www.manager.bg I 17.08.2015г.

Както всяка друга индустрия и рекламната е подвластна на регулация. С годините, определени практики бяха установени като незаконни. Това обаче не означава, че рекламата вече е напълно невинна. Въпреки че рекламните агенции не могат да нарушат правилата, те могат да ги изкривят, за да постигнат своето. Ето няколко примера за неетично поведение в рекламата:

• Рекламите за лесни заеми.

Нека да изясним нещо. Фирмите зад тези реклами не нарушават закона. Въпреки това, тяхното послание е насочено към хора, които отчаяно се нуждаят от пари, за да си набавят храна,  да си платят сметките и други жизненоважни неща. Тези кредитори предлагат бързи и лесни пари, но крият безумно високите лихви и други условия, изписани с дребен шрифт в долната част на рекламата. Разбира се, че няма да видите отчетливо големия размер на лихвата. Това поведение е хищническо и неетично.

• Повечето политически кампании. 

И политическите реклами не нарушават никакви закони. Въпреки това, много от тях са т.нар. реклами атаки, които уронват престижа на опозицията и се опитват да я компроментират. Такива реклами се създават, за да стреснат или пък разочароват хората от даден кандидат. Представят нещата така, сякаш светът ще свърши, ако гласуваме за грешния човек. Разбира се, това не отговаря на истината. В САЩ например политиците имат разминавания по въпроси като гей браковете, аборта и закона за притежание на оръжие, но по отношение на държавното управление, имат доста сходства.

• Всичко, което рекламира неетично поведение. 

Още един вид реклами преминават границата и това са тези, които показват неморално или неетично поведение. Такъв пример е една реклама на Reebook, която доста охотно окуражава изневярата. Мотивът й беше "Изневерете на приятелката си, а не на тренировката си". Какво пречи да бъде: "Тренировката е като приятелката – никога не й изневеряваш"? Само че от рекламната агенция и Reebook са преценили, че първото послание е по-дръзко. Може би, но все пак е неетично! В списъка с такива реклами се включват и тези, които показват опасно шофиране, прекомерна употреба на алкохол, необуздано поведение и антиобществени прояви, жестокост към животните и нехайство към децата.

• Страхът като мотивиращ фактор. 

Рекламните агенции и клиентите обичат да ползват тактики, които всяват страх. Употребата на такива техники без никакво оправдание е неетична. Ако показвате нещо, което ще спаси човешки живот, например в реклами против шофирането в нетрезво състояние, тютюнопушенето, домашното насилие, тогава всяването на страх е донякъде оправдано. И все пак, много агенции го експлоатират на грешните места. Не бива хората да бъдат плашени, за да си направят застраховка или да си купят диетична кола. Това просто е грешно.

• Подвеждащи твърдения. 

Най-накрая ще обсъдим огромното изопачаване на истината. Пример: KFC в Щатите веднъж опита да се прекръсти на Kitchen Fresh Chicken (в превод: "свежо пилешко от кухнята"), понеже пържената храна беше заклеймена. Не само, че по този начин компанията подведе хората, тя направо представи пърженото пилешко месо като здравословна храна. Всички знаем какво представлява KFC. Ако една реклама допуска подвеждащи твърдения, значи не е етична.

Оригинална публикация

www.hicomm.bg I 03.07.2014 г.

Изглежда Русия има намерение да поеме по подобен на китайския път по отношение на интернет регулациите. Руското правителство иска да забрани достъпа до сайтове, които не съхраняват данните си на територията на страната, съобщава TechCrunch. Руският парламент наскоро одобри законопроект, който изисква от уебсайтовете, събиращи информация относно руски граждани, да я съхраняват на територията на страната. Това може да означава забрана за достъп и опериране на големи компании. 

В списъка със забранени сайтове може да влязат и социалните мрежи Facebook, Twitter, Pinterest и гигантът Google, които разполагат сървърите си навсякъде по света.

И още – новият закон иска от компаниите да спрат изпращането на данните извън Русия, освен ако те не се съгласят с опеределени условия, които държавата има. Той ще задължи интернет доставчиците да блокират достъпа на потребителите до "забранените" сайтове докато въпросите компании не се подчинят на регулациите.  

Оригинална публикация

www.sbj-bg.eu  I 19.05.2014

Нова европейска гражданска инициатива ще се опита да уреди общо медийно законодателство. Похвална е идеята за еднакви правила, особено предвид все по-задните позиции на България по свобода на словото.

Каква точно ще е тази обща законова рамка и дали ЕК ще приеме присърце инициативата, предстои да видим. Поредната дискусия за състоянието на медиите обаче отново повдигна завесата над проблемите в България. Собственост и монополи, интереси и цензура – класически язви, които сякаш никой не иска да излекува.

Предвид все по-голямата популярност, която придобива интернет, както и лекотата, с която информационни сайтове, блогове и социални мрежи манипулират общественото съзнание, изглежда повече от неадекватен фактът, че няма закон, който да регулира дейността им.

СЕМ няма никакви пълномощия

Радиото и телевизията са под зоркия поглед на СЕМ. Ако ще и СЕМ да означава Съвет за електронни медии, то законодателят не му е вменил никакви функции за регулацията на интернет потока. А днес онлайн пространството е най-бързо развиващата се информационна платформа.

