в. Пари | 2010-05-04 

Членовете на регулаторния орган ще бъдат намалени от 9 на 5, за да се съкратят разходите

Промените в Съвета за електронни медии може да навредят на избора на генерален директор на Българското национално радио, каза пред в. "Пари" Маргарита Пешева, член на регулаторния орган и бивш негов председател. По думите й не е редно конкурсната процедура да бъде започната от един състав, а завършена от друг. Това е сериозен повод за нейното съдебно оспорване, твърди Пешева. Според нея промяната в състава на СЕМ не би била лоша идея, ако се е случила, преди да започне конкурсът за нов генерален директор.

Редуциране

Промените в Закона за радиото и телевизията предвиждат намаляване на броя на членовете на СЕМ от 9 на 5 души, а представителите на регулаторния орган няма да имат право на два последователни мандата. Предложенията бяха гледани на извънредно заседание на Комисията по култура, гражданско общество и медии към парламента, а тази или другата седмица промените ще бъдат гласувани в зала на първо четене, каза за в. "Пари" председателката на медийната комисия в парламента Даниела Петрова.

Отпаднали

Познатите досега лица от СЕМ, които ще отпаднат, са Маргарита Пешева, Мария Стефанова и Бойчо Кулински. Те са изкарали по 2 мандата в регулаторния орган и според новите правила ще излязат от регулатора. Ако няма промени по текста на направеното предложение между първо и второ четене, 10 дни след влизането на закона в сила президентът трябва да посочи кой от неговата квота да бъде отстранен, каза Петрова.

Съкращаване на разходите

Идеята за намаляване на броя на членовете в СЕМ съществува още от ноември. Тогава ГЕРБ реши да редуцира броя на представителите на всички регулаторни органи. Правим го, за да се съкратят разходите в бюджета на СЕМ. По наши изчисления това ще са около 110 хил. лв., каза за в. "Пари" Даниела Петрова.
За момента все още не е обсъждан вариант за конвергиране между СЕМ и КРС. Първо трябва да се избере моделът, по който ще се извършва цифровизацията, и едва тогава да се обсъжда дали ще има сливане между двата регулатора.

Стр. 23

в. Пари | 2010-04-20

Дигитализацията на телевизионния и радиосигнал е сред основните приоритети на СЕМ, казва председателят на съвета Георги Лозанов

Господин Лозанов кои ще са основните ви приоритети след избирането ви за председател на СЕМ?

- Първият е свързан с обществените медии – скоро предстоят избори за генерални директори на БНР и БНТ. Вторият приоритет е цифровизацията на радиото и телевизията, тъй като имаме много парещ срок – 1 януари 2012 г. В тази връзка имахме закъснение от 10 години. Основното, което трябва да се направи, е да се промени моделът на тези обществени медии, защото в съзнанието на хората те си остават държавни. През последните 20 години не успя да се състои същинската обществена медия на модерно ниво в България. Това е една от най-слабо реформираните сфери въобще в България.

Ще бъдат ли цифровизирани навреме националните радио и телевизия?

- В този процес има много играчи – оператори на мултиплексите, радио- и телевизионните оператори и т.н. Тук трябва да се намесват двата регулатора, за да вървят по-лесно комуникацията и договарянето помежду им. Най-сериозната пречка е сериозното забавяне през годините. Ако не успеем навреме обаче, ще има санкции от страна на ЕС.

Възможно ли е да се случи сливане между БНР и БНТ?

- Това е идея, която подкрепям. Ако сливането стане факт, ще се пренареди цялата структура на държавните медии. Сливането ще бъде и антикризисна мярка, защото така ще се намалят администрацията и разходите за правене на програмата. Структурната грешка на тези медии е, че административното ръководство съвпада с програмното. Идеята ми е да се създаде оперативно мениджърско тяло, което да управлява голямата корпорация на двете медии, а даже и трите, ако към тях се присъедини БТА. Необходима е и много голяма самостоятелност на програмите. За да се случи конвергенцията обаче, трябва да се напише нов закон, което бе поет от управляващите ангажимент. Предполагам, че това би могло да се случи до една година.

Трябва ли да се слеят КРС и СЕМ, каквато идея имаха ГЕРБ?

- Когато са отделни, специално СЕМ може да функционира на базата на своята независимост като обществен орган, т.е. да се съобразява повече с обществените очаквания, а не толкова през държавната воля. Не съм сигурен, че сливането няма да се превърне в едно КРС, където СЕМ няма да заглъхне като позиция и да изчезне.

Не се ли притеснявате от монополизация на пазара след промяната на собствеността на НУРТС – представител на купувача в България е фирма на Цветан Василев, който има участие в "Нова българска медийна група" с Ирена Кръстева?

