в. Политика | 17.08.2012

Компанията "Ред Бул" ще бъде новият промоутър на световния рали шампионат, твърдят авторитетни световни медии. Фирмата производител на енергийни напитки ще стане организатор и собственик на правата за разпространение на WRC, като сътрудничеството с ФИА ще започне още в края на август по време на рали "Германия".
Кандидати за спечелването на правата бяха още телевизионният канал "Евроспорт", както и кандидат от Южна Африка. "Смятам, че би било много добре ако Red-Bull-Media-House (дъщерна фирма на енергийния концерн) се заеме с организирането на шампионата", заяви шефът на "Ситроен" Ив Матон. Той смята, че подобно решение няма да повлияе върху спонсорството от страна на "Биковете" за отбора му и е убеден, че нещата вече са решени. "Това ще е нещо съвсем различно. Когато те правят нещо, искат да е като трябва. Ако са решили, да инвестират във WRC, тогава те са проучили всичко, иначе не биха се заели с това", каза още Матон.

Стр. 39

в. Дума | 13.08.2012

Съветът по електронни медии (СЕМ) най-сетне е отправил предложение до парламентарната медийна комисия за намаляване звука на телевизионните реклами, за да бъде ограничен в нормални граници, съобщи председателят на регулатора Георги Лозанов.
От комисията признават за многобройните жалби, получени от зрители, които се оплакват от високите децибели на рекламните послания. Най-често от шума се жалят възрастни хора, за които той е по-неприятен и дори болезнен, коментира Лозанов. По думите му съветът се е свързал с редица експерти – както с български, така и с чужди. Видяхме в това отношение и чужд опит, и мисля, че можем да дадем един пример за известна регламентация, коментира пред БНТ Георги Лозанов.
"Не желаем да дразним потребителите, ние подаваме рекламите спрямо изискванията на конкретните медии, които те са ни дали. Вярваме, че начинът, по който това би трябвало да се случи, е именно чрез саморегулация", бе позицията на София Пенева, която е член на Асоциацията на рекламните агенции.

Стр. 5

 БНР, Новини в 19.00 часа | Мила МЛАДЕНОВА | 26.07.2012

МИЕТ подготвя кампании за реклама на България и насърчаване на продажбите съвместно с едни от най-големите германски туроператори и фирми. Акциите са в изпълнение на програмата за национална туристическа реклама през годината.
Предвидени са презентации в Германия при представянето на каталозите на големите туроператори, които предлагат България като туристическа дестинация. Те ще очертаят тенденциите в сектора за следващата година и насоките на пазара. Публикувайки информация за дестинацията ни в отделна брошура, един от големите германски туроператори ще даде ясен сигнал на хилядите агенти и туристически бюра в Германия и Австрия, че поставя България във фокуса на своята стратегия за развитие и съсредоточава усилията за растеж именно у нас. Каталогът ще бъде приоритетно насочен към летните ни курорти и хотели, но ще включва и обиколни познавателни турове и балнеоложки програми. Имиджов клип за страната ни ще бъде излъчен по „Зоненклар Те Ве”, която е добре позната на германската, австрийската и швейцарската адутории и достига до над 27 млн. домакинства. МИЕТ предвижда през септември и рекламна кампания на едно от най-големите летища в Европа – франкфуртското.

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 07.07.2012

След два провалени търга хората на Лиляна Павлова правят трети опит за избор на медийна агенция, която да популяризира програмата "Регионално развитие"