За младото поколение интернет дори може да бъде възприеман като по-авторитетен източник на знания. По примера на чуждите политици, дори родните играчи се опитват да влязат в крак с новата мода и правят кампании, дори събират симпатизанти и средства в интернет.

Време е някой да седне, да помисли и да предложи сериозен документ, който да определи какво е позволено онлайн и какво – не. Да се предвидят и санкции, защото в противен случай интернет може да се превърне в дълбоко блато, бълващо недоказани компромати, клюки и жлъч.

Но ако се правят промени, може би няма да е лошо всички видове медии да влязат в един общ закон. Така най-сетне ще излезем от взаимното прехвърляне на отговорност и липсата на строги наказания за серийните нарушители в медийния океан.

В България се регистрира нова неправителствена организация, която се нарича „Европейска инициатива за медиен плурализъм". 

Оригинална публикация

в. Банкер | 08.01.2011 

Warning, it on (б.а. – в превод "Внимание, работи). С тази песен на американския рапър Айс Ти на работен режим се включи и новият медиен закон на Унгария. Правителството в страната подмина равнодушно стоновете срещу спорния документ на всякакви организации (не само журналистически). Напук на критиките, включително и от чужбина, от 1 януари, когато Унгария пое председателството на ЕС, той вече е реалност. Според независими анализатори законът рязко ще ограничи свободата на словото и ще наложи правителствена цензура. Сред скандалните текстове е този, че медийният съвет ще следи изкъсо не само какво става в телевизиите, радиата и вестниците, но и в интернет.
Какво точно обаче пише в този закон? Защо ще накажат малко радио, пуснало раппарче? Дали разписаното в 182-те страници на документа ще постави началото на нов модел на взаимоотношения между управляващи и медии? А дали той ще остане да се вихри само в Унгария? Каква ще е реакцията на Европейската комисия по повод безпрецедентния за Европейския съюз закон след посещението на Жозе Барозу в Будапеща тези дни?

Случаят "Тилос"

Първата жертва на новия нормативен документ е малкото частно радио "Тилос". От първия работен ден на годината то е обект на разследване, защото през септември 2010-а е пуснало споменатото парче на Айс Ти. Според новия блюстител на порядките – медийния съвет, това е "гангстерски рап", който може да повлияе негативно на малолетните. Ето защо мястото на парчето е в ефира, но само ако е между 21 и 5 часа сутринта, а не в 17.55 часа, когато е било излъчено. Ако се окаже, че е виновна, радиостанцията ще изгори с няколкостотин евро. Освен своя отговор медията публикува и реакцията на Айс Ти в социалната мрежа "Туитър", която бе следната: "Хубаво, светът ще се страхува от мене, ха-ха-ха".
Писмото на медийния съвет бе сравнено с цензурата на комунистическия режим от 60-70-те години на ХХ век, когато той се е страхувал от разрушителната сила на пънк музиката. Но не е ясно защо "Тилос" може да бъде наказано със задна дата, при положение че законът е в сила от 1 януари 2011-а. Сигурно е обаче, че случаят трябва да послужи като предупреждение за всички да внимават в картинката за могъществото на новосформирания медиен регулатор. А той определено вижда, чете и слуша всичко.

Регулация вместо дерегулация

Дясноцентристкото правителство на премиера Виктор Орбан си осигури комфорта, като назначи само свои хора в новия Национален орган за медиите. Мандатът на всеки един от петимата ще е по девет години, а правомощията им ще се разпростират върху целия новинарски поток. За улеснение продукцията на държавната телевизия, радиото и националната информационна агенция МТI ще се слее, а съдържанието й ще се разпространява безплатно. Така на практика вместо да прилага директивата на Евросъюза за дерегулация на медиите, Унгария ще ги регулира, при това на 1000 процента. Фактът, че MTI ще доставя новините без заплащане, пък поставя останалите частни агенции в условията на нелоялна конкуренция.
Медийният съвет ще налага сурови глоби на предавания и печатни текстове, които не са "политически балансирани" или "накърняват човешкото достойнство". Наказанията са за информации, преценени като необективни и несъвместими с обществените интереси, обществения ред и морала, или ако са пристрастни, като за тези понятия няма ясна дефиниция. Размерът на санкциите е до 200 млн. форинта (930 000 евро) за телевизиите и 25 млн. форинта (89 000 eвро) за печатните медии.
Неограничените правомощия на медийния съвет са осъдителни, смятат чуждестранни експерти. Според закона регулаторът може да извършва разследвания, като за целта изиска, наблюдава и копира всякаква информация, включително и "защитена от закона". Журналистите са задължени да разкриват източниците си "в интерес на защита на националната сигурност и обществения ред, или в интерес на разследване и превенция на престъпленията", като превенцията не е дефинирана.
Съветът може да разпитва всички свидетели за бизнес тайните им дори да са положили клетва за спазване на клиентската тайна. Придобитата информация пък може да бъде използвана за други процедури, което влиза в противоречие със Закона за защита на личната информация, твърди в блога си унгарската журналистка Джудит Бауер. Законодателите отиват и по-далеч, с още една глава в норматива, озаглавена "Обезпечение с информация". Според нея медийният регулатор има право да поиска информация от всеки, както и да задължи бизнеса да предоставя дистанционно сведения посредством наблюдаваща система, инсталирана в офисите му или вградена в бизнес софтуера и базата данни. Ако информацията не бъде предавана или се предава "незадоволително", медийният регулатор може да налага глоби до 180 000 евро. Освен това властите в Унгария вече имат възможност да правят проверка на документацията на всички медии, и то преди да са забелязали някакво нарушение.
Въвежда се и терминът "процедурни глоби", който Джудит Бауер определя като "абсурден". Журналистката обяснява как той може да бъде прилаган не само за проверявани лица и субекти, но и за такива, които не са замесени, но откажат да съдействат по случая. Пускането под гаранция до изясняване на обстоятелствата ще струва 50 млн. форинта, или 1 млн. за частно лице. В закона е записано още, че може да бъде задействана процедура за публичен диспут между всеки два медийни канала. Ако единият от тях го изиска – другият няма опция да го откаже. По този начин се създава коренно различна ситуация, отколкото при арбитраж или саморегулация, защото отнема правото на едната страна за независима съдебна процедура.

