома Томов:Това, което ще се случи в Русия догодина и тогава вече Русия ще избере Путин за свой лидер, както и до сега Путин е управлявал. Схемата на тандема беше, че ти избираш един млад човек, който е твой секретар, който добре знае английски и който е приятно, силно момче, има IPad, участва в www.twitter.com, във www.facebook.com, знае да играе рок, да яде хамбургери с Обама и т.н. Ти си алфа кучето, което Западът не обича, който може да позволи да каже на Буш „Вие, когато ние бяхме слаби, когато Русия беше паднала, ни минахте по главите и това втори път няма да Ви го позволя.” Който може, когато неговите членове, с лек страх казват „Ама Запада не ни харесва. Вие сте много за тях…” И той казва /…/ Така че той може да си го позволи. Това е Русия. Напоследък върви. Има стотици милиарди в резерв. Има ресурс, за да се справи със следващата криза. Изнася петрол най-много от всички в света. Климатичните промени едва ли ще я засегнат много, защото дори и да стане нещо на север, от там ще се открият огромни богатства и Русия притежава поне една четвърт от тях или една трета. Териториално това, което е Русия, е една шеста от човечеството на земята. Не човечеството, от земята. И там има нечувани богатства. И даже всички говорят, че ако има някаква логика евразийския съюз, който сега ще се създава като дневен ред на неговите следващи години, е на ново ре-колонизиране на Сибир. И един ден даже българи могат да участват в това, ако наистина се плащат добри заплати, както сега да кажем ходят в Испания, както ходят в Близкия Изток и прочее. Защото този Сибир, както е в момента, той е една абсолютна пустиня, която е пълна с богатства и който може да бъде ре-колонизиран. На времето, по времето на царете, са направили някаква колонозация. Сега в момента цяла Русия е отвъд Орал в Европа. Отвъд Орал имат само няколко милиона души. Ако те не го ре-колонизират, ще го вземат китайците или американците. Това е неизбежно. Това богатство не може да остане така не управлявано. Ето защо той създава този евразийски съюз, който опитва да създаде една конструкция, която по някакъв начин да не е Съветски съюз, а да е нещо с качествата на ЕС. Дали ще успее? Според мен да. Има един голям проблем. Това, което още преди стотици години го е казал /…/, след това го е повторил и друг, всички руски историци го казват, че когато опишеш руската с една дума, тя думата е „карък”. Ако познавате блога на /…/ той казва, че управляващата партия в Русия е партия „…”. Красиви мошеници. Това е истината. В Русия е една огромна част, може би половината от националния доход отива в корупционни схеми. И не напразно, представете си, това е една страна, все едно Саудитска Арабия е Сибир с лед, а не с пясъци. Само 6 % от брутния продукт е икономика. Миналата година за произвели 1500 трактора. Не могат да произвеждат локомотиви. Германците им ги произвеждат. Страна, в която имаш 24 хиляди града и села, където единствената връзка с тях е чрез авиация и те миналата година са произвели горките 10-12 самолета и са изостанали с две поколения от съвременната модерна авиация, гражданска, когато едно време произвеждаха по 500 машини годишно. Дори военната им техника се скапа. Вече си купуват самолетоносачи от Франция. Това е една страна, която е в това отношение е жалка сянка на някогашния велик Съветски съюз. Това е страна с колосални структурни проблеми. И това, че са го освиркали Путин е част от този отвратителен цикъл 24 часов цикъл новини. Стане ли нещо в тези последни 24 часа, веднага почваш да го коментираш. Истината е, че Русия трябва да се вгледа в много по-големи времеви откъсляци. Русия е страна, от която аз се възхищавам. Аз съм върл русофил по отношение на културата. Защото ако ти си закърмен с Толстой, с Чехов, с…Ако ти си създал такава велика култура, ти не можеш, ти си велик народ.
Водещ:Добре, обаче тази култура влиза ли в управлението?
Тома Томов:Да. Има един много хубав английски /…/ „How do you find my wife – compared with what?” Нали „Как намираш жена ми – сравнена с какво?” От първите царе, да кажем не от първите, но от Александър Първи насам през Николай Александър, Николай Втори, Сталин, Хрушчов – всичките. Кога руснаците са били по-свободни? Кога са пътували повече? Кога са имали такава колосална свобода в Интернет, блого сферата? Къде са големите руснаци? Ами всички руски управляващи фамилии – те са в Лондон. Нарича се „Москва на Темза”. Къде са техните емагнали? Те сега се съдят там. Чорни се съди с /…/ Абрамович се съди с /…/ И си живеят с техните милиарди. Руските милиарди, които те са изнесли в Лондон. Живеят в Ница, живеят в Антип, живеят в САЩ.
Водещ:Това ли е част от системата на световните финанси?
Тома Томов:Не. Световните финанси имат съвсем друг проблем. Аз говоря още за Русия. Световните финанси… Но това, което в момента Русия е, е Русия така, както тя не можа да направи преход. Управляващата класа на Съветския съюз на времето си приватизира Съветския съюз и сега в момента имате една Русия, където имате една върхушка, която малко или повече е наследница на старата управляваща класа, която живее като едни капиталисти, които са откровено казано много алчни и много безотговорни. В такъв аспект Путин, като човек, който се опитва да запази Русия, а не да я продаде като Ходорковски, който беше готов да я продаде за 30 милиарда смешна сума. 80% от руските петролни резерви чрез /…/ на САЩ. Ако щеше това сега да стане, американците щяха да контролират тези несметни богатства. Донякъде Путин ги запази. Нали Ходорковски сега е в затвора. Но аз не знам, аз не съм почитател на Путин в никакъв случай. За мен по съвсем друг начин може да се управлява Русия, но кой съм аз да говоря за тези неща. В крайна сметка, ако погледнете в класацията, на първо място е Обама, на второ място е Путин. Чак на трето място е /…/. На четвърто е Меркел. Значи това са хората, които влияят на съдбините на света и ако един такъв човек е на такъв пост, по-добре е да го анализираш, отколкото да го плюеш.
Водещ: Или да му сложиш амфора, ако тръгне да се говори, за да се открие тържествено.
Тома Томов: Да, може да му сложиш амфора, можеш да му сложиш и лентички, които да реже всеки ден. Тук ние познаваме един ленто резач.
Водещ: Какво да кажем за Обама?
Тома Томов:Аз лично винаги съм се възхищавал на Обама. Когато за първи път прочетох книгата му „Dreams for my father”, изключителна книга е тази. Слава Богу я преведоха и на български. Си помислих, че няма нито един български политик, няма нито един български писател в момента да пише толкова добре, колкото той. Един човек, който е от малцинствата, един човек, който е от периферията на САЩ – действа в Хавай и в Индонезия. Един човек, който е отгледан в едно семейство, в което са наистина маргинали, да стигне до самия връх на САЩ, което означава уникални качества. И си спомням, че аз тогава влизах до някъде с Байърли и си спомням, че на един прием си говорехме „Аз съм за Обама. Аз ще гласувам, ако бях американец, за Обама”. Една година да мине и той да дойде на власт. И Байърли ми каза „И аз съм за Обама”. Аз му казах „Вижте, Вие сте много расистка страна. Няма начин да изберете такъв човек” И той „Не, ние сме готови вече! Готови сме!” И действително – случи се. Какво уникално нещо. Един човек от малцинствата и толкова страни, защото за огромна част от управляващата Америка – Обама е социалист. За тях е такава анатема, горе долу като…
Водещ:Какво се оказа – в момента всичко е възможно. В България няма нищо невъзможно?
Тома Томов:Оказа се, че Обама например веднага като дойде на власт, първото нещо, което направи, Вие знаете какво направи Федералния резерв – напечата парите, спаси „Уолстрийт”. Това направи преди всичко Обама. Въпреки че сега „Уолстрийт” не е с него. И, правейки това, той отчужди голяма част от своята основна база, която в момента е правото си да го освирка. Аз не съм много убеден, че това движение „Окупирай „Уолстрийт”” има бъдеще. Трябва да видим още какво ще се случи.
Водещ: Е, то идва и зима все пак.
Тома Томов:Дано да има бъдеще, защото е хубаво този не един процент, защото ние сме 99% срещу 1 %, а „Уолстрийт” казва гордо „Ние пък сме 1%” Те не са единият процент – те са една стотна, не, ами една хилядна от нацията, която държи 40% от националните богатства. Така че истинските богаташи в Америка, които бих се възхищавал, ако те като Стив Джобс или като Бил Гейтс. Но голяма част от тях са просто чиновници, ръководители на могъщи корпорации, банкери от банковия елит и аз не мисля, че допринасят за създаване на национално богатство.
Водещ:Какво мислят…
Тома Томов:И тези хора в крайна сметка заслужават да им бъде даден един урок, защото те в момента създадоха системен кризис на капитализма в САЩ.
Водещ: Какво мисли Олимп за Обама според Вас?
Тома Томов:Кой?
Водещ:Олимп.
Тома Томов: Ами Обама не е харесван от Олимп. Те му подготвят заместник. Аз говорих с едни мои приятели, които подразбират нещо от САЩ през лятото и те почти ме убедиха, те бяха привърженици на Обама – не говоря за имена, защото няма смисъл, те ме убедиха, че един /…/ би свършил по-добре работата.
Водещ:Или жена.
Тома Томов:Би свършил по-добре работата. Същото ме убедиха наскоро и в Израел, където ми казаха, че /…/ е бил много близък на /…/ на времето в /…/ като са били студенти. Така че, ако /…/ може да им свърши по-добре работата, предстоят следващите 9 месеца – може би много тежки 6-7 месеца преди изборите в Близкия Изток и освен това не се знае дали Обама ще събере необходимата поддръжка от тази една хилядна, които са върха – „невидимата власт в САЩ.” Дали те ще застанат зад него. Това е въпрос, открит въпрос. Дали те ще застанат зад този интелигентен професор по касационно право, този прекалено хладнокръвен, прекалено студен човек, който трудно вдъхновява, както на времето вдъхнови, когато дойде на власт, с едни абсолютно неизпълними обещания тълпите. Но днес е изправен пред океан от трудности, не е ясно дали ще може той да се справи. Те мислят, те са ми заместник.
Водещ: На Путин как гледа?
Тома Томов:Вижте. Там имаше една /…/ Аз лично не виждам за какво могат да се карат Русия и Америка. Значи Съветският съюз си е отишъл. Големият проблем на САЩ е Китай. Догодина, само по това време вече, Китай ще има /…/ ръководител, който е един уникален човек. В България никой нищо не знае за него. Сменят се 60% от военната комисия. Сменя се цялото ръководство едва ли не на Китай. Това е уникална година. Ще се смени ръководството на Китай, ще се смени ръководството на Франция, ще се сменят един куп правителства – могат да паднат. Не дай си Боже да стане най-лошото в Европа. Т.е. ние ще имаме един уникален нов свят и аз не виждам САЩ с Русия няма никакви проблеми реално. Това са проблеми остатъци от Студената война. Големият проблем на САЩ е Китай и по-скоро ще е способна ли супер силата на 20 век да намери такива решения в началото на 21 в САЩ, че когато виждаш една издигаща се, невероятно издигаща се със страхотни темпове и търсеща справедливост според мен, не номер 2, а може би номер 1 сила за в бъдеще сила като Китай – дали това може да се постигне без война. Защото винаги в такива случаи има война. Винаги.
Водещ:В една такава прогноза е свързан най-новият Ви филм. Как се казва той?
Тома Томов: Аз снимах в Израел два филма всъщност. През септември. Единият е свързан с едни българи, българин евреин. Той е един уникален човек, на който аз винаги съм се възхищавал. Той ми е като герой. Той наближава 100 години. Виктор Шентов. Напуска България 38-ма година. Отива в Израел. Тогава не е имало Израел, нали. Това е било. Той е един от създателите на държавата. Воюва вътре в първата война, воюва във втората война, воюва третата война – три войни. Освен това – бил е министър на най-важното нещо – на здравеопазването. После на социалните грижи – два мандата. Постепенно. В две велики правителства. На Голдан Мир и на Исак Рабин. И строи 10 болници. Представяте ли си? Български министър, който да Ви построи 10 болници? А той ги строи с хиляди легла. В целия Израел го знаят с това. Той е министър – здраве. Господин „Здраве”. След това – той е винаги за мира. Той е един от авторите на „Процес Осло”. Когато получава нобелова награда Исак Рабин за това той го кани, когато му дават наградата в Осло. И, представете си, това са двете неща, които той воюва целия си живот. Той сега е на 97 години. Наближава 100. Има един страхотен, аз го слагам във филма, едно страхотно предсказание на пророк Исая, който казва „И на края, на свършека на дните, аз ще съм в Йерусалим и ще съм със своя народ, и той ще е щастлив и няма да има повече писък, и ридания, и най-младият от Вас ще расте до 100 години”. Истината е, че това, което го има и във филма – той предсказва, че толкова голям е конфликтът вътре в израелския народ, че той ще убие своя министър председател. И това става. Това го предсказа една година преди това и те убиха Исак Рабин и искам да Ви кажа още нещо. Той предсказа, че рано или късно Израел ще удари Иран и няма да му позволи да има ядрено оръжие. Предстои да видим дали това ще стане.
Водещ:Макар че това звучи доста…
Тома Томов:Доста реалистично.
Водещ:И доста страшно.
Тома Томов:Един ден може да осъмнем, един или два израелски без пилотника казват, че вече са готови. Това са колосални, чисто нови израелски без пилотници, които са големи, колкото един /…/ 747. Ще увиснат над Иран, ще изключат цялата електрическа мрежа. Ще изключат всичките възможни връзки, защото те това могат да го направят. Хвърлили са милиарди долари за подобна война. Както например на времето, знаете, този компютърният вирус, който съсипа центрофугите в …. Те са 15 ярдени обекта, които, въпреки че някои от тях са под 8-10 метра бетон, някои са в планината и към тях водят само тунели – Израел.. Азиатците имат около 460 самолета – най-добрата авиация в региона. Може с едно 100 машини да удари Иран. Иран е страна, която въпреки това, което се говори, те имат изключително слаба противосамолетна защита. Те в много отношения са една държава, която предстои да видим дали те могат да водят война в 21 век. Така че – после имайте в предвид, че Обама е против – каквато и да е операцията. Обаче толкова са силни израелците и толкова силно е лобито им в САЩ, че те могат да си позволят, ако това решение се вземе, а като гледам и /…/, и /…/ са хора, които говорейки за екзистенциална заплаха в лицето на Иран, са готови да извършат това нещо. Готови са да извършат това нещо и според мен те подготвят общественото мнение, но това ще стане вероятно тогава, когато ние не мислим, че ще стане. Когато се говори много в медиите няма да стане. Но когато мъкнат, стане тихо в стаята, гответе се за удара.
Водещ: Но то не е много шумно сега.
Тома Томов:Сега е шумно. Шумно. Говориха къде ли не. Излезе един доклад на Магате, на /…/ След това те правиха изявления. След това /…/ прави изявления. След това правиха операции. След това правиха с подводниците си разни такива…
Водещ:Да де, но това е в контекста на 24 часовите новини по-скоро.
Тома Томов:Не, те си подготвят нещата. Аз лично считам, че рано или късно Израел ще удари. И това ще го направи преди изборите в САЩ, защото при едно такова нещо той ще бъде подкрепен според мен и от Саудитска Арабия. Даже някои специалисти говорят, че те може би ще презаредят самолетите си, защото разстоянието е много голямо, над Саудитска Арабия. Саудитска Арабия е открита, ако четете тези „Уикилийкс”, те казаха, че главата на змията трябва да бъде отрязана. Змията е Иран. Египет не е възможен да помага. Сирия е в развалини. Според мен единственият най=удобен момент за Израел да извърши нещо такова е преди американските президентски избори, когато зад тях ще седят републиканците, кандидати за президент, и на Обама ще му е много трудно да реагира.
Водещ:Не ми казахте как ще се казват филмите.
Тома Томов:Ами единият се казва „Била в джунглата”. И става дума действително за една знаменита фраза на /…/, който каза „Ние сме билата в джунглата на Запада тук в този хаос арабски”. А другият се казва „Векът на Виктор Шентов”, защото това е политикът, който е живял един век и се е борил целия си живот за мир, и е строил болници.
Водещ: Има ли рейтинг в тези филми? Има ли желаещи медии, които да ги излъчат?
Тома Томов:Да. Надявам се, че ще ги излъчат. До сега моите филми се излъчват по първи канал. На много хубаво място, на което се излъчват. Какво значи рейтинг? Аз не съм журналист на рейтинга. Аз не вярвам даже и 1% да бъде.
Водещ:Аз го казах иронично.
Тома Томов:В крайна сметка всеки човек трябва да знае по коя пътека върви. По-добре да избереш пътека, по която не вървят много хора.
Водещ: Ако този сценарий се сбъдне с нападението над Иран, това как ще се отрази на световната финансова криза? Ще изчисти системната грешка по един доста особен начин или ще увеличи кризата?
Тома Томов: Вижте, при всяко положение, ако има война в Близкия изток, няма да може да се режат лентички. Иначе аз не искам да правя лоши предсказания, но според мен ние влизаме в период от 10 години може би, които ще са може би най-тежките от тези, които сме наблюдавали през целия си живот.
Водещ:Солидарност ли ще бъде ключовата дума, за да се издържи и на това след финансовата криза?
Тома Томов:Не. Аз мисля, че хората ще забравят тази дума „солидарност”. Думата, която ще определя това десетилетие, ще е „егоизъм” и може би „хаос”.
Водещ:Много мрачна прогноза. Добре, че грее слънце.
Тома Томов:Да. Слънцето е много хубаво нещо, нали?
Водещ:Да. Слънцето е много хубаво нещо. Ами – нещо оптимистично или? Дали да не кажем? Освен, че слънцето грее.
Тома Томов:Е, аз не мога да режа лентички.
Водещ:Това оптимистично ли е?
Тома Томов:Това съм аз.
Водещ:Тома Томов пред „Клубът на журналистите”. В момента хора с различни идеи и професии са се събрали в „Модерен театър”, за да потърсят общото в идеите си за промяна на обществото. Много ми се искаше да направим една прогноза с колегата Асен Асенов за това дали подобни събития ще бъдат маргинализирани от медиите, които пък често обичат да повтарят как у над гражданското общество няма. За съжаление те много са се задълбочили в работата. За това пък ние сега набързо ще прехвърлим медийните новини от седмицата. Специално изготвен доклад от работна група съветва правителството на Португалия да намали драстично броят на публично финансираните телевизионни и радио канали. Според предложението португалското обществено радио и телевизия би трябвало да излъчва само един програмен канал със съдържание от общ интерес и реклами. И още нещо – международният канал на медията следва да се управлява от правителството. Твърде странно решение. Финландското правителство пък обмисля директно финансиране на обществената медия, защото всъщност все повече финландци отказват да плащат тези лицензионни такси. Основна пречка пред прякото правителствено финансиране е неразбирателството между двете основни управляващи партии. Предишното правителство се провали в опита си да замени въпросната лицензионна такса с така наречената такса медии – регресивен данък се събира във всички домакинства и компании, независимо дали притежават телевизионен приемник. Вече е публикуван доклад на ЕК от изследването „Индикатори на независимостта и ефективното функциониране на регулаторните органи за аудио визуални услуги”. Изследването е проведено в университета в Хамбург от името на ЕК и има за цел да анализира ефективното прилагане на правната рамка за функционирането на въпросните регулатори на медиите. Линк към доклада потърсете в понеделник на страницата на програма „Христо Ботев” в „Клубът на журналистите”. Там можете винаги да слушате последните издания на предаването в удобно за Вас време. Свободата на медиите е в дневния ред на Европа. И заместник председателят на ЕК Нели Круз, отговаряща за цифровите технологии и медийната политика и комисарят по разширяването на европейската политика на добро съседство Щефан Фюлер, с председателя на ЕП Йежи Бузек в Страсбург на 15 ноември поставиха свободата на словото в дневния ред на Европа. Разбира се продължава сагата с унгарския закон. Международната комисия не одобрява унгарския медиен закон. По света – законопроект застрашава свободата на Интернет в Турция. А в Северна Америка е възможно част от радио честотния спектър, използван от електронни медии, да бъде отдаден на търг на мобилните оператори. Ами това са медийните новини на седмицата. Две минути остават до 12 и 30. Точно толкова, колкото да Ви пожелая хубав съботен следобед и дано намерим нещо по-добро от Слънцето, което грее прекрасно.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.11.2011

Водещ: Какво се случва в Съюза на издателите? Случващото се прозира ли във вестникарските публикации? Дойде ли му времето да заговорим за закон за печата не като за ерес? Синдикатите се разгневиха. Има ли и други гневни и ще има ли и други гневни? Горещите синдикални теми от седмицата ще коментираме с колегите Дина Христова от вестник „Сега” и Лили Филипова от „24 часа”. Има ли медийни клишета за домашното насилие? С кого трябва да работят гражданските организации – с репортерите или с редакторите? Това са въпросите. Отговорите ще търсим днес в „Клубът на журналистите”. Добре дошли Ви казваме Руслан Беров, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Започваме с медийните новини от света, които по-късно ще сверим с тези, които идват от нас. Очаква се услугата online радио архив на BBC да започне да работи в рамките на следващите 12 месеца. В момента BBC работи върху това. Общественият оператор е в процес на цифровизиране на аудио и телевизионните си архиви. В момента около 20 часа на седмица от архива на BBC, Радио 4, се добавя. Процесът върви със сравнително малки разходи за данъкоплатеца, а сайтът ще предоставя свободно пространство за съдържанието и на други разпространители. Германската медийна индустрия се обяви за единно законодателство за телевизионни и интернет медии, като следствие от новите конкурентни отношения и бизнес модели, нахлуващи в телевизионния сектор от интернет. Традиционните оператори са обект на строго регламентирано излъчване, докато интернет доставчиците се радват на много по-голяма свобода, отбелязаха водещи мениджъри в сектора при откриването на конференция в Мюнхен. Чрез хибридни телевизори и сет топ приемници с достъп до интернет, смартфони и таблети, и други мултимедийни устройства, двата отделни някога свята на телевизионното излъчване и на интернет се сливат. Доставчиците на съдържание могат директно да достигнат до телевизионните екрани чрез интернет, без да се налага да влизат в преговори с кабелните оператори или с платформи за платена телевизия. Традиционните телевизионни оператори изразиха мнението, че по-строгите правила ги поставят в неравностойно положение. Съвсем в друга посока е медийната новина от Франция. Там под егидата на бившия аудио визуален съвет музикантската гилдия и работещите в сферата на радиото се договориха за нови мерки в подкрепа на по-засиленото присъствие на френската песен в радио ефира. Сред най-важните мерки – удължава се от 6 на 9 месеца периодът, в който една музикална продукция се класифицира като нова. Което ще позволи нейното по-продължително присъствие в ефира. От 1 януари догодина френският аудио визуален съвет ще отчита като излъчена френска музика единствено песните с времетраене 2 минути. До сега изискването е било за минимум 1 минута. Изключение разбира се правят само случаите, в които общото времетраене на песента е по-малка от 2 минути. Нови ограничения за чуждестранната собственост върху радио програмите – това пък в Русия. С решение от 10 ноември чуждестранни и чуждестранно контролирани предприятия няма да получават разрешение да основават радио канали или да придобиват над 50% от акциите в радио канал, който излъчва за повече от половината от териториалните жители на страната. И последно – по-строги правила за защита на данните в ЕС препоръчва комисарят по правосъдието Вивиан Рединг и немския министър за защита на потребителите Айгнер. Те обединяват усилията си в тази посока. Работна група по член 19, по конвенцията за човешките права дискутира дали да не бъде направено публично представяне на закона за печатните медии в Германия. Доста сензационна новина. Дали ще я потвърди или не? Радомир Чолаков от вестникарска група „България”. Добър ден.
Радомир Чолаков: Добър ден.
Водещ:Закон за печата – това не е ли вече ерес или има промяна в нагласите?
Радомир Чолаков: Ами струва ми се, че започва да не е вече ерес. Нека да кажем малко предисторията, за да не бързаме да казваме „пишат закон за печата” или някакви други такива неверни сензации, които само стресират българската публика. Факт е, че – значи аз съм член на сдружението на юристите на издателите в Германия и на предишната сбирка ме помолиха колегите да споделя впечатление от ситуацията на печатните медии в България. Започнаха разбира се с това, че в България няма закон за печата. Думата „закон за печата” е табу. След което казах какви проблеми имаме. Примерно имаме проблеми с разпространението, имаме проблеми със собствеността на издателствата. При което колегите много учудено ме попитаха „Добре де, ако казвате, че имате проблеми с тези неща и не искате да имате закон за печата, как смятате да ги решите?” Нали, ако имаш проблем с разпространението, проблемът се решава чрез закон за печата. Поне в Германия е решен по този начин. И така. Общо взето доста се позабавляваха. Ние казваме, че не искаме нещо, което може да и реши проблемите и същевременно се оплакваме, че имаме проблеми. И тогава просто така спонтанно се роди идеята „Дайте да преведем един от немските закони за печата, да се покаже на българската публика и да се попита кой не го харесва, защо не го харесва и какво точно не му харесва.” И ако продължаваме да не го харесваме, завършвам, ако продължаваме да не го харесваме, как смятаме да си решим проблемите, които смятаме, че имаме? Това е.
Водещ:Ами може би с дебнене…
Радомир Чолаков: Институционално предизвикателство. Нека да го приемем като институционално предизвикателство.
Водещ: Другото е дебнене по вестникарските сергии кой вестник е скрит и кой е показан отгоре, което разбира се е доста несериозно занимание. Да Ви попитам какво пише в немския закон, защото Вие го познавате? Какво пише за редакционните политики?
Радомир Чолаков: Е, за редакционните политики нищо не пише, да Ви кажа в немските закони. В немските закони пише, че трябва да има отговорен редактор – лице, което е отговорно за съдържанието на вестника. Но редакционната политика разбира се всяко издание си я определя само. Вижте, те са такива. Немският закон за печата, ако можем да го кажем така, той е структурен закон. Той определя параметрите на вестникарския бизнес. Как се печата вестника, как му се слага каре, как хората си пишат имената, които го издават, как е ясно кой е собственикът, процедурите по разпространение. Примерно задължение по всеки разпространител на вестника да няма право да откаже да разпространи вестник. Механизми за формиране на цена и на брак. Чисто такива структурни въпроси, които регламентират бизнеса като цяло. Няма съдържателни изисквания, ако това имате в предвид. Няма СЕМ.
Водещ:Това имах в предвид разбира се.
Радомир Чолаков: Няма такова нещо.
Водещ:Няма такова нещо.
Радомир Чолаков: Печатът е абсолютно свободен.
Водещ: Как у нас се наема вестникарска сергия?
Радомир Чолаков: Това е, както се казва, въпрос за 1 милион долара.
Водещ:Нямам един милион долара. Мога ли да помоля за отговор обаче?
Радомир Чолаков: Значи общините обикновено в някакви периоди правят планове за поставяне на така наречените едностайни обекти, обявяват ги на търг или на конкурс в зависимост от решението на съответния общински съвет, явяват се някакви хора, които печелят. Обикновено с най-висока цена. След което поставят будки и започват да продават вестници, гащи, чорапи. Няма в българската общинска практика разлика между будка за фъстъци, будка за вестници, будка за гащи.
Водещ:И при това положение не кандидатствам за 1 милион долара, обаче имам отговор на въпроса има ли монопол при разпространението на вестниците и отговорът е много кратък и ясен – да. За това ли става дума?
Радомир Чолаков: Вижте…
Водещ:То е недоказуемо разбира се.
Радомир Чолаков: Да. Недоказуемо е. Има усещане в бизнеса и това се познава по начина на разпространение на вестниците, че някой разпространител контролира доста голяма част от разпространението на вестници. Говори се за някакви порядъци между 60 и 70%. Истината е, че за монопола в същинския смисъл, едва ли може да се говори именно поради тази причина, че будките във всяка община са отдадени под наем на местни хора обикновено. Разрешителните са относително кратки. Общините нямат практика да дават разрешение за будки за повече от 1 година, максимум 2 години. Което значи, че разпространителят на вестници от София така или иначе е поставен в зависимост от притежателите на будките в Разград, Пещера или както щете. Така че този „монопол” е малко крехък и неустойчив. Утре да кажем, ако…
Водещ: Но пък е доста рентабилен.
Радомир Чолаков: Моля?
Водещ:Но пък е доста рентабилен.
Радомир Чолаков: Знаете ли? Боя се, че не. Боя се, че не, защото рентабилност на будка на вестници…
Водещ:Не в прекия – в преносен смисъл на думата обаче. Рентабилен не за тези, които осъществяват дейността и продават вестниците, а за тези, които разрешават.
Радомир Чолаков: Вижте, знаете ли, от германска гледна точка, хубаво е човек от време на време – как да кажа – или да идва в Европа или да се запознава с европейските практики, за да му се избистри малко главата. Значи това, което колегите казват, германските колеги, с които разговарям тези дни, това, което най-много ги учудва именно при структурата на така наречения монопол на разпространението в България е, че той е обусловен политически. Няма икономическа логика. Разбирате ли? Някой започва да монополизира или да заграбва, или да сключва договори с будки, будки, будки, нито една, от които сама по себе си не е рентабилна като икономически обект. Т.е. някаква политическа цел стои отзад. „Дай да установим контрол върху разпространението – може би с намерението някой ден да установим контрол върху съдържанията.” Значи, вижте това, което колегите в Европа казват, ако един бизнес модел няма икономическа логика, той рано или късно ще се провали. Но, вижте, в България, както и преди сме говорили, никога няма да спрат опитите някой да стане господар на нещо. Ако няма икономическа логика, това няма да се случи.
Водещ:Нека да Ви питам така – понеже казахте „усещане” има бизнесът, кой има полза от това да има усещане в бизнеса, а не да има правила в бизнеса?Защото, ако тръгнем по този път, крачката до овладяване на редакционните политики вече е съвсем мъничка.
Радомир Чолаков: Съвсем мъничка е така е. Права сте. Ами кой има интерес? Нека да отговоря така – във всеки случай журналистите, хората, които си вадят хляба от медиите, нямат интерес.
Водещ: Категорично нямат.
Радомир Чолаков: Нямат интерес да няма правила. Сега, все ми струва, че хората, които си вадят хляба от медиите, са малко повече. Те са мнозинство в сравнение с хората, които искат да нямат свободни медии.
Водещ:Защо обаче са мълчаливи и дали са мълчаливи?
Радомир Чолаков: На това Вие трябва да отговорите. Извинявайте.
Водещ:А, не, аз, както виждате не мълча. Даже си поисках 1 милион. Дадох отговори и чакам един милион сега.
Радомир Чолаков: Не може вечно да се питаме защо мълчим. Не знам.
Водещ:Предполагам, че няма мълчаливо да подминете следващия ми въпрос. Кога този закон за печатните медии да го чакаме да бъде представен в България? Печатните медии в Германия.
Радомир Чолаков: Ами говорихме за началото на следващата година, но нека пак да кажа – това е просто, как да кажа, хора, които са добронамерени. Вероятно ще организираме една конференция, не /…/, не с фондации и не с европейски програми, кръгли маси. Желанието просто на групата, която се оформи, е да съберем мислещи хора, да се покаже един закон, да се види какво е чудо аджеба закон за печатът. Толкоз ли е страшно?
Водещ:Политици ще поканите ли?
Радомир Чолаков: Да, вероятно да. Защо не? Медийната комисия задължително. Изобщо всеки, който проявява интерес към темата. Въпросът е да зададем въпроса „Кой се страхува от закон за печата и какво толкова страшно има в този закон?”
Водещ:Ами, не знам. Вие трябва да кажете кой се страхува от закона от печата.
Радомир Чолаков: Защото нека пак да го кажа, вижте, ако има някакъв обществен проблем… Впрочем това важи за здравеопазване, образования, за каквото щете. Ако някъде обществото съзира проблем в регламентирането на отношенията помежду си, трябва да ги регламентира в някакъв вписан текст. Вписаният текст се нарича закон. Ако ние смятаме, че има някакви напрежения или някакви опасения в сферата на печатните медии, сяда се и се пише закон. Това е решението.
Водещ:Между другото понеже заговорихме за това дали прозират някои влияния в редакционните политики, сега, без да Ви казвам имената на вестниците, ще Ви прочета две водещи заглавия и ще Ви помоля за коментар. Едното заглавие: „Според план за енергийна ефективност 20% подарък от държавата за хибридни коли.” Това е едното заглавие. Другото е: „ГЕРБ пак внесе лобистка поправка да няма ДДС за електромобили.”
Радомир Чолаков: Защо трябва да виждаме лобизъм? Защо да не видим различни гледни точки. В крайна сметка двете заглавия, ако правилно разбирам контекста, са диаметрално противоположни.
Водещ:Така е.
Радомир Чолаков: Това не подпомага ли обществения дебат? Нека, да. Едното издание има такава позиция или да кажем такова мнение. Така са разчели предложението. Другото го разчита по обратния начин.
Водещ:Ето сега ще Ви подскажа и подзаглавията. „Наливат 1,566 милиарда за нов авто парк” е едното заглавие. Това е към подаръка. Другото заглавие: „Преференцията ще стимулира единствено бизнеса на няколко автомобилни вносители и китайските возила на един човек”.
Радомир Чолаков: Да. Не знам да Ви кажа. За мен това е израз на плурализъм, честно. Нека да има различни гледни точки. Лошото щеше да бъде, ако двете заглавия бяха идентични. Така, както са диаметрално противоположни, това значи, че в България има демокрация.
Водещ:И последно да Ви питам – кой пише вестникарските заглавия – политиците или журналистите?
Радомир Чолаков: Журналистите.
Водещ:И друг път съм Ви питала.
Радомир Чолаков: Вижте, аз съм убеден, че ги пишат журналистите. Знам, че ги пишат журналистите. Сега, ако някои отделни журналисти се влияят и позволяват заглавията да им ги пишат политиците – много пъти сме го говорили това нещо с Вас. Рано или късно просто вестниците губят доверия, журналистите губят доверие и човек пък в крайна сметка си избира дали да има позиция в този живот или да няма.
Водещ:Случващото се в Съюза на издателите има ли някакво отношение към работата на самите журналисти според Вас?
Радомир Чолаков: Не знам. Не бих казал. Не. Не виждам как, как да кажа, една неправителствена организация на издатели, която все пак е констатирана да събира издатели с противоположни бизнес интереси впрочем, за да обсъждат някакви въпроси от общ интерес, може да повлияе върху изданията. Впрочем, винаги това е било ясно. Много ясно изразявано от всички членове на Съюза на издателите, че съюз, като форум, никога не се е занимавал с редакционна политика и никога, аз впрочем от 10 години следя работата му отблизо и наистина мога да Ви гарантирам, че никога – дори в най-вътрешния кръг, не са се обсъждали редакционни въпроси на отделните издания. Разпространението – да. Взаимоотношения в държавата – да. Но редакционна политика на едно или друго издание – това е било табу.