Чиновниците в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се опитаха на два пъти от началото на годината да изберат фирма, която да рекламира оперативната програма "Регионално развитие" срещу 540 хил. лева. Но заради абсурдните грешки и купищата неясноти в работата им това така и не можа да се случи. Дали поради поредицата от гафове или по други съображения от ведомството спряха да изпращат информация до медиите за тази обществена поръчка, докато при първоначалното й обявяване през януари шумно тръбяха насам-натам колко са ефективни и как усвояват европейските пари. Все пак в. "БАНКЕРЪ" научи, че преди дни подчинените на Лиляна Павлова са обявили нов търг и сега въпросът е дали ще сполучат от третия опит, или отново ще станат за смях?
Първия резил процедурата претърпя само седмица след обявяването й в последните работни дни на 2011-а. Тогава конкурсът бе спрян с мотива, че е допусната техническа грешка в обявлението, засягаща срока за изпълнение. На практика в документацията бе посочено, че той е 20 месеца, а реално продължителността му трябвало да е 34 месеца. Къде са гледали обаче експертите от ведомството и защо отговорните лица са се подписали под сбърканите документи, не стана ясно. Макар и да не бе посочено като грешка, чиновниците се изложиха и с примерния списък на медиите, които да бъдат обхванати от анализа на изпълнителя. Сред тях се срещаха заглавия като "Кеш", "Експрес", "Гласове" и др., които отдавна вече не се издават.
През февруари, с повторното обявяване на процедурата, тези нелепи "пропуски" бяха поправени. Така с уж изрядната документация в средата на март търгът стигна до етап отваряне на техническите оферти на кандидатите (виж карето), но месец по-късно се оказа, че има нови издънки. Официалната причина за прекратяването на процедурата бе, че са установени нарушения при откриването на обществената поръчка, които не могат да бъдат отстранени. Всъщност зад поредния провал стояха неуредици, които "БАНКЕРЪ" подробно описа още в статията "Регионалното министерство се оплете в ПР и реклама" от 16 март, но държавните служители не им обърнаха внимание. Казано накратко, имаше изискване към участниците в надпреварата рекламните материали да бъдат публикувани на 3-а, 5-а или вътрешни страници на печатните издания, с отправка от първа страница. В задължително посочените чуждестранни медии The Economist и Financial Times такава не може да бъде договорена, само че "специалистите" в администрацията на регионалното министерство са го установили доста по-късно. А и как да е иначе, след като не бе направено никакво предварително проучване?
Сега от техническата спецификация за новата поръчка се вижда, че поредицата "проба-грешка" е дала някакъв положителен резултат и условието за отправка от първа страница вече ще важи само за българските медии. Коригиран е и срокът, в който медийната агенция победител е длъжна да подготви и публикува в конкретно печатно издание поръчаната от възложителя статия. В предишните две процедури се искаше това да стане до 48 часа от подаване на заявката, а в сегашната периодът е увеличен до пет дни. Освен това изрично е записано, че срокът няма да се отнася за чуждестранните вестници и списания. Конкретно за сп. The Economist е необходимо материалите да се подават най-малко две седмици преди датата на публикуване на определения брой. Но как ще се процедира с месечните издания в примерния списък с медии отново не е ясно. След като се издават на определена дата, няма как изпратената към тях публикация да е на пазара пет дни след заявката. Разбира се, това са бели кахъри на фона на предишните неуредици, а и щеше да е странно администрацията да не допусне поне една грешка.
Хората на Лиляна Павлова са махнали и задължителното в предишните търгове условие рекламирането да става чрез високотиражни печатни медии. Изглежда, и те са разбрали, че дефиниция и законова формулировка за това понятие няма. Отворен обаче остава въпросът как точно ще бъдат избрани приоритетните медии, които именно ще получат парите? Не е тайна, че покрай формалното изискване за обстоен анализ и планиране лесно могат да се промъкнат и нетолкова подходящи, но близки до определени хора издания. От друга страна, при задължителното включване на чуждестранните издания изискването за максимален брой вестници у нас и минимален размер на публикациите от половин страница заложените 540 хил. лв. изглеждат твърде недостатъчни. Още повече че с тях ще трябва да се направи и анализ на медийната среда, да се планира рекламната кампания, както и да се отчетат постигнатите резултати. Да не говорим пък, че срокът на поръчката е до 31 март 2015-а и при сегашните тарифи за рекламиране излиза, че или ще се публикуват по едно две карета в медия на няколко месеца, или ще има продължителна кампания само в "подбрани" издания.
Какъв ще е ефектът от тази процедура е рано да се каже отсега. Администрацията се надява чрез нея "да бъде коригирано съществуващото все още в общественото и медийното пространство изкривяване на информацията и неточното представяне на факти, свързани с изпълнението на оперативна програма "Регионално развитие". Кое е изкривено и неточно не се казва, но явно на чиновниците не им харесва това, което се пише по медиите за работата им с европейските пари, и искат да зададат правилния тон на журналистите.
В чии ръце ще е изборът на вестниците, в които да се публикуват пиар материалите, ще разберем най-рано на 8 август, когато ще бъдат отворени техническите оферти на претендентите. Иначе изискванията за участие в търга не са никак високи. Необходимо е да се докаже поне 450 хил. лв. оборот за последните три години, изпълнен поне един договор за сходни услуги на стойност над 60 хил. лв., както и списък с необходимия квалифициран персонал – ръководител и двама ключови експерти
***
Мераклиите
Документи в предишната процедура за популяризиране на програма "Регионално развитие" бяха подали три фирми – "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс", "Грейн адвъртайзинг" и консорциумът "Арген – Апра".
Мажоритарен собственик на "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс" е Добромир Дочев, а негов съдружник във фирмата е Красимир Кандев. Освен това Дочев притежава още над 20 дружества, занимаващи се както с ПР и реклама, така и с търговия, с недвижими имоти и други. Сред тях са "Зак Аутдор", "Чап медия", "Монодизайн", "Агропро" и "Дрейв".
Интересното е, че Добромир Дочев се оказва в доста близки отношения с другия кандидат в търга – консорциума "Аргент – Апра", в който влизат медийните агенции "Аргент 2002" и "Апра". Според фирмения регистър "Дакси" партньор на Дочев в "Дрейв" ООД е бил Владимир Денев, който пък е съсобственик (с Йоана Даракова) и управител на "Аргент 2002".
Едноличен собственик на третия кандидат – "Грейн Адвертайзинг", е Мартин Батков, брат на известния адвокат, собственик на футболен клуб "Левски" и издател на в. "Стандарт" Тодор Батков. "Грейн Адвертайзинг" също участва в няколко обединения. В едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова, което пък е в близки отношения със споменатото вече "Аргент 2020" – двете дружества са регистрирани в консорциум, но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.