Някои от реакциите

Четиридесет и осем часа след като Унгария пое председателството на Европейския съюз, Брюксел обърна внимание на новия медиен закон, отбелязвайки, че има съмнения за съвместимостта му с европейското законодателство. Още в края на декември Нели Крус, европейски комисар по цифровите технологии, написа писмо до Будапеща, в което изрази безпокойството си от норматива и поиска разяснения от унгарското правителство. Подобна бе позицията и на Франция, която призова за промяна, тъй като законът е "несъвместим с прилагането на определени идеи за свободата на пресата, подкрепени от всички европейски договори".
"Свободата на медиите е свещен принцип в Евросъюза и ще обсъдя новия унгарски медиен закон, който поражда съмнения, с премиера Виктор Орбан при посещението на Европейската комисия в Будапеща", каза през седмицата Жозе Барозу. Той допълни, че проблемът е много сложен, тъй като в него се намесват юридически и политически процедури и затова не може предварително да каже какъв ще е резултатът от разговора му с унгарския министър-председател.
Европейската комисия е получила исканите от нея разяснения и в момента юридическата й служба ги анализира, след което ще излезе със становище. Еврокомисарите не изключват налагането на санкции на действащия председател на общността заради закона. Представител на Брюксел е посочил, че ако бъде установено нарушение на европейското законодателство, комисията ще започне наказателна процедура, съобщи радио "Дойче веле". Критика срещу унгарския медиен закон изсипа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, според която той е заплаха за свободата на печата. Остра реакция към него имаше и в Германия, от Международния институт по печата и т.н. Правителството на Виктор Обран обаче оповести, че няма да преосмисли позицията си. "Не е необходимо да се променя унгарското законодателство само защото е предмет на критики от чужбина", изтъкна Золтан Ковач, държавен секретар по комуникациите, пред националното радио. Съветът му бе, преди да се критикува, да се изчака и да се види как ще проработи въпросният норматив. "Ние сме уверени, че той ще бъде на ниво", добави Ковач. Най-вероятно обаче властите в страната ще склонят на компромис, особено ако им бъдат наложени икономически санкции, за които намекват от Брюксел.
Унгарските медии не се дадоха без бой. Два от големите вестника излязоха с полупразни първи страници в знак на протест срещу ограничението на свободното изразяване. Унгарското национално радио пък отне думата на журналист, който преди да дискутира темата, за която бил поканен, обявил, че ще запази минута мълчание в знак на протест срещу цензурата. След кратък спор с водещия предаването било прекъснато. А след като продължило, било без госта…

Скандалът с унгарския медиен закон идва в момент, в който медийната гилдия у нас

"точи зъби" за безкрайно дълго чакания български медиен закон. Работната група, назначена от премиера, трябваше да го изработи до края на ноември, но крайният му срок бе отложен за края на този месец. Причината – отлагането на цифровизацията, заради което се налага актуализирането на някои абзаци. Да се надяваме, че там няма да има текстове за регулацията на електронните вестници и социалните мрежи, независимо че управляващите плахо се опитаха да ги прокарат при изготвянето на Изборния кодекс миналата година. Затова, от хигиенна гледна точка, за журналистиката ще е полезно да е нащрек, когато светне лампичката: "Внимание, работи: медиен закон". Унгарците подчертават, че всички текстове в техния норматив са засегнати в законите на останалите държави от общността. Дали пък някой в България няма да открадне нещо от унгарския модел?

Стр. 36

Начало: Четвъртък, 29 Юли 2010 г. – 10:00 часа
Край: Петък, 30 Юли 2010 г. – 13:00 часа
Място: София, Министерския съвет, Гранитна зала
Достъп: Само с покана, За медии, Свържете се с организаторите
Организатор: Министерския съвет
Отворено за медии: Да

На 29-ти и 30-ти юли (четвъртък и петък) в Гранитна зала на Министерския съвет ще се състои публичен дебат за изготвяне на нов закон, който да регламентира дейността на електронните медии. Участие в дискусиите ще вземат членовете на работната група, сформирана със заповед на министър-председателя Бойко Борисов, представители на медии, съсловни и неправителствени организации.