Водещ: Крайъгълен камък ли да вестникарските будки?
Радомир Чолаков: Как да кажа.
Водещ:Или досадна подробност?
Радомир Чолаков: Крайъгълен камък, знаете ли? Крайъгълен камък е доставката на вестника до отдалечените краища на България. От моя гледна точка, доколкото познавам бизнеса. Значи аз мисля, че го казвах по друг повод във Вашето предаване, в един малък град в България, крайдунавски, да не му казвам името, ежедневно се продават 17 вестника – всякакви. Нали разбирате, че няма никаква икономическа логика да се доставят изобщо вестници в този град, защото от 18 вестника търговската отстъпка е някъде около 2 лева. Значи този, който взима вестниците от областният център, за да ги откара до този краен градец на България, евентуално може да изкара 2 лева. Така че проблемът е в пътя, в транспорта на вестника. Защото много скоро, ако не се реши този проблем и издателите не намерят съвместни начини да оптимизират превоза на вестниците, е напълно възможно много големи части от България да останат без вестници и то по обективни икономически причини, а не защото някой ги е монополизирал.
Водещ:Обаче дали тези обективни причини не са предизвикани с изящната практика да се крият някои издания и да се отказват потребителите да ги търсят?
Радомир Чолаков: Вижте, истината е, че печатният бизнес е в криза. Няма защо да крия това нещо. Интернетът, новите медии, новите технологии просто разсипват старите медии. И това е факт. Сега по-скоро тук въпросът е до колко някой не до там добри търговски практики ускоряват този процес. Общо взето в Германия също се говори, че печатните медии са в криза, но знаете ли? Много е интересно да наблюдаваш хора, представени от 100 издателства, като започнем „Шпрингер”, „Бурда” – всички просто. В момент на криза те се сплотяват. В момент на криза те търсят общите решения. Общи икономически решения. В момент на криза в България, като че ли всеки започва да изпада в паника и да се спасява по единично, което допълнително ускорява процесите на разпад.
Водещ:Всъщност европейските медийни експерти все по-често повтарят, че свободата на словото зависи от оцеляването на вестниците и си заслужава да се направи такова усилие.
Радомир Чолаков: Така е. Аз съм твърдо убеден, че свободата на словото в класическия смисъл, в който я разбираме, се крепи именно върху сериозния ежедневен вестник. И загубим ли тази медия – мисля, че ще имаме големи проблеми, защото виждате телевизията все повече отива в сферата на развлекателното. Интернетът е силно партикуларизиран от пространството. Там просто много трудно се създава /…/. В смисъла на старото понятие на граждански форум. Така че наистина сте абсолютно права и съм съгласен с Вас. Трябва да положим всички усилия, каквото и да коства това, за постигане на съгласие и за стабилизиране на вестниците.
Водещ:Ами началото на годината да очакваме представянето на закона за печата на немските медии.
Радомир Чолаков: Искаме да поговорим. Нека да поговорим, а пък сега, ако имаме добро желание, ако се формира обща воля, ако можем да възприемем някои решения – ок.
Водещ: Радомир Чолаков, благодаря Ви. Радомир Чолаков от вестникарска група „България” пред „Клубът на журналистите” за перспективата немският закон за печата да бъде представен и обсъден у нас. Така щото да си отговорим първо на въпроса ерес ли е да има такъв закон и до колко той би помогнал за вестниците, които са в криза, не само у нас, но и в Европа. Безспорна тема на за седмицата е синдикалното напрежение или по-скоро синдикалните декларации. „Подкрепа” вече напуснаха тристранното партнъорство. КНСБ се готвят утре да вземат такова решение. Общо синдикатите се разгневиха. Може би това е заглавието и въпросът е има ли други гневни. Добър ден сега на колегите Дина Христова от вестник „Сега”.
Дина Христова:Добър ден.
Водещ: И на Лили Филипова от вестник „24 часа”. Тя ни гостува по телефона. Здравейте, Лили.
Лили Филипова:Здравейте.
Водещ:И така. Синдикатите се разгневиха. Ще има ли и други гневни?
Дина Христова: Аз ли да почна?
Водещ:Ами да. Който иска.
Дина Христова: Ами ще има със сигурност. Те вече дадоха заявка – военни, полицаи традиционно. Още никой не е представил официално промените, но аз така имам едни страхове, че най-вероятно нещо се готви за тъй наречените тежки категории труд, защото не вярвам, че правителството ще сложи такава тежка промяна за трета категория труд. Ще остави договореното не променяне на условията за тежките категории до 2014 година. Истината е, че ние всъщност чакаме окончателния вариант. Нещо, което за пръв път се случва, не само в България, а вероятно в целия свят – да съсипва съдбите на толкова хора и в крайна сметка да го направиш без никой да излезе, без никой да кажа „Променяме това, това и това.” И изобщо да се покажат всички видове промени, които се гласят. Прави се подмолно, тайно, с финтиране на диалога със социалните партнъори чрез внасянето директно в парламента от депутати. Дори самите депутати не смеят да излязат с лицата си и да кажат какво точно предлагат и защо го предлагат. Изобщо доста грозна стъпка на това правителство. И случайно или не тя се прави само месец след изборите и каквото и да обясняват, че не бива да се политизира, че всичко е заради икономическата обстановка в страната, аз съм убедена, че не е така. Беше съвсем умишлено изчакано да минат изборите, защото още от лятото бяха трусовете в световните икономики и още тогава имаше сигнали, че нещата не вървят на добре.
Водещ: Лили?
Лили Филипова: Аз също смятам, че недоволни ще има и този път на площада ще излязат не само тези категории, които спомена Дина – ще излязат много други хора, работещи хора, които още са далеч от пенсия, защото мисля, че на хората им омръзна тази откровена подигравка от страна на управляващите с тях, защото това, което трябва да се случва в едно нормално гражданско общество е когато има споразумение, такова, каквото беше подписано миналата година между правителство, синдикати и работодатели, с конкретни параметри за една пенсионна реформа, то трябва да се спазва. И хората, малко или много, бяха решили, бяха приели това, за което се разбраха социалните партнъори и бяха решили, че всъщност това правителство ще се държи наистина джентълменски. Нещо, което виждаме, че не само не се случва, ами се нарушава брутално. Именно просто броени дни след изборите. Това е едното нещо, което според мен е недопустимо. Второ нещо е това, за което и Дина спомена, че правителството не играе открито, действа подмолно чрез депутати или група депутати – тези поправки ще бъдат внесени. И третото нещо, което не е за подценяване – не може пенсионна реформа да се прави през бюджета. Да се прави с поправки в закона за бюджета. Пенсионната реформа е нещо, което се прави с перспектива 20-30 години. За проблемите на дефицита на НОИ се говори в последните 10 години. Миналата година, когато се подписа, през 2010 година, споразумението между правителството, синдикати и работодатели, тези проблеми се знаеха много ясно. Тогава не стигна смелостта на управляващите и сега те използват набраната инерция и доверието, което спечелиха на изборите, за да направят възможно най-непопулярната крачка. Не че те нямат основания, но не може толкова драстични реформи да се правят от днес за утре. Има други начини.
Водещ:Да Ви попитам, това нов подход ли е? Обикновено при такива промени се даваше един по-лош вариант и после всички въздъхвахме, когато се правеше крачка назад. Сега обаче нещата са променени. Първо се заговори за една година повече трудов стаж, от вчера се говори вече за две. Това нов етап ли е? Нов подход ли е към проблема?
Лили Филипова: Ами според мен не е нов подход. Пробват се различни варианти и напълно възможно е да се говори за две и в последния момент отново да се свали на една година с идеята, че правителството прави някакъв жест на разбиране. Но всъщност това няма абсолютно никакво значение. Така или иначе стъпката е достатъчно драстична. Дали ще бъде една или две, след две години – това всъщност няма никакво значение. Това е една и съща… Просто това няма никакво значение за хората, които ще бъдат засегнати.
Водещ:Въпрос и към двете Ви – какво стана с телефоните, когато новината плъзна? Дина?Редакционните телефони.
Дина Христова: Ами аз лично не знам какво стана, защото когато новината плъзна, ние всъщност бяхме на мястото на събитието на тристранките в парламента, където тези неща се дебатираха, така че не знам да са звънели. Но лично на форума на „Сега” – той разбира се се подпали. Подпали се в голяма степен от недоволни за това, че на военни, на полицаи отново се запазват едни доста сериозни привилегии. Аз лично страхотно уважавам тези професии. Имам много близко семейство, където мъжът едва е оцелял, наръган от бандит наистина, но смятам, че тези привилегии не бива да се получават за сметка на други категории хора. Т.е. от 60 хиляди примерно полицаи, в най-лошия случай може би на стотина наистина ще бъдат поставени в опасност. Нека да се замислим наистина за техните семейства. Нека да се знае, че когато съпругът Ви работи на такова място, ако нещо, не дай си Боже, му се случи, Вие ще бъдете до живот уредени, така да се каже. Децата Ви, Вие. Но това нещо да става по друг начин. Чрез застраховки, чрез други механизми, а не да има /…/, защото аз подозирам, че дори самите тези хора вероятно са доста недоволни като гледат, че на някои техни колеги най-големият страх в професията е да не ги хваната като взимат подкуп. А в същото време един ден те ще получат същите права, същите привилегии, каквито биха получили те като са гонили наистина бандити, докато животът им е бил в опасност. За това смятам, че дори и там им и привърженици, и противопоставящи се на тази оравлниловка, ѝкоято съществува. Според мен там би трябвало да се сложи минимална възраст. Не може да се пенсионират средно на 50 години военните и полицаите, а в същото време пенсиите да са им средно около 500 лева, докато на обикновените хора да са малко над 280 лева. Не може да ги сравняват с ранното пенсиониране при минъори, при работещите под земята, защото тези хора изпълняват сравнително по-тежки условия при излизането си в пенсия, сравнено с тази категория държавни служители. Така че това ужасно много дразни хората, че отново се натоварва една категория хора. Има статистика. НОИ водят страхотни статистики. От тях могат да се извадят абсолютно всякакви неща. Ами трета категория труд, т.е. хората, които работят до последно, без да се възползват от каквито и да е други възможности за по-ранно пенсиониране със стаж в тежки професии, смесен стаж, инвалидизации и т.н., ами те са само около 41% от всички. 57% някъде минават през смесено осигурителен стаж, който също може да им свали възрастта за пенсиониране. Инвалидните пенсии растат главоломно. Вече са 40% от ново отпуснатите инвалидни пенсии. Там трябва да се търсят резервите всъщност. От там да се започнат мерките. Иначе да – никой не отрича, че промени трябва да има. Но те, както каза Лили, не може да се правят две седмици преди новата година. Не могат да се правят толкова драстично. Лично синдикатите имат голям грях към хората според мен, че миналата година те излязоха на улицата при едно предложение, което наистина трябваше да се оспори – увеличаването на стажа не с три години, а с по година, което създава тъй наречения казус – една група хора никога да не успят да се пенсионират, защото винаги следващите нови условия ще ги засегнат. Тогава БСК излязоха с едно предложение, което на мен ми се стори най-логично от всички, които излязоха. Три месеца стаж – три месеца възраст. Става безболезнено. В годината си го изпълняваш. Така или иначе вдигането на стажа там, където го няма, ще доведе до по-дълго работене като възраст и това щеше да се получи безболезнено. Можеше да се започне от 2012 година. Да – 2021 година, аз дори на бас съм се хващала с депутати, че още от догодина ще започнем пенсионна реформа, които ме убеждаваха как „не, ние имаме дългосрочен план”, как няма да се променя и т.н. Така че синдикатите от тази гледна точка имат грях към хората, че те натиснаха за едни неизпълнимо меки условия. Това е факт. Но не може с една година да вдигаш след две седмици на хората възрастта и да им разбираш съдбата, живота, сметките, да не говорим, че това е едно поколение, което чакаше до 2009 година да изпълни условията от предишната пенсионна реформа и сега отново няма да може да се пенсионира.
Водещ: Лили, чува ли Ви някой като пишете тези неща и кой главно Ви чете?
Лили Филипова: Ами хората, които очевидно са засегнати и те не остават в никакъв случай равнодушни. Аз искам към това, което каза Дина, да добавя още нещо, свързано с финансовите параметри. Нещо, с което мисля, че управляващите много спекулират. Значи те твърдят, че, Дянков специално и неговият заместник, че ако не се пенсионират 90 000 души през 2012 година, умножено по 12 месеца и не вземат средна пенсия 300 лева, ще бъдат икономисани към 300 милиона лева. Освен това се има в предвид, че примерно една част от хората ще останат на работа и от тях ще дойдат още 100 милиона лева от осигурителни вноски и така те правят една елементарна сметка, че с тази стъпка от догодина в НОИ ще влязат допълнително 400 милиона лева. Всъщност тази сметка много експерти вече обърнаха внимание, че тя е направена без кръчмар, защото от тези 90 000 души, голяма част от тези 90 000 пенсии годишно, голяма част от тях са инвалидни и всъщност повишаването на пенсионната възраст тях няма да ги спре. Точно обратното – интересът към инвалидните пенсии, към освидетелстването от ТЕЛК, ще се засили през следващата година и всъщност този икономически ефект, към който правителството е така стремглаво устремено, няма да се получи. Така че всъщност имаме една просто така гола амбиция на бюджета, една сметка без кръчмар и едно безумно унижение и откровена подигравка с хората.
Водещ:И понеже заговорихте за кръчмар, сега да Ви питам и за една прогноза. Ще влязат ли синдикатите в ролята на горския?
Лили Филипова: Аз смятам, че синдикатите ще излязат, но не съм много убедена в техния успех. Просто имам известни резерви. Тяхното поведение през последните години не е много убедително. Просто не е напълно принципно. Не е напълно принципно. Имам известни основания да смятам, че те ще направят някаква отстъпка.
Водещ:Дина?
Дина Христова: Освен това тяхното намерение е в момента те да излязат в дена, в който нещата се дебатират в Народното събрание. Както стана ясно, намерението на управляващите е да го вкарат между първо и второ четене в друг закон – закон в бюджета на ДОО. Което означава, че това нещо ще мине само с едно гласуване. А протест в деня, в който това гласуване ще бъде, е абсолютно безсмислен и абсолютно неефективен. Тогава абсолютно няма да се случи, каквото и да било. Ако ще не 20 000, както миналата година изкараха КНСБ, ако ще и 2 милиона да извадят на улицата, изборите минаха – другите са през 2013 година. Миналата година си беше предизборна. Още тогава трябваше.
Водещ:До колко има смисъл и до колко медиите могат да направят нещо, при положение, че им остава да се хващат само на бас разни депутати? Останете с нас, ще продължим след малко. Ще успеят ли медиите наистина, не да догонят вятъра, ами да предизвикат един обществен дебат по този въпрос, защото очевидно е, че синдикатите имат проблем с графиците, но пък репортерите, които се хващат на бас, като че ли не са фактор, който да ни навява оптимизъм? Дина? Изобщо този бас е спечелен – то е ясно, ама дали печалбата е дадена или някой друг път? „Татко ще ми купи колело, ама някой друг път”.
Дина Христова:Някой друг път ще бъде. Лошото е, че спечелих този бас, честно казано. Щеше ми се да не съм такъв реалист в случая. По-скоро да беше песимистично. Големият проблем в случая е твърдата позиция на правителството да го направи това нещо, независимо от всички предупреждения. Лили вече спомена за това как всички тръгват да се инвалидизират, да търсят всякакви начини на пенсиониране. Пак статистиката на НОИ ще ползвам. През 2010 година, когато се заговори за пенсионната реформа, в края на годината имаше такъв бум на пенсионери, че в крайна сметка 15 000 и повече от плана са хората, излезли в пенсия от миналата година. Натам върви. В момента прогнозите на НОИ са същите и за 2011 година. 15 000 повече пенсионери спрямо плана. Това означава, че в никакъв случай догодина няма да има ефект в НОИ, за да може да се каже, че с тези пари, виждате ли, които ще спестим, ние ще подарим по 9 лева на хората с най-ниски пенсии. Когато го казах това нещо на зам.министъра Владислав Горанов, той абсолютно директно, съвсем нагло според мен, ми заяви „Може сметките ни да не са съвсем точни, да не са такива, но ние това трябва да го направим.” И въпросът приключи. Аз пак казвам – нямам против, че беше безумно изнесена пенсионната реформа във времето, но ето сега дават пример с Франция, която си е изтеглила от 2018, но за 2013, а не за след 2 седмици. Там вдигат пенсионната възраст от 60 на 62 години. Между другото малцина знаят и си дават сметка, че пенсионната възраст в България е 65 години, защото това е възрастта, на която всеки може да се пенсионира при минимум 15 години реален трудов стаж. Т.е. в тези години не влизат майчинство, военна служба и т.н. Така че най-вероятно тази година също ще се вдигне. Ако управляващите не ги вдигнат от 65 на 66 години, това означава, че съвсем ще натоварят най-честните към системата. Защото идеята всъщност е осигурителния принос. Когато се пенсионират на 65 години с 15 години стаж, този осигурителен принос е по-нисък, отколкото, ако човек се пенсионира на 60 години с 40 години трудов стаж. Това е важното. Да се стимулира осигурителният принос, участието в системата. Сега последно се оказа – първо Дянков обясняваше как работили 2-3 години над пенсионна възраст, след като стана ясно, че не е така и че средната пенсионна възраст всъщност в България няма и 60 години като се включат всички ранни пенсионирания. Сега се оказа, че всъщност той е имал в предвид, че хората се пенсионират и започват да работят. Да, започват да работят.
Водещ: Защото пенсиите са ниски.
Дина Христова:На една част са ниски, само че от около 130 хиляди работещи осигурени пенсионери – ами 16 хиляди през 2009 година са в бюджетния сектор. 26 хиляди са били в бюджетния през 2009. Това са същите тези хора, които седят там и работят след пенсия и взимат пари от бюджета. А останалите 20 хиляди са в охраната. Това отново са същите тези ранно пенсионирали се военни и полицаи, които са отишли там.
Водещ:И ако зададем въпроса, колко от тези изброени хора имат някакви политически обвързаности, то тогава нещата ще придобият друг при вкус. Да оставим обаче това на страна. Кой ползва статистиките, Лили, и помагат ли статистиките за вземане на решения? Или от тях стават чудесни журналистически коментари, но не и управленски решения?
Лили Филипова:Статистиката е нещо, което може прекрасно и брилянтно да се използва за различни цели. Просто статистиката у нас се използва – тя се чете, както Дяволът чете Евангелието. Всеки, пречупил едни данни през собствената си призма, може да направи най-различни интерпретации. Аз, за съжаление, също така като Дина не съм много оптимистично настроена за изхода от тази битка. Битката ми се струва с предизвестен край. Още повече, че всъщност ние виждаме една цялостна… Този елемент – вдигането на пенсионната възраст, е част от една цялостна стратегия за орязване на социални придобивки. Имам в предвид другата идея, която разбуни обществото – именно махането на класа за прослужено време. Нещо, което знаем, че в момента се дебатира не само в рамките на държавната администрация, а и по принцип.
Водещ:Но това пък е един доста ловък ход, защото „разделяй и владей” сработва незабавно.
Лили Филипова:Ами в случая аз не виждам кои ще бъдат разделените. Кои са разделените в случая?
Водещ:Ами…
Лили Филипова:Няма разделени. Просто едно, съжалявам, че малко ще мина в страни, но искам да кажа, че махането на класа за прослужено време дава перфектна възможност за субективна оценка за работодателя, за работника. Тъй като всъщност изключва обективната възможност с натрупването на повече опит и повече стаж ти да получаваш увеличение механично на работната заплата. Така че всъщност, не знам, виждаме, че ощетената категория не е една. Те са работещите, но в различни възрастови категории и по различни признаци.
Водещ:И така. Обединяваме се около едно заглавие, което заедно с Дина написахте „Дяволът чете Евангелието”. Нека сега да се замислим върху подзаглавието. Това е платно с масло, скица или карикатура.
Дина Христова:Ако беше карикатура щеше да е много хубаво.
Лили Филипова:Ако беше карикатура, щеше да е прекрасно, звучи весело, но карикатурата предполага и някаква закачка. А на мен ми е доста трудно да открия веселите елементи на цялата тази история.
Водещ:Всъщност в мрежите, във www.facebook.com мрежата има един нов виц. „90 на 60 на 90” – това била любимата мярка на финансовия министър. Пенсионираш се на 90, с 60 години трудов стаж и 90 лева пенсия.
Лили Филипова:Прекрасно. Това е просто прекрасно.
Дина Христова:Има един проблем. Обаче Дянков не е сметнал ужасните условия на пазара на труда в последните 20 години, така че за съжаление българите и за 100 години няма да могат да направят даже и 40 години трудов стаж. Така че от само себе си тази криза на пазара на труда ще реши проблемите според мен, демографските проблеми на бъдещите управници, защото просто много малко хора ще успеят да изпълнят изискванията за стаж, за да могат да се пенсионират на време. Било то на 65 години, на 63 жените или колкото ги направят там. Това е другото, което всички предупреждават Дянков, но той разбира се си го пуска между ушите. Че не можеш ти да вдигаш с една година възрастта за пенсиониране, когато на пазара имаш 300 000 работни места по-малко, когато една четвърт от младежите са ти безработни, когато за тях няма в момента работни места, съответно те след време няма да могат да изпълнят условията за пенсия, няма да могат да излязат от пазара на труда. Но между впрочем, Лили спомена за цял пакет от отнемане на права и пропусна да спомене нещо, което тя първа видя – че увеличаването на периода, върху който ще се изчисляват всички обезщетения, което също е една абсолютна гавра, тя също е идея на финансовото министерство, твърдо и категорично доказано, като цялата идея е да се намалят обезщетенията, защото в НАП просто не могат да осъществяват контрол. Всичко тръгна от това, че миналата година бяха хванати едни 220 осигурители, които бяха източили с дълготрайни болнични НОИ с около 13 милиона, като основната схема беше, че тези осигурители регистрираха с една година назад трудови договори. А трудовите договори, ако не знае Дянков, се регистрират в НАП, което е на негово подчинение, а според кодекса на труда това не трябва да става повече от 3 дни назад. От НАП просто не успяха да хванат този начин…
Водещ:А пък от друга страна кой ще отговори сега на въпроса – 240 или 270 ще бъде майчинството?
Дина Христова: 240.
Лили Филипова:240. За съжаление. Ако мога аз да кажа, защото аз много го изстрадах това движение напред и назад. Значи първо стана ясно, че… Т.е. министърът обяви по някакъв много странен и изненадващ за нас начин, че ще има увеличени от 240 на 270. В същия този ден пресцентъра опроверга неговото съобщения. Три дни по-късно на тристранка не друг, а синдикатите обявиха, че всъщност говорим за 270 лева и нито лев по-малко. И след това всъщност стана ясно, че всичко това са празни надежди. И последно майчинските ще бъдат 240 лева.
Дина Христова:Още търсят пари за тях обаче.
Лили Филипова:Да продължават да търсят.
Водещ:Стискаме си ръка за заглавие „Дяволът чете Евангелието”, подзаглавие скица и можем да започнем така „Авторът е искал да каже, че ние няма да действаме”.
Лили Филипова:Точно така, да.
Водещ: Сега последно сериозно искам да Ви попитам – има ли случаи, в които се оказва, че тези Ваши коментари или тези Ваши информации нямат вестникарско място?
Лили Филипова:Ами за щастие мога да кажа, че вестникарско място има и на тези информации се обръща подобаващо внимание, заради което и ние можем да вникваме в дълбочина и имаме мотив да продължаваме да ровим.
Водещ:Вестите, пуснати в мрежата, как се развиват? Бурно?
Лили Филипова:Ами бурно разбира се. Да.
Водещ:Дина?
Дина Христова:Аз твърдо не мога да се оплача от някакво орязване на място за тези новини и самият факт, че през последната седмица вестник „Сега” е с по две- три страници, запълнени с този проблем – означава, че няма цензура. Ако това е подтекстът на въпроса. Официалната тема в българските медии има сериозно място според мен и управляващите някак си не могат да го овладеят.
Водещ: Но пък, така естественият рейтинг на подобна тематика ли е този, който спасява нещата в тази посока?
Дина Христова:Не.Не мисля. Това си е тема, която вълнува всички. Вълнува и работодателите, като такива. Вълнува и хората, така че винаги социалната тематика е била в основата на всички медийни издания.
Водещ: Лили, ще се сбъдне ли прогнозата, че като застудее и българинът излиза навън?
Лили Филипова: Очевидно да, колкото и да неприятно да ми е. Мисля, че отново вървим към ноемврийски леден дъжд и дори сняг вече, и протести навън, защото просто е неизбежно. Друг е въпросът какъв ще бъде резултатът от поредните ноемврийски протести.
Водещ:И всъщност скачането ще бъде не цветово, с по съвсем прагматични причини.
Дина Христова:Да, този път едва ли ще има някакъв политически при вкус в тези протести, защото според мен управляващите наистина вече прекалиха. Най-страшното в цялото нещо е, че с отнемането на тези права, тотално се срива стимулът изобщо да се осигуряваш. Няма млад човек, който в момента да казва „Аз искам да се осигурявам, за да имам пенсия.” Всеки казва „Аз никога няма да имам пенсия”.
Водещ:Ами може би беше добре всичките тези реформи да вървят успоредно с някакви по-строги регламенти за пенсионните дружества, които в момента събират вноските за доброволно пенсионно осигуряване. Но тяхната доходност е доста различна и спорна.
Лили Филипова:Доходността на пенсионните дружества е нещо, което зависи от много фактори, наистина.
Водещ:Така е, да.
Лили Филипова: На фона на кризата те също пострадаха.
Водещ:Но някак си би трябвало да бъдат част от тази реформа.
Лили Филипова:Те се опитват да бъдат част от тази реформа, доколкото могат. И все пак – да не забравяме, че те правят и бизнес. Но аз мисля, че в това отношение все пак регламентите у нас са достатъчно строги и не мисля, че по някакъв начин частните пенсионни дружества в момента ощетяват, когото и да било. Просто не смятам, че… Не е момента за подобни неща и реално няма проблем, свързан с това.
Водещ:Дина?
Дина Христова: Да, пенсионните дружества действат колкото и както им позволява икономическата обстановка. Регламентите в България наистина са доста сериозни. Доста строги, за да могат съвсем да ти загубят парите. Даже се мисли във варианти, вече не знам до къде стигна този закон – има проекти и предложения за Комисията по финансов надзор за промени, които да им дадат по-голяма свобода за действие за инвестициите.
Водещ: Но това са разбира се подробности на фона на всичките неща, които…
Дина Христова:Това ще видим след 40 години като дойдат пенсиите ни.
Лили Филипова:Първите втори пенсии.
Водещ:Благодаря на колегите Дина Христова от вестник „Сега” и Лили Филипова от „24 часа”. В момента в Пловдив е кръглата маса, организирана от Европейската комисия за превенция на домашното насилие. По интересното обаче – има ли някакви трайни медийни клишета по темата? Защото ако не правят смисъл медиите, няма смисъл от това. Добър ден на Госпожа Стоила Богданова.
Стоила Богданова: Добър ден.
Водещ:Има ли медийни клишета по отношение на насилието?
Стоила Богданова: По отношение на насилието над жени и деца – това, което е темата на кръглата маса, има много медийни клишета. Едното, от които е желанието на медиите да представят по един не етичен начин жертвите на насилие. Ние тук обсъждахме, че усилията на неправителствените организации, на институциите, които са натоварени с това да осъществяват превенции и защита на жертви на насилие, полагат усилия да се срещат с журналистическата общност и да представят проблема. Това, което сеобсъди на тази кръгла маса – че може би е неоходимо да се говори с редакционните колективи, с тези, които определят…
Водещ:Редакторите.
Стоила Богданова: Да, редакторите – тези, които определят редакционната политика, защото проблемът е социално значим и не може да има заглавия от рода на „Всяка четвърта пребита”. Освен това представянето на проблема по този начин затваря жертвите в себе си и те не искат да говорят за това, защото се чувстват унизени пред общността, в която живеят.
Водещ:Притеснявате ли се, че това Ваше желание да общувате с редакторите, които на повечето места се наричат продуценти, да Ви кажа, притеснявате ли се, че може да бъде грешно разтълкувано като желание за влияние върху редакционната политика?
Стоила Богданова: Ами аз лично и така цялата общност не се притесняваме от това, защото ако те са склонни на дискусия и в рамките на диалог да се уточняват тези неща, винаги ще се стигне до едно приемливо решение. Т.е. ние не искаме да се намесваме в редакционната политика. Ние искаме просто да се спазват едни минимални стандарти, когато се съобщава и когато се говори за тези случаи. А такива минимални стандарти има вече предложение да се приемат от Европейската комисия и те да станат задължителни за всички, които по някакъв повод публично коментират и говорят по тези проблеми.
Водещ:Това ли е поводът за оптимизъм? Европейската комисия, която ще дойде като спасител за нас.
Стоила Богданова: Ами не само това. Това, че ние сме отворени за диалог и ди представям, че и хората, които са редактори и продуценти, както Вие ги наричате,ще отговорят по същия начин на нашата покана – за диалог и наистина да се промени тази грешна представа, че хората искат да гледат кръв и насилие, хората искат да бъдат показвани. Деца и жени, които изглеждат не добре, жени, залети с киселина. Хората искат да разберат какъв е проблемът и какъв е начинът всички ние да си отговорим на това с кой, каквото може да съдейства, за да намалим тези случаи.
Водещ:Какъв е интересът към тази кръгла маса? Журналистически?
Стоила Богданова: Имаше местни медии, защото в Пловдив се провежда масата. На национално равнище е разпространен един /…/. Интересът обаче на всички, които работят по проблема, е много голям. Тук присъстват много неправителствени организации, представители на институциите на министерства, представители …
Водещ:Това е чудесно, но нали си спомняне Наполеон какво беше казал? „Ако не се прочете за това, все едно го е нямало.”
Стоила Богданова: Ами, надявам се, че от тук натам много ще се чете. Вие го отразявате. Надявам се, че и медиите, които днес бяха и снимаха, също ще го отразят. Да, аз съм съгласна с Вас, че ако нещо не се отрази медийно, то не се е случило. Но имам и друг оптимизъм, че неправителствените организации, зад които стои реална общност, а не измислена неправителствена организация и които дават услуги – те също го разпространяват и говорят в своите си общности. А много повече са вече механизмите, по които могат да се предадат събития и съобщения.
Водещ:Може би – един редакторски съвет, това с услугите, много лошо звучи. Подвеждащо.
Стоила Богданова: Така ние му казваме,.
Водещ:Подвеждащо. Зная, че е термин, но наистина звучи подвеждащо. Разбира се това беше една усмивка в края на нашия разговор. Благодаря на Госпожа Стоила Богданова. Успех на работата. С интерес ще прочетем утре какво са написали медиите за тази кръгла маса, организирана от ЕК за превенция на домашното насилие. Това беше всичко от днешното издание. Хубав и спокоен ден Ви желаем Вячеслав Бошнаков, Руслан Беров, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.11.2011

Водещ: Цяла седмица бюджетът и финансовите неблагополучия бяха в основата на новините. И с медийна новина ще запомним седмицата – намаленият бюджет на БНР и увеличеният на БНТ. Разбира се тази новина е лоша, защото какво по-лошо от това двете обществени медии да се затворят една за друга? Как изглежда обаче вестникарската подредба на основния дневен ред на водещите заглавия днес? „Труд” – „Брюксел призна – Европа печели от българските гастарбайтери”. „Новинар” – „Телевизорът победи хладилника”. И да не си помислите, че става дума за някакво продоволствие, просто образи. „24 часа” – „Вдигат с по 6 месеца на година възрастта за пенсия”. „Монитор” – „Лютеницата по стандарт”. „Дума” – „И студентите бесни на бюджета.” „Сега” – „Държавата стовари осигурените и плащането на скъпото лечение”. „Стандарт” – „Булки връщат халките”. Това е положението с вестникарския дневен ред. Как обаче изглежда другият медиен дневен ред? Да се върнем на бюджета, защото е очевидно – каквото и да се пише, очевидно става дума за пари. Не знае кой, кога и как е планирал обсъждането на бюджета на отделните борси и в него да се обсъжда в парламентарните комисии в навечерието на 10 ноември, но 22 години по-късно това е един доста формален акт, за това аз се позамислих какво точно се крие зад този формален акт. Само за протокола да кажа – депутатите, които участваха в обсъждането го приеха с 10 гласа „за”, 7 „против”, 1 се въздържа. И ако преди години за култура се отпускаха 0,6% от БВП, то те сега са 0,5%. А победителят – победителят е чиновникът от Министерство на културата. Това пък чух лично от тези, които всъщност правят културата и отидоха да чуят за какво става дума. Преди 22 години не знаехме, че свободата не е еднократен акт. За нея се воюва всеки ден и не със скачане, но пеенето в конюктурен хор е тъпо. Точно това си мислех, докато слушах обсъждането на бюджета. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Едва ли само у нас има финансова криза, едва ли само у нас се мисли за рестрикции на бюджетите на медиите. Това обаче е една малко по-хлъзгава територия, в която нещата трябва да бъдат поставени на някакви принципни основи. Как стават нещата в Европа? Нека да си припомним сега. Чухме го в миналото издание от Райна Константинова.
Райна Константинова:Рейтингът е една чисто математическа категория. Те в важна за рекламодатели, тя е важна за ситуационни анализи. Когато говорим за общественото радио, както и за обществената телевизия, някой път цифрите не са толкова важни. Ако Вие правите една културна програма, не можете да очаквате много високи рейтинги и те никъде не са налични. Обществените медии в този смисъл, както и въобще медиите, са като банките. Те могат да са бедни, могат да са богати. Нямат ли доверие – нямат нищо. И тези хора, които работят вътре и тези хора, от които зависят решенията, трябва да знаят това много добре. Просто като молитва всяка сутрин. А как се запазва доверие? Ами с това, което се нарича качество. Това е истината, точността, надеждност, компетентност, уважение, безпристрастност и т.н. Оригиналност, иновативност, достъпност и увличане на хората. Радиото очевидно има рецепта – нашето радио, българското.
Водещ: Все по-често се случва на международни форуми радио общността да има известни препоръки, които не са поименно насочени към финансовите министри на страните, но на практика са към тях. До колко те чуват тези препоръки?
Райна Константинова:Ами трябва да започнем с това, че управлението, общо казано, на медиите в Европа е прерогатив на националното законодателство. В Европа финансирането на обществените медии е различно. Има такива, които са финансирани от държавния бюджет. Има такива, които са финансирани от лицензионна такса. Т.е. хората плащат, за да ги слушат. И в момента има дискусии кой е трайният модел за финансиране. Ние държим, че лицензионната такса е тази, защото първо – това прави медията независима от политическите сили и второ – защото ангажира самата медия с отговорност пред нейните слушатели. Разбира се в страните със стабилна демокрация, бих споменала тук Холандия и Испания, финансирането е от държавния бюджет. Но те имат три годишни планирания на бюджета, които никоя следваща политическа сила в случай, че правителството се смени, няма да бъде изкушена да намали и разбира се има културата за програмна независимост на медията. В моменти на финансова криза финансовите министри свирят първа цигулка – това е навсякъде. Но те трябва да знаят, че независимостта на обществената медия като барометър на демократичното развитие на една страна е толкова важна, колкото са важни болниците, колкото е важен транспортът, колкото е важна сигурността.