Стр. 28 

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ, Цветомира ЛИЧЕВА |  07.07.2012

Отдавна не е тайна, че управляващите пръскат милиони за реклами, които уж трябва да излъскат имиджа на страната и да популяризират европейските програми. А как бюджетите на някои медии набъбват с тези средства. "БАНКЕРЪ" писа още в своя бр. 15 от 2011 година. Тогава в статията "Да си купиш медиен комфорт с европари" подробно описахме разноските на държавните институции и извадихме наяве облажилите се пиар и рекламни агенции, вестници, радия и телевизии. През изминалата седмица обаче и самите министерства си признаха (б.а. – в изпратени до Народното събрание документи) , че са се превърнали в своеобразни спонсори на определени медии.
Разбира се, в докладите до парламента всички ведомства коректно заявяват, че не са сключвали договори с рекламни и пиар агенции за популяризиране на тяхната работа. Вярно е и твърдението им, че не са давали пари от бюджетите си за подобни начинания. Най-често харчовете им са минавали по схемата за популяризиране на определена дейност от еврофондовете. Така нареченият комуникационен план за информация и публичност всъщност е задължителен за всяка оперативна програма. До края на миналата година само за популяризиране на оперативните програми и на тази за развитие на селските райони са похарчени над 15 млн. лв., а до края на 2013-а в комуникационните планове са заложени още 150 млн. лева.
Конкретно, за "осигуряване на достъпност, публичност и прозрачност на оперативната програма "Регионално развитие", чрез електронните медии" от декември 2010-а до февруари 2011а министерството на Лиляна Павлова сключва договори с три радия и една национална телевизия. Отношенията им са за период от една година. Така близо 100 хил. лв. получава БНР. Радио "Фокус" на Красимир Узунов взима 97 344 лв., като с него по-късно е сключен и друг договор за 120 хил. лева. Съответно "Дарик радио" е "възнаградено" от регионалното ведомство с близо 100 хил. лв., а от телевизиите честта да популяризира програмата за 120 хил. лв. се пада на TV7.
За медийно отразяване и пиар обслужване на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията от август 2009-а до февруари тази година са похарчени само 13 899 бюджетни лева. Повечето пари са дадени за информационна кампания за безопасност на пътя, а 3500 лв. са отишли за анализ на обществените нагласи към дейността на институцията. За популяризиране на оперативната програма "Транспорт" обаче, "чрез сътрудничество с електронни медии", са дадени 1 719 338 лева. Проектът, по който са сключвани и изпълнявани контрактите, е с продължителност 35 месеца. Започнал е през август 2010-а и приключва през юни 2013-а. Националното радио отново е сред печелившите, като в случая ще прибере малко над 216 хил. лева. По два договора за информационна рубрика от 15 минути и кратки спотове на "Дарик радио" са дадени 583 200 лева. С 300 192 лв. е зарадвана и БНТ, а други 200 хил. лв. отново отиват при TV7. За шест документални филма от по 20 минути, които трябва да се излъчат до края на тази година, транспортното ведомство е подписало договор с "Нова броудкастинг груп" АД за близо 420 хил. лева. В тази група влизат "Нова телевизия", "Диема ", "КиноНова ", "Диема Фемили ", "Нова Спорт", Nova Premier League (HD), както и списание "Ева".
Безспорен рекордьор в изразходването на европейски пари за реклама обаче е Министерството на земеделието и храните. От юли 2009-а до февруари 2012-а то е пръснало за медийни и пиар инициативи по мярката "Техническа помощ" цели 10 250 375 лева. Още средства идват по Програмата за развитие на селските райони – комуникационният й план е 15% от целия бюджет, или 18 477 193 евро за целия периода от 2007-а до 2013-а. След юли 2009-а земеделското министерство е сключило три договора с радиа и телевизии и е похарчило по тях 446 800 лева. Година по-късно договорите вече са осем на стойност около 757 хил. лева. Двойно повече са споразуменията през 2011-а – 16, катостойността им е близо 2 млн. лева. Темпото не спада и през тази година.
С пари по оперативната програма "Околна среда" екоминистерството е направило две кампании. През 2010-а са дадени 300 594 лв. за направата на телевизионен клип, който да се излъчи по БНТ, bTV и "Нова телевизия". А през 2011-а са броени 1.66 млн. лв. за снимането на три клипа и за тяхното излъчване по шест радиа – БНР, "Дарик ", БГ радио, ФМ+, "Фреш " и bTV радио и по телевизиите БНТ, bTV и "Нова".
Министерството на труда и социалната политика също скромно посочва, че тази година не е заделило пари за пиар акция, но по Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" са сключени контракти с осем радиа и телевизии. По този начин на БНТ са изплатени 182 300 лв., на bTV – 207 648.20 лв., на "Нова броудкастинг Груп" АД – 217 000 лв., на телевизия "Европа" – 80 990 лв., а на TV7 – 110 080 лева. От договор с ведомството на Тотю Младенов националното радио е прибрало близо 60 хил. лв., "Дарик радио" – 214 450 лв., и Агенция "Фокус" – 99 795 лева. "Отношенията" с последните две медии са подновени към 20 февруари.
Списъкът продължава с подопечното на Симеон Дянков Министерство на финансите, което е дало малко над 400 хил. лв., и здравното ведомство – с 6.5 млн. лева. Несъмнено обаче до края на 2013-а всички тези суми ще нарастнат значително. И за да не се получи недоразумение, ще обясним, че въпросните пари идват от еврофондовете и по правилата на Брюксел могат да бъдат похарчени само и единствено за популяризиране на оперативните програми. Използването им за други цели е почти невъзможно и ако не се усвояват, просто ще ги загубим. Друг е въпросът доколко прозрачно се разпределя цялата тази благодат и дали срещу нея не се иска "по-специално" отношение? Но това читатели, зрители и слушатели вече сами трябва да преценят.