- Това е много сериозен проблем не само по отношение на конкретния пример, а въобще за собствеността на медиите. Ние така и не приехме закон за концентрациите. В България никъде не е казано колко медии можеш да притежаваш. Издателите на вестници стигнаха до извода, че е необходим закон, който да регулира по някакъв начин печата. Това искане дойде след появата на империята "Кръстева", която започна да плаши останалите играчи, и във връзка с жълтата преса, която често пъти нарушавайки определени норми, които другите спазват, се превърна в нелоялен конкурент. Има шанс законът за БНТ и БНР да не бъде само за радиото и телевизията, а за медиите въобще, като включва и печата, и постепенно да започне и да се грижи за регулацията в интернет предвид конвергенцията между традиционните медии и интернет.

Как СЕМ ще работи занапред с онлайн медиите?

- Засега има много малко възможности в това отношение. Това са тъй наречените нелинейни услуги, които се разпространяват през интернет, по отношение на които СЕМ няма регулаторна функция. Все повече понятието медии се променя и все повече се говори за информационни услуги, а при тях излиза напред не програмата, а отделният продукт, който свободно се движи във времето и пространството. Въобще играта става съвсем друга – ние все още мислим през едни категории, създадени в аналоговата ера, а вече сме на прага на цифровата.

Стр. 23

www.bgnes.com | 2010-04-17 

Трябва да искаме от телевизията много, но да не забравяме библиотеката, театъра и храма. Този призив отправи към зрителите председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов по PRO.BG.
Екип на новините бе на гости на медийния експерт. Самият той каза, че би искал да гледа телевизия, която да е „някъде на границата между телевизията и библиотеката”. Лозанов смята, че в сегашния момент регулацията на медиите прилича на началото, когато беше създаден Националния съвет за радио и телевизия преди 15 години. „Тогава имаше бум на кабелните телевизии и влизаше съвсем нова среда. Сега става дума за цифровата ера и смятам, че трябва непременно да изпълним това изискване до 2012 година дори това на някой да се струва прекалено бързо”, обясни той.
По повод дебата за статута и начина на управление на БНТ и БНР, Георги Лозанов бе категоричен: „БНТ и БНР трябва да останат обществени медии в класическия им вид, финансирани от обществото, в които телевизионният живот тече по различен начин. В този смисъл обединението им по модела на BBC може да се окаже един добър начин най-после да изградим модела на обществените медии в България, каза председателят на СЕМ.
Георги Лозанов отрече да има конфликт на интереси със сестра си, както писаха медиите, тъй като Олга Лозанова работи в електронна медия, а не е неин собственик. Той смята, че законодателството в страната дава ясна формулировка за подобни казуси. 

Оригинална публикация

www.pari.bg | 2009-12-01

Софийската община и агенциите си стиснаха ръцете и започнаха пренареждане на пейзажа

Пълна промяна в облика на София. Това очаква столицата ни през 2010 г. Причината е Наредбата за външна реклама, която влезе в сила през октомври и цели да въведе ред на този пазар. Бизнесът и общината си стиснаха ръцете и поставиха основите на „голямото пренареждане”, което ще започне в началото на 2010 г.
В продължение на повече от 8 години в София цари хаос по отношение на рекламните съоръжения. Липсата на нормативна уредба, която да контролира пазара на външна реклама в София, постави агенциите в изчаквателна позиция и стопира инвестициите в сектора, коментираха експерти за в. Пари. Това, което предстои да се случи, е разделено на няколко етапа. Незаконните рекламни съоръжения трябва да бъдат демонтирани, да се изработи схема за преглеждане на цялата територия и пренареждане на външната реклама. И най-важното – от Столичната община трябва да проведат конкурс, който да определи агенциите, които ще отдават под наем рекламните площи. Според главния архитект на София Петър Диков фирмите, които ще спечелят конкурса, трябва да са ясни до март.

Промените

Територията на София е разделена на 6 зони. В първата попада идеалният център на столицата, в който е забранено поместването на рекламни съоръжения с изключение на тези по покривите на сградите. Във втората зона рекламите трябва да са с размери до 4 кв. м, а не както е масовата практика в момента 12 кв. м. Рекламните площи ще се раздават в пакети, които включват съоръжения в различните зони. При изготвянето на схемата някои билбордове ще бъдат премахнати, а други преместени. Със сигурност ще има и нови съоръжения.

Последиците

Най-добрите сделки са тези, при които всички страни печелят. Когато има ред на пазара, се работи много по-лесно. Може би правилата няма да са съвършени, но е по-добре, че изобщо ще има някакви правила. Това са нагласите, с които бизнесът приема промените, показва проучване на в. Пари. От новата наредба печели и общината, която очаква в пъти по-големи приходи от реклама.

Пазарът

В условията на криза пазарът на външна реклама се сви с около 40%, коментира за в. Пари Красимир Гергов, председател на Асоциацията на рекламните агенции. Според него инвестициите в този сектор през 2008 г. са били около 15 млн. лв., а колко ще бъдат през следващата година – никой не може да каже. Незаконните съоръжения и агенциите, които подбиват цените, са още два проблема, с които трябва да се бори общината.Наличието на нормативна уредба е основата, върху която предстои да стъпят промените, а те са глътка въздух за фирмите от рекламния бизнес в условията на криза.

Оригинална публикация