Водещ: И така. До молитвата го докарахме. Булат Окуджава ни помогна. Въпросът е, че нямаме три годишно бюджетно планиране и поради тази причина радиото е с 7 милиона по-малко в бюджета си за годината. Какво значи това? Нека да тръгнем от тук. Добър ден казвам на госпожа Даниела Петрова – председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Здравейте!
Даниела Петрова: Здравейте! Много ми е приятно да участвам в обсъждане и споделяне наистина в един много труден момент, когато се намаляват разходите на конкретна медия. Но като цяло бихме искали да споделим задоволството, че макар и малко с 12,95% има увеличение на бюджета за културата, предвиден в бюджета през 2012 година. Бюджетът предвижда съответно приходи и разходи, които разпределя по конкретни направления. Като за 2012 година за функция „Култура” по консилидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 391 милиона и 700 хиляди лева, които са 0,5% от БВП. И действително.
Водещ:О,6 са далеч.
Даниела Петрова:Да. Всеки би се радвал, когато тази нуличка, която е пред запетайката…
Водещ: По-скоро цифричката след нея е по-голяма, да.
Даниела Петрова:Да, но към настоящия момент това е, което се предлага.
Водещ:Нека да чуем сега и какво каза опозицията в лицето на господин Петър Корумбашев – депутат от Комисията по култура, гражданско общество и медии. Той беше активен на обсъждането на този бюджет. Здравейте господин Корумбашев. Господин Корумбашев, дали ме чувате? Опозицията я няма. Ще опитаме да възстановим разбира се връзката. Госпожо Петрова, ако имаше три годишно планиране, бюджетно, такова, каквото госпожа Константинова каза, че важи по света за медиите, смятате ли, че щеше да се стигне до това намаляване на 7 милиона в бюджета на националното радио и изобщо как бихте опонирали на хората, които скептично се усмихват и казват „Който не слушка, няма да папка!”?
Даниела Петрова:Ами не бих коментирала по този начин „Който не слушка, не трябва да папка!” Разбира се вече конкретни пера се намаляват. Има намаление не само в този…
Водещ: А кои са конкретните пера, от които е предложено намалението?
Даниела Петрова:Намалението, ще посоча, намалението мисля, че от фонд „Текущи и капиталови разходи”. Но за да бъде по-прецизна сега ще Ви съобщя и цифрите, които са посочени. Бюджетът на БНР в предложения законопроект, който разгледахме в комисията, са 2012 година са предвидени разходи в размер на 44 милиона 165 хиляди и 900 лева. Като съответно те са намалени спрямо 2011 година с 13,66%. Тези разходи, които са представени, са за осъществяване на основните цели на обществения оператор – подготовка, създаване и разпространение на националните и регионалните радио програми. Като съответно капиталовите разходи са в размер на 3 милиона и 900 хиляди лева и те са предвидени за продължаване на технологичното преустройство и обновяването на БНР.
Водещ:Нека сега да чуем и господин Корумбашев. Възстановихме връзката. Здравейте, господин Корумбашев!
Петър Корумбашев: Здравейте!
Водещ:Радвам се, че все пак ще можем да се чуем. И така. Бюджетът беше приет независимо от аргументите, които изтъкнахте.
Петър Корумбашев:Бюджетите така се приемат от управляващите винаги. Независимо от аргументите, които се изтъкват, така че няма някаква различна практика. Но се надявам, че тази практика може да бъде поправена между първо и второ четене. Още повече, че бюджетът на културата беше доведеното сираче две години в бюджета на България. Казвам го на фона на това, че БВП да речем не расте с това темпо, с което се иска, или пък цялостно бюджетът пада. Бюджетът за култура падаше много пъти повече, отколкото националния бюджет. Но сега имаме щастлива ситуация. За първи път, от както е това правителство на власт, почна бюджета за т.нар. функция „Култура” расте и респективно имаме повече пари за Министерство на културата, съответно за театри, за музеи. Макар и да са малко, но все пак единствените функции, които нарастват, са култура и образование. Нараства и бюджетът за БНТ, което също е оправдано, защото нейният бюджет беше драстично орязан две години подред. Но абсолютно неясно – бюджетът на телевизията нараства, а пък бюджетът на радиото спада. Няма някаква логика, която да ни казва, че единият оператор трябва да бъде нагоре, а другият – надолу. Според мен логиката, когато се движи бюджетът е, че или бюджетът на двата оператора отиват нагоре, защото бюджетът расте, или бюджетът и на двата оператора отива надолу, защото бюджетът пада. Абсолютно неясно. В този случай единственият, който е ощетен при това нарастване освен култура, е БНР. В комисията по медии и култура аз не получих отговор от нито един представител на изпълнителната власт, който се е сетил да ореже бюджета на националното радио с 7 милиона. Според мен това не е свършено от Министерство на културата. Аз разговарях със зам. Министъра Митко Тодоров. Той каза, че изобщо нямат отношение по процедурата по формиране на бюджета на националното радио. И според мен някой чиновник от Министерството на финансите е драснал и е казал телевизията нагоре, радиото надолу.
Водещ: Госпожо Петрова, дали ще научим наистина кой все пак е предложил бюджетът на националното радио да бъде с 7 милиона по-малко?
Даниела Петрова: Вижте, аз не мога да посоча точно кой.
Водещ:Да, всички питаха да обсъждането. Никой не отговори.
Даниела Петрова:Тъй като представители на Министерство на финансите казаха, че не е участвал пряко в изготвянето, а само в представянето на бюджета. Така че бюджетът в крайна сметка преди да влезе в Народното събрание, той минава през Министерски съвет. Т.е. авторът на бюджета е Министерството на финансите.
Водещ:Имате ли притеснения на фона на прогнозите, които правят от EBO, че пред радиото има бъдеще. Разбира се те го чертаят цифрово, хибридно, разпространяващо се на различни платформи. Но имате ли усещането, че в резултат на орязването на този бюджет БНР няма да се впише и ще бъде по-скоро в графа изключения, отколкото в друга графа?
Даниела Петрова: Ами не бих счела, че трябва толкова крайно и бързо да се изказва човек. Все пак това не е окончателният бюджет. Надяваме се между първо и второ четене да има предложения, да има преосмисляне дали цифрата да бъде 7 милиона. Дали съответно радиото също предполагам може да търси варианти, ако се запази това намаление по какъв начин би могло да се справи, защото човек, когато разполага с бюджет, ясно е, че той трябва да смени някои от приоритетите му. Но аз не смятам, че към настоящия момент трябва да се дават такива съвети, още повече, че медията…
Водещ:Ние задаваме въпроси все пак, защото знаем как стават нещата.
Даниела Петрова:Но смятам, че наистина трябва да се получи едно разумно обяснение, логично и аргументирано, защо точно 7 милиона. Ако действително се отчита, че голяма част от технологичното обновление и част от етапа на цифровизация е свършен, то смятам, че към настоящия момент има още доста какво да се наваксва и всъщност едно такова намаляване на бюджета на БНР съответно би довело до задържане на процесите.
Водещ: Разбира се далеч по същественият въпрос е какво ще се случи със свободата на словото обаче при това положение, защото всички знаем как се получават нещата.
Даниела Петрова: Надявам се да не намери вариант.
Водещ:Господин Корумбашев?
Петър Корумбашев: Вижте, въпросът за свободата на словото в България ще се реши.
Водещ:В какъв смисъл се реши? Аз съм пропуснала.
Петър Корумбашев:А, ами Вие сте пропуснали. Ами да Ви кажа как се реши. Има две сериозни издателски групи, които доминират. Едната е телевизионният, другият е вестникарският пазар. Само радио пазарът между другото не е решен по този начин. И тези две сериозни групи работят изцяло в полза на управляващите. Ако случайно не сте забелязали да Ви го кажа. Примерно има вестници, които две години публикуват материали и не са публикували нито един критичен материал за правителството. Да речем – нормално ли е от 100 статии, 100 да са „за” правителството? Да приемем, че е нормално 90 да са „за” правителството, а пък в 10 да има някаква лека критика на фона на участниците в управлението.
Водещ: Разбира се.
Петър Корумбашев:А иначе да Ви говоря по отношение – но ако не сте го забелязали, може би само аз съм го забелязал. А иначе да Ви кажа – по отношение на бюджета на радиото. Вашият бюджет тази година е предвиден да бъде на нивото на 2007 година приблизително, само че разликата е, че националното радио произвежда 16 600 часа повече от програмата за 2007 година. Плюс това, че отива към дигитални програми. Плюс това, че например му е възложен и нов лиценз за сценарий на национална програма като в Бургас. И съставянето на бюджета на националното радио, в случая от Министерството на финансите, е в противоречие със закона за радио и телевизия, където се казва, че бюджетът се формира на база на произведена продукция. Така че Вие, ако Вашата продукция е нараснала с 16 600 часа в сравнение с 2007 година, бюджетът просто не може да бъде същият. Така че дори Министерството на финансите се беше постарало да спази закона за радио и телевизия, щеше да има такъв бюджет. Освен да кажа, че ние с моя колега Петър Данаилов говорихме днес и със сигурност ще внесем предложение между първо и второ четене за актуализиране на този бюджет, така че той да съответства на това, което е записано в закона за радио и телевизия.
Водещ: Ами и госпожа Даниела Петрова каза, че има известни надежди, че би могло нещо да се случи между първо и второ четене. Нали така, госпожо Петрова?
Петър Корумбашев: Аз съм готов да съдействам и на госпожа Петрова заедно да отидем на разговори в Министерството на финансите и да изясним как се е получила тази промяна в бюджета, защото, както разбирам, и госпожа Петрова не е била в течение. Аз дори с лека ирония в Комисията по /…/ националното радио то да си е предложило бюджета тази година. Но се оказа, че не е точно така. Така че съм готов и заедно с госпожа Петрова да проведем този разговор с Министерството на финансите, за да внесем и едно обосновано предложение за увеличение на бюджета, за да не се държим като на сватба – кой колко дарява. Да бъде финансово обосновано с оглед на държавните задачи, които се възлагат на националното радио.
Водещ: Колко далеч сме от европейските стандарти, които в началото и двамата чухте, за едно тригодишно бюджетно планиране? Пък защо не и за такси? Чу се препоръката на СЕМ, че е крайно време да има нов закон за радиото и телевизията.
Петър Корумбашев: Аз 10 години чувам, че трябва да има нов закон за радиото и телевизията.
Водещ:Е, то всички чуваме.
Петър Корумбашев: Да, това не е заслуга специално на това правителство. Така например не се реши, когато се прави бюджетът на националното радио и националната телевизия, за мен те наистина са държавни, тъй като тяхното наричане „обществени оператори” звучи добре, но те биха били обществени, ако наистина се финансираха от такси. Вие знаете, че няма разбирателство в обществото по това, че те трябва да се финансират от такси. Нито едно правителство до сега – включително и сегашното, не е посмяло да го направи. Тъй като хората ще го приемат като един допълнителен данък. Неслучайно няколко пъти са излизали публикации за данък телевизор, знаете. Или за данък – радио.
Водещ:Ако трябва да внеса още малко европейски ориентир – да Ви кажа, че словашкият парламент е приел закон, който ще отмени таксата телевизия заради кризата. И изобщо това се случва и в Япония. В Германия преходът от аналогово към цифрово телевизионно излъчване е почти завършен. Само във Великобритания ще се вдига таксата за телевизия, тъй като BBC ще предлага още нови услуги. Госпожо Петрова и Вие да кажете перспективата за един нов закон за радиото и телевизията. Дали би могъл да направи подобни обсъждания и изключения?
Даниела Петрова: Мисля, че приемането на бюджета, т.е. сключването на финансовата /…/ вече трябва да се мисли за стартиране отново на работата на работната група, която се занимаваше с изготвянето съответно на основните параметри – философия, принципите и проблемните въпроси, по които смятам, че достигна до определен консенсус или съответно се формираха по две позиции – „ЗА” или „ПРОТИВ” решението сливане на оператори, респективно финансиране, такси и т.н.
Водещ:Сливане на оператори имат в предвид сливане на БНТ и БНР ли?
Даниела Петрова:Да. Дискусията по този проблем е въпрос, който не е спирал – в този смисъл казвам, че на този етап няма такова решение, но иначе такъв спор, който се водеше по време на общественото обсъждане, съответно плюсове, минуси – надявам се, че трябва да се започне отново работа и да могат да се /…/този нов медиен закон. Той трябва да стане факт.
Водещ: Мисля, че всички биха били печеливши, ако между първо и второ четене БНТ и БНР съумеят да не се скарат. Аз съм сигурна поне що се отнася до колегите, че ние такива неща не правим. Но в крайна сметка за обществото наистина е важно двете обществени медии да бъдат в добри отношения и да не бъдат поставяни на рискове. Предполагам, че постигнахме консенсус по този въпрос поне?
Даниела Петрова:Да и аз също бих се радвала да се прояви здравият разум. Да не се конфронтират двете медии, защото те имат съответно една и съща задача.
Водещ:Обществена функция, да.
Даниела Петрова:Обществена функция, но същевременно се различават по начина на предлагане и изпълнение на тази функция.
Водещ: Господин Корумбашев?
Петър Корумбашев: Аз като човек, който е работил на БНТ много години и така да се каже може да се каже, че това е моята първа любов в медиите. Винаги гледам със съжаление сега на съдбата на националната телевизия. Тя за съжаление много отдавна загуби своята лидерска позиция. Между другото това е нещо, което е различавало БНР. Независимо от това какво се случва през годините и либерализацията на медийния пазар, това трябва да се отбележи много ясно. БНР запази своята делегираща позиция. Т.е. запаси и като пазарен дял, и като авторитетен източник на информация. Аз и до ден днешен – за мен най-уважаваните новини, които получавам специално аз, като слушател, са от БНР. И сега за награда БНТ, която се намира в незавидно положение, може би вече в 10-та по рекламни приходи и по гледаемост, и се увеличава бюджетът, а пък националното радио за награда за това, че е пазарен лидер – му се намалява. В никакъв случай не трябва да се разглежда това, че едни 7 милиона, които са отишли към телевизията едва ли не са взети от радиото. Според мен няма връзка между двете неща. Просто и на двете медии трябва да бъде увеличен бюджетът, защото ние първо трябва да стигнем до това, за което говорихме – формулиране на държавна политика, която трябва да се провежда в тези две медии. Неслучайно попитах по време на заседание на комисията защо ние вече нямаме щатен кореспондент в Кърджали на БНТ.
Водещ:Вече са Ви отговорили, че имат.
Петър Корумбашев:Не, нямат.
Водещ:Даже са Ви казали и колко пари е взел за последния месец.
Петър Корумбашев:Знаете ли колко взима колегата в Кърджали? 350 лева. Ако Вие можете да живеете с 350 лева в Кърджали – радвам се за Вас. За разлика от това, от три години там има кореспондент на ТРТ и се питам защо например българските турци трябва да получават своите новини от кърджалийския кореспондент от ТРТ, за не от кърджалийския кореспондент от БНТ? И се питам това национална политика ли е?
Водещ:Може би е дошло времето да направите едно „Куку” в радиото.
Петър Корумбашев:Ами не, като гледам как се развиват нещата е абсолютен „ever green”, даже бих казал, че може да бъде, то беше един път в седмицата – сега вече може да бъде и всеки ден. Въпросът е извън шегите, в които живеем – правим ли животът на хората по-добър и в частност правим ли нашите медии по-успешни? И с това искам да кажа, че националното радио показа една устойчивост. Между другото в националното радио винаги е имало една по-висока нотка на революционност. Аз го казвам като човек от БНТ.
Водещ:Има, да.
Петър Корумбашев: Помните „Let it be”от 1996. Да, много хубаво – по времената на Виденов.
Водещ: И не само по времената на Виденов. По всички времена Ви го припомняхме.
Петър Корумбашев: И се надявам да го има и сега. Обаче, за да го има това, в момента просто се провежда политика, която има по-приятелски разпределения на третата към медиите, които се държат по-приятелски към правителството.
Водещ:Ами, разчитаме на прогнозата, която направихте и двамата, че може да има промяна между първо и второ четене. Благодаря на председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии – госпожа Даниела Петрова и на депутата от БСП Петър Корумбашев. Добър ден сега казвам на Евгений Дайнов. В тези условия как ще се развие в бъдеще свободното слово?
Евгений Дайнов: Свободното слово е в доста странно положение в момента. Значи, Корумбашев е прав. Ако погледнем вестниците, там има системно недопускане на цялостно отразяване на това, което се случва, защото неудобни или критични неща просто не стигат до страниците на основните вестници, които формират така вестникарския климат. И човек, ако чете само вестници, на груби лъжи няма да се натъкне предполагам, но светът, в който ще започне да живее, няма да има много общо с реалния свят. Защото ти, като отрязваш неудобни неща, публикуваш само удобните, стигаш до създаването на виртуална реалност и накрая, опитвайки се да живеят хората в тази виртуална реалност, а политиците са много бързо заживяващи. Като видят хубаво огледало да ги отразява и хоп – казват „Това е реалността” Падаш по нос. Да не говорим, че с това затягане на медийния климат се появяват и това, което наричаме подмяна на дневния ред. Днес е фрапиращо това, което гледаме по вестниците. Министърът на здравеопазването попада на първа страница, защото акуширал бебе. Чакай сега! Това е класическа подмяна на действително с реалити шоу. Неговата работа на министъра на здравеопазването, не е да шества по вестниците и по медиите, а да прави здравната реформа, за да спасява живота и здравето на 7 милиона българи. Вместо това той какво прави? Изражда едно бебе, за да попадне на първа страница. И това е класическа подмяна на дневния ред на обществото. Тези неща винаги се плащат. Всеки, който го е правил – пада. Спъва се на равно място и пада, защото не вижда за какво става дума. Защо го правят и сегашните? Управлението на ГЕРБ не открива топлата вода. Такива неща и преди са правени. Удивителна провинциалност в момента се прави и виртуалната реалност, която се изгражда, е толкова подвеждаща самите тях, че те сами ще се спънат много бързо.
Водещ: Останете с нас. Ще продължим след малко да говорим за дневния ред на медиите и възможността на дневният ред да бъде такъв или онакъв спрямо бюджета. В един доклад, който излезе през тази седмица, който изследва възможността чрез етичните кодекси да се подпомага работата на журналистиката, та един от изводите в този доклад е, че подкрепяните от правителството медии са застрашени от авто цензура. Но и със самите закони се налагат ограничения на самите журналисти и етиката отива на заден план. Та, каква е връзката между бюджета и желанието от всеки един работещ журналист достоверност, честност, баланс, достоверност, прозрачност? Господин Дайнов, какво се случва с тези неща?
Евгений Дайнов: Ами, най-добре би било да е като в Англия – хората пряко да се плашат. Или както обществената телевизия в Америка – като искаш обществена телевизия, плащаш такса. Това по чудо е невъзможно да се случи в Източна Европа по ред причини.
Водещ:И в интерес на истината в цяла Европа се намаляват таксите, а само във Великобритания се увеличават.
Евгений Дайнов:Защото от там е тръгнала цялата история. Там са оцелели. Знаете ли, много неща в България, които не са само български, опират до добра воля на властимащия. Ако имаш добра воля – примерно даваш бюджет на радиото. Ти имаш добра воля. Ти си достатъчно умен, вече такива често срещаме в нашите управляващи, да знаеш, че обществото, ако е обслужвано добре от една обществена медия, то е по-стабилно и по-развиващо се и следователно ти намалява твоята работа като управляващ. Ако нямаш добра воля или си някакъв примитивен тип от крайните квартали, си мислиш, че това е твоя рупор – аз плащам, аз поръчвам музиката. Което между другото е българска поговорка. Няма английски еквивалент.
Водещ:Не няма.
Евгений Дайнов: Ти плащаш за концерт. Плащаш, за да отидеш на концерт на Rolling Stones, но Rolling Stones решават какво ще изсвирят – не решаваш ти.
Водещ:Но от друга страна и много трудно се превежда на английски.
Евгений Дайнов:Да, ами защото няма такова нещо. Отиваш на Rolling Stones, плащаш огромни пари, ама те ще решат какво ще свирят. Спомням си в едно от добрите правителства, няма да кажа преди колко години, защото ще се сетите. Абе, от добрите правителства на България, един от вицепремиерите на масата в ресторант гледаше новините по Държавната телевизия в 8 часа и се развика „Кой реди там новините? Я ми го дайте по телефона!” Това не се прави. Това не ти е твой рупор. Значи това не са твои пари. Както сега се казва, примерно казвам „Аз плащам – аз давам”, ама не даваш ти – аз давам!
Водещ:Така е. Всички даваме.
Евгений Дайнов:Срещу което аз не искам обществените медии, които аз издържам да са рупори на някой друг човек. Аз искам това да са моите рупори. Те да ме представляват мен.
Водещ:Как обаче тези 7 милиона по-малко ще натиснат копчето и ще сработи пусковият механизъм на авто цензурата според Вас? Има ли такава реална опасност, макар че с Вас не за първи път, говорих Ви все пак на територията на Драган Цанков четири някъде успява да се поскрие?
Евгений Дайнов: Това с зависи от всеки човек. Наистина тук Корумбашев беше прав като каза, че свободомислието, т.е. революционност го нарежда в тази сграда на държавното радио, на общественото радио винаги искрата на революционността е била по-силна, отколкото горе долу във всички други обществени институции. Това е до лично решение – дали, когато се погледнеш сутрин в огледалото ще се уважаваш или няма да се уважаваш.
Водещ:Харесах маската на не съвсем казващ истината човек.
Евгений Дайнов:Нещо, което много от българите и българските политици не разбират, че в основата на човешкото общество е достойнството. И ако нямаш достойнство, ти не можеш да се уважаваш. Ако нямаш достойнство ти ставаш маймуна, която търси от някъде да открадне банани. Така че то си е винаги до лични решения. Аз винаги се чудя. Аз съвсем сериозно друго се чудя. На фона на частните, така наречени независими медии, наистина с всичките си проблеми БНР е в пъти по-свободолюмислещо, в пъти. И мен ми е жалко и печално. За вестниците говорихме сега, да подпукаме и частната телевизия. Мен ми е жалко и непонятно как качествени и достойни хора толкова лесно се плашат от самата възможност да има сянка на опасност за тях. Във вестниците говорим за авто цензура. В българските вестници има авто цензура. Отгоре се наддават някакви, да речем, доста широки правила като например при предишните собственици на „Труд” и „24 часа” имаше /…/ „Не пипайте Георги Първанов”
Водещ:Е, Вие нали там не можехте да публикувате?
Евгений Дайнов:И сега не мога.
Водещ:А, и сега не можете.
Евгений Дайнов:Сега на мога, защото има и друго /…/ „Не закачай хора, които двете им имена започват с еднакви букви!” Но това е широка /…/. Но вътре вече започва едно, на всяко долно ниво самите журналисти си стесняват параметрите за възможна свобода. Защо го правят – аз това не мога да разбера. Наистина не мога. Значи да се върнем 22 години назад. Нас беше ли ни страх като връчвахме петицията на 3 ноември за Рила /…/ парламента? Беше ни страх, насирахме се от страх.
Водещ:Няма човек, който да не го е страх.
Евгений Дайнов:Ама бяхме там. Ама ние се насирахме от страх, защото те бяха отворили „Белене” вече отново. Можеха какви ли не неща да станат.
Водещ:Така е безспорно.
Евгений Дайнов:А сега какво ще им се случи, ако не ги е толкова страх? Аз това не разбирам!
Водещ:Ами хладилникът ще остане празен.
Евгений Дайнов:Нито в „Белене” ще ги пратят, нито ще изчезнат, нито ще ги отровят с полоний. Аз не разбирам.
Водещ:Хладилникът ще остане празен.
Евгений Дайнов:В цялата българската история на България няма нито един човек, умрял от глад. Това е единствената европейска страна, която е изградена върху следната философия – обяснява ми баба ми, която беше автентична селянка. Беше ходила една година на училище. Философия в България е следната – всички да имат какво да ядат. За това тук не бива да има страх.
Водещ:Пресилена ли би била хипотезата, че по този път традиционните медии ще бъдат убити, защото само след малко ще имаме възможността да чуем какво мислят пък хората, които са на възрастта на промените в България и искат да учат журналистика? Те разсъждават по съвсем друг начин. Та, пресилена ли е тази хипотеза, че това е равносилно на убийство на традиционните медии?
Евгений Дайнов:Вижте, вестниците, така наречени вестници, които отдавна не са големи, но така наречените големи вестници бавно и мъчително се самоубиват вече 10 години, както направи това СДС за жалост. И по същия начин, бавно и мъчително, без да било видима причина се самоубиват и този процес на самоубийство започна, когато дойде Царят.
Водещ:Липсата на свобода на словото е авто имунно заболяване. Така да кажем.
Евгений Дайнов: Дори Царят каза „Долу политиците! Всички покрай мен! Долу партиите!” И те започнаха да му пригласят. Е, как може да имаш вестник без политика? Няма такова нещо. И тогава им се сринаха тиражите наполовина, с това още наполовина, с това още наполовина, а сега още наполовина. Т.е. с всяка крачка към своето загиване поради собствения си страх и слагачество към властта, тъй като виждат, че им падат тиражите, правят още една крачка в посоката на слагачество към властта, при която тиражите им падат пак. Т.е. бившите големи вестници в България загиват. Да, това е така. Ама сами си я избраха тази съдба, не съм ги карал аз. Напротив – тичах да ги предупреждавам по царско време главните редактори. Викам : „Абе, хора, как може да има демокрация без партии? Как може да говорите, че двуполюсният модел трябва да бъде сринат, за да се съберем покрай Царя? Как може всички целите Ви да станат на сапун заради братовчеда на Царя?” То не беше пунш, принцеси, принцове, барони извираха от всякъде. Вестникът е политическо животно. В момента, в който престане да бъде политическо, умира.
Водещ:Какво мислят колегите, които тепърва ще станат журналисти, но за сега учат, на 10 ноември отидох във факултета по журналистика и чух много интересни неща. Останете с нас. Ще ги чуете и Вие след малко. Нямаше по-подходящ ден тази седмица да отида и да проверя във факултета по журналистика какъв е дневният ред на тези, които искат да бъдат журналисти утре и ще диктуват медийния дневен ред в другиден. Това пък да го имат в предвид политиците, ако им остава време да слушат радио. Та, във факултета по журналистика се срещнах с докторанти, които са връстници на промените в България. Какво те мислят?
Елена Петрова: Аз се казвам Елена Петрова. Уча международна журналистика. За “Wikileaks” – какво е “Wikileaks”? “Wikileaks” разпространява секретна информация и твърди, че тя е достоверна. Секретна информация, в смисъл такъв, че тя разшифрова грами, които се изпращат от посланици, например от правителството на САЩ. Тези грами обаче са публикувани в точно определени вестници. Единият вестник е „Guardian”. Доколкото знам и доколкото съм чела книгата на “Wikileaks”, която беше преведена на български от мои познати колеги преводачи и аз имах удоволствието да я прочета, Джулиана Санч се е срещнал с петимата главни редактори, с главният редактор на „Guardian”, на испанския „El mondo” май беше. За другите имаше и френски със сигурност. Имаше и още два вестника, за които просто не мога да се сетя в момента, но той се е срещал предварително с тях и са се договорили за информацията, която той ще им предостави и те съответно ще я публикуват. След което избухна скандалът и се заговори за информацията изобщо като достоверност, като достояние на хората. Журналистиката какво предлага? Т.е. има информация, която е строго конфиденциална и следователно достъп до нея имат точно определен кръг от хора. Има въпроси, които ние си задаваме от типа на „Трябва ли да се знае такава информация от всеки гражданин да кажем на Република България, ако със сигурност има и трябва ли да бъде достояние такава информация?” Защото какво би се случило?
Водещ: Какво мислите за журналистите в картончета? Важно ли е кой говори?
Елена Петрова: Да, важно е кой говори, но още по-важно е какво говори и как го казва. Т.е. забелязвам тенденция в журналистиката, че повечето новини са по-скоро повърхностни. Те не се задълбочават в същността на проблема. Има много…Много рядко съм срещала… Разбира се тези чисти коментари и анализи например на Димитър Иванов – следя го всяка сряда, рубриката му във в.”Сега”. Разбира се имам критики към него, но като цяло за вестника, въпреки че претърпях критика относно този вестник защо го чета поради факта, че той е червен. Просто не подобава на младо момиче като мен да чета такива неща. Аз смятам, че трябва да имаш различен поглед върху нещата. Просто, за да можеш на базата на най-различни менения, да си изградиш свое собствено такова и да можеш да го отстояваш.
Елена Кирова: Елена Кирова, Втори курс, „Международна журналистика” – магистърска програма „Международна журналистика”.
Водещ: Колко пъти тази вечер на 10-ти ноември споменахте 10-ти ноември тук? Присъства ли тази дата като някаква отправна точка при научаването на каквото и да било?
Елена Кирова: Не мисля, че е често споменавано по принцип, на който и да е 10-ти ноември, която и да е година т.е.
Водещ: А какво не казаха журналистите днес, на 10-ти ноември, 22 години по-късно?
Елена Кирова: Ами може би няма ясен отговор дали наистина има демокрация в момента в страната. Не знам дали журналистите казват, но мисля, че на много хора не е ясно, че всеки сам за себе си трудно си отговаря дали има демокрация или не.
Водещ:Експертите често казват, че не журналистите пишат заглавията. Кой пише заглавията днес?
Елена Кирова: Публицистите може би.
Водещ: А кой чете тези заглавия?
Елена Кирова:Е хората ги четат. Мисля, че масата ги чете.
Водещ:Как се четат днес вестници? Преди 10-ти ноември се четеше предпоследната страница, прогнозата за времето, резултатите спортните и толкоз. Днес как се четат вестници?
Елена Кирова:Аз всичко правя на обратно обикновено и не ги чета така. Понеже политиката ми е все пак по-интересна от спорта и от времето, аз лично започвам по нормалния начин. От пред назад, но действително много хора около моите познати започват отзад и спират до там. Поне мисля, че има доста хора, които спират до там – времето и спота.
Водещ:Какво е цензурата?
Елена Кирова: Цензурата е нещо, което в България присъства все по-застрашаващо.
Водещ:На какво прилича цензурата?
Елена Кирова: Бръмбар.
Водещ: Важно ли е кой говори?
Елена Кирова:Винаги е важно кой говори.
Водещ:Ясно ли е днес кой говори?
Елена Кирова: Не. Мисля, че не.
Водещ:Какво би станало, ако стане ясно кой говори тогава? Какво би се променило? Би ли се променило доверието, отношението?
Елена Кирова: Ами по-скоро мисля, че да. За голяма част от хората, ако стане ясно кой говори, мисля, че отношението би се променило. Със сигурност и доверието. Да.
Водещ:Какъв коментар или репортаж, или интервю за 10-ти ноември ще направите сега?
Елена Кирова: Бих попитала хората дали живеят в една демократична държава днес. Може би повечето биха казали, че не е така или, че поне това, което е в момента, не е демокрацията в нейния пълен смисъл. Така, както го разбират, че трябва да бъде. Аз имах един преподавател, който винаги казваше, че няма демокрация, а има анархия. Ако приеме, че сме минали демокрацията и сега има анархия в резултат на това, може би под някаква форма има и демокрация.
Водещ:Гневни има ли?
Елена Кирова:Гневни хора? Да.
Водещ:Какъв репортаж или интервю, или коментар за 10-ти ноември, ако сега дам камера, микрофон или там…
Студентка:Бих направила първоначално,ако имам възможност и време, ретроспекция на събитията от тогава и сега. Какво се е променило, какъв напредък имаме или напротив – нямаме. Какво смятат хората, т.е. оправдани ли са очакванията им. Какво са очаквали и всъщност какво се е случило. Има ли го ефектът на излъганото очакване, защото според мен го има и то до голяма степен за голям процент от хората.
Константин Христов:Константин Христов се казвам. Следвам „Международна журналистика” и „Международна сигурност” магистратури. Завършил съм политология.
Водещ:А кога ще ставате президент?
Константин Христов:Ами, президент имам право от Конституция след 40 години, ако все още имам желание, защото малко по-малко се изпарява като се сблъсквам с реалността. Тук ще бъде, да. Абе, Путин май още няма да е слязъл от стола в Русия.
Водещ:Ама това е съвсем сериозно или това е някаква шега колегиална, помежду ни?
Константин Христов:Едно време може би беше сериозно. Вече е по-скоро в рамките на шегата, защото имах шансът да се срещна с такива хора и разбрах, че това не е мястото за мен.
Водещ:Какъв е бил сблъсъкът с реалността, който Ви е отказал?
Константин Христов:Преди известно време бях във Външно министерство и работата там беше от една страна скучна, от друга страна практиките, на които станах свидетел, не ми бяха особено присърце. В момента се занимавам с журналистика и занапред може би ще продължавам да го правя, защото ми е приятно. Приятни хора. Работата е много интересна.
Водещ:Какъв репортаж, интервю или коментар за 10-ти ноември ще направите?
Константин Христов:10-ти ноември е една много светла дата за младото поколение, която последва 9-ти ноември, която е една още по-светла дата за цяла Европа и целия свят. Това е моето мнение с цена да претърпя демонтаж.
Водещ:Ама това също беше отдавна.
Константин Христов:22 години.
Водещ:Къде има частица от Берлинската стена в София?
Константин Христов:В София има пред НДК, но има и в доста други държави. В София трябва да сме горди, че част от социализмът все пак се е запазил под формата на едно парченце скала.
Водещ:Само не разбрах какъв ще е материалът за 10-ти ноември.
Константин Христов:На първо място искам да отбележа, че промяната от един начин на живот, от един режим в промяната на друг. Много хора може би на моята възраст, може би и аз съм от тях, но не можем да направим тази разлика, защото не сме живели и в двата режима.
Водещ:Свободата или саламът?
Константин Христов:Абе свободата е хубаво нещо, но без салама ще е малко трудно да се живее.
Водещ:Как се решава тази дилема от журналистите днес?
Константин Христов:Ами чувам, че много критично се гледа на тази дилема, защото от една страна това са неща, които не могат да се съпоставят малко или много. Едното е материално – другото не е и не е хубаво така да се говори, че едното може да замести другото. Смисъл и двете са важни сами по себе си, обаче свободата е нещо, за което хората са се борили с години, с векове преди нас. Преди саламът въобще да съществува така или иначе. Така че въобще според мен не би трябвало да става въпрос за сравнение.
Водещ: Може ли свободното слово да вземе в салона на политиците или просто да ги лиши от възможността да го разпределят на порции, господин Данов, и изобщо има ли криза на политическия PR? Защото тръгнахме от тази снимка „министърът изражда бебе”.