Стр. 29

БГНЕС I 4.07.2012

Министерства дават милиони на радиа и телевизии, като сключват договори за популяризиране на европейски програми и различни кампании. Така бюджетът на някои медии набъбва с пари от ведомствата, става ясно от документи изпратени до Народното събрание от самите министерства, с които БГНЕС разполага.

Парите обикновено са европейски, въпреки това обаче остава открит въпросът: Доколко медия, която получава пари от дадено министерство е безпристрастна спрямо него?.

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Лиляна Павлова, както и много от другите ведомства заявяват, че от 2010г. до февруари 2012г. не са сключвали договори с медии и агенции за популяризиране на работата му. Пари за такава дейност не са заложени и за тази година. Обикновено ведомствата дават пари на медии, за да се популяризира дадена дейност. Така нареченият комуникационнен план за информация и публичност всъщност е задължителен документ за всяка оперативна програма. Така за популяризиране на Оперативна програма "Регионално развитие" МРРБ сключва и изпълнява "дейности по информация и публичност". За "осигуряване на достъпност, публичност и прозрачност на ОПРР, чрез електронните медии" от декември 2010 до февруари 2011г. от МРРБ са сключили договора с 3 радиа и 1 национална телевизия. С БНР договорът е за 99 650 лв. без ДДС, с радио "Фокус" 97 344 лв. без ДДС, но с това радио е сключен и нов договор за 120 000лв. без ДДС, с Дарик радио – 99 992 лв. без ДДС. Националната телевизия, на която е платено, за да популяризира програмата е TV7. Стойността на договора е 120 000 лв. без ДДС. Всеки договор е с продължителност 1 година.

От Транспортното министерство заявяват, че за медийно отразяване и пиар обслужване от бюджета на ведомство от август 2009г. до февруари тази година са похарчили 13 899,20 лв. 10 399,20 лв. са дадени за информационна кампания за безопасност на пътя. През 2010г. министерството е платило 3 500 лв., за да се направи анализ какви са обществените нагласи към дейността му. За популяризиране на дейността на Оперативна програма "Транспорт", "чрез сътрудничество с електронни медии" обаче са дадени 1 719 338 лв. Проектът, по който са сключвани и изпълнявани договорите е с продължителност 35 месеца, започнал е август 2010г. и приключва юни следващата година. Така е сключен договор с БНР за 216 174,72 лв. с ДДС. По два договора за 583 200 лв. с ДДС са дадени за информационна рубрика от 15 минути и кратки спотове в Дарик радио. С БНТ има договор за 300 192 лв. С TV7 е сключен договор за 200 064 лв. За 6 документални филма от по 20 мин., които трябва да излъчи до края на тази година пък транспортно министерство е сключило договор за 419 707, 36 лв. с "Нова броудкастинг груп" АД.