Дебатът ще протече при следния дневен ред:

29 юли 2010 г.

10 ч.-12 ч. – Водещи принципи. Обхват на закона. Корегулация. Търговски съобщения.

12.30 ч. – 14.30 ч. – Регулаторен орган. Лицензиране/регистрация. Медиен плурализъм.

30 юли 2010 г.

10 ч.-13 ч. Обществени оператори. Авторски права.

Желаещите да участват в дискусиите могат да представят своята теза в рамките на 5-минутно изказване по всяка от темите.

Обобщение на основните въпроси, които ще бъдат разисквани и Формулярите за участие може да намерите тук: http://www.eventbox.bg/getFile.php?file_id=336 и http://www.eventbox.bg/getFile.php?file_id=335

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/673

Източник: http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=788&g=

в. Гласове | Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА | 25.06.2010

Огнян Златев е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Класическа филология", и курсове и специализации по управление. Работи и като консултант към Световната банка, ЮНЕСКО, Представителя за свободата на медиите към ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни в преход, професионални стандарти в медиите и др. Създател и управител на Център за развитие на медиите от 1998 г. Центърът е независима организация с нестопанска цел работеща за утвърждаване свободата на словото, безпрепятствения обмен и разпространение на информация, за подпомагане на независимите медии в България, за насърчаване на съвременната българска журналистика, както и за разширяване на сътрудничеството между журналистите в България и други страни. Центърът работи изцяло по проекти, финансирани от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ, Министерството на Външните работи на Холандия и на Дания и др.

- Каква беше ползата от проведената миналата седмица Кръгла маса за собствеността на медиите и свободата на словото, която беше организирана от фондация "Конрад Аденауер"?

- Въпросът за ползата от Кръглата маса има две страни. Оценката на по-голямата част от участниците беше положителна, защото това беше един от редките случаи, в които на едно място се събира такава аудитория. Негативният момент е, че не можахме ние, българите, да се организираме за такава среща, а пак трябваше чуждестранни представители на неправителствения сектор да ни свършат работата. Може би не всички присъстващи чуха това, което очакваха да чуят. Разнородната аудитория беше причината за този резултат. Трябваше да си говорим за собствеността на медиите и доколко това има отношение към свободата на словото. За собственост обаче би трябвало да говорят предимно самите собственици. На това събиране за съжаление публиката беше твърде разнородна – имаше малко собственици на медии, повече главни редактори и журналисти. Затова в някаква степен се измести фокусът на дискусията и не се постигна единогласие при обсъждането, тъй като всеки разглежда темата от собствената си камбанария.

- Направи впечатление присъствието на един собственик на значителен брой медии, придобити напоследък: Ирена Кръстева. Може би нейната поява и поведението й на Кръглата маса бяха всъщност "новината", която най-вече впечатли…

- Да, Ирена Кръстева е собственик на редица медии – това е публичен факт, с който тя се похвали, но при нея има друг проблем. Неясен е произходът на капитала, с който са придобити тези медии.

- Следователно не е важно само да има прозрачност по отношение на собствениците на медии. Не е достатъчно само да се знае, че лицето X е собственик на дадена телевизия или вестник. Важно е също така да се знае произходът на парите. Мисля, че въпросът за зависимостта на свободата на словото от собствеността върху медиите има и трети аспект: как се финансират медиите. Ясно е, че това става или от рекламодатели, или от друг бизнес, развиван от собствениците.

- Напълно съм съгласен. От тази гледна точка трябва да се подчертае, че именно в периода на настоящата световна икономическа и финансова криза един доста голям рекламен ресурс се оказва съсредоточен в ръцете на държавата. Той се преразпределя чрез отделни компоненти в различни проекти, финансирани например по оперативните програми. Говоря за задължителните компоненти "информация и публичност". Това на практика представлява начин за финансиране на медиите от страна на държавата, и то основно на частните медии.

- Осъществява ли се някакъв мониторинг върху разпределянето на държавния рекламен ресурс? Има ли прозрачност и ясни критерии, по които става това?

- Не ми е известно да е правен такъв мониторинг. Това по принцип е работа на неправителствения сектор. Например нашият Център би могъл да избърши такъв мониторинг, като проследим информацията, публикувана на сайтовете на отделните оперативни програми за това кой какви проекти е спечелил. И оттам да се опитаме да разберем какви средства са заложени за въпросните дейности за информация и публичност, факт е, че основната част от тези средства минават през PR агенции. Стана дума по време на срещата на българските медии във Виена, че европейски пари, предназначени за медиите, минавали през PR агенциите. Европейски пари, предназначени за медиите, всъщност няма, те са част от парите, с които се финансират европейски проекти.

- Тоест излиза, че няма обществени поръчки или търгове и не държавата определя кои медии ще получат пари срещу извършване на съответните дейности по разгласяване, a PR агенции?