Евгений Дайнов: То пак е до достойнство. Томас Джеферсън го е казал много отдавна и изключително правилно – „Който, за да получи временна порция сигурност, жертва свободата си, не заслужава да има нито сигурност, нито свобода и доста бързо ги губи и двете!” Значи саламът извира от свободата. Ако нямаш свобода, нямаш и салам. Ние много добре помним как през социализма нямаше свобода и саламите бяха кът. Да не говорим за някои други по-луксозни неща като чесън, леща и подобни, които бяха изчезнали.
Водещ:Дали сега не сме в позицията на хора, за които кът и дефицитни са свободата на словото?
Евгений Дайнов: Към свободата дори професионални гилдии като журналисти и политици – към свободата българите имат лекомислено отношение. Те не я оценяват, типично българско е пак „Свободата не се яде!” Лекомислено е отношението, тъй като свободата трябва да се поддържа всеки ден и като отслабиш малко усилието, тя избледнява и загива, и става нещо друго. В България не се полагат достатъчно усилия да се поддържа тази свобода и това го виждаме. Та се върнем на въпроса за политическия PR. Пак го виждаме. Особено от Станишовото правителство и сегашното как търсят лесното, как подменят многообразието на мнения и гледни точки с опит това всичкото да бъде вкарано в удобно русло чрез това, което смятат, че е PR. Значи PR е доста сложно нещо. Не е баш това, което си мислят Станишев и Бойко Борисов, но в техните глави PR е „не допускаме лоши новини”, „хубавите новини ги увеличаваме” и „когато някъде имаме проблем, вадим човешко лице да умилиме хората”. Примерно „нямаме никаква идея какво да правим със здравеопазването, вадим обаче министъра като един добър човек, който изражда бебета”.
Водещ:Е, добре де, но това го имаше и преди 10-ти ноември.
Евгений Дайнов: Е, тогава всичко беше по-брутално. Беше много по-брутално. Те са принудени да прилагат PR, защото не могат да върнат онзи контрол. Все пак излязохме от онзи контрол. Онзи контрол, при който ние не знаехме колко е бюджетът на държавата, камо ли да го обсъждаме, камо ли да имаме мнение по въпроса.
Водещ:Сега поне го обсъждаме.
Евгений Дайнов:Сега поне го обсъждаме. И тези неща да обречени, но въпросът е друг. Когато нямаш свобода – нямаш салам. Колкото повече обсъждането от обществено и гражданско се подменя с PR-ни инициативи, толкова по-бавно се развива обществото, защото веднъж като отнемеш свободната среда за обсъждане…
Водещ:И толкова по-малко салам респективно.
Евгений Дайнов:Постепенно започваш да отнемаш свободната среда за инициативност в онази среда, която отдавна хората са сигурни, че ако са инициативни ще си направят предприятие и няма да дойде някоя мутра и до основи да им го вземе. Тази зараза плъзва из цялото общество. Опитът за контролиране на обществото плъзва навсякъде. Икономиката спира. В момента сме в точно такова положение. В точно такова. Малките и средните фирми, инициативните хора от цялата страна, от цялата, постепенно спират да правят, каквото и да било. Защото са задушени от данъчни, от доноси, от мутри, от чиновници и когато инициативните хора един по един спират да правят, каквото и да било в една държава, тя спира. В момента сме спрели.
Водещ:Полезно ли е да посочваме всеки ден кой разпределя порциите, защото очевидно тази длъжност навсякъде е заета и много яростно се изпълнява. Дори в медиите.
Евгений Дайнов:Ако в едно общество основният въпрос е кой разпределя порциите, това общество трябва да му дръпнем шалтера, защото то вече не е европейско – то е азиатско.
Водещ:Ами, да се върнем пак назад в годините, когато за нас това беше само една химера, и да си помислим днес, в слънчевия съботен следобед, за ценността „свобода на словото” и изобщо „свобода”. Хубав съботен следобед!

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 5.11.2011

Водещ: С доста европейски медийни новини и почти пълна липса на вътрешни ще запомним отивашната си седмица без да броим разбира се вечния дефицит на пари и нуждата от орязване, което в крайна сметка по един или друг начин стига и до медиите. Колко са важни медиите за Европа? Ето това очаквайте да научавате в „Клубът на журналистите” всяка седмица в новата ни рубрика „Новини от Европа”. Да започнем веднага без излишни предисловия. Обширен колективно изработен доклад относно медийната политика и регулацията в 14 европейски страни беше подготвен в рамките на проекта „Mediadem”, при разглеждане на европейските медийни политики, оценяване и утвърждаване на свободата и независимостта на медиите в съвременната демократична система. Докладът разглежда конфигурацията на европейския медиен пейзаж като се спира на основните инструменти на регулация и оценява степента на прилагането на различни медийни стратегии за провеждането на демократична политика по включването и проучването на въпросните страни. Пълният доклад – линк към него по-скоро, очаквайте да намерите в понеделник на сайта на програмата в предаването „Клубът на журналистите”. Евро комисарят по цифровите технологии и зам.председател на Европейската комисия Нели Крус свика работна група на високо ниво, която да обсъди и излезе с препоръки относно спазването, защитата и подкрепата на свободата на словото и медийния плурализъм в Европа. Основните насоки, в които ще се работи са защита на независимостта на медиите чрез ограничаване на влиянието на частни и търговски интереси, ограничаване на съществуващите или потенциално законови заплахи срещу правата на журналистите и упражняването на професията им в страните членки на ЕС, определяне ролята и засилване независимостта на медийните регулатори, ограничаване на монопола върху собствеността на медиите и последствията за свободата на словото, плурализма и независимостта на журналистите. Според евро комисарят Нели Крус свободата на словото е един от най-важните елементи на нашите демократични общества, залегнал в европейските договори и хартата на основните човешки права. Медийната свобода и плурализъм не трябва обаче да останат само на хартия, а да се прилагат и на практика. В Брюксел се проведе годишна конференция, посветена на цифровото радио, организирано от ЕС за радио и телевизия. Повече днес очакваме да научим от колегата Мая Пеловска, експерт по международно сътрудничество. Изпълнителният комитет на ЮНЕСКО предлага 13 февруари да стане световен ден на радиото. Новината потвърди Госпожа Райна Константинова – директор на радио департамента в EBU пред „Клубът на журналистите”
Райна Константинова: Генералната асамблея на ЮНЕСКО е одобрила нашето предложение за световен ден на радиото, който ще се празнува всяка година на 13 февруари. В началото на декември на Генералната асамблея на обединените нации в Ню Йорк ще бъде гласувано като предложение на Обединените нации. Значи то ще дойде от ЮНЕСКО. 13 февруари е денят, в който за първи път е имало излъчване на радиото на Обединените нации.
Водещ:
Така се решава веднъж за винаги конфликтът „Маркон и Попов”.
Райна Константинова: Значи цялата дискусия е била заради това – едните искали да бъде денят на Маркони, другите на Попов. Денят, в който е излъчен на Хърбърд Уелс „Войната на световете” като най-голямото събитие в историята на радиото. Именно те са решили, понеже всяко едно от тях има противоречиви версии, и са решили денят, в който е било първото излъчване на радиото на Обединените нации.
Водещ: С пожелание да няма война на световете.
Райна Константинова: Ами, да. С пожелание амплитудата сега да е в горна фаза.
Водещ: Разбира се, още за специалната награда, с която бе удостоена Госпожа Райна Константинова за цялостен принос – една новина, за която много се знаеше от медийната общност, но самата тя не знаеше до последния момент и за стойността на такова едно прикриване на подобен факт, ще научите днес още в „Клубът на журналистите”. Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите се обявиха против плановете на гръцкото правителство да класифицира журналистите, работещи в обществените, радио и телевизионни оператори в националните телеграфни агенции като държавни служители. Да работиш в обществена медия не означава, че си държавен служител. Дори напротив – журналистите са отговорни пред обществото и за това те трябва да са политически и икономически независими от правителството, заяви председателят на Европейската федерация на журналистите Анри Къонинг и добави „Това би уронило доверието на журналистиката на една страна членка на ЕС, още повече, че в настоящия момент гръцката общественост има защо да настоява за точна, достоверна и безпристрастна информация.” Защо подобна нагласа е важно да имаме, ще се опитаме да разберем след малко от преподавателя в „Софийски университет” от факултета по журналистика д-р Светлана Станкова, която очакваме да се включи пряко в ефир. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Валя Новакова, Любомир Пъшев, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Освен с европейски новини, от които ще научаваме в „Клубът на журналистите” колко важни са медиите за Европа, разбира се и други нови неща сме приготвили. Бързаме натам. Натам значи повече гледни точки, за да можем да намерим заедно истината. Добър ден казвам на преподавателя във факултета по журналистика в „Софийски университет” д-р Светлана Станкова. Здравейте!
Светлана Станкова: Здравейте, добър ден и на Вас, и на Вашите слушатели.
Водещ:Много е важно, като че ли някак да говорим повече, защото журналистическата общност май се отучи от това. Безспорно този диалог е много важен. Показват ни го на европейска територия. Не е лошо и ние да опитаме. Та, сега тръгваме към водещите вестникарски заглавия с Ваша помощ и с преразказ на най-важното според Вашите студенти, които днес се опитват от вестникарските заглавия да разберат какъв е дневният ред. Та, какъв е дневният ред?
Светлана Станкова: Тъкмо приключихме с преглеждането на пресата от деня. Моите студенти са единодушни, че най-важният въпрос в международен план по отношение на редакционната международна политика на медиите, които разгледахме, разбира се е ситуацията в Гърция. Тя е застъпена в повечето вестници. Докато в международен план е отгласът от току що приключилите избори. Във вътрешен план – отгласът от току що приключилите избори 2011.
Водещ:Всъщност стана ли дума за това – имате ли коментари на факта, че едно много сериозно журналистическо разследване остана без политическа реакция, без политически коментар? Говорим за купуването на гласове и показването на екрана, че един глас може да струва 60 лева.
Светлана Станкова:Ами тъкмо това беше илюстрация за теорията на дневния ред, която ние разглеждаме с магистрите от програмата „Международна журналистика”. Реално същността на тази теория я предавам с две думи. Тя е пренасяне на дневен ред от медии към публичност, към политика. Защо тук нямаше непрекъснатост във веригата? Т.е. тези разследвания, които бяха показвани, те за почнаха да влизат в публичността, но там се скъса веригата. Те трябваше да влязат в политическия дневен ред, трябваше да има въпроси защо няма наказани, какви са всички заведени дела. Въпросът, който беше зададен на пресконференцията след изборната нощ беше един плах въпрос, на който премиерът отговори „Кълна се аз един лев не съм дал за купуване на гласове и нашата партия има най-евтината кампания” Въпросите „защо” не ги чухме. И в такъв смисъл тези прекрасни разследвания потънаха. Там беше казано „а”, но не последва „б”.
Водещ:Всъщност, може би това е и основната причина експертите все по-често да дават обобщената оценка, че дневният ред на медиите не е дневният ред на хората, макар че медиите правят това, което зависи от тях. Както казахте – къса се нишката. Как тя да бъде продължена по нежелание да бъдат коментирани подобни въпроси?
Светлана Станкова:Няма как да бъде продължена след като този дневен ред към момента е манипулиран и сме цензурирани. Това разбира се е извод, който излиза след среща на премиера с журналистката Илияна Беновска – да се мислят мерки, които да освободят медията от цензурата и монопола. Тогава, когато дневният ред на хората не влиза в медиите, а в медиите влиза дневният ред на политиците, имаме едно преобръщане на формулата и тогава тя не работи за хората.
Водещ:И всъщност тогава се къса нишката между хората и медиите. Тази нишка, която много държим да я има – доверие се казва.
Светлана Станкова: Онази нишка, която прави медиите четвърта власт, която прави медиите регулатор, която прави медиите ретранслатор на всички нередности, които би трябвало да бъдат решени. Без да изземат разбира се институционалните правомощия. Но самият факт, че медиите се намесват там, където има нерешени проблеми, означава, че институциите не са си на мястото.
Водещ:Всъщност в последната година си правих труда да питам, да задавам един въпрос – възможен ли е у нас „Уотъргейт”? Ще си направя труда да извадя всичко казано до тук, но според Вас – днес, тук и сега възможно ли е да има „Уотъргейт” в България?
Светлана Станкова: Възможно е да има, стига да има кой да го плати. Ясно е, че разследващата журналистика, нали тук го казвам не само от гл.т. на монопол, но разследващата журналистика е изключително скъпо занимание, изключително дълго занимание, докато медийните монополи искат бърза възвръщаемост. Докато там, докъдето те имат възвръщаемост.
Водещ:Дали е достатъчно обаче само да има кой да го плати, кой да го направи, защото днес малко по-късно ще поговорим с Надя Обретенова. Пак Ви връщам на онова сензационно в кавички разкритие колко струва българският глас. Разследването е факт, но какво от това?
Светлана Станкова: Би трябвало да се появи и, пак казвам, следващата брънка от веригата. Да има осъдени, да има заведени дела. Тук моите студенти дадоха пример с разкритие на овчар, който продал 6 гласа за по 6лв и бил осъден на обществено полезен труд. В наказателния кодекс текстът е, че глобата е от 100 до 300 лева. Тези мерки категорично не биха спрели изборните брокери.
Водещ: Да де, но прокурорката, която можеше да постанови 72 часа арест на разпознати, видени от екрана брокери, не го направи.
Светлана Станкова: Освободи ги след 24 часа с мотива, че сега…
Водещ:След като изтече полицейската мярка. Всъщност тя не наложи мярка.
Светлана Станкова:Факт. Ами една наша колежка беше казала, че това е все едно да отучваш вълка да яде месо.
Водещ:Да, беше много интересна и формулировката, за да няма напрежение между първи и втори тур. За това не е бил наложен 72 часов.
Светлана Станкова:Ами самият факт, че министър на вътрешните работи оглавява предизборен щаб за мен е оксиморон.
Водещ:Също тук казвате го, защото отбелязвате по този начин липса на коментари, така ли?
Светлана Станкова:Не само това. Тук има много техники, които биха могли да бъдат използвани в изборна ситуация и ресурс, който би могъл да бъде използван. Хипотети8чно говоря.
Водещ: Да. Вие освен, че говорите хипотетично, днес във вестниците няма нито ред по тази тема. Има ли нещо различно, без да броим Пол Анкър, което впечатли Вашите студенти?
Светлана Станкова:Ами това, което ги впечатли, което е разбираемо, всички оферти за студентския празник, които бяха грейнали на втора страница на „Монитор”, поправете ме, ако бъркам.
Водещ: Там е.
Светлана Станкова: Да.
Водещ:Обаче пък на първа страница в „Стандарт” също има град, който кани студенти за 30 лева, няма да му кажа името.
Светлана Станкова: Така е. Нормално е да се очаква, че това за студентите е нормална и търсена тема.
Водещ: Благодаря Ви! Госпожа Светлана Станкова, д-р Светлана Станкова, преподавател във факултета по журналистика на „Софийски университет” за това какво мислят студентите за днешните вестникарски заглавия и за медийните теми от седмицата. Госпожа Райна Константинова някога беше директор на „Радио България” в БНР. После кандидатства за генерален директор, но НСРТ избра друг. По-паметливите сигурно помнят, че тогава мнозина от хората, работещи в радиото, изразиха протеста си срещу политическата мотивация при избора. С радост тогава някак медийната общност намери сили да подкрепи всички, за които свободата на словото беше ценност. Разбира се от това нищо не последва, защото Госпожа Константинова така или иначе не стана генерален директорѝ на БНР, но оглави радио отдела в ЕС. Защо Ви припомням всичко това? Ами припомням Ви го, защото страшно много хора в медийните среди имаше, които знаеха, че предстои Госпожа Константинова да бъде удостоена с една много голяма награда, но никой от тях не си позволи да развали тайната. И така. С радост разбира се честитим от „Клубът на журналистите” специалната награда на директора на радио департамент в ЕС за радио и телевизия Госпожа Райна Константинова. Тя беше връчена по време на откриване на годишната среща на ръководителите на културните радио станции в Европа.
Райна Константинова: Значи тази награда за мен означава преди всичко едно много голямо признание за радиото. За радиото като медия, за радиото като форум за демократичен дебат, за радиото като май че единствената медия, която единствена прави култура. Събира хората с емоция, която е достоверна. И радиото, което премина последните 15-20 години през един много труден период заради новите технологии. То беше изправено пред истинско предизвикателство. Не толкова от телевизията и от екраните, които са навсякъде, колкото от необходимостта да променим начина, по който то ще продуцира. И трябва да кажем, че негова чест е за всички хора, които работят за радиото. То наистина в момента е много силно. То е на 24 платформи. Т.е. много по-достъпно, много по-близо до хората. То е 24 часа и разбира се за разлика от телевизията е просто по-евтино като продукция. Приемам тази награда на най-големия Европейски фестивал за радио и телевизионни програми като един артистичен и професионален поклон към радиото.
Водещ:Всъщност вероятно Вашите колеги страшно много Ви уважават, за да опазят тази тайна тъй дълго време.
Райна Константинова: Много се учудих. Обикновено в нашите среди тайни няма. Но бяха решили да ме изненадат и успяха. Трябва да кажа – една от най-приятните изненади в професионалния ми живот. Предишната беше, когато колегите от радиото решиха да ми дадат „…” – една награда, която аз много високо ценя, както и цялата си работа в БНР.
Водещ:Всъщност радиото е доверие. Как се работи за това доверие? И изобщо в съвременния свят как медиите трябва да печелят доверието на хората, забравяйки за рейтинга си понякога?
Райна Константинова: Трябва да направим уговорката, че рейтингът е една чисто математическа категория. Тя е важна за рекламодатели, тя е важна за ситуационния мениджмънт. Когато говорим за обществено, когато говорим за общественото радио, както и за обществената телевизия, някой път цифрите не са толкова важни. Ако Вие правите една културна програма, не можете да очаквате много високи рейтинги и те никъде не са налични. Примерно „…” има около 20% пазарен дял, но това е ролята на обществените медии. И Вие сте съвсем права. Обществените медии в този смисъл, както и въобще медиите са като банките. Те може да са бедни, може да са богати. Нямат ли доверие – нямат нищо. И тези хора, които работят вътре и тези хора, от които зависи решението, трябва да знаят това много добре. Просто като молитва всяка сутрин. А как се запазва доверие? Ами с това, което се нарича качество. Това е истината, точността, надеждност, компетентност, уважение, безпристрастност и т.н. Оригиналност, иновативност, достъпност и увличане на хората. Радиото очевидно има рецепта, нашето радио – българското има рецепта за това.
Водещ: Все по-често обаче експерти говорят за това, че трябва да има някакви по-известни правила за това как да се опазва съдържанието от рейтинга, защото често то става жертва на рейтинга.
Райна Константинова:Ами точно така е. Всичко това би могло да се уреди по правилата. Да речем – финансирането, което е болният въпрос, не може да зависи от рейтинга за определени типове програми, или за определени типове канали. Защото, както казах – рейтингът е за рекламодателите и изискванията към един комерсиален канал и към един обществен канал са съвършено различни. Комерсиалните канали не могат да си позволят да речем едно живо предаване. Онази вечер имаше излъчване от евро радиото на живо от концерта на Cold play. Имахме 30 радио станции в Европа, които го предаваха на живо. Нито една комерсиална не можеше да си позволи това. Те даже нямат и средства. И т.н. Просто това са различни инструменти и това, заради което обществените медии живеят, е съдържанието. Аз винаги настоявам, че дори радиото днес е много зависимо от технологическото обновление, както и телевизията разбира се, но радиото най-вече в цифровата ера. Слушателите ще Ви следват заради съдържанието. Съдържанието е всичко – то е бъдещето. Те ще Ви слушат и на най-мизерното си малко транзисторче, както казвахме на времето, ако Вие наистина им казвате това, което те искат да чуят и го казвате по начин, по който те разбират и който ги увлича.
Водещ:Все по-често се случва на международни форуми радио общността да има известни препоръки, които не са поименно насочени към финансовите министри на страните, но на практика са към тях. До колко те чуват тези препоръки?
Райна Константинова: Ами трябва да започнем с това, че управлението, общо казано на медиите, в Европа е прерогатив на националното законодателство. В Европа финансирането на обществените медии е различно. Има такива, които са финансирани от държавния бюджет, има такива, които са финансирани от такса, т.е. хората плащат, за да ги слушат. И в момента има дискусии кой е трайният модел за финансиране. Ние държим, че лицензионната такса е тази, защото първо – това прави медията независима от политическите сили и второ – защото ангажира самата медия с отговорност пред нейните слушатели. Разбира се в страните със стабилна демокрация бих споменала тук Холандия, Испания – финансирането е от държавния бюджет и те имат три годишни планирания на бюджета, които никоя следваща политическа сила, ако правителството се смени, няма да бъде изкушена да намали. И разбира се има културата за програмна независимост на медията. В моменти на финансова криза финансовите министри свирят първа цигулка. Това е навсякъде, но те трябва да знаят, че независимостта на обществените медии е като барометър на демократичното развитие на една страна. Толкова важна, колкото са важни болниците, колкото е важен транспортът, колкото е важна сигурността.
Водещ:Всъщност въпросът е да бъде намерена мярката, която обаче дали в условия на криза се намира?
Райна Константинова: Ами трудно е, но се намира. Всъщност ние в момента нямаме случаи, в които финансирането на обществените медии да е спряло. Същото в редица документи правителствата са поели ангажимент да осигурят стабилно финансиране на своите обществени медии, без които просто няма обществено събитие.
Водещ:В колко от европейските страни има рестрикции спрямо бюджета – намаляване на бюджета на обществените медии за радио да кажем?
Райна Константинова: Аз в момента не разполагам с точни цифри, нито бих могла да Ви ги дам, но мога да Ви кажа, че картината е различна. Има страни, в които повишение – Франция например. Но то е планирано в закона. Значи задължително всички получават повишение, което е равно на инфлацията. И това е влязло в закона за бюджета. Има страни, в които зависимост от стратегиите на обществените медии получават целево финансиране, за да развиват да речем дигиталните си платформи, цифровите си платформи. Има страни, в които има намаление, Словакия например, на бюджетните средства. Има страни, в които хората не плащат лицензионни такси в размера, в който се очаква да платят. Тогава те получават една държавна субсидия, в зависимост от възможностите или получават възможност да имат повече реклами, за да могат наистина да се развиват стабилно. Да, разбрах, че се намалява бюджетът на БНР.
Водещ: Слушате ли БНР? Кое е последното, което слушахте?
Райна Константинова: За последен път слушах едно прекрасно издание на радио енциклопедията по „Христо Ботев”. Нямам много време да слушам, но когато мога с удоволствие го правя. Искам да Ви поздравя за тази прекрасна интернет страница, където имате за целия web сайт, който е много богат и много раздвижен. За да мога да дам едно меродавно мнение, трябва да изслушам всички програми и по-дълго време, и повече. Но аз намирам от това, което чувам, че то има едно модерно звучене, че то говори не за специалисти, че то говори със своя език, че в него има една топлота, че в него има искреност. Това, което фактически по интернет за другите медии може да се каже е, че те като че ли живеят в една друга реалност. Не е това проблемът в обществото в момента, върху което те фокусират. Имат твърде много жълто, твърде много несъществено. Няма ги истинските усилия да се стигне до истинския проблем. Или да се обедини по някакъв начин, хората да се обединят около нещо. Това радиото запази. Много ми харесва звукът, много ми харесва начинът, по който Вие говорите и най-вече тази искреност, която трябва да се запази. Истината означава истинност. Истината в крайна сметка е спасителна. Тя може да – както е известната мантра – „Новините може да са добри. Новините може да са лоши – ние ще Ви кажем истината!” Ето това е, което създава доверието. Всички страни преминават и особено в последните 2 години през много трудни периоди. Така че никъде не е лесно, но медиите са за това – „Ето я едната страна, ето я и другата страна. Ние ще Ви кажем истината и ще Ви я кажем така, че да я разберете. И ще Ви я кажем така, че Вие да се идентифицирате в това, което искате да се направи”. Малко повече вливам в крайна сметка вяра във вас самите, защото имат мисия хората, които работят в медиите.
Водещ:Госпожа Райна Константинова – директор на радио департамента в ЕС за радио и телевизия пред „Клубът на журналистите”. „Истината е спасителна” – дали? Новините може да са лоши и добри, но ние трябва да ги поднасяме. В Брюксел се проведе годишната конференция, посветена на цифровото радио, организирана от ЕС за радио и телевизия. Повече днес ще ни каже Мая Пеловска, експерт в дирекция „Международно сътрудничество” на БНР. Всъщност като се заговори за цифровизация, често бъркаме дигитализация с цифровизация. Значат едно и също, но просто цифровизация е българската думичка. Това уточнихме първо с Мая. Разбира се няма как да не започнем разсъждения на тема има ли стара и нова Европа по отношение на цифровизацията?
Мая Пеловска: Има до толкова, доколкото няколко страни в Европа, а именно Великобритания, Норвегия, Швейцария и Дания са много напред в цифровизацията и по-конкретно говорим за цифрово излъчване на радио от 1995 година. Това са страни като Норвегия и Швеция например. Германия тази година от август месец също стартира изцяло цифрово излъчване на радио, което покрива територията на цялата страна. В готовност са Холандия, Белгия, Швеция, вече и Чехия. Франция, която също е една от старите страни членки на ЕС, обаче не влиза в списъка на стара Европа по отношение на цифровизацията. Влиза до толкова, доколкото има приета стратегия за цифрово радио излъчване, но там нищо не се случва по, да кажем, административно бюрократични причини. И всички останали държави, които не споменах, очевидно са в частта Нова Европа по отношение на цифровизацията. При нас нещата сега започват да се развиват. В законово отношение вече има няколко разпоредби, които да са в синхрон с европейските директиви, но на практика все още нищо не се е случило. Спомнете си скандалите около изграждането на Multiplex, които всъщност така и не са се изградили все още в България. Европейските институции излязоха с конкретен срок за окончателното прекратяване на аналогово излъчване и минаването към изцяло цифрово излъчване за телевизиите в цяла Европа. Срокът е до 2012 година. А за България, тъй като нямаме никаква готовност да минем към цифрово телевизионно излъчване, този срок беше удължен до 2015 година. Що се отнася до радиото – ние сме доста по-напред от телевизията, говоря за БНР. Ако имаше някаква стратегия на ниво радио и някакви срокове, ние можехме веднага да започнем да излъчваме цифрово. Даже в момента програма „Хоризонт” и програма „Христо Ботев” се излъчват през платформата на Mtel, т.е. можете да слушате „Христо Ботев” и „Хоризонт” от мобилния си телефон. Също така имаме програми, качени на сателит. Това също е вид цифрово излъчване. И естествено най-много хора слушат радио от аналоговия сигнал. Може би тук трябва да кажа, че разликата е в това, че и цифровото, и аналоговото излъчване се разпространяват в определени радио честоти, но технологията на цифровото излъчване дава възможност на една честота да се качат повече програми. Т.е. ако сега на една честота се излъчва един радио сигнал, една програма, един канал, както искате го кажете, то след въвеждането на цифровата технология на същата тази честота могат да се излъчат два, три, четири – до осем канала или програми. Но вече, колкото е по-голям броят на програмите, това ще бъде за сметка на качеството на получавания сигнал и на това, което хората слушат. Съответно като излъчваш аналогов сигнал, трябва да имаш аналогов радио приемник или телевизионен приемник, а като излъчваш цифров сигнал, трябва да имаш цифров радио приемник или телевизионен приемник. За телевизията този проблем е решен с произвеждането, създаването на едни приставки или декодери, които се монтират към традиционния телевизор и той вече може да получава цифровия сигнал. За радиото се работи в други посоки. Даже последните тенденции – те са много интересни. В Брюксел имаше демонстрации на т.нар. хибридно радио. Това са радио приемници, които могат едновременно да приемат аналогов сигнал, цифров сигнал и през интернет да се включат към определен радио канал. Т.е. за потребителя няма значение. Той иска да си слуша еди кое си радио, това му е любимото, завърта копчето, а пък дали приемникът го хваща аналогово, цифрово или през интернет – него не го е грижа изобщо. От гледна точка на потребителя това, което той трябва да знае, ако си зададе въпроса защо трябва да имам цифров радио приемник, т.е. защо е необходимо радиото или телевизията да премине към цифрово излъчване – отговорът е следният. Защото ще може да получава от 2 пъти до 8 пъти по-голям брой програми, радио или телевизионни програми с по-добро качество както на звука, така и на картината. Що се отнася до радиото – цифровизацията позволява да се обогати звукът, който идва през радиото, защото до сега радиото винаги традиционно е било само звук, с допълнително съдържание. Какво означава допълнителното съдържание? Имате радио приемник – този хибриден радио приемник, за който преди малко споменах, който не само, че хваща различните видове вълнички, ами има и екранче. Разбира се трябва да има студио, което да излъчва тази информация. Разбира се това е ясно. Но на това екранче примерно текат надписи „в момента слушате еди кое си радио предаване. Гости в студиото са еди кои си. Водещ на предаването е един кой си”. Т.е. това е една допълнителна информация, която тече паралелно с основната информация, т.е. самото радио предаване. Също така могат да се изпращат снимки, кратки видео материали. Може пък съдържанието, което тече на това екранче, информацията да няма нищо общо с предаването, което слушате в момента. Вие си слушате някакво предаване, а на екранчето Ви тече да речем информация за прогнозата на времето или задръстванията в София. Ето това са предимствата от гледна точка на потребителя да има цифровото радио. И разбира се, че качеството на звука ще бъде много по-високо от традиционното.
Водещ:Безспорно това са много предизвикателства, за които трябва да има някаква обща позиция. Какво препоръчва радио общността на евро експертите?
Мая Пеловска: Има нарастваща нужда от обновяване на законодателството и създаване на стратегия на общностно ниво относно цифровизацията на раядиото, като едновременно с това призоваха към изграждане на конкретни национални политики за цифровизацията на радиото. Т.е. това да цифровизираме радиото е наш личен избор, както казахте, на раядио общността, за да сме в крак с технологиите, за да се представи по-качествено съдържание и по-голям избор на съдържание на слушателя. И като казах съдържание, преди да довърша другата си мисъл, искам да отворя една скоба. Тази конференция в Брюксел всъщност наблегна точно на това как новите технологии променят правенето на радио, т.е. съдържанието на радио програмите, защото всичките тези допълнителни нови съдържания, всичките тези образи, надписи, които текат, каквото щете – това изисква човек, който да го прави. Това изисква промяна в естеството на редакторската работа, в журналистическите умения. Също така – фактът, че можеш на една честота вече да излъчваш не една програма, ами три – ами ти, ако нямаш три програми с какво ще ги напълниш? Нали трябва да ги напълниш с оригинално съдържание. И това пак седят хора зад него. Точно по тази причина беше очертана и една от другите основни тенденции по време на тази конференция в Брюксел. Все повече се върви към това да се създават силно профилирани програми. Не просто музикална програма, музикален канал, музикално радио, а да речем музикално радио, което пуска само музика от 80-те и 90-те. Друго, което пуска само джаз музика. Сътрудничество е другата ключова дума, която излезе на преден план по време на дискусиите на колегите от Европа, а именно сътрудничество между операторите, радио операторите, телевизионните оператори и институциите на национално и европейско ниво. Т.е. тези, които управляват, за да можем ние да кажем какво искаме и те да го напишат в съответните закони. Също така трябва да се осъществи сътрудничество между обществените и търговските оператори, защото всеки си гони своя интерес, а пък за да тръгне един multiplex, на него трябва да се качат, както казахме, много канали, иначе той няма да е оперативен. Ами не може едното радио или едната телевизия да даде 10 канала. И ето така multiplex вече ще е рентабилен финансово. И за това частните и търговските оператори трябва да си загърбят търканията и да работят заедно, за да стане цифровизацията и то пълната цифровизация възможна. Друго сътрудничество е между радио и телевизионните оператори – в случая повече радио, и производителите на моторни превозни средства. Какво имам в предвид? Знае се от статистиките – радиото се слуша най-много в къщи и в колата. Да не кажа, че вече повече в колата, отколкото вкъщи. За това е абсолютно задължително, за да имате хубаво радио, всички коли да се оборудват, производителите на коли да оборудват своите автомобили с цифрови радио приемници, но това е нещо много елементарно, обаче без това няма как да стане.
Водещ: Какви са пък европейските планове за Интернет?
Мая Пеловска: По думите на Райна Константинова – директор на радио департамента на ЕС за радио и телевизия, и наш дългогодишен колега, в Интернет има информация, която не може да се прочете и в следващите 57 хиляди години. В този смисъл радиото ти дава много повече от тази информация, защото тя ти дава оценка, тя ти дава и отношение. И няма нужда да четеш 57 хиляди години, за да разбереш какво се случва с живота около теб. Интернет, ако приемем, че интернет е технология за връзка и пренос на данни, радиото е нещо много повече от това. Радиото е човешки допир, радиото е емоция, радиото е едно въображаемо пространство, в което ти можеш да израснеш, да постигнеш едно личностно израстване. Не може да има място за сравнение с радиото и телевизията, ако щете – така наречените традиционни медии, с традиционните оператори и Интернет. Просто това да две различни неща. Или по-точно Интернет е само едно средство за препредаване на информация. Една информация се извършва през Интернет, все едно дали е радио програма или телевизионна програма. Примерно 5 хиляди потребители желаят да видят или да чуят тази програма, обаче капацитетът на сървъра, който е сложена тази програма е до 4 хиляди. Значи останалите хиляда няма да имат никакъв достъп до тази радио програма. Да не говорим за финансовата страна на въпроса, защото както знаем да слушаш радио и да гледаш телевизия е безплатно – поне в България все още, а пък Интернет се плаща. Радиото и телевизията са много по-общодостъпни медии от Интернет. Вече споменах и човешкия фактор, който не е за пренебрегване. Това, че ти дава топлотата, емоцията, оценката, предизвиква те да коментираш, да мислиш и т.н.
Водещ: Мая Пеловска – експерт в дирекция „Международно сътрудничество” пред „Клубът на журналистите”. И така, разбрахме, че не само у нас, но и в Европа е модно да се създават силно профилирани програми. Важното е обаче, че медийните експерти намират сили да дискутират тези въпроси, защото е важен балансът. Не е достатъчно multiplex да са рентабилни. Но трябва да има и медии, за които освен музика и новини, трябва да има и култура. Да не четем 57 хиляди години, за да разберем, че днес, тук и сега, се издават книги, играят се спектакли, има музика. Нерентабилни инак събития в днешната ни пазарна икономика, но все пак събития, които могат да оставят драскотина в паметта ни, която да ни помогне да намерим по-доброто решение в живота си. Сега за коментар търсим и Надя Обретенова от БНТ.