10 250 375,04 лв. е изразходвало Министерство на земеделието и храните на Мирослав Найденов от юли 2009г. до февруари тази година за медийни и пиар инициативи по мярката Техническа помощ. Ведомството, управлявано от Мирослав Найденов също посочва, че не са давали пари и не са подписвали договори за медийно отразяване и пиар дейност. Но и там имат договори по европрограма програма, за която отговарят – Програмата за развитие на селските райони. Парите се дават от Техническа помощ на ПРСР, като комуникационния план е 15% от целия бюджет или 18 477 193 евро за периода 2007 – 2013г. мярката. МЗХ е сключил след юли 2009г. 3 договора с електронни медии (радиа и телевизии) и похарчило по тях 446 800 лв., през 2010г. договорите са вече 8, а стойността им 756 999,84 лв.

Двойно повече са тези договори през следващата година – 16. Стойността им е близо 2 млн. лв. С пари по Оперативна програма "Околна среда" от Министерство на околната среда и водите пък са направили две кампании. По време на първата през 2010г. за дадени 300 594 лв. ,за да бъде направен ТВ клип и той да се излъчи по БНТ, бТВ и Нова телевизия. За втората кампания през 2011г. са дадени 1 660 966 лв. за 3 клипа звук и видео и тяхното излъчване. Така те се пускани по 6 радиа – БНР, Дарик, БГ радио, ФМ+, Фреш, бТВ и телевизиите БНТ, бТВ, Нова телевизия. От ведомството на министър Нона Караджова заявяват, че самото министерство не е сключвало договори за медийно отразяване с пиар агенции. Социалното министерство също заявява, че тази година не е заделило пари за това, но по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" са сключени договори с 8 радиа и телевизии. На БНТ за договор от 2011 до 2013г. са изплатени 182 300 лв., на бТВ за 2011 – 207 648,20 лв. на "Нова броудкастинг Груп" АД – 217 000 лв., на Телевизия Европа 80 990 лв., на TV7 – 110 080 лв., на БНР 59 928 лв. на Дарик радио 214 450 лв., на "Фокус-Нунти" ООД 99 795 лв. Към 20 февруари тази година са подновени договорите с последните две и на Дарик е изплатена 4 600 лв. /БГНЕС Властта дава милиони от европроекти на медиите Подопечното на Симеон Дянков министерство пък е дало малко над 400 000 лв., а здравното министерство 6,5 млн. лв.

Оригинална публикация

 

От началото на годината досега медийното пространство на рекламната мрежа в България се увеличи с близо 8 млн. импресии месечно. Към него се присъединиха няколко водещи в своите категории медии

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 21.05.2012

Да се учреди час по-скоро нов съюз на журналистите! С това послание завършиха работата си участниците в VIII Световна среща на българските медии в Букурещ. Тя бе закрита с обещанието на шефа на БТА Максим Минчев след броени месеци форумът да има продължение. Нарушението на традиционната цикличност гилдията да се събира веднъж годишно според Минчев се налага заради нуждата да бъдат продължени дискусиите по проблемите, върху които се фокусираха делегатите в Букурещ. "Много от въпросите, които се обсъдиха, са свързани именно с бъдещето на нашата професия. В последните няколко години се натрупаха много теми, които се нуждаят от решение, и тези срещи започнаха да стават богати на съдържание и да излъчват послания, добави генералният директор на БТА. "Виждам, че нашата професия е съвсем различна и ние трябва да се адаптираме към новото време", посочи Минчев. Всъщност темата за създаването на нова организация бе повдигната по време на дебата за нивото на свободата на словото. Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов изказа тезата си, че новият съюз би трябвало да бъде подобие като модел на журналистическа камара, която да се радва на подкрепа и да има нужния авторитет сред гилдията. Бе излъчено и посланието обществените медии, които са най-големият гарант за независимостта и свободата на словото, да инициират дебати за промени. Според изказването на Лозанов става дума за създаването на нов съюз на журналистите, съвсем различен по същество от двата медийни съюза, в които членуват собственици на медии. След падането до 80-ото място родната колегия съвсем ясно осъзнава, че има проблем по отношение на стандартите и конкретните аспекти и отстояването на свободата на словото у нас. Според шефа на СЕМ държавното финансиране на медиите е най-голямата гаранция за правенето на независима журналистика.