- Да, всичко зависи от тях. В този смисъл и тяхната собственост, и връзките им с управляващи или с други кръгове на влияние би трябвало да бъдат проверявани. Имаше миналата седмица интересно разследване на в. "Сега" какви значителни суми са изхарчени за разгласа в сферата на туризма. Такива примери има доста. Според мен тези пари са хвърлени на вятъра. Но в същото време едни медии, за да получат въпросните средства, са готови на всичко. Това е порочна практика, която ги прави зависими. Работата ми е такава, че често посещавам т.нар. страни в преход в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Смущаващо е как в тези държави продължава да съществува практиката на т.нар. госзаказ, държавната поръчка. В началото на годината държавата съвсем официално обявява, че е заделила сумата X, която ще бъде разпределена за медиите. И медиите започват да се борят помежду си кой ще се докара повече на правителството, за да получи съответно по-голяма част от тези пари. И съм си казвал: "Слава Богу, че при нас няма такива неща, че живеем в демократична страна!". А сега какво се оказва, че ние всъщност вървим с бързи крачки отново в тази посока, да създаваме зависимост на частните медии от държавата. Защото пазарът е свит, рекламите намаляват, истинските рекламодатели са ограничили бюджета си и единствените сигурни пари са точно тези от проектите по оперативните програми. И още нещо заслужава внимание. Ако се погледне кои PR агенции печелят "търговете" за всякакъв вид комуникационни дейности в държавната администрация – те са едни и същи и се броят на пръстите на едната ми ръка. Така беше и при предишното правителство, така е и сега.

- Другата новина от Кръглата маса беше, че има съставена работна група от управляващите, която подготвя законопроект за медиите. Има ли необходимост от нов закон за медиите?

- Мисля, че има нужда от нов закон, след като действащият Закон за радио и телевизия, откакто е в сила от 1998 г., е променян 28 пъти. Ситуацията днес от икономическа и политическа гледна точка е съвсем различна, а и от технологична – имам предвид предстоящата цифровизация. Но от друга страна, дори председателката на парламентарната комисия не беше много убедителна дали това ще бъде закон за радио и телевизия или изобщо за медиите, т.е. самата работна група и законодателите още не са изчистили за себе си визията какво ще правят. Впечатли обаче в негативен план това, че едва ли не насила беше споделена тази информация, че има работна група, която работи по законопроект. Спомняме си, че и при предишни кабинети по същия начин се чуваше в кулоарите, че някакви хора разработват нови законопроекти или изменения и допълнения на съществуващи закони, но кой го прави и с какви цели, не ставаше ясно. Тоест продължава същата лоша практика тези неща да се разбират постфактум. А беше редно още в самото начало на парламентарната сесия да се кажат публично приоритетните области, в които ще се работи за промени в законодателството. Дали ще се създават работни групи, или ще се търсят експерти от чужбина, е въпрос на технология. Но целият процес трябва да е открит, за да не се стига до такива конфузни ситуации като миналата седмица. Присъстваха хора от мнозинството, които за пръв път чуваха, че се готви закон за медиите, което е, меко казано, нередно.

- Според мен, какъвто и закон да се направи, това едва ли ще се отрази например на Ирена Кръстева, която се е възползвала от вратичките в сегашното законодателство и не може да бъде обвинена в незаконни действия…

- Да, в тази посока нищо няма да може да бъде направено. В този случай важи народната мъдрост "Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава". Наличието на различни вратички в един бъдещ закон може да бъде избегнато именно чрез публичност на хората, които пишат проекта, както и на съпътстващите дискусии. Това е единствената гаранция. Нещата, които се случват в България, вкл. и проектозаконодателството, се следят много внимателно в чужбина. Затова и няма какво да се чудим защо получаваме такива оценки например от "Репортери без граница" или от "Фрийдъм Хаус".

- Какво ще кажете за проблема "автоцензура", как се отразява тя на професионализма в журналистиката?

- За съжаление равнището на автоцензура е все още високо. Работещите в медии не могат да се отърсят от рефлекси, свързани с близкото минало…

- Не смятам, че има връзка с обременености от тоталитарната държава. Автоцензура се наблюдава и при млади журналисти и репортери, които вероятно си казват, че няма смисъл да се навират между шамарите, пишейки едно или друго.

- Друга причина за наличието на автоцензура е несигурността. У нас не е гарантирана свободата на журналиста да напише това, което мисли и смята за правилно. Не е сигурно, че след него няма да мине редакторът или главният редактор и да му свали текста просто защото не искат разправии с конкретни влиятелни личности. Журналистът има нужда да се чувства защитен. Включително липсва и силна професионална организация, която да защитава журналистите. Помним случая с Иво Инджев. Не съм оптимист, че скоро ще има положителни промени по отношение на автоцензурата, поне дотогава, докато не се изяснят играчите и няма ясно формулирани правила. В България има някои недопустими тайни – например тиражите на вестниците, рекламните бюджети, възнагражденията в медиите… Безумно е през XXI в. в държава, претендираща да е демократична, тази информация да не е публична. Световната асоциация на издателите на вестници публикува годишник за състоянието на вестникарския пазар в света. Има разработен обемен въпросник, който всяка държава трябва да попълни. Участвам в този процес и повярвайте, коства ми неимоверни усилия да намеря някаква информация по конкретните въпроси. Да не говорим, че не е ясно доколко са достоверни данните. Затова казвам, че щом искаме да ни възприемат като част от развития свят, трябва да играем по неговите правила.