Надя Обретенова: Ефектът лично за мен беше поразителен. Ако така позволите да си споделя с Вас точно по този начин. Широк и много голям отзвук сред нашите зрители, сред колеги, които споделяха с нас, че такова разследване не са виждали и ни поздравяваха за смелостта и особено на колегата ни Росен Цветков. И поразителен за това, че нито една политическа сила не си позволи да коментира този факт, който ние изкарахме на яве и никой от нашата политическа класа – нито управляващи, нито опозиция се осмели да коментира това, което се видя на екрана.
Водещ:А институциите какво се осмелиха да направят?
Надя Обретенова: МВР мигновено започна разследване. Вие може би вече знаете, че Росен предостави всички записи, които направи със скрита камера на разследващите. Успя да разкаже и да разпознае хората от тези кадри. Да не навлизам в детайли, защото се страхувам да не притесним полицаите, които все още разследват по този случай. За мен има един обаче много притеснителен факт. Прокурорката от Несебър, от районната прокуратура в Несебър, която беше натоварена и е натоварена с надзор над това полицейско разследване, не наложи мярка на задържане под стража на тримата души, които безспорно бяха разпознати от моя колега Росен Цветков. Те бяха задържани от полицията за 24 часа с полицейско разпореждане и тя след това не наложи единственият възможен в закона 72 часов срок, в който тези хора могат да останат в ареста и през това време да продължават следствените действия и да се поиска тяхната мярка за неотклонение. При едно такова много сериозно престъпление, което се наказва от Наказателния кодекс доста сериозно, аз смятам, че беше прекалено лежерно от нейна страна да си позволи да остави тези хора на свобода. Както тя ми обясни, за да не създава напрежение между първия и втория тур. Бих си позволила да коментирам, защото като журналист мога да го направя, че много по-притеснително е и много по-голямо напрежение се създаде от това, че тези хора бяха на свобода, защото нашият екип успя да ги види на същото място.
Водещ: До колко по-силна би била нашата журналистическа позиция, ако би била обща?
Надя Обретенова: Безспорно би била много по-силна. Знаем каква голяма сила сме ние журналистите макар рядко да се обединяваме за каузи. И струва ми се, че понякога институциите са тези, които ни обединяват за каузи и ми се струва, че някои се прикрепват към тях, някои лицемерно само и само, за да бъдат част от общия фон и да не звучи като проява на лошо възпитание това, че те не са се включили. Няма да назовавам кои са тези каузи, защото рискувам просто да обидя хората, които са се ангажирали с тях, които са ги измислили и безспорно са с много благородни мотиви. Но когато става въпрос за такова наистина престъпление, за доказване на нещо, за което абсолютно всички говорим, смятам че гилдията леко така страхливо и с едно пренебрежително намигване, като чели реагира по отношение на наистина голямото разследване, което направи „По света и у нас”, защото само за тези, които не са проследили отново да повторя, че то се подготвяше от 10 месеца. Нашата работа по конкретното купуване на глас започна през месец януари 2011 година. С цялата подготовка, по същия начин, по който действат брокерите на гласове. Ние не пропуснахме нито един детайл от тяхната работа. И показахме, че всъщност това да разкриеш кой е купувачът на гласове, никак не е сложна работа. Просто трябва малко повече воля и малко повече усилия, за да може да свършено от органите, на които е приизвано да свършат това. А по отношение на колегите журналисти, които някак си не подкрепиха това разследване по този начин, по който аз си представях, че това би трябвало да стане, искам да кажа, че трябва да бъдем малко по-смели. Защото само по този начин може да променяме нещата в нашия живот.
Водещ:От тук насетне каква е прогнозата за реакцията на институциите?
Надя Обретенова: Ами моята прогноза е, аз понеже си общувам с разследващите, говоря си с хората, които се заминвата с разследването ма този вид изборна търговия, прогнозата ми е, че този път ще успят да бръкнат малко по-надълбоко, просто защото са изложени – не само защото не си вършат добре работата, ами защото са изложени на показ. Ние ги следим. Следим всяка една тяхна стъпка. И не защото искаме да ги контролираме по някакъв начин, а просто искаме да разберем какъв ще бъде финалът и какъв ще бъде завършекът на това разследване, което направихме ние, нищо, че то се нарича журналистическо. Смятам, че то би трябвало да има същия ефект като едно полицейско разследване разбира се. Мисля, че тези хора ще си получат заслуженото. Лошото е, че те са една много пренебрежима малка част от голямата изборна търговия. Мога само да кажа, че в Бургас по мои лични наблюдения, като че ли се води едно от най-добрите разследвания като цяло на този вид изборна търговия. Там полицейските органи успяха да бръкнат много по-надълбоко. Да, разбира се, че там изборната търговия по морето е с много по-големи размери, но струва ми се, че там има малко повече воля.
Водещ:Какво се случи между другото, когато излязоха първите кадри, защото професионалното око можеше да забележи сериозното напрежение при преките включвания?
Надя Обретенова: Ами ние очаквахме да се случи какво ли не. Въпреки че не се бяхме защитили до такава степен, че например да държим Росен под охрана, за да не го нападнат разгневени провържаници или хора, които са участвали в тази изборна търговия. В никакъв случай не ни беше страх чак толкова много, но наистина имаше едно голямо напрежение. До последния момент гласът на Росен не беше купен, въпреки че той беше част от тази схема. Вече се беше превърнал в част от нея. Това стана в самия ден на изборите и наистина имаше напрежение в целия ни екип, защото зад това, което правеше Росен, имаше много солиден гръб, БНТ беше зад него и това е много важно да се знае, че телевизията в лицето на хората, които отговарят за правенето на новините, в лицето на екипа, който беше в Бургас – и аз бях част от него, знаехме какво прави той и всичко това беше под нашия контрол. Тези хора, които се занимаваха с това, бяха шокирани от нашите разкрития и именно за това не реагираха бурно и не реагираха по някакъв настъпателен начин спрямо Росен и спрямо колегите, които учасваха в този журналистически експеримент.
Водещ: В такива случаи помага или пречи по-скоро ефира?
Надя Обретенова: Огромна защита. Аз съм попадала в ситуация и мога от моя личен опит да споделя. На предишните парламентарни избори аз, ако помните, мисля, че Вие помнихте, успях да фалшифицирам едно удостоверение за гласуване на друго място и да гласувам два пъти. Знам какво е да се защитава медията, защото тогава имаше много буреносна реакция от ЦИК. Искаха да спрат излъчването на материалите, искаха да бъде дадена на прокуратурата заради това, че БНТ показва как може да се направи изборна фалшификация. Но знам какво е да чуеш успокоителния глас на редактора, на шефа на новините, на шефа на дирекция „Информация” и той да ти каже, че е зад гърба ти.
Водещ: Надя Обретенова пред „Клубът на журналистите”. Ами не знам, аз не познавам човек, който одобрява купуването на гласове, но както стана ясно – ние журналистите тази седмица не познаваме и политик, който да иска да се изкаже по този въпрос. Всъщност това е много важно, защото в крайна сметка се появяват следните заглавия – „Българи или свободни”. С тази статия гръцки всекидневник започна дебата в гръцкото общество по повод евентуалното провеждане на референдум. Всъщност проблемът е, че решенията не ги взимат хората. Хората имат желание да чуят политическите коментари, но както стана ясно, тази седмица политически коментари дали купуването и продаването на гласове е престъпление, не чухме.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 29.10.2011 

Водещ: Французите имат един великолепен израз „Хората говорят.” Хората говорят, че няма бивши журналисти. Ако из тези дни обаче решим да потърсим доказателство в т.нар. нови медии всеки от нас би открил доказателства. Дали обаче традиционните медии не звучат малко официозно? Дали в т.нар. нови медии нещата не са доста по-ясно представени. Разбира се днес не е ден за цитати, а за размисъл. Но размисълът не бива да бъде разтегливо понятие. За това е добре да продължим да мислим и да говорим за нещата, които накараха доста българи да си останат по домовете миналата неделя или откровено да експериментират с „х” в бюлетините. Цялата седмица желанието за обяснение на мотивацията за тези експерименти не спря да бъде актуална и да предизвиква вълна от диалози по повечето постове. Дали не е проблем, че едни и същи хора говорят и пишат едно в медиите, в които работят и съвсем друго на територията на личните си страници, да кажем във facebook.com?Не може да се отрече, че упорито задаван въпрос на пресконференцията на един от кандидатите „Какво ще направите за медиите?”, който разбира се по-късно обрасна в една откровена борба правилата да важат различно според нуждите, не спира да събира отговори под всяко цитиране или споменаване из мрежата. Разбира се имаше и реакции от председателя на СЕМ именно там – в мрежата. Дали обаче за подобни въпроси отговорите не биват да бъдат в медиите и самите медии да бъдат по-отворени за тях? В крайна сметка медиите трябва да са на страната на хората без значение за травмите, които би понесъл рейтингът им. Даже по-лошо – дали не трябва да присъстват половинчато именно заради възможни ползи пак за рейтинга? Има и още нещо важно, за което днес е добре да се замислим – медиите, спазващи правилата, трябваше да приемат неприемливото и да се чудят как са /…/ да пълнят час ефирно време. Абсурдното е, че тези, които се оказаха изненадани от собствената си работа ЦИК, по закон трябваше да обучат ЦИК. И именно точно тъй ги задължиха час време да говорят по езоповски. Дали някой забелязва очевидното? Дали някой някога ще понесе някаква отговорност за зле свършената работа? Само времето ще покаже би казал оптимистът, а какво казва мнозинството песимисти е видно в мрежата. Защо точно там е един друг въпрос. В крайна сметка от кого зависи изборът, който всеки един от нас прави, за да се превърне в смислена дейност. Защо ЦИК задължи медиите да мълчат и кои медии се съгласиха с това? Кой има право да определя съдържанието на новините и коментарите в медиите, и ще има ли санкции? Кой би трябвало да ги наложи, ако е имало нарушение на правилата? Спечели ли някой от задължението в ефира да се говори с езика на басните? Ето за това ще говорим днес с Бойко Василев от „Панорама”. Изчезват ли български ежедневници и какво ще се промени за двете издания „Дневник” и „Пари” ще разберем от Велислава Попова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владо Тошев, Жанет Николова, Цвети Николова, Снежа Николова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Добър ден. Разгорещихме се още преди да сме започнали с гостите в студиото. Добър ден на Велислава Попова.
Велислава Попова: Добър ден!
Водещ:И на Бойко Василев.
Бойко Василев:Добър ден.
Водещ:Ами да започнем от там – кой спечели от един час говорене в басни?
Бойко Василев: Никой не спечели. Всички загубиха. Аз бях особено ядосан.
Водещ: То си личи.
Бойко Василев:Да, то си личи, защото може би дали поради възрастта си, аз бях и сред малкото хора, които са участвали в битката да се съобщават резултатите в 7 часа. Тази битка се водеше дълго и епично между телевизиите и ЦИК и спечели с победа според нас – малко, но завинаги, окончателна 97-ма година.
Водещ: Да, ама не, както казва…
Бойко Василев: Да, ама не. Да, ама не. Оказа се, че не. Искам да поясня, че това не е някакъв каприз на телевизиите. Ние винаги можем да си обърнем програмната схема. Това е акт с огромно символно значение. Изборният ден свършва точно в 7 часа. Точно в 7 се съобщават резултатите. От там нататък настъпва спокойствие и идва време за коментар. Това е символичен акт, който носи спокойствие, който носи, ако щете, успокояване на страстите. Това е символичен акт, че изборите са свършили и че от тук нататък е време да се коментират. И като казвам „всички загубиха” загуби на първи място ЦИК, която това беше първия гол, който и вкараха. От тук нататък тя трябваше само да вади топките от мрежата. Автогол – така започна. От тук нататък трябваше да вади топките от мрежата и стана виновникът за всичко от тук нататък. Загубиха и победилите, и загубилите. Победителите, защото вместо да обясняват как са победили, те трябваше да обясняват защо така става с изборите. Загубилите получиха някаква теза, някакъв аргумент, но едновременно с това и те загубиха, защото не можеха да говорят по същество. Загубиха телевизиите, загубиха всички. Никой не спечели, а е толкова просто и не знам не е ли време дали това нещо да се запише в закона.
Водещ: То в закона пише доста други неща, които ограничават обществените медии. Ти добре знаеш. И БНТ, и БНР сме подложени на безпочвени критики именно защото спазваме тези правила ние не можем да ги спазваме.
Бойко Василев:Ние сме в режим на непрекъснато да се оправдаваме. Зрителите не знаят, че законът предвижда точно тези форми на политическа кампания, които ние показваме. Зрителите не знаят, че по закон те да платени, че тарифата е определяна от Министерския съвет. Те мислят, че там злите ползватели на парите на данъкоплатците са се договорили и ето – те сега е време да захлебят. Това дефект на закона.
Водещ:За съжаление зрителите и слушателите не знаят и че ние няма как да принудим кандидатите да дойдат.
Бойко Василев: Разбира се. Освен това зрителите не знаят нещо друго – ние не можем да регулираме дебата така, както е справедливо според нас. Ние не можем например да извадим двамата най-силни или тримата най-силни, не можем да ги извадим, не можем да ги поставим в диспут. Ако няма пълно съгласие. Много неща не знаят зрителите.
Водещ: Но пък знаят кой е виновен.
Бойко Василев:Да. Знаят кой е виновен. Ако говорим за фундаменталната причина това е, че в закона, и това е наследство от прехода, се сблъскват два противоположни принципа. От една страна принципа на равнопоставеността, който доведен до абсурд означава, че този с 0,7% е равен на този на 40. И от друга страна – принципът на справедливостта, който казва точно обратното. Сблъскани така тези принципи получаваме резултата, който получаваме сега. Според мен проблемът е, че когато се писа Избирателният кодекс, медиите някак не бяха догледани там. Много по-важни бяха други неща. Там нямаше, доколкото знам, участие на медийни специалисти в изработването на тези правила, а най-опасното нещо е в момента да каже „има един проблем” и това, че формите по БНТ и БНР са платени, да се махне само това. Ето тогава ще настъпи катастрофа. Първо – ние няма да можем да задоволим прищевките на всички, защото всеки ще иска безплатното. Второ ние няма да имаме физическо време, защото денонощието се състои от 24 часа – много по-малко от кандидатите за слава в България. И трети – защото няма да бъде променен фундаментът. А медийното отразяване вече има нужда решително от крачка към европеизиране и нормализиране. Няма медийни правила такива, каквито има в България. Няма такива. Имайте в предвид, че не говоря просто така. Говорим с експертите към ОСС, говорил съм с хора, гледали сме избори навсякъде по света и няма такова нещо. И всяко такова нещо има някаква опашка в прехода, която в момента се уголемява и ни пречи да вървим. Например при вчера вече всички са забравили защо предаваме целите пресконференции в нощта на изборите. Вече всички са го забравили след един скандал през 96-та. Извинявайте за тази година. Но ние ги предаваме, не се замисляме, не знаем. Има нужда от европеизиране на тази част с медиите решително.
Водещ: Това, което върши пазарът, като че ли за съжаление го регулират политиците. Един много рязък преход. Какво направи пазарът, Велислава? В петък, вчера като че ли много се търсеше последният брой на „Дневник” за съжаление.
Велислава Попова :Да. Вчера, както казваш, излезе последният хартиен брой на „Дневник”, защото доста време смятахме, че „Дневник” е станал много повече от вестник. Той започна преди повече от 10 години, като бизнес всекидневник. До тогава издателите на „Капитал” имат само седмичника „Капитал”, който също е насочен към тази аудитория на активните хора, хората, които взимат решения и тогава стартира и всекидневникът.
Водещ: Обаче кризата ли е тази, която…?
Велислава Попова :Ами не. Аз се опитвам да обясня точно тази логика. След това „Дневник”, който едновременно с това развива и web сайт, който в началото е платен. След това той стана безплатен, защото всъщност го развиваме като новинарски портал и някъде пре последните 3-4 години dnevnik.bg всъщност стана много голяма медия. Ние на месечна база имаме над 700 000 уникални читатели, които влизат и четат нещо в „Дневник”. Т.е. той стана много по-широк и много по-различен. Бизнес частта в него остана много по-малка. И всъщност това, което сега променяме, е изцяло бизнес решение. Да, в него има много емоция, защото ни е мъчно. Смятаме, че с „Дневник” правихме много силен всекидневник, с позиция, различен от това, което всеки ден беше на сергията, но решението е бизнес, защото след като се появи възможността „Пари” да се издава в нашата издателска група – да имаш два бизнес всекидневника на толкова малък пазар като българския, не е адекватно. Напълно нормално беше да преценим, да ги обединим в един продукт и след това направихме разделението, че под марката „Капитал” ние ще имаме вече само продуктите, които са за бизнес хората и за decision maker, докато марката „Дневник” я оставяме за тази по-широка и активна аудитория, която е много по-голяма в интернет. И другото, което аз много харесвам е, че някак си dnevnik.bg показа някак си в online пространството, че докато ти имаш „Дневник” на хартия и той винаги се възприема малко или много като сериозен бизнес, може би по-сложен, за някои хора елитарен, в интернет, използвайки абсолютно същите журналистически ценности, проверена авторска информация – нали, спазвайки тези правила, пишейки на същия нормален език, не залитайки към… Нали, в интернет можеш много бързо да натрупаш някакви посещения и аудитория с много пак жълта информация, да я наречем. Но спазвайки тези правила, успяхме да спечелим много повече читатели и това аз го намирам за оптимистично, че хората са склонни и търсят такава информация. Това малко като противопоставяне на цялото пожълтяване и въобще маргилизиране на голяма част от пресата и на доста места в online пространството.
Водещ: Заради тези читатели ли бяхте единственото хартиено издание, което публикува това, за което говорихме още преди да започне предаването? Именно тези скандали, които бяха предизвикани заради задължението БНТ в случая, БНР да спазват изборния кодекс.
Велислава Попова :Ами по принцип ние имаме позиция, че много неща в изборния кодекс трябва да се променят. Те не са свързани само с медиите и всъщност хаосът в последната седмица показа много от грешките. Ние пишехме и предупреждавахме за рисковете от манипулации още преди, това включително за „х” – този прословут „х”. И в един момент си мислехме, че може би е добре да пробваме нещо като кампания, след като осъзнахме, че има малко време да кажем „Смятаме, че това в изборния кодекс не работи. Трябва да се промени” и все едно да не го спазим. След това решихме, че все пак ние уважаваме закона и няма да го нарушаваме, но си струва веднага след като минат изборите и тези страсти също ще бъде хубаво, ако медиите или тези, които от тях са останали с позиция, по някакъв начин да се обединим и да кажем…
Водещ: Ако чудото не стане за три дни разбира се.
Велислава Попова : …Кодексът трябва да се промени за следващите избори, защото, както каза Бойко – всички губят от това.
Водещ: Бойко, какво стана с телефоните в седем часа, когато се оказа, че ще се правим на автори на басни?
Бойко Василев: Нямам представа. Аз бях в ефир. Мога да кажа какво стана с нашите нерви, но не мисля, че някой го интересува.
Велислава Попова :То Бойко го каза, че това беше първият автогол на ЦИК и всъщност то си пролича през следващите дни, че всъщност изглеждаше, че ЦИК е някакъв орган, който може да взема решенията. В такава ситуация, която е критична, чудиш се дали познаваш закона си, е много лесно да прецениш и да застанеш да кажеш „Това правим”, както и в следващите дни. Те предпочетоха да не отговарят на телефоните си. После забавиха въобще в законовия срок публикуването на резултати. И това поставя гигантска, както се казваше, неонова светлина върху…
Водещ:Но в замяна на това казаха какво медиите са говорят, което беше забележително.
Бойко Василев:Не, аз разбирам и тях. Сега, проявих разбиране, колкото и да ми беше тежко за това, че има сложен избор и т.н. Но не бива да се връщаме към началото на 90-те, в никакъв случай. Не знам дали нашите слушатели си спомнят, но тогава какво правехме? Казвахме избирателната активност и пускахме Тина Търнър, защото чакахме ЦИК да обяви края на изборния ден за приключил. Това можеше да стане в 8, в 8 и 15, 9, най-често 9 и 15, и така. Това беше случаят тогава. Вярвайте ми, понеже съм участвал във всички тези разговори след това, включително с някои от хората, които присъстваха там, знам техния аргумент. Те казват „Има хора пред избирателните урни”.
Водещ: А пред избирателните урни е пълно с телевизори, нали?
Бойко Василев: Те няма да се повлияят от това.
Водещ:Но пък от друга страна цял ден много медии, за които няма толкова строга регулация закона за радиото и телевизията, публикуват едни т.нар. рейтинги със социологически при вкус.
Бойко Василев:Вижте, има две тези по въпроса. Искам да ги изложа, защото, за да водим сериозен разговор, трябва да видим нещата от двете гледни точки. Първо световният опит показва, че тези резултати, съобщаването на резултати като цветенца влияят върху резултата. Безспорно. А влияе в полза на големите и във вреда на малките. Имаше такъв случай в Канада, където това е – съобщаването на резултати през деня е официално разрешено. Тогава интелигентните избиратели на една от партиите, когато разбраха към обяд, че те нямат шансове, се ориентираха към другите и тази партия почти изчезна от политическия пейзаж за един мандат, защото те гласуваха тактически. И в Канада започна разговорът за това – трябва ли или не трябва, защото там, пак повтарям, е разрешено. Канада е една от малкото страни, в която е разрешено. Ние тук понякога си водим доморасли разговори без да видим какво става в света и мога да Ви кажа, че много от хората, включително в големите градове България, чакат да започнат излязат цветенцата и тогава решават какво да гласуват. Това е феномен, който не бива да си затваряме очите. Той влияе върху изборните резултати. Обикновено влияе, както казах, не само във вреда на малките, но и във вреда на партиите, които представят по-интелигентната, по-младата част, по-информираната, по-светната част. Някъде към 4 тя гласува в най-голяма степен и тя решава да гласува тактически. Това е едната страна на въпроса. Втората страна на въпроса е последователната кампания, която някои частни медии водеха за това, това нещо да се легализира. И след това казваха „След като това не се легализира, ние ще го правим като цветенца, звездички и т.н.” В скоби казвам само – големият проблем тук е не че научаваш какъв е резултатът, но не научаваш кой е източникът на тези данни. Затварям скобата. И тук има друга логика – когато строиш път дали да избереш пътя през най-тежкото трасе, да го прекараш и да дадеш много пари, или да видиш там, където минават всички, отъпканата пътечка, да не я павираш и да прекараш пътя от там.
Водещ: Каза обаче, че не научаваш източника. Аз мисля, че е по-лошо – научаваш един фиктивен източник. „Хората говорят”.
Бойко Василев:Какво ще се избере от двете, трябва да стане след много внимателен спор, защото ако тръгнем да минаваме през най-тежкото място, през най-тежкото място – тогава трябва да стигнем до забрани. И кой ще ги наложи тези забрани и как ще ги тълкува? Стигнем ли до забрани стигаме… Тук, за да кажа накрая – опираме до най-важния въпрос. Не до регулацията, а до саморегулацията. Това не е единственият въпрос, по който ние – българските журналисти не сме се разбрали.
Велислава Попова : Искам да кажа – това е голяма въпросителна какво да правим. Ние си правим класация на комикси, каквито иначе има на сайта на dnevnik.bg и също е голям спор, обсъждане.
Водещ: Да, но Вие подменихте политическите снимки и предложихте снимки на…
Велислава Попова :Това е, за да спазим изискването да няма агитация и в момента хората си създават политически комикси, но ги оставяме. Много внимателно четохме и кодекса, където има и други пропуски и неща, включително медийните доставчици са описани, но остава facebook.com и twitter.com, макар че почти никой не се изкуши през тях да води агитация последните два дена поне на миналия тур. Но тук отново преценяваш все пак каква информация търсят читателите. Защото това е информация, която читатели търсят много и за да седнем на този разговор от сега трябва да се направи може би пак изследване хората до колко биха се влияли от това. Другото нещо е всъщност, че докато щабовете на партиите стоят и гледат тези резултати и ние през цялото време си говорим за страхотна манипулация, изборен туризъм, пренасочване на хора, е също толкова справедливо пък останала част от гласоподавателите да нямат по някакъв начин информация. Така че това е много голям дебат, който би било хубаво да се случи сега след изборите.
Бойко Василев: Да, но на него трябва да се разберем помежду си. Защото, ако има един, както се казва на английски”spoiler”- един, който разваля играта, другите всички ще… Аз, противно на всички мнения, не смятам, че обществените медии губят от това, че не ги съобщават. Също не смятам, тези медии, които съобщават за нарушители, за някакви зли хора. Пак казвам – става въпрос за това какъв модел ще изберем. Но да го изберем всички заедно, но нека да го дебатираме и да го спазваме. Имат и тази, и онази логика.
Водещ:Изобщо до колко е добре за инстинкта за самосъхранение на самите медии да помпат един фалшив рейтинг, който би могъл да гръмне като Световната икономическа криза? Останете с нас. Ще продължим след малко. Доста сериозен е диалогът, който водим. Всъщност стигнахме до тук – скандалът защо става част от решенията на хората?
Бойко Василев: Скандалът става стратегия на политическата битка. Скандалът става на гърба на институциите, които са принудени да стискат зъби, защото спазват закона, защото никой не им вярва и никой не обръща внимание на аргументите им. Кампанията например на Светлъо Витков беше реализирана изцяло върху това. Аз не знам той да похарчи пари, за която и да е платена форма, в неплатените участваше с голямо удоволствие и скандалът му с БНТ беше базиран именно върху това – чрез скандал той да постигне някакви точки. Аз се лаская, че на наш гръб, може би 0,1 от тези 0,5% са реално на тази база постигнати. Той се опита да влезе в нашето студио. Той твърдеше, че му искаме пари. Зрителите, слушателите, масовата публика – те не обръщат внимание на това, че такива са изискванията на закона. И сега имате една страна, която чинно спазва закона, опитва се да го прави с всички средства и понася всички жабета заради това – има едни други хора, които, знаейки това прекрасно, предизвикват този скандал, експлоатират го и го превръщат в гласове.
Водещ: А цитирането осигурява рейтинг на други.
Бойко Василев: Абсолютно. И винаги, когато… Разбирате ли? Тази кампания тече през facebook.com, тя тече през twitter.com, през сайтове и т.н. Много от тези хора са ангажирани с кампанията на крилете на фразата. Извинявайте, на кого ще повярват хората? На БНТ, която казва, че спазва закона или на Светлъо Витков, който казва „Искат ми пари, за да вляза”. Ами да искат му пари, но такъв е законът. Но всичко „да, ама…” не се чува. Тези неща не се възприемат като аргументация. Аз следих много внимателно форумите покрай този скандал. Никой не си дава труда да види фактите, да ги провери, а казва „Ето, вижте, как там мачкат нашето момче!” Това е един доста показателен случай и винаги, когато срещу БНТ се извади този вечен аргумент за парите на данъкоплатците, аз искам да попитам данъкоплатеца – той съгласен ли е така да се води кампания? Той съгласен ли е човек, който иска да бъде президент, да не е готов да похарчи нито един лев за това? Не искам да говоря за Обама колко пари събрал в Америка или т.н. – за да излезе… Но тук един човек да не похарчи нито един лев, да направи n брой скандала, след това да прибере някакви гласове. От тук нататък неговите неща в неговия собствен бизнес – дали е в музикалния, дали е в някакви други сфери – да върви прекрасно.
Водещ: И понеже могат да ни обвинят, че сме субективни, разбира се като хора, работещи в обществени медии. Велислава, какви бяха реакциите при Вас?
Велислава Попова : При нас и при други избори сме го имали, защото правим отделен изборен сайт и вземаме първите резултати на агенция, с която работим и имаме доверие как се движат основните кандидати и обикновено представяме само тях. След това се започва – звънят, сърдят се много от останалите, които обикновено оставяме в графа „друг” със съвсем кратка информация, защото в крайна сметка всяка медия може да прецени. Има позиция кой как да представи. Светлъо Витков го представяхме, защото нашата аудитория реагира с голям интерес към него. Примерно той пред нашата медия не се съгласи да даде интервю, въпреки че го канихме няколко пъти. Това си е негов избор. Смисъл по нашите медии може да си проличи, че ние по време на изборите не печелим, а само губим, защото инвестираме много средства, а пък при нас не идват политически реклами или много малко някой рекламира, защото не предлагаме пакети с безплатния и необявения PR, защото мисля, че на тези избори достигна висоти.
Водещ: Обаче някой би Ви попитал защо водите такава самоубийствена политика и дали няма връзка с това, че в петък излезе последният хартиен брой?
Велислава Попова :Не, аз това казах – това е бизнес решение. Всъщност в понеделник ще има „Капитал – daily””, който продължава като бизнес вестник, със същите принципи, много смел. Даже много смел като графика и различен като всекидневник, за да се отличи тотално от това, което е на сергията. Той е най-вече за хората, които сутрин отиват в офисите си с бизнеса си, искат да разберат нещата бързо и най-важното.
Водещ: Ако не го крият по сергиите.
Велислава Попова :Да, надяваме се, че няма. Освен това нашите медии залагат най-вече на абонамент. Пак казвам – в офисите хората се абонират. Докато през сайта има вече много по-широко количество новини и ако някой е интересен, предизвика любопитство – ние го представяме. Но аз смятам, че също е въпрос на дебат има ли нужда примерно БНТ да излъчва, както беше миналия петък всички тези безброй изявления и в крайна сметка БНТ губи от това, защото не знам има ли човек, който би ги гледал. Той просто превключва на другия канал.
Водещ:Има логично поведение.
Бойко Василев:Има нужда от радикална промяна, въпреки че законът казва, че тези хроники са задължителни и платени, аз съм сигурен, че финансово те не ни излизат на плюс. Напротив. Но съм сигурен, че вече те са една доста остаряла форма. Аз не знам Европа да има все още такава хроника. И вижте колко е сложен въпросът с хрониката.
Водещ:При положение, че тя е платена…
Бойко Василев:Това е проблемът. Законът казва, че я прави БНТ. Обаче едновременно с това казва, че е платена. Следователно от това, това е обективен репортаж, който ние правим ли или е репортаж, който следва желанието на този, който го е платил?
Водещ:Пак стигнахме до басните.
Бойко Василев:Ами, не. Пак стигнахме до някакви отчаяни договорки на място, които хората правят с цената на всичко. Разбира се правят го добре, защото в крайна сметка се постига някакъв резултат, но кому е нужен този труд? Пак казвам – много е опасно в момента да кажем „Проблемът е в плащането. Премахваме го – БНТ и БНР правят всичко безплатно!” Нямат ресурси, нямат времето и въпросът не е решен по този начин. Трябва от началото до края да се огледа тази работа.
Водещ:За да не изпадаме все по-често в позицията на хора, на които все им пречи нещо. Все ни пречи нещо. Докато слушахме си говорихме за това, че все ни пречи нещо. Дори да има един протестен вот. Бойко ти заговори за Уолстрийт и понеже е ден за разговор, без никакви аналогии, да се замислим за това какво се случи там и защо се случи. До колко у нас имаше някакъв интерес изобщо към темата?
Бойко Василев:Не само към тази тема, а по принцип към важните международни събития у нас има интерес сред хората, но не и в медиите. Чудил съм се как стана така, че може би най-отвореният към света балкански народ, стигна до там да е най-затворен.
Водещ: Нека те върна назад във времето. Спомняш ли си едни кадри от едни протести в Сърбия? По-късно и у нас се случиха.
Бойко Василев:Обикновено протестните движения така обменят символика. Не само кадрите. Те обменяха тогава ритуали, свирките минаха от едното в другото протестно движение. Някои плакати, някои ритуали, символи и т.н. Проблемът е, че ние – медиите, българските медии минахме от едната крайност в другата в началото на 90-те и сметнахме, че международната журналистика едва ли не е…
Водещ: И заключава във фразата „Положението е международно”.
Бойко Василев:Да. Това нещо отвлича от истинските проблеми, които са вътре. Ние допуснахме, че всяка глупост, която се случва тук, е много по-важна от това, което се случва по света и така, както каза веднъж Живко Георгиев – „На нас ни се отне света”. Т.е. ние отнехме света на българите. Сега ние се опитваме да си го върнем, включително със скромните ни усилия в БНТ това е приоритет.
Водещ:Да, но от другата страна, като че ли действа невидимата ръка на рекламиста и показва, че няма интерес към тази тема.
Бойко Василев:Това фактически не е вярно.
Водещ:Това фактически не е вярно, но…
Бойко Василев: Това фактически не е вярно. Ние виждаме, например, не знам дали ще повярвате. Аз се учудих. Имахме един репортаж от Корея преди 2-3 години. Получи най-неочаквано страхотно внимание.
Водещ:Какъв беше репортажът?
Бойко Василев:Най-обикновен репортаж от Корея, в който се съобщават някакви факти, политически, свързани с проблеми там. Неочаквано получихме много писма. Това беше често символ на една лампичка. Сега, когато Вяра Анкова стана генерален директор, нашата политика беше насочена към това да си върнем света. Част от това е рубриката „Светът на живо”, на която аз съм продуцент. И виждаме реакциите от филмите, които правим от различни места. За съжаление трябва да отбележим, че докато българските медии похарчиха огромни пари за реалити формати, огромни пари, които не знам как точно се върнаха, но вероятно са се върнали – ние се оказахме единствената българска телевизия, която беше на Арабската пролет в Тунис и Египет. Това е многозначителен факт.
Водещ:Някой видя ли другия факт на Поли, която го каза с една дума защо в Ирландия нещата стоят така? Образование.
Бойко Василев:Да. Обърнаха внимание много хора. А аз искам това да кажа. Това е стара моя теза, че ние журналистите някак си не можем да оценим какво реално искат хората. Все пак има 1% от хората, който си иска света обратно. Този процент става все по-голям в предвид на това, че се връщат много българи, училиѝ в чужбина, с много по-широк поглед. Те са много важен, включително и пазарен сегмент. Сега, Велислава ще каже по-аргументирано дали това е така. Мисля, че те залагат на същото.
Велислава Попова : Бих искала да кажа, че тук бих се разграничила и от другите медии, защото примерно в „Дневник” и като сме го правили на хартия, винаги ние като си планираме и утре хората като седнат кои са важните неща да знаят. И всъщност вярвам, че нашите читатели трябва да имат глобален поглед, защото нещата, които се случват по света им влияят и в много случаи ние изненадващо сме имали международна снимка или тема на първа страница. По същия начин в сайта много често имаме страхотни пакети от покриване на чужди събития и там виждаме читателите. Примерно българите много се интересуват от Русия, Балканите, Турция. Ти виждаш веднага. Публикуваш и виждаш колко много хора го четат. Следим избори от други страни и т.н. Минусът е примерно, че не можем да си позволим да инвестираме някой да пътува до там или да имаме навсякъде кореспонденти, работим със стрингери и т.н. И другото, което е, че е много важно всички някак си да разберат, че наистина това, което се случва и в Европа, и по света, рано или късно ни засяга. И това при нас, като бизнес медия, беше свързано с финансовата криза, за която може би пишем от първите, когато предишното правителство твърдеше, че няма финансова криза. Това сега ни се случва отново, че ние сме заобиколени навсякъде от криза, но при нас не.