СЕМ лансира методически указания за тълкуването на рекламата

За казусите на скрита и явна реклама, продуктово позициониране и за да се опита да регламентира взаимоотношенията на бизнеса и медиите, регулаторът е готов с проектотекстове, които от вторник идната седмица ще са публично достъпни на сайта на СЕМ.
В практиката има различни неясни казуси, в които се търси арбитър и отговор на въпроса – дали бизнесът или продуктът правят търговска комуникация (и трябва да плати за това), или може в конкретни случаи и обстоятелства да бъдат включен в новинарския поток, без да има опасения за тълкуване на появата като реклама.
Новите проектотекстове на СЕМ, които ще станат широко достъпни в навечерието на 24 май, ще дадат рамката на ситуациите, при които има наличие или не на продуктово позициониране, скрита реклама и допустимостта им, като се взимат под внимание добрите европейски практики.
***
ВАЛЕРИ ТОДОРОВ, ГЕН. ДИРЕКТОР НА БНР: Нарекохме новото интернет радио BiNAR
Активно работим върху привличането на аудитория от всички възрасти. Знаете, че ние излъчваме на всички видове вълни с изключение на късите. Разработваме и нови платформи, а сайтът ни, който е своеобразен портал, представя всички наши програми. Пристъпваме към старта на новия си проект – интернет радиото. То ще представя ежедневно 6 часа видео, активен стрийминг в 7 канала, с достъп до всички видове музикални жанрове. Такива радиостанции са рядкост в Европа, така че ние сме сред водещите медии и по този показател. Вече излъчваме и цифрово, не се боим да експериментираме и въпреки недостига на средства намираме начин да изпълняваме приоритетите ни като обществена медия. Първо ще открием Радио Бургас до дни. Реновирали сме сградата, интегрирали сме радиото с най-новите технологии в областта на радиопроизводството. Нарекохме новото интернет радио BiNAR. Търсена е аналогия с латинското изписване на BNR. Програмата ще е адресирана към младежката аудитория и към всички активни хора. Силата на обществените медии е в преноса на съдържание, тъй като то е разработено успоредно с високото качество на информационните продукти. Стремим се да обновяваме и разработваме нови програмни линии. Визуализацията на радиото е част от новото и модерно развитие. Ще изградим виртуален достъп до нашите студиа и фондовете ни. Важното е, че ще имаме и собствена видеопрограма, без да имаме претенцията да прекрачваме границата да правим телевизия или тв радио.
***
ПАУЛИНА НОВАКОВА, ДИРЕКТОР "ИНТЕРНЕТ И ЦИФРОВИ ТЕХНОЛОГИИ" НА БНР: Дигиталната среда променя комуникацията с аудиторията
Както интернет връща публиката към четенето, така интернет радиото ще върне младите аудитории към истинското и сериозно аудиосъдържание. Мигриращите територии са в интернет, където социалните комуникации и глобалната мрежа ни налагат съвсем нова култура, начин на живот и потребление на медиите. Радиото никога не изчезва, то само се трансформира. В последните две години сме свидетели на изключителна медийна революция в интернет. Глобалната мрежа дава възможността за стрийминг и подкастинг, дава на радиото възможността да се освободи от ограничеността във времето, пространството и формата. Сега вече активните аудитории могат да консумират радиопродуктите където, когато и както пожелаят – което е съобразено с новия им динамичен начин на живот. Първоначалната ни идея за име бе то да бъде "Моето радио", защото вече потребителите ще могат сами да създават своите шортлисти, музиката, предаванията и да си направят собствен саундтрак.
Новите платформи са приоритет за обществените радиооператори заради целта богатото съдържание и професионалната журналистика да се пренесат и да достигнат до младата аудитория. Според мен медиите се променят в дигиталната среда и днес много повече говорим за новата журналистика, при която се търсят една съвсем нова по рода си и формата си комуникация и нов език с аудиториите.

Стр. 20

Капитал Daily I Ани КОДЖАИВАНОВА I 22.04.2012

Обемът на непрозрачно разпределяните евросредства за реклама расте всяка година

Над 3.5 млн. лв. само от министерството на земеделието са получили през последните три години 18 български телевизии и радиа по директни договори, т.е. без обществени поръчки. Средствата са европейски – за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони.
При изключително свития рекламен пазар в последните години държавното (европейско) финансиране стана ключов ресурс и за медиите. Ако се спазваха всички правила за прозрачност и честна игра, достъпът до тези пари щеше да е еднозначно добра новина. Практиките при разпределянето им обаче, дори и регламентирани като законни, повдигат множество въпроси. Достатъчно е да се спомене, че в много случаи за публиката остава скрит фактът, че информацията, която й се предоставя, е платена с рекламна цел.