- А какво е мнението ви за изявлението на Н.П. г-н Уорлик от Кръглата маса, че има медии, които за една нощ след изборите са си променили политическата ориентация на 180°? Сашо Диков беше единственият журналист, който реагира остро на думите му, защото не бяха конкретни.

- Г-н Уорлик е посланик на велика сила и може да си позволи да говори, каквото иска. Разбирам реакцията на Сашо Диков. Но ключовата фраза на Уорлик според мен беше: "Аз дойдох тук, за да осигуря участието на всички тези хора, които са се събрали". Защото нека да си признаем, че хората дойдоха, за да чуят какво ще каже американският посланик и представителите на фондация "Аденауер".

- Дори Ирена Кръстева призна пред Сашо Диков, че е дошла, за да види Уорлик… Има ли разделение в медийната гилдия?

- Има очевидно разделение по оста "медиите на Ирена Кръстева срещу всички останали". Нелепо ми се стори изявлението на младата Ива Стоянова от ВВТ, която като един Матросов на амбразурата обясни как за първи път се чувства толкова свободна в работата си. Изкушен съм да кажа, че има и друго разделение, което е по-скоро в смисъла на позитивната дискриминация: коя медия да се докара повече на правителството. Слава Богу, че все още съществуват медии, които си позволяват по-критичен тон, всъщност тонът им по-скоро е обективен, а не критичен. Те просто наричат нещата с истинските им имена. За разлика например от ажиотажа около рождения ден на премиера и откриването на паметника на Гарибалди, който беше ужасяващ. А както написа Калин Първанов в "Тема", десет дни след това на площад "Гарибалди" отново се върнаха сергиите с гащите…

- Какво мислите за политическия PR чрез медиите? Например с медийното отразяване на феномена "акции на МВР" не само се манипулират хората, но се печели и подкрепа.

- Съгласен съм, още повече че една от основните причини за идването на власт на ГЕРБ беше нарушеното чувство за справедливост у хората. Смятам, че дефицитът на справедливост ще бъде експлоатиран още дълго време. Въпреки че управляващите не трябва да преграват и да разчитат само на мантрата за борбата с организираната престъпност. Много е опасно, когато медиите започнат да се занимават с политически PR и когато политическите PR-и се занимават с журналистика. Размяната на ролите може да доведе до лоши последствия за всички и не трябва да се допуска. Задачата на PR-ите е да въздействат върху мислите и чувствата на хората, медиите са инструмент за осъществяване на тази задача. Те трябва да работят в сътрудничество, а не първите да използват целенасочено вторите в подчинена позиция, както очевидно се случва. Примери за купуване на медийно влияние с държавни пари вече дадохме в началото на разговора ни. Медиите трябва да имат избор какво и как да отразяват.

- Има и още нещо фрапантно. Поведението на управляващите спрямо някои журналисти. Знае се, че премиерът изпраща есемеси, цитираха някъде реплика на една репортерка: "Ох, чакай, че Цецо ми звъни", имайки предвид вътрешния министър… Не говоря за натиск, а за прескачане на PR-а и директно контактуване между управляващите и журналистите именно в подчинена позиция, все едно са секретарки на властта, които трябва да свършат конкретно нещо за работодателя си. Това е, меко казано, недопустимо.

- Абсолютно съм съгласен. Спомням си миналата седмица Борисов се обърна към журналистка от Нова телевизия с думите: "Точно пък на теб ли ще ти обяснявам…". Такова отношение на управляващите към медиите е некоректно, но и от самите журналисти зависи дали ще ги възприемат като слуги.

Стр. 5, 11

в. Банкер | 26.06.2010

Гръмотевичен скандал разтресе ИНТЕРНЕТ обществеността през седмицата, а именно – желанието на управляващите да сложат под контрол ИНТЕРНЕТ. Властимащите обмислят поправки в Избирателния кодекс, които да регламентират страниците в световната мрежа като медия. Така блогърите и юзърите във "фейсбук" и "Туитър" ще носят наказателна отговорност за обиди и квалификации по адрес на политици и участници в избирателния вот. Всичко това Пусна духа от бутилката в нета. ИНТЕРНЕТ моралът демонстрира не само бърза реакция към опитите за цензура, но и скоростна гражданска позиция. Напъните на ГЕРБ да сложи контрол върху глобалното село предизвикаха огромно недоволство в мрежата. За по-малко от 48 часа над 1300 потребители се подписаха в групата "Не на искането на ГЕРБ за контрол върху "Фейсбук". Меко казано, нестандартното предложение на политиците роди следните коментари: "По-добре да ми бяха взели чашата с ракия от масата, отколкото тази възможност да си пиша и чатя, без да ме следи нечий милиционерски поглед", както и "Що бе, нека си следят, но незаконно, както го пише в Библията: "Чрез закон вършеха беззакония".