Водещ: Но пак няма криза у нас, да.
Велислава Попова :Даже понякога се чудя всъщност, като вземеш например броя, има много малко български неща, но имаш за спасяването на еврото и т.н. Това е голямото и глобалното и вярваме, че нашите слушатели имат нужда да имат този поглед, и ние го събираме, и те могат да си правят вече и прогнозите за бизнеса на базата на това. Защото това какво се случва например с инфлацията или производството в Германия, зависи и тук някой бизнес, който изнася, има пазар там и те трябва да знаят тези неща. Какво се случва с цената на златото, от какво е повлияно това или как Либия влияе на цената на петрола.
Водещ: Защото, ако не знаеш тези неща, изпадаш в позицията на един /…/
Велислава Попова : Трябва да имаш широк поглед. Някак си така трябва да са възпитавани и следващите поколения – да гледат на цялата картинка. Т.е. на голямата картинка и след това да правиш и своята малка, защото локалното е ок. Навсякъде по света всъщност има много силни местни медии, докато националните винаги са насочени към по-големите проблеми. Докато тук изведнъж нашите медии толкова се вторачват в едни и същи герои, едни и същи случки и т.н.
Водещ: Както се казва „Цитатът сутрин е един, вечер е друг”. И това не е без значение.
Велислава Попова :
Бойко Василев:Вижте, аз съм категоричен, че тази ниша ще съществува, ако ние не я дадем на хората – те ще си я вземат от „New York times” или от „Discovery Chanel”. Или от CNN, или от BBC. Ако ние не им я дадем. Аз винаги давам този пример, сигурно се е изтъркал много. Случи се, така че едно лято отидох и в Турция, и в Гърция по различни поводи и се върнах, и видях там какви мащабни разговор се водят. Как се отразява светът, как се показват световните събития. Върнах се тук и видях как една частна телевизия започва новините с това, че мечката в Карнобат я боли лапата. Аз за първи път разбрах, че има мечка в Карнобат. И драмата беше, че не пускат вътре от „Четири лапи” фондацията да я лекуват. Вторият материал в емисията беше за едни говеда, които изпотъпкали на една жена нивата. Това бяха новините. Аз съм съгласен, че е важно за мечката в Карнобат, обаче не смятам, че това трябва да стане за сметка на света. И вижте, права е Велислава. Аз се питам, не знам дали забелязвате, като изключим един-два опита на БНТ – къде са големите отразявания и големите филми за кризата в Гърция? Колко струва да запалиш колата, да отидеш до Гърция и да направиш един филм или репортаж, или отразяване? Това не е много по-скъпо, отколкото да отидеш до Бургас или до Варна. Защо го няма?
Водещ: Страхът за рейтинга?
Бойко Василев:Страхът за рейтинга или абсолютното подценяване на хората, абсолютното подценяване на хората или пък, как да кажа? Извратената представа за това, което хората харесват.
Водещ:Как бихме могли ние да организираме, да кажем, едно такова обсъждане и до колко някой ще ни повярва, и изобщо би ли могло да покажем и един друг експеримент, да вземем едно дете и да му дадем дистанционното, за да се види какъв е интересът към различните телевизии да едно дете с чисто съзнание?
Водещ: Понеже е по-изразително някак си.
Бойко Василев:Вижте, децата харесват реклами, не знам дали знаете. Те са направени, така че да ги харесват децата. Харесват Discovery. Моето дете гледа общо взето различни деца. Ориентира се кой е Обама и коя е Меркел. Аз не мисля обаче, че трябва да организираме, каквото и да е. Просто трябва да изхвърлим от себе си представата за това, което наричаме обидно средния кюстендилец. Ние сме си въобразили, че това е един фиктивен образ, който иска възможно най-пошло и най-просто да му се отразяват нещата, но аз познавам много хора в Кюстендил и на всички други места в страната и до сега не съм виждал нещо, което в медиите наричаме „обикновен човек” или „среден човек”. Всеки човек е необикновен, всеки човек има интерес. Да, съгласен съм, че има доста голяма група от хора, които имат интереси, различни от моите, но не съм видял човек, на който да покажеш нещо направено по-интересен начин и той да не го възприеме.
Водещ: Добре де.
Велислава Попова : Всяка история зависи дали е интересна и как си я разказал.
Водещ:Добре де, ама политиците реагират ли адекватно на тези истории, на тези хора, които въдворени гледат на студиото на „Панорама” или по-скоро бързо ги забравят? Споменавали сме и друг път.
Бойко Василев: Ами извиваме им ръцете и те щат, не щат. Тук има и малко насили е в цялата тази работа. Някак си политик, забелязал съм го това, политик, когато види т.нар. човек от народа в репортаж, някак си е насилен да каже „Вижте колко мъдро мисли народът”. И ние използваме този древен номер, за да ги накараме да го чуят.
Водещ:Добре де, а външна политика дали да не ги караме по същата схема?
Бойко Василев:Вкарваме им и те много добре разпознават аргументите вътре. Например Гърция беше прекрасен аргумент за левица, за десница. За левицата, защото кризата е станала при дясно правителство. За десница –какво прави.
Водещ:Обаче не довърши и после използват.
Бойко Василев:Нека да използват. Това им е тяхната работа. Нашата работа обаче, пак казвам, е да правим включително това, което ние смятаме за интересно.
Водещ: Можем ли от безкрайния вятър да се опазим ние медиите, от безкрайния вятър на слугуването на рейтингите, Бойко? Защото в крайна сметка ние сме като скачени съдове.
Бойко Василев:Не можем да се опазим. Рейтингът съществува и трябва да се съобразим с него. Въпросът е да се стремим да направим сериозното интересно, а не обратното. Въпросът е каква политика водим и как по принцип правим журналистика, защото има едно също много нелегитимно обяснение на това. След като има рейтинг – ние не работим за рейтинг, следователно можем да си бачкаме скучно. Може въобще да не ни интересува това. Може да си правим – един доклад ще си напишем и това ще е.
Водещ: А от другата страна е лековатото показване на дадено събитие. Хайде да си поговорим за Уолстрийт и за това, че примерно можеше да се прочете в наши медии, че и там палят, и там има мародери. Ама дали само това е, което се случи там?
Бойко Василев:Според мен всяко поколение има своята революция и това е революцията на двадесет, двадесет и няколко годишните, които видяха, че благоденствието не е вечно. Усетиха кризата във всичките и аспекти – икономическа, социална, екологична.
Водещ: Че американската мечта е метафора вече.
Бойко Василев:Все пак те ще постигнат пак някакъв вид американска мечта. Историята на американския бунт е много богата. И по някакъв начин това може да бъде разказано на българите на български. Нали така, Велислава?
Велислава Попова :Да, може и то е подобно и на това, което се случва в Европа и ние от известно време няколко пъти пишем по чуждите източници, на които се доверяваме за протести и въобще какво се случва с младото поколение в Европа. И че това са за съжаление хора, които толкова трудно си намират работа. Те още на старта си – на 24, на 25 години нямат възможност да изберат работа, за която са учили и която е добре платена. В един момент трябва да се задоволят с каквато и да е работа, само да имат работа. И стигаш точката, в която това е несправедливо. Т.е. дори поколението на твоите родители е имало по-добри възможности. Ти си положил много усилия, но заради кризата и това, което се случва, нямаш шанс, нямаш избор, всичко е по-скъпо, нямаш пари и това започва да се появява в тези протести. По същия начин в Щатите след всичко, което се случи – кризата с ипотеките, невъзможността вече на хората по същия начин като преди да живеят на кредит. Малко или много едни от тях сравняват с това какво са могли преди 5-6 години и какво не могат сега, до какво няма достъп. Както пак по-младото поколение, което също няма достъп до това, пак е без работа. Безработицата – това е момента се смята за най-сериозният проблем в Щатите. Липсата на достатъчно работни места и от къде ще бъдат създадени. И когато виждаш, че пък хората, които уж са виновни или предизвикали финансовата криза, с изключение на малко процеси, скандали, на някакви по-скоро имиджови мерки за намаляване на бонуси, какви са отговорностите на банкерите и всичко това – продължават да живеят по същия начин. И то това предизвиква протестите срещу Уолстрийт и той за това имаше дни, в които вървеше по така наречените… Беше маршът срещу милионерите и вървеше по улиците в Ню Йорк, където са къщите на едни от най-влиятелните хора – от Мърдок до шефа на „Goldman sachs. Това е гигантското разделяне на две групи в обществото и какво ще се случи. И вече тук пак е въпроса между политикоикономически – какви решения ще се намерят. Както и сега дали решенията в Европа в крайна сметка ще помогнат и ще върнат потребление, ще върнат възможностите и заплащането на хората или следващите месеци ще има нови вълни на протести на много други места. И то не е да се успокояваме „Ето, вижте какво се случва в Гърция” и т.н. а да видим тук как ние решаваме проблемите си и колко от тях зависят от, пак казвам, европейските решения. Защото, ако Европа не е добре, няма как ние да сме заобиколени от криза и тя да не ни засяга.
Бойко Василев: Виж на-простото нещо. Най-простото нещо. Националния доход, който вкарват в България емигрантите. Ако той секне?
Водещ:Е, той вече намаля.
Бойко Василев:А ако секне съвсем? Това са неща, които няма как да ни подминат. И наред с националния доход емигрантите вкарват в България и свои ценности. Между другото, ако човек се вгледа в интелигентните форуми на част от българските медии, разбира колко понякога читателите знаят повече от нас. Да речем пишеш някаква статия за някакъв световен процес и виждаш отдолу десетина уточнения и то от първа ръка.
Водещ: И то за важни подробности.
Бойко Василев:И то за важни подробности. Много е интересно това.
Велислава Попова : Да, при нас всъщност форумът в dnevnik.bg – той се развива като допълнение, реакция. Много често те посочват дори грешки. Значи това е хубавото на интернет медията, че имаш много бърза взаимовръзка с читателите. Или пък се появяват хора, които са част от процеса или протеста и пишат анонимно, но виждаш, че те са били там. Тази седмица примерно имаше много хора, които се включват и казваха те на какво са били свидетели в секционните комисии, които са били. Допълваха и доизясняваха. По същия начин и с разни икономически процеси. Или пък от време на време с разбираемо популистките обещания или изказвания тук на наши министри, свързани с икономиката.
Водещ: Стигнахме накрая и до сатиричните цитати за взаимопомощ и други такива. Но пак няма да им обръщаме днес внимание, защото е ден за размисъл. Бойко, какви са приликите и разликите между протестиращите гърци и протестиращите американци? И защо българите не протестират като тях?
Бойко Василев: Протестиращите гърци са в по-голяма степен балканци. Те според мен инстинктивно усещат, че протестират срещу самите себе си. Докато протестиращите американци са срещу това, което Велислава назова. Срещу ексцесиите от златните години на 90-те, срещу виртуалната икономика, срещу натрупването на пари от нищо, срещу банкирането с деривативи и хетч фондове.
Водещ:Фалшивата американска мечта.
Бойко Василев:Срещу балонът, който през 90-те надуха. Илюзията е, че две по две е пет, шест, седем, осем. В никакъв случай четири. И срещу хората, които спечелиха от това. Срещу тази изкривена математика на виртуалната икономика. Докато Гърция има съвсем друга история на протести. До някаква степен анархистична, до някаква степен лява. Тя е насочена много често срещу всеки ред, но тя не може да разпознае проблема в самата себе си. Защото илюзията, върху която се крепеше Гърция, че ти можеш на думи да си антизападен, а на дела да взимаш парите на запада. Тази илюзия се срути и в нея участваха по-голямата част от гърците. Това беше илюзията включително, че този модел може да се разпространи и върху другите балкански държави, че, как да кажа, гръцкия износ на „усвояване на фондове” може да определи политиката на страни като България. Това тук понякога се приемаше с аплодисменти. Спомням си хора, които се възхищаваха на гръцкия модел, гледайки гърците как лъжат хубаво. Защо ние така не можем? Защо нас ни критикуват _ „Гледайте как се справят? Умно момче излезе…”
Водещ: Само не разбирам защо говориш в минало време, след като коментарите бяха – „Ето, на гърците им опростиха половината дълг, а ние тук сме най-бедните и дисциплиниране!”?
Бойко Василев:Ами аз съм склонен да поддържам тази логика. Аз съм склонен да Ви задавам този въпрос непрекъснато. Няма ли двоен стандарт? Нима, когато Гърция влезе в ЕС и след като започнаха тези неща, очите на всички бяха затворени? Сега гледах наскоро един разговор между двама големи политици икономисти в Германия. 92 годишния канцлер Хелмут Шмит и /…/. Те казаха „Нима не знаехме ние за това?” А единият беше финансов министър, когато всичко това се случваше. Напротив. Те знаеха, но се надуваше балонът с илюзията, че „Наливаме пари, те от само себе си ще се оправят.” Това стана за сметка на някои, включително и на нас. Защото ние бяхме жертва на ултралибералната илюзия. Колкото стискаш –толкова по-добре ще стане утре. И за това този протест тук от нашите хора е съвсем легитимен. Стискахме, стискахме, стискахме – хайде се, дайте! Дайте да видим каква е ползата от стискането.
Водещ: Изводът какъв е? Да не си стискаме международните новини и да обясняваме повече?
Бойко Василев: Аз лично гръцкия протест го разбирам, но не мога да го оправдая. Аз разбирам, че тези хора схващат: „Край! Безплатният обяд свърши!” Не мога обаче да го оправдая. Някак си ми се струва особено това объркване на националния празник, на парада вчера. Онзи ден мисля. И всичко това. Не мога да го разбера. Смятам, че за Гърция е време за обединение около националните ценности – за обединение и оцеляване, а не време за протест срещу всичко.
Водещ:Колко е важно да знаем какво се случва, за да имаме представа и за това какво зависи от нас и за това какво би трябвало да зависи от нас? Последен въпрос, Велислава. Понеделник какво ще бъде заглавието?
Велислава Попова : За „Капитал – daily” ли?
Водещ: За „Капитал – daily”, да.
Велислава Попова :Не знам още. Екипът, който работи по „Капитал – daily”. Предполагам, че ще е свързано с изборите, защото те са ултимативната новина – балотажът и това, което предстои, но естествено и другите теми, които са бюджет, решенията за спасяването на еврото, което всъщност за мен гигантският проблем с Гърция е първо забавянето на много по-твърда реакция, изисквана от евро лидерите и второ това, че в момента ние дори и като чакаме новините от техните среши, които се бавят, отлагат и са между обеди и вечери. Това продължава да ни дава усещането, че част от тези мерки са чисто имиджови, да успокояват пазарите. Не че няма нужда от тях, но някак си истинското решение е под въпрос. Дори за това последното, което се случи тази седмица с опрощаването на дълга и един дълъг списък го разчетохме като глътка въздух, но…Радостта и празнуването се отлага, защото ще видим какво ще се случи до края на годината.
Водещ:Кажете ми само с да и не. Имат ли нужда българските медии повече да говорят помежду си? Имат ли нужда от спасение? Бойко?
Бойко Василев: Имат нужда да говорят помежду си. Имат нужда спасението да дойде от тях самите. А не от широкия свят, където спасение дебне от всякъде. Имаме нужда да разговаряме, имаме нужда да се разберем помежду си и това, от което най-вече имаме нужда е да поставим себе си под съмнение, да се усъмним в себе си. Да сме критични първо към себе си.
Водещ: За да не спираме да мислим – мислете до края на деня. Утре е ден за гласуване на балотажа. Хубав съботен следобед.

Водещ: Двойка по петобалната система е средната оценка, която получава свободата на словото в България от журналистите, попълнили анкетата на асоциация на европейските журналисти в България. Така изглежда самооценката, а иначе анкетата беше проведена в периода август – септември сред журналисти, работещи в печатни медии, радио, телевизия, интернет, на свободна практика и блогъри. Беше разпространена с преки медии до журналисти от цялата страна, както и чрез средствата за масово осведомяване. Въпреки това, мнението си основно са дали тези, които работят в София. Профилът на журналистите, взели участие в анкетата, е работещ в София, печатна медия, от медии, които са частна собственост. Интересен е резултатът от анкетата, защото именно журналистите от София оценяват свободата на словото като лоша, докато участниците от останалите градове и поставят оценка задоволителна. Политическият натиск остава основен проблем в работата на журналистите според самите тях. Следва икономическият натиск в работата. Анкетата беше анонимна, но при желание журналистите могат да участват с имената си. Показателен е фактът, че едва 12 от участниците, 9 от които жени, са имали смелостта да посочат името си. Ето и няколко изразителни цитата от тази анкета за икономическия натиск. „Сега икономическата зависимост влияе пряко върху работата на журналистите, както и обвързаността на собствениците на медиите с икономически групировки и компании. Тясно свързване има на публикации в много медии с факта дали определени фирми рекламират в тях. Пишат се предимно платен статии.” Ето и цитатите за политическия натиск. „Наложена е забрана за задаване на въпроси на министри. Има прекомерно висока проводимост на компромати през медиите.” Ще завърша и с цитатите за медийната среда. „Медийната концентрация е в ущърб на плурализма. Няма орган в България, който да следи за свободата на словото”. Толкова за самооценката на журналистите, от които в крайна сметка зависеше какво ще научат хората за всички кандидати, които ще избираме от утре. За поведението на медиите по време на кампанията и в изборния ден – ще санкционира ли СЕМ станалите вече традиции изборни класации? Това ще разберем от доцент Георги Лозанов, председател на СЕМ. Как представиха медиите бунта на гладните? Заедно ще чуем коментарите на преподавателя от Благоевградския университет проф. Чавдар Николов и блогърката Камелия Енчева от Брюксел. Какво се случва в най-тиражните български вестници? Ще разберем от Любомир Чолаков, юрист-консулт от вестникарска група „България”. Зад очевидното обяснение винаги има нещо друго. Замислих се, че това правило важи, както за странните забрани по време на предизборната кампания, които ограничават дейността на БНР, БНТ наистина да информират хората, така и за бунта на гневните, който се задържа като водеща новина и предизвиква все повече медийни коментари по света, може би и у нас. Като че ли само медийната новинарска пирамида, която изяснява къде, какво, кога и кой не губи своята актуалност. Дали обаче я използваме достатъчно добре? Всеки ден виждаме как се помпат балони, как шумят. Някои обаче започнаха шумно да се гневят. Съзнателно или не, те може би знаят, че пукането на балоните не е безплатна дейност и вече знаят, че в крайна сметка те са тези, които накрая ще платят този спектакъл. По същия начин се пукат и медийните. Рейтингите се поръчват, огласяват и рано или късно си отиват. Май може да ги различим дали са изкуствено напомпани само по доверието, което остава сред тях. Единственото лошо нещо е, че сили да опазим доверието си от манипулации и прекомерната кресливост при налагане на тези, трудно ни остават. В крайна сметка правилата са тези, които трябва на направят животът на хората по-добър. Кога обаче идва сакралният момент тези правила да бъдат променени? И в крайна сметка колко време минава, докато наистина бъдат променени? За пореден път в началото на тази предизборна кампания, коментирахме в „Клубът на журналистите” как правилата пречат на БНР и БНТ. Разбира се това до сега се беше случвало доста пъти. Различното е, че вчера и председателят на СЕМ направи коментар за крайната нужда от промяна. Сега може би остава да засечем времето, в което ще се появят първите политически коментари и да дочакаме деня, в който това ще се промени. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Диана Люцканова, Александър Райчев, Стаматина Никова, Снежа Стасова и аз Ирен Филева. Останете с нас. След доста години все пак доживяхме да чуем логичната мисъл, че правилата, които регулират дейността на БНР и БНТ всъщност пречат за основното да информираме обективно хората по време на предизборна кампания. Ами, светът се променя, но промяната на правилата, както винаги, закъснява. Така или инак, кампанията свърши. Днес е ден за размисъл за поведението на медиите по време на кампанията и за станалите традиционни за някои всевъзможни класации със социологически подтекст. Ще разговаряме сега с председателят на СЕМ доцент Георги Лозанов.
Георги Лозанов: В предизборната кампания страшно много се говори за избори, за кандидати. Всеки налага собствените си претенции, мотивира избиратели. Тя е за това. В деня за размисъл някак си е обратно. Оставят на хората сами, без да бъдат атакувани, облъчвани с послания, да вземат своето решение, което пък показва и смисъла на цялата кампания. Смисълът на цялата кампания е следствие на зрителя, на слушателя, на избирателя да му дадеш правото да решава сам. И според мен това е основната функция на обществените медии, показвайки, отразявайки всички различни кандидати, сблъсъците помежду им, разликите помежду им, доколкото ги има, понякога това се открива трудно. Но да дадат накрая шанс на човекът, който ще застане пред урната, сам да е решил. Да не е резултат на някакъв тип медийна стратегия, медиен натиск и в това отношение медията има една много голяма отговорност. Тя е отговорност към правото на индивидуален избор, което за мен не само в предизборна ситуация, а е в цялата европейска култура най-високата стойност. Ние всички гледаме на процеса на развитие на цивилизацията даже бих казал като непрестанно нарастване на възможността, колкото се може повече неща в живота си да избираш сам. И днес съвременният човек за хубаво или за лошо, какво ли не може да избере. Къде да живее, на какъв език да говори. Може да си избереш дори нос и бюст, ако не си харесваш своите и т.н. Т.е. пред човека непрестанно нарастват възможностите за избор. Само преди един век почти нищо не си могъл да избереш. Включително, ако си млада дама от малък град или село, няма да можеш да избереш и за кого да се омъжиш. Та така. Казвам това, за да се види ценностната перспектива на нарастването на свободата на избор. Тук да не говорим за политическите избори. И една кампания трябва да се оценява от медийна гледна точка главно във връзка с това колко е задоволила това човешко право.
Водещ: И като че ли единственото позволено от закона нещо, което можем да правим днес в деня на размисъл, е да поощрим хората да гласуват все пак, да направят избор.
Георги Лозанов:И това има значение, макар че аз не съм в това отношение много голям любител на мощните кампании, в които караш хората да гласуват. Защото част от всяко право, а правото на политически избор е такова, е възможността да се откажеш доброволно от него. Ако нямаш тази възможност да се откажеш от едно право, то е задължение. А ние трябва да гледаме на политическия си избор като на право. Защото често пъти в това да не се гласува, се съдържа фактически собствен политически вот. Да не говорим, че последните години това е обща вълна – негативизма към политическите елити. Разбира се важна е и другата…Смисъл тогава можеш да търсиш и други форми да реализираш себе си. Не чрез вота. Видяхме какво става в Западна Европа. Но аз смятам, че в България, независимо, че все се говори за ниска избирателна активност, всичките 20 години на прехода са години на повишена политическа активност. Общо взето това е централният изолир, който се върти в главата на обществото, от който той се интересува. През политиката се мери всичко там, което става, което е логично, защото ние всъщност живеем и продължаваме да живеем във време на политическа трансформация. От едно общество без политика практически, защото без политика, то е едно силно политизирано и търсещо своите политически лица, в общество, намиращи ги трудно, в което трудно работят традиционните политически деления, трудно се намират фигурите, които да олицетворят важните политически очаквания на хората. Символ на много политическа работа и за това хората участват включително с вота си. И аз се радвам и на нещо друго, което се споменава, че общо взето една представителна, една добра извадка от политически фигури участват в този вот, независимо как бих гласувал. Най-малко основните фигури, така да се каже тази тройка свещена, хора, около които се движи големият дебат. Друг въпрос е, че това често пъти може да бъде скучно. Даже може да бъде съпротива в по-широка и в по-експресивна форма на контакт. Но като цяло бавно – нали все чакаме да се нормализира политиката. Да стане нещо по-обикновено, доста приличащо на скучен северно европейски пейзаж. Има такива щрихи българската политика в тази кампания. Като че ли за първи път пак казвам, от всичките 20 години на прехода.
Водещ: Макар че в момента в Европа и в Америка никак не е спокойно. Доста гневно е даже.
Георги Лозанов: Това е големият парадокс. Ние все се стремим към нещо и когато най-после го достигнем, то вече го няма, то се е променило, то не е същото. Така е тази Европа, която беше така да се каже идеалът на Европа, към която отивахме. Когато най-после нашият път доведе до нея, тази Европа сама беше тръгнала, за съжаление, по обратния път. Но това са големите исторически, културни разминавания, в които България участва. Могат да се правят обобщения, но няма много смисъл да оплакваме съдбата си. За мен все пак е радостно, че политиката добива едни по-не балкански преходни характеристики, каквито тя имаше през тези 2 десетилетия. Друг е въпроса кой как се чувства представен от нея, кои са хората на представените общности и т.н. Ние можем да говорим много за политика, но аз откакто съм влязъл отново в СЕМ, избягвам да го правя.
Водещ: Ако трябва да направим една прогноза? При предишните избори бяха характерни за медиите различни класации. Тази година дали това ще бъде модната тенденция, така да кажем, или нещо друго?
Георги Лозанов:Това е една хитрост, която лично мен винаги ме е дразнела, какво да кажа, това е даже най-простата дума. Разбира се, че с тази хитрост общо взето законът се заобикаля. Аз не харесвам хитрости, които заобикалят закона. Животът ни е пълен с такива и не мога да кажа, че поощрявам това. И съм се опитвал в различни ситуации да се противопоставя, защото те са повтарящи се хитрости – все една и съща. И даже аз не знам една хитрост, която я повторих много пъти – един да бъде хитрост дори. Заедно с това пак съвсем в персонално качество, аз лично не мисля, че е толкова фатално за вота на хората да им се казват социологически проучвания как се движат в самия този ден на размисъл. Така че може би в далечна перспектива би трябвало това да отпадне като забрана. Така си мисля в дена за размисъл. Още повече какво да Ви кажа? Можеш да правиш, каквото си искаш с твоя глас. Може и някой да каже „Аз искам да разбера кой е най-зле и там да си сложа гласа, за да помогна на най-губещия”. Може и обратно – искаш да си в /…/ блок и да кажеш „Аз искам да съм абсолютно убеден кой ще спечели, за да не ми се разпилее гласът и да го дам.” Това са употреби на моя собствен глас и няма никаква причина някой да застане между мен и мен самия и да ми пречи да направя всичко това, което искам. Все едно. С това разбира се има някаква логика в тази забрана и тя е свързана с голямото недоверие към социологията. Явно понеже тази забрана не идва от България, тя е резултат на един процес, който минава в модерните общества. А недоверието е свързано с това, че социологията често пъти може да манипулира, а не да ти даде реална информация. И ти, мислейки, че взимаш реална информация от нея, всъщност по този начин тя те тласка нанякъде. Знаем и големия дебат за нашите социолози. След политиците социолозите са най-критично обсъжданата част от професионалните елити. Казвам така, защото всичките братски години, когато на куп /…/ професия, винаги водят до грешни обсъждания. Когато се каже „политиците изцяло…”, „медиите изцяло…”, „социолозите изцяло…”, защото и при социолозите има такива, които са почтени и професионално добри. И те са по-малкото и това е логично. Винаги добрите са единици. Те се отличават. Въпросът е, че трябва да ги намериш.
Водещ: Дни преди изборите се случи нещо необичайно с двата най-тиражни български вестника. Дали обаче е необичайно или е обичайно по западноевропейските стандарти? В крайна сметка стана модерно да сме гневни, поне що се отнася за хората, които живеят зад океана и западноевропейците. Добър ден на Любомир Чолаков, юрист – консулт на вестникарска група „България”, председател на етичната комисия за печатни медии. Здравейте.
Любомир Чолаков: Здравейте.
Водещ: Ами да Ви попитам ще се самосезира ли Етичната комисия за печатни медии за случилото се с двата най-тиражни български вестника? Изобщо има ли нужда от такава позиция?
Любомир Чолаков:Е, как да се самосезира Етичната комисия за печатни медии?
Водещ: Ами както се самосезира Комисията за конкуренция преди това.
Любомир Чолаков:Е, Комисията за конкуренцията е малко по-друга комисия. Етичната комисия все пак би се самосезирала или да кажем Вие може да я сезирате, ако нещо не Ви харесва от това, което пише във вестниците, които слава Богу, както виждате, продължават да си излизат всеки ден. Това, че има някакви взаимоотношения между съдружниците или някакви такива търговски взаимоотношения, едва ли е точно работа на Етичната комисия.
Водещ: Сега сериозно всъщност какво се случва и как се работи? Има ли промяна в работата на журналистите от това, което се случи, защото безспорно скандалът беше доста шумен? Да, прав сте. Никоя друга конкурентна медия не си позволи да го напише, но пък в нерегламентираното интернет пространство имаше достатъчно догадки.
Любомир Чолаков:Значи, вижте, има едно нещо, което все пак като дългогодишен човек в медиите и в управлението на медиите, съм забелязал, не преставам да го повтарям напоследък, е, че специално в медиите има една много стриктна разлика между физическото лице – управител и юридическото лице – медия. Значи това са две различни неща. И между другото практиката ни го показва. Да кажем, ако вземем дори примера с обществените медии БНТ и БНР – винаги примерно при смяна на генерален директор се пишат някакви драматични неща, някакви катастрофи ще станат или много хубаво ще стане. Старият бил, нали такъв, а пък новият щял да бъде… Вижда се – нищо не става. Същото е впрочем с частните медии. Ако еди кой си главен редактор – олеле Боже! Ще се провали медията. Сменя се главният редактор, идва нов главен редактор. Да има разлика, разбира се. Как да кажа? Хората, които олицетворяват мениджмънта не че нямат значение, но това, върху което искам да обърна внимание е, че медията е нещо малко по-различно, малко по-голямо и малко по-тежко, и малко по-сложно. Така че добрата медия, старата медия – в случая „Труд” и „24 часа” са определено стари медии, като една добре смазана машина, която струва ми се работи и то се вижда, че работи, както винаги си е работила. Така че отношенията между мениджмънта нямат пряко отношение върху журналистическия процес и в крайна сметка една медия не се управлява в Търговския регистър.
Водещ: Това така ли беше при първоначалния взрив, да кажем, на този скандал, защото изглежда в няколко серии ще ни бъде поднасян?
Любомир Чолаков:Не разбирам.
Водещ: Ами преди сме коментирали с Вас, че някои журналисти бяха започнали да коментират кой към кого е. Такива пристрастия имаше, които определено пречат на работата. Сега как е?
Любомир Чолаков:Вижте, не мога да го твърдя, защото не го и наблюдавам този процес. Сигурно, пак Ви казвам – всеки си има симпатии и антипатии. Аз винаги съм разбирал лоялността на журналистите като лоялност към медията, което значи лоялност към работата си и лоялност към читателите, слушателите или зрителите. Опитът ми подсказва, че журналисти, които са лоялни към физическо лице, следват съдбата на съответното физическо лице. Въпрос на личен избор.
Водещ:Значи сега няма гневни журналисти?
Любомир Чолаков:Нямам представа. Вестниците излизат.
Водещ: Вестниците излизат – това е добре. Добър ден сега и на професор Чавдар Николов. Какво направи хората в Западна Европа и малко по-рано хората зад океана гневни? И какво показаха българските медии по отношение на бунта на гневните? Обяснихме ли си тези хора защо се разгневиха?
Чавдар Николов:Вижте сега и аз ще почна с „вижте сега”. Явно днес е малко странен ден. От една страна стерилен, от друга страна склопен. Едва ли ще мога днес да Ви кажа всичко, което мисля, защото…
Водещ: Спазваме правилата.
Чавдар Николов:Да, ще спазваме правилата и няма да говорим за политика директно. Значи, може да се говори индиректно – слушателите да се сещат. Това, което изненада някои хора – движението на възмутените и тукашните отгласи, малко странни като за балканска страна винаги, не е изненада за нас икономистите. Защото ние от 30 години живеем в радикалния капитализъм. Има едно такова движение у нас, много ми хареса – казва се „За радикален капитализъм”. Австрийската школа. Да, ама това не работи. Радикалният капитализъм не работи. Благосъстоянието в САЩ /…/ 30 години. Както се изрази един колега там нарастването на благосъстоянието беше заменено с достъпност на кредитите. В един момент целият балон гръмна. От тук нататък Вие нямате интелектуален изход. В никакъв случай не мога да Ви кажа, че елитите са купени от финансовите пазари. Че елитите ще поведат тези хора, които са неорганизирани, които излизат там по някаква само организация. Ясно Ви е – по интернет стават всичко там. Facebook.com, социално контактни мрежи, как се наричаха? Социалните мрежи. Но Вие нямате нова идеология. Нещата са изключително тъжни, защото от една страна елитът си е такъв, какъвто е. На партиите хората все по-трудно искат да вярват и могат да вярват. Идеология нямате. Е, има отделни хора, които казват „Това трябва да се промени. Онова трябва да се промени” След голямата криза 2008 година много малко се промени. Аз бих казал – почти нищо. Точно за това светът ще върви към нови кризи. Тя няма да бъде нито една, нито две. Случи се нещо, което никой не очакваше. Да си кажа и аз самият не го очаквах. 25 години светът се намираше в някакъв проблем. Чиста случайност. След това обаче гърмежът беше страхотен. 2008 година независимо от всички приказки, които се изрекоха в България.
Водещ: Обаче какво се случи 2011 година? Защо се разгневиха хората през 2011?
Чавдар Николов:Ами вижте сега, както Ви казах – системата не работи. Просто тя не може да осигури благосъстояние. В края на краищата виновните за кризата в никакъв случай не казвам, че трябва да бъдат изправени до стената и разстреляни, обаче виновните за кризата, защото банките, както и правителствата не разполагат със собствени пари – те управляват чужди пари. Това е. Правителствата ги събират, банките ги привличат. Значи банкерите, като касата, си останаха същите. Мислят по един и същи начин. Не се промениха. Дори ръководствата на някои банки не бяха променени. Турени бяха някакви горе долу, как да кажа, като паяжини някакви окови, база 3 и не знам какво си. Рискът да се повтори кризата все още остава много голям.
Водещ: До колко това става ясно на хората от медиите? Сега ще имам възможност да чуем Камелия Енчева от Брюксел. Здравей, Камелия.
Камелия Енчева: Здравей!
Водещ: Нека да направим едно сравнение. Защо имаше коментари, че Брюксел е бил изненадан от броя на гневните и какво се разбира от белгийските медии за мотивите, които карат хората да се разгневят, и какво българските?
Камелия Енчева:Значи наистина имаше една голяма изненада в началото. Аз мисля, че нито един вестник или телевизия не знаеше колко точно демонстранти очаква Брюксел и то къде са демонстрантите. Имаше очаквания за около 1000, дойдоха 6000. Много хора бяха изненадани. Обаче изненадата продължи малко по-нататък, защото в първите няколко дни от началото на протестите много медии не знаеха как да наречем хората, които са на улицата, какви са те – анархисти, безработни, млади анархисти или само млади и безработни. Общо взето беше голямо объркване. И като цяло мисля, че още се търси подходящата дефиниция на хората, които в момента протестират.
Водещ: Но пък решихме да правим, да намерим приликите и разликите с българските медии. Твоят поглед върху българските медии за гневните и тяхното обяснение?