Избягването на конкурсите и обществените поръчки съвсем не е "запазена марка" на министерството на Мирослав Найденов. Така се прави и при "популяризирането" на програмите "Развитие на човешките ресурси", "Околна среда", "Регионално развитие" и др., за които отговарят други ведомства. Агроминистерството обаче има най-голям бюджет за комуникация и е особено активно в тази насока.

Неравни през закона

Докато всички проекти, свързани с външна реклама, интернет реклама, публикации в печатните медии и много други, са длъжни да минат по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), електронните медии са облагодетелствани от чл.4, ал.2, който гласи, че не са обект на обществени поръчки "придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време".

От Агенцията за обществени поръчки казаха, че са получили питания по този текст и становището им е, че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват от телевизии и радиа програмно време за "излъчване на консултантски рубрики", "излъчване на специализирани рубрики" или "излъчване на видеоклипове".

Въпреки че ЗОП е променян десетки пъти в последните години, включително и в началото на настоящата, тази "вратичка" остава широко отворена. "Регламентирано е законодателно и е ясно, че ведомствата ще го прилагат. Въпросът обаче е защо тези дейности са извън обхвата на закона, след като става въпрос за европейски обществени средства, при това не малко", коментира за "Капитал Daily" адвокат с опит в сферата.

Пари и медии – в градация

А средствата наистина не са малко. През 2009 и 2010 г само агроминистерството е сключило договори с осем медии на обща стойност съответно 930 хил. лв. и 750 хил. лв. без ДДС. През 2011 г. числата се удвояват – 1.8 млн. лв. за 16 медии (виж графиката за подробности). Плановете на ведомството за тази година са още по-впечатляващи – предвиждат се договори с над 35 медии за около 4 млн. лв.

Други министерства, макар и по-скромно и по-отскоро, следват примера. Миналата година министерството на регионалното развитие е сключило договори за специализирани рубрики по програма "Регионално развитие" с ТВ7, радио "Фокус" и "Дарик радио", като телевизията е получила 200 хил. лв., а двете радиа – по 100 хил. лв.

По програма "Околна среда" през 2011 г. екоминистерството е купило програмно време в "Нова тв" и БНТ съответно за 325 000 лв. и 230 000 лв., както и в пет радиа на стойност между 20 хил. и 250 хил. лв.

Съмнителни тайни

Тези данни не изчерпват всички директни договори с медии по европрограми. Ведомствата обаче не са словоохотливи по тези въпроси.
Въпреки че е може би единственото, което все пак е публикувало списък на проектите си, който в голяма степен осветлява картината с директните договори, от земеделското министерство отказаха да предоставят подробна информация за тях, позовавайки се на Закона за защита на личните данни, както и на клауза в договорите, според която не може да бъде предоставяна информация по договора без изричното съгласие на двете страни. Според Агенцията за обществени поръчки ведомствата не са длъжни и да оповестяват сключените договори в Регистъра на обществените поръчки.

Разпределянето на евросредства без обществена поръчка, макар и с вратичка в закон, е на първо място срещу философията на самите еврофондове – заради непрозрачния избор и практическата неравнопоставеност, която създава. Обяснението на земеделското министерство, че се съобразяват с рейтинга и аудиторията на медиите, не променя картината. Оттам не казаха как и кой точно взима решенията.

Остава отворен въпросът дали държавата или съответното ведомство всъщност не си гарантира медиен комфорт чрез финансова зависимост.
При положение че няма прозрачност и конкурентни правила за разпределянето на тези средства, не е ли по-логично едно ведомство да сключва договори само с "приятелски настроените" медии и да подминава критичните?

"Известни притеснения"

Въпреки че Брюксел не е давал официални становища по темата, в едно свое писмо до Съюза на българските издатели Европейската комисия коментира, че директните договори са "изкривяване на тълкуването на закона". Източници на "Капитал Daily" сред управляващите казаха, че в правителството има известни притеснения и се обмисля централизиран начин, по който различните администрации да харчат парите за реклама на европейските програми.

Действащият програмен период изтича, а ведомствата не са усвоили милиони евро за комуникация. Само агроминистерството например разполага с 13 млн. евро по това перо до изборната 2013 г. И ако през 2009 г. по план са били предвидени пари за 7 медии, през тази година са над 35.

Съвсем отделен е въпросът доколко ефективна е тази дейност и за кого. Данните сочат, че темпът на усвояването на средствата от програмата за развитие на селските райони не е твърде добър – към края на 2011 г. е договорен около 50% от бюджета й или 1.3 млрд лв, а са разплатени около 25%. И при другите европрограми картината не е твърде оптимистична – неотдавна една от мерките за енергийна ефективност, управлявана от регионалното министерство, отчете почти нулев интерес от страна на евентуалните бенефициенти, за разлика от интереса към съпътстващата "популяризация".