Гневът интернетски

бе предизвикан от Искра Фидосова, председател на временната комисия за изработване на Избирателен кодекс, която обяви в началото на седмицата, че новите мерки са продиктувани от желанието всички медии да бъдат равни пред закона. А пък в уебпространството нямало никаква регулация на информацията. За по-голяма изчерпателност от изборната комисия изпратили запитване до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да се дефинира конкретно що е то ИНТЕРНЕТ сайт, собственик на сайт и социална мрежа. Идеята била да има субект, който да носи отговорността при неприятни писания 30 дни преди избори. Пред столичен всекидневник експерти допълнили, че е време ИНТЕРНЕТ вече да се разглежда като медия и съответно да попадне под ударите на закон. Затова политиците заложили еднакви условия и критерии за печатните и електронните медии, като към тях прибавили и глобалната мрежа. Така, ако някой напише гневен коментар срещу някой кандидат за кмет във "Фейсбук" например, вече ще носи наказателна отговорност за постинга си. Според думите на фидосова наказателната отговорност няма да избегнат и собствениците на блоговете, и участниците в уеббазираните социални мрежи. С избирателния кодекс категорично щели да се забранят анонимните материали, които накърняват участниците в изборния процес. Опроверженията пък трябвало да са в същия обем, на същото място, със същия шрифт, където са били обидните думи, но без коментар. Тоест досегашните изисквания към печата, радиото и телевизията вече да важат и за ИНТЕРНЕТ.
Ден по-късно съпредседателката на парламентарната група на ГЕРБ тръгна да замазва гафа. Фидосова се поправи, че в комисията, ангажирана с Избирателния кодекс, не се била обсъждала идеята социалните мрежи да бъдат категоризирани като медии. Всъщност ставало въпрос правилата за публикуване на обидни и клеветнически коментари да важат и за информационните сайтове като електронни вестници и агенции. Пред телевизия PRO.bg Фидосова заяви, че идеята, предизвикала гнева в ИНТЕРНЕТ, била на опозицията, поточно на ДПС. Доколкото си спомняла – от Четин Казак. От движението бяха категорични, че са против контролирането на глобалната мрежа, а пред БТА Казак изтъкна, че не е правил подобно предложение. Освен това фидосова му била обещала публично да опровергае казаното от нея. По думите на Казак такава законова промяна не е разглеждана в комисията, а ставало въпрос изобщо дали предизборната кампания в ИНТЕРНЕт да бъде регламентирана. И от ДПС, и от БСП поискаха стенограмата на заседанието да бъде разсекретена. Няколко дни по-късно обаче още не е.
Изстрелването на скандален текст като част от бъдещ закон, който след това да претърпи корекции в резултат на общественото недоволство, е запазена марка на сегашните управляващи. Те обичат да хвърлят смели идеи, с които да тестват гражданското съзнание на принципа, "ако мине". Инициативите им често минават в залата за гласуване на Народното събрание дори и след остри дебати. В този ред на мисли изказването на Фидосова може съвсем да не е било случайност. Ами ако герберите са опипвали почвата? Защо не изнесат стенограмата, за да стане ясно какво точно искат да контролират и как?
Ако приемем, че е било НЕслучайно, то тогава управниците признават силата на социалните мрежи, както и на блогърите. А може би и индиректно официализират, че у нас вече съществуват ИНТЕРНЕТ медии, които са достатъчно влиятелни. А след като са такива, значи имат нужда от т.нар. регулация. Последното е любимата формулировка на различни по цвят политически кабинети в стремежа им да контролират медиите. И не само тях.
Ако изказванията за смелите промени са били случайни, то тогава излиза, че някои нямат никаква представа от ИНТЕРНЕТ. Най-малкото не правят разлика между блог и ИНТЕРНЕТ медия. Един от най-честите коментари в ИНТЕРНЕТ е как ще се изкорени анонимността в мрежата, т.е. как ще се разбере зад моя IP адрес, да речем, кой точно стои, за да бъде подведен под наказателна отговорност. Според експерти световната звукозаписна индустрия е вложила милиони долари, но не е разрешила казуса. "Това, че виждате моето име и моята снимка, а дори и да виждате моето IP, регистрирано лично на мое име, не доказва, че аз съм авторът на този текст. Утре всички можем да станем жертва на хакерска атака и на другия ден да бъдем съдени за клевета просто защото сме неудобни някому", е написал Валентин Николов в групата
"Не на искането на ГЕРБ да контролира "Фейсбук". Според анонимен блогър пък: "Усилията на ДС дейците да контролират ИНТЕРНЕТ продължават. Неслучайно тече такъв лов на педофили в нета… Целта е да се демонизират ИНТЕРНЕТ и участниците в него. Едва ли не да излезе, че най-големите боклуци са в мрежата. Сега вече съм сигурна, че ще има все повече анонимни блогъри и "Фейсбук" профили, които ще използват премаршрутиране на IP адресите си през САЩ например, и които никакво МВР и нищо няма да може да проследи. Камо ли да хване, а още по-малко да осъдиП"
Спорът блогърите журналисти ли са не е стар колкото света, но в държави, където ИНТЕРНЕТ пенетрацията е силно развита, е актуален. Явно вече и у нас темата за "новите свободни медии" излиза на дневен ред. Как тогава властта ще ги третира като най-демократичните си поддръжници след като има реална опасност по-голямата част от тях да списват блоговете си от затвора? Или както предложи един блогър: "Нека да ни дадат по една репортерска карта и да хукнем в парламента, но след седмица-две ще ни изгонят, че не сме журналисти, защото няма да им задаваме удобните въпроси, на които са свикнали." Друга блогърка пък твърди: "Защо се опитват да налагат цензура в единственото пространство в България, което е наистина свободно? Това е кощунствено! Аз въобще не се радвам, че публично са признали блогърите за медии. Блогърите нямат нужда Бойко Борисов да ги признава, за да бъдат медии, при това признати… Защо непрекъснато ни принуждават да заобикаляме закони, без да сме престъпници, за да се почувстваш свободен да изразиш мнението си? Хм, досещам се – за да имат причина да "ловят престъпници". Вероятно акциите на полицията след въвеждането на тези безумия ще се казват "блогърите"… или "интернетаджиите"…
Намеренията да се изкорени анонимността е похвална. Само че тя е един от чаровете на ИНТЕРНЕТ, а е и гаранция за свободно изразяване. А ако политиците искат да дадат пример как се прави – нека да започнат с отварянето на стенограмата на въпросното заседание.