Камелия Енчева:Ами като цяло погледът върху българските медии показа, че доста повърхностно интерпретираме нещата. В българските медии достигна само новинарския обмен с информация и доста фактологически неща – кой, кога и защо протестира. И като цяло малко коментар намерих на случващото се, на събитията, които бяха тук. И от една страна – разбираемо. От друга страна исках малко по-силен коментар. В крайна сметка журналистите са за това – да дават малко повече обяснения от това, което можем да наблюдаваме.
Водещ: Всъщност в Брюксел са, като че ли най-щастливите хора. Там правителство няма. Нямат повод да са гневни. Разбира се шегата на страна. Защо дойде тази изненада? Има ли вече медийни коментари по въпроса?
Камелия Енчева: Интересното е, че все още няма медийни коментари по въпроса. Аз видях едно интервю с протестиращ млад човек и се оказа, че всъщност това е син на сегашен министър. Така че протестиращите са всякакви – дори свързани с политиката. Като цяло протестът не е… Много изненадващо е за всички от нас да видим син или дъщеря на политик, на действащ министър да каже „Не! Тази система не работи. Аз не искам да съм част от нея повече!” Така че силно беше посланието и надявам се да е чуто от някой.
Водещ: То ще се разбере. Благодаря на Камелия Енчева от Брюксел. Професор Николов, защо трудно могат да се дефинират тези хора? Както е видно – поне приличаме на западноевропейските медии, не се различаваме, което разбира се можем да приемем като комплимент за българските медии.
Чавдар Николов: Ами аз си спомням за нашата хубава младост. Не за точно тази, която ние живяхме, а за тази, която идваше до нас отвъд желязната завеса. Спомнете си 60-те години. Там имаше един особено голям дразнител – виетнамската война. Нещо подобно се случва. Някой може ли да дефинира хората, които бяха хипита? Ами и там имаше синове на министри, синове на богати хора. Същото е, само че с модерните средства. Сега хората могат да се организират. Както сегашната криза беше повторена, тези 29-34, сега в момента виждате същото. Но какво беше влиянието върху политиците? Дайте също да си го спомним. Десетина година политиците внимаваха – 70-те години. 80-те на запада разбраха, че печелят съревнованието с т.нар. реален социализъм и го удариха абсолютно през просото в социално отношение, което продължава в момента особено зад океана. Там, ако погледнете идеите на днешните републиканци, можете да се уплашите. Значи, това са идеи от 19 век. Това е оттатък неолиберализма. Това е вече либертарианство. Разбира се, моята прогноза американците, ако решат и аз това съм го казвал – това си е тяхна работа. Ако решат да си скапват държавата – да я скапват. Но лошото е, че това се прераства. В края на краищата кой плати тази криза, която организираха онези с лачените обувки? Тук в България, като говориш така, минаваш за комунист с това нещо.
Водещ: Предизвикателство ли е, Господин Чолаков, по някакъв начин да бъде обективни, говорейки за тези гневни хора, защото те са факт даже и у нас?
Любомир Чолаков: Ами струва ми се, че първо ние трябва да говорим повече за тези гневни хора, защото, както каза колежката от Брюксел – нашите медии са повърхностни. Хайде да си го кажем – ние сме повърхностни. Ние сме констататори – съобщаваме нещо, което се е случило някъде по картината. Това е впрочем упрек към медиите генерален и това е една от големите им трагедии, която те не могат да осъзнаят, защото докато не започнат да се задълбочават, ще стават излишни. Нямам нужда някоя определена медия да ми съобщи нещо, което е станало, защото това същото нещо съм го научил по 20 начина преди да стигне до въпросната медия било то телевизия, радио или вестник. Мисля си, че това, което е посланието, което ние трябва на себе си да си направим , е много спешно да започнем да ставаме малко по-задълбочени и малко повече да привличаме експертни мнения, малко повече да слушаме умни хора да ни обясняват какво става, аджаба, защото това, което става в света, моето усещане пък и на всички усещането ни е такова – не отива на добре работата. Генерално и в крайна сметка или медиите ще н и обясняват какво става и ще ни посочват възможни варианти за поведение, или примери за поведение, както е функцията на медиите впрочем, или в крайна сметка медиите ще станат излишни, както много други социални структури или икономически структури ще станат излишни.
Водещ: Как обаче да бъде намерен балансът, защото знаем всички, че медиите са страшно зависими от рейтингите? И когато измерващите рейтинги кажат, че темата е прекалено сложна за читатели, слушатели, зрители какво правят журналистите?
Любомир Чолаков:Ами ние сме го говорили с Вас това нещо и то е…
Водещ: Оказва се, че това е една трайна тема.
Любомир Чолаков:Ама не. Значи, вижте, в крайна сметка отговорността е индивидуална. Индивидуална на медията, индивидуална на журналиста. Аз пък трябва да Ви кажа – винаги съм се чудел. Хайде пък да рискуваме! Хайде пък да рискуваме да си говорим дълго примерно! Хайде да рискуваме по телевизията да има предавания, които траят 2 часа и половина и са говорилня. Да рискуваме. Има някаква паника „Олеле Боже, ама да не стане говорилня! Ама то трябва да е развлекателно, то не знам си какво, не знам си що!” Вижте в крайна сметка големите световни телевизии. Там са говорилни наистина и говорят умни хора. Говорят часове наред и най-накрая взимат решение. Нали, това, което беше казано тук – задача на медията е да помагат на хората да взимат индивидуални решения, а не да им съобщава, че някой гол минал по улицата. Много важно! Значи в крайна сметка ние започнахме да се забавляваме до смърт. Ние медиите забавляваме хората до смърт и най-накрая в крайна сметка всички ставаме излишни. Така че, хайде да рискуваме и да видим какво ще стане. Ама никой не смее да рискува и аз не мога да си обясня защо. Да е задълбочен, да е умен, да е сложен и да си говори 3 часа примерно за либертарианството.
Водещ: Има ли икономическа логика в тази идея, професоре?
Чавдар Николов: Има разбира се икономическа логика, но я се опитайте в български вестник примерно да напишете нещо срещу плоския данък! Аз съм му един от големите противници на плоския данък. Абсолютно не намирам за сериозни икономисти всички тези, които биват интервюирани и пускани във вестника от сорта на /…/ от неолибералните институции. Средно статистически май се казва Георги Ганев. Значи Георги Ангелов, Георги Ганев, Георги не знам какъв си.
Водещ: Понеже не са тук, дайте да не говорим поименно.
Чавдар Николов:Аз съм им го казвал в лицето. Аз съм отказвал и в диспути с тях, защото не са на равнище, но това са хората, които се пускат да определят общественото мнение в България. Помните си ликуването за плоския данък. Ами я се опитайте сега да го върнете? Да върнем назад малко, да кажем, че прогресивният данък е измислен не случайно и, че трябва да говорим за някакъв по друг тип държава.
Водещ: Как трябва да изглежда?
Чавдар Николов:Ами не, то може да се пише.
Любомир Чолаков: Ако напишете статия срещу плоския данък със сигурност ще Ви я публикуват. Аз поне за два вестника знам, които със сигурност ще Ви я публикуват. Въпросът е, че…
Чавдар Николов:Един публикува. Няма да го казвам кой е.
Любомир Чолаков: Да, няма да правим реклама. Аз знам още два. Но мисълта ми е, че, вижте, някак си знаете ли колко е странно? Самите медии понякога чакат темите да им дойдат. Понеже има някои хора, които са по-кресливи, някои хора, които пишат по-бързо и някои хора, които обсъждат в редакциите, Вие знаете, постоянно, някак си в крайна сметка медията вдига ръце и го пуска, и нали казва „Ами хайде, той е написал статия, да я пуснем, защото така и така я е написал човекът тази статийка.” Същевременно пък хора, които са на обратното мнение, понякога, странно ми е било, са малко по-пасивни и да кажем малко по-бавни, малко по-скромни, ако искате или малко по-смутени. И в крайна сметка, когато медията застане в пасивната роля да приема информацията, която така и така идва при нея, а не в активната тя да търси различните гледни точки и да ги показва – от там се получават изкривяванията. Но те са, нали Ви казвам, пак изкривявания до някъде на медиите и от друга страна – известна скромност на другата гледна точка, която не изразява себе си достатъчно ясно.
Чавдар Николов: Мога да Ви кажа достатъчно ясно на моя, повече от 20 и кусур годишен опит писане на статии във вестници, че от всички основни вестници бях изгонен. Имах една моя статия за цензурата в България. Пусната е на сайта на „Съюза на българските журналисти”, така че не е толкова просто. Тук си имате действителна диктовка на олигархията в България. Няма какво да го крием. Имате си чужда диктовка, която идва от републиканските среди в САЩ, която става особено опасна напоследък. Която е деструктивна за България. Не говорим за политика, нали.
Водещ: За икономика говорим.
Чавдар Николов:Тези хора, които обсаждат и които всеки ден са готови с анализи – това са платени хора. Те получават заплати от вън. Аз съм си човек, който получава държавна заплата. Преподавам на студенти, ръководя факултет, нали?
Водещ: Има ли опасения от този натиск? Останете с нас. Ще продължим с коментара след малко. Професор Николов, Вашите думи за това, че ако напишете една статия, тя няма къде да излезе срещу плоския данък, ме върнаха назад във времето, когато пък точно в това студио един социолог и политолог коментира това, че пък той не може да се изкаже по отношение на политики. Господин Чолаков, мисля, че бяхте заедно с Евгений Дойнов, когато той… Това притеснително ли е за медиите? Би ли трябвало да ни притесняват подобни изказвания?
Любомир Чолаков: Евгений Дойнов да не може да се изкаже са политики, моля Ви се сега! Не знам някой да го е спрял да се изказва.
Чавдар Николов:Вижте сега, в моята област икономиката примерно какво се случи? Това съм го разказвал няколко пъти, ще го разкажа и при Вас. Това е опасно вече за държавата, защото имаше един момент, значи 2008 година есента, нещата за такива като мен бяха ясни. България влиза в криза. Станишев обаче не ни повика нас, нас ни повика президентът. И ние казахме „Влизаме в криза. Спадът ще бъде ориентировъчно 3%” Излязоха повече. Аз тогава казах, моите думи бяха „Всеки 15 дена мога да Ви дам нова прогноза. Не знам какво става. Срутването е такова, че приближава земетресение. Която сграда издържи – издържи!”
Водещ: Но пък…
Чавдар Николов:Станишев извика ето тези момченца. Чакайте сега, тези момченца, за които стана дума. Той ги извика и те му казаха, че криза няма да има. Държавата ни влезе 2009 година с прогноза за 4,7 растеж. Ето за това става дума и има истина в това. Симеон Дянков никак не го хареса, но Симеон Дянков действително, когато пое властта, някъде август ли беше? Кога беше? Държавата беше разглобена. С ей такава прогноза. Така стават нещата, когато не питаш хората, които трябва да ги питаш.
Водещ: Ето сега, аз Ви питам, у нас ще има ли гневни така, както има много гневни в Западна Европа, защото 10 човека или 30 човека събрани във facebook.com излезли на българска улица, определено не са равностойни на това, което се случва в Западна Европа?
Чавдар Николов: Сега трябва внимателно да се движа по ръба, за да Ви отговоря на този ден, в който ме питате. Аз това съм го написал, че в България не може да се размине без социални недоволства. Сега, друг е въпросът, че ние сме една провинциална държава. Всичкото ни е провинциално. Ние сме експериментална държава. Тук се експериментират всякакъв тип идеи, което е още по-опасно за едно социално недоволство. От една страна като провинциалисти не можем да се организираме. От друга страна тука ни го поднасят в най-грубия вид. И не мога да Ви кажа дали утре ще стане. Това и социолозите не могат да Ви го кажат. А аз не съм социолог. Но генерално нещата вървят в България тази специфична форма, революция на футболните агитки. Това не Ви ли развълнува, че Ботев Пловдив и Локомотив Пловдив, аз без да съм пловдивчанин знам, че агитките се мразят така, както не се мразят ЦСКА и Левски…
Водещ: Потърси логиката в агитките. Няма нужда да си ги представям. Ние ги виждаме след всеки мач на Левски – ЦСКА, защото те накрая в поредния епизод на тази сапунка се обединяват и тръгват срещу полицията, така че не се налага да гледаме.
Чавдар Николов:Това е някаква специфична форма, социолози Ви го тълкуват, но това е социално недоволство. Това не са само някакви хулигани, които нямат къде да си изкарат енергията. А какво казаха хората от Катуница? Нали, „ами ако не бяха дошли тези момчета, още щяхме да си седим под Кирил Рашков”.
Любомир Чолаков:Агитките като освободители.
Чавдар Николов: Това е специфичната форма тук на Балканите. Сега, какво да направим?А имат ли право на общество? На революция? Хайде! Ние сме демократи. Аз все си задавам този въпрос и стигам до извода, че имат.
Водещ: Хубаво е едно общество да има памет. Ние в крайна сметка имаме един 14 януари, когато едни такива хора влязоха в протеста на едни други хора и в крайна сметка той се опошли. Та, хубаво е да имаме тази памет. Аз обаче искам да направя един цитат на Пейо Колев днес от facebook.com, да накарам Господин Чолаков да го коментира. „Ако вестниците можеха да кряскат, вестникопродавците отдавна да са глухи!” Много метафорично.
Любомир Чолаков:Малко ми е сложно. Ще ми се по-скоро да кажа няколко думи във връзка с досегашния ни разговор. Знаете ли какво си мисля? Не да прозвучи нескромно, но от 15 години общо взето се намирам във вътрешния кръг на медиите, във вътрешния кръг на медийното управление, включително съм юрист-консулт в съюза на издателите и общо взето смея да твърдя, че познати ми са разговорите на високото управленско ниво. Понеже някак си непрекъснато остават с впечатление, че има някаква конспирация, че има някакви сили, които нещо внушават на медиите, нещо им влияят, че има едно и центрове, които извършват едни определени послания и които трябва да се разпространят задължително, а други да се подтиснат. Нали за 15 години се сещате кой е този източник, все щях да съм научил кой ги прави тези послания. А няма такива. Вярвайте ми!
Водещ: Имате ли отговор на въпроса защо примерно за толкова години не можа да се напише един медиен закон?
Любомир Чолаков:Ще Ви кажа по този въпрос, да.
Водещ: Защото всеобщо е мнението, че има нужда от промяна на правилата, но…
Любомир Чолаков:В крайна сметка, струва ми се, че в медиите, както във всички останали сфери много влияят личните характери, много влияят личните пристрастия, личните егоизми и в крайна сметка това, което ми е интересно и кое не ми е интересно. Медиите като всички останали и като нас, нали, хората, се водят по мейнстрим. Значи, дайте да не се лъжем. Това, което модата и тълпата. Ами не е разбира се професионално, да. Абсолютно сте права. Логиката „това ми харесва, това не ми харесва” и „дай да ми харесва това, което харесва на мнозинството, защото като се харесваме на мнозинството ще са ни по-големи тиражите или ще ни е по-голям рейтингът”.
Това не се ли нарича „чалга”?
Любомир Чолаков:Ами, да. Може да се нарече и чалга, ако предпочитате този термин. Значи медиите забравиха или как да кажа? Изоставиха ролята си на водач в обществото. Сляха се с масата. От там вече стават излишни. Има много голяма доза мързел. Дайте да не се лъжем. Значи много по-лесно е да влезеш в голямата световна информационна агенция да видиш кои са водещите новини и да ги преповториш, макар че те изобщо не са най-важните за твоето общество или за средата, в която ти работиш. Сега, колкото до недоволството. Вижте, професорът да ме поправи, ако бъркам, но много ми е симпатична някак си най-ранната в тази нейна книга, изобщо философията не, а massage на /…/
Водещ: Коя от книгите?
Любомир Чолаков: В /…/ да. Не коментирам икономическите и възгледи. По-скоро тук социалните последствия. На мен ми се струва, че в България хората без да са чели /…/, защото подозирам, че много малко хора са я чели тази книга…
Водещ: Повече се говори за нея без да са я чели.
Любомир Чолаков:Всички спряха да работят, те по-скоро спряха да работят. Чувал съм я тази научна конспиративна версия, че елитите имали нужда от прости хора. За това дай да ги изпростяваме, включително и със средствата на медиите, защото простите хора по-лесно се управлявали. Струва ми се, че ако е имало елити, които са го измислили това нещо и наистина го вярват – то тези елити са ужасно прости елити. Защото ти не можеш да правиш пари от прости хора. И понеже ми се струва, че все повече умни хора в България започнаха да се отдръпват и спират да работят, то как да кажа, резултатите в социалното недоволство в България няма да са такива бурни, с митинги, както си го представяме с палене на коли, а те ще са много по-страшни. Просто умните хора, спирайки да работят, ще поставят елитите на колене.
Водещ: Професор Николов, всъщност това беше една мода, която разбира се изпревари модата на /…/ у нас. В крайна сметка тя още само се споменава, не се цитира дословно. Да, говори се за нея без да е прочетена, но защо според Вас Западна Европа се върна към Айн Ранд? Сега, излишно е да казвам кога са написани тези книги. Но факт е модата по нея.
Чавдар Николов: Трудно мога да коментирам Айн Ранд, защото не и харесвам икономическите мисли, но трябва да кажа нещо. В България е така. Ние сме някаква… Аз очаквах и това го написах, че 2008 година човечеството ще бъде достатъчно мъдро да каже, че неолиберализмът умря. Дайте да видим какво правим с обществото. Човечеството не можа да го каже. На Обама, на когото много му се радваха хората като мен, че дойде на власт, защото българите като питаха тук българската интелигенция – 70-80% бяха за Маккейн. 20% такива като мен бяха за Обама. Обама независимо, че се мъчи да биде социален американски президент, той какво успя да измисли за кризата? Наля пари в икономиката. Нищо повече. На печата… Да, ама от криза се излиза малко по-сложно. Погледнете Рузвелт какво е правил. Рузвелт първо е направил научно технологичен пробив, огромен. „Силикон вели”, атомната бомба, кошмарният аспект го игнорираме. Остава другото. Всичкия този огромен мултипликационен ефект. Ами точно 1999 година след като беше отменен един закон по времето на Рузвелт, който повелява банката да действа само в един щат и другото – разделението между спестовното и инвестиционното банкиране. Т.е. отговорността. Банките следят клиента, банките се следят една друга. Точно като беше отменен не минаха и десетина години и гърмежът дойде. Разбирате ли? Трябва да се връща човекът към добре забравеното старо.
Водещ: Нека да Ви попитам. Обаче аз ще продължа с упорството си за Айн Ранд, не Ви ли харесва нейното подчертано негативно отношение към едни хора, които не участват пряко в производството, но разпределят порциите, да го кажа?
Чавдар Николов: То това е проблемът.
Водещ: Защото това е причината постепенно всички да се откажат да работят.
Чавдар Николов: Това е проблемът, включително и една от причините да възникнат тези сърдити млади хора или както искате – новите сърдити млади хора, че пазарът сам по себе си не може да роди справедливостта. Трябва да имате някаква институция. Тя е толкова сложно да се измисли. Значи, държавата като въплъщение на … на общата воля, грижи се за общите интереси. Ами добре забравеното старо, което сме го игнорирали и се правим, че го няма и че откриваме Америка постоянно. Съжалявам. Човек като е попрочел малко и в Монтескьо и в Русо ще намери неща, които до ден днешен, как да кажа – до преди десетина години важаха, а сега се прави, че ги открива наново.
Водещ: Колко е важно да се чете? Колко е важно и да се пише, разбира се? За отговорността на медиите нека да кажем няколко думи. Има ли отговорност българските медии според Вас, Господин Чолаков? Сигналите до Етичната комисия определено са малко…
Любомир Чолаков:Разбира се. Не можем да кажем, че медиите не са отговорни, че медиите – държа да го повторя това нещо. Не смятам, не съм виждал, нямам усещането и нямам убеждението, че някой манипулира медиите отгоре или някой внушава нещо и зорлем ги кара да бъдат зли. Просто има медии, които по-добре изпълняват обществените си функции и други, които са малко по-мързеливи, по не ги изпълняват обществените си функции, но в крайна сметка то си е пък техен проблем. Защото пазарът на медиите в крайна сметка ги отсява. Ако искаше да останеш, просто трябва да си добър, трябва да даваш на хората това, от което имат нужда, както и изобщо в икономиката, струва ми се. Ти какво произвеждаш от това, от което аз имам нужда? И ако произвеждаш нещо, от което аз нямам нужда – просто няма да те купувам. Живи и здрави, и си отиваш. Така че специално в медиите тя отговорността има и едно икономическо измерение, което се вижда много добре в края на месеца. Така че не го намирам от тази страна да има проблем, че медиите са безотговорни. Въпросът е дали биха могли да станат малко по-отговорни, отколкото са в момента. Отговорни включително към себе си и към собствената си журналистика.
Водещ: Какъв би била икономическата полза, проф. Николов, ако медиите станат малко по-отговорни?
Чавдар Николов:Ами , аз искам да се върна – хайде да не говорим за Айн Ранд, за Русо и не знам си кого, да се върнем на вестника на Ботев. Как се казваше? „Дума на българските емигранти”. Отдолу като прочетете подзаглавието отдолу знаете ли какво пише? „Вестник политически и книжевни” Те са политически в България, не са книжевни. Не са книжовни тези вестници в България. Там липсва задълбочената мисъл. Народът не е толкова тъп.
Водещ: И тук веднага ще Ви репликират хората, които следят рейтингите и ще кажат „Не могат да бъдат книжевни, защото тогава ще станат безполезни!”
Чавдар Николов:Е, сега дали се продава културата? Ами…След като повдигнеш нивото, започва да се продава културата и то как! Нивото е ниско. Има мързеливи и неграмотни журналисти. Това трябва да си го кажем.
Любомир Чолаков: Като във всички сфери.
Чавдар Николов: Има и много умни. Лошото е, че много умните в годините успяха да разочароват една част от тях. Другите просто ги махнаха. Мога да Ви кажа десетина човека, които страшно много могат.
Любомир Чолаков: Не знам, обаче вижте! Факт е и трябва да го признаем, че ние все пак сме свободна държава и няма такава хипотеза, в която, ако някой иска да си каже мнението, да не може да намери медия или средство, с което да си каже мнението. Значи, слава Богу, това не се е случвало и няма и да се случи. Пак казвам – въпросът е това, което може би ни липсва на нас като граждани – имаме известен дефицит, че я няма онази медия, за която ние да кажем „Ето, това е интелигентната медия! Това е умната медия, това е моята медия, с която аз искам да се идентифицирам” Някак си рейтинговите агенции, както Вие казахте, създадоха една такава трескавост, че едва ли не всички трябва да бързаме, да припкаме по една и съща статистика и да се измерваме с хората като започва да се нивелира съдържанието. Започва да се нивелира качеството към по-малкия общ знаменател, към по-ниското.
Водещ: Но все по-често колегите обсъждаме това помежду си. Въпросът е дошло ли е времето, в което някак си няма да бъдат всевластни тези рейтингови правила?
Любомир Чолаков: Това не знам. Тук професорът да каже.
Чавдар Николов: Мога ли да кажа думата пиклъо политическа ли е? Не. Може ли за 80 милиона оборот, /…/ с едно решение да смъкне рейтинга на щатите, да размести трилиони. Има нещо сгрешено в тази система. Извинявайте какво е един такъв – с него да се занимава президента на САЩ?
Водещ: Това преписано ли е от една такава игра срещу британския паунд преди това? Предишни години.
Чавдар Николов:Според мен, това, което се случи лятото – ние дадохме пресконференция, ние бяхме поканили от БТА, тя е държавна и мога да и кажа името, от БТА. Точно тогава имаше една седмица изключително съмнителна седмица, в която смъкнаха рейтингът на Щатите, беше ясно, че ще паднат борсовите индекси. Те бяха много интересни да се следят. Аз тогава яхнах влакчето и седях една седмица. Това влакче – то е влакче на ужасите. Много е интересно. Паднаха и се вдигнаха. Знаете ли какви пари бяха направени от това? След това разбира се империята отвърна на удара, както го предрекох. Нали видяхте, че пенсионираха…
Водещ: Обаче не ми отговорихте дали беше преписано от схемата на Джордж Сарос?
Чавдар Николов:Според мен там беше платено, да. Там беше платено. Това на „Standart & Poors” вече го замазаха. Пенсионираха директорът, започнаха да разследват. FBI ги разследва за рейтинга на облигациите. Това не са случайни неща. Но цялата власт, която е дадена на трима такива…
Водещ: Случват ли се такива неща у нас?
Чавдар Николов: Разбира се. В България всичко се случва в много провинциално ненаказана форма.
Водещ: Въпросът е, че това за “Standart” – правим ги на БНР?
Любомир Чолаков: Не, защо да ме изненадва? Аз просто се учудвам защо толкова късно дойде. Значи в крайна сметка то винаги е било ясно, че и между другото в напредничевите демокрации няма такива правила за предизборна кампания. Всяка медия си определя собственото поведение спрямо политическия дебат от гл.т на нейните читатели, от гл.т. на нейните слушатели. Балансът е неин вътрешен проблем. Ако тя наруши балансът, тя ще бъде наказана от аудиторията си, а не от политиците. Ние понеже, бях го казал тук тези дни – ние понеже си нямаме доверие, че сме добросъвестни, за това си измисляме някакви законови регламенти, с които да си слагаме сами /…/ или някакви норми, за да не нарушим баланса. Що си ги слагаме не мога да разбера?
Водещ: Колкото по-малко политическа и мениджърска намеса в редакционните политики, толкова по-добре за медиите. Това ли е една от верните пътеки за медиите?
Любомир Чолаков: Така казано най-общо да. Но значи, вижте, пак да се върнем на това, медия и това изобщо да застанеш пред хората и да говориш така, както ние правим в момента, това е индивидуална отговорност. Аз отговарям за това, което казвам.
Водещ: Така е, да. И така трябва да бъде.
Любомир Чолаков:Не съм дошъл тук, за да развличаме някого или да говорим за неща, които искат да се чуят. Вие сте ме поканили, за да си кажа мнението, аз си казвам мнението такова, каквото е и нося отговорност за него. Ако всеки постъпва по този начин, по цялата верига медийна и управленска, мисля, че няма да има никакъв проблем.
Водещ:Това ли е пътят, професор Николов?
Чавдар Николов: За мен пътят минава през обществените маси медии за повдигане на нивото, за което се говори.
Любомир Чолаков:Това определено е така.
Водещ:За това сте поканен.
Чавдар Николов: Да, благодаря.
Водещ:И аз Ви благодаря, че дойдохте разбира се.
Чавдар Николов: Разбира се. Сега тук трябва да направя една голяма разлика между БНР и БНТ.
Водещ:Не го правете!
Чавдар Николов: Аз ще Ви се карам на моя отговорност, а пък Вие дали ще ми се карате, е друг въпрос. БНТ, аз това съм го написал няколко пъти, подбира хората, които кани и ги подбира все с едно мнение в областта на икономиката, за която аз отговарям.
Водещ:В „Клубът на журналистите” ние подбираме хора с различни мнения, за да можем на базата на обединението на техните противоположни позиции да намерим верния път. А Вие мислете. Днес е ден за размисъл. И го измислете така, че да опровергаете тезата, че в България изборите винаги са след изборите. Хубав съботен следобед. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 15.10.2011

Водещ: Все по-често ми се случва напоследък да се сещам за една стара истина, когато в гората лумнал пожар, лъвът не дебне заека, за да го ухапе, а заедно с него тича, за да се спаси от пожара. В крайна сметка време за хапване винаги има. До колко обаче този естествен инстинкт за оцеляване важи за журналистиката и дали изобщо може да важи? За твърде малко вестници днес взривът на колата на Сашо Диков е първа новина. За още по-малко е повод за редакционен коментар, разбира се изобилства от информации и теории на конспирацията. Какво би се случило, ако гръмне колата на немски журналист? Не подценявам и въпроса какво би се случило с немски журналист, ако по чехли яде изпечено месо политик примерно. Обаче никак не е без значение до колко журналистите сме способни на солидарност помежду си и до колко искаме да ни разрешат да спазваме етичния кодекс и естествената дистанция между нас, политиците и икономически богатите на власт хора. Важно е и защо сивеещите икономически богати субекти биха могли чрез сплашване да влияят върху медиите. Как го правят да кажем в Бразилия, как у нас? Защото едно е сигурно – това трудно би се случило в страните от така наречената Стара Европа. Нали обичаме да наричаме себе си „една от най-старите страни в Европа”. Дали това важи за откритите доказателства от кога в България се пие ракия само е въпрос на въображение. Все по-често европейските експерти дискутират хипотезата вестниците да изчезнат, но докато в Западна Европа въпросът звучи екзистенциално, как звучи у нас? Какво би се случило по време на избори с медиите в Западна Европа и какво се случва у нас? Как присъстват външно политическите и външно икономическите теми в българските и, да кажем, в германските медии? Ще направим и този паралел днес в „Клубът на журналистите” с Венцислава Антонова от вестник „Капитал”, Мария Стоянова – кореспондент на БНТ в Берлин, доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация” и колегата от вестник „24 часа” Момчил Инджов. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас. Страхът е най-древното човешко оръжие. Най-ловко с него винаги са жонглирали хората на власт без значение икономическа, политическа или и двете. Как германските медии отразяват взрива на колегата Сашо Диков и какво би се случило, ако гръмне колата на немски журналист? Сега ще чуем от Мария Стоянова – кореспондент на БНТ в Берлин.
Мария Стоянова: /…/ Значи критично настроен към правителството журналист пострада след взрив на неговия автомобил. Това заглавие показва, че проблемът не е много, ситуацията в България изобщо не е ясна за местните медии или тя им се струва прекалено сложна и за това е по-лесно да обслужват с клишета, което естествено не говори добре за журналистите във Федералната република, но както и Вие казахте, журналистите навсякъде са хора. И да грешиш е човешко. От друга страна това си мислех и аз, ако на германски журналист му гръмне колата какво ще стане. И много е страшно. Ще бъде много страшно. Германските медии, медиите в Германия наистина са четвъртата власт. Наистина са четвъртата власт. В България това вече звучи като клише, звучи изтъркано, но това е факт. Политиците се респектират от журналистите. Там няма фамилиарнечето, на което сме свикнали в България. Там няма говорене между политици и журналисти. Рядко журналистите във Федералната Република разполагат с мобилните телефони на политиците и им звънят, за да си говорят ей така. Също така разстоянието между журналистите и политиците е установено и то е в полза на свободата на словото, защото колкото си по-близък с един човек, толкова по-трудно ти е след това ти да бъдеш критичен спрямо него. Не е ли така? В този смисъл потвърждаването на журналистиката като професия и на журналиста като инстанция, от там следва и фактът, че ако в Германия не дай си Боже да се случи автомобилът на някой журналист да гръмне, тогава ще става въпрос за много сериозен, за много голям скандал. Естествено, че веднага ще се постави под въпрос това кой има интерес от такъв атентат, защото това е атентат. Каква цел преследва с това и разбира се ще започне разследване, но аз даже не си спомням да е имало такъв случай в историята на страната дори през 70-те години. През времето на левия терор, когато крайно лявата групировка, партия на Червената армия тероризира страната в продължение на 10 години.
Водещ: Ами значи ни остава да гадаем дали разследването ще приключи или няма да приключи, ако това се случи в Германия? Разбира се навлизаме в хипотеза.
Мария Стоянова:Значи залогът за нашата страна в момента е много голям. Залогът за имиджа на България е голям. Когато гръмне колата на журналист, е проблем и то много голям обществен проблем. Той не е само криминогенен проблем. Нашата страна има страшно лош облик в Европа за съжаление. Нашата страна е свързвана само с корупция и престъпност и когато един журналист стане жертва на престъпност, независимо какъв е той, независимо каква връзка има, с кого, а какво говори и как говори – той е журналист и когато този човек стане жертва, в случая, какъвто е конкретният факт със Сашо Диков, тогава това е проблем на цялото общество. И тогава, аз си спомням как таксиметровите шофъори като един се надигнаха, когато техен колега пострада, по-скоро неговото детенце. Същото очаквам и от нас, от журналистическото съсловие. Ние трябва да извоюваме уважението в очите на обществото към самите нас като съсловие. Ако ние самите не показваме солидарност помежду си и респект помежду си, как да очакваме това да ни представи обществото, нали? За това залогът от една страна за нас като съсловие от България е голям. От друга страна от гледна точка на имиджа на страната ни навън, също залогът е доста голям, защото именно с твърдения за това, че страната ни е корумпирана и престъпна, Холандия и Финландия успяват да разиграват членството ни е Шенгенското пространство. Защото на тези твърдения никой не може да противоречи и да каже „Не са верни!” И именно едно такова нещо като колата, гръмнала на Сашо Диков, са твърдения на тези твърдения. Въпреки че те са популистки, въпреки че те не са свързани с действителната готовност на България за членство в Шенген. Но това по никакъв начин, това, което се случи със Сашо Диков по никакъв начин не ни помага да изградим образа си на нормална държава. А това е много важно и може би е много по-важно за самите нас, отколкото дори и за европейците.
Водещ: И така. Чухме как е в Германия. Сега се изкушавам да започнем с това как е в Бразилия. Добър ден на колегата от „24 часа” Момчил Инджов.
Момчил Инджов: Добър ден.
Водещ: Говорихме преди началото на предаването, че в Бразилия е чест медиите да бъдат опозиционни.
Момчил Инджов:Именно. Самият аз станах свидетел на това явление. Преди година, малко повече от година, в края на септември, последната третина на септември имах късмет да посетя Бразилия и дори да интервюирам кандидат президентката Дилма Русев, която в последствие спечели изборите. Това, което ми направи впечатление е, че абсолютно всички вестници бяха критично настроени към нея. Ще започна малко по-отдалече. Всичко всъщност в Бразилия води началото си от 1968 година. През 1964 година военните в Бразилия взимат властта с преврат и се установява една военна диктатура. Да, в доста по-мека форма от някои други диктатури. Например не може да бъде сравнявана с Аржентина, нито с Доминиканската Република, т.н. „/…/” и т.н. Но през 1968 година едно историческо събитие преобръща живота на Бразилия. Това е акт номер пет. Този акт номер пет налага цензура на медиите с обосновката, че обстановката го изисква – временно ограничение на някои права и свободи се въвежда цензура на медии, както печатни, така и ефирни. В резултат, на което възникват масови протести на студенти. На пръв поглед, ей сега да си припомним, нали и ние живяхме в едно подобно общество.
Водещ:И това е липсващата на България 1968 година. Нали така?