Земеделското министерство – крупен рекламодател

Чрез директни договори с телевизии и радиа се харчат само една част от средствата за популяризиране на европейските програми. Друга част стигат до медиите чрез рекламни или пиар агенции, спечелили обществените поръчки по комуникационните кампании. Електронните медии са двойно облагодетелствани, доколкото се възползват и от двете практики. Но и печатните не са за окайване.

Само преди дни приключи срокът на поръчка на земеделското министерство за публикуване на рекламни и информационни материали в национални, регионални и специализирани печатни издания на стойност 1.82 млн. лв. Победителят все още не е известен, но през 2011 г. по същата задача на стойност 1.74 млн. лв. е работила агенция "Арчър айдиас". Тази поръчка, както и няколко други, станаха причина министерството на Найденов да влезе директно на 4-то място в класацията на най-големите рекламодатели в пресата за миналата година с вложени 2.187 млн. лв., или 624% повече от предходната година.

Предстоят и традиционните поръчки за външна реклама, за телевизионни и радиоспотове, имиджови клипове, интернет реклама и т.н. В комуникационния план на министерството за тази година има и 50 хил. лв. за създаване на facebook и tweeter профили на програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Целият бюджет за комуникация по програмата на агроведомството е 18 млн. евро до 2013 г. За годините 2008, 2009 и 2010 обаче са похарчени само около 3 млн. евро. вместо планираните 10 млн. евро. През 2011 г. усвояването е по-активно – около 2 млн. от предвидените 3 млн. евро. За тази и следващата година министерството ще разполага с около 13 млн. евро за комуникация по ПРСР.

Пари за комуникация

Към всяка европейска програма има зачислени средства за популяризиране и комуникация, средно около 0.6% от цялостния й бюджет за периода до 2013 г. Тяхното изразходване става по генерален план, одобрен от Брюксел в началото на програмния период, и по конкретни годишни планове, които включват дейности като изработване на рекламни клипове за телевизии и радиа, публикации в печатни медии, външна и интернет реклама, информационни брошури и др. Те обикновено се възлагат с обществени поръчки, но понякога и без – в случите на директните договори с електронните медии. Практиката сочи, че ведомствата не успяват да изпълнят годишните си планове. Данните към края на 2011 г показват, че от общо 165 млн. лв., предвидени за реклама по всички еврофондове до края на 2013 г., са усвоени едва около 10%.

Оригинална публикация

Interimage I 4.04.2012

Минимализъм и многозначност в логото на Българската асоциация на комуникационните агенции

София, 03 април. Българската асоциация на комуникационните агенции, която е продължение на АРА (Асоциацията на рекламните агенции), си избра лого след оспорван конкурс в рекламните среди.

Новият графичен знак е дело на арт директора на агенция Интерпартнерс Соня Попова. По щастливо стечение на обстоятелствата този успех на Интерпартнерс бележи момента, в който агенцията отбелязва 20 бурни и интересни години на рекламния пазар в България.

Интерпартнерс е създадена през 1992 г. като една от първите агенции за пълно рекламно обслужване в България. Развива се като независима агенция и генерира самостоятелно бизнес на местния пазар. Клиентите й през годините включват Reemstma, Ferrero, Solac, Домейн Бойар, AVON, YAMAHA, Gedeon Richter, Solvay Pharma, Банка ДСК, СИБАНК, Suzuki, Intersport, Национална агенция за приходите, Сладкарници „Неделя” и др.

„Динамичните промени в сферата на маркетинг комуникациите са моторът зад трансформирането на АРА в Българската асоциация на комуникационните агенции. Ние в Интерпартнерс работим в посока да участваме в създаването на тази пазарна динамика, а не просто да я следваме” – казва Соня Попова, Арт директор в агенцията и автор на логото на Асоцияцията. Новият знак е израз на стремежа да бъдат обхванати нови по своята природа явления в комуникацията, които прекроиха класическата дреха на рекламата. Издържан в минималистичен стил, той е както елегантен, така и многопластов като послание. Знакът дискретно съвместява концепциите за концентрация и фокус, целенасоченост и координация, рамка и стандарт, сцепление и отвореност, както и за четирите посоки на света.

Соня Попова е възпитаничка на Националната художествена академия в София със специалност „Плакат и визуална комуникация”. От 2009 г. тя е част от екипа на Интерпартнерс, където е арт директор.

За повече информация
ИНТЕРПАРТНЕРС Комюникейшънс
ipb@interpartners.bg