Стр. 36

Дарик радио, Новини в 13.30 часа | 26.06.2010

Правилата, които важат за всички медии, трябва да се отнасят и за информационните сайтове. Това каза в предаването "Седмицата" на Дарик радио министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Той се обяви за свободата за изразяване на мнение в интернет пространството, но с уговорката, че контролът свързан с предизборната регулация на медиите трябва да обхване и онлайн изданията. Повод за коментара му стана предизвиканата от депутатите дискусия по темата трябва или не интернет сайтовете и форумите под тях да попаднат под общата медийна регулация в новия Избирателен кодекс.
Александър Цветков: Това, което се коментира, това, което се пише във форумите. Това, разбира се е право на хората, които активно участват в дискусията да изразяват своето мнение. Това не е лошо.
Проблемът според министър Александър Цветков идвал, когато някоя информация не е проверена, а се тиражира. Коментарите трябва да са свободни и да не се цензурират, защото са коректив на всичко, не трябва някой да се плаши от критика, коментира Александър Цветков.
Контролът на съдържанието в интернет беше засегнат през седмицата, след като стана ясно, че темата е дискутирана във временната комисия за подготовка на нов избирателен кодекс.
Голяма част от малките населени места в България нямат интернет, което е сериозна диспропорция, заяви министър Цветков. Той обяви проучване на чуждестранна неправителствена организация, според което София е в топ 10 по качество на интернет в света. В малките населени места има малко жители, инвестициите са нерентабилни и частният сектор няма интерес, затова държавата ще стимулира доставчиците на интернет там и ще осигури финансиране за изграждането на инфраструктура за интернет, обеща Александър Цветков. По думите на министър Цветков една трета от българите ползват редовно интернет, а в сравнение с другите европейски страни, това ни поставя в дъното на класацията. Той обясни това с изоставането в изграждането на подобна инфраструктура.

в. Пари | 2010-05-04 

Не съм против идеята за редуциране на броя на членовете на Съвета за електронни медии. Европейската практика показва, че числеността на регулаторните органи може да е различна – от 5 до 14 души. Силно съм смутена обаче от факта, че това се случва в условията на вече действаща конкурсна процедура за избор на генерален директор на националното радио. Това можеше да стане преди 6 месеца – от ноември е решението на МС за редуцирането на 8-те регулаторни комисии.
Смятам, че тази редукция можеше да стане, преди да стартира процедурата за избор на нов шеф на БНР. Сега този избор ще се развива в обстановка на фактическа дестабилизация на регулаторния орган. Различен състав на СЕМ ще започне и ще завърши тази процедура, което ще е сериозно основание за нейното съдебно оспорване. От моя гледна точка тази промяна е неуместна в хода на избор на генерален директор. Тя трябваше да стане или преди началото на конкурса, или след приключването му. От друга страна, бюджетът на СЕМ е доста намален, което ще доведе до затварянето на 6-те регионални дирекции. Колегите ми, които ще останат в редуцирания състав, ще трябва да работят с ограничени ресурси.

Стр. 23

в. Пари | 2010-05-04

Намаляването на състава може да забави темповете на работа на Съвета за електронни медии. Надявам се, че ще запазим колегиалните си отношения и задачите, които стоят пред нас като устойчиви, ще продължат да се изпълняват. Ще трябва в упоменатите срокове да проведем конкурс и да изберем генерални директори на БНТ и БНР.
Смятам, че независимо колко души ще бъдат в СЕМ, всеки от членовете на регулатора трябва да гласува с професионалната си съвест за най-добрия кандидат за директор на общественото радио. Намаляването на числеността на съвета не трябва да се обвързва с изпълняването на законните правомощия на всеки от членовете. Нито с промените в състава на СЕМ, нито с ротацията се променят приоритетите и задълженията, които са вменени на регулаторния орган от Закона за радио и телевизия. Предстоят избори на генерални директори. В момента съветът прави много обстоен преглед на регистрираните и лицензираните радио- и телевизионни оператори.
Продължаваме лицензирането и издаването на цифровите лицензи на тези, които кандидатстват. Работата ще продължи, независимо какъв брой хора остават в СЕМ.
Над 50% е съкратен бюджетът за издръжка на СЕМ. Това създава риск от закриване на регионалните бюра, но ще направим всичко възможно да оптимизираме разходите, за да не се стигне до закриване на регионалните дирекции.

Стр. 23