Момчил Инджов:Да, 1968. Всъщност ето какво съвпадение като се имат в предвид и бунтовете в Западна Европа, и трагичното смазване на прашката пролет. Там се надига едно огромно протестно движение. То протестира срещу подтискането на тази свобода на изразяването и на словото. И най=любопитното, което е – в резултат на този акт номер пет възникват градските партизански групировки в Бразилия и член на една от тези групировки е и Дилма Русев. И тук с Ваше позволение само за малко отклонение, ще направя. Всички знаят за партизанските групировки в Латинска Америка, но групировките в Бразилия са нещо уникално. Те не могат по никакъв начин да бъдат сравнявани с тези в Перу, /…/ и Фарк в Колумбия, това са малайски организации, в които влизат предимно хора от низините. В партизанските групировки в Бразилия влизат младежи, много малко от тях нямат висше образование. Студенти, завършили студенти, гимназисти дори. Ами, ето, самата Дилма Русев. Тя е от едно много богато семейство. Нейният баща, българинът Петър Русев, който е имигрирал в Бразилия, е станал един от най-богатите хора в град Белоризонт. Третият по големина град в Бразилия. Дилма расте сред дантели, както се изразяваше един добре познат български политик, по-късно конституционен съдия, си го спомняте всички кой е. Тя не се лишава от нищо. Взима частни уроци по френски и по пиано. И изведнъж става член на тази партизанска групировка. След като пада хундата в Бразилия през 1985, окончателно пада режимът, и вече се отменят всички ограничения, там се превръща във въпрос на чест на всяко издание да бъде опозиция. Може би с изключение на вестник „Оглобо”, който е най-големият в Бразилия. Той е по-склонен към всякаква власт да угоди. Докато бях в Бразилия и четях вестници всеки ден разбира се, и преди това съм чел по интернет. Изобилстваха с нападки срещу Дилма Русев. Някои прекалени, някои с основание.
Водещ:Защото тя е била представител на управляващата партия, кандидат на управляващата партия.
Момчил Инджов:Точно така. А нейн противник, неин съперник на изборите беше социалдемократът Жозе Сера, който преди да стане демократ президент, беше губернатор на щата Сан Паоло. Твърде успешен кандидат трябва да кажа,но докато той беше губернатор на щата, пресата го громеше по всеки повод. Даже колегите в Бразилия го наричаха сърдитко, тъй като всеки път като имал критична статия на него, се обаждал на главния редактор и казвал „Ало, какво е това? Аз толкова правя за града, за щата, а пък Вие така!” В момента, в който той подава оставка и става кандидат на опозицията, критиките се насочиха към Дилма Русев. Просто това е въпрос на чест в Бразилия.
Водещ:Значи можем да заключим, че медиите не вървят там след победителите. А как е у нас и какво се случва с медиите по време на изборите? Добър ден на Венцислава Антонова от вестник „Капитал”.
Венцислава Антонова: Добър ден.
Водещ:Всъщност в този час днес могат да прочетат всички в „Капитал” на твоето разследване ли да го нарека? За връзката между парите, партиите и медиите.
Венцислава Антонова:Разследване е силно казано. За разследване може да се говори, ако се положат още повече усилия. Аз полагам, но не бих нарекла толкова претенциозно тези текстове – разследване. По-скоро опит да се повдигне завесата и да се покаже как изглежда кухнята на медиите. Уверявам Ви, че това изобщо не е лесно, защото аз съм журналист. Част съм от тази среда, но не ми е никак приятно да се изразявам като майка Тереза на свободното слово. Изобщо нямам такова, как да кажа, такава нагласа. Не ми се морализаторства на тази тема, но за мен е здравословно всяко общество и медиите в дадена държава да обсъждат собственото си битие, собствените си недостатъци. Нещо, което мен ме притеснява от доста време, че етичните стандарти изобщо не се спазват. Етичният кодекс се оказва, че е подписан от доста медии. Оказва се, че това е мъртъв документ и фактът, че документът е мъртъв от може би от 5 години, откакто той е приет, е това, че той изобщо не е променян за тези 5 години.
Водещ: Колко главни редактори поискаха да говорят по тази взривоопасна тема с теб?
Венцислава Антонова:Ами истината е, че аз нямах възможност да потърся всички. Не ми беше възможно, но пък бих се радвала на коментара на всяка медия. Нека кажем, че аз се обърнах към шестима главни редактора и както всеки може да прочете в текста на вестник „Капитал”, там са цитирани само двама от тях. Естествено, че темата за медиите, парите и политиката, за платените публикации по време на избори в медиите не е особено приятно. Тя се смита под килима в общи линии.
Водещ: Обаче трябва да е много голяма май.
Венцислава Антонова:Или дебел, не знам как да го нарека. Истина е, факт е, че това, с което аз се познах, това, което аз успях да разбера – било през разговори мои, неофициални с предизборни щабове за кандидати за президенти или пък за кметове, с медии, пък дори и публични коментари, които са ми давали – за мен стана ясно, че медийното пространство от много дълго време не е било толкова замърсявано с информация, която по-скоро представя истината на тези, които са си платили за тази истина да излезе и до аудиторията достигат текстове, които, бих казала, че по-скоро пречат да вземат правилното решение в една предизборна ситуация, отколкото да помагат. Защото журналистиката преди всичко трябва да е обективна, трябва да показва различните гледни точки.
Водещ:И трябва да е много далеч от определението манипулация.
Венцислава Антонова:Така трябва да е. Много предпазлива, когато отразява предизборните послания и активности на партиите, защото този кух и патетичен език едно към едно предаден от партията на медията, която в случая е просто един транслатор на идея, не ги осмисля, не ги критикува, не ги подлага на дебат – в крайна сметка аудиторията приема много негативно. Не бива да подценяваме читателите и зрителите си, защото в крайна сметка в България има критична маса от умни и интелигентни хора.
Водещ: В крайна сметка не беше много назад във времето, в годините времето, когато пък вестник „Работническо дело” се четеше откъм последната страница – спорт и времето.
Венцислава Антонова:Ами аз не съм съвременник на „Работническо дело”.
Водещ:Така съм чувала и аз.
Венцислава Антонова:Не бих свела българските медии разбира се до „Работническо дело”. Най-малкото все пак в България има пазар, на който много медии се конкурират. Въпросът е по какъв начин и как се конкурират.
Водещ: Искам да кажа, че това е един скорошен опит, който е хубаво да не пренебрегваме и да не забравяме как изглеждат в изследователски план нещата. Добър ден на доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Здравейте.
Водещ:Вашата пресконференция в понеделник най-вероятно ще предизвика обичайния интерес. Обаче как изглеждат очертаните тенденции във Вашите данни?
Орлин Спасов:Има няколко интересни акцента, които бих искал да поставя. Разбира се подробностите в понеделник. Но се радвам, че тук днешният ни разговор започна с пресата в Бразилия, с критичните нагласи и с това всъщност как големите медии печелят винаги от това, че са критични към управленията и в България ние също наблюдаваме една подобна критика. Ще кажа след малко каква е тя. Тя е малко особена, малко парадоксална. Но бих искал да тръгна от това, че няма я тази нагласа, каквато чухме, че има в Бразилия в българските медии да бъдат винаги активната страна на една позитивна критика, ако мога така да кажа, към управлението.
Водещ: И това ли е обяснението – че в България медиите не са четвъртата власт, както в Германия?
Орлин Спасов: Това е част от обяснението, защото вижте – българските медии по-скоро се ръководят от това не да вземат една критическа позиция, а от следването на рейтингите, които социологическите агенции дават на личности и на институции. Общо взето имаме един доста подчертан популизъм, бих казал, в поведението на българските медии. Ако един политик се радва на голям политически рейтинг, можем с голяма степен на достоверност да очакваме, че медийният му рейтинг автоматично ще бъде също толкова висок. И веднага подкрепям това с данни от последната година. Само искам да кажа, че тези данни, които представям, са до края на септември месец тази година. Те не обхващат така активно последните развития, т.е. самата кампания. И виждаме веднага, че отношението към Бойко Борисов продължава да бъде от началото на тази година до настоящия момент изключително положително. Може да се каже, че ако сравним отношението през миналата година и отношението през тази година към него – то в най-големите вестници, които наблюдаваме като Ь”Труд”, „24 часа”, „Стандарт” и някои други, то остава практически много устойчиво положително. Няма почти никаква промяна. И това положително отношение към него съвпада с неговия много висок рейтинг. Само в някои по-малки медии като „Дневник”, вестник „Сега” и вестник „Новинар”, които са все пак и по-периферни като влияние, имаме известна промяна от положително отношение към малко по-неутрално или дори към отрицателно отношение към премиера.
Водещ:Изкушавам се да Ви попитам – следва ли отношението на журналистите към Бойко Борисов тренда наистина на неговия рейтинг?
Орлин Спасов: Ами струва ми се, че се следва една обществена нагласа. Сега, не бих казал, че има директно следване на този рейтинг, но така или иначе има едно доста сериозно съвпадение. И това се потвърждава и от отношението на медиите, които наблюдаваме през тази година към някои ключови институции. За разлика от позитивното отношение към Бойко Борисов, знаете, че повечето социологически агенции непрекъснато агитират едно доста проблематично отношение към правителството и към партиите. В това число към ГЕРБ, към БСП, към ДПС и други. И нашият анализ на отношението на медиите към тези институции показва, че то остава, както и миналата година, без големи промени в зоната на негативното. Значи медиите, за разлика от изключително позитивното отношение към една водеща фигура, която както и преди това сме го коментирали много и във Вашето предаване, остава истински лидер на съсредоточаване на публичния интерес към себе си, то институцията, която това лице ръководи, правителството и партията, на която той е на чело – точно обратното – са с едно доста негативно отношение, което показва, че в обществото има едно така доста анти партийно отношение, едно доста негативно отношение към държавата, което се улавя и от социологическите агенции, което и медиите доста близко…
Водещ: Или става дума за една друга стара ревинистенция. Знам името на човека. Ще продължим този анализ след малко с отговор на въпроса ще оцелеят ли вестниците. Ще оцелеят ли вестниците. Отговорът на този въпрос търсят напоследък европейски експерти заради пряката връзка със свободата на словото. Нека пак с Мария Стоянова потърсим приликите и разликите на немските и българските вестници.
Мария Стоянова: Докато има хора, които искат да четат хартиен носител, това важи също и за книгите, бъдещето на книгите по същия начин е поставено под въпрос, както и бъдещето на вестниците. Но докато има хора, които искат да разгръщат вестници, които обичат шума на хартията, които предпочитат сутрин рано, докато си пият кафето, да разлистват вместо да натискат копчета – до тогава ще има и вестници, това е ясно. В Германия разбира се, като най-голямата европейска държава – говорим за 82 милиона население има пазар за абсолютно всичко. Има пазари за online издания, има пазари за вестници, но не мога да кажа, че вестниците се оплакват от кой знае каква липса на читатели. По-скоро акцентират върху двата приоритета – online издания и печатни издания. От друга страна именно може би поради факта, че в тази страна, във Федералната република, в тази държава, в която се намирам в момента медиите действително са четвъртата власт. Поставянето на въпрос за съществуването на вестници като един стълб от тази четвърта власт е екзистенциален въпрос. Т.е. въпрос за съществуване на цялото общество.
Водещ: Какво се случва с вестниците по време на предизборни кампании?
Мария Стоянова: Наблюдаваме напоследък една американизация тук в Германия. Все по-често вестниците се осмеляват да заемат страна, да се профилират в нечия полза или в нечий ощърб. Това е едно явление, което познаваме от САЩ, което сега се прехвърля и в Европа, в конкретния случай в Германия. Вестниците се стараят да показват конкретна позиция без да се страхуват, че по някакъв начин могат да рискуват симпатиите на своите читатели. Но към това трябва да добавя и факта, че в Германия за разлика от България се знае кои вестници каква ориентировка имат. Така че не е много трудно да стане ясно кой кандидат в коя кампания биха подкрепил съответното заглавие. Докато при нас не е така. При нас ние като че ли се стремим към някаква, е знаем, отдавна, че трендовете, тенденциите идват малко по-късно. При нас това важи и за журналистиката. Ние сме все още в етапа, в който много държим на това да сме абсолютно неутрални, като че ли забравяме, че неутрална журналистика в такъв смисъл няма или не може да съществува.
Водещ:От друга страна пък знаем, че журналистите по света са едни и същи. Редакционната политика си е редакционна политика, но как немските колеги коментират тази американизация. Гледат на нея като на вирус или като на нещо други?
Мария Стоянова:Не, в никакъв случай. Значи, трябва да имат в предвид, че конкретно за /…/ свят САЩ са абсолютен мащаб, с който се сравнява всичко. Включително в конкретния случай медиите. Не е чудно, че е така. Плурализма на САЩ, многообразието от издания, от заглавия, от телевизии, от радия, от вестници, от всякакви възможни средства за информация е довело до развитието на медийното общество в САЩ. За това не е чудно, че ориентировката на хората в Европа, в конкретния случай немско езичния свят, мащабът е САЩ. Разбира се има регионални особености, но американският модел е успешен. Американският модел на заявяване на позиция, на смелост, на това да застанеш с лицето и името си зад някакво твърдение е успешен. Не само успешен, той се хонорува от читателите, от публиката. Публиката обича и харесва, когато някой има позиция и казва „Ок. Това е моето мнение и аз стоя зад него. Ти може да не си съгласен, но това е моето мнение!” А това съдейства и за обогатяване на публиката по някакъв начин, когато и представиш конкретна позиция, коментар в случая. Говоря конкретно за коментари и анализи, защото отразяването на новините в този вид, в който ние сме свикнали да четем по страниците на българските вестници, тук отдавна вече го няма, отдавна вече не се среща. Т.е. ролята на журналиста е един вид преводаческа и за това е необходимо той да покаже собствена позиция. За това е важно той да изрази своето собствено мнение, защото той е човекът, който е на някакво събитие, на някаква пресконференция или е направил някакво интервю. Той е човекът, който е събрал съответни знания, информация, впечатления и той е човекът, от който читателят очаква, за това му и плаща като си купува неговия вестник или като слуша неговото радио, или като гледа неговата телевизия читателят или зрителят очаква да разбере какви впечатления е получил този журналист, до какъв извод е стигнал, защото читателят няма възможност за среща именно с хората, които дърпат конците в нашия свят, а журналистите имат.
Водещ: И така. В немските медии мащабът е САЩ. Личното мнение, изявяването на позиция е чест. Сега, смятам рязко да сменя темата, питайки Венцислава Антонова има ли скрити платени политически интервюта в медиите?
Венцислава Антонова: С просто око естествено, че не може да се забележи такова нещо. По внимателно зачитане в текстовете и начина, по който те се пишат, може да накара определени хора да започнат да се съмняват. Естествено, че има платени публикации,. Самият факт, че Сметната палата накара всички медии, по закон те са задължени всички – печатни, електронни, сайтовете също са задължени да депозират своите тарифи и трябваше да го направят до 12 септември в Сметната палата. Пожелателно беше и да го направят пред Централната избирателна комисия, но за Сметната палата е задължително, тъй като за първи път тази година се реши, че тя ще извършва одит на медиите точно по какъв начин е била отразена кампанията и какви пари са влезли там. Не смея да си мисля какъв ще е този одит, как ще изглежда, по какви правила и принципи ще бъде направен, защото Сметната палата още не го е заявила и не го е казала, но предполагам, че биха излезли много интересни резултати или пък най-малкото само рефлексията на добрата и качествена журналистика би трябвало да ги задължи те да извършват такъв прецизен одит. Не смея да твърдя дали е престъпление или не е престъпление това да се публикуват такива текстове, защото този въпрос е дискусионен в Европейския съюз. Мисля, че има само 8 държави в Европа, в които политическата реклама не е платена, официално не е платена. В останалите европейски страни това не е забранено. Разбира се в закона няма и регламент, който изрично да изисква медиите да обозначават платените публикации. От това те да не се обозначават има интерес и медията, но много повече имат политиците, защото това е много прост маркетингов принцип, че когато на едно съобщение пише, че то е платено и т.н. аудиторията има по-негативна или нека да кажем по-ниска степен на доверие към това, което чете и което му се предлага. Партиите не обичат да си признават, че едно от условията, които предлагат на медиите „ Ние признаваме Вашите високи тарифи за отразяване на предизборната кампания, но пък Вие няма да пишете, че това е платено съобщение.” Някакво тайно съгласие, което сега аз знам, че звуча в стила „Една жена ми каза”, но пък от друга страна аз знам. Нека да кажем, че не нарушавам журналистическото правило да не назовавам източниците на моята информация, защото това е престъпление също така да издаваш източниците си на информация. Но моята професионална съвест е чиста, че аз съм си свършила работата и съм попитала и двете страни, и съм попитала достатъчно хора, и съм видяла достатъчно документи, които ми дават мотива, дори и сега с леко съмнение да се приемат моите думи, да продължа моето разследване и да продължа да търся данни и информация, която до доведе до край мисията ми да се разбули истината.
Водещ:Както се казва най-хубавото нещо на изборите е, че един ден свършват и може би това ще се превърне в разследване.
Венцислава Антонова:Така, интересното нещо обаче, което затруднява задачата да се докаже, че една публикация е платена или не и това излиза през разговорите ми с представители на различни издателства, а пък и вече с цитати през текста в „Капитал”, че тази година политиците не харесват много класическата форма на отразяване, която включва сериозните интервюта, сериозни анализи и дописки и т.н. И много повече предпочитат да присъстват в съботно – неделните издания на вестниците, където може да им се придаде един по-човешки вид. Това е цитат „човешки вид”. Има по-непретенциозни текстове, които ги представят повече като хора, които също имат семейства, какви са техните интереси и т.н. Знаем тези портрети, които са по-леки и по-непретенциозни в съботно – неделните издания. Нещо, което абсолютно доказва, че политиката е направила сериозен завой в тези избори, презентирайки се пред обществото, това е фактът, че едно голямо издателство, което издава едни от най-големите, престижни, световни марки, женски списания, lifestyle издания, не смея да казвам марки, защото все пак сме в национално радио и не искам да Ви създавам проблеми.
Водещ:За което ти благодаря, да.
Венцислава Антонова:Но търговската директорка на това издателство ми обясни, че до правенето на тарифа за отразяването на изборите в тези модни, lifestyle и даже жълти бих казала издания на моменти, защото едното е емблема за такова списание, е станало в резултат на интереса на политиците. Те сами са проявили интерес да се покажат и да се представят в тези издания. Медията си е направила на този принцип тарифите.
Водещ: И сега остава и да подаде и данните до Сметната палата.
Венцислава Антонова: Нямаше такива данни просто, защото в това издателство са били принципни и са казали „Да, ние ще Ви отразим, обаче искаме на тези публикации да пише, че са платени.” Това не е /…/ съответните си политици, кандидат кметове и т.н. и до сключване на договор не се е стигнало, но е факт, че на страниците на това издание в интернет стои предизборна тарифа. Пише си „Избори 2011”, което е доста интересно, че за политиците lifestyle медиите са интересни повече.
Водещ:Господин Спасов, проблем ли е това, че медиите не си показват тези тарифи според Вас и има ли пряка връзка това със свободата на словото все пак?
Орлин Спасов: Ами мисля, че има и то съвсем пряка.
Водещ:Лошото е, че трябва да се задава този въпрос.
Орлин Спасов:Етичният кодекс е парализиран и той има за него спешна нужда от някакво съживяване, от известна форма. Тя трябва да бъде намерена от журналистическата колегия спешно според мен наистина, защото ставаме свидетели на много опасни прекрачвания на етичните граници, но беше много интересно това, което каза Госпожа Антонова. Аз малко ще го развия. Струва ми се, че наистина дори да бъдат обявени тарифите, което рано или късно ще стане, има такъв натиск, частично те са вече и обявени, имам чувството, че има един заден вход, една необявена тарифа, която много трудно може да бъде проследена. Има една много силна подмяна на откровената афиширана политическа реклама с различни аспекти на PR, които не са тарифирани никъде официално, но са масова практика в много медии. Друг един голям проблем – той също беше тук маркиран е, че като че ли в България ние нямаме на законодателно ниво, ако щете, достатъчна яснота за това какво представлява политическата реклама. Нямаме нужните дефиниции, нямаме регламент на обхвата на това понятие в различни негови приложения и за това…
Венцислава Антонова: Бих развила и аз това защо това не се случва? Защо… То обслужва пак някакви интереси, бих казала.
Водещ: Има продуктово позициониране и че в националните медии – те са силно регулирани по време на избори, говоря за обществените медии разбира се. Там има регламент. А в крайна сметка в цяла Европа обществените медии са тези, които задават свободата на словото и на останалите медии. Въпросът е, че на законодателно ниво за мен е проблем, че има такава регулация.
Орлин Спасов:Така е, да. Но специално по отношение на политическата реклама, фондация „Медийна демокрация” дори възнамерява в скоро време да инициира една законодателна инициатива.
Венцислава Антонова: Да, много добра идея.
Орлин Спасов: Така че най-сетне и в България ние да имаме някаква яснота какво представлява изобщо политическата реклама, да се изведе нейното тълкуване извън търговското слово, защото до голяма степен сега има почти знак на равенство между политическа реклама и търговско слово, което е също доста…
Венцислава Антонова: Нека да кажем с какво е актуален въпросът. В момента между СЕМ и асоциацията на радио и телевизионните предавания, която е най-голямата и обединява всички търговски и електронни медии в България, тече спор. Дали политическата реклама е търговска или не е и трябва ли да остане тя отделно от търговската реклама. Естествено, че електронните медии, които имат ограничение през закона за радиото и телевизията по 12 мин реклама на час имат интерес политическата реклама да е отделно от търговската реклама, защото сетете се, че за една от най-силните медии, която със сигурност се продава до края на годината рекламното си време, погрижила се е за това да го направи, защото има качествени продукти, защото така професионално се работи и т.н. Как се чувства в момента, в който политическата реклама става част от търговската реклама? Т.е. тя влиза в тези 12 мин и тук автоматично означава, че тя нарушава закона. Защото политическата реклама и дава възможност за хипер предлагане в случая. Ние сме в един вакуум, в един междинен период, в който не е ясно дали политическата реклама е част от търговската реклама и тя добре обслужва медиите, за да могат да си съберат своите…
Орлин Спасов:Защото тя носи в себе си едно финансиране. Не става дума за това как да се преразпредели между медиите това финансиране.
Венцислава Антонова: В момента е написано едно писмо до председателя на правната комисия в парламента, който смея да твърдя, че не е точно негова работа на човека да се занимава с това, но в момента отговаря на това какво е политическа реклама. Отговорът на въпроса ще дойде вероятно след изборите, когато всичко вече ще се е случило и ще е малко късно. Трябва да чакаме.
Водещ: Да оставим на страна качулките и дъжда, преди, след и прочее. От Мария Стоянова чухме, че в немските медии става дума за американизация и за изява на лично мнение, заявяване на лична позиция. Това е, което читателите, слушателите и зрителите харесват. И понеже в такива случаи ние казваме „В Западна Европа – американизация, у нас – латинизация”, дали това отговаря пък на стандартите в Бразилия ще ни каже Момчил Инджов.
Момчил Инджов:Ами…
Водещ:Какви са подходите?
Момчил Инджов:Ами подходите, нали вече обясних малко по-рано, че там е въпрос на чест да си в опозиция. Нещо повече – до голяма степен на медиите се дължи фактът, че миналата година на президентските избори се стигна до втори тур. Имаше прогнози, че Дилма Русев ще спечели на първи тур срещу Жозе Сера, обаче се появиха разкрития около нейната дясна ръка.
Водещ:В медиите.
Момчил Инджов:В медиите, да. Ерениса Гера, която беше шеф на президентския кабинет. Това в Бразилия е на практика вторият човек в държавата, че тя лобирала в полза на една консултантска компания, с която са свързани някои от нейните деца и тя падна. Също така прекалено много беше застървена кампанията, бяха настървени схватките меджу Дилма Русев и Жозе Сера, които бяха отразени в медиите без пестене на критики и в резултат на това третият кандидат грабна прекалено много гласове и от единия, и от другия. Третият кандидат беше една симпатична млада жена на име Марина Силва, лидер на зелената партия. Тя отпадна разбира се, но изненадващо грабна прекалено много гласове и от социалдемократите, и от симпатизантите на Трудовата партия – в Бразилия се нарича „пе те”, за това са петеисти. И се стигна до втори тур. Имаше, даже по едно време се зародиха и съмнения в победата на Дилма Русев, тъй като нейният предшественик Инасио Лула, като човек – той е точно един типичен човек от народа, макар че не е като в нашия случай за нашия човек от народа, за който Вие си спомняте, че имаше филм и който ходихме да гледаме при страх от 6 не извинени отсъствия. Вие не може да не си го спомняте това. Смисъл, че Инасио Лула беше човек, излязъл от низините на бедно семейство, със средно образование беше се издигнал, но той наистина направи едни големи реформи, които помогнаха за възникването на една голяма средна класа. Но Инасио Лула – той се държеше като човек от народа по всякакъв начин и дори от простолюдието. И много често нападаше медиите за критиките срещу неговата партия, дори срещу Дилма Русев. Даже един път се беше изказал, че вражеските медии трябва да бъдат бити така, както нашите противници. Което вече и международни журналистически организации, протестки организации реагираха. Разбира се, че той трябваше да дава обяснение, че не е ставало дума за физическа разправа, каквото нещо в Бразилия не съществува. При Дилма Русев е вече различно. Когато на първи януари тази година тя стъпи в длъжност, една от най-крилатите фрази, които произнесе, като аз гледах директно предаването – каза „Предпочитам шума на свободната преса, отколкото тишината на диктатурите”. И това беше много знаменателно да го каже човек, който е лежал в затвора за своите убеждения, за своята дейност. Нещо повече – да Ви припомня. Като говорихме в началото за партизанските групировки, в една от тези групировки членува един журналист. Казва се Фернандо Гайбера, който напуска работата си заради тази цензура. И нещо повече – той организира отвличането на американския посланик през 69-та година. Сега е твърде известен депутат в Бразилия. Ето как стоят нещата.
Водещ: Много е важно да не липсва 68-=ма година. Ще взема реплика за не извинените отсъствия. Господин Спасов, ще има ли в оценките Ви след изборите не извинени отсъствия за журналистиката в медиите по време на избори? Ще се стигне ли до там след толкова много тарифи, защото при толкова много тарифи, къде е мястото на истинската журналистика?
Орлин Спасов:Надявам се да не се стига чак до там и че все пак ще се намери някакъв баланс, и най-вече се надявам, това ми е последната надежда, че все пак хората си дават сметка за всички тези неща, които говорим, макар че, както каза тук и Госпожа Антонова, дори и тя, като един експерт, който е направил разследване, понякога не може да установи черно на бяло фактите, а по-скоро има съмнения, които произлизат от самия характер на съдържанието. Но все пак се надявам, че хората наистина са чувствителни и че самите политици ще разберат, че в крайна сметка те не са заинтересовани от тази подмяна, която така или иначе е ясна на широката публика. Защото вижте, тук наистина се извършва една подмяна в медийното говорене около централните фигури и Веси поде тази тема преди малко. Сега ще се върна към нея във връзка с Вашия въпрос за това каква ще бъде ролята на медиите и на журналистиката. Даже „Капитал” сега излезе с едно заглавие, че били скучни тези избори.
Венцислава Антонова: Ами коментирахме, че няма кампания просто.
Орлин Спасов:Да, че няма кампания. Ами аз искам просто да се върна – дали е наистина така? До известна степен е такова усещането, докато се преразпределят едни пари и така активно в медиите, усвояват се добре тези финансирания. Кампанията, като че ли, е вяла скучна, но струва ми се, че това до голяма степен се дължи на липсата на много сериозни идеологически, политически и като тези различния между основните кандидати. За мен Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин, Кунева за доста идентични. Те по един доста идентичен начин говорят в медиите, което като че ли по някакъв начин деполитизира този дебат. Ние не можем да открием някакви много сериозни разлики и именно това деполитизиране премества, както много добре забеляза и Веси, както и това забеляза един от нашите експерти – Силвия Петрова в един неин текст, който ще бъде публикуван на сайта на нашата фондация – това води до преместване на кампанията на терена на lifestyle медиите. И политиците се опитват да отидат в тези най-популярни lifestyle предавания, да дадат интервюта за lifestyle издания, дори за жълтите вестници, защото там по един деполитизиран начин те по-скоро представят някакви свои роли в семейството, как се обличат и т.н. И това е една много сериозна подмяна на политическите послания с някакви персонални послания, с някакви класически архиетипи – семейство – майката, бащата.
Венцислава Антонова: Хитър ход нека да кажем. Това е много хитър ход, защото хората си казват „Ами, ето, той е човек като мен, близо до мен”.
Орлин Спасов: Мисля, че това вече не работи. Мисля, че това е грешка и има глад за политически послания. Проблемът е и друг за тази скучност на кампанията.
Венцислава Антонова: Дългосрочна визия и какво ни очаква от тук нататък.
Водещ:Да.
Орлин Спасов: Струва ми се, че втората причина – едната е тази деполитизация, за която говорих, която идва от някак си идеологическата скромност в крайна сметка на основните кандидати. Другата важна причина, която прави кампанията да изглежда до някъде скучна е, че основните кандидати – да кажем Плевнелиев и Калфин, те не представят себе си в тази кампания или поне не се представят достатъчно като себе си. Росен Плевнелиев „представя” разбира се Борисов. Калфин представя, казано на шега, Стефан Данаилов, който пък представя някаква сложна констелация от отношения между Първанов и Станишев.
Венцислава Антонова: Точно казано.
Водещ: И ако трябва да завърша фразата Ви, бих я завършила с цитат от политически платените послания „Срамувам се!” Кой от какво се срамува – ще продължим след малко. Доцент Спасов, не знам до колко чудно би прозвучал един такъв въпрос, но има ли ги изборите в медиите? При толкова много подводни значения.
Орлин Спасов:Има ги разбира се, но с всички тези особености, които ние коментирахме – деполитизация на дебата, преместване към lifestyle, задколисно присъствие на най-важните играчи и всъщност в крайна сметка тези избори са интересни от гл.т. на това, че те са избори всъщност за или против сегашното управление и за или против сегашния премиер. Поне аз така ги разбирам. До колко той остава фигурата, която най-силно присъства в медиите. Вижте, не можем да дадем цялостно описание на това, което се случва, ако не поговорим малко за начина, по който в интернет тези избори присъстват и ми се струва, че там са интересните неща. Facebook.com е изключително активен. Има бум, просто взрив на любопитство на online потребителите към изборната проблематика. Всевъзможни групи във facebook.com „Ще гласувам”, „Няма да гласувам”, присъствие на страшно много политици в социалните мрежи. Тук може би едно от интересните развития беше, че политическа партия ГЕРБ официално през своя изборен щаб се отказа от използване на facebook.com, което само по себе си е прецедент с аргумента, че България не е Америка. Тук това не е кампанията на Обама, тук реалността е съвсем друга. Като в същото време партията стартира една своя самостоятелна социална мрежа, така да се каже – направи си едни паралелен facebook.com. Така малко алтернативно функционира по отношение на facebook.com. Но струва ми се, че наистина в интернет можем да търсим любопитните развития. Разбира се бих могъл много дълго да говоря на тази тема.
Водещ: За мен е любопитно обаче това, че много често във facebook.com хората дават директни линкове към публикации в медиите с цел сатира, нека така да го кажа.
Орлин Спасов: Да, това е всъщност българската Бразилия, така да се каже във facebook.com. Там хората са критични, има едно критично обществено мнение, което е нещо много добро. Но за мен интересният въпрос е следният. То е малко сравнение с това, което се случи на предишните парламентарни и местни избори. Тогава ние наблюдавахме едно много интересно явление. Тези партии, които бяха най-активни online в кампанията си, като да кажем НДСВ, политическата партия на зелените, Синята коалиция – те общо взето претърпяха тежки загуби на самите избори, така че в някакъв смисъл имаше обратна корелация между активността online и представянето на финала. Любопитно е дали сега тази картина ще се повтори. Но лично на мен ми се струва, че даже няма да е чак толкова решаващо това, което се случва в интернет, но самото нарастване на политическата активност и активността на хората в интернет говори за известна умора от традиционните медии. Като че ли вече на хората им омръзнаха всички тези платени политически реклами, всички тези може би неплатени, но във всеки случай обстойни, дълги интервюта на едни и същи физиономии, на едни и същи участници. И хората очакват нещо по-живо, искат те самите да могат да се включат и за това ми се струва, че facebook.com и интернет като цяло стават по-важни и по-интересни без те да имат още ресурса да преобърнат нещата, но все пак да не забравяме, че във facebook.com вече има 2 милиона и 200 хиляди души българи с регистрация. Това е почти един паралелен интернет, в който ври и кипи политически напоследък.
Водещ:И накрая нека да си спомним за една стара максима, че там, където има политически вицове, там до голяма степен е почти сигурно, че има диктатура. Господин Инджов, има ли политически вицове в Бразилия?
Момчил Инджов:Има разбира се. Т.е. напоследък вече няма. Едно време е имало. Все пак, нека да не забравяме, че от 26 години насам Бразилия е една демократична държава с абсолютно легални политически партии. Друг е въпросът, че всичките партии там са леви, там няма десница по простата причина, че не се смята за добър вкус да си от дясна партия, която е подкрепяла военния режим. Не съм чувал политически вицове аз самият да се разказват в Бразилия. Едно време са се разказвали. Днес другаде разказват. Във Венецуела, в Куба всъщност ги разказват 50 години вече.
Водещ:Веси, здравословно ли е да имаме такъв критерий ние в медиите и да го следим?
Венцислава Антонова: Да има вицове ли?
Водещ:Да.
Венцислава Антонова: Ами при нас не се налага да се измислят вицове, защото вицовете в България са директни цитати. Това исках аз да кажа. Бих отворила, ако позволите, малка скоба към facebook.com. Искам да кажа нещо малко по-различно, че ок – важно е там да има някаква форма за свободно говорене, но за мен е много важно всеки, който комуникира кампанията си от там или каквото и да било да си дава много ясна сметка къде е, да не участва там самоцелно. Всички много добре знаем, че профилите на тези политици там имат своя модератор и не отговаря съответният политик, а отговаря модератирът на профила. Ако има моменти, в които отговаря конкретният политик, това са някакви специално определени прозорци или да речем той си е казал „Сега 15 минути ще отговарям на хората”. За политиците, които по принцип са там. Които от няколко години са там и традиционно влизат и са активни на своите facebook.com страници. Има в България примери за такива политици, които много активно комуникират с аудиторията си от там, има смисъл те да са там.
Орлин Спасов:Един кандидат президент дори си намери вица във facebook.com
Венцислава Антонова: Да в кръга на шегата. Това е сериозно, да. /…/ Не бива самоцелно да си там. Не може само за изборите да решиш и да очакваш ефект от това, че си много модерен и си влязъл в социалната мрежа.
Водещ: Сложете заглавие на понеделнишката си пресконференция.
Орлин Спасов: Изненадахте ме с този въпрос, но примерно едно възможно заглавие би било „Lifestyle – новата политика”.
Водещ:Ами много е важно да бъдеш сериозен. Това е едно политическо заглавие, но в журналистиката това би могло да се превърне в инстинкт за самосъхранение. Много е важно и са си имал 1968 или, ако си я нямал, да имаш в предвид поне какво се е случвало в тази година в едни други страни и това да ти бъде отправната точка. Хубав и спокоен съботен следобед и по-възможност – мислете.